ПРОТОКОЛ

№ 3

На 3 септември 2009 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заседанието се проведе при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Среща с Негово Превъзходителство господин Пол Бейер, посланик на Кралство Швеция – представяне на приоритетите на шведското председателство на Европейския съюз.
2. Среща с д-р Румяна Желева – министър на външните работи.
3. Представяне и обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, № 902-01-3 от 21 август 2009 г., внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 954-01-11 от 27 август 2009 г., внесен от народните представители Павел Димитров и Даниела Петрова.
5. Приемане на Проект за декларация относно 60-ата годишнина от създаването на Съвета на Европа, № 954-03-3 от 22 юли 2009 г., внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители.
6. Разни.

Заседанието бе открито в 14,30 ч. от председателя на комисията господин Светлин Танчев.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Добър ден, колеги!
Предлагам да започнем нашата среща. Имаме и чуждестранни гости, на които предполагам, че техният график е доста натоварен, затова не искам да губим от времето на никого тук, така че предлагам експедитивно да започнем нашата работа.
Имаме шест точки в дневния ред, както следва:
1. Среща с Негово Превъзходителство господин Пол Бейер, посланик на Кралство Швеция – представяне на приоритетите на шведското председателство на Европейския съюз.
2. Среща с д-р Румяна Желева – министър на външните работи.
3. Представяне и обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, № 902-01-3 от 21 август 2009 г., внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 954-01-11 от 27 август 2009 г., внесен от народните представители Павел Димитров и Даниела Петрова
5. Приемане на Проект за декларация относно 60-ата годишнина от създаването на Съвета на Европа, № 954-03-3 от 22 юли 2009 г., внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители.
6. Разни.
Предлагам да гласуваме дневния ред и да пристъпим към съществената част от нашата работа.
По първа точка имаме среща с господин Пол Бейер, който е посланик на Кралство Швеция, която председателства Европейския съюз в момента. Следващото председателство е на Кралство Испания, затова испанският посланик е тук, за да изкаже неговите виждания за бъдещето оттук-нататък и техните приоритети.
Очакваме и доктор Румяна Желева, за да ни запознае с нейния екип.
Ако всички сме съгласни с дневния ред, моля да го гласуваме. Ако не, нека да се дадат предложения за изменения на дневния ред.
Моля, който е “за”, да гласува.
Приема се с мнозинство.

В такъв случай да не губим повече времето на никого, затова давам думата на Негово Превъзходителство господин Пол Бейер – посланик на Кралство Швеция, за да ни каже няколко думи.

ПО ПЪРВА ТОЧКА
СРЕЩА С НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ГОСПОДИН ПОЛ БЕЙЕР – ПОСЛАНИК НА КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ – ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА ШВЕДСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
ПОСЛАНИК ПОЛ БЕЙЕР: Благодаря, господин председател.
Благодаря за това, че ме поканихте днес да споделя с вас моята гледна точка за сегашното шведско председателство на Европейския съюз. Добре е, че поддържаме диалог с вас, които отговаряте за европейските дела и българската позиция по тях.
Няма да ви губя времето, описвайки председателството – сигурен съм, че знаете добре за какво става дума. Искам само да ви кажа, че се чувстваме като състезател в едно състезание по щафета -ние взимаме фонд, бягаме шест месеца и я предаваме на следващия. Това е една чисто мениджърска отговорност. Ние трябва да организираме плавното функциониране на Европейския съюз и напредъка по дневния ред в нашите дейности и утвърждаване на нашето сътрудничество.
По време на шведското председателство ние набелязахме три основни проблема, които смятаме, че съставляват основната ни дейност, основната ни работа по време на председателството.
Първият проблем е съвършено естествено икономическата и финансова криза, която понастоящем е нещо, което всички страни членки – стари и нови, изпитват на гърба си. Това е едната от щафетите, които сме поели от предишното председателство, а именно да договаряме по видовете мерки, които трябва да ограничат спада в икономическата дейност, пред която сме изправени всички и увеличаването на наблюдаването, на мониторинга на финансовата и банкова системи.
Така че в известен смисъл задача на шведското председателство е да проследи изпълнението на тези мерки и да способства за изпълнението на взетите решения по ефективен начин. Разбира се, финансовата икономическа криза е нещо, което е много трудно за предвиждане. Ние трябва да следим много внимателно икономическите събития, икономическото развитие във всички страни членки, за да набележим нови инициативи, според нуждите.
Това, което бихме желали да допринесем към темата, е едно осъзнаване, една последователност в осъзнаването на важността на поддържане на дългосрочна перспектива, като същевременно се справяме с краткосрочните предизвикателства на икономическия спад. Ние смятаме, че е много важно, защото краткосрочните предизвикателства, пред които сме изправени, да не отклоняват вниманието ни от това, което трябва да направим в дългосрочен план, за да не взимаме контрапродуктивни мерки и действията, които да се отразят върху нашата способност, за да се справим с по-дългосрочните проблеми. По-конкретно ние сме загрижени, че много страни – членки на Европейския съюз, увеличават своя обществен дълг с оглед преодоляване на последиците от краткосрочната финансова криза до такава степен, че способността им да се справят с дългосрочните предизвикателства ще бъде увредена. Много важно е да се подчертае необходимостта от фискална отговорност в ситуация на изключителни икономически трудности и спад.
Друг проблем, който според нас е много важен, е безработицата. Вече има признаци, че икономическата криза е стигнала дъното и започва да се изкачва нагоре. Икономическите условия се подобряват, но според нас безработицата изостава от общия ход на нещата. Все още ще се наблюдава увеличение на безработицата в течение на идните месеци. В Европа ние сме изправени пред ситуация на бързо остаряващо население. Много е важно да разработим нови политики за пазара на труда, не просто за осигуряване на мрежа от социална сигурност на тези, които са безработни, а за тяхното бързо откриване на работни места, за да може те да останат безработни не повече от шест месеца или година, в никакъв случай не повече от това. Не можем да стоим и гледаме безразлично как се увеличава безработицата.
Другият проблем, който ще се опитаме да овладеем през този и следващия месец, е проблемът с измененията в климата. През м. декември тази година световните ръководители ще се съберат в Копенхаген за много важна среща, която се отнася и за световния проблем с измененията в климата. Това са важни, но не леки преговори. Много е важно да има споделяне на времето в глобален мащаб – вече не е въпрос на дебат дали има, или няма изменение в климата, всички виждаме последиците от това изменение, и най-амбициозните цели, които можем да си поставим, е да се опитаме да ограничим това изменение в климата и увеличаването на температурата с 2 градуса до 2050 г. Едно подобно увеличение с 2 градуса поставя под съмнение съществуването на страни като Малдивите например, които ще потънат под равнището на океана. Това е едно огромно предизвикателство. Затова ми е много приятно, че на срещата на Г-8 през м. юли и на Форума на основните икономики се постигна всеобща договореност за важността на тези цели. Това е важно, защото дори в индустриализирания свят, дори те да намалят емисиите си до нула, трябва и останалите страни да допринасят с нещо, за да не се достигне до това увеличение с 2 градуса. Например страни като Китай, Русия и други. Мисля, че тези преговори са много трудни, но за Европейския съюз е много по-просто и това е добрата новина. А лошата новина е, че това ще предизвика доста сериозно неудобство. Ние трябва да възприемем обща позиция на Европейския съюз и САЩ в тези преговори. Това са тежки преговори – и вътрешно в Европейския съюз, и в световен мащаб. Ние си поставяме за цел да приключим тези преговори до срещата на Европейския съвет в края на м. октомври т.г.
Последната възможност, която имаме, е това да стане на срещата на държавните и правителствени ръководители, защото следващият Европейския съвет ще се създаде, когато се провежда срещата в Копенхаген. Тя ще бъде успоредно с него. Така че в следващите няколко месеца ще имаме много напрегнати преговори по различните компоненти, някои от които са доста трудни за много от страните членки.
Третият въпрос, за който си даваме сметка, че представлява сериозно предизвикателство в управленски план, това са институционалните проблеми – имаме нов Европейски парламент. Неговата роля за вземането на решения вече е повишена и ще се повишава тепърва с влизането в сила на Лисабонския договор. Така че проблемът с определянето на времето за отделните мероприятия, за тяхното разполагане във времето е много важно.
Има нова Европейска комисия, която ще се свика към края на тази година. Нашите усилия в тази посока са насочени към ясна номинация за председател на Европейската комисия, колкото е възможно по-скоро и представянето на тази номинация за одобрение от Европарламента. Предлага се името на господин Жозе Мануел Барозу за обсъждане. Ние смятаме, че ще отнеме време, докато парламентът е готов да представи своето становище по неговата номинация. Така че не очакваме окончателни резултати по въпроса в рамките на настоящия месец по въпроса.
Смятаме, че е важно тази номинация да бъде приета, защото тя ще даде възможност на сега заседаващата Комисия да работи по-спокойно през последните месеци от своя мандат. Това е много важно по отношение на въпросите, които трябва да се решават по същество. Много лошо би било, ако имаме една осакатена, безсилна Комисия.
Лисабонският договор. Предходното чешко председателство си свърши много добре работата според нас. Ние се опитваме да обработим помощта, която е нужна - нашият принос за ирландското правителство за провеждане на нов референдум. Надяваме се да не се стигне до такива промени, че останалите страни, които са ратифицирали договора, да трябва да го ратифицират още веднъж. Ние искаме да се съобразим с интересите на ирландския народ, надяваме се, че те ще проявят разбиране и ще последват ратификации от страна на Германия, на Чешката република и на други страни, които не са го ратифицирали още.
До края на председателството ние трябва да работим по създаване на новите институции и тяхното задействане в Брюксел и другаде. Това разбира се ще бъде задача, която ще продължи при испанското председателство. Лисабонският договор ще влезе в сила по време на нашето председателство. Една от трудните задачи е да договорим запълването на най-висшите позиции в тази организация. Това са особено трудни преговори, както всички знаете.
Има и други области, които бих желал да спомена накратко, които смятаме за приоритетни на нашето председателство. Едната е правосъдие и вътрешен ред. Ние работим с петгодишни програми. Текущата програма скоро ще приключи. Необходима ни е нова петгодишна програма, тоест ние искаме да допринесем за съставянето на тази нова програма, която да се основава на постигнатото до момента и която ще ни даде възможност по-ефективно да си сътрудничим пред лицето на предизвикателствата, пред които сме изправени: сътрудничество между полицейските сили в трансграничната престъпност, сътрудничество между съдебните органи по същата причина, сътрудничество по отношение на стабилни и изпълними правила за управление на миграцията, която е един много сериозен въпрос за нас, особено миграцията от юг на север. Това са много важни проблеми, по които се опитваме да постигнем напредък.
Инициативите, които сме предприели в рамките на шведското председателство и се надяваме, че ще допринесат за дългосрочното развитие, това е инициативата за Балтийско море. Идеята по принцип е, че има проблеми, които се споделят от подгрупи на страни еврочленки и трябва да бъдат преодолявани заедно. Например Балтийско море и унищожението на природната среда в него. Тази инициатива е предназначена, за да се провери какво можеше да се направи със съществуващите методики, със съществуващите средства и ресурси, без да се създава нещо ново. Ако може по-ефективно да се сътрудници в този подрегион на Европейския съюз – без да заделяме ресурси, да преодоляваме екологичните проблеми. Ние смятаме, че това е един пилотен проект.
