П Р О Т О К О Л

№ 7

На 24 септември 2009 г., четвъртък, се проведе съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по правни въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи за българската позиция по Програмата от Стокхолм, изготвена от Европейската комисия, като политически документ за укрепване на свободата, сигурността и правосъдието на гражданите в Европейския съюз.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от господин Светлин Танчев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, предлагам да започваме. Съобразно дневния ред имаме да изслушаме две становища. На днешното заседание сме заедно с Правната комисия.
Първо нека да гласуваме дневния ред. (Господин Танчев изчита точките от дневния ред.)
По т. 1. Тази наша позиция ще я отнесем на срещата на КОСАК в Стокхолм. На днешното заседание няма да я гласуваме, просто ще се запознаем с това, което имат да кажат колегите от Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи. Ако имате някакви въпроси, можете да ги зададете и да се получи дискусия.
Втора точка е „Разни” – на този етап ще се разделим с Правната комисия и ще си продължим.
Моля, гласувайте дневния ред. – Приема се единодушно.



Преминаваме към изслушването.
От Министерството на правосъдието днес присъстват: Даниела Машева – заместник-министър, Ирена Борисова – началник отдел „Международно правно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”, Флориан Флоров – младши експерт, и Биляна Белякова – държавен експерт.
От Министерството на вътрешните работи при нас са: Веселин Вучков – заместник-министър, и Снежана Малеева – заместник-директор „Международно сътрудничество”.
Предлагам първо да дадем думата на представителите на Министерството на правосъдието да ни запознаят със своята позиция и възгледи и след това ще има възможност за въпроси или коментари към тях.
Заповядайте, госпожо Машева.
ДАНИЕЛА МАШЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители! Относно позицията на България във връзка със съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите и подготовка за бъдещата Стокхолмска програма за периода 2010-2014 г.”, изцяло подкрепяме работата, която е извършена до момента във връзка с подготовката на тази бъдеща Стокхолмска програма, обхващаща визирания период, като изразяваме своята готовност и занапред да продължим да подпомагаме изработването чрез посочване на приоритетни теми с практическа насоченост, активно участие в работните групи към Съвета, изготвящи проекти на нови досиета, съответстващи на цели на Съюза, както и да работим усилено за укрепване на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.
Конкретните мерки и приоритети, които се предвиждат в наказателноправната, гражданско-правната сфера и във външните отношения в областта „Правосъдие и вътрешен ред”, са следните.
На първо място, в наказателноправната сфера считаме, че в бъдеще следва да бъде обърнато специално внимание на прилагането на вече приетите рамкови решения. Във връзка с това е особено важно да се проучат и да се познават много добре ефектът и резултатите от прилагането на тези новоприети рамкови решения.
Към изработването на проекта за нови рамкови решения или други актове следва да се пристъпва едва след задълбочен анализ и проучване на потребността от ново законодателство, както и след внимателно приоритизиране на проблемните въпроси в наказателноправната област.
Същевременно следва да бъдат създадени подходящи механизми за оценка на транспонирането и изпълнението на правните инструменти като едно подходящо средство за постигане целите на Съюза от гледна точка на ефективността на европейското законодателство. Във връзка с това считаме, че трябва да бъде създаден по-широк механизъм за наблюдение на ефективността на съдебните системи в държавите членки, основаващ се на установени критерии и принципи, като ефективност, бързина и безпристрастност, създадени в рамките на Съвета на Европа и възприети в европейските правни системи и практики.
Споделяме позицията, че сериозни усилия трябва да бъдат положени за хармонизирането на процесуалните норми и на материалното наказателно право във връзка с тежките престъпления. Въвеждането на минимални процесуални стандарти за всички държави членки ще допринесе за укрепване на доверието в правосъдието както от страна на държавите членки, така и от страна на отделните граждани на Съюза.
От изключителна важност са и предложените мерки в посока на хармонизиране на материалното наказателно право относно тежките престъпления с трансграничен характер. Формулирането на общи за държавите членки дефиниции и санкции в наказателното право би допринесло не само за повишаване ефективността на резултатите от борбата с престъпността и засилване ролята на превенцията в рамките на Съюза, но и за укрепване на взаимното доверие между държавите членки.
По този начин ще бъде подобрена ефективността на наказателните производства при трансграничните случаи на тежка престъпност, включително организираната такава, както и ще се подобрят възможностите за налагане на санкции на извършителите на тези престъпления.
