Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
17/09/2009
П Р О Т О К О Л
№ 6
На 17 септември 2009 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на информация от ръководството на Съвета за управление на средствата от ЕС към Министерския съвет за напредъка до момента при изграждане на новата структура за координация на мерките, свързани с изпълнението на правителствената политика за икономическо и социално развитие на страната, финансирани със средства от ЕС и планираните в тази област действия занапред, за състоянието и ефективността на институционалната система за координация и контрол на европейските фондове в България, за текущото състояние на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН) и др.
2. Представяне и обсъждане на позицията на Министерския съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) и за изменение на Директива 2004/39/ЕО и Директива 2009/.../ЕО.
3. Представяне и обсъждане на позицията на Министерския съвет по т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) – Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска служба за подпомагане предоставянето на убежище.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от господин Светлин Танчев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ:Уважаеми колеги, имаме пълен кворум, откривам заседанието.
Тук сме поканили г-н Симеон Дянков – заместник-министър председател и министър на финансите, г-жа Юлиана Николова – секретар на Съвета за управление на средствата от ЕС към МС, експерти, за да ни информират за напредъка до момента при изграждане на новата структура за координация на мерките, свързани с изпълнението на правителствената политика за икономическо и социално развитие на страната, финансирани със средства от ЕС и планираните в тази област действия занапред, за състоянието и ефективността на институционалната система за координация и контрол на европейските фондове в България, за текущото състояние на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН) и др.
Давам думата на г-н Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ:
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители,
Към Министерството на финансите от една страна съществува ИА „ОСЕС”, а от друга дирекция „Вътрешен контрол”, която отговаря за изграждането на единната методология за дейността на вътрешния одит. Тези две звена се допълват до някаква степен, но до някаква степен на етапи може да си противоречат.
Одитният орган изпълнява функциите и дейността си изцяло чрез използване на външна експертиза – досега по-скоро е изпълнявал, става въпрос за Изпълнителната агенция, което според моя екип препятства изграждането на необходимия вътрешен капацитет. Това е проблем, който ние тепърва трябва да решаваме. Утре примерно аз имам среща с външните и вътрешните одитори – общо взето, големите четири одиторски фирми главно изпълняват тези задачи досега. Проблемът там е, че, макар да са контрактори един вид и изпълняват тези задачи, те всъщност не носят никаква отговорност. Отговорността е на вътрешните одитори, хората в Изпълнителната агенция, но те реално не правят работата. Има разминаване между тези, които правят работата и тези, които носят отговорност. Една част от проблема на върнатите ни оценки според мен е това.
Друг проблем е недостатъчният административен капацитет и в одитния орган, и в Националната агенция „Пътна структура” особено, и в Държавния фонд „Земеделие”, както знаете и сте чули напоследък. И в самите отделни институции, които споменах, и в партньорството между тези институции е липсвал почти напълно.
Още три-четири проблема, които ние трябва в бърз срок да решим. Оценяването на проектните предложения по процедурите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по някои оперативни програми, примерно „Околна среда” и „Конкурентоспособност”, се извършва твърде дълго време. Така че се получава едно забавяне на тези оценки. Оттам вече – по цялата верига.
Недостатъчна проектна готовност на големите оперативни програми. Става въпрос особено за „Околна среда”, до някаква степен и за „Транспорт”. При този недостиг на качествени проекти голяма част от подготовката на проекти е в начален етап.
Две последни неща: стартирането на финансовите инструменти „Джеръми” и „Джесика” тепърва предстои, макар че вече е дадена някаква основа за тези финансови инструменти. Реално те все още не работят.
Последно – нещо, което аз споменах. Европейската комисия не е приела издадените от одитния орган оценки за съответствие на системите за управление и контрол и приложимото законодателство, а 5 такива оценки са върнати, както и придружаващите ги одитни доклади на всички български оперативни програми, които досега са били подадени. Две не са подадени – „Околна среда” и „Регионално развитие”, така че там има възможност да се поучим от предишните грешки и точно това става в момента.
Това са осемте-деветте основни проблема, които ние до някаква степен наследихме, до някаква степен анализирахме. На тази база оттук нататък вече искаме да променим системата и променяме системата, така че всички тези недостатъци да могат в кратък срок да се запълнят.
Какво точно вече е направено от гледна точка на организация, контрол и какво предстои да се прави бих искал госпожа Николова в малко повече подробности да обясни.
ЮЛИАНА НИКОЛОВА: Добър ден! Благодаря ви за поканата. Позволете ми да ви поздравя с „Вяра, Надежда и Любов”! Хубаво е първото съвместно заседание да бъде на такъв ден. Не вярвам, че ще имаме всички тези неща, взети заедно, но пък си заслужава да опитаме.
По отношение на координацията. Първата стъпка, която направи правителството, е да вземе решение координацията да се измести към Министерския съвет, в центъра на правителството. Смея да кажа, че следващата стъпка не е иновативна, не е революционна – тя е развиване на стъпки, предприети преди това правителство. Координацията, измествайки се в Министерския съвет, има общата цел да създаде единен център. Предвижда отново Съвет за управление на средствата и отново този съвет се състои от министри, отговорни за оперативните програми. Отново този съвет се води от заместник министър-председател, на когото със заповед на министър-председателя е възложено да отговаря за фондовете. Един-единствен заместник-министър участва – заместник-министърът на вътрешните работи. Всичко друго е на ниво министри. Тоест най-висока политическа отговорност.
До този момент, днес е седемнадесети, Съветът се е събирал два пъти неофициално и един път официално. Първата среща се състоя на 7 септември – беше ръководена лично от министър-председателя. Прие обща позиция за това какво продължаваме по фондовете. Общата позиция, ако ми позволите да я изложа с няколко думи съвсем накратко, е, че ще се осигури непрекъснатост в управлението на фондовете. Никакви резки и революционни промени в механизмите или в системите за управление няма да бъдат предприемани, защото правителството си дава ясна сметка, че всяка такава стъпка води до спиране изпълнението на програмите, отново одобряване на системите, нови одити и води до твърде голямо закъснение във времето за използване на средствата.
Второто от основните послания на това първо заседание беше, че ще се надгражда административен капацитет. Ще се надгражда над този, който има.
Третото основно решение, което беше взето, е за това, че ще продължават съвместните усилия за преодоляване конфликтите на интереси. А може би най-важното решение, което беше взето на този съвет, е, че всякакви опити за политическа намеса при вземане на решения по търгове или за определяне на изпълнители, каквото и да е, ще бъдат премахвани в самото начало. Това – от първото заседание.
Второто заседание всъщност беше вчера. Там се вземаха оперативни решения, които обаче действат веднага. Възникна проблем с автомагистрала „Люлин” по отношение на работните визи на част от работниците. Вчера беше организирана срещата. Проблемът е решен по начин, който удовлетворява изпълнителя на проекта, но удовлетворява и българската страна. Преодоляно е това спиране. В момента на възникване на проблема се търсят решения, подобрява се координацията. Всички тези стъпки бяха предложени на Комисията по време на посещението на правителството.
Нещо, което беше приветствано с особени адмирации от всички – че ще подходи координирано при решаване на проблемите с оценките за съответствие. Координирано, тоест общ координиран подход – не по оперативна програма, а координирано – за всички заедно. При внимателно четене и ако всички заедно четат забележките, освен тези, които са за хоризонталните, ще се види, че много конкретни бележки – техническите, по оперативните програми са едни и същи. Най-естественото нещо – там, където дадена бележка отсъства, да се вземе решението, поради което не е направена бележката, тя да се разпространи и да се адаптира за другите оперативни програми. Този подход работи – вече работи, вече е координиран, изпратени са таблиците, всички работят по тях по съвършено синхронен начин. Поставили сме си определени условия.
Ако ми позволите, без да поставям срокове, защото одитният орган конкретно ни помоли да не го притискаме със срокове, задачата, която сме си поставили, е приоритет по приоритет. В най-голяма степен на готовност за представяне на нов одитен доклад е Оперативна програма „Регионално развитие”. В най-голяма степен на готовност – изчистени са малкото технически забележки, които имаше от предишния доклад. Изчистени са техническите бележки, които биха могли да възникнат по програмата, забелязани от другите. Изчистват се забележките по ИСУН и най-вероятно първият одитен доклад, който ще бъде представен в Брюксел, ще бъде по Оперативна програма „Регионално развитие”.
Не по същия начин седи въпросът с „Околна среда”, но там също има такъв подход – стъпка по стъпка, приоритет по приоритет отстраняване на проблемите. Общо взето, това мога да ви кажа по координацията.
Предприети са доста стъпки за изчистване на ИСУН-а, изключително технически – не бих искала да ви занимавам с тях. Искам да уверя всички, тъй като имаше притеснения в Брюксел дали ще продължат редовните месечни срещи на вицепремиера с ръководствата на оперативните програми – продължават. Като съберем достатъчно точки, повдигнати от ръководителите на оперативните програми, планираме такава среща в най-скоро време. В оперативен порядък правим седмични срещи на заместник-министрите, отговорни за оперативните програми, на които изчистваме много хоризонтални въпроси. Изключително полезно е.
Сигурно правим и още много други неща, за които в момента не се сещам. Общо взето, в момента звеното, Съветът е зает с решаване на извънредни ситуации. Смятам, че като решим приоритетно тези извънредни ситуации и премахнем недостатъците, ще преминем към по-системна, регулярна работа. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Николова, за обстойния доклад – какво се е случило до момента и това, което сте забелязали вие.
Колеги, откривам дискусията. Имате ли въпроси?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Първо, така както всички депутати се обединихме около мнението, че трябва да стартираме незабавно срещите с министрите, именно за да се гарантира приемственост и последователност и да не се изтърват срокове, започнахме с това първо заседание и изслушване на вицепремиера и министър на финансите господин Дянков и неговия екип. Надявам се в следващите заседания да продължим със срещи с останалите министри, тъй като сроковете (аз ще кажа по-късно кои) подпират и къде има въпроси, които се налага, и то спешно, да се решават.
От направения от господин Дянков коментар правя заключение, което е съвсем естествено. На министър Дянков му е простено, че не познава ситуацията, предвид неговото дълго отсъствие от страната - далеч от европейската проблематика. Съжалявам, че екипът, който му е готвил материала, не му е представил фактическата ситуация със съответната достоверност. Съвсем накратко, по хронология, макар че това изобщо е несъществено, започвайки с това, че е имало два центъра на координация в бившето правителство – това категорично не отговаря на истината. Известно е, че звеното във финансите беше на пряко функционално подчинение на вицепремиера и именно беше осигурена тази координация, за която получихме толкова високи оценки от Брюксел. Това ми се струва най-дребният технически въпрос, който не заслужава такова специално внимание.
По-важното са съществените въпроси, на които смятам, че трябва да отделим внимание, а именно коментарът за одитното звено. Трябва да върна лентата назад и да информирам, защото предполагам, че и министър Дянков не е бил информиран в детайли: преди една година, м. октомври 2008 г., Комисията постави въпроса именно за одитния орган – че той трябва да бъде издиган в своя статут, трябва да бъде политически независим и професионално по-добре обезпечен поради факта, че самата професия одитор за една страна като България е сравнително нова и няма толкова много кадри, особено в държавната администрация. Всички добри, опитни и международно сертифицирани са в големите одитни компании, които са представени в България. Поради тази причина с бившия министър Орешарски стартирахме това преструктуриране и съответно от м. януари беше изградена независима, ситуирана като независима, агенция към министъра на финансите – Агенция за централен одит, към която бяха привлечени съответно одитори от четирите големи компании с цел изграждане и доизграждане административния капацитет на Агенцията и обучение на младите одитори, за да може наистина да съществува добре функциониращ наш одитен орган. Да не се прибягва към непрекъснато външно одитиране – така наречения принцип на аутсорсинга. Тук имаме пълно единомислие, че този централен одитен орган трябва да бъде достатъчно стабилен, професионално добре стоящ и политически независим, защото това е довереният орган на Европейската комисия в България.
