П Р О Т О К О Л

№ 9


На 15 октомври 2009 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

---

Дневен ред:


1. Изслушване на информация от представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за напредъка по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г. и по петте Програми за трансгранично сътрудничество на Република България за периода 2007-2013 г.

2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 954-01-6/2608.2009 г. – за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност – внесен от Ваньо Шарков, Веселин Методиев, Цветан Костов, Димо Гяуров и Йордан Бакалов.

3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 954-01-28/7.10.2009 г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.

4. Разни.
Към протокола се прилага списък гостите и на присъствалите народни представители на заседанието.

Заседанието беше открито в 15.05 часа и ръководено от председателя на комисията, господин Светлин Танчев при следния

Председател Светлин Танчев: Колеги, предлагам за започваме. Виждам, че горе-долу имаме кворум, така че хората, които ги няма засега ще започнем без тях, че всички така са доста ангажирани и трябва да могат да си минат по задачите.
Предлагам първо да ви запозная с дневния ред, да го гласуваме и да преминем натам. Точка едно – Изслушване на информация от представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за напредъка по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г. и по петте Програми за трансгранично сътрудничество на Република България за периода 2007-2013 година.
Втора точка – Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 954-01-6/2608.2009 г. – за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност – внесен от Ваньо Шарков, Веселин Методиев, Цветан Костов, Димо Гяуров и Йордан Бакалов.
И Трета точка – Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 954-01-28/7.10.2009 г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
И както винаги точка Разни. Предлагам да гласуваме дневния ред. Който е за? Благодаря ви. Преди да минем към представителите на МРРБ, само ще ви помоля всички, като взимате думата да се представяте откъде сте и кои сте, за протокола нали, да улесним колегите.
Така, при нас днес са госпожа Лиляна Павлова, заместник-министър на регионалното развитие, Снежина Славчева, заместник-главен директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие”, госпожа Димана Садонкова, заместник-главен директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” и господин Кирил Гератлиев, и.д. директор на дирекция „Изпълнителна агенция по Програма ФАР”.
Предлагам да им дадем думата накратко да ни запознаят с това, което те смятат за удачно и след това ако имаме някакви въпроси или коментари, ще може да си позволим така една дискусия. Госпожо Павлова, заповядайте, имате думата.

1.Изслушване на информация от представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за напредъка по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г. и по петте Програми за трансгранично сътрудничество на Република България за периода 2007-2013 г.

