Изслушване на актуална информация относно Националната програма за реформи на Република България за периода 2011 – 2015 г. в изпълнение на тратегия „Европа 2020” след коментарите и препоръките на Европейската комисия.

---

На основание чл. 99, ал. 1 от ПОДНС, на 6 юли 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) по време на редовното си заседание изслуша актуална информация относно Националната програма за реформи (НПР) на Република България (РБ) за периода 2011-2015 г. в изпълнение на Стратегия «Европа 2020» след коментарите и препоръките на Европейската комисия (ЕК). В заседанието взеха участие Боряна Пенчева, заместник-министър на финансите, Десислава Велинова – Гладнишка, началник-отдел в Дирекция „Икономическа и финансова политика” и Ирен Русинова – Димитрова, началник-отдел в Дирекция „Икономическа и финансова политика”.
Информацията беше представена от г-жа Пенчева. Изслушването на практика бе естествено продължение на дискусиите по темата в рамките на КЕВКЕФ, започнали още през есента на 2010 г. с определянето на българските приоритети по Стратегията „Европа 2020”, представянето на първоначалния вариант на НПР пред КЕВКЕФ, дискусията по новото икономическо управление и Европейския Семестър в рамките на Петия Съвет за обществени консултации (СОК) в края на март 2011 г. и представянето на Вариант 2 на НПР, който комисията разгледа ден след гореспоменатото заседание на СОК (на 30 март 2011 г.).
Председателят на КЕВКЕФ Моника Панайотова фокусира вниманието на участниците върху три основни нови момента, за които се обърна към заместник-министър Пенчева с молбата да разясни подробно:

1. Да бъде представено до каква степен са защитени националните интереси на България след получаване на препоръките и коментарите по НПР от експертния екип на Европейската комисия;
2. Да бъдат запознати народните представители с Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС;
3. Да се направи връзката между реализацията на целите на НПР и заложеното като прогнози в МФР.

Основните моменти от изложението на заместник-министър Пенчева могат да бъдат очертани по следния начин:

Националната програма за реформи 2011 – 2015 г. и Конвергентната програма (КП) бяха разработени в синхрон - в съответствие с изискванията на Европейския Семестър. Министерският съвет одобри програмите на 13 април 2011 г., едновременно с тригодишната бюджетна прогноза за 2012-2014 г. Правителството изпрати двете програми на Европейската комисия на 15 април 2011 г., съгласно заложените срокове. В това отношение България бе сред първите държави-членки, които депозираха в ЕК този документ.

След това: ЕК публикува техническа оценка и предложение за препоръка на Съвета на ЕС по НПР и за мнение по КП на 7 юни 2011 г. България изпрати писмени коментари на 9 юни 2011 г. Препоръките бяха обсъдени на 14-15 юни 2011 г. Съвет ЕКОФИН ги одобри на 20 юни 2011 г., а Европейският съвет - на 23-24 юни 2011 г.

Заместник-министър Пенчева заключи, че като цяло препоръките, които ЕК е отправила към всички държави-членки, звучат критично. Този факт се дължи на стремежа за гарантиране на стабилност на европейската икономика, както и за стриктно спазване на фискалната дисциплина.

Г-жа Пенчева обстойно изброи препоръките на ЕК към страната ни. Те са следните:

• Да бъде ускорена фискалната консолидация и да се ограничи ръста на разходите до растежа на потенциалния БВП като се увеличат разходите в подкрепа на растежа.
– Да бъде осигурена фискална консолидация, силен контрол върху разходите и приоритизирани тези насърчаващи растежа.
– Подобряване на бюджетното планиране и отчитане на начислена база.
– Ускоряване на пенсионната реформа.
Да се приложи пенсионната реформа и осигури напредък към увеличаване на ефективната пенсионна възраст и ограничаване на ранното пенсиониране, като постепенно бъде увеличаван осигурителния стаж.
– Да бъде осигурено по-добро съответствие на нарастването на заплатите на производителността с оглед на конкурентоспособността, като се отчита процесът на конвергенция.
• Да бъдат предприети мерки за намаляване на бедността и социалното изключване чрез разширяване на пазара за частните доставчици на услуги и модернизиране публичните услуги на пазара на труда, вкл. и за по-добро съответствие между търсене и предлагане на труд, за младите и нискоквалифицираните; да бъде реализиран напредък в реформата в образованието.
- Да се предприемат мерки за намаляване на бедността и социалното изключване, както и в посока модернизиране публичните услуги на пазара на труда.
• Да бъдат ускорени усилията за подобряване на административния капацитет в ключови държавни функции, да се въведат мерки за проверка на обществените поръчки на базата на оценката на риска.
– Да бъдат ускорени усилията за подобряване на административния капацитет в ключови държавни функции, да бъдат въведени и приложени ефективно мерки за проверка на обществените поръчки на базата на оценката на риска.
– Да бъдат премахнати пречките пред навлизане на енергийния пазар, гарантираните печалби и ценови контрол, да бъдат осигурени независимост на енергийния регулатор; да бъдат въведени стимули за повишаване на енергийната ефективност на сградите.

