П Р О Т О К О Л

№ 18


На 16 декември 2009 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

Дневен ред:


1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-52/2.12.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения - внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-54/7.12.2009 г. за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции – внесен от Министерския съвет.
3. Изслушване на актуална информация от Министерство на финансите, Министерство на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие” относно моментното състояние и напредъка по:
• Оперативна програма „Административен капацитет” 2007-2013 г.;
• Оперативна програма „Техническа помощ” 2007-2013 г.
• Програма ФАР;
• Програма ИСПА;
• Програма САПАРД.

4. Изслушване на актуална информация от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за състоянието и напредъка по Оперативната програма за развитие на сектор Рибарство 2007-2013 г.

Към протокола се прилага списък на гостите и на присъствалите народни представители на заседанието.

Председател Светлин Танчев: Колеги, откривам заседанието, ще ви прочета дневния ред, за да го гласуваме.
Първа точка - Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-52/2 декември за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения - внесен от Министерския съвет.
Точка две - Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-54/7 декември за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции – внесен от Министерския съвет.
Точка три - Изслушване на актуална информация от Министерство на финансите, Министерство на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие” относно моментното състояние и напредъка по: Оперативна програма „Административен капацитет” 2007-2013 година, Оперативна програма „Техническа помощ” 2007-2013 година, Програма ФАР, Програма ИСПА и Програма САПАРД.
Четвърта точка - Изслушване на актуална информация от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за състоянието и напредъка по Оперативната програма за развитие на сектор Рибарство.
И Пета точка, Разни, в която, ако остане време ще ви запозная със заключенията от втората среща на членовете на Управителния съвет на Сдружението на общините в Българи, с ръководители на Управляващия орган на Оперативните програми, която се проведе на 15 декември, в Министерски съвет.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред. Който е „за”, моля да гласува. Против и въздържали се, няма. Преминаваме към Първа точка от дневния ред:

1.Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-52/2.12.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения - внесен от Министерския съвет.

Тук от Министерство на вътрешните работи са господин Васил Стойчев, заместник-директор в Главна дирекция „Криминална полиция”, госпожа Благородна Макева, началник секция „Правно-нормативно обслужване” в Главна дирекция „Криминална полиция” и госпожа Снежана Малеева, експерт в Дирекция „Международно сътрудничество”.
Предоставям думата на господин Стойчев да ни запознае с така предложения законопроект. Господин Стойчев, имате думата.

Господин Васил Стойчев: Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители. Уважаеми колеги.
Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за електронни съобщения беше разработен от междуведомствена работна група, която влизаха представители на всички министерства, които имат отношения към проблема. Освен това бяха привлечени допълнително Комисията за защита на лични данни, на регулаторния орган по Закона за електронните съобщения и самата комисия. В хода на разработването на нормите бяха проведени две обществени обсъждания, с неправителствените организации, които бяха поканени като текста на закона беше предоставен предварително, след първото обсъждане, наново междуведомствената работна група обсъди всички предложения и така този проект на закон бе гласуван от Министерски съвет и вече е факт в Народното събрание.
Със законопроекта основно се въвеждат допълнително тези задължения, които Директива 24/2006 година изисква от нашата страна да имплементираме в нашето законодателство, като особено въвеждането на един независим регулаторен орган, който да следи за защита на личните данни, първо. Второ, същият орган да събира и да предоставя на Евросъюза статистика по отношение ползваните услуги от предприятията, които предоставят тези услуги.
Също така, със законопроекта бяха разграничени данните относно трафика на съобщенията от тяхното съдържание, т.е. същината на кореспонденцията, независимо от нейната форма, която е изразена тя, дали е материална или е компютъризирана. Гарантира се данните за определен период от време
Какво беше най-основното, което така мотивира и беше проведен дебата в правоохранителните органи? Това, че предприятията, които предоставят тези електронни услуги, в един момент, при приравняването на този вид услуга, която е и искането, разрешен от председателя на градски съд, бяха приравнени към Закона за специалните разузнавателни средства. Това е първото. И второто, след като се получи такова разрешение от председателя на градски, респективно на окръжен съд, имаше едно много голямо забавяне, което в рамките на седмици, дори на месеци, тези данни не бяха предоставяни на правоохранителните органи. Това е основното, което е, което продиктува тази необходимост от разработването на този проект на закон за изменение и допълнение, тъй като тези данни са необходими преди всичко за разкриване на престъпления. Именно в дебата, при разработването на текстовете, затова беше въведено и бяха разписани два режима, когато има образувано досъдебно производство, какъв е редът и когато няма образувано и в хода на провежданите мероприятия по разкриване на престъпления, какъв е реда.
В Директива 24/2006 година се говори за сериозни престъпления. Сега, в дебатите, които бяха проведени, основна критика, която е отправена към самия законопроект, това е, че в българското законодателство няма легално определение на тежко престъпление, единствено в разпоредбата на чл. 93 от Наказателния кодекса е дадено определение, какво е тежко престъпление. При разработването ние изходихме от позицията, че много състави от Наказателния кодекс не попадат в тази хипотеза. Тъй като няма легално определение, използвайки една резолюция на Европейския съюз, заявление от 2002 година, която е въведена в нашия Закон за европейската заповед за арест, там медитивно има изброяване на отделните състави при престъпление, при които е видно, че голяма част от престъпленията, които са извършвани, са по-малко наказуеми от 5 години, дори има по-малко от 3 години. И затова, ние възприехме да може да се иска разрешение по 251 в случаите, когато наказанието за съответното престъпно деяние е 2 или повече години. Това беше голямата атака от страна на неправителствените организации, тъй като те се позовават на една конституционна разпоредба, че никой не може да бъде наблюдаван, филмиран, заснеман, освен ако е извършил тежко престъпление, предвидено в закон. Но смятам, че трябва да подкрепите в тази част тази разпоредба, тъй като, ако останем само на тежките престъпления, означава, че голяма част като приготовления за убийство, заплаха за убийство, голяма част от компютърните престъпления, т.е. всичките, включително порнография, отвличания, и др. ние като правоохранителни органи няма да можем да използваме тази разпоредба. Да, разпоредбата на чл. 93 е правена през миналия век. В този момент обществените отношения са съвсем други, технологиите се развиват и за да може държавата, в лицето на своите правоохранителни органи да дадат отпор на престъпността, би трябвало да се изходи от тази позиция.
Другото, за което бяхме критикувани в законопроекта, е ползването на т.нар. интерфейс от страна на специализираната дирекция на МВР, при която след като се получи разрешение от районен съд, ние да можем в реално време да получим исканата информация. Още един път казвам, тук не става въпрос за специално разузнавателно средство, т.е. за съдържание на информацията, тук става въпрос за трафик на данни. Точно с тези изменения, които ние ги предлагаме на вашето внимание като законопроект, се прави това разграничение, тъй като миналата година, в рамките на няколко месеца, това не беше направено и законодателят имаше един и същи подход към двата вида информация.
За гаранциите, които са разписани в законопроекта по отношение на защита правата на гражданите. Ние сме започнали една процедура още от самото искане за предоставяне на тези данни – специален регистър, ръководителят на главните дирекции и на областните дирекции да могат да правят това искане. Председателят на районния съд или определен от него съдия дава разрешение или прави отказ от предоставяне, от издаване на разрешения. След като се издаде разрешението, също в районния съд се записва, има специален регистър, по който пак по специален ред се завеждат, след получаването на това разрешение, специализираната дирекция, там където има изграден интерфейс, разбира се. Там където няма изграден интерфейс не задължаваме предприятията, предоставящи електронни услуги, да изграждат такъв, но там където има изграден, нашата специализирана дирекция ще може веднага да предоставя. Там където няма, в рамките на 8 часа, трябва да бъде предоставена тази услуга от страна на предприятията на искащия орган.
Завишихме административно-наказателната отговорност, както и наказателната отговорност при неправилно използване на законовата разпоредба, при нарушаване на всичките тези искания и процедури, които ви обясних.
В общи линии смятам, че законопроектът отговаря изцяло на нуждите на правоохранителните органи за противодействие на престъпността. Аз ви моля да подкрепите законопроекта тъй като той ще даде възможност на Министерство на вътрешните работи, на ДАНС, на военното разузнаване да си вършат работата, както по линията на полицейското сътрудничество и сътрудничество по опазване на сигурността, а също да бъдем адекватни със страните-членки на Европейския съюз. Защото, когато бъдем замолени от страна-членка на Европейския съюз да предоставим такива данни, ние да можем да ги предоставим, тъй като беше променен по Закона за специалните разузнавателни средства и нямахме правни основание за това да искаме от председателите на съда, да ни разрешават.
В общи линии, това беше. Благодаря ви за вниманието и сме готови да отговорим на всичките въпроси.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, господин Стойчев за обстойното представяне на този законопроект. Колеги, имате ли някакви въпроси, забележки? Господин Агов, заповядайте.

Господин Асен Агов: Благодаря Ви, господин председателю. Вие споменахте, че се позовавате на списъка от престъпления, които са засегнати, придружаващи европейската заповед за арест. Само, че има едно противоречие. И вие сам го посочихте – българската Конституция повелява да се следи личната кореспонденция единствено и само в случаите, когато има тежко престъпление. Част от списъка на европейската заповед за арест, както сам отбелязахте, впрочем, съвсем коректно, не предвижда само тежки престъпления. И не се ли боите, че този законопроект може да бъде атакуван в тази си част пред Конституционния съд, който няма да има избор. Ще трябва да се позове на този член на Конституцията и да посочи само тежките престъпления и подозренията за тежки престъпления, които подлежат при престъплението да се използва това проследяване по Интернет.
Според мен, това е непреодолимо законово противоречие в момента. Аз снощи си направих справката с Конституцията и със списъка на европейската заповед за арест и трябва да ви кажа, че няма как да се съвместят двете неща. Аз разбирам желанието на правоохранителните органи да се справят с престъпността, но или трябва да променим Конституцията, за да мине този текст, или да се подложите на изпитанието той да бъде отменен от Конституционния съд. Това са алтернативите.

Госпожа Благородна Макева: Ако разрешите, ще отговоря аз на поставения въпрос. Господин Агов правилно ни насочва към Рамковото решение на Съвета за заповед за арест и така разбирам притесненията, изразени от много и различни представители на неправителствените организации във връзка с разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от нашата Конституция. Само, че нещо, което остава така извън общественото обсъждане, че когато се говори за тази разпоредба, се касае за свобода и тайна на кореспонденция и други съобщения. Само да обърна внимание, че има едно конституционно решение, което е свързано със съдържанието на кореспонденцията. И обяснението на Конституционния съд, при трактоването точно на тази разпоредба, говорим за 34, ал. 2, е, че става дума за всяко изключение обаче, при което става известно съдържанието на кореспонденцията, достояние на други лица, освен адресатите, за които е предназначено.
Вярно, тогава се е отнасяло до една разпоредба, свързана с отварянето на пощенски пликове, в които е имало писма за затворници и за лица, които са били задържани, но тук говорим отново за съотношението между съдържание на кореспонденция и това до кого тя е адресирана. Така, безспорно Конституционния съд е този, който би взел решение дали ще е на лице противоконституционност на една такава норма, но принципно има и нещо друго, чисто при систематично тълкуване на нормите, в правото има различни видове тълкуване. Аз мисля, че това е правилния път да се търси решение на такъв въпрос. В Наказателният кодекс, там където се касае точно за тайна на кореспонденция, за която говори разпоредбата на чл. 34 от нашата Конституция, са описани различни състави на инкриминирани деяния, свързани с нарушаване тайна неприкосновеност на съобщения и на кореспонденция. Там никъде, нито един от съставите няма изпълнително деяние, което да е свързано с това до кого е адресирано съобщението. Всичките състави, касаят разкриване на информацията, която е ...

Господин Асен Агов: Съставите са тежки.

Госпожа Благородна Макева: Не, говорим въобще за същината и разбирането на конституционния законодател, когато е разписвал нормата. Аз не съм била член, разбира се, на този законодателен орган тогава, но при едно систематично тълкуване, виждаме, че когато се защитава това право, гарантирано ни от Конституцията, Наказателният кодекс ясно е посочил такива изпълнителни деяния, които са свързани със съдържанието на тази кореспонденция, т.е. тайната, защитата на тази кореспонденция, идеята е насочена към защита на самото съдържание, а не до кого е отправено съобщението и от кого.
В този смисъл, аз смятам, че конституционните съдии, бидейки много по- грамотни юристи от мен и от много други, биха могли да вземат предвид всички тези аргументи, в случай, че се стигне едно такова решение да бъде атакувана тази норма.
По отношение на това рамково решение, господин Стойчев посочи някои примери, но говорим за детска порнография, говорим за престъпления против околна среда, незаконна търговия с човешки органи и тъкани, расизъм и ксенофобия, някои от текстовете при нас попадат там, подправяне, пиратство на изделия, документните престъпления, непредпазливия палеж. Това са тези, които са в рамковото решение.
Господин Стойчев спомена за престъпленията, свързани със закана, приготовление, подбуждане към убийство. Това са едни изключително сериозни престъпления. И заявлението, за което ставаше дума, е единствено и само насочващо, разбира се към държавите-членки, как да бъде приемано това понятие „сериозно престъпление” в нашите национални законодателства. Аз бих искала да подчертая, че тази директива, към настоящия момент не е въведена напълно в нашето законодателство в последните и предпоследните изменения в Закона за електронните съобщения. Настоящият законопроект е съотносим не само по отношение какъв е обхвата, но въвежда много по-пълно изискванията на тази директива, като беше споменато – избирането на един или повече публични органи, които да наблюдават, така както изисква разпоредбата на чл. 9 от директивата, въвеждането на задължителна статистика, която да се предоставя и на Народното събрание, и на Европейската комисия. Нещо което България, като държава-членка до момента не е изпълнила. И разбира се, въвеждането на сериозни гаранции за защита, отговорност и наказание, на тези, които нарушат разписания режим за достъп до тази информация.
Включително сме предвидили, ако разбира се, народните представители приемат, инкриминиране на незаконното разкриване на тази информация и е предвидено лишаване от свобода.
Това е, което аз бих могла да отговоря на вашия въпрос.