Но има и други региони в рамките на Европейския съюз, които са изправени пред общи предизвикателства. Един такъв регион е Дунавският, където има сериозни екологични и други проблеми и където е необходимо сътрудничество между различни дунавски държави за постигането на нещо ново.
Разширяването на Съюза е един друг въпрос. Знаете, че Швеция не очаква някакви сериозни развития по време на нашия мандат като председател на Европейския съюз. Очакваме продължаване на изпълнението по различни процеси. През последните няколко години има една сериозна тревожна тенденция за разширяването с двустранни проблеми между отделни държави. Ние ще направим каквото е възможно за постигане и изпълнение на договорените критерии и изходни позиции, за да може страните кандидатки да работят в една видима среда в своите усилия за присъединяване към Евросъюза.
И накрая, външните отношения на Европейския съюз. Това е една много сложна задача. Много е трудно да се предвиди какви и къде ще възникнат кризи. Френското председателство започна с криза в Грузия, чешкото председателство започна с енергийната криза и други въпроси. До момента ние сме късметлии, така да се каже, защото при нас няма подобни кризи, но трябва да бъдем готови да се справим с кризи, каквито ще възникнат евентуално. Тоест, наш приоритет е да осигурим необходимите механизми за сътрудничество в рамките на Евросъюза за преодоляване на кризата, за да може Европейският съюз да се държи като отговорен член на международната общност.
Ние сме много дълбоко ангажирани в областта на общата сигурност и отбрана в Евросъюза и ще работим за неговото по-нататъшно развитие. Благодаря за търпението ви. Няма да говоря повече.
Ако има някакви въпроси към мен, в хода на обсъждането ще мога да отговоря. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз също Ви благодаря за обстойното представяне на приоритите на шведското председателство.
Ще си позволя и аз да кажа няколко думи. Като цяло мисля, че вашите приоритети изцяло се покриват и с нещата, които и ние, като страна и приоритети сме поставили и заложили. Това са важни неща. Всички сме засегнати от финансовата криза, както и от промяната на климата, която засяга цяла Европа. Самите институционални връзки, които Вие отбелязахте, това също е важно за нашата страна. Макар и нов член на Европейския съюз, ние също вече навлизаме в тази проблематика и имаме някои наблюдения. Надявам се с каквото можем, да протегнем ръка за едно топло и добро сътрудничество. Както отбелязаха нашите лидери, наистина ще се вслушваме в съветите и ще се опитаме да сме един пълноценен член на Европейския съюз и да допринасяме наистина за едно по-добро развитие на този съюз.
Ако колегите имат нещо да добавят, давам думата. Виждам, че все още няма конкретни въпроси към Негово Превъзходителство посланика на Кралство Швеция.
Затова давам думата на Негово Превъзходителство посланика на Испания господин Хорхе Фуентес, за да каже няколко думи за неговите приоритети в бъдеще.
ПОСЛАНИК ХОРХЕ ФУЕНТЕС: Благодаря Ви много.
Господин председател, за мен наистина е удоволствие да бъда сред вас тук днес. Искам да поздравя всички стари и нови приятели в рамките на тази толкова важна комисия. За мен е удоволствие да бъда тук, да придружавам моя колега и приятел, който продължава работата – той всъщност тепърва започва работата си, защото само от два месеца Швеция е страна, която е председател на Евросъюза. Остава му още доста работа да свърши. Смятам, че докато приключи мандатът на Швеция, аз възнамерявам да бъда негова сянка и да го придружавам където и да ходи, да слушам внимателно, да го слушам него, да се поучавам от него.
Както знаете, господин председател, дами и господа, животът на Европейския съюз представлява един континиум, един непрекъснат процес. Посланикът на Швеция получи щафетата, получи факела от своя предшественик и когато му дойде времето, ще я прехвърли на мен и ние ще продължим дейността, започната от Швеция, защото животът на Евросъюза трябва да продължи непрекъснато, без перипетии и прекъсвания.
Както може да се очаква, през първата половина на следващата година, през месеците януари-февруари, ще бъда в състояние да ви уведомя за приоритетите на Испания в рамките на нейното председателство.
Някои от идеите, които посланик Бейер сподели с нас днес тук, ще ги възприемем, може би ще ги доразвием. Идва на хоризонта и нашият ред. Надявам се, че проблемите, които останат, няма да бъдат прекалено много или прекалено негативни.
Аз мигновено мога да изкажа пълната си подкрепа към идеите, изложени от шведския посланик. Ще се опитам да му помагам в неговата дейност през следващите месеци, доколкото е възможно и когато дойде времето, ние ще добавим нашите специфични особености като южна страна след една северна страна. Вас ви интересува Балтийско море, докато ние ще поставим фокуса върху Средиземно море. Това море представлява една основна черта на външната политика на Испания заедно с нашите отношения със страните от Южна Америка.
Засега, господин председател, позволете ми да ви кажа, че предпочитам да спра дотук. Искам да подчертая, че съм тук само, за да придружавам моя мил приятел и моя предшественик като председател посланик Пол Бейер. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви много, господин посланик. Аз много се радвам, че Вие отрано си сътрудничите и започвате да гледате в тази посока. Това наистина осигурява едно продължение, една продължителност на тези цели в аспект, в който да не се усети почти реално за обикновените хора това предаване на тези длъжности.
Радвам се също така, че самата инициатива различни страни да поемат председателството наистина дава нюанси на различните гледни точки, на различните проблематики в различните локации, ако мога така да се изразя, в Европейския съюз. Ние вече сме една голяма държава, ако мога така да кажа, която има различни приоритети. Винаги приветстваме „diversity” на различните виждания и приоритети. Мисля, че наистина ще бъде полезно да има едно продължение на целите, които Вие в момента изложихте пред нас.
Благодаря ви отново за времето, което ни отделихте, за това, че ни запознахте обстойно със сегашните приоритети и какво предстои в бъдеще.
Аз още веднъж изразявам нашата готовност и като комисия да сътрудничим и да подкрепяме идеите и да даваме нашите виждания като страна членка. Смятам, че и Съюзът ще бъде най-силен, ако всяка страна гледа и собствените си интереси и най-доброто за нея. Така че наистина се надявам да бъдем един достоен партньор и да отстояваме и нашите позиции в Европейския съюз. Благодаря ви.
Колеги, имате ли въпроси или коментари?
Заповядайте, господин Минчев.
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Благодаря на Техни Превъзходителства, че дойдоха при нас и ни се представиха. Ние високо оценяваме това.
Доколкото разбрах Негово Превъзходителство посланикът на Кралство Щвеция акцентира върху някои проблеми, които са разглеждани, в балтийската зона. Негово превъзходителство посланикът на Испания каза, че в неговото председателство ще разглеждат проблемите и ще акцентират върху Средиземноморието. Предполагам, че сте запознати с това, че един от основните акценти на Програмата на политическа партия ГЕРБ и на правителството е именно разглеждането на Черноморската икономическа зона, тоест черноморското сътрудничество. Надявам се, че вие ще ни помогнете в решаването на тези проблеми. Благодаря ви.
ПОСЛАНИК ПОЛ БЕЙЕР: Благодаря Ви.
Господин председател, съвсем накратко бих искал да отговоря. Когато описах инициативата за Балтийско море, това просто е един конкретен елемент, който интересува Швеция. Но ние няма да забравим и Средиземно море по време на председателството си. Ние работим активно за вливане на нова енергия в Средиземноморския съюз. Всъщност няма област, която пренебрегваме или която оставяме настрана. Просто в шведския мандат ще имаме 330 общо срещи, които досега са планирани, в различни области. Така че много съм благодарен, че споменахте като част от тази комисия инициативата за Черноморския регион, тъй като България беше държавата, която внесе тази тематика в Европейския съюз.
По време на предходното чешко председателство имаше една инициатива на Полша и на Швеция за Източна Европа. Отново гледаме и собствените си приоритети. За нас е много важно да управляваме взаимоотношенията със съседите на Европейския съюз на изток, както с държавите, които са в Източна Европа и са членки, така и за тези, които не са членки.
Ние смятаме, че инициативата в Черноморския регион, в която участва България и няколко други държави, допринася за безпроблемното осъществяване на партньорството в източната част, като в същото време осигурява източната част на границата на Европейския съюз. Ние смятаме, че има възможности за съвместни проекти и за координиране на инициативите между двата проекта, защото смятаме, че има общи цели и територия, и то която се покрива от тези инициативи и е една и съща.
Всъщност в един от първите дни на новото правителство Швеция покани България да участва в една инициатива, свързана с източното партньорство. Това мисля, че едно усилие, което в крайна сметка ще се окаже полезно. Благодаря ви.
ПОСЛАНИК ХОРХЕ ФУЕНТЕС: Искам да допълня съвсем накратко твърде доброто обяснение от колегата. Аз не се справям добре с географията и не се сетих всъщност, че Черно море е различно от Средиземноморието. Ние винаги сме смятали, че Черноморският регион е част от Средиземноморския. Когато говорим за Средиземноморието, винаги имаме предвид и Черноморието. Така че това имах предвид и аз. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря.
Има ли коментари или въпроси? Няма.
Благодаря за хубавите думи, които допълнихте в реплика на колегата от политическа партия ГЕРБ. Каквото можем, оставям вратата отворена, че ще си сътрудничим и в бъдеще и ще помагаме с каквото можем, както, надявам се, и вие за проблемите и нещата, които ние имаме като специфика за нашата страна. Благодаря ви за отделеното време.
ПОСЛАНИК ПОЛ БЕЙЕР: От свое име и от името на колегата искам да благодаря на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, че ни дадохте тази възможност. Надявам се и аз на ползотворно сътрудничество в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, предвид това, че госпожа Румяна Желева все още закъснява, макар да предполагам, че всеки момент ще дойде, предлагам да тръгнем отзад-напред.

ПЕТА ТОЧКА
ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ШЕСТДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА, внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители, № 954-03-3 от 22 юли 2009 г.
Миналия път спряхме дотук. Предлагам сега да се върнем на тази точка, за да можем, надявам се, да я финализираме днес и да не губим времето на господин Тошев.
Имаме представени общо три становища относно този въпрос. Първото станевощие е представеното от господин Тошев на нашето внимание миналия път. Второто – на господин Исмаилов, който представи своята позиция по електронната поща, както и в залата на предишното ни заседание. Третото становище е на колегата от ГЕРБ, който обединяваше няколко предложения.
Надявам се, че всички сте се запознали с трите предложения и предлагам да ги гласуваме, ако нямате някакви други предложения или коментари.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз само искам да кажа няколко думи.
Спрял съм се на третото предложение – на господин Лъчезар Тошев, с някои съвсем малки думички, ако колегите са ги забелязали, които са чисто козметични допълнения. Никъде в текста, впоследствие забелязах, не се отбелязва 60-ата годишнина, във връзка с която ние правим тази декларация. Стори ми се логично да отбележим вътре, че става дума за тези 60 години история на Съвета на Европа, затова аз съм го посочил. Допълнил съм тук правата на малцинствата, защото това е една от основните теми, които се разглеждат в Съвета и България е ратифицирала Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Това е нещо, което съм се сетил и ми е хрумнало. Само това мога да кажа по тези поправки, които аз съм предложил.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря.
