П Р О Т О К О Л

№ 16


На 8 декември 2009 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с

---

Дневен ред:


1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-49/25.11.2009 г. за потребителския кредит, внесен от Министерския съвет.

2. Изслушване на актуална информация от Министерството на финансите и Съвета за управление на средствата от ЕС към Министерски съвет относно:
• Статус на процеса по представяне и одобрение на Оценките за съответствие по Оперативните програми пред/от Европейската комисия;
• Извършването на разплащания по проектите, финансирани със средства от ЕС, до края на 2009 г.;
• Текущото състояние на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН);
• Статус и предстоящи стъпки по изпълнението на поетите ангажименти от срещата между министър-председателя на Република България, Ръководителите на Управляващите органи по ОП и представителите на НСОРБ, проведена на 24 ноември 2009 г. в Министерския съвет.

3. Представяне на Актуализацията на Националната програма за реформи на Република България (2008 г. – 2010 г.) за 2009 г., приета с Решение № 835/30.10.2009 г. на Министерския съвет.

4. Разни – среща с представители на Главна дирекция „Морски въпроси и рибарство” на Европейската комисия.


Към протокола се прилага списък на гостите и на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Светлин Танчев: Колеги, предлагам да започнем. Първо ще ви прочета дневния ред, да го гласуваме и след това преминаваме към същинската част.
Точка едно – Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-49/25.11.2009 г. за потребителския кредит, внесен от Министерския съвет. Точка две – Изслушване на актуална информация от Министерството на финансите и Съвета за управление на средствата от ЕС към Министерски съвет относно:
• Статус на процеса по представяне и одобрение на Оценките за съответствие по Оперативните програми пред/от Европейската комисия;
• Извършването на разплащания по проектите, финансирани със средства от ЕС, до края на 2009 година;
• Текущото състояние на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН);
• Статус и предстоящи стъпки по изпълнението на поетите ангажименти от срещата между министър-председателя на Република България, Ръководителите на Управляващите органи по Оперативни програми и представителите на Националното сдружение на общините в Република България, проведена на 24 ноември 2009 година в Министерския съвет.
Точка три – Представяне на Актуализацията на Националната програма за реформи на Република България (2008 – 2010 година) за 2009 година, която е приета с Решение № 835/30.10.2009 година на Министерския съвет.
В точка четири, Разни, тук ни предстои среща с представители на Главна дирекция „Морски въпроси и рибарство” на Европейската комисия.
Имате ли някакви предложения или забележки по така представения ви дневен ред. Няма. Предлагам, който е „за” да гласува. Против и въздържали се? Няма. Приемаме дневния ред и продължаваме напред.
По точка Едно.

1.Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-49/25.11.2009 г. за потребителския кредит, внесен от Министерския съвет.

Тук при нас днес са представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – г-н Евгени Ангелов, заместник-министър, Цвета Караилиева, експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите” и госпожа Людмила Пеовска, експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”. От страна на БНБ, при нас са г-н Венцислав Аспарухов, експерт и Иван Стоянов, юрист.
Предоставям думата на г-н Евгени Ангелов, от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма да ни запознае с проектозакона.

Заместник-министър Евгени Ангелов: Да, благодаря, господин председател. Проектът за нов Закон за потребителския кредит цели да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 48 на Общността относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива 87 102, като възприема принципа на максимална хармонизация.
Целта на законопроекта е да осигури максимална защита на потребителите при предоставяне на потребителски кредити чрез въвеждане на допълнителни правила по отношение на предоговорената и договорената информация, рекламата, правото на потребителя за предсрочно погасяване на кредита. И не на последно място, въвеждането в българското законодателство на изискването за оценка на кредитоспособността на потребителя и правото му на отказ от вече сключен договор за потребителски кредит.
Проектът за Закон за потребителския кредит ще се прилага за всички форми на потребителско кредитиране, с изключение на тези, които са изрично изключени от обхвата му.
Приложното поле на закона е разширено от 40 000 лева, който е бил досега лимитът, на 147 000 лева. Въвежда се и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит, който всеки кредитор, преди сключване на договор за потребителски кредит трябва да предостави на потребителя.
По този начин потребителите ще могат да сравняват по-лесно предлаганите им условия от кредитодавателите. Кредиторите се задължават да предоставят заем според договорената информация и екземпляр от проекта на договор за потребителски кредит.
С проектозакона всъщност се разширяват задължителните реквизита на договора за потребителски кредит. Разпоредбите на проектозакона предвиждат задължения за кредитора да оценява кредитоспособността на потребителя. За целта кредиторът ще трябва да извършва справка в Централния кредитен регистър на Българската народна банка или в друга база данни, използвана в България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Законопроектът съдържа изисквания към рекламата за потребителския кредит. Уредени са задължителните реквизити, която всяка реклама на потребителски кредит трябва да съдържа. Въвежда се задължение всяка писмена реклама, независимо от използваното средство за реклама, задължително да представя всички елементи с еднакъв размер на шрифта и те да се открояват по еднаква степен.
Законопроектът за първи път въвежда правото на отказ на потребителя от сключения договор за кредит. В рамките на 14 календарни дни потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за кредит. Потребителят връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на кредита, до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращане на кредитора на удовлетворение за упражняване на правото на отказ.
Разпоредбите на законопроекта предоставят правото на потребителя по всяко време да погаси изцяло или частично своите задължения по договора за кредит и кредиторът не може да откаже изпълнението на предсрочното погасяване. Също така се въвежда и задължението за кредитора да уведомява незабавно потребителя за всяка промяна в годишния лихвен процент, преди влизане в сила на такава промяна.
Разпоредбите на закона, свързани с предоставянето на предоговорената информация, с оценката на кредитоспособността на потребителя и по отношение на рекламата ще се прилагат и за ипотечни кредити.
В заключение следва да се отбележи, че приемането на проекта на Закон за потребителския кредит ще способства за насърчаване на отговорното кредитиране от страна на кредитодателите, а от друга страна ще допринесе за отговорното вземане на потребителски кредит, от потребителите, както и за пълното съответствие на българското законодателство с европейските нормативи.
Благодаря ви.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви и аз, господин Ангелов. Колеги, имате ли някакви въпроси, коментари? Заповядайте, господин Агов.

Господин Асен Агов: Един, единствен, малък въпрос. Вие съобщихте, че по всяко време може кредитополучателят да погаси кредита си. Трябва ли да плаща някаква наказателна лихва, ако поиска предсрочно да погаси кредита си? Защото каква ми е сметката, извинете ме, каква ми е сметката да си върна кредита, ако ще ме накажат да платя лихвата до края на заемния период?

Господин Цветан Цветанов: По принцип, при сключването на по-големи договори за закупуване на жилище и особено ако е фиксирана лихвата, такъв наказателен лихвен процент трябва да има. За потребителските кредити, в конкретния случай, как е регламентирано?

Председател Светлин Танчев: Само ще ви помоля за протокола да се представяте, когато вземате думата.

Госпожа Людмила Пеовска: Людмила Пеовска. Имате предвид 14-дневния срок ли, който е регламентиран?

Господин Асен Агов: Не, имам предвид текстът, който казва, че мога да си погася кредита, винаги когато пожелая, предсрочно.

Госпожа Людмила Пеовска: Да. В законопроекта, в чл. 32, ал. 4 е въведено, че при предсрочно погасяване на кредита, през период, в който лихвеният процент е фиксиран, кредиторът има право на справедливо обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита. Когато лихвеният процент е фиксиран, обезщетението на кредитора е регламентирано и то не може да бъде по-голямо от 1 на 100 от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от 1 година. Когато е по-малък от 1 година, обезщетението е 0.5 % от оставащото предсрочно погасена сума.

Господин Асен Агов: Чарджовете на банките и сега са такива. Ако искам да си погася потребителския кредит по-рано, ме чарджва банката пак толкова. Какъв е смисълът да правим такъв закон, ако не облекчим потребителите?

Господин Цветан Цветанов: Аз бих искал да вметна едно нещо. Ние сме тук да защитаваме преди всичко интересите на своите избиратели. Не се съмнявам, че този законопроект е съгласуван с част от кредитодателите, може би и с всички техни представители, но точно този момент, за който колегата Агов ви обърна внимание, не виждам, каква е разликата от сегашното положение.
И второто, което искам да ви попитам е по отношение на промяната на условията на кредита, т.е. на лихвения процент, на който ставаме свидетели постоянно. В момента, когато банките едностранно, противно на икономическата реалност, вдигат лихвените проценти по кредитите. В такъв случай, формално ако кредитополучателят не е съгласен, трябва да възстанови кредита и съответно договорът да бъде прекратен. В този случай, според нас, на лице е едно изнудване от кредитодателя към кредитополучателя, предвид на сегашната икономическа ситуация и обективната невъзможност на голяма част от хората, които ползват кредити да ги възстановят в някакви съкратени срокове, да ги върнат на банките, за да могат да излязат от това положение, в което ги поставят и банките, и икономическата ситуация.
Благодаря.

Заместник-министър Евгени Ангелов: Целта на законопроекта е да се уеднакви с новата европейска директива. За първи път кредитополучателят има право да се откаже от кредита в 14-дневен срок и да го погаси в 30-дневен срок. Това е едно голямо подобрение в условията, които кредитополучателите имат.
А що се отнася за лихвите на банките, както вече споменах, за фиксирани лихви, тъй като банката също има разноски да фиксира лихвата по кредит, те напълно разумно се аргументират, че това трябва да бъде заплатено при разваляне на такъв договор.
Иначе, за високите лихви, които в момента преобладават в България, всичките сме на едно мнение, че това твърдо е така и ние работим с банките да търсим варианти как тези лихвени проценти могат да паднат. Но също трябва да отчетем, че ресурсът, който банките ползват, също е драматично поскъпнал и това се вижда и в лихвите по депозити, които те предлагат.
Така, че с тях сме в момента в дискусия как може този лихвен процент да бъде намален в средносрочен план.

Председател Светлин Танчев: Заповядайте, господин Стоянов.

Господин Иван Стоянов: Аз съм Иван Стоянов от Българска Народна Банка, юрист. Относно въпроса на господин Агов за предсрочно погасяване - в тази част законът плътно следва директивата. Ще ми позволите да цитирам чл. 16 – Предсрочно погасяване. При предсрочно погасяване на кредита, кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуални разходи, свързани пряко с предсрочното погасяване на кредита, при условие, че предсрочното погасяване се извърши в период, за който и лихвеният процент е фиксиран. Това обезщетение не може да надхвърля 1 % от сумата на предсрочно погасения кредит, ако периодът между предсрочното погасяване и договорен от прекратяването на договора за кредит надхвърля 1 година. Ако периодът не надхвърля 1 година, обезщетението не може да надхвърли 0.5 % от сумата на предсрочно погасения кредит. Тоест, тези проценти, които вие чухте в проектозакона, следват пряко текста на директивата, която ние сме задължени да въведем.