Като цяло България е оценена благоприятно по следните показатели:

• Фискална политика – усилия за фискална консолидация;
• По-амбициозна средносрочна бюджетна цел – ще бъде достигната до края на програмата;
• Сред държавите със сравнително нисък риск за дългосрочната устойчивост на публичните финанси;
• Достатъчно ангажименти по Пакта „Евро плюс”;
• Финансовият сектор не е проблемен.

Основните области, в които ЕК констатира необходимост от предприемане на допълнителни мерки и политики са:

• Пенсионна реформа
• Здравеопазване
• Пазар на труда
• Образование
• Ефективност на публичните финанси
• Бизнес среда

След обстойното изложение на основните коментари на Европейската комисия по Националната програма за реформи, г-жа Пенчева отбеляза наличието на строен механизъм за отчитане напредъка за изпълнение на мерките. Той се изразява в следните стъпки:
• Мерките и действията в НПР се отчитат на тримесечна база;
• Водещите министерства и ведомства подават актуална информация;
• Заместник министър-председателят и министърът на финансите докладва на Министерски съвет като идентифицира:
 Мерките с предсрочно, навременно или забавено изпълнение;
 Мерките в риск от неизпълнение;
 Областите, където са необходими повече усилия.

Първият Европейски Семестър приключи успешно за България, като НПР в цялостния процес по изготвяне, беше в постоянна комуникация с Европейските институции.
Чрез въвеждането на този нов подход бюджетната процедура започва от месец септември, така през януари 2012 г. ще има нов Годишен преглед на растежа. Този втори преглед ще даде обективната оценка какво от координацията се е случило на общоевропейско ниво и какво от заложените мерки се е случило реално.

По отношение на новата Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2014 – 2020 г., г-жа Пенчева уточни основните й параметри, както следва:

• Бюджетни кредити за поети ангажименти - 1 025 млрд.евро (1.05% от БНД на ЕС);
• Бюджетни кредити за плащания - 972 млрд.евро (1.00% от БНД на ЕС).

Г-жа Пенчева се позова и на мнението на Жозе-Мануел Барозу, председател на ЕК, по отношение на МФР 2014 – 2020 г., който обобщава, че това е “относително малък бюджет, който отговаря на днешните притеснения и утрешните нужди”.

Според предложените данни бюджетът на ЕС се е увеличил с 5%. Новите елементи в предложението на ЕК са следните:

• Политическа условност при финансиране на разходите в бюджета на ЕС – ясна връзка с целите и приоритетите, одобрени по Европа 2020;
• Ключови промени в разходните политики – наука и изследвания, политика на сближаване, селскостопанско, външни дейности, образование и култура, сигурност и гражданство, ограничаване на административните разходи;
• Опростени процедури и законодателство в областта на финансирането на разходите по бюджета;
• Въвеждане на нови, “иновативни” финансови инструменти.

Сред основните аспекти на новата МФР, предложени от ЕК, са:
– Премахване на ресурса на база ДДС;
– Въвеждане на 2 нови източника:
1. Данък върху финансовите транзакции;
2. ДДС ресурс;
– Опростяване на системата за корекции.

• Предварителни нагласи по предложението на ЕК:
– Постигане на прозрачност при финансирането на бюджета на ЕС и справедливо третиране на държавите-членки;
– Отворени сме за дискусия на нови идеи за собствени ресурси.

