Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
31/10/2012
Годишен пакет от документи на Европейската комисия за разширяването 2012-2013 г.
На заседание, проведено на 31 октомври 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) обсъди Годишния пакет от документи на Европейската комисия относно разширяването, включен като т. 48 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС за 2012 г. и по-специално Съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2012-2013 г. – COM (2012) 600.
Годишният пакет по разширяването е разгледан на заседание на Комисията по външна политика и отбрана, проведено на 18 октомври 2012 г. В рамките на заседанието министърът на външните работи на Република България Николай Младенов е представил позицията на страната по отношение на държавите кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС.
На база състоялото се обсъждане на Годишния пакет на ЕК по разширяването в двете парламентарни комисии, Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове прие единодушно следното становище, което да бъде изпратено до европейските институции:
1. Приветстваме представения от ЕК Годишен пакет по разширяването 2012-2013 г. и споделяме разбирането, че процесът на разширяване е фактор, допринасящ за по-голяма сигурност и просперитет на европейския континент, като същевременно е и водещо условие за положителните промени в страните от региона на Западните Балкани. Поддържаме убеждението, че решаването на въпроса за интеграцията на Западните Балкани в ЕС е не само историческа мисия на ЕС, но и необходимо бъдеще за целия балкански регион.
2. Настоящите затруднения пред ЕС не следва да отслабват динамиката на процеса на разширяване. Днес, когато Европа е в процес на интензивна институционална и икономическа трансформация, дебатът за бъдещето на Западните Балкани e приоритетен за европейския дневен ред. Укрепването на стабилността и на демокрацията в Югоизточна Европа означава да инвестираме в изграждането на устойчива демокрация в съседите на ЕС.
Подкрепяме придвижването напред на процеса на разширяване, тъй като разширяването на ЕС носи взаимни ползи за страните-кандидатки и за ЕС, като цяло. Пакетът по разширяване показва, че фокусът към разширяването е запазен в европейския дневен ред. ЕС продължава да спазва поетите ангажименти към страните-кандидатки, отчитайки важните стъпки в процеса на европейска интеграция на страните от региона, които бяха направени през изминалата година. Във всяка една от тези страни, макар и в различна степен, се отбелязват положителни развития, които са доказателство за трансформиращия ефект на политиката на разширяване. След подписването на Договора за присъединяването на Република Хърватия към ЕС и предоставянето на статут на Сърбия на страна-кандидатка, откриването на преговорите за присъединяване на Черна гора към ЕС е важна стъпка за региона и ЕС като цяло.
3. Добросъседските отношения и регионалното сътрудничество са въпроси от първостепенна важност за готовността на страните от Западните Балкани да се приобщят към ценностите на ЕС. Считаме, че регионалното сътрудничество, укрепващо помирението и подпомагащо интеграцията в ЕС, следва да продължи да бъде основен елемент от Процеса на стабилизиране и асоцииране. Присъединяваме се към препоръката на ЕК страните от региона да инвестират в европейското си бъдеще, като преодолеят стереотипите от миналото. В тази връзка, страната ни може да сподели полезен опит не само в процеса на евроатлантическа интеграция, но и в изграждането на устойчив модел на етническа толерантност.
4. България е активен участник в множество регионални инициативи и формати на сътрудничество. Цел на българското участие в тях е запазването на интеграционния характер на регионалното сътрудничество, отворено към европейските и евро-атлантически интеграционни процеси. Доброто междуинституционално взаимодействие e допълнителен стимул в тази посока.
5. Общите проблеми изискват общ подход, надхвърлящ усилията само на една държава. Необходимо е „стратегическо мислене” и ясна визия за развитието на региона на ЮИЕ.
Като ключов приоритет в процеса на подготовка на страните от Западните Балкани за членство в ЕС и НАТО, открояваме изграждането на адекватна регионална (транпортна, енергийна, комуникационна) инфраструктура. Осъзнавайки този аспект, считаме, че следва да се предприемат интегрирани мерки за преодоляване дефицита на инфраструктура и свързаност в региона на ЮИЕ, което от своя страна ще спомогне за преодоляване на физическите бариери, повишаване на стабилността и конкурентоспособността на целия регион.
В този смисъл разглеждаме програмите за трансгранично сътрудничество не само като важен инструмент в подготовката на държавите от Западните Балкани в процеса на разширяване на ЕС, но и като начин Европа да общува със своите съседи, насърчавайки местното и регионално развитие. Считаме, че тези програми, както и прилагането на макро-регионалните стратегии, каквато е Дунавската стратегия, могат да предложат иновативни решения на общите проблеми чрез съгласувани съвместни действия и пилотни проекти.