По отношение на административния капацитет сме на едно и също мнение, министър Дянков, че той трябва да бъде по-нататък доизграждан и по-нататък усъвършенстван и обучаван, и то не само по всички оперативни програми, особено по Програмата за развитие на селските райони. Тук трябва да отворя една скоба – неприятно съм изненадана, че госпожа Николова освободи експерти, които бяха не-политически лица, а експерти в дирекцията в Министерския съвет.
По отношение на Централната информационна система трябва да кажа, че миналата година през м. август стартира процесът. На всички, които имат малко или повече опит с административен капацитет и с управление на административни процеси, трябва да е ясно, че чудеса за дни не стават и че след процедурата, която беше проведена през м. август, започна изграждането на Централната информационна система. На практика тя е с пълна функционалност от края на м. юни. Целият проект трябва да завърши до края на м. декември тази календарна година.
По отношение на „Джеръми” и „Джесика” подготовката, която беше направена с Европейската банка за възстановяване и развитие, доведе до приключване и финализиране, до подписването на споразуменията. И двете програми, и двата инструмента са в ход, така че просто трябва да бъдат прилагани.
Това, за което искам да попитам министър Дянков и екипа, е свързано със съществени въпроси. Оценките „несъответствие”, за които става дума. Категорично не мога да се съглася с казаното от госпожа Николова, че се занимават с извънредни ситуации. Трябва да се продължи процесът на работа след всичко, което беше направено и което беше препотвърдено от Европейската комисия. Става дума точно за оценките „несъответствие” и конкретно говоря за това, че техническите пропуски, които бяха изброени в оценките, направени от нашия Централен одитен орган, трябваше да бъдат коригирани.
Госпожо Николова, все пак е редно да чуем срокове, в които тези отстранени пропуски и наново направени одити ще бъдат изпратени в Европейската комисия. Известно е, че стартираните искания за междинни плащания за четири или пет от програмите са направени. Госпожа Инджова ще каже. Ако са направени за „Регионално развитие” и „Околна среда” – прекрасно. В крайна сметка е добре да има някаква яснота във времето кога оценките „несъответствие” ще бъдат изпратени в Комисията. Да е ясно и кога можем да очакваме потвърждението на тези положителни оценки.
Следващият мой въпрос е свързан с Оперативна програма „Административен капацитет”, която беше прехвърлена към Министерството на финансите. Известно е, че трябваше да има спешно организиран Комитет по наблюдение и да последва промяна в редица нормативни и поднормативни актове, за да не се стига до фундаментална промяна на програмата. Съответно тя да продължи безпрепятствено да работи, като се има предвид, че до края на календарната година имаше за разплащане около 30 млн. лева.
Следващото: основни въпроси, свързани с работата по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, където има нужда от съответно ускоряване и продължаване на работата по програмата именно поради факта, че сме в икономическа криза. Съответно работата с общините.
По Програмата за развитие на селските райони не смятам да коментирам, защото вчера имахме специално заседание и разговаряхме подробно и надълго с министър Найденов. Аз съм много удовлетворена от вчерашната дискусия.
Завършвам с въпроса за магистрала „Люлин”. Очакването – Вие знаете, господин министър – и на Комисията е да се продължи с темпото, което беше създадено и наваксването, което беше направено, така че магистрала „Люлин” през лятото на следващата година да бъде завършена. Надявам се, че чуждите експерти, които още от лятото на миналата година аз осигурих от Германия, и занапред ще бъдат ползвани по целесъобразност, за да могат да консултират Агенция „Пътища”.
По темата инфраструктурни проекти основните неща, които трябва да бъдат във фокуса на внимание: това, което в рамките на последната година не беше направено – именно капацитетът, който да се занимава с проектирането и с менажирането на проектите, с процедурите и подготовката на големите тръжни процедури, където България няма достатъчно опит.
Връщам се на Оперативна програма „Конкурентоспособност” – да търсим там възможности за усъвършенстване на модела за прилагане на програмата, защото той, за съжаление, в момента не е оптимален. Не достигат консултациите към малките и средни предприятия, няма и съответно възможност за финансово подпомагане на тези малки и средни предприятия. Препращането им да търсят кредити от банките на практика обезсмисля прилагането на програмата и затруднява ползването на средствата по програмата. Това са съществените въпроси, с които би трябвало да се занимаваме - пак повтарям, малките и средни предприятия по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, инфраструктурните проекти и по-нататъшното подпомагане на общините. Аз очаквам да получа отговор на така поставените въпроси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Мисля, че на предишното заседание гласувахме за граница на изказванията. Сложихме граница от 3 минути и е добре да спазваме това правило, което сме приели единодушно. Така че ще Ви помоля да припомняте преди изказванията – може би не сме свикнали всички, че това е доброволна конвенция, която сме постигнали помежду си с гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Съгласявам се с Вас, господин Агов и се опитвам да се придържаме вече към този правилник.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Госпожа Николова ще отговори на някои въпроси. Искам само да коментирам по една тема, с която съм се занимавал доста напоследък и това е работата на одитния орган.
Госпожа Плугчиева каза едва ли не, че това е някакъв огромен успех - неин и на предишното правителство. Това е абсолютен провал. Трябва да се каже, че петте оценки за съответствие, които са пратени, всичките са върнати. Те са върнати не така плахо – че нещо не е направено, а са върнати, понеже нищо, което е трябвало да се направи, не е станало добре. Така че като се говори за огромния ви успех, хубаво е да си кажете, че в някои неща се провалихте.
Да тръгнем от това: „някъде нещо пробвахме, но не стана – съжалявам. Аз съжалявам, че не съм го направил и искрено ще ви помагам оттук нататък да го направите”. Не да ни разказвате как е бил огромен успех и сега да ни съветвате как ние по други неща трябва да работим.
Най-големият проблем, който в момента срещаме, е с тези пет негативни оценки. Ние тепърва в много кратки срокове трябва да се справим с останалите две оценки, а не както е станало това при вас.
ЮЛИАНА НИКОЛОВА: Ако ми позволите, ще започна не от началото.
Госпожо Плугчиева, изключително съжалявам, че не се обърнахте да ме попитате за освобождаването – никого не съм освободила. Аз съм назначена в Министерския съвет от 1 септември. От тази дата от хората, които вие сте оставили, са били освободени само членовете на политическия кабинет на вицепремиера и хората, чиито временни договори са изтичали. Както се казва, следвам съвета на Ръмсвелт, че на война отиваш с армията, която имаш. Нямаме време за нова армия. Никого не съм освободила. Попитайте хората си.
Позволете ми да отправя една молба към Вас: ако имате нужда от информация, много Ви моля, не се обръщайте към държавни служители. Питайте мен, питайте министър Дянков – цялата информация ще Ви бъде дадена, защото в противен случай се поставя на изпитание лоялността към Вас или към новата администрация. Няма да бъде скрита никаква информация, вярвайте ми.
По отношение на забележката за координацията. Не сме си го измислили ние. В така наречения работен документ, приложен към поздравителното писмо на комисаря Семетски, на първо място беше изведен въпросът за дублирането на координацията и изчистването на този дублаж. По този повод правителството адресира с постановлението това, което беше направено.
По отношение капацитета на одитния орган отчитаме това, което е свършено. Тревожното в петте оценки е, че във всички пет върнати има едно и също изречение: „Буди сериозно недоумение сред службите на Комисията защо при толкова сериозни рискови констатации в одитните доклади одитният орган си е позволил да даде неквалифицирано становище, което е сериозният аргумент за това, че капацитетът в одитния орган не е достатъчно добър.”
Второ, одитният орган, за разлика от вътрешните одитори, в себе си има одитори, които нямат сертификат да работят. Проблемът и целта, която си поставяме – на тези хора да им бъде помогнато да се явят на изпит, да получат такъв сертификат за одитор, да е признат сертификат, да не работят непризнати хора там. Съжалявам, ако нарушавам добрия тон, който си бях поставила.
Нямаше време да ви съобщя, че едно от първите неща, които реши на заседанието си, е да се създаде специален мониторинг върху 14, признати за рискови, проекта по ИСПА, един от които е магистрала „Люлин”. Както ви казах, за този специален мониторинг, специален механизъм за институционална подкрепа на рисковите проекти поради огромната им важност на вчерашното заседание, което беше свикано по сигнал, имаше решение и то заработи.
Освен това, на първото заседание беше взето решение да се създаде механизъм, да се изведе модел, включително този, който вие сте препоръчали за магистрала „Люлин”, за управление на проекти с повече отговорност – по-скоро като корпоративен модел за управление на проекти да се даде институционална подкрепа, съжалявам че закъсня, и да се върви напред.
По отношение на „Конкурентоспособност” всички си даваме сметка, че наистина е изключително важна и поради това, независимо от всички пречки, колегите в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма са взели всяка една стъпка. Самият факт, че от 15 юли до 31 август са подписани повече от 350 договора за малки и средни предприятия, показва, че наистина се проверява и всичко, което е годно, се подписва, за да се върви напред.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Има думата господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, господин Танчев.
Уважаеми господин вицепремиер, колеги! Аз имам един кратък въпрос и една молба към Вас.
Краткият въпрос е следният. След настъпилите структурни изменения в Агенция „Пътна инфраструктура” по отношение формата на нейното ръководство и нейната подчиненост имаме ли пълни гаранции, че дирекциите в Брюксел няма да поискат нови одити на системите, което да доведе неизбежно до забавяне на някои действия? Тоест имаме ли достатъчни гаранции?
Молбата ми към Вас е следната. Положихме изключителни усилия в края на предния мандат да придвижим един проект, който е финансиран от Световната банка. Това е проектът за общинска инфраструктура. Той има пряко отношение към управлението на европейските фондове, в частност – Оперативна програма „Околна среда”, за изработване на така наречените мастер планове на всички регионални ВиК-та плюс над 41 агломерации. Моята информация, за съжаление, е, че към днешна дата, 50 дни по-късно, няма движение. Там нещата бяха доведени до това да се проведат еднодневни преговори между Световната банка, трите министерства – на финансите, на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите, за да се придвижи проектът. Между другото, липсата на тези мастер планове е сериозен риск за изпълнението на Оперативна програма „Околна среда”. Няма да споменавам, че там е компонентът, който е свързан с четири ключови язовира, които чакат от много време. Така че моята молба лично към Вас е да се заемете с този въпрос и да бъде придвижен. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Господин Дянков, искате ли да отговорите на въпроса?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: По отношение на втората част искам да кажа, че вчера се състоя среща между представители на Световната банка и министрите на регионалното развитие, екологията и моя заместник-министър. И аз бях там. Така че този процес започна да се движи.
ЮЛИАНА НИКОЛОВА: По отношение промяната на НАПИ с приемането на закона бяха проведени консултации с Брюксел. Доколкото българското правителство пое ангажимент, че няма да прави промени в структурата на НАПИ като такава, дискутира се, че промените не са съществени. Няма да отворя одитното досие, което е достатъчно поне по отношение на ИСПА.
