П Р О Т О К О Л

№ 14


На 18 ноември 2009 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с

---

Дневен ред:


1. Изслушване на информация от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за моментния статус и напредъка на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013

2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект №902-01-42/11.11.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, внесен от Министерския съвет

3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-29/2.11.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет.

4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-41/6.11.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, внесен от Министерския съвет.

5. Разни.

Към протокола се прилага списък на гостите и на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Светлин Танчев: Колеги, имаме кворум,откривам заседанието.
Предлагам първо да гласуваме дневния ред и да преминаваме нататък. Мисля, че Днес на дневен ред имаме
- Изслушване на информация от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за моментния статус и напредъка на Оперативна програма „развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013.
Точка две - Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект №902-01-42 от11 ноември 2009 година за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, внесен от Министерския съвет.
Точка три - Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-29 от 2 ноември за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет.
Точка четири - Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-41 от 6 ноември за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, внесен от Министерския съвет.
И точка пет, както винаги - Разни.
Предлагам, който е „за да гласува. Въздържали се и против? Няма. Преминаваме към Първа точка от дневния ред, която е:

1.Изслушване на информация от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за моментния статус и напредъка на Оперативна програма „развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 година.

Председател Светлин Танчев: Тук при нас са госпожа Жулиета Хубенова, съветник на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и госпожа Грета Добрева, изпълнителен директор на дирекция „Европейски фондове за конкурентно- способност”.
Преди да ви дам думата да ни запознаете с вашето становище, искам да изкажа едно мнение, надявам се да не го приемете персонално. Струва ми се малко несериозно, че вашата институция подхожда към изслушването в нашата комисия. Исканата информация ни представяте доста късно и аз смятам, а и останалата членове на комисията, се обръщат към мен със забележка, че късно пристига информацията и не можем да се запознаем в детайли с нея и да се подготвим, а още повече, че тази среща я отлагаме вече два пъти и смятам, че би трябвало да сте имали достатъчно време да се подготвите за едно такова изслушване.
Така, че просто ви моля, за в бъдеще, ако е възможно по-оперативно да си сътрудничим. Ако има някаква пречка, да ни уведомите, да направим нужните корекции в нашия график, но все пак би трябвало да се подхожда сериозно. Ние сме лицето към гражданите, те може би към вас нямат толкова очаквания, но ние сме хората, към които се обръщат в повечето и за да можем да им отговорим адекватно, трябва оперативно да работим с вас. Наистина ви моля за съдействие.
Колеги, някой друг иска ли да вземе отношение? Предоставям Ви думата, госпожо Хубенова, за да ни запознаете с текущото състояние на Програмата.

Госпожа Жулиета Хубенова: Първо да се извиня, че наистина по-късно ви изпратихме материалите, тъй като и ние пътуваме непрекъснато по страната и в последния момент разбрахме, че днес трябва да ни изслушате във вашата комисия. Смятам, че по-нататък няма да има такъв проблем с навременното получаване на информацията, която ви е необходима, за да може след това да задавате въпросите си по отношение на нашата Програма.
Целта на МИЕТ е точно тази, да може да се подобри усвояемостта на европейските фондове по Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Като пътувам непрекъснато из страната, се срещам с малките и средни предприятия. Много от тях са обезверени, затова дали тази Програма за повишаване на конкурентоспособността, наистина би повишила тяхната конкурентноспособност, тъй като действа бавно, не са открити много от коловете, които са написани под различните оперативни оси. Тук мога да ви кажа, че за периода 2007-2009 година за малките и средни предприятия само по първа и втора ос, са обявени процедури за подбор на проектни предложения само по 6 операции, като общо те са 14. Пред правителството сега и пред МИЕТ за следващата година има една много амбициозна програма - трябва да се направят 13 кола, т.е. сред тях има 8 нови процедури, които трябва да бъдат обявени.
За това, какво досега е усвоено или контрактувано? До 15 ноември, тази година 17.5 % от общия бюджет на програмата е контрактуван, но за съжаление един малък процент е усвоен директно от предприятията, като се правят всички усилия и от екипа, който работи в министерството. До края на годината се надяваме този процент на контрактуване да стане 34.7 %. В процес на изпълнение са 6 към 32 договора, в този момент, като безвъзмездната помощ по тях възлиза на 358 млн. лева. От 27 юли до момента са сключени 191 договора на стойност 84 млн. лева, като от тях са подписани договори с бенефициенти, които са институционални бенефициенти на МИЕТ - Българска агенция за инвестиции за изпълнение на Проект „Популяризиране на предимствата на инвестиции в България”; Изпълнителната агенция „Насърчаване на малките и средни предприятия”, която изпълнява Проект „Насърчаване на интернационализацията на български предприятия”; Български институт по метрология, Държавната агенция за метрологичен, технически надзор и Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация”. Ще видите точно наименованията на съответните проекти по тях, какво е състоянието и ефективността на структурите, административния капацитет. Както казах, и в Управляващия орган, и в междинното звено има много добри хора, има и хора, които пък трябва да си отидат, но за това ще се работи допълнително. В Управляващия орган има 75 щатни бройки, като по-малка част са заети, а в Междинното звено 164 специалисти, които са в съответните отдели и сектори.
Ежемесечно се провеждат срещи на Управителния орган и Междинното звено, където се разискват проблеми и казуси, свързани с изпълнението на Програмата, но въпреки това ефективността на структурите по управление и изпълнение на Програмата не бе на необходимото ниво, поради липса на добра комуникация между служителите на управляващия орган, междинното звено и бенефициентите. Много от бенефициентите се оплакват, че примерно в структурите на Междинното звено в един град изискват едни документи, примерно за отчет, в друг град, други документи, т.е. трябва да има синхронизация. Няма достатъчно добра вътрешна координация между служители, ограничен ефект на съществуващи механизми за мотивация и стимулиране на кариерното развитие на служителите, както и ниско заплащане. Трябва да се стимулират за това, кой каква работа е свършил и трябва наистина да има такива инструменти, за да могат тези, които наистина работят, да получават по-високи заплати. Също така може да се ползва и външна помощ, тъй като по 5 оси има възможност за ползване на външна помощ. Ние сме предвидили да ползваме такава външна помощ и скоро може би ще обявим търг за това как процедурите да бъдат по-леки и как по-добре да се работи, по-ефективно в Междинното звено и в Управителния орган.
Относно статуса и готовност за представяне на оценка за съответствие, системите за управление и контрол и процедурните наръчници на Управляващия орган и Междинното звено са усъвършенствани, представени са на одитиращия орган и са одобрени. На 2 декември очакваме одит в МИЕТ на системите ни. ИСУН работи коректно и за програмата има издаден сертификат.
Каква е стратегията за подобряване на цялостният процес? Стратегическите цели са създаване на политика за подкрепа на структороопределящи индустрии, за повишаване конкурентоспособността на българската икономика в цялост и ползване на фондовете на Програмата за изпълнението му. Постигане на съществен ръст на усвояване на средствата по Програмата до края на програмния период, като се намалява субективността в процеса на оценка. Ще има нови методи за оценка, за да може наистина те да бъдат тейнджъбъл и малките и средни предприятия, когато кандидатстват, да имат едновременно както оценката на уеб страничката на Оперативна програма „Конкурентоспособност”, така и наръчници и ръководства как да разработват проектите си.
Другата ни цел е да се подобри капацитета на Програмата. Това ще стане не само с преструктуриране, но и чрез повишаване квалификацията на персонала, организиране на ретрийти и срещи, както и срещи между Междинното звено и Управляващия орган.
Какви стъпки са предприети до сега? Предприети са инициативи за намиране на най-правилни, работещи решения за оптимизиране на Програмата. Създадохме 4 работни групи с участието на специалисти от Управителния орган, Междинното звено и представители на водещи консултантски фирми и банкови институции за идентификация на проблемите и предложения за тяхното решение. От три от групите вече имаме предложения, като до 30 ноември имаме срок да се срещнат всички групи, да обсъдят и съответно да преценят кои от тези предложения могат да бъдат имплементирани и кои не. Изготвена е също годишна индикативна програма за предстоящи процедури за 2010 година, която наистина е много агресивна, тъй като има, както ви казах 8 нови процедури за набиране на проектни предложения, които ще бъдат представени за първи път. Тях можете да ги видите в предложение 3.
Другото, което сме предприели за подобряване условията за финансиране на малките и средни предприятия по Програмата, е предоставената им възможност за кандидатстване на авансови междинни плащания, при изпълнението на проектите. Предстои ни среща с консорциума на банките. Днес се срещахме и с Българска банка за развитие, за да може да се създадат инструменти за по-гъвкаво издаване на гаранции за получаване на авансово финансиране на фирмите, които са бенефициенти по Програмата.
За инициативата „Джереми”. Министерството на икономиката и енергетиката и туризма и Европейския инвестиционен фонд са подписали рамково и финансово споразумение за създаване на дружество със специална цел, което е холдингов фонд. До момента са получени Устав на акционерите, Инвестиционна стратегия 2010-2015 година, по които от страна на министерството са направени предложения за изменения. На 25 този месец, очакваме да ни се предостави договор за управление на холдинговия фонд, както и среща с представители на Европейския инвестиционен фонд, за да уточняваме параметрите по инвестиционната стратегия на Холдинговия фонд. Очакваме Фондът да бъде регистриран до края на 2009 година, което означава, че ефективната му дейност ще започне през 2010 година. Всички много се надяваме да тръгне този финансов инструмент, тъй като ще подпомогне финансирането не директно на малките и средни предприятия, но индиректно чрез Инвестиционния фонд.
До края на тази година би трябвало да се подпише договора, т.е. легализирането на всички тези документи. След като Холдинговият фонд се регистрира, той трябва да започне да работи по инвестиционната стратегия, т.е. да направи колове, да кажем, за Вейнчър кепитъл, за Гаранти фонд, за банкови заеми, което изисква време. След като се направят тези колове се очаква вече предложения от финансовите институции. Затова казвам, че ефективно ще започне да работи през 2010 година.

