П Р О Т О К О Л


№ 26

На 17 март 2010 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на актуална информация за напредъка по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси – 2007 2009 г.”
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 002-01-18/2.03.2010 г.
3. Разни.

На заседанието присъстваха: Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика; Наталия Ефремова – заместник-главен директор на Дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти”; Иван Кръстев – началник отдел в Дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти”; Борислав Станимиров – заместник-председател на Агенцията по ядрено регулиране; Албена Белянова – началник на отдел „Правен; Катерина Костадинова – държавен експерт в отдел „Ядрена енергетика и безопасност”, Дирекция „Сигурност на енергоснабдяването”.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Светлин Танчев.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, предлагам да започваме, защото всички сме доста ангажирани, особено нашите гости.
Ще ви прочета дневния ред, гласуваме го и продължаваме напред:
1. Изслушване на актуална информация за напредъка по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси – 2007 2013 година.”
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 002-01-18/2.03.2010 година, изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия, внесен от Министерския съвет.
3. Разни.
За т. „Разни” бяхме говорили миналия път, че имаме едно предложение на господин Агов да дискутираме, така че и тази точка е важна.
Имате ли някакви други предложения към дневния ред, коментари? Не виждам.
Който е „за”, нека да гласува.
Против и въздържали се? – Няма. Дневният ред е приет единодушно.
Преминаваме към точка първа:
АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАПРЕДЪКА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”.
По тази точка при нас днес сме поканили да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика:
Красимир Попов – заместник-министър ,
Наталия Ефремова – заместник-главен директор на Дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” и
Иван Кръстев – началник на отдел в Дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти”.
Давам думата на господин Красимир Попов да ни запознае нагледно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Ние подготвихме един доклад по основните въпроси, които бяха поставени в писмото до нас и едновременно с това сме подготвили една кратка презентация, като аз ще се опитам да се фокусирам само върху новите неща, защото ние относително скоро имахме презентация на самата оперативна програма.
Знаете, че общият бюджет на програмата е около 1 млрд. 213 млн. евро, един управляващ орган локализиран в Министерството на труда и социалната политика и три междинни звена – едно от които е Министерството на образованието, младежта и науката. Две от междинните звена са второстепенни разпоредители – Агенция по заетостта и Агенция за социално подпомагане.
Общо от този бюджет ние сме одобрили критерий за избор на операции 57 на стойност около 1,5 млрд. лв.
Тоест тепърва ни предстои допрограмиране на това равнище около половината от ресурса на оперативната програма.
Процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, които са в процес на изпълнение, имаме на стойност около 1,2 млрд. лв. – 61.
На следващия слайд може да видите статистиката на получени проектни предложения спрямо одобрени проектни предложения и сключени договори. В момента имаме сключени 1367 договори.
На следващия слайд може да видите разпределението на сключените договори по приоритетни оси. Тук може би ще ви направи впечатление, че по първа приоритетна ос са само осем. Това не значи, че за там имаме малка локация, те са осем защото повечето са договори с конкретен бенефициент – Агенцията по заетостта и под първа приоритетна ос активните ни мерки на пазара на труда, които са финансиране със средства от оперативната програма и където реализираме и ваучерния механизъм.
Тук няма да видите данни за приоритетна ос 7 – транснационалното сътрудничество, защото предстои на Комитета за наблюдение през м. април да одобряваме критерий за избор на операции.
Може да видите стойността на сключените договори – те са почти около 1 млрд. лв. , стойността на стартиралите процедури и спрямо стойността на одобрените критерии за избор на операции.
Следващият слайд е посветен на плащанията. Както виждате, от 27 юли 2009 г., когато бяха платени около 30 млн. лв., имаме значителен прогрес в това отношение, като в момента към 15 март са около 104 млн. лв., като в допълнение извън статистиката по ИСУН, преведени в сметки с 10-разрядни кодове, имаме около 38 млн. лв. Това са авансите на конкретните ни бенефициенти.
Този слайд е посветен на онези схеми, под които се реализира ваучерният механизъм. На предишното представяне на оперативната програма аз говорих за механизма, който е описан в ПМС 200-51. Тогава тепърва предстоеше да стартират тези операции. Сега мога да ви уведомя, че всички операции вече са в процес на изпълнение. Това са „Развитие”, „Адаптивност” и „Аз мога”.
„Развитие” е операция, която цели създаване на условия на заетост за безработни лица, като чрез нея възнамеряваме да обхванем около 65 000 лица. Стойността на тази операция е 250 млн. лв. Тук не се използва проектният принцип, тук проектът се изпълнява от Агенцията по заетостта. Заинтересованите работодатели, които искат да наемат такива лица, кандидатстват с едни съвсем опростени заявления в Агенцията по заетостта. Агенцията се ангажира да им подбере безработни лица спрямо изискванията им. След това безработните лица имат възможност да получат ваучери за обучение. Те избират къде да се обучават от списъка на обучителните организации, които са пожелали да участват във ваучерния механизъм и след приключване на обучението ние даваме възможност за субсидирана заетост между 9 и 12 месеца, като в случаите, в които работодател е община, общинско предприятия или държавна администрация, ние покриваме на 100 процента размера на минималната работна заплата плюс всички дължими осигуровки, данъци и т.н.
В случая, в който това е работодател икономически оператор, ние даваме стойността на една минимална работна заплата на месец, т.е. 240 лв. Работодателят се очаква да покрие още толкова, като в общата стойност от 480 лв. влизат и дължимите данъци и осигуровки. Така че реално заето лице под тази форма на субсидиране на заетост в бизнеса ще получава около 350 лв. чисто.
„Адаптивност” – това е мярката, която касае предприятия в затруднение, които дават възможност на заетите при тях лица да минат на непълно работно време. Там ние предвиждаме подкрепа за обучение в частта от времето, в което не работят за тези лица. Покриваме разходи за стипендия в размер на 8 лв. на ден, плюс пътни разходи, ако мястото на обучение се намира извън локацията на фирмата, извън локацията на местоработата им.
„Аз мога” е възможност за заети лица да се обучават по собствена инициатива в извънработно време. Тук 27 000 лица са предвидени за обхващане. В интерес на истината това е мярката, която се радва на най-голям интерес за момента.
По „Аз мога” в момента имаме заявки за около 27 000 ваучера. Раздали сме около 12 300. Очевидно ваучерният механизъм се оказа доста удачна мярка за подкрепа на допълнителната квалификация и обучение на заети и безработни лица.
За „Адаптивност” пропуснах да кажа, че се предвижда да се обхванат около 42 000 заети лица и стойността на бюджета е 90 млн. лв.
Както виждате, възможност за инвестиции на пазара на труда по един изключително лесен начин както за заети лица, така и за безработни лица на стойност 366 млн. лв., напълно достъпни, без никакви проекти. Това беше наш ангажимент когато поехме ръководството на оперативната програма, да създадем такъв ред и такъв механизъм, при който да не е необходимо да се пишат проекти и средствата да са достъпни. Сега всичко вече зависи от инициативата на хората, на работодателите и на бизнеса.
За 2010 г. сме планирали процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ 15 на брой, като бюджетът за тези процедури е около 206 млн. лв. Всъщност ние сме публикували индикативна работна програма, тя е достъпна за широката общественост.