Господин Асен Агов: Само ако ми позволите, господин председателю?

Председател Светлин Танчев: Да, да, заповядайте.

Господин Асен Агов: Една реакция на това, което чух. Разбира се, вие сте изразили своя казус, отгоре на всичко аз не съм юрист и не мога да споря с всичките тези членове, които ми цитирате. Но, Вие не изключвате възможността да има атака. Ето това е, което ме смущава и ще ме накара да се въздържа по гласуването на този закон. Това е, аз не искам да влизам в по-дълъг дебат по въпроса.

Председател Светлин Танчев: Колега Агов, аз смятам, че това и в други комисии ще бъде дискутирано, там където има повече юристи, където биха могли да вземат по-правилно решение.
Вие с проекта на становище, което ние сме ви предоставили, запознахте ли се? Някакви забележки имате ли към това, което ние сме изготвили?

Госпожа Снежана Малеева: При нас е предоставено разпореждането на председателя на Народното събрание. Да, разполагаме с проекта на становище, то подкрепя на практика, от гледна точка на съответствие с правото на Европейския съюз законопроекта, дотолкова, доколкото все пак основната цел на законопроекта е въвеждане изискването на директивата, която България безспорно трябва да въведе и респективно да осигури нейното адекватно прилагане. Така, че в този смисъл можем да заявим нашето съгласие с това становище.

Председател Светлин Танчев: Добре. Заповядай, госпожо Плугчиева.

Госпожа Меглена Плугчиева: Благодаря. Аз имам два кратки въпроса. Тъй като тази директива е насочена към всички страни-членки, в момента тече дебат и в останалите страни. Бях миналата седмица в Германия и дебатът, който тече там, е изключително оспорван и по директивата, като такава. И затова, моят въпрос е, какъв е вашият поглед върху нагласата на останалите страни? Доколко автоматично се приема директивата в другите страни? Това е единият ми въпрос.
И вторият. Предвид факта, че днес влезе промяна на първо четене на Наказателния кодекс и тъй като вие визирате Наказателния кодекс, доколко е предвиден синхрон в промените, които предлагате в закона, с промените на Наказателния кодекс?

Госпожа Снежана Малеева: Снежана Малеева се казвам, началник отдел „Европейски съюз” в Министерство на вътрешните работи.
Основната цел на законопроекта беше да въведем изискването на директивата, да си изпълним задължението, което имаме като държава-членка на Европейския съюз. Затова направихме едно проучване, за начин по който директивата е въведена в някои от държавите-членки. Разбира се, не можахме в 27-те всички да видим, но в голяма степен проучихме как е въведена.
Първо, искам да кажа че срокът е бил до 15 септември 2007 година. Срокът, какъвто директивата поставя да бъде въведено от държавите-членки в национално законодателство. В момента се прави едно проучване, в рамките на Европейския съюз, как е въведена тази директива. Докладът предстои да излезе януари или февруари и евентуално за държавата, която не е въвела изискванията, вероятно ще започне някаква процедура за нарушения, така както е общото правило, при не въвеждане изискванията на директивата.
От 27 държави-членки, доколкото имам информация, някъде около 3 държави имат проблеми с въвеждането на директивата. Т.е., в останалите държави тя е въведена. Някои от разпоредбите на директивата са задължителни, някои са опционални, но процедурите, условията за достъп на правоохранителните органи до тези данни, които доставчиците на услуги трябва да предоставят, се определят от националното законодателство. Определението на „сериозно престъпление”, това за което беше дебата, т.е. оставя се на националния законодател да реши кои престъпления са сериозни престъпления.
Така, че директивата е въведена и тези случаи, които вие коментирахте са 2 – 3 от 27 държави, където има проблеми. Това което директивата допуска като национално решение, сме се възползвали от опита на останалите държави-членки, включително и по отношение на това задължение съдията да даде това разрешение за достъпа на правоохранителните органи до трафичните данни.
Благодаря ви.

Госпожа Благородна Макева: По отношение на въпроса за Наказателния кодекс. Тъй като разпоредбата на чл. 13 от самата директива изисква от всяка държава-членка да предприеме необходими мерки, за да гарантира, че тези мерки за достъпа ще се прилагат при спазване на определена хипотеза и че ще бъдат предприети мерки за гаранции, че всеки умишлен достъп до или прехвърляне на данни, който не е разрешен в националното право, ще се наказва не само с административни, но и с наказателни санкции, които трябва да бъдат едновременно и възпиращи. Поради тази причина, сме предвидили една нова алинея в разпоредбата на чл. 260, в която се предвижда, че ще се налага наказание „лишаване от свобода” до 1 година или пробация за лице, което противозаконно разкрие трафични данни, каквито съгласно Закона за електронните съобщения се събират, обработват, съхраняват или използват от тези предприятия, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги.
И отделно, има административни санкции, предвидени в самия Закон за електронните съобщения, които не са никак малки. Говорим за хиляди левове тогава, когато не се касае за престъпление и тогава, когато не се касае за умишлено деяние, ще има възможност за реализиране на сериозна административна отговорност така, както самата директива изисква.
Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Аз ще използвам възможността, че госпожа Машева е тук, тези промени, които визирате между първо и второ четене ли възнамерявате да ги направим, за да може да е актуален и Наказателния кодекс?

Госпожа Благородна Макева: Това е част от самия законопроект.

Председател Светлин Танчев: Фактически е отразено това, което госпожа Плугчиева попита, то е отразено? Благодаря ви. Господин Исмаилов имаше въпрос.

Господин Корман Исмаилов: Да, благодаря. Аз искам да обърна внимание на момента, че тук основното притеснение е свързано и с много други промени в законодателството, които стават през последните месеци, които ни правят все повече и повече полицейска държава и по-ограничаваща живота ни. Тук в този закон основното притеснение е, че може би някой ще погледне съдържанието или по някакъв начин ще повлияе на съдържанието на данните, за които става въпрос. Там е притеснението, че това няма да може да бъде достатъчно добре гарантирано и защитено. Вашият коментар в тази връзка.

Господин Васил Стойчев: Ако ми позволите, аз не мога да коментирам тези думи „полицейска държава”, но всички страни-членки на Европейски съюз и те ли са полицейски страни или не. В работната група, преди да разпишем текстовете, сме взели практиките на повече от 15 страни, с утвърдени демокрации. Това е процедурата. Ние не сме избягали от разрешението на съда. Това е останало като процедура.
Опитах се подробно да обясня каква е процедурата при самото искане, предоставяне на разрешението и използването на тези данни. Няма как да бъдем полицейска държава при положение, че едни престъпници, които работят с доста повече финансови средства от правоохранителните органи, държавата трябва да отговори по подобаващ начин. Това, което е разписано като процедура, като текстове, го има във всички страни-членки на Европейския съюз. Разбира се, има различни процедури, но основно ние сме се стремили и сме се придържали към процедурите на страните-членки на Европейския съюз
Това е, което мога да ви кажа.

Господин Корман Исмаилов: Само едно уточнение. Тези данни, които касаят трафика, когато ще се съхраняват, няма ли опасност да се съхранява и съдържанието, да се записва някъде съдържанието? Това ми е въпроса.

Господин Васил Стойчев: Точно затова ние правим разграничението. Когато става въпрос за съдържание, отива по Закона за специалните разузнавателни средства. Там режимът е друг, съхранението е друго. Когато става въпрос за трафични данни, ние не ги съхраняваме, предприятията ги съхраняват, които предоставят електронните услуги. Те ги съхраняват. Ние нищо не съхраняваме. Ние искаме само информацията, получаваме я, използваме я в хода на разследването и ако е необходимо, се запазва. Това е, което искаме. Съдържанието не ни интересува, в хипотезата на чл. 151 от ЗЕС.

Председател Светлин Танчев: Господин Цветанов, имате въпрос, предполагам.

Господин Цветан Цветанов: Благодаря Ви, господин председател. Нашето притеснение е такова, защото след като в страна като Германия, която е утвърдена демокрация, съществува недоволство и това се счита за проблемен, то какво остава за нашата балканска държава, където е голямо изпитание за органите, които работят с такава информация. Един такъв огромен масив от данни, по какъв начин може да бъде манипулиран, интерпретиран и т.н.
Доколкото знам, в момента действат някои елементи от този контрол, от пролетта насам. Ако това е вярно, кажете ми, има ли някакъв прогрес в разкриваемостта на такъв вид престъпления?
И вторият ми въпрос към вас е, не може ли просто сега, когато правим промени в Наказателния кодекс, да приведем своето наказателно право в съответствие с европейското, така че да нямаме нужда да тълкуваме кое престъпление е тежко по европейското законодателство и по националното?

Госпожа Благородна Макева: Аз ще отговоря на поставените въпроси, ако разрешите? По отношение на това каква демокрация е Германия, каква сме ние. Аз вярвам в демокрацията в нашата държава и смятам, че нашето общество достатъчно е дораснало, за да може да се възползва от правата и свободите си и да си ги защитава. Според мен дебатът, който се води е точно за това, че хората търсят защита на правата си, което е абсолютно логично. Но от това, което беше казано и следва да бъде отчетено е, че тук има един сериозен баланс. Предвидени са сериозни процедури, които да гарантират защитата точно на тези лични права.
На въпроса, какъв е ефектът? От месец март, след обнародването на последните изменения в Закона за електронните съобщения, предишните станции, така както ги наричате, те не работят. Факт е, че МВР поставя въпроса на обсъждане и казва, ето, ние няма как да си свършим работата, защото чакаме по месец, два и три, да не казвам още по-фрапиращи случаи на провокация на това нещо. Ако има държавен орган, в който се упражнява сериозен контрол по отношение достъпът до каквито и да било данни, в който следват не само дисциплинарни, но и наказателни мерки, тогава когато се случи нещо подобно, определено това е Министерство на вътрешните работи. Всички скандали, които текат, не са свързани с МВР. Те са свързани с други институции.
По отношение на втори ви въпрос, който е свързан с това дали не следва да бъдат завишени санкциите в Наказателния кодекс и по този начин да се избегне дебатът дали са тежки или не. Когато се определя размер на едно наказание, Народното събрание безспорно се е съобразило с обществената опасност на това деяние и по този начин е поставило точно границата, каква е степента на обществена опасност на конкретното изпълнително деяние, с което е реализирано престъплението.
Не смятам, че правилният подход е завишаване на санкциите за всички текстове, които са от обществена значимост и могат да бъдат приравнени на сериозно, по смисъла на директивата. Това е лично мое, експертно мнение, разбира се. Ако законодателят прецени, че обществената опасност на тези престъпления е наистина висока и следва да се наказват с повече от 5 години, за мен, като експерт това е нормално, ОК, но по отношение на моето лично експертно мнение, че преценката е много сериозна и така и трябва да се подходи, когато се борави с Наказателен кодекс. Преценка на обществената опасност на конкретното деяние.
Това е, което бих могла да ви отговаря.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, госпожо Макева. Господин Радев, заповядайте.

Господин Емил Радев: За нас е безспорно, че промени в Закона за електронните съобщения трябва да има, защото директивата е факт. Имаме вече наказателна процедура спрямо Ирландия. Така, че ако ние не приемем дадените промени, ще има наказателна процедура и срещу нашата страна.
Друг е въпросът за дебата за обхвата на закона и за неговото приложно поле, защото все пак, ние виждаме тук едни страни като Ирландия и Германия, които са водещи страни, примерно в наказателната политика и ние черпим опит от тях. Явно имат серозни вътрешни проблеми, свързани с дебата по този закон, така че е нормално този въпрос да състои и при нас.
И вторият ми въпрос е, тъй като вече 27 страни са въвели директивата, въпросът ми е, така наречения „интерфейс” въведен ли е в други европейски страни, ако има, да знаем къде?

Господин Васил Стойчев: Само ако ми позволите да кажа, за Германия, тъй като ние имахме възможност да работим заедно 2 години с колегите от Баварската криминална полиция. Мога да ви кажа, че там в продължение на 6 – 7 до 10 години се е водил и дебат дали е необходимо видео наблюдение на обществени места? Като обществото са били категорично против това нещо. Това е било през 90-те години на миналия век. Сега, в момента видео наблюдение се изгражда навсякъде, приоритет е на органите на местната власт и самоуправление. Така, че и по отношение на дебата, който се води в момента в Германия, може би те ще изживеят това, като общество, като традиция, като култура и ще стигнат до извода, че това е необходимо за противодействие на престъпността, тъй като те имат много големи проблеми с бившите съветски републики. Това само като информация.
На въпроса, който ми поставихте, ние нямаме реална практика и не можахме да получим информация дали законодателно е уредено така нареченият „интерфейс”, т.е. пряк достъп, пасивен достъп до базата данни на предприятията, които предоставят електронни услуги. Това, което сме говорили с колеги, някои от страните казват, да, имаме такава възможност он лайн да си обменяме информация, но не мога да ви кажа, дали наистина това го има като правно-нормативно основание.

