П Р О Т О К О Л

№ 11


На 28 октомври 2009 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

---

Дневен ред:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-32/19.10.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност - внесен от Министерския съвет.

2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-34/20.10.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове - внесен от Министерския съвет.

3. Представяне и обсъждане на позицията на Министерския съвет по т. 4 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) - Предложение за Директива за намаляване на счетоводните тежести за малкия бизнес – Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 78/660/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите, № 902-00-13/18.09.2009 г.

4. Представяне и обсъждане на позицията на Министерския съвет по т. 6 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) - Ревизия на Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки, № 902-00-12/11.09.2009 г.

5. Разни.

Към протокола се прилага списък на гостите и на присъствалите народни представители на заседанието.


ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми гости, уважаеми колеги, като заместник-председател на Комисията откривам днешното заседание, докато в залата дойде председателят – г-н Светлин Танчев, който в момента е при председателя на Народното събрание.

Дневният ред ви е раздаден предварително и вие сте се запознали с него. Имате ли някакви възражения или предложения по дневния ред? Няма.

Преминаваме към т. 1-ва - Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-32/19.10.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност - внесен от Министерския съвет.

За представянето на този законопроект давам думата на г-н Росен Иванов – директор на Дирекция «Данъчно-осигурителна методология» в НАП.

РОСЕН ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, ще си позволя накратко да ви представя внесеният от Министерския съвет ЗИД на Закона за данък върху добавената стойност.
Най-общо може да се каже, че измененията са разделени три групи. Първата група представлява въвеждане в нашето законодателство на последните директиви, приети от Съвета на Европа. Става дума за едно изменение на Директива 112, свързано с изменение на мястото на изпълнение на доставки на услуги. Там се въвежда една нова система, съгласно която мястото на доставката на услуги вече ще се определя от статута на клиента и ще зависи от това дали клиентът е данъчно задължено лице или не е.
Други изменения, които се правят в закона, са свързани с някои решения на Съда на Европейските общности – променен е срокът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Срокът от тримесечен е променен на 12-месечен.
Направени са промени, свързани с някои забележки на ЕК относно несъответствието на българския закон с Директива 112.
Другата група изменения, са свързани с прецизиране на текстове, които създават проблеми в правоприлагането, както и една група изменения, свързани с борбата със «сивата икономика». Тук искам да ви обърна внимание най-вече върху възможността за дистанционна връзка между касовите апарати и НАП, както и известно разширяване на правомощията на органите на НАП във връзка с отказите от регистрация на ДДС, както и правилата за евентуална дерегистрация. Установи се, че във връзка с ограниченията, въведени в закона, някои задължени лица умишлено се поставят в позиция да не бъдат регистрирани за целите на ДДС с оглед разпродажба на сериозни активи, без да се начислява данък. Поради тази причина правомощията на органите на НАП се разширяват и ще могат да действат не в условията на обвързана компетентност, а в условията на оперативна самостоятелност. Оказа се, че е много сериозен проблем, сериозни имущества се отчуждават без да се начислява върху тях данък добавена стойност.
Накратко това са измененията, които се правят в ЗДДС. Ако имате въпроси, готови сме да отговорим.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми гости, колеги, извинявам се, че малко закъснях. Искам да благодаря на г-н Иванов за представянето на законопроекта и ако имате въпроси, колеги, моля да ги зададете. Няма. Моля, който подкрепя така изготвеното становище, с което предлагаме законопроектът да бъде приет на първо гласуване, моля да гласува. Приема се.

Преминаваме към т. 2-ра от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-34/20.10.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове - внесен от Министерския съвет.

Давам думата н г-жа Татяна Накова – главен експерт в Дирекция «Данъчна политика», за да ни запознае с направените изменения в законопроекта.

