Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
11/07/2012
Проведено изслушване на министъра на регионалното развитие и благоустройството за резултатите от втория етап на социално-икономическия анализ за развитието на българските региони
На основание чл. 99, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на Република България, по време на редовното си заседание от 11 юли 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) проведе изслушване на министъра на регионалното развитие и благоустройството г-жа Лиляна Павлова. В рамките на изслушването министър Павлова запозна членовете на КЕВКЕФ с:
- основните изводи от детайлния социално-икономически анализ за развитието на българските региони;
- напредъка в процеса на програмиране на новата оперативна програма за регионално развитие за периода 2014-2020 г.
Заседанието на КЕВКЕФ бе ръководено от нейния председател – г-жа Моника Панайотова. Участие в изслушването взе и Деница Николова – главен директор на главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” в МРРБ. Изслушването е продължение на възприетия от КЕВКЕФ подход и изразената от министър Павлова готовност за редовно информиране на народните представители относно постигнатия напредък в процеса на програмиране на бъдещата ОПРР. По този начин се създават необходимите предпоставки за провеждане на конструктивен дебат с членовете на КЕВКЕФ още на етап формулиране на политики. Министър Павлова изрази очакване изводите от анализа да послужат като отправна точка за другите управляващи органи при подготовката на новите оперативни програми за програмен период 2014-2020 г.
Резултатите от втория етап на социално-икономическия анализ – фокусиране на анализа бяха представени с презентация, копие от която е приложено към настоящия доклад (вж. Приложението).
Анализът е извършен от гледна точка на сравнителното развитие на българските територии, спрямо средното за ЕС по отношение на социално-икономическото и териториално сближаване през първите години от членството на страната в ЕС. Изследването показва, че българските региони изостават значително в своето развитие, с БВП на глава от населението 45 % спрямо средното за ЕС. Наблюдават се значителни междурегионални различия по този показател – БВП на Югозападния район (ЮЗР) достига до 75% от средното ЕС, като на другия полюс е Северозападния район (СЗР) с БВП едва 27% от средния показател за ЕС.
За цялостната оценка на социално-икономическото развитие на регионите е разработен интегрален показател, който включва комплекс от показатели за демографията, икономиката, доходите, инфраструктурата, публичните услуги и др. Въз основа на тези оценки, анализът прилага т.нар. „принцип на светофара”, като разделя територията на страната на червени, жълти и зелени зони – червените се характеризират с най-ниски стойности на показателите за развитие, докато зелените са над средната стойност. По тези обобщени показатели най-силно развити са областите София-град, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна и Русе. Извън тази класация остава Плевен. В посока подобрение са областите Стара Загора, Русе, Добрич, Силистра, а в посока влошаване: В.Търново, Габрово, Шумен, Пазарджик, Ямбол. Най-слабо развити остават Монтана, Видин и Разград.
Характерен иновационен подход при провеждане на анализа е извеждането на специфични териториални групи – градски общини и общини в градски агломерации, селски, планински, гранични, Черноморски и Дунавски общини, на базата на които да се формулират интегрирани стратегии за развитие на съответните територии.
Въз основа на данните от анализа, министър Павлова очерта два подхода към провеждане на регионалната политика:
• Намаляване на различията – чрез пренасочване на ресурси към областите с най-ниско равнище на развитие;
• Развитие на центрове на растеж – които да спомогнат за развитие на целия район.
Като изводи за планирането на регионалната политика, министър Павлова посочи необходимостта от:
- отпадане на част от общините от групата на градските общини, както и обмисляне на възможността за включване на някои селски общини в групата на градските (такива с развит туризъм, промишленост, които разработват интегриран план за градско възстановяване и развитие или които географски попадат в обхвата на градските агломерации);
- провеждане на регионална политика, насочена към намаляване на различията с обект слаборазвити селски, планински и гранични общини,
- провеждане на регионална политика, насочена към развитие на центрове за растеж с обект – градски агломерации; големи градове, които са регионални центрове на растеж; силно развити туристически общини; градски общини с потенциал за развитие;
На следващо място министър Павлова очерта предстоящите етапи в процеса на програмиране на бъдещата ОПРР до края на 2012 г.:
- представяне на окончателните резултати от социално-икономическия анализ –представяне на детайлен SWOT-анализ за развитието на българските региони;
- разработване на Национална концепция за пространствено развитие и определяне на агломерационните ареали – постигане на яснота при разпределянето на българските градове, села и региони с оглед разграничаването на интервенциите между ОПРР и ПРСР и недопускане на т. нар, “бели петна”, т.е територии, които остават недопустими за финансиране от програмите;
- изготвяне на планове за действие за укрепване на административния капацитет на бенефициентите на ОПРР;
- изготвяне на първи вариант на новата ОПРР и паралелно изготвяне на предварителна и екологична оценка на ОПРР 2014-2020 г.