Господин Димчо Михалевски: Може ли само един въпрос?

Председател Светлин Танчев: Да, заповядайте.

Господин Димчо Михалевски: Точно в тази връзка, извинявайте, господин председател. Целта на директивата, която искаме да въведем е да се даде предоговорна информация, достатъчно подробна, за да могат всички тези, които биха искали да ползват кредити, да са запознати.
Как, питам и вносителите, които защитават законопроекта, ако аз искам да получа кредит ще знам методиката, по която банката, която ще бъде евентуално мой кредитор, ще изчисли своето справедливо възнаграждение за предсрочно погасяване на кредит, който е с фиксиран лихвен процент?

Заместник-министър Евгени Ангелов: Само едно допълнение - когато кредитът не е фиксиран. В новият проектозакон изрично пише, че няма неустойки, но не се плаща лихвен процент, когато лихвата не е фиксирана. Така, че в такъв вариант, пак съществува разлика от сега действащия регламент. Също така, потребителите имат и избор между банки. Ако решат, че условията не ги удовлетворяват или трябва да бъдат по-различни, ние не можем да регламентираме абсолютно всяка дейност на банките по кредитодаването им. Но мислим, че този закон е доста голям напредък в сферата на защитаване на правата на потребителите.

Господин Димчо Михалевски: Аз се извинявам, но само ще направя една реплика. Зададох съвсем конкретен въпрос, на който разбира се, Вие не ми отговорихте. Според мен, тук е правото на законодателя да предпише правила, методики, по които банките да следват. Нищо не пречи те да си получат своя до 1 %, но да е ясно предварително как те ще изчислят тази справедлива цена за компенсирането им в следствие на предсрочното погасяване на кредита. Това заобикаляне не ни прави чест, като законодателен орган. И затова ние сме в правото си, както и колегата Цветанов каза, да защитаваме своите избиратели. Защото да речем, банките са защитили своя интерес в едни експертни консултации с вас, използвайки директивата и дебата, който е бил в Европейската комисия. Но ние трябва да защитим хората. Най-малкото за това да знаят предварително как банката ще изчислява, защото аз ще ви дам обратният пример – фиксиран лихвен процент, който примерно преди 2 – 3 години е бил 6 или 7 %, в момента цената на ресурса дори и достъпът, който може да бъде взет отвън, е много по-нисък. Може да има обратни рефлекси, в обратната посока, че банката печели. Така, че трябва да има прозрачност. Това е нашата претенция и въпрос към вас.

Господин Цветан Цветанов: Ако мога само да допълня? Мисля, че тези разходи по предсрочно прекратяване на кредита трябва да бъдат законодателно вменени на банките, да ги включат още при самото сключване на договора, на потребителя да е ясно, колко са точно разходите по предсрочно прекратяване. И това да бъдат реалните суми, които потребителят, евентуално би трябвало да плати.
А второто, което казахте, че в момента по плащането на лихвен процент не се дължи обезщетение, ще ви кажа, че това не е съвсем вярно. Повечето от банките продължават да санкционират своите кредитополучатели, в случай на предсрочно прекратяване на кредита и точно това трябва да бъде регулирано. Ние трябва да задължим банките да спазват закона, защото какъв е смисълът да правим закони, които не се спазват?
Благодаря ви.

Заместник-министър Евгени Ангелов: Текстът на новия закон регламентира точно това нещо. За фиксирани кредити процентите стават ясни – 1 и 0.5 %, а за нефиксирани кредити няма неустойки. Законодателно това вече става ясно. А как банките формират лихвите си, както и вие знаете, това е елемент на колко струва техния ресурс и рискът, по който те преценяват съответния клиент. Така, че това не може да бъде регламентирано под никаква форма. Единственото, което може да бъде направено, това е да бъде обяснено на кредитополучателите. Така, че аз мисля, че и досега как банките формират лихвите си е един открит процес, но аз в никакъв случай не искам да съм адвокат на банките, те могат сами да защитят интересът си.

Председател Светлин Танчев: Да, заповядайте.

Господин Венцислав Аспарухов: Благодаря Ви. Първо бих искал да кажа, че текстът за предсрочно погасяване е изцяло изискване на Европейския съюз. Единствено при кредитите с фиксиран лихвен процент ще бъде въведена такава такса в рамките на 0.5 – 1 %. Обаче трябва да имаме предвид, че тези кредити, които са с фиксиран лихвен процент, те са много малък процент от кредитите на българския пазар. Те са 2 – 3 %, т.е. незначителна част от кредитния пазар.
На второ място, искам да обърна внимание на съществената разлика на този текст, който е в сегашния законопроект от сега действащия закон. В текста е записано, че потребителят има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. В сега действащия закон текстът за намаляване на оставащите разходи отпадна. И банките, когато има предсрочно погасяване събират лихвата и таксата до края на периода. Те не начисляват такса за предсрочно погасяване, обаче продължават да събират лихвата и таксите, които са били предвидени по погасителен план до края на периода и в такъв случай се получава дори по-висок лихвен процент отколкото, ако имаше такса за предсрочно погасяване.
Така че вмъкването на тази част, намаляването на остатъка от лихвите и разходите, всъщност е в защита на потребителите и това нещо отпадна в сегашния, няма го в сегашния Закон за потребителския кредит. От това нещо се възползват и банките в момента. Както каза тук господинът, те по този начин всъщност събират лихви и такси до края на периода.

Господин Цветан Цветанов: Т.е., това го има в предлагания от Вас закон?

Господин Венцислав Аспарухов: Да, но отпадна с поправката, която беше на Минчо Христов, която беше направена през лятото. Този текст отпадна за намаляването на лихвите, съразмерното намаляване, в зависимост от остатъка на кредита. Така, че това е проблемът, единствено до фиксираните, тъй като единствено при тях се въвежда, а техният дял на пазара е почти незначителен. Всички банки са с плаващ лихвен процент, предоставят кредити.
Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Колеги, имате ли други коментари или въпроси? Заповядайте.

Господин Калоян Ганев: За протокола Калоян Ганев – Агенция за икономически анализи и прогнози.
Извинявайте, че искам думата, аз съм тук по друга точка от дневния ред, но няма как да не коментирам последните коментари във връзка с предсрочното погасяване на кредита.
Директивата казва ясно, че трябва да се заплаща до 1 % в единия случай и до 0.5 % в другия случай. Това, което обясниха колегите, означава, че ако се оставят така нещата, банките абсолютно задължително, винаги ще начисляват точно 1 % и точно 0.5 %. Ако липсват правила, по които да се изчисляват справедливо и обективно разходите, които са свързани с погасяването на кредита.
Така, че според мен, трябва да бъдат включени в договора или директно да има общи правила, по които всеки един договор да се ползва от тези правила, когато се съставя и се подписва от двете страни.

Господин Димчо Михалевски: Господин председател, може ли още една вметка, извинявам се? Уважаеми колеги, разбираме всички, че това изменение на закона е във връзка с въвеждането на изисквания по директива. В контекста и на влезлия в сила Лисабонски договор се казва, че ако националното законодателство може да бъде по-приложимо, по-ефективно и по-полезно, ние имаме право да изменим тези неща. И предложението, което коментираме и което съзрява да направим, е да намерим обективен текст, с който да задължим кредиторите, които и да са те, към договора да има правила на формиране на тези разходи, справедливи, но те да са ясни предварително. Те могат да бъдат като формула, могат да бъдат като някакви дадености по изпълнението, но те да бъдат ясни на кредитополучателя. И според мен, това ще е нашият принос в този закон. Иначе просто механично пренасяме едно изискване, а вие знаете, че най-наболелите реакции в нашето общество са точно в тази посока. И според мен, нека да се потрудим, ако трябва бързо експерти да се съберат, да измислят начин, да се консултират и с банките, какъв е възможния начин. Разбирам, че има елемент на банкова тайна как си събират ресурса, колко струва той, от къде го взимат. Ясно е това. Но все пак ние сме длъжни да бъдем честни и справедливи към към другата страна, която в крайна сметка обслужва тези кредити.

Господин Иван Стоянов: Само една забележка. Именно за да бъде максимално ясна информацията за потребителските кредити, законът в съответствие с директивата въвежда т.нар. стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация. Точно в този стандартен европейски формуляр, потребителят може да види всички условия, които му предоставя банката. И той има право на сравнимост, т.е. този стандартен европейски формуляр не се отнася само за България, а за всички държави-членки на Европейския съюз. Т.е., един потребител от България може да иска да получи и кредит от друга държава-членка и именно на този стандартен европейски формуляр той сравнява информацията за потребителския кредит.
Относно преддоговорената информация, т.е. преди да подпише договора, в закона има цяла глава, която урежда преддоговорената информация. Но най-важно за него от практическа гледна точка, защото може да не прочете закона, е този формуляр, който банката е длъжна да му предостави и който е унифициран пак в съответствие с изискванията на директивата. По този начин се получава една обективна сравнимост и една възможност за личен избор и при най-добри условия.

Господин Димчо Михалевски: Съгласен съм с вас. Само, че проблем ли е банките да дадат тази методология предварително в договора? Проблем ли е за банките?

Господин Иван Стоянов: Коя методология? Точно каква е Вашата препоръка, какво да направят банките, аз не можах да разбера?

Господин Димчо Михалевски: Значи банката да обясни на кредитополучателя по каква технология, формула, алгоритъм ще определи този до 1 % право на допълнителни разходи на предсрочно погасяване на потребителския кредит? Това е въпросът. Защото извинявам се, на колегата от Българска Народна Банка, но нали разбирате, че голяма част от българските кредитополучатели няма как да отидат да вземат кредит от Великобритания или от Испания, по обективни причини. Така, дори и да имат възможност да сравнят данните, а в тези данни, най-вероятно, както ми обяснявате за стандартния формуляр, ще има до 1 % и всичките, или някой ще даде до 0.9 %, но това не измества моя въпрос. Как определят тези разходи? Как?

Господин Цветан Цветанов: Извинявайте, но според мен, Европейската комисия не би имала нищо против, ако ние направим законодателно предложение, което да е в защита на потребителите до по-голяма степен, отколкото в момента действащия европейски регламент. Така, че пак повтаряме, ако в договорите, които се сключват първоначално, при получаването на кредити има, така да се каже, ясна формула или алгоритъм, както каза колегата, по която всеки един потребител, всеки един момент да може да си определи колко ще му струва прекратяването на кредита, а не това да зависи от субективното мнение на някой чиновник в някоя банка, това е най-добре за нашите потребители.
Благодаря.

Господин Асен Агов: Това е първо четене, нали така?

Председател Светлин Танчев: Да, да, точно така.