Председател Светлин Танчев: Добре. Колеги, имате ли някакви въпроси? Заповядайте, госпожо Плугчиева.
Госпожа Меглена Плугчиева: Благодаря, господин председател. Първо, аз се присъединявам към така деликатната бележка, която беше направена, че материалите се пращат в последния момент. По отношение на качеството на материалите имам бележки, защото така, както е предложен коментара, според мен, говори за несериозност и непознаване на материята. Но когато Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове е поискала управляващият орган да се яви и да докладва за състоянието на Програмата, редно е поне заместник-министър да дойде и да докладва заедно с екипа на Управляващия орган. В момента се явява госпожа Хубенова, както разбирам тук, в качеството си на съветник по Европейските програми. А на практика Управляващият орган, който трябва да бъде тук и да докладва го няма.
Второ. Имам една приятелска препоръка към представителите на министерството - да се избягва вече този несериозен тон на предизборна кампания, защото вече сме в режим на работа или поне правителството трябва да е вече в режим на работа, още повече след 100 дни и този несериозен и неподходящ тон и текст, който сте включили в началото, без да го цитирам, ми се струва, че е крайно не коректен и това не води до никъде.
Ще направя коментар - по изпълнение на проектите не става ясно, вие давате определени цифри, бройки, но тук ставаше дума за анализ на действието на Програмата и какво тя е допринесла, по какъв начин до тук е допринесла за стабилизиране на малките и средните предприятия и какви наистина реални стъпки сте предприели? Защото това, че сте създали 5 комисии, от които предложенията ви все още не са пристигнали, това не говори нищо. Трябва да е ясно какви са тези стъпки, какви действия сте предприели. Така формулирано, по т. 5 – Стратегия за подобряване на цялостния процес, звучи като пожелание. Създаване на политики за подкрепа на структуроопределящите индустрии. Това са пожелания. Въпросът е конкретно какви действия, какви стъпки сте предприели? Това са само пожелания. Това не са стъпки и не са конкретни действия за реализиране на Програмата.
По отношение на инициативата „Джереми”. През месец май подписахме с Европейската банка Споразумението. След изборите трябваше да се пристъпи за реализация и съответно за реално изпълнение на инициативата. Така, както чувам сега от вас, едва през 2010-та реално ще започне да функционира и да работи „Джереми”. Нещо, което са 6 месеца загубено време.
Освен това, хубаво беше да видите докъде е стигнала Програмата в изпълнението си и какви препоръки имаше за изпълнение, а именно за облекчаване на режима за предлагане на малките и средни предприятия на възможността за намаляване или изобщо отпадане на нуждата от банкови гаранции. Съответно, опростяване на правилата за кандидатстване, необходимостта за предлагане и консултиране, безплатно на малките и средни предприятия, защото те не са в състояние да плащат на консултантски фирми. Това са конкретните стъпки, които днес очаквах да чуя от Вас и да ги коментирате, за да се види в условията на криза, доколко наистина точно на тези, които са най-засегнати от кризата, се предлагат чрез оперативната програма, съответните компесаторни механизми, за да могат те да бъдат подпомогнати. Тук пишете, че им е предоставена възможността да кандидатстват за авансови междинни плащания. Който е писал този текст, няма никакъв хабер, извинявам се за думата, от това, че те имат не само право, а това са съответните правила на Програмата и при одобрен проект, и при процедурите, които са зададени, съответно сроковете, в които те си получават авансовите плащания, а освен това бяха намалени и сроковете за изплащане на междинните плащания, така че да се скъси срокът, в който именно фирмите трябва да ангажират собствен ресурс.
Всичко това, което предлагате и представяте показва, за съжаление, наистина непознаване или никой не си е дал труда да види, докъде е стигнала Програмата, какво е направено и какво реално от тук нататък да се докладва какво трябва да се направи. И аз настоявам, господин председател, да се иска от министър Трайков, присъствието тук, ако не неговото, то поне на заместник-министър. Смятам, че това е крайно неуважение към народните представители и едно формално отбиване на тази инициатива или на номера за изпълнение на Инициативата за анализ на програмата и съответно за реални действия, от които да се чакат резултати за малкия и среден бизнес. И тук на заседанието трябваше да присъстват също така представителите на бизнеса, Асоциацията на микро-предприятията, да бъдат представителите на Българска Стопанска Камара, на Българска Търговско-Промишлена Палата, за да чуем мнението на тези, които наистина са потребители на Програмата. Иначе, това е едно чисто формално отбиване на номер.

Госпожа Жулиета Хубенова: Може ли да отговоря?

Председател Светлин Танчев: Разбира се.

Госпожа Жулиета Хубенова: Аз се извиних в началото за това, че материалът е пристигнал по-късно, но когато фактите говорят, т.е. числата и боговете мълчат. Аз казах, че по приоритетна ос 1 и 2 от 14 операции, които е трябвало да бъдат пуснати са пуснати само 6, в период за 3 години. Това, какво говори?

Госпожа Меглена Плугчиева: Госпожо Хубенова, направете си труда да видите, че Програмата е акредитирана в края на 2007 година. Говорим за 2008 и 2009 година.

