Съвет за обществени консултации


П Р О Т О К О Л
№ 1

На 9 март 2010 година се проведе заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:
1. Избиране на председател на Съвета за обществени консултации.
2. Определяне на теми за обсъждане на следващото заседание.
3. Определяне на дата и час за провеждане на следващото заседание.
Заседанието беше открито и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Радвам се да видя такова активно участие на съмишленици около тази маса. Искам да ви приветствам с „Добре дошли” в нашата комисия. Надявам се, че в бъдеще все по-активно ще работим заедно и ще намираме начини да правим една политика, която е изгодна за цялата държава, за вас, за нас, за правителството, за народа и т.н.
Знам, че всички сте заети. Не искам да ви губя повече времето. Затова предлагам да минем напред към нещата.
Ако някой има някакви въпроси, коментари, нека да направим една работна обстановка, да ги задаваме, да изразяваме мнения. Смятам, че така наистина ще си бъдем полезни.
За мене е чест, както казах, да ви приветствам на първото заседание на Съвета за обществени консултации, който вече е учреден към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
По първа точка от днешния дневен ред трябва да изберем председател на Съвета за обществени консултации по реда на чл. 6, ал. 2 от Правилата за организацията и дейността на този съвет.
На второ място, определяне на теми за обсъждане на следващото заседание и на докладчици по тях..
Като трета точка, определяне на дата и час за провеждане на следващото заседание.
Аз ще ви прочета едно мое слово, което сме подготвили като встъпително, а след това ще преминем към основните неща.
В дейността си като Председател на КЕВКЕФ, винаги съм се ръководил от принципа на прозрачност, който повелява пряка връзка с гражданите, работодателските и синдикалните организации, неправителствения сектор, НСОРБ, научно-изследователските среди, и всички останали страни, които имат отношение към членството на България в ЕС и произтичащите от него права и задължения, в това число - управление на европейските средства.
Идеята за създаване на такъв консултативен орган предизвика голям интерес сред представителите на социално-икономическите партньори и гражданския сектор като цяло. Получихме потвърждение за участие в СОК от 36 организации в различни сфери на стопанската и социална дейност, както и от представители на медиите.
В тази връзка бих искал най-искрено да ви благодаря за активността и да изразя очакванията си за постигане на конструктивен диалог по поставените от самите вас проблеми.
Някои от вас знаят, че създаването на консултативен орган към Комисията не е нова идея. В 40 НС такъв съвет беше сформиран през 2008 г. и функционираше повече от година с активното участие на браншовите организации и синдикатите. В допълнение, подобен орган – Обществен съвет, но с акцент изцяло върху проблематиката на европейските фондове, беше създаден към вицепремиера по управление на европейските фондове към предишния кабинет, г-жа Плугчиева. Тази практика показа своите положителни страни и се оказа полезен инструмент за иницииране на дебат по актуалните въпроси, свързани с европейското ни членство и участието ни в регионалната политика на ЕС. Затова считаме, че тя трябва да бъде продължена и усъвършенствана. По тази причина, водещ мотив при изработването на Правилата за организацията и дейността на СОК, беше приемствеността на добрите практики, като същевременно внесохме някои нови моменти, които да позволят на този механизъм да работи по-добре с цел идеите и предложенията на гражданския сектор наистина да достигнат до управляващите.
Новост, например, е включването в СОК като наблюдатели на представителите на изпълнителната власт , които ще бъдат канени според спецификата на дискутираните въпроси. По този начин представителите на социално-икономическите партньори ще имат инструмент за бърза и адекватна гражданска реакция по провежданите от правителството политики.
Друг съществен момент в Правилата е предоставянето на възможност председателството на СОК да се осъществява на ротационен принцип, като по този начин всяка от председателстващите групи организации ще може да постави ключови според нея теми за обсъждане.
Една от основните задачи на днешното Първо заседание на СОК е именно избор на председател по реда на чл. 6, ал. 2 от Правилата за организацията и дейността на СОК, както е записано в т. 1 от Дневния ред.
В тази връзка, позволете ми да открия днешната дискусия, като пожелая за напред ползотворна и конструктивна работа на Съвета, за да постигне той целите, които продиктуваха неговото създаване.
Благодаря ви за вниманието!
Ако някой иска думата, моля, заповядайте.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Тъй като съм се подготвил, накратко ще кажа някои неща.