За бъдещата ОПРР 2014-2020 г., чийто индикативен бюджет е определен на 4,680 млрд. лв., министър Павлова отбеляза, че фокус ще бъде поставен върху градското развитие, тъй като над 72 % от населението в страната живее в 36-те големи града. Интервенциите по програмата ще бъдат приоритетно насочени към общините, попадащи в тези градски агломерации, като ще бъде следван подходът на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за разлика от процедурите на конкурентен подбор през настоящия програмен период.
Програмата ще продължи да се реализира в 5 приоритетни оси, като ще се разшири приложното поле на инструментите за финансов инженеринг. Приоритетна ос 1 „Градско развитие” е с най-голям индикативен бюджет (3,050 млн. лв., в т.ч. 600 млн. лв. за финансов инженеринг) и ще се осъществява въз основа на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие. Новост в планирането е определянето на приоритетна ос 2 „Секторни политики от регионално значение” (550 млн. лв.) и специална приоритетна ос 4 „Енергийна ефективност” с бюджет 500 млн. лв. за енергийна ефективност на публични сгради и на многофамилни жилищни сгради. За дейности в сферата на туризма и културата ще бъдат заделени 400 млн. лв. по Приоритетна ос 3, от които 200 млн. лв. по линия на финансовия инженеринг.
Народните представители благодариха за обективните изводи от представения анализ и поставиха редица въпроси, свързани с бъдещата ОПРР. Г-н Асен Агов, член на КЕВКЕФ, се поинтересува от връзката между планирането на агломерационните ареали за нуждите на регионалното развитие и въпроса за реформата на административно-териториалното делене на страната, вкл. чрез оптимизация на броя области и общини. В отговор, министър Павлова се присъедини към констатацията, че 28 области са много за размерите на България и отбеляза, че със Съвета за административна реформа се обсъждат различни варианти на оптимизация, но следва да се отчете и необходимостта от промяна в Конституцията на РБ, за да се извърши такава реформа. С оглед текущото административно-териториално делене, г-жа Павлова обърна внимание, че бъдещата оперативна програма поставя фокус върху градското развитие и големите градове.
Заместник-председателят на КЕВКЕФ г-н Владимир Тошев изтъкна обстоятелството, че във всички икономически напреднали държави граничните региони са най-силно развити. В тази връзка той сподели убеждението, че България следва да приложи подобен модел, като определи развитието на инфраструктурата и туризма като ключови за напредъка на най-изоставащия в социално-икономическо отношение Северозападен регион. Г-жа Силвия Хубенова, член на КЕВКЕФ, също се присъедини към препоръката да се постави акцент върху развитието на туризма и културно-историческото наследство, като обърна внимание, че този потенциал е по-скоро характерен за малките общини. Тя приветства поставянето на специален акцент върху планинските, Черноморските и Дунавските общини и се поинтересува как ще се осигури съвместимост между ОПРР и ПРСР по отношение на този тип дейности. Г-жа Павлова увери, че такава демаркация ще бъде налице като паметниците на културата остават хоризонтален приоритет на програмата и ще се финансират на територията на цялата страна.
В заключение, председателят на КЕВКЕФ г-жа Моника Панайотова потвърди изразените от членовете на КЕВКЕФ обективни суперлативи за постигнатия напредък в процеса на програмиране и изрази увереност, че представеният цялостен анализ ще допринесе за стратегическия фокус в процеса на програмиране на бъдещата ОПРР. Г-жа Панайотова изрази очакване на някое от следващите изслушвания на МРРБ да бъде поставен акцент върху връзката на териториалното развитие и сътрудничество с държавите от ЮИЕ, както и върху отражението на регионалното развитие върху европейската перспектива на Западните Балкани.