През България минават 5 трансевропейски транспортни коридора, което определя и важното й стратегическо местоположение като „кръстопът” между Европа и Азия. Един от тези коридори е Коридор № 8, който свързва международните потоци от и за Балканите до и от Централна и Западна Европа. Отсъствието на подходяща инфраструктура на запад от българската граница поставя под въпрос функционирането на Коридор № 8 в близка перспектива, затова са необходими общоевропейски усилия за успешната реализация на този проект. Следва да се отбележи, че България модернизира с ускорени темпове пътната си инфраструктура, като голяма част от инвестициите са по линия на европейските средства. България е извела като приоритет 7 автомагистрали (Люлин, Тракия, Марица, Струма, Калотина, Хемус и Черно море), осигуряващи транспортна свързаност, като част от TEN-T мрежата.
Насърчаваме подход, при който да се търси ефективна и работеща връзка между програмите за териториално сътрудничество, Инструмента за свързване на Европа и Регламентите за транс-европейски мрежи при реализацията на програмите през новия програмен период на Кохезионната политика 2014-2020 г.
В търсене на иновативни решения на общите предизвикателства, свързани с развитието на транспортната и енергийна инфраструктура, околната среда, МСП, считаме, че създадената Инвестиционната рамка за Западните Балкани (обединяваща финансов ресурс от бюджета на ЕС, международните финансови институции и др. донори) следва да намери още по-голямо приложение в следващия програмен период.
6. Споделяме изведените от ЕК предизвикателства пред разширяването и по-конкретно необходимостта от ускоряване реализацията на очакваните реформи в сферата на демократичното управление и засилването на върховенството на закона; регионалното сътрудничество и помирение в Западните Балкани, както и укрепване на икономическата стабилност и растеж на присъединяващите се страни в условията на затруднения в еврозоната и световна финансова криза.
По отношение на въпросите за върховенството на закона, споделяме оценката за тяхното важно значение в процеса на подготовка. Новият подход за започване на диалог по „трудните глави” рано в преговорния процес с цел предоставяне на достатъчно време за постигане на убедителни резултати, следва да е стимул за реформите в тази сфера, а не средство за отслабване на тяхната динамика.
По отношение на икономическите предизвикателства, споделяме виждането на ЕК, че процесът на разширяване е мощен инструмент за укрепване на икономическата стабилност и растеж на присъединяващите се страни, както чрез възможностите за достъп до Единния пазар на ЕС, така и чрез възприемане на стратегическия подход на дългосрочна финансова стабилност.
7. Поддържаме разбирането, че всяка държава, стремяща се към членство в ЕС следва да бъде оценявана обективно, според собствените заслуги.
Напредъкът на страните от Западните Балкани зависи от индивидуалното изпълнение на критериите от Копенхаген и на условията от Процеса на стабилизиране и асоцииране, вкл. развитие на регионално сътрудничество и поддържането на добросъседски отношения В тази връзка е необходима една по-висока скорост на приспособяване на политиките в страните-кандидатки към европейските норми и изисквания, така че едновременно да се осъществяват два процеса – на трансформация и интеграция, водещи до европеизацията в тях. Верният път за постигането им е европейската интеграция на Балканите при спазването на ясни и прозрачни правила.
В качеството си на държава-членка на ЕС и на страна от Югоизточна Европа, България последователно подкрепя европейското бъдеще на държавите от Западните Балкани. Като член на ЕС и НАТО, страната ни е отговорна за подобряването и гарантирането на дългосрочна стабилност и просперитет в региона. Нашият ангажимент се основава на убеждението, че само така ще подпомогнем реформите в нашите съседи, както и добросъседските отношения в целия регион. Стабилни Западни Балкани, означава Стабилна Европа.
По отношение на страните кандидатки за членство в ЕС:
1. Хърватия
Българският парламент бе сред първите национални парламенти, заявили пълната си подкрепа за членството на Хърватия в ЕС, ратифицирайки единодушно Договора за присъединяване на Хърватия към ЕС на 17 февруари 2012 г и единственият, който направи тази стъпка в присъствието на председателя на хърватския парламент. Споделяме твърдото убеждение, че Хърватия допринася за геополитическата, културната и материална добавена стойност на региона.
Предстоящото присъединяване на Хърватия към ЕС е важен етап от историческия проект за интеграция на Западните Балкани в ЕС. То е доказателство, че членството в ЕС е постижима цел, при изпълнение на поставените критерии и стандарти. В този контекст то трябва да служи за стимул и катализатор за останалата част от страните в региона, които да ускорят напредъка в реализация на реформи и европейската си перспектива.
