Проведено изслушване за позицията на Република България по отношение на реформата на Общата политика в областта на рибарството на Европейския съюз и становище на Комисията по земеделието и горите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по темата.

---

На основание чл. 99, ал. 3 от ПОДНС, на съвместно заседание на Комисията по земеделието и горите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, проведено на 5 октомври 2011 г., бе изслушана информация относно позицията на Република България по отношение на реформата на Общата политика в областта на рибарството на Европейския съюз.

Участие в съвместното заседание на двете парламентарни комисии, като представители на изпълнителната власт, взеха: г-н Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните, г-жа Пламена Грозева – експерт в дирекция „Международни отношения” в Министерството на земеделието и храните, г-н Ивайло Симеонов – директор на дирекция в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, г-жа Ивелина Бенчиева, г-н Константин Петров от същата агенция, д-р Йордан Господинов – изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти „БГ ФИШ”, д-р Тачо Пашов – председател на Националната асоциация на рибопроизводителите, г-н Димитър Димитров – председател на рибарско сдружение „Черноморски изгрев”, г-н Алексанъдр Тръпчев – председател на рибарско сдружение „Одесос” - Варна и експерти.

Предварителна писмена информация бе представена от страна на Министерството на земеделието и храните и разпространена до членовете на двете парламентарни комисии.

По-важните аспекти от представената от зам.-министъра Цветан Димитров позиция по темата могат да бъдат обобщени както следва:

● Република България подкрепя необходимостта от засилване на ролята на регионалните организации за управление при вземането на решения, обмен на добри практики и използване на данните от научните изследвания. Подкрепя и изграждането на по-ефективно сътрудничество между държавите от Черноморския регион, особено предвид факта, че Черно море е затворен басейн, чиито рибни ресурси се явяват споделени от шест държави. Това ще гарантира в дългосрочен аспект икономически изгоден добив на риба, без отрицателно въздействие върху запасите и околната среда;

● Република България подкрепя въвеждането на многогодишни планове за управление и възстановяване на запасите, като инструмент за постигане на устойчиво управление на рибарството. Така държавите-членки ще могат да приемат мерки, приложими към корабите под техен флаг, в съответствие с целите на плана. Практиката за използване на сегашната система на квоти показва, недостатъчна гъвкавост и неефективност, тъй като се прилага само в две от шестте държави, използващи рибните запаси на Черно море;

● Република България е на мнение, че управлението на ресурсите следва да става на база на достатъчни и надеждни научни данни и е против автоматичното намаляване на общия допустим улов с 25% в случаите, когато няма научни данни. Също така, не приема достигането на нива на максимално устойчиви улови да се случи през 2015 г. и счита, че това трябва да става плавно, особено предвид заключенията на учените, които показват, че този подход дава резултати само за запаси, които са добре изследвани и когато нивото на максималния устойчив улов може да бъде определено към настоящия момент;

● По отношение на структурната политика и финансирането, Република България ще настоява за запазване размера на настоящия бюджет на Европейския фонд за рибарство на стойност около 107 млн. евро и по отношение на бъдещия финансов инструмент за сектор „Рибарство”. Република България се намира в своя първи програмен период на прилагане на структурни мерки, финансирани от Европейския съюз и е необходимо време, за изграждане на проектна култура и капацитет, отговарящи на европейските изисквания;

● Република България подкрепя необходимостта от стимулиране на развитието на аквакултурите, включително и подкрепено със съответно по-голямо финансиране от бюджета ЕС и споделя становището, че производството от аквакултура е начин за задоволяване на нарастващите потребности на пазара, за подобряване на екологичното равновесие и подобряване на социално-икономическата обстановка в засегнатите региони. Средствата от Европейския фонд по рибарство ще бъдат насочени към маркетинга, подобряване хигиената и условията на труд, увеличаване качеството на крайния продукт, както и в използването на иновации и методи за производство, намаляващи негативните последици за околната среда;

● Страната ни подкрепя въвеждането на системата за „прехвърляеми риболовни концесии” за кораби с обща дължина над 12 метра от 2014 г. и счита това за адекватна пазарна мярка;

● Република България подкрепя въвеждането на забрана за изхвърлянията на прилов обратно в морето, независимо че в страната ни, предвид специфичните условия на риболова в Черно море, такава практика не съществува и счита, че изхвърлянето на нежелан улов има много отрицателни екологични и икономически последици. Тази практика представлява сериозна загуба на ресурси и на риболовно усилие, намалява потенциалните печалби на стопанските субекти и нарушава баланса на морските екосистеми. Затова забраната за изхвърляне на нежелания улов трябва да бъде общоевропейски принцип, относим както към държавите членки, така и към останалите държави от Черноморския регион, който да доведе до еднакви правила на управление на рибните ресурси.

В последвалата дискусия взеха участие н.п. Пенко Атанасов, Моника Панайотова, Асен Агов, Спас Панчев и Юнал Тасим.

Народният представител Пенко Атанасов предложи изложената позиция да бъде допълнена с настояване от страна на Република България за създаването на регионален консултативен съвет за управление на Черно море, който да защитава активна позиция от името на Европейския съюз в преговорите с другите държави от Черноморския регион. В тази връзка г-н Цветанов се съгласи, че текстът на позицията може да бъде допълнен и обясни, че такава инициатива вече е предприета по настояване на Република България в Съвета на министрите и че комисарят по рибарство г-жа Даманаки вече провежда съответните разговори с държавите от региона за формата на бъдещото сътрудничество. Този въпрос предстои да бъде дискутиран на предстоящата среща на министрите на 14 октомври 2011 г.

