Пакет от предложения на Европейската комисия за Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз 2014-2020 г. - Предложение за Регламент на Съвета относно многогодишната финансова рамка за годините 2014-2020; Предложение за Решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на ЕС; Предложение за Регламент относно определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС; Предложение за Регламент на Съвета относно методите и процедурите за предоставяне на традиционните собствени ресурси и собствения ресурс на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на изискванията за парични средства; Проект за Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление; Съобщение на Комисията към Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Бюджет за Европа 2020”, вх. № 102-00-51 от 3 август 2011 г., внесени от Министерския съвет

---

І. На съвместно заседание, проведено на 21 септември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) и Комисията по бюджет и финанси (КБФ) разгледаха пакетa от законодателни предложения относно Многогодишната финансова рамка 2014-2020 г., включени като т. 41, 42 и 43 от Годишната работна програма на Народното събрание (ГРП на НС) по въпросите на ЕС (2011 г.).

IІ. Пакетът от законодателни предложения за новата Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС включва:
- Предложение за Регламент относно многогодишната финансова рамка 2014-2020 г., COM 2011 (398);
- Проект за Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление, COM 2011 (403);
- Предложение за Решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на ЕС, COM 2011 (510);
- Предложение за Регламент относно определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС, COM 2011 (511);
- Предложение за Регламент на Съвета относно методите и процедурите за предоставяне на традиционните собствени ресурси и собствения ресурс на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на изискванията за парични средства, COM 2011 (512).

Законодателните текстове, придружаващи Съобщението на Комисията, съдържат предложения на Комисията за регламент за приемане на нова многогодишна финансова рамка, за междуинституционално споразумение относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление и за решение относно собствените ресурси (със съответното законодателство за прилагане).

Съобщението на Комисията към Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Бюджет за стратегията „Европа 2020”, COM 2011 (500), придружено от горепосочения пакет от законодателни актове, е базата, на която ще бъдат проведени официалните преговори между държавите-членки за следващия финансов период, за определяне на бъдещите приоритетни политики и дейности на ЕС, които да бъдат финансирани от бюджета на ЕС, за определяне на финансовите пакети за всяка държава-членка.

Многогодишната финансова рамка 2014-2020 г., предложена от Европейската комисия:

Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014-2020 г. се определя с Регламент относно многогодишната финансова рамка 2014-2020 г., като детайлно описание на политиките, които се предлага да се финансират за следващия финансов период се съдържа в Съобщението на Комисията към Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Бюджет за Европа 2020”, COM 2011 (500).
МФР представлява финансово изражение на политическите приоритети на Съюза за определен период. Тя определя максималния годишен размер (годишния таван) на разходите на ЕС като цяло и на основните категории разходи. Съгласно член 312 от ДФЕС, приетото предложение за Регламент относно МФР е юридически обвързващ акт и се прилага пряко във всички държави-членки на ЕС.
Общата предложена сума на МФР за следващите седем години възлиза на 1 025 млрд. евро бюджетни кредити за ангажименти (1,05 % от Брутния национален доход (БНД) на ЕС) и 972,2 млрд. евро (1% от БНД на ЕС) за плащания. ЕК предлага увеличение с близо 5 % на поетите задължения в сравнение със сегашната финансова рамка (от 976 млрд. евро през текущия финансов период на 1 025 млрд. евро през 2014-2020 г.). Това нарастване е по-голямо от средната инфлация през предшестващото десетилетие, която се изчислява на 2 %. Допълнително, ЕК предлага да се финансират извън МФР инструменти, възлизащи на обща сума от 56,318 млрд. евро бюджетни кредити за ангажименти. Всички посочени по-горе суми са по цени 2011 г.

Приходна част:
За периода 2014-2020 г. ЕК предлага съществени изменения във връзка с приходната част на бюджета на ЕС. За да бъде намален делът на националните вноски на държавите-членки, чрез които основно се финансира понастоящем бюджета на ЕС и имайки предвид строгите мерки за ограничаване на националните бюджетни разходи, ЕК предлага въвеждането на два нови европейски данъка, които да подпомогнат усилията за бюджетно консолидиране в държавите-членки; да се въведе връзка между целите на политиките на ЕС и финансирането на ЕС; както и системата да стане по–прозрачна и по-справедлива. За периода 2014-2020 г. ЕК предлага да се запази тавана на собствените ресурси от 1.23 % от БНД на ЕС за бюджетните кредити за плащания.
Двата данъка, които ЕК предлага да бъдат въведени на европейско равнище, са: данък върху финансовите транзакции (ДФТ) и нов собствен ресурс на база ДДС (т. нар. европейски данък върху добавената стойност). Европейският ДФТ се обосновава с факта, че единадесет държави-членки вече са въвели на национално ниво механизми за облагане на финансовите операции, както и с обстоятелството, че ще се намалят съществуващите национални вноски на държавите-членки, ще се даде допълнително поле за действие на правителствата и ще се допринесе към усилията за обща бюджетна консолидация. Комисията предлага и въвеждането на европейски ДДС, който ще представлява 1 % от стойността на стоките и услугите, подлежащи на облагане със стандартна ставка по ДДС във всички държави-членки на ЕС. Понастоящем, бюджетът на ЕС получава годишно чрез приходното перо от ДДС около 14 млрд. евро. Предложението предвижда да се премахне сегашната система на финансиране с ресурса на база ДДС с нов ДДС ресурс, който би довел да засилване хармонизирането на националните ДДС системи. Според ЕК, новите финансови ресурси ще финансират 40 % от разходите на ЕС.