Споделяме оценката и препоръките на ЕК от доклада за напредъка от 10 октомври. Очакваме страната да запази темпа на реформи, за да може да изпълни всички поети ангажименти до датата на членството.
2. Турция
Отчитаме ключовата роля на Турция за ЕС, като държава с динамична икономика, стратегическо местоположение и важна регионална роля. За България е важно да има стабилен съсед, който осъществява демократични реформи. Това е важно и за целия Европейски съюз. В тази връзка, считаме, че доброто сътрудничество по външно-политически теми от взаимен интерес, сред които Близкия Изток и Северна Африка, трябва да продължи.
Считаме, че ходът на преговорите с Турция зависи от скоростта на провеждане на вътрешните реформи в отговор на критериите за членство по принципа за оценка според собствените заслуги. Затова приветстваме положителните развития, сред които създаване на институция на Омбудсман, иницииране на дебат по новата Конституция, продължаване на реформата на съдебната система.
Считаме, че създаването на по-широка рамка за диалог и сътрудничество между ЕС и Турция в областта на Правосъдието и вътрешните работи ще бъде от взаимна полза. Важно е Турция да адресира въпросите на независимостта и ефективността на съдебната система.
Споделяме оценката на ЕК, според която в Турция липсва значим напредък в изпълнението на политическите критерии и по-конкретно в спазването на основните права. Кюрдският въпрос остава ключово предизвикателство за демокрацията в Турция.
Подписването на Споразумението за реадмисия от страна на Турция, както и неговото ратифициране и ефективно прилагане е от приоритетно значение.
По отношение на Закона за фондациите, свързан с връщането на имотите на различните вероизповедания, споделяме оценката и приветстваме осъществения напредък. Очакваме от Турция да осигури условия за пълно прилагане на закона.
Договорните задължения следва да се изпълняват и в тази връзка считаме, че прилагането от Турция на Допълнителния протокол към Анкарското споразумение ще открие пътя за активизиране на преговорния процес.
3. Бивша югославска република Македония (БЮРМ)
Подкрепяме европейската и евроатлантическата перспектива на Република Македония, но очакваме да продължи с осъществяването на необходимите реформи. В дух на добросъседство, от самото признаване независимостта на Македония, страната ни е отворена за сътрудничество и подкрепа, както за евроатлантическата перспектива на нашата западна съседка, така и при решаване на въпросите от общ интерес. Затова изразяваме притеснение, че въпреки заявяваната и демонстрирана подкрепа, Република Македония извършва действия, с които засяга културното и историческо наследство на Република България. Изразяваме безпокойство от засилващата се в последните години националистическа риторика от страна на правителството на Република Македония и водената от средствата за масова информация политика, които тенденциозно изграждат негативен образ на страната ни, включително и чрез редица проекти с държавно финансиране. Излишно е да се губи енергия и да се изразходват усилия и финансови средства в организирането на събития, които не допринасят за подобряването на добросъседските отношения.
Досегашните дългогодишни усилия на България да разреши откритите въпроси с Македония в двустранен диалог не дадоха положителен резултат. Смятаме, че поставяйки открито съществуващите проблеми пред нашите европейски партньори, ще се гарантира стабилността на Балканите в дългосрочен план и разчитаме, че нашите аргументи ще бъдат възприети правилно от партньорите ни в ЕС.
Оценката за постиженията на западната ни съседка ще зависи от изпълнението на всички критерии за членство, в това число регионално сътрудничество и искрени добросъседски отношения, изградени на базата на европейските ценности и правила. Трансграничното сътрудничество е ключов елемент, улесняващ свободното движение на хора, стоки и капитали, както и за изграждане на доверие и трайни връзки в региона. В този смисъл, изграждането на транспортен коридор № 8, включително ж.п. линията София-Скопие остава основен приоритет за нас.
За нас, като съседна на Република Македония държава, е изключително важно да бъдат осъществени редица реформи, например в областта на спазване върховенството на закона и стриктното му прилагане във всички области на обществено-политическия живот на страната, без селективен подход; медийното законодателство, чрез преодоляване на „езика на омразата”, използван в медийното пространство спрямо съседни държави; решаване на въпросите, свързани с дискриминация на гражданите с българско самосъзнание, както и спазването на основните права и икономическите свободи.
