Използване на пълния потенциал за икономически растеж на Единния пазар на Европейския съюз в контекста на 20-та годишнина от неговото създаване

---

На редовното заседание, проведено на 30 май 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) разгледа проект на Доклад относно използване на пълния потенциал за икономически растеж на Единния пазар на Европейския съюз в контекста на 20-та годишнина от неговото създаване.

І. Единният пазар е един от стълбовете на Европейския съюз. Завършен през 1992 г., той е пространство за свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали. Днес, 20 години по-късно, това е най-големият пазар в световен мащаб, на който над 21 милиона европейски предприятия осигуряват 175 милиона работни места и снабдяват 500 милиона потребители.Единният пазар е от решаващо значение за просперитета, растежа и заетостта в ЕС. Като едно интегрирано, отворено и конкурентно пространство той насърчава мобилността, конкурентоспособността и иновациите, взаимодействайки в частност със секторните политики на ЕС.

II. Световната финансова и икономическа криза поставя на сериозно изпитание икономиката на ЕС и налага развитието на Единния пазар да навлезе в нов етап. На 13 април 2011 г. Европейската комисия (ЕК) приема „Акт за Единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието“ COM(2011)206. Въз основа на мненията, получени по време на продължилото четири месеца публично обсъждане (над 850 мнения), както и на становищата и изводите на европейските институции, Комисията очертава 12 лоста за стимулиране на растежа и за засилване на доверието на гражданите (1. Достъп до финансиране за малките и средните предприятия, 2. Мобилност на работниците в рамките на единния пазар, 3. Права на интелектуална собственост, 4. Потребителите- участници в единния пазар, 5. Услугите: подобряване на стандартизацията, 6. По-добри европейски мрежи, 7. Единен пазар на цифровите технологии, 8. Социалното предприемачество, 9. Данъчно законодателство, 10. По-голямо социално сближаване в рамките на единния пазар, 11. Законодателната среда за предприятията, 12. Обществени поръчки). Всеки лост е съпътстван от една водеща инициатива, във връзка с която ЕК се ангажира да направи предложения с цел получаване на съгласието на Европейския парламент и на Съвета до края на 2012 г. Тогава Комисията ще обобщи отбелязания напредък и ще представи своята програма за следващия етап. Предложенията се основават на мащабно икономическо проучване, в резултат на което ще бъдат определени областите, чийто потенциал за растеж не се използва в пълна степен, а ако е необходимо- ще бъдат разработени и нови инструменти за подобряване на икономическия растеж.

III. Единният пазар е основен приоритет на Датското председателство, а неговото стабилизиране, разширяване и цифровизиране се определят като решаващи за възстановяването на икономическия растеж в Европейския съюз. В програмата на Датското председателство попадат редица действия
във връзка с 12-те инициативи (лостове) от Акта за Единния пазар, сред които: намаляване на бюрократичните пречки за малките и средните предприятия; по-добра защита на потребителите, пазаруващи по интернет; намаляване цените за използване на роуминг; стимулиране на иновативните дейности и др. Чрез такива специфични инициативи в рамките на Единния пазар Датското председателство вижда потенциал за засилване на растежа и динамиката, без да се натоварват с нови разходи гражданите на ЕС.

IV. Еврокомисарят по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние поставя акцент върху важната роля, която имат националните парламенти в процеса на реализация на предложенията на Европейската комисия, свързани с Единния пазар. В тази връзка синергията между европейските институции и държавите членки е от определящо значение за постигане на общата цел – по-добро функциониране на европейската икономика. Сред основните предизвикателства, които комисар Барние очертава са: определяне на по-високи цели относно транспонирането на европейско законодателство; тесен диалог със заинтересованите страни и по- добро използване на сегашните инструменти (табло с резултати (scoreboard), единни гишета, портал „Вашата Европа“, SOLVIT, IMI).