Аз съм старши научен сътрудник на БАН и също така съм член на Комитета за наблюдение и на работните групи към Оперативна програма „Конкурентноспособност”.
От месец септември до началото на януари аз написах последователно три изложения с конкретни и аргументирани предложения до господин Симеон Дянков като председател на Съвета за управление на средствата от Европейския съюз към Министерския съвет. В крайна сметка в края на януари получих отговор, който напълно ме удовлетворява. Изразява се подкрепа, съгласие с моите предложения и уверение, че активно се работи за тяхното реализиране.
Аз ще кажа сега няколко от тях, без да ги преразказвам. Вие ще прецените до каква степен и колко те засега се реализират, тъй като е ясно, че всичко изведнъж за няколко месеца не може да се направи.
Първият момент, който е най-опасният за реализиране, ефективно усвояване на средствата от европейските фондове е силното огорчение на самите държавни служители, които се занимават с тази материя, на експертите – оценители, така наречените независими експерти и най-вече на бенефициентите и техните партньори. Тези организации от бизнеса, партньори от науката, от неправителствени организации, които трябва да правят проекти и ефективно да усвояват тези средства.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Райчевски, може ли да Ви прекъсна за малко? Защото смятам, че навлизаме в тематика, която трябва да е вече плод на дискусия на някои от нашите събирания. Нека да структурираме малко нещата, нека да изберем председател, нека да се разберем малко в каква посока ще вървим. Това може да бъде тема на следващото ни събиране в комисията.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Аз само ще ги маркирам.
Другият въпрос, който съм повдигнал, е от икономически и финансов характер, засягащ различни видове данъчни облекчения за бизнеса, който има класирани проекти в различните процедури.
Трето, по-пълно привличане на независими експерти в тази работа извън държавните структури, за да се използва ресурсът, капацитетът на цялото общество.
И последно, форми на публично-частно партньорство, специално предлагали сме аутсорсване, прехвърляне на някои конкурсни схеми, процедури извън министерствата под техен контрол, за да бъдат те облекчени. Мога да дам много конкретни примери от тази оперативна програма, която споменах.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Райчевски, Вие наистина вдигнахте летвата високо. Това са неща, за които наистина ние трябва да намерим начин как да ги постигнем. Това са основните проблеми, които стоят пред нас. Така че наистина това са неща, които на следващите заседания се надявам по-детайлно да разгледаме и да излезем с конкретна стратегия.
АСЯ КАВРЪКОВА: Аз съм от институт „Отворено общество” – София.
Първо, доколкото ми е известно, това е първо заседание в този формат. Аз не познавам колегите. Искам да Ви помоля, господин председател, преди да сме избрали председател, да дадете възможност всеки да се представи в рамките на една минута и освен това да въведете регламент за изказвания – по какви теми, в рамките на колко минути. Тъй като струва ми се, че като колективен орган са изключително много членовете и има известна опасност а превръщаме подобни форми в инструмент за лична изява, което не би било изключително продуктивно, ако позволим да се случи в този формат.
Така че трябва да се самодициплинираме. Помогнете в тази посока.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз се радвам на този коментар, който направихте. Би трябвало всички да имате списък с участниците на това заседание. Хубаво е да се представим, ще го направим. Ние в комисията имаме такива правила. Не знаех дали е редно да ги налагаме. Смятам, че не е лошо ние тук да вземем това решение. това е плод на нашата работа. ще се опитаме и ние да дадем някакви по-детайлни насоки в този аспект.
Госпожа Плугчиева също искаше да каже няколко думи.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Дамата беше по-бърза от мене.
Радвам се в същото време, че виждам много познати лица от присъстващите днес, вземащи участие в това първо заседание при създаване на Съвета за обществени консултации.
Името не е толкова важно. Важна е инициативата да се създаде един орган към комисията, в който да бъдат включени представители на национално представени организации на неправителствения сектор, на бизнеса, на общините, на земеделските стопани, изобщо една представителна извадка на обществото, за да има един директен диалог между парламента и съответно общество, както и включването на правителството.
Тъй като това е първо заседание и би трялвало наистина да се структурира и дискусията, и органът, продължавайки мисълта на младата дама от „Отворено общество” бих предложила конкретно всеки един от поканените в рамките на регламент от една минута да представи себе си.
