П Р О Т О К О Л

№ 13


На 11 ноември 2009 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с

---

Дневен ред:


1. Представяне и обсъждане на законопроект, № 902-01-37/29.10.2009 г., за държавния бюджет на Република България за 2010 г., внесен от Министерския съвет.

2. Разни.

Към протокола се прилага списък на гостите и на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Светлин Танчев: Уважаеми колеги, уважаеми гости. Откривам заседанието.
Днес основно ще разглеждаме законопроекта за държавния бюджет на страната за 2010 г. Предлагам да дадем думата на госпожа Михайлова – заместник-министър на финансите, да ни запознае с внесения проект на бюджет. Заповядайте, госпожо Михайлова.

Заместник-министър Ана Михайлова: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми колеги. Благодаря много за представената възможност да направя представяне на проектозакона за държавния бюджет за 2010 година, както и възможността да дискутираме малко по-обстойно усвояването на средствата от Европейския съюз по различни видове програми. Постарахме се вчера да подготвим една доста подробна информация, благодарение на навременно изпратените въпроси от вашата комисия. Надявам се сте имали възможност да се запознаете с цифрите и основното представяне, така че ще можем да имаме една добра, конструктивна дискусия.
Позволете ми първо да ви разкажа малко повече за бюджета за 2010 година, който е съставен при трудни за правителството обстоятелства. Съобразен е с основните цели на фискална политика на правителството и основно е насочен към преодоляване на финансовата и икономическа криза, която страната ни изпитва. За нас, в условията на валутен борд, провеждането на благоразумна фискална политика и строга фискална дисциплина са основи за поддържане на общата икономическа стабилност и създаване на адекватни условия за бъдещ икономически растеж.
Основна цел, която сме поставили пред нас, е присъединяване на страната ни в най-кратки срокове към европейския валутен механизъм и въвеждане на еврото, след изпълнение на необходимите критерии за това. В този смисъл, основна цел, заложена в бюджета за 2010 година, е поддържане на балансиран бюджет, оптимално повишаване на събираемостта на приходите и нива на разходите, които позволяват безпроблемно финансиране на бюджетните системи. Бюджет 2010 гарантира и една консервативна политика по отношение поемането на нови правителствени дългове, при запазване на готовността на страната да се реагира в случай на рискове, възникнали пред финансовата стабилност.
През последните месеци на настоящата година действително се забелязват първите сигнали за възстановяване на европейската и световна икономика. Очакваме те да повлияят и на развитието на нашата страна, но целта, която сме заложили, при която сме разработили бюджета, е за икономически спад от 2 %. Очакваме икономическото възстановяване да започне да се чувства по-осезаемо в страната от 2011 година, като основен двигател на растежа предвиждаме да бъде износа и ръста на потреблението в страната.
В дневния ред на правителството от първостепенно значение е преодоляване на последствията от свиването на световната икономика и максимално бързо връщане на страната ни към траекторията на висок, устойчив икономически растеж. С оглед на преодоляване на последиците от кризата, правителството одобри наскоро 76 антикризисни мерки, чийто срок на действие е до края на април 2010 година. Те бяха разработени с активното съдействие на бизнеса и синдикатите и са насочени към осигуряване на устойчивост на макроикономическата и финансова системи, подобряване на бизнес средата, активиране на аграрното производство, изграждане на по-добра инфраструктура, стимулиране на заетостта и социалното подпомагане, изграждане на икономика, основана на знанието, ефективно управление на средствата от европейските фондове.
В бюджета за 2010 година са включени мерки за подкрепа на икономическата устойчивост и конкурентноспособност, насочени са към подобряване на достъпа до малки и средни предприятия, към финансови ресурси, подобряване и оптимизиране на бизнес климата. Забавянето на икономиката и липсата на своевременни мерки, предприети от предишното правителство, в началото още преди те да се отразят неблагоприятно на икономиката, наблюдаваме един съществен спад, забавяне в събираемостта на приходите, което е отчетено като риск и при съставянето на бюджета за 2010 година. Намаляващите бюджетни ресурси в икономическата рецесия налагат определяне на области за приоритетно финансиране в рамките на бюджета за 2010 година и полагане на усилия за ефективно осигуряване на социалната защита и подкрепата на социално уязвимите групи.
Най-общо по отношение на данъчната политика. С бюджета се предвижда запазване на данъчните ставки при преките данъци и увеличаване на косвените данъци по отношение на някои акцизни ставки и намаление на осигурителната тежест, като най-добра възможна реакция за запазване на работните места в условията на икономическа рецесия. Запазването на данъчната стратегия на правителството има за цел да избягва резки изменения в провежданата политика по отношение на приходите в условие на икономически спад, като и предложените данъчни изменения имат основно за цел усъвършенстване на данъчната политика и отстраняване на несъответствията на данъчното законодателство с правото на Европейския съюз. Планираните приходи по консолидираната фискална програма за 2010 година са в размер на 26.4 млрд. лева, което представлява 41.6 % от брутния вътрешен продукт.
Най-важния акцент тук е, че правителството е изправено пред предизвикателството да осъществи планираните политики и програми в отделни сектори, в условия на икономически спад и разполагайки с по-малко бюджетни ресурси. Стратегически приоритет е оптималното, ефективно разпределение на публичните ресурси, включително на средствата от европейските фондове, с цел повишаване на конкурентноспособността и ускоряване на реалната конвергенция на българската икономика към следните нива на Европейския съюз. Трябва да се има предвид, че изпълнението на тази цел е силно затруднено от силно намалената гъвкавост на бюджета във връзка с големия дял на социалните разходи в него. Размерът на разходите за социалния сектор през последните години непрекъснато нараства, като за 2010 година възлиза на 37.3 % от общите разходи, което отнема един значителен дял бюджетни ресурси, както се вижда.
Друго основно перо са инвестиционните разходи, които са приоритетно насочени към екологична инфраструктура. Общият размер на капиталовите разходи по консолидираната фискална програма възлиза на 6.1 % от брутния вътрешен продукт, в това число 3 % инвестиции, с източник националния бюджет и 3.1 % от брутния вътрешен продукт, финансирани със средства от Европейския съюз. За да гарантира средносрочната фискална консолидация и да намали тежестта на тези социални разходи върху публичните финанси, правителството планира провеждане на целенасочени структурни реформи, така че да се повиши производителността и качеството на предоставените публични услуги и да се повиши ефективността на разходите.
В проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2010 година се създават условия за развитие на положителни тенденции в процеса на финансова децентрализация, в контекста на реализация на финансовата децентрализация все по-голяма става отговорността на местните власти за успешното усвояване на финансовите ресурси, предоставени от Европейския съюз чрез Структурните и Кохезионния фонд. При наблюдаващата се влошена икономическа среда е необходимо да нараснат усилията за ефективно и ефикасно използване на ограничения бюджетен ресурс за постигане на фискалните цели и от особено значение е финансовото управление и контрол да се извършват при засилена финансова дисциплина и ясно дефинирани приоритети, като не се поемат ангажименти, неосигурени с финансов ресурс.
Тъй като вие имахте и конкретни въпроси, свързани с подхода и при планиране на европейските средства при изготвяне на държавния бюджет за 2010 година, съвсем накратко ще ви представя подходите, на които сме базирали планирането в разходната и приходната част на бюджета. Представените в Министерство на финансите прогнози за очакваните разходи през 2010 година от управляващите органи по оперативните програми и изпълнителните агенции по предприсъединителните инструменти, съфинансирани със средства от Европейския съюз, бяха анализирани и взети като основна база при определяне на размера на разходите. Но тази база беше коригирана с индивидуален процент за всяка програма, тъй като бяхме принудени да вземем под внимание няколко ключови фактора. На първо място, това е изпълнението на всяка една програма, като може да се каже, че в периода, програмния период 2007-2013 година, в първите години България за първи път има възможност да работи с подобни инструменти и беше изправена пред няколко предизвикателства, свързани с новите отговорности за изграждане на необходимия институционален капацитет, което доведе до едно съществено забавяне при усвояването на европейските програми. Така, че ние оценихме това забавяне и програмите, които са в по-напреднал етап на изпълнение се прилага по-голяма процентна приемливост на прогнозираните разходи.
Същевременно, трябва да се вземе под внимание и характера на проектите, които се подпомагат. Програмите, съфинансирани от Европейския съюз, фокусират своето действие върху сектори с различен мащаб и темпове на реализация. Така например Оперативните програми „Транспорт” и „Околна среда”, насочени съответно към изграждане на балансирана и устойчива транспортна система чрез развитие и модернизация на ключова транспортна инфраструктура, обхващат проекти с по-голям мащаб от национално значение, които са реализируеми по етапно във времето и ангажират значителни бюджетни средства при изпълнението си. Сходно изпълнение и съответно сравнително висок обем на разходите са характерни за Оперативна програма „Регионално развитие”, насочена към подобряване на териториалната вътрешна и външна свързаност, както и към подпомагане на малките общини с по-малък технически, институционален капацитет, чрез насърчаване на сътрудничеството между общините за интегрирано развитие.
Високо ниво на разходите се очаква и по Оперативна програма „Развитие на конкурентноспособността” на българската икономика. Тя е насочена към насърчаване на иновациите и увеличаване ефективността на предприятията, както и подобряване на бизнес средата, в която работят. Изпълняваните проекти по тази Оперативна програма са със сравнително по-бърза реализируемост и съответен темп на усвояване на средствата. Разбира се, под внимание бяха взети новите приоритети на правителството. Развитието на човешкия капитал на нацията и създаването на условия за успех във всеки един член на обществото е сред основните приоритети на правителството. В тази връзка през 2010 година се очаква висока активност, приоритетно изпълнение и съответно висок темп на усвояване на средствата по проекти от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Програмата е насочена към повишаване качеството на живот чрез подпомагане на заетостта, достъпът до образование с високо качество, обучаване през целия живот и социално включване. Високият темп на изпълнение, респективно разходване на средствата по тази програма е предпоставка за постигане на друг приоритет на правителството, а именно, превръщане на страната в основен фактор за стабилността в региона и света, уважаван член на Европейския съюз.
По отношение на приходната част. Планираните приходи за 2010 година по програмите, съфинансирани от Европейския съюз, се базират на определен индикативен размер на разходите, които се очаква да бъдат възстановени от Европейската комисия през 2010 година, като прилагаме следния подход. Размерът на разходите, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през четвъртото тримесечие на 2009 година, е намален с индивидуален процент. Този процент представлява очаквания размер на извършване на допустими разходи, които ще бъдат изключени от декларираните за възстановяване пред Европейската комисия разходи. И размерът на разходите, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през първо, второ и трето тримесечие на 2010 година, намален с индивидуален процент, в размер на извършените недопустими разходи, които ще бъдат изключени от декларираните за възстановяване пред Европейската комисия разходи. Плащанията по проекти, финансирани от европейското икономическо пространство, се извършва чрез получаване на средства от офиса на програмата. Съответно размера на приходите се равнява на размера на разходите.
Искам накрая да обърна внимание на два основни момента, че при планиране на средствата от общностния бюджет при изготвяне на държавния бюджет за 2010 година, Националния фонд е отчел и е съобразил наблюдаващата се от средата на 2009 година тенденция на чувствително нарастване на процента на усвояемост на средствата, по различните програми и по-специално на Оперативните програми, които се финансират от Структурните и Кохезионния фонд. В проектозакона за държавния бюджет има един параграф от Преходни и заключителни разпоредби, § 37, ал. 2, където е предвидена възможността за покриване на по-високото от разчетеното усвояване на средствата, предоставени от Европейския съюз, чрез приемане на нормативен акт от Министерски съвет за предоставяне на допълнително финансиране, от републиканския бюджет по бюджета на Националния фонд към министъра на финансите, с размера на съответстващото национално съфинансиране. Това е много важно да се има предвид, при днешната дискусия, тъй като предполагам, че редица въпроси ще възникнат точно в тази насока.
Благодаря ви за вниманието. Аз и колегите ми от Националния фонд сме готови да отговорим и на допълнителни въпроси.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, госпожо Михайлова, за така обстойното представяне на проектобюджета. Аз се извинявам, ние малко късно ви пуснахме нашето становище относно проекта на бюджет, не знам дали сте имали възможност да се запознаете. Имате ли бележки или някакви коментари по проекта на становище, което ние сме подготвили на базата на информацията, която сте ни подали?