V. Темата за Единния пазар на ЕС, предвид своята значимост, е обект на постоянно внимание от страна на българския парламент и в частност на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ).
На 3 декември 2010 г., по време на среща в Народното събрание, Еврокомисарят по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние обсъди с българските парламентаристи концепцията за Акта за Единния пазар на ЕС, чиято цел е да подобри функционирането на Единния пазар и да улесни достъпа на европейските граждани до него. Г-н Барние изтъкна, че с оглед възстановяването от икономическата криза, общите усилия на държавите-членки са неизбежни, защото поотделно нито една от тях не би могла да бъде достатъчно значима и конкурентна в световен мащаб. Според комисаря държавите-членки трябва да задълбочават европейската си интеграция, трябва да усетят необходимостта от съвместното съществуване, което предлага ЕС. В тази връзка г-н Барние уточни, че е важно да се работи за развитието на Единния европейски пазар. Проблемът, според него, е че вътрешният пазар става все по-необходим, но все по-малко популярен. Работата в посока увеличаване на информираността по темата е съществена стъпка, която трябва да се предприеме.
На 30 март 2011 г. се проведе Петото Заседание на Съвета за обществени консултации (СОК) към КЕВКЕФ на тема: „От Европейския Семестър до Акта за Единния пазар – финансово стабилна и устойчиво развиваща се Европа”. СОК е учреден през март 2010 г. и се състои от 60 членове, представители на широк кръг организации- работодателски, синдикални, неправителствени, академични, научно-изследователски и др. В този формат, Съветът създава условия за реализиране на конструктивен диалог между представителите на гражданското общество, изпълнителната и законодателната власт и същевременно оказва ценна подкрепа в дейността на КЕВКЕФ. Участниците във форума се обединиха единодушно около извода, че Единният пазар не е собственост на европейските институции или на няколко големи паневропейски групи: той е резултат от ежедневните действия- работа, спестяване, покупка, инвестиране на всеки европейски гражданин. В хода на дискусията българският член на Европейския парламент г-жа Илиана Иванова сподели, че Кохезионната политика сама по себе си може да се разглежда като антикризисна мярка. Тя се противопостави на протекционистичните действия на някои държави-членки, в противоречие с поетите от тях ангажименти. Сред проблемите, които представителите на гражданското общество и бизнеса откроиха като особено належащи за решаване, бяха необходимостта от обратна връзка за провежданите реформи, насърчаване на иновационната дейност и унифициране на патентното законодателство в рамките на ЕС, бъдещето на Кохезионната политика и по-конкретно перспективата пред България, екологичните и демографски предизвикателства пред страната, нуждата от по-добро интегриране на малцинствата.

След състоялото се обсъждане относно използването на пълния потенциал за икономически растеж на Единния пазар на Европейския съюз в контекста на 20-та годишнина от неговото създаване, Народното събрание на Република България, чрез КЕВКЕФ изразява следното становище, което да бъде изпратено до европейските институции в рамките на политическия диалог:

1. КЕВКЕФ счита, че засиленото развитие и интеграция на Единния пазар са в основата на постигането на целите на Стратегията "Европа” 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. В този контекст приветстваме превръщането на Единния пазар в ключов приоритет на Датското председателство, както и предприетите от Европейската комисия мерки за заздравяване на Единния пазар и повишаване на доверието в него.

2. КЕВКЕФ призовава да бъдат насочени общите усилия на ниво Европейски съюз към по-пълноценното използване на потенциала на Единния пазар чрез премахването на все още съществуващите препятствия в него, спазване на неговите правила и превръщането му в двигател на растежа. В тази връзка притеснителен е фактът, че продължават да са налице ограничения за свободното движение на хора в него, съществуват неоправдани регулаторни пречки и липсва все още цялостно взаимно признаване на професионалните квалификации. Пазарът трябва да се освободи, да бъде по-гъвкав. В подкрепа на тази теза са резултатите от редица проучвания, анализи и изследвания. Те показват, че при равни други условия премахването на ограниченията за работници във всички държави-членки ще допринесе за по-доброто функциониране на Единния пазар и за постигане на по-висок икономически растеж в Европа. Позитивното влияние на мобилността на български и румънски работници върху икономиката на ЕС е отчетено и в доклад на Европейската комисия от 11 ноември 2011 г. В доклада е посочено положителното дългосрочно въздействие на свободното движение на румънски и български работници върху БВП на Съюза, който е нараснал с около 0,3 % за ЕС-27 (0,4 % за ЕС-15), без това да води до съществени дисбаланси на пазара на труда.