Мисля, че всички колеги са се запознали с трите преложения.
Имате думата господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Ако няма други забележки по декларациите, правя процедурно предложение - тъй като декларацията на господин Красимир Минчев е последната, която е постъпила и горе-долу е обхванала всички направени предложения в предходното заседание, предлагам да започнем първо с гласуването на тази декларация. Правя това процедурно предложение.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Може ли една малка бележка по другия проект – за отпадането на думата „искрено”, което беше предложено от госпожа Плугчиева и намирам в проекта на колегата.
Член 3 от Статута на Съвета на Европа – ето го тук, донесъл съм го специално, дадох го и на вашия сътрудник. В него са описани изискванията за членство. Там изрично се казва, че страната трябва да сътрудничи „искрено и ефективно за реализацията на целите на Съвета на Европа, описани в Глава първа”. Без да посочваме отново, че препотвърждаваме изискването за членство, като запишем този текст всъщност преповтаряме това, че нашето желание е да участваме искрено и ефективно в Съвета на Европа и да сътрудничим със Съвета на Европа искрено и ефективно, както е записано в чл. 3. По този начин, по един косвен начин, препотвърждаваме нашата първоначална позиция от 1992 г., когато ние заявихме, че приемаме Статута. По този начин въпросът за сътрудничеството се покрива с този текст. Така че смятам, че не е уместно да отпада, защото то не е случайно вписано, нито ми е хрумнало ей-така. Това са изискванията от Статута на Съвета на Европа за членство. Същото може да се каже за правилото за т. 8.2б от Правилника на Съвета на Европа, където се изисква да се сътрудничи със Съвета на Европа. Затова смятам, че не е уместно да отпада тази дума.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Тошев, думичката е и в трите проекта.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Някой я е задраскал по-надолу. Коментирам, че неслучайно съм го предложил.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за този коментар.
Мисля, че можем да приемем процедурното предложение и да започнем с гласуване на декларацията, която представи господин Красимир Минчев.
Предлагам, който е „за” Проекта за декларация относно 60-тата годишнина от създаването на Съвета на Европа, представен от господин Красимир Минчев, да гласува.
Гласували 13 народни представители: за 8, против 2, въздържали се 3.
Приема се.

Преминаваме към
ТРЕТА ТОЧКА
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ, № 902-01-3 от 21 август 2009 г., внесен от Министерския съвет.
В залата са експертите от Министерството на вътрешните работи. Предлагам да им предоставим думата, за да кажат тяхното становище и виждания в сферата на европейските въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Благодаря, господин председател.
С мен са и други членове на министерството – един член на политическия кабинет и двама служители от специализираните административни дирекции, които също са разработвали проекта за промяна в Закона за българските документи за самоличност.
Ако ми позволите, в рамките на няколко минути ще разкажа кои са основните пунктове и идеи в този законопроект. Защото той почти изцяло, може би почти 95%, е обвързан с евроаспекта, така да се каже, присъединяването на България към Европейския съюз, както и по-нататъшните усилия, които полагаме като изпълнителна власт и изобщо като държава за присъединяване към Шенгенското икономическо пространство.
Ще си позволя тук пред вас в едно необширно изказване да концентрирам своето изложение в шест пункта. Първият пункт е в контекста на Европейския съюз, вторият – групите документи, които се диференцират с новия Закон за българските лични документи, защото и заглавието на закона се променя; трето – синхрон между Закона за българските документи за самоличност и други вътрешни нормативни актове; четвърто – няколко думи за оптимизирането на процедурите по издаване на лични документи, което е направено с този законопроект; пето – пребиваване на граждани на трети страни на територията на Република България. Накрая, ще кажа няколко думи за принудителните административни мерки, които са регламентирани от закона за българските лични документи.
Във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз започна един процес по привеждане на българските документи за самоличност и документите за пътуване, както и други лични документи, издавани от Министерството на вътрешните работи, към редица нови изисквания, които те имат към нашата страна. В съответствие с редица релевантни актове на Европейския съюз, ще спомена само два-три от тях: Регламент 2252 от 2004 г. на Съвета относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, изменен с Регламент 444 от 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета, както и Регламент 1030 от 2002 г. на Съвета относно единния формат на разрешенията за пребиваване.
Технологията за издаване на тези документи ще бъде много различна от технологията, утвърдена досега в българския правен ред. Хармонизацията на отличителните знаци за сигурност и интеграция на биометрични идентификатори е важна стъпка към използването на нови елементи на европейско ниво, която прави документите за пътуване по-сигурни и установява надеждна връзка между притежателя и документа. Това е много важен принос за гарантиране на това, че документите са защитени в много висока степен от фалшификация.
Утвърдените европейски стандарти и специфичните критерии за сигурност и надеждност на посочените групи документи за пътуване и пребиваване наложи възприемането на диференциран подход при регламентирането на отделните групи документи, съобразно тяхното предназначение – нещото, което досега не беше направено по много категоричен начин в нашето вътрешно право. Досегашните документи бяха обединени по сега действащия Закон за БДС под общото наименование „Български документи за самоличност”. Последователните изменения, уреждащи различни документи, и механичното им добавяне в закона, който действа досега, доведоха до неясноти при неговото прилагане. В този закон са регламентирани документи с много различна функционалност – документи за самоличност, документи за пътуване, документи, удостоверяващи правото за пребиваване и получена правоспособност за управление на МПС, и други подобни, което противоречи на наименованието, съдържанието и духа на самия закон. Във връзка с това бе извършен анализ на нормативната уредба и се предлага нова систематика на видовете документи. Те ясно се разграничават на няколко групи. Ако ми позволите, ще кажа няколко думи по този повод. Според своето предназначение, това са документи за самоличност. Това е първата група: лична карта, паспорт, карта на бежанец. Втората група са свидетелствата за управление на МПС. Третата група са документите за пребиваване в различни подвидове.
Законопроектът регламентира също така какво точно е „документ за самоличност”. Дадено е едно кратко определение, дадено е какво е „документ за пребиваване”, какво е „свидетелство за управление на МПС”. Ясно са разграничени ведомствата, които ги издават съгласно предоставената им от закона компетентност.
Във връзка с въведената систематика на групите документи се наложи промяна в използваната в закона терминология. Наименованието и в текстовете от закона е използвано обобщено понятие „български документи за самоличност”, което се заменя с „български лични документи”. Това са документи за самоличност, свидетелство за управление на МПС и документи за пребиваване. Цели се постигане на необходимата синхронизация между Закона за български документи за самоличност, който урежда технологията по издаване на документите и други специални закони, регламентиращи основанията за издаване на съответния документ. Ще дам един пример. Такава синхронизация е наложителна със Закона за влизането, пребиваването и напускането на граждани на Европейския съюз и членове на техни семейства. Също така със Закона за чужденците в Република България и така нататък.
Допълнителна група от промени, свързана с оптимизирането на процедурата по издаване на български лични документи – един изключително важен въпрос. Допълнени и съответно прецизирани са разпоредбите относно подаването на заявления за издаване на български лични документи по електронен път – нещо, което почти не е правено досега в България.
С оглед защитата на правата и интересите на непълнолетните е развита процедура за издаване на лични документи в случаите на предприети мерки за закрила, съгласно Закона за закрила на детето. Регламентира се също така и редът за връщане от граждани на издадени български лични документи на органа, който ги е издал, както и се предвижда редът за тяхното физическо унищожаване – по малко по-различна процедура, отколкото досегашната. Има разбира се предвидени различни нови реквизити в заявленията, които ще се подават и така нататък.
Петият пункт, за който бих искал да кажа няколко думи, е във връзка с основни изменения, предлагани със законопроекта, свързани с отразяването на изискванията на един от важните регламенти на Съвета Регламент 1030 от 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване на граждани на трети страни. Договорът от Амстердам, който визира постепенно установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие предоставя право на съвместна инициатива на държавите членки при приемане на необходимите мерки за постигане на хармонизирана политика в областта на миграцията. От основно значение тук е един единен образец на документите за пребиваване и той да съдържа всички необходими данни и да отговаря на много високи технически стандарти особено по отношение на гаранциите срещу подправяне и изобщо на фалшифициране. Регламентът предвижда само спецификации без поверителен характер. Те трябва да бъдат допълнени от други спецификации, които трябва да останат в тайна с оглед предотвратяване на риск от подправяне, фалшифициране, както и да не съдържат лични данни, нито позоваване на тях.
В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за БДС, документите за пребиваване е предвидено да бъдат категоризирани според своето предназначение – разрешение за пребиваване на чужденци, документи за пребиваване на граждани на Европейския съюз и граждани на държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария и така нататък.
В рамките на установеното в Директива 2004 на европейските общности и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки и изискванията на българския закон, документите за пребиваване на членовете на семействата на граждани на Европейския съюз изрично се отбелязва, че издаденото разрешение за пребиваване на тип-карта със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за БДС на последно място се предлагат и редица други изменения, свързани с актуализиране на института на принудителните административни мерки, които се налагат по реда на този закон. Премахват се ограниченията, които могат да бъдат налагани спрямо лица, основани на техни предишни осъждания, извършени нарушения на административни процедури или с цел при икономически съображения. Имаше такива основания досега. Предложените промени са в кореспонденция с общите принципи, установени от чл. 27 на Директива 2004/38, допускащи ограничаване на свободата на движение единствено на основания, касаещи обществената политика, обществената безопасност и общественото здраве. Предприетите ограничителни мерки следва да съответстват на принципа на пропорционалност и да се основават изключително на личното поведение на лицето. Забранява се позоваването на такива основания за икономически цели. Наличието на предишни осъдителни присъди за криминални деяния само по себе си не следва да се разглежда като основание за предприемане на такива мерки.
Ако ми позволите на края да кажа още две неща съвсем накратко. Първо, в законопроекта има още редица други норми, които са от чисто техническо естество.
Второто, което бих искал да кажа, е, че вчера на заседание на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред подробно беше разискван този законопроект, защото тази е водещата комисия. Проведоха се разисквания и законопроектът всъщност беше гласуван с почти пълно единодушие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин заместник-министър, бих искал да чуя Вашия коментар по няколко проблеми, които лично мен ме вълнуват. Аз предпочитам да ги изясняваме в комисията, а не в пленарната зала, защото там времето е доста по-ценно. Как смятате: навреме ли са тези промени и дали не сме закъснели? Защото това е много важно.
Ние знаем, че един предишен министър получи вече някакви документи – не знам те колко са легитимни, щом сега ще приемаме промени в закона. Но това не бих искал да коментираме.
Второ, чух Вашите уверения, че защитите ще бъдат много добри – не става въпрос за фалшификациите, но все пак бих искал малко по-подробно да ми кажете дали ние приемаме средноевропейските норми на защита, защото трябва да се съобразим с това, че сме гранична държава, и то в особен граничен район за Европейския съюз. Знаем тук колко е лесен интересът и достъпът до нас и оттам-нататък как стават нещата. Имаме и много шумни афери в това отношение от предишното управление.