Заместник-министър Лиляна Павлова: Добър ден. Благодаря Ви. Съвсем накратко ще ви представя напредъкът и развитието по програмите, които Министерството на регионалното развитие и благоустройството управлява. Ние представихме на вашето внимание материал, по-подробен материал по въпроса, включително днес ще го допълним с още допълнителна информация по отношение на Оперативна програма „Регионално развитие”, където ще ви представим в по-голям детайл по отношение на предстоящи, бъдещи схеми за финансиране по Оперативната програма.
Ще спазвам дневния ред и в днешното заседание ще започна с Оперативна програма „Регионално развитие”, къде сме, какво заварихме, както се казва, новия екип на Министерството и какво планираме от тук нататък.
По отношение на Оперативната програма, като цяло и нейното управление, бих казала, че това беше препотвърдено и от Европейската комисия на всички срещи, които проведохме и в началото на месец август, и през септември, при посещението на Европейската комисия, че това е една от програмите, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие и съответно от кохезионенния фонд, които се развиват най-добре и имат най-добър напредък при изпълнението на програмата, което наистина е така. Към днешна дата, договорения финансов ресурс по програмата е почти 800 млн. лева, което е бих казала, че е сериозен напредък. Следващата седмица предстои подписването на договори за още 135 млн., с което общия договорен ресурс по програмата ще нарасне на 925 млн. лева. От тази гледна точка, мисля, че максималните усилия по отношение на договорирането на програмата са положени, така че България да не е в ситуация поради не договаряне на средствата да има проблем с правилото М + 2 или М + 3. От друга страна това, което отбелязваме наистина е изключително ниско ниво на плащане – 38 млн. лева е платената сума към днешна дата. Това, което намираме е изключително забавяне по плащането, забавяне в стартирането и изпълнението на проектите, изключително така, бих казала нисък темп на плащанията и дълго време отнема и е отнемало досега, в управляващия орган, процедурите по разглеждане и одобряване на плащанията. За целта бяха положени изключително спешни, бих казала, действия и мерки да ускорим процедурата по разплащане, така че тя да не бъде, както и досега, в рамките на 6 или 9 месеца, от което общините още повече в тази финансова криза и този финансов недостиг, наистина страдат от средства, с които заемообразно, мостово да съфинансират тези проекти. Една част от тях финансират, кандидатстват за финансиране по инструмента ФЛАГ, който е създаден за осигуряване на това финансиране, но въпреки всичко, той е един инструмент, който се разработи и стартира ефективно тази година, така че не всички общини имат възможност да се възползват. Така че, това е наистина елемент и фактор, който ние виждаме, като бих казала, проблемен въпрос, по който трябва да се положат сериозни усилия.
А това, което в момента сме разработили като процедура, нововъведена, бих казала, като изискване е наистина да се стараем да одобряваме плащанията, максимум до 2 месеца, при обективни критерии. Да се прекрати тази бюрократична процедура на постоянен обмен на кореспонденция, искания на допълнителни информации, което още веднъж да подпомогне, наистина общините да получават преди всичко общините, които са бенефициенти по тази програма, едни от най-големите бенефициенти по програмата, да си получават по-бързо плащанията. Също така, друг елемент, който ние виждаме е, то не е в голям размер, но въпреки всичко, голямо бюрократизиране, като цяло на процесите и процедурите изискване на изключително много документи, копие от документи, които трябва постоянно да се подменят, документи, водещи до постоянно анексиране на договорите, което от своя страна също спомага, както се казва за удължаването на срока за плащане. Това са все неща, които бяха установени в рамките на изминалите 2 месеца и факти, по които ние трябва много сериозно и много бързо да предприемем действия. Така, че се стараем в ход да променяме процедурите. Както знаете, оценката на съответствието, по всички оперативни програми все още не са одобрени, но всички оперативни програми сме поели ангажимент към настоящата дата да не променяме грандиозно и значително, с големи промени, така не само структурите, които управляват тези фондове, но и процедурите по тях, защото те са одитирани към един определен момент и трябва да бъдат потвърдени, одита на съответствието, както от националните одитиращи органи, така и от европейските за да получим положителната оценка за акредитацията на тези системи. Така, че това, което ние правим, засега са само временни, междинни мерки с цел опростяване на процедурите и ускоряване на плащанията, като разбира се, в рамките на този период сме си поставили и по-амбициозните така, по-амбициозната задача и цел, глобално да направим преглед на процедурите, така че те да бъдат опростени и наистина програмата да започне да върви в по-оперативен и по-добър напредък.
От периода от 1 август към днешна дата, имаме така, бих казала, добро развитие по програмата, има сключени 26 договора за финансиране, които са на обща стойност 233 млн. лева и следващата седмица, със средствата, които имаме да сключим още 18 договора, в рамките на Мярка за подобряване на градско развитие, за още 134 млн. лева, наистина ще постигнем един много добър напредък, който успяхме да направим в изминалите няколко месеца. В същият този период успяхме и публикувахме, така, както бяхме поели ангажимент за финансиране на нови схеми, по които да могат да кандидатстват общините. Това е на схемата за подобряване на градската среда, по мярка 1.4. беше публикувана наново, с освободения ресурс по нея, който има от първото й обявяване, а и след направена преоценка на всички проектни предложения, които са били одобрени през месец юли, но с решение на настоящото ръководство на Министерството, взехме решение, временно да ги замразим, да ги прегледаме, така че да няма завишени количества и стойности. Този преглед беше направен. Проектите бяха преоценени и това са проектите, които предстои сключване и от тази преоценка имаме спестени още 30 млн. лева, в допълнение към наличните 80 и това е ресурсът, с който по обявената схема, нова, по подобряване на градското развитие в момента всички общини, от 86-те градски агломерационни района, имат възможност да кандидатстват за финансиране. Така, че считаме това за един голям напредък, който постигнахме и голям успех, през последните месеци, да направим бързо преоценката и да стартираме на ново схемата, защото това е един изключително важен приоритет и схема, която ще подобри наистина общините в страната.
Удължихме срокът за кандидатстване, финансирането по мярката за подкрепа на развитие на туристическите атракции до 4 ноември, така че да имат възможност по-голям брой общини да кандидатстват за финансиране и по тази мярка. Това, което предстои, също да бъдат разгледани, има обявена схема за подкрепа, за осигуряване на подходяща и рентабилна инфраструктура във висшите училища, отново в градските агломерации. В 6-те града в страната, където може висши държавни училища да кандидатстват за финансиране, за подобряване на енергийната, ремонт на библиотеки, модернизация и реконструкция на тези висши училища. Крайният срок за подаване на документи е 1 февруари, следващата година. Така, че се надяваме, че това е още една възможност да подобрим инфраструктурата, образователната инфраструктура. До 6 ноември има текуща отворена схема за кандидатстване, за финансиране на проекти за дребно мащабна инфраструктура, за предотвратяване на свлачища, отново в градските агломерации. Очакваме проектни предложения, които да бъдат финансирани . Една нова и доста различна пилотна схема се опита България, по която България се опитва да бъде първата страна от всичките страни-членки на Европейския съюз, която да финансира по един доста специален и различен начин, а именно това е схемата за деинституциализация на домове, на институции, в които има деца лишени от родителски грижи и деца с увреждания. За първи път се прави схема, която е комбинирана от два фонда – от Европейския фонд за регионално развитие, чрез нашата оперативна програма. Ще бъдат осигурени 20 млн. евро, с които да бъдат направени инфраструктурни инвестиции за тези деца, така че те да бъдат извадени от домовете, в които са настанени и да бъдат осигурени за тях други социални услуги, в рамките на които да постигнем, наистина закриването на големите институции, осигуряване на по-добър достъп на тези деца до фамилни къщички и по-близка до семейната среда. Тогава, когато инфраструктурата бъде изградена, допълнителната вече, социалната услуга и дейността ще бъдат финансирани по оперативна програма развитие на човешките ресурси, със средства от европейския социален фонд, така че с двойното финансиране, като една пилотна схема се надявам да направим една съвместна инициатива успешна, която да бъде мултиплицирана и в останалите страни-членки. Този процес е започнал преди 1 година, но за съжаление към днешна дата няма някакви конкретни действия, които да са факт, като реализация за да можем да обявим схемите за финансиране. Но след проведен семинар, през месец септември и предстоящо обучение на всички страни, заинтересовани в процеса, предстои да обявим схема за финансиране на определен брой общини, в рамките на които да усвоим тези 20 млн. евро, целенасочено така че наистина да има реален ефект за тези деца.
В общи линии, това е ситуацията, която е към днешна дата. Имаме индикативна работна програма и индикативен план, какви схеми предстои да обявим до края на годината. Две от схемите са за над 100 млн. лева, за подобряване на образователната инфраструктура, отново в областта на енергийната ефективност, както имаме много амбициозна програма и за следващата година. Ние носим, за ваша информация и ще ви го предоставим, в електронен вид, по-детайлна разбивка на нашия план за от тук нататък. По отношение на процедурите и управление на Оперативната програма, както вече казах, в момента очакваме последните действия, които да бъдат извършени по отношение на одита за оценка на съответствието. Проблемите, които бяха идентифицирани при предишното подаване на оценките, които бяха върнати, за добро или за лошо, Оперативна програма „Регионално развитие” не беше сред тях. За нея не беше подадена оценка за съответствие, така че ние се надяваме сега, предвид, че ние не сме от върнатите оценки, да бъдем и първата програма, по която да бъде изпратена оценка за съответствие и тя да бъде максимално бързо одобрена от Европейската комисия. Една от основните критики и проблеми по отношение на оценките за съответствие беше по отношение на информационната система, т.нар. ИСУН, по който към днешна дата успяхме да преодолеем всички коментари, всички нередности и неточности, така че те са отразени и са изпълнени в много голяма част, над 90 %, другите са в процес на изпълнение, но те касаят технически функционалности на системата, така че смятаме, че този проблем сме го приключили. От тук нататък остава формализирането и утвърждаването на описанията на системите на всички управляващи органи, включително в частта нередности. Това е другия компонент, по който в момента се работи, защото с влизането в сила на ПМС 18, което дава реда за докладване на нередности към ОЛАФ, към Европейската комисия, беше направена една сериозна промяна – докладването на нередности беше поето от звеното, което е секретариат на Авкус, което понастоящем беше в Министерски съвет, сега вече е към министъра на вътрешните работи. Това звено беше прехвърлено в системата на Министерството, но в момента са необходими да бъдат направени процедурни промени, в процедурите на управляващите органи, но преди всичко в постановлението, което определя реда за това. Надяваме се това да не отнеме много технологично време за да може максимално бързо процедурата тогава, когато е утвърдена от Министерски съвет да бъде надлежно отразена в процедурите на управляващите органи, оценката на съответствие да приключи с положително и да бъде изпратена за да получим възможно най-скоро нейното одобрение и съответно междинните плащания, по оперативните програми да бъдат отпуснати към страната ни.
Това е в общи линии по отношение на Оперативна програма „Регионално развитие”. По точката „Административен капацитет”, това което планираме, с промени в устройствения правилник на Министерство на регионалното развитие и благоустройството е да бъде променена структурата на дирекциите, които управляват част от Европейските фондове, а именно, голямата дирекция Генерална дирекция „Програмиране на регионалното развитие” да бъде разделена на две. Частта от нея, която управлява оперативната програма да се обособи като самостоятелна дирекция, която да има единствена и основна задача да управлява средствата по оперативната програма, а направлението, което е свързано с програмите за трансгранично и транснационално сътрудничество, по което ние управляваме 11 програми, да бъде слято с дирекция „Изпълнителна агенция по Програма ФАР”, която нормално, във времето си приключва своето развитие, проектите по Програма ФАР приключват, по-голямата част от тях, тази година, с това ние да направим т.нар. „фейзинг аут”, или приключване на програмата, да използваме експертизата, натрупана по Програма ФАР и този капацитет, който е граден толкова години във времето, да бъде влят в програмите за трансгранично сътрудничество, които се надявам ефективно от тук нататък да стартират по един много добър начин и възползвайки се от опитът, който сме натрупали в предишните години.
Това е най-общо по отношение на структурата и преструктурирането. В момента сме изправени пред предизвикателство, с което всички министерства, бяха поискани от Министерство на финансите беше изискано да се направи съкращение на щата от 15 %. Това съкращение по никакъв начин не трябва да ощети, разбира се, административния капацитет, който е изграден и е натрупан в годините за управление на тези оперативни програми и въобще на фондовете от Европейския съюз, така че наистина ще се постараем да намерим баланс, така че да не ощетим Европейските фондове и тяхното управление, но в същия момент да постигнем оптимизация на административния персонал, който се занимава с тяхното управление.
Това е в общи линии за Оперативна програма „Регионално развитие” и структурата на Министерството, която управлява тези фондове. По отношение на програмите за трансгранично и транснационално сътрудничество, както вече казах, Министерството управлява 11 от тези програми, като за програмите, за които България е страна-членка и за програмите по външните граници на Европейския съюз, това са България, Македония, Сърбия и Турция, по тези три програми Министерството е управляващ орган. По останалите програми, с България и Гърция, България и Румъния, ние сме национален партниращ орган по всяка от тези програми, но участваме активно в управлението и усвояването на средствата по тях. Също така, Министерството е национален партниращ орган и национално информационно звено на многостранната програма за трансгранично сътрудничество в Черноморския басейни и в програмата за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа. Също така, Министерството изпълнява функцията и национално звено за контакт по програмите ИНТЕАРКТ 4Ц, ИНТЕАРКТ, ЕСПОН и УРБАКТ. Така, че мисля, че макар че тези програми са с много по-малък бюджет в сравнение с Оперативна програма „Регионално развитие”, ние трябва да им отдадем значимото, защото районите в трансграничните региони на страната ни, това са важни програми за тях и ресурса по тях, по който може да бъде усвоен, не трябва по никакъв начин да бъде подценяван, като например програмата за трансграничното сътрудничество България-Румъния, тя е с общ бюджет 262 млн., евро, което също не трябва да бъде подценяван, така че да подпомогнем с всички мерки, които могат и са допустими за финансиране, по тази програма и както по всички останали, да бъдат подсилени наши4те трансгранични региони. По тази програма, бих казала, че е натрупан повече от една година проблем, ако мога да го нарека това, защото програмата, Меморандума за разбирателство между двете страни, между България и Румъния не е подписан повече от една година. За съжаление, по-голямата част от причините за това са в българската страна. Това е едно много дълго и тъжно, както се казва, преговаряне по текстовете на Меморандума. Колегите от Министерството на външните работи на България са имали изключително много бележки по въпроса, дълги преговори са водени с румънската страна. Надявам се, че през септември, след последните проведени срещи, това беше изчистено, текстът е готов, така че в момента сме го финализирали и следващата седмица ще бъде внесен за разглеждане от Министерски съвет и неговото одобряване за да можем да пристъпим към подписването му, защото наистина румънската страна е изключително притеснена и има основателна, бих казала, критики за това едногодишно забавяне в подписването на Меморандума със страната ни.
Също така провеждаме конкурсни процедури и набираме кандидати за да запълним съвместните секретариати, които трябва да отговарят, между двете страни, които трябва да бъдат изградени във всичките региони в страната, които трябва да отговарят за изпълнението и управлението на тези програми, те са трансгранични програми и не могат да се управляват от София, трябва да имаме звена и екипи, които да работят по места, по тези програми. Това е също едно голямо предизвикателство пред нас, защото процедурата по наемане на чужденци, особено, когато те не са от страна-членка на Европейския съюз е доста сложна и много трудно и много дълго време се е търсила подходяща нормативна уредба. Мисля, че и този въпрос успяхме да го разрешим, през месец септември, с едно постановление на Министерски съвет успяхме да намерим вариант, по който нормативно да изчистим и този казус, така че от тук нататък, с този въпрос мисля, че сме преодолели поредната спънка в реалното и успешно стартиране на програмите. Независимо от това по тях се обявяват процедури и те са отворени за кандидатстване, така че всички желаещи и допустими за кандидатстване и финансиране проекти и съответно програми, могат да кандидатстват общините, разбира се, в задължително партньорство с колегите и с партньорите ни от отсрещната страна.
Програмата за трансгранично сътрудничество с България и Гърция, тя беше стартирана в края на месец септември, бяха проведени информационни кампании и информационни дни, така че ситуацията е горе-долу сходна. Няма да влизам в много детайли, защото аналогично е развитието и етапа на развитие на тези програми. Програмата между България и Гърция е на стойност 130 млн. евро и това е една също, изключително добра, бих казала програма, която има добри интервенции предвижда за финансиране. Там съвместния технически секретариат ще бъде ситуиран в град Солун. В момента има пусната покана за подаване на проектни предложения, на стойност 60 млн. евро.
Следващата програма е трансграничното сътрудничество между България и Македония. Тя е със сравнително по-нисък бюджет – 21 млн. евро е за програмния период. По отношение на тази програма, това което беше изготвено от Министерството бяха приети и изготвени детайлни правила за допустимост на разходите, които предстои да бъдат, които са разпространени и публикувани и също така предстои да бъде одобрен проект на Меморандум за разбирателство между нашата страна и Македонската република, като в момента сме в процес на подготовка на съгласувателната процедура. Също така провеждаме и процедури за наемане на служители в секретариатите.
Следващата програма за трансгранично сътрудничество е България-Турция, с общ бюджет 32 млн. евро, където е абсолютно аналогичен етапът на развитие. Има разработени правила за допустимост, изготвен е и е в процес на подготовка, вече съгласувателна процедура за одобряване на Меморандум за разбирателство между двете страни. Така, че програмите, в общи линии набират своята скорост и предстои вече реалното финансиране на проекти по тези програми. Аналогичен е случаят и с програмата със Сърбия, Черноморския басейн. Мога да ви дам и повече детайли, стига да е необходимо. Ние сме го предоставили целия материал, писмено на вашето внимание.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, госпожо Павлова, така за обстойното представяне на Програмата. Аз смятам, че е редно дори да Ви поздравим за адекватните и бързи мерки, които сте взели, предвид обема на работата, която имаме.
Колеги, имате ли някакви въпроси, коментари относно това, което чухте или това, с което сте се запознали до тук? Заповядайте.

