Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
10/10/2012
Проведено изслушване на министъра на външните работи Николай Младенов - представяне на българската позиция по Икономическия и паричен съюз и Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. в предстоящия Съвет по Общи въпроси на Европейския съюз, 16 октомври 2012 г., Люксембург
На основание чл. 99, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на свое редовно заседание, проведено на 10 октомври 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) изслуша българската позицията за участие в преговорите по Икономическия и паричен съюз (ИПС) и Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014-2020 г., представена от Николай Младенов, министър външните работи на Република България.
Като представители на изпълнителната власт, участие в заседанието на КЕВКЕФ взеха: г-н Румен Александров - директор на дирекция „Политики и институции на Европейския съюз” в Министерството на външните работи, от дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” към Администрацията на Министерския съвет участваха г-жа Кристина Хитрова - директор, г-жа Камелия Тодорова - държавен експерт и г-жа Мария Петрова - младши експерт.
Икономически и паричен съюз
Министърът на външните работи г-н Николай Младенов започна своето изложение с основните моменти от дискусията на ниво Европейски съюз за бъдещето на ИПС. Г-н Младенов открои следните основни елементи на дебата:
• структурен дебат – обсъжда се в многостранен формат;
• неформални групи (група „Бъдещето на Европа”) – част са от по-широк дебат, а не от структурната дискусия
• инициативи на държавите-членки
Във връзка със запазването на конкурентните предимства, които Единният пазар дава на Европа, министърът сподели, че тенденцията е към 2014 г. последните ограничения пред пазара на труда в ЕС да се премахнат. Освен това г-н Николай Младенов подчерта, че възстановяването на европейската икономика изисква едно ново начало, нови устои – необходим е координиран и всеобхватен подход.
Министърът на външните работи потвърди позицията по въпроса за важността на бъдещето на ИПС за България. Страната ни, въпреки обстоятелството, че не е член на Еврозоната, е силно зависима от процесите, протичащи в нея, поради редица обективни фактори.
Сред ключовите моменти за България в многостранните преговори на ниво ЕС по тази тема той посочи следните:
• стабилността на Еврозоната е от първостепенно значение;
• дебатът за Еврозоната трябва да включва всички страни от ЕС;
• създаването на „съюз в Съюза” не е в интерес нито на България, нито на която и да е друга държава членка;
• задълбочаването на интеграцията на ИПС не бива по никакъв начин да застраши „най-голямото постижение на ЕС” - Единния пазар;
• установяването на единен банков надзор, наричано още „банков съюз” неминуемо ще засегне всички страни-членки, поради транснационалната дейност на основните играчи в банковия сектор и високата степен на отвореност, взаимосвързаност и взаимозависимост на европейските икономики;
• с цел банковият съюз да не нарушава дейността на вътрешния пазар, трябва да се запази моделът на вземане на решения от 27-те страни-членки, а не решенията на един по-тесен кръг държави (например само на Еврогрупата) да бъдат определящи за останалите;
• данъчната координация не стои в основата на пакта „Евро плюс”- това е един чисто политически ангажимент, насочен към обмяна на добри практики с цел постигане на по-висока конкурентоспособност.
В последвалата дискусия отговор намериха редица въпроси на народните представители към министър Младенов.
Председателят на КЕВКЕФ г-жа Моника Панайотова се поинтересува за актуалното развитие по отношение на Данъка върху финансовите сделки (ДФС), с оглед на последните новини от ЕКОФИН за въвеждането му чрез т.нар. „механизъм за засилено сътрудничество”, който се активира при съгласие между девет държави членки и одобрение във формат 27 с квалифицирано мнозинство.
Министърът обясни, че на този етап е прекалено рано за категорични заключения по този въпрос, изразявайки твърдото си убеждение, че ДФС няма да залегне в приходната част на МФР 2014-2020.
