П Р О Т О К О Л

№ 21


На 3 февруари 2010 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

---

Дневен ред:


1. Среща с Н. Пр. г-н Хорхе Фуентес, посланик на Кралство Испания, Н.Пр. г-жа Юдит Ланг, посланик на Република Унгария и г-жа Картрин Райнмаркет, първи секретар на Кралство Белгия – представяне приоритетите и целите на Тройното председателство през трите шестмесечни председателства на Общността в светлината на Лисабонския договор.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-10/15.01.2010 г., за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-15/28.01.2010 г. изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-11/19.01.2010 г. за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, внесен от Министерския съвет.
5. Предварително запознаване с Годишния доклад за усвояването на средствата от ЕС в Република България за 2009 г., който ще бъде обсъден и приет на изнесено заседание на 7 февруари 2010 г., с участието на представители на изпълнителната власт.
6. Разни.

Към протокола се прилага списък на гостите и на присъствалите народни представители на заседанието.

Председател Светлин Танчев: Колеги, добър ден. Дневният ред ви е известен, тук имаме и високопоставени гости, които ще ни запознаят с приоритетите на техните държави, които ще председателстват Европейския съюз в следващите няколко месеца, това са Н.Пр.г-н Хорхе Фуентес, посланик на Кралство Испания, Н. Пр. госпожа Юдит Ланг, посланик на Унгария. Трябваше да е тук и Н.Пр. г-н Марк Михелсен, посланик на Кралство Белгия, но той е ангажиран и е представен от г-жа Катрин Райнмаркет, тя е първи секретар в посолството. Здравейте.
Първо ще прочета дневния ред да го гласуваме и след това ще им дадем думата, за да ни запознаят с приоритетите на техните председателства.
Точка едно - Среща с Н. Пр. г-н Хорхе Фуентес, посланик на Кралство Испания, Н.Пр. г-жа Юдит Ланг, посланик на Република Унгария, както казах и Катрин Райнмаркет, първи секретар на посолството на Кралство Белгия, те ще представят техните приоритетите и целите на Тройното председателство през трите шестмесечни председателства на Общността в светлината на Лисабонския договор.
Точка две - Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-10/15.01.2010 година, за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, внесен от Министерския съвет.
Точка три - Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-15/28.01.2010 година, за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от Министерския съвет.
Точка четири - Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-11/19.01.2010 г. за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, внесен от Министерския съвет.
Точка пет - Предварително запознаване с Годишния доклад за усвояването на средствата от ЕС в Република България за 2009 година, който ще бъде обсъден и приет на изнесено заседание на 7 февруари 2010 година, с участието на представители на изпълнителната власт.
И точка шеста, както винаги – Разни, ако някой от вас има някакви коментари или предложения.
Предлагам, ако има някакви забележки или препоръки да се кажат, ако не, нека да гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Да, единодушно приемаме така представения дневен ред.
Преминаваме към точка едно - Среща с Н. Пр. г-н Хорхе Фуентес, посланик на Кралство Испания, Н.Пр. г-жа Юдит Ланг, посланик на Република Унгария и г-жа Катрин Райнмаркет, първи секретар на Кралство Белгия – представяне приоритетите и целите на Тройното председателство през трите шестмесечни председателства на Общността в светлината на Лисабонския договор.

Ваши превъзходителства, госпожи и господа, колеги народни представители,
За мен е изключителна чест да ви приветствам с добре дошли на нашето заседание. Позволете ми да ви благодаря, че се отзовахте на нашата покана да представите приоритетите и целите на тройното председателство на Европейския съюз за периода 2010-2011 година.
В един особено важен за всички българи ден, в момента тече изслушването в Европейския парламент на българския кандидат за еврокомисар, с ресор „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи”, госпожа Кристалина Георгиева. Пожелаваме й успешно представяне.
Ваши превъзходителства. За да се върнем към темата, следва да отчетем предизвикателствата, пред които е изправено испанското председателство. То е първото председателство, което оглавява Европейския съюз след влизането в сила на Лисабонския договор, което предполага много усилия насочени към създаване на условията за пълноценно прилагане на Лисабонския договор. Другото предизвикателство е свързано с намирането на адекватни мерки за преодоляване на последиците от световната икономическа и финансова криза.
С удовлетворение мога да отбележа, че тези предизвикателства са намерили централно място в очертаните от Кралство Испания приоритети. А и в рамките на тройката, председателствана Европейския съюз. Следва да отчетем факта, че Кралство Испания поема председателството в изключително тежък период, който намира отзвук и във вътрешно-икономически план в нарастващата безработица.
Уверен съм, че ще бъдат намерени подходящите мерки за справяне с този проблем, засегнал близо 50 млн. европейски граждани. Вярвам, че испанското председателство ще работи за засилване на ролята на Европейския съюз във външните отношения и утвърждаването на Съюза като по-силен международен партньор. Наред с това вярваме, че испанското председателство ще поддържа поетия курс към по-нататъшно разширяване на Европейския съюз, което е важна крачка за укрепване на сигурността на Европейския съюз и в тази връзка следва да спомена очакваното приключване на преговорите с Република Хърватска.
Преди да ви дам думата, бих искал да насоча вашето внимание и към специфичните български приоритети в рамките на тройното председателство, които бяха любезно представени пред нашата комисия от заместник-министъра на външните работи, господин Константин Димитров, на последното ни заседание от 20 януари 2010 година. Сред тях се открояват присъединяването на България към Еврозоната, влизането на България в Шенгенското пространство, което следва да се осъществи паралелно с Румъния. Активно участие в общата европейска енергийна политика, с цел диверсифициране на източниците на енергийни доставки Компенсиране на щетите, които България понася от неизпълнение на поетите ангажименти по Програма ИСПА, както и да се работи за равномерното усвояване на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз.
В рамките на председателската тройка, България се присъединява към общите мерки за излизане от икономическата криза. Както ще се стремим предприетите на европейско ниво мерки да не бъдат в ущърб на вътрешната финансова стабилност и растежа на страната ни. Считам, че тези приоритети ще бъдат реализирани в тясно сътрудничество с председателската тройка, като се надявам сътрудничеството между страните ни да се задълбочи.
Уважаеми господин посланик. Уважаема госпожо посланик. Сега използвам да ви дам думата за представяне на вашите приоритети и виждания в следващите няколко месеца Благодаря ви.

Заседанието на комисията продължава на английски език.

....

Председател Светлин Танчев: Колеги, предлагам да продължаваме напред по дневния ред. Преминаваме към точка

2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-10/15.01.2010 г., за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, внесен от Министерския съвет.