Господин Емил Радев: Ако съдим по отговора, искам, колеги, само да направя едно уточнение. Системата на обжалване на сезиране на Конституционния съд в Германия е много по-либерална от България. Там, за разлика от нашата страна, всеки един гражданин, който смята, че са му нарушени конституционните права, има право да сезира Конституционния съд, така че конституционните дела в Германия са нещо, което са доста по-често срещано явление, отколкото в нашата практика. Така, че това, че има дело там е нещо нормално, защото не се иска примерно определен брой народни представители, главния прокурор, президента, както е тук, да сезира Конституционния съд. Така, след широк дебат, там може и всяка организация и всеки гражданин сам да сезира. Така, че конституционното дело за Германия е нещо нормално.

Председател Светлин Танчев: Колеги, предлагам да минем към гласуване на тази точка, ако няма други коментари и въпроси. Нека, който е „за” да гласува. 6 „за”. Против? 1 „против”. Въздържали се? 6 „въздържали се”. Не се подкрепя този законопроект. Благодаря ви за времето, което ни отделихте. Приятен ден ви желая и до скоро.
Преминаваме към точка две от дневния ред.

2.Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-54/7.12.2009 г. за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции – внесен от Министерския съвет.

Председател Светлин Танчев: По тази точка днес при нас са, от Министерство на правосъдието госпожа Даниела Машева, заместник-министър, госпожа Надя Хрингова, главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателните дела” и госпожа Мариела Костова, старши експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”. Госпожо Машева, имате думата да ни запознаете с предложения законопроект.

Заместник-министър Даниела Машева: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. На вашето внимание представям проект за Закон за признаване изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Този нов закон, по своята същност е в резултат на поетите от България ангажименти, като държава-член на Европейския съюз за транспониране на две рамкови решения – Рамково решение № 783 от 2006 година, за взаимно признаване на решение за конфискация и Рамково решение № 214 от 2005 година за признаване на решения за прилагане, за налагане на финансови санкции.
Законопроектът цели разширяване на международното сътрудничество по наказателни административни дела и създаване на правни средства за неговото улесняване и ефективност. Предмет на законът е взаимно признаване между държавите-членки в Европейския съюз, на решение за конфискация или отнемане и решение за налагане на финансови санкции. С оглед осигуряване на единното тълкуване от страна на правоприлагащите органи в проекта, изрично са дефинирани основните понятия и термини. Така например в редакцията на чл. 2 от закона е съобразена важната особеност на българския наказателен закон и съответно на Указът за прилагане на Закона за нормативните актове, като заедно с понятието „конфискация”, по смисъла на чл. 37 от Наказателния кодекс е поставено и понятието „отнемане” по смисъла на чл. 53 от Наказателния кодекс, така че да не възникват никакви съмнения за правоприлагащите органи.
На следващо място в съдържащата се в чл. 3 легална дефиниция на понятието „финансови санкции” са включени, както глоби, включително за нарушение на правилата за движение, така и обезщетенията за пострадали от престъпления, разходи по съдебни или административно процедури или парични суми, в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на пострадали от престъпления.
Съгласно изискванията на рамковите решения, в законопроекта са посочени компетентните български органи за признаване и съответно за изпълнение и изпращане на такива решения, за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Като за компетентни органи по признаване на актове, издадени от други държави-членки са определени окръжните съдилища, а Националната агенция за приходите е посочена като компетентен орган за изпълнение на признатите вече от български съдилища решения.
Компетентни органи по изпращане на влезли в закона в сила актове, са българските съдилища и съответно Националната агенция за приходите, когато се касае за изпращане на решения, за налагане на финансови санкции, постановени от български административни органи.
В пълно съответствие с установената между държавите-членки в Европейския съюз практика на осъществяване на директен контакт между компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава и с цел улесняване на сътрудничеството между тях, в предложения проект е застъпен принципът на директна комуникация между съответните компетентни органи. Същевременно обаче, законопроектът предвижда при възникнали затруднения, при административното получаване и изпращане на актовете, да се реализира посредством помощта на Министерство на правосъдието, като Министерство на правосъдието е посочен, в качеството на централен орган, да подпомага дейността на съответните компетентни органи.
На следващо място, изчерпателно са уредени подсъдността, условията и процедурите за признаване и изпращане на решения за конфискация или отнемане и съответно на решения за налагане на финансови санкции, както и производството по обжалване пред Вазивен съд. Съгласно предложените законови разпоредби, всяко решение се признава от окръжния съд по местоживеене или обичайно пребиваване на лицето, на територията на България, съответно по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция за юридически лица.
В пълна степен е отразено съдържащото се в рамковите решения изискване актовете постановени в друга държава-член на Европейския съюз да се признават без никакви допълнителни формалности и незабавно да се предприемат необходимите мерки за тяхното изпълнение.
В законопроекта са регламентирани и въпросите на двойната наказуемост, условията за допустимост, както и прилагането на принципът не би си ниден. Изчерпателно са изброени основанията за отказ, като изрично е подчертан техния факултативен характер, с оглед премахване на пречките пред взаимното признаване на цитираните актове. Въведен е минимален праг от 70 евро, по отношение на финансовите санкции, чието изпълнение се изисква. Посочена е приложимостта на националното законодателство, при изпълнение на решенията. Регламентирани са последиците от взаимно признаване и задълженията за насрещно уведомяване. Детайлно е уреден и въпросът за разпореждането с конфискуваното имущество в България, респективно с приходите от изпълнението на финансовите санкции. На компетентните органи е предоставена свобода на договаряне относно разпореждането с предмета на конфискацията или получените в резултат на изпълнението средства, в случай че е на лице изрично споразумение имуществото или паричните суми остават в България, освен ако тяхната стойност надвишава 10 000 евро, във връзка с решение за конфискация или отнемане. Като при всички случаи разноските по изпълнението са за сметка на изпълняващата държава.
Считаме, че така предложения законопроект е изцяло съобразен с изискванията на Закона за нормативните актове, поради което ви предлагам да бъде одобрен. Благодаря Ви.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, госпожо Машева за обстойното представяне. Колеги, имате ли въпроси или коментари? Заповядайте, господин Агов.

Господин Асен Агов: Само за присъди, влезли в сила ли се отнася или за административни нарушения? Примерно, във Франция, ако караш пиян или с превишена скорост, ти конфискуват колата. Могат ли като се прибера с колата си, заловили са ме там, да искат да я конфискуват тук в България?

Заместник-министър Даниела Машева: Разбира се, че се касае и за административни нарушения.

Господин Асен Агов: Т.е., аз ако съм нарушил във Франция закона и подлежи на конфискация возилото ми, защото така е във Франция, мисля, че и в Гърция са много тежки санкциите в това отношение, валидно е френското решение, на френските органи и нашите органи са длъжни да ми вземат колата и да я пратят във Франция, където да се продаде в полза на бюджета на Франция?

Заместник-министър Даниела Машева: Валиден е френският, влязъл в сила съдебен акт, съответно този акт трябва да мине процедура по признаване пред български окръжен съд и съответно, ако български окръжен съд признае това решение на френския съд, ще се предприеме процедурата по изпълнение, т.е. процедурата по конфискация, по отнемане или ако са наложени други административни санкции.

Господин Асен Агов: Ама тук, ние нямаме практики в това отношение.

Заместник-министър Даниела Машева: Именно, това е абсолютно нов закон и целта е именно да се улесни признаването на тази актове между държавите-членки в Европейския съюз, когато се касае в резултат на присъда, конфискация или отнемане на имущество или в резултат на друг съдебен акт, наложена финансова санкция. Трябва да се създаде практика.

Господин Асен Агов: Искам да съм окръжен съдия.

Председател Светлин Танчев: Колеги, имате ли други въпроси или коментари? Заповядайте.

Госпожа Надя Хрингова: Може би само едно кратко уточнение. С примера, който вие дадохте, се смесиха две хипотези. Тъй като конфискацията на автомобила, специално за решенията за конфискация, се изисква да е съдебно решение, но за финансова санкция, която може да ви бъде наложена, в която и да е друга държава-членка на Европейския съюз, не се изисква тя да е постановена от съдебен орган, може и от административен.

Председател Светлин Танчев: Господин Радев, заповядайте.

Господин Емил Радев: Само да попитам, след като бъде наложена санкцията и бъде направено изпълнението в нашата стана, в нашия бюджет ли влизат или средствата се изпращат в страната, която е издала акта?

Зместник-министър Даниела Машева: Когато се касае за имущество до 10 000 евро влизат в бюджета на България. Над 10 000 евро, вече се постига споразумение със съответната държава, издала акта. И може да се направи разпределение на средствата.
Относно въпроса на господин Агов, дали този закон няма да генерира корупционни практики, считам, че няма да генерира такива, още повече, в момента ние сме изправени пред затруднения, когато имаме осъдени тук лица и при невъзможност след изтърпяване от тях на наказанието лишаване от свобода, при наложени санкции, глоби или отнемане на имуществото, те не могат да бъдат трансферирани в държавата, чийто граждани са или където пребивават, именно поради тази причина.

Председател Светлин Танчев: Колеги, имате ли други въпроси или коментари. Предлагам да гласуваме по този законопроект. Който е „за”, моля да гласува. 12 „за”. Против, има ли, колеги? Няма. Въздържали се? 2 „въздържали се”. Законопроектът е приет. Благодаря Ви, госпожо Машева и Ви желая приятен ден.
Преминаваме колеги, към точка три. Оперативно, тя е основната точка от днешното заседание.

3.Изслушване на актуална информация от Министерство на финансите, Министерство на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие” относно моментното състояние и напредъка по:
• Оперативна програма „Административен капацитет” 2007-2013 г.;
• Оперативна програма „Техническа помощ” 2007-2013 г.
• Програма ФАР;
• Програма ИСПА;
• Програма САПАРД.

Председател Светлин Танчев: Тук при нас днес са госпожа Ана Михайлова, заместник-министъра на Министерството на финансите, госпожа Силвия Инджова, директор на дирекция „Национален фонд”, госпожа Мария Димитрова, временно изпълняващ длъжността директор на дирекция „Оперативна програма административен капацитет” и господин Борислав Шулев, директор на дирекция „Оперативна програма техническа помощ”.
Госпожо Михайлова, заповядайте.

Заместник-министър Ана Михайлова: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители.
Предлагам да започнем представянето първо с двете Оперативни програми, а след това, тук до мен е националния ръководител по предприсъединителните фондове, госпожа Силвия Инджова, която ще направи преглед на това, което се случва с тях.
Както знаете, Оперативна програма „Административен капацитет” е подписана на 3 октомври 2007 година. Тя се финансира от Европейския социален фонд. Стратегическа цел на Програмата е подобряване работата на държавната администрация за реализиране на ефективни политики, качество на обслужване на бизнеса и гражданите, създаване на условия за устойчив икономически растеж и заетост, повишаване на професионализма, прозрачността и отчетността в съдебната система, както и повишаване на капацитета на структурите на гражданското общество. Има, действително голям интерес към тази Програма от всички държавни структури.
Целите на Програмата се постигат чрез дейности, разделени в четири основни приоритетни оси. Първата от тях е добро управление. Също така, управление на човешките ресурси, качествено административно обслужване и развитие на електронното управление и ос техническа помощ, която е насочена към подпомагане управлението и изпълнението на Програмата.
За новия програмен период – 2007-2013-та, средствата по ОПАК са 153.7 млн. евро, или 13 % от общата помощ на Европейския социален фонд за България. Другата програма, която се финансира по този фонд е Развитие на човешките ресурси. Това също е 3.5 % от общия размер на помощта, която България получава по линия на структурните фондове. Към нея можем да добавим 27.1 млн. евро, национално съфинансиране. Така, общо Програмата разполага с ресурс от 180 млн. евро и 789 хил.
За Управляващ орган на ОПАК, през 2005 година е определена дирекция „Управление на проекти и програми” към тогавашното Министерство на държавната администрация и административната реформа. След закриване на министерството, през месец август 2009 година, функциите на управляващия орган се прехвърлят в Министерство на финансите, където създадохме Оперативна програма „Административен капацитет”. Състава, структурата и функциите на Управляващия орган бяха запазени непроменени, така че да се осигури безпрепятствено продължаване на работата му. По самата Програма водихме множество преговори с Европейската комисия, Главна дирекция „Заетост” и защитихме, че Програмата ще бъде напълно, ще се осигури пълна приемственост по Програмата, с много минимални корекции във връзка с тези структурни промени.
Управляващия орган носи отговорността за ефективното управление и изпълнение на Програмата. Неговите задължения включват подготовка и обявяване на процедури за набиране на проектни предложения, взимане на решения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, мониторинг и оценка на изпълняваните проекти. Изпълнението на ОПАК се следи от Комитети за наблюдение, които одобряват общите критерии за избор на проекти. Там се разглежда напредъка за постигане на специфичните цели на Програмата, одобряват се годишните и окончателни доклади за изпълнението и.
Комитета за наблюдение се състои от представители на министерства и държавни агенции, социално-икономически партньори, регионални съвети за развитие на райони за планиране и Европейската комисия. Данните за общият напредък по Програмата към месец декември 2009 година. Обявени са 29 процедури, което означава, че Програмата е изпълнена на 60 % по този показател. Всъщност, това е Програмата, която напредва с най-бързи темпове в България. По нея имаме 231 бенефициента, от всички групи бенефициенти по ОПАК – държавна администрация, съдебна система, структури на гражданското общество – 1 293 са подадените проектни предложения, 261 са одобрените проекти, като те са на обща стойност 149 млн. лева. Има 254 сключени договора на стойност 140.7, което означава, че близо 40 % от средствата предвидени по ОПАК вече са контрактувани. 171 са приключилите проекти, по които има окончателно искане за плащане, по 10 от тях вече е извършено окончателно плащане.
Последния комитет за управление на наблюдение по Програмата беше проведен през месец ноември, тази година. Бяха отворени 3 допълнителни процедури за безвъзмездна финансова помощ, като те са с изпълнение януари и февруари 2010 година. В понеделник направихме, в Министерство на финансите информационно събитие, на което потенциалните бенефициенти бяха запознати с условията за кандидатстване по тези проекти. Вчера, беше изпратен докладът за оценка на съответствие от Изпълнителната дирекция „Одит на средствата от Европейския съюз”, което е много важно.
Мисля, че това са най-важните аспекти към момента, по отношение изпълнението на Оперативна програма „Административен капацитет”. Бих предложила да представя накратко и това, което се случва с Оперативна програма „Техническа помощ” и ако имате въпроси.