Господин Корман Исмаилов: Възникнаха ми два-три въпроса във връзка с предварителната информация, която ни дадохте по напредъка в изпълнението на Програмата. Тук вниманието ми бе привлечено от нередностите, които констатирате. Може ли да получим, какви са точно тези нередности и дали има някаква тенденция, примерно в договорите, които са в процес на изпълнение на тези нередности? Това ми е първият въпрос.
И също в таблицата за финансовото изпълнение, от момента на стартиране на Оперативната програма, прави впечатление, нали голямата разлика в сумите между сключените договори и извършените плащания към този етап. На какво се дължи този нисък процент, какви са причините за това нещо, тази голяма разлика в цифрите?

Председател Светлин Танчев: Благодаря. Заповядайте, госпожо Павлова, нека да го направим като дискусия – въпрос-отговор.

Заместник-министър Лиляна Павлова: Благодаря. По отношение на нередностите, преди да Ви отговоря в конкретен детайл по това, какви най-вече нередности срещаме при изпълнението на проектите, искам да Ви кажа, че това, думата „нередност”, наистина звучи малко как да кажа, малко плашещо и тя предизвиква, може би, би могла да предизвика различно тълкуване.

Господин Корман Исмаилов: Трудности и проблеми, да го наречем.

Заместник-министър Лиляна Павлова: По отношение на нередностите, това като термин и като дефиниция наистина звучи малко сложно и строго, но в същия момент, това е една, бих казала, стандартна процедура, която се изисква, включително и по регламент, а и в процеса на изпълнение на проектите и програмите, при най-малко съмнение, че има някакъв пропуск или проблем в един проект, в една мярка, когато се финансират проектите, тя да бъде квалифицирана, като нередност. Това по никакъв начин не означава задължително, че има някакви незаконни действия или бездействия на определени лица, по-скоро това е терминология, която се използва в регламентите на Европейския съюз, тогава когато ние трябва да декларираме проблеми при усвояването на средствата.
Преди няколко години, България беше много сериозно критикувана за това, че има много малко нередности. Имаше 5 по едната програма и 3 по другата. В момента, колегите, бих казала, че включително регистрираме много повече нередности, които след всички проверки, които се правят по тях, накрая излизат като реална нередност, която попада в дефиницията за ощетяване на бюджетите на европейските общности или на държавния бюджет, а по-скоро това са технически пропуски или проблеми. Така, че в момента от презастраховане и от това, че дълги години наред бяхме критикувани, че нямаме достатъчно брой докладвани нередности, което по критериите на Европейската комисия е индикатор, че не работят и не функционират добре системите за контрол, сега мисля, че малко се насочихме в другата крайност, че всичко декларираме за нередност, или поне го докладваме като такова и чак ако разследването покаже, че това не е, то вече отпада от категорията нередност, така че малко минахме от едната в другата крайност, в което може би няма нищо лошо.
Нередностите, които са над 50, които са декларирани по нашата Програма, са най-общо, бих казала в две области – едните са по отношение на двойното финансиране. Също основно изискване, основен елемент при управление на средствата от Европейския съюз, особено по оперативните програми е да осигурим, че дейностите и проектите, по които ние финансираме, няма двойно финансиране, дали са средства от държавния бюджет или дали са средства от други програми. За съжаление, поради забавяне в стартирането и реалното изпълнение на част от проектите и по Програмата, някои общини са получили финансиране по част от мерките за образователна инфраструктура, със средства от Министерство на образованието и науката. По този начин, а те междувременно им е одобрен проекта за финансиране през Оперативната програма и по този начин имаме осигуряване на двойно финансиране. Слава богу, в голяма част от случаите, кметовете сами са дошли и са докладвали пред управляващия орган за това, така че тук не е имало опит за измама и за осигуряване на двойно финансиране, просто е имало съвпадение на обстоятелствата. Нормално е колегите в общините кандидатстват по всички възможни програми за да може от там, от където най-първо получат финансиране, максимално бързо да стартират интервенциите. Разбира се, има места на които е и друг факторът, не е задължително да е доброволно призната нередност, но независимо от това дали е доброволно или не, тя трябва да бъде регистрирана и проучена по всички процедури за това.
Другата категория нередности, които наблюдаваме, това е по отношение на възлагането, т.нар. „под договаряне”. Ние като управляващ орган сключваме споразумения за предоставяне на безвъзмездна помощ със съответните общини бенефициенти, по отделните проекти. От своя страна те, на основата на тези договори за безвъзмездна помощ, те сключват вече, извършват под договаряне по Закона за обществени поръчки, сключват договори. В Тези случаи сме установили редица нарушения в точно в процедурата по възлагане на обществени поръчки. Изкуствено разделяне на поръчките, с цел занижаване на праговете и не прилагането на закона, наредбата за малки обществени поръчки и от този тип дейности, по самата оценка на получени тръжни документи и т.н. Така, че това са двете основни, големи категории, в рамките на които ние сме установили нередности.
По отношение на плащанията, ако правилно разбрах Вашият въпрос беше, защо е толкова ниско нивото на плащане, процентно спрямо сключените договори.