Госпожа Жулиета Хубенова: Само ги броя, колко са приоритетите. Аз не искам да влизаме сега тук в конфликти. Аз непрекъснато пътувам из страната, срещам с представители на малките и средни предприятия. Ходя при тях, те се оплакват. Това, което искам е да се възвърне доверието в Оперативната програма. Аз не си го измислям. Какви мерки сме приели? Казах ви, че три от комисиите сме получили обратно нещата и много от тези техни предложения са вкарани в наръчниците, т.е. за опростяване на процедурите, за премахване на административното съответствие, което се изисква предварително, за проектите, за да могат повече проекти накрая да отидат на оценка. Така, че всичко това е вкарано вътре в наръчниците, които са издадени.
Казвате, какво е направено за предварителните, авансовите плащания? По първите колове нямаше авансови плащания. Сега има и какво се прави? Трудно се взимат пари от банките. Трудно се получават гаранции от банките, затова ви казах, че сме предприели стъпки да говорим с Асоциацията на банковите институции. Днес пък имахме среща с Българската банка за развитие, да се види това, как наистина тези фирми да могат да си усвоят авансовите плащания, тъй като в момента имаме подадени заявления за авансови плащания много малко. Госпожа Добрева може да каже, колко имаме авансови плащания, подадени до момента. Не ние да си го измисляме. Аз затова ви казвам, какво друго трябва да се направи. В Индикативната програма, която е приложение, пише какво ще се прави за 2010 година. Тук са точно тези бизнес инкубатори, тук са мерки от създаване на мрежи от организации в подкрепа на бизнеса, където са включени точно консултантските услуги. Значи, тази операция първа трябваше да бъде направена, поне така беше по Стратегия, но не се направи, не се направи този кол, тъй като фирмите първо имат нужда от консултантска услуга, да може консултантът да ги подпомогне как да си направят бизнес плана, къде да кандидатстват и т.н. Сега, чак догодина ще можем да я пуснем тази схема. Досега не беше пусната.
За „Джереми”, да подписани са, подписан е меморандума, но той е само рамково споразумение, меморандум. В този меморандум е записано, че до 19 септември Европейският инвестиционен фонд трябва да направи Стратегия. Това не е в нашите компетенции. Тогава е трябвало да дадат Стратегията, те я дават към края на септември, както и всички други документи, съпътстващи регистрацията на това дружество. Така, че сега дойдоха тези документи, сега се разглеждат документите и съответно ще се регистрира дружеството. Аз не знам как тогава са смятали, че на 19 септември ще се получи Стратегията и кога ще се регистрира това дружество? Регистрира се дружество със специална цел, но след това трябва да започнат да се правят тези колове. Вие знаете, че трябва да се направи кола, документите да се подготвят, след което има срок на изчакване, поне 30 или 60 дни, кандидатстват, след това се одобряват, прави се комисия и се пускат парите на съответните банки. Така, че аз не знам как може, дори да е нямало парламентарни избори, как „Джереми” ще заработи в края на 2009 година. Обяснете ми.

Госпожа Грета Добрева: Бихте ли ми позволили да допълня нещо относно „Джереми”? Всички знаем, че преговорите с международни финансови институции се случват доста късно. Преди да бъдат подписани тези две споразумения и да влязат в сила, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е водило преговори повече от 3 години. Те бяха подписани с много усилия от двете страни, включително и с външна помощ, за може нещата по-бързо да се случат в България.
В момента, в който бяха подписани, всички неща, трябваше да бъдат предложени от Европейския инвестиционен фонд, като при всички случаи беше ясно, че реалната работа по този инструмент няма как да започне преди средата на 2010 година, защото това дружество със специална цел трябваше да бъде регистрирано от Българска банка за развитие. За да бъде обаче регистрирано, трябваше да бъдат представени всички учредителни документи, които изискват доста сериозна работа. Те бяха представени с голямо закъснение от Европейския инвестиционен фонд. От страна на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма беше поискана юридическа подкрепа, за да бъдат направени анализи. За съжаление нещата не са такива, каквито ги желаем. Опитваме се да направим нещата в полза на страната, затова нещата се бавят към момента.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви за този отговор и за представянето на Програмата. По бележките не искам да се спираме повече. Имам и аз няколко конкретни въпроса, които искам да поставя.
На страница втора в информацията, която сте дали, пише, че в процес на изпълнение са 632 договора. В приложение 1 обаче сте отбелязали, че са подписани 760 договора. Можете ли да кажете, какво се случва с останалите 128 договора, които са сключени, а не се изпълняват?

Госпожа Грета Добрева: Разликата в тази бройка се дължи на прекратяване на договорите. В посочената сума, тъй като справката, която правим, е стандартна и там се посочва броя на подписаните договори. За първите две процедури, които са обявени по Оперативната програма през 2007 година, освен, че нямаше предвидено авансово и междинно плащане, имаше и още един недостатък на процедурите, а именно, изискването за 100 % осигурено финансиране на Проекта. Поради тази причина, под една от процедурите, която е свързана с технологична модернизация на малки и средни предприятия, от 125 подписани договора 66 влязоха в сила. В последствие, от тези 66, около 10 бяха прекратени поради невъзможността да осигурят такова финансиране.
Прекратени проекти има не само по тази процедура, включително и по новите обявени процедури и по една от тях, която е свързана с качествени стандарти. Така, че разликата в тази бройка се дължи точно на това. Може би това ще дойде като предложение от нас, но за следващи справки, които са свързани с работата на тази комисия. С отчитането ни в Министерски съвет и Министерство на финансите ще добавим една нова колона, в която ще има показател, свързан с брой договори, които са в изпълнение.

Председател Светлин Танчев: Ще сме благодарни за това нещо. В предвидената информация не сте посочили какъв е размерът на извършените плащания по Оперативната програма до момента. От справките на Национален фонд МФ, по Оперативна програма „Конкурентоспособност” е видно, че за последните 4 месеца, периода 31 юли до 31 октомври 2009 година, няма промяна в размера на плащанията по Програмата. На какво се дължи това? Така ли е и предвиждате ли някакво ускоряване на Програмата?

Госпожа Грета Добрева: Тези цифри, с които вие разполагате, са верни. За този период, който цитирате няма извършени плащания. Основните плащания по програмата са свързани с разходи от техническата помощ, които са заплащане на вторите заплати на служителите на Управляващия орган и Междинното звено и авансови плащания по няколко проекта, които са свързани с иновации.
Основна причина за това е, че първо, не бяха подавани искания за средства към Министерството на финансите, защото нямаше възможност за такива, заради същността на процедурите, а втората причина е, че Министерство на икономиката, енергетиката и туризма додаде няколко такива искания, но поради едно указание на Министерство на финансите към 30 октомври, в момента не можем да извършваме плащания.

Господин Димчо Михалевски: Какво е това указание на Министерство на финансите?

Госпожа Грета Добрева: Във връзка с отразяване на цялата документация и сумите, които бяха поискани и бяха заявени, за които има издаден сертификат от дирекция „Национален фонд”, са нулирани, трябваше да се вкарат наново и след което да получим обратно средства от нашата сметка.
По не потвърдена информация ще получим част от средствата, но те ще бъдат само за междинни и за финални плащания, а не за авансови.

Госпожа Меглена Плугчиева: Извинявам се много, но как ще работят фирмите? Би трябвало да бъдат тук и от МФ и да дадат отговор, защото иначе се блокира вашата работа.

Госпожа Грета Добрева: Как ще работим ли? И ние този въпрос си го задаваме.

