ПРОТОКОЛ
№ 2

На 27 август 2009 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на Правила за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
2. Обсъждане и приемане на проект за Декларация относно 60-ата годишнина от създаването на Съвета на Европа № 954-03-3 от 22 юли 2009 г., внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители.
3. Разни.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от господин Светлин Танчев – председател на комисията.

* * *
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Добър ден, колеги! Предлагам да започнем днешното заседание. Всички имате дневния ред на заседанието. Искам само да ви информирам, че срещата с госпожа Желева няма да може да се осъществи днес, защото тя е извикана при господин премиера и няма да може да дойде.
Отлагаме срещата с нея и нейния екип за следващото ни заседание.
Имате ли други предложения по дневния ред?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Предлагам накрая на дневния ред да има една точка „Разни”, в която могат да се поставят и други въпроси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Добре, ще включим такава точка.

Първа точка е обсъждане и приемане на Правила за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
На предишното заседание бяхме заръчали правилата да бъдат изпратени на всички в електронен вид. Предния път предложихме също цялата кореспонденция да минава по електронен път, за да не се налага да се размножават много копия. Ако някой има проблеми с имейла, може да се обръща към Ели Найденова, това ни е основният човек, който подпомага комисията.
Имате ли някакви коментари и предложения относно така предложения проект за вътрешни правила на комисията?
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Благодаря, господин председателю. Аз започнах да го казвам на предишното заседание, но бях прекъснат, защото очевидно беше неуместно тогава да обсъждаме тези неща. Става дума за изнесените заседания. Разбира се, тази точка може да остане в правилата, но нека да поразсъждаваме малко. Мястото на работа на комисията е Народното събрание и би трябвало хората, които каним за участие в заседанията на комисията, да идват тук. Ако решим да отидем някъде цялата комисия, което впрочем струва доста скъпо, нека го направим. Но аз настоявам заседанията да се състоят тук в сградата на Народното събрание. Това е нашата месторабота.
Този маниер на работа беше наложен преди с идеята да се организират PR ефектни мероприятия, които струват скъпо и са ненужни, защото се оказа, че този PR не върши работа на тези, които ги организираха.
Предлагам или тази точка да отпадне, или за известно време, особено сега, когато сме в криза, да забравим за тези изнесени заседания. Предлагам два варианта: или да приемем правилата така, както са предложени, или точката за изнесените заседания да отпадне и само при много специални случаи с гласуване в комисията да решим да отидем някъде, което общо взето се превръща в малка другарска среща, както някога се казваше. Нямаме нужда от такива неща според мен.
Това е единствената ми бележка към правилата. Инак одобрявам правилата и смятам, че ще обслужват добре работата на комисията.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли коментар по това, което каза господин Агов? Предложения?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз искам да подкрепя предложението на господин Агов. Смятам, че комисията има своята тежест и месторабота тук, в парламента, в сградата на Народното събрание и всички, които трябва да бъдат канени, изслушвани, както представители на правителството, така и от неправителствения сектор или всички останали, е редно да бъдат поканени тук на заседание. Надали изнесените заседания носят някакъв актив или някаква друга добавена стойност на работата на комисията. Смятам също, че и финансовите съображения са уместни, особено в сегашната ситуация.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева и господин Агов, за забележката по тази точка.
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Аз също подкрепям господин Агов. Смятам, че неговият опит, който той има, подсказва, че такава необходимост почти отпада. Може би трябва да добавим просто „по изключение с решение на комисията”. И да остане като една отворена вратичка.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз също съм съгласен с доводите и съветите, които изказвате. Като дискутирах преди дали е имало такива казуси, разбрах, че комисията е заседавала тук, а това е правено, както казахте, с цел PR. За мен е удачно да остане точно както предложихте - ако решим да правим извънредни заседания извън София, това да бъде по изключение. Но принципно нашата политика също е такава, че искаме да пестим средства и не вярваме, че нашата работа е да се разхищават средства. Така че абсолютно подкрепям това ваше предложение. Ще запишем, че в извънредни случаи, ако има нужда, след гласуване ще направим заседание извън София.
Някакви други забележки имате ли по така предложените правила?
Аз имам някои допълнителни забележки, които искам да споделя с вас. Те са по чл. 2, ал. 9: „Наблюдава дейността на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет и взаимодейства с постоянното представителство на Европейската комисия в България, Постоянното представителство на Република България към Европейските общности в Брюксел, както и с други държавни органи и институции, чиято дейност е свързана с Европейския съюз.”
Предвид на това, че и госпожа Желева трябваше да бъде днес тук, да кажем, че комисията взаимодейства с конкретното звено, което е в Министерството на външните работи и отговаря за Европейския съюз. Може би трябва да включим и новия Съвет за управление на средствата от Европейския съюз, който е създаден към Министерския съвет.
АСЕН АГОВ: Не може би, а задължително, защото това е функцията на комисията – контрол на европейските фондове.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Задължително.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Добре, ако се обединяваме около това предложение, ще го включим.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: В чл. 3 дали не е хубаво подробно да изброим европейските фондове, които ние ще контролираме? Защото когато в обществото се казва европейски фондове, има много неяснота. Поне такова е моето усещане. Просто задавам въпрос дали не е необходимо да ги изброим?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз смятам, че най-общото понятие е еврофондове, което изчерпва темата – и предприсъединителни, и следприсъединителни програми. Освен това има и допълнителни програми, които не се включват пряко в оперативните програми, но са европейски програми и които е редно да бъдат предмет на контрол от тази комисия. Смятам, че еврофондове е най-обобщаващо понятие. Иначе ще трябва да изброим абсолютно всичко и да бъде дадено в приложение като списък и ако се появи нов, списъкът в приложението трябва да бъде допълван. Единият вариант е обобщаващото понятие еврофондове и програми, защото има и такива, които са извън еврофондовете. Като пример програмата „Леонардо да Винчи” или „Еразмус” не се вписват само в „еврофондове”. Затова, ако трябва да се добави едно по-разширено понятие – еврофондове и европрограми, за да се покрие цялата проблематика.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: За мен също най-удачното е това, което каза госпожа Плугчиева и абсолютно подкрепям нейното мнение – просто да добавим „европейски фондове и програми”.