4. Черна гора
Приветстваме решението за откриване на предприсъединителни преговори с Черна гора на 29 юни 2012 г., което отразява последователния напредък на страната в ключови области.
От приоритетно значение е постигането на необратими резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. В съответствие с новия подход по „трудните глави”, очакваме откриване на преговорите по тях на ранен етап от преговорния процес.
За нас е важно чрез примера на Черна гора да се даде положителен стимул и на другите страни от региона да продължат с усилията за необратими политически и икономически реформи и постигане на съзвучие с европейските ценности и стандарти.
5. Исландия
Приветстваме стабилния напредък на Исландия в преговорния процес, която разглеждаме като дългогодишен партньор на ЕС, член на Европейското икономическо пространство и на Шенген.
Предвид приоритетните цели на ЕС по Стратегията „Европа 2020” считаме, че съществува значителен потенциал за развитие на сътрудничеството между ЕС и Исландия в области като възобновяема енергия и климатични промени.
По отношение на страните потенциални кандидатки за членство в ЕС:
6. Албания
Подкрепяме последователно европейската интеграция на Албания. Считаме, че Албания следва да изпълни изцяло дванадесетте приоритета, представени от ЕК, за да премине на един нов етап в процес на европейска интеграция.
Изразяваме съгласие със становището на ЕК, която обвързва даването на Албания на статут на страна-кандидат с реализацията на същностни реформи в системата на правосъдието и на публичната администрация и извършването на промени правилника за дейността на парламента.
Изпълнението и прилагането на 12-те приоритета ще отвори пътя на Албания към започването на преговорния процес. В тази връзка вярваме, че парламентарните избори през 2013 г. ще бъдат проведени съобразно стандартите.
7. Сърбия
Оценяваме като обективен Доклада на ЕК за Сърбия по отношение на изпълнението на политическите критерии, условията на Процеса за стабилизиране и асоцииране и препоръката за по-динамично изпълнение на реформите. Като области, в които Сърбия следва да съсредоточи своите усилия в следващия период могат да бъдат откроени конструктивното участие в регионалното сътрудничество и укрепването на добросъседските отношения, спазването на правата на човека, върховенството на закона и съдебната система.
Същевременно изразяваме мнение, че наред с работата по външнополитическия приоритет – европейската интеграция, правителството в Белград трябва да обърне допълнително внимание на мерките относно икономическата и финансовата ситуация. Липсата на адекватни действия в тази посока би била сериозна заплаха за следващия етап по пътя на Сърбия към ЕС.
Застъпваме становището, че Белград и Прищина трябва да възобновят възможно най-скоро диалога помежду си при запазената посредническа роля на ЕС. Необходимо е постигането на устойчиво, видимо и трайно подобрение на отношенията между Сърбия и Косово, което в обозрима перспектива да доведе и до тяхното пълно нормализиране. Решаването на проблемите в северно Косово, зачитайки териториалната цялост на Косово и конкретните нужди на местното население, следва да бъдат основен елемент от този процес.
8. Босна и Херцеговина
Отбелязваме със съжаление, че Босна и Херцеговина изостава от своите съседи в преследването на европейската перспектива.
Присъединяваме се към призива на ЕК към политическите лидери на страната да положат много усилия за реализиране на приоритети, в това число: формиране на държавно правителство, допълнения на Конституцията в съответствие с решението на Европейския съд за правата на човека.
9. Косово
Подчертаваме, че европейската перспектива за региона няма да бъде пълна, ако не включва Косово. България бе сред първите държави, признали независимостта на Република Косово през месец март 2008 г. По повод навършване на четири години от признаването на независимостта на Косово и в продължение на провежданата открита, прагматична и конструктивна политика от страна на Република България по отношение на държавите от Западните Балкани, в българския парламент, по инициатива на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, бе създадена Група за приятелство с Република Косово (11 април 2012 г.). По този начин българският парламент демонстрира подкрепата си за пълноценното и ефективно интегриране на младата държава в международната общност и за насърчаване на демократичните промени. Тази инициатива положи основата за по-активната съвместна работа между двата парламента, като платформа за обмяна на мнения и най-добри практики, особено в контекста на европейската перспектива на Западните Балкани.
По отношение на Доклада на ЕК за Косово подкрепяме решението за започване на визов диалог с правителството в Прищина. Очакваме също и реални стъпки за интеграцията на сърбите в Северно Косово. В тази връзка, подчертаваме, че Косово може да ползва не само опита на България в процесите на евроатлантическа интеграция, но и в изграждането на „интелигентен” модел на мирно и толерантно съществуване на етническите малцинства, какъвто е българският.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
МОНИКА ПАНАЙОТОВА
На заседание, проведено на 31 октомври 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) обсъди Годишния пакет от документи на Европейската комисия относно разширяването, включен като т. 48 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС за 2012 г. и по-специално Съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2012-2013 г. – COM (2012) 600.