Под приоритетна ос 1, това което би било може би интересно, аз и на предишната презентация го споменах, е насърчаване стартирането на проекти за развитие на самостоятелна стопанска дейност. Там бюджетът ни е около 50 млн. лв. за компонент 2 и 3, общо тази операция е 70 млн. лв..
Тук даваме възможност на безработни лица, които имат желание да започнат бизнес, да получат обучение. Впоследствие 40 млн. лв. са заделени за грантова схема, така че да могат да подкрепят инициативата, която възнамеряват да предприемат с този ресурс и съответно след това предвиждаме и колчинк, тоест консултантска подкрепа за развитието на бизнеса.
Това е един проект, който ще се реализира още няколко години, тъй като е доста сложен и обхваща доста голямо количество хора.
По приоритетна ос 3. Тя се изпълнява от Министерството на образованието, младежта и науката. Предстои да стартира „Наука и бизнес” с бюджет около 5 млн. лв. Това е един проект, който е посветен на връзката между бизнеса и научните средища и цели да насърчи един подход, който да създаде предпоставка за създаване на иновации и тяхното въвеждане в бизнеса.
„Да превърнем знанията в умения” – това е проект, който насърчава практическите занимания на учащи се в гимназии, профилирани гимназии, общински районни училища. Тук партньори са работодателите, разбира се. Бюджетът е около 8 млн. лв.
По приоритетна ос 4 предстои да стартират студентските стипендии и награди, с бюджет малко по-малко от 50 млн. лв. Всъщност и до момента имаше такива. Това се оказа една доста удачна мярка, защото приоритетно се подкрепят учащите се във висшите учебни заведения в природо-научните специалности, които обикновено са с малка атрактивност. Там де факто ние осигуряваме още една стипендия за тези учащи се. Така че продължаваме в същата посока.
„Да направим училището привлекателно за младите хора” – това е продължение също на съществуваща мярка, която също се радваше на доста голяма популярност. Това е мярка, която финансира извънкласни дейности. Тук потенциални бенефициенти освен училищата са и общините, и извънучилищните педагогически учреждения и нестопанските организации. За момента за годината са предвидени около 30 млн. лв. Предстои да се извърши оценка на първите интервенции от този тип и най-вероятно и догодина ще продължим със сходни нива на инвестициите всяка година.
„Развитие на дистанционни форми на обучение в системата на висшето образование” – тук бюджетът е около 30 млн. лв. Потенциалните бенефициенти са висши училища и техни основни звена. Целта е да подкрепим развитието на тези форми на обучение.
По приоритетна ос 5 предстои да стартират националните информационни и промоционни кампании за насърчаване на здравословния начин на живот чрез физическа активност. Това е един проект, който се изпълнява от Министерството на физическото възпитание и спорта на стойност около 3 млн. и 500 хил. лв. Идеята на този проект е да се работи за обществено мнение, което насърчава спортуването на младите хора като форма на превенция за хронични заболявания и прочие.
И „Да не изостави нито едно дете” – това е един проект, на който допълнително сме посветили един слайд . Това е съвместният ни проект с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, който цели подкрепа на процеса на деинституционализация, като ние чрез него сме си поставили една доста амбициозна цел - да се опитаме да намалим или почти да направим така, че да няма деца с увреждания в институции. Проектът се състои от три проекта, като два от тези компонента се финансират от Европейския социален фонд.
Първият компонент се реализира от Държавната агенция за защита на детето в партньорство с Агенцията за социално подпомагане и Министерството на здравеопазването. Целта на първия компонент е да се извърши една оценка на институциите за деца с увреждания в момента и на нуждите на децата от алтернативни услуги в общността. Защото ние за да извадим децата от институцията, трябва преди това да сме създали алтернативни услуги в общността, в която живеят.
Вторият компонент в рамките на оперативна програма „Регионално развитие” и той е един изцяло инвестиционен компонент в общини, които са допустими по тази програма. Целта е там да бъде финансирана инфраструктурата, която е необходима за алтернативните услуги.
И трети или втори компонент за ИАСЕФ е отново насочен към общините и районите на общините, които вече са финансирани от регионалната оперативна програма, де факто със средства от Европейския социален фонд на стойност около 23 млн. лв. Ние ще финансираме предоставените алтернативни услуги за период от две години. Това е доста амбициозен и сложен проект, за реализацията на който се създаде и съвет в рамките на Министерския съвет, работна група, която да координира отделните дейности. Защото ние трябва да осигурим една последователност в стъпките, тоест онези проекти, които са финансирани от регионалната оперативна програма, след това дейностите в тях, самите услуги, да бъдат финансирани от Европейския социален фонд.
Тук имаме пълната подкрепя и на двете главни дирекции – „Регионално развитие” и Главна дирекция „Заетост”.
Приоритетна ос 6. Аз мисля да не се спирам в детайли върху нея. В нея се предвиждат шест процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на общ бюджет около 28 млн. лв. Приоритетна ос 6 е насочена към укрепване на капацитета на институциите, които действат на пазара на труда, в сферата на социалното подпомагане, Министерството на труда и социалната политика, както и на институциите, които действат в сферата на здравеопазването. В доклада са описани проектите, които предстои да се правят.
Това е една съвсем кратка ретроспекция на онова, което е направено или предстои да се направи в момента.
Ако желаете, аз мога да се спра в детайли по някои от въпросите, които не бяха оцветени в презентацията. Например идентифицираните проблеми при реализирането и управлението на нередности. Тук ние в интерес на истината нямаме кой знае колко идентифицирани нередности.
В момента имаме общо шест сигнала за нередности по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, като 3 са идентифицирани в Агенцията по заетостта и 3 в Министерството на образованието, младежта и науката. Вие знаете за трансформацията, че АФКОС пое тази роля и така нататък, тоест няма да разказвам за това.
Четири от подадените сигнали за нередности са квалифицирани като подозрение за измама, имайки предвид, че два от случаите са по уведомление на прокуратурата за длъжностно присвояване на средства по проектите. Договорите са сключени по приоритетна ос 4, която се управлява от Министерството на образованието, младежта и науката. По два от договорите ръководител е едно и също лице, срещу което е образувано предварително производство. Финансовият резултат по двете нередности не е кой знае колко голям, става въпрос за под 10 хил. евро.
В един от случаите по договор с възложител Министерството на образованието, младежта и науката след случване на договора е идентифициран случай на конфликт на интереси, възникнал по време на оценителния процес. Договорът, сключен по тази процедура, е прекратен и авансово преведените средства са възстановени.
Другите три случая са в Агенцията по заетостта. Единият се отнася за невярно подадени данни на етап кандидатстване, които са послужили за оценката на предложението и съответно получаване на финансиране. Получената сума в размер на под 4000 евро е възстановена изцяло.
Другият случай се отнася за прекратен договор поради констатиране на неизпълнение на договорните задължения по време на посещение на място и отказ на бенефициент да възстанови средства. Общия размер на дължимата сума е около 8000 евро.
И последната нередност, която е докладвана за четвъртото тримесечие на 2009 г. е във връзка с ликвидация на фирмата-бенефициент по договора поради смърт на едноличния собственик на капитала на дружеството. Размерът на дължимата за възстановяване сума е около 20 000 евро, от които са възстановени около 18 000 евро.
Може би малко смешно звучат нашите нередности като обем, но следва да се има предвид, че и обемите на нашите проекти не са толкова големи по грантовите схеми. Така че най-вероятно и за в бъдеще ще продължаваме с тази тенденция – малки, но може би повече като количество нередности.