Второ, след като са изпратени материалите за статута за действие на форума на обществения орган – Съвет за обществени консултации, съответно ако има някакви принципни бележки в момента, да се направят. Ако не, смятам, че би било редно на всеки да се даде възможността по мейл да се изпратят бележки, предложения за корекции на проекта, който ви е изпратен, да се определи срок, в който тези бележки да бъдат разгледани и съответно пак по мейл да се оформи един заключителен вариант на статута на работа на органа и да се направи избор на председател на съвета, а също и да се определи срокът, в който ще се подготви проектопрограма, по която ще се работи от страна на съвета.
Важните теми, които смятам, че трябва да бъдат обсъждани, са в посока на максимално ускоряване и опростяване на процеса на работа по еврофондовете, да не влизам в тематиката по отделните теми, второ, да се чуят конкретните предложения от отделните основни бенефициенти, каквито са общините, каквито са земеделските стопани, какъвто е бизнесът, особено малките и средни предприятия и, разбира се, по темата „Инфраструктурни проекти”, където също трябва да има съответният коментар.
Затова една такава голяма и широко представена аудитория трябва да има много добро менажиране на форума и на дискусията, господин председател, за да може наистина в краткото време да се вземат и най-добрите конструктивни решения за начина на работа. А вече след това при приета програма ще има и трябва да има достатъчно време да се дискутират конкретните предложения от различните представители. като, разбира се, задължително трябва да бъде участието на представителите на изпълнителната власт.
Аз предлагам да спра дотук, за да може съвсем делово да свършим работа днес и да се конституира органът с избор на ръководство – председател. Не знам дали още нещо се предвижда към него или ще се ползва Секретариатът на комисията като подпомагащ орган.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Относно устава на самия съвет, мисля, че вече би трябвало да е достигнал до всички.
Що се отнася до големия формат на групата, членовете на този съвет сме ги разпределили в четири големи групи, като те са: Работодателски организации, организации на работниците и служителите, на СОО и неправителствения сектор.
Така че по конкретни теми ще се събираме в по-малък формат, където наистина конкретно по дадената тема най-актуално ще се взимат решенията и най-оперативно ще се работи. Това е замисълът. Но като цяло наистина ще сте широко представени от всички сфери, които имат някакво отношение по европейските фондове.
Някакви други въпроси или коментари?
СВЕТОСЛАВ ГЕРАСИМОВ: Много хубаво предложение беше направено. Нека това да стане по две линии – чрез писмени материали, с които ние разполагаме. Другият начин е по комисиите, които Вие ще определите.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ние имаме списък на хората. Мисля, че е нормално всеки да каже кой е и какво представлява. Мисля, че няма да ни отнеме много време. Може и под една минута. Мисля, че в рамките на 10-15 минути може да се представите, а като започнем работа, ще се опознаете по-добре.
СВЕТОСЛАВ ГЕРАСИМОВ: Предлагам в този списък да се сложат организациите и телефоните.
(Участниците се представят един по един.).
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз ви предлагам сега да пристъпим към избор на председател. След това, в зависимост от това как ще решим да заседава този съвет и предвид на това ,че мислим да се раздели на четири групи в четири сектора, ако вие решите, може да изберем и подпредседатели на отделните групи. Но смятам, че тези решения трябва заедно да ги взимаме.
ЕЛЕНА КАБАКЧИЕВА: Процедурен въпрос. Вие казахте, че ще се разделим на четири сектора. В някакъв смисъл работодателите, общините, неправителствените организации и работещите не са секторите, по които текат оперативните програми. В този смисъл не е много редно да обсъждат помежду си неща.
Аз като представител на неправителствена организация ще кажа, че няма политика, която неправителствените организации могат да осъществят. Те могат да участват в изграждането на секторните политики. В този смисъл специално ние сме най-заинтересовани от политиките, които ще се правят.
ЙОАНА ИЛИЕВА: Разделението е по-скоро на групи. Не трябва да пропускаме факта, че все пак работодателските организации са един основен участник от гледна точка на бизнеса в оперативните програми. В никакъв случай това деление не означава стриктно разделение на властите. Напротив, всички ще участваме.
Идеята зад това разделение беше да се създадат конкретни теми от председателстващата организация. Разбираме, че ще е трудно в частта „Неправителствен сектор|”, тъй като сме се опитали ние да ги обединим по някакъв признак. Все още неправителственият сектор е трудно обособен.