Предложенията за изграждане на рамка за интензивно наблюдение, мониторинг за прилагането на съществуващите наказателноправни инструменти и улесняването на обмена на информация между отделните служби и регистри, от своя страна, също биха допринесли за по-добра оценка на практическото приложение.
Споделяме мнението, че е необходимо отстраняване на всички пречки за ефективното трансгранично сътрудничество между съдебни и полицейски органи, например сложния характер на актовете и различията в съдебните системи на отделните държави членки. С оглед на това от изключително значение за подобряване качеството на международното сътрудничество е провеждането на обучение и обмен на различни специалисти.
По отношение набелязването на конкретни мерки за подобряване на борбата с корупцията подкрепяме идеята за засилване ролята на антикорупционна мрежа в разпространяването между държавите членки на най-добри антикорупционни практики. Важно е да се засили сътрудничеството между държавните органи и неправителствените организации за превенция на корупцията. Следва да се използват и възможностите на информационните технологии, които допринасят за достъпа на гражданите до правосъдие и за прозрачност в работата на съдебните органи.
Споделяме позицията, че засилването на борбата с тежката престъпност следва да се реализира в условията на задълбочаващото се сътрудничество между правоохранителните и правоприлагащите органи на държавите членки и „Евроджъст”.
Последните промени в правната рамка, регламентираща ролята на „Евроджъст” в борбата с престъпността, могат да послужат като добра основа за продължаване укрепването на тази служба и в частност ролята й при разследването на трансграничната организирана престъпност.
В гражданско-правната сфера се предвиждат следните приоритети. Подкрепяме становището, че взаимното доверие между правораздавателните органи на държавите членки трябва да бъде последователно развивано и утвърждавано.
Един от резултатите за постигане на тази цел е свързан с признаване и изпълнение на решения, постановени в държавите членки, без те да преминават през процедура по екзекватура. (Екзекватура е изпълнение, признаване на решението, постановено в друга държава членка, от български съд или съответно обратна процедура. Целта е да има взаимно признаване на актовете, да не се налага такава изрична съдебна процедура.)
Последното следва да стане основен приоритет, но същевременно е необходимо да бъдат предвидени и определени гаранции. По този начин се гарантират правата на гражданите в Европейския съюз, достъпът им до правосъдие и ефективна защита на техните интереси.
Друго важно средство, което ще допринесе за по-нататъшното развитие на взаимното доверие, е засиленото съвместно обучение на магистратите от различни държави членки и обмен на опит между тях, като е необходимо да се разработят общи програми, средства за обучение и обмен на опит, за да могат практикуващите юристи да се запознават с най-добрите европейски практики по прилагането на актовете за взаимно признаване на съдебни решения, за съдебно сътрудничество с различни механизми за улесняване и ускоряване на тяхната ежедневна дейност.
Смятаме, че следва да се обсъди необходимостта от създаване на правен механизъм, който да способства за ефективно и бързо осъществяване на изпълнителните производства с международен елемент в рамките на Европейския съюз. Подобен механизъм ще има добавена стойност, ще създаде допълнителни гаранции за гражданите, за ефективността и предсказуемостта на съдебните производства и ще се създадат условия за по-голяма сигурност за събиране на техни вземания.
Необходимо е да се направи оценка на съществуващата правна база с цел избягване на фрагментация на законодателството на Общността в гражданско-правната област. Това може да бъде постигнато чрез осигуряване на систематичен преглед на гражданско-правните актове за тяхното уеднаквяване и усъвършенстване.
Препоръчително е да се пристъпва към приемането на нови актове, само когато те имат ясно изразена добавена стойност, след извършване на прецизна и подробна оценка на въздействието, както и при наличие на необходимо финансово обезпечаване за тяхното приемане.
В бъдеще следва да се обърне особено внимание на прецизирането на юридическия език и юридическата терминология. В много от сега действащите актове съществуват текстове, чийто смисъл е неясен, а понякога двусмислен и неразбираем.
Особено важно е хармонизирането на гражданско-правните разпоредби, включително и като използвана терминология във всички актове, независимо от регулираната от тях материя.
Външните измерения на правосъдието, свободата и сигурността включват нарастващ международен обмен както в областта на наказателното, така и на гражданското право. Считаме, че новата многогодишна програма за развитие на Съюза следва да включва специален раздел, посветен на външните отношения в областта на правосъдието, свободата и сигурността.