По отношение на Оперативна програма „Транспорт” НАПИ или вече както се нарича е бенефициент – не изисква промяна на наръчниците. Дискутира се, имаме го предвид. Ангажиментът за непромяна на структурата, управляваща ИСПА, е достатъчен за Брюксел. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Колеги, имате ли други въпроси?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, понеже няколко пъти се спомена автомагистрала „Люлин”, в пресата беше изнесена информация, че има отпуснати пари за автомагистрала „Люлин”, както и за друг проект от тези 14 критични. Ставаше въпрос за отсечката, която е за терминала Никопол - Турну Мъгуреле. Спомням се, че по времето, когато трябваше да бъде открита първата петкилометрова отсечка на автомагистрала „Люлин” от представител на Европейската комисия, не бяха забити даже колчетата за въпросните пет километра.
Въпросът ми към Вас е следният: парите по тези два проекта, които са отпуснати, в наличност ли са или са похарчени? Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря.
Госпожа Инджова ще отговори.
СИЛВИЯ ИНДЖОВА: За конкретното питане не мога да Ви дам отговор, но мога да Ви уверя в това, че всички средства са налични и се осигуряват във всеки един момент, в който Агенцията ги поиска. Имат спесимени от първия ден, в който е настъпила промяна в ръководството, така че да няма прекъсване на процеса. Няма причини, сведени до нашето внимание, които да са довели до прекъсване на финансовия поток.
Дали са похарчени парите – трябва да направим справка, за да Ви дадем отчет.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Инджова за този отговор.
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Към средата на миналата година имаше сериозно закъснение в ИСУН. Рискът беше на практика да спре финансирането, ако ИСУН не задейства, така както трябва, защото това в крайна сметка е управлението и наблюдението.
Искам да Ви попитам: какво е състоянието днес и ако има все още недостатъци в ИСУН, кога ще бъдат преодолени и на какво се дължат?
Аз лично не можах да си обясня преди година защо трябваше да се доразработва ИСУН. Така и не намерих обяснение в загадъчната обстановка, в която работихме в последните години. Това беше една енигматична обстановка около европейските фондове.
Вторият ми въпрос е за административния капацитет. Вчера директорът на Фонд „Земеделие” каза, че ще назначат 200 души по линията на техническа помощ.
Аз си задавам въпроса: откъде са тези 200 души, които са подготвени? Особено ако се направят в регионалните служби, където да се прехвърли гледането на проектите. Вероятно същото се отнася и до останалите оперативни програми и въобще оценките на проектите.
Според мен това е невъзможен за решаване въпрос в кадрово отношение. Мислили ли сте как да се преодолее, защото пък изоставането в оценките на проектите означава неусвояване на парите? Като дойде междинната оценка догодина, това означава да се препратим към бюджета от 13-та нататък на Комисията. Започва един омагьосан кръг. Аз лично започвам да се стряскам насън, когато се сетя какво предстои за всичкото това нещо.
Сиреч: имате ли ясен план как да бъде преодоляно всичкото това? Дали ще има аутсорсване, дали ще има косорсване, или каквото и сорсване да е? Във всички случаи обаче това сорсване не е налице. Аз знам в няколко региона какъв е капацитетът. Той е под масата – няма друг капацитет. Така че искам да ми нахвърлите светлина по този въпрос. Изключително тежко е изоставането по подготовката за административния капацитет.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Агов, за този въпрос.
Мисля, че от доклада, който сме получили от Министерството на финансите, всички тук са запознати със сериозното изоставане на тези програми - смятам, че е основателен въпросът.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЮЛИАНА НИКОЛОВА: По отношение на ИСУН защо и какво поражда проблемите? Може би прекалено амбициозната задача, която е поставена в началото на ИСУН. Прекалено амбициозната система, която да бъде изградена, която, между другото, не ни се иска в така наречените оценки „несъответствие”.
Дълъг е разговорът, така или иначе го има. Срокът, както каза госпожа Плугчиева, е системата да бъде изцяло функционална до края на годината. Това, което ние сме си поставили като задача – адресираните високо рискови слабости да бъдат с много ясни коригиращи мерки. Корективни мерки, които да адресират, които да казват кога, защо и как. Ясно разписани, с отговорности и кой да го направи.
В момента, както е направена оценката „несъответствие”, колегите ще ме поправят, както се изисква по двата регламента – 1083 и 1828, системата отговаря. Ако търсехме проста оценка на съответствието, системата отговаря – може да получи оценка на съответствието. Проблемът е, че ние сме предоставили системен одит, който на този етап никой не ни е искал. Констатираните там обаче слабости трябва да бъдат адресирани. Не можем да го оставим. Създали сме си сами повече работа, ако ме разбирате какво искам да кажа.
Иначе бихме могли да получим оценка на съответствието. Все едно – така или иначе трябва да го решим.
Госпожо Плугчиева, връщам се на Вашия въпрос. Утре имаме първа среща за коригираните, на вече готовите. Дори в Европейската комисия ни помолиха: моля, не бързайте, закъснейте със седмица – огледайте всичко от всички страни. Поради тази причина отказвам да съобщавам срокове. Неофициално ви казвам – утре правим първа среща, за да дискутираме проблемите.
„Административен капацитет” – сложен е въпрос. Това, което се опитваме да правим в момента – правим една система да използваме ресурсите на всичките технически програми, така че, да речем, по хоризонталните въпроси да обучаваме хората съвместно.
Проблемът е с аутсорсването – тази хубава българска дума. Да го възложим на някой друг, защото се оказва, че механизмът да проверим за конфликт на интереси външни оценители е изключително затруднен. В повечето случаи наемането на външни оценители би ни създало повече проблеми. Мислим по темата, ще излезем в хода на това, на което аз казвам регулярна работа, редовна работа. Ще искаме да намерим решение. Някое от следващите заседания на Съвета ще бъде адресирано точно по засилване на административния капацитет.
Главното усилие в момента ще бъде насочено срещу спиране на текучеството. Анализът, който има, от всички източници досега показва, че той не е толкова заради заплащане, колкото е за управление. Така че ще бъдат адресирани тези мерки.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Заповядайте, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Само една малка добавка. Понеже в предишната си работа съм се занимавал с доста информационни системи, лично се опитах да разбера как ИСУН работи като система. Според мен тя показва точно това, с което и аз започнах – липсата на координация в работата по усвояване на европейските фондове. Ако се запознаете със системата ИСУН, тя ми напомня и, общо взето, задачата е била дадена така: вие, инженерите, си направете система, която на вас най ви харесва, а за какво ние ще я използваме, това на вас не ви трябва. Всъщност тя не е направена (затова е проблемът, че не е направена), но е замислена като някакъв върховен ефект от инженерна гледна точка. А това за какво трябва да се използва, което е доста по-елементарно, просто не са го мислили. Координацията я няма там.
Информационна красавица, но този, който трябва да се информира, не е бил там, като се е задавало това задание. Заради това сме на този етап – системата не е готова и дори като е готова, ще бъде много, много по-сложна, отколкото е необходимо. Точно това, с което аз започнах – че има Министерство на финансите, има Министерски съвет, уж имало някаква координация. Понеже сега съм и от двете страни, виждам хората и от двете страни. Те казват, че координацията е била нулева.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: От това, което казвате, аз разбирам и това е молбата, защото в крайна сметка е изключително важно какви сигнали даваме и специално към Вас, господин Дянков. Аз не бих употребил думата „провалили се”, а бих казал, че може би сме се престарали, което в оперативен порядък може да е същото като ефект. Мисля си и трябва да го кажа на тази маса, че ако не се научим да даваме ясни сигнали – общи, национални, няма да вървим напред. Ние го изтърпяхме на гърба си – миналото минало. Действително трябва да бъдем по-внимателни в квалификациите, защото в крайна сметка това е национална задача. Тя не е нито политическа, нито партийна, някаква конкретна. Аз препоръчвам да се обединим около това да бъдем по-внимателни. Благодаря.
АСЕН АГОВ: Аз възразявам на подобни препоръки, господин председателю. Ще кажа защо възразявам, ако ми позволи господин Михалевски да го репликирам.
Такова национално съгласие и такива единни сигнали четири години никой не търсеше – казвам това нещо абсолютно отговорно, защото съм свидетел на всичко това. Всеки опит да се изгради консенсусна позиция по европейската политика беше отритван абсолютно високомерно. Това е добре също да се каже на тази маса. Така че сега да получавам препоръки и да градя консенсус! Нямам нищо против – винаги съм бил за това да има консенсус, но когато четири години си отхвърлял този консенсус, натрупал си куп негативи, в момента трябва да се положат огромни, титанични усилия, за да бъдат преодолени и сега изведнъж да търсим консенсус! Простете ми, аз не виждам морала в цялата тази история.
Простете ми за тази реакция, господин председателю, но когато слагаме нещата на масата и си даваме препоръки, е добре да се спомним нашата практика от съвсем близкото минало.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Господин вицепремиер, на Вас и на Вашия екип първо искам да пожелая успех в бъдещата ви работа!
Въпросът ми има малко частен характер, минава през думите на господин Михалевски. Той спомена за четири ключови язовира, които са недостроени. Аз предполагам, че се досещам за единия – вероятно това е яз. „Кюстендил”. Той е с време за изграждане към момента около 20 години. През последните три-четири години строителството е спряно. Там са заровени огромни средства, стената е изградена до половината, има изградени частично и други съоръжения. За съжаление, само в предизборно време минава някакъв полъх отгоре над съоръжението и нещата спират дотам.
През въпроса на господин Михалевски бих искал да Ви помоля, ако е възможно, да проверите как стоят нещата и естествено, ако е възможно, да се направи нещо за тези съоръжения. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: И аз благодаря. В момента не мога да отговоря, не съм запознат, но ще проверя.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Госпожо Плугчиева, имате думата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз благодаря, че още веднъж получавам думата и ще спазя регламента, който сме приели.
Господин министър, аз не получих отговор по Оперативната програма „Административен капацитет”, която така или иначе работи и трябва да продължи да работи.
Освен това, позволявам си, защото в основното изказване, което направих, не коментирах и не поставих въпроса, но накратко темата за спрените водни проекти по Оперативна програма „Околна среда”. Това е много важна тема. Ако в момента няма готовност за отговор, просто си позволявам да поставя на Вашето внимание: с моя заповед бяха спрени няколко проекта и трябва да е ясна ситуацията с тях.
Накрая ще си позволя една реплика към господин Агов: трябва да сме наясно, господин Агов, да не се неглижират нещата и да се признаят. След като старото правителство установи своите грешки, има доблестта да си признае и да предприеме съответните корективни мерки. Като на бивш член на Външната комисия, господин Агов, и на Комисията по европейски въпроси трябва да Ви припомня, че аз съм идвала всеки месец да докладвам на комисията за напредъка и на всеки 15 дни съм давала пресконференция за изпълнение на ангажиментите, които са свързани с еврофондовете.
Ако си направите труда да отворите старите вестници, много ясно и точно може да се види какво правителството е правило, докъде е стигало, с кое е успяло и с кое – не, точно в духа на национално отговорната политика и ангажимент, който носим към собствените си граждани.
Затова моят апел към Вас е да не се политизират нещата. Това е апелът и молбата ми към министър Дянков и екипа му. Да не се забравя, че управлението на фондовете не е нито ляво, нито дясно, а се иска професионализъм, прозрачност и нужната отговорност, за да могат да бъдат използвани по целесъобразност.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз мисля, че всички сме се обединили и още в началото подчертах нашата подкрепа, че това е тема, която не трябва да се политизира. Мисля, че това е становището и на правителството. Смятам, че всички вървим в тази посока. Можете да ме допълните, ако има нещо.
