П Р О Т О К О Л

№ 29

На 21 април 2010 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-23/9.04.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-22/6.01.2010 г., за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1 октомври 2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25/24.03.2010 г., внесен от Ангел Найденов и група народни представители.
4. Изслушване на актуална информация от Министерството на околната среда и водите по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.”.
5. Разни.

В заседанието взеха участие Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Ивелина Василева – заместник-министър на околната среда и водите, Светлана Маринова – началник на отдел в Дирекция „Правна” на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Заседанието беше открито и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Предлагам да започнем нашата работа.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-23/9.04.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-22/6.01.2010 г., за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1 октомври 2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25/24.03.2010 г., внесен от Ангел Найденов и група народни представители.
4. Изслушване на актуална информация от Министерството на околната среда и водите по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.” и Програма ИСПА.
5. Разни.

Имате ли някакви предложения или допълнения към така представения ви дневен ред? – Няма.
Предлагам който е „за”, да гласува.
Против и въздържали се няма. Дневният ред е приет единодушно.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-23/9.04.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на транспорта и информационните технологии
Камен Кичев – заместник-министър
Симеон Арнаудов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”
Атанас Тодоров – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”
Цветелина Илиева – Йорданова – държавен експерт в дирекция „Автомобилни превози и международна дейност”.
Предлагам да дадем думата на господин Кичев да ни запознае с така представения законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Добър ден на всички народни представители. ще прочета мотивите към проекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Основните мотиви са няколко. Аз ще зачета само основните.
С предлаганите изменения и допълнения на Закона за автомобилните превози се въвеждат нови изисквания за упражняване на професията автомобилен превозвач, а именно предприятия, които упражняват професията автомобилен превозвач, трябва да са действително и трайно установени в една от държавите - членки на Европейския съюз.
Изрично се въвежда като основание за отнемане на лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценз на Общността при неспазването на срока за представяне на доказателства за финансова стабилност. Целта е по-строга регламентация на необходимостта от представяне на необходимите документи за доказване на финансова стабилност в срок и избягване на противоречива съдебна практика при издаване на заповед за отнемане на лиценз.
С предлаганите изменения се създава определение на "транспортен агент", като се предвижда регистрационен режим за извършване на този вид дейност. Просто трябва да се регламентира тази дейност към момента.
Законопроектът предвижда създаването на ново правомощие, което представлява и задължение на общинските съвети, свързано с регулацията на таксиметровите превози. Предлага се общинските съвети да определят максималния размер на цените за предоставяне на таксиметрови услуги на територията на съответната община.
Това сме го коментирали доста в медиите, имаше и дискусия. Срещали сме се с колегите от бранша. Има и такива, които не са напълно съгласни с този законопроект, но във връзка със ситуацията, която имаме в България, и с високите цени на някои таксиметрови превозвачи считаме, че тази мярка е категорично необходима.
Оттук нататък вече имаме синхронизация с директивите. Предлаганите изменения и допълнения на Закона за автомобилните превози по отношение на контрола за спазване изискванията на закона и налаганите санкции имат за цел синхронизиране на закона е Директива 2009/5/ЕО, като административнонаказателните разпоредби са изцяло съобразени с вида и тежестта на нарушенията, установени от Директива 2009/5/ЕО. Предвиждат се твърдо установени глоби или имуществени санкции, а не - както досега - с минимален и максимален размер, с което отпада възможността за субективна преценка от страна на наказващия орган и налагане на различни наказания за едно и също нарушение.
Предлага се разпоредба, с която се създава задължение за кметовете на общини да определят маршрута на движение на пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, като се съобразяват с условията за безопасност и сигурност на пътниците.
