Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
12/07/2011
от VІ-то заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
На 12 юли 2011 г., в Народното събрание на Република България, се проведе Шестото заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ). Заседанието бе посветено на темата „Бъдещето на Кохезионната политика – готови ли сме за предизвикателствата 2014 – 2020 г.” и бе водено от г-н Камен Колев - председател на Съвета за обществени консултации и заместник-председател на Българска стопанска камара. Участие в него от страна на Народното събрание на Република България взеха: г-жа Цецка Цачева – председател, г-жа Моника Панайотова – председател на КЕВКЕФ и народни представители от КЕВКЕФ. На заседанието присъстваха Н.Пр. г-н Лешек Хенсел – посланик на Република Полша в Република България и Н.Пр. г-жа Юдит Ланг – посланик на Република Унгария в Република България. Изказвания и презентации по темата от страна на изпълнителната власт направиха: г-н Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, г-н Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството и г-н Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Г-жа Цецка Цачева приветства избраната тема за дискусия и подчерта, че парламентът все по-често е трибуна за дискусии по изключително важни за развитието на страната въпроси от европейския дневен ред. Тя напомни, че Република Полша вече е поела председателството на Европейския съюз и изрази увереност, че общата принадлежност на Република България и Република Полша към региона на Централна и Източна Европа, ще се окаже свързващ фактор в търсенето на общ подход за консенсусни решения и по отношение на бъдещата архитектура на Кохезионната политика на Европейския съюз. Г-жа Цецка Цачева напомни за мотото на полското председателство, а именно: Кохезионната политика като ефикасен, ефективен и териториално диференциран подход към предизвикателствата пред развитието на Европейския съюз.
В рамките на изказванията си по темата, посланиците на Република Унгария и Република Полша подчертаха значението на Кохезионната политика на Европейския съюз и маркираха някои от основните предизвикателства пред двете председателства на Европейския съюз.
Г-н Камен Колев обърна внимание на очертаващите се нови моменти в Кохезионната политика на Европейския съюз след 2013 г., в т.ч. обвързването й с целите на Стратегията „Европа 2020”, въвеждането на т.нар. „conditionalities”, фокусирането върху по-малък брой приоритетни области, комбинирането на грантово подпомагане с инструментите на финансовия инженеринг и т.н. Г-н Камен Колев информира участниците в заседанието, че в подкрепа на засиленото сътрудничество с гражданския сектор, в рамките Съвета за обществени консултации, е проведено анкетно допитване за проучване мнението на представителите на бизнеса, неправителствения сектор и академичните среди относно техните нагласи и предложения за усъвършенстване управлението на европейските средства през програмния период 2014 - 2020 г. Общият брой респонденти в анкетата е 600, като най-голям е делът на представителите на бизнес-сектора. Сред основните моменти от настоящия програмен период (2007 - 2013 г.), очертани от бизнеса като предизвикателства, които не бива да остават на дневен ред и след 2013 г., председателят на Съвета за обществени консултации отбеляза тежките процедури, свързани с големия обем документация на етапа кандидатстване и отчитане на проектите (80% от запитаните).
Председателят на КЕВКЕФ г-жа Моника Панайотова очерта основните резултати от горепосочената анкета, имащи отношение към бъдещето на Кохезионната политика, в т.ч.:
• Изразеното предпочитание от страна на бизнеса за запазване и в следващия програмен период на Оперативните програми „Околна среда” (54%), „Регионално развитие” (52%), „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” (48%) и „Транспорт” (46%). Като Оперативни програми с най-малка значимост за бизнеса са определени в анкетата „Административен капацитет” и „Техническа помощ”. В тази връзка, като извод може да бъде изведена на преден план необходимостта от извършването на анализ за ефикасността и ефективността на усвояването;
• Желанието на 65% от респондентите за диференциране и приоритизиране на средствата по линия на Кохезионната политика на Европейския съюз. Отговорите в анкетата разкриват нуждата от промени в списъка с приоритетите на Кохезионната политика, който трябва да бъде по-целенасочен и много по-кратък в сравнение с този - от настоящия програмен период;
• Нагласите на бизнеса по отношение на формите за предоставяне на финансиране през следващия програмен период, показващи предпочитание към грантовото подпомагане, без да се омаловажава значението и на револвиращите финансови инструменти, които в определени случаи остават по-подходящата форма на подпомагане;
• Изразеното мнение на едва 18% от анкетираните за запазване на статуквото при управлението на средствата от европейските фондове. За 35% от анкетираните, през следващия програмен период, трябва да има много по-строг контрол от страна на Европейската комисия към разпределението и разходването на средствата. Около 25% подкрепят създаването на централизирано звено на управление на всички Оперативни програми. Изводът тук е, че наистина трябва да се обмислят промените в институционалната система и компетенциите на съответните власти, отговарящи както за управлението, така и за контрола, плащанията и сертифицирането на разходите;
• Потребността от разширяване спектъра на електронните услуги за бенефициентите по Оперативните програми, в т.ч. електронно кандидатстване и отчитане на проектите и възможността за аутсорсинг на специфични дейности при управлението на проекти. Основният извод, който може да се направи по този последен въпрос е, че през следващия програмен период – „култът” към процедурите не трябва да бъде водещото начало, а трябва да се мисли в посока рационализиране на процедурите и премахване на излишната административна тежест.