ТАТЯНА НАКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители. Основните промени, направени в Закона за акцизите и данъчните складове са свързани с промени в акцизното законодателство в Общността, по-точно новата Директива 2008/118, която отменя сега действащата Директива 92/12 и която е правна рамка за прилагане на EMCS – компютиризираната Система за движение и контрол на акцизните стоки при тяхното движение между държавите-членки на ЕС.
Другите промени са свързани с повишаване на акцизните ставки за достигане на минималните за Общността.
Третото направление промени са свързани с борбата със «сивата икономика».
Във връзка с прилагането на новата Директива 2008/118 са направени съществени изменения в закона. Въвежда се електронното следене на акцизните стоки и придружителният административен документ, който към момента е на хартия, от 1 април 2010 г. ще бъде в електронен вариант. Разписани са всички разпоредби и са разгледани всички хипотези, които биха могли да възникнат при движението на акцизните стоки с електронен административен документ, като е създадена нова глава в закона за движение на акцизните стоки с електронен административен документ. Има и друг раздел, който разглежда случаите, в които компютъризираната система не би могла да работи.
Във връзка с повишаване на акцизните ставки – повишени са акцизните ставки само върху керосина от 565 лв. за 1000 литра на 600 лв. за 1000 литра и на електрическата енергия от 1,40 лв. за 1 мегаватчас на 2,00 лв. за 1 мегаватчас. Това е и минималното ниво за облагане с акциз на електрическата енергия в Общността.
Във връзка с борбата със «сивата икономика» са въведени много мерки:
- въведена е система за продажба на маркирани горива във връзка със замяната на режима за възстановяване на акциз за земеделските производители. С това ще се улесни всъщност прилагането на намалената ставка директно, а не чрез възстановяване. Няма да става два пъти в годината, а ще бъде на момента при закупуването на маркираното гориво. Разделя се процесът на производство от процесите, свързани с чистото физическо смесване на горива. Ако се извършва само чисто физическо смесване, то да бъде в данъчен склад за складиране.
- въвежда се изискването към лицата, прилагащи режима за отложено плащане на акциз за задължително разтоварване в обектите, които са посочени в лиценза или са посочени в удостоверението за регистрация.
- отменя се задължението за заплащане на акциз при изтичане на 60-дневния срок за закупените бандероли за цигари, ако не е настъпило данъчното събитие освобождаване за потребление на цигарите;
- ограничава се общата вместимост за съдовете за производство на етилов алкохол в малките обекти за дестилиране до 500 литра;
- забранява се складирането в данъчен склад на стоки с платен акциз, тъй като това вече няма да бъде приложимо. В извънредни случаи това може да става след разрешение от компетентното митническо учреждение;
- с цел засилване на административния контрол се предвиждат по-строги административнонаказателни санкции и увеличаване правомощията на митническите органи;
- предложена е промяна и Данъчноосигурителния процесуален кодекс, с която Агенция «Митници» в качеството си на орган по приходите, да бъде уведомявана при прекратяване, прехвърляне и преобразуване на предприятия по реда на Търговския закон.
Това са основните промени в закона.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря ви. Колеги, имате ли въпроси по този законопроект?

КОРМАН ИСМАИЛОВ: Моля, да получа малко повече информация. Поети са ангажименти за постигане на минималните за Общността размери на ставката, специално за тютюна и цигарите. Какъв е крайния срок за въвеждане на тази ставка? Има ли поет ангажимент в това отношение от нашата страна?

ТАТЯНА НАКОВА: Да, има такъв ангажимент и той е в Договора за присъединяване на България към ЕС.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаеми колеги, имам доуточняващ въпрос. Преди да предложите на експертно равнище сумарното увеличение на специфичния пропорционален акциз на 76 евро, имаше ли някакъв сценарий какво ще се случи? Благоприятният е ясен – допълнителни приходи в държавния бюджет. А негативния сценарий разгледахте ли? Моят въпрос е – ако след това драстично увеличение, което има безспорно негативни влияния и върху Булгартабак, и върху потребителите, се окаже, че прогнозата не е вярна. Какво правим тогава?

ТАТЯНА НАКОВА: При определяне на новата акцизна ставка върху цигарите сме взели предвид и засилени мерки за борба с контрабандата, които ще се изпълняват от Агенция «Митници» и другите компетентни органи. Акцизът, например, в Гърция е 86 евро за 1000 къса към момента, в Румъния е 64 евро към момента, а от 1 януари 2010 г. с намерение да бъде 74 евро за 1000 къса. Даваме си сметка, че сме външна граница на ЕС и в съседните държави акцизът е по-нисък и цените на цигарите са по-ниски. И затова са предприети съответните мерки за контрол. Приходите от акциз в бюджета се оценяват на около 220-225 млн. лв. и които ще бъдат пренасочени към здравеопазването. Целта е намаляване на тютюнопушенето.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ще си позволя един съвсем кратък коментар. Постъпленията са в бюджета, пренасочването, според мен, е доста спекулативно. Пренасочваме ги ... Това са едни средства, които постъпват по бюджета. Сега, какви са политиките на разходване на общата приходна част е друга тема. Но все пак вие вдигате сериозно стимула за контрабанда. Моят въпрос беше – има ли разработени анализ и сценарий ? Да или не? Има ли министерството ясен сценарий или просто разчитаме, че по границата ще се свърши работата и разглеждаме само розовия сценарий? Нищо повече !