Изменението на разпоредбата на чл. 91, ал. 5 има за цел подобряване на материално-техническата база, необходима за ефективна и качествена контролна дейност на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация” и създаването на възможности за допълнително материално стимулиране на служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". За да може в агенцията да бъдат задържани добрите професионалисти на съответните длъжности, е необходимо да се създадат възможности за тяхното допълнително материално стимулиране. Това се налага като извод и при сравнение на сегашните нива на заплащане на служителите на агенцията в частния сектор в автомобилния транспорт. Приемането на предложеното изменение ще създаде предпоставки за задържане на обучените и качествени кадри, като по този начин ще се укрепи административният капацитет на агенцията. Това е необходимо, за да може да се посрещнат адекватно нарастващите изисквания към администрацията в резултат на въвеждането на европейското законодателство при паралелно протичащия процес на нейната оптимизация.
Законопроектът предвижда на територията на Република България превози за собствена сметка да могат да се извършват само с автомобили с допустима максимална маса от 3,5 до 12 тона, както и въвеждането на уведомителен режим за всички лица, които ще извършват превози за собствена сметка. Ние не смятаме, че може да има частници, които да притежават много по-големи автомобили. Това е горе-долу логиката зад този мотив.
Това са основните неща в законопроекта. Ако, разбира се, имате питания, ние сме на разположение да отговорим.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли някакви въпроси по така изложения законопроект? – Не виждам.
Предлагам да гласуваме.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Тъй като поканените по точка втора все още не са дошли, предлагам да преминем към четвърта точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА 2007 – 2013 Г.”.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на околната среда и водите
Нона Караджова – министър
Ивелина Василева – заместник-министър
Малина Крумова – директор на Дирекция „Кохезионна политика за околна среда”
Мариана Ласонова – директор на Дирекция ИСПА
Надя Генова – началник отдел в Съвета за управление на средствата от ЕС при Министерския съвет.
Давам думата на госпожа Василева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ние бяхме подготвили една презентация и чакам колегите да се появят, за да я предложа на вашето внимание. Но мога да започна и с изложението по темата.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, разбирам, че не държите на визуализацията, въпреки че пък трябва да уважим и труда, който сте положили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: В този смисъл, ако желаете, бих могла да започна с кратко изложение по темата ИСПА. Имаме няколко детайли, които бихме могли да докладваме, а след това да продължим с темата „Оперативна програма „Околна среда”.
На вниманието на председателя на комисията е изготвен доклад с кратко изложение, съдържащо напредъка по изпълнението на проектите, управлявани от Министерството на околната среда и водите и финансирани от ИСПА, кохезионен фонд, в съответствие с изискването за предоставяне на информация. Основните моменти касаеха евентуално разрешаване и информация относно искането за удължаване на периода на допустимост на разходите по програма ИСПА от страна на Европейската комисия.
За съжаление не бих могла да докладвам все още нищо, тъй като нямаме официално уведомление за решение, взето от комисията. Това, което знаем в неформален порядък, е, че проектът „Дунав мост” е включен в приложението към големите инфраструктурни проекти, които ще получат удължение до края на 2012 година.
Що ес отнася до екологичните проекти, част от които се управляват от Министерството на околната среда и водите, бих казала, основна част, 22 финансови меморандуми, 19 от които за инвестиционни проекти. Решението все още не е взето. Но в процеса на подготовка на проектното решение от страна на Европейската комисия ние изготвихме национална позиция. Беше подписана и съвместна декларация от премиерите на България и Румъния с искането за удължаване на срока на програмата.
Националната позиция, която беше изразена, беше обвързана с необходимостта от реализацията на тези проекти и пряката им обвързаност с ангажиментите, които поставя пред нас европейското законодателство и разписаните преходни периоди за въвеждане на нормите, касаещи управление на отпадъците и третирането на градски отпадъчни води.
Беше взета предвид и финансовата криза, и възможността да бъде използван този финансов инструмент като един допълнителен стимулиращ инструмент за подпомагане на местната икономика.
Също така забавянето, генерирано в началото на програмата, което се дължи както на липса на административен капацитет в самото начало, забавяне от гледна точка на това, че преди България да бъде член на Европейския съюз процедурите бяха доста по-сложни и беше необходимо да бъде извършен предварителен контрол от страна на делегацията на Европейската комисия.