Заместник-министър Ана Михайлова: Да, благодаря много затова, че изпратихте становището предварително. Имахме възможност да се запознаем с него. Като цяло считаме, че много добре е структурирано и добре представя същността на бюджета и прогнозата за следващата година, която е заложена в проекта на закон.
Имаме няколко конкретни бележки, една от които е свързана с по-съществените причини, които могат да доведат до усвояване на средствата от Европейския съюз. Действително, в нашия доклад бяхме посочили такива причини, които до 2009 година са оказвали основно влияние за ниската освояемост на средствата. Надяваме се през 2010 година тяхното влияние да се минимизира, още повече, че е изграден и необходимия административен капацитет, информационните системи са напълно работещи, предстоят оценките на новите доклади, свързани с оценките на съответствието. Очакваме те да се изготвят до края на годината и да бъдат изпратени пред Европейската комисия, така че ние бихме препоръчали да не се акцентира точно върху подобни проблеми от парламентарната трибуна, тъй като в момента това, което се опитваме да докажем пред нашите европейски партньори, че тези проблеми са решени и няма да оказват такова влияние в бъдеще.

Председател Светлин Танчев: Да, ние сме ги отбелязали просто като рискове, които съществуват, не, че са реално съществуващи към днешна дата. Добре. Колеги, вие имате ли някакви въпроси и коментари. Ако искате да дадем думата и на госпожа Кръстева, ако тя има някакви забележки, препоръки относно това, което е чула като представител на Съвета за управление на средствата от ЕС и като едно координационно звено.

Госпожа Добринка Кръстева: Благодаря Ви. Аз мисля, че това което беше представено току що от госпожа Михайлова, съвпада с нашите очаквания. Така, че към момента наистина мога само да се съглася с това, което казаха и да изслушам и останалите колеги, ако наистина имат някакви забележки конкретно.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, госпожо Кръстева. Колеги, моля, ако имате коментари, въпроси или забележки към вносителите на така представения бюджет. Заповядайте.

