Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
10/03/2010
П Р О Т О К О Л
№ 25
На 10 март 2010 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 902-01-62/28.12.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне на Отчет за изпълнението на политиките и програмите за 2009 г. на Министерството на външните работи.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по т. 3-та от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 1998/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари.
4. Обсъждане и приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.).
5. Разни.
На заседанието присъстваха Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Константин Димитров – заместник-министър по европейските въпроси; Анна Георгиева – началник отдел „Бюджет и методология”; Цветанка Михайлова – началник отдел „Регулация на финансовите пазари”, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; Димитър Койчев – главен експерт – юрист, дирекция „Международно сътрудничество и връзки с обществеността”, Атанас Иванов – експерт в дирекция „Надзорна политика”, управление „Банков надзор”..
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Светлин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, предлагам да започнем, понеже всички имаме ангажименти и да не губим времето на министри и заместник-министри.
Предлагам да ви прочета дневния ред и да го гласуваме, и след това да продължим напред по същество.
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 902-01-62/28.12.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне на Отчет за изпълнението на политиките и програмите за 2009 г. на Министерството на външните работи.
Тук предлагам една дребна промяна – да сложим т. 4 като т. 3 – предвид да не разкъсваме и времето на колегите от Външно министерство.
3. Обсъждане и приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.).
4. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по т. 3-та от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 1998/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари.
5. Разни.
Имате ли някакви коментари, забележки по така представената програма? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма, единодушно приемаме дневния ред.
Започваме с точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 902-01-62/28.12.2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
От Министерството на транспорта и информационните технологии при нас днес е Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Господин Русинов, имате думата да ни запознаете с така представения законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да бъда пределно кратък. Има три основни групи изменения, които законът предвижда. Първите две от тях са свързани с коментари и препоръки от Европейската комисия за привеждане на нашата нормативна уредба в съответствие с европейското законодателство.
Първата от тях е свързана с премахването на бариерата за компенсиране на универсалната електронна съобщителна услуга. Една редакция в чл. 200, която много добре се посрещна от Европейската комисия и по този начин считаме, че ще неутрализираме възможността да бъде започната наказателна процедура срещу страната.
Втората промяна, пак в тази посока, е поисканото от Европейската комисия диференциране на санкциите, които могат да бъдат налагани на мобилните оператори при нарушение на изискванията на роуминг-регламент, тоест когато някакви техни абонати ползват услуги в роуминг. Тук също сме спазили указанията – диференцирали сме санкциите по размер, по съответни нарушения.
Третата промяна е свързана с решението на Министерския съвет за оптимизиране на състава и въвеждане на ясни и прозрачни устойчиви правила за създаване и реформиране на регулаторните органи. Съгласно това решение регулаторните органи в България, с оглед ефикасност, ефективност и устойчивост трябва да бъдат не повече от 5 души, с мандат не повече от 5 години и съответно е предвидено в това решение на 8 регулатора, един от които е Комисията за регулиране на съобщенията, да бъде спазено решението на Министерския съвет. Тоест да бъде въведена тази формула.
Съответно като ресорно министерство с този законопроект възстановяваме дългогодишното статукво на регулатор от 5 члена, с мандат от 5 години, което беше променено без някакви задълбочени или финансово доказани аргументи през м. май 2009 г.
С това смятаме, че сме спазили изискванията за независимост на регулатора, за приемственост и устойчивост. Считаме, че този законопроект би следвало да бъде подкрепен.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз имам един въпрос. Предполагам имали сте възможност да погледнете нашето проектостановище. Имате ли някакви забележки и коментари?
ПЪРВАН РУСИНОВ: Доколкото е положително като цяло – нямаме забележки.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли въпроси и коментари относно тази точка? Не виждам. В такъв случай предлагам да минем към гласуване. Който е за – нека да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКИТЕ И ПРОГРАМИТЕ ЗА 2009 Г. НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ.
При нас е господин Константин Димитров – заместник-министър по европейските въпроси към Министерството на външните работи и Анна Георгиева – началник на отдел „Бюджет и методология”. Имате думата, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми съвсем накратко да представя Отчета за изпълнението на бюджета за 2009 г. на Министерството на външните работи по политики и по програми.
Разбира се, очевидно е, че става дума за един особен тип отчет, който съчетава в себе си дейността на предишния кабинет и дейността на настоящия кабинет. Начинът, по който той ще бъде представен – от една страна ще бъде направен преглед на съответните политики и програми, които са реализирани.
Ако имате конкретни въпроси, свързани с финансовите аспекти на неговото изпълнение, ще ви помоля да се обърнете съвсем конкретно към госпожа Анна Георгиева, която лично е участвала в изработването на тази част от отчета в периода на цялата 2009 г.
Започвам с това, че в рамките на нашия отчет за предходната година Министерството на външните работи реализираше дейности в шест приоритетни политики, които включват общо 14 програми. Списъкът на политиките и на програмите е приложен към справката, която изпратихме на председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Накратко казано това са политики първо, насочени към насърчаване на сигурността, стабилността и сътрудничеството в света. Вътре в тази основна политика има две програми. Едната е за развитие на сътрудничеството в международните организации по програмите на мира, сигурността, човешките права и, разбира се, участие в международния кодификационен процес.
И втора програма – това е утвърждаване на взаимно изгодни двустранни отношения.
Следващата важна политика, това е тази, която насърчаваше участието на България в процесите на глобализация, но по-конкретно в социално-икономическата сфера.
Следващата политика, която безспорно заслужава внимание, това е политиката на европейска интеграция и на утвърждаване на България като пълноценен и надежден член на Европейския съюз. Тук има три програми, едната от тях е: „Провеждане на българските интереси във формулирането и реализацията на политиките и в институционното изграждане на Европейския съюз, особено в периода преди влизането в сила и след влизането в сила на Лисабонския договор на 1 декември 2009 г.”
Втората програмата в рамките на тази политика е „Провеждането на нашите национални интереси в общата външна политика и политика на сигурност на Република България”, включително по отношение на политическото обезпечаване на нашето участие в мисиите в рамките на тази обща политика и политика за сигурност на Европейския съюз.
И не на последно място процесът на европейската интеграция не отменя поддържането на качествени двустранни отношения с европейските държави, което само по себе си е било преценено да бъде една програма, по която има съответно финансиране и постигнати съответни резултати.
Следващата политика, която е откроена със самостоятелен компонент на тази програма, това е „Политиката за реализиране на българските интереси двустранно в Югоизточна Европа”.
Следващата програма в тази връзка е „Програмата за насърчаване на стабилността и сътрудничеството както в Югоизточна Европа, така и в Черноморския регион”.