Провеждането на тръжните процедури в някои случаи с повторно провеждане на тръжни процедури – всичко това са фактори, които са довели до забавянето на изпълнение на програмата и които бяха изтъкнати в искането на държавата за удължаване на срока на допустимост на разходите по програмата ИСПА.
Това, което се очертава като вероятна позиция на комисията, е удължаване на финансовите меморандуми, подписани от началото на 2004 година насам с една година, кат в това отношение нашето настояване ще бъде към тази група да бъдат прибавени и финансовите меморандуми, които са подписани от Европейската комисия в край на 2003 година, тъй като те са получили окончателно ратифициране от българската страна през началото на 2004 година.
В тази група, подписани от началото на 2004 година насам, попадат шест финансови меморандуми. И ако бъде получено евентуално удължение и за тези, които са подписани през декември месец 2003 година, към тях ще бъдат включени още пет финансови меморандуми. В случай, че бъде взето такова решение от комисията, ще имаме възможност в рамките на още една година да се възползваме от възможността да ползваме безвъзмездни финансови средства от програма ИСПА.
Що се отнася до мерките, които бяха предприети от страна на управляващия орган по отношение на ускоряването на изпълнението на програма ЕКС ИСПА, знаете, че още през октомври миналата година беше направен анализ на състоянието на рисковите проекти с набелязване на мерки за ускоряването на тяхното изпълнение. В резултат от това беше изготвен и план за действие не само за тях, а всеки един от координаторите и на останалите проекти, които се считат за нерискови, въз основа на този образец изготви план за действие по финансовия меморандум, който координира.
Знаете, че беше оптимизирана и структурата на дирекцията, която изпълнява функциите на управляващ орган по програмата. Дирекция ПЕСОС беше разделена на две, като новосформираната дирекция „Европейски и международни проекти” пое изцяло ангажимента за управление на проектите, финансирани от програмата ЕКСИСПА с цел да се оптимизира, да се постигне по-ефективно разпределение на задачите и отговорностите и съответно да се повиши темпът на усвояемост.
Към настоящия момент е постигнат 42 процента усвояемост по програма ИСПА.
Други мерки, които сме предприели, са оптимизация на проектите с цел поддържането на минимума, който е необходим за изпълнение на целите на финансовия меморандум, прекратяване на договори, чието забавяне и некачествено изпълнение застрашава цялостното приключване на мярката, в която са включени. Два такива договори бяха прекратени, с цел ускоряването на изпълнението на целите, заложени във финансовия меморандум.
Освен това се провеждат регулярни работни срещи на ръководно ниво с всички участници в процеса, включая фирмите, които са ангажирани в строителството, независимия надзор, местната техническа помощ, представители на общините. Ангажираме също така и областните управи, с цел припознаване на проектите и подсилване на чувството за собственост върху проектите, така че да се полагат в максимална степен усилия за ускоряване на тяхното изпълнение.
Срещите се провеждат регулярно на мениджърско ниво, с участието на ресорния заместник-министър и на министъра. На тези срещи се набелязват мерки, които се съблюдават и се контролират при регулярните срещи по напредъка на проектите.
До този момент, от последното докладване на 1 октомври 2009 година досега са въведени в експлоатация пречиствателните станции в градовете Севлиево, Попово, Ловеч, Монтана, Бургас – Меден рудник, Балчик и Смолян. Очакванията ни са, че в съответствие с подобрените и ускорени темпове на реализация на инвестиционните проекти до края на тази година ще бъдат въведени в експлоатация ВиК мрежите в градовете Горна Оряховица, Търговище, Балчик и Варна. Ще бъде финализиран обектът за трансформация на пречиствателна станция Аспарухово, както и реконструкция на пречиствателна станция за парни води в Кубратово, в София, който е компонент от финансовия меморандум за интегрирания воден цикъл на София.