Господин Димчо Михалевски: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги. Ние между другото на миналото заседание започнахме с колегите в комисията да обсъждаме възможните рискове, защото действително обстановката е неконвенционална и крие много предизвикателства и за балансиране на бюджета, и за създаване на най-добри условия за усвояване на средствата. Наистина, 2009-2010 година са така да се каже, централните години във финансовия период и слава богу, че има вече тенденции за по-голямо усвояване, защото ако това липсваше, щеше да бъде вече много голям проблем.
Бих очертал няколко въпроса и няколко риска, които бих искал да коментирате. Първо, една по-генерална забележка към заместник-министъра или по-скоро друго мнение. Възприемете го и така. Аз не зная, защо в тази кризисна обстановка се вторачваме в механизма за влизане в ИЕРЕМ 2, защото при всичко това, което се случва в Европа, мобилизацията на ресурси, вкарването в икономиката под най-различни форми, подпомагането на бизнеса, подпомагането на всички бюджетни сфери, ние възприемаме един модел на тотално намаляване на разходите, което в един момент, възможността за влизане в механизма и евентуално влизане в Еврозоната, може да се окаже недостижима за много от икономическите и обществени субекти на нашата страна. Няма да споменавам факта, че преди всички страни от Вишеградската четворка да влязат в Еврозоната, едва ли ние ще влезем, дори и да сме най-излъскани откъм критерии. Това е само коментар.
Второто обаче, по-важната и конкретна проблематика, която искам да обсъдим, е следната. Един от основните бенефициенти са общините. Ние го коментирахме с колегите. Мисля си, че точно сега не трябваше да се въвеждат толкова рестриктивни механизми по отношение на тяхната възможност да усвояват средства, както и по отношение на компенсаторния механизъм за лихвите, така и по съфинансирането, по нарастваща скала, съгласно приетата средносрочна фискална рамка, през септември, те ще бъдат длъжни да осигурят. Първо, защото те не са в кондиция. Значи, очаква се да завършат, дай боже да не се реализират тези очаквания, но ще бъдем свидетели след седмици, буквално, над 200, може би 300 млн. просрочие.
Ясно е, че е надута рамката на местните приходи за общините. Заложени са 1.7 млрд., при положение, че тази година ще завършат с 1.380 млрд. И то, забележете, вие сте финансисти, при нарастване, макар леко на консолидирания държавен бюджет, разходите на общините видимо падат и то падат, защото е ударен най-големия приходоизточник, това е данъка върху собствеността и прехвърлянето на собственост и то е ясно защо. Т.е., ние вървим към състоянието, в което общините около 18 %, днес си направих труда да сметна, в техните реалистични разходи на следващата година ще имат проблем от просрочия и от не реално планирани местни приходи в бюджета. И върху това нещо ние натоварваме още 5 % задължително кофинансиране.
Веднага ще кажа, че аз също съм за това да има дисциплина в общините и да се съобразяват малките общини с нормални проекти, по-големите, които са и в приоритетните ни оси, по околна среда, по регионално развитие и по-големи. Но аз мисля, че вече колегите в двете програми въведоха достатъчно административен контрол. За това, че ще работим основно по проекти над 10 000 еквивалентни жители в приоритетни области. Това, че колегите в Регионалното развитие казаха и сложиха прагове за големите общини до 10 млн., за по-малките и средните до 5 млн., т.е. вече има достатъчно други прагове и в случая 5 %, които налагаме на общините, е много тежък. Между другото, тези 5 %, ако сложим някакъв праг на договаряне, защото дори и да не се изисква те да ги платят, те трябва по закон да посочат източника на тези пари. А това означава няколко десетки милиона лева да посочат, което ще се колебае между 4 и 7 % на местни приходи. Трябва да посочат източник в една силно усложнена обстановка. Най-естественият резултат ще бъде, за съжаление, отдръпване, забавяне, не реализиране на маса проекти, точно от най-слабите и средните общини. Още повече, ще се сблъскате с това, което се случва в десетките проекти, които току що се подписаха по програмата за развитие на селските райони, макар тя да е малко извън ангажиментите на националния фонд. Т.е., ние трябва да помислим, защото наистина 2010-та е крайно неконвенционална, тя иска коренно различни решения. Още повече, че изискването за това съфинансиране възникна от един конкретен пример по околна среда, за малките проекти, т.е. за големите проекти на малките населени места, което вече беше спряно и беше решено в някаква степен.
Защото си мисля, че заложените, видях в справката 242 млн., госпожа Инджова ще ме поправи, ако не съм прав, за съфинансиране по проектите, говоря за Структурните фондове и Кохезионния фонд, трябва да имаме поне гъвкав механизъм за 2010 година да не товарим общините с тези 5 %. Нека да видим, да прескочим, така да се каже, трапа от рискове, който е пред нас, защото забележете, ако те забоксуват 2010, 2011 сме година на местни избори и там ако забоксуват, вече няма да има възможност за корекция и оправяне в този финансов период. Това е най-големият ми въпрос, който според мен трябва да обсъдим и да го решим, защото той няма политическа окраска, а той има чисто национална отговорност.
Другият въпрос, който е конкретен. Видях заложените разходи по отношение на Кохезионен фонд ИСПА за следващата година – 411, като усвояване, което по една груба сметка, която може и да не е съвсем вярна, но това, което имам като информация, че де факто, ние до края на 2010 година няма да усвоим някъде около 400 млн. от предвидените общо 880 млн., с източник Кохезионен фонд ИСПА.. Цялата сага ни е известна. Въпросът е такъв - считате ли, че е възможно в тези преговори за проект по проект, както се изразяват някои колеги от правителството, е възможно да се договори и да се спаси част от това финансиране? Същият въпрос ми стои за Шенген, заложени са 101 млн. лева, аз мисля, че инструмента беше 100 млн. евро, ако разбира се, не е изразходвано нещо тази година.
И в крайна сметка, ще завърша с това. Вие казахте, че местните власти са отговорни и трябва да полагат усилия. Но, наистина си представете, тъй като за тази година, за догодина сте заложили 3.8 млрд. капиталови разходи, от които 2.4 млрд. са в европейските фондове, ако ние блокираме неволно, без да искаме, по някаква обективна, по-скоро, отколкото субективна причина усвояемостта на тези средства. Ние действително рискуваме следващата година да нямаме почти никаква сериозна инвестиционна програма на национално равнище. А и без това строителният бизнес в момента е обезкървен, няма свежа кръв, така да се каже, в организма, т.е. няма разплащане, няма нищо и в един момент, аз се опасявам, че фиксирайки се върху така да се каже, свещената крава, наречена „балансиран бюджет” на всяка цена, рискуваме да загубим страшно много субекти, икономически, строителни и да се окаже България в голямата си степен не готова, националните строителни компании да участват активно в периода на договаряне и изпълнение на тези проекти.
Ако ми отговорите на тези въпроси и най-вече за общините, ще ви бъда изключително благодарен. Мерси.

