П Р О Т О К О Л

№ 15


На 25 ноември 2009 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с

---

Дневен ред:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 902-01-43/12.11.2009 г. за дейностите по предоставяне на услуги, внесен от Министерския съвет.

2. Изслушване на информация от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията по управлението и изпълнението на Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г.

3. Разни.


Към протокола се прилага списък на гостите и на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Светлин Танчев: Колеги, предлагам да започваме, че времето напредна и се забавихме достатъчно, така че да минем в по-оперативен порядък. Ще ви запозная първо с дневния ред, ще го гласуваме, както винаги и минаваме към същността на днешното заседание.
Първа точка – Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 902-01-43/12.11.2009 г. за дейностите по предоставяне на услуги, внесен от Министерския съвет.
Точка две – Изслушване на информация от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията по управлението и изпълнението на Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г.
Точка три, както винаги - Разни.

Предлагам, който е съгласен с така представения ред, да гласува. Всички сме за. Против? Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред.
Госпожа Плугчиева има едно кратко изявление да ни направи, така че й предоставям думата.

Госпожа Меглена Плугчиева: Благодаря Ви, господин председател за тази предоставена възможност. Не се възползвам от точка Разни, защото предвид напредналото време имам опасение, че и с изпълнение на дневния ред, не всички от депутатите ще останат до края на заседанието, а това, което искам да коментирам накратко е, смятам, изключително важно и заслужава вниманието на всички членове на Комисията.
Става дума за това, което в последните седмици става във връзка с изпълнението и действието на Оперативните програми. Оказва се, че Министерството на финансите, респективно Националния фонд са спрели плащанията към всички проекти, както авансови, така и междинни плащания и съответно това е по всички програми. Нещо повече, финансовият министър е разпоредил изтегляне на средствата от всички министерства и това поставя под огромен проблем бенефициентите. Разберете, всички които кандидатстват: това са общините, в голяма степен, на второ място – малки и средни предприятия, земеделски стопани, изобщо всички групи бенефициенти.
От това следва, голямата опасност, че проектите се блокират. Освен това, особено фирми, а и общини, които са взели кредити, за да изпълняват проектите си, не са в състояние да се разплащат и така да управляват тези кредити. И всичко това води до един лавинообразен процес, който поставя под въпрос изобщо управлението и работата по фондовете и има опасност да постави под колапс цялостното изпълнение на проектите.
Затова, моето конкретно предложение е още на следващото заседание на Комисията да бъде поканен вицепремиера господин Дянков, Националният фонд, в лицето на госпожа Силвия Инджова и нещо повече, предлагам на това заседание да бъдат поканени и представители на съответните национално признати, действащи организации на бизнеса и на общините. Разбирайте под това Българската стопанска камара, Българска Търговско-Промишлена Палата, Индустриалния капитал, съответно Занаятчийската камара, Строителната камара и Сдружението на общините. Сигурно пропускам някого. Не значи, че трябва да поканим всички, а тези, които са най-представителни. Трябва да бъдат тук и да се направи един сериозен дебат, да се получи точна информация, какво става с използването на средствата, как ще се работи до края на годината и каква е перспективата изобщо за следващата година, защото хората се обаждат, търсят информация, а такава няма и за съжаление се създава впечатлението, че информация се крие и затова хората не я получават, което създава изключително тревожна ситуация. И нямаме също информация докъде стигнаха оценките за съответствие – изпратени ли са в Брюксел, задействана ли е системата за поискване на разплащане на междинните плащания по всички програми? Какво стана с приключване на тези технически пропуски по ИСУН? Изобщо, за да е ясно - кога българската страна ще изпълни ангажимента си по оценката за съответствие, за да чакаме реакцията на Еврокомисията?
Но във всеки случай, ситуацията е изключително тревожна и аз смятам, че като комисия сме длъжни да реагираме. Благодаря ви.

Председател Светлин Танчев: Аз искам нещо да кажа. Бях го оставил за точка Разни, но предвид, че госпожа Плугчиева започна в тази насока, ще го кажа сега.
Вчера бях на една среща между общините и ресорните зам.-министри, управители, ръководители на звената, които управляват Оперативните програми, господин Премиера, Юлиана Николова, горе-долу всички, които участват в този процес. Не знам, аз самият малко късно разбрах, затова не съм информирал останалите членове на комисията. Точно това беше основният въпрос, поради който се наложи да се състои такава среща. Ще се опитам до утре да имам протокола и да го разпространя до всички. След като получите материала утре и се запознаете, може да решим как ние, като комисия трябва да реагираме, защото наистина това е много важно нещо.
Сега накратко ще ви информирам какви са изводите, до които стигнахме.
Заключението от срещата, т. 1 – плащанията от Националния фонд към управителните органи на Оперативните програми до 15 декември 2009 година, Националния фонд към Министерството на финансите ще разгледа всички получени заявки за плащания по оперативните програми, с включени верифицирани разходи на общините.
Относно средствата за ДДС по Оперативните програми - в началото на месец декември ще бъдат осъществени работни срещи на представители на общините с НАП, за по-ясни указания относно третирането на ДДС по проекти, по Регионално развитие, Околна среда и Развитие на селските райони.
Относно 5 % съфинансиране на общинските проекти, което също го дискутирахме по инициатива на господин Михалевски, общините постигнаха съгласие с Министерство на финансите въпросното съфинансиране - 5-5-8-10 % да може да се предоставят от страна на общините в рамките на жизнения цикъл на съответните проекти, което означава, че може да се направи и към края на проектния цикъл.
Относно програма САПАРД, до края на месец ноември ще бъде проведена среща между ДФЗ и общините, по конкретни казуси, с оглед скорошно приключване на програмата. До 15 декември трябва да бъдат направени всички заявки за плащане към Национален фонд, за да бъдат заявени до края на годината към Европейската комисия. И се споразумяхме да има такива, ежемесечни срещи с общините, по предложение на премиера, като за дата, за следващата среща беше определен 15 декември, в Министерски съвет, Гранитна зала, на която вече ще видим какво ще се случи по така представения план. Но имаме уверение, че до 15 декември тези средства, които са забавени, ще бъдат преведени от госпожа Инджова.
Основният проблем, който те се опитваха да си прехвърлят едни на други е системата ИСУН. Ние самите тук бяхме свидетели, че едни казват ИСУН работи, други казват ИСУН не работи. Пролича си и в Министерски съвет, че не е напълно функционираща програмата. Предвид казаното до тук, имате ли някакви забележки или коментари?

Госпожа Меглена Плугчиева: Благодаря за тази допълнителна информация. Струва ми се, че е било добре да бъдем поканени на тази среща. Прави впечатление на всички, че когато проблемът стане огромен, трябва обезателно да бъде алармиран министър-председателят. Той се включва, намесва се и дава решенията или разпорежданията за решение.
По този маниер държавата не може да работи. Всички под премиера са турени там и получават заплати, за да вършат работа компетентно, професионално, отговорно и в срокове. Това значи, че тези хора не са на мястото си. И не може за всяко нещо да се тича до министър-председателя на държавата. Така че съжалявам, принудена съм да направя този кратък политически коментар.
Второ. Благодаря и за тази Ваша готовност да бъдат разпространени стенограмите от заседанието, което вчера е проведено. Молбата ми е на следващото заседание господин Дянков и съответно в присъствието на представителите на бенефициентите да даде информация, тук да стане ясно (това само може да помогне на процеса), да се види от тази среща, какво вече е стартирано, в какъв процес на изпълнение се намира и какво до 15-ти остава да се извърши. Също така да се докладва, по готовността за приключване на оценките за съответствие – 25 ноември беше крайният срок, в който приключва 2-годишния период от акредитацията на всички оперативни програми и в този срок трябваше да бъдат изпратени и оценките за съответствие и трябваше да бъдат поискани междинни плащания от Еврокомисията. Така че ние като парламентарна комисия, трябва да знаем на какъв етап и какво е изпълнено по оценките за съответствие и също така, бях направила, на предишното заседание предложение, ръководството на фонд „Земеделие” да се яви тук и да докладва как се изпълнява заплащането по програма САПАРД, защото това разплащане трябва да приключи също на 15 декември и средствата, които бяха освободени след толкова много усилия, полагани цяла година, трябва да бъдат разплатени.
И ние трябва да знаем, а чрез нас, предлагам ви това да бъде публично обявено, на това заседание да бъдат поканени широко представителство на пресата, на медиите изобщо за да може тази информация да стигне до цялото общество.