Председател Светлин Танчев: Ако имахме по-рано тази информацията щяхме да поискаме тук да бъдат и хора от МФ. В случая всички сме от едната страна и се опитваме, което изтъкнахте и вие, да направим нещата да заработят и наистина трябва да видим как може и ние да помогнем, да сме в полза и на вас, както и вие на нас.

Госпожа Грета Добрева: Определено това е притеснение за нас, тъй като към момента всички искания за авансово плащане към Министерство на финансите се прави на базата на прогноза, т.е. ние знаем колко, какъв брой договори сме сключили, виждаме дали има авансово плащане и тази сума я заявяваме в Министерство на финансите. А новото тълкувание на указанието на Министерство на финансите е, че към исканията за авансово плащане, което управляващият орган представя, трябва да бъдат представени искания за авансово плащане от страна на всеки бенефициент.

Председател Светлин Танчев: А някакви мерки предвиждате това нещо да се ускори ли. Или ние можем с нещо да ви бъдем полезни в тази насока?

Госпожа Грета Добрева: Имаме разговори с Министерство на финансите, писмото получихме преди ден, така че не сме имали възможност за някаква реакция. Но при никакъв случай не мисля, че е подходящо в такъв момент да оставяме нещата по този начин да се случват. Конкретно за тази оперативна програма, за другите не знам какво е състоянието, но в тази икономическа и финансова ситуация и при тези бенефициенти, повечето от които са микро- и малки предприятия ...

Председател Светлин Танчев: Ние всички сме на това мнение и затова колегите изтъкнаха някои забележки към Вас, защото наистина считаме, че тази Програма, която вие управлявате, е много важна, да не кажа, че това е гръбнака на българската икономика. Тези средства не са достатъчни, но все пак сме благодарни, че ги имаме и наистина трябва да положим усилия да ги усвоим качествено. Господин Цветанов имаше въпрос.

Господин Цветан Цветанов: Благодаря Ви, господин председател. На първо място искам да изразя своето недоумение за спорно воденият политически диспут между представител на министерството и народен представител. Това е, меко казано, странно. Второто, уважаеми представители на министерството, има случаи, в които между момента на сключване на договор с фирмата за подпомагане по мярка „Конкурентоспособност” до момента, в който фирмата започне финансиране, минава много дълъг срок. Вие знаете, че има конкурс за фирма-доставчик на оборудването, което е предмет на договора и често се получава така, че доставчикът, който в доста от случаите е извън България, в Европейския съюз, толкова много се забавя изпълнението на договора, че той отказва да достави оборудването на тази цена. В този случай ние поставяме бенефициентите по договорите в изключително затруднено положение. Те на практика често са принудени да вземат банкови кредити, по които плащат лихви, без да знаят всъщност, кога ще получат плащането и кога ще могат да си доставят оборудването. Да не говорим, че често в договорите, които са сключени за доставка на въпросното оборудване има клауза за неустойка. Така, че като сложим и огромната бюрокрация - има фирми на които им се връщат справки, месечни справки за това, че примерно една запетайка не е поставена там, където трябва. Знам, че това е повод за отлагане на плащането, но в края на краищата, скоростта, с която се извършва самия процес, протича е изключително важен за фирмата, защото сами разбирате, че един договор, който се сключи, примерно за срок от 6 месеца, а оборудването пристигне след 2 години, вече самото то става безпредметно.Да не говорим, че фирмата през това време може да е престанала да съществува, защото поради обстоятелствата, че се е правило разчет за едно оборудване, което да работи, предлагане на конкурентна среда, не го е доставил, не може да произведе съответния продукт, съответно има опасност да излезе от пазара.
И следващата ми препоръка към вас. Вие имате във всяка една област консултанти, служители на министерството, които трябва да подпомагат фирмите в процеса на тяхната работа. Моята препоръка към вас е да обърнете специално внимание на тези консултанти, тъй като във въпросните случаи те се държат като цербери, а не като консултанти. На практика не помагат, а пречат на фирмите. Това е, благодаря ви.

Госпожа Жулиета Хубенова: Благодаря Ви за направените забележки, ние също сме видели тези неща. В 55-то постановление има някои корекции, които трябва да се направят. Примерно, един доставчик на оборудване, ако е чужда фирма и е акционерно дружество, голяма международна компания, то всеки един от борда на директорите, който един се намира, да кажем в Унгария, друг в Щатите, трябва да издаде свидетелство за съдимост, което е абсурдно. И поради тази причина хората не могат да си вземат оборудване. Наистина, ще направим тези корекции. За Междинното звено сте абсолютно прав. Затова казахме, че искаме да проведем обучение и тренинги с Междинното звено и с Управляващото звено, защото за нас всички сме в една лодка, и малките, и средните предприятия, и Управляващият орган и Междинното звено, и трябва да се прави всичко възможно да се подпомагат тези предприятия и да се чувстват като клиенти, на които трябва да им се помага, а не като врагове, които стоят от другата страна. И смятам, че започват лека полека да се променят тези неща в Междинното звено и в Управляващия орган.

Господин Цветан Цветанов: Благодаря Ви.

Председател Светлин Танчев: Аз имах въпрос - как оценявате капацитета на Междинното звено. Но донякъде вие отговорихте и сам мога да си изтълкувам конкретния отговор, така че ще го пропусна този въпрос. Но, нещо свързано с това, ще ви попитам, защото тук и в доклада, който вчера изнесохме относно бюджета и преди сме изтъквали не веднъж, че текущ риск по отношение на функционирането на ИСУН може да бъде ненавременното въвеждане на информация от страна на Управляващия орган. И това е един сериозен риск. С оглед на това искам да ви попитам, съвсем накратко, как вие виждате работата със системата, имате ли капацитет, структурите на Оперативната програма да се справят в ежедневната си дейност с поддържане на актуалността на системата в тази част на Оперативната програма?

Госпожа Грета Добрева: Ако ми позволите, към момента, цялата информация, която трябва да бъде въведена в ИСУН е въведена. Проблеми идват, но те идват от функционалността на самата система, не толкова от капацитета на Управляващия орган или на Междинното звено. Ние сме предприели необходимите действия - водим разговори с колегите от новата дирекция в Министерски съвет, която управлява системата, и се надявам, че нещата ще бъдат отстранени.
Ако ми позволите, само да вметна, когато е създавана системата, част от индикаторите по Оперативна програма „Конкурентоспособност” не са въведени по начина, по който е трябвало да бъдат въведени. И в този случай ние попълвайки индикатор за всяка отделна процедура, от падащото меню не могат да бъдат изведени и съответно присъединени тези индикатори, които ни вършат работа.

Председател Светлин Танчев: Извинявам се, че така се усмихвам, но онзи ден тук бяха колеги от Министерския съвет, които пък точно в това ни убеждаваха, че не е функционирането вече, а капацитета и затова този въпрос ви го задавам. Но виждам, че малко се прехвърля топката от едни на други и ще ни отнеме време, за да разберем, какво става с ИСУН.

Госпожа Грета Добрева: Аз в началото също мислех, че част от служителите на дирекцията или на Междинното звено прехвърлят топката, като отговорност, но понеже аз също имам достъп до системата се опитах да въведа и не се получи.

Председател Светлин Танчев: Може би ние ще изискаме достъп до тази система. Те колегите бяха направили такова предложение.

Госпожа Грета Добрева: Не, можете да поискате да ви направят едно тестване, тъй като за тестването на системата не е нужно да имате потребителско право, за да видите как функционира.

Председател Светлин Танчев: Защото това е въпрос, който го дъвчем откакто сме започнали тези изслушвания по отделните оперативни програми и все още не сме стигнали до същността на проблема – функционирането ли е проблемът или капацитета на служителите? Но това ще е на дневен ред друг ден, как ние ще се сдобием с тази информация.

