Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
13/01/2010
П Р О Т О К О Л
№ 19
На 13 януари 2010 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-59/15.12.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, внесен от МС.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-60/17.12.2009 г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от МС
3. Представяне и обсъждане на План за действие по Националната програма за реформи на Република България (2008-2010 г.) – Актуализация 2009 г., приета с Решение № 902 от 2009 г. на Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по т. 3-та от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС) 2009 г. –
• Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейския съвет за системен риск, и
• Предложение за Решение на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск.
5. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по т. 3-та от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) –
• Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган;
• Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване;
• Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари.
6. Разни.
Към протокола се прилага списък на гостите и на присъствалите народни представители на заседанието.
Председател Светлин Танчев: Колеги, имаме кворум, откривам заседанието. Както обикновено ще ви запозная с дневния ред, ще го гласуваме и след това преминаваме към съществената част.
Първа точка – Представяне, обсъждане и приемане на становището по законопроект № 902-01-59/15.12.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, внесен от Министерски съвет.
Втора точка – Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-60/17.12.2009 г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерски съвет.
Трета точка – Представяне и обсъждане на План за действие по Националната програма за реформи на Република България (2008-2010 г.) – Актуализация 2009 г., приета с Решение № 902 от 2009 г. на Министерския съвет.
Четвърта точка – Представяне, обсъждане и приемане на доклад по т. 3-та от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС) 2009 г. –
-Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейския съвет за системен риск, и
-Предложение за Решение на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск.
И точка Пет - Представяне, обсъждане и приемане на доклад по т. 3-та от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) –
-Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган;
-Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване;
-Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари.
И както винаги, точка Разни.
Предлагам, който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува. Пълно мнозинство. Приемаме дневния ред. Продължаваме напред.
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-59/15.12.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, внесен от МС.
По тази точка днес при нас са господин Цветан Димитров, заместник-министър на Министерство на земеделието и храните, и г-н Васил Николов - изпълнителен директор на Изпълнителна Агенция по селекция и репродукция в животновъдството
Господин Димитров, заповядайте, да ни представите законопроекта.
Заместник-министър Цветан Димитров: Благодаря Ви, господин председател. Промените в Закона за животновъдството се наложиха по две причини, първо, защото последните съществени промени в този закон са от края на 2006 година, реално узаконени в Народното събрание 2007 година. Оттогава обществените отношения бяха променени, най-вече във връзка с членството на България в Европейския съюз.
Втората основна причина е, че България трябваше да транспонира Директива 73/2008 година в закона, което е направено в § 40. По-скоро изискването на тази директива е, че страната-членка трябва да поддържа регистър на животновъдните организации и по съответния ред да информира Европейската комисия. В § 40, чл. 31 на проекта за изменение и допълнение на закона този текст е записан.
Промените касаят животновъдните организации, на които се дава нова роля. Първо, още в началните текстове те се визират като организации, подпомагащи министъра при формирането на политиката в сектора Животновъдство. И вторият момент, където тези организации вече присъстват в Национален съвет по генетичните ресурси, който е към Изпълнителната агенция по селекция и репродукция, т.е. идеята е неправителственият сектор вече да навлиза и в по-специфична материя, каквато е генетиката и селекцията. В тази материя неправителствените организации вече имат и формирано мнение. Ние се опитваме тяхното мнение да залегне в закона.
Другото, съществено в текстовете на закона, е че даваме дефиниция на животновъдна ферма. Като дефиницията е по-скоро по отношение на това кой по какъв начин изпълнява пазарните си отношения, т.е. кой е пазарен субект и кой е човек, който задоволява собствените си нужди с животновъдна продукция. Това е дефинирано както в текстовете на самия закон, така и в Преходни и заключителни разпоредби.
Въвеждаме известен ред в Закона за животновъдството. Всички текстове, които в течение на периода 2004-2007 година по една или друга причина бяха в Закона за животновъдството, текстове, касаещи маркетингови стандарти, ги поставихме на систематичното им място в Закона за общата организация на пазарите на Европейския съюз.
В Допълнителните разпоредби се прави и промяна в Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни. Какъв е смисълът? Смисълът е, че в работата на развъдните организации се въвежда известен ред, за да не могат по един или друг начин да предявяват каквито и да било претенции към породи животни, обект на народна селекция. Защото в последните години бяхме свидетели на парадокси - организации или отделни физически лица отиват и патентоват, примерно животни, създадени още от времето на траките. Имаме и такива случаи в България. Именно заради това, тези породи животни, със съответната научна експертиза, разбира се, стават собственост на българската държава и никой да няма претенции към тях. А животновъдните организации могат по съответния ред да работят с тях, без да предявяват едни или други претенции. Защото освен това, което ви казах, че бяха патентовали такива породи, се стигна и до други парадокси, че този, който е притежател на патента започва да изнудва колегата си от друга развъдна организация. Именно с тази цел се опитахме да въведем ред.
Това е най-накратко за промените в закона. Има и промени на терминология, има и облекчаване на процедурите. Най-вече процедурите, касаещи признаване на развъдните организации в животновъдството.
Благодаря.
Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви и аз, господин Димитров за представеното изложение по законопроекта. Колеги, имате ли някакви въпроси или коментари? Заповядайте, господин Михалевски.
Господин Димчо Михалевски: Благодаря Ви, господин председател. Един съвсем кратък въпрос, който вероятно не е толкова съществен. Само ще помоля заместник-министъра да даде информация. Дефиницията, която Вие споменахте за животновъдна ферма, според Вас ще създаде ли проблем в един частен случай, но достатъчно разпространен, каквито са примерно фермите с едно и две животни в Родопите, за да може след това тези земеделски стопани да ползват някакви възможни ресурси, примерно за изпълнение на хигиенни условия и пр. Защото в момента имат достатъчно и без това затруднения спрямо правилата, действащи по Програмата за развитие на селските райони.
Заместник-министър Цветан Димитров: Благодаря за въпроса. Категорично няма да създаде неудобства на тези фермери поради една причина - ние не сме фиксирали никъде цифра. Тук критерият е дали ти си пазарен субект или не си, т.е. ако този човек сам може да стане фермер, отговаряйки на другите общоприети изисквания в този закон. Ветеринарните, например, както и опазването на околната среда не ги касае. Но той, ако е пазарен субект, ако е човек с крави и ако има квота, т.е. продава, реализира продукция, той е фермер. Ние не ограничаваме това. Но искаме да разграничим ясно хората, които създават продукт за пазара и са обект на подпомагане, от тези, които се самозадоволяват.
Председател Светлин Танчев: Колеги, има ли други въпроси? Заповядайте, господин Иванов.
Господин Иван Иванов: Господин Димитров, моят въпрос е свързан с един текст, който касае ветеринарномедицинската дейност, по-скоро изискването всеки фермер да има договор с ветеринарен лекар, който може ежегодно да бъде променен, лекарят имам предвид, като в този договор обаче, освен досега сключваните действия по имунна профилактика, сега се включва и лечението. И дали този текст е съгласуван с двете съсловни ветеринарни организации. Какво е тяхното мнение? Както и защо, примерно това се прави в Закона за животновъдството, а не в Закона за ветеринарномедицинската дейност?
Заместник-министър Цветан Димитров: Тези текстове съществуват в Закона за ветеринарномедицинската дейност, но предполагам всички ще се съгласите, че паралела между двата закона трябва да е очевиден и той е не само в този елемент, а и в други моменти. Например по отношение на лабораториите, ние сме уеднаквили стандартите, както във ветеринарномедицинската дейност, така и в Закона за животновъдството. По отношение на изискванията, примерно, на добив на замразена семенна течност, искаме двата закона да не се разминават. И вероятно по-нататък в дискусиите преди второ четене ще видите желанието този закон да бъде унифициран с изискванията на Закона за земята, където става въпрос за предоставяне на пасища и т.н. Тук има такива текстове. Именно заради това сме го направили, да не се разминават законите. А със съсловната организация на частно практикуващите лекари, за тях говорите, тази сутрин сме го разисквали.