Заместник-министър Евгени Ангелов: Аз по принцип не виждам проблем банките, като искат 0.5 или 1 % да се обосноват. Това е съвсем разумно и мисля, че ако не е вътре под някаква форма, няма никакъв проблем да се добави.

Председател Светлин Танчев: Слушам Ви, господин Агов.

Господин Асен Агов: Очевидно изграждаме някакво съгласие по въпроса и тъй като това е първо четене на законопроекта, аз предлагам да го приемем по принцип, като бъде отразено в становището същността на дебата ни и след това, на второ четене, заедно с вносителите да се помисли за онези предложения, които ще отразят мненията изказани тук.

Председател Светлин Танчев: Да, аз виждам, че вече имаме някакво съгласие.

Господин Асен Агов: Точно така. Моето предложение е да гласуваме сега на първо четене законопроекта, а всички тези бележки да бъдат отразени в становището на Комисията, което ще гласуваме и с препоръката на второ четене да бъдат взети предвид. Съгласни ли сте с такова предложение?

Председател Светлин Танчев: Да. Добре, съгласни сме с това нещо. Нека да гласуваме. Който е „за”, нека да гласува. Против и въздържали се? Няма. Благодаря ви за вашето време и ви пожелавам хубав ден.

Заместник-министър Евгени Ангелов: Благодаря Ви и аз.

Председател Светлин Танчев: Колеги, преминаваме към точка втора:

2.Изслушване на актуална информация от Министерството на финансите и Съвета за управление на средствата от ЕС към Министерски съвет относно:
• Статус на процеса по представяне и одобрение на Оценките за съответствие по Оперативните програми пред/от Европейската комисия;
• Извършването на разплащания по проектите, финансирани със средства от ЕС, до края на 2009 г.;
• Текущото състояние на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН);
• Статус и предстоящи стъпки по изпълнението на поетите ангажименти от срещата между министър-председателя на Република България, Ръководителите на Управляващите органи по ОП и представителите на НСОРБ, проведена на 24 ноември 2009 г. в Министерския съвет.

Председател Светлин Танчев: При нас от Министерство на финансите, по точка две са: госпожа Силвия Инджова, директор на „Национален фонд”, госпожа Юлиана Николова, секретар на Съвета за управление на средствата от Европейския съюз към Министерски съвет”, госпожа Добринка Кръстева, директор на дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз” и господин Лазар Тодоров, директор на дирекция „Информация и системи за управление на средствата от Европейския съюз”. Също така, днес на това изслушване сме поканили и представители на Българската Стопанска Камара, Националното сдружение на общините, както вече казах и Българска Търговско-Промишлена палата.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.

Госпожа Меглена Плугчиева: На по-предишното заседание на Комисията, трябва да припомня коректно, че взехме решение на това изслушване да се появи вицепремиера и министър на финансите, господин Дянков и аз искам да попитам къде е министъра? И смятам, че парламентът и комисията не могат да бъдат подценявани и неглижирани. Темата е достатъчно важна, с национална значимост, още повече има съответните финансови измерения. Тук са поканени представители на всички ключови неправителствени организации, от сектора на бизнеса и затова смятам, че е нормално и задължително министърът да бъде тук. И бих искала да знам ще се появи ли или не?

Председател Светлин Танчев: Поканата беше отправена до господин Дянков. Аз лично нямам потвърждение ще дойде или не.
Госпожа Меглена Плугчиева: Аз се извинявам за репликата, господин председател, но трябва да сме наясно, че такава покана е задължение, когато се произнася от името на парламента, задължение към всички министри. И това не е покана тук, за да пием кафе заедно, а за да се върши сериозна работа и пред медиите и пред бизнеса да се направи отчет за изпълнението на програмите и още повече за един сериозен проблем, свързан с блокирането на средствата и с блокирането на разплащанията към всички бенефициенти.

Председател Светлин Танчев: Отбелязваме го за протокола и ще се постарая да стигне и до знанието на останалите, за да се гледа по-сериозно. Аз мисля, че и представителите, които са тук днес ще ни дадат също актуална информация. Госпожо Николова, заповядайте.

Госпожа Юлиана Николова: Добър ден на всички, преди това. По първата точка - Статус на процеса на предоставяне и одобрение на оценките за съответствие по Оперативните програми
Доколкото разбирам, утре имате още едно заседание по същата тема, ще имате много подробна информация там от самия одитен орган. Но ако ми позволите да ви запозная с това, което се случва, набързо без подробности.
Цялата драма с връщането на оценките - няма да минавам през нея. Само ще кажа, че в края на миналата седмица имахме мониторингова мисия на одитните звена в Генерална дирекция „Заетост” и Генерална дирекция „Регионална политика”, която отчиташе напредъка по констатациите във върнатите оценки от миналия път. Тази мониторингова мисия направи оценка на капацитета на одитния орган и подобренията и изпълнението на Информационната система за управление и мониторинг. Освен срещите, които направи, направи и две специални срещи по отношение на ИСУН в Управляващия орган на Оперативна програма „Конкурентоспособност” и в Управляващия орган Оперативна програма „Човешки ресурси”.
В заключителната среща казаха, без да са официални, че блокиращите констатации от предишните мисии, според тях са отстранени. От началото на седмицата, както и предишния път ви информирах, решено беше одитният орган да не бъде притискан и да бъде оставен да вземе решение кога да предостави оценките за съответствие - когато има достатъчна степен на увереност, че те няма да бъдат връщани повече.
От понеделник започна предоставянето на проектодокладите за оценка на съответствие на Оперативните програми. Тази седмица е времето, през което Управляващите органи ще четат констатациите и ще реагират по тях. След съответното време да бъдат изпращани в Европейската комисия.
Общо-взето, това е картината. Утре ще получите много по-подробна информация за процеса.

Заместник-председател Меглена Плугчиева: Госпожо Николова, благодаря. Може би е добре, преди да дам думата за въпроси на колегите, да кажете все пак, има те ли някакъв вътрешен срок, който сте си поставили, в който ще бъдат изпратени оценките за съответствие?

Госпожа Юлиана Николова: Пак казвам, този път решихме да подходим по друг начин, да оставим Одитния орган да прецени. Така или иначе в края на миналата седмица, след мониторинговата мисия, ние направихме една среща и срокът, който сме си поставили, е преди Коледа, оценките да бъдат изпратени.

Заместник-председател Меглена Плугчиева: Благодаря Ви. Членовете на комисията имат думата за въпроси, за коментари. Преди това да попитам утре какво по-подробно ще разглеждаме, по същата точка?

Госпожа Юлиана Николова: Много страници информация.

Заместник-председател Меглена Плугчиева: И се надяваме да не я получим в последния момент.

Госпожа Юлиана Николова: Според мен, вече сте я получили. Не знам.

Заместник-председател Меглена Плугчиева: Господин Агов има думата.

Господин Асен Агов: Госпожо председател. Благодаря Ви. Аз мисля, че трябва да отчетем усилията на хората от администрацията. Очевидно при завареното положение, което са имали, сроковете, в които работят са изключително съкратени. Трябва да си дадем сметка за това. И самият факт, че ние контролираме много изкъсо тяхната работа, слушаме ги вече за втори или за трети път в комисията, според мен, нашият натиск, оказан върху тях, дава своите резултати. Мисля, че е и правилен подходът, който са избрали. В крайна сметка, целта е да се свърши работа, а не просто да се гонят срокове и след това отново да бъдат връщани за доразработка Оперативните програми.
От тази гледна точка, аз ще предложа комисията да приеме за сведение, не е необходима нашата санкция, да приеме за сведение работата на Одитния орган и на Оперативните програми и тогава, когато те са напълно готови, утре очевидно ще получим още информация, да чуем и политическите заключения на министъра на финансите. Не можем да очакваме сега министърът на финансите точно в този момент да се произнесе с едно крайно политическо становище по този въпрос.
Във всеки случай обаче, моето предложение е, приемайки за сведение, всеки да направи и препоръка. В момента, когато са готови с всичките тези дейности, да дойде министърът на финансите тук и да заяви своето политическо становище как от тук нататък ще работим, какво ще се прави и пр. За мен работата е удовлетворителна, не налагам мнението си на комисията и смятам, че е редно да се отнесем с необходимото положително становище към свършената до тук работа.

Заместник-председател Меглена Плугчиева: Само да довърша и ще поеме председателят. Колега Агов, само трябва да припомня, че основната тема, която днес трябваше да разглеждаме, беше свързана с блокирането на разплащанията на средствата от страна на Националния фонд към всички бенефициенти и оплакванията, които бяха постъпили от различните групи бенефициенти, разбирайте Сдружението на общините, бизнесът в различните му измерения. И това беше основната тема, която днес трябваше да бъде обсъждана, да бъде представена съответната информация и да бъде даден отговор на този въпрос, защото хората са притиснати, не могат да разплащат, попадат в задлъжнялост и тази цялата верижна реакция, без да влизам в повече детайли.
Предлагам, преди господин председателят да поеме по-нататъшното водене на заседанието, към госпожа Николова, да изслушаме и всички останали подточки, които са предвидени и тогава да ги дискутираме, защото иначе така на парче се губи общата картина. Имам предвид, така както е дадена информацията или е предвидена да се даде, за разплащанията на проектите, състоянието по ИСУН и съответно статусът и предстоящите стъпки за изпълнение на поетите ангажименти от последната среща с министър-председателя. Самият факт, че напрежението ескалира и се стигна до там, че да се прави среща с министър-председателя и той да разпорежда втора среща, която предстои да се проведе на 15 декември, говори че има сериозен проблем, след като стига до министър-председателя. Или пък другото тълкувание остава, всички въпроси трябва да стигнат до министър-председателя, за да бъдат решени.
Не ми се иска да стигам до това заключение, затова разчитам сега да чуем подробната информация и ... Да?

Госпожа Юлиана Николова: Само ако ми позволите по първа точка, втората ще помоля госпожа Инджова да ви даде информация.

Господин Асен Агов: Само една реплика към госпожа Плугчиева. Господин председателю, без да искам да изпадам в спорове с госпожа Плугчиева, аз смятам, че беше абсолютно уместно временно да бъде спряно плащането по тези програми. И това е становището на нашата парламентарна група. След като не е направен оглед и разплащанията да се извършат така на доверие, просто ми се струваше една политическа авантюра.
Разбира се, създаде се напрежение. Абсолютно съм съгласен с тези констатации, които направи госпожа Плугчиева. Но в същото време, няма как, без да се огледат абсолютно всички програми да се продължат плащанията, да се види кое е целесъобразно и кое не е целесъобразно. Аз няма да давам примери, защото не е моментът сега, но виждам, че са правени договори за обществени поръчки, които изглеждат неразумно скъпи. И стана дума за това нещо. Просто, както се изразихме в предишната точка, несправедливо скъпи. И няма как, вероятно повечето от поръчките са изпълнени добросъвестно но има и такива, за които споменах преди малко.
И от тази гледна точка, според мен, нека да изслушаме, съгласен съм тук с Вашето предложение, да изслушаме и директора на Одитната служба и тогава вече да си направим изводите. Нямаше как да не се премине през тази болезнена стъпка.