Необходимо е да се идентифицират стратегическите партньори на Съюза в борбата с транснационалната престъпност и за развитие на гражданските и търговските отношения, приоритетните партньорства в географски план, както и да се определят най-целесъобразните начини на взаимодействие с тях на основа на многостранни международно-правни инструменти или чрез сключване на двустранни споразумения между Европейския съюз и трети партньори.
Същевременно стремежът трябва да бъде насочен към избягване на излишно дублиране на общностното право и международните споразумения.
На мнение сме, че основните насоки на развитие на външните отношения с трети държави в наказателноправната област следва да се съсредоточат върху определянето на приоритети за договоряне на двустранни споразумения на Европейския съюз с трети държави, за взаимопомощ по наказателни дела и договори за екстрадиция, както и за продължаване на доброто и ефективно сътрудничество със Съвета на Европа.
Процесът на сътрудничество с трети държави по гражданско-правни въпроси изисква съответно регулиране, като според нас решенията на проблемите трябва да се търсят предимно чрез многостранни правни актове. Необходимо е Общността да насърчава основните си партньори да се присъединяват към Хагските конвенции и да изпълняват ефективно задълженията си по тях. Същевременно Общността като цяло следва да се присъединява към международни спогодби, които уреждат приоритетните за държавите членки въпроси без излишно забавяне.
Важен момент е развитието на гражданско-правното сътрудничество чрез сключване на двустранни споразумения със страни, с които държавите членки имат интензивен обмен, както и да се използва вече създаденият за тази цел общностен механизъм.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Госпожо Машева, благодаря Ви за обстойното експозе.
Колеги, имате ли някакви въпроси, коментари относно тази позиция на нашето правителство – на Министерството на правосъдието?
Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин председател.
Искам да обърна внимание само върху част от раздела „Европа на правото и правосъдието”, като мисля, че българското правителство трябва да се присъедини в подкрепата на два ангажимента, които се съдържат в частта „Подкрепа за икономическата дейност”, тъй като тук много по-широко се третират въпросите. Те не са само тясно в това, което обикновено се разбира под правосъдие и вътрешни работи, а чрез правата се засягат и други важни теми.
Става дума за бързината на процедурите, както и ефикасното изпълнение на съдебните решения чрез общоевропейски мерки, каквито са например европейската процедура на запор върху банкови сметки и чрез засилване прозрачността на активите. Смятам, че това за България е също много актуално и ние трябва да се присъединим към такъв общоевропейски ангажимент.
Също - към създаването на стълкновителни норми в областта на търговското право, каквито засега липсват. Мисля, че това може да улесни както защитата на участниците в търговския оборот, така и опростяването на различните спорове.
Нещо, което мисля, че трябва поне да се прецени от вносителите на българската позиция, което смятам като празнота в изработената от Комисията позиция. Тя говори правилно за опит да се изработят типови договори за отделните договорни отношения, които да улеснят страните в гражданския и търговския оборот. Това вероятно са някакви бланки, които от съответните министерства трябва да бъдат изработени и съгласувани поне за някои по-тривиални операции, които не се нуждаят от значителна спецификация. Страните да попълват елементите на тези договори.
Това е добре, обаче според мен липсва нещо друго, което засяга съдържанието на договорите и то се отнася към темата за защитата на потребителите. Европейската комисия, говорейки за солидарна Европа, трябва да се опита чрез правни средства да постигне по-добър икономически и социален баланс в отношенията. Става дума за това, че в момента лицата, които сключват договори с търговски банки, застрахователни компании, доставчици на монополни услуги, са почти незащитени – в България драстично, а в значителна степен и в другите европейски страни. Докато Европейската комисия бяга от такъв ангажимент, който да постави по-силни изисквания към капиталовите структури, тя няма да има доверието в голяма степен на европейските граждани. Така че в този раздел на България би подхождало да постави този въпрос и на европейско ниво, ако наистина говорим за пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Тоест не просто само за диктуване на условията от корпоративно по-силните участници в този процес, защото тогава свободата остава само формално – хората да се движат от едно място на друго, а техните права да бъдат уязвени в собствената им страна и на европейско ниво. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Госпожо Машева, имате ли някакви коментари относно това, което господин Стоилов каза?
ДАНИЕЛА МАШЕВА: Ще вземем предвид и ще включим тези изисквания, които са много съществени и съответно ще бъдат развити в нашата позиция.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Има ли други коментари или въпроси? Няма.
Благодаря, госпожо Машева, на Вас и Вашия екип за обстойното представяне на вашата позиция.