Разходна част:
В разходната част на предложената МФР няма особено радикални промени. Предложенията на ЕК са консервативни що се отнася до дела на разходите за селското стопанство и регионалната политика – той остава почти непроменен. За две нови сфери е предвидено по-голямо финансиране – външната служба на ЕС, която се въвежда с Лисабонския договор и дейностите, свързани с вътрешните работи – граничен контрол, сигурност, имиграция. Планирано е известно съкращаване на административните разходи.
Въпреки ограниченията, се предвижда значително преразпределение на средствата за ключови политики, като научно-развойна дейност; образование и култура; паневропейска енергийна и транспортна инфраструктура; околна среда и борба с климатичните промени; сигурност и гражданско общество. Най-голям ръст се забелязва по отношение на предвидените средства за развитие на инфраструктурата – близо 4 пъти (50 млрд. евро). Поставен е акцент върху резултатите от изпълнението на бюджета, водещи до напредък по ключовите приоритети на политиката на ЕС.

IIІ. Съгласно позициите, изразени от Министерския съвет по пакета от законодателни актове, Република България принципно подкрепя предложената МФР 2014-2020 г. като инструмент за постигането на целите на Европа 2020 и същевременно изразява резерви по отношение на някои от формулировките, залегнали в предложението на ЕК за определяне на вноските на държавите-членки в общия бюджет на ЕС.

В унисон с осъществяването на двоен демократичен контрол върху провежданите политики от ключово значение за ЕС, КЕВКЕФ взема под внимание изразената позиция по основните аспекти от МФР 2014-2020 на Форум Гражданско Участие, включващ 98 неправителствени организации от цялата страна, активни в областта на гражданското участие и доброто управление.

IV. След състоялото се обсъждане по пакета от предложения за МФР на ЕС 2014-2020 г., КЕВКЕФ и КБФ изразяват следното становище, което да бъде изпратено до европейските институции:

По отношение на Многогодишната финансова рамка 2014-2020 г.:

По Съобщението на Комисията към Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Бюджет за стратегията „Европа 2020”, COM 2011 (500), включено като т. 41 от ГРП на НС по въпросите на ЕС (2011) и по Предложението за Регламент относно многогодишната финансова рамка 2014-2020 г., COM 2011 (398), включено като т. 42 от ГРП на НС по въпросите на ЕС (2011), КЕВКЕФ и КБФ се обединиха около следното:

1. Подкрепяме предложението на ЕК за 7-годишна продължителност на следващата многогодишна финансова рамка (МФР). Постигането на целите на Европа 2020 е свързано, както с устойчивост в процеса на програмиране в дългосрочен план, така и с намирането на правилния баланс между необходимостта от гъвкавост при разпределяне на разходите и осигуряването на по-голяма предвидимост в контекста на изискванията за фискална консолидация в държавите-членки. От друга страна, седемгодишният период на финансово планиране на европейско ниво позволява постигането на поставените цели на ниво политики отвъд границите на политическия и финансов цикъл в отделните държави-членки.