По отношение на самото реализиране на оперативната програма има един проблем, който според нас всички заедно трябва да намерим необходимия подход да го решим. Този проблем възникна с гласуването на Закона за държавния бюджет на Република България. Става въпрос за Разпоредба 58 от Преходните и заключителните разпоредби, съгласно която общините-бенефициенти по оперативната програма следва да осигурят собствено финансиране в размер на най-малко 5процента. Там експлицитно не е написана оперативната програма, но текстът е така заложен, че де факто не прави разделение между оперативните програми, които са финансираи от ИАСЕФ, и тези, които са съфинансирани от Регионалния или Кохезионния фонд. Доколкото разбрах от идеята на предложилите този член в закона колеги, е била да става въпрос само за инфраструктурните проекти.
Аз си мисля, че е добре при един следващ преглед на закона да се отстрани този дефицит, който касае ИАСЕФ. Защото при нас говорим за малки по размер проекти, където аз не съм убеден, че общините ще могат да реагират гъвкаво или да осигурят тези 5 процента съфинансиране. В много от случаите това са проекти на училища, където съвсем не е много реалистично да се очаква да има такова съфинансиране.
При нас обикновено нямаме изискване за съфинансиране от страна на общините. Това е практика, която сме наложили още от началото по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, като логиката тук е че обикновено от ИАСЕФ не се финансират инвестиционни разходи от никакъв тип. Тоест ние инвестираме предимно в услуги за хората. И не е логично да очакваме от доставчиците на тези услуги да осигуряват съфинансиране. Почти нямаме инвестиционни компоненти, а ако имаме, това са съвсем малки бюджети по правилата на Регионалния фонд за развитие.
Така че нашата молба е при следващия преглед, ако може ...
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Вие смятате ли, че може да чакаме следващия преглед през юни-юли или е желателно колкото се може по-бързо да стане това. Как е предвидила вашата програма във времето?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Нашата позиция е, че е добре колкото е възможно по-бързо да решим този проблем. Друг е въпросът, че чисто политически не е много ясно или съвсем коректно Законът за държавния бюджет да се пипа толкова бързо след неговото приемане. Просто трябва да се прецени.
За съжаление това обаче е дефицит. Ето например в момента тече оценка на една от схемите на Агенцията за социално подпомагане, която е за социален асистент и домашен помощник, схема, която ще доведе до заетост за над 5000 човека. В момента чакаме дори тълкувание от нашите юристи дали ние трябва да наложим тази мярка още сега, или ще се базираме на хипотезата, че след като са публикувани изискванията към кандидатите и в момента тече оценка, ще вървим по досега съществуващия ред.
Проблемът е, че в постановление на Министерския съвет № 121 например е написано, че изменение в насоките за кандидатстване се въвежда при възникване на нормативни изменения, на изменения в нормативни актове. И в дадения случай чакаме тълкувателно решение дали трябва да го прилагаме дори по схеми, които в момента се оценяват, което чисто практически е най-добре да го избегнем.
Разбира се, има и аргумент в полза на това да не го прилагаме и то е ,че участниците са в неравнопоставено положение. Те никога не са предвиждали, че ще осигуряват съфинансиране.
Ако искате, колеги, да кажа няколко думи за механизма за гарантиране избягването на конфликт на интереси при управлението и изпълнението на оперативната програма?
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате ли други някакви идентифицирани неща, които затрудняват изпълнението на самата програма, нещо, с което може би ние може да окажем съдействие?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: За момента – не. За момента поне няма нещо, което да е достатъчно сериозно, за да го свеждаме до вниманието на аудиторията. Няма някакви съществени проблеми.
По отношение на конфликта на интереси ние сме написали доста в доклада, който сме ви изпратили. Но във всичко това няма нещо, което да е кой знае колко специфично за нас, което да споделим като някакъв допълнителен опит. Всички принципи, които са въведени в нормативната уредба, се прилагат.
По отношение на оценката за съответствие, предполагам, че всички сте запознати със събитията от последните месеци.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз имам един въпрос в тази връзка. Затова ако искате, да минем към въпросите.
АСЕН АГОВ: Впечатляваща е кривата на интензивността на усвояването в последните месеци. Този скок, който на практика е за няколко месеца – от 30 до 110 милиона близо, е наистина забележителен. И въпреки това, когато гледам числото на парите, които трябва да усвоим до 2012 г., възниква у мен следният въпрос: дори да бъде съхранен този ритъм, смятате ли че можем да усвоим всичките пари? Тъй като, както знаете, от догодина вече ще започне да се работи по новата бюджетна рамка. Това е много важен въпрос.
Имам и други въпроси.
Прави ми впечатление, че другите похвални думи са за ваучерната система и действието й. Това очевидно е нещо, което импонира на работодателите и се възприема много добре от обществото. Във връзка с нашата политическа работа аз имах срещи с редица асоциации, професионални браншови организации . Всички са много доволни от работата с ваучерите. Но има един момент, който е важен. С тези ваучери според мене трябва да бъдат стимулирани занаятчиите, тъй като се срещам с Националната камара на занаятите. Трябва да бъдат стимулирани, за да привличат хора за индивидуално обучение.
Аз не знам какви са инструментите, за да се справите с това. Но тъй като има голям спор за професионалното образование, тоест дали е валидно онова професионално образование, което се получава в професионалните училища, или пък е по-добро онова, което се получава при чиракуването край майсторите. Според мен там трябва също да се постави ударение и съм сигурен, че това ще ви помогне, за да усвоявате по-бързо средствата, които и без друго трябва да бъдат усвоени по ваучерната система.
Още нещо. Вие казахте, че това е една ретроспекция. Обаче не изпадате ли в противоречие, тъй като казвате „предвижда се”, „предвижда се”, „предвижда се”. В повечето от тези програми казвате „предвижда се”. И звучи малко парадоксално. Защото на мен не ми стана ясно от тази презентация следното. Примерно когато планираме средствата по оперативната програма, казвате: критерии за избор на операции, одобрени от Комитета за наблюдение на оперативната програма 1 млрд. 500 млн. И следват процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ още 1 млрд. 200 млн.
Ама не става ясно с какви механизми тези пари ще бъдат усвоени. Защото според мене е хубаво да има по-голяма яснота по ритъма и перспективата за усвояването на средствата. Това не е ретроспекция в никакъв случай, когато казваме „предвижда се”.
Аз лично съм тревожен по отношение на това дали имат капацитет всички тези структури, дали има капацитет Министерството на образованието, младежта и науката, разбира се, в по-малка степен и Агенцията по заетостта и вашето министерство. Дали имат капацитет да създадат онези условия, които най-малкото в бюджет 2013-2018 г. на Европейския съюз да не доведат до намаляване на средствата ни. Това е според мен важното.
И третият въпрос, който е много важен. Обучението на младите хора в училищата и във висшите училища върви някак хаотично. Не е ясно. Например във Висшия икономически институт или пък в Института за национално и световно стопанство, както се нарича сега, не знаят от какви кадри има необходимост българската икономика, защото не са ясни приоритетите на българската икономика. И си казвам: когато готвим тези хора чрез програмите за човешките ресурси, имате ли представа от нуждите на трудовия пазар в една предвидима перспектива.? Защото хубаво, ще дадем пари на студентите, ще ги награждаваме, ще има стипендианти. Правилно е да бъдат в природо-научните специалности тези награди, защото сякаш всички искат да стават адвокати и мениджъри.