Бих искал лично да попитам промяната на наименованието от „български документи за самоличност” в „български лични документи” – сигурен съм, че юристите, които са дали това определение, много добре са мислили по въпроса, защото това все пак дава статут на документите, когато влезе в закон. Аз мисля, че актът за раждане, дипломите, актът за граждански брак също са лични документи и дали няма да се влезе в противоречие с някои други неща. Може би самото техническо наименование, а то става базово. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря.
Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: По отношение на първия въпрос – дали е налице някакво забавяне по стартирането изобщо на законодателната процедура за промяна на закона, а тя е обвързана с много други процедури, които не са законови, наистина можем да кажем, че има забавяне, и то немалко. Защо? Защото съобразно редица евродирективи и регламенти, които ние така или иначе сме приели още преди време, това е необходим ангажимент на всички държави, които се присъединяват към Европейския съюз. Още през м. март 2007 г. трябваше да е налице възможност за издаване на документи за самоличност с биометрични данни, а от края на м. юни т.г. това е заложено между другото и в нашето вътрешно право, трябваше да са налице възможности за издаване на документи за самоличност, не просто с биометрични данни, а дори с пръстови отпечатъци, което е най-високата степен на сигурност. Това за съжаление досега не е направено. Но не е само това. Ние сме в управлението на Министерство на вътрешните работи от края на м. юли и това беше един от първите проблеми, за които ние трябваше да намерим път за разрешаване. Неслучайно това е първият законопроект, който сме предложили на Министерския съвет, респективно на парламента, за предприемане на процедура по гласуване. Защото тук ние целим единствено да осигурим нормативна възможност в българския правен ред за стартиране на редица други процедури, с които сме обвързани, за да можем наистина през другата година да поемем големия поток за издаване на нови документи за самоличност, най-вече лични карти и паспорти на български граждани, защото през 2010 и 2011 г. изтича срокът на годност на масовия тип документи на българските граждани, които са милиони на брой. Така че забавяне наистина има и то е голямо, но така или иначе графикът, който сме начертали, утвърден от господин Цветанов преди няколко дни, разбира се, включва и такива законодателни усилия, които да променят Закона за българските документи за самоличност. Наред с него разбира се, наред с промяната в правни норми – законови или подзаконови, необходимо е разбира се да приключим и всички останали процедури, които са започнали и също са много забавени, по осигуряването на техническата възможност за издаване на български документи за самоличност през началото на 2010 г.
Искам да кажа, че този въпрос е органически свързан и с аспекта „Шенген”, защото България също е поела ангажимент през пролетта на 2011 г. да станем част от Шенгенското пространство и в това отношение разбира се гарантирането на документи с много висока степен на защита е един неотменим ангажимент. И двете неща вървят паралелно. Мисля, че подготвеният законопроект, за който сме ползвали много широка юридическа експертиза, е подходящ за създаването на такава нормативна среда, която да ни позволи да приемем тези предизвикателства, които стоят пред нас в близките месеци.
По отношение на въпроса за степента на сигурност трябва да ви кажа, че сме предвидили най-висок стандарт, не просто средноевропейски, а дори над средноевропейския. Той е заложен не само в предлаганите норми. Той е заложен и в обществените поръчки, които в момента текат. За съжаление там също има голямо забавяне. Там е включен и аспекта за пръстови отпечатъци като елемент на биометрията. В това отношение сме заложили стандарт, който не сме постигнали, но се надяваме догодина да го постигнем съвсем реално, когато българските граждани започнат да си получават тези нови лични документи. Но наистина стандартът е по-висок дори от средноевропейския. Защото България не е просто член на Европейския съюз, а е гранична зона с много отговорни и сериозни предизвикателства в това отношение. Наистина проверките по Шенген, които текат непрекъснато, доказват, че е необходимо да имаме гаранция срещу фалшификации за сигурност на българските лични документи от най-висок ранг.
ПЛАМЕНА НЕДЯЛКОВА: По отношение на дефиницията „български лични документи”, все пак сме предвидили една разпоредба, която гласи, че са „български лични документи по смисъла на този закон”. Това е за да не става объркване с другите лични документи на гражданите, така че считаме, че няма пречка това наименование да бъде прието с допълнението, че това са български лични документи по смисъла на този закон. Описани са трите вида български лични документи, които се предвиждат. Считаме, че общо взето това беше най-подходящото общо наименование, обединяващо трите вида документи.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви.
С питането си всъщност се притеснявам не да не пропуснем включване, а да не изключим други документи. Дано юристите в пленарната зала да не коментират нещо друго. Благодаря Ви, че бяхте изчерпателни.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин председател.
Има ли като изрично изискване в европейските регламенти за биометричните данни като вид и количества, които трябва да влязат в документите за самоличност? Какви са те, ако можете да ни кажете. Това е елемент по степента на сигурност на защитеност на личните документи ли е или има друг аспект – самото изготвяне на документите за самоличност?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Чимова.
НИНА ЧИМОВА: Изискването за биометрични идентификатори по отношение на обекта за пътуване е установено още от Регламент 2252 от 2004 г., като там са въведени едни преходни периоди за държавите членки, в които те трябва да въведат като първи етап биометричен идентификатор снимка на лицето. Като втори етап, това е един гратисен период от три години от влизане в сила на регламента, задължението за снемане на пръстови отпечатъци. В допълнението на този регламент, последното от 2009 г., е фиксирана възрастовата граница на лицата, от които могат да се снемат такива биометрични идентификатори. Като приложение към самия регламент са описани технически стандарти и спецификации, които, както подчерта заместник-министър Вучков, са явни.
Целта на интегрирането на биометричните идентификатори е обоснована в Регламент 2252, а впоследствие с допълнението на регламента по отношение на формата за разрешението за пребиваване, а именно по-висока сигурност и едно надеждно и безспорно установяване на връзката между притежателя и документа. Тоест това се приема като първа и съществена стъпка към гаранция срещу фалшифициране, наред с другите технически спецификации, които са утвърдени с посочените регламенти.
Вие сте прав, това е основна идея за защита на тези документи и за едно безспорно и несъмнено идентифициране на субекта, който се възползва от този документ.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за обстойния отговор.
Имате ли други въпроси или коментари към експертите от министерството?
Заповядайте, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: В момента, тъй като видях таксите при загубване на лична карта, има ли промяна в таксите, които сте предложили? Защото има наказание при необявяване на загубването – ако се забави повече от 30 дни.
ПЛАМЕНА НЕДЯЛКОВА: Има известно завишение на глобата от 20 на 30 лв. при загубване.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това не е тема за обсъждане в нашата комисия, така че предлагам, предвид на това да сме по-оперативни, да се придържаме и в бъдеще към частта за това, засягащо европейското право.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Благодаря, господин председателю.
Как стои въпросът с ЕГН-то? То е в абсолютно нарушение на всички европейски норми, тъй като съдържа лични данни, а е публично достояние. Ако в новите лични документи, както се казват, отново фигурира ЕГН-то експонирано върху самата лична карта, пак сме в нарушение на европейските норми.
Разбирам, че това е много сложен въпрос, на който няма да имате отговор сега, но ми посочете перспективата, с която ще ликвидирате тази аномалия. В крайна сметка, ако трябва да решаваме въпросите за биометричните данни и всичко останало, трябва да решим въпроса за личните данни. Повече не може да фигурира ЕГН-то като публична идентификация на хората.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Разбирам това по-скоро като една препоръка и констатация, за да се предвидят нещата в бъдеще, отколкото като някаква конкретна критика.
АСЕН АГОВ: Не е критика това.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Така се случи, че през последните два дни във връзка с имотните измами ежедневно комуникирахме с госпожа Венета Шопова, която е ръководител на Комисията за защита на личните данни, където също стана дума за защита на лични данни. Аз специално дори я попитах за единния граждански номер, но и там също нямаше съвсем точна юридическа яснота – дори в български правен ред, а какво остава за аспекта на евроизискванията. Мисля, че наистина по този въпрос трябва да помислим още малко и да очертаем нещо по-сериозно.
АСЕН АГОВ: Защото ще направим едни нови документи, а после ще трябва да издаваме пак документи, заради това несъответствие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: За ново изваждане на документи, непосредствено след първия етап, мисля, че няма да го допуснем и ще бъде обмислено всичко, така че да не се наложи това.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Има ли други въпроси или коментари към експертите? Няма.
Моят въпрос е: вие приемате ли становището на нашата комисия, което надявам се са ви предоставили и сте се запознали? Имате ли някакви съображения или забележки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Вашето становище е предоставено своевременно. Разгледахме го онзи ден внимателно. Нямаме никакви съображения, за да представим някакви критични бележки.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Предвид вече казаното от всички експерти тук, подлагам на гласуване становището на комисията.
Моля, който е „за”, да гласува.
Приема се единодушно предложеният законопроект.
Благодаря.

Преминаваме към
ВТОРА ТОЧКА
СРЕЩА С Д-Р РУМЯНА ЖЕЛЕВА – МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
Колеги, давам думата на министъра на външните работи доктор Румяна Желева, която да представи своя екип – нашата комисия тясно ще сътрудничи с Министерство на външните работи.
МИНИСТЪР РУМЯНА ЖЕЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, членове на комисията! Изключително голяма чест и удоволствие е за мен да бъда днес заедно с моя екип при вас и да имам възможност да представя както приоритетите на нашето ведомство във външнополитически план, така и да дискутирам заедно с вас, надявам се, много важни въпроси както от дневния ред на вашата комисия, така и от дневния ред на ведомството за външна политика. Както знаете, в резултат на новата структура и организация на работа в Министерския съвет, вече ресорът на министъра по европейските въпроси е в Министерството на външните работи и имаме заместник-министър, който отговаря за този ресор. Така че мисля, че днес нашето посещение е добро дошло не само, защото това се е случило в резултат от структурните промени в Министерски съвет, но и защото аз лично, като един висш парламентарист, оценявам наистина високо взаимодействието между парламентарните комисии, работата в тях и централната администрация и в частност нашето министерство.
Изключителна чест е, пак казвам, да бъда днес тук пред вас заедно със заместник-министрите. По независещи от нас причини нашата първа среща, както беше планирана, не успя да се проведе, но ние всички имаме достатъчно време, предполагам, за да работим по задачите, които имаме. Аз съм много доволна, че непосредствено преди утрешното ни участие в неформалната среща на външните министри имам днес възможност да бъда във вашата комисия.
Позволете ми сега накратко да кажа няколко думи за моите заместник-министри, които вече са добре познати на обществеността. Затова се извинявам на вас и на тях, че ще ги представя накратко, но е по-важно вие да знаете техните ресори и това, че те са част от един екип, с който гледаме в една посока и искаме да осъществим наистина положителни промени, както по отношение репутацията на България, така и по отношение на нашата активност като членове на Европейския съюз и държава – член на НАТО.
Започвам от господин Красимир Костов, който действително е заместник-министърът, който поема ресора на бившия министър по европейските въпроси. Той се занимава с тези въпроси и е председател на Съвета. Това е вашият човек в моя екип – човекът, който пряко наблюдава ресор „Европейски въпроси”.
От дясната ми страна е господин Марин Николов, който се занимава с политическите въпроси в нашия кабинет и също така с двустранната дипломация.
Господин Милен Люцканов се занимава с многостранната дипломация и с консулските въпроси и служби.