Председател Светлин Танчев: По принцип бях предвидил нещата, точно следващият път министър Дянков да е тук, но щяхме повече да говорим за предприсъединителните програми. Ще включим и това нещо в дневния ред, така че принципно вървим в такава посока, а вече за по-следващ път, може би, със Комисията по земеделие и гори ще ги извикаме, ще преценим как точно да го направим относно последния ви коментар.
Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Микев.

Господин Валентин Микев: Едно предложение, ако се приеме, разбира се. Така или иначе ще бъде поканен вицепремиера, предлагам, ако не възразявате, като комисия да формулираме въпросите си, за да бъдем ясни в искането си и да не го превръщаме в говорилня или в кръстосан разпит. Нека да се подготвим, да си зададем въпросите към тях, и те да могат, когато дойдат, да отговорят изчерпателно и пълноценно.

Председател Светлин Танчев: Разбира се. Аз преди това ще направя някаква линия, по която ще говорим. Няма да си говорим общи неща, предвид, че и времето на всички тук е достатъчно оскъдно. Така, че ще го формулираме в такъв порядък, че да е конкретно и да може да имаме реална информация.

Госпожа Меглена Плугчиева: Ако разрешите, просто да отговоря. Аз смятам, че формулирах, те са две простички неща. Едното е оценката за съответствие на Оперативните програми и всичко свързано с това, включва и функционалността на ИСУН. И вторият важен въпрос или първият по важност са плащанията, авансови и междинни плащания към всички видове групи бенефициенти. Това са два съвсем конкретни въпроса.

Председател Светлин Танчев: Аз се надявам, че и от самия протокол от вчерашната среща също ще сте запознати, така че ще добиете представа за какво става въпрос и какви въпроси да поставим. Има ли други коментари, въпроси? Няма. Предлагам да преминем към точка едно.

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 902-01-43/12.11.2009 г. за дейностите по предоставяне на услуги, внесен от Министерския съвет.

Председател Светлин Танчев: При нас е господин Стефан Узунов, представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, и.д. директор на дирекция „Обща икономическа политика”. Господин Узунов, имате думата да представите проектозакона на Министерския съвет. Заповядате.

Господин Стефан Узунов: Благодаря. Господин председател. Уважаеми дами и господа. Аз ще представя на вашето внимание проектът на закон за дейностите по предоставяне на услуги, който както беше споменато е разгледан от Министерски съвет и приет с Решение № 881 от 12 ноември, тази година.
Проектът на Закон за дейностите по предоставяне на услуги е разработен в съответствие с разпоредбите на Директива 2006/123 на Европейския съюз, на Европейската общност, на Парламента и Съвета относно услугите на вътрешния пазар.
Целта на директивата е да осъществи напредък в работата по изграждане на реален вътрешен пазар на услугите, така че бизнесът и потребителите да могат да се възползват напълно от възможностите, които предоставя този пазар.
В този смисъл са формулирани и целите на проекта на закон, а именно, първо, улесняване упражняването на дейностите по предоставяне на услуги от доставчиците, установени в държавите-членки. Втора цел – гарантиране правата на доставчиците и получателите на услуги. Трето – намаляване на административната тежест за доставчиците на услуги, установени в държавите-членки и опростяване на процедурите за компетентните органи в страната чрез установяване на единно звено за контакт и предоставяне на услуги по електронен път. Четвърта цел – установяване на система за обмен на информация и взаимно сътрудничество между компетентните органи в България и тези в държавите-членки.
Чрез разработването и приемането на Закон за дейностите по предоставяне на услуги, България, като страна-членка на Европейския съюз ще изпълни задълженията си по въвеждане на Директива 2006/123 относно услугите на вътрешния пазар в националното законодателство, до края на тази година.
Със законопроекта се регламентира работата на единното звено за контакт, което трябва да улесни връзката на доставчиците на услуги с администрацията. Функциите на звено за контакт ще изпълнява Националния портал на електронното правителство за предоставяне на електронни, административни услуги, за гражданите и бизнеса, регламентиран в Закона за електронното управление.
В законопроекта са регламентирани отговорностите на администратора на единното звено за контакт и на компетентните органи, които имат правомощия във връзка с упражняването на дейностите по предоставяне на услуги.
Във връзка с правото на установяване и свободно предоставяне на услуги, в законопроекта са посочени изискванията, които не могат да бъдат налагани на доставчиците на услуги, тъй като ограничават техните права, които са гарантирани от договора за създаване на европейската общност.
Същевременно са заложени задължения към доставчиците на услуги за предоставяне на информация, което ще позволи потребителите да получават навременна, актуална и безпристрастна информация за стойността и обхвата на ползваните услуги.
Регламентирани са правилата за работа на националните компетентни органи, с информационната система за вътрешния пазар, разработена от Европейската комисия, която е предназначена да подпомогне обмена на информация и взаимното сътрудничество между компетентните органи от отделните държави-членки.
По отношение на единното звено за контакт и използването на информационната система за вътрешния пазар е предвидено разработването на подзаконова нормативна уредба. Контролът по прилагането на закона ще се осъществява от компетентните органи, съобразно правомощията, предвидени в съответните нормативни актове от Комисията за защита на потребителите и от администратора на единното звено за контакт.
С цел привеждане на националното законодателство в съответствие с директивата, в заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени изменения в съответните закони, а именно Закон за туризма, за устройство на територията, Камарата на строителите, Камарите на архитектите и инженерите, в Инвестиционно проектиране, Закон за енергийна ефективност, Закон за занаятите, за защита на потребителите.
Приемането на Закон за дейностите по предоставяне на услуги ще осигури пълно и точно въвеждане и последващо прилагане на директивата за услугите. Към момента 8 страни-членки вече са приели своите закони за услуги. А, заявили са 16 страни, които ще въведат със закон директивата. Това са Дания, Румъния, Чехия, Унгария, Швеция, Холандия, Испания и Великобритания.
Благодаря.

Председател Светлин Танчев: И аз Ви благодаря за представения законопроект. Колеги, имате ли някакви въпроси или коментари от така изложеното становище? Вие предполагам сте се запознали с нашия проект на становище, какво е Вашето мнение?

Господин Стефан Узунов: Да, разбира се. Аз споделям напълно Вашето становище, тъй като то е в наша подкрепа и в него се казва, накратко, че ние сме свършили добре работата по разработване на закона, така че не бих имал възражения. Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Добре. Колеги, ако нямате въпроси, предлагам да минем към гласуване. Който е „за”, нека да гласува. Против? Въздържали се? Няма. Приема се единодушно така представения закон. Благодаря Ви за времето, което ни отделихте. Желая Ви приятен ден и до нови срещи.
Продължаваме в оперативен порядък към точка две от дневния ни ред.

2.Изслушване на информация от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията по управлението и изпълнението на Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г.

Председател Светлин Танчев: При нас днес са господин Ивайло Московски, заместник-министър в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Димитър Савов, директор дирекция „Национална транспортна политика” и изпълняващ длъжността директор на дирекция „Координация на програми и проекти” и господин Мартин Георгиев, изпълняващ длъжността началник отдел „Програмиране” в дирекция „Координация на програми и проекти”. Господин Московски, имате думата да ни запознаете с текущото състояние на програмата.