След като г-жа Пенчева изложи основните моменти от коментарите по НПР и новите елементи от Многогодишната финансова рамка 2014-2020, г-жа Панайотова откри дискусията по темата. Тя подчерта, че с изготвянето на Многогодишна финансова рамка, се поставя началото на преговорите между Европейския Парламент и Съвета на ЕС, които трябва да постигнат съгласие по принципите, приоритетите и конкретните числа в МФР до есента на 2012 година. Г-жа Панайотова припомни, че темата предстои да се обсъди и в рамките на Съвета за обществени консултации към КЕВКЕФ на 12 юли 2011 г. във връзка с дебата относно бъдещето на Кохезионната политика на ЕС.
Г-жа Панайотова обърна внимание, че МФР би породила потенциален конфликт между ЕП и ЕК, от една страна, и държавите-членки, от друга, имайки предвид че ЕП и ЕК настояват за увеличение на бюджета, за да се изпълнят ангажиментите на Съюза по Стратегията «Европа 2020», а от друга страна, страните-членки гледат скептично на евентуалното увеличаване на бюджета, с оглед строгата финансова дисциплина, която им е наложена. Те са склонни по-скоро се придържат към позиция за намаляване или поне запазване на общия бюджет в същия вид, тъй като увеличаването му би означавало увеличаване на техните вноски, а това би довело до потенциална заплаха от формиране на по-висок от предвидения в техните разчети бюджетен дефицит.
Моника Панайотова се обърна към заместник-министър Пенчева с въпроса докoлко националните интереси на България ще бъдат защитени и как бихме отстоявали националната позиция, до каква степен т.нар. „процес на догонване” е отчетен в дебата за новата МФР.
Г-жа Пенчева се съгласи с Mоника Панайотова, че интересите на ЕК и ЕП от една страна, и на Съвета, от друга, са разнопосочни. Тя изрази увереност, че както досега, така и за вбъдеще България ще защитава своите интереси и това ще бъде отразено във финалните документи. Г-жа Пенчева подчерта, че ЕК е публикувала документите едва миналата седмица (б.а. 29-30.06.2011), че в момента тече трескава подготовка на националната позиция в рамките на под-работна група към Работна група 28 към Съвета по европейските въпроси, че за нас Кохезионната политика е изключително важна, защото сме най-бедната страна, но че ще се дефинират национални приоритети, които да намерят отражение в следващата финансова перспектива.
Г-н Владимир Тошев взе думата и сподели, че е изключително впечатлен от и благодарен за презентацията, тъй като е видно, че препоръките на КЕВКЕФ са били взети предвид при разработването на НПР и КП, че са направени необходимите промени и предложенията на КЕВКЕФ са влезли в документи с европейско значение. Г-н Тошев се надява КЕВКЕФ и правителството да продължат да работят успешно, както и че КЕВКЕФ ще се стреми необходимите допълнителни мерки, които изискват законодателни промени, да залегнат в законодателната програма на НС, за да се отговори адекватно на препоръките към страната.
Пламен Орешарски, от своя страна, направи няколко коментара и зададе въпрос по темата. Той заяви, че според него няма конфликт по отношение размера на вноската в бюджета на ЕС поради следната зависимост – когато вноската за една държава-членка, която е нетен донор (като Германия или Франция), се увеличава, то тя би внасяла в Общия бюджет на ЕС повече национални средства, отколкото се очаква да получи обратно.. А напротив, за България, която е нетен реципиент на средства от Общия Европейски бюджет, да се вдигне вноската е положително, защото така в обшия европейски бюджет ще има повече средства, които да се преразпределят (съответно и към нас).
Г-н Орешарски сподели, че в НПР вижда заложените цели, но не вижда как конкретно те ще бъдат изпълнени, т.к. няма детайлно обяснение на мерките за постигане на дадена цел.
Г-жа Пенчева категорично опроверга твърдението на г-н Орешарски, като подчерта, че в НПР, в приложения към програмата План за действие, са дефинирани и подробно разписани 193 детайлни мерки, за които е предвиден времеви график и конкретни отговорни институции. Това ще гарантира тяхното реално изпълнение. Допълнително, при разработването на НПР водещите министерства и ведомства са дефинирали още много детайлни мерки, но които не са били включени в НПР поради тяхната твърде голяма подробност. Г-жа Пенчева подчерта, че тези мерки ще бъдат прегледани отново и включени, за да бъдат адекватно адресирани препоръките. Допълнително, г-н Дянков ще докладва на правителството и ще представи областите, в които са необходими допълнителни мерки, като министерствата ще имат две седмици да предложат такива.


МОНИКА ПАНАЙОТОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