Г-н Пламен Орешарски пожела да получи повече детайли относно банковия съюз, както и на какво се дължи пълната подкрепа на България към него при положение, че страната ни все още не е част от Еврозоната.
Г-н Младенов призна, че, говорейки за предложението на Европейската комисия за създаване на единен банков надзор в Еврозоната, позицията на страната ни се базира преди всичко за една принципна подкрепа, с което се цели гарантирането на дългосрочната устойчивост на Еврозоната. България, в този смисъл, няма как да остане встрани, тъй като един от ангажиментите с присъединяването към ЕС на страната ни е и включването в единната валута. В допълнение, министърът на външните работи пое ангажимент да изпрати на членовете на КЕВКЕФ позициите на всички останали държави извън Еврозоната по предложението за създаване на банков съюз и по този начин народните представители да получат възможността да анализират сходствата и различията в аргументите на другите страни-членки в дебата с българските такива.
На следващо място, той подчерта значението на изграждането на по-силен механизъм за демократична легитимност и отчетност на решенията на ЕК пред ЕП и националните парламенти, с оглед ефективната оценка на баланса на компетенции между национално и европейско ниво. В тази връзка, министър Младенов информира народните представители за инициативата на британското правителство – „Преглед на баланса на компетенциите в ЕС”, която стартира от тази година и следва да приключи до 2014 г. Той отправи предложение към Комисията в някое от следващите заседания британският посланик да бъде поканен, за да представи тази инициатива.
В отговор, председателят на КЕВКЕФ Моника Панайотова увери, че както до момента, българският парламент активно прилага правомощията си по Лисабонския договор. Темите, свързани с ИПС и МФР 2014-2020 г. са залегнали в програмата на КЕВКЕФ до края на годината и ще бъдат разгледани съвместно с Министерство на финансите, в предстоящите заседания (октомври-ноември), за да излезе парламентът със становище по субсидиарност или в рамките на политическия диалог с ЕК.
Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014-2020 г.:
Министър Младенов определи бюджета на ЕС като ориентиран към бъдещето политически инструмент и инструмент за инвестиции в растеж, конкурентоспособност и солидарност, допринасяйки за постигане на целите на стратегията „Европа 2020”. Той припомни позицията на България за запазване общия размер на бюджета, предложен от Европейската комисия през юни 2011 г.
В преговорите по МФР, министър Младенов очерта трите основни приоритета на България:
• да се осигури достатъчно ниво на финансиране за Кохезионната политика като ключов инструмент за постигане на целите на Стратегията „Европа 2020”;
• да се запази поне сегашното ниво на финансиране на Общата селскостопанска политика, за да могат да бъдат постигнати амбициозните цели на реформираната ОСП;
• да се осигури допълнително финансиране за извеждане от експлоатация на ядрените реактори в България, Литва и Словакия, отчитайки реалните нужди на държавите-членки, спрели значителни мощности.
По отношение на Кохезионната политика, министър Младенов подчерта, че това не е просто политика на ЕС, а е договорен ангажимент и една от най-съществените цели на ЕС. В тази връзка, в преговорите по отношение на предложения хоризонтален таван от 2,5 % от БВП за разпределяне на средствата от КП по държави-членки, България настоява за въвеждане на диференциран таван за отделните категории региони в зависимост от БВП на глава от населението спрямо средния за ЕС-27.
В последвалата дискусия, г-жа Искра Михайлова, се поинтересува от нивото на координация между различните национални институции при формиране на българската позиция и представяне на ефектите от КП. Тя обърна внимание на необходимостта от промяна в „тона на представяне” на националната ни позиция, за да не се разминават обществените очаквания с позицията на преговарящите. Като средство в тази посока, г-жа Михайлова посочи изработването на обща (консолидирана между всички заинтересовани страни) позиция, която да бъде достъпно представена на обществото.