Мисля, че всички ще се съгласите с този вариант на проект на правила, с това принципно разделение в групите. Така че оттук нататък е добре да продължим и да обсъдим въпроса.
– развитие на човешките ресурси и работодателите.
Аз мисля, че всички сме отворени към добри предложения. Това да се разделим на четири групи беше продиктувано от опита, който показва ,че ако сме в прекалено широк формат, не можем да стигнем до единомислие по конкретни въпроси. Затова търсим оптималния вариант.
Виждам, че вие също имате доста опит в тези неща. приветстваме и сме отворени да чуем по-оперативни начини на работа. така че всичко зависи от нас.
АСЯ КАВРЪКОВА: Работни групи да се създадат по програмата на съвета. Нали ще има такава програма?
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Разбира се, ние ще я направим заедно.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: На база на опита, който имаме, радвам се, че прозвуча и думата „приемственост”. Хубаво е да има приемственост и да се ползват добрите практики, които вече са съществували, там, където има нужда, нещата да бъдат усъвършенствани, да бъдат ускорени и опростени.
Лично аз споделям изказаните мнения и смятам, че на базата на оперативните програми се предопределя оформянето на групите по теми и интересите, които се оформят. Като имам предвид, че четирите основни групи бенефициенти са следните:
Едната голяма група са общините, които кандидатстват по „Регионално развитие”, по „Околна среда” и „Развитие на селските райони”.
Другата голяма група е бизнесът, като там ядрото са малките и средни предприятия.
Третата голяма група са земеделските стопани, най-общо изчерпващ аграрния сектор.
Четвъртата голяма група е неправителственият сектор, който участва по програмата „Развитие на човешките ресурси” и по „Околна среда”, темата „Биоразнообразие”.
Те естествено са зададени и биха могли да бъдат обособени на тази база, по такъв критерии тези четири групи.
А вече инфраструктурните проекти излизат в една по-специална, отделна група. Защото там нито общините, нито малкият и среден бизнес участва. Големите инфраструктурни проекти са сами за себе си една специална група. Но останалите покриват тези четири групи, за които говорих.
Предлагам на този принцип, както се оформи мнението, което вече беше изказано, да се създадат четирите групи на разделение. Разбира се, това изобщо не изключва по съответна тема или въпрос ад ес работи. Защото ще има въпроси за задължително опростяване на процедурите за кандидатстване, където естествено, че ще трябва да се чуе мнението и на малкия бизнес, и на общините и т.н.
Има други въпроси на контрол, където журналистите за борба с корупцията имат много опит и могат да бъдат много полезни. Да не давам други примери. Просто работата ще го подскаже.
АСЯ КАВРЪКОВА: Искам да попитам нещо, защото ми се струва ,че аз не съм разбрала. Мандатът на тази комисия е само да коментира оперативните програми ли? Моето разбиране е, че тук поне от това, което прочетох от Правилата за организация на дейността, тя ще има една по-широка дейност, която включва например и проектите за позиции на България по европейски въпроси. Те къде биха попаднали?
Лично моят интерес не е само и единствено в оперативните програми и разпределянето на средствата по тях.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Напълно съм съгласен с Вас. Нашата комисия следи 21 програми, които са финансирани от Европейския съюз. Ние не сме се ограничили само до седемте оперативни програми.
МИЛЕНА АНГЕЛОВА: Аз искам да направя един коментар от името на работодателските организации. Въпреки че ние не сме директно бенефициенти по част от оперативните програми, то българският бизнес е изпълнител на практика на всички. Това първо.
Второ, в процеса на програмиране на настоящата финансова перспектива за нас има допуснати някои слабости, които все още могат да бъдат решени, а именно невъзможността на бизнеса да бъде бенефициент по оперативна програма „Околна среда”, което според мене все още може да бъде поправимо.
На следващо място, трябва да се готвим за програмирането на следващия етап.
Така че аз бих искала да заявя позиция, че бизнесът следва да бъде представен при разглеждането на всички теми.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Има две съвсем различни направления в дейността на съвета, напълно различни. Едното е контролът върху фондовете, което е безспорно много важно, даже може би най-важното в момента. Другото е контролът на участието на нашето правителство при взимането на решенията в Европейския съюз, което означава, че след четири години трябва да има пак фондове.