Следващата политика, която е обект на този отчет, съчетава дейността на Министерството на външните работи и от м. август – дейността на Агенцията за българите зад граница. Тя се концентрира върху консулската ни дейност за защита на правата на нашите съграждани зад граница, за съхраняване и укрепване на идентичността и културата на българските общности зад граница и, разбира се, цялостно за утвърждаване на положителния образ на Република България в чужбина.
И последно, това е политиката за осигуряване и поддържане на ефективна дипломатическа служба, която включва в себе си както координация и развитие на самата служба, така и сигурността и информационно-комуникационната среда, в която се осъществява нашата политика зад граница и, разбира се, управлението на нашите задгранични имоти.
Това, което бих искал да кажа допълнително, е, че бяха извършени от правителството както на господин Станишев, така и на господин Борисов, някои промени в организационната структура на Министерството на външните работи и задграничните ни представителства.
На 24 април 2009 г. беше открито Посолство на Република България в Доха – държавата Катар. На 20 май 2009 г. бе открито Генерално консулство в гр. Валенсия – Испания. На 30 май 2009 г. бе открита Консулска канцелария на България в гр. Бурса – Турция. На 10 юни 2009 г. Министерският съвет прие решение, с което Бюрото за свръзка на Република България в Прищина, Косово, беше преобразувано в посолство.
В края на 2009 г. бяха приети Изменения и допълнения на Устройствения правилник на Министерството на външните работи и вследствие от това, считано от 2 октомври 2009 г., в състава на специализираната администрация на министерството бе включена дирекция „Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” – структура на звено, което преди тази дата бе в състава на специализираната администрация на Министерския съвет.
Това е, което бих искал да кажа най-накратко за отчетената дейност. Ако имате конкретни въпроси за нейната резултатност, аз съм на разположение да отговоря. Ако имате въпроси, свързани с изпълнението на финансовата страна, на финансовите аспекти на отчета, моята колега ще бъде на ваше разположение. Благодаря ви.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Димитров, за обстойното представяне на този отчет.
Колеги, имате ли някакви въпроси и коментари?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин Димитров, уважаеми колеги! Може би не съвсем конкретно по отчета, но използвам Вашето присъствие и участие в днешното заседание като заместник-министър на външните работи, за да взема отношение по два въпроса.
Единият е по темата Шенген и изпълнението на ангажиментите от страна на Министерството на външните работи. За мен тя представлява интерес, защото това е тема, която аз съм наблюдавала преди и бих искала да знам като финансов ангажимент докъде стигна изпълнението и съответно това, което сте планирали за 2010 г. с разчет и очакванията на страната ни за влизане в Шенгенското пространство през 2011 г. – присъединяването.
Вторият въпрос признавам си, че е съвсем далече от отчета, но това е темата за българските имоти в чужбина и, господин заместник-министър, с дипломатически статут, много ми се ще да я поставя. Знам, че това е една изключително голяма тема Не е моментът сега да бъде дискутирана, но си позволявам да използвам Вашето участие в днешното заседание и да направя това предложение по тази тема да се направи едно специално заседание, даже съвместно с Външната комисия, а защо не и с Бюджетната комисия. Защото това е един огромен сграден фонд на страната ни в чужбина, който за съжаление изключително несполучливо се менажира, се управлява и стопанисва, и се ползва. Особено сега в условията на криза ми се струва, че това е един огромен ресурс, на който трябва да се погледне с много по-специално внимание.
Пак казвам, използвам само присъствието Ви, давам си сметка, че това не е в основата на доклада, който представяте.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз имам един въпрос. Доколкото разбирам, за първи път в нашата комисия се прави такъв отчет, за което се радвам че започваме в тази област. Моят въпрос - може би донякъде мисля, че и госпожа Плугчиева го засегна, - е дали това е, което оттук натам ще се прави през 2010 г. и през 2011 г. Дали също ще бъде представено пред нас или може би пред Комисията по външна политика и отбрана. Може би там сте правили такъв отчет?
АСЕН АГОВ: Господин заместник-министър, този програмен бюджет отразява заварено положение. Няма никакво съмнение, че част от него е бил изпълняван при друго правителство и най-важното, че е бил съставен от друго правителство. Предстои ли преразглеждане на програмите така, че да отразяват приоритетите на българската външна политика? Какво имам предвид?
Казвате, отворила се мисия в Доха. Сигурно има много важна причина да се отвори мисия в Доха. Но при създаването, съгласно Лисабонския договор, защото това е част от материята на нашата комисия, се създаде и Европейска дипломатическа служба. Предстои ли преразглеждане на програмите, бюджетирането на Министерството на външните работи, с оглед на това обстоятелство?
И за да бъда по-ясен – предстои ли да се огледат всички мисии и там, където нямаме някакъв много драматичен интерес, да възложим на Европейската дипломатическа мисия да изпълнява, защото в крайна сметка ние плащаме от нашия бюджет за тази мисия. А вие да насочите усилията си към приоритетите на българската външна политика. Какви са те?
Това са страните, които са около нас, източното партньорство, което е част от европейската политика, на което може да бъде много активни. Какво се предвижда за основни мисии като тези в Европейската комисия, Мисията в НАТО и мисията в основни наши съюзници? Изключвам малките столици на Европейския съюз, но в големите столици като Берлин, Париж, Лондон и по друга линия на НАТО във Вашингтон дали се предвижда разширяване на мисиите, така че да отговарят на стратегическия приоритет на България?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за поставените въпроси.
Конкретно на поставените въпроси. Що се отнася до Шенген, госпожо Плугчиева, правителството се възползва, бих казал, в максимална степен от продължението на срока, в който ние бихме могли да усвоим финансови средства по Шенгенското споразумение. Този срок на контактуване фактически ще изтече на 31 март, след което до края на годината ние трябва да регистрираме реализация на онези проекти, които биха финализирали тази възможност.
В Министерството на външните работи имаме един обективен проблем специално в една от възможните дейности, по която се намираме, за съжаление, в един наследен порочен кръг. За какво става дума?
Били са, така да се каже, програмирани около 600 хил. евро за реализация на подготовка на служители на Консулско управление за целите на участието на България в Шенгенската информационна система както във вариант 1, така и в бъдеще – във вариант 2.