Има ли други коментари по вътрешните правила?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, да се прецени в чл. 5, може и юристите да се произнесат, където се посочва, че в комисията имат право да участват членовете, според мен е по-правилно да се посочат и членовете на Европейския парламент. По-краткият редакционен вариант е „и членовете на Европейския парламент”.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това предложение е удачно. Оставяме юристите да се произнесат и ще го включим, както предлагате. За мен също е удачно да включим и представителите на представителството на Европейската комисия в България, бившата Делегация на Европейския съюз. Но по принцип нашата комисия е отворена към всички хора и медии.
АСЕН АГОВ: Не, представителите на Европейската комисия трябва да присъстват по специална покана. Не бива да отваряме вратата да присъстват непрекъснато, защото може да има въпроси от национален интерес, който да не бъде на всяка цена от интерес на Европейския съюз.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Принципно е така, но ние не можем да им забраним да присъстват, ако имат желание. Да запишем, че имат право да присъстват, но не да участват. Така че за момента да го оставим така.
В чл. 13 е записано, че комисията се подпомага в своята дейност от Съвета за обществени консултации. Това е нещо, което е било и преди част от тази комисия. Според нас е удачно да запазим един такъв консултативен съвет, в който смятаме да включим браншови организации, представители на бизнеса и така нататък. Може би на едно следващо заседание ще трябва да разгледаме и определим кои точно да са участниците в този консултативен съвет. Но аз смятам, че това е нещо, което е важно и трябва да остане.
С това изчерпваме коментарите относно Правилата за организацията и дейността на комисията, освен ако нямате някои допълнителни забележки.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: На мен ми хрумна нещо допълнително – дали не е добре да изпращаме информация на нашите представители в Европейския парламент за темите, които разглеждаме и за дневния ред? Един от колегите, с който разговарях, имаше интерес и искаше да получава такава информация.
АСЕН АГОВ: Комисията има сайт. Работа на евродепутатите е да следят какво прави Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, а не ние да обслужваме европейските депутати. Те си имат конкретна работа, имат състав, който се грижи за тях, имат всички възможности да следят това нещо. Няма защо нашата комисия да подпомага европейските депутати. Ако искат да участват, те винаги могат да участват, вратите на комисията са отворени. Те могат да присъстват и на пленарните заседания на парламента. Не споря с Вас, не ме разбирайте погрешно, просто пояснявам, нека да ги стимулираме да си вършат работата.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Това, което исках да кажа, е тяхното участие да бъде информирано. Тоест да получават информация за това, което предстои да бъде разглеждано като дневен ред, като материали. Но ако в сайта това се качва, разбира се, е напълно достатъчно.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз ще си позволя да споделя от досегашния си опит и да кажа, че по линия на бившето правителство това беше утвърдена практика за своевременно и постоянно осигуряване и снабдяване с информация на всички български евродепутати. Освен това правихме и регулярни срещи и обсъждания с евродепутатите.
А по отношение на обществения съвет, горещо подкрепям и настоявам за създаването му. Ние имахме към правителството такъв обществен съвет с много широко представителство на бизнеса, на синдикати, на медии, на неправителствения сектор. Искам да ви кажа, че това е изключително сполучлив модел, добре работещ и ефективен и начин на обществен контрол, ако щете и на иницииране на допълнителни инициативи и изключително утвърдил се в практиката успешен модел. Затова мога само да настоявам да продължи и да бъде приложен и в парламентарната практика.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз ще се постарая заедно с хората, които подпомагат комисията, наистина интернетната ни страница да бъде добре поддържана и предварително да се качва какво предстои да се обсъжда. Но нека да оставим в такъв порядък всеки, който има желание, да бъде информиран.
Що се отнася до този съвет, аз мисля, че наистина трябва да подходим много сериозно и да се опитаме той да бъде широко представен, както казвате. Ще се постарая по имейла да получите досегашната структура на този съвет и може би на следващото заседание ще обсъдим дали трябва да приемем и нови членове, дали той е достатъчно широко представен и така нататък. Но това ще бъде една по-широка дискусия и предлагам да остане за едно следващо заседание.
Ако нямате други препоръки и мнения относно вътрешните правила, предлагам да ги гласуваме.
Моля, който е „за” да гласува. Против? Няма.
Приемат се единодушно. Благодаря ви.

Точка втора – обсъждане и приемане на проект за Декларация относно 60-ата годишнина от създаването на Съвета на Европа № 954-03-3 от 22 юли 2009 г., внесен от господин Лъчезар Тошев и група народни представители.
Предлагам да дадем думата на господин Тошев да представи проекта.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председателю.
Ако ми позволите, ще говоря малко по-просторно по тази тема, защото Съветът на Европа е една организация, към която съм пристрастен, тъй като почти 14 години бях член на тази организация. На 5 май се навършиха 60-години от основаването на Съвета на Европа в двораца „Сент Джеймс” в Лондон е подписан статутът на Съвета на Европа, а на 7 май пък се навършиха 17 години от нашето влизане в Съвета на Европа – един исторически момент за България, когато се вдигна българското знаме пред Двореца на Европа в Страсбург и когато ние си се завърнахме в семейството на европейските народи. Това беше по време на правителството на Филип Димитров. Два дни по-късно получихме покана за асоцииране към Европейския съюз. И така това беше началото на нашата евроинтеграция.
Съветът на Европа без съмнение след Втората световна война като първата паневропейска организация изигра много голяма роля за трансформирането на Европа в една общност на сътрудничество, на общи стандарти за спазване на човешките права след Втората световна война, когато държавите в Европа решиха да сложат край на конфронтацията, продължила стотици години, може да се каже, особено между Франция и Германия. Това е една историческа стъпка за Европа и ние участваме в този европейски процес.
През м. май 1948 г. в Хага се е състоял историческият конгрес на европейското движение, на който е имало няколко души българи, но те не са били представители на българската държава. Това са били бивши дипломати като Евгени Силянов, Мильо Милев, Г.М. Димитров, Балабанов и т.н. Те са били по-скоро присъстващи там, отбелязани са в списъка, но за представителите на България и на другите страни, тогава поробени от комунистическия режим, са били оставени празни столове, символично, за да дойде един ден, когато тези народи ще се присъединят към общото европейско семейство и ще заемат своите места. И този ден за нас настъпи на 7 май 1992 г., когато първата делегация на Народното събрание седна на местата си в Съвета на Европа.