Председател Светлин Танчев: Нека да вървим по ред. Да си зададем въпросите, коментарите, който има към тази Програма, финализираме и продължаваме напред.
Колеги, имате ли въпроси или коментари по така представената ни информация за Оперативна програма „Административен капацитет”? Нямате. Удовлетворително е. Аз имам един въпрос. Тук преди няколко седмици изслушахме Сметната палата, те имаха няколко препоръки към тази Програма. Става ясно от материалите, които сте ни изпратили, че са отразени вече, но искам да чуя и вашето мнение. До този момент, считаме ли въпроса за приключен?

Заместник-министър Ана Михайлова: Да, Сметната палата е отправила към нас четири препоръки. Всички те са изпълнени.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Това беше моят въпрос. Колеги, ако нямате допълнителни въпроси, нека да продължим напред. Имате думата, госпожо Михайлова.

Госпожа Ана Михайлова: Благодаря. Оперативна програма „Техническа помощ”, също е одобрена през месец октомври 2007 година, само че нейният източник на финансиране е различен. Тя се финансира от Европейския фонд за регионално развитие. Общия бюджет на програмата за периода 2007-2013 година е в размер на 56 819 000 евро. Респективно, приносът на Европейския съюз е в размер на 48 296 000 евро, а националното съфинансиране в размер на 8 553 000 евро.
Основна задача на Оперативната програма е да осигури инструменти, финансови средства за гарантиране ефективното и ефикасно функциониране на структурите, които участват в координацията, управлението, наблюдението, контрола и сертифицирането, както и в дейностите по одит и оценка на усвояваните средства от структурните инструменти на Европейския съюз.
Всъщност, общата цел на Програмата е подобряване на координацията, контролът, прилагането и оценката на Структурните и Кохезионния фонд, в България за периода 2007-2013 година.
За постигане на тези цели, Програмата предвижда мерки за въздействие, които са обособени в три приоритетни оси. Първата от тях е подпомагане реализирането на дейностите, на структурите на централно ниво. Това са Централното координационно звено, Сертифициращия орган, Одитиращия орган, Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка, Управляващия орган на Оперативната програма и Комитета за наблюдение. Приоритетна ос две. Допълнително разработване и подпомагане на функционирането на унифицирана информационна система за управление и наблюдение на фондовете в България. Приоритетна ос три. Популяризиране на Европейската кохезионна политика и нейните цели в България, осигуряване на обща и статистическа информация.
Безвъзмездната финансова помощ по Програмата се предоставя посредством процедура за директно предоставяне, която е без определен срок за кандидатстване.
Накратко, постигнатите резултати и напредък. Понастоящем се изпълняват проекти по всички три приоритетни оси. Общата стойност на всички договорени средства по Програмата, към края на месец ноември е 12 888 000 евро, което представлява близо 22.7 % от средствата по Програмата. Към момента броят на изпълняващите се проекти е 23 на стойност 12 799 000 евро. Общата стойност на реално изплатените средства е 2 750.5 млн. евро, в това число верифицираните от Управляващия орган разходи възлизат на 1 804 000 евро.
Към настоящия момент, към Програмата са финансирани дейности относно разработване и подпомагане на функционирането на Унифицираната информационна система за управление и наблюдение, включително обучение на потребителите на системата. Подпомагане изпълнението на функциите и повишаване капацитета на бенефициентите, Комитета за наблюдение и Националната стратегическа рамка. Извършване на проверки на място и одити, както и Междинните звена и бенефициенти по Оперативните програми и Програмите за трансгранично сътрудничество.
Обучение за представителите на местните власти, по хоризонтални въпроси, при усвояване на средствата, специализирани обучения за служителите на Управляващи органи, конкретните бенефициенти относно процеса на сертификация на разходите, финансово управление и контрол на европейските фондове и на счетоводния процес при изпълнение на Програмите. Разработване на единен портал за общи и специализирани информации за управление на фондовете в България. Повишаване информираността относно перспективите и възможностите, предлагани по линия на Структурните фондове и Кохезионния фонд, в България. Извършване на междинна оценка на изпълнението на структурните инструменти, съгласно заложените цели в Националната стратегическа референтна рамка. Осигуряване на надеждна верификация и проверка на разходите по Програмите.
Като предстоящи инициативи по Програмата се предвижда изграждане на хелп деск за ИСУН, въвеждане и управление на мрежа от 28 регионални информационни центрове, в България. Подпомагане изпълнението на функциите и повишаване на капацитета на бенефициентите. Различни видове обучения.
Извършена беше оценка за изпълнението на Програмата за предходни години от външен изпълнител. В допълнение беше направен и анализ на цялостната рамка на изпълнение на Програмата, в две частни. Адекватност, ефективност и надеждност на системата за наблюдение, управление и контрол и оценка на системата от индикатори, като този анализ показа, че към момента на оценката, Системата за управление и контрол на Програмата функционира в съответствие с европейките и националните нормативни изисквания.
Направихме и малка структурна промяна по отношение на тази Програма, с ПМС 249, новия Устройствен правилник на Министерство на финансите, като Управляващия орган по Програмата беше преструктуриран в самостоятелна дирекция, което наложи цялостна промяна при описание на Системата за управление и контрол.
В тази връзка актуализирахме всички документи свързани с Програмите, това са Общия наръчник, Процедурния наръчник, Вътрешните правила за провеждане на процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Като всички тези документи бяха своевременно представени пред Одитния орган за целите на актуализиране на оценката на съответствие. Очакваме тази оценка да бъде готова и изпратена към Брюксел до края на тази седмица. Цялата налична информация за изпълнение на програмата е въведена в Информационната система за управление и наблюдение, като регулярно се актуализират данните там.
Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви и аз, госпожо Михайлова. Личи си, че при вас е имало доста сериозена работа, предвид преминаването и на ОПАК, и на Оперативна програма „Техническа помощ”, така че се радвам за този напредък.
Някакви проблеми, в които ние бихме могли да ви съдействаме, имате ли? Препоръки?

Заместник-министър Ана Михайлова: Благодаря Ви за високата оценка. Може би във връзка и с предходния ви въпрос, бих казала, че от Сметната палата бяха направени две препоръки по отношение на Програмата, като и двете са изпълнени напълно.
Програмата върви добре. Тя също е сред отличниците по отношение на напредък на изпълнение. Нейна основна цел е да подпомага всички структури, които се занимават с усвояване на средствата от Европейския съюз и мисля, че добре си върши работата.

Председател Светлин Танчев: Колеги, имате ли някакви въпроси или коментари относно Оперативна програма „Техническа помощ”. Нямате. Благодаря Ви, госпожо Михайлова и за това представяне. Предлагам да преминем напред. Програма ФАР. Госпожо Инджова, имате думата.

Госпожа Силвия Инджова: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители. Аз се постарах да ви изпратя предварителна информация и сега бих я представила в доста стегнат формат.
Ще си позволя да започна с Преходния финансов инструмент, защото е много малък и защото е много стегната информацията по него. Днес е крайният срок, в който се сключват договори по Преходния финансов инструмент за България. Той е едно естествено продължение на Програма ФАР и касае въпроси, които имат нужда от изграждане на административен капацитет, синхронизиране и хармонизиране на законодателството. Подпомагане на органи, които все още се нуждаят от допълнителна помощ за изграждане на капацитет и на умения, но не могат да се възползват от Структурните и Кохезионни фондове на Европейския съюз или други такива, които са валидни за страна-членка. Тази Програма се изпълнява в периода 2007-2009 година, като период на договаряне на средствата, а периодът на разплащане е до 2011 година.
Какво сме успели да направим до момента? Държа да отбележа, че данните могат да претърпят съвсем малки промени, защото колегите от Централното звено за финансиране и договаряне, които са натоварени със задачата да бъдат Изпълнителна агенция, имаха възможност днес да сключват договори и трябваше да уточняват бюджети. От общ разполагаем бюджет 31.49 млн. евро България можеше да ползва 24.17 млн. евро, поради отнетата акредитация на Централното звено за финансиране и договаряне, да сключва договори, различни от т.нар. туининг договори и стойността на сключените договори към днешна дата, отново подчертавам, е не окончателната цифра 21.54 млн. Националното съфинансиране тук не е фиксирано и то е до 10 % и това, което е договорено, съгласно сключените договори 1.78 млн. евро.
Аз казах, че Програмата се изпълнява в периода 2007-2009 година активно, като процес на сключване на договори, но през този период са се извършвали разплащания и плащанията са на стойност 8.28 млн. евро със средства от Европейския съюз и 0.11 млн. евро, средства от национален бюджет, т.нар. национално съфинансиране.
По Програма ФАР ще си позволя да ви представя информацията такава, каквато е валидна за финансовите меморандуми 2005 и 2006 година, защото останалите финансови меморандуми от 2000 година до момента, вече са приключили, дейностите по договорите, които са сключени в изпълнение на тези финансови меморандуми са приключили и плащанията също са извършени. Има изключения по ФАР 2004 г., понякога и във ФАР 2003 г., за които все още имаме период на възможност да извършваме плащания. Това са по-скоро по проекти, в които има гаранционен период, имаме т.нар. задържани средства, с които след изтичане на този период се извършват разплащания към изпълнителите по договори.
Характерно за двата финансови меморандума, за които аз съм ви представила финансова информация, по изпълнителни агенции е, че това са финансови меморандуми, които се изпълняваха в изключително тежък период, в условия на отнета акредитация на двете ключови изпълнителни агенции в Министерство на регионалното развитие и благоустройството и в Министерство на финансите. Това беше време, в което се наложи да извършваме плащания и за сметка на националния бюджет, които бяха регулирани с Постановление на Министерски съвет № 89, което аз съм представила в информацията, която ви предоставих.
Държа да отбележа, че в момента, в който на България беше наложена санкцията за временно спиране на средствата , по сметките на Национален фонд, за съответните финансови меморандуми, ние имахме доста добри наличности и правихме плащанията, включително и за сметка на тези наличности със средства от Европейския съюз. Така, че мисля, че като централен съкровищен орган успяхме да управляваме добре средствата и да посрещаме плащанията, които бяха по договорите, които бяха обект на тази санкция, наложена от страна на Европейската комисия.
Две от изпълнителните агенции към Министерство на труда и социалната политика и Министерството на икономиката не са засегнати от тази санкция, но бюджетът, който те управляват, като относителен дял е сравнително малък, макар, че като брой договори те не отстъпват на останалите две изпълнителни агенции, поради естеството на договорите, които управляват, а именно т.нар. грантови схеми.
Да кажа какво е ключово? Че в този период, при изпълнение на ФАР 2005 г. и финансови меморандуми 2005 и 2006 година се направиха доста прегледи, оценки на системите за финансово управление и контрол. Това доведе до значителни подобрения в системите в двете изпълнителни агенции, които бяха въведени като общи практики и за останалите други две изпълнителни агенции, нищо че не бяха обект на тази санкция от страна на Европейската комисия. Освен подобрение на системите, Европейската комисия изиска да направим оценка от българската страна на законосъобразността и правилността на договорите, сключени в условията на разширена децентрализация. Това са договори, сключени в периода юли 2007 – юли 2008 година. Тази оценка беше направена, беше предоставена на Европейската комисия и тя касаеше договори на обща стойност 130 млн. евро, по Програма ФАР, управлявани от двете изпълнителни агенции.
В началото на есента, тази година, проведохме поредните работни срещи с Европейската комисия, на които се постигна обща договореност и общо съгласие за механизма на прилагане на т.нар. финансова корекция. Тъй като и до този момент нямахме изяснена методика, самата Генерална дирекция „Разширяване” мислеше върху това, каква методика да приложи. В крайна сметка приложихме валидната за Структурните и Кохезионния фонд методика на налагане на финансови корекции и в резултат на класифициране на видовете слабости и не добро функциониране на системите в групи, към всеки отделен договор беше наложен съответен процент, финансова корекция, която в обща сума, за по-изпълнителни агенции, за Централното звено за финансиране, това е в размер на 19 млн. евро, която можем да кажем, че като цяло представлява 25 % от стойността на сключените договори, а именно 76 млн. евро, средства по Програма ФАР. И 20 млн. евро финансова корекция, представляваща 38 % от стойността на договорите, сключени от Министерство на регионалното развитие, които договори са на обща стойност 54 млн. евро по Програма ФАР.
Европейската комисия извърши преглед на така представената информация от националните власти и на 18 ноември, Европейската комисия взе решение да вдигне мярката, наложена през 2008 година, като отчете положените усилия, направеното предложение за финансова корекция от страна на Европейската комисия и отблокира процеса, който създаде доста проблеми при фактическото управление по Програма ФАР.
С решението си, Европейската комисия отново потвърди, че усилията, които сме положили през този период са достатъчни и че очакванията на Европейската комисия са изпълнени. Това беше един много тежък период, в който се подобряваше и системата за докладване на нередности по Програма ФАР, и броят на нередностите по Програма ФАР достигна към момента 265 случая, от които 21 са подозрения за измама и един случай е класифициран от съответната изпълнителна агенция като грешка. Аз бих споменала тук само общите цифри и съм ги представила по изпълнителни агенции. Общата сума на докладваните нередности възлиза на 34.74 млн. евро, от които 18.85 млн. евро са средства по Програма ФАР, а останалите са средства от националния бюджет.
Работата, която продължава в момента, цели успешно да се приключат проектите по Програма ФАР, да се извършат окончателните плащания, особено по грантовите схеми, които са значително много, които изискват и много добра мобилизация на изпълнителните агенции. И друг въпрос, който стои пред изпълнителните агенции, тези така класифицирани нередности и респективно сумите, които се дължат по тях, да бъдат надлежно събрани от изпълнителните агенции, за да могат да бъдат върнати на Европейската комисия. И в бюджета на държавата, в държавния бюджет – източникът, от който са направени. Тук ще кажа, че само преди една седмица бях при вас и докладвах, че Европейската комисия има коренно променен подход към България по отношение на изпълнение на Програма ФАР, изключителна кооперативност се демонстрира и това, с което мога да се похваля сега е, че вече имаме постъпили средства от Европейския съюз по нашите сметки и първите траншове вече са постъпили, така че и ангажиментът, който направи Европейската комисия за бързо превеждане на средства от Европейския съюз, вече е факт.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, госпожо Инджова за обстойното запознаване на Комисията с тези данни. Аз винаги съм ви поздравявал за обширната информация, която ни предоставяте и за това още веднъж Ви благодаря.
Имам един общ въпрос, може би към г-жа Ана Михайлова, може и Вие да ми отговорите. Какъв механизъм използва Министерство на финансите да проследява избягването на двойното финансиране по Структурните фондове, на дейности вече финансиране по Програма ФАР? И като допълнение, поддържа ли се регистър на държавните помощи в Министерство на финансите, с оглед проследяване спазването на праговете при режима ”Деминимист”, на държавни помощи при отпускането на финансови средства по линия на Оперативните програми?