Г-жа Моника Панайотова напомни, че Кохезионната политика на Европейския съюз след 2013 г. ще бъде тясно обвързана с целите на Стратегията „Европа 2020”. Същевременно Политиката на сближаване ще бъде в по-висока степен резултатно ориентирана и ще изисква реализацията на реформи, с оглед постигането на конкретни и видими резултати. Председателят на КЕВКЕФ отбеляза, че стартирането на дебата за бъдещето на Кохезионната политика на по-ранен етап, ще подпомогне по-доброто предварително планиране на националните дейности по съответните секторни направления и ще позволи по-сериозното отстояване на националните интереси.
Министърът по управление на средствата от европейския съюз г-н Томислав Дончев приветства проведената анкета сред членовете на Съвета за обществени консултации. Министърът увери участниците в заседанието, че на всички срещи с европейските ни партньори, представителите на Република България настояват към финансирането по линия на Кохезионната политика, което страната ни ще получи след 2013 г. за постигане целите на Стратегията „Европа 2020”, да бъдат добавени и средства за инвестиции в базисна инфраструктура, с оглед на реалните ни потребности. Г-н Томислав Дончев изрази становище за необходимост от протичане на два процеса в страната, а именно централизация на национално ниво (в посока обединяване на Управляващите органи по Оперативните програми в универсален орган) и децентрализация в страната (създаване на 6 Междинни звена в районите за планиране, с оглед подобряване качеството на комуникация с кандидатите и бенефициентите).
Във връзка с определянето на националните приоритети за следващия програмен период, г-н Томислав Дончев подчерта, че е изготвен анализ и предварителен вариант на визия за „България 2020”, посредством т.нар. Национална програма за развитие. Анализът показва, че ключовите национални приоритети са свързани с образованието, транспортната свързаност и достъпност, енергетиката (енергийна ефективност), иновациите и туризма.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството г-н Росен Плевнелиев отправи две ключови послания в контекста на подготовката за участие на Република България в Кохезионната политика на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г., а именно: необходимост от инвестиции в базисна инфраструктура и в големи, а не в малки проекти. Базисната инфраструктура е отправната точка за развитието на регионите, туризма, иновациите и като цяло на икономиката. От друга страна, финансирането на големи проекти осигурява по-висока усвояемост на средствата, по-нисък риск и по-силна видимост на резултатите. Г-н Росен Плевнелиев отбеляза, че по отношение на транспортната инфраструктура, усилията в програмния период 2014 – 2020 г., ще бъдат насочени към реализацията на автомагистралите „Хемус”, „Черно море” и „Струма”.
Заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма г-н Евгени Ангелов запозна участниците с основните разлики между грантовите и револвиращите финансови инструменти като форма на подпомагане в Кохезионната политика. Бе отбелязана тенденцията в Европейския съюз за все по-голяма роля на финансовия инженеринг като форма за подпомагане на малките и средни предприятия и изместването на фокуса от това „за какво има грант”, към това „от какво има нужда” предприятието.