Господин Иван Иванов: Подтекста на моя въпрос беше такъв. Неминуемо Организацията на практикуващите ветеринари ще е съгласна затова, защото това по някакъв начин им гарантира, че фермите трябва задължително да сключат договор с лекар, но дали самите фермери са съгласни да сключват договори за лечение с един лекар, защото в досега действащият Закон за ветеринарномедицинската дейност това не беше така. Имаше задължение само за имунна профилактика, не и за лечебната дейност. Реално тук се прави една стъпка тази дейност да мине към нещо подобно, както е в хуманната медицина. Нещо подобно, пак казвам. С дж пи та та, задължително е лечението да се извършва само от един лекар, чрез договор, който да бъде заверяван, съответно от Разплащателна агенция и от Областната ветеринарна колегия.
Заместник-министър Цветан Димитров: Все пак, трябва да има и един конкретен човек, който когато се касае за здравеопазване и предпазване на населението от болести и пр., да носи отговорност и да се знае кой е той.
Председател Светлин Танчев: Има ли други коментари или въпроси? Не виждам. Предлагам да минем към гласуване. Който е „за” приемането на закона, моля да гласува. Въздържали се? И против? Няма. Имаме мнозинство. Законопроектът се приема. Благодаря Ви, господин Димитров за времето, което ни отделихте и за обстойното представяне.
Колеги, преминаваме към точка две
Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-60/17.12.2009 г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерски съвет.
По тази точка, от Министерство на труда и социалната политика, при нас е госпожа Христина Митрева, заместник-министър на Министерството на труда и социалната политика. Госпожо Митрева, заповядайте, да ни запознаете със законопроекта.
Заместник-министър Христина Митрева: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители.
На вашето внимание е законопроект, с реда на който е усъвършенстване на нормативната уредба в трудовите правоотношения. Предлагат се промени, с които се разширява социалния диалог и на образно равнище. С това се създава възможност за изразяване на мнение по широк кръг въпроси на социалната политика, с образ на значение, отнасящи се до регулирането на трудовите и на посредствено свързаните с тях отношения, осигурителни отношения, жизненото равнище, политиката по доходите.
Съгласно решение на Европейската комисия от 12 ноември 2008 година относно правилата, приложими към командированите национални експерти и националните експерти на обучение към службите на Комисията, досега работодателят е задължен да заплаща на командирования национален експерт заплатата му, като удостоверява пред Генерална дирекция „Персонал и администрация”, че ще запази заплащането на експерта на нивото от момента на командироването. Тази е разпоредбата на досегашния чл. 120а, ал. 2 от Кодекса на труда.
С новата разпоредба се задължава работодателят да държи основното трудово възнаграждение, а не половината от възнаграждението за срока на заемането на длъжност в институция на Европейския съюз, когато лицето работи за срок до 4 години. Прави се аналогична промяна и в чл. 81в, ал. 2 от Закона за държавния служител.
С оглед прилагане правото на Европейските общности в областта на командироването със законопроекта се предвижда, когато срокът за командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава-членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните да уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата страна.
Всъщност, това е една уредба, която трябваше задължително да бъде уредена, тъй като имаме много случаи, в които командировани работници и служители им се заплаща минималната работна заплата, такава каквато е за България, примерно във Великобритания, в Италия – 120 евро, а всъщност работниците в съответната държава, граждани на държавата получаваха минимално възнаграждение, каквото е установено за самата държава-членка. По този начин нашата Инспекция по труда, съвместно с инспекциите по труда в тези държави може да санкционира работодателите, когато на наши работници се заплаща по-ниско възнаграждение от това, установено за самата приемаща държава, за сходна или за същата работа.
Винаги петък е ден на духовно пречистване и в навечерието на Великден затова се предлага, според каноните на християнската религия, този ден да не се работи и да бъде официален празник. Предвижда се и възможността Министерският съвет да има право да обявява и дни за оказване на признателност. Както и органите на местното самоуправление и местната администрация да могат да се произнасят и да взимат решение, когато искат за честването на определени професии или за дни, които са на общината, да могат да бъдат обявявани за празнични и неприсъствени на територията на общината.
Направени са промени в Кодекса на труда и във връзка с регулиране на възможността за зачитане на периоди на заетост от друга държава-членка на Европейския съюз, като трудов стаж, по смисъла на Кодекса на труда, за целите на ползване на трудовите права в България. Най-често това е права за ползване на отпуск, като досега стажът, положен в друга държава-членка, не се взимаше при правото за ползване на отпуск. Примерно лицето е работило известен период, връща се в България и работи 3 месеца, годините в държавата-членка не му се признаваха като право за ползване на отпуск, какъвто е по Кодекса на труда, примерно на 20 дни или по-дълъг отпуск, когато лицето има право, по българското законодателство.
Предлага се изменение в определението за масово уволнение, с цел да се отстрани допуснатата неточност при въвеждането му в българското законодателство, като се прилагат двата варианта за изчисляване на броя на уволнените работници. Всъщност, това също е едно доразвиване на нашата уредба, в съответствие с правото на Европейския съюз и международното право.
Благодаря Ви.
Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, госпожо Митрева за обстойното представяне на законопроекта. Колеги, имате ли някакви въпроси или коментари? Не виждам. Аз искам само да ви попитам, Вие запознахте ли се с проекта на становище, което ние сме изготвили?
Заместник-министър Христина Митрева: Да, съгласни сме с вашата бележка, която правите за по-точна редакция, съгласни сме и ще го отразим.
Председател Светлин Танчев: Да, това беше конкретният ми въпрос. Благодаря. Предлагам да го подложим на гласуване. Който е „за”, нека да гласува. Единодушно. Приема се единодушно проекта, против и въздържали се няма. Благодаря Ви, госпожо Митрева, приятен ден Ви пожелаваме и до нови срещи.
Заместник-министър Христина Митрева: Благодаря и аз.
Председател Светлин Танчев: Преминаваме към точка три от нашия дневен ред – Представяне и обсъждане на План за действие по Националната програма за реформи на Република България (2008-2010 г.) – Актуализация 2009 г., приета с Решение № 902 от 2009 г. на Министерския съвет.
По тази точка, при нас днес тук са от Министерство на финансите, госпожа Маринела Петрова, директор на дирекция „Европейски въпроси и политика” и госпожа Младенка Кръстева, главен експерт в дирекция „Европейски въпроси и политика”.
Госпожо Петрова, имате думата да ни запознаете с този План.
Госпожа Маринела Петрова: Благодаря. За начало искам да се извиня от името на госпожа Ана Михайлова, заместник-министъра на финансите за невъзможността да дойде на срещата.
Минавайки към същността на точката, искам да припомня, че в края на миналата година, ние представихме основните аспекти на Националната програма за реформи. Новото в случаят е, че има една матрица, вече с конкретизация на Националната програма за реформи, в която са включени мерки по предложение на Министерство на труда и социалната политика, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на образованието, които конкретизират приоритетите и основните насоки в Националната програма за реформи и очертават конкретни срокове, индикатори за отчитане на изпълнението.
Няма да ви отнемам времето и отново да повтарям това, което съм представяла. Единственото, което мога да добавя още към старото ми изказване е, че този План за действие вече е представен в Европейската комисия и ще се използва от нея за подготовка на дебата на Европейския съвет по темата – Стратегия за растеж и заетост до 2020 година.
Благодаря за вниманието.
Председател Светлин Танчев: Колеги, имате ли въпроси? Ако нямате въпроси, да благодарим на госпожа Петрова.
Преминаваме към точка четири и точка пет - Представяне, обсъждане и приемане на доклад по т. 3-та от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС) 2009 г. –
• Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейския съвет за системен риск, и
• Предложение за Решение на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск.