Годишният пакет по разширяването е разгледан на заседание на Комисията по външна политика и отбрана, проведено на 18 октомври 2012 г. В рамките на заседанието министърът на външните работи на Република България Николай Младенов е представил позицията на страната по отношение на държавите кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС.
На база състоялото се обсъждане на Годишния пакет на ЕК по разширяването в двете парламентарни комисии, Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове прие единодушно следното становище, което да бъде изпратено до европейските институции:
1. Приветстваме представения от ЕК Годишен пакет по разширяването 2012-2013 г. и споделяме разбирането, че процесът на разширяване е фактор, допринасящ за по-голяма сигурност и просперитет на европейския континент, като същевременно е и водещо условие за положителните промени в страните от региона на Западните Балкани. Поддържаме убеждението, че решаването на въпроса за интеграцията на Западните Балкани в ЕС е не само историческа мисия на ЕС, но и необходимо бъдеще за целия балкански регион.
2. Настоящите затруднения пред ЕС не следва да отслабват динамиката на процеса на разширяване. Днес, когато Европа е в процес на интензивна институционална и икономическа трансформация, дебатът за бъдещето на Западните Балкани e приоритетен за европейския дневен ред. Укрепването на стабилността и на демокрацията в Югоизточна Европа означава да инвестираме в изграждането на устойчива демокрация в съседите на ЕС.
Подкрепяме придвижването напред на процеса на разширяване, тъй като разширяването на ЕС носи взаимни ползи за страните-кандидатки и за ЕС, като цяло. Пакетът по разширяване показва, че фокусът към разширяването е запазен в европейския дневен ред. ЕС продължава да спазва поетите ангажименти към страните-кандидатки, отчитайки важните стъпки в процеса на европейска интеграция на страните от региона, които бяха направени през изминалата година. Във всяка една от тези страни, макар и в различна степен, се отбелязват положителни развития, които са доказателство за трансформиращия ефект на политиката на разширяване. След подписването на Договора за присъединяването на Република Хърватия към ЕС и предоставянето на статут на Сърбия на страна-кандидатка, откриването на преговорите за присъединяване на Черна гора към ЕС е важна стъпка за региона и ЕС като цяло.
3. Добросъседските отношения и регионалното сътрудничество са въпроси от първостепенна важност за готовността на страните от Западните Балкани да се приобщят към ценностите на ЕС. Считаме, че регионалното сътрудничество, укрепващо помирението и подпомагащо интеграцията в ЕС, следва да продължи да бъде основен елемент от Процеса на стабилизиране и асоцииране. Присъединяваме се към препоръката на ЕК страните от региона да инвестират в европейското си бъдеще, като преодолеят стереотипите от миналото. В тази връзка, страната ни може да сподели полезен опит не само в процеса на евроатлантическа интеграция, но и в изграждането на устойчив модел на етническа толерантност.
4. България е активен участник в множество регионални инициативи и формати на сътрудничество. Цел на българското участие в тях е запазването на интеграционния характер на регионалното сътрудничество, отворено към европейските и евро-атлантически интеграционни процеси. Доброто междуинституционално взаимодействие e допълнителен стимул в тази посока.
5. Общите проблеми изискват общ подход, надхвърлящ усилията само на една държава. Необходимо е „стратегическо мислене” и ясна визия за развитието на региона на ЮИЕ.
Като ключов приоритет в процеса на подготовка на страните от Западните Балкани за членство в ЕС и НАТО, открояваме изграждането на адекватна регионална (транпортна, енергийна, комуникационна) инфраструктура. Осъзнавайки този аспект, считаме, че следва да се предприемат интегрирани мерки за преодоляване дефицита на инфраструктура и свързаност в региона на ЮИЕ, което от своя страна ще спомогне за преодоляване на физическите бариери, повишаване на стабилността и конкурентоспособността на целия регион.
В този смисъл разглеждаме програмите за трансгранично сътрудничество не само като важен инструмент в подготовката на държавите от Западните Балкани в процеса на разширяване на ЕС, но и като начин Европа да общува със своите съседи, насърчавайки местното и регионално развитие. Считаме, че тези програми, както и прилагането на макро-регионалните стратегии, каквато е Дунавската стратегия, могат да предложат иновативни решения на общите проблеми чрез съгласувани съвместни действия и пилотни проекти.