Затова още в миналия мандат, защото тогава беше времето, аз внесох един проект за декларация на Народното събрание по този повод – да отбележим 60-та годишнина и да заявим своето желание да продължим да си сътрудничим със Съвета на Европа и да подкрепяме ролята, която Съветът на Европа играе в общоевропейската архитектура и в европейския процес и ще играе занапред. Тогава предишният състав на комисията прие с единодушно становище този проект за декларация, но той не стигна до пленарната зала. Аз не можах да си обясня защо не се намери време да стигне този проект до пленарната зала, но след това се развиха няколко събития, които бяха изключително неблагоприятни и доведоха до силно опъване на нашите отношения със Съвета на Европа.
Едно от тези събития е декларацията на Бюрото на Парламентарната асамблея, която преди малко ви раздадох. В нея се казва, че Бюрото на асамблеята е загрижено от липсата на сътрудничество от страна на София. В края на този документ дори се казва, че предстои дебат по този въпрос, който може да доведе до отнемане на пълномощията на българската делегация в ПАСЕ. Пълномощия на делегация в ПАСЕ бяха отнети само веднъж на руската делегация по време на войната в Чечня. Тогава имаше тежки нарушения на човешките права, несъвместими с положението на страна – членка на Съвета на Европа, и затова като санкция бяха отнети пълномощията на руската делегация. За нас би било една катастрофа, ако се стигне до това пълномощията на българската делегация да бъдат отнети.
Защо се получи тази остра реакция от страна на Бюрото на ПАСЕ? Защото между 27 април, когато ПАСЕ създаде своя ад хок Комитет за наблюдаване на изборите в България, до 22 юни, датата на тази декларация на Бюрото, покана от страна на българските власти към комисията на Парламентарната асамблея да наблюдава изборите в България, следователно да бъде акредитирана, за да има право да наблюдава, не беше получена. И до края нито председателят на Народното събрание, нито министърът на външните работи изпратиха такава покана. След 22-и такава покана изпрати ръководителят на българската делегация в ПАСЕ Юнал Лютфи, обаче това не е нивото, което се очаква, за да се получи такава покана. Въпреки това комисията дойде в София, но вратата на Народното събрание остана затворена за комисията и те заседаваха отсреща в хотел „Радисън”. Това също беше един знак за нежелание за сътрудничество. Аз също бях ръководител на делегацията в ПАСЕ четири години и почти 14 години член на нашата делегация в ПАСЕ – от 1992 до 2005 г., никога на е било, първо, да не пращаме покана за изборите, когато те искат да дойдат, и второ, да не ги приемем в Народното събрание, една от залите в Народното събрание да бъде отворена да си провеждат срещите. Това е изключително лош знак от наша страна.
Друго, което се случи след това. По време на мисията в България в София лидерът на групата на социалистите в ПАСЕ Андреас Грос от Швейцария, също и докладчикът по въпроса за изборите в България Тадеуш Ивински, също социалист от Полша, инициираха и беше подписано от всички членове на комисията предложение за възобновяване на процедурата на мониторинг върху България.
Ако не знаете, бих могъл да ви кажа няколко думи за мониторинга. Това е една процедура, приета по предложение на Таря Халонен, която тогава беше депутат в ПАСЕ, а сега е президент на Финландия, която предложи да се приемат страните членки дори и да не са напълно готови и покрили критериите, но да има процедура по мониторинг за изпълнението на задълженията, за да покрият тези критерии на Съвета на Европа.
За нас след създаването на Комисията по мониторинг тази процедура започна през м. юли 1997 г. и завърши на 26 януари 2000 г. с Резолюция 1211, с която се затваря процедурата по мониторинг. Прие се, че България е покрила критериите за членство в Съвета на Европа. Но в т. 4 на тази резолюция останаха няколко неща, по които да продължи така нареченият постмониторингов диалог със Съвета на Европа. Той продължава вече повече от 9 години, което също е необичайно, защото по тези точки би трябвало да се отбележи прогрес. Това са точки, които асамблеята препоръчва да се разгледат от нас и от правителството с по-голям интерес и ние сами да си намерим решението по тези въпроси, които те смятат за важни.
Между другото, с цел да дам възможност на правителството да заяви своята позиция, аз внесох и питане към премиера точно по този въпрос – каква е позицията на правителството по препоръките в Резолюция 1211. Това е четвъртият премиер, към когото внасям този въпрос. Което означава, че досега прогресът не е бил достатъчен и този въпрос продължава да стои отворен. Постмониторинговият диалог не е затворен и дори се предлага да се върнем обратно към процедура на мониторинг. И то на общ мониторинг, което означава цялостен, не в някои конкретни области, а във всички области. Това още не е станало, но това е предложение и ако то стане, това е връщане назад в положението, в което бяхме в 1997 г.
Затова аз смятам, че Народното събрание трябва да се разграничи от тази конфронтация и опъване на отношенията, което се случи, с една декларация, която да показва нашето желание да продължим активно да работим и да сътрудничим със Съвета на Европа, както впрочем сме го правили и през годините преди това. И то много успешно. В Съвета на Европа ние имахме свои, български инициативи. Една от тях е особено интересна. Това е по повод 50-ата годишнина, преди 10 години, от създаването на Съвета на Европа. Тогава Комитетът на министрите прие декларация и програма за образование в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите по инициатива на българския посланик към Съвета на Европа господин Светлозар Раев. Светлозар Раев днес не е между живите, но той направи една голяма инициатива, която стана обща европейска програма и декларация, валидна за цяла Европа. Тоест показахме, че макар да сме една не много голяма държава, имаме възможност да лансираме значими европейски инициативи чрез Съвета на Европа, а Съветът на Европа е Голяма Европа – има 47 страни членки днес.
За нас сътрудничеството със Съвета на Европа е важно. Ние имаме интерес Съветът на Европа да работи активно занапред, да развиваме включително средиземноморското сътрудничество, което е вторият приоритет и на Европейския съюз, след разширението на изток, сътрудничество, където ние имаме своята роля, която можем да играем в Съвета на Европа. Защото в три резолюции на Съвета на Европа България е приета и за средиземноморска държава поради факта, че басейни на наши реки са част от Средиземноморския басейн. Следователно можем да участваме и в средиземноморското сътрудничество и по линията на Съвета на Европа. И това не е лошо, защото повишава нашата значимост като страна.
Затова аз ви предлагам да си обединим усилията и да можем да преодолеем тази неприятна ситуация, в която бяхме поставени. Пътят на новата делегация в ПАСЕ трябва да бъде открит, да се даде шанс на тази делегация да покаже, че тя желае да сътрудничи със Съвета на Европа активно, искрено и ефективно. И за да стане това, според мен първите стъпки са да заявим това като Народно събрание. Защото Народното събрание е партньорът на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Също така надявам се и правителството, което е проевропейско, състои се от личности, свързани с Европейската народна партия, изповядва европейските ценности, също да декларира, за да може това да подсили декларацията на Народното събрание с един сигнал от страна на изпълнителната власт.