Господин Ивайло Московски: Добър ден. Уважаеми дами и господа народни представители от Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Ще ви представя накратко ситуацията в Оперативна програма „Транспорт”.
В периода юни-октомври 2009 година, по Оперативна програма „Транспорт”, статусът е следният. До месец юни са сключени договори за около 2 % от средствата по Програмата и са изплатени на бенефициенти 0.05 % от средствата по Програмата. На 23 май 2009 година е подписан договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проекта „Реконструкция и електрификацияна ЖП линията Свиленград – Турска граница”, в размер на 29 795 000 евро. Останалите проекти, които са били одобрени до този момент са само по Приоритетна ос 5 – Техническа помощ, като общата сума на сключените договори възлиза на 9 717 000 евро.
Към края на месец октомври 2009 година по Оперативна програма „Транспорт” са сключени договори за безвъзмездна финансова помощ, в размер на 11.5 % от общия бюджет на Програмата или на обща стойност, безвъзмездната финансова помощ, възлизаща на 231 403 383 евро, като най-много усвоени средства, в размер на 88 % са по Приоритетна ос 3 – Подобряване на интермоделността при превоза на пътници и товари. На бенефициентите са изплатени 2 % от бюджета на Програмата, или общо изплатените средства до момента са 41 606 000 евро. Положителна стъпка в изпълнението на Оперативната програма е одобрението от Европейската комисия на 22 септември, което ни даде за първия голям инфраструктурен проект и финансиран от Оперативната програма, а това именно е проектът за разширяване на Софийското метро, етап 1, пътен възел Надежда, бул. „Черни връх”, на стойност 185 193 000 евро.
В допълнение, на 12 октомври 2009 г. обявихме тръжна процедура за изграждане на речната информационна система БУЛРИС на река Дунав, първа фаза. В последствие на 13 ноември, по-скоро на 12 ноември обявихме тръжната процедура за подобряване участъците по железопътната инфраструктура, по линията, ЖП линията Пловдив-Бургас, а на 13 ноември обявихме тръжните процедури за автомагистрала „Тракия”, лот 2, отсечката Стара Загора – Нова Загора.
Общо, по приоритетните оси оперативната програма разполага с 2 003 483 000. Сключените договори за безвъзмездна помощ, за момента са за 231 403 000 лева. Като процент това означава 11.55 % от общата сума. Общо изплатените средства, безвъзмездната помощ, плюс националното съфинансиране са на стойност 41 606 880 лева. Това представлява 2.08 % от общата сума по Приоритетните оси са разпределени, както следва: приоритетна ос номер 1 (това са железопътните проекти): сумите предвидени в Оперативната програма са 580 млн. лева, представляващи 28.95 % от общата сума. В парично изражение до момента, сключените договори са около 30 млн. евро, представляващи 5.14 % от общата стойност. Изплатените до момента средства са 3 602 000 лева, представляващи 0.62 %.
По Приоритетна ос 2 (това са пътните проекти) : сумата, която имаме в оперативната програма е близо 1 989 000 000. Това представлява почти 50 % от общата сума, заложена в Оперативната програма. Сключените договори за момента са на стойност 2 454 000 лева, 0.25 % са това от общите. За момента няма нито един изплатен договор, няма нито едно плащане по тази Приоритетна ос.
Приоритетна ос номер 3 (за подобряване интермодалността, там е метрото)...
Приоритетна ос 1 са ЖП проектите, ос 2 са пътните проекти, ос 3 е интермодалността, ос 4 са водните проекти и ос 5 е техническа помощ.
По приоритетна ос номер 3 където е метрото, казах, средствата, които са предвидени по Оперативната програма са 211 093 000 лева, представляващи 10.54 % от общата предвидена сума. Сключените договори за момента са на стойност 185 500 000 лева, представляващи 87 %. До момента има изплатени 36 020 643 лева, представляващи 17.06 %.
По Приоритетна ос номер 4, където са водните проекти, инфраструктурните проекти, свързани с водния транспорт, заделената сума от Оперативната програма е 156 850 000 лева, представляващи 7.83 %. Няма сключени до момента договори. Няма изплатени средства по тази Приоритетна ос.
По Приоритетна ос номер 5, където е техническата помощ са предвидени 65 950 000 лева, представляващи 3.29 %. Има сключени договори на стойност 13 674 000 лева, представляващи 20.73 % и има за момента изплатени почти 2 млн. лева., представляващи 3 %.
Оценката за степента на разминаване между планираното и реално постигнатото по Програмата, като цяло от началото на програмния период, до момента: началото е 2007 година и по отношение размера на извършените плащания. Според одобрения предварителен финансов план, при приемането на Програмата е заложено до края на 2009 година да бъдат усвоени 100 млн. евро. В този момент на бенефициентите по Програмата са изплатени средства в размер на 42 млн. евро, което представлява едва 42 % изпълнение на планираните средства.
Все още няма извършени плащания по две приоритетни оси, а именно Развитие на пътната инфраструктура и Подобряване корабоплаването по морските и вътрешно-водните пътища. Към 31 октомври 2009 година, по Приоритетна ос Техническа помощ са сключени 28 договора, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, на обща стойност 13 820 000 евро, като са договорени около 20 % от предвидените по оста средства.
Ниското финансово изпълнение на Оперативната програма, особено по отношение на пътните проекти се дължи преди всичко на значителното закъснение в подготовката на проекти и подаването на формуляри за кандидатстване на управителния орган. Обективните причини, които водят до забавяне на подготовката и изпълнението на проекти по Оперативна програма Транспорт, са необходимостта от актуализация на оценките за въздействие върху околната среда. За част от проектите – липса на достатъчно финансов ресурс за изпълняване на отчуждителни процедури, археологически разкопки, както и дълъг процес на предварително съгласуване на проектите, по линия на „Джаспърс”.
Относно състоянието и ефективността на структурите за управление и изпълнение на Програмата, наследени от предходното правителство на страната, важен момент в това отношение е наличният административен капацитет на управляващия орган, конкретните бенефициенти по Оперативната програма. В Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е създадена работна група, която подготвя тръжни документи за възлагане изработването за модел за управление на инфраструктурните проекти в областта на транспорта. Периодично се прави анализ на капацитета на бенефициентите, с цел укрепване на административния капацитет на крайните бенефициенти по Оперативна програма „Транспорт”.
Управляващият орган е сключил общо 3 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проекти за осигуряване допълнително материално стимулиране на служителите в звената за изпълнение на проектите по Оперативна програма „Транспорт”. Бенефициентите по проектите са както следна – Национална компания железопътна инфраструктура, Изпълнителна агенция за поддържане и проучване на река Дунав, Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура. Общата стойност на отпуснатото финансиране по Оперативна програма „Транспорт” за трите договора възлиза на 1 296 952 лева.
В рамките на Приоритетна ос номер 5 – Техническа помощ между Национална компания железопътна инфраструктура и Управляващия орган на Оперативната програма са сключени 4 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подготовка на инвестиционни и железопътни проекти. Общата стойност на финансирането, осигурено от Оперативната програма по проекти за техническа помощ, с бенефициент Национална компания железопътна инфрастркутра е на стойност 1 359 400 лева.
На 21 октомври е одобрен окончателен вариант на процедурния наръчник на Метрополитен ЕАД. Наръчниците на останалите бенефициенти са в процес на актуализиране, в резултат от коментарите и препоръките на Управляващия орган на оперативната програма. Очаква се до края на 2009 година наръчниците да бъдат одобрени от Управляващия орган.
На 16 ноември 2009 година е обявен търг за възлагане на обществена поръчка, с предмет „Повишаване на квалификацията на служителите, изпълняващи функции по управление, изпълнение на Оперативна програма „Транспорт”. Проектът предвижда провеждане на серия от съвместни обучения на служители на Управляващия орган и крайните бенефициенти. Одобряване на междуведомствената координация чрез създаване на формални и неформални работни групи за разрешаване на възникналите проблеми. Особено положителен облик в тази насока е създадената работна група, със заповед на министър-председателя, в края на август, със задача да осигурява координация, необходима за стартирането на Автомагистрала „Тракия” и Автомагистрала „Марица” и „Струма”. В състава й са включени представители на различни ведомства, които имат отношение към режима на отчуждаване и промяна предназначението на земи, оценките за въздействие върху околната среда и всички съпътстващи дейности.
До момента, основната дейност бе свързана с подготовката на стартирането на Лот 2, на Магистрала „Тракия”, като в тази връзка е извършен пълен преглед на процедурите, необходими за приключване на отчуждителните процедури и издаване на строително разрешение. Предстои преглед на статуса на Лотове 3 и 4 за Магистрала „Тракия” и преглед за подготовката на Магистрала „Марица”.
На 11 ноември 2009 година беше подписан Меморандум за сътрудничество при изпълнение на дейностите, финансирани от Приоритетна ос 2, на Оперативна програма „Транспорт” между Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Агенция Пътна инфраструктура, с цел да се ускори процесът за подготовка, избор, управление, изпълнение, наблюдение и контрол на проектите по Оперативна програма „Транспорт”, по които бенефициент е Агенция Пътна инфраструктура. Основната задача е да се обединят усилията на трите институции в краткосрочен план и да се направи цялостен преглед на всички пътни проекти, с участието на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с цел приоритизиране на дейностите по оста.
Основните унифицирани слабости и положителни страни при управлението и изпълнението на Оперативната програма до сега, както и визията на новото ръководство на Министерството за подобряване цялостния процес в бъдеще, в това число предприети и предстоящи стъпки в тази област са следните:
- относно слабостите: бавене процеса за подготовка на формулярите за кандидатстване и лошо качество на подготвената документация, която се налага да бъде многократно преработвана, включително от страна на бенефициентите.
- Взаимодействието с инициативата „Джаспърс” не винаги е достатъчно ефективно.
- съгласуването на редица въпроси свързани с подготовката на формулярите за кандидатстване отнема месеци.
- Не са разрешени въпросите с навременното приключване на отчуждителните процедури, археологическите проучвания, а за част от проектите и решенията по оценките за въздействие върху околната среда.
- Многократното изместване на прогнозите и изпълнението на проектите заплашва финансовото изпълнение на Програмата.
За коректното и навременно изпълнение на Проектите по сключените договори, по Оперативна програма „Транспорт”, от страна на бенефициентите е необходимо осигуряване на средства в техните бюджети за цялостното опериране на договорите, включително префинансирането на дейностите и текущите разходи, както и подготовката на проектите, отчуждителните процедури, археологическите проучвания. Предвид значителния обем необходими средства за разплащане при управлението на проектите и съществуващите значителни дефицити в бюджетите на бенефициентите, е създава сериозен риск от ненавременни плащания, неизпълнение на сключените договори и евентуални финансови претенции от страна на изпълнителите.
Финализиране на оценката за съответствие по Оперативна програма „Транспорт”, текущ статус и готовност за навременното и представяне пред Европейската комисия. Направена е актуализация в описанието на системата за управление и контрол на Оперативна програма „Транспорт”, т.нар. ИСУН и процедурния наръчник в съответствие с препоръките на Европейската комисия и дирекция „Одит на средствата от Европейския съюз”. Като са направени допълнения и съответните изменения, отразени са и промените в механизма за координация на Оперативните програми, съфинансирането по структурните инструменти в Европейския съюз и съответно с ПМС 202.
В Описанието на системите за управление и контрол на Оперативна програма „Транспорт” е добавено актуалното описание на системите за управление на Сертифициращия орган и Одитния орган, както и на измененията в механизма за докладване на нередности в съответствие с измененията на ПМС 18, ПМС 229.
Благодаря ви за вниманието. Ако имате някакви въпроси, готов съм да отговоря.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, господин Московски. Доста обстойна и подробна презентация, за която още веднъж ви благодаря. Имам един кратък уточняващ въпрос, както и няколко малко по-дълги.
Вие казахте, че до края на 2009-та процедурните наръчници за останалите бенефициенти ще са готови. Малко да ни ориентирате, вече сме към края на 2009-та, реалистично ли е това все още, остава ли като цяло?