Госпожа Цветанка Михайлова, началник отдел „Регулация на финансовите пазари„ в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” от Министерство на финансите ще ни запознае с позицията на правителството по този регламент. Тук са също г-жа Меглена Христова, главен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари” в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, и от Българска Народна Банка господин Цветослав Ангелов, експерт в управление на „Банковия надзор”.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Госпожа Цветанка Михайлова: Благодаря, господин председател. Бих искала да представя съвсем накратко и по същество предложения за обсъждане пакет от регулаторни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари.
По точка четири и пет, ако предпочитате може заедно да ги представя или предпочитате отделно по двете точки, тъй като става дума за единен пакет от мерки. Става дума за една и съща тематика. Да, всъщност тези мерки са продиктувани от отчетените слабости в системата за финансов надзор в Европа и предприетите от страна на Европейската комисия широки публични обсъждания, анализи и стрес тестове и въпреки наличието на единен пазар и трансгранично осъществяващи действия от страна на финансовите институции се отчита, че надзорът остава сравнително фрагментиран и по отношение на националните надзорни органи. По този повод, с оглед преодоляване неблагоприятните последици от финансовата криза, Европейската комисия инициира и възлага на работна група, председателствана от Жак Де Ла Родие, изработване на един доклад, който да направи пълен и цялостен анализ на ситуацията на финансовите пазари, да препоръча конкретни мерки за преодоляване на недостатъците. И такъв доклад е изработен в края на януари 2008 година.
Въз основа на този Доклад Европейската комисия подготвя пакет конкретни нормативни предложения за пълна и цялостна реформа на надзора в Европейския съюз. Именно този пакет нормативни предложения включва предложените за обсъждане регламенти, като най-общо може да се каже, че тази реформа включва два основни стълба по линия на макронадзора, т.нар макронадзор и по линия на микронадзора, който касае надзор върху отделните финансови институции.
В областта на макронадзора, върху макроикономическите аспекти на кризата, оценката на риска, преодоляване на последиците, които са свързани с неблагоприятното влияние на тези слабости, с първия регламент се предвижда създаването на Европейски съвет за системен риск. Създаването на такъв орган е ново, такъв орган не съществува, няма свой предшественик, той е ново явление, за него се предвижда да бъде създаден в рамките и под егидата на Европейската централна банка, за да се използва изцяло експертизата, административния капацитет и цялата логистика на системата на Европейската централна банка.
Основната цел на този съвет трябва да бъде цялостна оценка на системния риск за Европейския съюз, идентифициране на проблеми, на макро- ниво, издаване на предупреждение към държавите-членки и отделни финансови институции, както и формулиране на конкретни предложения за преодоляване на идентифицираните проблеми. Този орган не се предвижда да има юридическа правоспособност, както и неговите препоръки няма да имат правно задължителна сила.
Това е най-общо за правното естество на този орган. Той няма да бъде свързан с допълнителни финансови разходи за държавите-членки, тъй като изцяло е ситуиран и ще бъде финансиран от системата на Европейската централна банка и по този начин не се предвиждат финансови ангажименти за държавите-членки.
Вторият нормативен акт, който се обсъжда, това е решение, тъй като по силата на европейското законодателство на Европейската централна банка не могат да й бъдат възлагани функции с изричен нормативен акт. Това решение, този нормативен акт, възлага допълнителни функции на Европейската централна банка, свързани с дейността на този Европейски съвет за системен риск.
В най-общи линии позицията на България при разглеждането на тези нормативни актове в работната група в Съвета беше положителна. България изрази няколко бележки, повечето от които бяха подкрепени. Основната от тях, както и много други държави настояваха, в управителния съвет на този орган да бъде включено по-широко представителство на гуверньорите от системата на европейските централни банки. Беше предвидено те да бъдат само двама. В последствие, както настояваше и България, те са 5, като балансирано се предвижда представителство на гуверньорите от евро- и извън еврозоната.
По отношение на гласуването в органите също беше постигнато съгласие, което беше подкрепено от повечето държави-членки. Единствено позицията на България по отношение на оповестяването на препоръките и предупрежденията не срещна разбиране от другите държави. Ние искахме това оповестяване да бъде подложено на по-строга преценка, искане на съгласието на засегнатата държава-членка, но беше приета разпоредба, съгласно която всеки отделен случай ще бъде дискутиран и преценяван доколко това няма да навреди на националните интереси на засегнатата държава.
В общи линии, ние сме удовлетворени от постигнатия компромис, приет през месец октомври, така че в момента преговорите продължават на ниво Съвет на Европейския съюз и парламент и очакваме скоро сближаване на позициите между тези два органа и приемане на първо четене на този пакет.
Втората линия, по която също се водят преговори, това са трите регламента, които касаят регламентацията на надзора на микро- ниво.
Председател Светлин Танчев: Добре, нека спрем до тук, защото ще трябва да ги гласуваме. Нека първо да видим има ли някакви въпроси относно четвърта точка, да гласуваме и ще продължим напред.
Колеги, имате ли въпроси или коментари относно така представения доклад? Нямате. Наистина, това е помощ за банковата система, намаляване на риска, намаляване на лихви.
Госпожа Цветанка Михайлова: Само още едно изречение. Тъй като досега действаше меморандум за разбирателство между държавите-членки, който също нямаше правно задължителна сила и за който се отчете, че не изпълнява достатъчно целите за финансова стабилност на ниво Европейски съюз. Това доведе до създаването на този орган, който единодушно всички отчитат, че ще бъде полезен за Общността.
Председател Светлин Танчев: Благодаря. Колеги, да гласуваме по тази точка от дневния ред. Който е „за”, нека да гласува. Пълно мнозинство. Приемаме така представения доклад без възражения.
Заповядайте, госпожо Михайлова с точка Пет - Представяне, обсъждане и приемане на доклад по т. 3-та от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) –
• Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган;
• Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване;
• Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари.
Госпожа Цветанка Михайлова: По отношение на следващия пакет от три регламента, става дума за извършване на реформа в надзорната рамка, касаеща осъществяването на надзор върху конкретните финансови институции. С едно предисловие, този пакет, създаването на трите нови надзорни органа, в трите основни сфери на финансовата система, в областта на банките, застраховане и пенсионно осигуряване и ценни книжа. Тези три надзорни европейски органа съществуват и в момента, т.нар. комитети от трето ниво. Но също при анализ беше отчетено, че тези три органа на европейско ниво, които нямат юридическа правоспособност, които са създадени само като консултативни органи към Европейската комисия, са изчерпали изцяло своята функция като съвещателни органи.
Предвижда се, с новите регламенти да бъде разширена тяхната правосубектност и да им бъдат възложени допълнителни функции, т.е. предвижда се една трансформация на сега съществуващите три комитета в трите области, които споменах, като се създадат три нови надзорни европейски органи със значително по-широки функции, които да отговорят на новата ситуация на финансовите пазари. Стъпвайки върху трите съществуващи комитета, те ще са първоприемници на техните функции, като допълнително ще им бъдат възложени и някои нови.
Първата разлика е, че те придобиват самостоятелна юридическа правосубектност, което съвсем естествено води като последица възможността те да приемат решения с правно задължителна сила. В тази връзка и това е акцент в целия пакет от регламенти, са свързани новите функции, които се възлагат на европейските органи.
На първо място те ще разработват проекти на технически стандарти в областите, посочени в съответното секторно законодателство, тъй като се отчита, че националните надзорни органи проявяват някои чисто национални специфики и различия при осъществяване на надзорната си дейност. Предвижда се създаването на единни технически стандарти в тази област. Като тези нови три комитета ще гарантират еднаквото прилагане и спазване на общностното законодателство. Ще бъде унифициран, улеснен и обмена на информация, като също се предвижда съответните разногласия между националните надзорни органи, на пресгранично ниво да бъде осъществявана медиация и да бъдат улеснявани също при посредничеството на новите надзорни органи. В случаите на извънредни ситуации и възможност за вземане на решения с правно задължителна сила, в кризисни ситуации, също е един от ключовите моменти в този нов пакет нормативни актове.