Госпожа Грета Добрева: Истината винаги е някъде по средата, но при всички случаи има проблем и във функционирането.

Председател Светлин Танчев: Да, сигурен съм, че някъде по средата е истината, затова не хвърляме камъни по никой и така се опитваме ние, за нас като комисия да стигнем до някакво становище, защото все пак трябва да излезем и с доклад в началото на другата година.
Заповядайте. Представете се, моля ви, само за протокола.

Господин Николай Свалчев: Благодаря Ви. Доктор Николай Славчев, Асоциация на индустриалния капитал в България.
Уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители. Първо искам да изкажа своето удовлетворение от това, че притесненията, които имахме относно авансовите и междинни плащания се споделят не само от нас. Това е констатацията ни от това изслушване в момента.
И второ, може би като въпрос или по-скоро предложение. Има ли начин в бъдеще да се получава регулярна информация за това как, какви, колко и кога стават авансовите и междинни плащания? Просто нещо, което да бъде публично достояние. В тази насока има ли начин да се работи? Благодаря Ви.

Госпожа Жулиета Хубенова: Уеб-страницата, която е на Оперативната програма „Конкурентоспособност” ще се обновява и в нея това може също да се включи. Това е много добро предложение. Има и друго предложение, да се включат в нея всички, които са кандидатствали по дадена процедура, всички кандидати, колко точки са получили и накрая да се посочат кои са одобрените. Така, че това ще го включим, смятам, че е много добра идея.

Председател Светлин Танчев: Тази препоръка е много уместна. Ние като политическа партия ГЕРБ се стремим към една по-голяма прозрачност, така че се радвам, че има подкрепа и от ваша страна.
И в заключение, позволявам си от името и на комисията да кажа, че не се осъвременява Интернет страницата на Превантивната програма и в рубриката „Новини” последната качена новина е отпреди 4 месеца, от 20 юли. Чувам, че в моментаобновявате страницата или може би работите по този въпрос, но това определено формира впечатление, че работа по Програмата е преустановена и нищо важно, за което обществото иска да се информира, не се случва. Предвид, че наистина държим на една по-голяма прозрачност, ще ви така, просто като забележка ви го казвам, да страницата да се осъвременява.

Госпожа Грета Добрева: Само ако ми позволите? Тъй като старият дизайн на самата страница беше недостатъчно подходящ във формата, в който имаме стратегия да бъде, така или иначе е сключен нов договор, който трябва да влезе в сила и говорим за едно уеднаквяване на страниците на Междинното звено и на Оперативната програма. Вие ако сте посещавали тази страница, явно от коментара ви е видно, вие сте влизали само в „новини”. Дизайна на програмата не позволява, в смисъл, по всяка отделна процедура също има новина, но трябва да влезете в процедурата, а не в новината. Затова казвам, че дизайна не позволява да бъде реално осъществено това, което имаме като замисъл.

Председател Светлин Танчев: Убеждавам се, че работите за обновяване на страницата, което е обнадеждаващо, така че ще чакаме да видим вече новия дизайн. Колеги, имате ли други въпроси към Министерството на икономиката, енергетиката и туризам? Заповядайте, госпожо Танева.

Госпожа Десислава Танева: Да, аз се колебаех дали да взема думата, но тъй като имам мнение по въпросната програма, щеше да ми е съвестно ако не взема думата. Предварително искам да кажа, че впечатленията ми от дейността на Оперативна програма „Конкурентоспособност” и работата на Управляващия орган е от кандидатстването по схемата за технологична модернизация на малки, средни и големи предприятия. И искам да изразя впечатлението си, че това е една изключително бюрократизирана процедура и система на работа и вие има много върху какво да работите, така че тя да стане открита, прозрачна, ясна за бенефициентите. И да има смисъл от кандидатстването по тези схеми, защото както каза и колегата Цветанов, с гранта, който се получава по тези схеми и за времето, в което става ясно дали си спечелил, дали ще бъдеш подпомогнат, бизнесът вече се е изместил и необходимостта от такава инвестиция понякога е отпаднала. Общо взето, става така, че бизнесът кандидатства не, за да си обнови предприятието, защото има нужда от тази инвестиция, а защото се е появила мярка за някакъв грант и някакви помощи, които ще се получат.
В тази връзка имам няколко препоръки и няколко въпроса. По повод предприетите стъпки, които тук сте направили за подобряване дейността на Оперативната програма „Конкурентоспособност” и какви работни групи, с какво са създадени, според мен липсват основни участници в едни такива групи, а това са представителите на малки, средни и големи предприятия. Как може да викате водещи консултантски фирми на такива работни срещи? Интересите на бенефициентите и консултантските фирми са коренно различни. И аз бих ви посъветвала да вземете пример от Програмата за развитие на селските райони. За всяка мярка, по която е открита, има наредба, в тази наредба има приложения и съвсем ясно, като бланки са дадени, включително и бизнес плановете. Всяка, дори и малка фирма, с един грамотен счетоводител, по Програмата за развитие на селските райони е в състояние сама да си разработи бизнес плановете за кандидатстване. По вашите схеми това е невъзможно, повярвайте ми, аз също съм ги чела и имам претенциите да съм средно грамотен човек. Там наистина трябва да извикаш консултанти. И стъпката, която сте предприели тук да извикате водещи консултантски фирми, а да ги няма представителите на бенефициентите, обезсмисля вашата предприета стъпка за подобряване на дейността.
Според мен, за да тръгне програмата и тя да бъде в полза на бенефициентите и предприятията, вие трябва да извикате тях, като наистина основни участници, за тях се прави тази програма. Много работа има, така че процедурата да стане изключително ясна. Така, който и да е средно грамотен счетоводител в провинцията, нает за 500 лева заплата, да може да кандидатства. Нямам нищо против консултантите, но водещи тук трябва да са точно бенефициентите, към които е насочена помощта. Има наистина много национално представени организации, на работодатели, имам списък с 65 представители на различни браншови организации, въпреки това викаме всички, защото в крайна сметка това се прави за тях, а не за консултантите.
На консултантите интересът е всичко да бъде минимално прозрачно, те да си говорят с вас по работни групи. И от там насетне да оскъпим цялата процедура по кандидатстването за бенефициентите.
А по отношение на страницата. Няма толкова значение дизайна. Има значение информацията и навременността на информацията. Отворете пак сайта на Програмата за развитие на селските райони, тя също има много минуси. В момента може да видите по всяка мярка, какви, колко са подадени проектите, на каква фаза на развитие са и т.н., даже нещо повече, в момента се работи по идеята всеки бенефициернт да може да влиза в системата и да вижда, кой му обработва данните и какви са бележките по това. За това говоря. И затова, ако проследите осите по Програмата за развитие на селските райони, по няколко оси имаме подадени заявления за над 50 % от бюджет за 2013 година, нещо което е несравнимо с това, което е по вашата програма.
Това ми е един съвет, за да може наистина усвояемостта да се увеличи, да се подпомогнат реално бенефициентите, от които има смисъл. Но за работните групи с участието на водещи консултантски фирми, без да има една организация на бизнеса, това ми звучи направо страшно и ми звучи, че няма нищо да отиде към подобрение.
По отношение на индикативната рамка имам въпрос, която тук е представена. Аз се извинявам, щях да се подготвя повече, ако го имах това по-рано и ви казвам, че моите бележки са от практиката, която съм имала и сблъскването с управляващия орган на тази Програма.
По отношение на т. 6 и 7 - въпроса си го задавам по повод на това, че бях чела преди това в пресата намерения за някакви промени в подпомагането. Искам да попитам по т. 6 и 7 какъв ще е процента на подпомагането, ако имате информация, дали ще се запази така, както е досега?