Госпожа Силвия Инджова: Този въпрос за избягване на двойното финансиране е на дневен ред и днес се работи по него. Продължават да работят службите на Националния координатор, включително и вече след приключване на Програма ФАР, защото тя реално за нас приключва от гледна точка на договарянето. Използват се базата данни, капацитетът, който има и е натрупан към Националния координатор, за да се правят насрещни проверки на Управляващия орган още на етап обявление, на поканата за участие към бенефициентите и на етап оценка. Тук имаме възможността до нас да бъде ръководителят на Оперативна програма „Административен капацитет” и също би могла да каже технически и практически как става това.
Но е безспорен факт, че продължаваме да следим и да наблюдаваме да не допускаме двойно финансиране и то най-вече по отношение на дейностите, защото самата цел, която се поставя с проектния фиш или с конкретния проект, с който се кандидатства, със сигурност е формулиран така, че да ни подскаже, че няма двойно финансиране. Опира въпросът за дейностите и за разходите. Една от мерките, които се предприемаше по Програма ФАР и продължава да бъде като практика по Структурните фондове, е разходно оправдателните документи - най-популярният е фактурата, да бъде подпечатван, че е изплатен със средства от определена програма, така че да не може да бъде претендиран втори път или от друг финансов инструмент, та дори и от държавния бюджет. Така, че това е въпрос, който ние следим. Има база данни. Ще споделя с вас, че беше направен в края на миналата година една проверка, на извадков принцип, в различните Оперативни програми и изключение бяха случаите, в които имаше индикация за двойно финансиране, но детайлната проверка показа, че такова няма, за което аз бих казала, че от една страна Управляващите органи и Изпълнителните агенции добре са свършили работата, от друга страна вярваме, че бенефициентите са коректни и трябва да разчитаме на това, защото в противен случай подхождаме с предубеждение към тях.

Председател Светлин Танчев: Искахте да вземете думата ли? Заповядайте.

Госпожа Мария Димитрова: Мария Димитрова, ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Административен капаците”.
По отношение на механизмите за двойно финансиране, ние оценяваме необходимостта от много ясен и добре разписан механизъм, който включително да бъде комуникиран и със самата Европейска комисия. Защото една от основните бележки по отношение на Оперативна програма „Административен капацитет” е именно необходимостта от много добър механизъм за избягване, както на двойно финансиране, така и на предоставяне на държавни помощи и в случаите, в които реално е необходимо изпращането на информация по отношение на държавните помощи. Ние комуникираме с Отдел „Държавни помощи” в Министерство на финансите, в което след вземането на решение от оценителната комисия и изготвяне на оценителен доклад по изпратените проектни предложения от страна на потенциалните бенефициенти, списъкът се изпраща в Отдел „Държавни помощи”, който поддържа регистър на всички предоставени държавни помощи по отношение не само на средствата от Европейския съюз, а и на средствата от националния бюджет.
Що се касае до принципите, свързани с двойното финансиране, механизмът по отношение на Оперативна програма „Административен капацитет” минава през няколко етапа. На първо място, още по време на разработването на самата Оперативна програма, беше договорено ясно разграничение между отделните Оперативни програми, включително и Програма ФАР.
Следващият етап е по време на разработването на насоките за кандидатстване, указанията за кандидатстване. Управляващият орган изрично разписва, че средства, които са използвани до този момент от други структурни фондове или от Програма ФАР за финансиране на определени дейности, не могат да бъдат заложени по проекти, финансирани или търсещи финансиране от Оперативна програма „Административен капацитет”.
Следващият етап - преди издаването на заповед за оценителни комисии, ние преценяме да поканим отделни представители на другите управляващи органи, включително и представител на Централното координационно звено, което е задължение по Постановление на Министерски съвет № 121 като членове или наблюдатели на оценителните комисии.
Следващият етап е изпращане на писма до Централното координационно звено, в момента в Министерски съвет, до Отдел „Държавни помощи” по отношение на държавните помощи. Преди сключване на договорите е и проверката в Информационната система за управление и наблюдение, не само по отношение на структурните фондове, но и по отношение на Програма ФАР.
По време на самото изпълнение на договорите, ние стриктно следим действително да няма двойно финансиране. На първо място, чрез подадената информация от самите бенефициенти, които те декларират в своите междинни технически доклади, в случай, че имат други проекти, при които е необходимо да бъдат проверени самите продукти, създадени по проектите и по време на проверки на място, когато ние сравняваме реално дали наистина продуктите, създадени по проекти, не само по Програма ФАР, но и по други донорски програми, включително и финансирани от определени държави-членки на Европейския съюз и продуктите, финансирани от Оперативна програма, да няма припокриване.
Последният етап е, това което госпожа Инджова сподели, с всяка една фактура, бенефициентът залага, че е финансирана по определен договор, по Оперативна програма „Административен капацитет”, като няма до този момент одобрена фактура от Управляващия орган, на която това изречение да липсва.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви за това пояснение. Аз лично съм удовлетворен от Вашия отговор. Госпожа Плугчиева имаше въпрос, след това е господин Михалевски.

Госпожа Меглена Плугчиева: Благодаря Ви, господин председател. Съвсем накратко. Смятам, че този успех е национален успех за възстановяване на плащанията по Програма ФАР. Това беше една от най-проблемните програми, с вложени огромни усилия в продължение на година и три месеца. Важното е, че се овенчават с добър резултат.
Аз имам следният въпрос. Госпожа Инджова знае, че беше взето решение от бившето правителство с национални средства, не помня дали 100 млн. или колко бяха, за разплащане на проверените добри проекти, които са безпроблемни, за да няма спиране работата по проектите и да не стават бенефициентите жертва на спряната Програма. Въпросът е, от възстановените средства, на практика, колко, ако я има справката, колко от проектите бяха платени по Постановлението? И колко средства от възстановените от Европейския съюз сега се връщат де факто в националния бюджет? Това за националния бюджет, при ситуацията на криза, в която се намираме, е изключително важно и е добре да знаем какъв финансов ресурс влиза обратно?
Второ, тъй като Програмата приключва. Това и преди беше една важна тема и с Европейската комисия коментирахме, че този създаден административен капацитет по Програма ФАР не бива в никакъв случай да се разпилее или да прекрати работата си, поради изтичане действието на Програмата. Той трябва да бъде пренасочен и използван по Оперативните програми. И може би тук въпросът ми е към заместник-министъра. Какво прави правителството в това отношение, защото това са високо квалифицирани хора, с много опит, с езикова квалификация и те трябва на всяка цена да бъдат съхранени и използвани при управлението на Оперативните програми. И трябва да добавя само едно изречение. От ОЛАФ получих обаждане миналата седмица, наистина с поздравления за това, което сме успели да направим. Позволявам си да говоря, в това число, като резултат за страната ни и смятам, че този натрупан опит, като цяло саниране на системите, съответно докладване на нередности и изобщо промяна на работата в Програмата, е не само обица на ухото, но и съответно опит и трябва да бъде използван при по-нататъшната работа в управлението на Оперативните програми.
Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Благодаря. Госпожо Инджова, заповядайте.

Госпожа Силвия Инджова: Това е постановлението, с което се казваше, за заемообразно, с наличностите на Национален фонд ще се извършват плащания и именно в табличките, които съм ви представила, съм посочила, какви са плащанията по Постановление № 89.
Аз бих казала, че това постановление влезе в сила малко по-късно и ние максимално използвахме националното съфинансиране, което имахме в Национален фонд. Така, че тук информацията не може да претендира за изчерпателност. Но това, което мога да кажа е, че средствата, които са използвани заемообразно и които се признават от Европейската комисия за допустими, именно сега, с получаването на траншовете, автоматично ги връщаме в държавния бюджет, защото така считаме, че трябва да стане. Макар, че бих обърнала специално внимание тук, всички средства, които постъпват по Програма ФАР, имат една единствена особеност, че трябва да се съхраняват в специална сметка. Но лихвите, които натрупваме за тях са за сметка на националния бюджет, т.е. те остават в каса на Национален фонд и ние ги използваме като временни оборотни средства, т.е. ние не ги връщаме към Европейската комисия.
Разбира се, не това ни е ключовата цел, да натрупваме лихви и да ги ползваме, но имаше компенсиращи механизми. Те са слаби и не изцяло компенсираха този 2-годишен недостиг на финансови средства, но безспорно сме ги използвали за това. Виждате през 2006 г. за ФАР е използван много малък ресурс, докато за ФАР 2005 г. е използван по-голям финансов ресурс, справката е направена в евро.
А що се касае за административния капацитет, ще кажа, че беше време, в което демотивирахме изключително много експертите и имахме отлив на експерти от Изпълнителните агенции, специално по Програма ФАР. Въпреки това, ясно съзнаваме, че това е една експертиза, която трудно се изгражда. Аз се радвам да виждам колеги и от Централното звено, които вече работят в други управляващи органи. Имаме колеги, които са работили в Централното звено за финансиране и са в отдел АВКУС, в МВР, което е добър знак експертите да остават в администрацията. Въпреки всичко Централното звено трябва да довърши преходния финансов инструмент. Да не забравяме, че ние не сме приключили Програмата, ще има много приключващи одити, за които трябва да имаме добрите експерти, за да защитят този разход, който сме направили, при одитните проверки. И имаме инструмента Шенген, който също не е за подценяване. Един значителен финансов ресурс, който ще трябва да се изпълни, да се разплати от Изпълнителната агенция в Министерство на финансите, така че там не мисля, че ще имаме загуба на експертиза.
Това, което се случи в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенцията беше трансформирана и прелята в нова Главна дирекция за трансгранично териториално сътрудничество. Но там също колегите се постараха дотолкова, доколкото е целесъобразно да съхранят персонала, който има. Да, имаше освобождавания, за това аз съм осведомена писмено от ръководителя на програма, но това е управленското решение, което е взето, на база на оценка на дейността на съответния експерт.
Така, че това е, което аз мога да споделя.

Председател Светлин Танчев: Благодаря. Госпожо Михайлова, заповядайте.

Заместник-министър Ана Михайлова: Напълно споделям мнението на националния ръководител. Безспорно е, че професионализъм и познания в областта на предприсъединителните инструменти или Структурните и Кохезионния фонд се изгражда трудно. Изисква се много време и оценяваме всичко, което е било вложено до момента в тези хора, за да се изградят като добри професионалисти. Ще положим всички усилия те да не бъдат загубени, но да намерят точното си място, така че по най-ефективен и ефикасен начин да продължат да работят било то за държавната администрация или за други структури. В крайна сметка трябва да гледаме изграденият опит и професионализъм не само в тесните рамки на държавната администрация, но и на национално ниво, защото добрите, качествени бенефициенти, които познават процедурите, следват стриктно изискванията, също са от голяма помощ и една благословия за управляващите органи. Така, че ако тези хора не са част от държавната администрация, те ще продължат да бъдат наши партньори.

Госпожа Меглена Плугчиева: Само един въпрос. Да разбирам ли, че госпожа Инджова е едновременно и Национален фонд и национален ръководител?