Въпреки това ясно ли ни е, примерно, ще развиваме ли високи технологии, взимам най-произволен пример, или нещо друго? Имате ли яснота по този въпрос тогава, когато насочвате средствата за подпомагане на училища и на студенти?
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Първо, наистина ми хареса презентацията. Аз се надявам и другите програми по този начин да ги презентират много нагледно, така че човек да успее да види всичките тенденции, които са. Видяхме с какви средства разполагате, как минава по съответните оси и как ги разпределяте. Надявам се, че всичко се контролира, успешно минаване и така нататък. Да кажем има ли нарушения, няма ли нарушения – те ги забелязват.
Но да кажем стига се до следното: имате ли възможност да проверите каква е ефективността на вашата работа? Защото тези пари ние ги влагаме, а дали те не изтичат като в пробита бъчва, да кажем, или наистина имат своя ефект в последствие? Имате ли някаква методика или начин, по който да разберете какво в крайна сметка се получава на практика, след като вие методически правилно усвоите тези средства?
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Има разлика между една икономика, която е в растеж, в подем, и една икономика, която е в криза. Разбира се, и пазарът на труда в една икономика, която е в криза. Нещата след кризата няма да са такива, каквито са били преди кризата. И ако това са неща, които добре звучат, интегриране на уязвимите групи на пазара на труда, и са заложени още в един по-ранен период, в момента започват да се отпускат средствата пак в тази връзка – ефективността на тези средства. Дали не може да провеждаме една проактивна политика, разбира се, в координация с други оперативни програми, конкурентоспособност на българската икономика? Визията каква икономика ще имаме на излизане от кризата и след кризата.
И аз мисля, господин Агов, че няма проблем ние да излеем тези средства и в този период те да се излеят и да бъдат поети, абсорбирани от икономиката, този мултиплициращ ефект, с който да отскочим и точно в тази посока. Дали ще произвеждаме само консерви и ще обучаваме работници за поточни линии за консерви или това ще са някакви консерви с чипове и ще има обучение в едни по-високо технологични направления на икономиката?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: В продължение на казаното от колегата, накратко няколко коментара.
Наистина когато е планирана и заложена програмата, тя е заложена при друга социално-икономическа обстановка и това, от което има нужда, наистина предстоящият комитет за наблюдение и дотогава, заедно с бизнеса и заедно с управляващия орган на Оперативна програма „Конкурентоспособност” трябва да се потърси едно по-добро координиране и ако е необходимо и промяна на някои от заложените мерки по различните оси, за да може, от една страна, по-бързо и по-адекватно да реагираме на ситуацията за минимизиране действието на кризата.
И второ, именно за продължаване и планиране на нещата за условия на българската социално-икономическа обстановка след кризата.
Това е нещо, по което би трябвало изпреварващо да се мисли и да се подготвят съответните мерки.
За съжаление взаимодействието с Оперативната програма „Конкурентоспособност”, поне по информацията, с която аз разполагам, има забавяне и недостатъчната комуникативност и от страна на Оперативната програма „Конкурентоспособност”, което е жалко. Защото тези две програми са изключително тясно свързани и колкото е по-добър синергийният ефект между двете програми, толкова по-добре за икономиката и съответно за пазара на труда.
Другото, което бих си позволила да кажа на финала, е, че има нужда и вие си спомняте, че сме коментирали този въпрос в средата на миналата година, че ако за общините успяхме да стартираме фонд „Флаг”, за да могат те да бъдат подпомогнати и да могат да подготвят проекти, за неправителствения сектор, за съжаление, нямаше и няма такъв инструмент, с който те да бъдат подпомогнати при подготовката на проекти. Защото всичко това е свързано с финансиране и известни облекчения, и известна финансова помощ чрез съответен инструмент – имат нужда от такова нещо, и това е мнението на неправителствения сектор.
Искам да попитам дали междувременно се мисли или евентуално се прави нещо по този въпрос?
На следващо място, напълно подкрепям това, което коментирахте за Закона за бюджета. И аз смятам, че тук нямаме различия и би трябвало изпреварващо да се действа и да инициираме такава промяна, която смятам, че ще се посрещне с разбиране и това ще облекчи работата на управляващия орган.
В заключение ,искам да изкажа моите поздравления към екипа, който продължава да работи. Това е една от програмите, която винаги е работила изключително успешно.
И към господин Агов - само да му обясня, че това, което се получава към 15 март 2010 г., господин Агов, е съответно в резултат на натрупването. Защото една програма стартира, набира скорост, подготвят се проекти, изпълняват се. И когато се изпълняват на определен етап, естествено, че се стига и до реалните плащания.
Така че то не става от месец-два, а това е един процес, който тече и мога само да изкажа поздравления към екипа и да кажа, че е добре със същото темпо и със същия професионализъм да продължават и занапред. И колкото по-малко се политизира и партизира темата, толкова по-добре за всички.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Бих искал да изкажа известно несъгласие с господин Исмаилов и с госпожа Плугчиева. Тя, между другото, сама се опроверга с последното изречение, което каза. Защото това е една инерционна програма и ние ако започнем да реагираме като за първа помощ във време на криза, реакцията ни ще бъде закъсняла. Тоест тогава, когато започнем да се постигат резултати, които искам да преодоляваме за кризата, кризата може би ще бъде вече зад гърба ни.
По-интересно е друго, че с тази програма и с програмата „Конкурентоспособност” на практика ние имаме инструмент в ръцете, с който можем да се доближим до Европа. Защото от 30 до 40 процента производителност спрямо средните европейски икономики ни пращат на дъното на Европа и това е основният ни проблем. Тоест тези две програми са ни основните лостове, с които ние можем да се придвижим напред.
И тук бих подрепил въпроса на господин Красимир Минчев - каква е обратната връзка. Защото ние всички имаме наблюдения не като депутати, а като хора от този край на България, че в много случаи тези пари се използват от директорите на училища за някои екскурзионни летувания, а от безработните - за да получават определен период от време определени пари, които те въобще нямат намерение след това да бъдат реализирани с професиите, които изучават.
В тази връзка бих потвърдил този въпрос – има ли и каква е степента на обратна връзка от ефективността на изразходването на тези пари, защото това никак не са малки средства? Тяхното изразходване важи за цяла България. Тук има и икономисти, които може би ще потвърдят моето лично мнение, че кризата и обучението на хората са нещата, които движат напредъка в света и нищо друго.
Кризата ни показва къде ни боли, а обучението реагира на тази болка. Благодаря ви.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз също имам няколко въпроса, но ще вметна нещо и ще ви оставя да отговорите, а след това ще продължим.
Госпожа Плугчиева засегна донякъде въпроса. Аз искам да ви попитам кога индикативно във времето, съгласно разчетите ви, могат да се очакват първите реални резултати от изпълнението на допълващите се схеми по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и Оперативната програма „Конкурентоспособност” за подкрепа на новосъздадените предприятия и кооперации за хора с увреждания и ако има някакви проблеми или пречки какви конкретно са те?
Предстои ни другата или по-другата седмица изслушване на икономиката и да видим, ако там е проблемът, какво може да се направи по-експедитивно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Ако не възразявате, аз ще се опитам да отговоря на въпросите по реда на тяхното поставяне и моля да ме коригирате, ако пропускам нещо.