Така че двете направления би трябвало по някакъв начин ад вървят успоредно. Затова може би трябва да има една подгрупа или секция за използване на европейските фондове и една за участието на България в Европейския съюз в процеса на взимане на решения.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ние сме включили НТО по европейските въпроси, което да обхваща цялата тази сфера. Това са резонни неща за дискусия. Ако искате, може да направим така: да изберем днес председател ида определим следващата тема – точно как да си структурираме нещата. Това да ни е първата дискусия, за да вървим по-оперативно.
НАДЕЖДА ТОДОРОВСКА: ДА обмислим отново това, което ни е изпратено като материал и в определен срок писмено да дадем предложения за това как да се случат нещата. И когато се срещнем, всички да имаме информация, да имаме становищата по тези предложения. Чисто процедурно мисля, че ще спестим време.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз също смятам, че това е най-резонното. Обединяваме ли се около тази идея?
Ако искате, да преминем към избиране на председател.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Един въпрос. Председателят депутат ли ще бъде или не?
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: За мене лично е желателно да не е депутат, а да е един от вас. И така сме го записали в регламента.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Тогава предлагам господин Камен Колев – заместник-председател на БСК.
РЕНЕТА НИКОЛОВА: Аз бих искала да подкрепя това предложение, имайки предвид работата на господин Колев в Гражданския съвет за борба с корупцията.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли друго предложение?
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Това предложение го правя без никакви предварителни сондажи, консултации и т.н.
АСЯ КАВРЪКОВА: Аз имам процедурно предложение. Тъй като не познавам господин Колев, ако мнозинството гласува за него, аз бих се доверила на глада на мнозинството. В такъв случай моето предложение е, ако председателят е от една квота, както изброихте квотите, да има съпредседатели от другите две квоти, с които заедно да се работи.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ние реално не сме обхванали всички теми. Аз затова казвам на следващото заседание точно да си организираме начина на работа така, както би бил удачен за всички.
ЕВА РАДЕВА: Нека да се обединим около идеята, че трябва да има безусловно един председател. Ясна е волята на всеки да получи изява около тази кръгла маса. Но съм убедена ,че тематично ще може да се излъчат някакви програмни ръководители на съответни направления.
Относно самото разпределение на групите, което беше направено в комисията, аз мисля, че то брилянтно е направено, с оглед чисто техническо обособяване на участниците. И абсолютно правилно решение се взе, че в процеса на работата ще могат да се обособят тематичните групи. Нека да не се захващаме със заместник-председатели или тематични председатели, което би развалило работата на групата.
В това отношение искам категорично да подкрепя господин Колев и само ако той се откаже, ще дам друго предложение.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това е идеята на ротационния принцип. Всеки ще има възможност да участва. Ние ще вземем решение и колко често ще се събираме.
НАДЕЖДА ТОДОРОВСКА: Ротационният принцип позволява на всеки тип организация да бъде представена. Но на какво време ще бъде този ротационен принцип, трябва може би да вземем решение тук.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате ли други предложения, защото не чувам други имена?
РАДОСЛАВ СТЕФАНОВ: Моето предложение е по-скоро в разрез с това, което беше предложено. Аз смятам, че едобре председателят на този съвет да бъде все пак депутат, тъй като все пак мисля, че има един суверен, който е гласувал своето доверие на едни хора, които носят отговорност за това, което правят. А ние като консултативен съвет следва да допълваме или да консултираме дейността, което се задава като дневен ред от комисията към Народното събрание. Това е само предложение, разбира се.
СВЕТОСЛАВ ГЕРАСИМОВ: По пътя на митовете, които се създават, мисля, че председателят трябва да бъде от неправителствения сектор. Това предложение, което беше направено – за господин Колев, го споделям напълно.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Искам господин Колев да каже няколко думи за себе си.
КАМЕН КОЛЕВ: Това е голяма отговорност за мене. Разбира се, че е чест.
С еврофондовете имаме доста опит и като Стопанска камара.
Член съм на комитети за наблюдение на няколко програми – „Конкурентноспособност”, „Регионално развитие”, „Административен капацитет”, Програмата за развитие на селските райони, на предприсъединителните „САПАРД” и „ИСПА”. Така че общо взето съм в течение на това, което ставаше през предприсъединителния период и това, което става в момента или все още не може да стане по най-добрия начин.