Оказва се обаче, че до този момент не може да се намери институция, която да извърши обучението на тези служители, без да се допусне конфликт на интереси. До този момент на опитите ни да използваме например посредничеството или директно капацитета на дипломатическия институт срещат отпора на Министерството на финансите, на други контролни органи, които биха могли, може би с основание, да констатират, че това нещо би довело до конфликт на интереси, който при сегашното доста зорко наблюдение за спазването на правилата би нанесъл на страната повече щети, отколкото ползи. Така че на този етап ние продължаваме да търсим тази възможност как да заобиколим възможния конфликт на интереси, специално за дейностите на Външното министерство. Надявам се ,че до 31 март ще имаме малко по-окуражителен отговор от това, което в момента констатираме.
Надявам се, че задържанията в реализацията на конкурси, свързани с обжалване на процедурите в съда няма да доведат до загуба на средства, що се отнася до закупуване на хеликоптери например, за охрана на нашата външна граница, било то надморска, било то в известен смисъл и наземна. Насърчени сме от хода, по който се регулира управлението на нашата сухопътна граница с Република Турция и струва ми се, че ще можем действително да постигнем целта, а именно самостоятелно или заедно с Румъния да се присъединим към Шенгенското споразумение в 2011 година.
Разбира се, има един съпътстващ политически критерий, който е свързан с капацитета на нашите органи за борба с престъпността и корупцията, да докажат че информацията, която ще бъде споделяна между държавите – членки на Шенген, няма да изтича към лица, които биха злоупотребили с тази доста чувствителна информация, която се съдържа и ще се съдържа в съответните информационни масиви.
Що се отнася до втория Ви въпрос, свързан с българските имоти зад граница, безспорно съм съгласен с Вас, ако Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове или Комисията по външна политика и отбрана покани представители на министерството специално да се обсъди въпросът за състоянието, приоритетността на българските имоти, ние сме готови да участваме компетентно в такъв дебат със съответни предложения.
Този въпрос е свързан с въпросите, зададени по-нататък от г-жа Плугчиева и г-н Агов, а именно за прегледа на политиката на Република България във външните отношения. Да, отговорът е да. Министър Младенов възложи началото на такъв преглед на политиката както според програмирането до този момент, с оглед промяна на приоритетите и програмирането, така и в по-общия контекст на насоките на българската ни политика.
Когато завърши този преглед, ние ще бъдем готови с нова или прецизирана приоретизация на външнополитическите ни приоритети. Междувременно ще вземем предвид това, което Европейската служба за външно действие или Европейската дипломатическа служба би ни помогнала като възможност за оптимизация на разходите зад граница, разбира се, с това уточнение, че процесът е все още в своя зародиш. Тепърва предстои да се приеме Европейският регламент, който да дефинира функционирането, структурата и финансирането на самата служба. Това може би ще стане през м. април.
В тази връзка е и другият въпрос на господин Агов, а именно какъв тип приоритизация се очертава. Безспорно е, че предвид ограничения ресурс и не особено прецизното в миналото обосноваване на това къде да имаме посолства и къде да нямаме, и дали числеността на съответните мисии в относителна степен отговарят на приоритетите на нашата външна политика, това ще бъде част от общия анализ, който да съчетава външнополитически приоритети, възможности за оптимизиране по линия на Европейската служба за външно въздействие, и, разбира се, възможностите, произтичащи от бюджетните ограничения.
Мисля че това ще бъде един важен раздел от представянето, което министъра на външните работи възнамерява да направи на своята политика в момента, в който ние сме готови за това. Това е въпрос, разбира се, на седмици, а не на по-дълъг период. Изчакваме все пак това, което ще се реши като общ, но вече регламентиран профил на Европейската служба за външно действие.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли други въпроси?
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Уважаеми господин заместник-министър, въпросът ми е свързан с подготовката на кадри във Външно министерство. Ще се върна малко по-назад. В годините на тоталитарната държава Министерството на външните работи беше една от структурите, които бяха затворени за представители на малцинствата или за представителите на други култури, представени в нашата страна. Двадесет години по-късно имате ли някаква визия по отношение на подготовката и включването на представители на тези малцинствени групи, граждани на Република България, в структурите на Външно министерство?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Това, което мога да кажа, е да говоря от името на правителството, което сега представлявам. За последните 20 години не бих могъл да се ангажирам с точна рекапитулация, въпреки че имам някаква представа. Това, което е убеждение на министъра на външните работи, е, че на всички нива от допускането на работа в службата до кариерното развитие ние се ръководим единствено и само от индивидуалните качества на съответните служители, без оглед на тяхната етническа и расова принадлежност. По никакъв начин.
В този смисъл в момента, в който бюджетът позволява това, тоест имаме обективната възможност да назначим конкурси, особено за млади, перспективни и подготвени дипломати, министърът е заявил още по време на първите ни заседания, в рамките на екипа, че в добрия смисъл на думата обновяването и подмладяването на Министерството на външните работи е един от неговите приоритети, в момента, в който това е финансово постижимо.
Това, разбира се, ще означава, че представители на етническите малцинства в Република България ще бъдат третирани със съответното уважение и на абсолютно равноправна основа при кандидатирането си за заемане на съответния пост, било то в администрацията на Министерството на външните работи, било то в дипломатическата служба на нашата страна.
АСЕН АГОВ: Този въпрос е двустранен – реагирам на господин Исмаилов, не на господин Димитров. Според мене трябва да бъдат насърчавани хората от малцинствата, особено онези, които имат амбиция да се развиват в различните служби – дали дипломатическа, военна, полицейска и други служби, да кандидатстват. Защото продължава да съществува един предразсъдък от миналото, дължащ се на същите причини, които породиха въпроса – те да странят от активност в тази посока. И това е, струва ми се, работа на техните неправителствени организации, на техните политици и така нататък.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Ще взема отношение в продължение на Вашите мисли. Аз мисля, че ако има наистина политика, специална политика към тези групи, тъй като знаем, че техния социален статус, образователен статус, регионите в които те живеят, са по-изостанали, мисля че е необходимо. Разбира се, това зависи и от средствата, както каза и заместник-министърът, но оценявам наличието на воля и просто искам малко да маркирам този проблем.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли други въпроси или коментари? Не виждам.
Благодаря Ви, господин Димитров за представянето на този отчет и запознаването на комисията. Нямаме гласувания по втора точка. Просто информативно беше представянето.
Предлагам да преминем към трета точка:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2010 Г.).
Имаше една циркулация по отделните комисии всеки да си сведе своите приоритети и днес фактически трябва да приемем тази Годишна работна програма.
Вие имате ли проектодоклада, който сме изготвили? Това мина през всички останали комисии, това изпратиха те към нас, ние го обобщаваме и в крайна сметка трябва да гласуваме какво да остане, ако имате някакви забележки към нещо, какво трябва да се махне, и да го приемем вече във формата, в който ще работим през тази година.