По тази точка, при нас днес са от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, госпожа Силвана Любенова, директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, госпожа Жана Райчева, началник отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” и госпожа Елза Янева, изпълнителен директор на Българската служба по акредитация.
Давам думата на г-жа Силвана Любенова да ни запознае със законопроекта.

Госпожа Силвана Любенова: Благодаря, господин председател. Ще се постарая да съм максимално кратка. Мотивите към законопроекта доста добре очертават идеята, която е заложена в него.
Съвсем накратко. Основните цели, които си поставихме с изработването на този законопроект бяха следните. Първо, да създадем връзка между сега действащия закон и приетия през 2008 година регламент на Европейския парламент и на Съвета № 765 от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на продукти на пазара. Освен това Българска служба за акредитация, като национален орган по акредитация, е обект на партньорска оценка от страна на Европейската организация за акредитация. Това е постановка, която е потвърдена от регламента, така че в рамките на тези оценки, са получени препоръки към дейността на Агенцията, включително някои елементи, които касаят закона. И ние се опитахме да отговорим и на тези препоръки.
В тази връзка също са и предложените промени, насочени към гарантиране на безпристрастност и висок професионализъм в процеса по акредитация на органи за оценяване на съответствието. И не на последно място, възникналите в практиката по прилагане на закона проблеми, които считаме, че следваше да бъдат отстранени.
Ще отбележа някои от по-основните промени, които сме предложили. Първо, предлагаме промяна на наименованието на закона, тъй като стремежът ни е да се приведе той в съответствие с терминологията на регламента. Така, че заглавието, което предлагаме е Закон за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. Предишното наименование на закона беше избрано по този начин, за да не се създава объркване с акредитирането на висши учебни заведения и болници. Така, че с новото заглавие мисля, че този проблем напълно отпада, тъй като има ясна дефиниция за оценяване на съответствието, което очевидно не могат да се включат болниците и висшите учебни заведения.
На второ място, което е много важно и също е свързано с регламента, е регламентиране статута и по-скоро признаването на документи, издавани от органи за оценяване на съответствието, акредитирани от национални органи по акредитация, които са членове на европейската организация по акредитация. Това до момента не беше уредено от нашето законодателство във връзка с членството на Българска служба за акредитация в ЕА и това, че е страна по споразумението, в рамките на тази организация за взаимно признаване, доведе до необходимостта да уредим изпълнението на ангажиментите, произтичащи от това взаимно признаване.
Освен това, предлагаме да отпадне изричната забрана за получаване на възнаграждения от членовете на комисиите по акредитация, Комисията по възражения, техническите комитети по акредитация. Това е свързано с една от препоръките от партньорската ни проверка, тъй като проверяващият екип е изразил учудване, какъв е тогава стимулът за участващите, високо квалифицирани специалисти, външни за агенцията в тези комисии. Така, че с предложените текстове премахваме изричната забрана за получаване на такова възнаграждение и се създава възможност за получаването на възнаграждение за участието в тези комисии. Разбира се, това ще е обвързано с възможностите на бюджета на агенцията.
Може би, една от най-проблемните области, свързани с дейността на агенцията, е продължителността на процедурата. Това винаги е доста критикуван аспект от работата на агенцията. Разбира се, трябва да отчитаме, че процесът на акредитация е доста сложен технически, свързан е с преглед на голяма по обем документация, проверка на място на кандидатите, което отнема време и е в силна зависимост от готовността на кандидата да отговори на изискванията.
Въпреки това, предлагаме все пак общата продължителност на процедурата да се намали от 18 на 14 месеца, като това е свързано и с капацитета на агенцията по отношение на непрестанно увеличаващия се брой клиенти, тъй като интересът към акредитацията непрекъснато се увеличава.
Предложени са, освен това, разпоредби, които изпълняват изискването на регламента за въвеждане на санкции към икономически оператори, нарушаващи изискванията му. Не сме пренасяли текстове от регламента, защото считаме, че това не е задачата ни. Като държава-членка, повече от 2 години е ясно, че регламентите са директно приложими, затова в законопроекта просто сме направили връзка там, където е необходимо между закона и регламента, които естествено ще регулират тази дейност едновременно и съвместно.
Това са по-основните елементи, на които исках да обърна внимание. Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, госпожо Любенова за обстойното запознаване на колегите, включително и мен с предложението на този законопроект. Аз имам един въпрос. Вие сте се запознали, предполагам с нашия проект на становище, имали сте време да го прочетете?

Госпожа Силвана Любенова: Имахме среща с експерти, подпомагащи комисията.

Председател Светлин Танчев: Съгласни ли сте с това, което сме написали? Колеги, имате ли други въпроси относно този законопроект? Заповядайте, господин Михалевски.

Господин Димчо Михалевски: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. Дами и господа.
По отношение на тези две становища, които изразяват, най-меко казано, определени съмнения по съответствието с регламента, който влезе в сила от началото на годината. Какъв е вашият коментар? И наистина ли това, което те пишат, питам съвсем открито, защото все пак не съм специалист в тази материя, тяхната кратка оценка е че предлаганият сега законопроект от Министерски съвет е съвсем малко видоизменен от онзи, който е бил спрян между първо и второ четене? И рисковете, които се очертават в тези две становища, надявам се сте се запознали с тях, доколко действително това е реално да се случи? Аз не знам дали тук има представители на тези организации, ако има, добре ще е да ги чуем и тях.

