Изслушване на представители на Министерството на финансите по Доклад на Европейската Комисия: Публични финанси в Икономическия и паричен съюз, 2012 г.

---

На основание чл. 99, ал. 1 от ПОДНС, на 24 октомври 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) по време на редовното си заседание изслуша актуална информация от представители на Министерството на финансите (МФ) относно състоянието на публичните финанси в Икономическия и паричен съюз (ИПС), базирана на Доклада на Европейката комисия (ЕК) по темата от юли 2012 г. , включен като точка 1 в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2012 г.
В заседанието взеха участие г-жа Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, г-жа Маринела Петрова – директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика” в МФ, г-жа Йоанна Лазарова – старши експерт в Дирекция „Икономическа и финансова политика” в МФ и г-жа Мария Маринова – старши експерт в Дирекция „Икономическа и финансова политика”.

Копие от презентацията на МФ по темата, изнесена по време на заседанието е приложено към настоящия доклад (Приложение 1).

Информацията беше представена от г-жа Боряна Пенчева, заместник-министър на финансите. Накратко, основните моменти от изложението й могат да бъдат систематизирани по следния начин:

Европейската комисия e изготвила през лятото на 2012 г. своя ежегоден Доклад за публичните финанси в Икономическия и паричен съюз. Този документ е анализ на случващото се в Еврозоната, състоящ се от 4 раздела. Първите два - „Икономическо развитие и перспективи” и „Развитие на бюджетното наблюдение” дават представа какво е моментното икономическото състояние в Европа, какви мерки са предприети за бюджетна координация и по-добро регулиране на бюджетите като част от тяхната реформата. Третата глава е „Фискална консолидация и мултипликаторите” и четвъртата – „Фискална децентрализация”. Тези две глави се фокусират върху връзката между фискалната и бюджетната политика и икономическия растеж.
От доклада на ЕК става ясно, че икономическото развитие през 2011 г. отново показва признаци на криза. Има рязко забавяне на икономическата активност както в страните от Еврозоната, така и в целия Европейски съюз. На този фон само две страни – България и Германия успяват да излязат от процедурата за свръхдефицит, да запазят своите положителни темпове на растеж, макар и малки, и да намалят бюджетния си дефицит до ниво под 3 % от брутния вътрешен продукт. Към настоящия момент 21 страни на Европейския съюз са в процедура на свръхдефицит, а само България, Германия, Швеция, Естония, Люксембург и Финландия не са в тази процедура. Същевременно, ЕК отчита, че България е на второ място в Европа на 27-те по най-нисък дълг.

На фона на това икономическо развитие се проследява в доклада връзката между фискалната консолидация и дълга. Наблюдава се следният парадокс в развитието на европейската икономика: фискалната консолидация е съпроводена с растеж на дълга. Отчита се, че това е вследствие на липса на доверие в степента на фискална консолидация, протичаща едновременно в условията на висока безработица и лошо функциониране на кредитните канали, тоест достъпът до кредит за реалния бизнес е ограничен, което води до увеличаване на дълга на национално ниво. На този фон България наистина стои много добре.

По отношение на средносрочните бюджетни цели и разходните правила се наблюдава налагане на по-строги финансови цели на ниво ЕС. Направен е анализ по отношение на силата на фискалните правила в страните членки, като в България има два пъти по-строги фискални правила от средноевропейските, което нарежда страната на 3-то място след Великобритания и Дания по този показател.

ЕК разглежда и самия начин на засилено бюджетно наблюдение в Еврозоната, т.нар. Two Pack. Това са още два регламента – регламент за общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите на бюджетните планове и гарантиране на корекцията на прекомерния дефицит в държавите – членки на Еврозоната, който ще бъде в действие, и регламент за държавите, които изпитват сериозни трудности.

В доклада на ЕК се прави и една интересна връзка между фискалната консолидация и икономическия растеж. Анализът показва, че е възможно да са налице и двете едновременно. Говори се за консолидация, благоприятстваща растежа, т.е. инвестициите в отрасли, които носят икономически растеж, да бъдат подкрепяни за сметка на съкращаване на всички непроизводствени разходи.
Друг от изводите на доклада, че в следващите три години дългът на страните от Европейския съюз ще продължи да нараства, и че за адресиране на проблемите на дълга и връщането на пред-кризисното равнище ще бъдат необходими повече от 10 години.