И тримата колеги, изключително щастлива съм да отбележа този факт, са кариерни дипломати. Така че ние изпълняваме в най-голяма степен предписанията на Закона за дипломатическата служба. Единственото политическо назначение във Външно министерство в кабинета съм аз – министърът. Така че имам наистина честта и удоволствието за първи път да представя пред вас екип на Външно министерство, в който и тримата заместник-министри, тоест всички заместник-министри, са кариерни дипломати – с повече от 25 години, всеки един от тях, стаж като дипломат и във Външно министерство. Нито един от тях не е доведен отвън от мен. Избрах ги, за да мога наистина в най-голяма степен да имам подкрепата на дипломатическите служители, на служителите в Министерството на външните работи за реформите, които искаме да осъществим.
Позволете ми сега, уважаеми дами и господа, да изложа някои от приоритетите, които правителството на европейската интеграция си поставя относно членството на България в Европейския съюз. Аз искам да отбележа 5 момента в моята кратка презентация, след което се надявам, че ние много по-ползотворно ще можем да осъществим един диалог.
В началото бих искал да отбележа, че ние изключително много разчитаме на международната дейност на Народното събрание, на вашата комисия и се надяваме, че в нашите усилия ще бъдем подпомогнати именно от вас и от дейността на вашата комисия, за да реализираме пълния потенциал на България като един активен и конструктивен участник в изготвянето на политиките на Европейския съюз.
Позволете ми най-напред да се спра на основните приоритетни направления на българската външна политика, маркирайки съвсем накратко, защото многократно съм ги излагала, но е мое задължение днес да ги представя и на вас, на вашето внимание.
Основната ни стратегическа цел разбира се е извеждането на България и поставянето й в центъра на европейската политика чрез една последователна отговорна, надявам се, съвременна и комуникативна външнополитическа дейност. Постигането на непосредствени и съществени резултати в изготвянето и изпълването със съдържание на този наш приоритет е, надявам се, основополагащ камък за едно успешно осъществяване на задачите ни по всички други приоритети.
На второ място, като втори наш приоритет, ние смятаме, че развитието на евроатлантическото партньорство ще ни даде онази гаранция, която е толкова необходима за мирното съвместно съществуване в един наистина глобален свят, в който кризите следват една след друга, а понятието за сигурност се налага да бъде непрекъснато разширявано и допълвано с нови елементи, които надхвърлят класическото разбиране за сигурност и отиват отвъд неща, които преди едно десетилетие биха били немислими като сигурност на храните, сигурност на климата и т.н.
Третото широкоспектърно приоритетно направление във външнополитически план на нашето правителство е развитието на добросъседските ни отношения в посока, така че балканските ни съседи и в черноморският регион да бъдат много по-успешни в пътя, който те избират – повечето страни, на разкриване на европейска перспектива или на перспективата на членство за тях.
Наш, четвърти приоритет ще бъде засилване на ролята на България в глобалната икономика или осъществяването на така наречената икономическа дипломация – нещо, което ние не смятаме, че е ново, но амбицията ни е да го засилим.
Като пети основен приоритет, ние сме поставяли винаги на вниманието на българското общество и сега, като политическа задача на кабинета и на нашия екип във Външно министерство, защитата правата на българските граждани и юридически лица зад граница – по-ефективно, по-ефикасно осъществяване на услугите за тях, но така също подпомагане развитието и интеграцията на българските общности. За нас особена грижа представлява новата българска имиграция – онези, повече от един милион българи, които напуснаха страната ни в годините на тежкия преход към демокрация и пазарна икономика. Да окуражим техните връзки с родината е наша първостепенна задача.
Позволете ми сега, на второ място, съвсем накратко да се спра или да задълбоча, по-скоро, някои от приоритетните задачи, които България има като член на Европейския съюз. Защото знам, че това е в интерес на работата на вашата комисия. Присъединяването към икономически и валутен съюз и включването на България в Шенгенското пространство са наши непосредствени задачи и работата по подготовката ни за тези задачи е по изпълнението, отчитането на забавянето, на пропуснатото, на грешките трябва да бъде ежедневна наша задача. Надявам се, че в тази връзка ще работим много интензивно с вашата комисия, защото тук просто не бива да допускаме повече забавяне, а напротив, трябва да ускорим колкото е възможно и колкото позволяват обстоятелствата нашата подготовка. Тук имам предвид не само приоритетното изпълнение на националните мерки за въвеждане на Шенгенското законодателство, но тук имам предвид и Стратегията и плана за действие за интегриран граничен контрол, но също така и цялата подготовка, която трябва да бъде извършена за присъединяването към еврозоната и включването ни в предварителния механизъм. Започвам с тези задачи, защото смятам, че те са от общ национален характер и по тях консенсус трябва да има за ускоряване на подготовката.
На следващо място, бих искала да отбележа необходимостта да се съобразим с факта, че на Европейския съюз му предстоят много трудни времена. Успешната ратификация на Лисабонския договор е една задача, която всички ние европейски граждани, а бих казала и европейски политици, независимо коя държава членка имаме пред себе си и трябва да внимаваме този процес на ратификация да бъде наистина завършен в кратки срокове, в обозримите срокове и успешно, след което да се даде шанс на институционалната реформа на Съюза. В тази връзка, аз пак казвам, времената са трудни с Европейския съюз. Ние трябва активно да следим този процес и да бъдем един активен участник в него.
След като очертах тези приоритетни задачи, мисля, че ние в детайли след това можем да дебатираме с вас по тях заедно с моите заместници.
Но сега бих искала да очертая един трети момент. Ще говоря по общо пет точки, като старт на нашата дискусия. Това е именно участието или включването на България в инициативи, които са от непосредствено значение в рамките на сегашното шведско председателство. Знам, че днес сте имали такава точка в дневния ред - предполагам, че сте имали и оживена дискусия по този повод с представителите на шведското председателство. Както е добре известно, тяхна първостепенна задача е справянето с икономическата криза. Това е много важно, тъй като за първи път по повод тази икономическа криза Европейският съюз наистина показа себе си и като глобален политически играч, който може да намери и да търси координирани решения и координират отговор на кризата. Не се допуснаха протекционистични решения, както се е стигало при други кризи, което в много голяма степен предотврати разрастването на кризата. Затова ние в много голяма степен подкрепяме и поддържаме по-нататъшните усилия на шведското председателство, а и на следващото председателство да се регулират и да се осъществи по-добър надзор върху финансовите пазари.
Важна работа предстои също така във връзка с изменението на климата на срещата в Копенхаген и с възможността светът да тръгне този път много по-единен в търсенето на един по-екологично съобразен свят и най-вече свят, който да оставим на следващите поколения.
В този ред на мисли, това, за което сигурно е станало въпрос с шведското председателство, което е изключително важно за нас, е така наречената Стокхолмска програма – петгодишната програма в областта на правосъдието и вътрешния ред. Предвид факта, че ние имаме мониторингов механизъм, стартиран от Европейската комисия в тези области, от особено значение е за нас активно да участваме в разработването и установяването на тази програма.
Не на последно място по важност, бих искала да спомена, перспективата, която се открива за Дунавския регион. Предвид факта, знаете, че шведското председателство има тази инициатива за Балтийско море, като разработването на една стратегия на Европейския съюз за Балтийско море, това е шанс, съгласно заключенията на Европейския съюз от м. юни 2009 г., за нас – дунавските държави, също да имаме една инициатива, в която по-активно да можем да се включим, предвид факта какви големи проблеми имаме със замърсяването на Черно море, делтата на Дунав и редица други въпроси, които могат да бъдат засегнати с един такъв документ и една такава инициатива.
Разбира се, въпросите за разширяването, трябва да бъдат поставени не само в контекста на сегашното шведско председателство, което е много благоразположено и има за свой приоритет – разширяването, но те трябва да бъдат мислени в контекста на нашите добросъседски отношения, както и в контекста на приемането и на влизането в сила на Лисабонския договор. В тази връзка аз се надявам, че това ще е първа, но няма да е последна среща с вашата комисия, тъй като ще има много поводи след влизането в сила на Лисабонския договор да се срещнем и да дискутираме различни проблеми, в това число и разширяването и позицията на България по процеса на разширяване на Европейския съюз.
Накрая, позволете ми да кажа няколко думи във връзка с механизма за сътрудничество и оценка в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. Знаете тук, че има някои опити, които се правят от държави членки този механизъм да бъде обвързан с нашето влизане в Шенгенското пространство. Това е нещо, което ние не приемаме и последователно защитаваме тази позиция. Мога да ви кажа какво ние, в Министерството на външните работи, предприехме много интензивно в тези няколко седмици. Най-вече през тази седмица беше свършена много работа по запознаване на държавите членки, особено тези от групата, които държат механизмът да бъде свързан с влизането ни в Шенген, със стъпките, с постиженията, с първите резултати от новото правителство. Изпратихме един общ документ, един документ, наречен „non paper”, в който наистина описваме буквално неща, които вече са свършени от Прокуратурата във връзка с установяване на по-добро сътрудничество между митниците, от една страна, а от друга страна, Националната агенция по приходите, и ред конкретни неща, които вече са предприети и които всъщност са точно в посока преодоляване на корупцията, борбата с организираната престъпност и ускоряването на реформата в съдебната област.
Накрая, понеже в приоритетите на вашата комисия също е доброто управление на средствата от европейските фондове, то и механизмът за сътрудничество с Европейската комисия, който има за България и Румъния, също вече не е в нашето министерство – то е в Министерство на правосъдието, по същия начин и управлението на европейските средства не касае пряко работата на Министерството на външните работи. Но ние смятаме, че този проблем е от първостепенно значение за българското общество, за българските граждани – възстановяването на достъпа до финансовите инструменти на Общността, и сме в пълна готовност и съдействаме това да бъде направено, да се случи в най-кратки срокове. В момента, знаете, че подготвяме посещението на министър-председателя Бойко Борисов с много голяма част от министрите – на 9 и 10-и, в Брюксел, където това ще бъде една от основните теми при разговора на господин Борисов с председателя на Европейската комисия господин Барозу. Ще поставим съвсем конкретни теми за разговор, които, надявам се, да могат, понеже ще са предшествани от разговори на комисарите с българските министри, да намерят съвсем конкретни отговори на политическата среща, която ще има между господин Борисов и председателя на Европейската комисия, като например отблокиране на средствата по САПАРД, продължаването на някои от много проблемните проекти, свързани с така наречената екс-ИСПА. Знаете, че това са 10 проекта във водния сектор и 2 - в пътната инфраструктура, както и редица въпроси, които ние смятаме и се надяваме, че ще получат конкретен отговор по време на тази среща и за цялото посещение. Благодаря ви за вниманието.
Още веднъж благодаря за поканата и се надявам, че ще можем да имаме един наистина конструктивен и интересен за нас и за вас диалог. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, госпожо министър, за обстойната презентация на Вашите приоритети и виждания. Искрено се радвам, че оценявате значението на нашата комисия и за това, че наистина би трябвало да си сътрудничим. Както Вие самата казахте, за постигането на повечето от тези цели наистина е нужна една много добра координация на няколко различни ведомства, едно от което е вашето министерство. Аз също се надявам и се радвам да видя, че и вие сте отворени към едно добро сътрудничество. Надявам се, че в бъдещите ни срещи с останалите ведомства ще срещнем същия ентусиазъм за работа и същата оценка колко наболели са проблемите към днешна дата. „Шенген” е изключително важна област както за нашата държава, така и за целия Европейски съюз. Ние сме една външна граница и това дава на България изключително значение за Европейския съюз. Ние също като комисия го оценяваме и се надявам, че в най-кратки срокове ще се заработи полезно в тази насока.