Господин Корман Исмаилов: Да ,това ми беше въпросът.

Заместник-министър Лиляна Павлова: Това отново се дължи на две причини. Първата причина, както казах и в началото е че сключване на договорът, общината има един, бих казала, продължителен период от време, в който изготвя своите тръжни документи, след което те трябва да бъдат одобрени от управляващия орган, предварително, преди да бъде одобрена тръжната процедура. Това отнема изключително време, предвид, че и двете страни нямат добра готовност и за първи път, на практика е трябвало да прилагат един нов механизъм за управление на проекти, финансирани от Европейския съюз. От друга страна, както Ви казах, на етап вече провеждане на процедура изключване на договор, нормално е при вече една проведена процедура изключване на договор, имаме намаляване на стойността на договора, на проекта или на обемите по него. Това, което, както споменах и в началото, изключително бюрократизираното управление на тази Програма, довежда до това, че докато не се сключи анекс за всяко едно изменение и промяна в стойността на договора, по обхвата на проекта, включително на СМРД-дейностите и това, което ще се финансира като количествени стойностни сметки, докато то не се изчисти и прецизира, договорът, съответно по него не се отпускат плащания, което във времето забавя с 9 месеца всеки един проект. Това е една от причините, които Ви казах, че съм категорично против това да продължи като практика и едно постоянно анексиране на договорите и то докато не се сключи анекса, който формално отнема изключително много време, ние да не плащаме по проектите Договорът е сключен, то е ясно на каква стойност управляващия орган разполага с копие от него и е нормално да отпуска средства на общината в рамките и размера на сключения договор, а не да чака анексиране. Това е нещо, което надявам се от тук нататък да преодолеем.

Председател Светлин Танчев: Благодаря. Заповядайте, господин Тошев.

Господин Владимир Гошев: Благодаря. Госпожо Николова, имам 3 въпросчета към Вас. Първият е, как считате Вие, кога реално, приблизително разбира се, е срокът, аз съм от Видин, по трансгранично сътрудничество ми е въпросът, предполагате ще бъдат финализирани изработване на процедурите, наръчници по програмите за териториално сътрудничество? Това е първият ми въпрос.
Вторият. Да ме информирате, евентуално, как е уредено като срокове и форма, дали ще бъде авансово и т.н., формата на разплащане, когато вие сте управляващ орган, с бенефициенти по трансгранично сътрудничество, като тук визирам Македония, Сърбия, по-точно мен ме интересува Сърбия, но тези държави Турция, които са наши съседи?
И третият въпрос, по ПУДОС и околна среда към ОСВ прецениха, да не използвам друга дума, прекратяват плащанията по проекти, които са за общини под 10 000 човека, като разбира се, те ще разплатят това, което е фактурирано до сега. Аз конкретно визирам две общини във Видинска област, това са Ново село и Макреш, където проблемите са идентични с рехабилитация на водопроводна мрежа. На практика селата са разкопани и те ще платят това, което е фактурирано до този момент, но нататък вече, така ни препоръчват да се обръщаме към вас за продължаване на тези проекти. Какво да правят тези хора там, по тези малки общини? Благодаря.

Заместник-министър Лиляна Павлова: Благодаря. Ще започна отзад напред. Ще говоря за последния въпрос и после колегите ще Ви дадат по-детайлна информация за трансграничното сътрудничество. За съжаление, ситуацията пред която сме поставени е, че тогава, когато Оперативна програма „Околна среда”, колегите са взели решение да не финансират общините с по-малък еквивалент жители, ние нямаме голям полезен ход, защото в рамките на нито една друга оперативна програма няма предвидено финансиране за тези проекти. Така, че с европейски фондове те не могат да бъдат довършени, а пък оставащия ресурс да бъде чрез МРРБ, чрез бюджета на МРРБ или целево финансиране на общините.
За мое голямо съжаление, вчера проведохме, така поредните преговори, след заседанието на Министерски съвет, за бюджет 2010, на които министерството трябваше да защити, доколкото е възможно своя бюджет. За наше голямо съжаление, Министерство на финансите, бих казала, но това е и тяхната работа и воля, аз като един бивш служител на Министерство на финансите мога да го потвърдя, те трябва да бранят бюджета, те разполагат с толкова средства и наистина не могат, нямат голям полезен ход, предвид наличностите, с които страната разполага да мръднат на никъде, в рамките на бюджета, който е определен за Министерство на регионалното развитие и благоустройството, спрямо подаденото и спрямо това, което е одобрено, разликата е грандиозна, бих казала, но то е нормално, просто пари в бюджета няма. Всички средства, които бяха заложени за финансиране, включително за пречиствателни станции за питейни води, включително за КПП-та, които бяха предвидени и за много други, много важни дейности, включително във ВиК сектора, средствата са изключително орязани, а на места дори липсващи. Така, че на този етап, със средства от бюджета, това няма да може да бъде възможно, поне на този етап от бюджетната процедура, тогава когато провеждаме средствата между нас и Министерство на финансите.
Разбира се, този бюджет ще дойде тук за одобрение и съгласуване и може би тогава ще бъде момента, наистина да се проведат преговори за това, да не се окажем пък и в ситуация, не само в ситуацията на Ново село и Макреш, където има разкопани улици, но пък да не се окажем и в ситуации, че ние строим едни съоръжения, за пречистване, но няма какво да пречистват те, защото няма да има канализация, която да ги захранва. Така, че за съжаление, колкото и да не е позитивен отговор, но искам да бъдем реалисти и оптимисти да казваме нещата такива, каквито са.
Сега ще помоля госпожа Садонкова да ви даде малко повече информация по трансграничните програми. Тя ври и кипи в тях от много години, така че ще ви даде отговор.

Госпожа Димана Садонкова: На първият въпрос относно наръчниците, уцелихте право в целта. Това е най-важното нещо в момента, което се прави, тъй като всички програми са стартирали, обаче особено по програмите, които са по инструмента за предприсъединителна помощ, където ние сме управляващ орган – Сърбия, Македония и Турция, средства от Европейския съюз, авансово няма да постъпват преди да имаме процедурен наръчник. И съответно положителна оценка на съответствието на системите за управление и контрол. Сега, там, където ние не сме управляващ орган се сещате, че ние не водим процесът, но ние даваме информацията, която се изисква от нас за да може да се попълни в общия процедурен наръчник, който се издава по съответните други програми. Правим го това, ще има със сигурност леко забавяне, защото преструктурирането на Министерство не регионалното развитие, все пак трябва да бъде отразено в тези процедурни наръчници и съответно нашите одитори или одитора, който е в групата на одиторите, когато не сме управляващ орган, трябва да засече това ново състояние, в което да бъдат разписани съответните структури и отдели, или каквото ще да е там, които отговарят за нали, отговарят в процедурния наръчник за съответните операции, които ще извършваме. Така, че от тази гледна точка мога да кажа, за там, където ние сме управляващ орган, че се надяваме до Нова година да бъдем готови, за да създадем работа на одиторите, по Коледа. Надяваме се наистина това да стане. Другите държави, не мога да се ангажирам, даваме от нас, каквото се изисква, но все пак те управляват процесът, така че не може да се каже точно, какво става там.
По отношение разплащането, специално за Македония, Сърбия и Турция, какво Ви интересува, в смисъл като схема? Да. Значи, мога да кажа, че съфинансирането е осигурено на 100 %, че 85 % от инструмента за предприсъединителната помощ и 15 %, говоря за България, 15 % национален бюджет. За Сърбия – 15 % се осигуряват от самите бенефициенти, лично. Докато за Македония и Турция, двете държави също осигуряват по 15 %, т.е. програмата е 100 % гарантирани. 20 % авансово плащане ще бъде давано срещу адекватна гаранция, където примерно държавни структури, естествено, че няма да се иска никаква гаранция, записана заповед и просто това ще се третира в зависимост от кандидата.
Сега, при тези програми има така един момент, който е доста сложен и затова казвам, че ще има да се мисли как точно ще се обезпечават нещата, защото ние имаме водещ партньор. Водещият партньор, този който сключва договор, с управляващият орган. На управляващият орган няма взаимоотношение с останалите партньори, т.е. водещият партньор трябва да гарантира за всички. И тук има и бих казала, че от национален фонд, така възприеха тази трудност, защото един водещ партньор, представете си, той може да може да обезпечи за себе си гаранция, но трябва да обезпечи за проекта гаранция. Не само за неговата част. И се сещаме примерно как един турчин ще обезпечи на българина гаранция. Просто, нали, така че тук не са толкова простички нещата, разговаряме с останалите структури за да намерим и съответно партниращите ни държави, за да намерим адекватното решение. Има време, смисъл, че до края на годината горе-долу текат поканите за участие и ще бъдат вече нататък, когато започне изпълнението, ще имате наръчник, който да определя тези неща и точно какво правят и какво е необходимо.