През България минават 5 трансевропейски транспортни коридора, което определя и важното й стратегическо местоположение като „кръстопът” между Европа и Азия. Един от тези коридори е Коридор № 8, който свързва международните потоци от и за Балканите до и от Централна и Западна Европа. Отсъствието на подходяща инфраструктура на запад от българската граница поставя под въпрос функционирането на Коридор № 8 в близка перспектива, затова са необходими общоевропейски усилия за успешната реализация на този проект. Следва да се отбележи, че България модернизира с ускорени темпове пътната си инфраструктура, като голяма част от инвестициите са по линия на европейските средства. България е извела като приоритет 7 автомагистрали (Люлин, Тракия, Марица, Струма, Калотина, Хемус и Черно море), осигуряващи транспортна свързаност, като част от TEN-T мрежата.
Насърчаваме подход, при който да се търси ефективна и работеща връзка между програмите за териториално сътрудничество, Инструмента за свързване на Европа и Регламентите за транс-европейски мрежи при реализацията на програмите през новия програмен период на Кохезионната политика 2014-2020 г.
В търсене на иновативни решения на общите предизвикателства, свързани с развитието на транспортната и енергийна инфраструктура, околната среда, МСП, считаме, че създадената Инвестиционната рамка за Западните Балкани (обединяваща финансов ресурс от бюджета на ЕС, международните финансови институции и др. донори) следва да намери още по-голямо приложение в следващия програмен период.
6. Споделяме изведените от ЕК предизвикателства пред разширяването и по-конкретно необходимостта от ускоряване реализацията на очакваните реформи в сферата на демократичното управление и засилването на върховенството на закона; регионалното сътрудничество и помирение в Западните Балкани, както и укрепване на икономическата стабилност и растеж на присъединяващите се страни в условията на затруднения в еврозоната и световна финансова криза.
По отношение на въпросите за върховенството на закона, споделяме оценката за тяхното важно значение в процеса на подготовка. Новият подход за започване на диалог по „трудните глави” рано в преговорния процес с цел предоставяне на достатъчно време за постигане на убедителни резултати, следва да е стимул за реформите в тази сфера, а не средство за отслабване на тяхната динамика.
По отношение на икономическите предизвикателства, споделяме виждането на ЕК, че процесът на разширяване е мощен инструмент за укрепване на икономическата стабилност и растеж на присъединяващите се страни, както чрез възможностите за достъп до Единния пазар на ЕС, така и чрез възприемане на стратегическия подход на дългосрочна финансова стабилност.
7. Поддържаме разбирането, че всяка държава, стремяща се към членство в ЕС следва да бъде оценявана обективно, според собствените заслуги.
Напредъкът на страните от Западните Балкани зависи от индивидуалното изпълнение на критериите от Копенхаген и на условията от Процеса на стабилизиране и асоцииране, вкл. развитие на регионално сътрудничество и поддържането на добросъседски отношения В тази връзка е необходима една по-висока скорост на приспособяване на политиките в страните-кандидатки към европейските норми и изисквания, така че едновременно да се осъществяват два процеса – на трансформация и интеграция, водещи до европеизацията в тях. Верният път за постигането им е европейската интеграция на Балканите при спазването на ясни и прозрачни правила.
В качеството си на държава-членка на ЕС и на страна от Югоизточна Европа, България последователно подкрепя европейското бъдеще на държавите от Западните Балкани. Като член на ЕС и НАТО, страната ни е отговорна за подобряването и гарантирането на дългосрочна стабилност и просперитет в региона. Нашият ангажимент се основава на убеждението, че само така ще подпомогнем реформите в нашите съседи, както и добросъседските отношения в целия регион. Стабилни Западни Балкани, означава Стабилна Европа.
По отношение на страните кандидатки за членство в ЕС:
1. Хърватия
Българският парламент бе сред първите национални парламенти, заявили пълната си подкрепа за членството на Хърватия в ЕС, ратифицирайки единодушно Договора за присъединяване на Хърватия към ЕС на 17 февруари 2012 г и единственият, който направи тази стъпка в присъствието на председателя на хърватския парламент. Споделяме твърдото убеждение, че Хърватия допринася за геополитическата, културната и материална добавена стойност на региона.
Предстоящото присъединяване на Хърватия към ЕС е важен етап от историческия проект за интеграция на Западните Балкани в ЕС. То е доказателство, че членството в ЕС е постижима цел, при изпълнение на поставените критерии и стандарти. В този контекст то трябва да служи за стимул и катализатор за останалата част от страните в региона, които да ускорят напредъка в реализация на реформи и европейската си перспектива.