Заместник-министър Ивайло Московски: Остава като цяло. Единствено при бенефициент Агенция Пътна инфраструктура, вероятно може да прехвърли Нова година. Общо взето, другите бенефициенти мисля, че ще се справят до края на годината. Но имаме уговорка с колегите, че ще направят всичко възможно. Няма да е кой знае колко след Нова година.

Председател Светлин Танчев: Благодаря за уточнението. Виждаме, че около 2 % са разплатени от бюджета на Програмата, това е почти аналогично във всички програми, което е доста тревожно. Вие вчера сте имали и Мониторингов комитет, доколкото разбирам. Така че накратко да ни запознаете с основните решения от това 7-мо редовно заседание на Комитета за наблюдение и може би някакви конкретни мерки, които визирате за преодоляване проблемите и напредване по Оперативната програма. Да се избегне това забавяне, което до момента е актуализирано. И дали предвиждате някакви конкретни промени в самата Програма? Предвид приоритетна ос или нещо подобно? Благодаря.

Заместник-министър Ивайло Московски: Ситуацията е такава, такава сме я заварили. Това са проекти, които са определени със стартирането на Програмата 2007 година. Дали тези проекти са най-правилните, най-точните, не можем да кажем. Практиката показва, че в първите периоди на усвояване на оперативната програма е хубаво да се заложат леки за реализация, линейни проекти, които да помогнат страната да натрупа необходимия капацитет и опит и в следващия програмен период да се реализират по-тежките проекти.
В нашия случай, за съжаление, просто не е следвана тази логика. Започнати са тежки проекти, до голяма степен има проекти, които са сериозно рискови. Такъв е проекта за разширение на река Дунав – 579 км. Мисля, че беше на Белене. Този проект, тъй като изисква съгласуване с румънската страна, се бави, не може да бъде подготвен навреме. Според мен, той е на стойност 138 млн. евро. Там, според мен, безвъзмездно ще загубим тези средства. Водим разговори, опитваме се да ускорим, каквото можем, но въпреки това аз поисках от Европейската комисия, за да не губим тези средства, да ни разрешат да ги релокираме към друга Приоритетна ос. За съжаление, обаче няма такава възможност или за момента ни е отказано такова нещо. По-скоро има възможност да се трансферират средства в самата ос, от проект на проект. За съжаление, там нямаме такива проекти, които да позволят такова преместване на средства.
Правим всичко възможно да ускорим нещата по проектите, които са по другите оси. Основната ни задача в момента е да акцентираме върху повишаване капацитета в Пътната агенция, положението не е много розово, така от гледна точка на капацитета и бихме желали и с наша помощ, колегите да успеят да подобрят капацитета при тях.
Общо-взето това е. Предстои ни да получим един важен документ (за съжаление също е забавен договора), края на февруари, март месец, от една компания, т.нар. Генерален план за развитие на транспорта. Той ще даде базата, на която можем да седнем и да направим визия за развитието на всички сектори в Транспорта за следващите 30 години, в България. Доколкото имаме информация, документът е доста качествен. Ще го получим март месец, надявам се. И на базата на този документ ще седнем и ще правим стратегия, съответно ще можем да стартираме подготовка на проекти, които ще се реализират 2013 – 2020 година, разбира се, не знам какво финансиране ще има тогава, но бихме могли много по-добре да се подготвим, отколкото в момента.
На практика, реални строителни дейности по Оперативна програма „Транспорт” се извършват единствено на два обекта - реконструкция, електрификация на ЖП линията Свиленград-Турска граница и Софийското метро. По всички други проекти нещата са, каквото можем, правим. Пуснахме тръжните процедури на Речната информационна система, на Магистрала „Тракия”, на ЖП линията Пловдив-Бургас. Доста сили коства на колегите от съответните организации, като бенефициенти да стартират, но това не означава, това е някакъв напредък, но от тук нататък предстои по-тежката работа – изготвяне на апликационни форми, документални съгласувания и така. Общо-взето така изглеждат нещата.