Днес разговарях с министъра на вътрешните работи, който отговаря конкретно за Шенген, надявам се и в бъдеще дори ще се ускори малко процесът. Дори имахме опасение, че бяха пропуснали този въпрос в началото, когато ние поехме властта, но сега виждам, че всички са оценили важността - всички европейските средства са важни за нашата държава, но „Шенген” е нещо конкретно, което е още по-спешно, ако мога така да ги степенувам, от останалите неща.
Искам да подчертая, че ние оценяваме от особена важност външните отношения на нашия парламент в глобален мащаб, защото все пак в днешно време границите са много относително понятие в това време на глобализация. За нас е особено важно нашето членство в Европейския съюз и наистина смятам, че тази комисия ще потиснем – така съм апелирал и към колегите, партийните виждания и да помислим наистина малко за държавата. Надявам се, че всички коректно и отговорно ще се отнесем към този въпрос. Благодаря ви още веднъж за това, че ни уважихте днес и че обстойно ни запознахте.
Давам думата на останалите колеги, ако имат някакви въпроси и коментари.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Благодаря, господин председателю.
Госпожо министър, искам да Ви поздравя с избора на екипа Ви. Познавам отлично работата на тримата ви заместник-министри. Едва ли бихте могли от състава на Министерството на външните работи да подберете по-добър екип. Наистина, поздравления за това! Имате до себе си отлични дипломати.
Другото, което искам да попитам, е съвсем конкретно. Смята ли България да изправи позицията си по енергийната сигурност? Като казвам „да изправи позицията си”, България досега имаше двойствена позиция по този въпрос и от гледна точка на европейската единна енергийна политика, каквато впрочем няма. Смята ли България да продължава да тегли съмнителни дивиденти от отсъствието на единна европейска позиция или смята да работи за създаването на такава единна позиция на Европейския съюз по енергийната политика? Това е много важен въпрос. Излишно е да ви казвам защо, но за протокола, както се казва, е добре да се знае, че България има само ползи от една единна енергийна политика. Оттам ще се предопределят и решенията по много проекти, които тепърва ще трябва да реализираме. Не чух нищо във Вашата презентация, не смятам, че е пропуск, а смятам, че не искате да навлизате в такива детайли, но Ви моля сега да влезете, за да сме наясно какво ще правим в бъдеще.
МИНИСТЪР РУМЯНА ЖЕЛЕВА: Благодаря Ви, господин Агов, първо, за поздравленията за екипа. За мен това наистина е много важно – да чуя, че един дългогодишен парламентарист, като Вас, и човек, който от години се занимава с проблемите на външната политика и международната дейност, оценява високо този избор. За мен това е важно. Защото показва, че сме на прав път и трябва наистина да започнем да избираме професионализма като първи критерий при всеки важен избор при всяка важна задача, която трябва да решаваме.
На следващо място, по повод конкретния въпрос, който ми задавате, аз няма как да кажа различен отговор от това: да, ние сме за една обща европейска енергийна политика, защото това би означавало да се откажа от мои предишни изказвания в битието ми на депутат на България в Европейския парламент. Аз наистина съм убедена, както съм убеден европеец, че ние имаме нужда от обща европейска енергийна политика – ние, европейските граждани, и ние, българите. Защото наистина чрез нея ще намерим ефективно реализиране на нашите национални интереси в тази област. Мисля, че двете неща в никакъв случай не се конкурират. Напротив, точно обратното – чрез една обща европейска политика в много голяма степен ще се реализират по-успешно от начина, по който се реализират до момента националните интереси на България в тази област. Тук е достатъчно само да спомена газовата криза през последната зима, когато България беше в състояние на 100-процентова зависимост, както по отношение на трасето, на източника и на запасите от една-единствена държава или от конфликта между две държави. Така че ние в това отношение ще трябва да сме активни, внимателни като членове на Европейския съюз и да използваме всяка възможност за разработването на такава обща европейска енергийна политика, за да поставяме нашите интереси. А струва ми се те не са много различни от интересите, които има Европейският съюз - да се постигне енергийна сигурност и същевременно да не се изпада в зависимост от един или друг партньор, от един или друг източник, или трасе. Също така трябва да се работи в тази връзка да се получи, както и в рамките на преодоляването и плана на Европейската комисия за преодоляване на кризата, стана възможно да се получава европейско финансиране за проекти, касаещи не само България, а и съседни държави. А защо не да се мисли в бъдеще и за общи европейски енергийни проекти? Аз мисля, не просто да се изграждат интерколекторни връзки между България и Гърция или между България и Румъния, или между България и Турция, може да бъде финансирано частично или изцяло с европейски средства, но не е далече времето, когато се надявам, че ще има наистина общоевропейски енергийни проекти и тяхната реализация с волята и с ресурса на европейската солидарност, също и с инструменти – дали ще бъдат сега съществуващи и налични, или ще бъдат изработени допълнително – виждаме, че предизвикателствата са много и следват едно след друго. Просто кризите са вече част от ежедневието ни, затова те са и възможност. Така че моят отговор е: да, ние сме готови. Потенциалът и възможностите на Министерството на външните работи са такива, че ние можем да участваме в този процес. Разбира се, законодателна основа да започне този процес е Лисабонският процес. Вие сами знаете, че без него много от политиките, които ни се иска да са общи или да има по-голяма съгласуваност по тях в Европейския съюз, не е възможно. За съжаление, докато бях в Европейския парламент, мога да ви уверя, че всички говореха за обща европейска енергийна политика, но много малко се вършеше в тази област. Затова ние трябва да следим отблизо този процес и да сме активни участници, защото имаме потенциал.
АСЕН АГОВ: Не приемам аргументите, че разнобоят, внасян от Германия, Италия и още една-две страни, не може да бъде преодолян. Според мен централно- и източноевропейските страни имат много важна роля в това отношение, заради особеното разбиране по проблема на енергийната сигурност, ако мога да се изразя малко по-евфимистично.
МИНИСТЪР РУМЯНА ЖЕЛЕВА: Бих казала само в защита може би на това, че „за” и „против” общата европейска енергийна политика е също нещо, което се развива. Това е процес - зависи в много голяма степен от промяната във вътрешнополитически план в редица държави. Така че ние трябва да наблюдаваме този процес, да го следим отблизо без да губим мотивация и ориентация накъде ние се движим. А ориентацията е налице и аз я споделих с вас.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: И от мен, госпожо министър, поздравления за колегите от екипа. С тежките задачи и амбициозни приоритети, които сте си поставили за изпълнение, мисля, че ролята, която има Външно министерство като една от институциите, които е много силно ангажирана с изнасянето и на култура, каквато мисля, че е една основните функции на държавата ни по отношение на външната политика, чака ви нелесна работа.
Аз като представител на опозицията малко по-критично винаги слушам думите на управляващите. Едно-две неща ми направиха впечатление. От либералните идеи и принципи, които ние изповядваме, един от приоритетите казвате, че ще бъде новата българска имиграция. Ние сме много чувствителни, когато има някакви разделения по термините. Надявам се, че нямате предвид да има разделение между стара и нова българска имиграция. Защото това не би било добре и не е в интерес на нашите съграждани. Мисля, че трябва да ги третираме като български граждани, които съм сигурен, че болшинството от тях не са заминали в тези страни от любов към тях, а по едни или други причини – икономически, политически, ако щете и културно-религиозни. Това е една от темите, която може би е добре да представя като забележка.
Също в интерес на вашата институция за повишаване доверието в нея, нашите наблюдения са, че Министерството на външните работи е едно от затворените министерства и институции по отношение на представителство на различните общности и групи в нашето общество, тоест политика по отношение на включването на етнически религиозно различните групи и техни представители, мисля, че това ще бъде от полза като цяло за министерството. Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЯНА ЖЕЛЕВА: Много Ви благодаря за тези коментари.
Първо, искам да кажа, че никак не правим разлика между стара и нова имиграция, защото аз не зная вече коя е стаята. Казвам това, защото с особен акцент върху тези повече от един милион български граждани от годините на прехода не заради друго, защото смятам, че действително това са хора, които в момента за тези 20 години не успяхме дори да преброим в кои държави колко са. Това е наистина сериозен пропуск. Ние им дължим поне това. От моя перспектива това е ХХІ век и в условията на членство в клуба на богатите, благоденстващите държави, на икономики, които все пак въпреки кризата просперират и живеят в сравнение с всички останали на света много по-добре – гражданите на тези икономики и на тези общества, е непростима грешка. Ние им дължим това и не можем да получаваме сведения от държавите колко са нашите сънародници там и на кои трудови пазари се реализира. Струва ми се, че трябва да внесем известен порядък. Това е по-скоро нашата амбиция, защото тези хора, ако ми простите, че ще използвам пак „старата имиграция”, всички те или повечето от тях са в активна възраст. Дори, когато не са активно на пазара на труда, все още участват в общностите там – списват български вестници, биват в настоятелствата на училища, в които се преподава български език и се обучават децата ни там. Струва ми се, че наистина можем още какво да направим и им го дължим. В този ред на мисли, аз мисля, че нови и стари е едно разделение, което вече дори в Европейския съюз успяваме да преодолеем. Така или иначе работим с тези понятия. Но Вие сте прав, че те не могат да бъдат политически издържани и аз не в този смисъл го употребих.
Иначе относно нашите общности зад граница, вие знаете, че правителството има специален ангажимент – има дори министър господин Божидар Димитров, който е със специален ресор за българските общности зад граница и културното наследство, така че ние наистина имаме амбицията да работим с всички наши общности зад граница и да направим така, че те да се чувстват в максимална степен облекчени и окуражени да поддържат връзка с Родината. Това е единствената наша цел и амбиция.
Що се отнася до представителството на различните общности, да ви празня честно ние сме едно от министерствата, които може да се похвали наистина с много балансирано представителство. Мога да ви уверя в това.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИН НИКОЛОВ: Днес сутринта предложих да бъде назначена една госпожица, която е от ромски произход, а сутринта подписах повишението на една госпожа, която се казва Халил. Така че ние много внимателно следим представителството.
МИНИСТЪР РУМЯНА ЖЕЛЕВА: Наскоро излезе и в пресата това. Така че ние от това не се притесняваме и мисля, че наистина сме едно министерство, което дава пример, и така трябва да бъде, защото как ще казваме на нашите съседи, че споделяме и изповядваме принципа на толерантност, на толерантни взаимоотношения, ако самите ние не показваме такова поведение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КОСТОВ: Всички отговарят на високите критерии за работа в нашето ведомство.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря ви.
Нека това да не остава като единични актове, а да имате конкретна политика и за обучение, за да покрият представителите тези критерии. Благодаря ви.
Заповядайте, господин Микев.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господа заместник-министри! Позволете ми да ви пожелая успех, защото в крайна сметка вашият успех ще бъде успех за всички нас и за България. Разбира се, винаги можете да разчитате на нашата конструктивно съдействие за всичко онова, което ще бъде полезно.