Госпожа Силвана Любенова: Да, благодаря. Първо да отговоря на въпроса Ви за проекта на становището на комисията. Да, за нас са приемливи бележките, които се предлагат. Мисля, че няма проблем с тях.
По отношение на допълнително поставения въпрос. Запознати сме със становищата на Асоциацията на индустриалния капитал в България и на Българския съвет за доброволна акредитация и упълномощаване. От становището на Асоциацията на индустриалния капитал, не става ясно какво точно в закона не съответства на регламента. Изброени са текстове от регламента, но кое в законопроекта и в действащия закон не съответства, за нас е трудно да разберем.
За преходния период - той в края на краищата е директно приложим от регламента, но по-важно е какво касае той. Аз участвах в преговорите, когато се обсъждаше регламента и всъщност имаше една или две държави-членки, които трудно могат да посрещнат изискванията на регламента и им се налагат сериозни структурни промени в областта на акредитацията. Една от тези държави е Германия, която имаше система от органи по акредитация, всички от които обаче бяха членове на Европейската организация по акредитация. Работеха под нейния надзора и съгласно нейните правила, които се продължават от регламента.
Така, че преходната разпоредба имаше за цел да уреди именно случаите на такива държави-членки, в които ще се наложи промяна в структурите в националния орган по акредитация. И в тази връзка, този член на регламента предвижда запазване на валидността на тези сертификати, т.е. те са били валидни и продължават да бъдат валидни до изтичане на техния срок.
Това, което се поставя пред нас като проблем, от гледна точка на нашата действителност, е свързано със сертификатите, издавани от Българския съвет за доброволна акредитация и упълномощаване, който обаче нито е бил признат от законодателството ни, нито е бил проверяван и оценяван от Европейската асоциация по акредитация, нито членува там, нито е можел да членува, тъй като не е бил признат официално от държавата. Поради тази причина, неговите сертификати нямат статута, който имат органите в Германия, които споменах. Така, че този текст от регламента няма как да се отнася за тези сертификати, защото ако те бъдат признати по някакъв начин, това ще компрометира цялата система на акредитация в България. Признаването на сертификати, издадени от орган, чиито процедури и начин на работа не са проверявани от Европейската организация за акредитация, в този смисъл дейността на това формирование не попада в обхвата на дейностите, които се ползват от взаимното доверие, породено именно от тази система на контрол, създадена в Европейската организация по акредитация, за разлика от Българската служба за акредитация, която редовно преминава през такива проверки. Последната беше през миналата година и очакваме окончателно потвърждаване на предварителните резултати, които между другото заключават, че има съответствие на дейността и процедурите на Българската служба за акредитация с изискванията и на регламента, и на приложимите към дейността на Службата стандарти.
Така че това е проблемът, който е поставен и това е нашето виждане по въпроса. Освен това, съм си позволявала да коментирам този въпрос и с представители на Европейската комисия, в рамките на работни срещи и това тълкуване беше потвърдено от тях.

Господин Димчо Михалевски: Съвсем кратък ще бъда, поправете ме, защото все пак подчертавам, че аз не съм професионалист в тази материя и един въпрос след това. Излиза, че всъщност тези две становища са взаимно свързани, защитава се Българския съвет по доброволна акредитация и упълномощаване, но тук възниква следващия въпрос. Ако са верни числата, които са посочени в становището на Асоциацията на индустриалния капитал и касаят над 25 000 продукта за над 7 000 български фирми и над 400 системи за управление, защото аз многократно съм присъствал в разговори с тези организации в Съвета за икономически растеж, в предходния мандат, където постоянно ни се натякваше за свободата, лицензите, разрешителните режими и пр. Въпросът ми е, ако всичко това стане един вид нищожно или загуби своята сила и се наложи преакредитация, какъв е ефектът върху тези фирми, точно в момента, ако това, което всичко казвате, е факт? Правена ли е такава предварителна оценка за въздействието, защото ние трябва да си даваме сметка за това?

Господин Корман Исмаилов: В тази връзка, тъй като господин Михалевски зададе и въпросите, които аз исках да задам, да разбираме ли, че досега Българският съвет за доброволна акредитация е съществувал в една сива среда?

Госпожа Силвана Любенова: Благодаря за въпросите. Първо, наистина правилно казахте „ако са верни посочените цифри”. Аз в момента не мога да кажа, тъй като няма прозрачност от дейността на тази организация.
Второто, да, правилно е това, което и вие казахте, че на практика Българският съвет за доброволна акредитация и упълномощаване работеше в сива среда. Ние сме поставяли този проблем многократно, включително Министерство на икономиката води съдебни дела срещу регистрацията на този орган, които за съжаление вече 3 години са в ход и все още не са приключени. Това е последното дело, но преди това са предприемани и други действия. Непрекъснато сме се стремили да предоставяме информация на икономическите оператори за това кой е легитимния орган в държавата и че дейността на орган, който не е признат, не работи в контролираната среда, характерна за тази дейност, резултатът от неговата работа няма да бъде признаван никъде. Защото такива са привилата в рамките на Европейския съюз, защото това е дейност, свързана с изграждането на доверие, за това че тази дейност се извършва с висока компетентност, прозрачност и по ясно определени правила.
Искам да обърна внимание, че тези писма са поставяни пред нас и преди това. Това, което не е достигнало до вас, но пък е адресирано до нашия министър, е писмо от Българската асоциация на електротехниката и електрониката, която е получила информация и по-скоро настояване от Европейската организация, в която членува „Оргалим”, това е Асоциация на електротехническата индустрия в Европа, в която те са предупредени, че следва да се предприемат действия, да не се стига до излизане от нормалните рамки за работа в областта на акредитацията. Стриктното спазване на регламента и недопускането на нелегитимни играчи, които подвеждат икономическите оператори.
Така, че има и други гледни точки и то извън администрацията, които за съжаление не са достигнали до вас.

Господин Димчо Михалевски: Законопроектът е спрян, защо е спрян между първо и второ четене?

Госпожа Силвана Любенова: Ще Ви кажа защо. По същите причини, които в момента се поставят на вниманието на народните представители, за несъответствия с регламента, за опити за признаване на нелегитимната дейност, за опити за промяна на структурата на органа, което би довело до спиране на неговата легитимна дейност, защото всяка сериозна промяна в структурата и организацията на дейност в националния орган по акредитация може да доведе до временно спиране на членството в Европейската организация за акредитация и необходимост от извършване на проверка от страна на партньорите ни, което е процес отнемащ минимум 2 години. Т.е., всяка една рязка промяна в системата, рискува да ни остави без национален орган за акредитация.
Така, че предишният законопроект беше замразен точно поради идеи, които създаваха такава опасност. В едно от писмата на Българският съвет за доброволна акредитация и упълномощаване, но не е това, което е изпратено до вас, а до Министерския съвет, се твърди, че предишният законопроект е бил спрян от опозицията, което не е вярно твърдение. Предишният законопроект беше спрян с участието на депутати от управляващото мнозинство, така че това е още един опит на тази организация да заблуждава за това кой е имал нещо против идеите, които в голяма степен са заложени в сегашния законопроект.
Госпожа Жана Райчева: Уважаеми народни представители. Ако ми разрешите да допълня. За да изолираме вашите опасения и притеснения за твърдението дали нашият орган и нашият закон съответстват на изискванията на регламента, аз бих искала да оставя тук копия отт становището на Европейската организация по акредитация, на която Европейската комисия възлага с регламента да проверява националните органи по акредитация, видно от това писмо, което е в отговор на писмо. на проф. Сандалски. Той е твърдял, че не сме в съответствие. ЕА и нейният председател е заявил, че българският орган по акредитация и нашата система отговорят напълно на всички пирложими изисквания. За да бъдете по-спокойни, съм направила копия от писмата, тъй като господин Сандалски се обръща не само до нашите институции. Преди това се е обърнал и към Европейската комисия, представяйки своята визия и един законопроект, който той е разработил, целящ сливането на нелегитимния орган, т.е. Българският съвет за доброволна акредитация и упълномощаване, работещ в противоречие с действащия в момента Закон за акредитация, с признатия и легитимен орган Българската служба за акредитация.
Това писмо също е показателно. Европейската комисия предупреждава, че тя е уведомена и знае, че Българската служба за акредитация (самият Сандалски също знае) изпълнява всичките приложими законови изисквания, че отговаря на тях, че правителството не е изявило изрично своето желание да променя националния орган по акредитация и ги предупреждава, че при едно сливане, което е национално решение, разбира се, новото тяло трябва да докаже съответствието си към регламента.
Освен това, в изпълнение на задължението на регламента за нотификация, т.е. съобщаване кой е националният орган, в края на месец декември, министерството беше подканено от Европейската комисия да нотифицира националния си орган по акредитация. Ние сме нотифицирали легитимния, законово избран и работещ в законовата сфера - Българската служба за акредитация. И съм направила копие от писмата на директора на Главна дирекция „Индустрия и предприемачество”, в който признават българския орган по акредитация. А също това дали България съответства и се признава, може да се види и на страницата „NANDO”, където се намират листвани националните органи по акредитация на държавите-членки. Там срещу България ще видите името на Българската служба за акредитация.

