Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат COM(2011)453 окончателен и предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници COM(2011)452 окончателен, по т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) и рамковите позиции на Република България по тях, №102-00-60, внесени от Министерския съвет на 26 октомври 2011 г.

---

І. С настоящите предложения за Директива и Регламент на Европейския парламент и на Съвета се цели отстраняване слабостите в рамката за капиталовите изисквания и в управлението на риска на финансовите институции, които допринесоха за сътресенията на световните финансови пазари. Допълнителните регулаторни мерки са насочени към създаването на единни и ясни правила по отношение на дейността на кредитните институции и инвестиционните посредници, както и по отношение на изискванията за надзор върху тях. Цели се още осигуряването на по-висока ефективност при регулиране на капитала на финансовите институции в рамките на Европейския съюз (ЕС); по-добра защита на потребителите на банковите услуги; редуциране на негативните въздействия върху финансовата система и техния процикличен ефект при запазване конкурентната позиция на европейския банков пазар в световен мащаб. Не на последно място, предлага се регламентирането на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, които по-добре осигуряват спазване на правилата на Директивата за кредитните институции.

Сред новостите в предложението за Директива са разпоредбите относно санкциите; ефективното корпоративно управление и разпоредбите, които възпрепятстват прекомерното разчитане на външните кредитни оценки. За по-голяма яснота, предложението за директива обединява разпоредбите, отнасящи се до кредитните институции и инвестиционните посредници, визирани в Директива 2006/49/ЕС. Промените, свързани с издадения от Базелския комитет за банков надзор набор от подробни правила за капиталова адекватност и ликвидност на кредитните институции, които общо са познати като Базел III, са включени в предложението за регламент, с изключение на разпоредбите относно капиталовите маржове, които са включени в предложението за директива.

Основните моменти в предложението за Регламент са свързани най-общо с дефиницията за „капитал”; третирането на специфичните експозиции; кредитния риск на контрагента; ликвидността и коефициента на ливъридж.

IІ. Съгласно позицията, внесена от Министерския съвет, Република
България подкрепя въвеждането на капиталовата рамка Базел III на европейско ниво. В същото време страната не подкрепя принципа на максимална хармонизация, предложен от ЕК чрез въвеждането с регламент на стандартите за пруденциален надзор за капиталовата адекватност и ликвидност. България застъпва позицията, че следва да се запази договореността и духа на Базел III и препоръките от доклада Де Ларозие капиталовите изисквания в европейските правни актове да имат минимална, а не максимална хармонизация. В този смисъл е и изразената от Европейския съвет за системен риск позиция по законодателния пакет CRD IV.
Това е особено важно за страна в режим на валутен борд, каквато е България, тъй като възможността да се допълва на местно ниво инструментариумът на общоевропейския надзорен режим може да се използва едновременно като средство за макроикономическа и макропруденциална политика и като средство за квазимонетарна политика.
В тази връзка най-добрият пример е отношението на капиталовата адекватност от 12% за банките в България (при 8% в Европа като минимален стандарт), което се предлага само частично да бъде заменено от новия режим на капиталови буфери. В този контекст Република България изразява опасения, че има реална опасност в резултат на законодателни предложения на Европейската комисия да се стигне до своеобразно намаляване на капиталовите изисквания на българските банки, което е в разрез с най-новото Базелско споразумение.
Позицията на България е, че проектът за единен надзорен наръчник в някои отношения предлага самоцелна хармонизация на надзорните третирания в държавите членки в различни ситуации, като по този начин вреди на възможностите за провеждане на надзорна политика от съответните местни органи. В тази връзка се предлага под формата на регламент да бъдат обособени единствено текстовете, които са с технически характер, освен ако разпоредбите относно изискванията за капитала и ликвидността не бъдат променени в посока гарантиране на минимална хармонизация.
България не приема концепцията за ликвидна подгрупа, залегнала в член 7 и член 19 от предложението за регламент. Основното притеснение е, че липсва законодателно отчетена взаимовръзка между значимостта на дадена банка или инвестиционен посредник за местния пазар и участието им в такава група. В държавите, чиито финансови системи са доминирани от чуждестранни банкови групи, както е в България, приемането на предложенията в сегашния им вид може да доведе до отлив на ликвидност от местните пазари. Затова едновременното съществуване на много ликвидни подгрупи не бива автоматично да бъде допускано, освен ако те заедно, а не поотделно, не оказват влияние върху пазара на ликвидни активи.
По член 343 България счита, че предложеното рисково третиране на тясно свързани валути (каквито са левът и еврото) не отчита по подходящ начин липсата на валутен риск по отношение на валутните експозиции на българските кредитни институции и инвестиционни посредници, деноминирани в евро. В тази връзка категорично се настоява към сегашната разпоредба на член 343, алинея 1 да бъде добавен съответен текст, който да дава възможност за начисляване на валутен риск от 0% за двойка валути, за които е налице законово фиксиран и обезпечен валутен курс. Подобна редакция би гарантирала, че третирането на валутния риск в регламента би било в съответствие с прилаганата от българските власти през последните 14 години политика относно стабилността на валутния борд в България и липсата на валутен риск за експозициите деноминирани в евро на българските банки и инвестиционни посредници.

III. Горепосочените предложения за Директива и Регламент са обсъдени на заседание на Комисията по бюджет и финанси (КБФ) на 14 декември 2011 г. В доклада на КБФ е отбелязано, че Комисията по бюджет и финанси подкрепя позицията по тях, внесена от Министерския съвет.
КБФ приема, че предложението на ЕК не съответства на принципите на субсидиарност и пропорционалност, поради което не подкрепя приемането на така предложения пакет от законодателни мерки, с които се регламентират правната рамка на дейността на кредитните институции, изискванията за надзор върху тях и инвестиционните посредници.

След състоялото се обсъждане по предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат COM(2011)453 и предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници COM(2011)452, вземайки предвид становището на КБФ, Народното събрание на Република България, чрез КЕВКЕФ изразява следното становище, което да бъде изпратено до европейските институции в рамките на политическия диалог:

1. Приветствайки усилията на Европейската комисия за осъществяване на допълнителна регулация върху финансовия сектор на ниво ЕС, считаме, че трябва да се възприеме предвиденият в споразумението Базел III подход на минимална, а не максимална хармонизация по отношение на капиталовите изисквания;

2. Във връзка с предложеното максимално ниво на капиталова адекватност в размер на 8 % изразяваме притеснението си от невъзможност държавите членки да въвеждат по-строги изисквания в своето законодателство;

3. Считаме, че прекалено ниското ниво на капиталова адекватност за банковите институции може да има сериозни последици върху българските финанси и икономиката ни като цяло;

4. Отчитайки националните особености на финансовия сектор в България, в частност значителния му чуждестранен компонент и наличието на валутен борд, смятаме, че предложената концепция за ликвидна подгрупа, както и предложеното рисково третиране на тясно свързани валути (каквито са левът и еврото) също биха довели до намаляване на финансовата стабилност на страната ни.

Докладът и становището към него бяха подкрепени с 12 гласа «за» и 4 гласа «въздържал се».


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:

/п./МОНИКА ПАНАЙОТОВА