Първият въпрос беше поставен за ритъма на усвояване на средствата и всъщност дали ще можем да усвоим предвидения за България ресурс по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Ще подходя с известно чувство за хумор – ако ние запазим същия ритъм на усвояване, според мен ще договорим много повече. Защото ако за по-малко от една година, за седем месеца, сме усвоили три пъти повече, отколкото за предходния период, то всъщност ние със сигурност ще усвоим доста повече пари за целия програмен период. Това беше с чувство за хумор.
Разбира се, не мога да скрия, че може би един от основните проблеми, който ни притеснява, е именно усвояването на средствата. И винаги има различни проблеми, които възникват и те обикновено са конкретни, свързани с всяка една мярка, която реализираме ние или Министерството на образованието, младежта и науката.
Така или иначе аз считам, че в момента е създадена основата да се усвояват средствата и според мен поне от сегашна гледна точка аз не виждам сериозен риск за усвояването на средствата по оперативната програма. И ще ви кажа защо.
Ние направихме нещо, което на нас поне ни изглежда доста революционно. Поне по отношение на пазара на труда, направихме така, че прехвърлихме отговорността върху бизнеса и хората. Тоест ние създадохме средата и ги оставихме те да носят отговорността и те да бъдат активните. Тоест заетото лице отива, пуска си заявление, ако иска да учи. Ние реагираме бързо – предоставяме ваучери. Избира си обучителен център. След това обучителният център идва да иска възстановяване на средствата при нас.
В системата на образованието направихме пък друго. Подкрепихме предимно онези мерки, които даваха добър резултат до момента, с доста средства. Тоест където пътеката е утъпкана и където от предни години сме видели, че нещата вървят добре.
В Агенцията за социално подпомагане е горе-долу същият процес. Така че аз не виждам рискове. Дори мога да ви кажа, че по някои от приоритетите вече има недостиг на средства. Недостиг на средства спрямо резултатите, които искаме да постигнем.
Мога да дам пример с програмата „Личен асистент”. В момента ние имаме с 20 000 почти повече желаещи, отколкото можахме да поемем по програмата, по която сключвахме договори в началото на този месец. И ние в момента нямаме локация, с която да можем да покрием устойчиво нуждите за до края на 2013 г. Защото все пак ако сега решим да изхарчим много средства, какво ще правим следващата година? Ние не можем да създадем очаквания у хора в нужда и след това да не можем да ги покрием.
Така че аз лично смятам, че начинът, по който се действа в момента и установеният подход ни гарантират до много голяма степен усвояемостта на средствата.
Няколко думи за индикаторите в бъдещо време. Тези цифри, за които ние говорим са индикатори. Тези програми обикновено са с хоризонт няколко години. Например повечето ни програми са с хоризонт 2012 година. Но ние, казвайки индикатор например 65 000 човека за развитие, този индикатор трябва да бъде покрит с хоризонт 2012 година.
Но тук има едно голямо „НО” - че ние сме се договорили с Европейската комисия и това става с тяхно съгласие, ако има възможност на средата, тези хора да бъдат обхванати още тази година И това е вид антикризисна мярка, която е предприета със съгласието на всички партньори. Тоест, ако в момента работодателите имат желание да наемат безработни лица, които да бъдат обучени под субсидирана форма на заетост, добре са дошли и ние ще имаме 65 000 назначени от средата на тази година, след като минат обучение.
Лошото обаче е, че за съжаление това зависи от капацитета на цялата среда. Това е свързано и с другия нюанс във въпроса – административния капацитет. За съжаление успехът на мерките не зависи в чак толкова голяма степен от нас и от администрацията под нас, а зависи много от готовността на средата да реагира на тях. Защото ние казваме на бизнеса – ето, има я тази възможност. Но бизнесът казва: ние се намираме в затруднено положение сега, не можем да разкрием нови работни места, нищо че вие ще покривате половината от заплатата, ще ни обучите хората и така нататък.
Така че това е една доста динамична система, която се нуждае от непрекъснато тунинговане и бърза реакция и на двете страни – и на бизнеса. Ние и заради това, не знам дали си спомняте, но едно от първите неща, които направихме, беше възстановяването на социалния диалог. Защото се оказа, че без партньорство и без диалог ние не можем да решаваме този тип проблеми въобще.
По отношение на занаятчиите и професионалната квалификация. Това е един стар проблем. Стар е проблемът, защото дълги години не можеше да се намери вариант, при който да има някаква степен на съвместимост между двата процеса. Безспорен факт е, че в страните, където е утвърдена занаятчийската практика като форма на предоставяне на такъв тип умения, няма по-добро обучение от това при занаятчиите. Такава е например Германия. Там занаятчийските камари наистина произвеждат най-добрите специалисти.
Спорен е въпросът, и аз дори не съм в състояние да кажа дали това е така и в България. Може би при някои занаятчии са добри кадрите, при други не. Но тук остава да бъде нормативно решен въпросът с взаимната съвместимост между дипломата, придобита след степен или пълно преминаване на курс за професионална квалификация, и занаятчийство, за да можем ние да имаме рамка, която да финансираме.
Истината е, че в момента де факто ние не финансираме обучение при занаятчии. И то е поради, до голяма степен, нормативен дефицит.
Доколкото ми е известно, в момента предстои промяна в Закона за професионалното образование и обучение, така че този проблем най-вероятно ще бъде отново обсъждан в парламента.
Без да имаме нормативна рамка, ние много трудно бихме могли да насочим средства по този начин в тази посока. Ние по принцип имаме възможност за подкрепа на чиракуването, но това е нещо различно. Обикновено то се възприема от Кодекса на труда, чиракуването в предприятие, което няма нищо общо със занаятчийството.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ако вие имате някакви предложения, преди да влезе този закон, ако имате някакви виждания как можем да усъвършенстваме програмата, ще се радваме да ни предоставите информация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: За мен проблемът е по-скоро от нормативен характер, а не от желание или не за финансиране. Ако нормативно бъде урегулиран този процес, така че ние да имаме ясни критерии за допустимост на разхода, няма проблем да го финансираме.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това имам предвид, че ние можем да помогнем нормативно да го уредим, ако вие имате ясната визия какво искате.
АСЕН АГОВ: Стандартизация и получаване на квалификация в професионалното училище и това, което получаваш като свидетелство?
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това смятам, че е плод на някои от съвместните дейности между тях и образованието.
АСЕН АГОВ: Това трябва да се направи.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Така че нека да го оставим това като въпрос и ще очакваме информация по него.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Някаква норма на сравнимост е необходима.
АСЕН АГОВ: Съвпадение на критериите, за да може това нещо да го осъществяваме. Но това трябва да се направи. Защото няма заварчици в България. Няма заварчици в България!
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: оставяме го като въпрос, а ние вече ще се заемем да мине.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Нуждите на пазара на труда и финансираните от нас обучения и подкрепата за пазара на труда.
Няма да е истина, ако кажа, че ние имаме пълна яснота по отношение на нуждите на бизнеса от работна сила. Но ще бъда истина ако кажа, че до голяма степен и другите страни членки се намират в подобен проблем. Това, което дори го имаше в комуникацията на Барозу, е, че голяма част от тези работни места, които се закриха в резултат на кризата, най-вероятно въобще няма да бъдат открити след кризата. Тоест ще има нови по вид и характер работни места.