Председател Светлин Танчев: Вие засегнахте темата за търсене на възможности да се стимулират служителите. Имало е една идея да се намаля ДМС-то, това стигна ли до вас за съгласуване? Да се намаляват двойните заплати на хора, които работят в сферата на европейските фондове?

Заместник-министър Ивайло Московски: Аз в момента идвам от Министерски съвет, имаше заседание на Комитета по административна реформа. При всички положения ще предстоят промени в начина на заплащане. За момента не се пипа нищо. Двойните заплати остават, разбира се.

Председател Светлин Танчев: А Вашето мнение, какво е по въпроса?

Заместник-министър Ивайло Московски: Според мен трябва да се създаде по европейски модел структура, която да кореспондира към всяка една Оперативна програма, която да е държавно учреждение и да позволи обаче на някакъв по-мениджърски принцип да се управлява тази структура. Това е мое мнение. Аз се опитах тук в последните два-три месеца да проуча моделите, как е функционирало това в различните държави. При всички положения, винаги е някаква схема на публично-частно партньорство. Има модел в Германия, с който, вероятно госпожа Плугчиева е добре запозната. Те имат създадена държавна компания, национална компания в периода, в който е трябвало от Западна към Източна Германия да се трансферира голям ресурс. Моделът е подходящ, проучваме го. В Италия е нещо подобно, в Гърция, Португалия, там пък администрацията само администрира всички дейности по управлението, т.нар. проджект мениджмънт, всичко е навън.
Предполагам, че би трябвало да приемем някакъв такъв модел. На доста хора може да им се вижда революционно, но според мен, това е правилния подход. Към тази посока вървим.
За хората ще ви отговоря. Ако хората, които работят в управлението на проекти, тъй като в момента административно е тежка системата, те са със статут на държавни служители, общо взето няма много какво да се направи. Т.е., може да инвестираме, но поради нормативната уредба не можеш да им предложиш заплащане, което би могло да предложи една частна компания. На практика става така, че ние ги обучаваме, инвестираме в тях и те след една година излизат от системата и отиват в частни компании. Да, затова искаме да променим модела, така че хората да имат възможност, т.е. ние да имаме механизъм хем да ги мотивираме, хем и да ги санкционираме, когато съответно е необходимо това.

Председател Светлин Танчев: Моят въпрос по-скоро беше, смятате ли, че сега е момента да им намалим заплатите?

Заместник-министър Ивайло Московски: Заплащането не се намалява. Няма проблеми с това. Остават си двойните заплати. На някои места има промяна с методологията, т.е. където има дублиране на функции. До голям степен имаше, затова се и постави на анализ тази тема, защото до голяма степен звената за управление на проекти и работните групи, в които те участват и получават допълнителните средства, се припокриваха с длъжностната им характеристика, като служители в съответните отдели в министерството, което не е правилно. Ако те получават заплата, изпълнявайки функциите като служители на някакви отдели и дублирайки тези функции, получават и средства от звена за управление на проекти от работни групи, не е коректно да е така. Заради това нещо възникна дискусията и ние искаме да изчистим тази методология. Но според мен няма да има ход, в който да се намаляват възнагражденията. По-скоро се търси механизъм, по който на базата на свършена работа и показани резултати да бъдат мотивирани допълнително. Но моето лично мнение е, че управлението на проекти, трябва да излезе от тази тежка административна система и да бъде на по-динамичен принцип.

Председател Светлин Танчев: Господин Орешарски имаше някаква реплика.

Господин Пламен Орешарски: Благодаря, господин председател. Само кратка реплика. Аз се присъединявам към мнението, че трябва да се търсят форми на аутсорсване. Съветвам Ви обаче, когато изясните концептуално как точно ще стане, да се консултирате с комисариата. Те са много ревниви в обратната посока – да се изгради капацитет в администрацията, проявявайки известно неразбиране, струва ми се на мен, госпожа Плугчиева ще ме допълни, към равнището на заплащане, стимулите, местната особеност и настоявайки, специалистите, които работят за тях, разбирайте в техния сектор, да взимат заплати, близо до техните, което всички осъзнаваме, че не е възможно. Частична реакция беше някога решението за двойните заплати. Те тогава ни се смяха и казаха, това не е нищо.

Председател Светлин Танчев: В допълнение на това нещо. Смятате ли, че търсите варианти за аутсорсване и т.н., че ПМС 194 е излишно относно управление на инфраструктурните проекти?

Заместник-министър Ивайло Московски: Имаме работна група, която ще излезе със становище по този казус.

Председател Светлин Танчев: Добре. Господин Михалевски.

Господин Димчо Михалевски: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги. Аз имам няколко въпроса от това, което направихте като изложение, да коментирате няколко риска.
За следващата година имате разписани в Проекта за държавен бюджет, че по Програма трябва да бъдат усвоени 313 млн. лева. Вие сам заявихте, че за съжаление към днешна дата, само по 2 от проектите се работи. Как виждате реалистично ли е това изпълнение и от гледна точка на осигуряването на префинансиране на разходите и как ще го правят бенефициентите?
Второ. В тази връзка как оценяте взаимодействието, наистина с „Джаспърс” и забавените процедури по ВОС, които знам вече, че до тук вече са минали донякъде и буквално са в обществено обсъждане? Да и в тази връзка пък искам да попитам, защо, примерно давам ви един конкретен проект, втори етап на пътя Кърджали – Маказа, което е Подкова до Кърджали, който е готов отдавна, който дори беше игра на процедура, но беше спряна поради обжалване и повторно се стартира. Завършиха ли се археологическите изследвания? Гърците обявиха при вчерашната среща на двамата президенти, че техният етап ще бъде готов до края на следващата година, а в Програмата на Агенция Пътна инфраструктура, този проект се очертава да стартира изпълнението му 2011 година. Каква е причината да се планират толкова богато, от гледна точка на време, някакви процедури по възлагане, които реално могат да бъдат свършени в рамките на 3 месеца? И защо е такъв подходът, който трябва да се прилага?
Не считате ли, че в условията по обществената поръчка на Автомагистрала „Тракия” от едната крайност сме отишли в другата? Там прехвърлянето тотално на 100 % на всички възможни рискове, според мен крие реалната опасност да блокира в един момент и то вече в реално изпълнение завършването на този проект?
И последното, което искам да попитам, е как оценяте опасността предвидените средства за договаряне, през 2007 година, по Програмата, които по правилата n+3 трябва да бъдат разходвани до края на следващата година, да не се случи и да ги загубим безвъзвратно, както вие сам споменахте по една от осите?

Заместник-министър Ивайло Московски: Започвам отзад напред. Действително, 2010-2011-2012, по-скоро 2011-2012 година ще са годините, в които ние трябва да разходваме най-много средства. И ако проектите са достатъчно на брой, но не достатъчна фаза, ще ги разходваме, ако не, ги губим. Няма как по друг начин да стане. За 2010 година ще се справим. Проблемът ще бъде 2011-2012 година. Тогава според мен ще имаме, т.е. няма да имаме готовност да изхарчим тези пари, които ще трябва да се харчат. Но правим всичко възможно. Оптимизираме дейностите.
Относно магистрала „Тракия” - ако ми кажете по-конкретен казус, да обсъждаме, защото ние с колегата Пергилов участвахме в Агенцията по обществени поръчки в дискусиите и мисля, че не сме отишли в другата крайност, по-скоро наистина облекчили сме системата, да има по-широк достъп до този търг. Мотивите са много, те са ясни, декларирани са, но не виждам някакъв проблем.

