Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
09/11/2011
проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври
2011 г.
На заседанието, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разглежда внесения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г. по отношение на заложените цели за провеждане на устойчива фискална политика и във връзка с разходването на европейските средства.
В заседанието на Комисията взеха участие Томислав Дончев – министър по управление на средствата от ЕС, Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, и Карина Караиванова - директор на Дирекция Национален фонд в Министерство на финансите.
Бюджет 2012 в контекста на общоевропейските и световните икономически предизвикателства:
I. В отговор на световната икономическа и финансова криза, новото икономическо управление на ЕС има за цел, чрез широк спектър от мерки на европейско ниво да засили действието на Пакта за стабилност и растеж и да координира икономическите и фискални политики на държавите-членки. България, като част от този процес, по линия на стартиралия през януари 2011 г. Европейски Семестър, въвежда един съществено нов момент при управлението на публичните финанси – синхронизирането на бюджетната процедура за 2012 г. с европейската рамка за засилена предварителна координация на икономическите политики. Тази предварителна координация предвижда осъществяване на ранен партньорски преглед на Националните програми за реформи, Конвергентните програми и националните бюджети на държавите-членки, с оглед отразяване на възможни препоръки на ЕК по тях в общоевропейски план.
В резултат от тези процеси, основна цел на бюджетната рамка за периода 2012-2014 г. е засилването на фискалната и бюджетна дисциплина чрез стриктен контрол върху разходите и размера на бюджетния дефицит. С настоящия бюджет правителството ревизира фискалната цел за 2012 г., залагайки дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) в размер на 1,35 % от БВП, без да променя поетия ангажимент за дългосрочна устойчивост и предсказуемост на данъчно-осигурителната политика. Планираната фискална позиция през 2012 г. се предвижда да бъде постигната при размер на приходите по КФП от 35,2 % от БВП и размер на разходите по КФП от 36,55 % от БВП. Така, планираният бюджетен дефицит е значително по-нисък от Маастрихтския критерий (3 % от БВП). Усилията са насочени към постигането на балансиран бюджет, създаване на стабилни условия за растеж на икономиката и привличане на инвестиции чрез провеждане на фискална политика, основана на ниски данъци и ограничена преразпределителна роля на държавата при спазване на наложените фискални рестрикции.
И през 2012 г. се запазват ниските нива на данъчно облагане при преките данъци и прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвените данъци чрез плавно повишаване на акцизните ставки на някои енергийни продукти за достигане на минималните нива на облагане в ЕС, съобразно договорените преходни периоди.
Последните икономически и финансови събития, както в световен мащаб, така и в Еврозоната, наложиха преразглеждане на макроикономическата прогноза към по-песимистичен сценарий за растежа на националната икономика в рамките на тригодишния период, като за 2012 г. прогнозата е за ръст от 2,9 % от БВП. Допълнителната фискална консолидация е буфер, позволяващ минимизиране на негативните ефекти върху бюджета в резултат на забавения тренд на икономическия растеж и на осъществяващата се промяна в структурата му. Заложеният минимален размер на фискалния резерв се запазва на ниво от 4,5 млрд. лева, хармонизираната инфлация в края на периода се очаква да бъде 2,8 %, а преките чуждестранни инвестиции се очаква да достигнат 2,8 % от прогнозния БВП.
България остава и през 2012 г., въпреки известното увеличение спрямо 2011 г., сред страните в ЕС с една от най-ниските стойности на показателя консолидиран държавен дълг към БВП, който се очаква да бъде в размер на 19 %. (Критерият по Маастрихт за този показател е той да не надвишава 60 %).
Имайки предвид гореизложеното, Бюджет 2012 си поставя амбициозната цел да обвърже националните с общоевропейските приоритети с поетите ангажименти по Конвергентната програма за 2011-2014 г и по Националната програма за реформи 2011-2015 г. в изпълнение на Стратегията „Европа 2020”.
Бюджет 2012 в контекста на разходването на средствата от ЕС:
КЕВКЕФ разглежда параметрите от проекта за държавен бюджет за 2012 г., касаещи вноската на Република България в Общия бюджет на Европейския съюз, както и планираните приходи и разходи по линия на средствата от ЕС, в т.ч. предприсъединителните инструменти на ЕС, Кохезионен фонд и структурните фондове (СКФ) на ЕС, Обща селскостопанска и рибарска политика, други европейски политики.