ЮЛИАНА НИКОЛОВА: Личната моя амбиция винаги е била такава.
По отношение на спрените водни проекти на яз. „Кюстендил” ще Ви дадем писмена информация, след като проверим прецизно. Една от другите препоръки в този работен документ на Комисията беше приоритизиране на проектите в екологията с оглед изпълнение на ангажименти на държавата. Ще проверим за спрените водни проекти – всички включени проекти са важни, държавата не може да мине без нито един от тях. Така или иначе си има ангажименти. Ще проверим и двете и ще Ви отговорим писмено.
Има проведена среща в Брюксел, тъй като правителството е поело ангажимент да продължи политиката за публичната администрация. Ще бъдат направени съответните проекти, програмата няма да бъде спирана. Промени в наръчници вследствие на структурните промени в правителството. Хората, които работят, административният капацитет там е запазен, което означава осигурена приемственост. Ще се гледа по възможно най-плавния начин да бъде преодоляно преструктурирането.
По отношение на дирекциите в Министерството на финансите и Министерския съвет – възложила съм на всички колеги, които ще работят с мен, да направят така наречения излизащ и влизащ план, така че да не се създадат сътресения и прекъсване в системата. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Николова.
Колеги, имате ли други въпроси или коментари?
Ще си позволя и аз да задам един въпрос в края на дискусията.
Предвид факта, че основният инструмент, който трябва да следи за двойно финансиране на проекти – ИСУН е система, която все още не е напълно функционираща, какъв е механизмът, който в момента предвиждате да ни пази от едно такова нещо?
Другият ми въпрос: каква е визията относно функциите на Министерството на финансите в процеса на разработване на инвестиционна стратегия и провеждане на национална инвестиционна политика в бюджетния сектор? Предвид дали част от функциите на дирекция „Управление на средствата от Европейския съюз”, свързани с планирането на публичните инвестиции, което беше отделно звено в рамките на Министерството на финансите, дали ще има такова, което да се занимава с това нещо? Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз ще отговоря на последния въпрос, а колежката - на първия.
Това звено за публични инвестиции си остава в Министерството на финансите и всъщност прераства в дирекция, от отдел в дирекция, предвид важността на този проблем. От тази гледна точка ще има пълна приемственост.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: По отношение на двойното финансиране. В ежедневната работа нещата стоят така: правим го на ръка, от абсолютно всички финансови инструменти проектите идват в дирекция „Управление на средствата от Европейския съюз” и хората гледат проект по проект. Това наистина е заложено да го прави по-нататък ИСУН. Надяваме се докъм м. декември, когато наистина бъде завършена изцяло системата, да може да обменя информация и със САП, и с други системи на управляващи органи. Това ще може да го прави системата, това е един от крайните резултати, които очакваме тя да постига. Към момента – да, наистина, това го правим на ръка.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря ви за обстойните доклади и отговори, които ни дадохте.
Колеги, има ли други въпроси? Няма.
Благодарим на господин Дянков и на госпожа Николова за времето, което ни отделиха, както и на госпожа Инджова и госпожа Кръстева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: И ние благодарим.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Предлагам да продължим с втора точка от дневния ред:
Представяне и обсъждане на позицията на Министерския съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) и за изменение на Директива 2004/39/ЕО и Директива 2009/.../ЕО.
Предлагам да дадем думата на представителите на Министерския съвет да ни запознаят с няколко думи с тяхното виждане. Заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН, заместник-председател на Комисията за финансов надзор: Благодаря Ви, господин председател.
Ще се опитам възможно най-кратко да резюмирам проекта на директива, по който сме изразили принципни бележки по някои дискусионни моменти.
Проектът на директива има за цел да въведе разрешителен и надзорен режим за лицата, които управляват алтернативни и инвестиционни фондове. На практика това са така наречените хеч фондове. Това предложение за директива е направено от Европейската комисия, като част от общата програма за по-добро регламентиране на финансовите пазари във връзка с финансовата криза.
Целта на директивата е да въведе режим върху лицата, които управляват хеч фондовете, не върху самите хеч фондове. Въведени са дефиниции по отношение на това какво представляват фондовете за алтернативни инвестиции и спрямо кои такива фондове ще се прилага правният режим. Предвидено е този режим да се прилага спрямо фондове, чиито портфейли съдържат активи от поне 100 млн. евро, както и за фондовете, чиито активи са над 500 млн. евро, когато обаче нямат левъридж и когато не предоставят на инвеститорите права за обратно изкупуване.
След това в директивата е предвиден, разработен самият режим, по който да се осъществява единният паспорт на фондовете. Предвидена е процедура за трансгранично уведомяване, по силата на която съответната информация ще се предоставя на приемащата държава членка. Предвидено е държавите членки да могат да разрешат предлагането на инвеститорите на дребно в рамките на своите територии, както и да могат да наложат допълнителни регулаторни гаранции за тази цел.
Становищата, които са изразени от други държави – членки на Европейския съюз. Като цяло повечето държави членки подкрепят приемането на тази директива, но не подкрепят подхода на Европейската комисия всички алтернативни фондове да се слагат под общ знаменател. Повечето държави членки са поставили въпроса, че трябва да се направи разграничение между фондовете, които носят по-сериозен системен риск.
Сред бележките е повдигнат въпросът за това да се въведе по-добър синхрон на предложената регулация с останалото законодателство в сектора, както и принципни бележки срещу това управляващите такива фондове от трети страни да могат да ги предлагат свободно на територията на европейския пазар.
Позицията на Република България съвпада в голяма степен с току-що изброените няколко позиции, като подкрепяме въвеждането на прагове, под които съответно няма да се прилагат изискванията за разрешителен и надзорен режим. Смятаме обаче, че трябва по-точно да се конкретизират субектите, спрямо които ще се прилага този режим, тъй като в момента дефиницията за алтернативните инвестиционни фондове е прекалено широка и на практика би могло да се стигне до тълкуване, че всяко предприятие, в което има повече от двама инвеститори и има активи повече от 100 млн. евро, ще подлежи на този специален разрешителен и надзорен режим. Това на практика би означавало неимоверно увеличение на административната тежест и огромен натиск върху увеличаване на административния ресурс от страна на държавата за осъществяване на този надзор.
Смятаме, че категорично от обхвата на директивата трябва да бъдат изключени пенсионните фондове, тъй като това би променило характера на регулацията на българските пенсионни фондове. Смятаме, че трябва по-точно да бъде разписано взаимодействието между надзорните органи, така че по-ефективно да се осъществява надзорът и предлагането на тези фондове.
Последната ни бележка е принципно срещу това свободно да могат да се предлагат акции на алтернативни инвестиционни фондове при мениджъри от трети държави, тъй като това е възможно да създаде режим, при който е по-изгодно фондовете да се регистрират в трети държави и съответно, включително и за данъчни цели, да се окаже много по-неизгодно въвеждането на настоящата регулация. Това е позицията. Ако имате въпроси, разбира се, сме готови да отговорим.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за представянето на вашата позиция.
Колеги, имате ли някакви въпроси относно представянето на позицията на Министерския съвет по тази точка? Нямаме въпроси.
Предлагам да гласуваме. – Всички сме „за” (18 гласа „за”), „против” и „въздържали се” няма.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
Представяне и обсъждане на позицията на Министерския съвет по т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) – Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска служба за подпомагане предоставянето на убежище.
Давам думата на експертите от Министерския съвет, които са тук, да ни запознаят.
Госпожо Георгиева, заповядайте.
ЕМИЛИЯ ГЕОРГИЕВА: През м. февруари 2009 г. Европейската комисия представи своето предложение за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, която да работи със съответните национални органи за сближаване на техните практики и за улесняване на сътрудничеството между тях. Цифрите понастоящем показват, че практиката в 27-те държави – членки на Европейския съюз, по отношение на молбите за международна закрила е различна. Например един иракчанин има 71% шанс да получи закрила в една държава членка и едва 2% в друга държава членка. Именно затова службата ще помага за координиране на често различаващите се подходи към бежанците. Основна цел е засилване на практическото сътрудничество и координиране на практическата подкрепа за тези страни, които се сблъскват със специфичен и непропорционално висок натиск върху националните системи за предоставяне на убежище.
Освен това, службата ще организира програми за обучение на национални служители, ще събира и обменя информация, ще предоставя научна и техническа помощ за доразвиване на политиката и законодателството в областта на убежището.
Европейската служба ще формира екипи от национални експерти, които да бъдат командировани при извънредни ситуации, като например внезапна вълна от хора, търсещи закрила, което би могло да спомогне за облекчаване на тежестта върху страни, които са основни входни точки към Съюза.
Службата ще бъде финансирана от наличните средства за бежанци от бюджета на Общността. Създава се под формата на агенция, ще се управлява от управителен съвет, в който участват представители на всяка държава членка. Очаква се да започне работа най-рано през 2010 г. Седалището ще бъде в една от държавите членки и България е представила своята кандидатура за това да приеме службата на своя територия.
В заключение ще кажа, че България подкрепя становището за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, защото така ще се разширят възможностите за разрешаване на конкретно възникнали проблеми, свързани с разглеждането на молби за закрила и ще се усъвършенства националната система за убежище. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Георгиева.
Колеги, имате ли въпроси по тази точка?
Заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Извинявам се, много съжалявам, но не разбрах вашите позиции, за да зная как да ви задам въпросите.
По принцип бих искал да ни кажете какво е вашето виждане, по-точно виждането на Министерския съвет: една много важна агенция, която почти не се коментира в обществото, е Агенцията за бежанците. Ние сме външна граница на Европейския съюз и то в регион, в който тези, които искат убежище, не са от най-предпочитаните може би за Европейския съюз гости. Това е един от пътищата да бъдат, наред с многото изселени хора, които търсят убежище, инфилтрирани хора, които не са може би най-добрите ни приятели. Какво е вашето виждане в тази насока и как Европейският съюз вижда нашата позиция? Много добре е, че ние кандидатстваме за домакин на тази служба. Благодаря.
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ, председател на Държавната агенция за бежанците: Както чухте нашата позиция, на Министерския съвет, е да се подкрепи създаването на тази служба, тъй като трябва да се координират действията на всички страни членки в тази област. Това, което разбирам от подтекста на въпроса Ви, е станалото напоследък известно като идея закриване на държавни агенции. За това ли точно питате?
Според моето скромно мнение това ще ни навреди на кандидатурата, тъй като другите кандидати са Малта и Кипър и имат своите шансове. Доколкото зная, Румъния от този месец също е кандидат. Би трябвало да се подкрепи с всички сили и опити за европейско лоби тази идея, тъй като ще ни окаже голяма помощ в нашата работа.
Що се отнася до Агенцията, притокът на бежанци за България не е толкова голям. Общо взето, макар че сме страна членка, не представляваме голям интерес за хората от Близкия Изток. Средно около хиляда души на година идват при нас с молба за убежище. Това е с няколко думи. Тази служба е нова идея, но в перспектива е много удачно решение за България, тъй като ние сме и външна граница на Съюза.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Мичев.
Надявам се, донякъде отговори на Вашия въпрос. Аз също имах подобен въпрос, но мисля, че го покрихте, така че няма да отнемам повече време.
Колеги, има ли други въпроси относно тази позиция? Няма.
Предлагам да гласуваме. – Всички сме „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Благодаря ви, господин Мичев и госпожо Георгиева, за обстойните коментари. Желая ви приятен ден!
Последната точка:
Разни.
Имате ли някакви коментари или въпроси? Няма.
Закривам заседанието. Благодаря ви, колеги.
