П Р О Т О К О Л

№ 8

На 1 октомври 2009 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от представители на Министерството на околната среда и водите за напредъка по Оперативна програма „Околна среда” 2007-2013 г.
2. Изслушване на информация от председателя на Сметната палата проф. Валери Димитров за основните констатации и препоръки на Сметната палата от извършените одити, засягащи процеса на управление на европейските средства в България от 1 януари 2007 г. до момента.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от господин Светлин Танчев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, предлагам да започваме. За съжаление, заседанията съвпадат - господин Димитров е в Комисията по бюджет и финанси, така че ще разменим точките в програмата.
Първо искам всички да вземем едно решение, преди дори да подложа дневния ред на гласуване. Става въпрос за предвидената точка 3 - Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 954-01-8/26.08.2009 г. за допълнение на Кодекса на труда, внесен от народния представител Лъчезар Тошев. Знаем, че съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следва вносителят да е тук, за да го представи. В момента господин Тошев отсъства от страната и няма такава възможност. Законопроектът беше предложен за гласуване в залата за тази седмица, но го изтеглиха и предполагам, че ще влезе за гласуване в началото на другата седмица. Ще ми се да имаме отношение, да сме го гледали и при нас, да не сме неподготвени, но това до някаква степен може би е несъобразяване с правилника ни. Тук има доста хора, които имат опит – парламентаристи са от дълги години. Всички да вземем решение какво да направим – дали да го включим в дневния ред, или просто с общо решение да се откажем от гледането на този проект.
Имате ли някакви коментари?
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Благодаря, господин председателю.
Правилникът е изричен - не виждам защо трябва да правим изключение и да създаваме прецедент. След като вносителя го няма, според мен не е редно да го гледаме. Докато не се свърши работата в комисиите, не би трябвало да влиза и в пленарната зала. Затова моето предложение е да не се занимаваме с точка 3, макар че това е мой колега, от нашата парламентарна група. Датите съвпадат. Какво да направим? Следователно би трябвало да отпадне от дневния ред.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Принципно съм съгласен с Вас, господин Агов. Просто не исках да излезе несериозно – че ние сме го подценили.
АСЕН АГОВ: Ако разрешите да допълня, ние го обсъждахме в нашата група и взехме такова становище, че, след като го няма вносителя, няма как да се гледа в комисията.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за тази информация - тя ми е полезна. Имаме някакво такова уверение, че няма да е другата седмица и няма да изглежда, че не сме си свършили работата. Затова няма смисъл да го гласуваме. Предлагам тази точка да отпадне от дневния ред. Благодарим на представителя на Министерството на труда и социалната политика. Извиняваме се за това, че не можахме да свършим работа. Хубав ден Ви желая!
В такъв случай предлагам да гласуваме дневния ред за днес, само че с разменени точки 1 и 2 – фактически т. 2 става т. 1. – Всички сме „за”, дневният ред се приема.

В такъв случай ще дадем думата за изслушване на информация от представителите на Министерството на околната среда и водите за напредъка по Оперативна програма „Околна среда” 2007–2013 г. – да ни запознаят с техните виждания, това, което намират като заварено положение. Всички би трябвало да сте получили една информация, която те ни приложиха. Предлагам да чуем тяхното становище и след това, ако имаме някакви коментари и въпроси, можем да ги зададем.
При нас са госпожа Ивелина Василева – заместник-министър, и госпожа Малина Крумова – главен експерт в дирекция „Кохезионна политика за околна среда”.
Думата има госпожа Ивелина Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден! Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко позволете ми да благодаря за възможността да представя пред вас хода по изпълнението на Оперативна програма „Околна среда”, проблемите и трудностите, с които се срещнахме и които констатирахме към началото на нашия мандат, както и мерките, които предприехме, за да ускорим изпълнението и да изпълним целите на оперативната програма, които са тясно обвързани с ангажиментите на страната ни, поети по време на преговорния процес и присъединяването на България към Европейския съюз.
Беше представена кратка информация на вниманието на председателя, предполагам, че е представена на вниманието и на народните представители.
Сега представям на вашето внимание допълнителна информация. Извинявам се за закъснението, но разполагахме с доста ограничено време, за да я синтезираме. Надявам се, че тя ще ви послужи да създаде реалистична картина за статуса на изпълнението на оперативната програма.
Както знаете, Оперативна програма „Околна среда”, която покрива периода 2007-2013 г., разполага с общ ресурс 3 милиарда и половина лева, от които по приоритетна ос 1 на оперативната програма заделените средства са в размер на 2,5 млрд. По приоритетна ос – 717 млн., приоритетна ос 3 – 202 млн., приоритетна ос 4 – 90 млн.
До момента договорените средства по оперативната програма възлизат на около 22% от общия ресурс. От тях са извършени плащания, авансови и междинни, като междинните плащания, които са действителният размер на сертифицирани плащания, извършени до този момент, възлизат на по-малко от 0,5% от програмата. Това е ясна индикация за сериозното забавяне, което е реализирано до този момент, имайки предвид, че броят на подписаните договори, независимо че е доста внушителен като цифра, основно касае изпълнението на договори, свързани с техническа помощ.
Реално броят на договорите, свързани с реализацията на инвестиционните проекти, е 29, като всички те са сключени по изпълнението на приоритетна ос 1 на оперативната програма в сектор „Води”.
По приоритетна ос 2, която касае сектор „Отпадъци”, до този момент няма сключен нито един инвестиционен проект.
Нека да ви представя разбивка на броя на сключените договори по съответните приоритетни оси и сумите, които са договорени.
По първата приоритетна ос – Техническа помощ „Води”, има сключени 157 договора на стойност 154 млн. лева. В компонента „Инфраструктура” има сключени 29 договора, както споменах, на обща стойност 511 млн. лв.
Предложени са за одобрение от Европейската комисия два големи проекта, по които все още нямаме становище на Европейската комисия, а общата стойност на тези проекти е 240 млн. лв.
По втората приоритетна ос „Отпадъци” има сключени 34 договора за техническа помощ на стойност 24 млн. лв.
Сключени са договори и за директно предоставяне на средства. За компонента „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие” се изпълняват 24 проекта на стойност 18 млн., а за развитие на мрежата „Натура” са издадени 3 заповеди за безвъзмездна финансова помощ на стойност 27 млн. лв.
За разработване на планове за управление на речните басейни е издадена заповед за безвъзмездно финансиране на стойност 36 млн. лв.
Извършените плащания към момента възлизат на 64 млн. лв. От тях по приоритетна ос 1 – 62 млн. лв., по приоритетна ос 2 – 2 млн. лв., по приоритетна ос 3 няма извършени плащания.
Да изясним, че по-малко от 20 млн. лв. е стойността на извършените междинни плащания.
Знаете, че възникна сериозен дебат във връзка със съответствието на одобрените проекти с приоритетите, които са заложени в самата оперативна програма и с приоритетите, които държавата ни съблюдава в изпълнение на законодателството, включително и последните промени, които бяха въведени в Закона за водите, изискването да бъдат разработени генерални планове и инвестициите, които бъдат направени в сектора, да съответстват на основните цели, приоритети и задачи, заложени в тях. Беше направена и препоръка от Европейската комисия, с която беше съобразено стопирането на две процедури за инвестиционни проекти в сектор „Води”.
Какво сме предприели в тази насока по отношение на сектора „Води”? Известно е, че на територията на България са идентифицирани 124 агломерации с над 10 хил. еквивалент жители.
411 са агломерациите с население между 2 и 10 хил. еквивалент жители. 393 е броят на тези с еквивалент жители по-малки от 2 хиляди.
Ангажиментите на България предполагат към края на 2010 г. да бъдат изградени пречиствателни съоръжения и канализационни мрежи, така че да покрият нуждите на населените места с над 10 хил. еквивалент жители. Същият ангажимент се отнася и за населените места с население между 2 и 10 хил. еквивалент жители, като крайният срок там е 31 декември 2014 г.
Съгласно актуализираните данни информацията, която се докладва на Европейската комисия, индикативният размер на необходимите инвестиции за да бъдат задоволени нуждите в този сектор, така че да отговорим на изискванията на законодателството, възлизат на повече от 3,5 млрд. евро, като населените места над 10 хил. еквивалент жители имат инвестиционни нужди в размер на около 1,1 млрд. евро.
Финансовите нужди, които цитирах, естествено далеч не биха могли да бъдат задоволени от наличния ресурс по Оперативна програма „Околна среда”. В този смисъл новата насока, в която поехме, след като беше установено, че голяма част от подписаните договори не целят директно изпълнение на най-преките ни и критични ангажименти, се очертава в следните основни направления.
Преди всичко идеята ни е да преминем към нов механизъм за директно предоставяне на безвъзмездно финансиране на обекти и населени места, за които ясно е констатирано и формулирано, че имат нужда да получат финансов ресурс, за да реализират необходимите инвестиции.
Това е обвързано с ясни правила по отношение на определянето на разумни изисквания и ограничителни параметри към инвестиционните проекти, които се изготвят от бенефициентите.
Установени са доста случаи, при които има преоразмеряване на съоръженията и надхвърляне на общоприетия обхват на стойността на инвестицията на база еквивалент жител или на база линеен метър, когато става въпрос за изграждане на канализационната система.
Ето защо, както споменах, ние ще възприемем нов подход чрез директно предоставяне на средства на бенефициентите, като насоките за кандидатстване ще включват приоритизация от гледна точка на, първо и преди всичко, фокусиране върху изграждане на пречиствателни съоръжения; изграждане на канализация само там, където тя е необходима, за да може нормално да функционират пречиствателните съоръжения; реконструкция – само там, където е критично необходимо и отново за да се изпълнят условията на директивата за отпадъчни води от градските агломерации; водоснабдяване – отново само там, където това е критично важно и е обусловено или от прекомерно висок процент на загубите, което се отразява върху отпадните води, или ако трасетата на двете мрежи, които е необходимо да бъдат реконструирани, съвпадат.