Споделяме оценката и препоръките на ЕК от доклада за напредъка от 10 октомври. Очакваме страната да запази темпа на реформи, за да може да изпълни всички поети ангажименти до датата на членството.
2. Турция
Отчитаме ключовата роля на Турция за ЕС, като държава с динамична икономика, стратегическо местоположение и важна регионална роля. За България е важно да има стабилен съсед, който осъществява демократични реформи. Това е важно и за целия Европейски съюз. В тази връзка, считаме, че доброто сътрудничество по външно-политически теми от взаимен интерес, сред които Близкия Изток и Северна Африка, трябва да продължи.
Считаме, че ходът на преговорите с Турция зависи от скоростта на провеждане на вътрешните реформи в отговор на критериите за членство по принципа за оценка според собствените заслуги. Затова приветстваме положителните развития, сред които създаване на институция на Омбудсман, иницииране на дебат по новата Конституция, продължаване на реформата на съдебната система.
Считаме, че създаването на по-широка рамка за диалог и сътрудничество между ЕС и Турция в областта на Правосъдието и вътрешните работи ще бъде от взаимна полза. Важно е Турция да адресира въпросите на независимостта и ефективността на съдебната система.
Споделяме оценката на ЕК, според която в Турция липсва значим напредък в изпълнението на политическите критерии и по-конкретно в спазването на основните права. Кюрдският въпрос остава ключово предизвикателство за демокрацията в Турция.
Подписването на Споразумението за реадмисия от страна на Турция, както и неговото ратифициране и ефективно прилагане е от приоритетно значение.
По отношение на Закона за фондациите, свързан с връщането на имотите на различните вероизповедания, споделяме оценката и приветстваме осъществения напредък. Очакваме от Турция да осигури условия за пълно прилагане на закона.
Договорните задължения следва да се изпълняват и в тази връзка считаме, че прилагането от Турция на Допълнителния протокол към Анкарското споразумение ще открие пътя за активизиране на преговорния процес.
3. Бивша югославска република Македония (БЮРМ)
Подкрепяме европейската и евроатлантическата перспектива на Република Македония, но очакваме да продължи с осъществяването на необходимите реформи. В дух на добросъседство, от самото признаване независимостта на Македония, страната ни е отворена за сътрудничество и подкрепа, както за евроатлантическата перспектива на нашата западна съседка, така и при решаване на въпросите от общ интерес. Затова изразяваме притеснение, че въпреки заявяваната и демонстрирана подкрепа, Република Македония извършва действия, с които засяга културното и историческо наследство на Република България. Изразяваме безпокойство от засилващата се в последните години националистическа риторика от страна на правителството на Република Македония и водената от средствата за масова информация политика, които тенденциозно изграждат негативен образ на страната ни, включително и чрез редица проекти с държавно финансиране. Излишно е да се губи енергия и да се изразходват усилия и финансови средства в организирането на събития, които не допринасят за подобряването на добросъседските отношения.
Досегашните дългогодишни усилия на България да разреши откритите въпроси с Македония в двустранен диалог не дадоха положителен резултат. Смятаме, че поставяйки открито съществуващите проблеми пред нашите европейски партньори, ще се гарантира стабилността на Балканите в дългосрочен план и разчитаме, че нашите аргументи ще бъдат възприети правилно от партньорите ни в ЕС.
Оценката за постиженията на западната ни съседка ще зависи от изпълнението на всички критерии за членство, в това число регионално сътрудничество и искрени добросъседски отношения, изградени на базата на европейските ценности и правила. Трансграничното сътрудничество е ключов елемент, улесняващ свободното движение на хора, стоки и капитали, както и за изграждане на доверие и трайни връзки в региона. В този смисъл, изграждането на транспортен коридор № 8, включително ж.п. линията София-Скопие остава основен приоритет за нас.
За нас, като съседна на Република Македония държава, е изключително важно да бъдат осъществени редица реформи, например в областта на спазване върховенството на закона и стриктното му прилагане във всички области на обществено-политическия живот на страната, без селективен подход; медийното законодателство, чрез преодоляване на „езика на омразата”, използван в медийното пространство спрямо съседни държави; решаване на въпросите, свързани с дискриминация на гражданите с българско самосъзнание, както и спазването на основните права и икономическите свободи.
4. Черна гора
Приветстваме решението за откриване на предприсъединителни преговори с Черна гора на 29 юни 2012 г., което отразява последователния напредък на страната в ключови области.