В отговор, министър Младенов сподели, че координацията между министрите при преговорите по МФР е на много високо ниво. В допълнение, той отбеляза, че предстоят серия от обществени обсъждания (съвместно с министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев) за популяризиране на темата за МФР сред обществото и за разясняване на българската позиция по нея.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
На основание чл. 99, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на свое редовно заседание, проведено на 10 октомври 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) изслуша българската позицията за участие в преговорите по Икономическия и паричен съюз (ИПС) и Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014-2020 г., представена от Николай Младенов, министър външните работи на Република България.
Като представители на изпълнителната власт, участие в заседанието на КЕВКЕФ взеха: г-н Румен Александров - директор на дирекция „Политики и институции на Европейския съюз” в Министерството на външните работи, от дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” към Администрацията на Министерския съвет участваха г-жа Кристина Хитрова - директор, г-жа Камелия Тодорова - държавен експерт и г-жа Мария Петрова - младши експерт.
Икономически и паричен съюз
Министърът на външните работи г-н Николай Младенов започна своето изложение с основните моменти от дискусията на ниво Европейски съюз за бъдещето на ИПС. Г-н Младенов открои следните основни елементи на дебата:
• структурен дебат – обсъжда се в многостранен формат;
• неформални групи (група „Бъдещето на Европа”) – част са от по-широк дебат, а не от структурната дискусия
• инициативи на държавите-членки
Във връзка със запазването на конкурентните предимства, които Единният пазар дава на Европа, министърът сподели, че тенденцията е към 2014 г. последните ограничения пред пазара на труда в ЕС да се премахнат. Освен това г-н Николай Младенов подчерта, че възстановяването на европейската икономика изисква едно ново начало, нови устои – необходим е координиран и всеобхватен подход.
Министърът на външните работи потвърди позицията по въпроса за важността на бъдещето на ИПС за България. Страната ни, въпреки обстоятелството, че не е член на Еврозоната, е силно зависима от процесите, протичащи в нея, поради редица обективни фактори.
Сред ключовите моменти за България в многостранните преговори на ниво ЕС по тази тема той посочи следните:
• стабилността на Еврозоната е от първостепенно значение;
• дебатът за Еврозоната трябва да включва всички страни от ЕС;
• създаването на „съюз в Съюза” не е в интерес нито на България, нито на която и да е друга държава членка;
• задълбочаването на интеграцията на ИПС не бива по никакъв начин да застраши „най-голямото постижение на ЕС” - Единния пазар;
• установяването на единен банков надзор, наричано още „банков съюз” неминуемо ще засегне всички страни-членки, поради транснационалната дейност на основните играчи в банковия сектор и високата степен на отвореност, взаимосвързаност и взаимозависимост на европейските икономики;
• с цел банковият съюз да не нарушава дейността на вътрешния пазар, трябва да се запази моделът на вземане на решения от 27-те страни-членки, а не решенията на един по-тесен кръг държави (например само на Еврогрупата) да бъдат определящи за останалите;
• данъчната координация не стои в основата на пакта „Евро плюс”- това е един чисто политически ангажимент, насочен към обмяна на добри практики с цел постигане на по-висока конкурентоспособност.
В последвалата дискусия отговор намериха редица въпроси на народните представители към министър Младенов.
Председателят на КЕВКЕФ г-жа Моника Панайотова се поинтересува за актуалното развитие по отношение на Данъка върху финансовите сделки (ДФС), с оглед на последните новини от ЕКОФИН за въвеждането му чрез т.нар. „механизъм за засилено сътрудничество”, който се активира при съгласие между девет държави членки и одобрение във формат 27 с квалифицирано мнозинство.
Министърът обясни, че на този етап е прекалено рано за категорични заключения по този въпрос, изразявайки твърдото си убеждение, че ДФС няма да залегне в приходната част на МФР 2014-2020.
Г-н Пламен Орешарски пожела да получи повече детайли относно банковия съюз, както и на какво се дължи пълната подкрепа на България към него при положение, че страната ни все още не е част от Еврозоната.