Госпожа Жулиета Хубенова: Смятаме, че ще се запази, да, повече за микро-, после за малки и за средни предприятия. Това е индикативна програма и тя трябва да се гласува на 23-ти от вас. Да, запазва се.

Госпожа Десислава Танева: Да, да, това ми е ясно. За подпомагането. Запазват се процентите. Между другото, с тези срокове и процедури, се обезсмисля в някои случаи кандидатстването. Чела съм анализи, че ще се променят в посока увеличаване, за да има смисъл прилагането на тези схеми. Явно това няма да се въведе.

Председател Светлин Танчев: Не се знае.

Госпожа Жулиета Хубенова: 70 % за микро-, 65 % малки ...

Госпожа Десислава Танева: И 25 за голям.

Госпожа Жулиета Хубенова: Не, 50 е за големия.

Госпожа Десислава Танева: Е това са процентите, които Регламента позволя, т.е. ние сме използвали абсолютно всичко. Първите проценти от 2007-ма, няма да ги коментирам. Използва се максимумът, който е даден. За 12 и 13 точка потенциалните бенефициенти може ли да кажете кои ще бъдат?

Госпожа Жулиета Хубенова: Малки, средни и големи предприятия, всичките.

Госпожа Десислава Танева: Всички. Добре, това ми бяха въпросите. Четири предприятия не се предприятията в страната. Има множество неправителствени организации, викайте тях. 3 месеца след като Фонд „Земеделие” започна да работи пряко с всевъзможни браншови организации, съм много доволна, че стигнах до мига, в който консултант ми звъни да ме пита какво ще стане, а не аз за един зададен въпрос да плащам четирицифрени суми. Единственото положително е, че с фактури се плащаше.

Госпожа Жулиета Хубенова: Също, както казахте Вие, за формулярите за кандидатстване. Смятаме новите колове да бъдат така, с по-опростена, първо, апликационна форма, и второ, отзад да има бизнес план и тази бизнес форма да е за всичките.

Госпожа Десислава Танева: Аз наистина ви съветвам, вземете една мярка от Програмата за развитие на селските райони. Всичко е бланкирано.
И един съвет от мен като човек, който познава и ръководството, членувала съм в Асоциацията на индустриалния капитал в България, има и други асоциации. Наистина, вземете, организирайте, извикайте и тях. Те комуникират с 500 единици от бизнеса. Консултантът идва, знае проблема на 10 фирми, които му плащат. Не си мислете, че консултантът ще обясни после на предприятията. Той е заинтересован те да не са наясно с насоките и философията, защото той си изкарва хляба от това и в това няма нищо лошо. Всеки работи и генерира доход за себе си, според един с ръцете си, друг с главата си. Въпрос на пазар е, на свободен пазар. Но най-грешно е, изпълнителната, законодателната, държавата да вземе като партньори в комуникацията си консултантите. Трябва да вземем бенефициентите, това ми е съвета.

Госпожа Грета Добрева: Може би е наш проблем, че не сме написали нещата, които са ясни по презумпция, т.е. ние сме посочили какво в допълнение сме предприели, тъй като голяма част от тези консултантски компании бяха подали сигнали за нередност и за жалби. И това просто беше ответната реакция от страна на управлението на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Иначе представителите на бизнеса са редовни членове на работните групи, които работят преди Комитет за наблюдение. Тоест това, което Вие виждате като проектна индикативна годишна работна програма е дошло точно от бизнеса, включително и като размер на гранта, включително като интензитет, включително и като допустими дейности. Бизнесът е наш партньор, консултантите са само втората или допълнителната страна на разговора и комуникацията, с които министерството води с останалите. Аз казвам, че това не сме го написали, защото това са редовни работни групи, които са към Комитета за наблюдение.

Госпожа Десислава Танева: Аз познавам такива групи, членувам в няколко асоциации – на индустриалния капитал и на други и не съм била никога викана по тази Програма. Никой представител на бизнеса, който е кандидатствал по тази програма, всеки е съжалил, че е кандидатствал. И има такава стена на мълчание от страна на Управляващия орган. Това трябва да се промени.
Виждам, че с недоверие ме гледате, но разберете, аз съм правила документи по тези схеми, ако ние искаме висока усвояемост на тези схеми или мерки и ако искаме те наистина да подобрят условията за развитие на частните бизнес структури или няма значение на кои, да постигнат целите, за които са направени, без пряка комуникация с потенциалните бенефициенти, с техни организации, това няма как да стане. Само в момента, в който си помислим, че това можем да го направим чрез разговори с консултанти, забравете, че може да има успех дадена мярка или програма. Благодаря.

Господин Цветан Цветанов: Бих искал да ви посъветвам, много внимателно да се вслушате в препоръките, които ви даде госпожа Танева по отношение на прозрачността на процедурата, защото аз също съм потърпевш в известен смисъл от тази мярка и след като всичко е приключило ви казвам, че за нищо на света не бих започнал, не бих тръгнал по този път наново.
И още нещо. Ако вие не изпълните, това което ви препоръча госпожа Танева, вие създавате предпоставки за проникване на корупционни практики в Междинното звено. И ако стремежът на консултантските фирми е съвсем естествен да печелят пари, то това другото, за което говорим, вече е престъпление. Благодаря.

Господин Владимир Тошев: Аз имам към вас една молба. Ние не ви разбираме, предполагам, че повечето не ви разбират. Преди няколко стотин години адвокатите и докторите са изработили собствен език и само те си се разбират. След това бяха, преди десетина година, двадесет, компютърджиите, сега и вие започвате да говорите на вашия език. Просто технически, знам че е трудно, но трудно ще ви разбират хората, особено хората в по-малките градове и малките предприятия. Половината ви думи са на английски. Трудно ще ви разберат.

Госпожа Меглена Плугчиева: На първо място, аз се присъединявам към препоръките, които колежката Танева даде и бележките, които направи. Второ, надявам се, че всички бележки, които бяха изказани ще бъдат взети под внимание, като особено важни са въпросите с авансовите плащания, възстановяването им час по-скоро. Категорично е мнението, че Програмата е насочена, за да обслужва малките и средни предприятия. Така, че не консултантите са тези, които могат да бъдат добри съветници в опростяването и ускоряване на процеса на работа за кандидатстване и изобщо за увеличение на усвояемостта на средствата по Програмата.
И трето, имаше конкретни предложения, които молбата ми е наистина да ги погледнете. Ставаше дума за Агенцията за малки и средни предприятия. Тази агенция наистина да бъде агенция в полза на малките и средни предприятия, което означава чрез трансформиране на нейния статут тя да получи възможността безплатно да консултира, безплатно да консултира малките и средни предприятия. Даже нещо повече, точно по примера, който е в Министерство на земеделието и храните. С министър Найденов коментирахме да се направят типови проекти и да се предлагат на малките и средни предприятия, за да бъдат те облекчени в подготовката с проекти и ускоряване на процеса за кандидатстване и получаване по най-бързия начин достъп до средствата, защото в момента те от една страна нямат компетентността и нямат ресурса, за да могат да кандидатстват и това усложнява целия процес. След това като ги пратим в банките да вземат, да дават и банкови гаранции, Програмата се обезсмисля като такава. И ако тази Програма сега, когато кризата е в пика си, в най-високата си точка, ако сега тази Програма не се използва по предназначение, значи тя тотално се обезсмисля и този ресурс няма да бъде използван, а в същото време ще загинат маса малки и средни предприятия.
И като конкретно предложение, господин председател, искам да направя, като се разчита, че тези препоръки, които сега са дадени, а и се направят, има и много други, които предполагам малките и средни предприятия и другите асоциации дават, и се вземат под внимание, след три месеца, през месец февруари, тук Управляващият орган да дойде, заедно с минимум заместник-министъра, с екипа си, както и да бъдат представителите на бенефициентите. Пак повтарям, Асоциацията на микро- предприятия на малки и средни предприятия, Стопанска камара, Търговско-промишлена палата и т.н. Те са ясни, те се знаят кои са, да бъдат поканени тук и да чуем какво от това, което сме препоръчали, е взето под внимание, изпълнено е и как това рефлектира и каква е оценката на бенефициентите. Иначе, на практика, тези срещи чисто формален характер придобиват.