Госпожа Силвана Любенова: Само ако позволите още нещо да допълня? Създаването на такива ситуации не помагат на никого. В момента, в който законопроектът на проф. Сандалски беше стигнал до Европейската комисия, аз получих тревожно обаждане от там какво правим, защото разбирате, че това поставя под съмнение готовността ни да изпълним изискванията на регламента и лишава държавата ни от национален орган по акредитация. Така, че всички тези идеи не работят в полза на икономическите оператори в държавата. Както се вижда и от това, че много от тях са били подведени да ползват услугите на акредитирани от нелегитимен орган лица, които не им гарантират никакво признаване на тези документи.
Основните обвинения от страна на Българския съвет за доброволна акредитация и упълномощаване е, че не сме преписали регламента така, както те явно са виждали необходимост да направят в техния законопроект и което е отчетено и в писмото на Европейската комисия, че това представлява законопроекта – преписване на регламента. При трансформиране на орган има необходимост от нова оценка.

Господин Красимир Минчев: Да продължим по-нататък. Аз се извинявам, че вземам думата без разрешението на председателя.
Първо. В изложението на Българската служба за доброволна акредитация се твърди, че вие имате реално акредитация по две от седем направления. Доколко това отговоря на истината и ако действително е така, какви стъпки ще предприеме Българската служба за акредитация?
Второто, получава се така, че ако се приеме този закон, тези 7 000 фирми, които са акредитирани от Българската служба за доброволна акредитация, реално тяхната акредитация отпада, така ли? И те просто трябва да я направят на ново, а това е достатъчно скъпа инвестиция за фирмите. Бихте ли предложили някакво облекчение на такива фирми, които не са виновни, че са акредитирани при друга фирма.
И третото, което бих искал да ви попитам е тази продължителност на акредитацията, от 14 месеца, не ви ли се струва прекалено голяма? Защо? Защото доколкото поне разбирам от други изложения, в Германия, за която вие говорите, както и в други страни, акредитацията е от порядъка между 6 и 10 месеца. Т.е., да съкратите, да кажем на 10 месеца. Фирмите, които вие акредитирате, са готови и чакат в продължение на 14 месеца, вие да ги акредитирате, което също е много време. И те губят време чакайки ви, а се вложили пари, които трябва да си върнат по някакъв начин.
Това е, което искам засега да ви попитам.

Госпожа Силвана Любенова: Благодаря Ви. Аз ще помоля госпожа Янева да отговори в повече детайли, но първо по отношение на сертификатите, които 7 000 фирми се твърди, че имат. Те и в момента не са легитимни. Те не се признават нито от българското законодателство, нито в която и да е друга европейска държава, защото са издадени от акредитация, самозвана акредитация, не проверена и не контролирана акредитация, т.е. те и в момента не носят нищо на тези фирми.
По отношение на сроковете. Както казах, сроковете могат да се съкращават, но до някакъв определен минимум. Има физически минимум, който не може да бъде прехвърлен и то при условие, че клиентът е абсолютно готов и отговоря на всички изисквания, което за съжаление почти никога не се случва. В много случаи клиентите на са и в такава степен готови, че да могат и за година и половина да приключат. Защото това са процедури, изискващи оценка на компетентността на персонала, на методите, по които работят, на практическата им работа. Предполагам, че госпожа Янева ще ви каже и повече детайли и освен това, поради нарастващия интерес към акредитацията от нас, клиентите в момента на БСА са около 700, които изискват и ежегоден надзор. Това не е еднократно действие, което ангажира голям ресурс. Агенцията не разполага с безкраен ресурс, въпреки че ползва и външни експерти, но те са в допълнение на постоянния персонал.
Този проблем наистина е свързан и с числеността на персонала. Поставен е на вниманието на министерството. Ще бъдат разглеждане и възможностите за увеличаване на персонала, но знаете, че в момента, специално при необходимост от намаляване на бюджетните разходи, това беше максимумът, който в този момент можем да направим. При по-добро развитие на нещата и увеличаване на персонала, независимо от записа в закона, сроковете, когато е възможно се скъсяват и ще бъдат скъсявани, но това много силно зависи от възможностите за набиране на допълнителен персонал. Просто за момента, това ни позволява бюджета.
И ще помоля госпожа Янева да даде отговор на другите въпроси.

Господин Красимир Минчев: Още един въпрос. Някъде срещах такова твърдение от другата служба за доброволна акредитация, че всъщност те извършват акредитация за 5 – 6 месеца, като имат 5 – 6 души на разположение, другите са външни специалисти. Така ли е?

Госпожа Силвана Любенова: Честно казано, това силно поставя под съмнение качеството на работата им, защото не е възможно с такъв малък брой хора да се извършат всички необходими процедури, за да се постигне сигурност, че кандидатът за акредитация отговоря на изискванията. Това просто физически не е възможно. Между другото, това е бил аргумент, който те са представили и пред Европейската комисия и в разговора ми с началника на отдела в Европейската комисия, който се занимава с тази дейност, попита дали мога да дам някаква конкретна информация в какъв срок, колко човека и колко клиента обслужват. Казват, че нещата не са както трябва. Че не е възможно високите изисквания, които поставят стандартите, определящи изискванията към тази дейност да бъдат изпълнени с толкова малко персонал и за толкова кратък срок. Това означава некачествена работа и съмнителен резултат. Благодаря.