Госпожа Юлиана Николова: Ако ми позволите, извинявайте, грешката е изключително моя. Толкова свикнахме с процеса, че пропуснах да кажа, какво беше свършено, за да се стигне до тези мониторингови мисии. Бяха въведени всички проекти, всички проектни предложения в системата ИСУН, бяха сертифицирани разходите и бяха уравнени тези разходи от ИСУН със счетоводната система на Министерство на финансите, което предизвика известно забавяне в плащанията. Това е много съществена работа. Аз толкова свикнах да обяснявам на колегите, че просто забравих да подчертая, грешката е изключително моя, че колегите свършиха огромно количество работа - въведоха изключителен брой проекти в системата, през системата бяха издадени сертификатите, те бяха засечени. Това беше една от проверките, които направиха мониторинговата мисия, идваща от Брюксел. Това създаде известно напрежение и забавяне в плащанията в края на октомври и началото на ноември.

Председател Светлин Танчев: Госпожо Инджова, заповядайте.

Госпожа Силвия Инджова: Силвия Инджова, директор на дирекция „Национален фонд”. Аз мисля, че тук моето изказване ще бъде продължение на това, което беше казано. Трябва да разграничим плащанията по отделните финансови инструменти, които се управляват чрез Дирекция „Национален фонд”, действащ като съкровищен орган за средствата от Европейския съюз.
На първо място ще говорим за Оперативните програми. Безспорен факт е, че в двете оценки за съответствие, които бяха изготвени и представени на Европейската комисия, когато Одитният орган ни питаше сравнена ли е информацията с ИСУН и това беше задължителна контрола, задължително поле в доклада, отговорът от страна на Управляващите органи беше – не, информацията не е въведена, защото имаме технически проблеми. Когато въпросът беше задаван към Сертифициращия орган и органът отговорен за разплащанията, отговорът беше – не, защото няма такава функционалност. Именно това и всички подобни въпроси, свързани с плащанията и със сертифициране на разходите, бяха едни от блокиращите констатации на Одитния орган по отношение на оценките за съответствие, което наложи да вземем решение, че ако искаме да имаме този път оценка, която да не бъде връщана, трябва да имаме всички данни в ИСУН, без изключение и ние в нашите контролни листове да попълним и да отбележим, че сме сравнили и проверили тази информация на среща. Като орган, който стои най-високо в пирамидата и с който съм извоювала доверието на Европейската комисия, не в личен план, а в институционален план, не можеше и да помислим да си позволим да имаме поредна такава констатация. Ние и преди сме имали много коментари, но сме приемали, че всичко още малко и ще бъде въведено, още малко и ще бъде направено. Изискваше технологично време.
Решихме, заедно с Управляващия орган, че е дошъл моментът, в който повече не можем да отлагаме. И в тази връзка, да, имаше спиране на плащанията по Оперативните програми. Като единственото условие беше, за да бъдат възстановени плащанията, всичко да е въведено в ИСУН. Аз не съм отговорното лице за ИСУН и помолих моите служители да ми подготвят информация какви са проблемите и несъответствията, които сме срещали по време на този проточил се повече от очакваното време период и проблемите са множество. Като започнем от най-дребния – технически, във връзка със закръгленията. Това наложи да помолим разработчика да доработи, да свърши определена работа, за да имаме унифициран подход. Като се мине през въвеждане на информацията със задна дата, което се оказа, че ако сме сбъркали петия по ред запис и сме въвели вече сто, трябва да изтрием от пет до сто и да въведем отново.
За съжаление, наистина колегите в Управляващия орган и Междинните звена имаха изключително тежка работа. Да не говорим, че това е Информационна система, която те трябваше да опознаят само и единствено чрез практиката. Да, има хелп деск, има колеги, които непрекъснато им помагат, но това също създаде определени проблеми. Оказа се, че всеки Управляващ орган е вземал през годините съответното решение какво да прави при определена ситуация. Един е подавал нулев сертификат, друг е решавал, че като му го върнем за корекция, той ще издаде нов, разпореден номер. За съжаление се оказа, че добрите принципи за финансово управление и контрол могат да го приемат, но една Информационна система е фиксирана – не може да го приеме.
И по този повод стигнахме до сравнително по-дълъг период от очакваните две седмици, времето, което ще им отнеме да въведат тази информация. Мога да ви кажа, че към днешна дата, всъщност към датата на Одитната мисия, към Мониторинговата мисия, всички Управляващи органи бяха въвели информацията.
Ще ме попитате всичко ли е изчистено? Не, уважаеми дами и господа, има още несъответствия, но те са обяснени, което беше нашата цел. С писмен порядък да се обясни от къде идват различията, какви са те и именно това беше и съветът на колегите от Европейската комисия. Ще има проблеми, но те трябва да бъдат добре документирани.
Това, което мога да кажа е, че към днешна дата са удовлетворени абсолютно всички искания на Управляващите органи и са заредени лимити в Системата за електронни разплащания „СЕБРА”, която се ползва за целите на Оперативните програми. В момента има заложен лимит от 304 077 000 лева по Оперативните програми за всички отправени молби до 2 декември. Така, че даваме си сметка, че имаше напрежение. Не, не беше необходимо да имаме среща при премиера, за да се отпуснат плащанията, защото дори и тогава, ако те не бяха въвели данните, повярвайте ми, нямаше да има сила, която да може да ме накара да се подпиша, че данните ги има, а тях всъщност да ги няма. Така са ни устроени системите.
По отношение на останалите инструменти, които са под наше управление, ще кажа, че Програма САПАРД и Програма ИСПА никога, по никакъв повод не са спирани. Напротив, дори съм готова с информация за Програма САПАРД, как се движим и какво става с нея. Условно беше казано, че 7 декември е последния ден за заявка на средства към „Национален фонд”, за да можем до 23 декември да подготвим декларацията, с която да поискаме средствата да ни бъдат възстановени. Такива са условията на правилата, това са правилата на Програмата и ние трябва да ги спазим.
По отношение на ИСПА вече го казах. Обръщам тук внимание, че средствата за разлика от всички други инструменти се предоставят на четиримесечие. Водим се от условията на Програмата, така както са тръгнали от началото на нейното стартиране – 2000 година. В периода те имаха лимити до 30 септември, които се прекратяват, за целите на добро равнение на информацията. Някои бяха удължени по молба на Управляващите органи до 5 октомври, което не е практика, само и само да бъдат удовлетворени всички искания, след което се правеха нови искания за средства и същите са удовлетворени в пълнота.
Остава Програма ФАР, за която ще кажа, че ние нямаме средства от Европейската комисия. Факт е, че преди 3 дена бях в Европейската комисия, имах възможност да разговарям и колегите много усърдно гледат в момента нашите искания за средства. Факт е, че диалогът коренно се е променил и казаха, кажи кое да почнем първо от така заявените 11 искания за средства на стойност 64 млн. евро. Факт е, че са кооперативни, но ние все още свежи пари нямаме. И за нас това създава изключителен проблем. Въпреки всичко, исканията на Изпълнителните агенции се удовлетворяват и средства се осигуряват от държавния бюджет, за да могат те да бъдат изпълнени. Искам да обърна внимание, че тук говорим и за проектите, т.нар. „туининг проекти”. Вече 4 месец Европейската комисия не ни превежда средства, като обясненията в мълчалив порядък са, защото са чакали да видят какво ще стане, какво решение ще се вземе. Факт е, че след вдигане на мярката, вече имаме такъв променен подход в работните ни взаимоотношения.
По ШЕНГЕН, обръщам внимание, плащанията не са спирани. Пред мен държа информация, какво е заявено и какво е платено от Управляващите органи.
В заключение ще кажа, че към днешна дата са одобрени и отпуснати средства под формата на лимити на обща стойност 808 млн. лева, което бих обобщила, че по никакъв начин, ако ние не бяхме готови това да го направим и не бяха други причините за временното прекратяване на плащанията, тогава можеше да се говори, че видиш ли, гоним да постигнем фискалната цел. Не, имаме средства, с изключение на Програма ФАР, но и там ще се постараем да се справим и да няма просрочени плащания, поради неодобрение от името на Национален фонд.
Ако имаме забавяния по други причини, поради неизпълнение от страна на изпълнителите или проблеми във верифициране на разхода, в най-общ смисъл на думата, тогава вече нещата трябва да се погледнат за всеки отделен случай.
Аз ви благодаря и съм готова да отговарям на въпроси. Но още веднъж обръщам внимание, не може да се говори за блокиране на плащанията самоцелно. Не, ние имахме определена цел и аз ви уверявам, че тя е постигната.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, госпожо Инджова. Аз искам да благодаря на екипа на Националния фонд и Министерството на финансите за професионалното отношение към проблематиката относно предоставяне на информацията. Винаги сте били много коректни. Не само, че информацията е била навременна, но е била и много качествена. Така, че сме абсолютно удовлетворени от това, което вие ни предоставяте. Да, заповядайте.

Господин Цветан Цветанов: Уважаеми колеги. Уважаеми гости. Имам такъв въпрос към вас, специално за Програма ФАР, а предполагам, че проблемът не е само там. По отношение на сертификацията. В Правилника или в Приложението към изискванията за сертификация е казано, че тя трябва да бъде извършена от Европейския сертифициращ орган. Въпросът ми е какво означава това – Норвежки, Швейцарски или Сръбски сертифициращ орган, Европейски ли са по смисъла на това изискване, първо? И второ, забележката ми отново по отношение работата на Междинните звена, защото имам сигнал, че междинните звена приемат проекти, които разписват и ги изпращат тук при вас, примерно, 3 месеца преди приключване срокът на договора, а след това няма становище от София по отношение на оценката на изпълнение на изискванията на проектите по договора. И когато наближи или мине срокът за изпълнение на договора, започват да се връщат забележки и средствата по Проекта стават изискуеми.
Според мен, липсата на ясни правила води до възможност за двузначно тълкуване на разпоредбите, от там създаване на предпоставка за различни злоупотреби, както в Междинните звена, така и тук в администрацията, когато стане въпрос за оценка на съответствието.
Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Благодаря. Госпожо Плугчиева, заповядайте.

Госпожа Меглена Плугчиева: Благодаря. Аз имам един въпрос към Силвия Инджова, касае САПАРД и средствата, които бяха освободени в началото на месец септември. Програмата завършва на 31 декември, даже ако не греша, средата на месеца ще трябва да се прекрати с разплащанията. Въпросът ми е, колко от възстановените средства, като процент и като фактически обем са изплатени и може ли да очакваме, че на 100 % ще бъдат разплатени средствата от Фонд „Земеделие” към бенефициентите?