II. Вноска на Република България в Общия бюджет на Европейския съюз
Основният финансов ангажимент на страната ни във връзка с членството ни в ЕС, се изразява в националната вноска в бюджета на ЕС. За 2012 г. тя се очаква да възлезе на 895,7 млн. лв.
Размерът на вноската за 2012 г. е прогнозен и е своебразна гаранция за изплащане на националната вноска в бюджета на ЕС. Нейната условност произтича от: възможността за възникване през годината на изпълнение на допълнителни потребности и/или непредвидени ситуации, които следва да бъдат финансирани от бюджета на ЕС; периодичните актуализации на данните за ресурса на база на ДДС, за ресурса на база на Брутен национален доход във връзка с последната налична информация с оглед постигане на пълна точност. В допълнение, следва да се има предвид, че независимо от прогнозните данни за приходите от мита и такси върху производството на захар и изоглюкоза, държавите-членки превеждат в бюджета на ЕС реално събраните суми за традиционни собствени ресурси.
III. Програми, съфинансирани от ЕС:
В проекта на Държавен бюджет за 2012 г. са заложени общо разходи (в т.ч. национално съфинансиране) в размер на 4 497,9 млн. лв. по програмите, съфинансирани от ЕС.
Планираните приходи за 2012 г. по програмите, съфинансирани от ЕС, са общо в размер на 3 820,9 млн. лв. и се базират на определения индикативен размер на разходите, които се очаква да бъдат възстановени от Европейската комисия през 2012 г.
В проекта на бюджет за 2012 г. е осигурено национално съфинансиране по линия на европейските средства в размер на 918,4 млн. лв.
Предприсъединителни програми:
Предвид заключителния етап, на който се намират предприсъединителните инструменти на ЕС, очакваните общи приходи през 2012 г. (единствено приходи от лихви) по Програма ФАР и Програма ИСПА, са в размер на 900 хил. лв.
Предвид важните за обществото инфраструктурни проекти в областта на транспорта и околната среда и през 2012 г. изпълнението на програма ИСПА (Кохезионен фонд Регламент 1164/94) остава основен приоритет за страната. Заложените общи разходи (европейско и национално съфинансиране) по програмата са в размер на 94,8 млн. лв. Полученото от ЕК одобрение за удължаване на срока на допустимост на разходите по част от ИСПА мерките до края на 2012 г., изисква максимално ускоряване на изпълнението на проектите по тази програма и респ. усвояването на средствата.
След изтичане на крайния срок за извършване на плащания с европейски средства по Програма САПАРД – 31.12.2009 г. всички плащания по неразплатени проекти в рамките на програмата и дължими от ДФ „Земеделие” след приключване на всички проверки от компетентните органи, вкл. и на база на съдебни решения, се извършват със средства от държавния бюджет. В тази връзка за обезпечаване на дължимите плащания към бенефициенти по Програма САПАРД в план-сметката на ДФЗ за 2012 г. са заложени 25 млн. лв.
Оперативни програми:
Размерът на общо платените средства по оперативните програми към 31 октомври 2011 г., по данни на Националния фонд към министъра на финансите, е 2 643,03 млн. лв., което представлява 16,85 % усвояемост, като само за периода януари-октомври 2011 г. са усвоени приблизително 1 063,09 млн. лв.
Основният приоритет на националния бюджет за 2012 г. – даване на предимство на секторите, стимулиращи икономическия растеж (строеж на пътна, екологична и комунална инфраструктура, наука и образование) – намира сериозна финансова подкрепа от oперативните програми, съфинансирани от СКФ на ЕС.
Планираните общи разходи (европейско и национално съфинансиране) в проекта на държавен бюджет за 2012 г., по линия седемте оперативни програми, са в размер на 3 691,98 млн. лв., а планираните общи приходи са в размер на 3 276,01 млн. лв. Националното съфинансиране по оперативните програми е в размер на 632,55 млн. лв. Заложените разходи са значително повече от планираните 2 008,02 млн. лв. по линия на европейските средства в проектобюджета за 2011 г. Ръстът от близо 84 % на заложените разходи в проектобюджета за 2012 г. се обяснява с етапа на изпълнение на отделните програми и характера на проектите, които се подпомагат.
Разпределението на разходите по седемте оперативни програми в проектобюджета за 2012 г. е както следва: ОП „Околна среда” – 466,05 млн. лв.; ОП „Транспорт” – 1 464,10 млн. лв.; ОП „Регионално развитие” – 713,42 млн. лв.; ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” – 346,96 млн. лв.; ОП „Административен капацитет” – 63,45 млн. лв.; ОП „Развитие на човешките ресурси” – 583,94 млн. лв., ОП „Техническа помощ” – 9 млн.лв.