КРАСИМИР НИКОЛОВ – ЗАМ.-ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ «МИТНИЦИ»: Аз мога да говоря от гледна точка на изпълнението на задължението на Агенция «Митници». Истината е, че в последните месеци без увеличението на акцизната ставка да е станала факт, се наблюдава сериозен ръст на нерегламентираното пускане на пазара на тютюневи изделия, основно цигари. Не е тайна това, което ще кажа. Като обем количеството на обложените с акциз цигари в натурални измерители е паднало с около 10 % срямо миналата година. Затова ще кажа, че самата акцизна ставка, която ние отчитаме като риск, е един съществен фактор в тази насока, но и без това да се е случило, ние виждаме, че това негативно явление е факт и към момента. Затова ние сме разработили една програма. Самата тема «Контрабанда» не е точно в моя ресор, но ще ви дам пример. Преди около час се върнах от Калотина, където разглеждахме един скенер. Идеята е да засилим технически възможностите на Агенция «Митници» по външните граници така, че да противодействаме максимално срещу това явление. Проблемът е, че на вътрешните граници няма митнически контрол и там такива опити за въздействие са предварително обречени на неуспех. Митнически контрол на вътрешните граници на Общността не може да се извършва. В тази връзка разработваме програма за контрол на основните дистрибутори и разчитаме на съдействието на основните играчи на пазара. Ние сме в една постоянна конферентна връзка с основните вносители и производители на цигари в България, защото основно като контрабанда в акцизния сектор и като нарушение на акцизното законодателство всъщност идва от цигарите. Сами ние не можем да постигнем много без съдействието на останалите органи, защото Агенция «Митници» не е репресивен орган и с нашите 50 -100 човека едва ли можем сами да контролираме вътрешния пазар. Това е !

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: На два момента искам да обърна внимание. Предизвикан съм от репликата за пренасочване на постъпленията от акцизите към здравеопазването и ще си позволя един съвет към администрацията – не ползвайте политически аргументи ! Оставете на вашия министър да говори такива нелепости ! Ако това беше вярно, трябваше да имаме ръст в бюджета на здравеопазването, а не минус.
И второ: колко трябваше да бъде минималния акциз на цигарите по автентичния график, който сме поели, защото, ако не се лъжа, 2011 г. изтичаше преходния период? Имаше разбивки и по години, но нямам спомен вече...

ТАНЯ НАКОВА: По график е 31 декември 2009 г. От 1 януари 2010 г. 64 евро за 1000 къса. Това е графикът.

ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Във връзка с контрола, който се осъществява по границите, искам да попитам предвидено ли е вече да се реализира видеонаблюдение на митническите пунктове ?

КРАСИМИР НИКОЛОВ: Да, има такъв проект. В момента се разработва. «Информационно обслужване» са изготвили проект за четирите основни пункта – Капитан Андреево, Лесово, Калотина и Гюешево. Предвижда се видеонаблюдение на цялата гранична зона с всички зони за контрол, включително и зоната за щателна митническа проверка, трасетата за леки автомобили в реално време. В ЦУ на Агенция «Митници» ще бъде изграден контролен център с 24-часов режим, в който ще се наблюдава процесът на работа на тези пунктове. Предвижда се в бъдеще да се обхванат всички гранични пунктове на външните граници.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, ако няма други въпроси и коментари, предлагам да преминем към гласуване. Който е да подкрепим този законопроект, моля да гласува. Гласували 7 «за» и 4 «въздържал се».
Благодаря на представителите на Министерство на финансите и на Агенция «Митници» за участието в днешното заседание на Комисията.

Колеги, преминаваме към т.3-та - Представяне и обсъждане на позицията на Министерския съвет по т. 4 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) - Предложение за Директива за намаляване на счетоводните тежести за малкия бизнес – Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 78/660/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите, № 902-00-13/18.09.2009 г.

Давам думата на г-жа Лидия Атева – държавен експерт в Дирекция «Данъчна политика» в Министерство на финансите.