Сега предлагам да дадем думата на представителите на Министерството на вътрешните работи да ни представят тяхната позиция.
Има думата заместник-министър Веселин Вучков.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Както е добре известно, Стокхолмската програма ще замени в момента действащата Хагска програма за укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Европейския съюз, чийто петгодишен период изтича в края на 2009 г. Стокхолмската програма ще обхваща периода от 2010 до 2014 г.
В частта от програмата, посветена на вътрешните работи, ще залегнат основните насоки, по които следва да се осъществява междудържавното сътрудничество в рамките на Европейския съюз в областта на убежището, миграцията, контрола по външните граници, полицейското сътрудничество и обмена на информация, както и външните отношения на Европейския съюз с други държави.
Новата програма ще бъде фокусирана върху изграждането на Европа на гражданите.
В комуникацията на Европейската комисия в областта на вътрешните работи са разположени следните основни политически приоритети:
Закрила на гражданите – озаглавен раздел „Европа, която закриля”. Следва да се разработи Стратегия за вътрешна сигурност, за да се подобри допълнително сигурността в Съюза и да се защитят по този начин животът и неприкосновеността на европейските граждани. Стратегията за вътрешна сигурност ще се изгради около три области на дейност – засилването на полицейското сътрудничество, засилването на сътрудничеството по наказателноправни въпроси и по-ефикасното управление на достъпа до територията. В частност това означава развитие на информационните системи ШИС ІІ и ВИС, които да преминат в напълно оперативна фаза.
На следващо място, насърчаване на по-интегрирано общество за гражданите, солидарна Европа. През идните години важен приоритет ще бъде консолидирането и истинското осъществяване в сферата на миграцията и убежището на политика, която гарантира солидарност между държавите членки и, разбира се, партньорство с трети държави.
За постигане на политическите приоритети в комуникацията се предлага комплексен метод, който се състои от 5 основни стълба, валидни за изпълнението на всички посочени по-горе приоритети, включително и в областта на вътрешните работи. Съгласуване на политиките в областта на правосъдие и вътрешен ред, засилено внимание към прилагането на политиките на национално ниво, подобряване качеството на европейското законодателство, ефективно използване на оценката от прилагането на приетите инструменти и осигуряване на адекватни финансови средства.
По-конкретна информация мога да кажа за българската позиция, която е одобрена от Министерския съвет на 9 юли 2009 г. Българската позиция по Стокхолмската програма в частта „Вътрешни работи” е представена на заседание на 16 юли 2009 г. на неформалния Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”, посветен изключително на обсъждането на бъдещата Стокхолмска програма от посланика на Република България в Кралство Швеция Иван Цветков.
Развитие на Европа, която закриля. Позиция на България.
В областта на вътрешната сигурност България счита за особено важно изграждането на постоянен, действащ механизъм за оценка и прогноза на заплахите за вътрешната сигурност на държавите – членки на Европейския съюз. Сигурността на финансовите системи също следва да заеме съществено място в Стратегията за сигурност на Европейския съюз. В отговор на финансовата и икономическа криза е необходимо засилване на солидарния отговор на заплахата от трансгранични фискални измами и съпътстващите ги престъпления, като пране на пари, корупция и т.н.
Бъдещата Стратегия за вътрешна сигурност на Европейския съюз следва да отдели специално внимание на европейския модел за защита на личните данни, който следва да се запази и доразвие. Вътрешната сигурност в рамките на Европейския съюз е пряко свързана с Шенген.
С оглед на приоритетното значение на присъединяването ни към Шенгенското пространство България би искала в Стокхолмската програма да бъде включен текст относно присъединяването на нови държави към Шенгенското пространство по подобие на записаното в Хагската програма.
Ще цитирам нашето предложение. „Европейският съвет призовава Съвета, Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими мерки, позволяващи премахването на контрола по вътрешните граници с новите държави членки колкото е възможно по-скоро, при положение че всички изисквания за прилагане на Шенгенското законодателство са изпълнени.”
Друга важна задача е оптимизирането на обмена на информация. В тази връзка е важно да се работи по посока на прагматичен, опростен и олекотен модел за обмен на информация, който да подпомага ежедневната полицейска дейност и оперативното сътрудничество.
Изразяваме подкрепа външното измерение на политиките в областта на правосъдието и вътрешните работи да бъде част от Стокхолмската програма. Особено важно за Европейския съюз е да продължи да развива външните си отношения с трети страни в областта на сигурността на база на изведени общи географски и тематични приоритети. Сред тях приоритетно място следва да заемат държавите от Западните Балкани и Черноморския регион.