Господин Димчо Михалевнски: Веднага Ви питам конкретно. В правилата, доколкото видях от документацията, не са по ФИДИК, които дават правилно, примерно при извънредни ситуации, не говорим за умишлени, говорим за нещо, което реално не е предвидено, примерно има подобен случай на един от лотовете, на лот 1. Давам Ви пример: заложен е инженерно-геоложки доклад, излязоха 9 метра дълго трасе глина, което няма как да бъде оставено. Това е само един конкретен детайл.
В момента правилата са такива, че вие работите основно по ЗУТ, на най-ниска цена, ОК, обаче целият риск оттук нататък е върху изпълнителя. Значи, когато има обективни ситуации, които не са по вина на изпълнителя, не са да кажем и по вина на възложителя, но са обективни, това да бъде прехвърлено на изпълнителя, просто той ще започне да хитрува и ще намери други начини да затрудни Вас, като възложител. Бъдете уверен, аз съм го изпитвал на гърба си. И в крайна сметка това тотално прехвърляне може да Ви изиграе лоша шега. Т.е., според мен трябваше да има принципен, омекотен вариант, при който при реални обстоятелства да имате решения. Вие в момента сами сте се затворили, вие нямате право да направите анекс по силата за ЗОП. Нямате право.

Заместник-министър Ивайло Московски: Неслучайно сме заложили, който и да спечели, почвайки да работи там, да има и по сума, и по график за изпълнение, тъй като бяхме направили последните 40 % да са в графика, неговата усвояемост ще бъде, 40 % ще ги вземе последните четири фази на работа. Така, че това все пак е някаква гаранция, че той няма да изхарчи парите, примерно да вземе 90 %, да ги изхарчи първите няколко месеца. Оставили сме варианти, които гарантираме, но ако искате ще направим някаква дискусия, няма проблем.

Господин Димчо Михалевски: По принцип тези рискове, които счита, че може да понесе в последствие, ще повдигнат цената. При всички положения, това е нормално, случвало се е. Това е един търг, в който всяка фирма, си играе в цената, а в тази цена са калкулирани тези рискове. Една ниска цена, те самите ще се ограничат, да калкулират богато рисковете, защото те търсят най-оптималната цена, която да бъде конкурентна към другите. Въпросът е, че според мен беше по-нормално при всички тези условия, които сте заложили, срещу които аз не възразявам, да добавите едно обстоятелство, че излезли извън волята на изпълнителя рисковете в крайна сметка стигат до гърба на възложителя.

Заместник-министър Ивайло Московски: Първо имаме предвидени разходи, второ ние сега не разсъждаваме от гледна точка на това изпълнителя как ще се справи. Той е длъжен сам да си калкулира всички възможни рискове и да представи оферта, с която ще спечели. Не считам, че ние трябва в случая да разсъждаваме как изпълнителят би защитил своите средства.

Господин Димчо Михалевски: Аз само ще кажа: не забравяйте, че винаги проблемите на изпълнителя, в крайна сметка стигат до гърба на възложителя.

Заместник-министър Ивайло Московски: Съгласен съм. Не забравяйте, че по ФИДИК имате право на неустойки само до 5 %, докато тук може да налагаме неустойки. Така, че мисля, че държавният интерес в случая е гарантиран, а ние към това се стремим, не се стремим към нещо друго.
„Джаспърс” възложиха на Пътната агенция да приоритизират наново проектите си, а знаете, че общественото мнение е насочено изцяло към проектите с магистралите. Кърдажали-Подкова е значително по-подготвен проект. Миналата седмица с „Джаспърс” коментирахме тази тема, проучванията на консултанти са в неприемливо състояние за „Джаспърс”, върнато е. Предполагам, че проектът няма да е извън приоритетите на Агенцията.

Господин Димчо Михалевски: Много се извинявам. Първо, вие имате да усвоявате средства, което е важно за строителния бизнес. Второ, извинявам се на колегите, че ще ги натоваря, но това са разговори, които текат между двете държави повече от 15 години. Трябва да ви кажа, че усилията на няколко български правителства бяха да убедим гърците, че ние сме напред, първата фаза беше по ФАР, вторите фази, тази и на обходния път бяха по и са по Оперативна програма „Транспорт”, макар, тази по обходния път, е сред други алтернативни приоритети, и гърците направиха неимоверни усилия 2006 година да осигурят финансиране за техния участък. Имайте предвид, техният участък струва 85 млн. евро, защото е много по-тежък, с 5 тунела. И сега излезе така, че накрая те са готови, а ние не сме готови.

Заместник-министър Ивайло Московски: Ама ние не сме ги обидили гърците само с този проект. Магистрала „Струма”, защо не е направено нищо по нея? Те и за Магистрала „Струма” настояват.

Господин Димчо Михалевски: Сега аз Ви задавам конкретен въпрос, защо при готовност, нищо не е направено?

Заместник-министър Ивайло Московски: Кажете какво?

Господин Димчо Михалевски: Аз ви питам като народен представител. Защо, когато имате готовност това се отлага с година и половина? Защо?

Заместник-министър Ивайло Московски: Аз ви казвам, че нямаме готовност. Има забележки по работата на консултанта, по апликационната форма има забележки, върнати са.

Господин Димчо Михалевски: В тази връзка, искам да Ви помоля, дайте един доклад до Комисията, какви са взаимоотношенията ни с „Джаспърс”. Същият екип на „Джаспърс” беше дал една оценка ноември миналата година и беше дал едно становище, че точно този участък бил финансово неприемлив, тъй като имал отрицателна възвращаемост. Естествено, че има отрицателна възвращаемост, когато строите ново строителство, дълготраен материален актив и от него не събирате такси. Естествено, че ще е отрицателно. Така, че това не е оправдание, че бил дал, че консултанта не е удовлетворителен. Аз наблюдавам отстрани, никога не съм имал отношение като управленец върху този процес, но съм го наблюдавал отстрани. Това е такова хабене на време и ако по този начин се работи и с „Джаспърс” и по другите проекти, извинявайте, но просто ще си загубим парите, в крайна сметка.
Затова, обърнете внимание, малко повече стегнете работата и на „Джаспърс”, и на консултантите и ги накарайте да оптимизират графиците. Защото иначе нито ще има работа за строителните фирми, нито ще усвояваме средствата.

Господин Станислав Иванов: Господин председател, може ли да кажа нещо, когато говорим за „Джаспърс”, Комисията е тази, която одобрява проектите, преди да стигнат те до Европейския съюз. Без техния фиш те няма да стигнат до Европейския съюз и няма да получим пари. Какво следва от това? Че след като те имат забележки, тези забележки трябва да бъдат отстранени. След като те са счели, че има нещо неприемливо и те са го отразили, ние няма да получим фиша, от там проектът няма да влезе в Европейската комисия и няма да получим никакви пари от там.