Това е съвсем накратко за напредъка по програма ИСПА. На разположение съм за ваши въпроси и коментари, след което бихме могли да преминем към темата за оперативна програма „Околна среда”, като ще ви помоля да ви дадете възможност да ви представя колегите:
Госпожа Малина Крумова – директор на дирекция „Кохезионна политика за околна среда”, ръководител на управляващия орган по оперативна програма „Околна среда”, госпожа Мариана Ласонова – директор на дирекция „Международни проекти”, която отговаря за изпълнението на програма ИСПА.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли въпроси?
ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Госпожа Василева, към Вас. Ние няколко пъти вече разговаряме по проекта ИСПА в Кюстендил. Сроковете за завършване както на подмяната на канализационната ВиК мрежа, така и ремонта на пречиствателната станция, ако не бъркам, са от 5 януари 2011 година.
Въпросът ми е: умишлено ли го пропуснахте, като нещо ,което трябва да бъде завършено или има и други обстоятелства?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Всъщност неумишлено. Пропуснах го, тъй като действително срокът по договор е в началото на 2011 година, какъвто е случаят примерно и с ВиК мрежата на град Смолян, където срокът за завършване е 24 февруари 2011 година.
Нашите усилия и усилията на изпълнителите са в посока финализиране на тези договори преди края на тази година, тоест извършване на последно плащане и издаването на сертификат за приемане на строителни дейности тази година, така че да можем да се разплатим и да получим компенсиране на разходите от страна на Европейската комисия в рамките на тази година. Но тъй като все пак формално сроковете са извън тази година, затова не ги споменах.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз приветствам прогреса, който се реализира по отношение на ИСПА „Околна среда”. Важно е да има реализация, особено в условия на кризата, в която се намираме.
Въпросът ми е следният. До юли месец предходната година бяха контрактувани 96.4 процента от 508-те милиона евро по ИСПА за околна среда. Надявам се, че другите близо 4 процента са вече договорирани и се работи и по тях.
Другият ми въпрос е, поздравявайки екипа на Министерството на околната среда и водите. Там, където е необходимо, като за Дунав мост 2 да има удължаване на сроковете, така че те да бъдат усвоени и реализирани в съответната инфраструктура, кои са проекти, където има дефинирани проблеми и какви усилия се полагат те да бъдат преодолени?
И в това отношение предварително изразявам готовност, че декларираме от името на опозицията и специално от името на нашата политическа сила там, където е необходимо, пред всички европейски структури да бъдем абсолютно единни и консенсусни, за подкрепа тези проекти да бъдат реализирани в името на страната и в името на усвояване на тези средства.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Всъщност не бих могла да ви дам точния процент, но мога да ви кажа кои са подписаните договори след месец юли 2009 година.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Прощавайте, трябва да бъдат финализирани водният цикъл на София – само единият лоб беше финализиран, единият лоб се обедини. И за спестените средства – по тях би следвало да стартират процедури, които трябва да приключат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По спестените средства процедурите са финализирани за инвестиционните проекти. След юли 2009 година са подписани ВиК мрежата в Кюстендил и лоб 2 на София. Беше приключена оценката, но не беше подписан. И два договора за водния цикъл на София.
Това, което остава, е компонентът Мала църква. Приключи оценката, в момента се обжалва решението и процедурата в съда.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ние положихме много усилия и Столична община също за финализиране. Имаха ред главоболия по отношение на отчуждаване на терени, на трасетата по колекторите. Така че пожелавам успех и там.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Това е статусът - лоб 1 и лоб 2, където имаше такива проблеми, са подписани и са в ход на изпълнение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Госпожо Василева, аз имам един конкретен въпрос: как от Ваша гледна точка върви ритмичността на разплащането? Защото според мене вече след завършеното търгуване това ще бъде най-голямото предизвикателство. Разбира се, окрупнената сметка тук трябва да отбележа, че касае и компонента „Транспорт”. Става ясно, че ние в момента имаме, грубо казано, около 700 млн. да усвоим и разплатим до края на програмата, което е съвсем малко под половината. Това означава темп на разплащане около 35 млн. на месец, ако ни дадат още една година.