Ще използвам възможността, че сте тук, за да окажете необходимото внимание на комисията, да ви поставя един конкретен въпрос, който е с дълга история. Българо-гръцките отношения в сферата на граничните пунктове. Моята изключителна молба към вас е и съм сигурен, че ще го направите, а екипите на министерството, така да се каже, да окажем добронамерен натиск на нашите партньори. Още повече, че това в контекста на положителното икономическо влияние, което би имало отварянето на конкретни пунктове в един регион в Родопите, който има нужда от това. Говоря конкретно за пункта при Златоград.
Вие добре знаете, че преди четири години българското правителство е дало нота, на която до момента нямаме отговор. Нашият посланик през м. май отново много остро постави въпроса. Имам претенцията, че имам добри контакти и в управляващото мнозинство, и в опозицията в Гърция - знам, че има нагласа. Обещавам ви, че и в парламента с колегите ще се постараем, като се формира Делегацията за сътрудничество между парламентите веднага да се свържем с колегите от гръцкия парламент, но специално за Златоград, където нямаме спогодба, която много бързо може да бъде подписана, ние сме готови с пътя, за да докараме цялата инфраструктура - вода, електроенергия до пункта. Гръцката страна ще бъде готова буквално до 15 октомври т.г., и ще се окажем в състояние, в което ще имаме път, а няма да имаме възможност за преминаване. Аз ще припомня само, че това е най-дългата граница – близо 375 километра, между Илинден и Ново село, в което няма пункт.
Така че много разчитам, буквално в следващите няколко седмици, да се опитаме съвместно да решим този проблем. Защото има опасност съвсем конкретно с предстоящата вероятност да има по-скоро избори в Гърция– през следващата година, и след това да се окаже, че няма да има възможност. Така че нека да се опитаме да придвижим този въпрос. Той ще бъде с изключително значение за Северна Гърция, за Родопите и за всички, живеещи в този район. Така че моята молба към вас е точно тази.
Ще припомня само, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е възложило вече изпълнението на съвсем лек тип гранична инфраструктура, така че ние като държава можем да бъде готови през следващите два месеца, тоест има всички предпоставки. Благодаря ви.
МИНИСТЪР РУМЯНА ЖЕЛЕВА: Много Ви благодаря, че ми задавате този въпрос, защото има парламентаристи от други комисии, които вече говореха с мен по този въпрос. Аз съм запозната с него. Преди в друго качество съм била в Гърция и съм дискутирала с тях този въпрос.
Искам само да внеса едно уточнение. Няма подписана спогодба не само за този пункт. Проблемът е, че въпросът трябва да се реши за всички пунктове, за всички тези малки пунктове, така наречени, а не само този при Златоград. Знам, че там подготовката е най-напреднала от наша страна. Знам също така, че от гръцка страна местните власти са много силни в подкрепа на откриването на пункта.
Това, което мога да кажа обаче, е, че от гръцка страна няма движение в положителна посока на сближаване. Те веднага поставят този въпрос в зависимост от решаването на проблема с водите, с това, че ние – или те така смятам, че ги наводняваме и в крайна сметка затова няма движение.
Аз съм била в друго качество, пак казвам, на среща с техния министър на регионалните въпроси и с този на енергетиката и с министъра на вътрешните работи, който е ресорен за тези пунктове и със заместник-министъра на външните работи Варвециотис също сме го дискутирали, и знам, че те самите казват, че трябва буквално да се окаже натиск върху местната власт на Гърция, върху централната администрация, за да има някаква промяна.
Ние, от наша страна, поставяме този въпрос и ще продължим да го поставяме. Знам, че не само Вие сте заинтересован. На мен този въпрос ми се поставя вече трети път за тези 30 дни, откакто съм министър, а може би и за четвърти път. Знам за готовността от наша страна не е от вчера. Ще се опитам сега да говоря с моята гръцка колега в Стокхолм, разбира се, неформално, и при предстоящото посещение на президента ще поставим в Гърция, където е планирано и моето участие засега, дано всичко да се развива като трябва и официално ще го поставим. Уверявам ви, винаги ще го поставяме. Но нека да не ви заблуждавам, че може да се постигне бърз напредък. Вие кажете на приятелите си от местната власт там по пограничните райони, че те трябва да продължат да правят същото – да оказват натиск върху тяхната централна администрация.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви.
ВАЛЕНТИН МИЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Райков, тъй като това е във вашия ресор, ако не възразявате ще Ви напиша един материал, защото по-добре съм запознат с проблема с водите и наводненията из р. Места – ще се опитам да помогна с каквото е необходимо, точно така стоят нещата. Но смятам, че моментът е узрял за един координиран, може би не е най-точната дума „натиск”, но да можем да решим проблема. Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЯНА ЖЕЛЕВА: Господин Райков в тази връзка също има среща с кмета на Златоград. Просто по всички възможни канали се работи. Има няколко съвсем непосредствени възможности, пак казвам, да поставим този въпрос и го поставяме, включително и неформално. Ако можете с експертиза да ни помогнете и за водите, всичко е добре дошло.
ВАЛЕНТИН МИЧЕВ: Между другото господин Еврипидис Сталинидис, който в момента е министър на транспорта, а преди това беше министър на образованието, а преди това – заместник-външен министър, е човекът, който оказва много високо лоби в гръцкото правителство. Можете да влезете в контакти и с него. Благодаря ви.
МИНИСТЪР РУМЯНА ЖЕЛЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря ви.
Има ли въпроси към госпожа министъра? Няма.
Ще използвам възможността още веднъж да Ви благодаря за отделеното време. В бъдеще мисля, че доста често ще се виждаме, особено с господин Костов. В нашия правилник сме записали, че ще взаимодействаме, така че ще се виждаме често.
Колеги, обявявам пет минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, да продължим по нашия дневен ред с
ТОЧКА ЧЕТВЪРТА
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, № 954-01-11 от 27 август 2009 г., внесен от народните представители Павел Димитров и Даниела Петрова.
Давам думата на госпожа Петрова, за да каже няколко думи за съответния проект, а след това на съответните експерти от Министерство на културата.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми дами и господа, вносители на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство сме с народния представител Павел Димитров, който моли да го извините, тъй като е ангажиран в настоящия момент.
Бих искала да зачета мотивите и по-скоро да акцентирам върху въпроса, касаещ Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Мотивите на законопроекта са следните. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство се предлага отмяна на правния режим, уреждащ правомощията и статута на Националния статут за опазване на недвижимото културно наследство. Това произтича от необходимостта да се разграничат функциите - експертните от контролните функции в областта за опазване на недвижимото културно наследство. Към настоящия момент с новото предложение в закона се създава Инспекторат към министъра на културата и по този начин се цели да се преодолее съществуващото смесване между научно-експертната дейност и административните правомощия, които се осъществяват от Националния институт за опазване на недвижимото културно наследство. Това е по отношение на едната промяна, която е в настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.
По отношение на другата промяна, която касае Комисията по европейските въпроси и контрола на европейските фондове, е замяната на действащия регламент, а именно Регламент 3911 от 1992 г. на Съвета на Европа от 9 декември 1992 г. с нова кодифицирана версия на Регламент 116 от 2009 г.
Множеството промени в стария действащ регламент е довело до усъвършенстване на структурата на новия Регламент 116 от 2008 г. Той е приет на 18 декември, а всъщност влиза в сила от тази година. Именно това обуславя вкарването му като текст за унифициране на нашето с европейското законодателство по повод възникнали промени във вторичното законодателство на Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
Пропуснах да добавя само, че като гости на вашата сесия, макар и неофициално, присъства заместник-министърът на културата д-р Тодор Чобанов, парламентарният секретар господин Христо Дачев и двама експерти от Министерството на културата.
Бих искала още нещичко да споделя. Тъй като Комисията по култура, гражданско общество и медии е водеща комисия, тя е поискала становище от Министерството на културата по повод тези изменения, които сме направили с народния представител Павел Димитров. Становището е положително. То е пристигнало, но ще се гледа в дневния ред на заседанието на комисията следващата сряда. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси или коментари по тази точка?
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Точно сега ровя в интернет. Днес има реакция по повод внесения законопроект на директора на Националния археологически музей. Търся точно да намеря статията. Реакцията към възприемането на новото сертифициране на собствеността на обекти на национално наследство е доста негативна.
Също така има негативна реакция по отношение на закриването на Института за паметниците на културата от декана на Историческия факултет, струва ми се. Очевидно е, че не се приема еднозначно предложението на двамата народни представители.
Искам да изясним тук въвеждането на европейския регламент – дали той не внася някакъв дисонанс в обществото, защото когато се приемаше закона в миналия парламент, имаше много спорове по тези проблеми. Без да изразявам негативно отношение, смятам, че е необходимо всички тези въпроси, тези негативни реакции да бъдат изяснени. Очевидно трябва да направим по-сериозно изслушване по този въпрос.
Моето предложение е да чуем тези критични мнения преди да пристъпим към възприемане на становище. Защото, пак казвам, ажиотажът около Закона за националното културно наследство беше много голям, вероятно помните – само преди месеци. Намесиха се различни интереси, намесиха се интересите на нумизмати и на други колекционери, на иманяри, на лобистки групи. Днес упреците са, че с вашия законопроект вие защитавате определени мощни, както пише днес във вестника, лобита. Аз мога да се съглася или да не се съглася с това мнение, просто чета за какво става дума. Тъй като става дума за сериозен вестник, това е написано във вестник „Дневник”, не е написано в някакъв жълт вестник, който по принцип е обективен в отразяването на събитията, сякаш не съм готов да кажа „да” или „не” на този законопроект именно по тези причини. Има много съмнения на авторитетни, поне за мен, хора, защото директорът на Националния археологически музей ми се струва достатъчно авторитетна личност, които възразяват.
Господин председателю, дали да подходим чисто формално и възприемем автоматично европейската директива, или регламента, който се препоръчва - аз изчетох внимателно документа, не мога да го цитирам буквално, всички сме го чели, или да направим малко по-обстойно, както се казва, изслушване по тези въпроси, не за друго, а за да се предпазим от нови обвинения и нов обществен ажиотаж. Подчертавам, аз лично след прочетеното, не съм готов да подкрепя безусловно внесения законопроект.
Нека да видим становището на Министерството на културата. За мен е неясно защо ще се закрие Националния институт за паметниците на културата и ще стане Инспекторат към Министерството на културата. Добре е самият министър на културата да изрази своето становище по тези въпроси. Във всеки случай искам да ви предупредя, че ще предизвикате много остър дебат по този въпрос. Приемете го като приятелски съвет – вземете мерки, за да бъдете достатъчно убедителни оттук-нататък, когато лансирате тази теза. Ето това е, което мога да кажа към този момент.
Предупреждавам отсега, че бих се въздържал от всякакво гласуване по този въпрос днес и сега, без да сме чули всички мнения по темата.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Донякъде мисля, че и аз мога да отговоря на този въпрос, понеже настина водеща е Комисията по културата и този дебат основно там трябва да се води. Това наистина е много важно.
Ние основно тук трябва да го огледаме в частта, че трябва да съответства с регламентите на Европейския съюз. Затова сме го включили в дневния ред, затова ще го гласуваме днес. Наистина забележката, която направихте, се надявам да бъде изчерпателно разгледана в съответната комисия, която е водещата по този въпрос.
Имате ли нещо да допълните?