Господин Владимир Тошев: Значи да чакаме Коледа. Благодаря Ви.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви. Госпожо Плугчиева, заповядайте.

Госпожа Меглена Плугчиева: Благодаря, господин председател. Аз искам да поздравя екипа на Министерството и така да изказа удовлетворението си от това, че нивото, което е постигнато и така високата база, сега с много ускорени темпове се продължава работата по Оперативната програма и специално и се дава нов тласък на програмите за трансгранично партньорство.
Аз има един въпрос и две кратки препоръки. Първо, приемната, която преди бяхме организирали в Националното сдружение на общините, показа така много добри резултати, а именно, приемна за консултации и обучение на представителите на общините, на екипите на общините, от страна на управляващите органи и искам да попитам дали тази практика продължава? И тук стана ясно, че специално с разплащането, един въпрос, който от последните месеци на тази година го коментираме, от една страна нуждата от все повече опростяване и облекчаване на правилата, но в същото време и необходимостта и задължението на управляващите органи да подпомогнат общините и техните администрации пи изготвянето на документите за разплащане, за да могат те, тъй като за тях това е една нова дейност, от една страна за ускоряване на процеса, от друга страна за недопускане на грешки. И затова, това е въпросът ми.
И накратко, като въпрос или като препоръка, това, което и колегата коментира и притесненията, които има по отношението на прекъсване на отделни проекти. Струва ми се, че няма да е зле, една консултация, изобщо на трите Оперативни програми, имам предвид Околна среда, Регионално развитие и Програмата за развитие на селски райони, за да се видят къде са възможностите, евентуално, предвид и предстоящите Комитети по наблюдение, да се направят прехвърляне на средства и съответно да се търсят възможности максимално да се тушира този негативен ефект, който се получава сега при отделните общини. И в зависимост от действието на отделните програми. Тези програми са така или иначе, ако не припокриващи се, на места доближаващи се и има във всеки случай възможности, още повече комисията, Европейската комисия показва склонност, особено в условията на криза, да бъде малко, да прилага по-гъвкав подход и Комисията също си дава сметка, че така, особено Програмата „Развитие на селските райони” и кохезионната политика, разделянето им, а също като прилагане на действието им върху една и съща територия, създава повече усложнения и са склонни на един по-гъвкав подход и затова може би, има възможност да се търсят начини за, като се анализират всички тези случаи, които ги имаме, защото не можем да оставим общините и тези проекти, така да се каже, да чакаме, когато бюджета се напълни. Това е нереалистично и няма как да стане в следващата година. А затова трябва да се потърсят наличните ресурси на трите програми. Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Ако искате да отговорите на тези забележки?

Заместник-министър Лиляна Павлова: Благодаря Ви, за коментарите. Ще започна по въпроса за Сдружението на общините. Бих казала, че още от самото начало, още от месец август започнахме много активно сътрудничество и работа не само с общините по отделно, но и със Сдружението. Беше създаден един координационен механизъм за работа с общините, специално в нашето министерство, по нашата програма, предвид все пак, че нашето Министерство е преди всичко министерство и на общините, не само на магистралите, така че наистина полагаме изключителни усилия да работим в тясно сътрудничество. Беше постигнат такъв механизъм за сътрудничество и координация, в рамките на който ние наистина имаме обмен на информация, включително анализи по често срещани проблеми, предложения и препоръки. Тези, които получихме, да кажем, бяха през изминалата седмица, по отношение функционирането на ФЛАГ и това, какви проблеми срещат те, които бяха разисквани. Другите бяха предложения за подобряване на точно на системата за управление и контрол на средствата по Оперативната програма, така че работим по това сътрудничество. Участвахме, бих казала доста активно в проведената миналата седмица Национална годишна среща на общините. Участвахме в панелите, в дискусиите, точно с оглед, бих казала, продължаване на доброто сътрудничество с общините. Също така сме определили вторник за приемен ден, всеки вторник, за всички желаещи, от общините да се срещнат с екипа на Министерството, от министър и зам.-министрите и при необходимост, разбира се, с колегите, вече в ресорните дирекции, за да се обсъждат точно текущи въпроси и проблеми, които трябва да бъдат отразени.
Отделно от това, управляващият орган, в момента сме в процес на разработване на проект, за финансиране на Програма за обучения на общините. Този проект е един доста мащабен и като обем, и като стойност. В момента преосмисляме неговата концепция защото има общини, това което показва нашия анализ, че има общини, които са много подготвени и много активни. И в същия момент има общини, които или не са толкова активни, или нямат толкова добри. Така, че ние не можем да имаме една, единна унифицирана програма, защото тя няма да е релевантна и адекватна и ще бъде отбиване на номера. Така, че като за начало, обмисляме дали да не го направим първо, по видове капацитет, включително да бъде и по региони, така че реално да отразява нуждите, а не просто да направим една програма за обучение, една Пи Ар кампания и нищо повече. Така, че наистина, може би ще ни отнеме още поне месец време да изкристализира точно как да бъде направено, но по-добре да го забавим малко във времето, но то да е адекватно и да отговори на нуждите на общините и по-скоро самото обучение да бъде предшествано от анализ на нуждите от обучение, точно за да намерим и да покрием дисбаланса между капацитета на отделните общини.
По отношение на средствата, за които Вие казахте, да, наистина трябва да бъде направен преглед. Има оперативни програми, по които има изчерпани оси, включително и по нашата оперативна програма. Дейностите за социална и най-вече образователна инфраструктура са тотално изчерпани, като средства, не можем, има одобрени проекти, има одобрени предложения, които са одобрени, но нямат финансиране. Те чакат финансиране, ако наистина някои от другите мерки по програмата не бъдат усвоени, ще можем да пренасочим ресурс. Това ще е най-рано догодина или по-догодина, защото това е основния механизъм и регламентите позволяват да пренасочваме между приоритетни оси, това става и най-лесно. Пренасочването на средства между отделни програми, особено и между отделни фондове е като процедура, в момента е непозволено и така, трудно реализуемо, но не невъзможно. Предстои, в края на месец януари, Комитет за наблюдение за Националната стратегическа референтна рамка. Вие най-добре знаете, като бивш председател на Комитета, че това е мястото, където наистина можем да обсъдим, там, където е необходимо, ако се правят вече глобални, грандиозни промени в оперативните програми. И вече следващата по-голяма стъпка и по-сложно е вече по отношение на Програмата за развитие на селските райони, която пък е тотално отделена от т.нар. програми, които се финансират от структурните инструменти, за да можем да говорим там, където не можем да усвоим едни средства или ако има свободен ресурс да бъде насочен към друго, но наистина се водят разговори и преговори в тази посока. Те се водят и от гледна точка на новата визия на Европейската комисия, както разбира се все още се обсъжда, от януари, следващата година трябва да започне програмирането за следващия програмен период 2014-2020 година. Една от освен новия фокус към иновации, който преди всичко ще е пречупено, както се казва, през иновациите в следващия програмен период, другото което се обсъжда на ниво Европейски съюз, това е т.нар. „моно фъндинг”, или единен фонд за всичко, а не да се разделя земеделски фондове и други. Това може би също е Комисията, виждайки, какво се случва сега и как това разделяне има своите негативи, наистина мисли в своя дългосрочна перспектива по-глобално. Така, че ние ще го подкрепим и сега, ако можем и да реализираме средства, със сигурност ще бъде най-добрия вариант. Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Благодаря. Други, колеги? Заповядайте, господин Михалевски.