Тук си направих труда да погледна редицата от числа как се е разплащало през последните 6 месеца – средно по 21 млн. на месец. И това дори е добро постижение спрямо темпа, в който се вървеше. И това е, разбира се, благодарение на това ,че се разгърнаха на широк фронт и договориха доста проекти. Това означава обаче, че ние трябва да вдигнем с над 66 процента реалното усвояване всеки месец оттук нататък, за да можем да успеем.
Има ли някакви проблеми от ваша гледна точка в компонента ИСПА „Околна среда”, който всъщност затруднява ритмичното разплащане в момента?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз благодаря за оценката. Смятам, че в известен смисъл това е комплимент и за нас, тъй като действително има ускоряване на разплащанията.
По отношение ритмичността на разплащанията знаете, че договорните условия изискват строго указани и регламентирани срокове за разплащане с изпълнители. И ако те не бъдат спазвани, се налагат съответно санкции под формата на лихви за възложителите. Тоест не допускаме такива просрочия, тъй като знаете, че лихвите са недопустим разход.
По отношение на ускоряването на разплащанията това, което се опитваме, е бързо да се обработва документацията, за да се извършват плащанията в по-бърз порядък към изпълнителите, по-бърз, отколкото указаните срокове.
По отношение на обема на средствата, които ще бъдат разплатени до края на годината, по всеки един от финансовите меморандуми има изготвен финансов план. Бих искала да вярвам, че бихме могли да се разплатим и да бъдат финализирани всички проекти до края на тази година, но знаете, че това е нереалистично.
В този смисъл усилията ни са насочени и към ускоряване на тези процедури и особено във финалния етап. Защото дефакто, независимо, че средствата ще бъдат допустими до края на тази година, реално последните разплащания могат да бъдат сертифицирани през месец ноември, така че да могат да бъдат разплатени към изпълнителите и съответно изискани от комисията.
Това, което може да представлява някакво притеснение, са проектът за изграждане на сероочистващите инсталации в ТЕЦ „Марица Изток”, където имаме временно спиране на плащания от страна на Европейската комисия поради все още текущата проверка на тръжната процедура, проведена по правилата на Европейската банка за възстановяване и развитие. Провеждат се проверки от страна на банката, също така от страна на Европейската комисия.
До момента, в който не са известни резултатите, национален фонд не извършва разплащания по проекта. Но се опитваме да компенсираме това чрез разговори с Министерството на икономиката и постигане на някаква договореност. Докато не стане известен резултатът от проверката и не се отпуши, грубо плащането по този проект, да се извършват плащанията от страна на ТЕЦ „Марица Изток”, който е бенефициент на проекта, а освен това осигурява и част от съфинансирането.
По същия начин стои въпросът и с проекта в Кърджали, където всъщност се извършва проверка по искане на Европейската комисия за икономическата ефективност на проекта и целесъобразност. Ние сме направили анализ на ползите и разходите, също така и анализ на самия проект, с цел оптимизирането му и сме представили на Европейската комисия нашето становище. Очакваме обратна информация от тях, за да се отвори отново възможност за извършване на плащанията. Но към момента нямаме забавени плащания по този проект. В смисъл, към момента все още сме в сроковете, указани от фитика, именно 84 дни след представяне на искане за междинно плащане от страна на изпълнителя към инженера по обекта.
В този смисъл нямаме забавяния на плащания по проектите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Колеги, имате ли други въпроси? – Не виждам.