Г-н Младенов призна, че, говорейки за предложението на Европейската комисия за създаване на единен банков надзор в Еврозоната, позицията на страната ни се базира преди всичко за една принципна подкрепа, с което се цели гарантирането на дългосрочната устойчивост на Еврозоната. България, в този смисъл, няма как да остане встрани, тъй като един от ангажиментите с присъединяването към ЕС на страната ни е и включването в единната валута. В допълнение, министърът на външните работи пое ангажимент да изпрати на членовете на КЕВКЕФ позициите на всички останали държави извън Еврозоната по предложението за създаване на банков съюз и по този начин народните представители да получат възможността да анализират сходствата и различията в аргументите на другите страни-членки в дебата с българските такива.
На следващо място, той подчерта значението на изграждането на по-силен механизъм за демократична легитимност и отчетност на решенията на ЕК пред ЕП и националните парламенти, с оглед ефективната оценка на баланса на компетенции между национално и европейско ниво. В тази връзка, министър Младенов информира народните представители за инициативата на британското правителство – „Преглед на баланса на компетенциите в ЕС”, която стартира от тази година и следва да приключи до 2014 г. Той отправи предложение към Комисията в някое от следващите заседания британският посланик да бъде поканен, за да представи тази инициатива.
В отговор, председателят на КЕВКЕФ Моника Панайотова увери, че както до момента, българският парламент активно прилага правомощията си по Лисабонския договор. Темите, свързани с ИПС и МФР 2014-2020 г. са залегнали в програмата на КЕВКЕФ до края на годината и ще бъдат разгледани съвместно с Министерство на финансите, в предстоящите заседания (октомври-ноември), за да излезе парламентът със становище по субсидиарност или в рамките на политическия диалог с ЕК.
Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014-2020 г.:
Министър Младенов определи бюджета на ЕС като ориентиран към бъдещето политически инструмент и инструмент за инвестиции в растеж, конкурентоспособност и солидарност, допринасяйки за постигане на целите на стратегията „Европа 2020”. Той припомни позицията на България за запазване общия размер на бюджета, предложен от Европейската комисия през юни 2011 г.
В преговорите по МФР, министър Младенов очерта трите основни приоритета на България:
• да се осигури достатъчно ниво на финансиране за Кохезионната политика като ключов инструмент за постигане на целите на Стратегията „Европа 2020”;
• да се запази поне сегашното ниво на финансиране на Общата селскостопанска политика, за да могат да бъдат постигнати амбициозните цели на реформираната ОСП;
• да се осигури допълнително финансиране за извеждане от експлоатация на ядрените реактори в България, Литва и Словакия, отчитайки реалните нужди на държавите-членки, спрели значителни мощности.
По отношение на Кохезионната политика, министър Младенов подчерта, че това не е просто политика на ЕС, а е договорен ангажимент и една от най-съществените цели на ЕС. В тази връзка, в преговорите по отношение на предложения хоризонтален таван от 2,5 % от БВП за разпределяне на средствата от КП по държави-членки, България настоява за въвеждане на диференциран таван за отделните категории региони в зависимост от БВП на глава от населението спрямо средния за ЕС-27.
В последвалата дискусия, г-жа Искра Михайлова, се поинтересува от нивото на координация между различните национални институции при формиране на българската позиция и представяне на ефектите от КП. Тя обърна внимание на необходимостта от промяна в „тона на представяне” на националната ни позиция, за да не се разминават обществените очаквания с позицията на преговарящите. Като средство в тази посока, г-жа Михайлова посочи изработването на обща (консолидирана между всички заинтересовани страни) позиция, която да бъде достъпно представена на обществото.
В отговор, министър Младенов сподели, че координацията между министрите при преговорите по МФР е на много високо ниво. В допълнение, той отбеляза, че предстоят серия от обществени обсъждания (съвместно с министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев) за популяризиране на темата за МФР сред обществото и за разясняване на българската позиция по нея.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