Моника Панайотова – председател на КЕВКЕФ, припомни, че в рамките на националните парламенти на страните-членки, българският парламент е един от първите, започващи дискусия по реформата в Общата политика в областта на рибарството на ЕС и предложи в рамките на политическия диалог - позицията на парламента на Република България да бъде изпратена до Европейката комисия и Европейския парламент.

Беше поставен и въпросът за вноса на риба и рибни продукти от трети страни и необходимостта изискванията към внасяните на територията на ЕС продукти да отговарят на изискванията, относими към страните от ЕС. В тази връзка от министерството обясниха, че в преговорите си със Световната търговска организация, ЕК застъпва тезата, че условията за производство на внасяните продукти трябва да бъдат адекватни на тези, валидни за страните от ЕС, тъй като разходите по тяхното изпълнение правят неконкурентноспособни европейските производители.

Народният представител Юнал Тасим постави въпроса за липсата на научно обоснован анализ на състоянието и съществуващите рибни запаси в Черно море, който да определи и позицията на страната ни по отношение на голяма част от предвижданите промени.

От името на Асоциация на производителите на рибни продукти изтъкнаха, че изложената позиция кореспондира с регламента на Европейския съюз и следва да бъде подкрепена, тъй като поставя рамка, в която по късно ще бъдат определени и съответните приоритети за развитие. Те изразиха становището, че Република България следва да настоява за европейска субсидия за целия сектор „Рибарство” с всички подсектори, които обхваща - „Аквакултура”, „Риболов”, „Рибопреработка” и „Търговия”. Освен това, считат, че трябва да се пледира за децентрализация на Европейския фонд по рибарство по отношение на оперативните програми, за да може страната ни да иска финансови средства за подмяна на морално и физически остарелия риболовен флот, с който разполага, с малки, мултифункционални кораби, които да са типични за Черно море и да позволяват осъществяването на адекватна и конкурентоспособна на страните в Черноморския басейн, риболовна дейност.

От Националната асоциация на рибопроизводителите поставиха въпроса за необходимостта от прецизиране на позицията по отношение на поставените цели при производството на аквакултури и по специално, целта за увеличаване на качеството на продукта, тъй като понятието е доста относително. Те изтъкнаха, че е по-важно да има добра проследяемост на продукта и прозрачност на пазара, която да гарантира информираност на потребителя.


В заключение и след проведеното гласуване:

Комисията по земеделието и горите с 15 гласа “за”, 0 гласа “против” и 5 гласа “въздържали се” и
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 9 гласа “за”, 0 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”.

Комисията по земеделието и горите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове приеха следното становище:

▪ Подкрепяме предложението за мащабна реформа на политиката на ЕС в областта на рибарството, предложена от Европейската комисия.

▪ Приветстваме засилването на ролята на регионалните организации за управление при вземането на решения, обмен на най-добрите практики, максимално използване на данните от научните изследвания.

▪ Необходимо е да бъде изграден ефективен модел на сътрудничество между всички черноморски държави, участващи в усвояването на запасите, с цел устойчивото им управление.

▪ Отчитаме необходимостта от създаване на действащ регионален консултативен съвет за управление на Черно море, предвид спецификата му на басейн в усвояването на чиито споделени запаси участват и трети страни и с оглед изграждането на достоверна база данни.

▪ Особено внимание следва да се обърне на многогодишното управление, съобразено с екосистемите, тъй като въвеждането на многогодишни планове за управление и възстановяване на запасите са по-подходящият инструмент за постигане на целта за устойчиво управление на рибарството.

▪ По отношение на научните изследвания управлението на ресурсите следва да става на база на достатъчни и надеждни научни познания. Не подкрепяме автоматичното намаляване на общия допустим улов с 25% в случаите, когато няма научни данни, както и непременното достигане на нива на максимално устойчиви улови до 2015 г.

▪ Считаме, че е необходимо да се осигури силна финансова подкрепа за рибарския сектор от страна на Европейския съюз и ще настояваме за запазване на размера на настоящия бюджет на Европейския фонд за рибарство и по отношение на бъдещия финансов инструмент за сектор „Рибарство”. Това ще предостави възможност на Република България и за поддържане и модернизация на риболовния флот на страната.






▪ Подкрепяме необходимостта от стимулиране на развитието на аквакултурите, включително и подкрепено със съответно по-голямо финансиране от бюджета ЕС.

▪ Считаме за целесъобразно въвеждането на „прехвърляемите риболовни концесии” за кораби с обща дължина над 12 метра, от гледна точка на подобряване на устойчивостта на европейското рибарство.

▪ Напълно подкрепяме въвеждането на забрани за изхвърлянията. Адекватното решаване на този въпрос ще допринесе за засилването на отговорността на участниците в сектора, ще благоприятства управлението и съхранението на запасите и ще създаде условия за по-пълното използване на извлечения морски ресурс за консумация от човека.

▪ В съответствие с принципа на пропорционалност, при приемането на реформата трябва да се следи налагането на допълнителни административни и финансови тежести за държавите-членки на ЕС да бъде сведено до минимум.


ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ


МОНИКА ПАНАЙОТОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