Аз също имам един въпрос, макар че не бих искал да го задам, предвид отговора, който ще получа. Но все пак работата на нашата комисия е да сме прозрачни. В тази връзка искам да Ви попитам: каква е реалистичната ви оценка и очаквания към настоящия момент за размера на средствата, които Република България няма да усвои по проекти, управлявани по програма ИСПА, ако не бъде получено одобрението от страна на Европейската комисия, което всички се надяваме да получим?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Съгласно направените разчети и консервативната прогноза от колегите, беше направен анализ, въз основа на който можем да считаме, че средствата, които ще бъдат необходими от националния бюджет от началото на 2011 година до средата на 2012 година, когато ще бъде реалното затваряне на финансовите меморандуми, да можем да изпълним инвестиционните проекти, които са включени във финансовите меморандуми, ще възлизат на 147 млн. евро.
Казвам отново, това е консервативна прогноза, която не отчита факта, че е твърде вероятно по част от финансовите меморандуми да се получи удължение.
Освен това се базира на песимистична прогноза за хода на изпълнението на проектите. Все още имаме време да ускорим изпълнението.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно това исках да чуя, за да може все пак и ние да имаме някаква представа какво би ни очаквало.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Искам да попитам във времето какви са реалистичните възможности за започване изграждането на канализационни и пречиствателни станции за населените места между 1000 и 2000 жители? Питам, защото в района ми има осем такива населени места, в които има започнати някакви действия, някъде вече има отредени места за пречиствателни станции, направени предпроектни проучвания. Питам за действия в тази посока. Въпросът ми е какви са шансовете на тези населени места.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз мисля, че отговорът ще го намерим във втората част на нашата презентация. Така че да считаме, че въпросите по ИСПА са изчерпани.
Заповядайте за доклад по втората част и мисля, че и Вие ще получите отговор на въпроса си.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Все пак да отговоря на господин Микев.
Знаете, че оперативна програма „Околна среда” се фокусира върху приоритетните обекти в сектора „Води”, включените в директивата за градските отпадъчни води агломерации над 2000 еквивалент жители. Тоест порядъка, който Вие споменахте, до 1000 и 2000 жители дефакто не влиза в приоритетите на оперативната програма „Околна среда”. Допустимите населени места са включени в програмата за развитие на селските райони.
Конкретните населени места, за които Вие питате, предполагам са допустимите по програмата за селските райони. Ако не, все пак ние насочваме ограничения ресурс върху приоритетните агломерации, като започваме от тези с над 10 000 еквивалент жители, следват между 2000 и 10 000 еквивалент жители. Евентуално в следващ планов период ние бихме могли да помислим и за по-малките населени места и то не задължително с изграждане на пречиствателни съоръжения и канализационни мрежи, защото това е обект на сериозен икономически анализ и преценяване на целесъобразността и ефективността при изграждането на тези системи.
Естествено трябва да се прецени социалната поносимост на подобни инвестиции.
Аз затова казах, че не знам какво конкретно е питането. Но ако говорим за малки населени места в градски агломерационни ареали, които са изключени от програмата за селските райони, това беше тема на обсъждане на вчерашното заседание между ръководители на управляващи органи, ресорни заместник-министри под егидата на министър Дончев. Срещата се проведе с Националното сдружение на общините и беше повдигнат този въпрос, като беше поет ангажимент от колегите от Министерството на земеделието и храните в рамките на 2 седмици да направят анализ, за да получат яснота за това колко на брой са населените места и дали е възможно да бъдат включени в програмата за развитие на селските райони.
Ако позволите, вече да започна с докладването на напредъка по оперативната програма. Започваме с общо представяне на подписаните договори и стойността им по приоритетните оси.
Приоритетна ос 1 „Води” е в процес на изпълнение със 182 проекта на стойност 920 млн. лв. От тях разплатените средства възлизат на 112 млн. лв.
По приоритетна ос 2 „Отпадъци” се изпълняват 33 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на стойност 20 млн. лв. От тях разплатени са 4 млн. лв.
Приоритетна ос 3 – сектор „Биоразнообразие”. Изпълняват се 16 договора. За два предстои подписване, и 12 заповеди на министъра на околната среда и водите, като общата им стойност е 53 млн. лв. Разплатените средства възлизат на 8 млн. лв.