Господин Димчо Михалевски: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, от мен също поздравления за летящия старт, който прилагате. Това е много добре и надявам се да има положителни резултати. Практически съм сигурен, че ще ги постигнете. Четири въпроса, за сметка на това лесни и кратки.
Първият, допълнение на това, което госпожа Садонкова каза, въпросът ми е, готвейки тези наръчници, само в екипът, който досега се занимаваше с териториалното сътрудничество или ползвате и така да се каже, опитът на колегите от ФАР? Това ми е въпросът.
Вторият е, какви са сроковете по отношение на актуализация на Националната стратегия за регионално развитие, регионалните планове за развитие и областните стратегии?
Третият въпрос е по-скоро молба. Споменахте фонд ФЛАГ. Моята молба е възможно ли е, разбира се, не сега, но примерно след месец и половина или два, или като се натрупа малко опит и от директната му работа, той сега набира темп, все пак, каква е оценката по отношение на неговата ефективност, полезност и бъдеще? Разбира се, може би на Комитета за наблюдение програмата е удачния вариант да се даде някакъв междинен доклад?
И последното е, на деня на диалога с общините, коментирахме, че те са притеснени от намерението на правителството от следващата година да започне изискване за кофинансиране от тяхна страна на проектите. Каква е перспективата, реалността, какви са възможностите и съответно, какви биха били тежестите за общините от 2010 нататък?

Заместник-министър Лиляна павлова: Благодаря. По отношение, първо за първия въпрос, наръчниците за трансгранично сътрудничество по програмите. От формална гледна точка, колегите, които в момента са работещи в направление „Трансгранично сътрудничество”, със собствени усилия и ресурс подготвят промените в наръчника. Засега само в неформален порядък комуникират и координират с колегите от ФАР. А моята голяма надежда е наистина много бързо да успеем Устройствения правилник да мине, за да можем да формализираме работата на колегите от ФАР, това да им стане, както се казва и ежедневен ангажимент, и задължение, и по длъжностна характеристика, а и в момента малко ФАР сме форсирани, защото знаете, че до края на месец ноември изтичат почти всички проекти по програма ФАР. Лично аз предпочитам да не разкъсваме хората, да им дадем възможност да довършат и да приключат проектите по ФАР, които Агенцията управлява, за да могат от декември, с така по-облекчен, бих казала работен ден и нощ да се фокусират в работата си по трансграничните програми. Така, че те го прилагат, но засега неформално. Надявам се вече от декември, да го, с финализирането по-скоро на тези наръчници, да бъде с добрия поглед на колегите от ФАР, които имаха опитът с акредитацията по програма ФАР да подпомогнат финализирането на процедурата, тогава когато вече имаме ясна и добре дефинирана структура. А пък основата, на която сега се полага на колегите от трансграничното сътрудничество.
По отношение на въпросът за ФЛАГ. Наистина ФЛАГ беше една много дълбока тема за дискусия, която ние водихме и на годишната среща на Сдружението на общините. Бих казала, че оценката на самите общини е, че те като цяло одобряват инициативата и идеята на ФЛАГ, а и в момент на такава криза, в която банките не разполагат с такъв значителен ресурс, а и техните условия, разбира се са доста по-неизгодни за общините, спрямо ФЛАГ, общините подкрепят инициативата и са доволни. Разбира се, те имат своите препоръки, които бяха обсъдени и тогава, които продължават да бъдат обсъждани и на заседанията на ФЛАГ, на които ние участваме. Така, че като цяло има положителна оценка, но нашето засега, предварително мнение, разбира се, ние ще го формализираме по-нататък и в един междинен доклад е, че ФЛАГ има необходимост от малко опростяване на процедурите, защото те, особено по отношение на частта, където Търговска банка прави оценка на капацитета на общините, на тяхната акредибилност, така да се каже, това е една изключително тежка и обременяваща процедура и наистина трябва да се постараем, ако можем да ги облекчим в тази посока. Така, че ФЛАГ има бъдеще, даже още по-сериозно. Тук ФЛАГ, в рамките на тази година, която функционира, предоставя само краткосрочни кредити. Те не са достатъчно добро основание да направим една оценка, дали е добър и ефективен, тогава когато ФЛАГ започне да дава наистина дългосрочни кредити, а не само за частично мостово финансиране, тогава ще можем да оценим неговата ефективност.
Минах на ФЛАГ въпросът, за да го вържа със следващият въпрос за общините и 5 % съфинансиране. Те не са идеи на правителството, а те са решение на правителството. Както знаете, от месец септември има решение на правителството, с което беше одобрена средносрочната фискална програма на това управление, в която е заложено изричното изискване, общините, от януари 2010 година да участват със съфинансиране, собствено съфинансиране от 5 %, за всички проекти, за които кандидатстват, финансиране, независимо по коя програма. Така, че това не са планове, а това е реално изискване. По този начин и всички схеми, които ние сме обявили, които предстои да бъдат сключени като договори, следващата година, включва това изискване за 5 % задължителен принос от общините.
Бих казала, че 5 % не е непоносим праг за общините, които кандидатстват, особено по нашата Оперативна програма, където все пак кандидатстват по-големите общини, бих казала. Този въпрос беше обсъждан и на годишната среща на Сдружението на общините. Общините не реагираха чак толкова критично и непостижимо, че това е непостижимо за тях, като изискване, като условие. Разговор водихме и ФЛАГ има готовност да им осигури тези 5 %. Има достатъчно наличен ресурс. Водихме допълнителни преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие, тогава когато се окаже, че освен дългосрочно кредитиране, повече общини ще имат необходимост от ФЛАГ, точно заради 5 % изисквания, банката отвори така възможността, ние наистина да увеличим ресурса във ФЛАГ, който е наличен, за да има необходимото съфинансиране за общините, да бъде дадено, за тези, за които не могат да го осигурят от собствени средства. Аз лично смятам, че това е една добра инициатива за 5 %, защото това повишава, как да кажа?

Госпожа Меглена Плугчиева: Ангажираността на самата община.

Заместник-министър Лиляна Павлова: Да, точно ангажираността на общината. Наистина и тогава, когато имаме една схема, какъвто пример много добър пример е едно четири за подобряване на градската среда и когато имаме един лимит от 2 до 10 млн., една малка община ще си помисли дали да надуе един проект с 3 млн. видеонаблюдение и с едни бонзаи за по 30 000 и пейки по 900 лева, и да не давам други такива примери, ще направи един доста по-скромен бюджет, който да включва наистина приоритетни дейности като улици, подлези и т.н., отколкото просто да прави някакви неща за да достигне до бюджет от 10 млн. Така, че тези 5 % имат и много добър, така възпитателен и дисциплиниращ елемент. Освен това, те не са наистина непосилни, спрямо това, което има възможност да им бъде осигурено и от ФЛАГ.
И по последният въпрос за стратегиите и за плановете. От следващата седмица стартират вече формално заседанията в новите екипи на регионалните съвети, на които предстои да бъде обсъждано, от тук нататък какво и как го правим, така че повече информация малко по-нататък ще можем да ви предоставим.

Господин Димчо Михалевски: Господин председател, само да допълня.

Председател Светлин Танчев: Да.

Господин Димчо Михалевски: Тогава в този случай, само бих помолил, специално за 5 %, да съгласен съм, че това е дисциплиниращо, че това ще ги накарат да помислят и то абсолютно релевантно ако бяхме в състоянието преди 1 година, когато все пак имаше растеж на икономиката, имаше растеж на приходите. Моята молба, в такъв случай, то е релевантно на това, че все пак регионалната програма е хоризонтална и тя трябва да цели въздействието, да оценя въздействието на всички програми. Не зная дали Министерство на финансите, предлагайки този стратегически документ – Средно-срочната фискална рамка за трите години са правили анализ, но аз мисля, че все пак трябва да се погледне, поне да е съпроводено от един аналитичен доклад, може би това не при вас, а по-скоро заедно с Министерство на финансите. Де факто, как ще се отрази, защото само загубата на местни приходи, тази година, в общинските бюджети се очертава да бъде от порядъка на 450 до 500 млн., което представлява около 10 % от всички приходи и държавни, и местни, по общинските бюджети. И колкото и да изглежда малка сумата, процентът, може в един момент да се окаже непреодолимо препятствие, поне за 70 да не кажа 100 общини, които все пак са достатъчно много. Да, това е дисциплиниращо, от гледна точка на макроикономическите цели на държавата е добре, няма да ни създаде проблем, но ще ги изключим или може би ще ги изключим. Затова, и в комитета наблюдения, и може би януари месец, националната стратегическа референтна рамка, поставете го въпросът и пред колегите от финансите, да се помисли за един такъв анализ.

