П Р О Т О К О Л

№ 10



На 22 октомври 2009 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

---

Дневен ред:


1. Представяне ръководителите на екипа в Министерство на труда и социалната политика, отговорен за управлението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г. и изслушване на информация за напредъка по Програмата, по изпълнението на Индикативната годишна работна програма за 2009 г., за състоянието и ефективността на структурите за управление на Програмата, наследени от предходното правителство и др.

2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-24/9.10.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Министерски съвет.

3. Представяне и обсъждане на позиция на Министерски съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2006/48/ЕС и 2006/49/ЕС по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията.

4. Разни.

Към протокола се прилага списък гостите и на присъствалите народни представители на заседанието.

Председател Светлин Танчев: Колеги, добър ден. Малко закъсняхме, затова се извинявам, защото и аз съм виновен за това нещо. Предлагам да започваме с дневния ред за да може по-експедитивно да действаме, предвид че всички имаме ангажименти.
Първо, ще ви прочета дневния ред, който да гласуваме и след това ще ви представя кои са гости на нашата Комисия и ще им дадем думата да ни запознаят със своите становища. Дневния ред за днес е: първа точка – Представяне ръководителите на екипа в Министерство на труда и социалната политика, отговорен за управлението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г. и изслушване на информация за напредъка по Програмата, по изпълнението на Индикативната годишна работна програма за 2009 г., за състоянието и ефективността на структурите за управление на Програмата, наследени от предходното правителство и други.
Втора точка – Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-24/9.10.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Министерски съвет.
Трета точка -.Представяне и обсъждане на позиция на Министерски съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2006/48 на Европейските общности и 2006/49 на Европейските общности по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията.
И четвърта точка, както винаги – Разни, тук имаме едно предложение, някои от вас може би са запознати, влезе един Технически доклад на Европейската комисия относно усвояването на средствата от Европейския съюз. Мисля, че сме ви го разпратили на всички този доклад. Смятам, че можем да поговорим за този Доклад, ако имате някакви въпроси, да кажем, няколко думи за това, което е написано.
Предлагам, в така представения ви дневен ред да гласуваме. Който е за? Благодаря ви. Всички сме за. Няма да питаме за против. Така, преминаваме към първа точка.

1.Представяне ръководителите на екипа в Министерство на труда и социалната политика, отговорен за управлението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г. и изслушване на информация за напредъка по Програмата, по изпълнението на Индикативната годишна работна програма за 2009 г., за състоянието и ефективността на структурите за управление на Програмата, наследени от предходното правителство и др.

Председател Светлин Танчев: Днес при нас по тази точка са господин Красимир Попов, заместник-министър на труда и социалната политика, Зорница Русинова, главен директор на Главна дирекция ”Европейски фондове, международни програми и проекти” и господин Иван Кръстев, началник на сектор в Главна дирекция „Европейски фондове” и международни програми и проекти”. Предлагам да дадем думата на господин Красимир Попов да ни запознае със своите виждания. Заповядайте, господин Попов.

Заместник-министър Красимир Попов: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители.
За мен е удоволствие да имаме възможността да представим напредъка по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, както и основните предизвикателства, които стоят пред нас в краткосрочен план. Подготвили сме една кратка презентация, която дава общ поглед върху основните финансови показатели и други индикатори за напредъка по оперативната програма. Ако ми позволите, бих искал да дам думата на госпожа Зорница Русинова, да представи напредъка към момента и след това, ако не възразявате, аз да говоря по Втора точка, която е свързана с оценката на съответствието и системите за финансово управление и контрол. Благодаря ви.

Председател Светлин Танчев: Заповядайте, госпожо Русинова.

Госпожа Зорница Русинова: Благодаря. Уважаеми господин председател. Уважаеми господа народни представители. Уважаеми господин заместник-министър.
В няколко слайда ще се опитам да маркирам, без да влизаме в много детайли по напредъка на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” е единствената оперативна програма, която е с най-широк спектър от бенефициенти, неправителствени организации, общини, училища, висши учебни заведения, организации, които работят на пазара на труда. И целта на Оперативната програма е да подобри качеството на живот на хората в България чрез подобряване на човешкия капитал, постигане на високи нива на заетост, повишаване на производителността, достъп до качествено образование, учене през целия живот и засилване на социалното включване.
С финансовия ресурс по Оперативната програма, който е на стойност близо 1.3 млрд. евро, като процент от съотношение европейско съфинансиране – национално съфинансиране – 85 % срещу !5 % е Оперативната програма, която директно инвестира в човешкия капитал. Управляващ орган на Оперативната програма е Министерството на труда и социалната политика, чрез Главна дирекция „Европейски фондове, международни проекти и програми” и има делегирано управление на 5 приоритетни оси от Оперативната програма към Министерство на образованието, младежта и науката, Агенция по заетостта и Агенцията за социално подпомагане.
Какво е състоянието на финансовото изпълнение и напредъка към програмата към момента? От общия бюджет на Програмата има гласувани 57 на брой критерии за избор на операции. Това са 57 рамки на различни процедури и схеми, които могат да бъдат отворени по Оперативната програма на обща стойност 1.3 млрд. лева, което виждате е близо половината от финансовия ресурс за целия програмен период, който обхваща 2007-2013 година.
Процедурите, които са стартирали до момента са 52 на брой, или това са различните механизми за предоставяне на средства, т.нар. „Грантови схеми”, чрез конкурентен подбор за набиране на проектопредложения и схемите за директно предоставяне, когато бенефициенти са различни институции от държавната администрация.
Каква е картината на договарянето на средства по Програмата? Получените проектопредложения към момента са 3 923, одобрените проектопредложения са 1 365 и сключените договори към момента са виждате, малко над 1 000. Наистина, това е Оперативната програма, която боравейки с най-широк кръг бенефициенти управлява най-много на брой договори със сравнително ниска стойност на всеки конкретен договор. Това е разпределението на договорите по съответните приоритетни оси, като Първа и Втора приоритетна ос обхващат мерките, насочени към пазара на труда. Трета и Четвърта, мерките насочени към подобряване на достъпа и качеството на образованието. Петата е насочена към социално включване. Седма приоритетна ос към транснационално сътрудничество, всъщност това е единствената приоритетна ос към която все още не сме предприели действия по отваряне на процедури и сключване на договори.
Каква е картината с бенефициентите по Оперативната програма? Виждате на тази графика разпределението на всички бенефициенти, с които имаме сключени договори, това са общини, неправителствени организации, средни и висши училища, извънучилищни педагогически учреждения, държавни институции и работодатели. Стойността на сключените договори към момента е над 440 млн. лева, като виждате графиката с начина на усвояване на средства, т.е. от одобрението на критериите за избор на операции, до стартирането на процедурите и сключването на договорите, има един дълъг процес, който е регламентиран в законодателната ни уредба, който отнема между 3 и 6 месеца и усилията, в момента на управляващия орган, както и на останалите колеги от останалите Оперативни програми е да се опитаме този процес да бъде максимално облекчен.
Това е картината на плащанията на Програмата, към момента. За разлика от сключените договори, стойността на сключените договори все още плащанията по Оперативната програма вървят малко по-бавно. С разглеждането на Оперативната програма, обхващането на изпълнението по всички приоритетни оси, плащанията все повече ще се ускоряват. Към момента са малко над 99 млн. лева.
Това е общото изпълнение по финансовия план на Оперативната програма. В първата част, в първата колонка на графиката е финансовия план, това е планът, който е договорен с Европейската комисия. Следващата колонка са програмираните средства, договорените и в последната колонка са изплатените средства. Така, че за момента, с изключение на Седма приоритетна ос имаме изплащания по всички договори.
Какво ни предстои до края на тази година? През април месец, когато беше последното заседание на Комитета за наблюдение, беше одобрен пакет от нови 19 операции, които са включени в индикативната работна програма, на обща стойност 389 млн. лева, като през ноември месец предстои заседание на Комитета за наблюдение, в новия му състав, като ще предложим, като управляващ орган изменение на някои операции, плюс повишаване на финансовия ресурс за някои от операциите, за да могат те да бъдат включени в Индикативната програма за следващата година.
Благодаря ви за вниманието и съм на ваше разположение за въпроси.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви и аз за обстойната картина и нагледна, която ни представихте. Колеги, имате ли някакви въпроси относно презентацията или конкретно към нашите представители, които са днес тук от Министерството на труда и социалната политика?

Госпожа Меглена Плугчиева: Може би е добре да чуем и заместник-министър Попов по отношение на Оценката за съответствие, защото това е важният въпрос и тогава да зададем въпроси.

Председател Светлин Танчев: Да, аз имам конкретен въпрос относно това. Всички така сме запознати, че е изпратена от наша страна, върната е с отрицателно становище и в тази връзка, какви са конкретните действия, които предвиждате да предприемете? Какво смятате от тук натам?

Заместник-министър Красимир Попов: Благодаря Ви, господин председател. Аз първо да се извиня, не е съвсем актуална информацията в материалът, който предварително изпратихме. Не е умишлено, просто се опитахме да го направим в рамките на 1 – 2 дни за да не пропуснем възможността за представяне пред Комисията.
Наистина е така, както я описахте ситуацията. Вие знаете, какви са хоризонталните проблеми идентифицирани при връщането на оценките за съответствие от страна на Европейската комисия. При основния, най-големият проблем, всъщност е с начина на извършване на одита на информационната система за управление и контрол, както и по отношение на самата информационна система за управление и контрол.