Приоритетна ос 4 – „Техническа помощ”. Изпълняват се 40 проекта на обща стойност почти 10 млн. лв. разплатените средства са в размер на 1,5 млн. лв.
Общо разплатените средства към този момент възлизат на 126 млн. лв.
На следващия слайд можете да видите процентното съотношение на договорените средства по приоритетни оси, плащанията, извършени по тях и процента на извършените плащания спрямо размера на договорените средства и спрямо бюджета на приоритетната ос.
Тъй като в поканата от председателя на комисията беше изискано да се направи сравнение на напредъка спрямо датата 1 октомври, когато беше докладвано пред комисията, искам да ви уверя, че сериозен напредък, макар и все още незадоволителен, изхождайки от процента, е постигнат по отношение извършените разплащания, тъй като извършените разплащания до 1 октомври 2009 година възлизат на 65,7 млн. лв., а от 1 октомври насам – 60 млн. 500 хил. лв. Тоест почти равни са плащанията от началото на програмата до октомври и от октомври досега.
По отношение на физическия напредък на инвестиционните проекти, което също беше изискано да бъде докладвано на вашето внимание. Знаете, че има подписани 31 договора за реализация на инвестиционни проекти, два от които са интегрираните водни цикли на Габрово и Враца, така наречените големи проекти, които бяха одобрени от Европейската комисия.
По останалите инвестиционни проекти физическият напредък в три от общините е дефакто почти на 100 процента – Сопот, Доброслав и Приморско.
Във втората група са обектите, в които в момента е в ход изпълнението. Това са Троян, Хисар, Сливен, Благоевград, Перник, Каварна, Столична община – район „Овча купел”, Главиница, Бургас – кв. Долно езерово, Търговище, Вълчи дол, Казанлък и Лозница.
Предстои да стартира строителството във Враца, Габрово, Велико Търново, Ябланица, Горна Оряховица, Бургас – кв. Меден рудник, Попово, Руен, Вършец и Тунджа.
По отношение на по-нататъшното изпълнение на оперативната програма, на вашето внимание беше представена концепцията за въвеждане на нов механизъм в управлението на двете приоритетни оси – „Води” и „Отпадъци”. Особено секторът „Води” беше предмет на сериозни дискусии, беше предмет и на критики. Имаше препоръки от страна на Европейската комисия за въвеждане на критерий за икономическа ефективност. Знаете, бяха въведени промени в законодателството, касаещо ВиК сектора.
Всичко това наложи въвеждането на нов подход, който беше одобрен през месец ноември от мониторинговия комитет на оперативната програма, който получи подкрепата и на Европейската комисия. Основната цел е да се фокусира ограниченият ресурс, наличен по тази приоритетна ос, върху икономически ефективни и целесъобразни проекти. Естествено основната цел е да се съобразим с принципа на доброто финансово управление.
По отношение на политиката за управление на отпадъците знаете, че също беше разработен механизъм за подпомагане на изграждането на системата от регионални съоръжения. Двадесет и три са регионалните системи, които предстои да бъдат изградени, като за три от тях вече бяха изпратени покани за представяне на проектни предложения. Столична община представи своето проектно предложение в края на месец февруари. На 19-и този месец проектното предложение беше одобрено от ръководителя на управляващия орган и днес вече предложението беше изпратено в Европейската комисия.
Другите покани за представяне на проектни предложения бяха изпратени до общините Перник и Ботевград, тъй като те имаха най-висока степен за готовност. Крайният срок за представяне на предложението от страна на Перник е 15 юни т.г., а от страна на Ботевград беше 31 март, когато беше представено проектното предложение. В момента то се оценява от оценителна комисия.
За останалите регионални сдружения и регионални системи се следи ходът на подготвителните дейности и етапа на готовност на проектите, така че когато достигнат своята зрялост, да бъде изпратена покана за представяне на проектни предложения.