Надявам се, че всеки от вас е имал възможност да го погледне. Включили сме 33 точки със следните проектоактове. Ако искате, мога да ги изчета. Или ако искате, да не губим време, с цел по-оперативна да ни е работата в комисията, ако имате забележки, нека пристъпим към тях, ако имате коментар или нещо искате да добавим или да извадим.
Колеги, не виждам да имате някакви въпроси и коментари за добавяне, за вадене към теми. Предлагам в такъв случай да гласуваме в този му формат с тези 33 точки и така ще го представим и на Народното събрание.
Който е „за”, нека да гласува.
Единодушно се приема така представената програма.
Преминаваме към точка четвърта:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО Т. 3 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2009 Г.) – ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДИРЕКТИВИ 1998/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО И 2009/65/ЕО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРАВОМОЩИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ БАНКОВ ОРГАН, ЕВРОПЕЙСКИЯ ОРГАН ЗА ЗАСТРАХОВАНЕ И ПРОФЕСИОНАЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ОРГАН ЗА ЦЕННИ КНИЖА И ПАЗАРИ.
По тази точка при нас днес са:
От Министерството на финансите:
Цветанка Михайлова – началник отдел „Регулация на финансовите пазари”, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” и Меглена Христова – главен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари”, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”.
От Българската народна банка:
Атанас Иванов – експерт в дирекция „Надзорна политика, управление „Банков надзор”;
От Комисията по финансов надзор Димитър Койчев – главен експерт, юрист, дирекция „Международно сътрудничество и връзки с обществеността”. Имате думата.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Предложената за обсъждане рамкова позиция касае директива, която е известна още под името „Омнибус-директива” – това е работното й наименование, тъй като предвижда извършване на промени в общо 11 директиви в областта на финансовите услуги. Тази директива е своего рода продължение на общата реформа, която се извършва в сферата на финансовия надзор и в резултат на обсъдените и приети от Съвета регламенти за създаване на трите независими европейски надзорни органи в областта на банките, ценните книжа и застраховането.
Тази директива цели да приведе в съответствие секторното законодателство в тези три области, като предвижда изменения в следните три области.
Преди това бих искала да направя уточнение че директивата „Омнибус 1”, тъй като се очаква и втора директива „Омнибус 2”, все още не третира областта на застраховането, която се регламентира от секторната директива „Платежоспособност 2”, тъй като тя все още не е обнародвана и формално не е влязла в сила. Очаква се тази директива „Омнибус 2” в скоро време да бъде представена от Европейската комисия за обсъждане от Съвета.
И така областите, в които са предложени изменения с проекта на тази директива, попадат предимно в следните категории. На първо място се определя подходящият обхват на предвидените в посочените регламенти за приемане от тези органи технически стандарти като първоначален инструмент за сближаване в областта на надзора и с оглед изготвяне на единен европейски правилник. Това е една от основните цели на реформата в областта на надзора - да се сближат максимално надзорните практики и да се хармонизират техническите стандарти и да се осъществява един максимално уеднаквен надзор във всички държави членки, а по възможност да се върви към сближаване на стандартите и на глобално ниво.
Втората насока е целесъобразното регламентиране на възможност за разрешаване на спорове от страна на европейските надзорни органи по един балансиран начин в посочените области, в които вече съществуват процеси за вземане на съвместни решения в секторното законодателство.
Така например е предвидена възможност за необвързващо посредничество за уреждане на спорове или съществуват срокове за съвместни решения, взети от един или повече надзорни органи и са предвидени изменения, за да бъде включена по подходящ начин възможността за разрешаване на споровете от страна на европейските надзорни органи.
И последната област – това са изменения от общ характер, които адаптират секторното законодателство със съответните промени, както по линия на новия Лисабонски договор, така и във връзка със създаването на новите органи, например преименуването на комитетите от трето ниво, със съответните изменения и нови правомощия, които са приети в рамките на трите регламента.
Предвижда се директивата поне до този момент да бъде транспонирано в държавите членки 18 месеца след нейното обнародване и влизане в сила. Но този въпрос подлежи все още на дискусия, тъй като директивата се обсъжда все още в Работната група по финансови услуги в Съвета и предстои на 16 март да бъде предложена за обсъждане от министрите на финансите с оглед по-нататъшни дебати в парламента.
В резултат на приемане на проекта на директива ще бъдат необходими промени. И това е интересно за вас, тъй като предстои работа по изменение на следните български нормативни актове, с които са въведени разпоредбите. Например Кодексът за социално осигуряване, Законът за кредитните институции и Законът за пазарите на финансови инструменти, Законът за публичното предлагане на ценни книжа, Законът за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, Законът срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, както и промени в съответните подзаконови нормативни актове.
Това е общата въвеждаща информация, която бих искала да споделя. Позицията на Република България, с която вие разполагате в рамковата позиция, е, че ние принципно подкрепяме предложението на Европейската комисия за изменение на посочените 11 директиви. По по-голямата част от въпросите, повдигнати в рамковата позиция на България е постигнато съгласие в процеса на преговори в работната група и тези въпроси са съответно коригирани и са включени в последното компромисно предложение на испанското председателство.
По основният дебат, който беше от интерес не само за България, но и за редица други държави членки . Изключително задоволство за нас е, че беше прието едно разумно компромисно предложение за промени в текстовете от проекта на директива, с които се изменя Директивата за капиталовите изисквания, като се конкретизира начинът на упражняване правомощието на новите европейски надзорни органи за уреждане на разногласия между тези органи.
Основното притеснение за повечето държави членки беше при намесата на европейските надзорни органи да не се засягат изключителните надзорни правомощия на националните надзорни органи и всъщност европейските надзорни органи да следят само за коректното прилагане и спазване на общностното законодателство.
В последния компромисен текст това е намерило коректно изражение и в този смисъл България няма съществени проблеми с последния компромисен вариант, който беше представен на 25 февруари тази година за обсъждане в Работната група на формат аташета.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Вие, надявам се, сте имали време да се запознаете с нашия проектодоклад. Някакви забележки и коментари относно казаното?
АТАНАС ИВАНОВ: Там има техническа грешка. Трябва да смените на едно място „февруари” с „януари”. Заседанието на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм беше на 28 януари, а не на 28 февруари.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли някакви въпроси или коментари по така представената точка? Нямате.
В такъв случай предлагам да гласуваме. Който е съгласен с приемането на т. 3 от Годишната програма на НС по въпросите на ЕС за 2009 г., нека да гласува. Против и въздържали се няма. Приемаме с единодушие.