Председател Светлин Танчев: Само да поясним. Доколкото така и за колегите, някои от нас не са толкова запознати, имате предвид за ИСУН говорим, нали така?

Заместник-министър Красимир Попов: Да, то това е основния проблем, който ние тук го чухте, знам че сте го обсъждали. Във връзка с него, доколкото ми е известно всичко друго е направено от страна на одитния орган към момента, Агенция одит на средствата от Европейския съюз. В момента онова усилие, което допълнително полагаме е свързано с допопълване на данните, тъй като част от данните са попълнени по време на преработката на някои от модулите беше спрял този процес и в момента имам вътрешни срокове, които са чисто технологични, така че да бъдем изрядни по отношение на данните, които са въведени в информационната система. Така, че аз мисля, че едва ли от тук нататък ще има, ИСУН ще бъде тема на разговор нали и на коментари от страна на Комисията.
Що се отнася до конкретните коментари по отношение на системите свързани с прилагането на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси, има няколко дребни, лесно отстраними коментари от рода на такива, свързани с архивирането на документите, доста, нали явно колегите не са обърнали внимание, имаме такава процедура в наръчника, но така или иначе ние ще я допълним и с допълнително разширения. Няма смисъл да ви занимавам с тези дребни коментари. Има един, който е по-интересен и за който в момента се полагат усилия да бъде отстранен и той е свързан с очакванията от страна на екипа в Главна дирекция „Заетост и равни възможности” по отношение на проверката на декларациите за конфликт на интереси. Става въпрос, на онези декларации, които се правят на случай по случай, а не онези, които се изискват от Закона за предотвратяване на конфликт на интереси. Там материята е доста деликатна, защото към тези декларации се отнася дефиницията за конфликт на интереси от финансовия регламент, която дефиниция обхваща хипотези, които не са свързани само с формалната свързаност между лицата, включително на емоционални взаимоотношения, политически и т.н., така че за там очевидно ще трябва да се разработи една процедура. Истината е, че този коментар не беше рефериран от Главна дирекция „Регионално развитие” към Оперативните програми, които са съфинансирани от Европейския регионален фонд. Но така или иначе, ако се приложи решение по двете програми, съфинансирани, вероятно ще трябва да се приложи подобна и по отношение на останалите програми.
Истината е, че за момента в нашият екип няма усещане за някакъв проблем с отстраняването на коментарите, съобразно вътрешния ни план за действие, крайният ни срок е 30 октомври и ще очакваме отново одит от страна на Агенция одит на средствата от Европейския съюз. Движим се в график. Каквито изменения е било необходимо да се правят в наръчниците – направени са. Ако мога да бъде полезен с още допълнителна информация, моля да ми задавате въпроси. Благодаря ви.

Председател Светлин Танчев: Благодаря. Лично така в моите наблюдения Ви поздравявам, че при вас ми се струва доста добре вървят нещата и дори сега откакто се встъпили в тази длъжност и конкретни въпроси аз лично нямам. Искам да ви попитам нещо така по-общо. Срещате ли някакви трудности, въобще в цялата координация, смятате ли, че ние нещо конкретно, като Комисия можем да ви подпомогнем? Дали законодателно, въобще така, какво е Вашето мнение, някакви спънки в цялостната дейност?

Заместник-министър Красимир Попов: Благодаря Ви. Има сериозни предизвикателства ИСФ от оперативни задачи, които предстои в съвсем скоро време да бъдат решени. Вие знаете, че нормативната уредба, по която вървят оперативните програми е въз основа, се създава, чрез актове на Министерски съвет. Няма така изразена законодателна инициатива в тази сфера. Истината е, че ако искаме да направим така, че средствата да се усвояват бързо, прозрачно и предсказуемо за всички участници в този процес, има още какво да се направи по отношение на опростяване на редица от процедурите. Има натрупани, в резултат на обратната връзка от страна на бенефициентите редица предложения, като например предложенията свързани с увеличаване на процента на аванса и по програмите, съфинансирани от ИСФ. Вие знаете, че особено в случаите, в които става въпрос за нестопански организации, за училища, за общини, аз не мисля, че би бил голям проблемът ако аванса, опцията за аванс стане от порядъка на 30 %.
Има предложения, свързани с балансовото плащане по отношение на случаите, в които имаме бенефициенти, които са публични организации, като най-наболял е въпросът по отношение на училищата, защото по тази програма, както и по останалите, искането за възстановяване на разходите, за пълно възстановяване на разходите се прави при постигане на 80 % от аванси, аванс плюс междинни плащания, т.е. остават едни 20 % , които трябва да се покрият от бенефициента. За училищата, това е почти невъзможно, особено за по-големите проекти, защото в някои от случаите се налага да покрият за собствена сметка, примерно 80 000 лева, което за тях е невъзможно. Така, че в тази връзка също е добре да се промени нормативната уредба, но така или иначе в рамките на координационния механизъм, който е установен в Министерски съвет, тези въпроси са обсъждани и ще продължат да се обсъждат и аз предполагам, че скоро ще бъде взето общото решение.
Има нужда от един преглед и на ПМС 55, защото в опитът да бъде направена лека версия на Закона за обществените поръчки, а има някои съществени дефицити, които ни поставят в доста деликатна ситуация. Не искам да навлизам в конкретика, от рода на начина при който на факта, че трябва да се прави процедура за сключване на договор за наем, например, което дори като хипотеза в Закона за обществените поръчки е решено по различен начин от нормалната процедура за обществени поръчки, та като стигнем дори до това, че де факто за всеки един разход, който е извън административните разходи, е необходимо да бъде прилагана процедура като за външен изпълнител, което пък поставя въпросът за „оунър шипър”, за собствеността върху проекта от страна на бенефициента. Какво имам в предвид? Ние даваме например на ен джи о 200 000 лева да извърши някакви дейности в полза на някакви целеви групи, които съответстват на оперативната програма и де факто излиза извън процента административни разходи. Всичко останало се третира като възлагане на поръчка на външни изпълнители, което означава, че собствеността върху проекта на това ен джи о е например 10 %, което е абсурдно при положение, че ние насърчаваме наличието на собственост върху дейностите, върху резултатите и т.н., което може да ни постави в редица колизии, в това отношение, тъй като пък ние навсякъде, в общите си условия за предоставяне на финансиране, държим бенефициента или той и неговите партньори да имат оунър шип, т.е. да имат собственост върху дейност и върху резултатите. И това е един чисто, как да го кажа, чисто нормативно препятствие, защото е ясно, че това не е така, но самата процедура нали, оставя друго впечатление и стилистически води до обратен извод. Нали, има редица казуси от този характер.
Що се отнася до законодателни промени, не знам дали знаете, но по принцип дейностите по Оперативната програма са, как да го кажа, в съответствие, но не попадат в обхвата на Закона за насърчаване на заетостта, който е нашият основен закон по отношение на пазара на труда. Разбира се, те са в съответствие с националното законодателство. Аз не мисля, че има необходимост от някакви промени в тази връзка, освен може би една, която е свързана с правото на заетите лица да получат възможност за преминаване към непълен работен ден, за повече от 3 месеца, защото вие знаете, че като антикризисна мярка това беше взето като решение за тази година, да бъде възможно за срок от 6 месеца. Ние най-вероятно ще предложим тази позиция да е възможна и следваща година за срок от 6 месеца, поне в случаите, в които лицето участва в някаква мярка, подкрепена от активните ни политики по отношение на пазара на труда. Какво имаме в предвид? Например, една от операциите от Оперативната програма „Адаптивност”, дава възможност на лица, заети на половин работен ден да участват в курсове за професионална квалификация, да получават стипендия, като тези курсове могат да бъдат със срок по-дълъг от 5 месеца, всъщност това е най-дългата опция за такъв курс. При сега действащата нормативна уредба, това право е дадено на работодателя да им дава възможност да работят на непълен работен ден, до 3 месеца.
Това е, като че ли. Благодаря ви.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви и аз. Вие имате въпрос. Заповядайте, госпожо Плугчиева.

Госпожа Меглена Плугчиева: Благодаря, господин председател. Аз накратко искам да направя само едно предложение, като първо ще започна с моята оценка, че това е една от най-успешните програми, която работи от самото начало, без сътресение и това дава възможност и без сътресение, с плавен преход да се продължи сега.
Това, което аз ще си позволя да кажа е, че естествено, че сега ще се очаква увеличение на плащанията, защото тези десетки и стотици проекти, които са стартирали, те имаха нужда да се развият за да се стигне до съответните плащания. Това, което искам така да се присъединя към думите на заместник-министър Попов е, че е добре, наистина в процесът на работа да се ползва обратната информация и връзка с бенефициентите по програмата, особено с неправителствения сектор и да се търсят облекчения за тяхното кандидатстване, защото именно във финансовата криза те са поставени в крайно неблагоприятна среда и те не са в състояние да ползват услугите на банките, защото това обезсмисля изобщо действието на Програмата и затова напълно бих подкрепила едно такова предложение за увеличаване на авансовите плащания, нещо, което направихме за общините, на времето и съответно за инфраструктурните проекти, но е редно и за неправителствения сектор максимално да се увеличи авансовото плащане за да могат да стартират с проектите.
Това, което искам обаче да предложа е във връзка с предстоящия Комитет за наблюдение, да се потърси взаимовръзката с Оперативна програма „Конкурентно- способност”, защото това са двете програми са като двете страни на един и същ медал и взаимовръзката, особено сега, в условия на икономическа и финансова криза е изключително важна и трябва да се търси наистина синергийния ефект между тези две програми. И възможностите, които се отварят чрез комитетите по наблюдение е точно такава, да се види не само вътре между отделните оси, какво е възможно да стане, като прехвърляне на финансов ресурс, но и как двете програми биха могли да си взаимодействат за да се облекчи максимално неправителствения сектор и общините, при условие на работа в тази неблагоприятна икономическа и финансова среда.
И също по отношение на тази програма, дава възможността за увеличаване на, или прилагане на този гъвкав подход за временна заетост. Това беше за един, ако не греша за 6 месеца или 3 месеца, първоначално, по възможност да се потърси такава по-голяма гъвкавост и увеличение на периода, и даване на възможност на работодателите, защото иначе това е един от възможните инструменти за да подтиснем увеличението на безработицата. И това ще бъде наистина една, и това един от финансовите инструменти, с които може наистина да се противодейства.