Основните направления на дейност на Европейския съюз следва да са подкрепата за установяване върховенството на закона и изграждане на капацитет за ефективно сътрудничество в борбата с тероризма, организираната престъпност, нелегалната имиграция, които са основни източници на заплаха за общата сигурност.
Европа, основана на отговорност и солидарност по въпросите на имиграцията и убежището. България счита, че ясен акцент в общата миграционна политика на Европейския съюз следва да бъде поставен върху практическото сътрудничество и обмена на информация между държавите членки, както и между тях и основните трети страни по произход и транзит.
В законодателната област споделяме виждането на Европейската комисия за необходимост от кодификация на правните актове в сферата на легалната имиграция. Вярваме, че тези два елемента биха спомогнали за подобряване качеството и ефективността при управлението на миграционните процеси.
Считаме, че е необходимо да се изготвят конкретни инициативи за доразвиване на трите измерения на глобалния подход към миграцията.
Сътрудничеството в областта на миграцията със страните на произход и транзит трябва да бъде засилено на общностно ниво в координация и с енергия с останалите политики на Европейския съюз.
В областта на нелегалната миграция водещият акцент отново следва да бъде поставен върху практическото сътрудничество. В това число организирането на съвместни операции, общностни програми за подпомагане на жертвите на трафик и т.н.
Важно значение в борбата с нелегалната миграция имат и следните мерки: засилване оперативния капацитет на „Фронтекс” (Европейската агенция за управление на границите), по-нататъшно развитие на интегрираното управление на външните граници при запазване на суверенните права и отговорности на държавите членки, въвеждане на модерните технологии, сключване на реадмисионни споразумения с държавите по произход и транзит от Африка и Близкия Изток, насърчаване на програми за доброволно завръщане на законно пребиваващи граждани на трети страни и други.
Въвеждането на специални механизми за практическа солидарност с държавите членки, подложени на специфичен натиск, в областта на имиграцията и убежището не следва да създаде допълнителни бюрократични усложнения. Нужно е да се мисли как да бъде укрепван капацитетът на съответната система, подложена на силен натиск за справяне със затрудненията.
Създаването на Обща европейска система за убежище е съществен елемент от пространството на свобода, сигурност и правосъдие. България е напълно ангажирана с развитието на европейската политика в областта на убежището при отчитане самостоятелността на държавите членки при решаването на индивидуалните молби за закрила, както и при участието им в механизми за практическа солидарност.
Някои от необходимите стъпки с оглед по-нататъшното развитие на Общата европейска система са следните: стриктен контрол за правилното прилагане на достиженията на правото на Европейския съюз в областта на убежището, периодичен преглед на напредъка при хармонизацията на законодателството и националните практики, както и на ефективността от предлаганите мерки за солидарност, бързото създаване на ефективна и практически насочена Европейска служба за подкрепа в областта на убежището.
Между другото, смятам това за особено важно – България вече е заявила готовността си да приеме седалището й на своя територия. Наред с България, желание да приемат седалището са заявили Кипър и Малта.
Считаме за необходимо и полезно Европейската комисия в тясно сътрудничество с шведското председателство да изготви оценка на въздействие на предложените мерки и тяхното финансово обезпечаване. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вучков.
Колеги, имате ли някакви въпроси или коментари относно позицията на МВР, изложена от господин Вучков? Няма.
Благодарим ви за днешното присъствие. Да ви пожелая приятен ден!
Правната комисия може да се оттегли, за да си заседава по нейните въпроси.

Да продължим с точка Разни.
Искам да ви информирам за две неща. Вие ако имате някакви въпроси, също можем да ги дискутираме.
На Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове са предоставени от госпожа Цачева, председател на Народното събрание, за информация два материала.
Единият е „Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, енергетиката и туризма за изпълнението на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия с технологии с двойна употреба за 2008 г.”, както и Анализ на тема „Проблеми при досегашната практика по усвояване на средствата по оперативни и предприсъединителни програми на Европейския съюз от държавната и общинска администрация на Република България”. Този доклад е изготвен от Държавната агенция „Национална сигурност”.
Материалите са на разположение на хартиен носител в кабинет 258.
Това е, което аз имах да ви кажа. Имате ли някакви въпроси? Няма. Закривам заседанието.
Желая ви хубав ден!
(Закрито в 15,40 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ

Стенограф:
Райна Зарева