(Закрито в 16,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ
№ 6
На 17 септември 2009 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на информация от ръководството на Съвета за управление на средствата от ЕС към Министерския съвет за напредъка до момента при изграждане на новата структура за координация на мерките, свързани с изпълнението на правителствената политика за икономическо и социално развитие на страната, финансирани със средства от ЕС и планираните в тази област действия занапред, за състоянието и ефективността на институционалната система за координация и контрол на европейските фондове в България, за текущото състояние на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН) и др.
2. Представяне и обсъждане на позицията на Министерския съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) и за изменение на Директива 2004/39/ЕО и Директива 2009/.../ЕО.
3. Представяне и обсъждане на позицията на Министерския съвет по т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) – Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска служба за подпомагане предоставянето на убежище.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от господин Светлин Танчев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ:Уважаеми колеги, имаме пълен кворум, откривам заседанието.
Тук сме поканили г-н Симеон Дянков – заместник-министър председател и министър на финансите, г-жа Юлиана Николова – секретар на Съвета за управление на средствата от ЕС към МС, експерти, за да ни информират за напредъка до момента при изграждане на новата структура за координация на мерките, свързани с изпълнението на правителствената политика за икономическо и социално развитие на страната, финансирани със средства от ЕС и планираните в тази област действия занапред, за състоянието и ефективността на институционалната система за координация и контрол на европейските фондове в България, за текущото състояние на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН) и др.
Давам думата на г-н Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ:
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители,
Към Министерството на финансите от една страна съществува ИА „ОСЕС”, а от друга дирекция „Вътрешен контрол”, която отговаря за изграждането на единната методология за дейността на вътрешния одит. Тези две звена се допълват до някаква степен, но до някаква степен на етапи може да си противоречат.
Одитният орган изпълнява функциите и дейността си изцяло чрез използване на външна експертиза – досега по-скоро е изпълнявал, става въпрос за Изпълнителната агенция, което според моя екип препятства изграждането на необходимия вътрешен капацитет. Това е проблем, който ние тепърва трябва да решаваме. Утре примерно аз имам среща с външните и вътрешните одитори – общо взето, големите четири одиторски фирми главно изпълняват тези задачи досега. Проблемът там е, че, макар да са контрактори един вид и изпълняват тези задачи, те всъщност не носят никаква отговорност. Отговорността е на вътрешните одитори, хората в Изпълнителната агенция, но те реално не правят работата. Има разминаване между тези, които правят работата и тези, които носят отговорност. Една част от проблема на върнатите ни оценки според мен е това.
Друг проблем е недостатъчният административен капацитет и в одитния орган, и в Националната агенция „Пътна структура” особено, и в Държавния фонд „Земеделие”, както знаете и сте чули напоследък. И в самите отделни институции, които споменах, и в партньорството между тези институции е липсвал почти напълно.
Още три-четири проблема, които ние трябва в бърз срок да решим. Оценяването на проектните предложения по процедурите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по някои оперативни програми, примерно „Околна среда” и „Конкурентоспособност”, се извършва твърде дълго време. Така че се получава едно забавяне на тези оценки. Оттам вече – по цялата верига.
Недостатъчна проектна готовност на големите оперативни програми. Става въпрос особено за „Околна среда”, до някаква степен и за „Транспорт”. При този недостиг на качествени проекти голяма част от подготовката на проекти е в начален етап.
Две последни неща: стартирането на финансовите инструменти „Джеръми” и „Джесика” тепърва предстои, макар че вече е дадена някаква основа за тези финансови инструменти. Реално те все още не работят.
Последно – нещо, което аз споменах. Европейската комисия не е приела издадените от одитния орган оценки за съответствие на системите за управление и контрол и приложимото законодателство, а 5 такива оценки са върнати, както и придружаващите ги одитни доклади на всички български оперативни програми, които досега са били подадени. Две не са подадени – „Околна среда” и „Регионално развитие”, така че там има възможност да се поучим от предишните грешки и точно това става в момента.
Това са осемте-деветте основни проблема, които ние до някаква степен наследихме, до някаква степен анализирахме. На тази база оттук нататък вече искаме да променим системата и променяме системата, така че всички тези недостатъци да могат в кратък срок да се запълнят.
Какво точно вече е направено от гледна точка на организация, контрол и какво предстои да се прави бих искал госпожа Николова в малко повече подробности да обясни.
ЮЛИАНА НИКОЛОВА: Добър ден! Благодаря ви за поканата. Позволете ми да ви поздравя с „Вяра, Надежда и Любов”! Хубаво е първото съвместно заседание да бъде на такъв ден. Не вярвам, че ще имаме всички тези неща, взети заедно, но пък си заслужава да опитаме.
По отношение на координацията. Първата стъпка, която направи правителството, е да вземе решение координацията да се измести към Министерския съвет, в центъра на правителството. Смея да кажа, че следващата стъпка не е иновативна, не е революционна – тя е развиване на стъпки, предприети преди това правителство. Координацията, измествайки се в Министерския съвет, има общата цел да създаде единен център. Предвижда отново Съвет за управление на средствата и отново този съвет се състои от министри, отговорни за оперативните програми. Отново този съвет се води от заместник министър-председател, на когото със заповед на министър-председателя е възложено да отговаря за фондовете. Един-единствен заместник-министър участва – заместник-министърът на вътрешните работи. Всичко друго е на ниво министри. Тоест най-висока политическа отговорност.
До този момент, днес е седемнадесети, Съветът се е събирал два пъти неофициално и един път официално. Първата среща се състоя на 7 септември – беше ръководена лично от министър-председателя. Прие обща позиция за това какво продължаваме по фондовете. Общата позиция, ако ми позволите да я изложа с няколко думи съвсем накратко, е, че ще се осигури непрекъснатост в управлението на фондовете. Никакви резки и революционни промени в механизмите или в системите за управление няма да бъдат предприемани, защото правителството си дава ясна сметка, че всяка такава стъпка води до спиране изпълнението на програмите, отново одобряване на системите, нови одити и води до твърде голямо закъснение във времето за използване на средствата.
Второто от основните послания на това първо заседание беше, че ще се надгражда административен капацитет. Ще се надгражда над този, който има.
Третото основно решение, което беше взето, е за това, че ще продължават съвместните усилия за преодоляване конфликтите на интереси. А може би най-важното решение, което беше взето на този съвет, е, че всякакви опити за политическа намеса при вземане на решения по търгове или за определяне на изпълнители, каквото и да е, ще бъдат премахвани в самото начало. Това – от първото заседание.
Второто заседание всъщност беше вчера. Там се вземаха оперативни решения, които обаче действат веднага. Възникна проблем с автомагистрала „Люлин” по отношение на работните визи на част от работниците. Вчера беше организирана срещата. Проблемът е решен по начин, който удовлетворява изпълнителя на проекта, но удовлетворява и българската страна. Преодоляно е това спиране. В момента на възникване на проблема се търсят решения, подобрява се координацията. Всички тези стъпки бяха предложени на Комисията по време на посещението на правителството.
Нещо, което беше приветствано с особени адмирации от всички – че ще подходи координирано при решаване на проблемите с оценките за съответствие. Координирано, тоест общ координиран подход – не по оперативна програма, а координирано – за всички заедно. При внимателно четене и ако всички заедно четат забележките, освен тези, които са за хоризонталните, ще се види, че много конкретни бележки – техническите, по оперативните програми са едни и същи. Най-естественото нещо – там, където дадена бележка отсъства, да се вземе решението, поради което не е направена бележката, тя да се разпространи и да се адаптира за другите оперативни програми. Този подход работи – вече работи, вече е координиран, изпратени са таблиците, всички работят по тях по съвършено синхронен начин. Поставили сме си определени условия.
Ако ми позволите, без да поставям срокове, защото одитният орган конкретно ни помоли да не го притискаме със срокове, задачата, която сме си поставили, е приоритет по приоритет. В най-голяма степен на готовност за представяне на нов одитен доклад е Оперативна програма „Регионално развитие”. В най-голяма степен на готовност – изчистени са малкото технически забележки, които имаше от предишния доклад. Изчистени са техническите бележки, които биха могли да възникнат по програмата, забелязани от другите. Изчистват се забележките по ИСУН и най-вероятно първият одитен доклад, който ще бъде представен в Брюксел, ще бъде по Оперативна програма „Регионално развитие”.
Не по същия начин седи въпросът с „Околна среда”, но там също има такъв подход – стъпка по стъпка, приоритет по приоритет отстраняване на проблемите. Общо взето, това мога да ви кажа по координацията.
Предприети са доста стъпки за изчистване на ИСУН-а, изключително технически – не бих искала да ви занимавам с тях. Искам да уверя всички, тъй като имаше притеснения в Брюксел дали ще продължат редовните месечни срещи на вицепремиера с ръководствата на оперативните програми – продължават. Като съберем достатъчно точки, повдигнати от ръководителите на оперативните програми, планираме такава среща в най-скоро време. В оперативен порядък правим седмични срещи на заместник-министрите, отговорни за оперативните програми, на които изчистваме много хоризонтални въпроси. Изключително полезно е.
Сигурно правим и още много други неща, за които в момента не се сещам. Общо взето, в момента звеното, Съветът е зает с решаване на извънредни ситуации. Смятам, че като решим приоритетно тези извънредни ситуации и премахнем недостатъците, ще преминем към по-системна, регулярна работа. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Николова, за обстойния доклад – какво се е случило до момента и това, което сте забелязали вие.
Колеги, откривам дискусията. Имате ли въпроси?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Първо, така както всички депутати се обединихме около мнението, че трябва да стартираме незабавно срещите с министрите, именно за да се гарантира приемственост и последователност и да не се изтърват срокове, започнахме с това първо заседание и изслушване на вицепремиера и министър на финансите господин Дянков и неговия екип. Надявам се в следващите заседания да продължим със срещи с останалите министри, тъй като сроковете (аз ще кажа по-късно кои) подпират и къде има въпроси, които се налага, и то спешно, да се решават.
От направения от господин Дянков коментар правя заключение, което е съвсем естествено. На министър Дянков му е простено, че не познава ситуацията, предвид неговото дълго отсъствие от страната - далеч от европейската проблематика. Съжалявам, че екипът, който му е готвил материала, не му е представил фактическата ситуация със съответната достоверност. Съвсем накратко, по хронология, макар че това изобщо е несъществено, започвайки с това, че е имало два центъра на координация в бившето правителство – това категорично не отговаря на истината. Известно е, че звеното във финансите беше на пряко функционално подчинение на вицепремиера и именно беше осигурена тази координация, за която получихме толкова високи оценки от Брюксел. Това ми се струва най-дребният технически въпрос, който не заслужава такова специално внимание.
По-важното са съществените въпроси, на които смятам, че трябва да отделим внимание, а именно коментарът за одитното звено. Трябва да върна лентата назад и да информирам, защото предполагам, че и министър Дянков не е бил информиран в детайли: преди една година, м. октомври 2008 г., Комисията постави въпроса именно за одитния орган – че той трябва да бъде издиган в своя статут, трябва да бъде политически независим и професионално по-добре обезпечен поради факта, че самата професия одитор за една страна като България е сравнително нова и няма толкова много кадри, особено в държавната администрация. Всички добри, опитни и международно сертифицирани са в големите одитни компании, които са представени в България. Поради тази причина с бившия министър Орешарски стартирахме това преструктуриране и съответно от м. януари беше изградена независима, ситуирана като независима, агенция към министъра на финансите – Агенция за централен одит, към която бяха привлечени съответно одитори от четирите големи компании с цел изграждане и доизграждане административния капацитет на Агенцията и обучение на младите одитори, за да може наистина да съществува добре функциониращ наш одитен орган. Да не се прибягва към непрекъснато външно одитиране – така наречения принцип на аутсорсинга. Тук имаме пълно единомислие, че този централен одитен орган трябва да бъде достатъчно стабилен, професионално добре стоящ и политически независим, защото това е довереният орган на Европейската комисия в България.