Госпожа Елза Янева: Добър ден и от мен. Господа народни представители. Ще се включа в отговора на въпроса по отношение на оценката на Службата по акредитация във връзка със Споразумението за взаимно признаване и статутът му към момента. И ще си позволя да допълня госпожа Любенова по отношение на отговорите на другите два въпроса относно сроковете и относно това, какво се случва с тези 7 000 броя сертификати, за които попитахте.
Ще започна от последния. Уточнението, което искам да направя е по отношение на тези 7 000 сертификати. Този орган, Български съвет за доброволна акредитация – Упълномощаване, към дата 11 ноември, миналата година, на сайта си е публикувал информация за това колко са акредитираните от него организации и те към онази дата са точно 35. Съобщавам тези цифри, за да видим мащабът на проблема, за който говорим. От тези 35 – 7 са акредитирани от Агенцията, т.е. имат акредитация и в БСА и в БСДУ. Следователно, остават един много малък брой организации, от които 3 органи по сертификация на системи, които се прокламират, че са сертифицирали тези 400 системи на организации и производители по ИСО 9 000. Това са данните.
От друга страна, поставям данните, които Българска служба за акредитация има към отчета си миналата година. 600 акредитирани лица и още около 150 в процедура по акредитация. До толкова ще си позволя да говоря за цифрите по отношение на органите.
По отношение на статута на агенцията, като страна по Споразумението за взаимно признаване месец януари миналата година, бе извършена оценка на агенцията от 5 представители на националните органи по акредитация на страните-членки на Европейския съюз. 25 дни беше оценката, 5 човека за 5 дни. Ще бъда максимално кратка, защото имате много дълго заседание. Сега, резултатите от тази оценка са абсолютно положителни. Аз ще оставя на вашето внимание краткия доклад от тази оценка, за да видите, че се предлага България и националният орган по акредитация да разшири своето многостранно споразумение и за тези две области, за които спомена господин Минчев. В момента имаме такова споразумение за тези две области, но предложението е да се разшири и за останалите области.
В ситуация, в която ние очакваме решение, едно такова изявление естествено ще породи изчакване от страна на организацията във връзка с това, кога точно да вземе решение по отношение на статута на Агенцията.
И последно, какво се случва с акредитациите, т.нар., предоставени от Българския съвет за доброволна акредитация и упълномощаване. Аз лично считам, че след като действащият закон, в чл. 2, ал. 1, изрично казва какво е акредитация, не би следвало и не би трябвало да се говори за някакъв друг вид акредитация, предоставена от когото и да било. Отново ще повторя, съгласно чл. 2, ал. 1 на сега действащия закон, акредитацията е изрично упомената, какво всъщност представлява и че това е дейност, която се изпълнява от Българска служба по акредитация. Клиентите на този орган по акредитация съответно са били информирани и от страниците на Агенцията винаги сме пускали съобщение за това, кой е легитимния орган.
По отношение на продължителността на процедурата. Благодаря за напомнянето. Ще кажа, че процедурата наследихме 2005-2006 година със среден срок на изпълнение 24 месеца. В момента, средното време за изпълнение на една процедура по акредитация е именно този срок, който беше споменат за съвсем нормален, изпълняван и от другите органи по акредитация, т.е. средното време за изпълнение на една процедура е 10 месеца. Следователно, всички тези органи, които са желаели да преминат под акредитация на Българска служба по акредитация, по времето, когато е влязъл в сила регламента, биха могли да подадат заявление и досега тази процедура да е минала успешно или не успешно.
Благодаря за вниманието.

Председател Светлин Танчев: Господин Михалевски, имахте въпрос.

Господин Димчо Михалевски: Аз благодаря за подробните разяснения. В мен се формира мнение, че има някакво противоборство. За съжаление, то е в Съда, което малко намалява перспективите за окончателното бързо решение. Но аз имам един друг въпрос. Как се контролира Българската служба за акредитация, кой е контнролният орган върху нея и къде се намира той?

Госпожа Елза Янева: Контролният орган е Европейската организация за акредитация, седалище Париж, призната съгласно регламента по силата на неговия чл. 14. Националният е Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и съответния отдел за вътрешен одит със своята мониторингова програма, съгласно изискванията на регламента.

Господин Димчо Михалевски: Може би тук е слабото място, поне това прочетох и според мен тук можете да бъдете атакувани. Затова, помислете или ние да помислим заедно, какво да се направи, защото принципалът е един. И на вътрешния одит, и на Българската служба за акредитация. И тъй като сме яли попарата много точно в одитните организации, тяхната независимост и т.н., според мен, там е разковничето. Да помислим как между първо и второ четене да се разграничат тези позиции, защото иначе може да се получи проблем.

Госпожа Силвана Любенова: Ако може да отговоря на този въпрос? Първо, това решение за избор на одитния орган също го консултирахме с Европейската комисия. Според тях няма проблем. Освен това, по изискванията на стандартите, които управляват дейността на Службата за акредитация, министърът на икономиката, подписва декларация за ненамеса в работата на Агенцията, като такава, по същество. Така, че този контрол, според мен, свързан с тази декларация за ненамеса и задължението на регламента за този контрол би следвало да осигурят нормално проследяване на работата. Всъщност регламентът отдава по-голямо значение на на партньорската оценка, която се организира от Европейската организация за акредитация. Тъй като точно тази оценка проверява независимостта и безпристрастността на работата, това са основните елементи на партньорската проверка.
Освен това, сигнали и жалби се изпращат и до ЕА, те се разглеждат и също могат да предизвикат проверки. Според нас, това е силният елемент на контрол. Нашият е допълващ. Това е допълващият мониторинг, който все пак държавата трябва да извършва. Но така или иначе в държавата няма кой да извърши проверка, адекватна на тази, която се извършва от ЕА, защото тя се извършва точно по стандартите, а тук няма друг компетентен да направи точно тази проверка. ЕА може да наложи замразяване на членството, временно спиране, отнемане на статута за признаване, в рамките на многостранното споразумение за признаване.

Господин Асен Агов: Т.е., ако се отнеме, ако се замрази, такава санкция се предприеме, няма кой да я отмени в България?

Госпожа Силвана Любенова: Да, тогава трябва да се обърнат към органа на друга държава-членка, но все пак регламентът също създава задължение на държавата да взема под внимание резултатите от партньорските оценки и съответните мерки. И понеже това е в интерес на тази държава, вече е въпрос, може би, на парламентарен контрол, като най-висшия елемент на контрол в страната.