Госпожа Силвия Инджова: Точно така.

Заместник-министър Ана Михайлова: Госпожа Инджова беше назначена с решение на Министерски съвет. Съжалявам, но в момента не мога да цитирам номера, за национален ръководител по пет присъединителни инструменти.

Председател Светлин Танчев: Благодаря. Заповядайте, господин Михалевски:

Господин Димчо Михалевски: Благодаря, господин председател. Аз ще си позволя няколко кратки въпроса. Първо искам да попитам, данните, които сте ни дали, примерно за финансовите споразумения 2005 г., към коя дата са, защото към същата дата в сайта на Министерство на финансите, разплатената сума е 194 465 000 евро, а това, което имаме е 175 061 000 евро. Вероятно има някакво основание за разминаването. Това не е толкова съществено. По принцип, за да знаем с какви данни боравим.
Вторият, може би по-съществен въпрос е, от доклада, който ни е представен, финансовата корекция – 39 млн. евро, говоря за двете агенции – Централното звено и МРРБ, констатираната стойност на нередностите е малко над 32 млн., т.е. вероятно е имало някакъв разговор с Главна дирекция „Разширяване”, за да се постигне този преговорен резултат, да бъде по-голяма санкцията от стойността на констатираните нередности. И моят въпрос е, има ли въобще някаква връзка между двете цифри? И ако няма, как е постигната?
В тази връзка, искам да попитам, в оставащите спрямо договорите, примерно финансови меморандуми 2004 г., 2005 г. и 2006 г., изключвам предходните, остават някъде за доразплащане, поне към стойността на договорите 100-ина милиона евро. Това пак е от данни, които съм извадил от отчетите. Въпросът е, от тук насетне и особено по Финансов меморандум 2006, наясно ли е как ще бъдат финансирани? Тъй като те няма как да получат финансиране от Европейската комисия, а там договорите са на значителна стойност? Същото, в разлика някъде, може би около 40 млн. евро, малко повече, касае Финансов меморандуми 2005 г. в различните агенции.
И последната констатация, по-скоро риторичен въпрос, дали успяхме да си направим и не е ли добре да си направим анализ, всъщност какво се случи със спирането на средствата, защото както вие сама отбелязахте, госпожо Инджова, 22 месеца продължи спирането на средствата. Освен, че загубихме много хора по трасето, сигурно знаете, в МРРБ са освободени 15 експерта към 1 декември и това са според мен експерти, независимо с всичките има различия в качеството, хора, които работят в министерството повече от 7 години. Т.е., те не работят 3, 4, 5, работят над 7 години и според мен, доста луксозно е да се лишаваме в момента от такива експерти, които са крайно необходими в териториалните програми. Имаше вече едно такова действие в миналото, преди 8 години, когато беше изчистена цялата Агенция. Залагам един риск да не оценим какво се е случило, да нямаме достатъчно институционална памет и да повторим поредица от грешки. Разбира се, спорно е доколко и как са били, но най-малкото, ние трябва да си извлечем извода и в комуникацията със службите на Европейската комисия, защото аз мисля, че в тези месеци не винаги бяхме в ритъма, а те също не бяха в ритъма, Главна дирекция „Разширяване”. Трябва да може да се локализира проблемът, да се идентифицира по един и същи взаимно приемлив критерий, по пълна информираност. Мисля, че можехме да скъсим този период от 22 месеца и да стигнем до същото решение доста по-рано, което пък щеше да бъде от полза и ефектът от изпълнение на проектите щеше да бъде друг.
Но пак казвам, това е по-скоро риторика, но смятам, че си струва да се замислим всички ние, защото рискът от ефектите при повтаряне на грешките в Оперативните програми, за съжаление, е много по-голям. И ако тук загубихме не малко пари, загубихме и не малко специалисти, то това може да се мултиплицира в негативен план и за в бъдеще. Така, че трябва да се замислим в тази посока и според мен, Вие като национален ръководител имате влияние и авторитет сред Управляващите органи. Хубаво е да се направи и този анализ.

Госпожа Силвия Инджова: Първо, поделям Вашето мнение, макар че в новото ми качество на ръководител на Сертифициращия орган не това е задачата ми да правя и да давам насоки за преглед на административния капацитет, но съм част от ключовите участници в процеса. И разбира се, този въпрос не е за подценяване. И колкото по-рано бъде разгледан и колкото по-рано бъде оценен рискът от загуба на експерти в определен момент, толкова по-адекватни действия ще се извършват.
Аз бих споделила с Вас, че специално в Дирекция „Национален фонд” знаят, че този почин е продължение в Управляващите органи, тече процесът на оценка на риска, провеждат се годишни срещи. Хубавото е, че вече това се разпространява и става практика и в самата администрация, в която работим, специално в Министерство на финансите, така че факторът, Административен капацитет – Човешки ресурс е един от рисковете, които се оценят като такива.
Аз споделих с Вас, че съм запозната с промените, които са протекли след взетото решение на ръководителя на Изпълнителната агенция в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и тук могла да кажа, че като национален ръководител моята задача е да изискам и да получа увереност, че няма да бъдат прекъснати процесите по изпълнение на Програма ФАР в частта наблюдение и разплащане.
Много от промените бяха обяснени с това, че се прекратяват функции или такива повече няма да съществуват, самостоятелно обособени функции на предварителен контрол, да речем. Аз също забелязах, че има служители, които са със сравнително по-дълъг стаж и от моя в управлението на евросрествата, които са освободени, но това е тяхното управленско решение. Пак обръщам внимание, като национален ръководител държа да няма кризисни ситуации и да се продължи функцията.
По отношение на въпросите, които Вие ми зададохте. Първо няма никаква връзка между финансовите корекции и стойността на нередностите. Ще ви обърна внимание, че в нередностите попадат и онези случаи на нередности, които не касаят договорите, сключени в условията на разширена децентрализация. Масово нередност се води и тогава, когато бенефициент по грантова схема е изпълнил по-малко дейности от 80 % аванс, които е получил и в изискуемия срок не ги е възстановил на Управляващия орган. Общият брой на 265 нередности е силно набъбнал поради такъв тип нередности. Само си представете, че ФАР 2005 година, в Министерство на икономиката имат 1 000 договора. Ако приемем един добър процент да трябва да върнат и да не го изпълнят в съответния срок и тази сума от 1 000 евро, от 292 евро се записва като нередност, тя се записва и тя е там.
В този списък на нередностите са и договорите. Тук попадат и договори, които са сключени в условията на разширена децентрализация, но те са нередност, само по себе си като деяние, т.е. нарушена определена норма. Финансовата корекция е такава, с хоризонтален характер, защото имаше договори, за които не можеше точно да се дефинира къде е нередността, а се прие, че не са съществували достатъчно контролни механизми или цялостната система за контрол не е била достатъчно добра и се предполага хипотетично, че някой от договорите, въпреки, че прочитът им показва, че те нямат проблеми, също биха могли да бъдат засегнати.
Виждам, че изразявате вид несъгласие, но това е принципът на хоризонталната финансова корекция. Това е санкция, именно към държавата, към организацията на системите за финансово управление и контрол в този момент. Една от слабостите, поради която сме категоризирали 5 % финансова корекция, е недостатъчното контролни механизми за предотвратяване, проследяване и контрол, при установени нередности, т.е. към този момент, въпреки акредитираните правила и процедури, тях ги е имало на хартия, но не е било видно как са действали или от документите, които имаме, не можем да покажем действията на тези контроли.
Ние наистина сме водили тежки преговори и те приемат, че сме предложили изключително ниска финансова корекция. Самата воля, че сме готови, също беше високо оценена, защото ние също дълго време имахме разбирането, че това не е наше, че това е тяхното решение, това е съвместно предложение, но това е тяхното решение.
И тук бих обърнала внимание, че това е обща сума, но сега, при разглеждане на исканията за средства, те налагат за всеки отделен договор да се изписва поименно, това е тяхното решение. Може някъде да кажат, че искат и по-висока, но искрено се надявам, че вече там да имаме възможност за преговори и да защитим и нашата позиция.
По отношение на финансовите данни, те са към 30 ноември. Това, което моите колеги са направили, са показали в информацията, която е за вас, реалната стойност към момента на сключените договори, т.е. това е стойността, след намаленията, условно казано, след спестяванията, които са направени и договорът може да е на стойност 100 единици и да е приключил на 89, така че той там е рефлектирал. Тези 10 млн. аз ще направя специално, отново проверка, но това са разминаванията.
Относно Вашето питане, ще намерим ли средства да изплатим договорите? Да, там където имаме коректно изпълнен договор или включително договор, който има проблеми при изпълнението му. За това, което е проблемно, ще се наложи санкция, за останалото ще трябва да се разплатим, защото все пак е предоставен продукт или е извършено нещо. Тук говоря за проблемни проекти, в които имаме забава, в които имаме недобро изпълнение по време на самия договор, но накрая ние имаме построен път и трябва да платим на строителя това, което той след санкциите, които са му наложени, трябва да получи. Така, че ангажиментът остава. Той, разбира се, е в изпълнителните агенции. Но ще се касае до финансовото обезпечение, ще го търсим и в рамките на спестяванията, които има в Национален фонд.
Благодаря Ви.

Председател Светлин Танчев: Благодаря.Ви и аз, госпожо Инджова. Колеги, имате ли други въпроси относно Програма ФАР? Нямате.
Искам да ви предложа да преминем към Програма САПАРД, като за финансовото изпълнение и изражение ще ни запознае госпожа Инджова, а текущия напредък по самата Програма, госпожа Калина Илиева. Госпожо Илиева, може би Вие ще започнете, а госпожа Инджова след това ще допълни. И предварително се извинявам на колегите от ИАРА, че толкова време ви накарахме да чакате, но не знаехме, колко време ще продължат другите дебати. Заповядай, госпожо Илиева.

Госпожа Калина Илиева: Аз Ви благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Колеги. Благодаря ви за тази покана. И във връзка с нея, ние изготвихме информация, която ви представихме, за напредъка по изпълнението и прилагането на Програма САПАРД.
Към края на своето изпълнение, по Програма САПАРД, за периода 2001-2009 година, са били договорени общо 3 509 проекта, със субсидия в размер на 1 375 790 000. В тази субсидия, след анексиране, по различните проекти, по молба на бенефициенти, общата стойност на договорираната субсидия възлиза след тези корекции на 904 211 000, което представлява около 80 % от общо предвидената субсидия по Програмата.
Към настоящия момент са разплатени всички проекти, които отговарят на изискванията и критериите за допустимост. Те възлизат на 2 600, с размер на субсидията 876 739 000, което е около 97 % от реално договорираната субсидия, след анексите.
Ще ви представя кратка информация по отделните мерки. По Мярка 1.1. – Инвестиции в земеделски стопанска има разплатени общо 1 485 проекта, с обща стойност на субсидията 343 333 000. По Мярка 1.2. – Подобряване преработката на маркетинга на земеделски и рибни продукти. Към днешна дата има разплатени 267 проекта, с размер на субсидията по тях – 264 478 000. По Мярка 2.1. – Развитие и разнообразяване на икономическите дейности, има разплатени, към днешна дата 468 проекта, с общ размер на субсидията по тях – 97 975 000. Мярка 1.2.1. – Пазари на производители и тържища има платени 7 проекта, с размер на субсидия – 17 689 000. По мярката за групи на производители са изплатени 4 проекта, с обща субсидия 221 557 лева. По общинските мерки, Мярка 1.4. – Лесовъдство, залесяване на земеделски земи, инвестиции в горски стопанства, към днешна дата има разплатени 32 проекта, на обща стойност на субсидията 5 064 000. Мярка 2.2. – Обновяване и развитие на села, опазване и съхраняване на селското наследство и културни традиции, разплатените проекти са 175 със субсидия на стойност 75 791 000. Мярка Развитие и подобряване на междуселищна инфраструктура, има разплатени 43 проекта, на стойност 69 291 000. По Мярката Подобряване на професионално обучение, имаме разплатени 3 проекта на стойност 394 000. По Мярка – Техническата помощ, 11 са платените проекти, със субсидия 945 000. И по агроекологичната мярка, имаме към днешна дата 105 платени проекта, със субсидия на обща стойност около 1.5 млн.
По тази мярка всички договори са анексирани и плащанията от 2010 година ще продължат от Програмата за развитие на селските райони, от Европейския фонд за развитие на селските райони ...

Госпожа Десислава Танева: Госпожо Илиева, между другото тази информация е раздадена на присъстващите. Ако може по-накрадко да се представите. По-скоро ако има нещо за допълнение или да дам възможност на колегите да зададат въпроси, ако има.

Госпожа Калина Илиева: Добре, благодаря Ви. Само бих искала да представя кратка информация, обобщена по общинските проекти за 2009 година, за месеците януари – август, имаме платени 3 проекти, общински на стойност 1 760 000. За периода септември –декември са разплатени останалите 72 броя проекти на обща стойност 38 млн. И след нанесени финансови корекции имаме общо 28 общински проекта, които са нулирани.
Благодаря.

Госпожа Десислава Танева: Уважаеми колеги, имате ли към госпожа Илиева въпроси? Госпожо Плугчиева, заповядайте.