В Българската стопанска камара работя от много време, от 28 години. Заместник-председател съм на Стопанската камара. С подобни проблеми на реалните фирми в производството се занимавам през по-голямата част от времето.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли някакви въпроси към господин Колев, коментари към това, което той каза?
Ако няма, да гласуваме това предложение.
Който е съгласен да изберем Камен Колев за председател на Съвета за обществени консултации, моля да гласува.
Против? Въздържали се? – Няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред, която да обединим с трета точка:
Определяне на теми за обсъждане на следващото заседание.
Определяне на дата и час за провеждане на следващото заседание.
Смятам, че темата, която вече се определи, е наистина да си намерим начина за най-добра работа. ако искате, да се обединим около тази тема за следващото заседание.
Може би е редно да предам председателството на господин Колев.
КРАСИМИР КИРЯКОВ: Аз имам предложение. Много е важно да се учредим и да определим как ще работим. Да не бъде само една точка на следващото заседание. Всички сме заети. От нас се очакват реални резултати.
С оглед на това ,че двете най-важни програми, които са насочени към частния сектор – „Конкурентноспособност” и „Програмата за развитие на селските райони” в момента са в по-особени ситуации, очаква се стартиране на оперативна програма „Конкурентноспособност” до края на месец март, в „Програмата за развитие на селските райони” повечето мерки не работят, да направим едно обсъждане с конкретни препоръки, които предполагам, че доста от вас ги имат. Предлагам това да бъде включено като втора точка за следващото заседание.
КАМЕН КОЛЕВ: Аз предполагам, че ще разчитаме на служителите на администрацията на Народното събрание. Така че предлагам да се изпратят предложения за теми. На един определен етап ние ще се видим, ще ги обсъдим и ще предложим това, което предизвиква най-голям интерес. Ще поканим всички съобразно това, което е актуално в момента.
Вече се каза, по програма „Конкурентноспособност” излизат много интересни схеми. През месец март всички фирми ги интересува това. Сигурно има и други проблеми.
Така че поставете тези проблеми в един определен срок тук в администрацията. Ние ще контактуваме. Засега надали ще можем да определим на коя дата ще свикаме следващото заседание. За това допълнително ще бъдете уведомени, тъй като предполагам, че оставили имейли или ще бъдат оставени, така че да имаме контакт.
За да не си омръзнем, всеки месец сигурно няма да се събираме. Знам, че обикновено в такива съвети има голяма активност в периода на тяхното образуване. След това нещата постепенно затихват. Но поне да използваме началния етап, така че да може да направим едно-две събирания с някакви конкретни резултати. Един път ние да направим някои предложения, втори път в обратната посока да получим информация. Това също ще бъде полезно за нас.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Да организираме нашите заседания по начин, по който ще получим отговор и ще дадем насоки.
КАМЕН КОЛЕВ: По отношение на мястото предлагам тук да правим заседанията на съвета.
ЙОАНА ИЛИЕВА: Господин Колев, първо, поздравления за избора Ви. Бъдете сигурен, че ние ще Ви бъдем дясна ръка, ще Ви помагаме в организацията на този тежък съвет.
Предлагам наистина да Ви изпратим темите. Идеята ни беше да създадем един голям мейлинг лист, за да сме по-оперативни и винаги да получавате актуалната информация. Като обратна връзка за следващото заседание, определяйки темите, ще очакваме от вас конкретни становища с проблематиката за „Конкурентноспособност” например и вече ще се обединим около дата за провеждане на следващото заседание и ще се информираме надлежно. Мястото за заседания е тук.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Господин председател! Все още в качеството си на такъв, подпомагайки новия председател, имам процедурно предложение – за да не преоткриваме топлата вода, защото много от решенията, които предполагам, че интересуват колегите, вече са задействани на някакъв етап на развитие, най-вече въпроса на колегата по отношение на оперативна програма „Конкурентноспособност”, искам да кажа, че към госпожа Николова беше създаден специален съвет, който заработи много подробно. Аз имах удоволствието да бъда член в този съвет. Много подробно са разписани нещата и са взети под внимание.
Моето процедурно предложение е да бъдат изпратени решенията по тези въпроси, които са придвижени донякъде, за запознаване на членовете на Консултативния съвет, за да бъдем в помощ на господин Колев при формиране на политиката на този Консултативен съвет.
КАМЕН КОЛЕВ: С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

(Светлин Танчев)