Позицията на България, с която вие разполагате и сте добре запознати, дебатите по тези три надзорни органа бяха значително по-сложни и по-интензивни в сравнение със създаването на Европейския съвет за системен риск, но в крайна сметка след така усилени дебати беше постигнат компромисен вариант и основната съпротива на държавите-членки беше тези надзорни органи да имат право да издават правно задължителни решения спрямо индивидуални финансови институции. В това отношение голяма група държави се противопоставиха на това решение и съответно това беше преодоляно. В две от хипотезите отпадна тази възможност за приемане на решения с правно задължителна сила по отношение на индивидуални финансови институции.
Тъй като основният принцип, който и комисията беше прокламирала и който министрите на финансите подкрепиха през юни 2008 година, беше, че тези три нови надзорни европейски органи няма да осъществяват индивидуалния надзор по отношение на националните финансови институции, т.е. това остава в правомощията на националните надзорни органи. Имаше сериозни разногласия и по метода и по начина, по който беше предложен в проекта на Европейската комисия за гласуване на решенията. Прие се, както и България подкрепя гласуването, да става с просто мнозинство, при една държава един глас, докато по-големите държави настояваха да бъде въведен принципът на квалифицираното мнозинство, при премерени гласове, както предвижда договора, по специална таблица, която предвижда определен брой гласове, за всяка държава в зависимост от населението. По това също беше постигнат приемлив компромис. Така, че България подкрепи компромисното предложение, на 2 декември Екофин гласува общия подход и Съветът продължава преговорите в момента на ниво Европейски парламент.
Така, че целият пакет в момента е на ниво преговори между Съвета и парламента, като очакваме да се постигне в началото на тази година споразумение между тях и да бъде приет целия пакет на първо четене, защото се предвижда от началото на следващата година да започнат да функционират новите органи.
Председател Светлин Танчев: Колеги, имате ли въпроси по така представения доклад от госпожа Михайлова или коментари? Не виждам. Предлагам да го подложим на гласуване. Който е „за”, нека да гласува. Имаме пълно мнозинство. Въздържали се и против няма. Приемаме го. Благодаря Ви, госпожо Михайлова, както и на останалите колеги.
Колеги, остана точка Разни.
Има ли някой нещо да каже, нещо да предложи? Заповядайте, госпожо Плугчиева.
Госпожа Меглена Плугчиева: Благодаря, господин председател. Вече ние сме в много ограничен състав, но искам да поставя на вниманието на комисията темата за влезлия в сила Лисабонски договор, произтичащите от това задължения и много по-големи права и отговорности на националните парламенти. И затова, бих предложила на следващо заседание да се занимаем с тази тема, защото за нашата комисия ще произтекат изключително големи задължения. Съгласно влезлия вече в сила Лисабонски договор всички проектозакони на Европарламента, плюс всички предложения, които Еврокомисията прави, задължително се изпращат на националните парламенти за обсъждане, за становище, за мнение и ние трябва да имаме готовността за реакция и съответно да имаме своята позиция по различните предстоящи проектозакони. И това изисква капацитет, изисква съответно подготовка и изисква съответно създаване на т.нар. алианси на европейско ниво и партньорството с други национални парламенти по отделни въпроси или закони. И затова смятам, че темата заслужава внимание, добре е да се раздаде от страна на секретариата един подготвителен материал на всички членове на Комисията и да обсъдим тези предстоящи и то доста големи задължения, които ще ни бъдат възложени, като комисия и съответно като ангажименти на националния парламент.
Председател Светлин Танчев: Аз приветствам това, което казвате и ние вече сме започнали да мислим и да работим в тази сфера. Правихме една среща с госпожа Любка Ценова, на която обсъждахме дори и промени в Правилника на Народното събрание. Ще ви кажа, че предстои да правим и една кръгла маса на тема Лисабонския договор. Имам уверението, че ще бъде поканен и комисар за участие. Това събитие ще е в следващите 1 – 2 месеца. Госпожа Ценова може да ни каже и няколко думи в каква посока ще вървим.
Госпожа Любка Ценова: Благодаря, господин председател. Аз съм началник отдел „Европейско право”, тук в Народното събрание, затова имаме отношение по въпроса. Възможностите, които се обмислят са две – или да бъде Годишна програма, както досега и да се гледа субсидиарност на тези актове, които са включени в Годишната програма. Субсидиарност означава дали европейска институция не си е превишила правата да урежда определена материя на общностно ниво, а не на национално, най-простичко казано. Това е субсидиарността. И този контрол да се осъществява по Годишната програма. Актовете, които сега за 2009 г. са 14 на практика те са реално повече, но толкова са официално по Програма. Дори 30 – 40 да включите в предстоящата Годишна програма, която ще се изработи за 2010 година, все пак казвам са ограничен брой актове.
Това, което госпожа Плугчиева каза, е всичките, които излизат. Вече това означава капацитет. Ние сме обсъждали друга възможност – на всеки 3 седмици да ви изготвяме една справка, какви от проектоактовете са излезли и кои си заслужава, по наша преценка, да се разглеждат като спазване на субсидиарността. Това обаче вие трябва да го решите дали го искате. Също така вие може да прецените дали да направите някаква подкомисия, но доколкото имах разговори с главния секретар, това не е удачно като форма. Искам да ви информирам, че главният секретар имаше среща на 7 декември в Брюксел специално как държавите-членки ще прилагат договора от Лисабон. Два дена по-късно председателката имаше същата среща. През март главните секретари отново ще имат среща по тези въпроси. През май ще имат председателите на събранието. Така, че наистина трябва да изчистим нещата.
Също трябва да се прецени как ще си сътрудничим с другите парламенти, за да не се окаже България една от държавите, които най-малко актове гледа. Има една система АЙПЕКС, качва се на страницата на парламента, където се вижда коя държава, кои проектоактове гледа. За момента, съжалявам да го кажа, но България е с 43 акта, срещу хиляда и кусур на другите държави, което е официална информация. Ние имаме идея за изменение на Правилника. Наистина, трябва да ви кажа, че Глава Х, по която се работи, е разработена още 2007 година на базата на този протокол, който е сега в Лисабонския договор, той тогава беше в проекта за Конституция. Така, че ние кой знае какви големи промени не би трябвало да предлагаме в Правилника. Но все пак трябва да се промени, за да бъдем в тон с останалите. Но тук вие ще прецените като капацитет колко можете да поемете като работа, защото за да можете вие да се произнесете по субсидиарността, трябва да имаме становище на Министерски съвет. Но Министерски съвет нямат готовност в рамките на 3 – 4 седмици да ни дадат становище. И тогава трябва да се реши дали ще е със становище на Министерски съвет или без становище. Господин Танчев би могъл да го провери това на следващото заседание в КОСАК. В КОСАК има информация в какъв срок останалите правителства дават информация на своите парламенти по проектоактовете. Това е две до три седмици. Така, че това е нещо, което трябва да се доусъвършенства при нас и да бъде направено като процедура.
Господин Танчев е напълно запознат със съображенията на изпълнителната власт относно техните възможности. Може да се мине само на изслушване, да няма писмено становище, когато се разглежда само за субсидиарност, но това са неща, които вие трябва да решите, какво точно да се прави. Ние като администрация ще ви подпомагаме във всичко, което можем да направим. Благодаря ви.