Госпожа Жана Райчева: Ако позволите, само да допълня? Освен всичките административни органи, които контролират по отделни части дейността на всяка една администрация, системата по качество, която функционира в Службата по акредитация изисква планов, годишен вътрешен одит. Това е първото ниво на самоконтрол, които те упражняват.
Второто ниво на контрол го упражнява Съветът по акредитация, където са представени всички заинтересовани страни, равнопоставени в 5 групи. Пред този съвет се излагат всичките резултати от дейността на Службата по акредитация.
Следващото ниво на мониторинг е от страна на Министерство на икономиката и енергетиката, отговорно за провеждането на политиката в областта по акредитацията. Именно защото регламентът вменява на държавата да извършва такъв мониторинг за съответствие и да гарантира, че държавата си изпълнява ангажиментите да поддържа една ефективно функционираща и съответстваща система. И дотолкова, доколкото специалисти, както каза госпожа Любенова, не може да се намерят в други структури, ние считаме, че множеството нива на контрол, мониторинг, вътрешен одит и вече най-върховното, от страна на Европейската организация по акредитация, са достатъчен гарант за прозрачност и като цяло в симбиоза системата да работи.

Господин Димчо Михалевски: Само че министерството, с контрол на одита, и т.н. е перфектно. Това обаче цялото е държавна структура, тогава няма независимост.

Госпожа Жана Райчева: Съжалявам, но в половината държави-членки са държавни структурите и регламентът е направен предимно за държавни структури. Има изключения. Цитатът, който вие гледате от становището на БС не е коректен. В регламента пише друго, пише, че държавата е длъжна да финансира дейностите по акредитация. Немските ли? За немските в момента е много трагично положението, защото те дори са нелегитимни. Ами съжалявам, но е факт. Германия е най-тежкият случай в акредитацията в момента в Европа, за съжаление. Мисля, че почти 60 % е държавно. В момента функционира нещо, което да обедини старите структури към немското министерство на икономиката и енергетиката.

Госпожа Елза Янева: Ако мога да дам един пресен пример от проверката ми днес, понеже казахте, че частният орган би бил по-независим и безпристрастен. Ето ви практически пример. БСДУ в момента е акредитирал един орган по сертификация, който вероятно сертифицира системи по 9 000. Управителят на този орган по сертификация е в управителния съвет на БСДУ. Ако това ми давате като пример за безпристрастност и независимост на решенията, не съм съгласна.

Председател Светлин Танчев: Колеги, предлагам ви да минем към гласуване, Заповядайте.

Господин Корман Исмаилов: Само на колегата Михалевски да кажа, че съм изненадан от либералния му подход по темата. Ние сме на една позиция с Вас.

Председател Светлин Танчев: Колеги, предлагам, който е „за”, нека да гласува предложения законопроект. 12 „за”. Благодаря ви. Въздържали се? 2 „въздържали се”. Против? Няма. Законопроектът е приет. Благодаря Ви, госпожо Любенова, и на останалите колеги за представянето на законопроекта. Пожелавам ви приятен ден и до нови срещи.
Колеги, преминаваме към точка три от дневния ред – Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-15/28.01.2010 г. изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от Министерския съвет.

При нас от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията днес са господин Камен Кичев, заместник-министър, господин Симеон Арнаудов, директор Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”, Славка Андреева, директор на дирекция „ППС и водачи”, Цветелина Илиева-Йорданова, главен експерт в дирекция „Автомобилни превози” и господин Валентин Божков, държавен експерт в отдел „Международни правни норми”.
Давам думата на господин Кичев да ни запознае със законопроекта. Заповядайте.

Заместник-министър Камен Кичев: Добър ден на всички. Както знаете, законопроектът цели предимно привеждането на вътрешното законодателство с директивите на Европейския парламент. Законопроектът е свързан с въвеждане на ефективни мерки, насочени срещу лицата, извършващи проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, както и срещу лицата, които извършват обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, предвидени в закона. Въвеждат се и основни изисквания към техническите служби, с цел типовото одобряване на превозните средства в България. Основна цел на внесения законопроект е подобряване на типа на превозните средства и обезпечаване на висока степен на безопасност и екологичност в България. Това е в кратки линии идеята на законопроекта. Ако имате въпроси?

Господин Емил Радев: Председателят ми делегира права, така че колеги, има ли въпроси към вносителите?

Господин Асен Агов: В крайна сметка, с този законопроект ще се ликвидира ли цялата тази корупционна схема на купуване на шофьорски книжки и особено на книжки за автобусни шофьори и всякакви други превозвачи. Знаем резултатът, както и за техническите прегледи, разбира се. Но това е най-важното – корупционната схема ще се ликвидира ли? Как ще се предотврати това, защото това е големия проблем?

Заместник-министър Камен Кичев: Ще ви отговоря най-директно. Аз се надявам да намалим до 90 % издаването на фиктивни книжки. Не мога да бъда идеалист и да кажа, че някой може да постигне 100 %. Всеки един закон, всяка една мярка, която ние въвеждаме, тя е въведена от хора. Действително има и други хора, които могат да я прескочат. А с новия законопроект и с регулациите, които въвеждаме с това видеонаблюдение, след тежки преговори с всичките колеги от бранша, разбира се, те застанаха на различни становища, стигнахме до извод, в който за всеки един проведен изпит или за всеки един технически преглед на ММС, на ППС, ние реално ще разполагаме с видеозапис и този видеозапис ще регламентира, реалното провеждане на мероприятието.
Това е много трудно го правим за всички, които се опитват по някакъв начин да корумпират процеса. От друга страна, таксите и глобите, които въвеждаме, са много по-високи, с пъти по-високи и смятам, че и мярката, която също въвеждаме при нарушение, не само че спираме правата, а и нарушението влиза веднага в сила, не изчакваме, оспорването не спира изпълнението. С две думи, ние отнемаме веднага лиценза, а не както например стана със случая в Монтана – регистрирано нарушение, в последствие записана забележка.
Разпределяме отговорността, глобата е 5 000 лева, загубване на права за упражняване на дейност, била тя по обучение, била тя по проверки и технически преглед. Така, че много сложно става. И рисковете стават много големи. Три подписа се изискват за техническия преглед, поема се ангажимент от собственика на техническия пункт, от проверяващия и от проверяващия инспектор от наша страна.

Господин Емил Радев: Аз имам един въпрос във връзка с новите категории и подкатегории, които на практика се въвеждат. Д 1, Д и т.н. Кога практически се въвеждат тези категории в новите шофьорски книжки или се предвижда подмяна на документите, на шофьорските книжки?

Заместник-министър Камен Кичев: Госпожа Андреева ще отговори на Вашия въпрос.