Председател Светлин Танчев: Благодаря. Другата седмица плануваме да изслушаме господин Найденов, министър на земеделието и храните относно Програма САПАРД в детайли, така че тогава ще получим повече информация.

Госпожа Силвия Инджова: Благодаря Ви. Да, намираме се във финалния етап и аз разполагам с не окончателни данни, макар, че тези, които са постъпили при нас към този момент, трябва да са коректните и верните.
Нашата оценка е, че не бихме били в състояние да изплатим като страна ангажиментите, които имаме към бенефициентите със средства по Програма САПАРД. Основната група от неудовлетворени бенефициенти е онази, която все още проектите им по един или по друг повод са обект на разследване от служби, т.нар. съдебни власти, Прокуратура, ДАНС, МВР, свързани със злоупотреби и измами. Аз също участвах в работна среща с всички органи, на която се дискутираха детайли и се търсеше възможно най-доброто решение - към последната възможна дата, всичко, което е приключило във фаза и няма, условно казано, тежести, да бъде изплатено със средства по Програма САПАРД.
Въпреки всичко, знаете, че винаги сме настроени доста консервативно. Нашата позиция, специално на компетентен орган по Програма САПАРД, е да не поемаме повече от позволените рискове, да изплащаме нещо, без да са завършили всички проверки. Защото, бих казала, да, Програма САПАРД свършва. Да, най-вероятно аз повече няма да се занимавам с това, но за нас е важен авторитетът, който вече се е постигнал и доверието, което има, специално по отношение на Програмата за развитие на селските райони.
Така, че има една група от проекти, за не малка стойност, последните неофициални данни при мен, мога да ви ги кажа, са от порядъка на 25 млн. лева, които са обект на проверки, включително на ОЛАФ, които още не са се произнесли, продължават ли проверките по тях, какво ще стане и т.н.
В този ред на мисли, ще имаме проекти, които не са изплатени и не могат да бъдат изплатени със средства по Програма САПАРД. Факт е, че има и една група проекти, по които в повечето случаи са потърпевши общините. При тях към определен момент, това е основно пролетта и лятото на тази година, след проверка на Агенцията за държава и финансова инспекция, са установени нарушения на нормативната уредба, приложена при провеждане на обществената поръчка, за сключване на договор за строителство и надзор.
Към този момент решението на Държавен фонд „Земеделие” е, при такава констатация целият проект да бъде счетен за нередност. И целият проект, без изключение, в целостта му, включително, ако има свое собствено финансиране. Много късно, след като новото ръководство на Одитния орган, който за целите на Програма САПАРД се явява серитифициращ орган, преразгледа тотално позицията и предложи след доста тежки дискусии с Европейската комисия да се приложи подходът на финансови корекции и да категоризира слабостите. От много тежки, за които 100 % не може да се признае помощта, до такива с 5 %, защото липсва някакъв документ или нещо към определен момент не е свършено. Един пример - кметът казал, че не иска банкова гаранция за добро изпълнение. Това е нарушение, защото тя е изискуема по закон. След проверката веднага е издадена такава банкова гаранция, проектът е завършен успешно, имаме приет път или поставени тръби, т.е. имаме добро изпълнение, но имаме и нарушение на правилата. Изключително болезнен процес. Държавен фонд „Земеделие” преразгледа своята политика и предложи и акредитира такава процедура, която ние я одобрихме, препратихме я към Европейската комисия, всички договори да се преразгледат. Факт е, че това беше и направено.
Друг е моментът, че след като се наложи тази финансова корекция и се следват вече утвърждавани с времето и прилагани правила, инвестицията, като финансово изражение, попада като допустимост на разходите под 50 %. Тук аз изнасям само факти пред вас, без да коментирам решенията доколко те, попадайки под тези 50 %, всъщност не могат да бъдат платени със средства по Програма САПАРД. Имахме разговор при госпожа Юлиана Николова с представители на общините и помолихме ръководството на Държавен фонд „Земеделие” да преразгледа отново. Лично аз считам, че можем да имаме оценка, която да не е докрай обективна и да бъде взета и друга. И така да минем дори 52 %, което е различно и можем да си платим въпросната субсидия по Програма САПАРД.
Така, че имаме и такава категория, за която ни е изключително тъжно, че няма да можем да се възползваме от Програма САПАРД и ще трябва да мобилизираме държавни средства в следващата бюджетна година, за да можем да се разплатим с коректно изпълнените проекти в частта, която е била поета като ангажимент от Държавен фонд „Земеделие”. Факт е, че имаме 9 или 11 общини, които повече от 1 година не можаха да намерят никакво решение. Ние, а някои от тук присъстващите, знаем за дългата история по този въпрос - да намерят финансиране, когато цените са обявени по цени 2004 година, провеждани са обществени поръчки в период 2007-2008 г., цените бяха нараснали значително и ефектът е значителен финансов ресурс, казвам значителен, в условията на финансова криза. Иначе ефектът, който има върху икономиката, не е толкова голям и всъщност ние трябва да намерим решение и по този въпрос.
Така, че госпожо Плугчиева, това е една песимистична оценка, че в края на изпълнението на Програма САПАРД ще имаме между 70 и 75 % изпълнение на Програмата реално. Тук си позволявам да кажа тази цифра със съжаление, защото Програмата имаше период на много добро изпълнение и се вижда как след годишно финансово споразумение 2004 г., което се изпълняваше до 2007 година, имаме пълно усвояване на средствата. Да, ще отворим скоба, беше ни удължавано всеки път годишното финансово споразумение, но след това имаме значителна загуба на средства, което е безспорен факт, но виждаме и силно намаляване на изплащането по вече реално сключени договори. Аз съм убедена, че колегите от Държавен фонд „Земеделие” ще седнат и ще направят много детайлен анализ и поуките, които трябва да се вземат за Програмата за развитие на селските райони. Ние всички сме на мнение, че това е изключително необходимо и по-скоро е задължение отколкото необходимост, защото иначе бихме имали същите проблеми по голямата Програма, което не можем да си го позволим.
Само мога да ви кажа, че за последния месец по Програма САПАРД, заявените средства са на обща стойност 53 млн. лева, което сравнено с предходните месеци от порядъка на 15 – 20 млн. лева се вижда, че наистина колегите се постараха да процедират голямо количество заявки за плащане и те да бъдат удовлетворени.
На въпроса за Програма ФАР. В момента не разполагам с такава информация, но тъй като говорихте за междинни звена, а ние по ФАР имаме междинно звено само с териториални служби, само по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, може би е такъв случаят, при грантовите схеми се изисква финансовия отчет да бъде заверен от сертифициран одитор. И тук сега аз говоря без да разполагам с документи, не мога да кажа, какви трябва да са - европейски, норвежки или други, но трябва да е сетифициран одитор.

Господин Цветан Цветанов: Записано е „европейски”. Въпросът е точно такъв, дали швейцарските, норвежките са европейски?

Госпожа Силвия Инджова: Ако така е записано, така трябва да го изпълним и ако има неяснота, какъв да е произхода на този одитор, въпросът трябва да бъде отправен към този, с който е сключен договора, защото това е в условията на договора. Но въпреки всичко, целта е да е сертифициран по стандарти на одитор и да даде своето мнение дали правилно, коректно е съставен отчета и правилно са включени разходите в самия отчет.
На Вашия въпрос за Междинното звено - това изцяло попада в организацията и отговорностите на изпълнителните агенции и техния ръководител програма. Като орган, упражняващ надзор върху дейността на изпълнителните агенции, не толерирам по никакъв начин забавяния повече от общоприетото.
Управляващият орган трябва да издаде писмо, да се подпише и да каже, верифицираме ви точно тези разходи и да ги изпише като елементи, за да може и бенефициентът да има своята сигурност, какво е верифицирано, какво му е потвърдено. Искаме максимална прозрачност и навременно осведомяване на бенефициента за състоянието и набавянето на допълнителни документи, ако това се налага.

Председател Светлин Танчев: Благодаря. Заповядайте, госпожо Плугчиева.

Госпожа Меглена Плугчиева: Имам един допълнителен въпрос към госпожа Инджова. 25 млн.евро или лева? Лева?

Госпожа Силвия Инджова: Госпожо Плугчиева, тази сума беше към петък и колегите заедно с разследващите органи останаха да доуточняват. Искрено се надявам тя да намалява.

Госпожа Меглена Плугчиева: Аз предлагам на заседанието, на което е поканен министър Найденов, задължително и с ръководството на Фонд „Земеделие” и Националния фонд, да се чуят позициите на двете институции. И ще си позволя да изряза на глас огорчението си от действията на Фонд „Земеделие”, когато някой се пише по-католик от папата, в случая по-ОЛАФ от ОЛАФ, достигаме до този резултат.
Аз благодаря на госпожа Инджова за съдействието и благодарение на нейния професионализъм и компетентност, все пак е направен максимумът.

Госпожа Силвия Инджова: Ако има възможност още другия понеделник да платят и те кажат, ние сме готови, макар, че имаме тогава риск да не успеят да подготвят коректно информацията в заявката и отново, хем да сме ги платили, хем да не можем да ги заявим, което значи, че ние не сме ги платили. Но факт е, че и в този момент от страна на Генерална дирекция „Земеделие” имаме пълно разбиране и те удовлетворяват наши двуседмични заявки за плащане в изключително кратки срокове. Те също си дават сметка, че дълго време не получавахме средства и затова сега имаме съдействие и от тяхна страна. Същото е и за Генерална дирекция „Регионално развитие”, които ако нормално плащаха средствата след двумесечен преглед, сега ги пратиха след 20-дневен преглед. Просто беше наистина кооперативно, за което сме много доволни.

Председател Светлин Танчев: Аз също искам да изкажа едно поздравление към целия екип и на госпожа Николова също. Вече ИСУН функционира, а всички знаем това какъв проблем беше. И всички виждаме какъв голям обем от работа е свършена, за да се вкара цялата тази информация. Защото това наистина беше един основен „препъни камък”. Така, че поздравления за това.
Сега, колеги относно срещата на 24 ноември при премиера. Всички имате проект на протокола от самата среща. Вече има ли някакви корекции по него? Няма засега. Това е фактически и официалното, което всички вие имате. Госпожа Инджова доста подробно ни запозна с детайлите и цифрите. Искам само да попитам и госпожа Николова, имаше някои допълнителни неща, като например на 2 декември трябваше да има една среща, заедно с НАП относно ДДС-то? Програма САПАРД я отметнахме. Също така, трябваше да има и една среща с Фонд ФЛАГ. Какво се случва, да ни кажете с няколко думи, дали има някаква яснота по тези няколко въпроса, които са малко по-странични, но мисля че са интересни за членовете на комисията.