С уважение,
МОНИКА ПАНАЙОТОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
На основание чл. 99, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на Република България, по време на редовното си заседание от 11 юли 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) проведе изслушване на министъра на регионалното развитие и благоустройството г-жа Лиляна Павлова. В рамките на изслушването министър Павлова запозна членовете на КЕВКЕФ с:
- основните изводи от детайлния социално-икономически анализ за развитието на българските региони;
- напредъка в процеса на програмиране на новата оперативна програма за регионално развитие за периода 2014-2020 г.
Заседанието на КЕВКЕФ бе ръководено от нейния председател – г-жа Моника Панайотова. Участие в изслушването взе и Деница Николова – главен директор на главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” в МРРБ. Изслушването е продължение на възприетия от КЕВКЕФ подход и изразената от министър Павлова готовност за редовно информиране на народните представители относно постигнатия напредък в процеса на програмиране на бъдещата ОПРР. По този начин се създават необходимите предпоставки за провеждане на конструктивен дебат с членовете на КЕВКЕФ още на етап формулиране на политики. Министър Павлова изрази очакване изводите от анализа да послужат като отправна точка за другите управляващи органи при подготовката на новите оперативни програми за програмен период 2014-2020 г.
Резултатите от втория етап на социално-икономическия анализ – фокусиране на анализа бяха представени с презентация, копие от която е приложено към настоящия доклад (вж. Приложението).
Анализът е извършен от гледна точка на сравнителното развитие на българските територии, спрямо средното за ЕС по отношение на социално-икономическото и териториално сближаване през първите години от членството на страната в ЕС. Изследването показва, че българските региони изостават значително в своето развитие, с БВП на глава от населението 45 % спрямо средното за ЕС. Наблюдават се значителни междурегионални различия по този показател – БВП на Югозападния район (ЮЗР) достига до 75% от средното ЕС, като на другия полюс е Северозападния район (СЗР) с БВП едва 27% от средния показател за ЕС.
За цялостната оценка на социално-икономическото развитие на регионите е разработен интегрален показател, който включва комплекс от показатели за демографията, икономиката, доходите, инфраструктурата, публичните услуги и др. Въз основа на тези оценки, анализът прилага т.нар. „принцип на светофара”, като разделя територията на страната на червени, жълти и зелени зони – червените се характеризират с най-ниски стойности на показателите за развитие, докато зелените са над средната стойност. По тези обобщени показатели най-силно развити са областите София-град, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна и Русе. Извън тази класация остава Плевен. В посока подобрение са областите Стара Загора, Русе, Добрич, Силистра, а в посока влошаване: В.Търново, Габрово, Шумен, Пазарджик, Ямбол. Най-слабо развити остават Монтана, Видин и Разград.
Характерен иновационен подход при провеждане на анализа е извеждането на специфични териториални групи – градски общини и общини в градски агломерации, селски, планински, гранични, Черноморски и Дунавски общини, на базата на които да се формулират интегрирани стратегии за развитие на съответните територии.
Въз основа на данните от анализа, министър Павлова очерта два подхода към провеждане на регионалната политика:
• Намаляване на различията – чрез пренасочване на ресурси към областите с най-ниско равнище на развитие;
• Развитие на центрове на растеж – които да спомогнат за развитие на целия район.
Като изводи за планирането на регионалната политика, министър Павлова посочи необходимостта от:
- отпадане на част от общините от групата на градските общини, както и обмисляне на възможността за включване на някои селски общини в групата на градските (такива с развит туризъм, промишленост, които разработват интегриран план за градско възстановяване и развитие или които географски попадат в обхвата на градските агломерации);
- провеждане на регионална политика, насочена към намаляване на различията с обект слаборазвити селски, планински и гранични общини,
- провеждане на регионална политика, насочена към развитие на центрове за растеж с обект – градски агломерации; големи градове, които са регионални центрове на растеж; силно развити туристически общини; градски общини с потенциал за развитие;
На следващо място министър Павлова очерта предстоящите етапи в процеса на програмиране на бъдещата ОПРР до края на 2012 г.:
- представяне на окончателните резултати от социално-икономическия анализ –представяне на детайлен SWOT-анализ за развитието на българските региони;
- разработване на Национална концепция за пространствено развитие и определяне на агломерационните ареали – постигане на яснота при разпределянето на българските градове, села и региони с оглед разграничаването на интервенциите между ОПРР и ПРСР и недопускане на т. нар, “бели петна”, т.е територии, които остават недопустими за финансиране от програмите;
- изготвяне на планове за действие за укрепване на административния капацитет на бенефициентите на ОПРР;
- изготвяне на първи вариант на новата ОПРР и паралелно изготвяне на предварителна и екологична оценка на ОПРР 2014-2020 г.