Колеги, нещо за точка „Разни” имаме ли да дискутираме днес? Не виждам желание.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
(Светлин Танчев)
№ 25
На 10 март 2010 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 902-01-62/28.12.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне на Отчет за изпълнението на политиките и програмите за 2009 г. на Министерството на външните работи.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по т. 3-та от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 1998/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари.
4. Обсъждане и приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.).
5. Разни.
На заседанието присъстваха Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Константин Димитров – заместник-министър по европейските въпроси; Анна Георгиева – началник отдел „Бюджет и методология”; Цветанка Михайлова – началник отдел „Регулация на финансовите пазари”, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; Димитър Койчев – главен експерт – юрист, дирекция „Международно сътрудничество и връзки с обществеността”, Атанас Иванов – експерт в дирекция „Надзорна политика”, управление „Банков надзор”..
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Светлин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, предлагам да започнем, понеже всички имаме ангажименти и да не губим времето на министри и заместник-министри.
Предлагам да ви прочета дневния ред и да го гласуваме, и след това да продължим напред по същество.
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 902-01-62/28.12.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне на Отчет за изпълнението на политиките и програмите за 2009 г. на Министерството на външните работи.
Тук предлагам една дребна промяна – да сложим т. 4 като т. 3 – предвид да не разкъсваме и времето на колегите от Външно министерство.
3. Обсъждане и приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.).
4. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по т. 3-та от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 1998/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари.
5. Разни.
Имате ли някакви коментари, забележки по така представената програма? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма, единодушно приемаме дневния ред.
Започваме с точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 902-01-62/28.12.2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
От Министерството на транспорта и информационните технологии при нас днес е Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Господин Русинов, имате думата да ни запознаете с така представения законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да бъда пределно кратък. Има три основни групи изменения, които законът предвижда. Първите две от тях са свързани с коментари и препоръки от Европейската комисия за привеждане на нашата нормативна уредба в съответствие с европейското законодателство.
Първата от тях е свързана с премахването на бариерата за компенсиране на универсалната електронна съобщителна услуга. Една редакция в чл. 200, която много добре се посрещна от Европейската комисия и по този начин считаме, че ще неутрализираме възможността да бъде започната наказателна процедура срещу страната.
Втората промяна, пак в тази посока, е поисканото от Европейската комисия диференциране на санкциите, които могат да бъдат налагани на мобилните оператори при нарушение на изискванията на роуминг-регламент, тоест когато някакви техни абонати ползват услуги в роуминг. Тук също сме спазили указанията – диференцирали сме санкциите по размер, по съответни нарушения.
Третата промяна е свързана с решението на Министерския съвет за оптимизиране на състава и въвеждане на ясни и прозрачни устойчиви правила за създаване и реформиране на регулаторните органи. Съгласно това решение регулаторните органи в България, с оглед ефикасност, ефективност и устойчивост трябва да бъдат не повече от 5 души, с мандат не повече от 5 години и съответно е предвидено в това решение на 8 регулатора, един от които е Комисията за регулиране на съобщенията, да бъде спазено решението на Министерския съвет. Тоест да бъде въведена тази формула.
Съответно като ресорно министерство с този законопроект възстановяваме дългогодишното статукво на регулатор от 5 члена, с мандат от 5 години, което беше променено без някакви задълбочени или финансово доказани аргументи през м. май 2009 г.
С това смятаме, че сме спазили изискванията за независимост на регулатора, за приемственост и устойчивост. Считаме, че този законопроект би следвало да бъде подкрепен.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз имам един въпрос. Предполагам имали сте възможност да погледнете нашето проектостановище. Имате ли някакви забележки и коментари?
ПЪРВАН РУСИНОВ: Доколкото е положително като цяло – нямаме забележки.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли въпроси и коментари относно тази точка? Не виждам. В такъв случай предлагам да минем към гласуване. Който е за – нека да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКИТЕ И ПРОГРАМИТЕ ЗА 2009 Г. НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ.
При нас е господин Константин Димитров – заместник-министър по европейските въпроси към Министерството на външните работи и Анна Георгиева – началник на отдел „Бюджет и методология”. Имате думата, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми съвсем накратко да представя Отчета за изпълнението на бюджета за 2009 г. на Министерството на външните работи по политики и по програми.
Разбира се, очевидно е, че става дума за един особен тип отчет, който съчетава в себе си дейността на предишния кабинет и дейността на настоящия кабинет. Начинът, по който той ще бъде представен – от една страна ще бъде направен преглед на съответните политики и програми, които са реализирани.
Ако имате конкретни въпроси, свързани с финансовите аспекти на неговото изпълнение, ще ви помоля да се обърнете съвсем конкретно към госпожа Анна Георгиева, която лично е участвала в изработването на тази част от отчета в периода на цялата 2009 г.
Започвам с това, че в рамките на нашия отчет за предходната година Министерството на външните работи реализираше дейности в шест приоритетни политики, които включват общо 14 програми. Списъкът на политиките и на програмите е приложен към справката, която изпратихме на председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Накратко казано това са политики първо, насочени към насърчаване на сигурността, стабилността и сътрудничеството в света. Вътре в тази основна политика има две програми. Едната е за развитие на сътрудничеството в международните организации по програмите на мира, сигурността, човешките права и, разбира се, участие в международния кодификационен процес.
И втора програма – това е утвърждаване на взаимно изгодни двустранни отношения.
Следващата важна политика, това е тази, която насърчаваше участието на България в процесите на глобализация, но по-конкретно в социално-икономическата сфера.
Следващата политика, която безспорно заслужава внимание, това е политиката на европейска интеграция и на утвърждаване на България като пълноценен и надежден член на Европейския съюз. Тук има три програми, едната от тях е: „Провеждане на българските интереси във формулирането и реализацията на политиките и в институционното изграждане на Европейския съюз, особено в периода преди влизането в сила и след влизането в сила на Лисабонския договор на 1 декември 2009 г.”
Втората програмата в рамките на тази политика е „Провеждането на нашите национални интереси в общата външна политика и политика на сигурност на Република България”, включително по отношение на политическото обезпечаване на нашето участие в мисиите в рамките на тази обща политика и политика за сигурност на Европейския съюз.
И не на последно място процесът на европейската интеграция не отменя поддържането на качествени двустранни отношения с европейските държави, което само по себе си е било преценено да бъде една програма, по която има съответно финансиране и постигнати съответни резултати.
Следващата политика, която е откроена със самостоятелен компонент на тази програма, това е „Политиката за реализиране на българските интереси двустранно в Югоизточна Европа”.
Следващата програма в тази връзка е „Програмата за насърчаване на стабилността и сътрудничеството както в Югоизточна Европа, така и в Черноморския регион”.