Председател Светлин Танчев: Разбира се, заповядайте.

Господин Корман Исмаилов: И аз в тази връзка, господин заместник-министър, Вие почнахте, влязохте в темата. Бихте ли ни предоставили информация, систематизирана информация точно за тези проблеми, които изпитват бенефициентите при изпълнението на подписаните договори. Разбира се, с някои предложения, които точно касаят законови промени. Би било такава информация, би ни била полезна и на другите ваши колеги по оперативните програми да изискаме ние за да я систематизираме и там да потърсим облекчаване на тези процеси. Предполагам, че по един начин в едни неща се спъват неправителствените организации, в други училищата, както при вас работодателите и т.н., при усвояването на средствата.

Господин Владимир Тошев: В режим на диалог ли ще сме или ще искаме думата?

Председател Светлин Танчев: Който има въпроси да заповяда.

Господин Владимир Тошев: Много изчерпателно, аз благодаря за информацията, която ни подадохте, но вие основно говорихте и това е много добре, защото повечето от нас не са много подробно запознати с Оперативната програма, за нейното администриране, което е прекрасно и се върви към оптимизация в тази област. Аз бих искал малко по философията на Програмата да ни разясните, защото от структурата на бенефициентите, които макар, че са дадени в тортичка, няма проценти, но зная, аз преди да дойда в Народното събрание съм бил в общински съвет, председател и зная, че най-предпочитаните по програмите бенефициенти са общините и държавата. И тук е така.
За съжаление, това което знам за Програмата, което чувам сега, нейната основна цел е да си решим проблемът с производителността. И този проблем ако успеем и това е основната Програма, която действа в тази насока, да ускорим и да се доближим до средното европейско равнище, ние ще решим и другите проблеми, които масово излизат в публичното пространство, като корупция, като организирана престъпност и т.н. Защото ние в момента, вие знаете много добре, че различно е, за различните сектори, но средно сме на около една трета от Европа, по производителност.
В тази връзка, как, имате ли виждания как да се структурират нещата така, че примерно да не се правят компютърни курсове за 5 дни, които единия ден се опознават, другият ден, последният правят банкет, че са се запознали и са се научили да работят с компютър или пък 3-седмични езикови курсове и митничарите всички знаят да говорят някакъв чужд език. Това е според мен излишно отчитане на дейност. Имате ли вие, новият екип на Министерството виждане, чисто технологично как да подходите, така че наистина ефективно да бъдат изразходени тези много пари, които ги има по Програмата и които наистина, ние разполагаме с тях и трябва да ги изразходваме? Благодаря.

Заместник-министър Красимир Попов: Господин председател, ако позволите за кратък коментар по отношение на поставените въпроси?

Председател Светлин Танчев: Разбира се.

Заместник-министър Красимир Попов: Благодаря Ви. Аз бих искал да кажа първо няколко думи по отношение на поставените въпроси от госпожа Плугчиева. Става въпрос, когато аз говорих за необходимост от законодателна промяна, тя дори в момента се обсъжда, просто колежката ми Хени Митрева, която отговаря за тези неща е в детайли запозната с процесът. Става въпрос за изменения в Кодекса на труда. Изменението за тази година беше въведено в Преходните и заключителните разпоредби, ако не се лъжа и даваше възможност за преминаване на непълно работно време от 3 на 6 месеца. И идеята е, сега разбира се, това е деликатен въпрос, защото има различни предложения по отношение на продължителността, но така или иначе истината е, че пък все пак трябва да се следи за интересът на хората, които са на половин работен ден, защото те съответно получават по-ниско възнаграждение. Вярно е, че ние ги компенсираме със стипендии, но пък от друга страна и осигурителните им права са изложени на риск, защото пък случайно ако бъдат освободени, в края на този период ще ползват евентуално по-ниско обезщетение в бюрата по труда. Така, че това, нали е опция, за която ние държим при онези работодатели, които наистина смятат да задължат хората, то и за тях има смисъл от тези мерки. И в случаите, в които лицата са включени в обучение за придобиване на професионална квалификация.
По отношение на конкурентно способност, абсолютно съм съгласен, ние в момента работим по един инструмент с Българска банка за развитие за микрокредитиране, който възнамеряваме да свържем с една от операциите от Оперативната програма, която е за насърчаване на предприемачеството и под която ще бъдат обучени около 50 000 лица, което е огромно количество безработни лица, от които около 10 000 ще получат и малки грантове. Нашата идея е да съчетаем тези грантове, които наистина са много малки, заедно с микрофинансиране, още повече и това е нормалната логика за насърчаване на предприемачеството, все пак ако някой иска да прави бизнес, трябва да е склонен да поема и някакъв икономически риск и т.н.
По отношение на информацията за възможностите за подобряване на нормативната среда, в която работим, въобще на правилата и процедурите, няма проблем да предоставим, но аз пак искам да кажа, че в момента тече процес на обсъждане и в рамките на координационния механизъм, нали, така че съвсем скоро е възможно да има и решение и може би е добра идея направо Комисията да се обърне към госпожа Николова, защото е възможно да има и много други предложения от другите Оперативни програми със специфика по-различна от нашата.
Въпросът, който Вие поставихте. Изключително важен въпрос. Аз съжалявам, че не сме поставили фокус на презентацията в тази насока. Истината е, че основната цел на оперативната програма е подобряване на качеството на живот на хората в нашата страна. И разбира се и социалното включване, пригодността за заетост и пр. Общо-взето, може да се каже, че в Програмата е осигурено финансиране за реализация на политики в три основни направления – Пазар на труда, както по отношение на безработните лица, така и по отношение на заетите лица, Образование, както по отношение на достъп до образование, така и по отношение на качеството на образованието и Социално включване, което касае представителите на най-уязвимите групи – хора с увреждания, лица, които се нуждаят от постоянна подкрепа и т.н.
По принцип, при прилагането си, тази Програма или въобще ИСФ програмите, би трябвало да са доста по-сложни от другите програми, които са свързани с инвестиция в инфраструктура. Защо? Защото проектите са предназначени за физически лица и наистина, Вие и за друго сте прав, в повечето от тях, поне като компонент е предвидено и обучение, независимо дали е професионална квалификация или придобиване на ключови компетентности и пр., т.е. при реализацията на тези проекти, те са зависими от ограниченията на средата. Какво имам в предвид? Че те могат да се случат само ако има готовността на целевата група да участва в този проект, само ако има необходимия капацитет на обучителните организации да бъдат, да им е предоставено видео обучение и пр.
По отношение на въпросът за професионалната квалификация и въобще за обучението на възрастни, това е един въпрос, на който възнамеряваме да обърнем сериозно внимание. Аз не знам дали сте в течение, но по Закона за насърчаване на заетостта има, е предвидено функциониране на Национален съвет за професионална квалификация към министъра на труда и социалната политика. Истината е, че този съвет през последните години не е функционирал особено активно. Ние го възобновихме, дори аз съм председател на Националния съвет за професионална квалификация и то го възобновихме, именно с основната цел да засилим контролът върху качеството на предоставеното обучение за възрастни, защото в голяма част от констатациите си, във Вашето изложение, Вие сте абсолютно прав. Наистина е така и наистина, капацитетът на държавните институции не е достатъчно голяма, на ат хок принцип да осигури контрол върху качеството. За да има контрол върху качеството, трябва да има ясно разработена методика, оценка на това, къде са тесните места в процеса и човешки ресурси, които да го извършат.
При прегледа на нормативната уредба и след обсъждане със социалните партньори, ние стигнахме до заключение, което е съвсем предварително, предстои да има следващо заседание на Националния съвет за професионална квалификация и заключението е, че по отношение на центровете за професионална квалификация трябва да се засили контролът по време и в края на обучението, като по време на изпитването или тестването на лицата, които участват в това обучение е най-добре да участва и самия работодател, който е заинтересован от качеството на придобитото обучение от страна на лицата, които се обучават.
По отношение на качеството, въобще на обучението е добре да има система за външна оценка, т.е. ако например се обучат 100 лица, да има методика и система, въз основа на която някой независим да изпита процент от тези лица, 2 – 3 % и да сравни уменията, които те са придобили с оценките или нивото на теста, който са минали.
По отношение на друг еди проблем, който е свързан с нуждите на работодателите и доставката на квалифицирана работна ръка въобще, отново има известно разминаване между очакванията на работодателите за това, какви умения са необходими на едно лице за да работи определена работа и неговото обучение. И разминаването се дължи на сет от различни фактори, веднъж, че някои се одобряват твърде бавно и това са държавни образователни изисквани. Ние например имаме случаи, в които държавни образователни изисквания е отнело над 2 години да бъдат одобрени. Когато става въпрос за по как да го кажа, високотехнологични обучения, вие знаете, че за 2 години се променя всичко. Те трябва да бъдат променяни отново.
Другото е, че по принцип, трябва да бъде създаден механизъм, при който ние системно да можем да взимаме мнението на работодателите за това, какви умения трябва да притежава някой за да върши определена работа или да участва, да извършва определена професия и т.н. Това няма как да е нещо, което ат хок се прави, т.е. се взима мнението сега и от тук нататък, така го правим. Трябва да има система. И най-вероятно, много е възможно част от заключенията на Националния съвет за професионална квалификация да доведат и до предложения за законодателни промени. Затова работим в синхрон с Министерството на образованието и науката, просто още не сме на етап, в който да сме готови да комуникираме конкретни предложения.
Във връзка с не знам дали сте в течение, но миналата седмица правителството одобри постановление, във връзка с ваучерния механизъм. Ние въведохме ваучерен механизъм по отношение на предоставянето на обучение за възрастни, който ще даде възможност на около 109 000 лица, 40 000 от които безработни, които отговарят на критериите на операциите, одобрени от Комитета за наблюдение, да се обучават на принципът парите следват човекът, т.е. лицето ще може да отиде в бюрото по труда, да подаде едно заявление, ако отговаря на критериите, да получи ваучер, с който да си избере обучаващ институция и типа на обучението. Разбира се, след консултация с колегите от бюрото по труда.
Сами съзнавате, че такъв инструмент, чрез който в рамките на няколко години, в системата за обучение на възрастни ще влязат около 100 000 лева, изисква извънредни мерки за контрол, защото тясното място отново е качеството на предоставените услуги от страна на тези центрове. За да решим този проблем беше възложено на Съвета към директора на Агенцията по заетостта, да разработи механизъм, в който заедно с представители на синдикатите и работодателите да бъдат ангажирани, може би над 1 000 човека допълнително, които ще работят случай по случай, които да ходят, да оценяват, както базите, в които ще се извършва обучението, да присъстват по време на обучението и по време на изпитите. Но това е мярка, която е с краткосрочен характер и касае само Оперативната програма, не касае дългосрочните ни цели в тази посока.
Благодаря ви за вниманието.