Предвид правилото N+3/N+2, гарантиращо спазване на строгата финансова дисциплина на ЕК, ключови за България са 2012 г./2013 г., когато се застъпват бюджетните ангажименти на България. Именно през 2012 г. се очаква големите инфраструктурни проекти в секторите транспорт и околна среда да навлязат в същински етап на реализация, т.е. прогресивно да нараснат плащанията и усвояването. В тази връзка, в проектобюджета за 2012 г. са предвидени близо 3 пъти повече средства по ОП „Транспорт” в сравнение със заложените 500,9 млн. лв. в проекотбюджета за 2011 г. Подобно е положението по ОП „Околна среда” и ОП „Регионално развитие”, където също са заложени повече средства за инфраструктура в сравнение с 2011 г. Това се обяснява с прилагането на по-голям процент на приемливост на прогнозираните разходи за програмите, които са в по-напреднал етап на изпълнение.
Други европейски политики:
Пo Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм 2009 – 2014, Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България, Гръцка програма, Програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешни граници на ЕС и Програмата за сътрудничество „България-Швейцария” в проекта на държавен бюджет за 2012 г. са предвидени общо разходи в размер на 49,07 млн. лева, от които 30,73 млн. лв. национално съфинансиране.
Програма за развитие на селските райони и оперативна програма за сектор „Рибарство”:
По Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) финансирането от ЕС се осигурява посредством Европейския фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
През 2012 г. средствата, които страната ни предвижда да разходва за развитие на селските райони са в размер на 630 млн.лв., от които 478 млн. лв. европейски средства и 152 млн. лв. национални средства, в т.ч.:
За проекти на публични бенефициенти по програмата са предвидени средства в размер на 266,9 млн. лв., в т.ч. 53,3 млн. лв. национално съфинансиране.
Предвидените средства за проекти на непублични бенефициенти по ПРСР са в размер на 324,5 млн. лв., в т.ч. 63 млн. лв. национално съфинансиране.
За финансиране на разходите за данък върху добавената стойност (ДДС) на общините по одобрени за подпомагане проекти по ПРСР за периода 2007 - 2013 г., в план-сметката на ДФ „Земеделие” за 2012 г. са предвидени 35,2 млн. лв. – средства от държавния бюджет.
По линия на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” в проекта на държавен бюджет за 2012 г. са заложени 31,9 млн. лв., от които 23,9 млн. лв. европейски средства и 8 млн. лв. националния средства, в т.ч.:.
За публични бенефициенти по програмата са предвидени средства в размер на 1,5 млн. лв., в т.ч. 0,4 млн. лв. национално съфинансиране.
За непублични бенефициенти по програмата предвидените средства са в размер на 30,4 млн. лв., в т.ч. 7,6 млн. лв. национално съфинансиране.
IV. Бюджет 2012 е израз на консервативна фискална политика, основана на ниски данъци и ограничена преразпределителна роля на държавата при спазване на фискална дисциплина с балансиран бюджет, ниски нива на държавен дълг и бюджетен дефицит.
Основна цел е създаването на благоприятни условия за растеж на икономиката и привличане на инвестиции. Стабилната данъчно-осигурителна политика през последните години има съществен принос за ограничаване на финансовите рискове и смекчаване на негативните последици от глобалната финансова и икономическа криза върху българската икономика.
С оглед на реорганизацията на Общата външна политика и политика за сигурност в ЕС, промените, които се извършват в сектора отбрана, както и принципът „пари срещу реформи”, трябва да се отчитат сферите, в които се извършват реформи в страната, но които не могат да се ползват с европейско финансиране.
По отношение на планирането на европейските средства може да се направи изводът, че проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г., отчитайки напредналия етап от настоящата финансова перспектива (2007-2013 г.), както и на база направените тригодишни бюджетни прогнози (2012-2014 г.), предвижда един бюджет, който отговаря на планираните мерки за реализация на приоритетни за страната инфраструктурни проекти по оперативните програми през 2012 г., както и насочва ресурси по приоритетите, заложени в Националната програма за реформи и респективно Стратегията „Европа 2020”.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 8 гласа „за”, 4 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г. № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
/п./МОНИКА ПАНАЙОТОВА
2011 г.