Това са целите, чрез които се надяваме ефективно да усвоим наличните средства по оперативната програма, които, както споменах, са изключително ограничени.
Нека да ви цитирам точните данни, с които разполагаме, по отношение на степента на изпълнение на директивата. За населени места над 10 хил. еквивалент жители, както споменах, 124 агломерации, от които в 70 няма изградена пречиствателна станция. В 11 е необходимо да се извърши реконструкция чрез въвеждането на механично, вторично или третично стъпало на пречистване, тоест необходимо е да се надгради изграденото вече съоръжение – механично или вторично. 35 са тези, при които е необходимо да се изгради третично стъпало на пречистване, тоест премахване на азот и фосфор.
Канализационната мрежа в тези агломерации над 10 хил. еквивалент жители е 75%, тоест имаме 40 идентифицирани агломерации, при които степента на изграденост е по-малка от средната.
В допълнение към мерките, които сме предприели и които бяха консултирани с Европейската комисия по време на визитата в началото на м. септември, ще бъде направена една ясна, детайлна програма, която ще включва графика на изпълнение на конкретните проекти за всяко едно от тези населени места. Този график ще бъде обвързан естествено и с финансовия план, така че да имаме ясна представа, да имаме план за действие, посока и да можем да го следим и контролираме, така че максимално бързо да се справим с ангажиментите, които стоят пред нас. Мисля, че за всички ни е ясно, че това закъснение, което е реализирано до този момент, в рамките на 3 години от старта на плановия период неминуемо ще се отрази върху изпълнението на ангажиментите ни. Това би могло да доведе до финансови санкции от страна на Европейската комисия, но се надяваме, че бързите действия, които сме предприели, ще доведат, от една страна, до разбиране за това, че действаме в правилната посока и, от друга страна, максимално облекчаване на санкциите, ако бъдат предприети такива.
По отношение на сектора „Отпадъци” бих казала, че забавянето е още по-голямо, отколкото по приоритетна ос 1 – сектор „Води”. Знаете, че срокът за изграждане на системата за управление на битови отпадъци изтече на 16 юли 2009 г. Това беше датата, към която ние се оказахме с все още 23 неизградени регионални системи, с незакрити съществуващи общински депа, които не съответстват на изискванията и с нуждата от доставка и инсталиране на допълнителни съоръжения за предварително третиране на отпадъци на местата, където вече има изградени регионални системи.
В началото на 2009 г. е разработен механизъм за предоставяне на средства и развитие на инфраструктурата за управление на отпадъците, който предвижда финансирането на тези 23 регионални системи, но той не осигурява в пълна степен необходимите средства. Във връзка с това беше предприето едно светкавично действие от ръководството на министерството с разработването на Постановление № 209 от 20 август 2009 г., което беше прието от Министерския съвет и вече е в сила. Чрез това постановление се осигурява допълнително финансиране, така че напълно да задоволим нуждите от изграждане на системата за управление на отпадъци. Чрез него се обезпечават необходимите средства от националния бюджет, които възлизат на 296 млн., и те съставляват допълнителни 40 млн. лв., които ще бъдат допълнени към ресурса на оперативната програма за изграждане на регионалните системи, като останалите средства ще бъдат предоставени целево на общините за изграждане на съоръжения за предварително третиране. Размерът на тези средства е 66 млн. лв. За рекултивация на съществуващи общински депа – близо 180 млн. лв.
Това до голяма степен ще облекчи и ще улесни и бенефициентите, и хода на оперативната програма, като отново казвам, че закъснението, което е генерирано до този момент, неминуемо ще се отрази и върху изпълнението на ангажиментите ни, свързани с този сектор.
Към началото на мандата нямаше изготвени насоки за кандидатстване за инвестиционни проекти, нямаше изготвени апликационни форми за общините, нямаше осигурено финансиране, така че да се покрият нуждите.
Освен това, предстои актуализация на механизма за управление на приоритетната ос, което включва въвеждане на механизми за стимулиране на активността на общините. Знаете, че изпълнението на този ангажимент изисква активното участие на сдруженията на общините, изисква много сериозна степен на ангажираност от страна на местната администрация и власт.
В този смисъл мерките, които замисляме, обхващат възможностите за въвеждане на финансови стимули или санкции за общините, които не предприемат действия да изпълнят ангажиментите си. Това ще бъде разработено в най-скоро време, ще бъде представено на вашето внимание и на вниманието на Мониторинговия комитет по оперативната програма, който ще се състои в края на м. ноември т.г.
Отново тук въвеждаме един детайлен план за действие за всяко едно регионално депо със стриктно проследяване на всички етапи от инвестиционния процес във времето и естествено обвързани с финансов план.
Приоритетна ос 3 на оперативната програма всъщност касае подпомагането на опазването на биоразнообразието. По приоритетната ос бенефициенти могат да бъдат различни лица, включително местни администрации, държавни институции, неправителствени организации. До този момент има проведени срещи със заинтересованите страни, чиито коментари и мнения са взети предвид, за да актуализираме концепцията въз основа на първата проведена процедура.
Това, което мога да представя като индикативен план за откриване на предстоящи процедури, е стартиране на процедурата: през м. декември 2009 г. - опазване и възстановяване на биологичното разнообразие; м. ноември – проучвания, анализи, изследвания, необходими за определяне на политиката и разработване на стратегически и програмни документи за опазване, спиране загубата и възстановяване на биоразнообразието; в началото на 2010 г. – повишаване информираността на общините и населението за „Натура 2000”.
По отношение на одита за съответствие по Оперативна програма „Околна среда” сме представили подробна справка в хронологичен порядък за всички събития, които са свързани с изготвянето на доклада за съответствие. Може би е хубаво да изясним това, че всъщност Оперативна програма „Околна среда” заедно с Оперативна програма „Регионално развитие” са тези, които са представени до този момент само веднъж в Европейската комисия и са върнати. Останалите оперативни програми бяха представени втори път и втори път - върнати.
В този смисъл като предимство би могло да се счита това, че не е върнат втори път докладът, но въпреки всичко това се дължи на забавяне и по-скоро предположенията ни са, че ако беше представен, той би бил върнат.
България е единствената държава от Европейския съюз, чиито доклади за съответствие са върнати два пъти. Това в никакъв случай не е добра индикация за хода на оперативните програми до този момент, но е много сериозен стимул за нас да положим всички усилия, за да се справим с предизвикателствата.
На вашето внимание са представени предварителните коментари във връзка с доклада за съответствието и сред тях са идентифицирани пропуски с висока и средна степен на риск. С висока степен на риска е отбелязана методиката за оценка на проектните предложения, което включва неясни и общи критерии – нещо, което вече сме адресирали чрез новите механизми, които въвеждаме. Не са включени ключови критерии, като стойност на инвестицията на еквивалент жител, оценка на предвидения дефицит по проекта, за който ще се иска финансиране. Не са разписани видът и начинът на проверките, които членовете на оценителната комисия извършват. Липсва единен подход за оценка в частта „Техническа и финансова оценка” по прилаганата методика за оценка.
Тези констатации, както споменах, бяха ясно идентифицирани като проблем и вече са адресирани.
Вследствие на одитните препоръки бяха предприети и мерки за оптимизиране и реформиране на управляващия орган и междинното звено на оперативната програма, така че процесът на работа да бъде по-ефективен, така че да се осигурява по-добър контрол по управлението на програмата както от страна на управляващия орган, така и от страна на бенефициентите.
Контактът с бенефициентите за нас е изключително важен. До този момент, за жалост, нямаше честа, регулярна, открита комуникация с общините. Това, което вече сме предприели като мярка, е пълна откритост, прозрачност, публикуване на всяка нова информация на страниците на оперативната програма.
Определянето на един информационен ден веднъж в седмицата – ден, в който общините ще имат правото да получават консултации на място от експерти от ресорните звена на министерството; регулярни срещи с всички заинтересовани страни и, естествено, тесен контакт по време на подготовката и впоследствие оценяването на проектните предложения.
В този смисъл считаме за удачно, както споменах, директното предоставяне на средства, която процедура е сходна на възприетата и от Европейската комисия процедура за разглеждане на големи проекти. Тя дава възможност в хода на оценка да се изискват допълнителни информация или документация, или уточнения, да се правят коментари по проектното предложение, така че то да бъде в максимална степен изчистено, да бъде прецизирано. Това ще бъде другият инструмент, който ще използваме, за да сме сигурни, че ще бъдат реализирани икономически ефективни, разумни, целесъобразни проекти.
Мисля, че в кратък вид представих хода на изпълнението на програмата и всички действия, които сме предприели. Отворена съм за въпроси или коментари, ако има такива.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева, за обстойното резюме, което направихте, на проблемите. От доклада, който Вие изнасяте, ясно се вижда, че има доста тревожни неща.
Колеги, имате ли някакви въпроси или коментари?
Заповядайте, господин Микев.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Първо искам да благодаря на заместник-министъра за професионално поднесената информация, която изключително ни улесни по темата, за която разговаряме. Ще бъда съвсем кратък – едно предложение.
Вие споменахте за прекия контакт с бенефициентите. Бих предложил, ако е възможно, народните представители да бъдат информирани успоредно с кметовете. Народният представител в определения район да бъде ангажиран за получаването на информацията и за това в каква степен един или друг кмет в общината изпълнява ангажиментите си. Аз лично поемам ангажимент за това и съм готов да посреднича във всички аспекти, които споменахте. Благодаря.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз също горещо Ви благодаря за това предложение и ще съм благодарна на всяка една подкрепа, която ще можем да получим от страна на народните представители. Изпълнението на инвестиционните проекти в сектор „Води” и сектор „Отпадъци” изисква мобилизирането на всички заинтересовани страни. Това са големи проекти, за които в някои случаи няма достатъчно разбиране и мотивация в общините. В този смисъл ще съм благодарна за такава подкрепа.