Председател Светлин Танчев: Мисля, че отговорихте доста обстойно така на тези въпроси. Колеги, имате ли други въпроси? Няма. Аз имам няколко думи в заключение да изкажа. Първо, надявам се, че така за в бъдеще ще се опитваме от всички да изискваме намеса, на месечна база да имаме някаква комуникация, да знаем как се развиват нещата. Ние в началото на работата на нашата Комисия се запознахме с госпожа Юлиана Николова и с господин Дянков, така че имаме някакъв общ поглед върху нещата. Искаме да изслушаме всички отделни оперативни програми и след това пак ще се запознаем с госпожа Николова и какво те са направили, какви са проблемите, които те са видели. Малко да си сверим часовниците, ако така мога да се изразя, с това което ние сме видели тук.
Като цяло, ние чисто политически, в разговори така вчера имахме, ръководството на Комисията и среща с господин Размусен и Селер, те също така ни окуражават, не само за Вашата програма, а като цяло да вървим към опростяване на процедурите. Мисля, че всички се обединяваме около това нещо, че наистина трябва да вървим в такава посока. И ние сме на разположение с каквото можем да помагаме, да се върви в тази посока. Така, че с това аз приключвам и ви благодаря още веднъж, че се отзовахте и че така обстойно ни запознахте с Програмата.

Заместник-министър Красимир Попов: Благодаря Ви и аз и хубав ден и на вас желая.

Председател Светлин Танчев: Ами тогава пристъпваме към Втора точка ние. Понеже няма да може да ви изпратя, друг път ще се изпращаме. Желая ви хубав ден. Сега преминаваме към Втора точка.

2.Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-24/9.10.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Министерски съвет.

Председател Светлин Танчев: Да заповядат представителите от Министерство на околната среда и водите. Така, доколкото имам информация при нас са госпожа Светла Крапчева, директор на дирекция „Координация на регионалните инспекции по околна среда и води”, Жаклин Методиева, началник отдел „Оценка на въздействието върху околната среда” и Силвия Рангелова, експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз”. Те са при нас да ни запознаят, да ни дадат становището си по предложения законопроект. Смятам, че трябва да дам думата на госпожа Светла Крапчева, да ни запознае с тяхното становище. Заповядайте.

Госпожа Светла Крапчева: Благодаря Ви, господин председател. Добър ден, дами и господа народни представители.
Съвсем накратко ще представя мотивите към Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Основната причина за изработването на този законопроект е писмо от Европейската комисия относно непълно транспониране, липса на определени текстове от Директива 9682, по-известна като директива Севезо или директивата, която се грижи за намаляване вредното въздействие от големи аварии, с определени опасни вещества. Промените, както казах са по повод това писмо. Могат да се разделят на няколко групи. Касаят въвеждащи липсващи документи. Втората голяма група са чисто терминологични и технически корекции, до които целят отстраняване на допуснати чисто технически грешки, в това число и в приложенията в една от графата в таблиците. Насочени са приложенията, основно към прецизиране на текста, редактиране и допълване на неговите разпоредби в унисон с изискванията на текста на Директивата.
Отделно от това, има и други промени в настоящия законопроект, които не касаят толкова транспонирането на европейско законодателство, колкото подобряване, включително и условията за бизнес средата в държавата, тъй като се правят промени свързани с предоставяне на обществеността на информацията за околната среда, скъсяват се определени срокове. Освен всичко друго се облекчават няколко разрешителни режими. Премахва се един регистър, ако е необходимо по-подробно, колежката Методиева, може да говори за него. Предлагат се изменения на Закона за концесиите, горите, земеделските земи, това се прави наистина с една единствена цел, облекчаване на административните режими, по-бързо придвижване, както на административно ниво, така и в ниво по отношение на достъпа на гражданите за информация за околна среда.
Благодаря ви. Ако мога да добавя само нещо? По отношение на вашето становище, съвсем коректно е да дам думата на моята колежка, която отговаря за тези въпроси, но аз мога да изкажа и нашето мнение, че не подкрепяме така направеното предложение. Моята колежка ще каже по какви причини.

Председател Светлин Танчев: Да, моля ви да ни запознаете с вашите доводи, защо и къде не приемате така представеното становище.

Госпожа Жаклин Методиева: Благодаря. Добър ден. В становището, което е изразено и посочено, че решението към което, решението на Европейската комисия, към което се реферира не следва да бъде направено по този начин, тъй като решенията няма пряк ефект. Ние сме на обратното мнение. Чл. 249 от Договорът за Европейската общност казва, че решенията са обвързващи за всички. Те са пряко приложими и не подлежат на транспониране, както директивата. Възможно е в националните законодателства, държавите-членки да въведат някакви мерки по прилагането, както на решения, така и на регламенти, но това не означава транспониране Напротив, това са мерки по прилагане, поради което за нас едно такова рефериране към решение, конкретно решение на институциите на Европейския съюз, без значение Комисията или Съвета е напълно приемливо.
Също така, след като се запознахме с вашето становище, направихме проучване по отношение на практиката на Съда на Европейските общности каква е и Съда, по няколко дела, на примерно едно от тях е от 1991 година, 156-то дело, казва, че решенията имат вертикален, решенията на Европейската комисия имат вертикален, пряк ефект към субектите за които те са насочени, отделни физически и юридически лица или самите държави-членки.
Също така, досега няма практика от страна на Комисията да е стартирала наказателна процедура, процедура по импичмънт, срещу държава-членка, която не е транспонирала такова решение. Напротив, тъкмо защото те не се транспонират, за разлика от директивите, когато изтече срокът за въвеждане на директивата, автоматично се стартира такава процедура, дори и без да минава на гласуване през колежа на комисарите. В самите решения няма срок, в които те подлежат на такова въвеждане, както и те не се качват в нутификационната система, от която Комисията следи дали държавите-членки правят, дали са въвели такова решение и от друга страна дали правилно те са въвели такова решение.
Това са всъщност набързо казано, са нашите аргументи, поради които ние не смятаме, че следва да има трансптониране на решения, а може да се извърши такова препращане. Само последно и приключвам, имаме такава практика вече установена, извадих няколко национални акта, като примерно чл. 138 от Закона за околната среда, в т. 3 мисля, че беше от ал. 2, където се препраща към решение на Комисията, както и няколко наредби на министъра на земеделието и горите, които са от всичките тези актове са от миналата, 2008 година, където директно се препраща към решения на Комисията. Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Благодаря. Заповядайте, господин Радев.

Господин Емил Радев: Значи, изцяло поддържам така изказаното становище. Чл. 249 е много ясен, от Договора за Европейската общност, решението е който е задължителен за своята цялост до онези, които е адресиран. В нашето национално законодателство досега този принцип е спазван и така, както е и в предложения проект от Министерски съвет, така е и залегнало в други нормативни актове. Колежката току що ни обяви няколко. За разлика от директивата, решението е задължително в своята цялост, има и съдебни решения, в тази му част. Затова, аз предлагам едно процедурно предложение, от нашето становище точка ІІ да отпадне.