ЛИДИЯ АТЕВА: Благодаря, господин председател. Посоченото предложение за промени в Директивата касае въвеждането на опция за освобождаване на микропредприятията от обхвата на ІV-та дружествена Директива.
Представеният проект предвижда въвеждането на отделна категория микропредприятия, които според проекта на Директива към датата на приключване на баланса за съответната година не надхвърлят праговете на два от следните показатели – балансова стойност на активите 500 хил.евро, което е около 978 хил.лв.; нетни приходи от продажби 1 млн.евро, което е около 2 млн.лв., и средна численост на персонала 10 души. Това предвидено освобождаване е във връзка с постоянната програма на ЕК за опростяване счетоводните правила и намаляване на административната тежест за малките предприятия.
Във връзка с направеното предложение, следва да се отбележи, че в ЕК и на различни нива в Съвета е разгледано предложението, съпроводено с изключително много дискусии. Трябва да се отбележи, че на заседание на работна група по дружествено право на 4 юни 2009 г. седем държави-членки са образували блокиращо малцинство, като основните аргументи по направеното предложение е, че то не е в полза на правната сигурност. Предвид направеното предложение за изменение предприятията в много държави-членки ще бъдат принудени да освободят дружествата така, че Директивата да не се прилага. Предвидената опция създава сериозна дисхармонизация в позицията на ЕК и държавите-членки и се смята, че няма пълен анализ на ефекта. Това в известна степен не е точно така.
По отношение на прилагането на тази опция решението на Съвета по европейските въпроси към МС за приемане на рамкова позиция е, че ние подкрепяме усилията за намаляване на административната тежест и опростяване на бизнессредата. Подкрепяме предстоящото развитие в тази област дотолкова доколкото не се нарушава прозрачността и качеството на информацията, представена във финансовите отчети. Тук искам да обърна внимание, че тази балансирана позиция е с оглед предстоящите дискусии, в които все още не е взето окончателно решение дали предложеният проект да бъде опция или да бъде в някаква степен задължително въвеждане изключването на тези предприятия. Тъй като България е с малка икономика от голямо значение е и прагът, който ще бъде приет. Така че на този етап предложението е твърде дискусионно, поради което ние сме предложили една балансирана позиция за подкрепа на опционно въвеждане на промяната на Директивата. Благодаря ви.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: С две думи вие частично я подкрепяте ? И приемате ли нашия така изготвен проект на доклад ?

ЛИДИЯ АТЕВА: Подкрепяме опцията напълно. Ако се запази опцията, няма да имаме възражения по отношение на праговете, но ако се приложи някакъв задължителен елемент, бихме имали възражения по отношение на праговете, защото сме малка икономика и за нас е съществен въпроса кои предприятия и до какъв праг ще бъдат освободени.
Съгласни сме и приемаме проекта на доклада.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, ако нямате въпроси или коментари по изложението на вносителите, предлагам да гласуваме. Приема са единодушно, без «против» и «въздържал се».

Преминаваме към т. 4-та - Представяне и обсъждане на позицията на Министерския съвет по т. 6 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) - Ревизия на Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки, № 902-00-12/11.09.2009 г.

Давам думата на г-жа Елена Дойчева – началник отдел „Международно сътрудничество по граждански дела” в Министерство на правосъдието.

ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Директива 2000/35/ЕО е приета с цел борба със забавата за плащане по търговските сделки между предприятия или между предприятия и държавни органи. Налице са убедителни доказателства, че въпреки влизането й в сила, забавата за плащане по търговските сделки все още е често срещан проблем в ЕС. Освен това съществуват данни, че в голям брой държави-членки договорните срокове за плащане при сделки, в които участва държавната администрация, са необосновано дълги. И двата проблема представляват сериозна пречка пред здравословния бизнес климат и функционирането на единния пазар, особено във време на икономически спад.
С настоящото изменение на Директива 2000/35/ЕО се цели подобряване на ефективността и ефикасността на мерките за правна защита относно забавата за плащане, като се въвежда правото на възстановяване на административни разходи и правото на обезщетение за вътрешни разноски, възникнали вследствие забава за плащане. По тоношение на държавната администрация – цели се да бъдат съкратени сроковете на плащане посредством хармонизиране на сроковете за плащане от държавните органи на предприятията и да бъдат засилени мерките за обезкуражаване на практиките на забава за плащане, посредством въвеждането на обезщетение под формата на фиксирана сума от 5 % от стойността на фактурата, считано от първия ден на забавянето, в допълнение към лихвата за забава за плащане и обезщетението за разноските по събирането.
И на последно място, с предложението се премахва възможността да се изключат исканията за лихви с размер под 5 евро.
България принципно подкрепя всяко действие, насочено към подобряване конкурентоспособността на икономиката на ЕС и в частност – на европейските малки и средни предприятия. Оценяваме положително предприемането на мерки в посока подобряване ефективността на правната защита при забава на плащанията. Считаме, че като цяло разпоредбите на директивата биха имали „дисциплиниращ ефект” и създават по-добри предпоставки за поддържане на стабилни и предвидими условия за функицониране на предприятията, за насърчаване на растежа и създаването на работни места.
Въпреки това, считаме че е необходимо да се постигане повече яснота по текста, който е предложен от ЕК по конкретни точки:
- Целесъобразно е налагане на проучвателна резерва по чл. 5 най-вече заради различния режим на третиране на пучлични и частни длъжници, а именно – фиксиране на допълнителна санкция за неизправни публични длъжници в размер на 5 % от базисната стойност на задължението, изискуема веднага след изтичането на „гратисния” период. Тази мярка нарушава цялостния баланс на предложението, тъй като то третира по различен и при това много по-обременителен начин публичния сектор спрямо частния, което води до опасност от сериозно натоварване на публичните финанси.
Това предложение се приема остро и от Франция, Германия, Италия, Испания и други държави-членки.

- Подходящо е да се остави възможността държавите членки да могат да изключат от обхвата на директивата исканията за лихви с размер под 5 евро.

- Уместно е да се заеме гъвкава позиция по чл. 4, ал. 1 и 2 – обезщетяване за разноски по събиране на паричното вземане в нормативно определен размер, без да се доказва извършването им. Това предложение би създало ново положение в частното ни право, каквото не съществува понастоящем и въвеждането му би означавало, че при забава на изпълнението на парични задължения по търговски сделки ще има две нормативно установени последици – мораторна лихва и разноски по събиране. Макар и ново и необичайно за българското право, няма основание да се възразява срещу подобно разрешение.

Благодаря ви за вниманието.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: И аз ви благодаря. Вие сте се запознали с проекта на доклад на Комисията. Имате ли някакви бележки по него?
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: Да, запознати сме и го приемаме в този вид.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли въпроси или коментари по тази точка от дневния ред? Няма. Предлагам да преминем към гласуване. Който е съгласен с така изготвения доклад, моля да гласува. Единодушно се приема.
В точка Разни – искам да обърна внимание върху предложението на г-н Михалевски, съжалявам, че го няма в момента. Трябваше да направим едно изслушване на всички заинтересовани страни относно възможността на общините в страната да се справят с изискването в началото на следващата година да си осигуряват съфинансиране на проектите в размер от 5 %. Този дебат започнахме на миналото заседание.
Трябва да помислим колко скоро да направим това изслушване, предвид, че от една страна са много заинтересованите страни, които трябва да изслушаме, а от друга страна – трябва да действаме максимално бързо, защото тази мярка ще се отрази и на бюджета за следващата година. Ако има едно по-голямо забавяне, ще се обезмисли спешността на това изслушване. Предлагам всички да изложите мнение, ако имате някакво виждане по въпроса. Като време, дата ...

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз ще дам малко предистория. Общините са длъжни да си съфинансират цялата сума по всеки проект. Това е от принципна гледна точка. През 2006 г., когато коментирахме с експерти ... как това може да стане, защо не може да стане, всички виждахме, в т.ч. и в Брюксел, че нашите общини нямат достатъчен финансов капацитет, за административен не говорим – това е друга тема. Те имаха тогава много въпроси към правителството – как ще решим този въпрос. И след много дебати решихме да въведем един преходен период за първите три години от перспективата 2007-2009 г., през който държавата поема съфинансирането на всички общински проекти. Мисля, че горе-долу се справяхме с тази ситуация през последните години. Но самите общини, естествено това е добре за общините, мисля, че не бива да живеят с чувството, че това ще продължава вечно и аз лично приветствам 5 % като първа стъпка за следващата година. Опитът досега показва, това е лош опит, че когато държавата съфинансира изцяло, общинските власти считат този проект за държавна работа. Склонни са да се отнасят по-пренебрежително към него – едва ли не държавата трябва да им осигури всичко. Аз отчитам това като слабост в досегашната практика. Да, вярно е, решени са едни проблеми, но са се отворили други. И от тази гледна точка мисля, че предложението 5 % да бъде съфинансиране от страна на общините за слудващата година е добро.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това е препоръка и от ЕК. Целта на това обсъждане е доколко е реалистично да се случи това в следващата година, дали общините са в състояние или с тази мярка ще ги възпрепятстваме да участват в проекти. И затова търся да се обединим в едно предложение.

ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Аз искам да споделя, че в района, в който съм избран за народен представител, има общини, които са в по-добро състояние, и други, които са в по-лошо. Имам чувството, че догодина ще бъдат неравнопоставени. Едни, които са били финансирани, ще кажа и по политическа линия, например в Ябланица имат средства, в Тетевен нямат средства. И догодина, когато има такава 5 % - на необходимост общините да участват в проектите, да не стане така, че за едни това да е една привилегия. Това трябва да се обмисли добре или да се направи такъв механизъм, който да изравни общините – ако няма равен старт, поне да има някаква помощ.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Да, ние всички виждаме проблема и затова трябва да изслушаме М-во на финансите, М-во на регионалното развитие и благоустройството, Националното сдружение на общините. Трябва да съберем всички тях и да видим какво можем да направим, кой ще бъде най-безболезния ход. Защото каквото и да направим, винаги ще има както позитивни, така и негативни последици. И затова нашето решение трябва да бъде най-балансирано.
Предвид това, че сроковете са много кратки, незнам доколко и ние бихме могли да повлияем.

ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Искам да кажа, че ако е имало някаква практика в миналите години преференциално да се финансират в по-голям размер общини за сметка на други, тази практика естествено не трябва да продължава.
На срещата на отворените врати с общините направи впечатление, както каза г-н Орешарски, че се иска всичко. Колкото може повече, ако може всичко и ако може да не участваме... Действително събираемостта тази година е по-ниска, общините страдат, но от друга страна си мисля, че този процент трябва да потвърдим. Аз имах възможността да се запозная с проектите в района, от който идвам. Откровено казано има проекти, в които е писано така, като че е гледано в тавана. Мисля, че ще се прецизират всички проекти, много от тях сигурно ще паднат. Виждаме, че по линия на МОСВ са допуснати да кандидатстват по проекти общини и населени места, които не попадат в програмата за финансиране. От тази гледна точка си мисля, че и общините при формирането на бюджета си, биха били по-прецизни и при кандидатстването по проектите, а и там, където трябва да насочат усилията си да предвидят определени средства. Благодаря.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря, господин Микев. Колеги, виждам, че и ние нямаме единна позиция и за да не се получи, че сме взели еднолично решение, предлагам този въпрос да го обсъдим на следващото заседание, когато всички членове на комисията ще бъдат. И да помислим тогава дали да инициираме това спешно, защото има два варианта – или да тръгнем спешно да правим срещи с общините, или да направим една по-обстойна дискусия, нормално да обмислим всичко и да го решаваме следващата година. Въпросът никак не е лесен. И да облекчим общините с 5 %, те смятат, че това е работа на държавата и не полагат никакви усилия. От друга страна, като ги задължим да участват с 5 %, не всички могат да участват. Аз не съм сигурен, че ще можем в рамките на един месец да съберем всички участници, за да можем да направим реално някаква политика, която да има влияние и върху бюджета. Доколкото знам, утре ще бъде внесен бюджета в Народното събрание, така че нямаме никакво време да направим тези срещи и да излезем с някакво решение, някаква политика по този въпрос. Аз се опитвам да бъда обективен и всички заедно да вземем най-рационалното решение.

ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Аз имам едно предложение. Ние ще имаме отново срещи с кметовете, с общините и затова трябва да имаме ясна позиция, да говорим еднакво, като хора, участващи в тази комисия, а и в пленарна зала. Затова да предлагам да се предприемат срещи било със Сдружението на общините, било с институциите, които имат отношение по този въпрос, и в рамките на позволяващото ни време да излезем с някаква позиция.

ИВАН ИВАНОВ: Аз предлагам този въпрос да обсъдим на следващото заседание, когато всички колеги са тук. Да го обсъдим и ако трябва да гласуваме дали да направим срещите, или да остане за бъдещ период. Да имаме някаква подготовка и тогава да вземем решение.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Принципно съм съгласен, ако и вие го приемате, да го оставим този въпрос за следващото заседание на комисията. Съгласни сте.
Благодаря на всички. Закривам заседанието.

Изготвила протокола:
Ели Найденова

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