Що се отнася до регулярните срещи, които ще бъдат провеждани в информационния ден, данните от тях, въпросите и отговорите ще бъдат обобщавани и публикувани на страницата на оперативната програма. При провеждане на срещи със заинтересованите страни ще имаме ангажимента да уведомяваме и народните представители.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Само като пояснение – затова изслушваме всички лица, които са свързани с еврофондовете. Ние ще изготвим доклад, препоръки, които ще представим, така че това ни е част от работата – да търсим начини, по които да можем да подпомагаме дори цялостната координация и работа. Така че всичкото това, което сме чули, накрая ще го обобщим.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви.
Аз също благодаря, уважаеми господин председател, за информацията, която беше представена. Бих искал да внеса малко пό други нюанси и по този начин да апелирам за по-голяма коректност и обективност относно реалната ситуация, такава каквато е и такава каквато е поета в началото на мандата.
Оперативните програми се одобриха през 2007 г. и ако се говори за тригодишен период, нека всеки от вас да знае – предполагам, че повечето колеги знаят, но нека това да бъде коректно представяне като информация: след като се представят оперативните програми на всички страни членки, те се одобряват.
Оперативна програма „Околна среда” беше одобрена съвместно с Оперативна програма „Транспорт и околна среда” – две тежки оперативни програми, и бяха подписани към края на м. ноември, след което се изготвиха съпътстващи документи, регламенти. В началото на 2008 г. ние представихме необходимите апликационни форми, реализираха се съответните процедури за набиране, оценка и избор на проекти, основно по приоритет 1. Действително имахме много сериозни затруднения – там също искахме своевременно да активираме работата и да обявим процедури за избор и за строителство, включително по втори приоритет за отпадъци.
Съвсем накратко бих искал да представя реалната картина, такава каквато ние сме я виждали и такава каквато е била тя до м. юли, след като вече новото управляващо мнозинство полага усилия, някои от които не бих искал да подмина. Бих казал, че са наистина добри, даже ги приветствам. На първо време, това е решението на Министерския съвет да се отпуснат допълнително средства за регионалните депа – тези 296 млн. лв. Аз неколкократно се обръщах към Министерския съвет тези средства да бъдат осигурени, но, за съжаление, не успях да ги осигуря. Тук е господин Орешарски. Режимът и условията бяха такива.
За водния сектор имаме много да кажем. Основното, което бих искал да кажа, е за сключените договори за 701 млн. лв.
Относно първото съмнение, което се внася и в медийното, и в публичното пространство, госпожо Василева - тук бих апелирал за обективен, коректен подход. Тези проекти са подготвени съобразно нормативната уредба, законовата уредба – регламентите, стандартите, които са зададени основно от МРРБ и от ВиК сектора. Всяка една община ги подготвя, те минават през Експертен съвет, съгласуват се с ВиК сектора. Субектът, който е бенефициент и който кандидатства в лицето на кмета, си слага подписа под този проект и под всичките параметри, проекти, КСС-та и т.н. След това те наистина се оценяват от Оценителна комисия, където участват не само представители на Министерството на околната среда и водите, има и много външни оценители. Не искам да влизам в детайли. Ако има време, обстойно и обширно бих могъл да ги изложа. В никакъв случай не бих искал да поставям под съмнение коректния и обективен подход и техните компетенции в случая. Те са вписани – публични личности като експерти, които са си сложили подписа под оценителните доклади – работата, която са извършили в оценителните комисии от редица компетентни институции и представителства, както и от експертна гледна точка.
Плащанията се извършват не на база одобрена сума, а на реално извършени строителни дейности, фактурирани – такива каквито се реализират след извършени процедури съобразно Закона за обществените поръчки и съобразно контрола, който се осъществява на място от инвеститорския или строителния контрол и надзор. Всичко това се представя в Министерството на околната среда и водите, обработва се в междинното звено, след това заедно с „Кохезионна политика” се представя на министерството. Една сложна процедура, която в момента няма смисъл да представям. С една дума, в заключение, има изключително надеждни механизми за контрол. Те в момента се реализират. Всички тези плащания – авансови, междинни, са извършени като плащания именно на базата на тези контролни механизми.
Докладите, които сте представили – естествено, че ще ги наблюдавам и в качеството ми на народен представител, и като гражданин на тази страна. Бих искал тези средства да достигат максимална ефективност и да бъдат разходвани при максимална прозрачност и контрол.
По отношение на ангажиментите, които сме поели, няма да отварям страницата и да казвам Румъния колко по-дълъг преходен период има за сектор „Води” и за „Отпадъци”. Ние сме поели тези ангажименти (2010-2014 г.) да построим и канализационни системи, тоест довеждащата част, и пречиствателни станции. Румънците имат точно 7 години по-дълъг период за изпълнение на тези ангажименти.
Така е, господин Михалевски. Ние сме поели този ангажимент (ако се дискутира, може да се дискутира) и трябва да работим за неговото изпълнение. В този контекст е била цялата наша работа, след като се одобри оперативната програма. Малко или много, не е достатъчно – споделям това, което се казва, и съм споделял. Това е обща наша загриженост. Ние трябва да работим, за да изпълним тези ангажименти.
Ангажиментът ни не е само над 10 хиляди. Аз задавам въпрос, на който ние всички трябва да получим отговор. Госпожо Василева, това е във Вашия ресор. Зададох въпроса и когато обсъждахме казуса в Комисията по околната среда и водите. Наистина трябва да изготвим позиция и да имаме отговор, защото 2014 г. идва. Да, ще положим всички усилия, защото прекият ни ангажимент е да изпълним ангажимента за еквивалент жители над 10 хиляди. От 10 до 2 хиляди с какъв ресурс, при условие че нямаме друг източник на средства, откъде, така че този ангажимент също да бъде изпълнен? Или ще пристъпим към преговори с Европейската комисия? В диалогична среда да се работи, да има разбиране, да има търпимост, така че страната ни да не бъде подложена на санкции. Но ние сме поели този ангажимент и сме го заложили в договора, който е подписан при присъединяването ни.
По отношение на това да има директно предоставяне – това беше идея, която естествено вие финализирате и аз споделям. Но задавам и един друг въпрос. Вече е трети месец. Действително ние имахме сериозен спор с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Може да се каже, че една година директно уточнявахме (можеше да бъде по-кратък този период, можеше да бъде и по-дълъг). С много активна позиция от страна на екипа на Министерството на околната среда и водите не се стигна и не допуснахме спиране на Оперативна програма „Околна среда” – в спора, който имахме с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Първоначалната работа, близо 2 години, по Оперативна програма „Околна среда” (добре е да бъде чуто това и да се знае) беше на база нормативна уредба, законова уредба, такава каквато беше при подготовката на оперативната програма и при нейния старт. Ние типично по нашенски променихме – не оспорвам, че трябва да има по-голяма ефективност, но да бяха зададени в самото начало тези параметри! Екипът на Министерството на околната среда и водите трябва да знае, след като са направени промени в законодателството – основно в Закона за водите и в няколко други закона, че вече имаме нова нормативна база, на базата на която трябва да се изготвят критериалната база, регламентите, процедурите, по най-бързия начин трябва да се проведе Комитет за наблюдение, да се приемат тези критерии, общините да си преработят проектите, да могат на директно предоставяне или, ако решите, друга процедура, и работата да върви напред! Работата трябва да продължава, да върви по най-бързия, по най-интензивния начин. (Реплика от народния представител Асен Агов.)
Извинявайте, но това е основна загриженост, господин Агов. Още повече в условия на финансово-икономическа криза това е много голяма загриженост за всички ни.
Другият въпрос е за Враца и за Габрово. Това са два големи проекта, подготвени със съдействието и с активното участие на „Джаспърс”. До какъв етап са достигнали? Представени са в Европейската комисия. За Румъния тези проекти са одобрени. Добре би било и за нашата страна да бъдат одобрени, защото знаем състоянието на водния сектор и във Враца, и в Габрово, където хората са на много сериозен воден режим.
И миналия път зададох въпроса: мислите ли и водени ли са разговори с Министерството на финансите? Заемът от Европейската инвестиционна банка е от близо 700 млн. евро. Досега не е използвано нито едно евро. Защо да не се използва за водния сектор? За отпадъците проблемът вече е решен – приветствах това решение. Добре е да се ползват или да се търси публично-частно партньорство за изпълнение на тези ангажименти.
На първо четене минимум средствата са над 3 милиарда и половина. Те даже са повече, ако трябва да бъдем по-обстойни – само за водния сектор.
За сектор „Отпадъци” ще бъда по-кратък. За водния сектор има още много други неща, които трябва да се кажат.
Една основна бележка – категорично не съм съгласен с позицията Ви, че не е имало активна и прозрачна работа с общините.
Мога да кажа, че по Оперативна програма „Околна среда” нямаше нужда от дни на отворени врати и дни, в които ние се срещаме с общините. Ежедневно от всички общини идваха и се срещаха на всички възможни нива в Министерството на околната среда и водите. Госпожо Василева, Вие самата – от община Бургас, знаете по какъв начин е оказвано съдействие и на господин кмета, и на целия ви екип, винаги когато е било потребно и необходимо.
Освен това, в никакъв случай не сме подхождали към една или друга политическа сила, но е добре да се знае, защото статистиката тези дни ми я подават и я виждам – от тези одобрени 701 млн. лв. 393 млн. лв. са за общини, които се управляват с избрани кметове от политическа партия ГЕРБ. Повече няма да коментирам и няма да говоря. 393 млн. лв. са в общини, които се ръководят от кметове на ГЕРБ, господин Агов! Това е добре, защото средствата трябва да се реализират, да се изгражда инфраструктурата и пречиствателните станции.