Затова с цел да помогна, доколкото мога, на тези усилия, аз внесох отново тази декларация, която е допълнена с три нови параграфа, които обръщат внимание на това, което се е случило. Това са последните три параграфа, те са новата част от декларацията. Може някои да ги приемат за остри, но аз смятам, че ние трябва да се разграничим от конфликта, който се е получил преди това.
С тези няколко думи смятам, че съм представил проекта, който внасям заедно с още 13 депутати от Синята коалиция, между които и господин Агов, който присъства тук.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тошев, за обстойното представяне на Вашата декларация. Аз също считам, че това е нещо важно, на ниво сме обсъждане и на делегацията, която ще е постоянната ни делегация в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа.
Смятам, че трябва да подкрепим тази декларация, но ако има някакви коментари и въпроси, предлагам да бъдат дискутирани.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, господин председател.
Първо, поздравявам господин Тошев за предложението и за това въведение, което направи, хронологията на събитията и участието на България в тази престижна и една от старите и успешно доказали се европейски организации. Имаме пълно единомислие и аз приветствам да се внесе декларацията от името на новото Народно събрание, но правя уговорката, че точно трите последни пункта или нови, допълнителни предложения, които прави господин Тошев, чисто колегиално и отстоявайки националния интерес и доброто име на България, считам, че е проява на лош вкус, ако се добавят последните три параграфа. Това са национални, вътрешнополитически въпроси и формулирайки ги в една официална декларация, която да бъде изпратена в една европейска организация, това е проява на лош национален вкус, на неумението да се разрешат вътрешнобългарските, националните несъгласия и те да бъдат изнесени и издигнати на международно ниво. От това България няма да спечели, нито ще спечели националният ни парламент. Напротив, всякаква такава проява ще рефлектира обратно и ще снижи стойността на тази декларация, ще се отрази негативно на образа на страната ни. Не смятайте, че разграничаването или формулирането в специална декларация такава критична оценка или осъждане на дейността и реакцията на бившето Народно събрание ще ни издигне в очите на нашите партньори от ПАСЕ. По това трябва да сте напълно наясно.
Аз се обръщам към господин Тошев, който има изключително богат международен опит и много добре знае как звучи в европейските институции и организации, когато представители на една и съща страна, които са представители на различни политически формации, се конфронтират навън, публично. Това уронва престижа на страната. В случая ние тук можем да осъдим, да критикуваме или да дискутираме позицията на бившето Народно събрание, но категорично възразявам срещу изнасянето на тази вътрешна, национална дискусия в една публична декларация, която да отиде на европейско ниво и което, бъдете сигурни, ще урони престижа и доброто име на страната ни и няма да донесе никакъв дивидент за този парламент и за България.
Така че трите допълнителни точки, които са предложени, категорично не мога да ги подкрепя. Иначе останалата част от декларацията приветствам и напълно споделям, че България трябва да продължи изключително конструктивно, изключително ефективно да работи и да се ангажира в ПАСЕ.
Позволявам си да направя предложение в последния абзац, след „декларира”, където се казва, че Република България ще продължи активно да участва в дейността на всички институции на Съвета на Европа, ще подкрепя неговото развитие и ще сътрудничи искрено и ефективно за постигане на целите на тази най-стара европейска организация. Не смятам, че „искрено” е подходящият термин. Това означава ли, че досега сме били неискрени и оттук нататък ставаме искрени? Затова смятам, че за да няма тавтология, бих си позволила да предложа „искрено” да бъде заменено с „отговорно и ефективно”, без да имам претенции за перфектна редакторска работа.
Това са моите предложения. Апелирам към всички членове на комисията да се отнесат възможно най-националноотговорно и това, което ще донесе на България престиж, да го приемат. А иначе ние можем тук и в пленарната зала достатъчно сериозно да дискутираме това, което господин Тошев постави. За съжаление не съм участвала и не мога да бъда съдник или да коментирам защо се е стигнало до този факт, дали недоразумение или други причини са довели дотам. Но категорично възразявам това да излиза извън националните граници и да се качва на международно ниво. Това ще урони престижа на страната.
АСЕН АГОВ: Аз съм на противно мнение. Благодарен съм, че госпожа Плугчиева спомена, че не е в течение как са се развили събитията, но дискусии нямаше по този въпрос. Никакви дискусии! Изобщо не беше дискутиран. Оказа се, че сме поставени пред свършен факт. А свършеният факт беше неизпращане на поканата за комисията. Още по-неприятно беше това, че тя беше запратена отсреща в хотел „Радисън” да заседава, което беше обидно и беше една демонстрация на лошо отношение към комисията. Престижът на България беше оронен тогава, а не сега. България наистина си навлече много неприятности. Впрочем аз също нямам обяснение. Ако не са ви занимавали в Министерския съвет с тези въпроси, аз нямам обяснение за това поведение, защото то изглежда нелепо предвид на историята ни и дейността ни в ПАСЕ. Този престиж е вече уронен, накърнен, изправени пред заплахата от нов мониторинг и ние трябва да направим стъпка, която не да излезе на международно равнище, а да се реши тук, на национално равнище, защото декларациите се приемат от националния парламент. И ако можем да говорим тези неща в комисията или в пленарната зала, както предлага госпожа Плугчиева (просто разсъждавам на глас и се опитвам да убедя самата госпожа Плугчиева), тогава защо да не го запишем в текста? Белята е сторена и трябва по някакъв начин да премахнем последиците. Знаете, че в нормалния свят се казва „съжалявам, сбърках”. Това казват възпитаните хора тогава, когато са сбъркали и признават грешките си. Ние изразяваме съжаление. А няма как да не се съгласим и вероятно и Вие ще се съгласите, госпожо Плугчиева, че е недопустимо ад хок комисия, избрана от ПАСЕ, да бъде обидно запратена отсреща в хотел „Радисън”. Тези комисии винаги са заседавали и при мониторинговия процес, който беше много неприятен, много тежък, в Народното събрание. Аз самият съм бил подлаган на няколко разпита в „Огледалната зала” на Народното събрание от хора, които инак би трябвало да са ми идейни съмишленици, но които изобщо не се колебаеха да ми задават най-неприятните въпроси, които може да си представи човек. Вероятно с основание.