Госпожа Меглена Плугчиева: Благодаря. Аз мам два кратки въпроса. Първо, ако е вярна справката, с която разполагам и като се базирам на изказването на госпожа Инджова на предишното заседание, стана ясно, че за 118 млн. на практика ще останат неразплатени до приключване на Програмата. Трябва да припомня, че след всички огромни усилия, които бяха положени по тази Програма и с удължаването на срока с 1 година целта и смисълът на Програмата беше максимално да се използват тези средства и да се разплатят.
В крайна сметка, поне от това, което аз получавам като информация, писмено не става ясно, колко от средствата, които бяха възстановени през септември, колко на практика няма да бъдат използвани, няма да могат да бъдат усвоени, няма да могат да бъдат разплатени? Коментирам отново думите на госпожа Инджова, че проектите на 11 общини, независимо, че са добри проекти, няма да получат разплащане, също до края на тази година. Каква е причината? А тези, които се проверяват все още от ОЛАФ или пък от Прокуратурата, става ясно от информацията, че ще бъдат разплатени догодина от националния бюджет. Къде в националния бюджет, в закона са предвидени тези средства или какви средства, ориентировъчно, са предвидени за разплащане на тези добросъвестни, безпроблемни проекти?
Това са моите въпроси, накратко. Тъй като и Националното сдружение на общините постави с тревога този въпрос, при отделни срещи, какво ще стане с тези добросъвестни проекти, защо сега не могат да бъдат разплатени и каква е възможността наистина да бъдат дадени гаранции, че ще бъдат разплатени през 2010 г. и от къде, от бюджета ли?

Госпожа Калина Илиева: Аз Ви благодаря, госпожо Плугчиева. Ако може да започна отзад напред. Първо, по въпроса с 11-те общини. Ние също се срещахме с тях на регулярни работни срещи. По въпросните 11 общини, аз тук съм приготвила и справка, която след това мога да ви предоставя, са разплатени, със съответните финансови корекции. Единствено една от тях не е разплатена, тъй като по нея се извършват проверки от страна на Прокуратурата и по две от общините, за които не беше осигурено, самите общини не са успели да осигурят национално дофинансиране на проекта, в частта, която не е одобрена от Програма САПАРД. Беше направено, съответно след съгласуване с Министерството на земеделието, корекция и субсидията, която е одобрена от Програма САПАРД ще бъде разплатена, това са общините Карнобат и Горна Малина, така че за посочените 11 общини, с изключение на една, която е в Прокуратурата, към днешна дата са изплатени субсидиите.
Отделно ...

Госпожа Меглена Плугчиева: Извинявам се за конкретната бележка, тъй като Русе беше също сред тези проекти и разбирате, че аз съм задължена и като депутат от Русе, без да занимаваме колегите, може след това да ми дадете справката, но беше също сред тях.

Госпожа Калина Илиева: Добре, след това ще погледнем справката. Що се касае до разплащането на проектите и тези цифри, които Вие цитирате, аз тук искам да подчертая, че намаленията в усвояването, като процент по Програмата, по отделните годишни финансови споразумения са в следствие на анексиране, анулиране или доброволно прекратяване от страна на самите бенефициенти, на договорите, както и на санкции, контролни в следствие на новоакредитираните контролни процедури, т.е. това са били недопустими разходи. Значи, тук не можем да говорим за не разплащане на средствата, тъй като, както казах, ние поехме този ангажимент и обработихме всички проекти и хубавото е, че всички коректни проекти, допустимите разходи по тях са разплатени. Т.е., процентът на не усвояване идва и в различните години, по различните финансови споразумения, на не усвояемост поради анулиране. Като за последната година, всъщност ние разплащаме от Годишно финансово споразумение 2006, точно така, да, мога да ви представя конкретните цифри.
Значи, от началото на Програмата имаме анулирани общо 208 проекта, които са поради недопустимост и в резултат на тези контролни проверки. И общо 682 проекта, които са анулирани по взаимно съгласие, тъй като самите бенефициенти са подали молба, поради невъзможност да извършат проекта.
Що се касае до тези 28 проекта, по които в момента се извършват проверки от съответни компетентни органи, те към датата на приключване на Програма САПАРД не отговарят на изискванията за приключили административни и наказателни проверки. Поради тази причина и няма как да бъдат заявени към Европейската комисия. Следва да изчакаме решенията на съответните компетентни органи и приключване на наказателните производства по тях, за да може да се предвиди последващо процедиране по случаите.

Госпожа Меглена Плугчиева: Да, но не стана ясно, заложени ли са средства в бюджета, при условия, че проверките покажат, че това са коректни проекти, безпроблемни. Как ще бъдат разплатени? Програмата приключва, къде в Закона за бюджета са предвидени средства, на каква стойност са предвидени и кой дава гаранцията, че ще бъдат платени, при условие, че са коректни? Това е въпросът.

Госпожа Калина Илиева: Да, тук Агенция САПАРД е изложила този проблем и сме обърнали внимание и към Министерството на земеделието и храните, и към Министерството на финансите за необходимостта от предвиждане на тези разходи. Може би ....

Госпожа Меглена Плугчиева: Силвия държи торбата с парите и ще каже.

Заместник-министър Ана Михайлова: Ако мога само да допълня? Действително, тук отговорно би следвало да бъде Министерство на земеделието и храните, което да прецени в рамките на осигурения му ресурс по бюджета за 2010 година, какво е приоритетно за финансиране и дали съществуват достатъчно основания да се отпуснат пари за тези 11 добросъвестни изпълнители.

Госпожа Меглена Плугчиева: Извинявам се, не разбрах. Министерството на земеделието и храните, представители на което отсъстват в момента, така ли да разбирам? Фондът е тук, Финансите са тук и тъй като Министерството на земеделието и храните отсъства, госпожа Танева ще поеме ангажимента да предаде на министерството, че от собствения си бюджет ще трябва да отреже за нещо друго, за да плати тези проекти.

Госпожа Десислава Танева: Мога само да кажа, че ще предам на господин министъра. Той е запознат с проблема. Ние не можем да кажем, че ще отрежем от бюджета, който е гласуван за 2010 година. Предполагам, че ще се търсят варианти за решение, когато стане ясно, каква е сумата, която трябва да платим по проекти, на които приключат или досъдебните производства, или по съдебен ред приключат и е установено, че няма нарушение и са за заплащане, защото сега дори не можем да кажем ориентировъчно, каква сума ще се плати.

Госпожа Меглена Плугчиева: Знае се на каква стойност са проектите, би трябвало на тази теоретична, хипотетична стойност, да бъде резервирано в бюджета.

Госпожа Десислава Танева: Ама Вие знаете, какво гласувахме в бюджета, госпожо Плугчиева.

Госпожа Меглена Плугчиева: Само да обърна внимание, че аз на мястото на добросъвестния бенефициент, имам право да ви дам под съд. Разбирайте да дам под съд Фонда за земеделие и той е длъжен да ми плати. Ако се разчита на това, че добросъвестният бенефициент няма да има пари, за да заведе дело ...

Госпожа Десислава Танева: Разбира се. Не се разчита на това. Значи, ако се изчаква по съдебен ред, вие знаете, че отиват около 2 години, но в крайна сметка бюджет 2010 беше гласуван при изключително рестриктивни и ограничени възможности. И в крайна сметка, когато имаме наистина яснота за точната сума, има варианти, които могат да се приемат за решение, дори в средата на следващата година.

Госпожа Меглена Плугчиева: Добре, благодаря. Това остава в стенограмите.

Председател Светлин Танчев: Колеги, имате ли други въпроси относно Програма САПАРД? Благодаря Ви, госпожо Илиева за времето, което ни отделихте. Желая Ви приятен ден. Ние продължаваме с Програма ИСПА. Само да ви помоля да бъдете по-кратки. Благодаря Ви.

Госпожа Силвия Инджова: Програма ИСПА е една програма, която е изключително тежка за изпълнение, със значителен финансов ресурс, сравнен с Програма ФАР и с Програма САПАРД. И може би всички ще можем да видим ефекта от Програма ИСПА, при нейното пълно изпълнение.
Намираме се в края на 2009 година и съгласно законоустановените срокове, във финансовите меморандуми, България има една година за изпълнение на проектите или до края на 2010 година. В огромната си част има един-единствен проект – Техническа помощ, който трябва да приключи сега, в края на 2009 година и който е добре изпълнен.
Факт е, че и цялото общество е запознато и Вие знаете, че българската страна, в лицето на правителството води преговори за удължаване срока на разплащане по Програма ИСПА. За момента имаме добри, позитивни нагласи от страна на Европейската комисия, както и от други страни-членки, които изпитват същия проблем, като България. Това са Унгария, Полша, Чехия, които изпълняват т.нар. проекти по Кохезионен фонд, защото Програма ИСПА е приравнена на Кохезионен фонд, по Регламент 1164/1994 година.
Един въпрос, който стои винаги на дневен ред - имаме ли достатъчно национално съфинансиране, осигурено ли е то, за да се изпълняват проектите? Защото, както знаем, при изпълнение на инфраструктурни проекти се налага допълнително финансиране. В рамките на това, което е одобрено от Министерски съвет, основно в 2008 г., това финансиране е осигурено и то е включено в разчетите, които сме изготвили в Национален фонд за 2010 и 2011 година, като национално съфинансиране.
Това, което можем да кажем за изпълнението на Програмата. Към 30 ноември 2009 година общо платените средства са на стойност 665 млн. евро, включително 131 млн. евро заемни средства от международни финансови институции и 21 млн. евро, допълнително национално или друго финансиране. Изплатените средства представляват 45 % от договорените средства или 40 % от така договорения бюджет с Европейската комисия.
Важен акцент в Програма ИСПА е, че е направен преглед на проектите и за всеки един е оценен рискът. Този процес на оценка на риска се наблюдава регулярно от нас, като разплащателен орган, и в зависимост от това се предприемат съответните действия от управляващите органи в съответните ведомства. Безспорно е, че действията, които са в резултат на тази оценка на риска, са дали резултат. Имаме вече по-добро изпълнение по някои проекти. Има проекти, които преминават в категория нисък риск, а други излизат с по-висок, т.е. има динамика при изпълнението им и ние това го следим на ежемесечна база в Национален фонд.
Това, което мога да кажа е, че средствата от Европейския съюз постъпват ритмично. Това е първата бюджетна година, в която прогнозите, които бяхме направили в края на 2008 година, началото на 2009 година, не само, че не се осъществиха в пълнота, но и ние заявихме и очакваме да получим, сравнено със заявката ни от 146 млн., допълнително 5 млн., т.е. изпълнението е било по-добро, включително от това, което сме очаквали като трент на изпълнение в 2008-ма година.
Тук е моментът да кажа, че по Програмата имаме сравнително много малко нередности. Те по-скоро са несъответствия, които могат да бъдат преодолени и не водят със себе си финансови последици. Наложи се, в резултат на одит и в резултат на преглед на проектите, изпълнявани от бившата Пътна агенция, да направим сами финансови корекции по два проекта. Причината за това беше, че в тръжната документация имаше критерии с дискриминационен характер, което ограничаваше обхвата на потенциалните кандидати при изпълнението на тези проекти, но тази малка финансова корекция, която си направихме, може да видите за Автомагистрала „Люлин”, е само 16 000 евро. Това показа, че българската страна има очакваното от страна на Европейската комисия, съгласно регламентите, правилно разбиране за добро финансово управление.
Не бих казала, че в момента Програмата има проблеми, но е Програма, която се наблюдава на ежемесечна основа и за която се полагат особени грижи да имаме добро финансово изпълнение. Благодаря ви.

Председател Светлин Танчев: И аз Ви благодаря, госпожо Инджова. Господин Михалевски, заповядайте.

Господин Димчо Михалевски: Благодаря Ви. Съвсем кратък въпрос. Тъй като това, което остава да се разплати е 801 млн. евро спрямо договорите, аз си направих труда да сметна, колко сме усвоили от 1 януари до 30 ноември – 187 млн. за тази година. Това показва две неща, че необходимото минимално удължение, което ще направи възможно да изпълним тези проекти – плюс 2 години. Считате, ли че е реалистично да ни ги дадат? Защото няма как да имаме радикална промяна и примерно да започнем да усвояваме по 400 млн. на година, като знаем и какъв е цикълът, и какви са правилата, и какви са конкретните проблеми?
И второ, искам да попитам. Има една разлика от договореното по финансови меморандуми. Това, което имаме като финансиране, то е някъде около 190 млн. Очаква ли се още да има някакво договаряне от тук насетне, макар че то е силно рисково, разбира се? 190 млн. е разликата, говоря спрямо финансовия меморандум, който е 1 529 млрд. и това, което имаме договорено към 30 ноември по финансов меморандум. Т.е., въпросът ми е, какъв е рискът да загубим пари? Надявам се да не се случи, защото иначе това всичкото трябва да легне върху държавния бюджет, а виждаме, каква е кондицията. И каква е готовността да ни отговарят партньорите от Европейската комисия, в какви срокове все пак ще дойде санкцията за удължение, защото това също е важно?