На заседанието, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разглежда внесения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г. по отношение на заложените цели за провеждане на устойчива фискална политика и във връзка с разходването на европейските средства.
В заседанието на Комисията взеха участие Томислав Дончев – министър по управление на средствата от ЕС, Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, и Карина Караиванова - директор на Дирекция Национален фонд в Министерство на финансите.
Бюджет 2012 в контекста на общоевропейските и световните икономически предизвикателства:
I. В отговор на световната икономическа и финансова криза, новото икономическо управление на ЕС има за цел, чрез широк спектър от мерки на европейско ниво да засили действието на Пакта за стабилност и растеж и да координира икономическите и фискални политики на държавите-членки. България, като част от този процес, по линия на стартиралия през януари 2011 г. Европейски Семестър, въвежда един съществено нов момент при управлението на публичните финанси – синхронизирането на бюджетната процедура за 2012 г. с европейската рамка за засилена предварителна координация на икономическите политики. Тази предварителна координация предвижда осъществяване на ранен партньорски преглед на Националните програми за реформи, Конвергентните програми и националните бюджети на държавите-членки, с оглед отразяване на възможни препоръки на ЕК по тях в общоевропейски план.
В резултат от тези процеси, основна цел на бюджетната рамка за периода 2012-2014 г. е засилването на фискалната и бюджетна дисциплина чрез стриктен контрол върху разходите и размера на бюджетния дефицит. С настоящия бюджет правителството ревизира фискалната цел за 2012 г., залагайки дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) в размер на 1,35 % от БВП, без да променя поетия ангажимент за дългосрочна устойчивост и предсказуемост на данъчно-осигурителната политика. Планираната фискална позиция през 2012 г. се предвижда да бъде постигната при размер на приходите по КФП от 35,2 % от БВП и размер на разходите по КФП от 36,55 % от БВП. Така, планираният бюджетен дефицит е значително по-нисък от Маастрихтския критерий (3 % от БВП). Усилията са насочени към постигането на балансиран бюджет, създаване на стабилни условия за растеж на икономиката и привличане на инвестиции чрез провеждане на фискална политика, основана на ниски данъци и ограничена преразпределителна роля на държавата при спазване на наложените фискални рестрикции.
И през 2012 г. се запазват ниските нива на данъчно облагане при преките данъци и прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвените данъци чрез плавно повишаване на акцизните ставки на някои енергийни продукти за достигане на минималните нива на облагане в ЕС, съобразно договорените преходни периоди.
Последните икономически и финансови събития, както в световен мащаб, така и в Еврозоната, наложиха преразглеждане на макроикономическата прогноза към по-песимистичен сценарий за растежа на националната икономика в рамките на тригодишния период, като за 2012 г. прогнозата е за ръст от 2,9 % от БВП. Допълнителната фискална консолидация е буфер, позволяващ минимизиране на негативните ефекти върху бюджета в резултат на забавения тренд на икономическия растеж и на осъществяващата се промяна в структурата му. Заложеният минимален размер на фискалния резерв се запазва на ниво от 4,5 млрд. лева, хармонизираната инфлация в края на периода се очаква да бъде 2,8 %, а преките чуждестранни инвестиции се очаква да достигнат 2,8 % от прогнозния БВП.
България остава и през 2012 г., въпреки известното увеличение спрямо 2011 г., сред страните в ЕС с една от най-ниските стойности на показателя консолидиран държавен дълг към БВП, който се очаква да бъде в размер на 19 %. (Критерият по Маастрихт за този показател е той да не надвишава 60 %).
Имайки предвид гореизложеното, Бюджет 2012 си поставя амбициозната цел да обвърже националните с общоевропейските приоритети с поетите ангажименти по Конвергентната програма за 2011-2014 г и по Националната програма за реформи 2011-2015 г. в изпълнение на Стратегията „Европа 2020”.
Бюджет 2012 в контекста на разходването на средствата от ЕС:
КЕВКЕФ разглежда параметрите от проекта за държавен бюджет за 2012 г., касаещи вноската на Република България в Общия бюджет на Европейския съюз, както и планираните приходи и разходи по линия на средствата от ЕС, в т.ч. предприсъединителните инструменти на ЕС, Кохезионен фонд и структурните фондове (СКФ) на ЕС, Обща селскостопанска и рибарска политика, други европейски политики.