Председател Светлин Танчев: Колеги, виждате, че ни чака тежка работа от тук натам, както и изпълнителната власт. Просто трябва да намерим правилния начин на координация и на оперативни взаимоотношения. Това ще е нещо, което, както и госпожа Плугчиева предложи, ще го направим, ще го подложим на дискусия в един скорошен, бъдещ етап. Сега мога само да ви благодаря за участието и да пожелая на всички приятна вечер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ
№ 19
На 13 януари 2010 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-59/15.12.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, внесен от МС.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-60/17.12.2009 г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от МС
3. Представяне и обсъждане на План за действие по Националната програма за реформи на Република България (2008-2010 г.) – Актуализация 2009 г., приета с Решение № 902 от 2009 г. на Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по т. 3-та от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС) 2009 г. –
• Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейския съвет за системен риск, и
• Предложение за Решение на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск.
5. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по т. 3-та от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) –
• Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган;
• Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване;
• Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари.
6. Разни.
Към протокола се прилага списък на гостите и на присъствалите народни представители на заседанието.
Председател Светлин Танчев: Колеги, имаме кворум, откривам заседанието. Както обикновено ще ви запозная с дневния ред, ще го гласуваме и след това преминаваме към съществената част.
Първа точка – Представяне, обсъждане и приемане на становището по законопроект № 902-01-59/15.12.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, внесен от Министерски съвет.
Втора точка – Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-60/17.12.2009 г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерски съвет.
Трета точка – Представяне и обсъждане на План за действие по Националната програма за реформи на Република България (2008-2010 г.) – Актуализация 2009 г., приета с Решение № 902 от 2009 г. на Министерския съвет.
Четвърта точка – Представяне, обсъждане и приемане на доклад по т. 3-та от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС) 2009 г. –
-Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейския съвет за системен риск, и
-Предложение за Решение на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск.
И точка Пет - Представяне, обсъждане и приемане на доклад по т. 3-та от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) –
-Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган;
-Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване;
-Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари.
И както винаги, точка Разни.
Предлагам, който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува. Пълно мнозинство. Приемаме дневния ред. Продължаваме напред.
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-59/15.12.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, внесен от МС.
По тази точка днес при нас са господин Цветан Димитров, заместник-министър на Министерство на земеделието и храните, и г-н Васил Николов - изпълнителен директор на Изпълнителна Агенция по селекция и репродукция в животновъдството
Господин Димитров, заповядайте, да ни представите законопроекта.
Заместник-министър Цветан Димитров: Благодаря Ви, господин председател. Промените в Закона за животновъдството се наложиха по две причини, първо, защото последните съществени промени в този закон са от края на 2006 година, реално узаконени в Народното събрание 2007 година. Оттогава обществените отношения бяха променени, най-вече във връзка с членството на България в Европейския съюз.
Втората основна причина е, че България трябваше да транспонира Директива 73/2008 година в закона, което е направено в § 40. По-скоро изискването на тази директива е, че страната-членка трябва да поддържа регистър на животновъдните организации и по съответния ред да информира Европейската комисия. В § 40, чл. 31 на проекта за изменение и допълнение на закона този текст е записан.
Промените касаят животновъдните организации, на които се дава нова роля. Първо, още в началните текстове те се визират като организации, подпомагащи министъра при формирането на политиката в сектора Животновъдство. И вторият момент, където тези организации вече присъстват в Национален съвет по генетичните ресурси, който е към Изпълнителната агенция по селекция и репродукция, т.е. идеята е неправителственият сектор вече да навлиза и в по-специфична материя, каквато е генетиката и селекцията. В тази материя неправителствените организации вече имат и формирано мнение. Ние се опитваме тяхното мнение да залегне в закона.
Другото, съществено в текстовете на закона, е че даваме дефиниция на животновъдна ферма. Като дефиницията е по-скоро по отношение на това кой по какъв начин изпълнява пазарните си отношения, т.е. кой е пазарен субект и кой е човек, който задоволява собствените си нужди с животновъдна продукция. Това е дефинирано както в текстовете на самия закон, така и в Преходни и заключителни разпоредби.
Въвеждаме известен ред в Закона за животновъдството. Всички текстове, които в течение на периода 2004-2007 година по една или друга причина бяха в Закона за животновъдството, текстове, касаещи маркетингови стандарти, ги поставихме на систематичното им място в Закона за общата организация на пазарите на Европейския съюз.
В Допълнителните разпоредби се прави и промяна в Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни. Какъв е смисълът? Смисълът е, че в работата на развъдните организации се въвежда известен ред, за да не могат по един или друг начин да предявяват каквито и да било претенции към породи животни, обект на народна селекция. Защото в последните години бяхме свидетели на парадокси - организации или отделни физически лица отиват и патентоват, примерно животни, създадени още от времето на траките. Имаме и такива случаи в България. Именно заради това, тези породи животни, със съответната научна експертиза, разбира се, стават собственост на българската държава и никой да няма претенции към тях. А животновъдните организации могат по съответния ред да работят с тях, без да предявяват едни или други претенции. Защото освен това, което ви казах, че бяха патентовали такива породи, се стигна и до други парадокси, че този, който е притежател на патента започва да изнудва колегата си от друга развъдна организация. Именно с тази цел се опитахме да въведем ред.
Това е най-накратко за промените в закона. Има и промени на терминология, има и облекчаване на процедурите. Най-вече процедурите, касаещи признаване на развъдните организации в животновъдството.
Благодаря.
Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви и аз, господин Димитров за представеното изложение по законопроекта. Колеги, имате ли някакви въпроси или коментари? Заповядайте, господин Михалевски.
Господин Димчо Михалевски: Благодаря Ви, господин председател. Един съвсем кратък въпрос, който вероятно не е толкова съществен. Само ще помоля заместник-министъра да даде информация. Дефиницията, която Вие споменахте за животновъдна ферма, според Вас ще създаде ли проблем в един частен случай, но достатъчно разпространен, каквито са примерно фермите с едно и две животни в Родопите, за да може след това тези земеделски стопани да ползват някакви възможни ресурси, примерно за изпълнение на хигиенни условия и пр. Защото в момента имат достатъчно и без това затруднения спрямо правилата, действащи по Програмата за развитие на селските райони.
Заместник-министър Цветан Димитров: Благодаря за въпроса. Категорично няма да създаде неудобства на тези фермери поради една причина - ние не сме фиксирали никъде цифра. Тук критерият е дали ти си пазарен субект или не си, т.е. ако този човек сам може да стане фермер, отговаряйки на другите общоприети изисквания в този закон. Ветеринарните, например, както и опазването на околната среда не ги касае. Но той, ако е пазарен субект, ако е човек с крави и ако има квота, т.е. продава, реализира продукция, той е фермер. Ние не ограничаваме това. Но искаме да разграничим ясно хората, които създават продукт за пазара и са обект на подпомагане, от тези, които се самозадоволяват.
Председател Светлин Танчев: Колеги, има ли други въпроси? Заповядайте, господин Иванов.
Господин Иван Иванов: Господин Димитров, моят въпрос е свързан с един текст, който касае ветеринарномедицинската дейност, по-скоро изискването всеки фермер да има договор с ветеринарен лекар, който може ежегодно да бъде променен, лекарят имам предвид, като в този договор обаче, освен досега сключваните действия по имунна профилактика, сега се включва и лечението. И дали този текст е съгласуван с двете съсловни ветеринарни организации. Какво е тяхното мнение? Както и защо, примерно това се прави в Закона за животновъдството, а не в Закона за ветеринарномедицинската дейност?
Заместник-министър Цветан Димитров: Тези текстове съществуват в Закона за ветеринарномедицинската дейност, но предполагам всички ще се съгласите, че паралела между двата закона трябва да е очевиден и той е не само в този елемент, а и в други моменти. Например по отношение на лабораториите, ние сме уеднаквили стандартите, както във ветеринарномедицинската дейност, така и в Закона за животновъдството. По отношение на изискванията, примерно, на добив на замразена семенна течност, искаме двата закона да не се разминават. И вероятно по-нататък в дискусиите преди второ четене ще видите желанието този закон да бъде унифициран с изискванията на Закона за земята, където става въпрос за предоставяне на пасища и т.н. Тук има такива текстове. Именно заради това сме го направили, да не се разминават законите. А със съсловната организация на частно практикуващите лекари, за тях говорите, тази сутрин сме го разисквали.