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Няма какво да допълня. Регламентът по своята функция всъщност е актуализиран и обновен, кодифицирана е информацията. Така че той по своя характер не е нов регламент, а е обновена нормативна уредба на вторичното право на Европейския съюз. В този смисъл не изменя функцията и идеологията дотолкова, а напротив - унифицира и уеднаквява, вкарва нашето законодателство в хармония, така както е редно. Това е, което бих могла да добавя.
По отношение на другите забележки и дебати, ние не сменяме закона, а извършваме козметични промени с направените предложения. Те са в съответствие с потребностите, които се налагат от дневния ред на обществото.
Има много интереси – дискусионен е въпросът, но заповядайте, ако желаете в комисията, в която ще дискутираме – смятам, че там ще бъдат поканени действително всички засегнати или страни, проявяващи интерес, за да могат да изразят становище.
В интерес на истината по този закон е работено година и половина преди това. Ние не искаме смяна на закона сега и в момента, а уточнихме в какво точно се изразява нашето искане за промяна. То е просто незначително. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Петрова.
Има ли други коментари или забележки?
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Въпросният регламент задължителен ли е за нас? Защото тема, която засяга износа на паметници на културата, е много полемична тема и чувствителна. Ако той е задължителен, няма какво да направим реално. Това е единият ми въпрос.
Другото ми съображение. Аргументите за разделяне на административните от експертните функции – прехвърлянето и преминаването на Инспекторат към министъра, да кажа, че е интересен аргумент. И аз по-скоро съм склонен да се въздържа при гласуването в комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Добър ден, уважаеми дами и господа!
Първо, по въпроса, който касае компетентността на тази комисия, а именно защо се сменя един регламент с друг. Вие би трябвало отлично да знаете, че регламентите са задължителни. Ние, като страна – членка на Европейския съюз, сме длъжни да изпълняваме тези регламенти, забележете, дори и без те да са въведени в националното законодателство, а само с факта на тяхното обнародване в Официалния журнал на Европейския съюз, те стават задължителни. Ние обаче, тъй като се касае за една материя, изискваща унифициране на национално законово и подзаконово равнище, трябва да въведем именно този регламент.
Просто нещата стоят по следния начин – законодателят допусна грешка, през м. март т.г. гласува новия Закон за културното наследство със стария регламент, без колегите да си направят труда да проверят, че има влязъл в сила нов регламент, че той вече действа от м. декември на предходната година и от м. март т.г. е гласува законът със стария регламент. Сега поправяме тази дребна, може би неволна, техническа грешка.
Колкото до останалите въпроси, ние имаме своето становище и своето мнение и ще го изложим в ресорната комисия, когато тя свика специално заседание.
Ще дам думата на госпожа Нейкова, за да направи няколко коментара, ако желае.
ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: Мисля, че стана ясно за регламента. Така или иначе това е регламент, който по същността е същият. Просто Европейската комисия отпреди две години започна кодифицирането, понеже в регламента имаше многобройни изменения и трудно се работеше с него. Затова регламентът едно към едно е със стария текст на регламента. Единствено е кодифициран с всички изменения и допълнения, които са направени през времето. Наистина законът е обнародван на дата, когато вече е действал новият номер с новия текст на версията на регламента, като кодифицирана версия. Така че мисля, че това е една чисто правно-техническа грешка, която в момента изправяме в този законопроект и не е някаква драма.
По втория Ви въпрос – не разбрах от какво се въздържате, в смисъл такъв, че този Инспекторатът за опазване на културното наследство и в действащия закон е създаден с член 15. Там са му възложени функции относно движимите и недвижимите културни ценности. Нормално е един орган в една администрация да осъществява тези функции. Така е заложено и в закона.
Що се отнася, след като се запознах подробно със законопроекта, на практика юридическото лице е национален институт по опазване на недвижимите културни ценности, неговите функции и дейност преминават като функция и дейност на Министерството на културата. Правомощията, които е осъществявал директорът на това юридическо лице, ще бъдат осъществявани съответно от министъра на културата. Не виждам драма от това, че се намалява с един брой административните структури и някакви правомощия и функции преминават от един държавен орган към друг, който и без това е призван да осъществява държавната политика в областта на културното наследство.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Просто става дума за повече централизация. И преди се е работило повече на експертно ниво, а сега малко се политизира.
ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: Той също е бил само централен орган. Той няма регионални структури.
От м. април с новия Закон за културното наследство за пръв път от 20-30 години насам се говори пак за регионални структури, тоест чл. 15 на действащия закон, който, както виждате, не се пипа с този законопроект, е предвидено, че Инспекторатът ще бъде един орган, който ще има регионални структури в съответните 6 района на планиране по Закона за регионалното развитие.
АСЕН АГОВ: Може ли един въпрос - променя ли се нещо в сертифицирането на собствеността, съгласно регламента?
ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: Аз не разбирам какво се разбира под сертифициране на собственост. Регламентът е само за износ на тези, както ги нарича регламентът, „културни стоки”, които са изрично определени в едно приложение, което по силата на първичното право на Европейския съюз, като вече включено в приложение на вторичното, си е част от нашето право и ние оттам не можем да избягаме. Но то не се занимава със собствеността във вида, в който може би се интересуваме – чия е, дали е частна, публична, на юридически лица, на физически лица, или на държавата. В регламента го няма това. В регламента единствената разпоредба, която я има, че всяка държава може да предвиди в националното си законодателство по-особен режим на защита на онова, което е определила в своето законодателство като национално богатство. При положение, че в Закона за културното наследство вече са изписани някакви точни критерии – какво представлява за българската държава. В настоящия законопроект, макар и с много параграфи, ще го видите, аз го четох преди да вляза в заседанието на вашата комисия, е само относно това да се смени думата „НИОНКЦ” с „министър на културата” или „НИОНКЦ” с „Министерство на културата”. Съответно са сменени наименованието на регламента, което е нормално, и са уредени в Преходна разпоредба правоотношенията със служителите на съответния НИОНКЦ, съответно, където се налага в други закони и е имало употребено „НИПК” или „НИОНКС”, се слага „Министерство на културата”.
Специалистите по археология сигурно са видели други драми и може би в Комисията по културата трябва да ги обсъждат с народните представители, за да достигнете до истината относно въпросните § 5 и § 6.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Само за сведение на народните представители ще кажа, съжалявам, че те може би не са запознати в подробности с този регламент, за който говорим. Европейският съюз е митнически съюз. Този регламент е част от митническата политика на Европейския съюз. Знаете културата в Съюза, тоест съюзът не е интегритетна област, а е оставена общо взето на държавите.
Когато се касае за митническия съюз, въпросният регламент въвежда общите правила на държавите от Европейския съюз за изнасянето на културни ценности.
Един от основните постулати, който предполагам, господин Агов, би Ви заинтригувал, е, че се забранява въобще изнасянето на национално богатство от територията на Европейския съюз и се дава възможност на държавите да си приведат и пуснат в действие собствени допълващи режими.
Това за съжаление е един проблем, който не е много ясен на широката общественост, че когато един предмет се мести от една държава в друга в рамките на Европейския съюз, това не е износ, а е местене. Това е преместване. Когато става дума за напускане на територията на Европейския съюз, това е износ или временен износ, ако става дума за кратък период. Този регламент, за който говорим, е регламентът, който ни казва какви културни ценности подлежат на разрешителен режим при износ от Европейския съюз. Той допълва националните мерки, които се вземат за защита на министерството във всяка отделна държава. България със Закона за културното наследство, а и преди това, принадлежи към южноевропейския кръг държави, в който въобще се забранява постоянният износ на предмети – национално богатство, без значение дали собственик на тези предмети е държавата или някой друг. Тоест, по принцип имаме възбрана на износ на национално богатство. Тази възбрана се разпростира и върху археологията въобще. В смисъл такъв, че самият регламент има една точка, с която всеки вид археологически предмет трябва да се изнася с разрешително. Ние, в нашия национален режим, сме го въвели респективно за напускането на територията на Република България. Надявам се, че тези кратки коментари успокояват вашите притеснения.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря за уточнението.
Има ли други въпроси, колеги? Няма други въпроси.
Искам да ви попитам, вие сте получили становището на комисията, одобрявате ли го?
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да, одобряваме го. Това, което е било като наше очакване като реакция на комисията, считам, че е коректно.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: В такъв случай, предлагам да гласуваме становището на комисията.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Становището се приема.
Колеги, благодаря ви за отделеното време.

Продължаваме с
ТОЧКА ШЕСТА
РАЗНИ
Колеги, по точка „Разни” има ли някой, който желае да добави нещо? Няма.
В тази точка, тъй като се оказа, че за някои колеги се припокриват заседанията на комисиите. Затова при разговори днес с няколко човека се разбрахме, че ако принципно, ако изместим заседанието с половин час по-късно, може да е по-удобно. Знам, че не е кой-знае каква разлика, но би ни предоставило по-добро време. Имате ли нещо против да запишем, че ще започваме в 15,00 ч.? Ако не, можете да предложите друго време.
АСЕН АГОВ: Това е вечен проблем в тези заседания. Какво ще спечелим с този половин час? Да помислим още малко дали си струва да правим такава промяна. Половин час ще спечелим, но ако точката ти е пак в 15,05 ч. в другата комисия, какво ще направиш?
КОРМАН ИСМАИЛОВ: От гледна точка на отсъствията, по-строгият режим. От тази гледна точка могат да възникнат проблеми.
АСЕН АГОВ: От тази гледна точка – да, но иначе единствено за присъствието. Ако отидеш в 15,05 ч. пак можеш да се регистрираш, че си присъствал. След това да излезеш и да дойдеш тук, или обратното. Няма смисъл да го отлагаме за 15,00 ч. Защото става много луфтът след завършване на работата на пленарното заседание и заседанието на комисията. Аз изказвам едно мнение, не се съгласявайте с него задължително. Но този въпрос винаги е възниквал за захльостващите се заседания на комисиите. Какво да направим? Няма как да се реши по друг начин.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ако това наистина ще облекчи колегите и ще има по-голям кворум с това изместване с половин час, добре е да го направим.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз по-скоро бих подкрепил господин Агов. Наистина невинаги ще има такава ситуация. Когато има такава ситуация, съответният колега ще трябва да се съобрази и ще се опита да реши проблема, без това да влияе на неговото присъствие.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Господин председател, аз искам само да допълня във връзка не само с формалната страна за подписите и наказанията, а и по същество. Все пак председателите на комисиите си говорят, ние знаем, че не всички точки, които разглеждаме в дневния ред на заседанията на комисиите, са равно тежестни. Така че, когато председателите на комисиите се договорят и едната започва в 14,30 ч., а другата в 15,00 ч., могат да направят така дневния ред, че тези членове, които би трябвало да вземат отношение по по-основните точки, могат да влязат и на двете комисии. Това също е съществено. Така че тези 30 минути дали ще ни объркат нас, които нямаме проблеми, но ще помогнат на тези, които имат проблеми. Нека да гласуваме предложението за 15,00 часа. Тридесет минути няма да ни попречи на нас.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Да приемем, че заседанията ще започват от 15,00 ч.
Благодаря ви за вниманието и за отделеното време.
Желая ви приятен ден!
(Закрито в 17,12 ч.)



Стенограф:
Катя Бешева

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

Светлин Танчев