Заместник-министър Ана Михайлова: Да, благодаря Ви. По отношение на целите на макроикономическата политика, считаме, че страна във валутен борд, каквато е нашата, може да има само един правилен изход от фиксирането на лева към еврото и това е присъединяването към европейския валутен механизъм. Основен инструмент за икономическа настройка при липсата на възможност за провеждане на парична политика остава фискалната политика и в тази връзка, ако искаме да запазим макроикономическата стабилност на страната, ако искаме да запазим стабилността на банковата система, трябва да се стремим към балансиране на бюджета. Полагат се всички усилия това да бъде направено през 2009 година. Такава е целта ни и за 2010 година.
По отношение на страните от Вишеградската четворка, там действително ситуацията е много по-различна от България. Тя е несъпоставима и в момента тези страни, дори не правят усиля да се присъединяват било то към ИЕРЕМ 2 или към Еврозоната.
Строителният бизнес беше един от основните проблемни сектори, от които започна кризата. Така, че е нормално при подема, който се наблюдаваше в последните години на естествения ръст на цените в този сектор, в момента да има застой и не смятам, че бюджета и правителството трябва да търсят инструменти за подкрепа точно на този сектор.
А що се отнася до нивото на капиталовите разходи, казах, че то ще бъде 6.1 % от брутния вътрешен продукт, което представлява всъщност запазване на нивото на финансиране от предходните години, като тук този път се дава по-голям акцент върху финансиране с по-европейски програми, по-голяма част от половината капиталови разходи ще бъдат реализирани точно благодарение на по-добрата усвояемост, която предвиждаме за разлика от досегашните източници на финансиране, които са били използвани, главно за сметка на увеличаване на външните задължения на страната.
Действително, общините ще бъдат допълнително натоварени с тези 5 % съфинансиране, които трябва да предвидят по бюджетите си, но това е една от мерките, които Европейската комисия държи да види изпълнени в България, така че да бъде ясно, че общините също се ангажират с изпълнението на проектите, участват и дават приоритетност на тяхното изпълнение, със заделяне на необходимите ресурси за това. И бих казала, че 5 % действително е минималния процент, който може да бъде изискан от тях.
Фискалната децентрализация и автономията, към която се стремим през последните години не е само на хартия и на думи, а действително означава общините да бъдат ангажирани с определяне на приоритетни области на финансиране, с по-ефективно и ефикасно управление на собствените ресурси, с които разполагат.
Може би колегите от Националния фонд могат да добавят нещо повече?

Госпожа Силвия Инджова: Уважаеми дами и господа народни представители. Аз ще говоря по темите, които господин Михалевски представи и обърна внимание. Да, специално за общините, прав сте. Първо, тази мярка не се въвежда ретроградно, т.е. това ще е за проекти, по които тепърва ще кандидатстват и по останалите са осигурени финансиране, т.е. ние няма да искаме такова участие от тяхната страна. Второ, ние сме предвидили, че това е възможно и това е мярка за целия жизнен цикъл на проекта. Отделно със Сдружението на общините са обсъждани възможности за разширяване обхвата на допустимите разходи по оперативните програми, които за съжаление управляващите органи сами стесниха от общите национални правила за допустимост на разходите и направиха някои ограничения, така че в тази посока може да се работи. Приносът, който дава общината за реализиране на проекта, да бъде отчетен, като това 5-процентно участие на общините.
Тук основната идея и воля, която искаме да видим, е наистина отношение на общината и грижа за проекта, като за свой собствен проект. Специално от уроците по ИСПА, мисля, че всички сме видели, какво става с общините, когато те нямат свое собствено участие. Прав сте, да, за да поемат ангажимента трябва да го предвидят, но проекта има жизнен цикъл, повече от година, той не е необходимо да се реализира изцяло в 2010, може би в 2011, може би в 2012 някой, така че не считаме, че натоварването за общините ще бъде толкова тежко, колкото така първоначално се вижда.
По отношение на ИСПА, бих могла да ви кажа, че наистина се забелязва изключително нарастване на темпа на разходите в периода 31 юли – 31 октомври. По отчетни данни ние имаме близо два пъти нарастване на разхода, сравнен с пълното полугодие на тази година. Ние виждаме активизиране, в същото време си даваме сметка, че проектите не биха могли да бъдат завършени до 2010 година. Знаем, че това са тежки проекти за строителство, с период, след самото, същинското строителство, също, което трябва да продължи. В тази връзка са извършени, като продължения на предходни действия и сега, конкретно за самите проекти, има работна група, която наблюдава т.нар. рискови проекти и бих казала, че в голяма степен, принципната подкрепа, която Европейската комисия дава за удължаване, съвпада с тази, която ние сме направили, като оценка. И наистина, ако се направи анализ как изглежда бюджетът на Национален фонд за 2011 година, ще видите заложени средства за програма ИСПА и в този период.
Разбира се, няма да пропусна да кажа, че чисто като финансова техника ще прилагаме първо да изразходваме европейските пари и след това, ако не се впишем в периода, ако не получим достатъчно удължение, такова, каквото бихме очаквали, да се разплащаме с националното съфинансиране. Трябва да отбележа, че специално проектите по програма ИСПА са едни от малкото проекти, които българската страна е гъвкава, различен поток от средства да пуска в различен момент, т.е. ако имаме достатъчно еврофонд по средства, плащаме само с евросредства, искаме те да ни бъдат възстановени. Или, ако имаме недостиг, изваждаме национални пари. Безспорен фект е, че финалното плащане ще трябва да го извършим с национални пари, след което те да ни се възстановят от Европейската комисия, след финалната декларация, която трае повече от 1 година.
Но този процес, ние го познаваме добре. Знаем рисковете и планирането на разходите, не го подценяваме и ще продължим и за следващата година с тази грижа да се занимаваме. Пред мен е писмо от Европейската комисия - те дават принципната си подкрепа и се работи в тази посока за удължаване на изпълнението на проектите по стар кохезионен фонд, програма ИСПА за България.
По отношение на Шенген, бих могла да ви уведомя, че плащанията в този период, специално второто полугодие и сега са ускорени, имаме 35 млн. лева, изплатени средства, продължава да се плаща по инструмента Шенген, така че там вие знаете, че при сключването на договорите, тъй като те са за доставка на оборудване и за строителство, имаме значителен аванс, така че имаме цикличност, непостоянен разходи по инструмента. Процедурите за договаряне на средства от Шенген вървят с ускорени темпове, те се водят от Министерство на финансите. В ход са над 25 – 26 броя процедури по обществена поръчка и същите, надяваме се успешно, една огромна част да бъде договорена в така регламентирания срок до 31 декември, тази година. Така, че там също сме взели под внимание изпълнението, взели сме под внимание плащанията, които се извършват в тази година. Специално по инструмента Шенген, срокът за разплащане е 31 декември 2010 година. След това, ако остане неразплатена част, очевидно ще трябва да мобилизираме други средства, различни от тези, които са ни предоставени.
Това е по Вашите въпроси. Благодаря Ви.

Господин Димчо Михалевски: Може ли, само да допълня, господин председател? Искам само да отбележа факта, че около 170 общини имат местни приходи до 500 000 лева, в които влизат тези с целеви характер, тези които не могат да бъдат източник за 5 % кофинансиране. Това са за сметосъбиране и т.н., да не ги коментирам всичките. Мисля, че си струва усилието. Разбира се, съзнавам, когато вече бюджетът е в парламента, какво означава това, но направете всичко възможно. Все пак вие сте експертите, вие можете да говорите и с Европейската комисия, дали не може поне с 1 години да се отложи. Ако това е невъзможно, тогава според мен единственият и задължителен ход е да се възстанови поне компесаторния механизъм за плащане на лихвите, защото там може да се получи дългосрочно финансиране от ФЛАГ за тези общини, ако те наистина нямат ресурс, а аз прогнозирам, че огромна част от общините няма да имат ресурс, специално 2010 – 2011 година. Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Благодаря. Заповядайте, госпожо Плугчиева.