Следващата политика, която е обект на този отчет, съчетава дейността на Министерството на външните работи и от м. август – дейността на Агенцията за българите зад граница. Тя се концентрира върху консулската ни дейност за защита на правата на нашите съграждани зад граница, за съхраняване и укрепване на идентичността и културата на българските общности зад граница и, разбира се, цялостно за утвърждаване на положителния образ на Република България в чужбина.
И последно, това е политиката за осигуряване и поддържане на ефективна дипломатическа служба, която включва в себе си както координация и развитие на самата служба, така и сигурността и информационно-комуникационната среда, в която се осъществява нашата политика зад граница и, разбира се, управлението на нашите задгранични имоти.
Това, което бих искал да кажа допълнително, е, че бяха извършени от правителството както на господин Станишев, така и на господин Борисов, някои промени в организационната структура на Министерството на външните работи и задграничните ни представителства.
На 24 април 2009 г. беше открито Посолство на Република България в Доха – държавата Катар. На 20 май 2009 г. бе открито Генерално консулство в гр. Валенсия – Испания. На 30 май 2009 г. бе открита Консулска канцелария на България в гр. Бурса – Турция. На 10 юни 2009 г. Министерският съвет прие решение, с което Бюрото за свръзка на Република България в Прищина, Косово, беше преобразувано в посолство.
В края на 2009 г. бяха приети Изменения и допълнения на Устройствения правилник на Министерството на външните работи и вследствие от това, считано от 2 октомври 2009 г., в състава на специализираната администрация на министерството бе включена дирекция „Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” – структура на звено, което преди тази дата бе в състава на специализираната администрация на Министерския съвет.
Това е, което бих искал да кажа най-накратко за отчетената дейност. Ако имате конкретни въпроси за нейната резултатност, аз съм на разположение да отговоря. Ако имате въпроси, свързани с изпълнението на финансовата страна, на финансовите аспекти на отчета, моята колега ще бъде на ваше разположение. Благодаря ви.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Димитров, за обстойното представяне на този отчет.
Колеги, имате ли някакви въпроси и коментари?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин Димитров, уважаеми колеги! Може би не съвсем конкретно по отчета, но използвам Вашето присъствие и участие в днешното заседание като заместник-министър на външните работи, за да взема отношение по два въпроса.
Единият е по темата Шенген и изпълнението на ангажиментите от страна на Министерството на външните работи. За мен тя представлява интерес, защото това е тема, която аз съм наблюдавала преди и бих искала да знам като финансов ангажимент докъде стигна изпълнението и съответно това, което сте планирали за 2010 г. с разчет и очакванията на страната ни за влизане в Шенгенското пространство през 2011 г. – присъединяването.
Вторият въпрос признавам си, че е съвсем далече от отчета, но това е темата за българските имоти в чужбина и, господин заместник-министър, с дипломатически статут, много ми се ще да я поставя. Знам, че това е една изключително голяма тема Не е моментът сега да бъде дискутирана, но си позволявам да използвам Вашето участие в днешното заседание и да направя това предложение по тази тема да се направи едно специално заседание, даже съвместно с Външната комисия, а защо не и с Бюджетната комисия. Защото това е един огромен сграден фонд на страната ни в чужбина, който за съжаление изключително несполучливо се менажира, се управлява и стопанисва, и се ползва. Особено сега в условията на криза ми се струва, че това е един огромен ресурс, на който трябва да се погледне с много по-специално внимание.
Пак казвам, използвам само присъствието Ви, давам си сметка, че това не е в основата на доклада, който представяте.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз имам един въпрос. Доколкото разбирам, за първи път в нашата комисия се прави такъв отчет, за което се радвам че започваме в тази област. Моят въпрос - може би донякъде мисля, че и госпожа Плугчиева го засегна, - е дали това е, което оттук натам ще се прави през 2010 г. и през 2011 г. Дали също ще бъде представено пред нас или може би пред Комисията по външна политика и отбрана. Може би там сте правили такъв отчет?
АСЕН АГОВ: Господин заместник-министър, този програмен бюджет отразява заварено положение. Няма никакво съмнение, че част от него е бил изпълняван при друго правителство и най-важното, че е бил съставен от друго правителство. Предстои ли преразглеждане на програмите така, че да отразяват приоритетите на българската външна политика? Какво имам предвид?
Казвате, отворила се мисия в Доха. Сигурно има много важна причина да се отвори мисия в Доха. Но при създаването, съгласно Лисабонския договор, защото това е част от материята на нашата комисия, се създаде и Европейска дипломатическа служба. Предстои ли преразглеждане на програмите, бюджетирането на Министерството на външните работи, с оглед на това обстоятелство?
И за да бъда по-ясен – предстои ли да се огледат всички мисии и там, където нямаме някакъв много драматичен интерес, да възложим на Европейската дипломатическа мисия да изпълнява, защото в крайна сметка ние плащаме от нашия бюджет за тази мисия. А вие да насочите усилията си към приоритетите на българската външна политика. Какви са те?
Това са страните, които са около нас, източното партньорство, което е част от европейската политика, на което може да бъде много активни. Какво се предвижда за основни мисии като тези в Европейската комисия, Мисията в НАТО и мисията в основни наши съюзници? Изключвам малките столици на Европейския съюз, но в големите столици като Берлин, Париж, Лондон и по друга линия на НАТО във Вашингтон дали се предвижда разширяване на мисиите, така че да отговарят на стратегическия приоритет на България?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за поставените въпроси.
Конкретно на поставените въпроси. Що се отнася до Шенген, госпожо Плугчиева, правителството се възползва, бих казал, в максимална степен от продължението на срока, в който ние бихме могли да усвоим финансови средства по Шенгенското споразумение. Този срок на контактуване фактически ще изтече на 31 март, след което до края на годината ние трябва да регистрираме реализация на онези проекти, които биха финализирали тази възможност.
В Министерството на външните работи имаме един обективен проблем специално в една от възможните дейности, по която се намираме, за съжаление, в един наследен порочен кръг. За какво става дума?
Били са, така да се каже, програмирани около 600 хил. евро за реализация на подготовка на служители на Консулско управление за целите на участието на България в Шенгенската информационна система както във вариант 1, така и в бъдеще – във вариант 2.
Оказва се обаче, че до този момент не може да се намери институция, която да извърши обучението на тези служители, без да се допусне конфликт на интереси. До този момент на опитите ни да използваме например посредничеството или директно капацитета на дипломатическия институт срещат отпора на Министерството на финансите, на други контролни органи, които биха могли, може би с основание, да констатират, че това нещо би довело до конфликт на интереси, който при сегашното доста зорко наблюдение за спазването на правилата би нанесъл на страната повече щети, отколкото ползи. Така че на този етап ние продължаваме да търсим тази възможност как да заобиколим възможния конфликт на интереси, специално за дейностите на Външното министерство. Надявам се ,че до 31 март ще имаме малко по-окуражителен отговор от това, което в момента констатираме.