Председател Светлин Танчев: Добре, благодаря Ви, господин Радев. Колеги, имате ли други коментари? Предлагам да дадем думата и на госпожата, която го е писала да си каже и след това ще преминем към гласуване.

Госпожа Йорданка Стоянова: Йорданка Стоянова, отдел „Европейско право”. Искам да изразя категоричното си несъгласие с колегите от Министерство на околна среда и водите. Чл. 249 наистина казва, че решението задължително е своята цялост, само че ако прочетете този текст по-внимателно, ще видите, че формулировката е доста по-различна от тази за регламента. Всичко това, което казвате се отнася за регламента, а решението е нещо съвсем различно. Решението няма директен ефект, то поражда ефект, точно така, то поражда ефект, именно чрез националните изпълнителни мерки по приложението. И по този случай ние не можем да препратим към него. Има и практика на съда, която аз също мога да ви представя, това е решението по делото „Град”, в което Европейският съд казва, че може да има директен ефект решение, по изключение, точно в случаите, в които и една директива може да породи директен ефект, когато тя не е въведена, но това е изключение от правилото.
Всъщност има два вида решения – едните, които имат директен ефект, които са насочени и адресирани до конкретно лице, а това решение е адресирано до държавите-членки и то именно поражда задължение за държавите-членки да го въведат в своето национално законодателство. Това е, което искам да кажа.

Председател Светлин Танчев: Заповядайте, господин Радев.

Господин Емил Радев: Значи, точно обратното е дело номер 29/69 год., където точно пък обратното се казва. Има и куп други такива решения и мисля, че досега, в националното ни законодателство, този принцип се е спазвал винаги. Значи, ние в момента искаме да направим прецедент и то за нещо, което ясно е казано в чл. 249 относно решенията и задължителността му към адресатите. Така, че моля да подложите на процедурата за гласуване да отпадне римско ІІ от нашето становище.

Председател Светлин Танчев: Колеги, предлагам наистина да преминем към гласуване, да приемем така представеното становище, с тази забележка да отпадне римско ІІ от нашето становище, както го подкрепят и самите вносители. Който е за, нека да гласува.

Госпожа Меглена Плугчиева: Може ли процедурно? Нека да помолим на обикновен, нормален, разбираем език да се обясни откъде идва сега това противоречие между Министерството и между Правната комисия, за да можем да формираме, наистина позиция.

Госпожа Йорданка Стоянова: Аз съм от дирекция „Законодателна дейност и европейско право”.

Госпожа Меглена Плугчиева: Значи юристите влизат в своя, така лексика, моля да бъде обяснено, като за простосмъртни граждани и то, обяснете за какво става дума за да можем да се ориентираме, защото иначе може да си направите и теоретична конференция. (

Председател Светлин Танчев: Добре, кой иска думата? Нека сега те кажат няколко думи, след това и Вие ще кажете няколко думи. Нека да се получи дискусия за да сме наясно всички за какво става въпрос. Заповядайте.

Госпожа Светла Крапчева: Благодаря. Точно конкретната забележка на Европейската комисия касае липата на позоваване на решение, единствено и само името на решението и неговия номер. Затова сме си позволили в текста на проектозакона да цитираме, да препратим към това решение. Нямаме обаче никакво право така, както нямаме право при регламентите ….

Председател Светлин Танчев: Чакайте да ви прекъсна за да стане по-ясно. Значи, Вие казвате, че няма смисъл предложението тук е да се напише в нашия закон, това което е написано в Европейския?

Госпожа Светла Крапчева: Да.

Председател Светлин Танчев: Вие казвате, в нашия закон да не се копира, копи пейст „европейската”, а да се сложи само позоваваме се на еди коя си директива. Един вид, това е спорът тук, който водим днес.

Госпожа Светла Крапчева: Да, това е също както с регламентите. Нямаме никакво право да препишем нито приложение, нито текстове да пренасяме в национално законодателство, поради прякото им влияние. Същото е и с решенията. Нещо повече, това решение е качено, преди повече от половин година на нашата страница, на Министерството на околната среда и водите, то е на български език, то е преведено, в официален вестник е публикувано и то работи. Забележката беше чисто техническа, че само в нашия национален закон сме длъжни да го споменем, но не да го преписваме.

Гласове от залата. Правилно.

Госпожа Йорданка Стоянова: Вижте, проблемът и нашето неразбирателство произтича от един принципен въпрос и този въпрос е дали решенията имат т.нар. „директен ефект”. Това, което колегите казват се отнася с пълна сила за регламентите, но решенията са една друга категория актове. Директният ефект означава следното, както е с регламентите, те не подлежат на транспониране, на въвеждане в националното законодателство. Достатъчно е да се препрати към тях. Докато решенията нямат такъв ефект. Те трябва да бъдат въведени. Това са решения, които са адресирани към държавите-членки по същия начин, както и директивите. Те нямат такъв директен ефект. И точно това е казал и съдът в това решение, че те могат да го породят само в случаите, когато не са въведени. Това е конкретен случай, в което едно лице, един частноправен субект може да се позове на една директива, която по принцип подлежи на въвеждане, както и на едно решение, само в случаите, когато тя не е надлежно въведена в националното законодателство и това по някакъв начин уврежда неговия интерес, тъй като той би бил в по-благоприятно положение, ако тя е въведена, тогава той може да се позове и тя да породи директен ефект. Решенията, адресирани до държавите членки нямат директен ефект. Това е спорът между нас.

Председател Светлин Танчев: Благодаря. Заповядайте, госпожо Методиева.

Госпожа Жаклин Методиева: Благодаря Ви. Аз наистина не разбирам, според мен, колега, наистина бъркате нещо, защото няма, искам да ми посочите едно решение в националното ни законодателство, което е траспонирано. Както знаете, ние сме страна-членка вече близо 3 години, но преди това имахме присъединителен процес, преговорен процес, в който самият този процес – транспониране и въвеждане мерки на общностното законодателство, в националното, става въпрос само за директиви. Също така, вие знаете, че когато един общностен акт се въвежда в националното законодателство се прави таблица за съответствие. Тъй като по отношение на директивата има задължителни елементи, които се въвеждат в националното законодателство и други такива, които страните-членки преценяват дали да ги въведат, кой е националният акт, който въвежда решение и правна таблица за съответствие на такова решение?

Господин Асен Агов: Господин председателю, извинявайте много. Много се извинявам, че така се намесвам. Това е технология. Ние сме политици и трябва да взимаме политическо решение. Не виждам никаква политика в този правен спор, който има между тези уважавани от нас експерти.

Господин Владимир Тошев: Аз затова исках да предложа, да уважим мнението на Правна дирекция, защото това е технологично, да уважим мнението на Правна дирекция и да се съобразим с него. Това беше моето предложение.

Господин Асен Агов: Значи, аз не искайте от мен да преценя нещо, което абсолютно не е в пълномощията ми. Аз мога да взема политическо решение, нарушава ли се европейското законодателство или не, вреди ли на България, не вреди ли на България. Но да седна сега да решавам, дали решенията, регламентите и т.н., това не е наша работа. Много се извинявам.

Господин Емил Радев: Колеги, влязохме в много специфичен правен спор и то в сблъсък на две теории. Колежката тук поддържа теорията на колегата Семов, много добре знам, но тук, в нашето законодателство и аз ще ви цитирам, как в същия този закон, как е записано предходни разпоредби. Ето например, в чл. 138, ал. 2, т. 3 сключва договори с лицето, получило право за ползване на знак за еко маркировка, в съответствие с решение 2 729/ЕО на Комисията от 10 ноември. Ето, в предходни разпоредби така е записано, така е в духа на закона. Ние в момента искаме да създадем прецедент. И тук влизаме в много специфичен правен спор, който не му е мястото в тази комисия. Така, че предлагам да си приемем становището, без да влизаме в правен спор, има с колежката къде да влезем. Ако толкова трябва, насочете законопроекта и към Правната комисията, там ще се развихри точно този спор.

Председател Светлин Танчев: Добре, съгласен съм с това, което се каза. Предлагам да го гласуваме, като отпадне второ римско в това становище, и вече на други нива ако трябва да се води този спор и тези решения. Така, че подлагам на гласуване, който е за, да го гласуваме без точка римско две, за протокола, да отпадне тази точка. 12 „за”. Против има ли? Няма. Въздържали се? 3 „въздържали се”.
Благодаря ви за участието. Надявам се, че в бъдеще ще намерим по-удачен начин за уреждане на тези неща. Довиждане и приятен ден. Колеги, нека преминаваме към точка Трета, че времето напредва.

3.Представяне и обсъждане на позиция на Министерски съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2006/48/ЕС и 2006/49/ЕС по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията.

Председател Светлин Танчев: Тук са колегите от Министерство на финансите. Предполагам Цветана Михайлова, началник отдел „Регулация на финансовите пазари”, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Снежанка Колева, държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”. И от Българска Народна Банка, господин Иван Иванов е при нас, експерт в отдел „Надзорни регулации и управление на риска”, управление „Банков надзор”. Заповядайте, госпожо Михайлова да ни запознаете с Вашето становище.