Госпожа Меглена Плугчиева: Благодаря, господин председател. Аз ще си позволя един кратък, общ коментар и няколко въпроса ще задам.
Първо, общо по темата бюджет и така неколкократно декларираното намерение, не само от Вас, госпожо Михайлова, но и от министър Дянков за на всяка цена балансиран бюджет. От една страна, разбира се трябва да се приветстват тези усилия, от друга страна обаче, трябва да си даваме сметка, че това не може и не бива да бъде самоцел на държавата и зад тези числа трябва да е ясно, че трябва да се виждат и да се знаят, че стоят съдби на милиони хора. И когато една Федерална Република Германия и новият й финансов министър заявява, че Германия трудно може да си позволи до 2012 година балансиран бюджет, значи ... Ако е въпрос ние самоцелно да декларираме балансиран бюджет, добре е да бъде наистина в разумните граници. Още повече той да бъде издържан във всяко едно отношение и да има социална поносимост. Когато има такива примери, че долната граница на минималните осигурителни нива се вдига само при ниските, съответно осигурителни нива от 260 на 420 лева или с почти 62 %, горната граница от 2 000 лева се запазва, показва, че се толерира една целева група, която е в групата на финансово по-стабилно стоящите, да не кажа по-богатите и не толерира и не защитава по никакъв начин социално слабите. Това е моя общ коментар.
Второ. Преди да премина към въпросите, подкрепяйки казаното от колегата Михалевски. При разговорите, които проведохме със Сдружението на общините, се изказа голяма тревога и опасението, че общините няма да имат възможността реално да ползват средствата по европейските фондове, поради изложените, без да повтарям аргументите, които Димчо Михалевски каза. В тази връзка моят въпрос е по отношение съответно на фонда ФЛАГ. Какви са средствата, които сега са предвидени за 2010 година да влязат във фонда ФЛАГ? Доколко този инструмент може реално да продължи да се ползва? Потърсени ли са и други възможности? Ние обсъждахме миналия път с колегите тук за търсене евентуално и на други схеми, за включване съдействието на външните финансови институции, като Европейската банка за възстановяване и развитие, например. В това отношение е важно да се знае дали е изчерпан целия инструментариум за възможности за подпомагане на общините.
Следващият въпрос, който искам да коментирам. Три са основните групи, които се ползват от оперативните програми и при които, ако се ползват нормално средствата на еврофондовете, ще се почувства положителен ефект в цялата ни страна. Трите групи са общините, земеделските стопани и малките и средни предприятия, които най-вече трябва да се ползват от Оперативна програма Конкурентноспособност.
По темата общини, това беше голямата тема, която коментирахме, но аз повече няма да се впускам в подробности. По темата Земеделски стопани и програмата за развитие на селските райони. Партия ГЕРБ многократно декларира създаването на Гаранционен фонд към Програмата за развитие на селските райони. Искам да знам, какво става, планирано ли е, създава ли се, кога ще се създаде?
Второ, като имам предвид ситуацията, кризисната ситуация, в която се намира страната, трябва да кажа, че се очертава, данъчните облекчения, които досега селските стопани ползваха, в няколко направления - имам предвид по Закона за данъците върху доходите на физически лица, за местните данъци и такси и акцизните ставки върху моторните горива - всичко това сега отпада и аз искам да знам нотификация, стартирана ли е, не е ли. Защото е ясно, че без нотификация всичко това попада в групите на държавните помощи и ако не се направи своевременно, макар, че за бюджет 2010 няма как явно да стане ... Въпросът е, стартирана ли е процедура или не, за да е ясно, какво ще се случи с тези данъчни облекчения, които трябва да бъдат като държавна помощ, нотифицирани от Евросъюза.
И третата група, за която вече споменах, това са малките и средни предприятия, които са и така силно засегнати от кризата. По двете Оперативни програми – Конкурентноспособност и Човешки ресурси. Когато се обсъждаха тук и представяха напредъка по програмите, говорихме, че има нужда от промяна и още по-голямо облекчаване на механизмите на работа на тези програми, за да може достъпът, особено до ОП Конкурентноспособност, да бъде по-добър и да могат да се възползват малките и средни предприятия. Така, че в това отношение очаквам да чуя Вашия отговор, както и кратък отговор по програма САПАРД, срокът за разплащане изтича до края на годината, да ни дадете малко по-конкретни данни, на какъв етап на разплащане се намира Програмата.
И накрая ще си позволя коментар. Съвсем логично е, това което докладвате за нарастване на разплащането, след набраното темпо и скорост на работа по програмите, натрупания опит и съвсем естествено е и сега да има много по-висок процент на усвояване на средствата. Споделям становището на председателя на комисията, че е редно да има този предупредителен характер в становището което се прави, защото смятам, че няма какво да крием от нашите партньори в Еврокомисята. Те са напълно наясно за състоянието и ежедневно имат и възможността да следят развитието, така че това как ще звучим - добре е да звучим коректно, да звучим обективно и да звучим точно, защото всеки опит да се прикрие или да се разкраси истината, не ни прави никаква по-добра услуга, нито пък изглеждаме по-убедителни.
Това е, ще спра до тук. И си запазвам правото ако възникнат и други коментари да направя допълнение. Благодаря.

Заместник-министър Ана Михайлова: Може би да започнем с Програмите за развитие на селските райони и двете оперативни програми, които споменахте. Госпожа Инджова ще ви разкаже малко повече за напредъка по тези програми.