За сектор „Отпадъци” – не е вярно, че няма база. Напротив, има много извършена работа, в която и аз съм участвал, целият екип е участвал. Всички регионални структури бяха инструктирани да оказват пълно съдействие на кметовете, на екипите на общините и за процедурите по ОВОС, и за оценка за съвместимост по „Натура”, и за процедурите по издаването на комплексни разрешителни. Вие просто трябва да продължите и да видите кое докъде е стигнало. Миналия път представих справката и в момента съм готов да предоставя на всички колеги кое докъде беше стигнало. Оттук нататък да се продължи активно работата за изграждането на регионалните депа, които също трябва да бъдат изградени. Средствата вече са осигурени. Приветствам това, че вие осигурихте съфинансиране, каквото неколкократно изисквах да бъде осигурено. За съжаление, аз не успях, но явно в условия на коалиционност е по-трудно достижимо.
Това дава нови предпоставки и възможности да бъде реализирано и аз пожелавам успех, защото работата никак не е лека. Общините трудно се разбираха – миналия път дадох за пример Пазарджик, където едвам успяхме да съберем общините да направят сдружение, след това – да имат обща координирана политика и да се реализират целите, които стоят пред нас като ангажименти. Има и други въпроси, но да не бъда много обстоятелствен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Други колеги?
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър, аз ще се опитам да се включа в трите минути, които сами сме си гласували.
Искам да предложа една процедура на господин председателя. Гостите, които каним, оттук нататък, ако е възможно, да ни представят материалите и на мултимедия. Аз съм инженер по професия и уж добре се разбирам с цифрите, но това, което ни се сервира, е малко трудно разбираемо. Ако бъде малко по-шареничко и цветно, ще бъде по-добре усвояемо.
Благодаря за това, че получихме материалите достатъчно време преди заседанието, за да можем да ги четем.
Няколко конкретни неща. Не ги задавам като въпрос към Вас, госпожо заместник-министър. Община Ново село, реконструкция на чистата канализация – за малко под 2 милиона е сключен договорът, започнало е изпълнението с подизпълнител, разкопано е селото, една трета от работата е свършена, но не е преведен нито един лев и проектът е спрян. Аз съм задал такова питане към госпожа министъра, като проблемът е в това, че работата е свършена на една трета, селото е разкопано, а парите са спрени. Още по-неприятното е, че са разбрали за това, че парите са спрени, от Интернет. Интернет е много добра комуникация, но едва ли е най-удачният начин.
Аз съм силно притеснен, защото преди да седна на тази банка, бях председател на Общинския съвет във Видин. Видин е град, в който без пречиствателни и помпени станции просто ще загинем много бързо. Спрени са ни проектите за депото, доколкото разбрах от кмета. То не е започнато, дори техническа помощ не е отпусната за проектирането. Малко е поизостанало в списъка на тези 23 или 28 депа за безопасни твърди битови отпадъци. Не го задавам като въпрос – просто трябва да се мисли в тази посока. Иначе общините ще фалират, ако не се помогне.
В тази връзка много добре се запознах с материала. Господин Чакъров беше доста убедителен, но все пак този половин процент е много притеснителен за три години усвояемост. Мерките, които вие предлагате, поне за мен не са достатъчно подробни и ясни. Ще ни дадете ли възможност в останалите три години и нещо да успеем да наваксаме това изоставане? Ясно ми е, че 100% усвояемост няма и няма да има.
В тази връзка: с какво можем да ви помогнем ние от гледна точка на оптимизиране на нормативната база, която да бъде в унисон с европейските изисквания? Ясно е, че там трябва да бъдем в пълен синхрон.
Второ: как сте във взаимоотношенията по тези разплащания? Мисля, че проблемът там е с Министерството на финансите. И господин Чакъров преди малко ми го потвърди, а преди това от общинската ми работа имам впечатлението, че във вашето министерство нещата вървят, но проектите много се бавят в Министерството на финансите.
Притеснява ме, че двама души, министър и заместник-министър, преди малко казаха, че те не са отговорни. Аз зная кой е отговорен за тези срокове, които сме поели ние и за които Европейският съюз ще ни санкционира много силно. Ние трябва да ги изпълняваме обаче. Какво е вашето виждане? Чисто технически, чисто технологично няма да можем да се справим, дори денонощно да се работи, и то без никакви забавяния, в максимално бързи срокове по спазване на процедурите.
Аз лично не ви завиждам за отговорностите, които стоят пред вас. Можем ли да ви помогнем, въобще как виждате нещата? Малко по-подробно. Дори бих казал стартиране на процеса, не ускоряване. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Да чуем госпожа Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Първо във връзка с коментарите на господин Чакъров. Да, ясно е, че критериите, които са били заложени при стартирането на оперативната програма, са такива, които не противоречат на законодателството. Това е причината, поради която подписаните договори не са прекратени. Ние не бихме могли да имаме основания да прекратим договори, които са одобрени след конкурентна процедура, след избор, направен на базата на критерии, заложени в насоките за кандидатстване.
Както цитирах обаче, едни от основните коментари на одиторите са неясните критерии. В тази връзка бих казала фигуративно: просто ножицата е била отворена твърде широко. Ето защо, както споменах, ние въвеждаме ограничителни параметри, които ще доведат до реализирането на икономически ефективни и целесъобразни проекти.
Що се отнася до тези, които вече са подписани, в момента тече процес на скрининг и поддържаме контакт с общините, така че да оптимизраме заложените в тях дейности за проектиране на бъдещи съоръжения. Имам предвид в частта „Техническа помощ”. В частта „Инвестиционни проекти” са идентифицирани рискови проекти, които подлежат на строг контрол.
Що се отнася до изпълняването на ангажиментите, свързани не само с населени места над 10 хил. еквивалент жители, а и по-малките населени места, липсата на достатъчно финансов ресурс, липсата и на физическо време, за да бъдат изпълнени те. Санкциите, които ще бъдат налагани в съответствие с условията на директивата, ще бъдат налагани на база брой еквивалент жители. В този смисъл естествено нашите усилия ще бъдат насочени там, където има концентрация на население, като това не означава, че пренебрегваме по-малките населени места. В подробния план и график, който изготвяме, ще бъдат предвидени - в случай, че има неизпълнение или неусвояване по най-приоритетните проекти - възможности да се реализират и такива между 2 и 10, така че в максимална степен да усвояваме ресурсите.
Голяма част от техническите помощи, които се реализират, също са насочени към такива населени места, тоест очаква се, че след като бъдат финализирани, ние ще имаме готови инвестиционни проекти, с които ще можем да целим по-висок процент на усвояемост.
Работата ще продължи. Както споменах, ще има Мониторингов комитет – вече е съгласувано и с представители на Европейската комисия да се проведе такъв в края на м. ноември. На този Мониторингов комитет ще бъде одобрен новият механизъм за директно предоставяне на средства по приоритетна ос 1.
Що се отнася до приоритетна ос 2, ние можем по-рано да стартираме директното предоставяне, имайки предвид, че това вече е възприето като подход.
По отношение на Враца и Габрово не знам как са правени калкулациите за предоставените средства на общините, но ми се струва, че в този процент, който цитирахте, са включени и Враца, и Габрово. Така или иначе проектите се разглеждат от Европейската комисия, както споменах. Регламентираният срок за разглеждане е три месеца, като стопират да се отброяват дните в момента, в който бъдат изпратени коментари от страна на Европейската комисия.
В момента остават две седмици до крайния срок, към който Европейската комисия трябва да изкаже становището си по проектите, като последните коментари са изпратени към нас преди две седмици. В момента се отразяват. Враца предстои да бъде изпратена официално на Европейската комисия, след което отново започваме да отброяваме дните.
Активна работа с общините – да. Както споменах, чрез информационните дни, чрез директните контакти, разговори и чрез публикуването на регулярна информация.
По отношение на въпросите, които бяха повдигнати от господин Тошев. Проектът в Ново село – имам силни подозрения и справката, с която разполагам, показва, че не е финансиран от оперативната програма. Предполагам, че финансирането е по линия на ПУДООС. В момента не мога да направя справка, но се ангажирам да бъде направена такава и да ви бъде официално изпратена информация. По принцип стопираните проекти са проектите, по които няма актувани строителни дейности. В този смисъл ако в случая има подписан договор с ПУДООС, проведена тръжна процедура, подписан договор с изпълнител, актувани строителни дейности, за които е изпратена информация до ПУДООС и искане за разплащания, не би трябвало да попада в тази категория. Както споменах, ангажирам се да проверя и да ви изпратя информация за това.
Що се отнася до депото във Видин, това може би е частта, в която бихме поискали помощ от народните представители. Видин беше одобрен по Оперативна програма „Околна среда” за техническа помощ за разработване на проект за регионално депо и общината сама се отказа от изпълнението на проекта. Причината е, че стойността на проекта за техническа помощ възлиза на 4 млн. лв., а допустимото финансиране, което може да получи общината, тоест регионалното сдружение, възлиза на стойност 8 млн. евро. В този смисъл те сами са решили да се откажат от този проект.
Предстоят възможности за директно предоставяне на средства. Приоритетно ще бъдат предоставени средства на общините и по линия на ПУДООС, за да могат да изготвят свои проекти, свързани с приоритетите в двата сектора – „Отпадъци” и „Води”.
По отношение оптимизиране на законодателната база, както ви споменах, ние обмисляме възможности за въвеждане на механизми за стимулиране и съответно санкциониране на общините, които не се ангажират с изпълняването на ангажиментите, които са национални.