Аз не смятам това за унизително. Смятам, че това подпомага процеса на демократизация в България. И ако на някой друг председател на бъдещо Народно събрание или бъдещ министър на външните работи му хрумне да не покани традиционната ад хок комисия за изборите, нека това да бъде за урок именно на този бъдещ председател и на бъдещ министър на външните работи.
Надявам се да Ви убедя, госпожо Плугчиева, че трябва по някакъв начин да заличим тази нелепица, която се случи. Това няма да се изнесе. Утре, когато нашата делегация отиде в ПАСЕ, когато се състави идната седмица, че ще представи тази декларация и ще каже: да, ние разбираме какво е станало, има промяна в ситуацията в България (затова се сменят правителствата във всяка демокрация, защото хората гласуват за друго правителство, тъй като не са доволни от досегашното правителство, такава е ротацията във властта) и това можем да го отбележим. Не виждам нищо страшно, след като престижът ни е ударен и то сериозно, дайте да направим един ход, с който да излекуваме тази самонанесена и ненужно нанесена рана върху снагата на България.
Благодаря ви.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз бих искал да направя два коментара.
Първо, въпросът вече е изнесен на сайта на ПАСЕ. На 22 юни той е изнесен, това няма как да се скрие, то вече е отишло. Не сме ние причината за това.
Второ, по отношение на бележката за „искрено”. Аз мисля, че това е от чл. 3 на Статута на Съвета на Европа – че страните членки са длъжни да сътрудничат искрено и ефективно. Мисля че така е попаднало в текста. Нямам в момента под ръка Статут, защото не мислех, че ще ми бъде зададен този въпрос, но можем да сравним текста. Защото това е изискването за членство изобщо в Съвета на Европа.
Освен това в Правилника, в т. 8.2.б страните, които са в мониторинг, са длъжни да сътрудничат също. Постмониторинговият диалог все пак е част от тази процедура – довършваме нещо, което е останало. Затова те реагират и поставят под въпрос дори пълномощията на нашата делегация, поради това че едно от условията – желание за сътрудничество, тук е накърнено с действия, които тях са ги засегнали много. И след като това е извършено, ние трябва да се разграничим от тази ситуация. Как да го направим? Иначе нашата делегация в момента отива в Съвета на Европа и целият й път е миниран с разни проблеми, които ще се случат още сега, в края на този месец. Ние трябва да направим нещо, за да покажем категорично, че това не е позицията на Народното събрание, Народното събрание желае да си сътрудничи със Съвета на Европа, както и преди това сме го правили. Вие също бяхте член на делегацията, спомням си, че имаше много добро сътрудничество и много добри отношения.
Затова аз не смятам, че трябва да се отстъпва от това предложение, не защото аз съм го направил, а защото не виждам друг начин да излезем от ситуацията.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз също смятам, че не трябва да подхождаме много остро в случая. Уважавам вашите доводи, че трябва да изразим съжаление, за случилото се, но наистина нека оставим някои неща в миналото и нека не се опитваме да дълбаем в тази сфера. За мен е удачно от трите параграфа да махнем първия и да останат другите два, в които наистина съжаляваме и апелираме към едно по-добро сътрудничество. Това е моето наблюдение. Аз също мисля, че няма смисъл пред чужденците да осъждаме така остро и да реагираме по този начин. Това е мое лично мнение.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Принципно нямаме различия, а става въпрос за една елегантна форма на поднасяне на определени извинения. Хора като господин Тошев и господин Агов, колеги, които имат много дълъг международен опит, смятам, че ще се съгласят, ако предложа един компромисен вариант – придружителното писмо, което така или иначе ще съпътства тази декларация, което се подписва от председателя на парламента, може да съдържа именно тези елементи на извинение и на съжаление, които имаме нужда наистина да бъдат декларирани, това е проявата на добрия вкус.
В същото време отново си позволявам да напомня и вие, уважаеми колеги, знаете, че в международната, дипломатическа и интернационална международна практика не е проява на добър вкус, когато представители на самата страна в официални документи се разграничават толкова дълбоко и осъждат предходното правителство, независимо какво е било то, от коя политическа сила или коалиция е било. Не е проява на добър вкус и то не говори добре за страната, която го прави. Затова има много по-елегантни международни и дипломатически практики, които позволяват към един такъв официален документ с придружително писмо да се изрази необходимата форма на извинение и съжаление и да се изглади това неприятно впечатление, което е било създадено.
Аз ви предлагам от декларацията да отпаднат последните три параграфа, защото те де факто и не кореспондират с тържествеността по случай 60-годишнината от създаването на Съвета на Европа. Смесва се съдържанието на приветствения, декларативен елемент от страна на България с един елемент, който е страничен и който не кореспондира с основния повод, по който се прави декларацията. Но елегантната форма, за която нямаме различие, че е добре да има жест и проява на добро възпитание, може да бъде в придружителното писмо и има начин и форма това да бъде изразено.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! В този текст, който е на английски, не виждам нищо нито елегантно, нито много възпитано, а виждам една истина. Аз мисля, че ние в момента спорим и обсъждаме един документ, който е резултат от следствието. А самата причина за мен е по-обидна, отколкото този текст на английски език. Задавам съвсем риторично въпрос към господин Тошев да ни осведоми в колко държави ПАСЕ има желание да наблюдава изборите? Там е проблемът – защо те искат да наблюдават изборите ни, а ние да работим така, че да не изпращат такива делегации, които да ни контролират как си провеждаме изборите. Иначе аз мисля, че в духа на силния е да се извини за глупостите, които е направил. Защото това наистина е една допусната глупост – да не се приеме официална делегация на ПАСЕ, а от официалните български власти, в случая председателя на Народното събрание. При такъв текст, който ние го знаем, който не е тайна, той отдавна е ясен и е възмутителен за държавата ни, ние не можем да се правим, че няма нищо. Аз Ви разбирам, Вие много дипломатично се изразявате и много хубаво се аргументирате, но декларацията, ако я направим беззъба, сладникава и в едно съпроводително писмо на госпожа Цачева до председателя на ПАСЕ да се извиним, едва ли ще бъде в полза на държавата ни. Ние сме допуснали грешка и нека да покажем, че сме силни и откровени и да кажем: да, сбъркахме, извинявайте, няма да правим повече така или поне ще се опитваме да не правим повече такива неща. А не с този текст, който е на английски, да отговаряме елегантно и възпитано.
Благодаря.