Госпожа Силвия Инджова: Благодаря Ви. Ако позволите отзад напред, просто така водих записките. По отношение на Програми ФАР и САПАРД. По предприсъединителните инструменти, да, намираме се във финален етап. В момента се разплащаме по финансов меморандум 2005. Тук акцентът е върху грантовите схеми, управлявани от Министерство на икономиката, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на регионалното развитие и там плащанията се извършват. Знаете, че доброто в този случай е, че имаме период на изпълнение и след това 6-месечен период за разплащане, за ФАР 2005. В този аспект има по-дълго време за одобрение на окончателните доклади, защото има струпване на такъв вид документи, специално по Програма ФАР, но там се удовлетворяват исканията, т.е. очакванията на бенефициентите, за да им бъде изплатено, където специално са малки, средни предприятия, неправителствени организации, както и общини.
По отношение на Програма САПАРД. Безспорен факт е, че това са последните най-интензивни месеци на изпълнение на Програмата. Факт е и че сме в ситуация, в която по всички мерки се извършват плащания. Средствата, които са платени към днешна дата, нося съвсем актуални данни, са 827 млн. лева, със сметка на европейско финансиране и национално съфинансиране, т.е. ангажимента на държавата към изпълнителите и бенефициентите по Програма САПАРД. Това, което имаме като статистическа информация, мога да ви кажа, че оставащи за плащане, на база на сключени договори, са 121 млн. лева.
Предвижданията на Агенцията са в прогнозите, така както са ни ги заявили, до края на тази година и периодът е ограничен до 15 декември, тази година, за да можем с клеймо от 31 декември, да искаме възстановяване 75 млн. лева. Това са очакванията, които ни е представила САПАРД. Ние с тях работим на ежедневна база, включително сме готови и сме заявили нашата готовност всяка седмица да извършваме плащания, въпреки, че това създава леки проблеми. Но за момента, самата Агенция не е пожелала такъв режим на работа. Ако това го счете за необходимо, ние сме готови. Разбира се, в този момент трябва да осигурим мостово финансиране, защото Европейската комисия започна да възстановява средства, изпрати първите 19 млн., но те веднага бяха усвоени от Агенцията, така че и за това сме се погрижили, да имаме до края на годината, да няма недостиг на ресурс.
Разходи, които обективно няма да бъдат усвоени до края на годината, са в размер на 70 млн. лева публична помощ, а това означава 27 млн. европейско финансиране, да не могат да бъдат ползвани от Програмата, специално от Годишно финансово Споразумение 2006 година. Безспорно е, че всичките средства, които бяха платени с едно постановление, което беше прието от Министерски съвет от 2009 година, са възстановени на държавния бюджет, с изключение на 2.7 млн. лева, които Агенцията отказва да приеме, че са допустими за целите на Програма САПАРД. Все още не е отпаднала тази възможност, надяваме се, че всичко е въпрос на проверки и набавяне на допълнителна информация за това.
В каква ситуация се намираме? През 2008 г. са изплатени 19 млн. лева и това представлява 7 млн. евро европейско финансиране, които Агенцията все още, към този момент не е декларирала, не е потвърдила, съгласно допълнителните контроли и България е в риск да не може да си ги поиска тези пари, т.е. те не са ни възстановени от ЕК. Тя трябваше да направи повторни проверки и да ги декларира. Така, че към 15-ти декември ние ще очакваме от тях и такава допълнителна декларация. Това, което имаме като увереност от изпълнителния директор, ръководството на Министерство на земеделието и храните, да мобилизират целият ресурс, който имат във Фонд Земеделие за извършване на проверки и заплащане.
Тук е важно да отбележа, че имаме един въпрос, който все още не е решен, въпросът за общините. Спомняте си, че сертифициращият орган по Програмата заклейми, така да се каже, 11.5 млн. лева на извършен разход през 2008 година, като недопустим. Агенция „Одит на средствата” в Европейския съюз, по наше настояване направи повторен одит, на база на 100 % проверка и сведе тази сума до 2.3 млн. лева. В резултат на консултации с Европейската комисия, какъв тип е нарушението, което е направила общината, каква е импликацията върху бюджета, каква е щетата, като цяло и този ресурс се сведе до 2.3 млн. лева. Говорим за реално изплатен ресурс, но говорим и за една възможност да ни приемат доклада за уравняване на сметките за 2008 година, така че през 2009 година да имаме да получаваме пари от Европейската комисия по САПАРД, отколкото ние да връщаме, което също беше голям риск за страната.
Това е по отношение на програмата. Имаме, разбира се, оптимистичен и песимистичен вариант. Засега работим по оптимистичния, дотолкова доколкото ни се иска по-голям ресурс да бъде усвоен, но има и вариант, в който поради обработка на документите, било то административен капацитет, било то неготовност на бенефициента да представи допълнителни инструменти, допълнителни документи и информация, не всичко да бъде изплатено. Волята е максимален обем на плащания да бъдат извършени до края на 2010 година. Това е в частност по Програма САПАРД.
По отношение на Програмата за развитие на селските райони. Вие знаете, че в тази част Национален фонд наистина няма отношение, но като цяло следим въпроса, как се развива програмата и как върви усвояването там. Към информацията, която ви подготвихме, виждате, че заложените средства през 2010 година, за преки плащания, са 627.8 млн. лева, а за Програмата за развитие на селските райони – 611 млн. лева, в това число и националното съфинансиране, което се предвижда по програмата.
Тук сигурно един от въпросите, които ще стои, е как третираме данък добавената стойност, тъй като беше задаван и в друга комисия, това което, безспорен факт е, че самата Европейска комисия, специално регламентите, дублиращи изпълнението на тази Програма, не признават данък добавена стойност, като допустим разход. В същото време правителството си дава сметка, че не може да поставя едни общини в привилегировано отношение спрямо други и то тези, които в селските райони са два пъти повече, близо два пъти повече. Така, че такъв ресурс има предвиден. Няма да може да го намерите като конкретен ресурс, но има предоставени 150 млн. средства, от които може да се ползват, това са т.нар. „национални мерки”, които Министерството на земеделието и храните може да ползва по целесъобразност и да прецени да изплаща, включително и данък добавена стойност. Разбира се, за това ще направим необходимата регулация, със своите наредби, с които регулират изпълнението на Програмата, но все пак такава възможност има и от финансова гледна точка. Постарах се да получа данни до колко осигурените от правителството през 2009 година – 10 млн. са усвоени за ДДС. Отговорът е, че една малка част от тях са усвоени за ДДС по проектите, по Програмата за развитие на селски райони.
Сигурно това се обуславя от факта, че проектите са в изключително начален етап, т.е., че не са напреднали, не са представени фактури за реално извършени разходи от страна на общините, но безспорно, този въпрос е разгледан и при изготвянето на бюджет 2010.
По отношение на Програмата за малките и средните предприятия и специално Оперативна програма „Конкурентноспособност”. Безспорно това ще е програмата, в която ще е необходимо управляващият орган да преразгледа своите правила за работа. Спомням си усилията да се вместят в 3-месечния срок и това е една от причините да имаме изоставане. Има голям брой молби за финансова подкрепа, дълъг процес на разглеждане и одобрение. Забелязахме, че изключително се усложнява въпросът, специално в ОП Конкурентноспособност, когато имаме авансово плащане, междинни и окончателни, защото там имаме еднократна инвестиция. Те дали да осигурят банкова гаранция за аванса, дали да преговарят с банката? Един от въпросите, които също се обсъжда, специално с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е доколко е целесъобразно обслужването на този тип проекти да бъде поето от търговските банки, които тъй или иначе са естественото място, в което един икономически субект отива и търси финансова подкрепа. Такъв опит има в други страни, където малки проекти, включително в сферата на заетостта, на развитие на човешките ресурси се поемат и се обслужват. В Германия, в Холандия, в Естония и Латвия се обслужват от търговските банки. Така се скъсява веригата, през която минава одобрението. Така капацитетът да се оцени жизнеспособността на проекта и на икономическия субект е повече концентриращ търговските банки и в това няма нито един спор.
Това, което мога да ви кажа е, че управляващите органи и ОП Конкурентноспособност са въвели цялата информация за всички плащания, за всички проекти в информационната система и ние като централен съкровищен орган и сертифициращ, можем да извършваме нашата дейност чрез информационната система. Така, че исканията за средства вече се процедират през информационната система, да, само ако всички данни са въведени и управляващият орган добре си е свършил работата. Четири управляващи органи са въвели абсолютно всичко. За тях процесите текат и през информационната система. Разбира се, с времето ние ще искаме някои доразвивания, някои допълнителни неща да бъдат направени, но те са за по-голяма всеобхватност, а не за да се изпълнят минималните изисквания. Така, че в това отношение бих казала, че ОП Конкурентноспособност също добре се е справила.
Това е от моя страна по отношение на малките и средни предприятия. Благодаря ви.

Госпожа Меглена Плугчиева: Аз се извинявам, но аз не получих отговор нито колко средства са предвидени по Фонд ФЛАГ, не получих отговор за Гаранционния фонд към Програма Развитие на селските региони и не получих отговор за нотификацията, стартирана ли е или не за данъчните облекчения, които са държавна помощ за земеделските стопани.

Заместник-министър Ана Михайлова: Да, една част от тези въпроси са от компетентността на Министерство на земеделието и храните. Това, което при нас е дошло и тече като дискусия е, че действително се обсъжда създаването на такъв Гаранционен фонд, но в момента не мога да ви информирам за напредъка по създаването му.
Ако желаете, във Фонд ФЛАГ ще продължи да се използва като инструмент за подкрепа на общините и ако желаете, можем да изпратим до членовете на Комисията допълнителна информация за сумите, които са предвидени по него, за следващия 3-годишен период.

Председател Светлин Танчев: Аз също ще ви окуража да го направите това нещо, защото, като имам предвид дискусията, може би това ще се окаже основният инструмент за тези 5 % за общините, за които говорим. И ако наистина се задели някакъв по-сериозен ресурс за това нещо, смятам, че можем да минимализираме проблема и върху държавния бюджет. Така, че ще ви бъдем благодарни да допълните тази информация. Заповядайте, госпожо Танева.