Госпожа Цветана Михайлова: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители.
Това е едно поредно изменение на директивата за каптиталовите изисквания, което касае по-конкретно изискванията, допълнителни изисквания, които се поставят към търговските портфейли и изисквания, във връзка с пресекюритизацията. И на трето място, изисквания във връзка с политиките за възнагражденията в банковия сектор.
Няколко думи, обща информация. Предложените изменения имат за цел а оптимизират рамката на сега действащата Директива относно капиталовите изисквания, с което се очаква да се доведе до по-ефективни стимули и практики за управление на рискът. По-адекватни и по-високи изисквания за капитала на банките и правилата за оповестяване на рисковите позиции на банките пред участниците на пазара. По този начин се очаква да се гарантира, че ефективността на регулирането на банковия капитал, в Европейския съюз, извършвано по силата на тази Директива е подобрена и че нейните проциклични въздействия върху реалната икономика са овладяни, като междувременно се запази конкурентната позиция на банковия сектор в Европейския съюз.
По-конкретно, Директивата предлага изменения в три основни, четири основни направления, първото от които е изискванията към търговския портфейл на банките. По отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли на банките, се предлага да бъдат въведени следните изменения. На първо място, добавяне към обикновената стойност, под риск, на допълнителен капиталов буфер, определен на базата на стойността, под риск, условия на стрес. На второ място се предлага разширяване на съществуващото покритие за риск от неизпълнение в търговския портфейл за да се компенсират евентуални загуби, при които промяната на вероятността за неизпълнение, не е митента. И на трето място, се въвежда определяне на покритието за секюритизирани позиции, в търговския портфейл, на базата на обикновено предлагане на риска, който вече съществува за банковия портфейл, като се отчетат трудностите, свързани с методиката на моделирането. Подобно подобряване на адекватността на капиталовите изисквания за банките, от изключително значение за заздравяване на финансовата стабилност, което е изключително важно в настоящия момент, както и за минимизиране на прекаленото проциклично развитие на финансовата система.
Второто основно направление, на предвидените изменения и свързано с пресекюритизацията. Капиталовите изисквания за пресекюритизирани позиции ще бъдат завишени, което също е в отговор на настоящата финансова криза и в съответствие с подхода, развит от Базелския комитет, за всяка оценка на кредитния рейтинг, на пресекюритизирани позиции, ще бъде дадено по-голямо тегло, отколкото на секюритизираните позиции. Като тези по-високи тегла ще бъдат определени в съответствие с по-големия риск от неочаквани загуби, от обезценка.
Следващото направление …

Председател Светлин Танчев: Мога ли, извинявам се, предвид, само искам да ви прекъсна, сигурен съм, че и колегите тук не знаят някои от тези термини, искате ли по-детайлно да става това нещо или после ще задавате въпроси?

Господин Владимир Тошев: По-добре е да ни обясняват нормално, ние четохме материалите.

Председател Светлин Танчев: Значи, аз защото това ми е в сферата и имам някаква идея за какво говоря,т но така …

Госпожа Цветана Михайлова: Аз по принцип общото изложение приключих. Това е следващото направление за оповестяване на рисковете. Предложени са някои нови изисквания, в съответствие с международно съгласувани стандарти.

Председател Светлин Танчев: Значи, аз имах предвид да ни говорите малко по-на българи, че се засилва, искате по-голям паричен ресурс да се държи в банките, за да някои от тези акции, от които се издават и т.н., или нещо от този сорт, нали това е някои от нещата? Но нека малко с български термини ги обясняваме тези неща.

Госпожа Цветана Михайлова: Всъщност, колегата от БНБ ще ви предложи необходимите разяснения. Аз само искам да приключи с последното направление, което е свързано с определяне на възнагражденията в банковия сектор, което в момента се подлага на много силен контрол и обсъждане на всички възможни формати на политическо ниво в Европейския съюз и с това изменение на директивата се предлага въвеждане, както на финансови, така и на не финансови санкции, на такива дружества, които не съблюдават предвидените изисквания за контрол и въвеждане на ограничения при формиране на тези възнаграждения.
По отношение на първите направления свързани с изискванията към търговския портфейл и пресекюритизацията, колегата от БНБ ще ви даде малко по-конкретни и детайлни разяснения за да бъде по-достъпно.

Председател Светлин Танчев: Добре.

Господин Атанас Иванов: Аз се казвам Атанас Иванов. Значи, по принцип, ние се занимаваме от вече четвърта година с въвеждане на тази директива и най-вече на новите изменения и много от тези неща сме ги въвели с тези термини, защото европейското право го изисква от нас и са неща, които България даже ги няма. Значи, що се отнася до търговския портфейл, ние нямаме в момента нито една банка, която за надзорни цели да ползва вътрешни модели, това което е кръстено тук стойност под лист. За вътрешни цели го ползваме. Секюритизация, България почти няма. Пресекюритизация, няма. И всъщност, даже, поне моето лично мнение е, че ако не бяхме членове на ЕС, щяхме да закъснеем с въвеждането на тези изисквания, така че ние тук черпим от европейската практика в добрия смисъл на думата, че своевременно въвеждаме тези изисквания, а тези термини са с такива думи, с латински корени, просто защото на български език няма по-подходящи думи. Даже за нас беше голямо предизвикателство, през 2006 година, като кандидат член да въведем тази Директива, която е огромна, без да има български превод. Така, че ние освен всичко друго трябваше да станем преводачи. И все още, след това директивата беше преведена от начало, ние нали донякъде участваше преводаческият център към Министерски съвет, след това в Брюксел преводачите към Комисията, но по същество нашите преводи въобще не са били сменяни, така че ако искате разяснение за някакъв конкретен термин …

Председател Светлин Танчев: Значи, ще те прекъсна и теб за малко, и Вас. Извинявам се, че ти говоря на ти.

Господин Атанас Иванов: Няма проблеми.

Председател Светлин Танчев: Значи тук имаме три-четири понятия, за които аз говоря – секюрити е акция или облигация. Почни от там, какво имаш предвид под пресекюритизация, кажи ни горе-долу няколко думи за търговските портфейли на банките, какво имате предвид и мисля, че с това на всички ще им стане ясно точно за какво говорим.

Господин Атанас Иванов: Добре. Секюритизацията е нещо съвсем различно, означава, малко трудно мога да го кажа на изключително просто, това представлява преформатиране на риска на някакви експозиции. Сега, мога да го обясня, много …

Председател Светлин Танчев: Значи, аз лично си го обяснявам, че банката има някакви кредити, които е раздала или нещо от сорта и на базата на това прави някакви секюрити и си ги пуска на пазара. Аз така си го обяснявам, нали?

Господин Атанас Иванов: Да, като основната разлика за да бъде секюритизация, ще ви дам една селскостопанска аналогия. Ако имате едно стадо, секюритизацията означава, да минете през кланицата и примерно един клиент да си купи примерно 50 кила бут. Това ще е от различни животни, от различни кредити. Т.е., толкова сложно всичко се преобразува, че не може да се каже кредит А е отишъл в купувач Б. Това просто е невъзможно.

Господин Димчо Михалевски: Може ли един въпрос?

Председател Светлин Танчев: Заповядай.

Господин Димно Михалевски: Аз тук споделих преди малко, че не съм специалист, казвам си го, но четох в една книга на Макс Оте за кризата, която коментира точно тези, Базелските принципи за въвеждането. Аз имам един въпрос. Каква е мотивацията Европейския съюз да приеме тази Директива, какво целим, в крайна сметка? Това ми обяснете, защото доколкото беше коментара на този следовател, а той е достатъчно авторитетен, е че се подобрява и облекчава принципите на работа, които се прилагат на Уолстрийт, за препродажба на активи и т.н., а затруднява и противоречи, в голяма степен на традициите в Европа, на банките дори. И ще ви дам един елементарен пример дори, който той беше дал. Казва, ако една немска фирма, дългогодишна, има добри отношения с банката и винаги, когато се отпускат кредити, тези отношения се отчитат, т.е. лоялността на клиента, лоялността на банката, то този принцип, който се въвежда изключва този модел и почва да се говори за съвсем други принципи, които все едно фирмата, човекът е неодушевен предмет. И аз питам, кому е нужно това? Макар, че въпросът ми е много риторичен и много кардинален.

Господин Атанас Иванов: Аз мисля, че мога да отговоря. Първо, не съм чел въпросната книга, но предполагам в това логическо деление, първо Англия отива в Америка, не в Европа, тъй като това е типично и за Англия. Второ, много основен момент, който много изследователи на взимат предвид, че при Базелската капиталова рамка, в сегашния и вариант, по същество, все още не е въведена в Америка, например. Т.е., едва ли може да се търсят причините за кризата, в сегашната капиталова рамка. Просто не отговаря на фактологията. Още повече, тук има, убеден съм достатъчно икономисти, на които е ясно, че корените на сегашната световна, финансова криза не са две-три години назад, о по-дълбоки, докато Базелската рамка е въведена в някои страни, включително и в България от 2007 година, в повече страни от 2008 година, в някои страни, като Щатите и в момента не е въведена.
Второ, новата капиталова рамка само позволява някои по-сложни финансови инструменти, да бъдат отчитани по нов начин, който по някой по-консервативен, във всички положения е по-обективен. И всъщност, от никъде не следва, че една банка, с проста дейност, нейната дейност се променя особено, начинът на отчитане. Също така искам да обърна внимание, че в рамката има и качествено нови неща, които са изключително полезни за всички. Това е т.нар. операционен риск, където просто се заделя капитал за неща, за които преди не се е заделяло. Да, разбира се, има и области, в които капиталовите изисквания, по Базел 1, предишния стандарт, приет първоначално преди около двадесет и няколко години, почти тридесет, се намаляват. Тук мога да кажа даже, че те в България не са намалени спрямо текстовете по Базел 2, които са в нашата директива. И искам да кажа, че всъщност този случай ние дори сме въвели нещо по-консервативно от това, което Директивата изрично е посочила. И това стана със знанието на Европейската комисия преди 3 години.

