Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
24/10/2012
проект на Закон за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2012 г.
На заседанието, проведено на 24 октомври 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за публичните финанси, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на финансите – Боряна Пенчева – заместник-министър, Добрин Пинджуров – директор на Дирекция „Бюджет”, Светла Костова – директор на Дирекция „Държавно съкровище”, Маринела Петрова – директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика”.
I. Настоящият Проект на Закон за публичните финанси цели засилване на взаимодействието между законодателната, изпълнителната и съдебната власт и общините при провеждане на общата бюджетна политика. Взаимодействието между трите власти следва да се извършва при спазване на общите бюджетни ограничения и фискалните правила при зачитане самостоятелния характер на отделните бюджети. Законопроектът е насочен към реформиране на бюджетната рамка, което в средносрочен аспект да подкрепи процесите на фискална консолидация в условията на бюджетна прозрачност и публичност.
II. Законопроектът e съобразен с референтните стойности на бюджетния дефицит и размера на консолидирания дълг, установени за Европейския съюз с Маастрихтските критерии. Централно място в законопроекта заемат фискалните правила и текстовете, регламентиращи самата структура на бюджетите, както и финансовите взаимоотношения на България с общия бюджет на ЕС. Дефинирани са също и ролите, отговорностите и сроковете по съставянето, приемането, изпълнението на бюджетите, както и текущото наблюдение и отчитане на консолидираната фискална програма и изготвянето на годишните отчети за изпълнението на държавния бюджет и на общинските бюджети.
III. Нов момент в Проекта на закон за публичните финанси е обстоятелството, че той дава възможност за преминаване към програмно бюджетиране, заменяйки сега действащите Закон за устройството на държавния бюджет и Закон за общинските бюджети, а на по-късен етап - Закона за държавния дълг и Закона за общинските дългове.
IV. С настоящият законопроект в българското законодателство се въвеждат разпоредбите на Фискалния Компакт, част от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, подписан от 25 страни от ЕС през март тази година.
В глава втора от законопроекта са записани референтните стойности за дълга и дефицита така, както са определени в Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит към Договора за функционирането на Европейския съюз – граница от 3% от БВП за бюджетния дефицит и 60% от БВП за дълга на сектор "Държавно управление" (включващ централната власт, общините и социално-осигурителните фондове).
Във връзка с Фискалния Компакт, в законопроекта са включени и разпоредби за случаите на отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит или от мерките за нейното постигане, както и корекционен механизъм.
Законопроектът предвижда плановете за емитиране на държавен дълг да се докладват предварително на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия, а със Закона за държавния бюджет за съответната година да се определят ограниченията за максималния размер на новия държавен и държавно-гарантиран дълг, който може да бъде поет през дадената годината.
V. Освен Фискалния Компакт, с проекта на Закон за публичните финанси България изпълнява препоръките на Съвета на финансовите министри на ЕС за подобряване на управлението на публичните финанси, транспонира Директива 2011/85/ЕС за бюджетните рамки на страните-членки (част от пакета за засилено икономическо управление на ЕС) и синхронизира бюджетната процедура със сроковете и процедурите в Механизма за засилена предварителна координация на икономическите политики - т.нар. "Европейски Семестър".
В първия етап на процедурата Министерството на финансите трябва да разработи средносрочна бюджетна прогноза за следващия тригодишен период и актуализация на стратегията за управление на държавния дълг, които да бъдат одобрени от правителството до 15 април през съответната година. В допълнение, министърът на финансите изготвя пролетна и есенна макроикономическа прогноза съответно до 25 март и 25 септември, съпоставяйки я с тази на Европейската комисия като аргументира евентуални съществени различия.
Конвергентната програма, Националната програма за реформи и средносрочната бюджетна прогноза трябва да се разработват при еднакви макроикономически и фискални прогнози и допускания.
В рамките на Европейския семестър българските програмни документи следва да бъдат представени за одобрение на Европейската комисия и Съвета на европейските финансови министри. Отправените от Брюксел към България специфични национални препоръки следва да бъдат изпълнени, а документите - коригирани.
Вторият етап от бюджетната процедура приключва на 31 октомври през съответната година с внасянето в Народното събрание на законопроекта за държавния бюджет, заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, която следва да изпълнява ролята на мотиви към законопроекта.
VI. В заключение, проекта на Закон за публичните финанси цели да съгласува националното фискално планиране с превантивната и корективната част на Пакта за стабилност и растеж, а с евентуалното му приемане се очаква да се засили фискалната консолидация и бюджетната дисциплина на Република България, както и да се осигури по-голяма прозрачност на процесите по управление на публичните финанси.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 13 гласа „за” и 1 глас „въздържал се”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
/п./МОНИКА ПАНАЙОТОВА
На заседанието, проведено на 24 октомври 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за публичните финанси, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на финансите – Боряна Пенчева – заместник-министър, Добрин Пинджуров – директор на Дирекция „Бюджет”, Светла Костова – директор на Дирекция „Държавно съкровище”, Маринела Петрова – директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика”.