Госпожа Десислава Танева: Госпожо Плугчиева, по отношение на акциза, ситуацията е следната. В събота, след обща среща с Министерство на финансите, Министерство на земеделието и храните, ръководството на Агенция „Митници”, включително господин Ваньо Танов, като директор на Агенцията, взехме следното решение, което беше предложено от министъра на финансите, като най-работещо и най в полза на земеделските производители.
Ситуацията с акциза е такава: не е поискана нотификация за продължаване помощта или на това облекчение в полза на земеделските производители. Тук възниква и допълнителен проблем, че такова облекчение за акциз може да се иска при друга система на ползване на горивото, а именно чрез маркиране на горива.
В петък, на среща във Фонд Земеделие, най-големите производители и търговци на горива най-откровено казаха, че те нямат готовност за дистрибуционна система за доставка до земеделските производители. Не може в същия си вид, както е сега, да бъде поискана нотификацията. А общият размер на ползваната нотификация, общият размер на ползваното облекчение на земеделските производители е към 70 млн. лева. То най-вероятно няма да бъде усвоено в този размер за 2009 година. И дори всичко това да бъде направено като изпълнение на новите изисквания за ползване на това облекчение, последваща нотификация, възможно най-оптимистичния вариант за ползване на това облекчение е след месец юли, догодина, което ще означава за горивото, само за есенната кампания, т.е. по-малко от половината.
Господин Влади Горанов – зам.министър на финансите, предложи тези близо 70 млн. да бъдат направо отделени като част от националните доплащания, допълнени националните доплащания към директните плащания с тези 70 млн. и да бъдат разплатени и подпомогнати земеделските производители по техния ред.
Каква е разликата тук? Сега облекчението за акциз се ползваше на база не на ИСАК, както са директните плащания, националните доплащания, а на база вписани договори в Службата по вписванията и регистрирани в общинските поземлени комисии, т.е. помощта идваше за земеделските производители с тази норма около 4 лева и 7 стотинки или 4 лева и 30 стотинки, мисля, че в този порядък, но беше само на тези договори. Сега, тъй като националните доплащания и директните плащания са на база ИСАК, т.е. това са очертаните земи в системата, на декар това ще дойде не 4 лева и 3 стотинки или 4 лева и 20 стотинки, а ще дойде около 2 лева и нещо, според завършените проверки.
Но и в най-добрия случай, прилагайки процедурата за нотификация на тази помощ, земеделските производители няма да могат да получат и 2 лева на декар. Така, че това беше възможно най-доброто решение, макар и не по същата процедура с фактури и т.н., тя не може вече и да се приложи. Производителите да се подпомогнат по тази линия, въпреки, че процедурата ще бъде като национално доплащане.
По отношение на другите три, така да се изразя, подпомагания на земеделските производители, Законът за корпоративното подоходно облагане, Законът за облагане на физически лица и данък сгради на селскостопанските постройки към момента, от 1 януари не може да се прилагат тези облекчения, няма задействана процедура и нотификация за това. Тя е трябвало да бъде направена много по-рано, ако изобщо има такава възможност. В момента това, което върви като преговори, е да установим изобщо възможността и при какви условия може да се тръгне на допълнителна нотификация за тези 3 вида помощи. То няма как да стане веднага и ако това е възможно, след съответните технически анализи, които трябва да се свършат тук, като доказателство за това как са подпомогнали земеделския сектор облекченията, които са ползвани до 2009 година. Ако установим, че това е възможно, при съответните процедури, разбира се, то ще се направи. Но искам да кажа, че тази година единственото облекчение, което ще се отрази на земеделските производители, е данък сгради. И другото е облекчението по Закона за данъка върху доходите на физическите лица.
По отношение на облекченията по Закона за корпоративното подоходно облагане - това облекчение имаше голямо значение за земеделските производители преди две години, когато наистина секторът регистрира резултат и доходност, каквато до тогава не беше реализирал. Това се дължеше на тръгването на директните плащания, на цените на зърната, на зърнения пазар, средно два пъти по-високи от обичайните и наистина облекчението имаше значение за земеделските производители.
В момента обаче се намираме в една криза в сектора. Безспорно отражение на глобалната криза, но в никакъв случай национална, не бих казала, на ниски цени, на изключително ниски цени на международните пазари. Това е истината. Цените на международните пазари се отразяват в нашата страна реципрочно, близки до тези на Интервенционната агенция, така че не можем да говорим, че ще бъдат регистрирани някакви печалби, откъдето ще дойдат големи данъци, печалба. Така, че това облекчение по-скоро е чисто теоретично за идващата година.
Това е състоянието в момента по тези четири облекчения на земеделските производители. Обясних го съвсем подробно, в хода на разговорите, които в момента водим, за това в какъв режим ще работим в следващата година.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, госпожо Танева. Имате ли някакви други въпроси?

Госпожа Меглена Плугчиева: Не е важно дали аз съм доволна, аз се притеснявам, че земеделските стопани няма да са доволни от тази нова ситуация, която във всеки случай е по-неблагоприятна от досега съществуващата.

Председател Светлин Танчев: Заповядайте, господин Михалевски.

Господин Димчо Михалевски: Аз се извинявам на колегите, че ние само взимаме думата. Разбира се, ние, пак казвам, сме в такава ситуация - бюджетът вече е в парламента и как бихте реагирали, ако между първо и второ четене направим предложения. Например за Фонда ФЛАГ не видях някъде да са записани средства за 2010 година. Той в момента има портфейл около 180 млн. заедно с финансирането от Европейската банка за социално развитие. Можем ли по същите текстове, както сте записали, ако се увеличи усвояемостта на средствата, което е пряка корелация и към ФЛАГ, да се ангажира бюджета с някакъв ресурс, който може да бъде по преценка на нуждите, да не го фиксираме конкретно в текстовете? Това е едното.
Благодаря на госпожа Инджова за информацията за ДДС, за Програмата за развитие на селските райони. Подобен проблем обаче имаме и много тежък при това в „Околната среда”, специално приоритет 1 за ВиК сектора. Там имаше решение, ако асоциациите по ВиК бяха структурирани в сроковете, които се предвиждаше по закон, до 23 декември, нямаше проблем, тъй като самите общини щяха да придобият правото на данъчен кредит и въпросът се решаваше с един овър драфт от ФЛАГ. Но сега нещата се забавят, влезе и специално изменение на Закона за водите и ще възникне един междинен период, може би от 6 до 9 месеца, следващата година, през който общините няма да могат да получават средства за ДДС. А то е недопустим разход за ВиК проектите.
Не знам как да реагираме, да запишем подоен текст, който вече ща има финансово отражение, както каза госпожа Инджова, тези средства са скрити някъде, където не можем да ги видим като национални мерки, към Държавен фонд Земеделие и съответно Разплащателната агенция. Или да търсим някакво друго решение? Защото това ще стане сериозна спирачка за изпълнението на проектите по „Околна среда”, първи приоритет. По-скоро съвет, как да постъпим?

Заместник-министър Ана Михайлова: Разбира се, Вие можете да направите всички предложения, които имате между първо и второ четене на законопроекта за държавния бюджет. Всяко едно от тях ще бъде оценено като се изготви анализ, защо те биха могли да бъдат включени или не в законопроекта преди второ четене. Но във всяко едно от тях трябва да бъде задължително обосновано със съответния компенсаторен механизъм, тъй като в сега направеното разпределение секторите са приоритизирани, всеки един от тях е получил максимално възможния ресурс при дадените фискални ограничения. Така, че всяка една допълнителна мярка, свързана с допълнителни разходи по бюджета, трябва да бъде изрично посочена като идея от къде смятате, че биха могли да бъдат взети средствата, дали това да бъде направено чрез отнемане на ресурс от някоя друга сфера. Да, защото общият финансов ресурс е ограничен.