Председател Светлин Танчев: Заповядайте, господин Цветанов.

Господин Цветан Цветанов: Аз бих искал, така да се присъединя към мнението, което изказа господин Агов, ние не сме финансови експерти, но тук има нещо, което ми прави впечатление, Цветанов, за протокола. Целите на проекта са подобряване на защитата на интересите на кредиторите, първо. И второ, очаквано отражение върху бизнеса, като цяло се очаква ползите от проекта на Директивата за капиталови изисквания да бъдат големи въздействията върху заинтересованите страни, да бъдат положителни. И тук заинтересованите страни са кредиторите, в случая, банките. Какво ще бъде отражението върху потребителите на кредитите и няма ли това, тези регулации да оскъпят всъщност кредитите?

Господин Атанас Иванов: Не съм съгласен с Вас. Заинтересованите лица не са банките. Директива, която увеличава капиталовите изисквания, никога няма да бъде добре приета от банките, ако те са достатъчно искрени, а тя прави това. Така, че заинтересованите лица, основно са финансовите системи, имам предвид финансовата стабилност, като такава., която е в интерес на правителствата, централните банки, т.е. финансовите пазари като цяло, не като отделни техни участници, а пазарите включват и самите потребители. Така.
По принцип, тук се защитават интересите на Европейския съюз като цяло.Както казах, Българя няма пресекюритизация, вътрешни модели в търговския портфейл, които са предмет на измененията тук. И всъщност, единственото, което естествено има значение за България е политиките за възнагражденията в банките, тъй като и българските банкери получават заплати, разбира се. Но и там, те са по как да кажа, лимитирани във възможността да вземат рискови решения, тъй като най-рисковите инструменти, които донякъде имат връзка с възникването на сегашната криза, просто не са представени в България, не бяха преди, не са и сега. Просто това се получава така, тъй като нашите банки са част от големия европейски и международни банкови групи и те обикновено искат да правят нещо по-рисково, просто не го правят чрез българския си субсидиар. И всъщност, това донякъде се дължи на това, че капиталовите изисквания в България са по-високи, както казах преди малко.
Що се отнася до потребителите. Освен, че се защитават интересите им посредством защитата на финансовата стабилност, тази директива, няма кой знае, в смисъл, няма директни ефекти върху тях. Има косвени, посредством финансовата стабилност.
Вече отговарях на този въпрос, на господин Димитров, в Комисията по икономически въпроси. Няма да оскъпи, защото по-голямата част документи въобще не засягат директно българската икономика, а примерно политиката по възнагражденията, по същество, защитава стабилността на банките, т.е. така се защитават интересите на депозиторите, освен всичко друго и няма пряк ефект върху лихвите, със сигурност.

Председател Светлин Танчев: Аз исках да кажа, че в дългосрочен план, когато вече започнат по-активни действия, за бъдеще не се знае, те може, предвид, че се изискват по-големи ресурси, заделени, да подсигурят, нали като колатер, може би за тези кредити и т.н. за бъдеще не се знае дали няма да ги оскъпят банките, да кажат, вие изисквате по-големи, както това е, как да го кажа, вид монетарна мярка ли, нещо такова или не?

Господин Атанас Иванов: Не е точно монетарна, но това няма значение, какво е наименованието.

Председател Светлин Танчев: В смисъл, като за вдигане на процента, който банката трябва да има.

Господин Атанас Инавов: Да, разбрах въпросът, но вижте, за нас много по-важна точка и то без да казвам, че се съгласявам с това, което казвате току, що, но ако трябва ще го обсъдим допълнително е, виждате какво става в много страни в Западна Европа, правителството, между другото не централната банка, изсипва милиони евро в съответната банкова система. Значи, според мен, ако този ефект, за бъдеще се избегне, всичко друго е подробност. Говоря в много дългосрочно бъдеще. Въз основа на бъдещите решения на банковия мениджмънт. Много по-миниатюрен е въпросът, какво става с лихвите.

Председател Светлин Танчев: Ясно. Заповядайте Колева.

Госпожа Снежанка Колева: Т.е., евтиният продукт в началото, няма да поскъпне накрая. Може би ще има малко по-скъп продукт, но няма да се оскъпи до края.

Председател Светлин Танчев: Да, защото се минимализира рискът, реално. Госпожа Плугчиева има въпрос.

Госпожа Меглена Плугчиева: Не, аз се опитвам да извлека, от всичко което се каза, едно кратко заключение и по този начин да си формулирам въпросът, дали правилно съм разбрала дамите и господинът от банката. Да считаме, че точно поради кризата и всички мерки, които бяха предприети, имам предвид, започвайки от Г 20 и след това и Западноевропейските страни – Германия, Франция и специално това, което се цитира, точно за Германия се отнася, намесата на правителство и т.н., да считаме, че с тези промени и с тази директива, на практика се въвежда повече ред, по-голяма прозрачност, по-голям контрол върху работата на банките, защото общоизвестно е, че финансовите продукти и услуги са може би единственото нещо в този глобализиран свят, които бяха безконтролни, които бяха атака свободни в пространството и в действието си. И сега, на практика, Европейският съюз взема съответните мерки за да се регламентира и да се постави под определен контрол, надзор и да се прогнозира целия този бизнес на банките и естествено, да се лимитира раздаването на бонуси, което е така една социално, болезнена тема за широката общественост. Правилно ли съм Ви разбрала или не?

Господин Атанас Иванов: В много голяма степен да. Като това е само една брънка от целия процес, не е единственото средство, а за бонусите искам да кажа, че далеч не е само социален проблем, тъй като един директор на една банка просто може да вземе толкова рискови и неправилни решения, въз основа на това, че в краткосрочен план, примерно до края на годината ще получи висока премия, но същите тези решения да загробят банката 2 години по-нататък.

Госпожа Цветана Михайлова: В подкрепа на това, което още едно доизяснение. Всъщност, голяма част от Директивата, сега действащата въвежда изисквания по традиционни инструменти. Но такива активи, които и операции, които са примерно за нас нови и сравнително нови на пазара, всъщност сега са идентифицирани като рискови моменти и всъщност Директивата се опитва да наложи и по отношение на тях същите гаранции, както по сега действащите инструменти. Например, ако банката има няколко вида портфейли – кредитен, инвестиционен и търговски, и ако търговския портфейл, по отношение на него досега е имало по-занижени изисквания, сега той се приравнява като изисквания към останалите портфейли, инвестиционния и кредитния. Това е всъщност, с една дума, завишаване или привеждане на всички дейности на банката, които биха формирали риск, към едни по-високи критерии и изисквания.

Председател Светлин Танчев: Така, Вашето становище относно Доклада изразихте ли го?

Госпожа Цветелина Михайлова: Напълно сме съгласни. Нямаме възражения.

Председател Светлин Танчев: Добре, колеги, имате ли други въпроси? Предлагам да го гласуваме. Който е за, да гласува. Единодушно. Благодаря Ви. Против и въздържали се? Няма. Благодарим ви за участието и за обстойното обяснение на казуса. Желая ви приятна вечер.
Колеги, ние продължаваме напред с точка Четири от дневния ред, тя е точка Разни. Всички мисля, че сте получили Доклада на Европейската комисия. Запознали сте се горе-долу с него. Аз така мисля, че е доста добронамерено написан, направо похвално. Не знам, ако имате някакви въпроси, забележки, коментари. Заповядайте, госпожо Плугчиева.