Госпожа Меглена Плучгчиева: Аз ще помоля, като председателстващ в момента, докато се върне председателя, не влизайте в такъв диалогов режим. Довършете си мисълта за „Джаспърс”. След това аз ще задам въпрос и ще направя моя коментар, но довършете да не Ви прекъсваме. Има ли заместник-министъра още нещо да допълните към въпросите?
Аз имам въпроси към него. Първо, по оценката на съответствие ме интересува на какъв етап се намира, подготвена ли е, изпратена ли е, изчаква, заедно с другите отново да бъде изпратена, изобщо, какво е положението?
Второ. По този коментар, който направихте, че нямаме различия, че има няколко слаби места във веригата. Едно от слабите места е отчуждаването на терени и по тази точка мога да кажа, че бях направила предложение да се промени законът и тази практика, която досега законово се прилага, а именно, минаване през частни имоти. Това е бизнес, отчуждаването на имоти се е превърнало в бизнес и затова в момента готвя предложението за промяна на закона и се надявам, че е редно Министерски съвет да го внесе, за да не се изнудва държавата и да не се хвърлят огромни пари, от една страна, и, от друга страна, да се бави целият процес. А отчуждаването на терените е една от най-големите пречки за големите ни инфраструктурни проекти.
Така, че искам да знам, дали министерството работи в момента и има готовност това да не става от един депутат, а тази промяна на закона да стане от съответното секторно и отговорно за това министерство.
Вторият слаб момент е свързан с точно това, което казахте, капацитетът за подготовка на проекти. Какъвто и коментар Вие да правите, е добре да се отчита и това, което е направено, защото това, което вие в момента отчитате, като стартирал проект (метро и т.н.), много добре знаете, че особено тези големи инфраструктурни проекти, те не стават нито от вчера за днес, нито за седмици, нито пък за 4 месеца откакто сте в управление.
Така, че е добре да се отчитат усилията, които са положени от тези преди вас и на тази база са постигнати определени резултати. А няма спор, че това е една от най-тежките програми и това не е само за България, това е за всички страни-членки, особено за новите, защото нямат достатъчен опит, няма достатъчно капацитет и съответно, това е Програмата, която върви сравнително трудно. Тя събира инерция и дава резултати едва в края на програмния период.
Затова мен ме интересува капацитетът за изготвяне на проекти. С капацитета, който го има в министерството, това няма да стане. Нито в транспорта, нито в Агенция „Пътища”, нито в Министерството на регионалното развитие. Похвални са усилията на министър Плевнелиев, че ползва немските експерти, които доведох и ги е натоварил и с оперативни ангажименти. Но трябва да сте наясно, че и техните възможности не са необятни и затова трябва да се структурира работата и да се създаде специално звено по подготовка на проекти и да възложите на външен изпълнител (outsourcing) поне тази дейност, за да може наистина да има реален резултат. Иначе, и след 3 месеца, и след 3 години, отново ще си говорим за недостатъчния капацитет и всичко останало ще се върти в този омагьосан кръг.
И конкретните ми въпроси за Магистрала „Марица” - дайте Вашата прогноза, след като вече сте наясно кога ще стартира, кога ще бъдат готови апликационните форми, като подготовката по „Струма”, без да влизаме в подробности. Мен ме интересува на базата на това, което е направено досега и това, което в момента правите - „Марица” кога ще стартира и „Струма”, двата лота, защото за двата няма какво да говорим. Там, където минава през Кресненското дефиле и където влиза в територия Натура 2000, са ясни ограниченията, спорните моменти с неправителствения сектор и т.н. За двата лота на „Струма” – първи и четвърти, и за „Марица”, кога имате готовност или очаквате да имате готовност да се стартира?
Едно изречение за модела и Германия. „Джаспърс” не са само някакъв вид санкция, предпоследна санкция преди Европейската комисия. Напротив, „Джаспърс” са натоварени от Европейската комисия да съпътстват целия процес на подготовка и така да помагат на новите страни-членки, за да се спестяват грешки и напразни усилия. Поради тази причина, както ви е известно, тази година, след дълги преговори, успяхме да доведем „Джаспърс” и да открият бюро тук, в София, а не само чрез Букурещ да ни обслужват. И това е с усилията, които направихме заедно с Европейската инвестиционна банка. Затова използвайте „Джаспърс” и те трябва да бъдат наистина тук на място. Те трябва да работят с екипа в момента, когато се готви проекта, а не когато се направят грешките и им се даде проектът накрая, тогава да видят, че са направени всичките тези грешки, да се върне проекта и отново преработка, отново загубено време.
„Джаспърс” са длъжни, говорете с Европейската инвестиционна банка, говорете с генералния директор, да съпътстват процеса. Точно в подготовката, а не след като е завършил. За да не влизаме в повече подробности, съгласна съм след това да продължим в диалог.
И последно за Германия. Това, което сте проучили, касае периода, когато наистина Източна Германия се прехвърляше, интегрираше във Федералната република. Оперативните им програми се управляват от съответните няколко министерства. Моята молба е да не търсим аналог в Германия, защото Германия вече е в една друга категория, а да се огледаме не в старите страни-членки, а в новите страни-членки, които влязоха 2004 година и да търсим някаква съпоставимост. Това са Унгария, това е Словения, това са страните, с които можем да се сравняваме и моделът, който трябва да търсим като цяло. Аз преди да приключа дейността си като вицепремиер, чрез пресата обявих на няколко пъти. Има подготвени два варианта за преструктуриране на модела, но вие много добре знаете, че такова генерално преструктуриране е възможно да стане в края на един програмен период, защото иначе, ако сега се стартира такава кардинална промяна, това означава пълен блокаж и всички средства, които са предвидени до 2013 година, просто да бъдат загубени.
Затова, в момента, трябва да се работи, да се усъвършенства, но да се работи в рамките на този зададен модел, такъв какъвто и аз съм го заварила и вие го заварвате, но с необходимостта от по-нататъшно усъвършенстване. А вече паралелно с това да се прави анализ и в края на програмния период да се търси една промяна, която да даде възможност на база на грешките, и на опита, който е натрупан, да има една много по-съвършена структура за управление на средствата за следващия програмен период.

Заместник-министър Ивайло Московски: Благодаря, госпожо Плугчиева. Нямаме никакви различия по темата с повишаване ефективността на административния капацитет. Мислим в една посока.
Относно „Струма” и „Марица” са ни зададени от Агенция „Пътна инфраструктура” като график. Тръжните процедури стартират в края на 2010 година.
Относно темата, която дискутираме с отчужденията, има работна група при господин Плевнелиев в Министерство на регионалното развитие и благоустройство, има наши представители от нашето министерство. Работна група, която изготвя становище за промяна на закона в тази посока, т.е. да не се стига до ситуация, в която на държавата да й бъдат извивани ръцете от субекти, имащи интерес от тези процедури по отчуждения.

Госпожа Меглена Плугчиева: Само за проектната готовност. Имате ли намерение да възложите на външен изпълнител (outsourcing)?

Заместник-министър Ивайло Московски: Да, имаме намерение.

Госпожа Меглена Плугчиева: Значи, големите инфраструктурни проекти иначе са обречени.

Председател Светлин Танчев: Колеги, имате ли други въпроси, коментари относно днешната дискусия?

Господин Станислав Иванов: Госпожо Плугчиева, вие сте абсолютно права за „Джаспърс”, понеже господин Московски не отговори на този въпрос. „Джаспърс” са длъжни дотолкова да ни помагат, доколкото проектите да стартират. Това е от техен интерес, какъвто е и интересът на нашата страна. Имах удоволствието 3 или 4 години да работя с „Джаспърс” и мога да ви кажа, че проектът за софийското метро стартира и се реализира и в момента се гордеем с него, именно благодарение на доброто взаимодействие с „Джаспърс”. Ние комуникирахме с тези хора през цялото време, въпреки че тогава нямаха офис тук. Те ни предпазваха от грешките.
Тук вече се връщаме на първия въпрос, с който започнахте, за капацитета. България все още няма капацитет за работа по тези проекти и от там се връщаме на въпроса, когато са правили тази Оперативна програма „Транспорт”, защо се вкараха тези тежки проекти, за които нямаме готовност, нямаме показатели, по които ние да ги направим одобряеми за Европейския съюз, защото знаете, че тези средства, когато се изразходват, те за да бъдат одобрени от Европейския съюз, трябва да докажат някакви ползи, не само финансови, а и икономически ползи. Ние ги нямаме тези изходни данни, говоря за българската страна. Много трудно в момента се работи без тях и от там идва това забавяне, отделно липсата на капацитет и т.н.
Така, че ако правилно съм ви разбрал: „Джаспърс” са необходими, те са длъжни да го направят, но не те ще ни направят проектите. Ние ще ги направим и те ще ги одобрят. Благодаря Ви.