По отношение на административния капацитет сме на едно и също мнение, министър Дянков, че той трябва да бъде по-нататък доизграждан и по-нататък усъвършенстван и обучаван, и то не само по всички оперативни програми, особено по Програмата за развитие на селските райони. Тук трябва да отворя една скоба – неприятно съм изненадана, че госпожа Николова освободи експерти, които бяха не-политически лица, а експерти в дирекцията в Министерския съвет.
По отношение на Централната информационна система трябва да кажа, че миналата година през м. август стартира процесът. На всички, които имат малко или повече опит с административен капацитет и с управление на административни процеси, трябва да е ясно, че чудеса за дни не стават и че след процедурата, която беше проведена през м. август, започна изграждането на Централната информационна система. На практика тя е с пълна функционалност от края на м. юни. Целият проект трябва да завърши до края на м. декември тази календарна година.
По отношение на „Джеръми” и „Джесика” подготовката, която беше направена с Европейската банка за възстановяване и развитие, доведе до приключване и финализиране, до подписването на споразуменията. И двете програми, и двата инструмента са в ход, така че просто трябва да бъдат прилагани.
Това, за което искам да попитам министър Дянков и екипа, е свързано със съществени въпроси. Оценките „несъответствие”, за които става дума. Категорично не мога да се съглася с казаното от госпожа Николова, че се занимават с извънредни ситуации. Трябва да се продължи процесът на работа след всичко, което беше направено и което беше препотвърдено от Европейската комисия. Става дума точно за оценките „несъответствие” и конкретно говоря за това, че техническите пропуски, които бяха изброени в оценките, направени от нашия Централен одитен орган, трябваше да бъдат коригирани.
Госпожо Николова, все пак е редно да чуем срокове, в които тези отстранени пропуски и наново направени одити ще бъдат изпратени в Европейската комисия. Известно е, че стартираните искания за междинни плащания за четири или пет от програмите са направени. Госпожа Инджова ще каже. Ако са направени за „Регионално развитие” и „Околна среда” – прекрасно. В крайна сметка е добре да има някаква яснота във времето кога оценките „несъответствие” ще бъдат изпратени в Комисията. Да е ясно и кога можем да очакваме потвърждението на тези положителни оценки.
Следващият мой въпрос е свързан с Оперативна програма „Административен капацитет”, която беше прехвърлена към Министерството на финансите. Известно е, че трябваше да има спешно организиран Комитет по наблюдение и да последва промяна в редица нормативни и поднормативни актове, за да не се стига до фундаментална промяна на програмата. Съответно тя да продължи безпрепятствено да работи, като се има предвид, че до края на календарната година имаше за разплащане около 30 млн. лева.
Следващото: основни въпроси, свързани с работата по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, където има нужда от съответно ускоряване и продължаване на работата по програмата именно поради факта, че сме в икономическа криза. Съответно работата с общините.
По Програмата за развитие на селските райони не смятам да коментирам, защото вчера имахме специално заседание и разговаряхме подробно и надълго с министър Найденов. Аз съм много удовлетворена от вчерашната дискусия.
Завършвам с въпроса за магистрала „Люлин”. Очакването – Вие знаете, господин министър – и на Комисията е да се продължи с темпото, което беше създадено и наваксването, което беше направено, така че магистрала „Люлин” през лятото на следващата година да бъде завършена. Надявам се, че чуждите експерти, които още от лятото на миналата година аз осигурих от Германия, и занапред ще бъдат ползвани по целесъобразност, за да могат да консултират Агенция „Пътища”.
По темата инфраструктурни проекти основните неща, които трябва да бъдат във фокуса на внимание: това, което в рамките на последната година не беше направено – именно капацитетът, който да се занимава с проектирането и с менажирането на проектите, с процедурите и подготовката на големите тръжни процедури, където България няма достатъчно опит.
Връщам се на Оперативна програма „Конкурентоспособност” – да търсим там възможности за усъвършенстване на модела за прилагане на програмата, защото той, за съжаление, в момента не е оптимален. Не достигат консултациите към малките и средни предприятия, няма и съответно възможност за финансово подпомагане на тези малки и средни предприятия. Препращането им да търсят кредити от банките на практика обезсмисля прилагането на програмата и затруднява ползването на средствата по програмата. Това са съществените въпроси, с които би трябвало да се занимаваме - пак повтарям, малките и средни предприятия по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, инфраструктурните проекти и по-нататъшното подпомагане на общините. Аз очаквам да получа отговор на така поставените въпроси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Мисля, че на предишното заседание гласувахме за граница на изказванията. Сложихме граница от 3 минути и е добре да спазваме това правило, което сме приели единодушно. Така че ще Ви помоля да припомняте преди изказванията – може би не сме свикнали всички, че това е доброволна конвенция, която сме постигнали помежду си с гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Съгласявам се с Вас, господин Агов и се опитвам да се придържаме вече към този правилник.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Госпожа Николова ще отговори на някои въпроси. Искам само да коментирам по една тема, с която съм се занимавал доста напоследък и това е работата на одитния орган.
Госпожа Плугчиева каза едва ли не, че това е някакъв огромен успех - неин и на предишното правителство. Това е абсолютен провал. Трябва да се каже, че петте оценки за съответствие, които са пратени, всичките са върнати. Те са върнати не така плахо – че нещо не е направено, а са върнати, понеже нищо, което е трябвало да се направи, не е станало добре. Така че като се говори за огромния ви успех, хубаво е да си кажете, че в някои неща се провалихте.
Да тръгнем от това: „някъде нещо пробвахме, но не стана – съжалявам. Аз съжалявам, че не съм го направил и искрено ще ви помагам оттук нататък да го направите”. Не да ни разказвате как е бил огромен успех и сега да ни съветвате как ние по други неща трябва да работим.
Най-големият проблем, който в момента срещаме, е с тези пет негативни оценки. Ние тепърва в много кратки срокове трябва да се справим с останалите две оценки, а не както е станало това при вас.
ЮЛИАНА НИКОЛОВА: Ако ми позволите, ще започна не от началото.
Госпожо Плугчиева, изключително съжалявам, че не се обърнахте да ме попитате за освобождаването – никого не съм освободила. Аз съм назначена в Министерския съвет от 1 септември. От тази дата от хората, които вие сте оставили, са били освободени само членовете на политическия кабинет на вицепремиера и хората, чиито временни договори са изтичали. Както се казва, следвам съвета на Ръмсвелт, че на война отиваш с армията, която имаш. Нямаме време за нова армия. Никого не съм освободила. Попитайте хората си.
Позволете ми да отправя една молба към Вас: ако имате нужда от информация, много Ви моля, не се обръщайте към държавни служители. Питайте мен, питайте министър Дянков – цялата информация ще Ви бъде дадена, защото в противен случай се поставя на изпитание лоялността към Вас или към новата администрация. Няма да бъде скрита никаква информация, вярвайте ми.
По отношение на забележката за координацията. Не сме си го измислили ние. В така наречения работен документ, приложен към поздравителното писмо на комисаря Семетски, на първо място беше изведен въпросът за дублирането на координацията и изчистването на този дублаж. По този повод правителството адресира с постановлението това, което беше направено.
По отношение капацитета на одитния орган отчитаме това, което е свършено. Тревожното в петте оценки е, че във всички пет върнати има едно и също изречение: „Буди сериозно недоумение сред службите на Комисията защо при толкова сериозни рискови констатации в одитните доклади одитният орган си е позволил да даде неквалифицирано становище, което е сериозният аргумент за това, че капацитетът в одитния орган не е достатъчно добър.”
Второ, одитният орган, за разлика от вътрешните одитори, в себе си има одитори, които нямат сертификат да работят. Проблемът и целта, която си поставяме – на тези хора да им бъде помогнато да се явят на изпит, да получат такъв сертификат за одитор, да е признат сертификат, да не работят непризнати хора там. Съжалявам, ако нарушавам добрия тон, който си бях поставила.
Нямаше време да ви съобщя, че едно от първите неща, които реши на заседанието си, е да се създаде специален мониторинг върху 14, признати за рискови, проекта по ИСПА, един от които е магистрала „Люлин”. Както ви казах, за този специален мониторинг, специален механизъм за институционална подкрепа на рисковите проекти поради огромната им важност на вчерашното заседание, което беше свикано по сигнал, имаше решение и то заработи.
Освен това, на първото заседание беше взето решение да се създаде механизъм, да се изведе модел, включително този, който вие сте препоръчали за магистрала „Люлин”, за управление на проекти с повече отговорност – по-скоро като корпоративен модел за управление на проекти да се даде институционална подкрепа, съжалявам че закъсня, и да се върви напред.
По отношение на „Конкурентоспособност” всички си даваме сметка, че наистина е изключително важна и поради това, независимо от всички пречки, колегите в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма са взели всяка една стъпка. Самият факт, че от 15 юли до 31 август са подписани повече от 350 договора за малки и средни предприятия, показва, че наистина се проверява и всичко, което е годно, се подписва, за да се върви напред.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Има думата господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, господин Танчев.
Уважаеми господин вицепремиер, колеги! Аз имам един кратък въпрос и една молба към Вас.
Краткият въпрос е следният. След настъпилите структурни изменения в Агенция „Пътна инфраструктура” по отношение формата на нейното ръководство и нейната подчиненост имаме ли пълни гаранции, че дирекциите в Брюксел няма да поискат нови одити на системите, което да доведе неизбежно до забавяне на някои действия? Тоест имаме ли достатъчни гаранции?
Молбата ми към Вас е следната. Положихме изключителни усилия в края на предния мандат да придвижим един проект, който е финансиран от Световната банка. Това е проектът за общинска инфраструктура. Той има пряко отношение към управлението на европейските фондове, в частност – Оперативна програма „Околна среда”, за изработване на така наречените мастер планове на всички регионални ВиК-та плюс над 41 агломерации. Моята информация, за съжаление, е, че към днешна дата, 50 дни по-късно, няма движение. Там нещата бяха доведени до това да се проведат еднодневни преговори между Световната банка, трите министерства – на финансите, на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите, за да се придвижи проектът. Между другото, липсата на тези мастер планове е сериозен риск за изпълнението на Оперативна програма „Околна среда”. Няма да споменавам, че там е компонентът, който е свързан с четири ключови язовира, които чакат от много време. Така че моята молба лично към Вас е да се заемете с този въпрос и да бъде придвижен. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Господин Дянков, искате ли да отговорите на въпроса?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: По отношение на втората част искам да кажа, че вчера се състоя среща между представители на Световната банка и министрите на регионалното развитие, екологията и моя заместник-министър. И аз бях там. Така че този процес започна да се движи.
ЮЛИАНА НИКОЛОВА: По отношение промяната на НАПИ с приемането на закона бяха проведени консултации с Брюксел. Доколкото българското правителство пое ангажимент, че няма да прави промени в структурата на НАПИ като такава, дискутира се, че промените не са съществени. Няма да отворя одитното досие, което е достатъчно поне по отношение на ИСПА.