За бъдещата ОПРР 2014-2020 г., чийто индикативен бюджет е определен на 4,680 млрд. лв., министър Павлова отбеляза, че фокус ще бъде поставен върху градското развитие, тъй като над 72 % от населението в страната живее в 36-те големи града. Интервенциите по програмата ще бъдат приоритетно насочени към общините, попадащи в тези градски агломерации, като ще бъде следван подходът на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за разлика от процедурите на конкурентен подбор през настоящия програмен период.
Програмата ще продължи да се реализира в 5 приоритетни оси, като ще се разшири приложното поле на инструментите за финансов инженеринг. Приоритетна ос 1 „Градско развитие” е с най-голям индикативен бюджет (3,050 млн. лв., в т.ч. 600 млн. лв. за финансов инженеринг) и ще се осъществява въз основа на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие. Новост в планирането е определянето на приоритетна ос 2 „Секторни политики от регионално значение” (550 млн. лв.) и специална приоритетна ос 4 „Енергийна ефективност” с бюджет 500 млн. лв. за енергийна ефективност на публични сгради и на многофамилни жилищни сгради. За дейности в сферата на туризма и културата ще бъдат заделени 400 млн. лв. по Приоритетна ос 3, от които 200 млн. лв. по линия на финансовия инженеринг.
Народните представители благодариха за обективните изводи от представения анализ и поставиха редица въпроси, свързани с бъдещата ОПРР. Г-н Асен Агов, член на КЕВКЕФ, се поинтересува от връзката между планирането на агломерационните ареали за нуждите на регионалното развитие и въпроса за реформата на административно-териториалното делене на страната, вкл. чрез оптимизация на броя области и общини. В отговор, министър Павлова се присъедини към констатацията, че 28 области са много за размерите на България и отбеляза, че със Съвета за административна реформа се обсъждат различни варианти на оптимизация, но следва да се отчете и необходимостта от промяна в Конституцията на РБ, за да се извърши такава реформа. С оглед текущото административно-териториално делене, г-жа Павлова обърна внимание, че бъдещата оперативна програма поставя фокус върху градското развитие и големите градове.
Заместник-председателят на КЕВКЕФ г-н Владимир Тошев изтъкна обстоятелството, че във всички икономически напреднали държави граничните региони са най-силно развити. В тази връзка той сподели убеждението, че България следва да приложи подобен модел, като определи развитието на инфраструктурата и туризма като ключови за напредъка на най-изоставащия в социално-икономическо отношение Северозападен регион. Г-жа Силвия Хубенова, член на КЕВКЕФ, също се присъедини към препоръката да се постави акцент върху развитието на туризма и културно-историческото наследство, като обърна внимание, че този потенциал е по-скоро характерен за малките общини. Тя приветства поставянето на специален акцент върху планинските, Черноморските и Дунавските общини и се поинтересува как ще се осигури съвместимост между ОПРР и ПРСР по отношение на този тип дейности. Г-жа Павлова увери, че такава демаркация ще бъде налице като паметниците на културата остават хоризонтален приоритет на програмата и ще се финансират на територията на цялата страна.
В заключение, председателят на КЕВКЕФ г-жа Моника Панайотова потвърди изразените от членовете на КЕВКЕФ обективни суперлативи за постигнатия напредък в процеса на програмиране и изрази увереност, че представеният цялостен анализ ще допринесе за стратегическия фокус в процеса на програмиране на бъдещата ОПРР. Г-жа Панайотова изрази очакване на някое от следващите изслушвания на МРРБ да бъде поставен акцент върху връзката на териториалното развитие и сътрудничество с държавите от ЮИЕ, както и върху отражението на регионалното развитие върху европейската перспектива на Западните Балкани.
С уважение,
МОНИКА ПАНАЙОТОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