По отношение на плащанията не съм убедена, че разбрах точно какъв е въпросът. Плащания има по оперативната програма. Последно бяха извършени плащания в размер на 16 милиона – те бяха процедирани преди една седмица.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз ще бъда изключително кратък, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър, дами и господа! Аз имам един конкретен въпрос: след като максимално бързо направите Комитета по наблюдение и приемете новите критерии, съответно – механизмите за стимулиране, в какъв период мислите, че може да се направи един конкретен план за действие за агломерациите над 10 хил. еквивалент жители, за да можем заедно да го следим като изпълнение? Възможно ли е, заедно с този план за действие (разбира се, това са ангажименти по подготовка на проектите, договаряне, изпълнение, въвеждане в експлоатация), и в разговори с Европейската комисия да се опитаме заедно да предложим да се отложи въвеждането на третичното стъпало за отстраняване на азот и фосфор, защото виждам 35 пречиствателни станции от действащите плюс 70, които трябва да бъдат въведени? Това е доста сериозен ресурс и аз смятам, че можем да постигнем някакво съгласие с Комисията на един следващ етап да бъдат изпълнени. Това ще облекчи както сроковете за въвеждане в експлоатация, така и ресурсното напрягане, което и без това не е достатъчно, пък и ще отвори малко възможност да бъдат финансирани някои от другите агломерации – между 2 и 10 хил. жители. Това е въпросът ми.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Изграждането на третичното стъпало за пречистване, знаете, е свързано с определянето на чувствителните зони. България е една от държавите, в които голяма част от територията, определена като такава, в този смисъл – да, приемам предложението Ви.
По отношение на плана за действие в сектор „Води” – той ще бъде представен на Мониторинговия комитет. Тоест към края на м. ноември ние трябва да имаме ясен план и можем да го представим на вашето внимание, така че заедно да следим напредъка по него.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Госпожо заместник-министър, аз ще се присъединя към колегата, който казва, че не ви завижда за тези предизвикателства. Можете да разчитате на нашата подкрепа и аз се присъединявам към онези, които са готови да помогнат.
Има един проблем обаче, който е много тежък. Това е, че особено, както Вие ги наричате, в малките агломерации с нисък еквивалент жители хората нямат пари да си плащат за канализация и за вода. Тоест ние им изграждаме канализация, изграждаме им водопровод, те обаче не се включват, защото не им стигат парите.
Тук господин Михалевски ни показа една сметка – когато се увеличат активите, ще се увеличи и цената, защото при всички случаи водата и канализационните услуги ще станат по-скъпи. Аз знам, че нямате социални дейности във вашето министерство. Обаче това е тежък социален проблем. Тоест ние казваме: на пазара има прекрасно аржентинско телешко, обаче никой не може да си го купи, защото килограмът струва 50 лв. Как решаваме този въпрос?
Когато правите оценка на проектите, вземате ли предвид социалната цена, социалния аспект на всичкото това нещо? Ако харчим само парите, за да усвояваме програмите, а те не носят полза на хората или им предоставят недостижим за тях разкош, какво постигаме?
Аз съм го казвал и друг път тук: целта на всичките тези програми е да направят за всеки български гражданин по-удобно и по-привлекателно членството в Европейския съюз. Тоест не се ли получава един конфликт на целите?
По повод пледоарията на господин Чакъров, съжалявам, че го няма тук, преходните периоди са договорени във времето, когато той беше председател на Комисията по околната среда и водите в Народното събрание. Това е за протокола. Тоест ако някой носи отговорност за това нещо, би трябвало да си я поема.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за въпросите.
По отношение на малките агломерации нашите ангажименти касаят населените места над 2 хил. еквивалент жители. 393 са агломерациите с населени места под 2 хил. еквивалент жители. В този смисъл поредицата от примери, които констатирахме и които получиха публичност, за случаи, при които се изгражда канализационна мрежа или пречиствателно съоръжение с преоразмеряване и твърде надути, нереалистични стойности, по-скоро увеличават нашите ангажименти, отколкото да ги облекчават. В този смисъл те са нецелесъобразни и не водят до никаква икономическа ефективност. Разбирате, че ако в едно малко населено място бъде изградена канализационна мрежа, това автоматично води до ангажимент за изграждане и на пречиствателно съоръжение. Това пък, от своя страна, води до увеличаване стойността на услугата и до надхвърляне на поносимостта на цената. В този смисъл инвестиционните проекти, които се предлагат за разглеждане, задължително трябва да съдържат финансово-икономически анализ, който да прецени поносимостта на инвестицията. Тоест до каква степен тя ще се отрази на тарифата и съответно на общината като бенефициент, която пък трябва да участва със собствен принос, имайки предвид, че това са проекти, които генерират печалба. Тези изчисления ще бъдат взети предвид и строго съблюдавани, защото не бихме могли да надхвърляме границата на поносимост на стойността.
Мисля, че фокусът, който имаме по отношение спазването на ангажиментите, трябва да бъде поддържан. В този смисъл, отново казвам, ако бъдат налагани санкции, те ще бъдат налагани на база брой еквивалент жител и покритие на мрежата.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо заместник-министър, имам един конкретен въпрос към Вас. На 16 април 2009 г. община Елена депозира в Министерството на околната среда и водите проект за рехабилитация на водопроводна мрежа за прясна вода, тъй като проблемът с водоподаването в 14 еленски махали, които по ирония на съдбата се намират на брега на яз. „Йовковци”, е много сериозен, особено през летните месеци. Известно е, че районът на община Елена е атрактивна туристическа дестинация за селски туризъм. Фактът, че през лятото там е активен сезон, поставя в невъзможност бизнесът да функционира, което, от друга страна, пък води до това, че обезсмисля престоя на малкото жители, които са останали в еленските махали, които в момента са заети с обслужването на този селски туризъм.
Имам към Вас такъв въпрос. Утре имам среща с кмета на гр. Елена по този въпрос. Има жалба до мен по този повод от няколко десетки жители на община Елена. Какъв съвет бих могъл да дам на господин Топалов, кмет на община Елена, който е кмет от БСП и навремето е внесъл проекта при господин Чакъров? (Реплики.)
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Вие споменахте, че имат депозиран проект за рехабилитация на мрежата. Имате предвид по стопираните процедури или имате предвид проекта, който се изпълнява, на стойност 650 хил. за осигуряване на техническа помощ за детайлно разработване на инфраструктурно предложение за изграждане на ВиК мрежата и пречистване на водите на гр. Елена? Това ли е визираният проект?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Това е.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: В този смисъл какво конкретно е питането Ви? Проектът не е стопиран.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Кметът на гр. Елена ми каза, че няма никакъв отговор досега от министерството за това на какъв етап се намира неговият проект. Понеже утре имам среща с него, евентуално бих могъл да му дам някаква информация. Тоест ще бъде ли изпълнен този проект или няма?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Както споменах, няма стопирани проекти по Оперативна програма „Околна среда”. Ако визираме този конкретен проект, той продължава да бъде изпълняван.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Той не е започнал.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Мога да проверя и да дам информация за това на какъв етап от изпълнението си е. Изготвят се месечни доклади за напредъка от страна на бенефициентите, следи се изпълнението по отношение на докладване, отчитане, плащания, тръжни процедури. От справката единствено това имам за Елена – техническа помощ. Той не е спрян.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Макар че няма информация от 16 април, проектът не е спрян. Тоест предстои неговото изпълнение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз съжалявам, че се намесвам. Вие питахте за изграждане на ВиК мрежата като изпълнение, като строително-монтажни работи, доколкото разбрах.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Трябва финансиране, за да бъде изпълнен.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Това, за което говори заместник-министърът, е техническа помощ за подготовка на проект, който ще кандидатства по оперативната програма. Доколкото Ви чух в началото, Вие говорите за инвестиционен проект, което е различно и вероятно е в ПУДООС, а не в оперативната програма.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, всички имаме конкретни проекти и конкретни проблеми, които можем да дискутираме. Виждам, че това не е начинът да подходим. Вие не сте точно запознат какво искате да попитате, тя не може точно да Ви отговори. Нека се опитаме, когато имаме такива въпроси, писмено да ги дадем – Вие ще намерите начин. Нямам нищо против, ако беше нещо конкретно. Сигурен съм, че и тя не може веднага да Ви отговори. Предполагам, че има начини оперативно да намирате комуникация, за да намираме начин да отговаряме.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Напълно съм съгласна. Бих препоръчала в такъв порядък ако има питания за конкретен проект, да бъдат дадени в писмен вид.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Мога да се ангажирам преди заседанието да изпратя питането на госпожата, когато знаем, че ще идва – да намерим някакъв оперативен порядък.
Други въпроси по същество имате ли към представителите на Министерството на околната среда и водите? Нямате.
Аз също имам един-два кратки въпроса. Ясно е, че сме в един, ако мога да го нарека, капан, в който сме влезли – поели сме доста амбициозни ангажименти. Дълга тема е да търсим кой трябва да носи отговорност. Не мисля, че е плод на днешната дискусия и нещо, което можем към този момент да дискутираме. Това е някаква тема, в която евентуално в бъдеще можем да се задълбаваме.
Аз искам да попитам: имаме ли някаква яснота? Предполагам и на вас ви е ясно, че няма да можем да се справим с тези амбициозни цели, с които сме се обвързали. Имаме ли някаква яснота, предвид минимализиране на риска, какви биха били последиците от това неизпълнение на програмите? Говорим за сектор „Отпадъци”, където вече сме в нарушение на сроковете, които са ни задали, и за сектор „Пречиствателни станции” – пречистване на водите, където предстоят тези крайни срокове, но е ясно, че няма да можем да се вместим в тях.