Госпожа Юлиана Николова: Срещата не беше предизвикана от общините по повод Оперативните програми. Първата среща при премиера, доколкото знам, беше предизвикана по повод бюджета и редовната дискусия на правителството с общините преди дискусиите по бюджета в пленарната зала. От тази среща възникна предложение общините да се срещат с управляващите органи и бяхме помолени да организираме тази среща. Организирахме я в рамките на 48 часа. Мога да уверя госпожа Плугчиева, че не се очакваше премиерът да присъства на тази среща, т.е. за всички присъстващи там неговото присъствие беше изненада. Но това, което се случи, е не да планираме втора среща. Разбрахме се управляващите органи да се срещат с представители на общините един път месечно, в случая първият вторник на месеца, но самите общини помолиха да я направим на 15-ти, за да имаме известна степен на завършеност на процеса на разплащанията по САПАРД. И тогава да вървим нататък.
Мога да кажа, че плащанията към общините, така както бяха поети ангажиментите, бяха разплатени. На срещата, която се проведе в моя кабинет с общините по САПАРД и онези блокирани пари, когато сме се правили на по-католици от папата, даде своя резултат. Останаха 7 общини, за които помолихме още веднъж да прегледат проектите, но от всичките много общини, минимизирахме, както се казва, това, което можа да се направи. Планирана е втора среща в НАП и тя е по отношение на ДДС и хармонизацията по-скоро. Простият език на инструкциите по отношение на ДДС и Програмата за селските райони. Оказа се, че не е толкова просто да се направи на прост език тази сложна материя, като Закона за ДДС, но така или иначе там имаме развитие.
Беше проведена среща по ФЛАГ, но госпожа Чавдарова може по-добре да каже. Там бяха постигнати съгласие 5 % собствено финансиране да бъде по време на целия проект. Така, че предложенията да се дадат най-накрая, може да създаде сериозни трудности. Опцията да е по-гъвкава беше по-добре. Мисля, че друго засега нямаме по тази среща.
Хубавото е, че не говори всяка община сама за себе си. Предварително са упълномощили един от кметовете, който излага проблемите на общините Оперативна програма по Оперативна програма. Така, че отмятаме проблем по проблем и мисля, че работата върви добре.

Председател Светлин Танчев: Хубаво ще е този представител и на нас да ни съобщите кой е за да може и тук да представлява тези общини.

Госпожа Юлиана Николова: На всяка среща той е различен.

Председател Светлин Танчев: Добре.

Госпожа Юлиана Николова: Сега на срещата на 15-ти не знаем кой ще бъде, но срещата е на15-ти от 14.00 часа, Гранитна зала, за ваша информация.

Председател Светлин Танчев: Тук днес има представители и на браншови организации. Вие имате ли някакви въпроси или коментари относно казаното до тук?

Господин Камен Колев: Камен Колев се казвам, от Българска Стопанска Камара, заместник-председател съм. Само един въпрос искам да поставя, който ми се струва изключително важен за бизнеса, в усвояването на евросредствата и то предимно по Програма „Конкурентоспособност”. Вече стана въпрос, за общините има ФЛАГ, Гаранционен фонд, който със сигурност изпълнява много добри функции по отношение на достъпа до финансиране, но основният проблем, с който се сблъскват фирмите, които даже, печелейки проекти, е намирането на финансиране.
Ние отчитаме изпълнението на програмите по сключени договори. Но аз съм сигурен, че тези договори, ако договорим за 100 % накрая сигурно 50 % ще са изпълнени от тези договори, т.е. не трябва да ни успокоява това, че са договорени някакви средства, процесът се движи и т.н.
Къде е проблемът? Проблемът е, че в момента е криза. Резултатите на фирмите, включително и тези, които печелят проекти, са паднали и като реализация, и като поръчките, включително оборот, печалби и т.н. Тоест, те стават неатрактивни по отношение на достъп до банково финансиране, т.е. проблемът не е в лихвите само. Това, което се спори в момента е проблем не е в лихвите, даже и да са по-високи. Въпросът е, че банките отказват да финансират. Това, че проектът е одобрен, т.е. фирмата кандидатства за финансиране по одобрен проект по някоя от Оперативните програми, нищо не означава за банките. Това, че ще изпълни проекта и след известно време ще получи 50 % примерно от финансирането, не е никаква опция при достъпа до кредити от банките, защото банките казват, ние знаем как ще дойдат средствата, а дали въобще ще дойдат, кога ще дойдат и т.н. Така, че това, че 50 % ще се възстановят след изпълнението, ако това е някаква машина, технологично оборудване, което ще дойде, ще се монтира и би трябвало да се направи заявка за плащане, съвсем не означава, че в близките месеци, година и повече даже банките и самият бенефициент би могъл да разчита на плащане.
Така, че основният проблем е достъпът до финансиране. Вече за общините има ФЛАГ, за бизнеса отдавна се говори за тази инициатива по програма „Джереми”. Водиха се преговори – 2 години, най-накрая се стигна до някакво решение, но не виждам никакво придвижване през последните месеци по отношение на тези 200 млн. евро, които са именно за това, да се изграждат рискови фондове, гаранционни фондове, които да подпомагат достъпа до финансиране. А това е най-големият риск за усвояване на евросредствата от страна на бизнеса.

Госпожа Юлиана Николова: Предлагам това да бъде тема на отделна дискусия, в началото на следващата година, защото създаване на Гаранционния фонд в рамките на „Джереми”, се предвижда да приключи до края на годината да се финализира процесът. Така, че тогава за условията и подробностите по бюджет „Джереми” и Гаранционния фонд могат да бъдат представени най-добре.

Председател Светлин Танчев: Ние преди една-две седмици също имахме изслушване на Програмата на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на техни представители. Те също ни изложиха тези доводи. Имаме уверение, че до края на годината има някаква вероятност това нещо да се случи, затова, ако искате, оставете си координатите, аз ще се постарая протоколът от заседанието, от тази среща да ви бъде предоставен, за да сте запознати и вие по-подробно с конкретния казус. Госпожо Инджова, заповядайте.

Госпожа Силвия Индова: Ако позволите, само бих добавила, че в тази сума, която изчетох, 100 млн. лева или левовата равностойност на 50 млн. евро вече е осигурена към Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Ние очакваме, че те ще изпълнят плащането и така ще стартират същински идеи, т.е. ще направим повече от условията изпълнени, за да стартира същински дейността на този Фонд.
Имаше подобен случай, когато стартираше Програма САПАРД и тогава се дискутираше, че няма финансиране, че се базира на конкретни проекти, изказването ми по-скоро ще звучи чисто експертно. Ние и чрез Оперативните програми трябва да финансираме само жизнено способни проекти и фирми, които след това ще могат да си изпълняват и да има възвръщаемост от тази инвестиция. Програма САПАРД мен лично ме научи, че ако някой се е домогнал и е взел дори кредит, но след това не успява да задържи бизнеса си, да използва инвестицията за целите на Програмата, тя веднага му става изискуема, той веднага става лош длъжник и на него веднага му се изисква да си възстанови средствата.
В този случай трябва да се предоставят средства както на частния сектор, така и на публичния, само за дейности, които могат да имат или възвръщаемост, или да се поддържат, така че предприятието, в конкретния случай, да продължи да работи повече от 5 години, каквито са изискванията, за да поддържа тази инвестиция.
Благодаря Ви.

Председател Светлин Танчев: Благодаря. Заповядайте.

Госпожа Гинка Чавдарова: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа. Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините.
Времето напредна, затова аз първо искам да ви благодаря за днешната дискусия и да дам заявка, че ние много разчитаме на вашата комисия отблизо да следите процесите по усвояването на средствата и го казвам това от името на бенефициентите, на един от най-масовите бенефициенти. Не затова че очакваме някакви сложни проблеми, а поради простия факт, че ние сега вече влизаме в сегашно време усвояване на средствата. Досега всичко беше повече в бъдеще време. Сега голяма част от проектите започнаха да се изпълняват. Колкото повече се разширява обхвата и нови мерки влизат и сме в процес на изпълнение, естествено, излизат и нови въпроси.
Мисля, че заслужава положителна оценка, която е малко видоизменена от по-предходната традиция. Тази форма, която намерихме за координация и движение между управляващите органи, защото тази среща в Министерски съвет играе и такава роля, за изваждане на най-неотложните проблеми и вместо 100 кмета или 200 да тичат до София да ги решават, да търсим типизиране и общи решения, незабавно уведомяване на всички останали и който вече изпада, да се търсят индивидуални решения. Така, че ние ще продължаваме винаги да ви информираме за резултатите. По част от тези резултати, например това, което с НАП договорихме, вероятно ще касаят и законодателна промяна, затова ние ще искаме вашето съдействие за такава бърза промяна.
Също искам да кажа, че няма бенефициент, който да не оценява усилията и голямата работа, която има в Управляващите органи. Ние просто треперим тази температура да не прегрява, но в същото време и да не се успокоява прекалено много, т.е. да се работи с голямо напрежение, защото напрежението ни за бенефициентите е ясно. Дори и да не тръгнат плащания, общините и останалите бенефиценти, важно е поне да може да се каже на изпълнителя, че в рамките на 1 месец, в рамките на 2 месеца, ще има реално плащане. Дори това успокоява. Ние, част от общините в момента, вече сме в съда, изпълнителите ни съдят за неизпълнени срокове по договорите. Ние няма как да съдим Управляващите органи, защото респективно забавянето е по друга причина. Но се надяваме, че ето, по този начин, вижда се в момента, че след първите плащания има известно успокояване, има перспектива след 5 януари, че има контрол това, което е поето като ангажимент, да се случи.
Приключвайки, искам да благодаря за обективно изложените проблеми по САПАРД. Искам да кажа, че за съжаление, наистина около 20 общини ще останат с открити проблеми. Въпреки че част от тези 20 са абсолютно коректни проекти, проверени, никакви нередности и т.н. Ще продължим да им търсим решение.
Има два въпроса, във връзка със САПАРД, които моля да поставите при предстоящите ви срещи и обсъждане, което ще направите с министъра на земеделието и храните. За всички нас е важно да се вземат поуките от САПАРД и да не се повторят при Развитието на селските райони. Извинявам се, но от нашите кандидатствания досега, от забавянето с месеци на оценка на проектите ни, имаме опасения, че част от поуките не са отчетени. И това е важно, не да гледаме назад, но поне да отчетем това, в което си създадохме излишни проблеми и сега да търсим последните 7 дни или последните 8 часа за да хванем вече в движение влака, за да разплатим коректните проекти. Моля ви, това да се отчете и своевременно с вашия парламентарен контрол и въздействие да се въздейства, за да не стигаме до там.
Две неща имаме открити, по които ние като институция ще работим. Вероятно, в края на 2010 година ще се видим отново. Проблемът със съфинансирането си остава открит за нас, като общини, защото ние ще го търсим главно чрез кредит. Ние собствен ресурс нямаме за тези 5 %. Дори и да остане да ги дължим в 2011-та, до края на проекта, не до края на плановия период, до края на съответния проект. Надяваме се, че чрез други закони от 2011 г. ще имаме една по-друга даденост. Но ако такава даденост нямаме, проблемът с общинското съфинансиране заслужава да бъде дебатиран отделно.
Благодаря Ви за вниманието и поемаме ангажимент редовно, без да прекаляваме, да предоставяме много кратки информации по открити въпроси, нуждаещи се от вашето съдействие.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви и аз конструктивните и позитивни аргументи, които изложихте. Това е целта на нашата комисия, да сме обективни, да даваме гласност на проблемите, да сме отворени към хората, да има прозрачност и да се опитваме наистина да променяме в позитивен аспект нещата. Заседанията на комисията са открити, ако не сме ви поканили, винаги може да заповядате. Заповядайте.