II. Вноска на Република България в Общия бюджет на Европейския съюз
Основният финансов ангажимент на страната ни във връзка с членството ни в ЕС, се изразява в националната вноска в бюджета на ЕС. За 2012 г. тя се очаква да възлезе на 895,7 млн. лв.
Размерът на вноската за 2012 г. е прогнозен и е своебразна гаранция за изплащане на националната вноска в бюджета на ЕС. Нейната условност произтича от: възможността за възникване през годината на изпълнение на допълнителни потребности и/или непредвидени ситуации, които следва да бъдат финансирани от бюджета на ЕС; периодичните актуализации на данните за ресурса на база на ДДС, за ресурса на база на Брутен национален доход във връзка с последната налична информация с оглед постигане на пълна точност. В допълнение, следва да се има предвид, че независимо от прогнозните данни за приходите от мита и такси върху производството на захар и изоглюкоза, държавите-членки превеждат в бюджета на ЕС реално събраните суми за традиционни собствени ресурси.
III. Програми, съфинансирани от ЕС:
В проекта на Държавен бюджет за 2012 г. са заложени общо разходи (в т.ч. национално съфинансиране) в размер на 4 497,9 млн. лв. по програмите, съфинансирани от ЕС.
Планираните приходи за 2012 г. по програмите, съфинансирани от ЕС, са общо в размер на 3 820,9 млн. лв. и се базират на определения индикативен размер на разходите, които се очаква да бъдат възстановени от Европейската комисия през 2012 г.
В проекта на бюджет за 2012 г. е осигурено национално съфинансиране по линия на европейските средства в размер на 918,4 млн. лв.
Предприсъединителни програми:
Предвид заключителния етап, на който се намират предприсъединителните инструменти на ЕС, очакваните общи приходи през 2012 г. (единствено приходи от лихви) по Програма ФАР и Програма ИСПА, са в размер на 900 хил. лв.
Предвид важните за обществото инфраструктурни проекти в областта на транспорта и околната среда и през 2012 г. изпълнението на програма ИСПА (Кохезионен фонд Регламент 1164/94) остава основен приоритет за страната. Заложените общи разходи (европейско и национално съфинансиране) по програмата са в размер на 94,8 млн. лв. Полученото от ЕК одобрение за удължаване на срока на допустимост на разходите по част от ИСПА мерките до края на 2012 г., изисква максимално ускоряване на изпълнението на проектите по тази програма и респ. усвояването на средствата.
След изтичане на крайния срок за извършване на плащания с европейски средства по Програма САПАРД – 31.12.2009 г. всички плащания по неразплатени проекти в рамките на програмата и дължими от ДФ „Земеделие” след приключване на всички проверки от компетентните органи, вкл. и на база на съдебни решения, се извършват със средства от държавния бюджет. В тази връзка за обезпечаване на дължимите плащания към бенефициенти по Програма САПАРД в план-сметката на ДФЗ за 2012 г. са заложени 25 млн. лв.
Оперативни програми:
Размерът на общо платените средства по оперативните програми към 31 октомври 2011 г., по данни на Националния фонд към министъра на финансите, е 2 643,03 млн. лв., което представлява 16,85 % усвояемост, като само за периода януари-октомври 2011 г. са усвоени приблизително 1 063,09 млн. лв.
Основният приоритет на националния бюджет за 2012 г. – даване на предимство на секторите, стимулиращи икономическия растеж (строеж на пътна, екологична и комунална инфраструктура, наука и образование) – намира сериозна финансова подкрепа от oперативните програми, съфинансирани от СКФ на ЕС.
Планираните общи разходи (европейско и национално съфинансиране) в проекта на държавен бюджет за 2012 г., по линия седемте оперативни програми, са в размер на 3 691,98 млн. лв., а планираните общи приходи са в размер на 3 276,01 млн. лв. Националното съфинансиране по оперативните програми е в размер на 632,55 млн. лв. Заложените разходи са значително повече от планираните 2 008,02 млн. лв. по линия на европейските средства в проектобюджета за 2011 г. Ръстът от близо 84 % на заложените разходи в проектобюджета за 2012 г. се обяснява с етапа на изпълнение на отделните програми и характера на проектите, които се подпомагат.
Разпределението на разходите по седемте оперативни програми в проектобюджета за 2012 г. е както следва: ОП „Околна среда” – 466,05 млн. лв.; ОП „Транспорт” – 1 464,10 млн. лв.; ОП „Регионално развитие” – 713,42 млн. лв.; ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” – 346,96 млн. лв.; ОП „Административен капацитет” – 63,45 млн. лв.; ОП „Развитие на човешките ресурси” – 583,94 млн. лв., ОП „Техническа помощ” – 9 млн.лв.