Господин Иван Иванов: Подтекста на моя въпрос беше такъв. Неминуемо Организацията на практикуващите ветеринари ще е съгласна затова, защото това по някакъв начин им гарантира, че фермите трябва задължително да сключат договор с лекар, но дали самите фермери са съгласни да сключват договори за лечение с един лекар, защото в досега действащият Закон за ветеринарномедицинската дейност това не беше така. Имаше задължение само за имунна профилактика, не и за лечебната дейност. Реално тук се прави една стъпка тази дейност да мине към нещо подобно, както е в хуманната медицина. Нещо подобно, пак казвам. С дж пи та та, задължително е лечението да се извършва само от един лекар, чрез договор, който да бъде заверяван, съответно от Разплащателна агенция и от Областната ветеринарна колегия.
Заместник-министър Цветан Димитров: Все пак, трябва да има и един конкретен човек, който когато се касае за здравеопазване и предпазване на населението от болести и пр., да носи отговорност и да се знае кой е той.
Председател Светлин Танчев: Има ли други коментари или въпроси? Не виждам. Предлагам да минем към гласуване. Който е „за” приемането на закона, моля да гласува. Въздържали се? И против? Няма. Имаме мнозинство. Законопроектът се приема. Благодаря Ви, господин Димитров за времето, което ни отделихте и за обстойното представяне.
Колеги, преминаваме към точка две
Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-60/17.12.2009 г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерски съвет.
По тази точка, от Министерство на труда и социалната политика, при нас е госпожа Христина Митрева, заместник-министър на Министерството на труда и социалната политика. Госпожо Митрева, заповядайте, да ни запознаете със законопроекта.
Заместник-министър Христина Митрева: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители.
На вашето внимание е законопроект, с реда на който е усъвършенстване на нормативната уредба в трудовите правоотношения. Предлагат се промени, с които се разширява социалния диалог и на образно равнище. С това се създава възможност за изразяване на мнение по широк кръг въпроси на социалната политика, с образ на значение, отнасящи се до регулирането на трудовите и на посредствено свързаните с тях отношения, осигурителни отношения, жизненото равнище, политиката по доходите.
Съгласно решение на Европейската комисия от 12 ноември 2008 година относно правилата, приложими към командированите национални експерти и националните експерти на обучение към службите на Комисията, досега работодателят е задължен да заплаща на командирования национален експерт заплатата му, като удостоверява пред Генерална дирекция „Персонал и администрация”, че ще запази заплащането на експерта на нивото от момента на командироването. Тази е разпоредбата на досегашния чл. 120а, ал. 2 от Кодекса на труда.
С новата разпоредба се задължава работодателят да държи основното трудово възнаграждение, а не половината от възнаграждението за срока на заемането на длъжност в институция на Европейския съюз, когато лицето работи за срок до 4 години. Прави се аналогична промяна и в чл. 81в, ал. 2 от Закона за държавния служител.
С оглед прилагане правото на Европейските общности в областта на командироването със законопроекта се предвижда, когато срокът за командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава-членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните да уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата страна.
Всъщност, това е една уредба, която трябваше задължително да бъде уредена, тъй като имаме много случаи, в които командировани работници и служители им се заплаща минималната работна заплата, такава каквато е за България, примерно във Великобритания, в Италия – 120 евро, а всъщност работниците в съответната държава, граждани на държавата получаваха минимално възнаграждение, каквото е установено за самата държава-членка. По този начин нашата Инспекция по труда, съвместно с инспекциите по труда в тези държави може да санкционира работодателите, когато на наши работници се заплаща по-ниско възнаграждение от това, установено за самата приемаща държава, за сходна или за същата работа.
Винаги петък е ден на духовно пречистване и в навечерието на Великден затова се предлага, според каноните на християнската религия, този ден да не се работи и да бъде официален празник. Предвижда се и възможността Министерският съвет да има право да обявява и дни за оказване на признателност. Както и органите на местното самоуправление и местната администрация да могат да се произнасят и да взимат решение, когато искат за честването на определени професии или за дни, които са на общината, да могат да бъдат обявявани за празнични и неприсъствени на територията на общината.
Направени са промени в Кодекса на труда и във връзка с регулиране на възможността за зачитане на периоди на заетост от друга държава-членка на Европейския съюз, като трудов стаж, по смисъла на Кодекса на труда, за целите на ползване на трудовите права в България. Най-често това е права за ползване на отпуск, като досега стажът, положен в друга държава-членка, не се взимаше при правото за ползване на отпуск. Примерно лицето е работило известен период, връща се в България и работи 3 месеца, годините в държавата-членка не му се признаваха като право за ползване на отпуск, какъвто е по Кодекса на труда, примерно на 20 дни или по-дълъг отпуск, когато лицето има право, по българското законодателство.
Предлага се изменение в определението за масово уволнение, с цел да се отстрани допуснатата неточност при въвеждането му в българското законодателство, като се прилагат двата варианта за изчисляване на броя на уволнените работници. Всъщност, това също е едно доразвиване на нашата уредба, в съответствие с правото на Европейския съюз и международното право.
Благодаря Ви.
Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, госпожо Митрева за обстойното представяне на законопроекта. Колеги, имате ли някакви въпроси или коментари? Не виждам. Аз искам само да ви попитам, Вие запознахте ли се с проекта на становище, което ние сме изготвили?
Заместник-министър Христина Митрева: Да, съгласни сме с вашата бележка, която правите за по-точна редакция, съгласни сме и ще го отразим.
Председател Светлин Танчев: Да, това беше конкретният ми въпрос. Благодаря. Предлагам да го подложим на гласуване. Който е „за”, нека да гласува. Единодушно. Приема се единодушно проекта, против и въздържали се няма. Благодаря Ви, госпожо Митрева, приятен ден Ви пожелаваме и до нови срещи.
Заместник-министър Христина Митрева: Благодаря и аз.
Председател Светлин Танчев: Преминаваме към точка три от нашия дневен ред – Представяне и обсъждане на План за действие по Националната програма за реформи на Република България (2008-2010 г.) – Актуализация 2009 г., приета с Решение № 902 от 2009 г. на Министерския съвет.
По тази точка, при нас днес тук са от Министерство на финансите, госпожа Маринела Петрова, директор на дирекция „Европейски въпроси и политика” и госпожа Младенка Кръстева, главен експерт в дирекция „Европейски въпроси и политика”.
Госпожо Петрова, имате думата да ни запознаете с този План.
Госпожа Маринела Петрова: Благодаря. За начало искам да се извиня от името на госпожа Ана Михайлова, заместник-министъра на финансите за невъзможността да дойде на срещата.
Минавайки към същността на точката, искам да припомня, че в края на миналата година, ние представихме основните аспекти на Националната програма за реформи. Новото в случаят е, че има една матрица, вече с конкретизация на Националната програма за реформи, в която са включени мерки по предложение на Министерство на труда и социалната политика, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на образованието, които конкретизират приоритетите и основните насоки в Националната програма за реформи и очертават конкретни срокове, индикатори за отчитане на изпълнението.
Няма да ви отнемам времето и отново да повтарям това, което съм представяла. Единственото, което мога да добавя още към старото ми изказване е, че този План за действие вече е представен в Европейската комисия и ще се използва от нея за подготовка на дебата на Европейския съвет по темата – Стратегия за растеж и заетост до 2020 година.
Благодаря за вниманието.
Председател Светлин Танчев: Колеги, имате ли въпроси? Ако нямате въпроси, да благодарим на госпожа Петрова.
Преминаваме към точка четири и точка пет - Представяне, обсъждане и приемане на доклад по т. 3-та от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС) 2009 г. –
• Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейския съвет за системен риск, и
• Предложение за Решение на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск.