Господин Васил Тодоров: Благодаря, господин председател. Васил Тодоров от Българска Търговско-Промишлена Палата. С оглед напредналото време ще бъда кратък.
Говорейки за Оперативните програми и във връзка с икономическата криза, искам да ви обърна внимание на Приоритет 4, на Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Там има блокирани 40 млн. евро за насърчаване експортните възможности на българските фирми. Бенефициенти по тази приоритетна ос са двете агенции - за насърчаване на малките и средни предприятия и Българската агенция за инвестиции. Но крайни ползватели на тези средства са българските фирми. И затова, надявам се, новата администрация, управляващи органи, включително и ръководството на Агенцията за малки и средни предприятия, новото ръководство да положат усилия за стартирането на тези проекти. Разбира се, ние като представители на бизнеса нямаме предвид засилване на командировките и обученията, както странно за мен е записано в самата Оперативна програма, да се финансират, като допустими разходи. Имам предвид тези разходи, свързани с организирането на конкретни мероприятия за повишаване на експортните възможности на българските фирми.
Благодаря Ви.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви и аз. Ако нямате коментари по този казус, ще го имаме предвид. На вас също ще предоставим копие от изслушването на Оперативна програма „Конкурентоспособност”, да се запознаете с цялата същност, сега не мога по памет да цитирам конкретно, какво ни беше отговорено за това. Заповядайте, само за протокола да се представите.

Господин Петър Стоянова: Да, разбира се. Уважаеми господин председател, Петър Стоянов се казвам и съм председател на Българската асоциация на микропредприятията.
Аз съм изключително впечатлен от радушния контакт, който се осъществява между Народното събрание, представителите на изпълнителната власт и представителите на бизнеса, нестопанските организации и медиите. Похвално е това. Приветствам го. Направи ми приятно впечатление, че се мисли в перспектива, това също го приветствам.
Не съм удовлетворен обаче от позицията, която беше спомената, че е оставено мониторинговия орган да работи, без натиск. Трябва да ви кажа, че ние в бизнеса, сме много притеснени предвид обстоятелството, че сме изпълнили проекти, преди повече от година, където сме финансирали последните 20 %. За да ги финансираме, особено в неправителствения сектор, ние сме теглили кредити. Върху тези кредити вървят лихви. И нали ви е ясно една неправителствена организация в каква ситуация е поставена?
Точно в този аспект, аз ви моля да помислите в някакъв делови порядък, да се изкоментира този въпрос, може би някакви индикативни срокове да се маркират.
Другото, което е изключително ценно за мен, което днес научих, е че всъщност проблемите са били в това, че ИСУН не е достатъчно добре смазана система и затова са се забавили. Това трябваше да го обявите пред обществеността. Знаете ли, какво напрежение щяхте да ни спестите на нас? На нас ни загряваха телефоните, когато бизнесът наистина се отказва и когато наистина много сериозно изпитва финансови затруднения.
Трябва да ви кажа, че според неофициални данни, някъде към 7 – 800 млн. са изпомпани от бизнеса, думата „изпомпани” е точна, точно да се завършат проекти, които са започнати. Не е изненадващо това, което каза и госпожа Чавдарова, че на практика общините са обезкървени. Те нямат пари и те ще влизат една по една в Съда. Няма начин, защото отнякъде трябва да се покрият тези разходи.
Аз точно затова моля и апелирам в този аспект да се помисли, все пак да се дадат някакви индикативни срокове и малко повече гласност на това, което се прави. Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Благодаря. Заповядайте, госпожо Николова.

Госпожа Юлиана Николова: Друго не мога да кажа освен, че екипът като цяло има такава амбиция сроковете да се изпълняват. Знаете, че тези срокове ги има. Въпросът е, че те трябва да се изпълняват.

Председател Светлин Танчев: Що се отнася до ИСУН, отдавна сме говорили за този проблем, че е сериозен и че забавяте достигането на средства до крайния бенаефицент. Но не само това. ИСУН ще помогне да има по-голяма прозрачност, повече да се спазват тези срокове, да е по-обективно, да няма чисто чиновнически аспект на такива проблеми. Така, че мисля, че всички вървим в тази посока и аз затова ги поздравих, защото основният „препъни камък” беше наистина тази система ИСУН.

Господин Петър Стоянов: Само ще ми позволите, извинявайте, господин председател, само ще ми позволите, без да изпадам в полемика. Съвсем скоро се запознах, че всъщност цялата модификация на ИСУН включва модул, проектиране и оценяване, в момента ИСУН разработва само частта за комуникация между Управляващите органи. Аз няколко писма съм изпратил, с които искам публичност и информираност за всичките проекти, защото не зная към вчерашна дата, но преди около 1 месец само Оперативна програма „Административен капацитет” си беше качила резюметата на програмите, а би трябвало всичките програми да ги качат.
Тази система, така както е замислена и както е планирана, аз бях много приятно изненадан, че наистина нещо истинско е замислено и планирано. Дайте да я осъществим с помощта на всички. Нека ИСУН да стане публична. Нека да помага при оценяването. Нека да няма различия в оценките, да няма обжалвания и т.н. Извинявайте.

Госпожа Юлиана Николова: Аз ще помоля обаче да дам думата на господин Тодоров да отговори на това.

Господин Лазар Тодоров: Да, благодаря ви. Искам да обърна внимание, това е хубаво да се знае и от народните представители. Срокът, в който ИСУН беше разработен, беше малко повече от година и два, три месеца, някъде. Това е срокът, в който всички исторически данни по изпълнението на Оперативните програми бяха въведени в системата. Средният срок, особено в новите страни-членки, които се присъединиха след 2004 година, този срок е 2 години за разработване и 2 години още за въвеждане на всички исторически данни.
Наистина, през последните 2 месеца, мога да кажа, че беше изключително усилие да се въведат всички данни в Системата. Системата покрива всичко, в целия бизнес процес от регистрацията на обикновен кандидат, през оценката на проектните предложения, решението на Договарящия орган, регистрирането на договорите, отчетите по тези договори, технически отчети, финансови отчети, исканията за плащания, верифицирането на исканията за плащането от Управляващия орган, изготвянето на исканията за средствата към Сертифициращия орган и одобряването на тези искания за средства от Сертифициращия орган. Това е огромна функционалност, която наистина за 1 година беше цяло чудо, че успяхме да направим.
Какъв е проблемът със Системата? Защо всеки казва има проблеми, има проблеми, особено Управляващите органи? Проблемът е много прост. Никога към момента ние не сме управлявали структурни фондове. Когато изискванията на Управляващите органи идваха към системата, те бяха едни. Точно на следващия месец се появяваха казуси, които не бяха планирани от никого. Ще ви дам примери. Регистрацията на нередностите в системата. Значи, ние сме го планирали така, както е записано в регламентите, както е записано в съответните указания и т.н., т.е. регистрираме нередност на ниво договор. Добре, обаче се оказа, че има казус в един Управляващ орган, където се регистрира нередност на ниво оценка на проектно предложение. Т.е., на такова ниво, при което няма никакъв разход, нелегитимен, който след това да се иска възстановяване. Това не е направено и в момента колегите казват, ние имаме проблем да си въведем нередностите, защото всичко е с пореден номер. Това коства няколко месеца промяна, защото Системата трябва да следва този процес. Но никой към момента не е казал, че такъв проблем съществува.
Същото е и с индикаторите на Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Индикатори от - до. Просто такъв индикатор много трудно може да се въведе в Системата – от – до. Разбирате ли? Така, че въпросите са технически. Но не бива да ви занимаваме с тях на такова ниво. Това, което е по-важно, е че от 2010 година започваме работа по нещо повече и то е въвеждането на електронни услуги, т.е. бенефициентите вече ще имат възможност електронно да си подават своите апликационни форми чрез Системата. Тези, които са одобрени след това ще могат всичките си отчети да ги подават също така електронно. И фактически, тогава Системата ще я отворим и за бенефициентите. А иначе, информация, публикувана информация на всички Комитети за наблюдение на рамката и пред журналисти такава информация се предоставя. Ако искате, ще ви оставя координатите си и допълнително ще я предоставим, каквито въпроси имате. Мерси.

Председател Светлин Танчев: Господин Аврамов, заповядайте.

Господин Йосиф Аврамов: Аз съм Йосиф Аврамов, ръководя Националната Предприемаческа и Занаятчийска камара и съм член на Управителния съвет на Българската Търговско-Промишлена Палата.
Аз моля да вземете сериозно под внимание думите на господин Камен Колев. По Програма „Конкурентоспособност”, когато се прави отчет, да заострите внимание, наистина тази мярка, касаеща Гаранционните фондове и фондовете за рисково кредитиране, която не е влязла в проекта на Комитета за наблюдение, за следващата година, това е вярно. Влезли са 13 мерки, в това число двете действащи - за иновативни предприятия и технологични паркове, но тази я няма. Може би е пропусната. И молбата ми е наистина да бъде в мерките за следващата година, тъй като без нея ще има сериозни проблеми по реализиране на основните мерки.
Това, което каза Колев, че банките отказват да кредитират проекти по „Конкурентоспособност” е едно към едно точно така. И затова, има назначен екип от гръцки експерти по Програма „Джереми”, доколкото знам, и съвсем спокойно нека да заработи, да си заслужат парите, които им плаща Европейския инвестиционен фонд.
И другото, на което бих искал да обърна внимание е, миналата седмица управителният съвет на БТПП прие се едно обръщение до премиера, което касае еврофондовете. Там има редица рационални предложения, нека господин Тодоров – парламентарния секретар, го представи на вниманието на Комисията.
Благодаря за вниманието.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви и аз. С удоволствие ще се запознаем с тези препоръки и ще ги вземем предвид. Ще ни бъдат от полза и на нас в бъдещия контрол в тези европейски средства.
Имате ли други въпроси? Добре. Колеги, преминаваме към точка три:

3.Представяне на Актуализацията на Националната програма за реформи на Република България (2008 г. – 2010 г.) за 2009 г., приета с Решение № 835/30.10.2009 г. на Министерския съвет.