По отношение на Оперативна програма „Транспорт” НАПИ или вече както се нарича е бенефициент – не изисква промяна на наръчниците. Дискутира се, имаме го предвид. Ангажиментът за непромяна на структурата, управляваща ИСПА, е достатъчен за Брюксел. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Колеги, имате ли други въпроси?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, понеже няколко пъти се спомена автомагистрала „Люлин”, в пресата беше изнесена информация, че има отпуснати пари за автомагистрала „Люлин”, както и за друг проект от тези 14 критични. Ставаше въпрос за отсечката, която е за терминала Никопол - Турну Мъгуреле. Спомням се, че по времето, когато трябваше да бъде открита първата петкилометрова отсечка на автомагистрала „Люлин” от представител на Европейската комисия, не бяха забити даже колчетата за въпросните пет километра.
Въпросът ми към Вас е следният: парите по тези два проекта, които са отпуснати, в наличност ли са или са похарчени? Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря.
Госпожа Инджова ще отговори.
СИЛВИЯ ИНДЖОВА: За конкретното питане не мога да Ви дам отговор, но мога да Ви уверя в това, че всички средства са налични и се осигуряват във всеки един момент, в който Агенцията ги поиска. Имат спесимени от първия ден, в който е настъпила промяна в ръководството, така че да няма прекъсване на процеса. Няма причини, сведени до нашето внимание, които да са довели до прекъсване на финансовия поток.
Дали са похарчени парите – трябва да направим справка, за да Ви дадем отчет.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Инджова за този отговор.
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Към средата на миналата година имаше сериозно закъснение в ИСУН. Рискът беше на практика да спре финансирането, ако ИСУН не задейства, така както трябва, защото това в крайна сметка е управлението и наблюдението.
Искам да Ви попитам: какво е състоянието днес и ако има все още недостатъци в ИСУН, кога ще бъдат преодолени и на какво се дължат?
Аз лично не можах да си обясня преди година защо трябваше да се доразработва ИСУН. Така и не намерих обяснение в загадъчната обстановка, в която работихме в последните години. Това беше една енигматична обстановка около европейските фондове.
Вторият ми въпрос е за административния капацитет. Вчера директорът на Фонд „Земеделие” каза, че ще назначат 200 души по линията на техническа помощ.
Аз си задавам въпроса: откъде са тези 200 души, които са подготвени? Особено ако се направят в регионалните служби, където да се прехвърли гледането на проектите. Вероятно същото се отнася и до останалите оперативни програми и въобще оценките на проектите.
Според мен това е невъзможен за решаване въпрос в кадрово отношение. Мислили ли сте как да се преодолее, защото пък изоставането в оценките на проектите означава неусвояване на парите? Като дойде междинната оценка догодина, това означава да се препратим към бюджета от 13-та нататък на Комисията. Започва един омагьосан кръг. Аз лично започвам да се стряскам насън, когато се сетя какво предстои за всичкото това нещо.
Сиреч: имате ли ясен план как да бъде преодоляно всичкото това? Дали ще има аутсорсване, дали ще има косорсване, или каквото и сорсване да е? Във всички случаи обаче това сорсване не е налице. Аз знам в няколко региона какъв е капацитетът. Той е под масата – няма друг капацитет. Така че искам да ми нахвърлите светлина по този въпрос. Изключително тежко е изоставането по подготовката за административния капацитет.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Агов, за този въпрос.
Мисля, че от доклада, който сме получили от Министерството на финансите, всички тук са запознати със сериозното изоставане на тези програми - смятам, че е основателен въпросът.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЮЛИАНА НИКОЛОВА: По отношение на ИСУН защо и какво поражда проблемите? Може би прекалено амбициозната задача, която е поставена в началото на ИСУН. Прекалено амбициозната система, която да бъде изградена, която, между другото, не ни се иска в така наречените оценки „несъответствие”.
Дълъг е разговорът, така или иначе го има. Срокът, както каза госпожа Плугчиева, е системата да бъде изцяло функционална до края на годината. Това, което ние сме си поставили като задача – адресираните високо рискови слабости да бъдат с много ясни коригиращи мерки. Корективни мерки, които да адресират, които да казват кога, защо и как. Ясно разписани, с отговорности и кой да го направи.
В момента, както е направена оценката „несъответствие”, колегите ще ме поправят, както се изисква по двата регламента – 1083 и 1828, системата отговаря. Ако търсехме проста оценка на съответствието, системата отговаря – може да получи оценка на съответствието. Проблемът е, че ние сме предоставили системен одит, който на този етап никой не ни е искал. Констатираните там обаче слабости трябва да бъдат адресирани. Не можем да го оставим. Създали сме си сами повече работа, ако ме разбирате какво искам да кажа.
Иначе бихме могли да получим оценка на съответствието. Все едно – така или иначе трябва да го решим.
Госпожо Плугчиева, връщам се на Вашия въпрос. Утре имаме първа среща за коригираните, на вече готовите. Дори в Европейската комисия ни помолиха: моля, не бързайте, закъснейте със седмица – огледайте всичко от всички страни. Поради тази причина отказвам да съобщавам срокове. Неофициално ви казвам – утре правим първа среща, за да дискутираме проблемите.
„Административен капацитет” – сложен е въпрос. Това, което се опитваме да правим в момента – правим една система да използваме ресурсите на всичките технически програми, така че, да речем, по хоризонталните въпроси да обучаваме хората съвместно.
Проблемът е с аутсорсването – тази хубава българска дума. Да го възложим на някой друг, защото се оказва, че механизмът да проверим за конфликт на интереси външни оценители е изключително затруднен. В повечето случаи наемането на външни оценители би ни създало повече проблеми. Мислим по темата, ще излезем в хода на това, на което аз казвам регулярна работа, редовна работа. Ще искаме да намерим решение. Някое от следващите заседания на Съвета ще бъде адресирано точно по засилване на административния капацитет.
Главното усилие в момента ще бъде насочено срещу спиране на текучеството. Анализът, който има, от всички източници досега показва, че той не е толкова заради заплащане, колкото е за управление. Така че ще бъдат адресирани тези мерки.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Заповядайте, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Само една малка добавка. Понеже в предишната си работа съм се занимавал с доста информационни системи, лично се опитах да разбера как ИСУН работи като система. Според мен тя показва точно това, с което и аз започнах – липсата на координация в работата по усвояване на европейските фондове. Ако се запознаете със системата ИСУН, тя ми напомня и, общо взето, задачата е била дадена така: вие, инженерите, си направете система, която на вас най ви харесва, а за какво ние ще я използваме, това на вас не ви трябва. Всъщност тя не е направена (затова е проблемът, че не е направена), но е замислена като някакъв върховен ефект от инженерна гледна точка. А това за какво трябва да се използва, което е доста по-елементарно, просто не са го мислили. Координацията я няма там.
Информационна красавица, но този, който трябва да се информира, не е бил там, като се е задавало това задание. Заради това сме на този етап – системата не е готова и дори като е готова, ще бъде много, много по-сложна, отколкото е необходимо. Точно това, с което аз започнах – че има Министерство на финансите, има Министерски съвет, уж имало някаква координация. Понеже сега съм и от двете страни, виждам хората и от двете страни. Те казват, че координацията е била нулева.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: От това, което казвате, аз разбирам и това е молбата, защото в крайна сметка е изключително важно какви сигнали даваме и специално към Вас, господин Дянков. Аз не бих употребил думата „провалили се”, а бих казал, че може би сме се престарали, което в оперативен порядък може да е същото като ефект. Мисля си и трябва да го кажа на тази маса, че ако не се научим да даваме ясни сигнали – общи, национални, няма да вървим напред. Ние го изтърпяхме на гърба си – миналото минало. Действително трябва да бъдем по-внимателни в квалификациите, защото в крайна сметка това е национална задача. Тя не е нито политическа, нито партийна, някаква конкретна. Аз препоръчвам да се обединим около това да бъдем по-внимателни. Благодаря.
АСЕН АГОВ: Аз възразявам на подобни препоръки, господин председателю. Ще кажа защо възразявам, ако ми позволи господин Михалевски да го репликирам.
Такова национално съгласие и такива единни сигнали четири години никой не търсеше – казвам това нещо абсолютно отговорно, защото съм свидетел на всичко това. Всеки опит да се изгради консенсусна позиция по европейската политика беше отритван абсолютно високомерно. Това е добре също да се каже на тази маса. Така че сега да получавам препоръки и да градя консенсус! Нямам нищо против – винаги съм бил за това да има консенсус, но когато четири години си отхвърлял този консенсус, натрупал си куп негативи, в момента трябва да се положат огромни, титанични усилия, за да бъдат преодолени и сега изведнъж да търсим консенсус! Простете ми, аз не виждам морала в цялата тази история.
Простете ми за тази реакция, господин председателю, но когато слагаме нещата на масата и си даваме препоръки, е добре да се спомним нашата практика от съвсем близкото минало.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Господин вицепремиер, на Вас и на Вашия екип първо искам да пожелая успех в бъдещата ви работа!
Въпросът ми има малко частен характер, минава през думите на господин Михалевски. Той спомена за четири ключови язовира, които са недостроени. Аз предполагам, че се досещам за единия – вероятно това е яз. „Кюстендил”. Той е с време за изграждане към момента около 20 години. През последните три-четири години строителството е спряно. Там са заровени огромни средства, стената е изградена до половината, има изградени частично и други съоръжения. За съжаление, само в предизборно време минава някакъв полъх отгоре над съоръжението и нещата спират дотам.
През въпроса на господин Михалевски бих искал да Ви помоля, ако е възможно, да проверите как стоят нещата и естествено, ако е възможно, да се направи нещо за тези съоръжения. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: И аз благодаря. В момента не мога да отговоря, не съм запознат, но ще проверя.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Госпожо Плугчиева, имате думата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз благодаря, че още веднъж получавам думата и ще спазя регламента, който сме приели.
Господин министър, аз не получих отговор по Оперативната програма „Административен капацитет”, която така или иначе работи и трябва да продължи да работи.
Освен това, позволявам си, защото в основното изказване, което направих, не коментирах и не поставих въпроса, но накратко темата за спрените водни проекти по Оперативна програма „Околна среда”. Това е много важна тема. Ако в момента няма готовност за отговор, просто си позволявам да поставя на Вашето внимание: с моя заповед бяха спрени няколко проекта и трябва да е ясна ситуацията с тях.
Накрая ще си позволя една реплика към господин Агов: трябва да сме наясно, господин Агов, да не се неглижират нещата и да се признаят. След като старото правителство установи своите грешки, има доблестта да си признае и да предприеме съответните корективни мерки. Като на бивш член на Външната комисия, господин Агов, и на Комисията по европейски въпроси трябва да Ви припомня, че аз съм идвала всеки месец да докладвам на комисията за напредъка и на всеки 15 дни съм давала пресконференция за изпълнение на ангажиментите, които са свързани с еврофондовете.
Ако си направите труда да отворите старите вестници, много ясно и точно може да се види какво правителството е правило, докъде е стигало, с кое е успяло и с кое – не, точно в духа на национално отговорната политика и ангажимент, който носим към собствените си граждани.
Затова моят апел към Вас е да не се политизират нещата. Това е апелът и молбата ми към министър Дянков и екипа му. Да не се забравя, че управлението на фондовете не е нито ляво, нито дясно, а се иска професионализъм, прозрачност и нужната отговорност, за да могат да бъдат използвани по целесъобразност.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз мисля, че всички сме се обединили и още в началото подчертах нашата подкрепа, че това е тема, която не трябва да се политизира. Мисля, че това е становището и на правителството. Смятам, че всички вървим в тази посока. Можете да ме допълните, ако има нещо.