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Декларацията, която обсъждаме в момента, е не само по повод 60-ата годишнина на ПАСЕ, а е за да изразим нашето отношение към проблем, който е възникнал преди известно време по повод на изборите в България. Така че явно, че в нея освен приветствието за ПАСЕ трябва да присъства и елементът, в който ние да изразим нашето отношение към тези събития.
Тъй като обаче смятам, че наистина е малко прекомерно изразеното в декларацията, бих искал да ви предложа следното.
Третият параграф отзад напред да отпадне, а вместо него да комбинираме предпоследния и предпредпоследния и да се получи така:
„Като изразява съжаление за неотправянето на покана от председателя на Четиридесетото Народно събрание към избраната Комисия на ПАСЕ за наблюдение на изборите в България и от Министерството на външните работи съгласно Закона за избирането на представителите, довело до острата декларация на Бюрото на ПАСЕ от 22 юни...”. Смятам, че това е по-лек вариант.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Колеги, аз бих нарекъл тази ситуация един гаф, дипломатически и международен гаф, който наистина е недопустим. Но имам информация какъв е бил тонът на срещата, когато делегацията е отишла в ЦИК. Те са били тотално, скандално възмутени от цялата организация, от тези наши дипломатически пропуски и там е държан много груб език. Ако е воден протокол, държа да го погледнем и да се запознаем. Недопустим за международния дипломатически език! Но за да се стигне до тази черешка, да кажем, на тортата, има един път, който мисля, че започва по-рано. От членството ни в Европейския съюз ние обърнахме нашия поглед, нашето внимание и нашата мисъл към Европейския съюз и Европейската комисия. Като държава ние наистина малко неглижирахме сътрудничеството си с тази институция, която е фундаментална за Европа. Разбира се, има и естествени процеси, които много от политиците, от изследователите, говорят, че ПАСЕ прехвърли много от функциите си, от тежестта си на Европейския съюз, на Европейския парламент най-вече, като в момента в ПАСЕ много по-активни и много по-дейни са колегите от Русия, от бившите републики на федерацията.
Наистина според мен ние сме в доста уязвимо положение и трябва да излезем с едно достойно по-общо формулирано дипломатично извинение и ясна декларация за едно много по-сериозно близко сътрудничество както с Бюрото (това зависи от нашата комисия тук, зависи изцяло от парламента), за да възстановим това доверие и да го покажем с реални действия. Защото усещам липса на доверие и много сериозна критика по принцип и в дълбочина. Но този случай наистина е създал доста негативи. Разбира се, в едно писмо може дори по-широко да се потърси извинение и да се обяснят и причините. Защото тогава всички колеги бяха в кампания и са пропуснали да дойдат и да посрещнат една такава делегация. Дори протоколът е бил нарушен.
АСЕН АГОВ: Искам да ви кажа, че служителите на Народното събрание са на мястото си и по време на кампания.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Говоря за нивото, което да ги посрещне. Нивото е много високо и ние не сме отговорили със същото ниво насреща.
Идеята ми е наистина в декларацията да се усеща нашата загриженост и много силно и ясното ни намерение да интензифицираме нашето сътрудничество с тях. А вече в писмото мисля, че едно извинение може да се поиска.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз мисля, че се обединихме около идеята, че ние дължим извинение, и ще се извиним. Просто това, около което също мисля, че се обединихме, е да не обсъждаме и да не търсим миналото толкова твърдо и остро. Може би има резон и в това, което Вие, господин Исмаилов, казвате, че ако тръгнем да ровим протоколи и така нататък, може да се окаже, че, би трябвало и да осъдим предишната постъпка. Но предвид че не сме наясно с тези неща, не смятам, че трябва да има чак такова ровене, а просто оперативно да представим нашето извинение в един нормален формат и да вървим напред.
АСЕН АГОВ: Тази формулировка, която колегата предложи, е добра.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Може би малко трябва да се засили декларативната част, като изразим нашето намерение за сътрудничество.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да, текстът трябва да се направи по-прецизно.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: В такъв случай може би наистина трябва да се поинтересуваме дали има някакъв протокол, да се запознаем наистина с цялата ситуация в детайли и тогава да излезем със становище, ако ще го оставяме за финализация на следващ етап.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин председател, вземайки повод от думите на господин Агов и на господин Чакъров и това, което господин Исмаилов каза, правя предложение да упълномощим двама-трима представители на комисията, които трябва да се запознаят и да потърсят малко повече информация за случаите. Защото такива като мен и други колеги, които за пръв път са конфронтирани със ситуацията, не можем да бъдем изчерпателни и категорични. Затова предлагам да натоварим няколко души да представят на следващо заседание в синтезиран вид, след като се запознаем в подробности със ситуацията и с писмената информация, с която се разполага, като междувременно да се готвят един или два варианта на текста, прецизиран и точен, който да бъде своевременно даден на разположение, за да можем на следващото заседание да бъдем подготвени и да се вземе окончателното решение.
Смятам, че всички сме обединени около мнението, че престижът на страната трябва да бъде защитен и то по най-добрия начин, без да го уронваме с някаква непремерена или непрецизна формулировка на декларация, затова трябва да потърсим наистина най-доброто решение, което да възстанови доверието и престижа на страната ни в тази международна организация, като се съобразяваме със сроковете, които предстоят, свързани с делегацията, която ще участва в следващото заседание на ПАСЕ.
Това е моето предложение. И пак искам да помоля наистина да не изпадаме в някакви крайности. Това няма да бъде добре и не е желателно да се прави, защото нямаме интерес да уроним името на страната, като в същото време трябва да възстановим по най-добрия начин взаимоотношенията си с ПАСЕ. Това е моето конкретно предложение.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Големият шанс, който имаме в момента, е, че новото мнозинство не е отговорно за тази ситуация. Това трябва да се подчертае изрично. Като се иска някакъв вид извинение, това не е отговорността на мнозинството, което е сега. Особено ГЕРБ за първи път е в парламента. Това трябва да се подчертае като аргумент, за да можем да успеем в тази посока.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Колеги, става въпрос за България. Те разглеждат страната ни, а не мнозинството. Острата реакция не е защото протоколът е нарушен, като институция към институция отношението е било накърнително.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Нека по един член от парламентарна група влезе в тази работна група, да изискаме тези материали, да се запознаем с тях и да подготвят едно ново становище. Моля за вашите предложения.
(Работната група бе сформирана в състав: Красимир Минчев, Меглена Плугчиева (Димчо Михалевски), Асен Агов и Корман Исмаилов.)