Председател Светлин Танчев: Аз се надявам, че не се чувствате така, като че сме ви извикали тук да ви се караме. Мисля, че всички действаме в една посока и гледаме в една посока. И ние няма как да не следим този процес. От една страна, че е важно Програмата да върви, от друга страна, че ние не може да се изолираме от бизнеса. И все пак, всички тези проблеми стигат и до нас, хората постоянно ни запитват, така че ние не можем да избягаме. Искаме или не искаме, ние ще следим вашата работа.
Ако имате нужда, ние също бихме могли да инициираме такава среща. Това, което госпожа Плугчиева предложи и даже не съм и сигурен дали и по-скоро не трябва да го направим, за да може наистина и ние да сме ви в подкрепа, в нещата, които искате да се променят. Така, че оперативно ще комуникираме, да видим дали по-скоро да стане една такава среща или да изчакаме до февруари месец.
От друга страна искам да подкрепя това, което колегите казаха. Ние имаме задължително средства, които трябва да похарчим за реклама и за разясняване, маркетинг за тези неща. Сега хората са ви като клиенти и всички знаем, колко е трудно един клиент, когато го изгубиш и колко много повече пари трябва да похарчиш, за да го върнеш този клиент. Не можем да си позволим да се излагаме и хората да не могат да се възползват от този ресурс. И веднъж, когато кандидатства и като има лошо мнение, много е трудно после да го върнем, пак да кандидатства да получи от някоя програма.
Така, че аз се надявам, че в скоро време пак ще се съберем в работен формат, ще ви изслушаме и се надявам да имаме добра комуникация. Благодаря ви за вашето търпение и внимание и ви пожелавам успех и приятна вечер.

Госпожа Жулиета Хубенова: Благодаря за препоръките. Аз смятам, че някои от тези препоръки ние ги знаехме, сега просто чухме и вашето мнение, сверихме, както се казва, часовниците. Някои от нещата, за които говорихме, както ви казах, вече сме ги започнали, говорили сме в Междинното звено, специално за апликационните форми, по-бързо да става комуникацията с малките и средни предприятия, да бъдат като клиенти и наистина да имат доверие в Програмата и да продължават да кандидатстват. И затова работим.

Председател Светлин Танчев: Затова, ако ви трябва помощ, търсете ни и нас.

Госпожа Даниела Танева: Важното е да се промени философията на прилагане на Програмата. Без смяна на философията няма никакъв успех да постигнете.

Председател Светлин Танчев: Желаем ви приятна вечер и до нови срещи.
Колеги преминаваме към следващата точка от дневния ред - точка две.

2.Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект №902-01-42/11.11.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, внесен от Министерския съвет.

Тук са представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – Ивелина Бахчеванова и Надежда Тончева. Заповядайте. Първо искам да ви попитам, вие запознахте ли се с нашето проектно становище?

Госпожа Ивелина Бахчеванова: Благодаря Ви. Да, запознахме се.

Председател Светлин Танчев: Някакви забележки имате ли? Заповядайте да изкажете вашата позиция. Имате думата.

Госпожа Ивелина Бахчеванова: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Ще представя съвсем накратко двата основни акцента в законопроекта
С влизане в сила на Регламент 428 от 2009 година, на Съвета за въвеждане на режим на Общността за контрол на износа и трансфера, брокерската дейност и транзита на изделията и технологиите с двойна употреба, бе отменен досега действащия Регламент 1334 от 2000 година, с последващите го изменения и допълнения. Приемането на този Регламент се наложи в изпълнение на Резолюция 1540 от 2004 година на Съвета за сигурност на ООН, както и в изпълнение на Стратегията на Европейския съюз срещу разпространенията на оръжия за масово унищожение.
Основните акценти в Регламента са въвеждането на контрол върху брокерските услуги и транзита на изделията и технологиите с двойна употреба. И сме се постарали в нашия проект на закон за изменение и допълнение да въведем на национално равнище мерките, които е необходимо да бъдат предвидени. Въвеждат се на национално ниво разрешителен режим за брокерски услуги, транзитни изделия с двойна употреба, в случаите, когато същото е от основание да се счита, че изделието, обект на тези дейности могат да се използват за разработването и разпространението на оръжия за масово унищожение или в случаите, когато са предназначени за ембаргови държави или могат да бъдат предназначени за военна крайна употреба.
В законопроекта се предвижда националния компетентен орган, който ще издава или съответно ще отказва издаването на тези разрешения да бъде Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Предложени са и съответните допълнения в глава Административно-наказателни разпоредби, съгласно които са определени санкциите при извършване на нарушения на въведените режими.
Уважаеми дами и господа народни представители. Надявам се, че ще подкрепите на първо четене предложения ви законопроект. Запознахме се със становището на вашата комисия и нямаме никакви бележки. Благодаря ви.

Председател Светлин Танчев: И аз ви благодаря. Колеги, имате ли някакви въпроси? Няма. Предлагам да гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Въздържали се и против? Няма. Приема се единодушно от комисията. Благодаря ви за вашето представяне и ви желая приятна вечер.
Преминаваме към точка три. Тук са и представителите от Министерство на външните работи, които трябва да ни представят точка три и четири от дневния ред, като точка три е:

3.Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-29/2.11.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет.

Днес при нас са госпожа Светлозара Кабакчиев, началник сектор на „Консулско правни въпроси” в дирекция „Консулски отношения” и Любомир Грънчаров, началник отдел в Национален визов център. Госпожо Кабакчиева, имате думата да ни представите вашето становище по тази точка.