Това ние го съзнаваме и за тази цел при дизайна на мерките сме направили така, че до голяма степен се получава така, че нуждата да се определя от бъдещия работодател. Защото изхождаме от хипотезата, че поне той би трябвало да знае от какъв вид работна сила се нуждае. Факт е, че ние правим проучвания на работната сила, това го прави Агенцията по заетостта, правят се едни допитвания на периодична основа и прочие. Но и също така е факт, че самият бизнес не е много наясно какво го очаква, след като излезем от кризата.
Слава Богу, има един друг процес, който тече общо за Европейската общност под егидата на Комисията, който е за идентифициране на бъдещи работни места след кризата, който ние също използваме като референтна точка. Те са се опитали да направят анализ кои са онези сектори, които ще имат растеж в рамките на Европейския съюз и съответно кои са евентуалните бъдещи работни места след кризата.
По отношение на ефективността на мерките, които реализираме. Разбира се ,че ние търсим тази ефективност. Ако трябва да говорим по отношение на индикатори, от оперативната програма са обхванати около 260 000 човека до момента, като около 150 000 са учащите се, в мерките на образованието.
Не го казвам като пример за ефективност, дали това е ефективно или не, тепърва предстои да се оцени, но за тази цел ние имаме именно оценките. Оценките на оперативната програма са наше задължение. Те се правят съобразно указанията на Европейската комисия и има методика, по която се оценява, включително и ефективността.
Така или иначе ние имаме заложени индикатори в оперативната програма, което засяга и други въпрос, дали е необходима преработка на оперативната програма в съответствие с текущата действителност.
В интерес на истината, според не е необходима преработка. И ще ви кажа защо. Защото ситуацията, в която се програмираше оперативната програма тогава, не се различава твърде много от ситуацията, в която се намираме сега. Тя се програмираше през 2006 година. Не зная дали си спомняте, но всъщност икономическият бум се случи след 2007 година. Така или иначе причините са различни за ситуацията, в която се намираме, но резултатът горе-долу е сходен. Имайки предвид, че оперативната програма е един макродокумент, без излишни детайли, рамката, която беше създадена тогава, сега ни върши работа.
Имаше един период около края на 2007 година, когато стоеше под въпрос дали да не се преработи с цел да се намалят средствата за безработни лица и да се пренасочат към заети лица. Разбира се това вече не е актуално.
Но в момента нямаме проблем с рамката. Имахме проблем с някои от операциите, които бяха одобрени – критерии за избор на операции, които бяха одобрени от Комитета за наблюдение. Ние ги променихме на предходния Комитет за наблюдение. Ако възникне такава необходимост сега при прегледа на портфолиото ни преди комитета в края на м. април, отново ще направим промени.
Но големи промени в оперативната програма – нашето мнение е, че не са необходими към момента.
Дали можем да сме по-активни и по-гъвкави? Може и това е въпросът. Мисля, че можем. В момента сме създали ред в оперативната програма, който ни дава възможност за гъвкавост. Например всичките онези схеми, които са на пазара на труда, където гъвкавостта е необходима, са така направени, че ние сме способни с предсказуеми инструменти да реагираме доста бързо, например в случай на масови съкращения, дори при наличие на индивидуални казуси.
Например предприятие в някой град, например в Пловдив, решава да направи масово съкращение. Уведомяват ни, че ще съкратят 1000 човека. Ние имаме пълна готовност да сформираме екип, да осигурим моментално обучение, без да използваме Закона за обществените поръчки, чрез ваучерния механизъм. След това с помощта на бюрата по труда да им намерим къде да работят, ако съществува такава възможност и така нататък. Тоест имаме гъвкавост по отношение на пазара на труда и според мен там е необходима.
По отношение на инвестициите във висока квалификация. Истината е, че нашите мерки наистина не са насочени към създаване на висококвалифицирани кадри, това е факт, поне не и по отношение на пазара на труда.
Истината е, че ние не можем да инвестираме и директно във висше образование. Тоест ние можем да подкрепим ВУЗ-овете в различни сфери. Можем да подкрепим студентите, давайки им допълнителни стипендии, но директни инвестиции във висшето образование за съжаление нямаме възможност да направим.
Повечето инвестиции на пазара на труда са свързани в така нареченото обучение през целия живот, обучение за възрастни лица. Това са обучения в професионална квалификация и ключови компетентности. Ключовите компетентности - това са езици, компютърна грамотност и така нататък. Някои от тях са достъпни и за висококвалифицирани кадри доколкото те имат възможност, използвайки ваучери на някаква стойност, да си доплатят, ако искат да учат в по-престижно място или по-престижен обучителен център.
Например не е проблем, доколкото ми е известно, ако някой има желание да учи английски език в Бритиш кансъл, да използва наш ваучер и да си доплати стойността. Няма никакво ограничение. Само че, доколкото ми е известно, Бритиш Кансил не е пожелал да се включи във ваучерния механизъм.
Колегите ми напомнят, че може би пример за инвестиция в по-висококвалифицирани работни места е подкрепата ни за докторанти. Ние имаме такава програма, която се реализира от Министерството на образованието, младежта и науката, където 450 млади учени имат възможност да бъдат подкрепени чрез стипендия, за да получат докторски степени.
Няколко думи за облекченията за нестопанските организации и фонд „Флаг”.
Наистина нестопанските организации са в доста затруднено положение. Те дори не могат да изтеглят кредит, защото нямат какво да заложат, нямат и стопанска дейност, с която да изплащат лихвите и прочие. Това, което ние се опитваме да направим, е да опростим до такава степен правилата, че да нямат нужда от консултантска помощ при кандидатстване. И според мен по нашите програми не е необходимо потенциалните ни бенефициенти да си наемат консултанти. Достатъчно са опростени правилата.
Но продължава да стои проблемът с авансите и с оборотното финансиране за изпълнение на дейностите по проекти. За тук ние стартирахме една инициатива с Българската банка за развитие, с цел създаване на инструмент за микрофинансиране, като използвахме едни остатъчни средства от един проект с ЮЕНДИПИ, така наречените центрове „Джопс”. Там под формата на лизинг имаше държавни средства от порядъка на 8-9 млн. лв., за които имаме решения да се прехвърлят към Българска банка за развитие и възнамеряваме да използваме този капитал като основа за развитие на институция, която да микрофинансира и кредитира, включително и случаи от този вид, включително и центрове, които работят по ваучерната схема. Защото там този проблем също е налице, тъй като ваучерите се осребряват след извършване на обучението.
Не знам, колеги, дали пропуснах нещо от въпросите?
Може би трябва да кажа няколко думи за Оперативна програма „Конкурентоспособност” и Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Ние подехме една инициатива да се опитаме да създадем възможност за подкрепа на кооперациите на хората с увреждания. В интерес на истината ние имаме проектна готовност, имаме готовност с критерии за избор на операции, които дори възнамеряваме да се гледат в Комитета за наблюдение в края на м. април.
Все още очакваме реакция от колегите от оперативна програма „Конкурентоспособност”. Така или иначе аз мисля, че там ще постигнем синергизъм, защото според тях е възможно да има мярка, насочена към кооперациите на хората с увреждания за технологично обновление.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Към краят на април казахте, че ще е Комитета за наблюдение. Имаме ли конкретна дата вече?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Да, 28 април 2010 г.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Мисля че доста изчерпателно засегнахте всички въпроси.