Госпожа Силвия Инджова: Ако ние седнем и направим график на плащанията и видим кривата на плащанията как варира, наистина може би и 3 години биха ни били необходими, но това, което регламентът може да позволи, е период от максимум 18 месеца. Ще бъде прецедент. Очакваме за някои проекти да имаме и 18 месеца, но по-скоро 12 месеца.
Като централен съкровищен орган ще се постараем всички плащания, които могат да бъдат извършени в рамките на съответния период със средства по Програма ИСПА, да бъдат извършени, а там, където се налага в този 1-годишен период, в който имаме време за изготвяне на окончателен доклад и приключваща декларация от Одитния орган, да извършваме допълнителните плащания със съответното национално съфинансиране или с други финансови заемни средства, които ползваме за съответния проект. Както по Програма САПАРД, така и по Програма ФАР, и по всички програми, ние не можем да очакваме 100-процентно усвояване на финансовия ресурс. Целта ни е да имаме максимално усвояване на средствата по Програма ИСПА. При разговорите с Европейската комисия целим само да намираме за всеки отделен проект възможен начин, схема на плащания и възможен начин да приключим определени дейности, в рамките на финансовия меморандум така, че тези разходи да ни бъдат признати като такива. Защото имаме и много черен сценарий, ако не сме успели всичко да приключим и да въведем в действие, ще трябва да върнем средствата обратно.
В Европейската комисия, в Генерална дирекция „Регионално развитие” съзнават колко е труден този процес. Че много от пречките и закъсненията са в резултат на изключително бюрократични процедури. Самите те също го оценяват и в момента ние имаме изключително партньорско взаимодействие с тях и изключително разбиране на сложността на процеса.
Кога се очаква да се вземе това решение? Не преди новата комисия да се избере, макар че дори на този етап вече се водят преговори, вече се правят разговори и с другите страни-членки, за да имаме общ подход и да не бъдем България изолирана страна. Така, че именно постоянния мониторинг и управление на риска, такъв какъвто го имаме за всеки отделен проект, е ключов. Това е осъзнат процес в Управляващите органи и ние, в лицето на Министерство на финансите, се явяваме допълващ в този процес, а не обратното, както беше във времето назад.

Господин Димчо Михалевски: Само един коментар, господин председател, взимам думата. Направете необходимото, предложете да се съкрати срокът на приемане на сертификатите от 56 на 28 дни. Съкращаване точно на тези срокове ще изиграе ключово влияние в момента, защото личните ми наблюдения са, че голяма част от изпълнителите, за огромно съжаление имат финансови проблеми. Разчитат изключително само на финансирането по проектите, т.е. нямат паралелно, съпътстващи свои оборотни средства. Аз смятам, че това е допустима промяна. Разбира се, малко повече напрежение на администрацията, но е изпълнимо.

Госпожа Силвия Инджова: Ще го вземем под внимание това предложение. Благодаря ви.

Председател Светлин Танчев: Колеги, има ли други въпроси? Няма. Благодарим на представителите на Министерство на финансите. И сега преминаваме към точка четири:

4.Изслушване на актуална информация от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за състоянието и напредъка по Оперативната програма за развитие на сектор Рибарство 2007-2013 г.

Тук са представители на Министерството на земеделието и храните - Християн Даскалов, директор дирекция „Наблюдение, координация и административен контрол на Разплащателната агенция”, Йордан Стайков, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, Елиза Дилова, директор на дирекция „Европейски фонд за рибарство” и Таня Ръсковска, началник отдел „Управление на приоритетни оси” в дирекция „Европейски фонд за рибарство”. Имате думата, господин Стайков, да ни запознаете с Програмата.

Господин Йордан Стайков: Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители.
Позволете ми в съкратен вид да ви предоставя информацията, но във формат, който ще ви даде отговори на всички поставени от вас въпроси.
По отношение на първото направление, това е структурата на управление и изпълнение на Оперативната програма. Управляващ орган на Оперативната програма за развитие на сектор Рибарство е Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и съответно създадените органи със съответните наредби, закони, съобразени регламенти. Ще ми позволите да не прочитам тези информации.
След като е създаден като Управляващ орган, в Агенцията е създадена и Дирекция „Европейски фонд за рибарство”. Като Сертифициращ орган, функциите на сертифициране на разходите по Оперативната програма са възложени на Отдел „Сертификация на разходите по Оперативната програма за развитие на сектора” и този орган е в рамките на Държавен фонд „Земеделие”. Функциите на Одитния орган се възлагат на Дирекция „Наблюдение, координация и административен контрол на разплащателната агенция”, която е в структурата на Министерство на земеделието и храните. Съответно тези три органа са съставени с министерски постановления.
По отношение на Междинното звено, функциите се възлагат на Разплащателната агенция, в рамките на Държавен фонд „Земеделие” и Разплащателната агенция е определена със заповед на министъра, да получава сумите от Европейската комисия и да извършва плащанията към бенефициентите по тази програма.
По отношение на второто искане за административния капацитет на Агенцията като Управляващ орган, както споменах, Дирекция „Европейски фонд за рибарство” изпълнява тази функция, в която има четири отдела – Управление на приоритетните оси, Програмиране и мониторинг, Технически инспекторат и Правно-информационно обслужване. Числеността на Управляващия орган на тази Програма е 70 човека, като 35 от тези са в Агенцията, разпределени по съответните отдели и 35 са разпределени по териториалните звена във всяка област в страната, което е направено с цел, по-лесно, по-достъпно подаване на документацията от бенефициентите към Управляващия орган, като тези по териториалните звена, съответно правят една първична преценка само на документацията, която изпращат за оценка в дирекцията „Европейски фонд за рибарство”.
По отношение, качеството на експертния състав на тази дирекция, то е оценявано не еднократно изключително високо от представителите на Европейската комисия, включително и по време на мисията на тази комисия, която беше 7-9 декември, когато те поискаха и среща с вашата комисия тук в парламента. Тяхното мнение е, че персоналът е обучен, достатъчен е по численост, но основната препоръка е той да бъде стимулиран, за да има ефективна дейност и да бъде запазен като численост в рамките на Агенцията, като управляващ орган.
По изпълнението на финансовата рамка - 106 млн. евро, които са за периода 2007-2013 година, като те са разпределени в 5 приоритетни оси. Най-значителната сума, близо 50 %, отива в Оста 2, където са аквакултурата, маркетинга, преработката, следвана съответно от Приоритетна Ос 3, където са мерките от общ интерес, след това от приоритетна Ос 4, където са рибарските области и създаването на рибарски групи. И на последно място е Приоритетна ос, която е свързана с реконструкция и подобряване на дейностите на риболовния флот. Тук имаме една Пета ос, която е техническа помощ, съответно за капацитета, подобряване на капацитета и ефективността на работа.
По отношение на физическия напредък - регистрирани са два инвестиционни проекта, по Мярка 1.3., която е Инвестиции на борда на риболовните кораби. 23 инвестиционни проекта са по Мярка 1.2. – Производствени инвестиции в аквакултурата и има 5 декларации за изразяване на интерес за изграждане на публично-частно партньорство но мярката, която е за развитие на рибарските области.
От всички тези приети и регистрирани проекти са сключени 9 договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, като съответно останалата част са отказани по различни причини. На 15 декември подписахме заповед за отваряне на мярка 2.6., която е инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултурата, която се очакваше с нетърпение от съответните бенефициенти.
В „Държавен вестник” са обнародвани 13 подзаконови нормативни акта. В процес на финализиране е процедурата по вътрешно-ведомствено съгласуване на останалите 5 проекта за наредби, т.е. 13 наредби са публикувани в „Държавен вестник”, 5 са вътрешно-ведомствено съгласувани и 1 е само наредбата, която изчакваме, тъй като е свързана, като единствен бенефициент Националната ветеринарно-медицинска служба, а там вероятно ще има някакво преструктуриране и затова още не е пусната за междуведомствено съгласуване.
Изготвена е актуализираната версия на документа от писание на Системата за управление и контрол, с оглед изпълнение на отговорностите по процедурата за оценка на съответствието. ИАРА в изпълнение на отговорностите по процедурата и съвместно с останалите органи по прилагане на Оперативната програма изготви и предостави на 16 ноември, тази година, на Дирекция „Наблюдение, координация и административен контрол на Разплащателната агенция”, в качеството й на Одитен орган по Програмата, документ описание на Системата за управление и контрол,.
Документът има за цел да представи изградените системи за управление и контрол в отделните административни структури, участващи в прилагането и изпълнението на Програмата и следва да докажат съответствието на доведените процедури с изискванията на европейското и национално законодателство, както и потенциалът им да осигурят спазването на принципите на добро финансово управление на помощта на Европейския фонд по рибарство.
По отношение на мерките за успешно изпълнение на Оперативната програма, които се вземат, при последната мисия на представители на Европейската комисия беше изрично подчертана важността за осигуряване на връзка между отделните информационни системи на различните административни структури, които участват в прилагането и изпълнението на тази Програма. Изготвяне на списък с некоректни бенефициенти по Оперативните програми и по Програмите от предприсъединителните периоди. Това бяха препоръки от Комисията. И на последно място, това е стабилност в експертния състав на органите по прилагане на Оперативната програма. Трябва да ви информирам, а информирахме и комисаря на съответната дирекция в Брюксел, че ние не правим кадрови промени в нашата система, като Управляващ орган, а единствената ни цел е запазване на този потенциал и обучение на тези, които засега не се справят, но в никакъв случай не освобождаваме този обучен персонал.
На срещите с представители на Европейската комисия, която беше 7 – 9 декември, те поставиха въпроса за Одитния орган на Програмата да бъде извън системата на Министерство на земеделието и храните, т.е. да отиде в институция, примерно в Министерство на финансите. Дискутирахме, че трябва да имаме първична оценка на проектите, на съответните бенефициенти, но тази първична оценка не отменя функцията на Управляващия орган, като орган, който взима крайното решение по отношение на проекта, който се представя. Дискутирахме и за съвместимостта на информационните системи, за да може да има по-ефективна дейност.
Акцентът при срещите беше поставен върху прегледа на изпълнение на препоръките от проведената одитна мисия на Европейската комисия, през септември 2008 година, като бяха направени консултации във връзка с подготовката на процедурите за допустимост на разходите, процедурите по обществените поръчки и процедурите, свързани с нередностите. Експертите от дирекцията „Европейски фонд за рибарство” направиха презентации на процедурните наръчници за работа на отделите от дирекцията и бяха обсъдени направените промени в тях. Този път за пръв път им предоставяхме обемиста информация, която да задоволи одитиращия орган от страна на Европейската комисия. Дискутирани бяха срещаните трудности и проблеми при изпълнение на Програмата, състоянието и качеството на професионалните компетентности на експертите и административния капацитет, като цяло на Управляващия орган на Оперативната програма. Обсъдени бяха и срещаните трудности и проблеми по отношение изпълнението на мерките на Програмата.
Представителите на Европейската комисия направиха срещи и със Сертифициращия орган на Програмата. Там са дискутирани прегледа на изпълнението на препоръките от проведената одитна мисия през септември 2008 година, по отношение на дейността на Сертифициращия орган на Оперативната програма, също и актуални проблеми и срещани трудности от предприетите действия по отношение на оперативните задачи. Обърнато е внимание за ускоряване на процедурата за утвърждаване на актуализирания вариант на Правилника за работа на отдел „Сертификация”. Обсъден е напредъка по изграждане на нов модул в Информационната система ИСАК, необходим за оперативната и текущата работа на Сертифициращия орган.
На проведената среща с представители на Одитния орган и Междинното звено, бяха представени възможности за усъвършенстване на комуникацията между всички органи, свързани с изпълнение на Оперативната програма, съвместимостта на Информационната система, която е при нас, като Управляващ орган, с Информационната система ИСАК. Разгледан и актуализиран беше вариант на документа за описание на Системата за управление и контрол.
Препоръката на Европейската комисия, както ви казах, е функциите на Одитния и Сертифициращия орган да бъдат прехвърлени съответно към Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” и Дирекция „Национален фонд” в рамките на Министерство на финансите. След процедура по оценка на съответствието на системата.
Само накратко, пропуснах да ви кажа, че по Приоритетна ос № 1 има сключен един договор, който е с 47 500 лева, като стойност, има 8 договора, които са по Ос 2.1., които са на 5.5 млн. лева и съответно, за 1 млн. лева, малко повече от 1 млн., по техническата помощ. Договорите, които предстоят за сключване, са на стойност по 2.1. мярката за аквакултура и преработка – 1.5 млн. и съответно за 360 000 лева по техническата помощ. За сега е извършено едно плащане, авансово на проект, който е по Приоритетна ос 2.1., и плащане по Техническа помощ 5.1. съответно по три проекта, където е извършено плащането.
Това е в кратък вид информацията. Ще ви отговоря на въпросите ви.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, господин Стайков. Доста обстоен бяхте във Вашето представяне на Програмата. Аз лично искам да изразя задоволството си от срещата, която направихме на 8 декември с представителите на Главна дирекция „Морски въпроси и рибарство” в Европейската комисия и с ръководителя на делегацията госпожа Карла Монтеси. По време на срещата, представителите на ЕК ни запознаха с основните препоръки на Главна дирекция „Морски въпроси и рибарство” и политическите послания.
Основният въпрос беше прехвърляне на функциите на Одитния орган, на Сертифициращия орган на Програмата към Министерство на финансите. Вие, доколкото разбрах, точно това казахте преди малко, че това нещо ще се случи, така че едната от техните препоръки, вече сте взели предвид.
Другото беше ефективно прилагане на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, за да се гарантира пълна автономност на работата на Управляващия орган на Програмата. Осигуряване на финансови стимули за служителите, избягване на текучеството на кадри. Това, което чухме, че е проблем за всички останали Програми, също така и за вас и това са основните забележки и неща, които те имаха да ни кажат.Като цяло, обаче беше позитивна тяхната настройка и очакването и виждането за менажиране за самата Програма.
Аз само искам да ви подчертая, че и нашата Комисия ще следи отблизо изпълнението на тези препоръки и ще се виждаме и за в бъдеще.
Виждам, че работите в правилната посока, така че това е основното.
Колеги, имате ли някакви въпроси относно тази Програма? Нямате. Благодаря ви, господин Стайков.
Благодаря на всички за участието. Закривам заседанието


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