Темата на заседанието предизвика засилен интерес от страна на гражданския сектор в страната, като в рамките на дискусиите, отговор намериха редица конкретни въпроси, в т.ч. по темите за подготовката на програмния период 2014 – 2020 г., реализацията на Инициативата JEREMIE и др.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
На 12 юли 2011 г., в Народното събрание на Република България, се проведе Шестото заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ). Заседанието бе посветено на темата „Бъдещето на Кохезионната политика – готови ли сме за предизвикателствата 2014 – 2020 г.” и бе водено от г-н Камен Колев - председател на Съвета за обществени консултации и заместник-председател на Българска стопанска камара. Участие в него от страна на Народното събрание на Република България взеха: г-жа Цецка Цачева – председател, г-жа Моника Панайотова – председател на КЕВКЕФ и народни представители от КЕВКЕФ. На заседанието присъстваха Н.Пр. г-н Лешек Хенсел – посланик на Република Полша в Република България и Н.Пр. г-жа Юдит Ланг – посланик на Република Унгария в Република България. Изказвания и презентации по темата от страна на изпълнителната власт направиха: г-н Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, г-н Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството и г-н Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Г-жа Цецка Цачева приветства избраната тема за дискусия и подчерта, че парламентът все по-често е трибуна за дискусии по изключително важни за развитието на страната въпроси от европейския дневен ред. Тя напомни, че Република Полша вече е поела председателството на Европейския съюз и изрази увереност, че общата принадлежност на Република България и Република Полша към региона на Централна и Източна Европа, ще се окаже свързващ фактор в търсенето на общ подход за консенсусни решения и по отношение на бъдещата архитектура на Кохезионната политика на Европейския съюз. Г-жа Цецка Цачева напомни за мотото на полското председателство, а именно: Кохезионната политика като ефикасен, ефективен и териториално диференциран подход към предизвикателствата пред развитието на Европейския съюз.
В рамките на изказванията си по темата, посланиците на Република Унгария и Република Полша подчертаха значението на Кохезионната политика на Европейския съюз и маркираха някои от основните предизвикателства пред двете председателства на Европейския съюз.
Г-н Камен Колев обърна внимание на очертаващите се нови моменти в Кохезионната политика на Европейския съюз след 2013 г., в т.ч. обвързването й с целите на Стратегията „Европа 2020”, въвеждането на т.нар. „conditionalities”, фокусирането върху по-малък брой приоритетни области, комбинирането на грантово подпомагане с инструментите на финансовия инженеринг и т.н. Г-н Камен Колев информира участниците в заседанието, че в подкрепа на засиленото сътрудничество с гражданския сектор, в рамките Съвета за обществени консултации, е проведено анкетно допитване за проучване мнението на представителите на бизнеса, неправителствения сектор и академичните среди относно техните нагласи и предложения за усъвършенстване управлението на европейските средства през програмния период 2014 - 2020 г. Общият брой респонденти в анкетата е 600, като най-голям е делът на представителите на бизнес-сектора. Сред основните моменти от настоящия програмен период (2007 - 2013 г.), очертани от бизнеса като предизвикателства, които не бива да остават на дневен ред и след 2013 г., председателят на Съвета за обществени консултации отбеляза тежките процедури, свързани с големия обем документация на етапа кандидатстване и отчитане на проектите (80% от запитаните).
Председателят на КЕВКЕФ г-жа Моника Панайотова очерта основните резултати от горепосочената анкета, имащи отношение към бъдещето на Кохезионната политика, в т.ч.:
• Изразеното предпочитание от страна на бизнеса за запазване и в следващия програмен период на Оперативните програми „Околна среда” (54%), „Регионално развитие” (52%), „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” (48%) и „Транспорт” (46%). Като Оперативни програми с най-малка значимост за бизнеса са определени в анкетата „Административен капацитет” и „Техническа помощ”. В тази връзка, като извод може да бъде изведена на преден план необходимостта от извършването на анализ за ефикасността и ефективността на усвояването;
• Желанието на 65% от респондентите за диференциране и приоритизиране на средствата по линия на Кохезионната политика на Европейския съюз. Отговорите в анкетата разкриват нуждата от промени в списъка с приоритетите на Кохезионната политика, който трябва да бъде по-целенасочен и много по-кратък в сравнение с този - от настоящия програмен период;
• Нагласите на бизнеса по отношение на формите за предоставяне на финансиране през следващия програмен период, показващи предпочитание към грантовото подпомагане, без да се омаловажава значението и на револвиращите финансови инструменти, които в определени случаи остават по-подходящата форма на подпомагане;
• Изразеното мнение на едва 18% от анкетираните за запазване на статуквото при управлението на средствата от европейските фондове. За 35% от анкетираните, през следващия програмен период, трябва да има много по-строг контрол от страна на Европейската комисия към разпределението и разходването на средствата. Около 25% подкрепят създаването на централизирано звено на управление на всички Оперативни програми. Изводът тук е, че наистина трябва да се обмислят промените в институционалната система и компетенциите на съответните власти, отговарящи както за управлението, така и за контрола, плащанията и сертифицирането на разходите;
• Потребността от разширяване спектъра на електронните услуги за бенефициентите по Оперативните програми, в т.ч. електронно кандидатстване и отчитане на проектите и възможността за аутсорсинг на специфични дейности при управлението на проекти. Основният извод, който може да се направи по този последен въпрос е, че през следващия програмен период – „култът” към процедурите не трябва да бъде водещото начало, а трябва да се мисли в посока рационализиране на процедурите и премахване на излишната административна тежест.