Заместник-министър Лиляна Павлова: Да, благодаря. За да довърша диалога, безспорен е фактът, но това преди всичко е прерогатив на Министерство на финансите и те са тези, които трябва да го преценят. Те са и тези, които ще утвърждават и бюджетите на отделните общини. Както се казва, в тях и ножът и хлябът, така че те са тези, които ще преценят и ще го решат, а ние със сигурност ще поддържаме този диалог и ще направим, каквото можем. Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Имате ли други въпроси? Заповядайте, господин Микев.

Господин Валентин Микев: Госпожо Павлова, поздрави на Вас и на вашия амбициозен екип за наистина летящия старт, с който влизате във вашето управление на Министерството.
Голяма част от въпросите, които така планирах да задам бяха зададени вече от колегите. Моят въпрос е конкретен и той е свързан точно с Програмата „Подобряване на градската среда”. Ние вече разговаряхме с Вас за един проект, в който наистина, там вероятно има 3 – 4 млн. за видео наблюдения. Въпросът ми е конкретен. Върнат е за преработка този проект, има ли краен срок, в който след като се прецизира, да се подаде наново във връзка със средствата, които споменахте, които са налични за преразпределение и финансиране на някои от проектите? Краен срок има ли?

Заместник-министър Лиляна Павлова: За Кюстендил ли става въпрос?

Господин Валентин Микев: За Кюстендил говоря – Устойчива градска среда, Кюстендил. Това ми е въпросът, нямам друг.

Заместник-министър Лиляна Павлова: Само един? Добре. По отношение на проекта, понеже ако говорите за Кюстендил, нарочно Ви попитах за кой проект става въпрос, защото както знаете, имахме 18 одобрените проекти, от които не е Кюстендил, по които в момента водихме преговори. Така, че ако ставаше въпрос за някой от тези 18, преговорите приключиха и ние вече има утвърдени суми за всеки един проект, колко ще бъде финансиран.
Всички тези проекти, които са върнати за финансиране, сега имат възможност, съгласно условията на новата схема да бъдат преработени и да бъдат подадени отново. Така, че разбира се, съобразявайки се с промените, които има в обявената схема, а именно първо, че е свален прага от 10 на 5 млн., второ, че, но това е било и изискване на предишната схема, просто колегите от Кюстендил, може би не са го доразбрали, прочитайки изискванията на схемата. Видео наблюдението е възможно, то не е ограничено, но то е възможно и допустим разход само там, където интервенираме и финансираме обект. Ако това е парк и паркът го реновираме, може да има видео наблюдение, но не може просто така да се кандидатства за видео наблюдение за целия град. Това е недопустим разход. Така, че проектът е наличен, проектът, останалите му компоненти предполагам са добри, тогава когато бъде преработен и бъде отрязана частта, недопустимата част, видео наблюдението, той може да бъде подаден за финансиране. Крайният срок за това е 8 януари. Така, че има достатъчно време колегите от общината да го преработят и да го подадат отново.

Господин Валентин Микев: Благодаря Ви много. След нашият разговор, работа по преработването на проекта започна, така че ме интересуваше срокът, в който да бъде подаден. Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Колеги, имаме ли други въпроси? Така като гледам, няма. Аз имах няколко въпроса, но предвид, че времето толкова напредна, ще ги пресъздам така, просто като коментари. Ние винаги сме приветствали, така и политически, тук макар, че се опитваме да свалим политическите окраски, предвид че това е един голям приоритет за държавата, приветствали сме облекчението на процедури и така, с каквото може да помагаме на бенефициентите да участват на общините и т.н., предвид, че разбираме, че и те нямат нужния капацитет. И с каквото можем, с ме готови и сме на разположение и законодателни инициативи да подкрепим, стига да имате такива, конкретни проблеми, ако имате и визирате, с каквото може сме насреща. И с това Ви благодаря за така обстойното представяне на програмата.

Заместник-министър Лиляна Павлова: И аз да използвам да Ви благодаря. Наистина това бих казала е полезен диалог, за да можем да представим актуална информация, да има разбиране за това, което се случва и за това, където имаме проблеми и срещаме проблеми, да работим, наистина ще се възползваме и от Вашето предложение от тук нататък да ни подкрепяте не само в законодателни промени, а във всички други промени, които инициираме и които имат нужда от по-широка гласност и подкрепа, включително и чрез всички вас. Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Разбира се. Причината за тези изслушвания са, че ние накрая ще изготвим един доклад, който ще представим и на Народното събрание и така ще се опитаме, където виждаме проблеми да инициираме по-голяма подкрепа за тези неща. Така че можем взаимно да си помагаме и смятам това, че е в интерес на държавата и не става въпрос тук за политика.

Заместник-министър Лиляна Павлова: Абсолютно. Това е един общ наш интерес на всички. Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Благодаря. Колеги, предлагам да преминем към точка две. Хората от Министерството на финансите, предполагам са тук да ни запознаят? Да, ето ги. Деси, давай, за само ще ги изпратя и продължавам.

Заместник-председател Десислава Танева: Колеги, господин Танчев ще изпрати представителите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. За да не губим време, нека продължим по приетия дневен ред.

2.Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 954-01-6/2608.2009 г. – за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност – внесен от Ваньо Шарков, Веселин Методиев, Цветан Костов, Димо Гяуров и Йордан Бакалов.

Заместник-председател Десислава Танева: Ние не сме водеща комисия. Така и съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, нашата Комисия трябва да излезе със становище по този законопроект. Давам думата на господин Цветан Костов, разбрах, че той ще представи законопроекта, от името на всички вносители.

Господин Цветан Костов: Добър ден. Законопроектът предвижда намаление на данък добавена стойност върху лекарствените продукти, което респективно ще намали значително тяхната цена и по този начин ще бъдат облекчени българските граждани, нуждаещи се от лечение. Със заключителната разпоредба предлагаме това да стане от 1 януари 2010 година, което дава възможното време за преминаване към предлаганата от нас промяна.
Знае се, че най-много разходи за лечение имат хронично болните. А най-висок процент хронично болни има сред възрастните хора, които са и с най-скромните доходи. В същото време, лечебните заведения за болнична помощ, които калкулират значителна част от общите разходи за лекарства ще получат възможност за подобряване на своето незавидно финансово състояние. Директива № 6 на Европейската комисия, в раздел ІІ, чл. 98 дава право на всяка държава, член на Европейския съюз да прилага една или две намалени ставки за доставка на стоки или услуги, от категории предвидени в едно от приложенията, където попадат фармацевтичните продукти и в този смисъл, предложения законопроект не влиза в противоречие с Европейското законодателство.
В повечето от страните-членки на Европейския съюз се прилага значително по-ниска ставка от сега действащата в България. Според Министерството на финансите, годишните приходи от данък добавена стойност върху лекарствените средства е 150 – 160 млн. лева и представлява едва 0.4 % от общите приходи от ДДС. Намалението им със 120 млн. лева не би се отразило съществено върху приходната част на бюджета, но би позволило на лечебните заведения да работят при по-добро финансиране, както и би облекчило българските граждани при закупуване на лекарствени продукти.
С този проект предлагаме също данъчна ставка в размер на 7 на 100 и за доставка на учебници и учебни помагала. Съвсем скоро бе първият учебен ден. В периодичния печат се появиха изследвания, които показват колко струва тръгването на училище на един ученик и ние смятаме, че особено в условия на криза, това ще подпомогне семейния бюджет на всички онези, които имат деца в училищна възраст.
Благодаря Ви. Сигурно имате въпроси. Готов съм да отговоря.

Председател Светлин Танчев: Колеги, има ли въпроси, коментари? Заповядайте.

Господин Красимир Минчев: Предложението, което чухме преди малко касае намаляване на лекарствата от 20 на 7 % на лекарствата. И Вие казвате, по този начин, съответно болниците, да кажем, медицинските заведения ще се облекчи тяхната работа. Но в тези медицински заведения, освен лекарства се използват, в някои от тях, не се използват лекарства, а се използват, как да кажем, консумативи. Да кажем, лабораториите ползват реактиви, ползват консумативи, които също струват, имат ДДС 20 %. Получава се една дискриминация спрямо тези лечебни заведения. Разбирате ли ме? Това е едното. Второто, което е. Много от специализираните, да кажем и изследвания и прегледи, се извършват с високо специализирана медицинска техника, която е скъпа. Дайте тогава и на нея да увеличим, да намалим от 20 на 7 %. Не може да се подхожда така диференцирано и лобистки при заявката за някакви намалявания. Бих казал, наистина лобистки. Поради тази причина, смятам, че когато тръгне да се прави някакво намаление, нека да бъде една обща политика, политика, която да бъде на правителството като цяло, а не някой да се облагодетелстват за сметка на други.
Естествено е, че пациентите също получават чрез Вашето предложение, нали, преференции. Това е вярно, но в същото време тези възрастни хора получават и помощи. Помощи за лекарствата, имайте го в предвид. Моята майка също ги получава. Така, че смятам, че Вашият вариант, Вашето предложение за диференцирано намаляване на определени, на определени сфери, да кажем от стоките, в дадения случай лекарства, не е целесъобразно, а трябва да се изчака една обща политика и ще бъда против. Благодаря ви.