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Молбата ми е наистина да не се пропуска това като факт, който каза господин Исмаилов – за Европа и за нашите партньори ние сме една страна България и кой как е сбъркал, тази институция, онзи протокол и т.н., за тях няма значение. За тях България се е злепоставила, България е сбъркала и сега България намира начин и форма да се извини.
Така че молбата ми е да изхождаме от тази позиция. А ако трябва да поканим тук някой, който на база на проучването показва, че сега от институциите трябва да бъде доведен тук и да направим допълнителен дебат, господин Тошев, и да потърсим някакъв вид форма на отговорност, съм съгласна. Но за вътрешна консумация тук. Ако щете, и в пленарната зала.
АСЕН АГОВ: Да им издърпаме ушите!
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Е, хубаво, вие искате да им ги издърпате в Страсбург!
Това е един национален урок, който трябва да се даде, но не значи, че това трябва да бъде в международното пространство.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Мисля, че се обединихме около идеята, излъчихме членовете, когато нашият екип от комисията е готов с материалите, колегите ще се свържат с всеки един от вас, за да можем на следващото заседание да сме готови.
Мисля, че финализирахме и втората точка.
Имате ли някакви допълнителни желания, виждания?
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, господин председател.
На базата на Вашето предложение по дневния ред, че т. 3 се отлага за заседанието следващия четвъртък, аз правя формалното предложение за по-следващото заседание на комисията да поканим вицепремиера и министър на финансите господин Дянков, за да представи позицията за работата по еврофондовете като преструктуриране и като предстоящи задачи и действия. Темата за еврофондовете е свързана със срокове, с процедури и с правила и с всякакво забавяне или неизпълнение води до санкции, които са тежки и никой от нас няма интерес, не говоря само за управляващите, говоря като цяло за страната.
Затова предлагам, господин председател, господин Дянков да бъде поканен на по-следващото заседание, което ще се проведе на 10 септември, да представи доклад за напредъка по еврофондовете, по изпълнението на ангажиментите и съответно ясните стъпки и управленски решения, които предстоят поне до края на годината.
АСЕН АГОВ: Аз също съм си записал в този дух на първо място вицепремиера Дянков.
Не съм някаква бабичка, която непрекъснато мърмори за нещо, обаче искам да кажа следното. Когато има насрочено заседание на министър да се явява на комисията, уговорката се спазва, независимо от това, че го е извикал премиерът. Обяснявам си всичко това с навлизането на цялата нова група, ново правителство и т.н., не го казвам като упрек. Но няма по-важно нещо от Народното събрание. Ние сами трябва да се борим за утвърждаване на авторитета на Народното събрание и министрите да не смятат Народното събрание за свой придатък. Разберете го, това е съществено. Казваме ви го от опит, изпитвали сме горчивината на министри, които забравят, че са избрани от това Народно събрание. И забравяйки това нещо, в крайна сметка се провалят като министри. Колкото по-близка е връзката между министрите и депутатите, толкова по-успешна е работата на правителството, не на Народното събрание. Казвам го от горчивия си опит, който съм натрупал за съжаление през всички тези години. Сиреч, не приемам извинението, че премиерът е извикал министър Желева и тя затова не може да дойде в комисията. Ние тук сме 20 избрани от хората народни представители и това е неуважение към тези хора, които са ни избрали. Пак казвам, това не е упрек, обяснявам си го с чисто новата ситуация, която съществува в това Народно събрание.
На второ място, поначало трябва да засилим работата си по контрола над еврофондовете. Защото това е главната тема за България. Смятам, че навсякъде, където има оперативни програми, тоест в Министерството на околната среда, Министерството на земеделието и храните, Министерството на транспорта, съобщенията и високите технологии, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, трябва да направим един график на министрите. Ако трябва, да се явяват и по двама на заседание, но трябва да ги изслушаме. Ще кажа защо.
Приятно е вероятно за критиците на предишното правителство, а аз съм един от най-яростните критици на предишното правителство, да чуват как се пропиляват фондове или са затрити фондове и т.н. Това гали ухото на всеки предубеден критик, но не непредубедения българин се образува хаос в главата му. И не е ясно точно каква е ситуацията – получава един сигнал, втори сигнал, трети сигнал и в крайна сметка губи този, който е на кормилото на държавата. Защото хората живеят в неяснота.
Преди всичко ние тук трябва да имаме яснота. Идва министърът на регионалното развитие и казва: какво предстои, колко пари, какво може да дойде, какво няма да дойде. Всичко това нещо го слагаме тук на масата, виждаме какво е и сме наясно. И след това говорим това, което сме чули, а не което ни се иска да приказваме, защото не сме харесвали това или онова. И спекулациите започват.
След това идва министърът на околната среда и водите, след това идва министърът на земеделието и прехраната и т.н., и т.н. Тоест нека до края на м. октомври да сложим ред в погледа ни върху фондовете, за да сме наясно за себе си, да знаем и да обсъдим: ако има тежки нарушения, ако има немърливост, ако щете, умишлени действия, насочени срещу България, което не допускам да се е случило, тогава си има съответните процедури и органи, които се занимават с това нещо. Но ние в тази комисия да не сме наясно точно как стоят нещата според докладите и според дискусиите, които могат да възникнат, защото тук има и бивши министри, има човек, който е отговарял за тези фондове в лицето на ексвицепремиера… Тоест аз много настоявам, господин председател, направим такъв график и това да бъде приоритет до края на октомври. Предстои да гледаме бюджета в края на ноември, трябва да сме наясно ние, които ще участваме в дискусиите по бюджета, какви пари ще има да влизат в държавата, какви няма да влизат, за да можем съответно да преценим разходите за републиканския бюджет. Тоест нямаме време за губене, трябва да вървим в тази посока.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Във връзка с това, което каза господин Агов, доколкото знам и госпожа Плугчиева беше казала, че има информационна система, която се ъбдейтва всеки ден и следи реалното състояние по всяка програма, разходването и т.н., не е ли целесъобразно ние като членове на Комисията по европейските програми да имаме правото на достъп по всяко време, по което искаме, всеки един от нас индивидуално, за да можем да получаваме достъп, да си правим съответните справки и да имаме реалния поглед върху нещата?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: В продължение на казаното от господин Агов, аз не исках да стряскам всички с предложения всички министри да се явят тук и да докладват, затова спрях с предложението за господин Дянков. Но подкрепяйки казаното от господин Агов, само ще кажа, че това щеше да бъде моето категорично предложение на 10-и при идването на господин Дянков. Нещо повече, краят на октомври е прекалено късно. Предвид факта, че познавам процедурите и сроковете, които предстоят, ние се намираме в изключително важния етап на така наречената оценка на съответствие на системите по управление на средствата на еврофондовете и сме в края на първия тригодишен етап на нашето членство, който е, така да се каже, пробен етап, в който ние трябва да сме доказали, че умеем да работим, че системите ни са вече сигурни и че оценката на тези системи показва, че те са стабилни и могат да управляват ресурса не само след дадените ни авансови плащания, но и всички средства до края на периода 2013 г. Този период за нас на оценка като крайна оценка изтича на 21 ноември 2009 г. Което означава, че ние, за да помогнем на правителството, на новите министри, на всички тези хора, които досега не са били толкова вътре в материята, която факт е, че не е толкова проста и лесна и може да се научи от днес за утре (казвам го съвсем добронамерено) е редно да упражним този контрол, който е форма на помощ и това да стане в едни съкратени срокове. Стартирайки на 10-и със срещата с господин Дянков, на всяко следващо заседание да минат по двама министри. Ако трябва, даже да имаме заседания в сряда и четвъртък, но това да стане не по-късно до 10 октомври, за да може каквото има да се коригира, да се наваксва, да се съгласуват с Европейската комисия, да се направи и да не остава в последния момент, когато можем да се изправим пред фаталната дата 21 ноември.