Г-жа Моника Панайотова напомни, че Кохезионната политика на Европейския съюз след 2013 г. ще бъде тясно обвързана с целите на Стратегията „Европа 2020”. Същевременно Политиката на сближаване ще бъде в по-висока степен резултатно ориентирана и ще изисква реализацията на реформи, с оглед постигането на конкретни и видими резултати. Председателят на КЕВКЕФ отбеляза, че стартирането на дебата за бъдещето на Кохезионната политика на по-ранен етап, ще подпомогне по-доброто предварително планиране на националните дейности по съответните секторни направления и ще позволи по-сериозното отстояване на националните интереси.
Министърът по управление на средствата от европейския съюз г-н Томислав Дончев приветства проведената анкета сред членовете на Съвета за обществени консултации. Министърът увери участниците в заседанието, че на всички срещи с европейските ни партньори, представителите на Република България настояват към финансирането по линия на Кохезионната политика, което страната ни ще получи след 2013 г. за постигане целите на Стратегията „Европа 2020”, да бъдат добавени и средства за инвестиции в базисна инфраструктура, с оглед на реалните ни потребности. Г-н Томислав Дончев изрази становище за необходимост от протичане на два процеса в страната, а именно централизация на национално ниво (в посока обединяване на Управляващите органи по Оперативните програми в универсален орган) и децентрализация в страната (създаване на 6 Междинни звена в районите за планиране, с оглед подобряване качеството на комуникация с кандидатите и бенефициентите).
Във връзка с определянето на националните приоритети за следващия програмен период, г-н Томислав Дончев подчерта, че е изготвен анализ и предварителен вариант на визия за „България 2020”, посредством т.нар. Национална програма за развитие. Анализът показва, че ключовите национални приоритети са свързани с образованието, транспортната свързаност и достъпност, енергетиката (енергийна ефективност), иновациите и туризма.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството г-н Росен Плевнелиев отправи две ключови послания в контекста на подготовката за участие на Република България в Кохезионната политика на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г., а именно: необходимост от инвестиции в базисна инфраструктура и в големи, а не в малки проекти. Базисната инфраструктура е отправната точка за развитието на регионите, туризма, иновациите и като цяло на икономиката. От друга страна, финансирането на големи проекти осигурява по-висока усвояемост на средствата, по-нисък риск и по-силна видимост на резултатите. Г-н Росен Плевнелиев отбеляза, че по отношение на транспортната инфраструктура, усилията в програмния период 2014 – 2020 г., ще бъдат насочени към реализацията на автомагистралите „Хемус”, „Черно море” и „Струма”.
Заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма г-н Евгени Ангелов запозна участниците с основните разлики между грантовите и револвиращите финансови инструменти като форма на подпомагане в Кохезионната политика. Бе отбелязана тенденцията в Европейския съюз за все по-голяма роля на финансовия инженеринг като форма за подпомагане на малките и средни предприятия и изместването на фокуса от това „за какво има грант”, към това „от какво има нужда” предприятието.
Темата на заседанието предизвика засилен интерес от страна на гражданския сектор в страната, като в рамките на дискусиите, отговор намериха редица конкретни въпроси, в т.ч. по темите за подготовката на програмния период 2014 – 2020 г., реализацията на Инициативата JEREMIE и др.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