Госпожа Цветанка Михайлова, началник отдел „Регулация на финансовите пазари„ в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” от Министерство на финансите ще ни запознае с позицията на правителството по този регламент. Тук са също г-жа Меглена Христова, главен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари” в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, и от Българска Народна Банка господин Цветослав Ангелов, експерт в управление на „Банковия надзор”.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Госпожа Цветанка Михайлова: Благодаря, господин председател. Бих искала да представя съвсем накратко и по същество предложения за обсъждане пакет от регулаторни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари.
По точка четири и пет, ако предпочитате може заедно да ги представя или предпочитате отделно по двете точки, тъй като става дума за единен пакет от мерки. Става дума за една и съща тематика. Да, всъщност тези мерки са продиктувани от отчетените слабости в системата за финансов надзор в Европа и предприетите от страна на Европейската комисия широки публични обсъждания, анализи и стрес тестове и въпреки наличието на единен пазар и трансгранично осъществяващи действия от страна на финансовите институции се отчита, че надзорът остава сравнително фрагментиран и по отношение на националните надзорни органи. По този повод, с оглед преодоляване неблагоприятните последици от финансовата криза, Европейската комисия инициира и възлага на работна група, председателствана от Жак Де Ла Родие, изработване на един доклад, който да направи пълен и цялостен анализ на ситуацията на финансовите пазари, да препоръча конкретни мерки за преодоляване на недостатъците. И такъв доклад е изработен в края на януари 2008 година.
Въз основа на този Доклад Европейската комисия подготвя пакет конкретни нормативни предложения за пълна и цялостна реформа на надзора в Европейския съюз. Именно този пакет нормативни предложения включва предложените за обсъждане регламенти, като най-общо може да се каже, че тази реформа включва два основни стълба по линия на макронадзора, т.нар макронадзор и по линия на микронадзора, който касае надзор върху отделните финансови институции.
В областта на макронадзора, върху макроикономическите аспекти на кризата, оценката на риска, преодоляване на последиците, които са свързани с неблагоприятното влияние на тези слабости, с първия регламент се предвижда създаването на Европейски съвет за системен риск. Създаването на такъв орган е ново, такъв орган не съществува, няма свой предшественик, той е ново явление, за него се предвижда да бъде създаден в рамките и под егидата на Европейската централна банка, за да се използва изцяло експертизата, административния капацитет и цялата логистика на системата на Европейската централна банка.
Основната цел на този съвет трябва да бъде цялостна оценка на системния риск за Европейския съюз, идентифициране на проблеми, на макро- ниво, издаване на предупреждение към държавите-членки и отделни финансови институции, както и формулиране на конкретни предложения за преодоляване на идентифицираните проблеми. Този орган не се предвижда да има юридическа правоспособност, както и неговите препоръки няма да имат правно задължителна сила.
Това е най-общо за правното естество на този орган. Той няма да бъде свързан с допълнителни финансови разходи за държавите-членки, тъй като изцяло е ситуиран и ще бъде финансиран от системата на Европейската централна банка и по този начин не се предвиждат финансови ангажименти за държавите-членки.
Вторият нормативен акт, който се обсъжда, това е решение, тъй като по силата на европейското законодателство на Европейската централна банка не могат да й бъдат възлагани функции с изричен нормативен акт. Това решение, този нормативен акт, възлага допълнителни функции на Европейската централна банка, свързани с дейността на този Европейски съвет за системен риск.
В най-общи линии позицията на България при разглеждането на тези нормативни актове в работната група в Съвета беше положителна. България изрази няколко бележки, повечето от които бяха подкрепени. Основната от тях, както и много други държави настояваха, в управителния съвет на този орган да бъде включено по-широко представителство на гуверньорите от системата на европейските централни банки. Беше предвидено те да бъдат само двама. В последствие, както настояваше и България, те са 5, като балансирано се предвижда представителство на гуверньорите от евро- и извън еврозоната.
По отношение на гласуването в органите също беше постигнато съгласие, което беше подкрепено от повечето държави-членки. Единствено позицията на България по отношение на оповестяването на препоръките и предупрежденията не срещна разбиране от другите държави. Ние искахме това оповестяване да бъде подложено на по-строга преценка, искане на съгласието на засегнатата държава-членка, но беше приета разпоредба, съгласно която всеки отделен случай ще бъде дискутиран и преценяван доколко това няма да навреди на националните интереси на засегнатата държава.
В общи линии, ние сме удовлетворени от постигнатия компромис, приет през месец октомври, така че в момента преговорите продължават на ниво Съвет на Европейския съюз и парламент и очакваме скоро сближаване на позициите между тези два органа и приемане на първо четене на този пакет.
Втората линия, по която също се водят преговори, това са трите регламента, които касаят регламентацията на надзора на микро- ниво.
Председател Светлин Танчев: Добре, нека спрем до тук, защото ще трябва да ги гласуваме. Нека първо да видим има ли някакви въпроси относно четвърта точка, да гласуваме и ще продължим напред.
Колеги, имате ли въпроси или коментари относно така представения доклад? Нямате. Наистина, това е помощ за банковата система, намаляване на риска, намаляване на лихви.
Госпожа Цветанка Михайлова: Само още едно изречение. Тъй като досега действаше меморандум за разбирателство между държавите-членки, който също нямаше правно задължителна сила и за който се отчете, че не изпълнява достатъчно целите за финансова стабилност на ниво Европейски съюз. Това доведе до създаването на този орган, който единодушно всички отчитат, че ще бъде полезен за Общността.
Председател Светлин Танчев: Благодаря. Колеги, да гласуваме по тази точка от дневния ред. Който е „за”, нека да гласува. Пълно мнозинство. Приемаме така представения доклад без възражения.
Заповядайте, госпожо Михайлова с точка Пет - Представяне, обсъждане и приемане на доклад по т. 3-та от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2009 г.) –
• Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган;
• Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване;
• Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари.
Госпожа Цветанка Михайлова: По отношение на следващия пакет от три регламента, става дума за извършване на реформа в надзорната рамка, касаеща осъществяването на надзор върху конкретните финансови институции. С едно предисловие, този пакет, създаването на трите нови надзорни органа, в трите основни сфери на финансовата система, в областта на банките, застраховане и пенсионно осигуряване и ценни книжа. Тези три надзорни европейски органа съществуват и в момента, т.нар. комитети от трето ниво. Но също при анализ беше отчетено, че тези три органа на европейско ниво, които нямат юридическа правоспособност, които са създадени само като консултативни органи към Европейската комисия, са изчерпали изцяло своята функция като съвещателни органи.
Предвижда се, с новите регламенти да бъде разширена тяхната правосубектност и да им бъдат възложени допълнителни функции, т.е. предвижда се една трансформация на сега съществуващите три комитета в трите области, които споменах, като се създадат три нови надзорни европейски органи със значително по-широки функции, които да отговорят на новата ситуация на финансовите пазари. Стъпвайки върху трите съществуващи комитета, те ще са първоприемници на техните функции, като допълнително ще им бъдат възложени и някои нови.
Първата разлика е, че те придобиват самостоятелна юридическа правосубектност, което съвсем естествено води като последица възможността те да приемат решения с правно задължителна сила. В тази връзка и това е акцент в целия пакет от регламенти, са свързани новите функции, които се възлагат на европейските органи.
На първо място те ще разработват проекти на технически стандарти в областите, посочени в съответното секторно законодателство, тъй като се отчита, че националните надзорни органи проявяват някои чисто национални специфики и различия при осъществяване на надзорната си дейност. Предвижда се създаването на единни технически стандарти в тази област. Като тези нови три комитета ще гарантират еднаквото прилагане и спазване на общностното законодателство. Ще бъде унифициран, улеснен и обмена на информация, като също се предвижда съответните разногласия между националните надзорни органи, на пресгранично ниво да бъде осъществявана медиация и да бъдат улеснявани също при посредничеството на новите надзорни органи. В случаите на извънредни ситуации и възможност за вземане на решения с правно задължителна сила, в кризисни ситуации, също е един от ключовите моменти в този нов пакет нормативни актове.