3. КЕВКЕФ счита, че действията и мерките в подкрепа на икономическия растеж, които се предприемат във всички страни-членки следва да бъдат насочени към повишаване на общата конкурентоспособност на ЕС. Това може да бъде постигнато чрез инвестиции в държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), като по този начин ще се постигнат два ефекта:
3.1. ще се помогне за икономическото наваксване на тези държави и респективно общия растеж на европейската икономика и
3.2. ще се наблюдава взаимнопечеливша ситуация ("win-win"), в която ще са печеливши: от една страна, самите държави от ЦИЕ, заради инвестицията в тях и от друга, по-богатите страни в Съюза, които инвестирайки в рамките на ЕС всъщност ще имат възвращаемост и ще повлияят на общата конкурентоспособност на Съюза и респективно на самите себе си.

4. КЕВКЕФ счита, че в контекста на новото икономическо управление на ЕС, мобилизирането на потенциала за растеж на Единния пазар следва да се осъществи в условията на финансова дисциплина и фискална консолидация. Стабилността на еврото и преодоляването на дълговата криза са ключови за развитието на ЕС в дългосрочен план. Провеждането на структурни реформи, навременното и коректно транспониране на европейското законодателство чрез обмяна на добри практики, оптимизирането на разходите и създаването на предвидима бизнес среда следва да послужат като солидна основа за печеливши инвестиции и генериране на добавена стойност в икономиката.

5. КЕВКЕФ счита, че с оглед по-доброто функциониране на Единния пазар, трябва да се отчитат и внимателно анализират специфичните икономически фактори за устойчив растеж във всяка отделна държава от ЕС– включително производителност на труда, равнище на заетост, структура на трудовия пазар, равнище на потребление, бизнес профил, състояние на текущата сметка, инвестиции в образование и обучение. Координацията на икономическите политики предполага обща насока на развитие на ниво ЕС, но не следва да се допуска уеднаквяване на модела и инструментариума в отделните страни, предвид разликата в тяхното икономическо развитие. В този смисъл потвърждаваме позицията си за запазване на националния суверенитет в данъчната политика вместо хармонизация на данъчни основи и ставки. На този етап данъчната конкуренция в рамките на Съюза е необходима за осъществяване на процеса на догонване между нови и стари държави-членки.

6. КЕВКЕФ счита, че европейските капиталови пазари се нуждаят от допълнителна интеграция и призовава общите усилия в тази насока се задълбочат. Стандартизацията на условията и премахването на техническите пречки пред инвестиционната дейност на ниво ЕС ще осигури важен източник за финансиране на малките и средните предприятия (МСП). Капиталовият пазар може да осигури ресурса за създаването на нови бизнеси и сектори, да насърчи предприемачеството и да спомогне за превръщането на иновативните идеи в пазарен продукт.

7. КЕВКЕФ подчертава необходимостта от развитие и усъвършенстване на цифровия единен пазар, като двигател на икономически растеж в ЕС. Тенденцията към увеличаване на дела на дигиталните спрямо физическите транзакции налага адаптиране на правилата в рамките на Единния пазар за гарантиране на сигурността на всички участници в него, премахване на правните и териториални пречки пред функционирането му и стимулиране на иновациите.



Докладът и становището към него бяха подкрепени с 11 гласа «за» и 2 гласа «въздържал се».


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

МОНИКА ПАНАЙОТОВА