Аз имам само още няколко въпросчета. Малко повече яснота за структурните промени в Междинното звено в Министерството на образованието, младежта и науката – характер и статус, горе долу докъде са стигнали.
Преди малко те прекъснах относно одита във връзка с оценката за съответствие. Ако може само с няколко думи да внесеш яснота и евентуални последствия от този одит.
Оценката беше одобрена на 12 февруари 2010 г. Да ни кажеш в момента какво се случва.
Кога очаквате да бъдат готови резултатите от предварителната оценка за напредъка по шестте схеми за оперативната програма от периода 2007-2010 г., с оглед подобряване ефективността на подкрепата по предстоящите схеми?
Представената ни от вас преди заседанието информация за напредъка по оперативната програма. Отговаря ли на данните в ИСУН? Как се движим там? Опитваме се и ние да си направим някакъв анализ доколко може да се разчита на данните от тази система и дали ви улеснява като цяло по някакъв начин работата нейното операционно функциониране?
Как оценявате взаимодействието между управляващия орган и междинните звена? Какво е мнението ви за капацитета в междинните звена – чисто ресурсно обезщетено в щатни бройки и квалификация и опит на служителите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Няколко думи за структурните промени в Министерството на образованието, младежта и науката. Ние сме в течение на процесите, които текат там. Колегите според мен направиха една преоценка на техните функции и прочие и имат идея за функционални промени и ново разделение на отговорностите и така нататък, което е доста добре да се случи.
В интерес на истината там има един проблем, който поне за нас не е с особено благоприятен характер и това е съкращението на бройки от тази структура. Доколкото съкращението на бройки при нас в управляващия орган имаше някаква логика, тоест отпадане на функции по Програма ФАР, което ни даде възможност да съкратим бройки, аз не съм много убеден, че сега е моментът да се съкращават бройки в Министерството на образованието, младежта и науката. Искрено се надявам да се намери начин и форма тези бройки да се възстановят, за да могат колегите да си изпълняват пълноценно функциите.
Ние имаме представен при нас един проект за ново разпределение на отдели и така нататък, който има удовлетворителен характер и според нас е доста по-добър от текущото състояние. Така че ще го подкрепим, разбира се, стига да е в полза на работата.
По отношение на одита на Европейската комисия, вероятно имате предвид системния одит, който започна от началото на месеца. Физически той протича в две части. Първата част мина, това беше първата седмица на м. март. Състоеше се от интервюта и преглед на документи в управляващи органи и междинните звена – неофициално, защото все още нямаме никакви писмени документи. Няма идентифицирани съществени пропуски в работата на административните звена.
Предстои в края на м. март, последната седмица всъщност, което е съвсем скоро, да се извърши проверка на място от колегите от Главна заетост „Заетост и равни възможности” и очакваме резултати от доклада, според нас, най-рано след два месеца, и то предварителни, имайки предвид съгласувателната процедура вътре в Европейската комисия.
Бяхме се разбрали с одитиращия екип, ако има някакви съществени проблеми, за които да е необходимо да се вземат мерки, да бъдат комуникирани веднага след срещата в управляващите органи и междинните звена. На практика такива не бяха повдигнати от тях, така че аз мисля, че всичко ще е наред с одита.
По отношение на оценката на първите шест схеми, всеки момент предстои да се публикува обявлението за обществената поръчка. Не мисля, че ще имаме някакъв проблем с нея. Там заложеният период за изпълнение беше от порядъка на 60 дни. Така че ако заложим периода за договаряне около 60 дни също, ще имаме след четири месеца оценката. Но да не сме прекомерни оптимисти.
Няколко думи за Информационната система за управление и наблюдение. Според нас Информационната система е полезна и върши работа. В края на краищата до голяма степен подрежда комуникацията между нас, междинните звена и Министерството на финансите. Данните, които предоставяме за напредъка, отговарят, или поне колегите ме уверяват, че отговарят на информацията в информационната система.
Там има една особеност, която винаги е добре да се знае, че информационната система не отчита авансите по 10-разрядните кодове. Тоест авансите, преведени към институциите, конкретни бенефициенти, които имат сметки с 10-разрядни кодове, отворени за целта.
Върнатите средства също. Предстои там да се направи промяна в тази функционалност.
По отношение на взаимодействието и капацитета на междинните звена според мен е налице добро взаимодействие към момента. Що се отнася до капацитета на междинните звена, винаги има още какво да се желае. Вие виждате, че не всички бройки са заети. Доколкото ми е известно, колегите са отворили конкурси за незаетите бройки или възнамеряват да отворят.
Аз само искам да се има предвид, че до голяма степен представянето и работата на тези институции наистина е свързана с работата на междинните звена, но повечето от процесите са обща работа на ангажираните институции. Тоест междинното звено е нещо като врата, например към Агенцията по заетостта или Министерството на образованието, младежта и науката.
И когато говорим за капацитет, то би трябвало да се следи въобще капацитетът на институциите за осъществяване на проекти за реализиране на реформи и прочие.
Ако съм пропуснал нещо?
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Може и аз да съм изпуснал. Кога очаквате да бъдат готови резултатите от предварителната оценка за напредъка по шестте...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: След четири месеца, според нас.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли някакви други въпроси?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Понеже ми хареса презентацията и начина, по който представихте вашата програма, бихме ли могли да я имаме в този вид, не на хартиен носител, а в електронен вариант!
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Доклада го имаме в имейл.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Ако оставим презентацията на компютъра, ще може ли да се разпространи, или по имейла да я изпратим? Добре.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, аз също искам да ви благодаря. Наистина дотук може би най-добре се справихте с презентирането на вашата програма. Виждаме, че и напредъкът е очевадно различен от всичко, което сме виждали досега. Пожелавам ви успешна работа. С каквото може ще ви съдействаме. И наистина пожелавам на всички да запазим тези темпове. И наистина ако може вашия пример и опит да го разпространим и в останалите програми, мисля че би било полезно за всички.

Колеги, предлагам да продължим с точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-18/2.03.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ, внесен от Министерския съвет.
По тази точка при нас днес са:
От Агенцията за ядрено регулиране:
Борислав Станимиров – заместник-председател на агенцията; Албена Делянова – началник на отдел „Правен” и
Катерина Костадинова от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
По тази точка давам думата на господин Борислав Станимиров да ни запознае с така направеното предложение.
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Аз съвсем накратко ще представя предложения законопроект, като ще акцентирам изключително и само върху промените, които произтичат от необходимостта хармонизиране на действащото международно законодателство в законопроекта.
Искам само да подчертая, че в момента и в Икономическата комисия се гледа този проект на закон и основният ни екип, разбира се, беше изпратен там.
Законът за безопасно използване на ядрената енергия е в сила от м. юли 2002 г., сравнително млад закон в тази област. Към този момент законът е в съответствие с международните конвенции и договори, по които Република България е страна, като Конвенцията за ядрена безопасност, Конвенцията за помощ в случай на ядрена вреда или радиационна аварийна обстановка, Конвенцията за физическата защита на ядрения материал, Виенската конвенция за гражданска отговорност, Единната Конвенция за безопасност при управление на отработеното гориво и така нататък.