Госпожа Светлозара Кабакчиева: Уважаеми господин председател. Уважаеми господа народни представители.
Мотивите за внасяне на проекта на Закон за изменение и допълнение на закона за чужденците в Република България са предложени към самия законопроект. Аз съвсем накратко искам да отбележа, че мотивите за внасянето на този закон са продиктувани от желанието и необходимостта от хармонизиране на националната правна уредба с един регламент 390/2009 на Европейския парламент и на Съвета, който има за цел да измени общите консулски инструкции, като въведе правилата за събиране на биометричните данни.
Разпоредбите на този регламент след това са възпроизведени в регламента за създаване на визов кодекс, който ще влезе в сила на по-късна дата. Тук веднага искам да отбележа, какво налага и защо е счетено за целесъобразно привеждането в съответствие националната правна уредба. Регламента, по правило е акт, който е директно приложим в държавите-членки, но този регламент специално, представлява част от достиженията на правото от Шенген и по смисъла на Договора за присъединяване към Европейския съюз и по-специално от акта относно условията за присъединяване, този регламент е от категорията на актове, които макар и задължително, от датата на членството ни, ще започнат да се прилагат в държавата-членка едва след решението на Съвета за присъединяване към шенгенското пространство.
И тъй като сме в процес на подготовка за присъединяване към шенгенското пространство и по-конкретно в процес на подготовка за присъединяване и свързване към визовата информационна система, която се надяваме да заработи към датата на нашето членство, въвеждаме тези особени правила в Закона за чужденците, във връзка със събирането на биометрия. До момента има една разпоредба, която предвижда, че се събират биометрични данни, предвид на действащото законодателство в Европейския съюз, сега въвеждаме и изключенията от събиране на биометрични данни и предвиждаме, че редът и организацията по тяхното събиране ще бъдат уредени в акт на Министерския съвет.
Тези изключения са четири категория – деца на възраст под 12 години, лица, при които снемането на данните е физически невъзможно, държавни или правителствени ръководители и последната категория е кралски особи и други високопоставени членове на кралското семейство.
По отношение на реда и организацията, те ще бъдат уредени в един акт, който вече съществува, това е Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим. Там се подготвят разпоредби, които са свързани с реда на оправомощаване на лицата и съответно получаване на съгласието на лицата да предоставят своите данни и за нуждите на издаването на виза и самата организация по събирането на тези данни.
В допълнение, с изменението на закона се отменя и една норма, която вече не е актуална в шенгенското законодателство, а именно, издаването на групова виза. Благодаря. Запознали сме се със становището, изготвения проект на становище на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, като проект то отговаря на мотивите, с които сме внесли законопроекта и е в подкрепа на този законопроект. Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Да приема, че нямате някакви забележки или препоръки към така представеното ви становище. Благодаря ви. Колеги, имате ли някакви въпроси или коментари относно тази точка, този закон? Нямате. Предлагам да гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Няма против и въздържали се. Приема се единодушно.
Преминаваме към последната, четвърта точка за днес.

4.Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-41/6.11.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, внесен от Министерския съвет.

Председател Светлин Танчев: Госпожо Кабакчиева, имате думата да ни запознаете с вашето становище.

Госпожа Светлозара Кабакчиева: Отново благодаря, господин председател и господа народни представители. Отново ще бъда съвсем кратка.
Тази директива е транспонирана в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства още 2006 година, т.е. преди присъединяването ни към Европейския съюз. Измененията ,които обаче се налагат бяха продиктувани съвсем конкретно от проведените през лятото на 2009 година проверки в консулските ни служби в Кишинев и в Истанбул. При тези проверки беше обърнато внимание, че в закона, който току що цитирах, не е предвидена такава възможност за мотивиране и писмено уведомяване на кандидатите за издаване на виза, когато те попадат в категорията членове на семейства на граждани на Европейския съюз и че не е предвиден национален ред за оспорване на тези решения.
В закона, с дългото наименование, по отношение на други мерки, свързани, ограничителни мерки за тази категория граждани е предвидено оспорване, по реда на административно-процесуалния кодекс, съответно мотивиране на решенията, но по отношение на издаването на виза, такъв изричен текст не съществува. И доколкото това беше направено като препоръка в докладите от оценката и доколкото в кратък срок ние трябва да докладваме за тяхното изпълнение, считаме за подходящо да се въведе това изменение в Закона за гражданите на Европейския съюз.
Това, което предвиждаме е норма, която съществува и в други текстове на закона, а именно, че отказът се мотивира подлежи на оспорване по реда на Административно-процесуалния кодекс, като предвиждаме конкретния формуляр, който да съдържа основанията за отказът да бъде одобрен с акт на Министерския съвет. По отношение на този акт, отново искам да подчертая, че той вече съществува, това е актът относно условията и реда за издаване на виза и определяне на визовия режим, като съответните норми ще бъдат въведени, като изменителни след евентуалното приемане на този закон.
Още един текст, който сме предвидили в закона - предвижда се да се мотивира отказа за влизане в страната, т.е. норма, която в момента съществува, но е имала погрешно систематично място. Благодаря ви. Запознати сме със становището. Благодарим за подкрепата, която е изразена в проекта на това становище и се надяваме, че ще го подкрепите и с гласуване. Благодарим.

Председател Светлин Танчев: Нямате забележки или коментари? Колеги, имате ли въпроси? Нямаме. Предлагам да гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Приема се единодушно така предложения законопроект. Благодаря ви за обстойното представяне на мотивите. Желаем ви приятна вечер и до нови срещи.
Колеги, имате ли нещо за точка Разни, което искате да дискутираме? Господин Тошев.

Господин Владимир Тошев: Господин председател, аз имам само една молба. Взех участие в Съвместно заседание на Европейския парламент и представители на националните парламенти, като представител на нашата комисия. Темата беше „Европа за гражданите, сигурност, национална сигурност, права и т.н.”. Не бих желал сега да коментирам, но ако може следващия път 3 минути да ми дадете, за да ви запозная с основните моменти от тази среща. Защото имаше много интересни неща – баланса между сигурност и права.

Председател Светлин Танчев: И повече ще ви дадем, господин Тошев. Възразявате ли да ви включим в точка Разни, следващия път?

Господин Владимир Тошев: Никакви възражения, само моля за малко време.

Председател Светлин Танчев: Ще имате време, най-малко 5 минути. Господин Михалевски, заповядайте.

Господин Димчо Михалевски: Аз имам една молба. Възможно ли е да поискаме от Министерство на финансите, предния път, когато поставихме въпросът за ДДС-то върху проектите, за Програмата за развитие на селските райони, госпожа Инджова заяви, че тези пари са включени в общ пакет, който е към бюджета на Държавен фонд „Земеделие”, но не уточни, колко от тях са за ДДС и какви са правилата за отпускане? Молбата ми е, тъй като ние имаме срок за предложения между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет, да помоля за следващото заседание да имаме официално писмо.

Председател Светлин Танчев: Добре, ще направим такова писмо до госпожа Инджова, да ни предостави тази информация, за да можем да я разгледаме на следващото заседание.

Госпожа Десислава Танева: Със сигурност не са в бюджета на Държавен фонд „Земеделие”. Аз съм много добре запозната, включително и със средствата, които ще се разчетат за инвестиционното акредитиране на земеделското, няма разчети за ДДС. Това, което знам от министъра на земеделието и храните, е че министърът на финансите е казал, че принципно за всички проекти, не само по селската програма, на публични бенефициенти ще бъде взето решение за ДДС. Как ще се реши, не мога да кажа, но за Фонд „Земеделие”, мога да го кажа, че го няма разчетено в бюджета.

Господин Димчо Михалевски: Нали разбирате, че както и да се реши, трябва да се реши в рамките на бюджета? И ако сега не се реши, това отлагане за в бъдеще, просто е спирачка. Това мога да ви го гарантирам.
Ние сме се борили в предния мандат - това е абсурд, да освободят от ДДС публични субекти. Това е такава стъпка, която ще отвори такива възможности после за атаки върху системата от ДДС. Няма да го направят, така че дайте да настояваме, да видим какъв е механизма. То е полезно за всички нас. Нека, когато го получим, да излезем с някакво общо становище, обща поправка, заедно цялата комисия. Това е подходът. Тук трябва да има механизъм, защото това е временно ползване. Въпросът е да има инструмент, той да е достъпен, лесен и усвояем от общините. Това е.

Председател Светлин Танчев: Ще ги помолим за другото заседание да ни изпратят тази информация, за да можем да проведем дискусия на тази тема и да видим какви предложения можем да дадем. Срокът не е променян за бюджета, аз мисля, че е 14 дни.
Колеги, има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам, няма. Благодаря на всички за участието. Закривам заседанието.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:



СВЕТЛИН ТАНЧЕВ