Надявам се, че задържанията в реализацията на конкурси, свързани с обжалване на процедурите в съда няма да доведат до загуба на средства, що се отнася до закупуване на хеликоптери например, за охрана на нашата външна граница, било то надморска, било то в известен смисъл и наземна. Насърчени сме от хода, по който се регулира управлението на нашата сухопътна граница с Република Турция и струва ми се, че ще можем действително да постигнем целта, а именно самостоятелно или заедно с Румъния да се присъединим към Шенгенското споразумение в 2011 година.
Разбира се, има един съпътстващ политически критерий, който е свързан с капацитета на нашите органи за борба с престъпността и корупцията, да докажат че информацията, която ще бъде споделяна между държавите – членки на Шенген, няма да изтича към лица, които биха злоупотребили с тази доста чувствителна информация, която се съдържа и ще се съдържа в съответните информационни масиви.
Що се отнася до втория Ви въпрос, свързан с българските имоти зад граница, безспорно съм съгласен с Вас, ако Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове или Комисията по външна политика и отбрана покани представители на министерството специално да се обсъди въпросът за състоянието, приоритетността на българските имоти, ние сме готови да участваме компетентно в такъв дебат със съответни предложения.
Този въпрос е свързан с въпросите, зададени по-нататък от г-жа Плугчиева и г-н Агов, а именно за прегледа на политиката на Република България във външните отношения. Да, отговорът е да. Министър Младенов възложи началото на такъв преглед на политиката както според програмирането до този момент, с оглед промяна на приоритетите и програмирането, така и в по-общия контекст на насоките на българската ни политика.
Когато завърши този преглед, ние ще бъдем готови с нова или прецизирана приоретизация на външнополитическите ни приоритети. Междувременно ще вземем предвид това, което Европейската служба за външно действие или Европейската дипломатическа служба би ни помогнала като възможност за оптимизация на разходите зад граница, разбира се, с това уточнение, че процесът е все още в своя зародиш. Тепърва предстои да се приеме Европейският регламент, който да дефинира функционирането, структурата и финансирането на самата служба. Това може би ще стане през м. април.
В тази връзка е и другият въпрос на господин Агов, а именно какъв тип приоритизация се очертава. Безспорно е, че предвид ограничения ресурс и не особено прецизното в миналото обосноваване на това къде да имаме посолства и къде да нямаме, и дали числеността на съответните мисии в относителна степен отговарят на приоритетите на нашата външна политика, това ще бъде част от общия анализ, който да съчетава външнополитически приоритети, възможности за оптимизиране по линия на Европейската служба за външно въздействие, и, разбира се, възможностите, произтичащи от бюджетните ограничения.
Мисля че това ще бъде един важен раздел от представянето, което министъра на външните работи възнамерява да направи на своята политика в момента, в който ние сме готови за това. Това е въпрос, разбира се, на седмици, а не на по-дълъг период. Изчакваме все пак това, което ще се реши като общ, но вече регламентиран профил на Европейската служба за външно действие.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли други въпроси?
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Уважаеми господин заместник-министър, въпросът ми е свързан с подготовката на кадри във Външно министерство. Ще се върна малко по-назад. В годините на тоталитарната държава Министерството на външните работи беше една от структурите, които бяха затворени за представители на малцинствата или за представителите на други култури, представени в нашата страна. Двадесет години по-късно имате ли някаква визия по отношение на подготовката и включването на представители на тези малцинствени групи, граждани на Република България, в структурите на Външно министерство?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Това, което мога да кажа, е да говоря от името на правителството, което сега представлявам. За последните 20 години не бих могъл да се ангажирам с точна рекапитулация, въпреки че имам някаква представа. Това, което е убеждение на министъра на външните работи, е, че на всички нива от допускането на работа в службата до кариерното развитие ние се ръководим единствено и само от индивидуалните качества на съответните служители, без оглед на тяхната етническа и расова принадлежност. По никакъв начин.
В този смисъл в момента, в който бюджетът позволява това, тоест имаме обективната възможност да назначим конкурси, особено за млади, перспективни и подготвени дипломати, министърът е заявил още по време на първите ни заседания, в рамките на екипа, че в добрия смисъл на думата обновяването и подмладяването на Министерството на външните работи е един от неговите приоритети, в момента, в който това е финансово постижимо.
Това, разбира се, ще означава, че представители на етническите малцинства в Република България ще бъдат третирани със съответното уважение и на абсолютно равноправна основа при кандидатирането си за заемане на съответния пост, било то в администрацията на Министерството на външните работи, било то в дипломатическата служба на нашата страна.
АСЕН АГОВ: Този въпрос е двустранен – реагирам на господин Исмаилов, не на господин Димитров. Според мене трябва да бъдат насърчавани хората от малцинствата, особено онези, които имат амбиция да се развиват в различните служби – дали дипломатическа, военна, полицейска и други служби, да кандидатстват. Защото продължава да съществува един предразсъдък от миналото, дължащ се на същите причини, които породиха въпроса – те да странят от активност в тази посока. И това е, струва ми се, работа на техните неправителствени организации, на техните политици и така нататък.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Ще взема отношение в продължение на Вашите мисли. Аз мисля, че ако има наистина политика, специална политика към тези групи, тъй като знаем, че техния социален статус, образователен статус, регионите в които те живеят, са по-изостанали, мисля че е необходимо. Разбира се, това зависи и от средствата, както каза и заместник-министърът, но оценявам наличието на воля и просто искам малко да маркирам този проблем.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли други въпроси или коментари? Не виждам.
Благодаря Ви, господин Димитров за представянето на този отчет и запознаването на комисията. Нямаме гласувания по втора точка. Просто информативно беше представянето.
Предлагам да преминем към трета точка:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2010 Г.).
Имаше една циркулация по отделните комисии всеки да си сведе своите приоритети и днес фактически трябва да приемем тази Годишна работна програма.
Вие имате ли проектодоклада, който сме изготвили? Това мина през всички останали комисии, това изпратиха те към нас, ние го обобщаваме и в крайна сметка трябва да гласуваме какво да остане, ако имате някакви забележки към нещо, какво трябва да се махне, и да го приемем вече във формата, в който ще работим през тази година.