Предвид правилото N+3/N+2, гарантиращо спазване на строгата финансова дисциплина на ЕК, ключови за България са 2012 г./2013 г., когато се застъпват бюджетните ангажименти на България. Именно през 2012 г. се очаква големите инфраструктурни проекти в секторите транспорт и околна среда да навлязат в същински етап на реализация, т.е. прогресивно да нараснат плащанията и усвояването. В тази връзка, в проектобюджета за 2012 г. са предвидени близо 3 пъти повече средства по ОП „Транспорт” в сравнение със заложените 500,9 млн. лв. в проекотбюджета за 2011 г. Подобно е положението по ОП „Околна среда” и ОП „Регионално развитие”, където също са заложени повече средства за инфраструктура в сравнение с 2011 г. Това се обяснява с прилагането на по-голям процент на приемливост на прогнозираните разходи за програмите, които са в по-напреднал етап на изпълнение.
Други европейски политики:
Пo Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм 2009 – 2014, Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България, Гръцка програма, Програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешни граници на ЕС и Програмата за сътрудничество „България-Швейцария” в проекта на държавен бюджет за 2012 г. са предвидени общо разходи в размер на 49,07 млн. лева, от които 30,73 млн. лв. национално съфинансиране.
Програма за развитие на селските райони и оперативна програма за сектор „Рибарство”:
По Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) финансирането от ЕС се осигурява посредством Европейския фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
През 2012 г. средствата, които страната ни предвижда да разходва за развитие на селските райони са в размер на 630 млн.лв., от които 478 млн. лв. европейски средства и 152 млн. лв. национални средства, в т.ч.:
За проекти на публични бенефициенти по програмата са предвидени средства в размер на 266,9 млн. лв., в т.ч. 53,3 млн. лв. национално съфинансиране.
Предвидените средства за проекти на непублични бенефициенти по ПРСР са в размер на 324,5 млн. лв., в т.ч. 63 млн. лв. национално съфинансиране.
За финансиране на разходите за данък върху добавената стойност (ДДС) на общините по одобрени за подпомагане проекти по ПРСР за периода 2007 - 2013 г., в план-сметката на ДФ „Земеделие” за 2012 г. са предвидени 35,2 млн. лв. – средства от държавния бюджет.
По линия на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” в проекта на държавен бюджет за 2012 г. са заложени 31,9 млн. лв., от които 23,9 млн. лв. европейски средства и 8 млн. лв. националния средства, в т.ч.:.
За публични бенефициенти по програмата са предвидени средства в размер на 1,5 млн. лв., в т.ч. 0,4 млн. лв. национално съфинансиране.
За непублични бенефициенти по програмата предвидените средства са в размер на 30,4 млн. лв., в т.ч. 7,6 млн. лв. национално съфинансиране.
IV. Бюджет 2012 е израз на консервативна фискална политика, основана на ниски данъци и ограничена преразпределителна роля на държавата при спазване на фискална дисциплина с балансиран бюджет, ниски нива на държавен дълг и бюджетен дефицит.
Основна цел е създаването на благоприятни условия за растеж на икономиката и привличане на инвестиции. Стабилната данъчно-осигурителна политика през последните години има съществен принос за ограничаване на финансовите рискове и смекчаване на негативните последици от глобалната финансова и икономическа криза върху българската икономика.
С оглед на реорганизацията на Общата външна политика и политика за сигурност в ЕС, промените, които се извършват в сектора отбрана, както и принципът „пари срещу реформи”, трябва да се отчитат сферите, в които се извършват реформи в страната, но които не могат да се ползват с европейско финансиране.
По отношение на планирането на европейските средства може да се направи изводът, че проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г., отчитайки напредналия етап от настоящата финансова перспектива (2007-2013 г.), както и на база направените тригодишни бюджетни прогнози (2012-2014 г.), предвижда един бюджет, който отговаря на планираните мерки за реализация на приоритетни за страната инфраструктурни проекти по оперативните програми през 2012 г., както и насочва ресурси по приоритетите, заложени в Националната програма за реформи и респективно Стратегията „Европа 2020”.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 8 гласа „за”, 4 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г. № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
/п./МОНИКА ПАНАЙОТОВА