Господин Димчо Михалевски: ... По-скоро го приемете като проблематика, защото аз няма да мога да ви посоча от къде, или няма да е честно, или няма да искам да го посоча, защото знам, че ще нагазя в други води и ще стана необходимия виновник, че не може да отрежа от друг сектор. Това е ясно. По-скоро да оценим ефекта, какво ще се случи, какъв друг негативен ефект върху бюджета и приходната му част и в последствие разходната част ще има, ако не намерим тези механизми. Те са обективни, те са ясни, ще ни се случат. После ще загубим време, знаете актуализацията на бюджет можем да правим след първото 6-месечие. Дай Боже, да тръгнат приходите, макар че в случая бюджета е разчетен по оптимистичния вариант, а не на песимистичния и това е малко странно. Говори се непрекъснато след 6 месеца, че ще станат чудеса, дай Боже, го казвам, ама има и песимистичен вариант – минус 3.8.

Заместник-министър Ана Михайлова: По-скоро считаме, че ние сме базирали бюджета на един по-консервативен вариант за развитието на икономиката за следващата година. Икономическите прогнози на водещи анализатори показват, че спада в България би могъл да бъде и по-нисък от предвидените 2 %, заложени в бюджета. Все пак предпочитаме да бъдем по-консервативни, така че да не изложим на риск никой от секторите, които се финансират в тази рамка.
Действително, ДДС в сектор „Околна среда” представлява проблем. Разглеждали сме различни механизми, по които този проблем би могъл да бъде разрешен. Дискусиите все още текат и на Съвета за управление на европейските средства, който е създаден към Министерски съвет под председателството на вицепремиера и министър на финансите, така че мога да ви уверя, че този проблем стои в дневния ред на правителството за решаване.

Госпожа Силвия Инджова: Ако ми позволите и аз бих взела отношение? Принципно, това което забелязваме, ние сме го изтъкнали и в доклада си, е, че управляващите органи, въпреки че имаха указания, не бяха достатъчно добри да дадат указания към общините, когато кандидатстваха за тези проекти. И това, което се забелязва и са позволили управляващите органи, специално в сектор „Околна среда”, всяка община да записва по различен начин дали кандидатства с ДДС или без ДДС. Бих казала, че в конкретния случай, Министерство на околната среда и водите е в позиция да направи анализ, кои общини, как са кандидатствали, как са записали, дали правилно е направена от тях самите преценката, е ли това възстановим данък или не е и да се преразгледа, включително бюджет, ако е необходимо. Така че да не изпадаме в ситуация - разход, който няма да бъде възстановен като данък добавена стойност, ние да не се възползваме от него, да го отчетем като разход в Структурния и Кохезионния фондове.
Иначе, така като погледнах цифрите, говорим за един значителен ресурс, т.е. ние не говорим за малък ресурс, който можем в рамките, ами той може да се окаже дори по-голям, защото аз в момента не държа специално по тази ос, но гледам целия бюджет, не сме предвидили такъв резерв, който да покрива такива нужди. Но че може да се направи преоценка и да се види за всеки конкретен случай, всяка община, така както е кандидатствала дали наистина данъкът ще бъде възстановим или не възстановим, от тази гледна точка, допустим или недопустим и да продължи изплащането по Оперативната програма, защото мисля, че имат и тази възможност да го направят. Това е, като възможно решение, само, без да мога, в момента да се позова на факти.

Председател Светлин Танчев: Аз принципно също смятам, че трябва да помислим за някакви текстове между първо и второ четене, в които, ако има сериозно преизпълнение догодина на приходите, че би могло да има някаква възможност за някакво финансиране. Мисля, че всички можем да помислим по този въпрос. Господин Исмаилов, заповядайте.

Господин Корман Исмаилов: Благодаря. Ще се опитам да бъда максимално кратък. Ние имаме политическо решение да не подкрепим бюджета поради много причини, основните от които ще изложим в пленарна зала. Но това, което аз искам да споделя е, че последните месеци се наслушахме на много обвинения, нападки срещу бившето управление, къде основателни, къде не толкова, във връзка с влошаващата се икономическа среда. И разбира се, хубаво е, че към днешна дата вече има по-ясни, конкретни мерки за справяне с кризата, за намаляване ефектите от кризата, но не е наша работа ние да хвалим добрите от тях, това е ваша работа и вие не се справяте зле.
Ние сме скептични по отношение на ефекта на някои от тези мерки, защото ни се струва, че се закъснява. Мисля, че и това донякъде оправдава да сте прекалено консервативни в бюджета. Скептични сме по отношение на инструментариума, заложен в бюджета. Мислим, че политиката трябва да е по-агресивна за създаване наистина на едни ефекти за по-бързо, по-ефикасно подобряване на икономическата среда. Това накратко. В зала ще дебатираме, ще имаме конструктивни предложения и ще обърнем внимание върху някои рискове, които и тук бяха споменати и в доклада са посочени, доколко те са взети под внимание по отношение на това, което ще се случи предстоящата година. Това е накратко. Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Благодаря, господин Исмаилов. Колеги, имате ли други коментари или въпроси? Аз имам само последен, уточняващ въпрос относно риска. Забележката и рискът относно ИСУН сме го включили тук, защото на последните ни изслушвания, които сме имали, това беше основния проблем, който всички изтъкваха. А мисля, че дори и вие самите на първата ни среща изтъкнахте, като проблем, че все още няма свързаност, че някои неща се въвеждат на ръка. От такава гледна точка сме го включили. Ако нещо е променено и има сериозен напредък, с удоволствие ще ви изслушаме, да променим съответната забележка по начин, по който е реално, защото може би нашата информация е остаряла.

Господин Лазар Тодоров: Да, на практика, пълната функционалност, това е нещо, което за информационни системи е много общо казано. Както госпожа Инджова каза, винаги системите ще се доразвиват, ще стават все по-добри и по-добри, но така или иначе, всички модули на системата, на практика бяха разработени и въведени в експлоатация още в края на месец май, тази година. Веднага след това започна оценката на съответствие и в резултат на което имаше много одиторски препоръки, които ние сега, в началото на месец октомври, фактически отразихме всичките до една.
В момента управляващите органи, особено след писмо на Национален фонд, в крайна сметка се мобилизираха и независимо от нашите опити ние да ги накараме те да въведат всички данни в системата, в крайна сметка едва след писмото на Национален фонд това вече се случва, това вече е факт. Към момента четири управляващи органа вече са си въвели исканията за средства, които имат към Национален фонд.
Така, че ако има някакъв риск, в крайна сметка, ако Комисията прецени да остави някакъв риск, свързан със системата, това остава все още въвеждането на всички данни в нея, макар че мога тук да уверя Комисията, че това ще се случи. Още две програми на практика има, които изостават, това са „Околна среда” и „Човешки ресурси”. При „Човешки ресурси” е обяснимо, те са с три междинни звена, там е доста по-тежка работата, но всичко това ще се случи. Така, че рискът тук по-скоро беше свързан с оценката на съответствие, която всъщност Европейската комисия трябва да одобри, но такъв риск, мога да кажа, че към този момент не съществува, той е много минимизиран.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, за пояснението. Колеги, други въпроси има ли? Не виждам. Предлагам да гласуваме тогава така предложения проект на бюджет. Който е „за”, моля да гласува. Против, има ли? Един. Въздържали се? Двама. Благодаря ви за отделеното време. Желая приятна вечер на всички, ако няма други точки на тема Разни? Няма. Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