Надявам се, че всеки от вас е имал възможност да го погледне. Включили сме 33 точки със следните проектоактове. Ако искате, мога да ги изчета. Или ако искате, да не губим време, с цел по-оперативна да ни е работата в комисията, ако имате забележки, нека пристъпим към тях, ако имате коментар или нещо искате да добавим или да извадим.
Колеги, не виждам да имате някакви въпроси и коментари за добавяне, за вадене към теми. Предлагам в такъв случай да гласуваме в този му формат с тези 33 точки и така ще го представим и на Народното събрание.
Който е „за”, нека да гласува.
Единодушно се приема така представената програма.
Преминаваме към точка четвърта:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО Т. 3 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2009 Г.) – ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДИРЕКТИВИ 1998/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО И 2009/65/ЕО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРАВОМОЩИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ БАНКОВ ОРГАН, ЕВРОПЕЙСКИЯ ОРГАН ЗА ЗАСТРАХОВАНЕ И ПРОФЕСИОНАЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ОРГАН ЗА ЦЕННИ КНИЖА И ПАЗАРИ.
По тази точка при нас днес са:
От Министерството на финансите:
Цветанка Михайлова – началник отдел „Регулация на финансовите пазари”, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” и Меглена Христова – главен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари”, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”.
От Българската народна банка:
Атанас Иванов – експерт в дирекция „Надзорна политика, управление „Банков надзор”;
От Комисията по финансов надзор Димитър Койчев – главен експерт, юрист, дирекция „Международно сътрудничество и връзки с обществеността”. Имате думата.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Предложената за обсъждане рамкова позиция касае директива, която е известна още под името „Омнибус-директива” – това е работното й наименование, тъй като предвижда извършване на промени в общо 11 директиви в областта на финансовите услуги. Тази директива е своего рода продължение на общата реформа, която се извършва в сферата на финансовия надзор и в резултат на обсъдените и приети от Съвета регламенти за създаване на трите независими европейски надзорни органи в областта на банките, ценните книжа и застраховането.
Тази директива цели да приведе в съответствие секторното законодателство в тези три области, като предвижда изменения в следните три области.
Преди това бих искала да направя уточнение че директивата „Омнибус 1”, тъй като се очаква и втора директива „Омнибус 2”, все още не третира областта на застраховането, която се регламентира от секторната директива „Платежоспособност 2”, тъй като тя все още не е обнародвана и формално не е влязла в сила. Очаква се тази директива „Омнибус 2” в скоро време да бъде представена от Европейската комисия за обсъждане от Съвета.
И така областите, в които са предложени изменения с проекта на тази директива, попадат предимно в следните категории. На първо място се определя подходящият обхват на предвидените в посочените регламенти за приемане от тези органи технически стандарти като първоначален инструмент за сближаване в областта на надзора и с оглед изготвяне на единен европейски правилник. Това е една от основните цели на реформата в областта на надзора - да се сближат максимално надзорните практики и да се хармонизират техническите стандарти и да се осъществява един максимално уеднаквен надзор във всички държави членки, а по възможност да се върви към сближаване на стандартите и на глобално ниво.
Втората насока е целесъобразното регламентиране на възможност за разрешаване на спорове от страна на европейските надзорни органи по един балансиран начин в посочените области, в които вече съществуват процеси за вземане на съвместни решения в секторното законодателство.
Така например е предвидена възможност за необвързващо посредничество за уреждане на спорове или съществуват срокове за съвместни решения, взети от един или повече надзорни органи и са предвидени изменения, за да бъде включена по подходящ начин възможността за разрешаване на споровете от страна на европейските надзорни органи.
И последната област – това са изменения от общ характер, които адаптират секторното законодателство със съответните промени, както по линия на новия Лисабонски договор, така и във връзка със създаването на новите органи, например преименуването на комитетите от трето ниво, със съответните изменения и нови правомощия, които са приети в рамките на трите регламента.
Предвижда се директивата поне до този момент да бъде транспонирано в държавите членки 18 месеца след нейното обнародване и влизане в сила. Но този въпрос подлежи все още на дискусия, тъй като директивата се обсъжда все още в Работната група по финансови услуги в Съвета и предстои на 16 март да бъде предложена за обсъждане от министрите на финансите с оглед по-нататъшни дебати в парламента.
В резултат на приемане на проекта на директива ще бъдат необходими промени. И това е интересно за вас, тъй като предстои работа по изменение на следните български нормативни актове, с които са въведени разпоредбите. Например Кодексът за социално осигуряване, Законът за кредитните институции и Законът за пазарите на финансови инструменти, Законът за публичното предлагане на ценни книжа, Законът за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, Законът срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, както и промени в съответните подзаконови нормативни актове.
Това е общата въвеждаща информация, която бих искала да споделя. Позицията на Република България, с която вие разполагате в рамковата позиция, е, че ние принципно подкрепяме предложението на Европейската комисия за изменение на посочените 11 директиви. По по-голямата част от въпросите, повдигнати в рамковата позиция на България е постигнато съгласие в процеса на преговори в работната група и тези въпроси са съответно коригирани и са включени в последното компромисно предложение на испанското председателство.
По основният дебат, който беше от интерес не само за България, но и за редица други държави членки . Изключително задоволство за нас е, че беше прието едно разумно компромисно предложение за промени в текстовете от проекта на директива, с които се изменя Директивата за капиталовите изисквания, като се конкретизира начинът на упражняване правомощието на новите европейски надзорни органи за уреждане на разногласия между тези органи.
Основното притеснение за повечето държави членки беше при намесата на европейските надзорни органи да не се засягат изключителните надзорни правомощия на националните надзорни органи и всъщност европейските надзорни органи да следят само за коректното прилагане и спазване на общностното законодателство.
В последния компромисен текст това е намерило коректно изражение и в този смисъл България няма съществени проблеми с последния компромисен вариант, който беше представен на 25 февруари тази година за обсъждане в Работната група на формат аташета.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Вие, надявам се, сте имали време да се запознаете с нашия проектодоклад. Някакви забележки и коментари относно казаното?
АТАНАС ИВАНОВ: Там има техническа грешка. Трябва да смените на едно място „февруари” с „януари”. Заседанието на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм беше на 28 януари, а не на 28 февруари.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли някакви въпроси или коментари по така представената точка? Нямате.
В такъв случай предлагам да гласуваме. Който е съгласен с приемането на т. 3 от Годишната програма на НС по въпросите на ЕС за 2009 г., нека да гласува. Против и въздържали се няма. Приемаме с единодушие.
Колеги, нещо за точка „Разни” имаме ли да дискутираме днес? Не виждам желание.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
(Светлин Танчев)
2013
2007