ЮЛИАНА НИКОЛОВА: Личната моя амбиция винаги е била такава.
По отношение на спрените водни проекти на яз. „Кюстендил” ще Ви дадем писмена информация, след като проверим прецизно. Една от другите препоръки в този работен документ на Комисията беше приоритизиране на проектите в екологията с оглед изпълнение на ангажименти на държавата. Ще проверим за спрените водни проекти – всички включени проекти са важни, държавата не може да мине без нито един от тях. Така или иначе си има ангажименти. Ще проверим и двете и ще Ви отговорим писмено.
Има проведена среща в Брюксел, тъй като правителството е поело ангажимент да продължи политиката за публичната администрация. Ще бъдат направени съответните проекти, програмата няма да бъде спирана. Промени в наръчници вследствие на структурните промени в правителството. Хората, които работят, административният капацитет там е запазен, което означава осигурена приемственост. Ще се гледа по възможно най-плавния начин да бъде преодоляно преструктурирането.
По отношение на дирекциите в Министерството на финансите и Министерския съвет – възложила съм на всички колеги, които ще работят с мен, да направят така наречения излизащ и влизащ план, така че да не се създадат сътресения и прекъсване в системата. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Николова.
Колеги, имате ли други въпроси или коментари?
Ще си позволя и аз да задам един въпрос в края на дискусията.
Предвид факта, че основният инструмент, който трябва да следи за двойно финансиране на проекти – ИСУН е система, която все още не е напълно функционираща, какъв е механизмът, който в момента предвиждате да ни пази от едно такова нещо?
Другият ми въпрос: каква е визията относно функциите на Министерството на финансите в процеса на разработване на инвестиционна стратегия и провеждане на национална инвестиционна политика в бюджетния сектор? Предвид дали част от функциите на дирекция „Управление на средствата от Европейския съюз”, свързани с планирането на публичните инвестиции, което беше отделно звено в рамките на Министерството на финансите, дали ще има такова, което да се занимава с това нещо? Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз ще отговоря на последния въпрос, а колежката - на първия.
Това звено за публични инвестиции си остава в Министерството на финансите и всъщност прераства в дирекция, от отдел в дирекция, предвид важността на този проблем. От тази гледна точка ще има пълна приемственост.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: По отношение на двойното финансиране. В ежедневната работа нещата стоят така: правим го на ръка, от абсолютно всички финансови инструменти проектите идват в дирекция „Управление на средствата от Европейския съюз” и хората гледат проект по проект. Това наистина е заложено да го прави по-нататък ИСУН. Надяваме се докъм м. декември, когато наистина бъде завършена изцяло системата, да може да обменя информация и със САП, и с други системи на управляващи органи. Това ще може да го прави системата, това е един от крайните резултати, които очакваме тя да постига. Към момента – да, наистина, това го правим на ръка.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря ви за обстойните доклади и отговори, които ни дадохте.
Колеги, има ли други въпроси? Няма.
Благодарим на господин Дянков и на госпожа Николова за времето, което ни отделиха, както и на госпожа Инджова и госпожа Кръстева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: И ние благодарим.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Предлагам да продължим с втора точка от дневния ред:
Представяне и обсъждане на позицията на Министерския съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) и за изменение на Директива 2004/39/ЕО и Директива 2009/.../ЕО.
Предлагам да дадем думата на представителите на Министерския съвет да ни запознаят с няколко думи с тяхното виждане. Заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН, заместник-председател на Комисията за финансов надзор: Благодаря Ви, господин председател.
Ще се опитам възможно най-кратко да резюмирам проекта на директива, по който сме изразили принципни бележки по някои дискусионни моменти.
Проектът на директива има за цел да въведе разрешителен и надзорен режим за лицата, които управляват алтернативни и инвестиционни фондове. На практика това са така наречените хеч фондове. Това предложение за директива е направено от Европейската комисия, като част от общата програма за по-добро регламентиране на финансовите пазари във връзка с финансовата криза.
Целта на директивата е да въведе режим върху лицата, които управляват хеч фондовете, не върху самите хеч фондове. Въведени са дефиниции по отношение на това какво представляват фондовете за алтернативни инвестиции и спрямо кои такива фондове ще се прилага правният режим. Предвидено е този режим да се прилага спрямо фондове, чиито портфейли съдържат активи от поне 100 млн. евро, както и за фондовете, чиито активи са над 500 млн. евро, когато обаче нямат левъридж и когато не предоставят на инвеститорите права за обратно изкупуване.
След това в директивата е предвиден, разработен самият режим, по който да се осъществява единният паспорт на фондовете. Предвидена е процедура за трансгранично уведомяване, по силата на която съответната информация ще се предоставя на приемащата държава членка. Предвидено е държавите членки да могат да разрешат предлагането на инвеститорите на дребно в рамките на своите територии, както и да могат да наложат допълнителни регулаторни гаранции за тази цел.
Становищата, които са изразени от други държави – членки на Европейския съюз. Като цяло повечето държави членки подкрепят приемането на тази директива, но не подкрепят подхода на Европейската комисия всички алтернативни фондове да се слагат под общ знаменател. Повечето държави членки са поставили въпроса, че трябва да се направи разграничение между фондовете, които носят по-сериозен системен риск.
Сред бележките е повдигнат въпросът за това да се въведе по-добър синхрон на предложената регулация с останалото законодателство в сектора, както и принципни бележки срещу това управляващите такива фондове от трети страни да могат да ги предлагат свободно на територията на европейския пазар.
Позицията на Република България съвпада в голяма степен с току-що изброените няколко позиции, като подкрепяме въвеждането на прагове, под които съответно няма да се прилагат изискванията за разрешителен и надзорен режим. Смятаме обаче, че трябва по-точно да се конкретизират субектите, спрямо които ще се прилага този режим, тъй като в момента дефиницията за алтернативните инвестиционни фондове е прекалено широка и на практика би могло да се стигне до тълкуване, че всяко предприятие, в което има повече от двама инвеститори и има активи повече от 100 млн. евро, ще подлежи на този специален разрешителен и надзорен режим. Това на практика би означавало неимоверно увеличение на административната тежест и огромен натиск върху увеличаване на административния ресурс от страна на държавата за осъществяване на този надзор.
Смятаме, че категорично от обхвата на директивата трябва да бъдат изключени пенсионните фондове, тъй като това би променило характера на регулацията на българските пенсионни фондове. Смятаме, че трябва по-точно да бъде разписано взаимодействието между надзорните органи, така че по-ефективно да се осъществява надзорът и предлагането на тези фондове.
Последната ни бележка е принципно срещу това свободно да могат да се предлагат акции на алтернативни инвестиционни фондове при мениджъри от трети държави, тъй като това е възможно да създаде режим, при който е по-изгодно фондовете да се регистрират в трети държави и съответно, включително и за данъчни цели, да се окаже много по-неизгодно въвеждането на настоящата регулация. Това е позицията. Ако имате въпроси, разбира се, сме готови да отговорим.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за представянето на вашата позиция.
Колеги, имате ли някакви въпроси относно представянето на позицията на Министерския съвет по тази точка? Нямаме въпроси.
Предлагам да гласуваме. – Всички сме „за” (18 гласа „за”), „против” и „въздържали се” няма.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
Представяне и обсъждане на позицията на Министерския съвет по т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) – Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска служба за подпомагане предоставянето на убежище.
Давам думата на експертите от Министерския съвет, които са тук, да ни запознаят.
Госпожо Георгиева, заповядайте.
ЕМИЛИЯ ГЕОРГИЕВА: През м. февруари 2009 г. Европейската комисия представи своето предложение за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, която да работи със съответните национални органи за сближаване на техните практики и за улесняване на сътрудничеството между тях. Цифрите понастоящем показват, че практиката в 27-те държави – членки на Европейския съюз, по отношение на молбите за международна закрила е различна. Например един иракчанин има 71% шанс да получи закрила в една държава членка и едва 2% в друга държава членка. Именно затова службата ще помага за координиране на често различаващите се подходи към бежанците. Основна цел е засилване на практическото сътрудничество и координиране на практическата подкрепа за тези страни, които се сблъскват със специфичен и непропорционално висок натиск върху националните системи за предоставяне на убежище.
Освен това, службата ще организира програми за обучение на национални служители, ще събира и обменя информация, ще предоставя научна и техническа помощ за доразвиване на политиката и законодателството в областта на убежището.
Европейската служба ще формира екипи от национални експерти, които да бъдат командировани при извънредни ситуации, като например внезапна вълна от хора, търсещи закрила, което би могло да спомогне за облекчаване на тежестта върху страни, които са основни входни точки към Съюза.
Службата ще бъде финансирана от наличните средства за бежанци от бюджета на Общността. Създава се под формата на агенция, ще се управлява от управителен съвет, в който участват представители на всяка държава членка. Очаква се да започне работа най-рано през 2010 г. Седалището ще бъде в една от държавите членки и България е представила своята кандидатура за това да приеме службата на своя територия.
В заключение ще кажа, че България подкрепя становището за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, защото така ще се разширят възможностите за разрешаване на конкретно възникнали проблеми, свързани с разглеждането на молби за закрила и ще се усъвършенства националната система за убежище. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Георгиева.
Колеги, имате ли въпроси по тази точка?
Заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Извинявам се, много съжалявам, но не разбрах вашите позиции, за да зная как да ви задам въпросите.
По принцип бих искал да ни кажете какво е вашето виждане, по-точно виждането на Министерския съвет: една много важна агенция, която почти не се коментира в обществото, е Агенцията за бежанците. Ние сме външна граница на Европейския съюз и то в регион, в който тези, които искат убежище, не са от най-предпочитаните може би за Европейския съюз гости. Това е един от пътищата да бъдат, наред с многото изселени хора, които търсят убежище, инфилтрирани хора, които не са може би най-добрите ни приятели. Какво е вашето виждане в тази насока и как Европейският съюз вижда нашата позиция? Много добре е, че ние кандидатстваме за домакин на тази служба. Благодаря.
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ, председател на Държавната агенция за бежанците: Както чухте нашата позиция, на Министерския съвет, е да се подкрепи създаването на тази служба, тъй като трябва да се координират действията на всички страни членки в тази област. Това, което разбирам от подтекста на въпроса Ви, е станалото напоследък известно като идея закриване на държавни агенции. За това ли точно питате?
Според моето скромно мнение това ще ни навреди на кандидатурата, тъй като другите кандидати са Малта и Кипър и имат своите шансове. Доколкото зная, Румъния от този месец също е кандидат. Би трябвало да се подкрепи с всички сили и опити за европейско лоби тази идея, тъй като ще ни окаже голяма помощ в нашата работа.
Що се отнася до Агенцията, притокът на бежанци за България не е толкова голям. Общо взето, макар че сме страна членка, не представляваме голям интерес за хората от Близкия Изток. Средно около хиляда души на година идват при нас с молба за убежище. Това е с няколко думи. Тази служба е нова идея, но в перспектива е много удачно решение за България, тъй като ние сме и външна граница на Съюза.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Мичев.
Надявам се, донякъде отговори на Вашия въпрос. Аз също имах подобен въпрос, но мисля, че го покрихте, така че няма да отнемам повече време.
Колеги, има ли други въпроси относно тази позиция? Няма.
Предлагам да гласуваме. – Всички сме „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Благодаря ви, господин Мичев и госпожо Георгиева, за обстойните коментари. Желая ви приятен ден!
Последната точка:
Разни.
Имате ли някакви коментари или въпроси? Няма.
Закривам заседанието. Благодаря ви, колеги.
(Закрито в 16,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ
2013
2007
