Изслушване на информация от Министерството на финансите относно Актуализация за 2012 г. на Националната програма за реформи на Република България в изпълнение на стратегията „Европа 2020” и Конвергентната програма на Република България (2012-2015 г.)

---

На основание чл. 99 от ПОДНС, на редовното си заседание на 9 май 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) изслуша информация от Министерството на финансите относно Актуализация за 2012 г. на Националната програма за реформи на Република България в изпълнение на стратегията „Европа 2020” и Конвергентната програма на Република България (2012-2015 г.)

Участие в заседанието на КЕВКЕФ от страна на Министерството на финансите (МФ) взеха: г-жа Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, г-жа Маринела Петрова - директор на дирекция "Икономическа и финансова политика", г-н Георги Чукалев - началник на отдел в дирекция "Икономическа и финансова политика", г-жа Росица Трънкова - старши експерт, дирекция "Икономическа и финансова политика" и г-жа Пламена Димитрова - държавен експерт, дирекция "Икономическа и финансова политика".

Информацията за горепосочените актуализации бе представена от г-жа Пенчева. В своето изложение заместник-министърът на финансите постави акцент върху следните основни моменти:

Актуализациите на Националната програма за реформи (НПР) на Република България (2012-2020 г.) и Конвергентната програма (КП) на Република България (2012-2015 г.) са изготвени в изпълнение на втория Европейски Семестър за подобрена предварителна координация на икономическите политики в ЕС. Те са изпратени на Европейската комисия (ЕК) на 12 април 2012 г. и така е спазен поетият ангажимент, съгласно който държавите-членки следва да предоставят на ЕК своите актуализирани НПР и КП до средата на април всяка година.

Актуализацията на НПР за 2012 г. надгражда НПР 2011-2015 г., като е разширен нейният времеви хоризонт до 2020 г. Тя адресира всички препоръки на Съвета на ЕС от месец юли 2011 г., както и приоритетите на Годишния преглед на растежа на ЕК за 2012 г. (благоприятстваща растежа фискална консолидация; стабилна банкова система; инструменти за улесняване кредитирането на малките и средни предприятия (МСП); модернизиране на публичната администрация; преодоляване на безработицата и социалните последствия от кризата). Актуализацията включва и отчет на изпълнението на мерките от НПР 2011-2015 г., който показва, че 45% от планираните за 2011 г. мерки са изпълнени и продължава работата по 12 мерки.

Петте национални цели в изпълнение на стратегията „Европа 2020” остават непроменени. Те могат да бъдат определени като достатъчно амбициозни, предвид стартовите условия и реалистични за постигане. Запазват се и специфичните приоритети в икономическата политика на България: подобряване на инфраструктурата, конкурентоспособна младеж, благоприятна бизнес среда и повишаване на доверието в държавните институции.

В контекста на стратегията „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, актуализираната НПР 2012-2020 г. очертава следната насока на политиките за постигане на националните цели:

1) Интелигентен растеж:

 Научни изследвания и иновации – инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, достъп до финансиране на МСП, високо качество на научната дейност, изграждане на научноизследователска и научна инфраструктура;
 Образование и обучение – достъп и задържане в образование, високо качество на образованието, учене през целия живот;
 Информационни и комуникационни технологии – широколентов достъп.

2) Устойчив растеж:

 Публични разходи – пенсионна реформа и социално осигуряване; ефикасност на разходите;
 Климат-енергетика – енергийна ефективност; либерализация на пазара на електроенергия; опазване на околната среда;
 Бизнес среда – увеличаване на административния капацитет, намаляване на административната тежест и подобряване на административните услуги; електронно управление;
 Инфраструктура – пътна и транспортна; интегрирано градско развитие; туристическа и културна инфраструктура.

3) Приобщаващ растеж:

 Заетост - насърчаване на заетостта и намаляване на безработицата, особено на младежите; подобряване на съответствието между предлагане и търсене на пазара на труда;
 Бедност и социално включване - намаляване на бедността и социалното изключване на уязвимите групи от населението;подобряване на качеството и достъпа до здравни услуги.

Едновременната актуализация на НПР (2012-2020 г.) и КП (2012-2015 г.) цели по-добро обвързване на целите и политиките в двата стратегически документа с бюджетната процедура (по-ранен старт на бюджетната процедура за 2013 г.), както и осигуряване на консистентност между макроикономическата, вкл. фискалната политика, и микроикономическите и структурни политики.

КП (2012-2015 г.) е изготвена в съответствие с разпоредбите на Договора за функциониране на Европейския съюз относно изискванията, произтичащи от процеса на многостранно фискално наблюдение в рамките на координацията на макроикономическите политики в ЕС. Тя адресира параметрите на устойчивост на фискалната политика, съгласно предписанията на Пакта за стабилност и растеж, като същевременно очертава и пътя към изпълнението на Маастрихтските критерии за членство в еврозоната. Съобразена е с процедурата по приемане на бюджета за 2013 г. и със средносрочната фискална рамка за 2013–2015 г.

Основни приоритети на макроикономическата политика, очертани в КП са:

 Запазване стабилността на системата на паричен съвет при сегашния фиксиран курс на лева към еврото;
 Придържане към консервативна и дисциплинирана фискална политика;
 Осигуряване на дългосрочна устойчивост на публичните финанси;
 Ефективно насочване на публичните разходи към стимулиране на ускоряващи икономическия растеж дейности и фактори;
 Провеждане на политика на доходите целяща повишаване на конкурентоспособността на икономиката.

Конвергентната програма 2012-2015 г. е съобразена с изискванията на Фискалния пакт, който предвижда приемането на национално ниво на фискални правила по отношение на бюджетния дефицит, средносрочната бюджетна цел, нивото на държавния дълг и бюджетните разходи.

Основната цел на фискалната политика е не само поддържане на дефицита по консолидираната фискална програма под прага от 3% от БВП в рамките на програмния период, но и балансиране на бюджета до 2015 година.

През 2013 г. бюджетният дефицит се предвижда да намалее с около 0.7% от БВП на база намаляване на разходите от близо 1% от БВП и съществено подобрение на усвояването на Европейски средства от 0.3% от БВП.

През 2011 г. нивото на държавния дълг е второто най-ниско в ЕС – 16,3% от БВП. За същата година целевата стойност на планирания бюджетен дефицит бе 2,5% от БВП. Вместо това е постигнато намаляване на дефицита до 2,1% от БВП. Това намаление представлява допълнително фискално усилие от 0,4% от БВП.

КП отговаря на препоръките на Съвета на Европейския съюз на 12 юли 2011 г. по отношение на:

 Излизане от процедурата по прекомерен дефицит;
 Подобряване на фискалната дисциплина и постигане на средносрочната бюджетна цел;
 Провеждане на пенсионна реформа;
 Подобряване на конкурентоспособността.

В отговор на препоръките са предприети важни мерки по извършването на пенсионната реформа и реформата в социално-осигурителната система, което гарантира дългосрочната устойчивост на публичните финанси в условията на застаряващо население и провеждането на административна реформа, вкл. и чрез въвеждането на нова система за заплащане на служителите в администрацията, основана на постигнатите резултати.

Средносрочната бюджетна цел е структурен дефицит от 0.5% от БВП през 2015 г. Тя е много по-строга от изискванията, заложени в Пакта за стабилност и растеж и в Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, които предвиждат средносрочна бюджетна цел от структурен дефицит от 1 % от БВП за страни като България с ниско ниво на държавен дълг. По този начин се цели финансовата и фискална стабилност на страната да се превърне в предпоставка за генериране на икономически растеж.


МОНИКА ПАНАЙОТОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