Госпожа Славка Андреева: В директивата е предвидено нов модел на свидетелство за управление на МПС. За да се въведат и най-новите категории А2, АМ и т.н. Това обаче няма да стане веднага. Това свидетелство няма да имаме задължение да го въведем веднага. До 2033 година всички свидетелства на територията на Европейския съюз трябва да бъдат подменени. Т.е., имаме едни 30 години, за да го направим. Започват от 2013 до 2033 година, ще има един общ масив на свидетелствата за управление на МПС, на всички европейски държави и ще има еднакви свидетелства.

Господин Емил Радев: Т.е., да разбирам, че това се въвежда поетапно и няма да има подмяна на шофьорските книжки в случая и ще бъдат съобразени и със Закона за документите за самоличност и така? Благодаря Ви. Колеги, някакви други въпроси? Ако няма въпроси, подлагам на гласуване така предложения законопроект. Моля, който е „за”, да гласува. Против? Приема се единодушно законопроекта. Благодаря ви.
Пет минути почивка, колеги за да дойдат вносителите от МВР за следващия законопроект.
Колеги, нека да продължим работата на комисията. Преминаваме към точка четири – Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-11/19.01.2010 г. за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, внесен от Министерския съвет.

За представянето на законопроекта, от Министерството на вътрешните работи при нас са Кристина Лазарова, юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност” и Божидар Василев, началник отдел „Контрол над общоопасните средства” в Главна дирекция „Охранителна полиция”, г-жа Силвана Любенова от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Давам ви думата да представите законопроекта. Да, заповядайте.

Госпожа Силвана Любенова: Благодаря Ви, господин председател. Ще се опитам да бъда кратка, предвид напредналото време и дългия дневен ред днес. Затова ще се съсредоточа само върху частта, която касае повече европейското законодателство.
По принцип, идеята на законопроекта беше да се систематизира и осъвремени действащата законова уредба, тъй като досегашната практика на кратък закон с по-подробен правилник и множество режими, които не бяха много добре синхронизирани по между си и съдържаха доста възможности за оптимизиране, това беше най-подходящият начин да решим този проблем.
Законопроектът има отношение към три директиви на Европейския съюз. Директива 2008/43 за прилагане на Директива 93/15, с която се въвеждат изисквания за идентификация и проследяване на взривни вещества за граждански цели. Директива 2007/23 за пиротехническите изделия, в една малка част от нея, касаеща някои ограничения за търговия с пиротехнически изделия. Всъщност, тези две директиви са по-пълно покрити от наредбите към Закона за техническите изисквания към продуктите и в момента са напълно въведени в българското законодателство.
И третата директива, която изцяло се обхваща от действащия закон и от законопроекта, това е Директива 91/477 относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие. Единствено нейното последно изменение от 2008 година, това е директива 2008/51, в момента не е транспонирана в българското законодателство и това се случва именно с този законопроект.
Разбира се, извън тези изрични изисквания на директивите, законопроектът предвижда чисто национални разпоредби, свързани с режима на контрол на тези по-специфични продукти, които по наше мнение са в пълно съответствие с изискванията на договора за функциониране на Европейския съюз и по-специално членове от 34 до 36, т.е. това са елементи, които се отразяват върху свободното движение на стоки, но са в области, които са покрити от изключенията на чл. 36.
Това е най-накратко по европейския аспект на законопроекта.

Господин Емил Радев: Благодаря Ви. От МВР имате ли да добавите нещо. Колеги, давам думата за въпроси по така представения законопроект. Аз ще задам един въпрос и то повече към представителите на МВР. Можете ли да ни да ни информирате в колко страни газовото оръжие подлежи на регистрация и има ли прецеденти. Така наречените въздушни пушки подлежат ли на регистрация в страните от Европейския съюз?

Господин Божидар Василев: Господин председател. Уважаеми народни представители. В колко държави в Европейския съюз има контрол на газовото оръжие, точната бройка не мога да кажа, но в повечето от държавите има такъв режим, като ще посоча две съседни държави, които са членове на Европейския съюз – Гърция и Румъния. И изискванията на една от директивите също ни задължава да приложим режим на тези оръжия.
Тези оръжия в последно време станаха проблемни по простата причина, че част от газовото, газ сигналното оръжие и за някои определени марки оръжие, които се внасят законно у нас, могат да се преправят. По наша статистика, от 1991 година, до 2009 година, от един минимален брой от 10 са стигнали до 149 за използване на такива оръжия. Това са най-вече за сплашване, опит за убийство, грабежи и т.н. Това е официалната статистика. А същевременно имаме и друга статистика, колеги от Европейския съюз са ни уведомявали, за определени количества преработено газово оръжие, което се внася незаконно.
Това е по отношение на газ сигналното оръжие. В нашия законопроект е залегнало те да бъдат на уведомителен режим. Така сме сметнали за необходимо, да има някаква регистрация за това оръжие, а същевременно с регистрацията ние да направим един преглед и дали това оръжие не е претърпяло някаква интервенция.

Господин Красимир Минчев: Извинявам се, Вие отговорихте на въпроса за сигналното оръжие, за газовите пистолети. Бих искал да допълня. Много хора имат въздушни пушки, обикновени въздушни пушки – пневматични. За тях отнася ли се закона, има ли я тази забрана в регламента и има ли европейски страни, в които въздушните пушки, пневматичните да са подложени на същия режим.

Господин Божидар Василев: Разбрах въпроса. Неогнестрелните оръжия или т.нар. пневматични оръжия в една част се контролират в зависимост от енергията на боеприпаса, който излиза, т.е. онази единица, джаулите, и по тази причина в Германия, например, над 7 джаула са на разрешителен режим. Сега обаче, в нашия проектозакон ние не искаме разрешителен, искаме уведомителен режим, т.е. само да ни уведомят за притежаването на това оръжие, да знаем кой го притежава. Не е тайна, че една част от тези въздушни пушки, от калибър 5 или 6 лесно стават на малокалибрени, тъй като металът, от който са изработени цевите издържат налягането на 22 калибър, това е малкият боеприпас.
Има случаи с неправомерна употреба на пневматичното оръжие, на всички е известно. Последните два – три случая в Шумен, в Разград и в Хасково, безразборната стрелба. Това създава в обществото едно напрежение, как може така безконтролно да се ползва това оръжие.
Сега, разбирам въпросът какъв е. Действително повечето от хората може би, много съзнателно използват това нещо, но тези инциденти тревожат и нас, тъй като пак казвам, и пневматичното оръжие може да се преработва. Да не кажем, че има пневматични оръжия, които имат 60, 70 до 120 джаула, това е със скорост, по-голяма от тези на някои гладкоцевни оръжия, пушки изстрелват боеприпасите си.

Господин Красимир Минчев: И още едно уточнение, извинявам се. А имате ли приблизителна представа, колко е приблизителния брой на тези пневматични оръжия в България?