В Четвърта глава е направен и много интересен анализ между фискалната децентрализация и бюджетните политики в Икономическия и паричен съюз. В Европа се наблюдава ясна тенденция на децентрализация по отношение както на разходите, така и на приходите към местните правителства и регионалните и местни власти. Това, което прави впечатление е, че основно приходите на местните администрации идват от трансфери от централния бюджет, т.е. децентрализацията не се основава на собствени приходи на местно ниво. Това дава отражение в по-тежкото финансово положение в страни като Испания например. Там притеснителни бюджетни дефицити има и на регионално ниво. Такъв тип псевдо-децентрализация само задълбочава общата криза в съответната държава-членка. В страни като Испания, Белгия, Австрия и Германия разходите на местно ниво са значителен процент от общите разходи, докато България е във втората половина на класацията – възприет е един по-балансиран подход. Основните местни разходи по функции са. за околната среда, жилищното строителство и инфраструктурата. Бюджетен дефицит на местната администрация се регистрира в почти всички държави членки. На този фон ЕК отчита, че в България е налице положително развитие както на национално ниво, така и на местно ниво.

Равнището на дълга на местната администрация е също притеснително. Изводът, до който достига ЕК е, че за да се гарантира устойчивост на развитието на публичните финанси и на регионално и местно, и на национално ниво, е необходимо местната администрация формира приходната част на своя бюджет главно от местните данъци и такси, а не от правителствени трансфери.

ЕК заключава, че Европа трябва да положи много повече усилия за финансова и фискална консолидация. Като цяло Република България стои добре в този процес - по всички изследвани в документа параметри страната ни има сравнително добро представяне.

В последвалата дискусия се включиха народните представители г-н Асен Агов и г-жа Искра Михайлова. Те засегнаха важни въпроси като структурните проблеми на българската икономика, Фискалния Компакт, Европейския Семестър и др.

В отговор, заместник-министър Пенчева увери, че България няма особени структурни трудности, а една финансова и фискална стабилност, която е основа за икономически растеж. В подкрепа на това се явява и Законът за публичните финанси, който ще гарантира, че тази стабилност ще бъде пазена в средносрочен и дългосрочен план. В допълнение, Държавният бюджет за 2013 е предвиден консервативно, като наистина е предвидено увеличение на инвестициите в сектори, които биха генерирали растеж. Международният валутен фонд също определя данъчната ни система и политика като „благоприятстващи растежа”. Докладът на ЕК категорично опровергава тезата, че насърчаването на инвестициите при високи дефицити и дългове ще се регулират автоматично чрез икономически растеж. Оказва се, че този подход води само до по-големи диспропорции.

Предстои в средата на месец декември 2012 г. ЕК да представи третия си Годишен преглед на растежа, в който ще бъдат изведени основните акценти и приоритети и на негова база ще стартира новият Европейски Семестър. Съгласно процедурата на Европейския Семестър (вж. Приложение 2), в първия етап Министерството на финансите трябва да изготви средносрочна бюджетна прогноза за следващия тригодишен период и актуализация на стратегията за управление на държавния дълг, които да бъдат одобрени от правителството до 15 април съответната година. Министърът на финансите изготвя пролетна и есенна макроикономическа прогноза съответно до 25 март и 25 септември. МФ е длъжно да съпоставя макроикономическата си прогноза с тази на Европейската комисия като аргументира евентуални съществени различия. В проектозакона изрично е записано, че Конвергентната програма, Националната програма за реформи и средносрочната бюджетна прогноза трябва да се разработват при еднакви макроикономически и фискални прогнози и допускания. Средносрочната бюджетна прогноза трябва да съдържа няколко задължителни елемента (тъй като се изпраща в Брюксел) и трябва да дава достатъчно яснота за плановете на правителството, от една страна и от друга, трябва да има единен стандарт за всички държави-членки (за да има съпоставимост). Средносрочната бюджетна прогноза трябва да описва приоритетите на правителствените политики и целите на фискалната политика; да става ясно на базата на какви допускания е разработена, включително макроикономически сценарии; да съдържа достатъчно информация за текущото състояние на бюджета и прогноза за основните бюджетни показатели за следващите три години и др. В рамките на Европейския семестър програмните документи на българското правителство трябва да бъдат представени за одобрение на Европейската комисия и Съвета на европейските финансови министри. Направените от Брюксел препоръки следва да бъдат изпълнени, а документите-коригирани. Това задължение дори е записано в прав текст в законопроекта. Вторият етап от бюджетната процедура приключва на 31 октомври дадената година с внасянето в Народното събрание на законопроекта за държавния бюджет, заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, която ще изпълнява ролята на мотиви към законопроекта.


МОНИКА ПАНАЙОТОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