Имаме ли някаква яснота финансовото отражение какво би било за България?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: За съжаление, бих могла да Ви дам точен отговор на този въпрос, защото санкциите се налагат на база решение на Европейския съд и то е за всеки случай поотделно. Преценява се от гледна точка на брутния вътрешен продукт на държавата, от гледна точка на степента на неизпълнение на съответния ангажимент. Следва се една процедура, която е дълга във времето и тя ни дава някакъв гратисен период. Стартира се с официално запитване към правителството за изпълнение на ангажиментите по съответната директива. Изпраща се отговор, след което, ако не е задоволена Европейската комисия, изпраща обосновано мнение. Отново се изисква реакция от страна на държавата членка и едва след това, ако отново не бъдат изпълнени ангажиментите, се влиза в съд, където процедурата е двуинстанционна. Както споменах, санкциите се налагат за всеки случай поотделно. Тоест ако съумеем да концентрираме усилията в справянето с най-критичните и важни задачи, се надявам, че ще можем да минимизираме санкциите.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: По темата за боклука, предвид че вече сме в нарушение, каква е комуникацията с Комисията, какво са ни казали, докога имаме време, какви са сроковете, предвид, че и там много се забавяме? Мисля, че 23 предстоят да бъдат изграждани или завършени. Как стои този въпрос?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По отношение на процедурата за отпадъците, тя вече е стартирала с отправянето на официално запитване от Европейската комисия до българското правителство за това дали са изпълнени ангажиментите или не. Такова запитване беше отправено през м. август и ние изготвяме официален отговор. В този отговор ще бъдат включени и мерките, които сме предприели. Това беше докладвано и по време на визитата ни в Брюксел. Подходът, който сме възприели, срещна разбиране и позитивната нагласа на партньорите от Европейската комисия.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз се надявам - това, което и господин Михалевски направи, да се съсредоточим върху някакъв план, и ние да имаме някакво участие. Когато имаме допир до съответни институции в Европа, също да се опитваме да минимизираме тези обстоятелства. Още отсега активно да работим за премахване и минимизиране на тези рискове. Това е на по-нататъшен етап.
Господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Съвсем накратко. За Вас, за уважаемите колеги, пък и за присъстващите е добре да кажем, че пакетът за отпадъци, който страната ни предложи, стана фокус на внимание след казуса със столичните битови отпадъци, по-специално за балираните битови отпадъци и инфриджмънт процедурата, която стартира. Предходната година, като старт на подготовката на този пакет, имахме една среща, в която участваха и представители на Столична община, начело с господин Бойко Борисов, тогава кмет на Столичната община, и впоследствие екипът на МОСВ подготви един пакет от предложения, което се приветства изключително силно, положително от страна на Европейската комисия и нейните представители. Аз съм убеден, че господин Расмусен ще препотвърди тази позиция - доколкото знам, диалогът с тях продължава.
Нашият подход е не да изградим в цялостен обем всички регионални депа, да се изградят първите клетки, които ще бъдат в достатъчност да поемат битовите отпадъци за депониране, а да има комплексен подход с оглед изграждане на системи и съоръжения за сепариране, също така и за компостиране на отпадъците. Този подход се оцени като най-иновативен, най-адекватен от всички 12 нови страни – членки на Европейския съюз. Той се приветства. Така че има разбиране, оценяват се усилията, които се полагат от наша страна. По-скоро не очаквам да има санкции от страна на Европейската комисия. Това е позиция, която е отстоявана и се надявам, че ще продължава да се отстоява от страна на екипа на Министерството на околната среда и водите.
За водния сектор също се оценяват усилията и позицията, която успяхме да постигнем с оглед на по-голяма ефективност на средствата, които ще бъдат инвестирани във водния сектор. Работата трябва да продължи – ангажиментите са сериозни. Никак няма да е лека работата, както не е била, но трябва да се полагат необходимите усилия. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, усилия се полагат и ще бъдат полагани. Ясно е на всички ни, че предизвикателствата, които стоят пред нас, са големи. Задачите, с които трябва да се справим, са изключително трудни. Би ни се искало положението да бъде доста по-уредено към настоящия момент. Както някои от Вашите колеги споменаха, започваме почти от начало. Така или иначе усилията ни действително срещат подкрепата на нашите партньори. Надявам се и аз, че това ще доведе до минимизиране на наказанията, които държавата ни ще трябва да понесе. До последно ще отстояваме възможностите за отлагане на наказателните санкции.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева, за обстойния Ви доклад и Вашите отговори. Усилия са се полагали и преди, усилия се полагат и сега, но тук трябва да сме много нащрек. Трябва тясна комуникация, за да не се допуснат повече такива грешки. Сигурен съм, че не е поради липса на усилия положението, в което сме и сега, което е тревожно. Интересите на страната ни трябва твърдо да се отстояват във всички инстанции. Затова мисля, че трябва силна кооперация, съдействие от всички страни и да вървим в една и съща посока, за да има реални резултати в крайна сметка.
Благодаря за вашето присъствие днес. Желая ви приятна вечер! (Господин Танчев се обръща към представителите на Министерството на околната среда и водите.)

Колеги, предвид, че господин Димитров от Сметната палата вече е при нас, предлагам да пристъпим към:
Изслушване на информация от председателя на Сметната палата проф. Валери Димитров за основните констатации и препоръки на Сметната палата от извършените одити, засягащи процеса на управление на европейските средства в България от 1 януари 2007 г. до момента.
Две думи предистория за тези, които не са запознати с това нещо. Господин Димитров може би ще ни каже. Миналата година или пό миналата от Народното събрание беше възложено извършване на цялостен одит по усвояване на средствата от Европейския съюз и институциите, които си сътрудничат в това. С този доклад ще бъдем запознати сега. Вие трябва да сте получили едно обобщено копие на този доклад и горе-долу да сте запознати с нещата.
Сега ще чуем неговото изложение. Това е основната координационна роля на тези средства, като тепърва предстои да се правят съответните одити на отделните оперативни програми. Поканили сме го днес да ни запознае досега какво е било, след това да отчетем проблемите, да видим после, при следващо негово идване, какви са взетите мерки, подобряването на тази комуникация и т.н.
Заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко за тези два одита, които ни възложи Народното събрание през миналата година. Ставаше въпрос за това да се провери и да се оцени ефективността на цялостната система за управление на средствата от структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз, както и да се оцени как действат системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния стратегически план за рибарство и аквакултури. И двата одита обхващат период от 1 януари 2006 г. до 30 юни 2008 г. Става въпрос за следприсъединителни фондове на Европейския съюз, от които вече България се ползва. Поначало одитът се фокусира върху няколко основни проблема. Става въпрос за това да се оцени как действат като цяло системите за управление, без да се навлиза в отделните оперативни програми. Тоест да се види цялата тази съвкупност от органи как действа като един добре работещ механизъм. Действа ли като система или просто има определени проблеми, свързани със взаимодействието между органите, с тяхната координация, обмен на информация и т.н.
Резултатите от тези одити бяха представени на парламента. Те бяха обсъдени през м. юни в един форум, на който бяха поканени доста представители на чуждестранни посолства. Мисля, че резултатите от одитите дадоха доста полезна информация на парламента и на обществото за състоянието на системите за управление.
Искам да обърна внимание, че Сметната палата не оценява като цяло политически и институционални измерения на решенията на законодателната и изпълнителната власт. Тя ги приема за даденост. Нека да поясня с пример. Не се оценява рационална ли е тази система за управление в нейния доста децентрализиран вид. Тази система за управление се приема за даденост, но въпросът е да се провери и оцени как работи в действителност.
Същото важи за двата национални стратегически плана. Бих искал да изтъкна съвсем накратко резултатите от тези одити.
Одитът на системите за управление на структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз обхваща проверка, анализ и оценка на дейностите, свързани с управлението на структурните и Кохезионния фонд на равнище Министерски съвет, тъй като има овластен заместник министър-председател по управление на европейските фондове, и съответно дирекция „Координация и контрол върху дейностите по управление на средствата от Европейския съюз”.
В Министерството на финансите се проверява и оценява дейността на Централното координационно звено, на сертифициращия орган и съответно на одитния орган. Проверява се и оценява като цяло дейността на управляващите органи в съответните министерства, управляващи оперативните програми и техните междинни звена.
Могат да се направят следните обобщени констатации, изводи и оценки:
Като цяло е създадена нормативна уредба, гарантираща изграждането и функционирането на системите за управление на средствата от структурните фондове и Кохезионния фонд, и тя е в съответствие с приложимите регламенти на Европейския съюз. Констатирани са пропуски и неточности в нормативната уредба, които са рисков фактор, застрашаващ прилагането на системите и са индикатор за нарушена комуникация и координация при управлението на процеса за създаване на нормативна уредба.
Като цяло е изградена адекватна институционална рамка за управление на средствата от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз. Създадени са Централно координационно звено, сертифициращ орган, одитен орган и Комитет за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка. Определени са структурите, изпълняващи ролята на управляващи органи и междинни звена на оперативните програми в министерствата/агенциите, които отговарят за националните политики в съответните сектори. Създадени са комитети за наблюдение. За подобряването на организацията и координацията при управлението на средствата от европейските фондове от края на м. май 2008 г. е определен заместник министър-председател по управление на европейските фондове и е създадена дирекция „Координация и контрол върху дейностите по управлението на средствата от ЕС” в Министерския съвет.
В хода на одита са установени ред несъответствия между отговорностите и правомощията на органите, на които са възложени функции по управлението. Става въпрос за констатации, които са валидни до м. юли 2008 г. Например: министрите не са изрично овластени за ръководители на управляващите органи на оперативните програми, което създава предпоставки за дуализъм в управлението и довежда до различни практики при оперативните програми. В част от оперативните програми е налице съвместяване от едно и също лице на функциите на председател на Комитет по наблюдение и ръководител на управляващ орган. Допуснато е дублиране на функции по отношение на отговорността за осъществяване на координацията и даването на указания от заместник министър-председателя, от една страна, и Централното координационно звено съответно към Министерството на финансите, липса на ясно разграничение на функциите между заместник министър-председателя по управление на европейските фондове и Централното координационно звено, между дирекция „Координация и контрол върху дейностите по управлението на средствата от Европейския съюз” и дирекция „Управление на средствата от Европейския съюз” в Министерството на финансите.