При нас е господин Калоян Ганев, директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози, и госпожа Маринела Петрова, директор „Европейски въпроси” и Десислава Гладнишка, началник отдел „Икономически политики на Европейския съюз”. Заповядайте, господин Ганев.

Господин Калоян Ганев: Уважаема комисия, накратко бих искал да представя някои промени, които са настъпили чисто институционално в Министерство на финансите и Агенцията за икономически анализи и прогнози.
С Постановлението, с което бяха приети новите устройствени правилници, съответно на Министерството на финансите и на Агенцията за икономически анализи и прогнози, част от функциите на Агенцията бяха трансферирани към Министерство на финансите, в частност, говорим за функциите, свързани с изготвянето на стратегически документи, а това бяха документите на Национален план за развитие, Национална стратегическа референтна рамка, Национална програма за реформи и Конвергентна програма. В случая Националната програма за реформи е един от тези документа. Част от екипът на Агенцията също следва функциите, които бяха трансферирани към Министерство на финансите.
Тук е и госпожа Маринела Петрова, която беше директор в Агенцията, понастоящем е директор на дирекция „Европейски въпроси и политика”. Тази дирекция е отговорна за изготвянето на Националната програма за реформи по новия Устройствен правилник, така че предлагам тя да представи накратко актуализацията на Националната програма.

Председател Светлин Танчев: Добре, с две думи. Функциите на Агенцията за икономически анализи и прогнози отиват в Министерство на финансите, тя се закрива, а Агенцията остава със съкратени функции.

Господин Калоян Ганев: Агенцията остава с функции единствено по макроикономически анализи и прогнози. Чисто аналитични функции.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви. Госпожо Петрова, имате думата.

Госпожа Маринела Петрова: Благодаря, господин председател. Съвсем накратко ще ви представя основните приоритети на Националната програма за реформи.
Всъщност, това е второто представяне на Националната програма за реформи в комисията. Идеята е по линия на Лисабонската стратегия да се осигури една рамка на политиките, която да се спазва от всички правителства на 27-те държави-членки, така че да се гарантира икономически растеж и повече работни места в националните икономики и за Европейския съюз като цяло.
Националната програма за реформи беше разработена 2008 година, 2009-та направихме актуализация, от части поради динамиката в икономическото развитие, имам предвид финансовата икономическа криза, от части поради политическия цикъл, имам предвид смяната на правителството и новото парламентарно мнозинство.
Но поради факта, че това е една обща европейска рамка, не беше възможно да променим кардинално приоритетите в Програмата. Имаме си специфични препоръки от Европейския съвет, които трябва да спазваме. Естествено, променен беше фокусът върху четирите приоритета. Първият е ускорено подобряване на административния капаците. Вторият е да поддържаме макроикономическа стабилност, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Третият е да облекчим бизнес средата и да прилагаме принципите на добро регулиране. И последният касае конкурентоспособността, в това число образование, обучение, инвестиции в наука иновации и политики на пазара на труда.
Това, което за мен е важно да представя пред вас, са няколко приоритета, които може би е добре да се следят по-отблизо и от парламента, тъй като по някои от тях имаме изоставане, в рамките вече на 2 – 3 години. Един от примерите е тази система, която дискутирахте допреди малко – ИСУН. Всъщност, тя беше заложена в Програмата още през 2007 година, при предходната актуализация и така виси с тези последващи обяснения, че а ха да бъде завършена, но не е. Аз съжалявам, че колегите напуснаха, за да чуят това, но те си го знаят.
Ще започна по ред приоритетите, в частта за подобряване на административния капацитет, важен ангажимент, който сме поелие е да въведем електронното правителство, да въведем административен регистър и естествено, третият важен приоритет е да съкратим администрацията, да оптимизираме състава на държавната администрация, считано от началото на 2010 година.
Административния регистър е нещо, което е заложено доста отдавна и стои, така с опцията, че ще бъде завършено всеки момент. Сега, което имаме като заложен ангажимент, е началото на 2010 година. Електронното правителство също стои като висящ въпрос вече 3 – 4 години. Вярно е, че е сложно да се направи, но така или иначе трябва да се свърши. За оптимизацията на държавната администрация, това е може би нещото, което със сигурност ще стане в началото на 2010 година. И ние сме част от тази оптимизация.
По втория приоритет, за подобряване на бизнес средата и намаляване на бизнес регулациите. Беше разработена една Програма за добро регулиране, която се координираше от Министерския съвет. В момента, също от Министерския съвет, в друга дирекция. Ние подкрепяме активното участие на представителите на бизнеса в нейното актуализиране и в извеждането на ключови режими и лицензии, които да бъдат отменени или облекчени.
Също е важно отмяната и контролът върху издаването на нови лицензионни режими на местно, областно и общинско ниво. Бившето Министерство на държавната администрация беше предприело една акция за принудително ограничаване на тези режими, но поради преструктурирането, в момента не е много ясно, какво се случва там. Надяваме се, бизнесът да продължи да оказва натиск в тази посока, за да може да напредваме заедно към изпълнение на тази цел.
Важна мярка в тази област е и приемането на План за действие за намаляване на административната тежест от националното законодателство. Министерство на икономиката вероятно, през месец февруари, ще внесе в Министерски съвет след консултации с представители на държавната администрация този План за действие, в който са предвидени предимно по административен път редица закони и подзаконови нормативни актове, които крият задължения за информиране, които се счита, че са прекомерна тежест за бизнеса и те следва да бъдат отстранени и облекчени.
За третия приоритет, който е Макроикономическата стабилност, дългосрочен и краткосрочен план. В краткосрочен план, това са всъщност мерки, свързани предимно с фискалната политика, поддържане на балансиран или близък до балансирания бюджет, ограничаване на публичните разходи, следене за качеството на публичните финанси. А в дългосрочен план се визира реформата в системата на здравеопазването и в системата на пенсионното осигуряване. Там мисля, че има доста дебати, които са минали вече през парламента, но два от ключовите закона са свързани със здравеопазването, които в началото на следващата година трябва да бъдат приети от парламента. Единият е Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване и другият е Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
И преминаваме към последния приоритет. Четвъртият, последен приоритет е свързан с подобряване на конкурентоспособността, инвестициите в образованието, реформа на образователната система и политики на пазара на труда.
Това, което е ключово тук, е продължаващата либерализация на енергийните пазари, която както е посочено като ангажимент за 2011 година, е приемане на мерките, предвидени в третия либерализационен пакет на Европейската комисия. Другото, което е важно - предвидени са мерки за изпълнение на директива на Европейската комисия, на Европейския съвет, която цели стимулиране инвестициите във възобновяеми енергийни източници. И също нещо, което е важно, в системата на образованието и науката е приемането на два закона, ключови - Законът за висшето образование и Законът за училищното образование, в който следва да се вплетат и реформите в системата на професионално образование.
Изключително важно нещо, което се отлага, може би от 2 – 3 години, е приемането на Стратегия за научните изследвания в България, която беше подготвена с участието на експерти от различни страни от Европейския съюз. Беше на финалната права, може би в края на миналата година, началото на тази, но в момента отново е някъде, където чака одобрение и съгласуване.
Това е накратко това, което мога да кажа като ключови мерки. За приносът на Структурните и Кохезионния фондове към изпълнението на Програмата мога само да дам информацията, която е постъпила към нас, към 12 октомври. Тя е, че близо и малко над половината от средствата, предвидени от Европейските фондове, са предназначени за мерки по Националната програма за реформи. Сключени договори към момента имаме някъде около 10 % от предвидената сума, която е от порядъка на 7.5 млрд. за целия период. А това представлява една трета от всички средства, които към момента са договорени по тези Европейски фондове.
Това е накратко. Благодаря за вниманието.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви и аз за обширното представяне на Програмата. Господин Агов.

Господин Асен Агов: Съгласен съм, че електронното правителство е едно от основните занимания, с които трябва да бъдем ангажирани. Има един такъв проблем обаче. Сега се издават българските, новите български документи за самоличност, които са с биометрични данни. За мен е необяснимо или най-малкото неразбираемо обяснението, че вече е направена обществената поръчка и поради това не може да се пипа повече по тези документи. Докато няма електронен подпис включен в личната карта, така както е в други страни, ще бъдем всички крайно затруднени, ако трябва да си купуваме електронен подпис за една доста солена сума, в продължение на годината, за една година. Аз съм ползвал такова нещо и се отказах от тази услуга, тъй като тя ми вършеше доста по-малко работа за парите, които съм инвестирал в нея.
Според мен, като препоръка бих посочил, че електронния подпис трябва да бъде безплатна, неразделна част от българските документи за самоличност, по-точно от личните карти. И това ако не бъде записано в Националната стратегия и въобще в Актуализираната стратегия, няма как електронното правителство да стане популярно. Това е направено в други страни, идва ми веднага на акъла Естония. Разбира се, тя е много по-напред от нас, но разбирам, че в Испания има също много голям напредък по този случай, по това трасе. Редно е, според мен да залегне в тази Програма. Не струва чак толкова много пари това. Примерно, ако има няколко милиона нови документи за самоличност или лични карти, сигурно точно толкова милиони ще струва издаването или да речем пет пъти по толкова милиони ще струва включването на електронния подпис, като неразделна част от българските документи за самоличност.
Ето това е, което аз бих посочил като най-важна препоръка. Инак, електронното правителство ще бъде на нашите екрани, ще го ползват 10 % от населението и всички останали ще се оплакват затова, че нямат достъп до административни услуги. Мисля, че не бива да работим за тези 10 %, а трябва да работим за останалите 90 %, защото 10-те процента и така и така намират бързите пътища да решат своите административни проблеми.

Председател Светлин Танчев: Колеги, имате ли други въпроси или коментари относно така представената ни Програма? Няма. Благодарим на участниците за времето, което ни отделихте. Желая ви хубав ден и до нови срещи.

Госпожа Маринела Петрова: Исках само да благодаря за препоръката на господин Агов. Наистина ще повдигнем въпроса при следващите дискусии и актуализация на Програмата.

Председател Светлин Танчев: Колеги, предстои ни среща с представители на Главна дирекция „Морски въпроси и рибарство” на Европейската комисия.
Днес те са били при министър Мирослав Найденов, в Министерство на земеделието и храните, също и в Министерски съвет, на среща с госпожа Юлиана Николова. Искаха среща и с нашата комисия, чисто опознавателно, политически да поговорим и така да се запознаят с нашите приоритети и нашите функции.

(Срещата се води на английски език)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