Господин Цветан Костов: Ще ми разрешите ли съвсем кратък коментар на чутото току що?

Председател Светлин Танчев: Заповядайте.

Господин Цветан Костов: Аз очаквах, че Вие сте се запознали със съдържанието на внесения проект. Може би не Ви е бил раздаден? Моля Ви да ме извините, че не прочетох текстът. Но, това което казахте, че болниците ползват и реактиви и други консумативи, те не се изключват от това намаление на предлагането намаление в данък добавена стойност, защото тук става дума за лекарствени продукти, които са предназначени за лечение или профилактика при заболявания у хора или се прилагат с цел възстановяване, коригиране или промяна на физиологични функции на човека, чрез фармакологично, метаболитно или имунологично действие, или се използват за диагностициране, където се използват тези реактиви. Що се отнася до следваща Ваша бележка, аз не зная, да се отпускат помощи за лекарства.

Председател Светлин Танчев: Има ли други, които да искат да вземат думата? Господин Михалевски заповядайте.

Господин Димчо Михалевски: Благодаря Ви, господин председател. Тази тема не е нова, многократно обсъждана е и в предходни години, включително и в правителството. Тя разбира се, звучи изключително привлекателно за много широк кръг от хора, но аз смятам, че колкото и да е тежко решението ни, ние трябва да си даваме сметка, че сме тук преди всичко да гарантираме балансите. Да гарантираме баланси на интереси, баланси на възможности. В момента, в който правителството от една страна трябва да вдигне акциза на цигарите, дори отива на доста по как да кажа, амбициозна крачка, които да речем, ние не подкрепяме, но тя има, трябва да призная и своите обективни необходимости, от гледна точка на натискът върху събираемостта и приходите на бюджета, точно в този момент да се поставя този въпрос за определена група стоки, вярно, важни, безспорно, което веднага има обратен знак, аз смятам, че някак си, си играем на една струна, която определени хора да бъдат в добра позиция, на своето поведение, други, които са отговорни, да понасят негативи. И независимо, че аз не съм от управляващото мнозинство, трябва да кажа, че ще се въздържа да подкрепя това предложение, именно в контекста, че ние трябва да държим сметка за балансите в държавата, иначе то има своите основания, своите примери в Европа, но за съжаление България не е в тази кондиция.

Председател Светлин Танчев: Някой друг има ли желание? Господин Исмаилов, заповядайте.

Господин Корман Исмаилов: Благодаря. Принципно не мисля, че би имал колега, който да не подкрепи едно такова предложение. Примерно, аз съм съгласен принципно да се намали на млякото и на хляба ДДС-то. По принцип съм съгласен въобще ставката, общата ставка от 20 да бъде намалена, но наистина изхождам от това, тези страни, които са показани като пример, наистина това са много по-богати страни от България.

Господин Цветан Костов: Те всички са по-богати.

Господин Корман Исмаилов: Точно така. И може би могат да си го позволят това нещо. От гледна точка и аз споделям мнението, съображението на колегата Михалевски, че в този период, когато се стремим да подкрепим приходната част, да се лишим дали ще са дори 50 млн. да са, е много трудно към настоящия момент. Ние като либерали винаги сме били за по-ниски данъци, за повече свобода във всичко, по-малко ограничения. Лично и аз моля да бъде отчетен моят вот като въздържал се, тъй като ми се налага да напусна, в момента комисията. Това са някои от моите съображения. Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви и аз, господин Исмаилов. Имате ли желание за някаква реплика? Други коментари имате ли? Аз също с две думи ще кажа, че не съм 100 % убеден, че сега е момента за една такава промяна. За мен трябва да има един, така доста задълбочен анализ с останалите страни и това е едно решение, което трябва да бъде достигнато след доста задълбочени проучвания, както и на останалите страни-членки. Тук в докладът нали виждаме доста ставки на диференцираното такова облагане в останалите страни-членки, но не съм така забелязал как точно им е останалата част от облагането за да може да се направи цялостна картина. Така, че предвид изложеното до момента и аз възнамерявам да се въздържа. Колеги, ако нямате други предложения или виждания, а, заповядайте, господин Орешарски.

Господин Пламен Орешарски: Благодаря Ви. Аз за протокола само искам да кажа, че никога не е добър момент за обсъждане на такава тема. А ние в малко практики така сме сочени за пример в рамките на Европейската комисия, за съжаление. По отношение на ДДС-то сме едно от трите изключения, в добрия смисъл на думата, България, Словакия и Дания, които имат единни ставки и всички останали мечтаят да постигнат единни ставки, но поради заварено структуриране на диференцирани ставки, много трудно от социалнополитическа гледна точка е да го постигнат това. И вместо ние да се придържаме към тази практика, всяка година отваряме дебати. И тази година ще го отворим, не само за лекарствата, а и за други книги, вестници, мога даже да ви разкажа пикантни истории. От 94-та година е така, всяка година, различни лобита искат да пробият този данък. Бих искал само с това да завърша, че никога не бива да се гледа един данък сам за себе си. Това ще доведе до преструктуриране на цялата данъчна система и тогава ще трябва да забравим за две по десет при другите два данъка – за корпоративния и личния подоходен данък. Така, че в този аспект казах, че никога не е добро времето.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, господин Орешарски. Господин Костов.

Господин Цветан Костов: Благодаря Ви. Господин Орешарски ме провокира. Не, този проект предлагаме не от лобистки съображения. Може да бъдете сигурни в това и не с намерение да поставяме под въпрос фискалните ефекти върху бюджета на 2010-та, т.е. не търсим конфронтация с управляващите. Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Благодаря. Има ли желание някой друг да вземе думата? Няма. Нека тогава да преминем към гласуване. Който е за, нека да гласува. Няма, добре. Който е против, да гласува. Никой. Тези, които са въздържали се, също да гласуват. 14 „въздържали се”. Добре, благодаря ви, господин Костов за Вашето присъствие, както и на представителите от Министерство на финансите.
Да преминем към точка Трета.

3.Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 954-01-28/7.10.2009 г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.

Председател Светлин Танчев: Тук ли са представителите от Министерството на труда и социалната политика? Госпожа Митрева, предполагам. Здравейте. Ами, давам Ви думата или първо може би, на вносителя трябваше, като вносител?

Господин Цветан Костов: Те са ясни нещата.

Председател Светлин Танчев: Ние сме ги изчели, така че, заповядайте, да ни запознаете с Вашето становище.

Заместник-министър Христина Митрева: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Министерство на труда и социалната политика подкрепя внесения законопроект, като счита, че той е необходим и решава въпросите за закрила на работничките и служителките, които се намират в напреднал стадий на лечение ин витро, при осъществяване на трудовата им дейност, както и съответната закрила при уволнение.
С оглед осигуряване на закрила на тези работнички и служителки и в случаите на командироване, считаме за необходимо да се направи и съответното изменение в чл. 310 от Кодекса на труда, като Министерство на труда може да предложи подходящ текст, тъй като с него ще се уреди и специални режим за командироване, пак с цел да се гарантира съответната закрила, в зависимост от здравното състояние на жените, които са в етап на лечение на ин витро.
Между първо и второ четене, заедно с вносителите, както казах и с колегите от Правната дирекция, можем да предложим текст за чл. 310 от Кодекса на труда, който тук е изпуснат, но това е режимът на командироване. Понякога, точно в тези случаи има неблагоприятни последици за бременните жени и майки, особено при лечение на ин витро. Благодаря Ви.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви и аз, госпожо Митрева. Колеги, имате ли някакви въпроси или коментари по отношение на този проект? Нямате. Ами предлагам да минем към гласуване. Който е за, да гласува. Всички сме за. Няма смисъл от против и въздържали се да гласуваме. Приет е от нашата Комисия този проект. Ами с тази точка приключихме.
Точка Четири – Разни. Имате ли някакви коментари или препоръки, които да дискутираме? Няма. Добре. Благодаря Ви и желая приятен ден. До следващият четвъртък.

Заседанието беше закрито в 16.35 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:



Светлин Танчев