Предприети са съответно действия за осигуряване на достатъчен административен капацитет, финансови и материално-технически ресурси за гарантиране на изпълнението на дейностите по управление на средствата. Създадени са механизми за материално стимулиране на служителите, изпълняващи функции по усвояване на средствата. Текучеството на кадри обаче е високо и много щатни бройки са незаети, което повишава риска за качеството на тази дейност.
Изграждането на системата от условия за изпълнение на оперативните програми е осъществявано успоредно със стартирането на изпълнението им. Те са стартирали със закъснение, което е рисков фактор за усвояването на средствата в срок. За периода от 01.01.2008 до 30.09.2008 г. броят на подадените проекти е увеличен с 8 на сто спрямо 2007 г., а броят на одобрените се е увеличил многократно - 20 пъти. За третото тримесечие на 2008 г. стойността на одобрените за финансиране проекти се е увеличила около три пъти спрямо периода 01.01.2007 – 30.06.2008 г. При реално стартиралите програми е активизирана дейността по изпълнението на индикативните годишни програми и за постигане на целите.
Изградени са системи за отчетност и докладване в съответствие с изискванията на Европейския съюз. Изграждането и въвеждането в действие на пълната функционалност на Информационната система за управление и наблюдение не е приключило до стартирането на оперативните програми, което затруднява наблюдението и управлението на процесите и е довело до закъснения при въвеждането на информацията от страна на управляващите органи. Не е изградена връзка между Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) и счетоводната програма, което поражда риск от допускане на несъответствия между данните от двете системи. Същевременно са приети процедури, свързани с превенцията, идентифицирането и докладването на нередности и са назначени отговарящи за това служители. Поддържането на отделна аналитична отчетност от страна на бенефициентите е записано като тяхно задължение, но не са предвидени механизми, които да гарантират спазването му. Създадени са системи за мониторинг, контрол и оценка на дейностите по управление и усвояване на средствата по оперативните програми, които включват процедури за идентифициране и оценка на рисковете и одобрени планове или стратегии за управление на риска, но не във всички оперативни програми е извършена оценка на този риск.
Създадените механизми за координация и взаимодействие по вертикала и хоризонтала между структурните звена при управлението на средствата от Европейския съюз имат редица слабости въпреки предприетите в последните месеци промени. Установена е липса на ясна и детайлна регламентация на взаимоотношенията по хоризонтала между органите на централно ниво, както и между управляващите органи и Централното координационно звено. Липсват ясно разграничение на функциите между Централното координационно звено и заместник министър-председателя по отношение на комуникацията с Европейската комисия и разработена писмена процедура за осъществяване на координацията между тях. Липсва баланс между управленската отговорност и реалната власт при управлението, която е вменена на заместник министър-председателя. Не е регламентирано взаимодействието по отношение на координацията между органите на национално и регионално ниво.
Като цяло са създадени необходимите нормативни предпоставки за осигуряване на публичност и информираност при управлението на европейските средства. Проведени са редица мероприятия за популяризиране на дейностите, свързани с изпълнението на оперативните програми. С активната си дейност заместник министър-председателят е допринесъл за активизиране на процесите, свързани с публичността и информираността. На единния информационен портал не е публикуван пълният обем на регламентираните документи и информация.
Общата оценка от извършения одит е, че за одитирания период системата за управление на структурните и Кохезионния фонд от гледна точка на взаимодействието и координацията между участниците в този процес не отговаря в достатъчна степен на критериите за ефективност.
Рисковите фактори, които застрашават функционирането на системата, са: недобрата координация и взаимодействие между участниците в процеса на управление, недостатъчният в количествено и качествено отношение административен капацитет и липсата на ясно разграничение и баланс между правомощията и отговорностите на ключови участници в процеса на управление.
След м. май 2008 г. са предприети конкретни мерки за подобряване на координацията и взаимодействието при управлението на европейските средства. Извършени са промени в организацията на институционалната рамка за управление на средствата от тези фондове, определен е заместник министър-председател, който да подпомага министър-председателя при осъществяване на координацията, контрола и комуникацията на тези дейности. Създаден е Съвет за координация и оперативно наблюдение на средствата от Европейския съюз, който заседава на равнище министри и на равнище заместник-министри и директори на дирекции. След 30.06.2008 г., което е извън одитирания период, се наблюдава значителен ръст на броя на одобрените проекти и изплатените средства.
Тук обаче искам да обърна внимание, че Сметната палата не оценява дейността на създадения Съвет за координация и оперативно наблюдение, тъй като неговата дейност излиза извън одитирания период като цяло.
В резултат на извършения одит са дадени общо 38 препоръки: на заместник министър-председателя, на министъра на финансите, на министъра на държавната администрация и административната реформа, на министъра на икономиката и енергетиката, на министъра на транспорта, на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на околната среда и водите и на министъра на труда и социалната политика.
Препоръките са свързани основно с: предприемане на мерки за оптимизиране на системата за управление и контрол и създаване на механизъм за подобряване на координацията и взаимодействието между участниците в управлението на средствата от Европейския съюз, разработване и приемане на програма с мерки за ускорено усвояване на средствата по структурните и по Кохезионния фонд.
Междувременно, господин председател, имахме междинни резултати от контрола, който упражняваме, за изпълнение на нашите препоръки. През м. юни т.г. те бяха доста непълни и частични. В момента извършваме фактическа проверка на място за изпълнение на тези препоръки, тъй като те са многобройни и с доста продължително действие – имат системен характер. Предстои да приемем окончателния доклад за изпълнение на препоръките, съответно за тяхното неизпълнение, на заседание на Сметната палата, което по всяка вероятност ще бъде следващия четвъртък.
Оперативните резултати показват следното. Общо по този доклад, по тази одитна задача: от издадените 34 препоръки засега данните са, че са изпълнени 21, неизпълнените са 5, частично изпълнените са 3 и в процес на изпълнение – 1. Липсва информация обаче, не е предоставена никаква информация в Министерството на икономиката и енергетиката. Основен рисков фактор продължава да остава недоизградената Информационна система за управление и наблюдение (ИСУН). Това е сериозен проблем.
Това е по този одит.

Сега мога да представя накратко резултатите от следващия одит. Става дума за системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния стратегически план за рибарство и аквакултури. Става въпрос за фондове, свързани с общата селскостопанска политика и политика в областта на рибарството.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Нека видим колегите имат ли някакви въпроси дотук, защото това са две различни неща.
Колеги, за тези, които не са имали допир с тези програми: първо трябваше да чуем Сметната палата и тогава господин Дянков трябваше да дойде. На базата на този доклад виждате, че има въпроси, които са по-скоро към вицепремиера. Тук се получи, че ние имаме частични отговори на някои от поставените въпроси. Можем да сравним стенограмите от старото заседание, имаме и тези препоръки, които са отправени от Сметната палата. Ако някой иска да навлезе в детайли в тази материя – какво е препоръчано и какво е свършено, има възможност.
Ако имате някакви конкретни въпроси, можете да ги зададете.
Ако нямате, предлагам да пристъпим към следващия доклад, който е за Програмата за развитие на селските райони.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Националният стратегически план за развитие на селските райони и Националният стратегически план за рибарство и аквакултури определят основата за прилагането в България на общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството и аквакултурите за финансовия период 2007-2013 г.
Националният план за развитие на селските райони е изготвен в периода 2005-2006 г. и отразява визията за развитие на селските райони, основана на Стратегическите насоки на Общността за развитие на селските райони за 2007-2013 г. Подложен е на обществено обсъждане през 2006 г., одобрен е от Министерския съвет на 28.12.2006 г. и е изпратен на Европейската комисия на 21.02.2007 г.
Изготвянето на Националния стратегически план за рибарство и аквакултури започва по време на предприсъединителния период. Приет е на заседание на Министерския съвет на 21.12.2006 г. и е защитен пред Главна дирекция „Морски въпроси и рибарство” на Европейската комисия през май 2007 г.
За осъществяване на политиките и приоритетите, които ще бъдат финансирани от съответните европейски фондове съгласно изискванията на регламентите на Европейския съюз за подпомагане развитието на селските райони и на сектор рибарство, са разработени и приети Програма за развитие на селските райони (ПРСР) и Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” (ОПРСР). С двете програми е определена общата рамка за управление и контрол на изпълнението, включително на системите за прилагане на стратегическите планове.
Системите за прилагане на двата стратегически плана обхващат действащата нормативна уредба, органите, ангажирани с координацията, управлението и изпълнението на ПРСР и ОПРСР, координационните връзки и информационните системи, чрез които се осигурява правилността на прилагането и проследяването на резултатите.
Действащата национална нормативна уредба, регламентираща прилагането на двата стратегически плана, съответства на изискванията на регламентите на Европейския съюз. Приетите законови и подзаконови актове и разработените вътрешни правила са достатъчни за гарантиране на ефективното прилагане на НСПРСР. Подзаконовата уредба за прилагане на НСПРА е в процес на разработване и утвърждаване.
Регламентираните правомощия на органите за прилагане на двата стратегически плана съответстват на определените в нормативните актове отговорности. Липсата на механизъм за изпълнение на правомощията на заместник министър-председателя за осъществяване на координацията по прилагането на програмите подлага на риск ефективността на предприеманите от него действия.
Изградените организационни структури на системите съответстват на нормативно определените функции на органите и позволяват изпълнение на поставените цели. Постигнат е баланс между възложените функции и способите за осъществяването им, което създава предпоставки за подобряване на взаимодействието, сътрудничеството и координацията за изпълнение на стратегическите планове.
Въведените правила и процедури за прилагане на ПРСР отразяват отделните етапи на работните процеси, осигуряват спазване на нормативната уредба и са в съответствие с принципите за надеждност и достатъчност на финансовата и оперативната информация, за икономичност, ефективност и ефикасност на извършваните дейности.