Господин Божидар Василев: Не мога да дам такъв отговор.

Господин Красимир Минчев: Исках да попитам, колко души ще бъдат засегнати, трябва да се уведомяват, че имат такова оръжие.

Господни Божидар Василев: Досега не сме водили такава статистика в Министерство на вътрешните работи, тъй като не беше под контрол и не мога да кажа, каква е цифрата. Някои казват общо газ сигналното и пневматичното – 600 000, 700 000, но ние не сме водили такава статистика и няма откъде да я вземем, за да имаме една представа какво ни предстои, колко хора трябва да дойдат в районните управления, за да уведомят, че притежават такова оръжие.

Председател Светлин Танчев: Колеги, има ли други въпроси? Заповядайте.

Госпожа Кристина Лазарова: Исках само да кажа, че в последните дни, при обсъждането на този законопроект, наблюдаваме, че има много притеснения от това, че налагаме такива изисквания за регистрация. Вчера получих по системата за съобщаване на нови изисквания технически проект от законодателен акт от Великобритания, с който се забранява носенето дори на хладно оръжие и се постановяват ограничения дори върху такъв вид оръжие.
Така, че регулирането дори на пневматичното оръжие у нас не би следвало да е някакъв опит за ограничение на някакви права, а по-скоро нашата грижа е, че това е оръжие, което може да наранява, което може да се използва за сплашване и е добре собствениците на такова оръжие да са известни, защото всеки неизвестен собственик, веднага се счита за незаконно притежаващ такова оръжие и подлежи на наказателна отговорност. Така, че ако бъде използвано такова оръжие, за такива цели, да са достатъчно високи санкциите и последиците за такива лица.Това също е съображение, което сме имали предвид, когато сме включили тази регулация в законопроекта.

Господин Емил Радев: Първо, така нареченото пневматично оръжие не подлежи на наказателна отговорност, каквото и да се говори. Да не говорим, че една водопроводна тръба, половин цол става идеално оръжие и може да се пригоди. Тази легална дефиниция, която е дадена в законопроекта е много хлъзгава, но това е вече дебат за Правната комисия, а не за тази комисия.
Второ. От този законопроект вие вадите дефиницията за хладно оръжие, което също е странно в случая. Една прашка с метална съчма би нанесла много по-големи поражения от една въздушна пушка. Все пак трябва да говорим, че засягаме около 1.5 млн. притежатели на пневматично оръжие, които ако да тръгнат да го регистрират, към настоящия момент, в тези срокове, би също затруднило даже и службите КОС.
Да не говорим, какви документи биха се изисквали, защото знаем, че през последните години това оръжие се продаваше и по пазарите, включително. Говоря специално за пневматичното. Дотолкова, колко е обществено опасно това оръжие можем много да спорим, доколкото газовото оръжие може да се преработи за бойно. Има много случаи на преработване на въздушни пушки с лоберови, не знам каква статистика ще ми изкарате и колко престъпления има с такава пушка.
Въпросът е колко ще затрудним собствениците на тези оръжия, а и глобите са наистина много солени. И тъй като това не е изискване в директивата, вече говорим дали това е въпрос на преценка. Благодаря.

Господин Красимир Минчев: Просто да допълня. Може би е добре да се помисли, между първо и второ четене, именно въздушните пушки, пневматичното оръжие да не излязат от тази система.

Госпожа Силвана Любенова: Само ако позволите едно уточнение? Директивата обхваща и неогнестрелно оръжие, което може да бъде трансформирано, така че просто да съобразите текста в становището си с това. В смисъл, че тя не изключва изцяло пневматичното и газовото, а само това, което не може да бъде трансформирано, защото това, което може да се трансформира е обхванато от директивата.

Председател Светлин Танчев: Да ще вземем предвид тази бележка. А иначе може ли да считаме, че вие сте запознати с нашия проект на становище и сте съгласни с това, което се предлага? Добре.

Госпожа Калина Крумова: Само, ако може една забележка преди да преминем към гласуването. От партия Атака искаме да изразим особено мнение по този законопроект и да помоля да се запише, че ние считаме за удачно да бъде бъде удължен максимално срокът между първо и второ четене на този законопроект. Мисля, че е три седмици, ако не се лъжа. Това е единственото, което имам аз като забележка, иначе ще подкрепим, но се надяваме наистина да бъде максимално удължен срокът между първо и второ четене, за да може промените, които ще настъпят да бъдат максимално добре обмислени.

Председател Светлин Танчев: Добре, това ще се постараем да го направим. Тук нямаме забележки. В такъв случай, ако нямате други въпроси или коментари, предлагам, който е „за”, нека да гласува. Единодушни сме. „Против” и „въздържали се”? Няма. Благодарим ви за вашето участие.
Колеги, пета точка – Предварително запознаване с Годишния доклад за усвояването на средствата от ЕС в Република България за 2009 г., който ще бъде обсъден и приет на изнесено заседание на 7 февруари 2010 г., с участието на представители на изпълнителната власт.

Госпожа Йоана Илиева: Изпратено ви е до всички народни представители от комисията, за да се запознаете предварително. Докладът стана голям по обем затова не успяхме на хартия да ви го предоставим към момента. Ако имате само някакви допълнителни бележки, които да направите.

Гласове от залата: Ние още не сме го погледнали.

Председател Светлин Танчев: Ще имате възможност, има време, вече го имате, така че не очаквам днес да кажете някакви забележки. Ние официално ще го представим и обсъдим на самото заседание. Направили сме няколко презентации, които ще изнесем, в присъствието на представители на изпълнителната власт, както ви казах. След това и ще гласуваме самия доклад, след официализирането му ще го качим и на нашата страница.
Ако има някакви спорни моменти да ги отразим още преди заседанието. Там вече ще раздадем и хартиени копия. Т.е., ще го предадем на cd-та, защото е по-евтино, предвид, че той е 170 страници. Ще направим презентация, поканили сме всички ресорни зам.-министри, г-н Дянков, г-н Борисов са поканени, още нямаме потвърждение обаче. И така, някакви коментари, забележки, препоръки? Добре.

Господин Корман Исмаилов: Може ли едно предложение? Наистина дневния ни ред доста често е много натоварен, има много материали, които когато ги получим в понеделник не сварваме да ги обработим и качествено да се включваме в дискусиите, имаме и други ангажименти, участие и в други комисии. Ако може малко оптимално като обем да изготвяме дневния ред, доколкото го позволява и дневния ред на Народното събрание, това ми е молбата. Когато има такива обемни документи, особено.

Председател Светлин Танчев: Добре тогава, благодаря на всички за участието. Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