2. Считаме, че така предложената МФР е в подкрепа на целите на Европа 2020, като същевременно разходването на средствата от европейския бюджет е резултатно ориентирано и обвързано с постигането на европейска добавена стойност. Поставен е фокус върху опростяване на процедурите, условност при финансирането, подкрепа за инвестициите и ефективно финансово управление.
Подкрепяме предложените разходни пера в МФР, свързани с изпълнение на целите на Европа 2020, вкл. изследвания и иновации, образование и учене през целия живот, политики на вътрешния пазар, политика на сближаване, социална политика, екологосъобразно земеделие, рибарство, околна среда, климатични промени, енергийна и транспортна политика, гражданско общество, свобода, сигурност и правосъдие.
По отношение на Общата селскостопанска политика, намираме за необходимо най-малко запазване на досегашното ниво на финансиране на ОСП при съхраняване на архитектурата на ОСП в два стълба с възможност за прилагане на гъвкавост между първи и втори стълб. Същевременно, считаме, че ОСП трябва да бъде модернизирана и опростена, за да стане по-справедлива, по-зелена и отговаряща на целите на Стратегия 2020. По отношение на директните плащания е необходимо да се приложи справедлив подход за разпределение на средствата между държавите-членки, който да доведе до премахване на различията в нивата на подкрепа между стари и нови държави-членки, като по този начин се създаде еднаква основа за конкуренция.
Приветстваме предложеното от ЕК увеличаване на средствата за контрол на външните граници и управление на нелегалната миграция. Предвид предстоящото присъединяване на България в Шенгенското пространство, тези средства са от ключово значение за упражняването на ефективен граничен контрол на значителна част от външните граници на ЕС.
Важен аспект в предложената МФР са разходите по линия на ЕС като глобален партньор, вкл. външни действия, политики на добросъседство и развитие, както и предложеното оптимизиране на разходите за администрация. В контекста на инструмента Развитие и сътрудничество, считаме за необходимо да се обмисли създаването на регионален Инструмент за региона на Черноморския басейн за финансиране изпълнението и постигането на целите на бъдещата Стратегия на ЕС за Черно море.
Представените по-горе разходни пера са в унисон със заложените цели за България, в изпълнение на стратегията „Европа 2020” и са съобразени с възможностите на страната ни, както са представени в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.):

Цели, заложени в Стратегия „ЕВРОПА 2020” Национални цели, заложени в НПР
Европейска цел 1: 75% заетост на населението на възраст между 20 и 64 г.;
Национална цел 1: „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г.”
Европейска цел 2: Инвестиции в НИРД в размер на 3% от БВП на ЕС; Национална цел 2: „Инвестиции в НИРД в размер на 1.5% от БВП”
Европейска цел 3: Постигане на климатичните/енергийни цели „20/20/20”, както и увеличение до 30% за намаляване на вредните емисии, в случай че условията го позволяват;
Национална цел 3: по Пакет „Климат-енергетика” – „Достигане на 16% дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25% към 2020 г.”
Европейска цел 4: Свеждане дела на напусналите рано училище под 10% и най-малко 40% от младото поколение да бъде с висше образование;
Национална цел 4: „Дял на преждевременно напусналите образователната система от 11% до 2020 г. и дял на 30-34 годишните със завършено висше образование - 36% до 2020 г.”
Европейска цел 5: Поне 20 милиона хора да бъдат поставени извън риск от изпадане в бедност и изключване. Национална цел 5: „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил.души.”


3. Считаме, че приоритетите на Стратегия „Европа 2020” за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, са в основата на следващата МФР. От друга страна обаче, считаме, че разходването на европейския бюджет за реализация на приоритетите за Европа 2020, следва да бъде адаптирано и да отчита специфичните приоритети на държавите-членки и степента на тяхното развитие. Базисната инфраструктура се очертава като приоритет за България, тъй като е от ключово значение за икономическото и социално сближаване на регионите в процес на конвергенция. Отчитайки дефицита в инфраструктурата в държавите от Централна и Източна Европа, приветстваме идеята за създаване на Инструмент за свързване на Европа (Connecting Europe Facility), но не за сметка на постигане на целите на Кохезионната политика. Предвиждането на средствата в МФР 2014-2020 за развитие на модерна, високо функционираща инфраструктура в областта на транспорта, енергетиката, информационните и комуникационни технологии ще допринесе за пълноценното функциониране на Единния пазар.

4. Подкрепяме увеличаване на средствата за политиката на сближаване, като считаме, че предоставянето на по-голяма финансова подкрепа за най-слабо разитите региони и страни ще допринесе за икономическото, социално и териториално сближаване в рамките на ЕС.
Присъединяваме се към предложението за създаването на Обща стратегическа рамка за фондовете със споделено управление, чрез която да се постигне по-добра взаимосвързаност на фондовете в контекста на Европа 2020.
Считаме, че за успешната реализация на Националната програма за реформи в контекста на Европа 2020, както и във връзка с осъществяване на процеса на догонването, е необходимо да се стимулира изграждането на базисна инфраструктура, както и да се предприемат мерки, насърчаващи инвестициите и развитието.