Реално необходимостта от промени в този закон възникна в началото на 2006 г., когато бяха ратифицирани измененията в Конвенцията за физическа защита на ядрения материал. Настоящият проект, който е пред вас, е резултат на продължителни усилия по подготовка, обсъждане и съгласуване със заинтересованите ведомства, като отразява и натрупания практически опит при прилагането на закона до този момент.
В началото на 2009 г. бе проведена официална съгласувателна процедура със заинтересованите ведомства, съгласно Устройствения правилник на Министерския съвет. В хода на съгласуването, се извършиха допълнителни прецизирания на текстове, въз основа на бележките и предложенията на ведомствата.
Този законопроект с Решение на Министерския съвет от м. март 2009 г. беше одобрен и внесен през м. април 2009 г. в Четиридесетото Народно събрание, като бе разгледан единствено в тази Комисията по европейските въпроси.
След конституирането на Четиридесет и първото Народно събрание законопроектът бе върнат за провеждане на нова съгласувателна процедура. Междувременно проектът претърпя допълнителни промени поради необходимостта от въвеждането на изискванията на Директива 2009/71 на ЕВРАТОМ, за установяване на общностна рамка на ядрената безопасност, на ядрените инсталации. Такава към момента в Европейския съюз не съществуваше.
С цел пълно и точно транспониране на директивата, определени разпоредби са прецизирани и допълнени, а други, в други случаи са създадени нови разпоредби. След проведена повторна съгласувателна процедура, с Решение 108 от м. март 2010 г. Министерският съвет одобри този законопроект. Една от основните цели на законопроекта е привеждането на този закон в съответствие с действащите международни актове.
Предложени са изменения и допълнения, отчитащи специфичните задължения на Република България по изменената Конвенция за физическа защита и ядрен материал, както и Споразумението за прилагане на гаранциите по Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Съгласно конвенцията Агенцията за ядрено регулиране се определя за компетентен орган за връзка и координатор по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал.
Физическата защита се включва и като едно от основните направления на закона на едно ниво с ядрената безопасност и радиационната защита. С пълноправното членство на Република България в Европейския съюз и съответно присъединяването към споразумението за прилагане на гаранциите за неразпространение на ядрено оръжие между страните членки ЕВРАТОМ и Международната агенция, операторите докладват директно на Европейската комисия по системата за гаранциите на ЕВРАТОМ.
Централния регистър за целия Европейски съюз се поддържа в Люксембург. В рамките на класическите гаранции на Европейския съюз се разглежда като една държава. Поради тези причини с проекта се осигурява и свободен достъп до съоръженията на инспекторите по гаранциите на Европейската комисия.
Със законопроекта се осигурява и трайна правна регламентация на изискванията на Директивата на Съвета 117 от 2006 година за надзор и контрол на превоза на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво. Директивата е транспонирана още през 2008 г. със заповед на председателя на Агенцията за ядрено регулиране, като нейното въвеждане е нотифицирано пред Европейската комисия чрез Работна група 20 „Околна среда”.
Въведен е единен режим за превоз на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво в рамките на Общността и към и от трети страни се основава на прилагане на стандартен документ, който е приложение към директивата, като със законопроекта не се добавят или отменят разрешителни или лицензионни режими.
С проекта на закон се въвеждат изискванията и на Директива 2009/71 на ЕВРАТОМ по ядрена безопасност, за която споменах в началото, че беше една от причините за изменения в закона, с която се установява обща рамка за ядрена безопасност.
Дами и господа народни представители, това представяне на законопроект за изменение и допълнение, както казах, не цели цялостното представяне на изменение на закона, а само направените изменения вследствие транспонирането на новото европейско законодателство.
Надявам се, че проектът ще бъде оценен положително и приет по принцип от вас.
Това беше съвсем накратко, доколкото при вас са представени и мотивите за изменение на закона и вие сте могли да се запознаете и с цялостното изменение на закона.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Станимиров, за Вашето обстойно представяне.
Аз първо искам да Ви попитам, Вие сте запознат, надявам се, с нашия проект на становище. Имате ли някакви забележки? Ние имахме няколко препоръки.
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Всички препоръки, които са направени от комисията, ние приемаме по принцип. Бихме могли да направим някои уточнения по няколко от тях. Но по принцип сме съгласни с направените препоръки и те ще бъдат уредени между първо и второ четене, както си е редът. Ние също ще следим въпроса.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, вие имате ли някакви въпроси или коментари. Не виждам.
Който е съгласен да приемем законопроекта, нека да гласува. Против и въздържали се? Не виждам.
Приема се единодушно с 16 гласа „за”.


Преминаваме към точка трета:
РАЗНИ.

По т. 3 исках да дискутираме направеното предложение от 17 февруари от господин Агов да помислим за целесъобразността да изслушаме кметове и представители на Националното сдружение на общините относно напредъка по големите инфраструктурни проекти с европейско финансиране на общините в страната. Това беше един актуален въпрос и все още седи на дневен ред. Но днес като поразмислих малко по този казус, ми се роди следната идея и аз искам да я споделя с вас и вие да кажете дали сте съгласни.
Предвид, че вече ще имаме окончателно и нов министър по европейските въпроси, следващия път предстои да направим една комисия съвместно със Земеделската комисия, да изслушаме програмата „Развитие на селските райони” и нейния напредък.
Моето предложение е да поканим господин Томислав Дончев и госпожа Юлияна Николова, предвид натова, че господин Дончев заема тази позиция сега и той ще прави стратегия точно как ще работи и функционира неговото звено. Да го поканим, тази точка да я обсъдим с тях и да стигнем до най-правилното решение дали да се гледа този въпрос на ниво наша комисия, дали да се гледа на Съвета за обществени консултации. Това би било нещо, което смятам, че в този формат трябва да го дискутираме.
АСЕН АГОВ: Съветът по европейските въпроси на правителството трябва да се заеме с този въпрос. Ние няма как да поискаме конкретни мерки или конкретна норма за поведение, без това да се санкционира от правителството. Защото няма как да убедим местната управа, ако няма санкции от правителството. Съвсем няма да ни искат да ни слушат нас като парламент.
Аз подкрепям идеята да поканим господин Томислав Дончев. Но трябва да има някакъв вид нормативна уредба на цялата тази история. Не може само да бъде пожелателно.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз бих предложил да дадете малко технологично време на новия министър. Не мисля, че е уместно първата седмица да му правим един вид разпит или изслушване. Може би след две-три седмици.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз напълно ви подкрепям принципно. И аз нямах идея, че ще го изпитваме, а просто да му нахвърляме малко храна за мислене.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Храна за мислене – добре.
СВЕТЛИН ДОНЧЕВ: Аз така го виждах. Да му кажем какво сме правили дотук и малко да го вкараме в час. Просто и той да се представи, да се запознае с членовете на нашата комисия, с чисто опознавателен характер.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Аз искам да подкрепя предложението на господин Агов, тъй като вече в Министерството на околната среда и водите текат регулярни срещи с изпълнителите на големите инфраструктурни проекти. И бих предложил да се осведомим за приключването на тези разговори, след което да поканим представители на Министерството на околната среда и водите, които да направят един текущ отчет на състоянието на изпълнението на проектите.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Смятам, че това е посоката, в която трябва да вървим. Така че ако искате да спрем дотук и да изчакаме следващата седмица, за да видим как ще се развият нещата.
Обединяваме ли се около това становище? – Приема се.
Закривам заседанието на комисията.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:



(Светлин Танчев)