Освен това трябва да си даваме сметка, че оценката на съответствие се прави не само за България и Румъния, а се прави за 27 страни членки. И Европейската комисия прави оценка на 340 оперативни програми в целия Евросъюз. Положителна оценка са получили 190. Правете сметка, останалите също са в списъка на чакащи да бъдат проверявани. Ние не можем да очакваме, че ще получим някаква привилегия и с предимство да бъдем оценявани.
Затова смятам, че до 10 октомври трябва да сме направили всичко това, както господин Агов предлага, да идват по двама министри и по този начин смятам, че помагаме на правителството, помагаме на страната. И наистина да се предотврати тази представа за пълен хаос. Излязоха и се изписаха хиляди страници, в които се каза, че идва потопът, спират ни авансовите плащани, вземат ни парите по оперативните програми. Не е вярно! Слава Богу! И от Брюксел ми се обаждаха няколко души, за да ми кажат: изглеждате странно! За да не кажат по-силна дума. В последните дни ние се появихме в позицията даже и когато не ни искат нещо, ние им го даваме.
Трябва да се държим наистина сериозно и отговорно и да не стряскаме хората и тези, за които средствата са предназначени. Защото всички се дръпнаха и казаха: като ги няма парите, какво да правим, за какво да хвърлям усилия и пари да правя проекти?
В продължение на предния ни разговор, по САПАРД като се отиде в крайността, че всички са престъпници, всички са крали и лъгали, хората в аграрния сектор казаха: не искам САПАРД, не искам нищо, ще търся начин да се оправям сам. Това значи, че ние не умеем да си защитим националния интерес. Затова имаме нужда наистина от този откровен, искрен диалог, съвсем конструктивен.
А за информационната система само да кажа на колегата, че тази информационна система, за която става дума, така нареченият ИСУН, е система, която е за служебно ползване. Тя се ползва от управляващите органи. Ние можем да изискваме информация, но не можем ние като депутати да влезем като ползватели на информационната система. Такава е процедурата на Европейската комисия, тя е на оперативно ниво, това са лица, които списък от отделните управляващи органи имат право на достъп, тя не е такъв тип контролна система.
Има отделна система „ЛОТАР” която също следи индикативните програми и т.н. Достатъчно е ние като народни представители да изискаме съответната информация и тя да идва в синтезиран вид. Защото иначе, ако вие влезете, ще се удавите в процедурите и в информацията и няма да извлечете никаква полза за себе си.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: В контекста на това, което се казва, уважаеми господин председател и колеги, аз бих предложил да получим актуална информация за хода на реализацията именно на ИСУН, защото е видно, че от представените оперативни програми това е основната бележка – че тази система не е достатъчно развита и не е внедрено. Така че преди да получим информация по отделните оперативни програми аз предлагам още на следващото или най-късно на по-следващото заседание да получим информация по отношение на ИСУН как стоят нещата, какви мерки са предприети да се ускори и да се внедри тази система. Защото това е от ключово значение за получаване на положителна оценка за съответствие.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Искам да направя три технически предложения. Предлагам работната група, която формирахме, да се координира в нейната работа от господин Лъчезар Тошев.
Второ, в дневния ред, господин председател, мисля, че е удачно винаги да включваме една последна точка „Разни”, за да можем да не се чудим как да вкарваме тези неща в дневния ред.
И третото предложение е при поканите на министрите ви моля нека да бъдат добри информацията, която ще ни изнасят, да ни я дават предварително. Защото ако дойде тук един министър и ни говори 40 минути, нахвърлени цифри в движение, ние само ще казваме „добре” или „зле” и нищо няма да разберем.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Много удачни предложения се дадоха. Аз имам да допълня само няколко думи.
Аз смятам, че трябва да се запознаем със ситуацията и ако трябва, ще свикваме и по две заседания на седмица. На по-следващото заседание след Румяна Желева да приключим с темата европейските въпроси и влизаме в темата европейски фондове. Смятам, че наистина е удачно да поканим първо господин Дянков с представителя на Съвета за управление на средствата от Европейския съюз, който ще е в Министерския съвет, да ни направят едно общо резюме на нещата. След това е удачно, както вие казахте, по двама министри да започнем да ги изслушваме вече в детайли. Министерствата, които отговарят за тези неща са шест. Не смятам, че е по-добре да дойдат наведнъж.
АСЕН АГОВ: И съответните парламентарни секретари преди това да ни подготвят писмени резюмета на изложенията на министрите, за да сме наясно за какво става дума.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Що се отнася за „УНИС”, наистина тази система е много сложна и няма да можем да я ползваме дори и да си издействаме такъв достъп. Можем да се постараем да ви представим тези „ЛОТАР”-таблици, които са един предварителен индикатор как ни вървят програмите. Те се по-лесни за асимилиране. Това е нещо, от което бихме могли да се възползваме и ще го представим конкретно към директора на този Съвет за управление на средствата от Европейския съюз.
Благодаря ви за участието днес! Закривам заседанието.


(Закрито в 16,10 ч.)



Стенограф:
Стойка Белова



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