Поради факта, че по-голямата част от документите, отразяващи политиките, правилата и процедурите по прилагането на НСПРА, не са утвърдени и не са въведени в практиката, не може да се даде оценка за тяхната приложимост за осигуряване на условия за успешно изпълнение на ОПРСР.
Създадената обща организация на работните процеси като цяло позволява предприемането на своевременни мерки за преодоляване на възникнали проблеми и за недопускане на грешки. Създадени са условия за осъществяване на контрол по изпълнението на възложените функции и задачи.
Предприети са действия за осигуряване на достатъчен административен капацитет. Административният капацитет на органите по прилагане на НСПРА е недостатъчен, което създава риск за успешна реализация на ОПРСР. Честата смяна на служителите, заемащи ръководни длъжности, подлага на риск осъществяването на ефективно и последователно управление и контрол на изпълнението на дейностите по НСПРСР и НСПРА.
Създадени са условия за постигане на публичност на действията по мерките на ПРСР и ОПРСР, за популяризиране на възможностите за финансиране и на приноса на Общността чрез публикации в електронните и печатни медии, излъчване на радио- и телевизионни предавания, разпространение на информационни материали във вид на листовки и брошури.
Интегрираната компютризирана система за наблюдение и контрол на дейностите по прилагането на НСПРСР и НСПРА е в процес на разработване и внедряване, тоест тя не е довършена.
Липсата на въведена в експлоатация Информационна система за управление и наблюдение (ИСУН), която да бъде съвместима с използваната в Разплащателната агенция Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), както и фактът, че информационната система на Управляващия орган по ОПРСР е недоизградена, крие сериозни рискове от допускане на двойно финансиране на разходите.
Необходимите контролни механизми за осигуряване на ефективна защита на финансовите интереси на Европейския съюз при прилагането на ОПРСР са разработени и подробно отразени в съответните правилници за работа и процедурни наръчници. Тяхната достатъчност и резултатност не могат да бъдат оценени, тъй като към 15.10.2008 г. те не са проверени в практиката.
Дадени са общо 13 препоръки, като от тях една е към заместник министър-председателя, шест към министъра на земеделието и храните и шест към изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури.
И тук сме предприели проверка за изпълнение на препоръките, правим и проверка на място. Ще предоставим на Народното събрание окончателните резултати, но засега междинната информация показва, че (бих помолил госпожа Симеонова да каже) има не само неизпълнени препоръки, има много сериозен проблем в Министерството на земеделието, където се оказва, че няма никаква информация за нашите искания за изпълнение на препоръките, липсва документация, липсва информация. Затова ние сме се постарали да предоставим тази информация в оперативен ред отново. Оказа се, че новото ръководство на министерството не разполага с информация какво е изпълнено и какво не е изпълнено от нашите препоръки. Това е сериозен проблем.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Вие сте ги дали на новото ръководство.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, точно така.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Надяваме се, че ще ни изпратите по първата точка – за оперативните програми, и този доклад, който до две седмици ще излезе, Вие го нарекохте междинен, ако не греша, в който ще имаме някаква яснота докъде се стига с изпълнението на тези препоръки.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Смятам, че проверката приключва. Ние ще предоставим информация за резултатите. (Господин Димитров говори при изключени микрофони.)
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Също и за земеделието. Това е нещо, което сега научаваме от Вас. Аз ще се постарая да следим какво се случва с този въпрос. Ние имахме съвместно заседание с Комисията по земеделието и горите. Надявам се това да стане практика, за да сме наясно какво се случва в тези секторни политики в земеделието и докъде се изпълняват. Там също се оказва, че е имало много сериозни проблеми. И двете неща, които днес представиха, са едни от най-тревожните. Исках в по-ранен етап да имаме яснота, за да можем текущо да проверяваме какво става.
На ниво оперативни програми какви одити предстоят, на какво ниво сте и кои са първоначално? Имам предвид да можем да плануваме във времето как ще се виждаме с вас.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, в момента ние вече встъпваме в периода, когато започваме подготовка на нашата одитна програма за 2010 г. Идеята беше, след като, образно казано, видим как стоят нещата с цялостните системи за управление от птичи поглед, да влезем в отделните оперативни програми. Тоест да задълбочим нашите проверки и оценки.
Лично моето мнение е, че тази година би следвало да проверим колкото е възможно повече оперативни програми и да влезем, аз лично бих настоял, във всички оперативни програми. Зависи от това доколко парламентът ще ни натовари и с други одитни задачи, тъй като той може да упражнява своето правомощие за възлагане до пет одита годишно. В зависимост от разполагаемия ресурс на време и персонал ние ще се опитаме да обхванем колкото се може повече оперативни програми. Лично моето мнение е, че трябва да обхванем всички оперативни програми през 2010 г., за да се получи пълна картина на състоянието на тези следприсъединителни фондове.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз също ви подкрепям в тази амбициозна идея и се надявам наистина да го направим. Както знаете всички, предстои програмиране на новия планов период 2013-2020 г. Надявам се до започването му да сме абсолютно наясно с грешките и пропуските дотук, за да не се допусне това да се случи и в бъдеще. И вас малко ще ви натоварим да поработите тази година, за да имаме абсолютна яснота за грешките досега.
Колеги, имате ли други въпроси?
МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Когато имате одит, който е подписан със забележки или пък с някакви резерви, какви ще са бъдещите ви стъпки?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Разбирам въпроса Ви. По-скоро става дума да разграничим видовете одити, които прави Сметната палата. Тези два вида одити са от категорията на така наречените одити на изпълнението, в които във фокуса на вниманието се поставя не толкова спазването на изискванията на закона, колкото ефективността, ефикасността и икономичността при управлението на публичните средства и дейности. Тук става въпрос доколко са ефективни тези системи за управление.
В случая ние сме обхванали широк кръг органи за управление и тук не си поставяме такива задачи, както при така наречения одит и заверка на финансовите отчети на съответните институции от публичния сектор. Това правим всяка година за определен брой институции и организации в публичния сектор. Те са над 300. Става въпрос за всички първостепенни разпоредители с бюджетни средства и за второстепенните разпоредители с бюджетни средства, които имат самостоятелни бюджети, включително и общините. По-нагледно, става въпрос за всички централни институции, министерства, агенции, комисии, които са първостепенни разпоредители, за всички общини на територията на страната. Това се прави ежегодно. Вече при тези одити ние се произнасяме за това доколко финансовите отчети дават пълна, вярна, честна представа за състоянието на бюджета и имуществото на съответните организации. В резултат на нашите констатации и оценки вече даваме своето одиторско становище. То варира съобразно нашите стандарти, като най-неприятното, най-тежкото е отказ от заверка. Може да бъде заверка с резерви, заверка без резерви, заверка без резерви с обръщане на внимание – това са вариантите. Зависи доколко е спазено счетоводното законодателство, доколко са добри и надеждни системите за финансово управление и контрол в съответните организации.
МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Оттам нататък ми беше въпросът. Означава, че вие нямате някакви препоръки – по какъв начин да бъдат по-ефективно използвани средствата или пък да бъде правилно извършен документално обектът на вашия одит. Вие констатирате и това е.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Те са направили и препоръки.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: При този вид одит поначало не се правят препоръки. Този вид одит най-много прилича на одита и заверката, който се прави на частните компании. Разликата е, че тук става дума за организации от публичния сектор. Това, което правят регистрираните одитори, например на търговските дружества, когато проверяват и заверяват техните финансови отчети, тук го правим ние, само че по отношение на бюджетните организации, на организациите от публичния сектор.
Какъв е смисълът на това? Смисълът на това е данъкоплатецът да знае дали се управляват добре бюджета и имуществото на съответните бюджетни организации. Отказът от заверка означава, че има сериозно неблагополучие в управлението на една бюджетна организация. Данъкоплатецът трябва да знае това.
Какви са правилата и процедурите? При извършване на този вид одит поначало не се дават препоръки съгласно нашия Закон за Сметната палата, нашите правила и съответно нашите стандарти, а докладът се изпраща на одитирания обект. Разбира се, той трябва да подобри системите си за финансово управление и контрол, въобще счетоводството си. Всички тези одити и заверки се изпращат на министъра на финансите, който трябва да предприеме съответни мерки.
Тук обаче има един сериозен проблем и аз го поставих още на предишното ръководство на Министерството на финансите. Дори бяха предприети определени действия. Беше сформирана съвместна работна група, която да работи в тази насока, включително и за промени в Закона за счетоводството. Колкото и да е странно (нещо, което за мен е лишено от всякаква логика, но такъв е Законът за счетоводството), финансовите отчети на бюджетните организации не са публични. Те са скрити и са тайна за обществото. На частните компании са публични.
Вижте - там, където става дума за огромни средства, няма задължение според Закона за счетоводството те да бъдат публикувани. Няма нормативно уставено задължение те да бъдат публикувани, предоставени, да бъдат направени публично достояние, за да знае данъкоплатецът какво се случва с тези бюджетни организации. За мен това е един изключително ретрограден текст в Закона за счетоводството, който трябва да бъде отменен. Очевидно е, че тези отчети трябва да бъдат публични. В момента има съвместна работна група на Министерството на финансите и Сметната палата, която в най-скоро време ще предложи модел за опубличаване на тези финансови отчети и съответно промени в Закона за счетоводството.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Димитров, благодаря Ви за обстойно направения доклад.
Колеги, имате ли други въпроси?
Надявам се да ни запознаете и с програмата си за одитната година, когато станете готови - да имаме тясно сътрудничество и да работим в правилната посока. Вие сте основният орган, с който ще следим за изпълнението на приоритетите и напредването на оперативните програми. Има и други начини, но това е основният ни инструмент.
Господин Димитров, благодаря Ви. Желая Ви приятна вечер.

Колеги, остана последната точка:
Разни. Има ли някой нещо да каже по тази точка? Нямате.
Закривам заседанието. Благодаря ви, колеги.

(Закрито в 17,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:


Светлин ТАНЧЕВ