Госпожа Меглена Плугчиева: Една реплика само, господин председател. Радвам се, че се изяснихме, че сме на едно и също мнение за „Джаспърс”. По отношение на проектите, няма ги тук и не са сред нас тези, които са определяли приоритетите на Оперативната програма, така сме я наследили. Но едно мога да кажа, че България има крещяща нужда от тези проекти. И съответно всяка страна-членка е трябвало да направи упражнение – опит с предприсъединителните програми. Те затова се наричат предприсъединителни, за да се учи съответната страна за периода след влизане в Европейския съюз. ИСПА е такава програма, в сектор „Околна среда” и в сектор „Транспорт” тогава е трябвало да се упражняваме, да се учим и на база на този натрупан опит да стартираме много по-бързо и много по-успешно Оперативна програма „Транспорт” - там наистина са много тежки инфраструктурните проекти.
Има недостатъчен капацитет и опит по проектите, което коментирахме вече, но трябва да сме наясно, че не сме единствената страна, която се сблъсква с тези големи трудности. Не че това ни успокоява и трябва да ни успокоява, но затова сега е моментът и така с най-добро чувство го казвам, сега е моментът, защото аз в рамките на една година не успях да се преборя и тази програма да се направи, но това трябва да се направи, ако искаме да имаме проекти. А това, което каза господин Московски, ако сега не се направи и да има няколко готови проекта, както Комисията очаква, да влязат в пайп-лайн да чакат, за да може да стартират, и ако висим без проекти, ние парите няма да ги усвоим. Затова сега спешно трябва да се направи.

Господин Станислав Иванов: Не искам да ви репликирам, но просто това, което казахте, че сега е моментът да се направи, мисля, че не сте права, госпожо. Моментът беше преди няколко години. Сега сме много закъснели.

Господин Димчо Михалевски: Извинявам се, отървете се от чувството да търсите виновен. Казвам го съвсем добронамерено. Проблемът е ясен. Все пак имаме до 2015 година да ги договаряме, договарянето и 2015 харченето. Това обяснение не върши работа нито на вас, нито на нас, на никой от България. ОК, няма ги тези хора каза госпожа Плугчиева, няма ги. Не сте чули да се оправдаваме? Затова правим, да се мобилизират всички средства, хора, да можем да се докажем. Колеги, нямаме време. Ползата е обща.

Госпожа Меглена Плугчиева: Един приятелски съвет. Нарушихме протокола изобщо, като начин на работа..., не използвайте този израз „Правим всичко възможно”. Това една година го слушах - това не ни върши работа. И на вас не ви върши работа. Кажете конкретно, едно простичко нещо, ето това го преместваме от тук, тук, да се знае, че наистина е свършено. И затова, ето, господин Московски каза, поема ангажимента да възложите на външен изпълнител (outsourcing) специално по проектите. Всичко друго не го говорим. Говорим за основната, ключова тема, проектите, подготовката на проектите. Ако това го направите, да знаете, че сте направили страшно много и следващите, след вас ще се тупат в гърдите, както вие се тупате в гърдите за това, което е направено преди вас, но не го признавате, но това е чиста българска практика, халал да е. Въпросът е, че това, което вие ще направите, няма вие да успеете да му се радвате, ако освен не се сбъднат прогнозите на министър-председателя за 30 години управление. Пожелавам ви го от сърце, но въпросът е, че това наистина трябва сега, колкото и да е закъсняло, да се направи.

Председател Светлин Танчев: Това е добър момент да сложим точка. Мисля, че имаме широко съгласие, какво трябва да се направи. Каквото било, било. Така че от тук натам и вие осъзнавате, каква тежест наистина е пред всички.
Ако нямате повече въпроси или коментари, да благодарим на господин Московски и неговия екип за обстойното представяне на Оперативната програма и до нови срещи.


Колеги, имам само едно кратко изявление в точка Разни.

Миналият път отправихме едно запитване до Министерство на финансите относно ДДС-то за Програмата за развитие на селските райони. Имам вече отговор, който не съм успял да разпространя до останалите членове на Комисията, но ще се постарая в най-кратък срок и вие да го имате. С две думи ще ви перефразирам или ще ви прочета отговорът, който са ни дали.
В проектобюджета за 2010 година са включени средства за национално съфинансиране на изпълнението на Програма за развитие на селските райони 2007-2013 година, общо в размер на 119 млн. лева. В рамките на тази сума са предвидени и средства за възстановяване на ДДС на публичните бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони, без да са конкретизирани, тъй като размерът им зависи от обема на усвоените европейски средства за тази цел. При необходимост, в хода на изпълнението на държавния бюджет за 2010 година, допълнителни средства за тази цел могат да се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет.
По отношение на Фонд ФЛАГ, чийто предмет на дейност е възмездно заемно финансиране на обекти, на общинската инфраструктура, в проектобюджета за 2010 година, няма предвидени средства за неговото финансиране. Дружеството разполага с достатъчно средства, предоставени от държавния бюджет през 2008 и 2009 година, както и възможност за ползване на заемни средства по договор с Европейската банка за възстановяване и развитие.

Господин Димчо Михалевски: Отговорът е удовлетворителен по отношение на ДДС. Наистина, там има и друг текст, който им дава възможност в проекта за бюджет да се преструктурират средства от централния бюджет към Националния фонд, така че приемаме, че ДДС-то е решено.
По отношение на ФЛАГ искам само да запозная колегите. Ние направихме предложение между първо и второ четене и днес имах един разговор с господин Горанов по отношение на uомпесаторнния механизъм за общините. Тази тема я обсъждахме. Там има един такъв деликатен въпрос. Имало е някакво неразбиране за какво всъщност е компесаторният механизъм? Останало е впечатлението в новото ръководство на Министерство на финансите, че той генерира приход във ФЛАГ за издръжка на администрацията, което не е така. ФЛАГ има достатъчно малка администрация, с достатъчно малки разходи, които не зависят от това. Общите разходи на ФЛАГ, имайте предвид за издръжка, в годишен план са някъде от порядъка на 400 000 лева.
Тук обаче има нещо друго, за което моля за обща подкрепа. Да се опитаме да убедим Министерство на финансите, тъй като те имат проблем с разходните лимити и това е разбираемо, за следващата година и не могат да вкарат допълнителен ресурс за този компесаторен механизъм. Да се опитаме с общо решение и при дебата на второ четене да ги убедим да минат, т.нар. финансиране под черта, което не влияе на разходната част, т.е. те ресурс имат, днес го потвърди и г-н Горанов. За да може да капитализираме допълнително капитала на ФЛАГ. Има едни такива, малко сложни юридически правила, но са приложими. Просто, сложни от гледна точка на повечето време, което е необходимо те да субсидират лихвата и от там насетне да намаляват капитала.
Това е решение, колеги, защото в противен случай, ако остане, както е в момента, да няма никакво финансиране за този компесаторен механизъм, просто ще създадем голям проблем на общините. Това беше коментарът ми.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, господин Михалевски. Аз ви предлагам, ако искате, обобщено да го напишете това и ще го разпространя до останалите членове на Комисията, за да може всеки да е запознат с Вашето предложение.
Добре. Колеги, благодаря ви за времето, което отделихте. Пожелавам ви приятна вечер.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:


СВЕТЛИН ТАНЧЕВ