Позицията на България, с която вие разполагате и сте добре запознати, дебатите по тези три надзорни органа бяха значително по-сложни и по-интензивни в сравнение със създаването на Европейския съвет за системен риск, но в крайна сметка след така усилени дебати беше постигнат компромисен вариант и основната съпротива на държавите-членки беше тези надзорни органи да имат право да издават правно задължителни решения спрямо индивидуални финансови институции. В това отношение голяма група държави се противопоставиха на това решение и съответно това беше преодоляно. В две от хипотезите отпадна тази възможност за приемане на решения с правно задължителна сила по отношение на индивидуални финансови институции.
Тъй като основният принцип, който и комисията беше прокламирала и който министрите на финансите подкрепиха през юни 2008 година, беше, че тези три нови надзорни европейски органи няма да осъществяват индивидуалния надзор по отношение на националните финансови институции, т.е. това остава в правомощията на националните надзорни органи. Имаше сериозни разногласия и по метода и по начина, по който беше предложен в проекта на Европейската комисия за гласуване на решенията. Прие се, както и България подкрепя гласуването, да става с просто мнозинство, при една държава един глас, докато по-големите държави настояваха да бъде въведен принципът на квалифицираното мнозинство, при премерени гласове, както предвижда договора, по специална таблица, която предвижда определен брой гласове, за всяка държава в зависимост от населението. По това също беше постигнат приемлив компромис. Така, че България подкрепи компромисното предложение, на 2 декември Екофин гласува общия подход и Съветът продължава преговорите в момента на ниво Европейски парламент.
Така, че целият пакет в момента е на ниво преговори между Съвета и парламента, като очакваме да се постигне в началото на тази година споразумение между тях и да бъде приет целия пакет на първо четене, защото се предвижда от началото на следващата година да започнат да функционират новите органи.
Председател Светлин Танчев: Колеги, имате ли въпроси по така представения доклад от госпожа Михайлова или коментари? Не виждам. Предлагам да го подложим на гласуване. Който е „за”, нека да гласува. Имаме пълно мнозинство. Въздържали се и против няма. Приемаме го. Благодаря Ви, госпожо Михайлова, както и на останалите колеги.
Колеги, остана точка Разни.
Има ли някой нещо да каже, нещо да предложи? Заповядайте, госпожо Плугчиева.
Госпожа Меглена Плугчиева: Благодаря, господин председател. Вече ние сме в много ограничен състав, но искам да поставя на вниманието на комисията темата за влезлия в сила Лисабонски договор, произтичащите от това задължения и много по-големи права и отговорности на националните парламенти. И затова, бих предложила на следващо заседание да се занимаем с тази тема, защото за нашата комисия ще произтекат изключително големи задължения. Съгласно влезлия вече в сила Лисабонски договор всички проектозакони на Европарламента, плюс всички предложения, които Еврокомисията прави, задължително се изпращат на националните парламенти за обсъждане, за становище, за мнение и ние трябва да имаме готовността за реакция и съответно да имаме своята позиция по различните предстоящи проектозакони. И това изисква капацитет, изисква съответно подготовка и изисква съответно създаване на т.нар. алианси на европейско ниво и партньорството с други национални парламенти по отделни въпроси или закони. И затова смятам, че темата заслужава внимание, добре е да се раздаде от страна на секретариата един подготвителен материал на всички членове на Комисията и да обсъдим тези предстоящи и то доста големи задължения, които ще ни бъдат възложени, като комисия и съответно като ангажименти на националния парламент.
Председател Светлин Танчев: Аз приветствам това, което казвате и ние вече сме започнали да мислим и да работим в тази сфера. Правихме една среща с госпожа Любка Ценова, на която обсъждахме дори и промени в Правилника на Народното събрание. Ще ви кажа, че предстои да правим и една кръгла маса на тема Лисабонския договор. Имам уверението, че ще бъде поканен и комисар за участие. Това събитие ще е в следващите 1 – 2 месеца. Госпожа Ценова може да ни каже и няколко думи в каква посока ще вървим.
Госпожа Любка Ценова: Благодаря, господин председател. Аз съм началник отдел „Европейско право”, тук в Народното събрание, затова имаме отношение по въпроса. Възможностите, които се обмислят са две – или да бъде Годишна програма, както досега и да се гледа субсидиарност на тези актове, които са включени в Годишната програма. Субсидиарност означава дали европейска институция не си е превишила правата да урежда определена материя на общностно ниво, а не на национално, най-простичко казано. Това е субсидиарността. И този контрол да се осъществява по Годишната програма. Актовете, които сега за 2009 г. са 14 на практика те са реално повече, но толкова са официално по Програма. Дори 30 – 40 да включите в предстоящата Годишна програма, която ще се изработи за 2010 година, все пак казвам са ограничен брой актове.
Това, което госпожа Плугчиева каза, е всичките, които излизат. Вече това означава капацитет. Ние сме обсъждали друга възможност – на всеки 3 седмици да ви изготвяме една справка, какви от проектоактовете са излезли и кои си заслужава, по наша преценка, да се разглеждат като спазване на субсидиарността. Това обаче вие трябва да го решите дали го искате. Също така вие може да прецените дали да направите някаква подкомисия, но доколкото имах разговори с главния секретар, това не е удачно като форма. Искам да ви информирам, че главният секретар имаше среща на 7 декември в Брюксел специално как държавите-членки ще прилагат договора от Лисабон. Два дена по-късно председателката имаше същата среща. През март главните секретари отново ще имат среща по тези въпроси. През май ще имат председателите на събранието. Така, че наистина трябва да изчистим нещата.
Също трябва да се прецени как ще си сътрудничим с другите парламенти, за да не се окаже България една от държавите, които най-малко актове гледа. Има една система АЙПЕКС, качва се на страницата на парламента, където се вижда коя държава, кои проектоактове гледа. За момента, съжалявам да го кажа, но България е с 43 акта, срещу хиляда и кусур на другите държави, което е официална информация. Ние имаме идея за изменение на Правилника. Наистина, трябва да ви кажа, че Глава Х, по която се работи, е разработена още 2007 година на базата на този протокол, който е сега в Лисабонския договор, той тогава беше в проекта за Конституция. Така, че ние кой знае какви големи промени не би трябвало да предлагаме в Правилника. Но все пак трябва да се промени, за да бъдем в тон с останалите. Но тук вие ще прецените като капацитет колко можете да поемете като работа, защото за да можете вие да се произнесете по субсидиарността, трябва да имаме становище на Министерски съвет. Но Министерски съвет нямат готовност в рамките на 3 – 4 седмици да ни дадат становище. И тогава трябва да се реши дали ще е със становище на Министерски съвет или без становище. Господин Танчев би могъл да го провери това на следващото заседание в КОСАК. В КОСАК има информация в какъв срок останалите правителства дават информация на своите парламенти по проектоактовете. Това е две до три седмици. Така, че това е нещо, което трябва да се доусъвършенства при нас и да бъде направено като процедура.
Господин Танчев е напълно запознат със съображенията на изпълнителната власт относно техните възможности. Може да се мине само на изслушване, да няма писмено становище, когато се разглежда само за субсидиарност, но това са неща, които вие трябва да решите, какво точно да се прави. Ние като администрация ще ви подпомагаме във всичко, което можем да направим. Благодаря ви.
Председател Светлин Танчев: Колеги, виждате, че ни чака тежка работа от тук натам, както и изпълнителната власт. Просто трябва да намерим правилния начин на координация и на оперативни взаимоотношения. Това ще е нещо, което, както и госпожа Плугчиева предложи, ще го направим, ще го подложим на дискусия в един скорошен, бъдещ етап. Сега мога само да ви благодаря за участието и да пожелая на всички приятна вечер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ
2013
2007