От приоритетно значение е постигането на необратими резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. В съответствие с новия подход по „трудните глави”, очакваме откриване на преговорите по тях на ранен етап от преговорния процес.
За нас е важно чрез примера на Черна гора да се даде положителен стимул и на другите страни от региона да продължат с усилията за необратими политически и икономически реформи и постигане на съзвучие с европейските ценности и стандарти.
5. Исландия
Приветстваме стабилния напредък на Исландия в преговорния процес, която разглеждаме като дългогодишен партньор на ЕС, член на Европейското икономическо пространство и на Шенген.
Предвид приоритетните цели на ЕС по Стратегията „Европа 2020” считаме, че съществува значителен потенциал за развитие на сътрудничеството между ЕС и Исландия в области като възобновяема енергия и климатични промени.
По отношение на страните потенциални кандидатки за членство в ЕС:
6. Албания
Подкрепяме последователно европейската интеграция на Албания. Считаме, че Албания следва да изпълни изцяло дванадесетте приоритета, представени от ЕК, за да премине на един нов етап в процес на европейска интеграция.
Изразяваме съгласие със становището на ЕК, която обвързва даването на Албания на статут на страна-кандидат с реализацията на същностни реформи в системата на правосъдието и на публичната администрация и извършването на промени правилника за дейността на парламента.
Изпълнението и прилагането на 12-те приоритета ще отвори пътя на Албания към започването на преговорния процес. В тази връзка вярваме, че парламентарните избори през 2013 г. ще бъдат проведени съобразно стандартите.
7. Сърбия
Оценяваме като обективен Доклада на ЕК за Сърбия по отношение на изпълнението на политическите критерии, условията на Процеса за стабилизиране и асоцииране и препоръката за по-динамично изпълнение на реформите. Като области, в които Сърбия следва да съсредоточи своите усилия в следващия период могат да бъдат откроени конструктивното участие в регионалното сътрудничество и укрепването на добросъседските отношения, спазването на правата на човека, върховенството на закона и съдебната система.
Същевременно изразяваме мнение, че наред с работата по външнополитическия приоритет – европейската интеграция, правителството в Белград трябва да обърне допълнително внимание на мерките относно икономическата и финансовата ситуация. Липсата на адекватни действия в тази посока би била сериозна заплаха за следващия етап по пътя на Сърбия към ЕС.
Застъпваме становището, че Белград и Прищина трябва да възобновят възможно най-скоро диалога помежду си при запазената посредническа роля на ЕС. Необходимо е постигането на устойчиво, видимо и трайно подобрение на отношенията между Сърбия и Косово, което в обозрима перспектива да доведе и до тяхното пълно нормализиране. Решаването на проблемите в северно Косово, зачитайки териториалната цялост на Косово и конкретните нужди на местното население, следва да бъдат основен елемент от този процес.
8. Босна и Херцеговина
Отбелязваме със съжаление, че Босна и Херцеговина изостава от своите съседи в преследването на европейската перспектива.
Присъединяваме се към призива на ЕК към политическите лидери на страната да положат много усилия за реализиране на приоритети, в това число: формиране на държавно правителство, допълнения на Конституцията в съответствие с решението на Европейския съд за правата на човека.
9. Косово
Подчертаваме, че европейската перспектива за региона няма да бъде пълна, ако не включва Косово. България бе сред първите държави, признали независимостта на Република Косово през месец март 2008 г. По повод навършване на четири години от признаването на независимостта на Косово и в продължение на провежданата открита, прагматична и конструктивна политика от страна на Република България по отношение на държавите от Западните Балкани, в българския парламент, по инициатива на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, бе създадена Група за приятелство с Република Косово (11 април 2012 г.). По този начин българският парламент демонстрира подкрепата си за пълноценното и ефективно интегриране на младата държава в международната общност и за насърчаване на демократичните промени. Тази инициатива положи основата за по-активната съвместна работа между двата парламента, като платформа за обмяна на мнения и най-добри практики, особено в контекста на европейската перспектива на Западните Балкани.
По отношение на Доклада на ЕК за Косово подкрепяме решението за започване на визов диалог с правителството в Прищина. Очакваме също и реални стъпки за интеграцията на сърбите в Северно Косово. В тази връзка, подчертаваме, че Косово може да ползва не само опита на България в процесите на евроатлантическа интеграция, но и в изграждането на „интелигентен” модел на мирно и толерантно съществуване на етническите малцинства, какъвто е българският.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
МОНИКА ПАНАЙОТОВА