I. Настоящият Проект на Закон за публичните финанси цели засилване на взаимодействието между законодателната, изпълнителната и съдебната власт и общините при провеждане на общата бюджетна политика. Взаимодействието между трите власти следва да се извършва при спазване на общите бюджетни ограничения и фискалните правила при зачитане самостоятелния характер на отделните бюджети. Законопроектът е насочен към реформиране на бюджетната рамка, което в средносрочен аспект да подкрепи процесите на фискална консолидация в условията на бюджетна прозрачност и публичност.
II. Законопроектът e съобразен с референтните стойности на бюджетния дефицит и размера на консолидирания дълг, установени за Европейския съюз с Маастрихтските критерии. Централно място в законопроекта заемат фискалните правила и текстовете, регламентиращи самата структура на бюджетите, както и финансовите взаимоотношения на България с общия бюджет на ЕС. Дефинирани са също и ролите, отговорностите и сроковете по съставянето, приемането, изпълнението на бюджетите, както и текущото наблюдение и отчитане на консолидираната фискална програма и изготвянето на годишните отчети за изпълнението на държавния бюджет и на общинските бюджети.
III. Нов момент в Проекта на закон за публичните финанси е обстоятелството, че той дава възможност за преминаване към програмно бюджетиране, заменяйки сега действащите Закон за устройството на държавния бюджет и Закон за общинските бюджети, а на по-късен етап - Закона за държавния дълг и Закона за общинските дългове.
IV. С настоящият законопроект в българското законодателство се въвеждат разпоредбите на Фискалния Компакт, част от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, подписан от 25 страни от ЕС през март тази година.
В глава втора от законопроекта са записани референтните стойности за дълга и дефицита така, както са определени в Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит към Договора за функционирането на Европейския съюз – граница от 3% от БВП за бюджетния дефицит и 60% от БВП за дълга на сектор "Държавно управление" (включващ централната власт, общините и социално-осигурителните фондове).
Във връзка с Фискалния Компакт, в законопроекта са включени и разпоредби за случаите на отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит или от мерките за нейното постигане, както и корекционен механизъм.
Законопроектът предвижда плановете за емитиране на държавен дълг да се докладват предварително на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия, а със Закона за държавния бюджет за съответната година да се определят ограниченията за максималния размер на новия държавен и държавно-гарантиран дълг, който може да бъде поет през дадената годината.
V. Освен Фискалния Компакт, с проекта на Закон за публичните финанси България изпълнява препоръките на Съвета на финансовите министри на ЕС за подобряване на управлението на публичните финанси, транспонира Директива 2011/85/ЕС за бюджетните рамки на страните-членки (част от пакета за засилено икономическо управление на ЕС) и синхронизира бюджетната процедура със сроковете и процедурите в Механизма за засилена предварителна координация на икономическите политики - т.нар. "Европейски Семестър".
В първия етап на процедурата Министерството на финансите трябва да разработи средносрочна бюджетна прогноза за следващия тригодишен период и актуализация на стратегията за управление на държавния дълг, които да бъдат одобрени от правителството до 15 април през съответната година. В допълнение, министърът на финансите изготвя пролетна и есенна макроикономическа прогноза съответно до 25 март и 25 септември, съпоставяйки я с тази на Европейската комисия като аргументира евентуални съществени различия.
Конвергентната програма, Националната програма за реформи и средносрочната бюджетна прогноза трябва да се разработват при еднакви макроикономически и фискални прогнози и допускания.
В рамките на Европейския семестър българските програмни документи следва да бъдат представени за одобрение на Европейската комисия и Съвета на европейските финансови министри. Отправените от Брюксел към България специфични национални препоръки следва да бъдат изпълнени, а документите - коригирани.
Вторият етап от бюджетната процедура приключва на 31 октомври през съответната година с внасянето в Народното събрание на законопроекта за държавния бюджет, заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, която следва да изпълнява ролята на мотиви към законопроекта.
VI. В заключение, проекта на Закон за публичните финанси цели да съгласува националното фискално планиране с превантивната и корективната част на Пакта за стабилност и растеж, а с евентуалното му приемане се очаква да се засили фискалната консолидация и бюджетната дисциплина на Република България, както и да се осигури по-голяма прозрачност на процесите по управление на публичните финанси.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 13 гласа „за” и 1 глас „въздържал се”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
/п./МОНИКА ПАНАЙОТОВА