5. Считаме, че всяко намаляване на вноските в бюджета на ЕС на база брутен национален доход (БНД) ще доведе до по-голям риск от създаване на „Европа на две скорости”. Приносът на всяка страна към бюджета на ЕС трябва да е свързан с размера на нейната икономика, т.е. с БНД. Това е най-добрият механизъм за справедливо разпределение на тежестта по финансиране на ЕС, който позволява на всяка страна да се чувства съпричастна към европейските процеси, но и отговорна за размера и структурата на бюджета на ЕС. В тази връзка, намаляването на компонента във вноската на база БНД, няма да отчита реалното икономическо развитие на държавите-членки и респективно техния принос и отговорности.

6. Приветстваме усилията на ЕК за опростяване на ситемата за собстени ресурси, тъй като чрез системата следва да бъдат осигурени достатъчно ресурси за изпълнение на политиките и постигане на целите на европейско ниво, едновременно със справедливо третиране на държавите-членки и прозрачност при финансирането на бюджета на ЕС. Същевременно считаме, че въвеждането на общоевропейски данъци ще измести тежестта от държавите-членки към техните граждани.
Не би следвало дългосрочната перспектива да бъде насочена към изместване на фокуса от обективните макроикономически показатели на държавно ниво към косвено данъчно облагане, тъй като по този начин за крайните потребители биха се проявили негативни последици по линия на по-ниския им личен разполагаем доход при равни други условия. По този начин финансовата тежест ще бъде прехвърлена от държавите-членки върху данъкоплатците.

По отношение на въвеждането на два нови данъка – Данък върху финансовите транзакции (ДФТ) и европейски данък върху добавената стойност (европейски ДДС):

Считаме, че предложението за Решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на ЕС, COM (2011) 510, включено като т. 43 от ГРП на НС по въпросите на ЕС (2011 г.) и предложението за Регламент относно определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС, COM 2011 (511) не съответстват на принципа на пропорционалност, установен в чл. 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз, поради следните аргументи:

1. Системата за собствени ресурси следва да зачита принципа на фискалния суверенитет на държавите-членки. Също така следва да се отбележи, че с предложението за Регламент на Съвета за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС се предвижда размера на данъчните ставки да се приема с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие, което е в противоречие с член 113 от ДФЕС;

2. Считаме, че въвеждането на нови данъци, в това число и във финансовия сектор, би довело до допълнително данъчно бреме за гражданите и бизнеса в ЕС.
Измествайки тежестта от държавите-членки към техните граждани, въвеждането на общоевропейски данъци би породило негативни настроения към ЕС сред европейските данъкоплатци.

3. Считаме, че с изместването на фокуса от БНД към допълнителни данъци при формирането на вноската към бюджета на ЕС, няма да се отчита реалното икономическо развитие на държавите-членки.


4. Въвеждането на новия ДФТ на ниво ЕС би имал противоречиво въздействие без постигането на съответни договорености в световен мащаб по темата, а именно с подобен данък да се облагат всички транзакции, а не само европейските. Нов ДФТ би довел до загуба на конкурентни предимства на финансовите институции в рамките на ЕС, както и до неконкурентност на европейските финансови пазари като цяло и преместване на сделките в други регион.
За страните с недостатъчно развит пазар на акции и облигации, облагането им с нови данъци допълнително ще затрудни развитието им и ще намали алтернативните възможности на фирмите за достъп до финансиране.
Считаме, че въвеждането на ДФТ ще доведе до необходимостта от административна реорганизация на ниво ЕС и допълнителни разходи във връзка с неговото обслужване.

5. Въвеждането на нов европейски ДДС ще представлява допълнително облагане към съществуващото в отделните държави-членки, което респективно измества тежестта към крайния потребител.
Следва да се има предвид, че текстът на член 2, параграф 1, буква в) от Предложението за Решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на ЕС, с което се въвежда новия европейски ДДС, е неясен и поражда възможност за противоречиво тълкуване.
Опасенията за такова тълкуване се основават на обстоятелството, че в бюджета на ЕС отива част от ДДС върху доставките на стоки и услуги, придобиванията на стоки в рамките на ЕС и вноса на стоки, които подлежат на облагане със стандартна ставка по ДДС във всяка една държава-членка, т.е. обхватът на доставките, облагани със стандартна ставка по ДДС в различните държави-членки е различен. Ето защо считаме, че ако думите „всяка държава-членка” се заменят с „всички държави-членки”, текстът ще стане по-ясен, т.е. става въпрос за тези доставки на стоки и услуги и придобивания в рамките на ЕС и внос, които във всички държави-членки се облагат със стандартна ставка по ДДС.

Докладът и становището към него бяха подкрепени единодушно от двете комисии.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КОМИСИЯТА ПО
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ: ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:


МЕНДА СТОЯНОВА МОНИКА ПАНАЙОТОВА