Госпожа Меглена Плугчиева: Само в три изречения да си позволя да дам малко разяснения по този доклад и защо се стига до него? Миналата година, когато Комисията излезе с изключително суровия, критичен доклад и със замразяването на средствата, знаете, че след това последваха редица действия, мерки и то планове за действия, които бяха напълно съгласувани с Европейската комисия, които трябваше да изпълним като ангажименти.
Есента на миналата година имахме две делегации от Евро парламента, от Комисията по регионална политика и от Комисията по бюджетен контрол, които тук дойдоха на място за да се запознаят с проблемите, със слабостите и с изпълнението на проекти на място. След това имаше дебат в Евро парламента, аз в тогавашното ми качество бях поканена на заседанията в Евро парламента, на двете комисии и Евро парламента взе решение, една година по-късно Комисията да излезе с доклад-оценка за изпълнението на ангажиментите от страна на България и този доклад да бъде представен в Евро парламента.
Така се стига до този доклад и без да влизам в повече подробности, искам да изразя наистина задоволството си, че ние като страна се отчита, че сме изпълнили препоръките, указанията на Комисията и Комисията дава позитивна, добра оценка за изпълнението на тези ангажименти. Може много да се говори, но не смятам да говоря много, само завършвам с това, че искам да ви обърна внимание на един такъв, друг, но чисто политически, български елемент. Миналата година, когато излезе негативния доклад на Комисията, не цяла България, не цяла Европа, не цял Свят, даже извънземните разбраха, колко е лоша България, колко е неспособна, колко е некадърна и как не умее да се справи, като че единствена сред 27-те страни-членки с проблематиката.
Сега, една година по-късно, когато излиза този наистина добронамерен, позитивен, доклад, ние като страна не използваме, значи, както виждате, не говоря нито за правителства, нито за отделни лица, говоря за България като такава, не използваме този положителен доклад за да кажем на същия този свят и на нашите европейски партньори, България се коригира, научи си уроците, поправи се, ето, България върви сега ускорено напред. Миналата година, наред със замразяването на средствата, искам да ви кажа, че най-голямата загуба за страната беше сриване на доверието и сриване на имиджа на страната. И сега, ние имаме наистина добрия шанс и повод да направим малко повече положителна реклама и да кажем, да България се променя и се променя и ето, имаме документът, с който Комисията казва, че наистина сме изпълнили основните ангажименти. И по този начин да отправим посланието към средния европеец, данъкоплатец и към бизнеса, и към чуждестранните ни партньори и потенциални инвеститори, да им кажем да, ето, България наистина върви напред и показва добри резултати.
Смятам, че чисто в национален план, това може да се експлоатира, да се направи. За съжаление, в последните 3 дни, точно обратното се получава. Пълен нехилизъм, тотално, така неглижиране на положителните резултати от Доклада и търсене на интригата и противопоставянето кой успял кой не успял и на някакво битово ниво, тук опити да си разменяме камо ли не упреци дали това правителство е успяло да спечели с отиването си в Брюксел парите по САПАРД и ли предното правителство, което е изключително жалко и горчиво за нас като страна.
Позволявам си това да го кажа и апелирам към всички и вчера, да припомня, с това завършвам, на срещата с Жан Мари Селер, заместник-генерален директор, човекът най-малко о10 пъти повтори, иска се национален консенсус, на всички институции, на обществото, на правителството на парламента, на управляващи и опозиция, за да сте успешни. Иначе няма никога да бъдете успешни. И просто, дано успеем да разберем това послание и да обединим усилията си, защото при фондовете няма и ляво и дясно управление, има само професионално управление и открит диалог с обществото и с Брюксел. И да се възползваме, когато имаме резултати, добри, наистина да говорим за тях. Когато има проблеми, също да се говори. Абсолютно критично, безкомпромисно, но когато има добри резултати и те са национални, наистина е неразбираемо, защо не го правим. Другите страни съумяват да тушират негативните си, слабите си страни и да подчертаят силните си, ние точно обратното, там където са ни слабите места, значи бием тъпана, а за това, което сме постигнали си мълчим.

Председател Светлин Танчев: Колеги, друг някой иска ли да вземе отношение по този въпрос? Заповядайте, господин Микев

Господин Валентин Микев: Госпожо Плугчиева, аз Ви приветствам за хубавите думи, особено последното, което казахте и си задавам следният въпрос. Защо, когато сме в комисиите намираме консенсус, намираме добрия тон, намираме разбирателството, гласуването, което на моменти е 100 %, защо това нещо не може да го пренесем в пленарна зала? Не е ли там мястото, където трябва да дадем първия знак за всички институции, че може да се работи в една посока, че може да избегнем дългото и безсмислено говорене, което е страшна загуба на време за толкова много хора, не само тези, които са в парламента, и чакащите институции, които на базата на нашите гласувания трябва да поемат по своя път?
И в този смисъл, на така страшно бих се радвал ако можем да пренесем този тон от комисиите в парламента. Нека чрез парламентарните си групи да потърсим всички пътища за това нещо и да оставим старите практики, в които да се обвиняваме и да си вдигаме тояги едни на други, а да работим по-продуктивно и по-качествено. Благодаря.

Госпожа Меглена Плугчиева: Значи аз и с камера и без камера, извинявам се господин председател, малко излязохме извън протокола, наистина. И с камера и без камера, аз говоря винаги по един и същи начин. Напълно споделям колега, това което казвате. Трудно мога да отговоря от името на цялата ми парламентарна група. Това също не мога да го кажа, но ми се струва, че то е от всички страни. Не е само от една страна проблемът.

Господин Димчо Михалевски: Аз по-скоро имам една молба и предложение. Разбира се, използвайки докладът, който е технически и който е етапен, който ще има своето развитие нататък и дай боже да го направим така, че да бъде добро.
Помните предния път, мисля, когато изслушвахме колегите от Регионалното развитие, аз им поставих един въпрос за кофинансирането и тогава Лили Павлова, така категорично така, това е решение на правителството и вървим напред, общо взето за новото кофинансиране, което се изисква от общините – 5 % от догодина, 8 % - 2011 и 10 % през 2010 година. Значи, направих си труда да започнем да работим с един екип, които от години следят общинските бюджети и моята молба е да сложим една точка на заседанието на 5 ноември. Не случайно тогава, когато вече бъде и в парламента бюджета, защото първите данни, които показва анализът, че наистина можем да стопираме страшно много общини в тази ситуация.
И аз предлагам така, да направим тук един дебат, обаче да се подготвим. В смисъл такъв, да помолим някой друг да направи съпътстващи доклади, оценки, да поканим националното сдружение, защото това е хубаво, че така ни оценя и Комисията. Най-доброто е, че ние имаме усещането, че нещата ще тръгнат. Но ако сложим такива спирачки от как да кажа, някой път прибързване, защото причината да има такива проценти е една искане на Главна дирекция „Регионална политика”, от пролетта и то по частен проблем, свързан с Оперативна програма „Околна среда”, който обаче изведнъж се разпростира върху всички общини, върху всички програми, нали и с добрия мотив, в кавичка за дисциплиниращия ефект, всъщност ще ударим една мощна спирачка на усвояването на фондовите е ще изхвърлим стотици общини извън шанса да реализират проекти.
Така, че моята молба, господин председател, на 5 ноември, защото тогава ще започне и дискусията при бюджета, е хубаво да се подготвим и да имаме, поне като начална фаза едно становище.

Председател Светлин Танчев: Аз принципно съм съгласен с това и това е един въпрос, който и вчера го засегнахме, така с представителите на Европейската комисия, че трябва да търсим начин общините и въобще бенефициентите на имат оунър шип на проекта, по някакъв начин да са ангажирани с това, че това е техен проект. Казусът, който господин Михалевски визира е, че понякога нали централно се строи пречиствателна станция, пък кметството не го интересува какво ще стане,то не я строи, то не дава парите и т.н. примерно. И това беше един казус, по някакъв начин да се случи, че ако извадиш пари от джоба си, нали, ти вече ще имаш интерес този проект да се включи. Но пък от друга страна, всички вие знаете, тук има и доста бедни представители на някои общини, които просто нямат пари, така че каквото и да опитваме да ги правим, просто ще ги затрудним и по този начин на дали ще се получи. Така че това е много резонно, но наистина трябва един задълбочен дебат и така да имаме на разположение експерти, които да ни запознаят. Така, че това е една дълга тема, наистина нека не я отваряме сега.
Що се отнася до Доклада, значи, аз лично смятам, че е много позитивен доклада, но за мен обяснението е друго, че просто, когато е нещо позитивно, медиите не искат, не е интересно. Значи, тук няма нищо, някой който да плюем, няма какво да дълбаем и просто затова и те са го прочели, по един коментар набързо и с това се приключва темата, защото няма някакъв топъл картоф. Така, че аз лично не знам как бихме могли да представим наистина, че е поздравлението на Европейската комисия, което ние вчера устно получихме.

Госпожа Меглена Плугчиева: Ако разрешите да дам едно предложение. Точно в потвърждение на казано, че за медиите, аз дадох пресконференции и те се опитаха да ме вкарат в така задочен конфликт с господин Борисов и тъй като аз не влязох в този конфликт, те бяха разочаровани, че се губи интригата.
Това, което искам да предложа конкретно е следното. Първо, смятам, че е резонно този доклад да бъде качен на Интернет страницата на Комисията, за да може да бъде достояние, поне на тези, които следят на тази Комисия, макар че би трябвало според мен да бъде и на правителството, но поне на Комисията. И второ, господин председател, аз си мисля, че няма да е зле ако този доклад, с едно Ваше придружаващо писмо бъде разпратен на посланиците на страните-членки, с един много балансиран тон. Значи, не е въпросът нито да кажем, да, ние сме героите, които тук направихме чудеса, но тъй като те знаят, че една година по-късно се очаква оценката на Комисията, да им се предостави за сведение и с две изречения, че наистина, ето България е направила съответните усилия. Това е, което мога да си позволя да предложа.

Председател Светлин Танчев: Ами ние вече работим Докладът да е качен. Тук предполагам в следващите 1 – 2 дни ще бъде и на нашата страница. Дори още тази вечер, както казват колегите отзад. А що се отнася до разпращането до посланиците, това също не мисля, че е проблем да го направим, така че ще се постарая да се запознаят, но това е горе долу във възможностите на това, което можем да направим.
Има ли други предложения и коментари? Приемаме да вървим в тази посока То това ще е нещо по-дълго и задълбочено.

Разговори между депутатите в залата при изключени микрофони.

Председател Светлин Танчев: Ако имате нещо в предвид, някои експерти, които да имат отношение, защото това е много важна тема. Да, може би експерти от Сдружението на общините да има, някак си така представителна да е извадката. Имаме доста време, дето се казва, сега е още рано, така че нека да мислим в тази посока.
Добре. Благодаря ви и лека вечер ви желая. Закривам заседанието.

Заседанието беше закрито в 16.55 часа.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:


СВЕТЛИН ТАНЧЕВ