Новият механизъм знаете, че е обвързан и с постановление на Министерския съвет 209 от месец август миналата година, когато бяха осигурени средства от националния бюджет за закриване рекултивиране на стари общински депа, а също така и за изграждане на съоръжения за предварително третиране на отпадъци на вече съществуващи изградени регионални депа. В този смисъл отново се цели фокусиране и концентриране на наличния ресурс по оперативната програма върху изграждането на ефективни системи за управление на отпадъците.
Преминахме към нов механизъм, към нов подход при предоставяне на безвъзмездните финансови средства. Това е именно директно предоставяне на безвъзмездно финансиране на конкретни бенефициенти, като логиката е следната. Приоритетните проекти се определят от необходимостта за постигане на съответствие със законодателството. Приоритетните обекти са ясни и са идентифицирани. В този смисъл ние възприемаме нашите бенефициенти – общините като конкретни бенефициенти, което ни дава възможност за повече гъвкавост при разглеждането на всяко едно от проектните предложения, при подготовката им, така че да отговарят на всички критерии и изисквания.
В края на 2009 година бяха предприети мерки за оптимиране на управлението на оперативната програма „Околна среда”, така наречените корективни мерки, които в сектора „Води”, по-конкретно в частта им „Инвестиционни проекти” бяха насочени към установяване на това доколко проектите съответстват на националните договорености, на приоритетите за изграждане на канализационни мрежи и градски пречиствателни станции за отпадъчни води, които се предопределят от изискванията на директива 271 от 1991 година.
Освен това целта на анализа и на предприетите мерки беше да се установи до каква степен изходните параметри и представените обосновки за одобрените проекти са надеждни и са пълни и дали избраните технически решения са най-целесъобразните.
Освен това цел на прегледа на анализа на инвестиционните проекти беше да се установи доколко разходите за строителство или услуги, свързани с инвестиционните проекти, са одобрени и съответстват на пазарните цени.
Какви бяха резултатите от извършения преглед.
Преди всичко бяха въведени мерки за оптимизиране на проектите, с цел постигане на ефективност на инвестицията. В диалог с общините, чрез изискване на допълнителна информация там, където беше необходимо, чрез изискване на обосновка, беше допълнен анализът и бяха направени препоръки за промени в договорите за безвъзмездна финансова помощ, там, където това беше възможно, най-вече в случаите, в които договорите за строителство не бяха сключени.
Въведен беше по-стриктен контрол на изпълнението и налагане на финансови корекции при установени нередности, тъй като анализът показа, че в някои от случаите при тръжните процедури се допускат слабости и нарушения, които водят до налагането на финансови корекции.
Беше препоръчано и беше комуникирано с общините необходимостта от прекратяване на договорите в случаите, където е необходима генерална промяна в подхода или при липса на достатъчно обосновка на проекта.
Освен това бяха одитирани 17 инфраструктурни проекти, два от тях от звеното за вътрешен одит към Министерството на околната среда и водите, и 15 от одиторската фирма KPMG . Като резултатът от тези одити на транзакциите доказа, че няма надвишаване на пазарните стойности, освен в случая община Руен, където беше препоръчано на общината да прекрати договора за изграждане на пречиствателна станция, в който имаше и нередност при тръжната процедура и редуциране на стойността на договора за изграждане на ВиК мрежата с 24 процента. Това е постигнатото намаление на договора, което вече вкарва в разумни граници ценовите параметри на изпълнявания договор за безвъзмездна финансова помощ.
По отношение на предприетите мерки, които касаят другата част от договорите, свързани със сектора води, а именно техническите помощи, бяха сключени в първоначалния етап 158 договора за техническа помощ и при тях отново беше извършен подробен анализ от управляващия орган, подпомогнат от междинното звено по оперативната програма, както и от специализираната дирекция „Води”.
Анализът целеше да се установи дали проектите отговарят отново на националните ангажименти, свързани с изпълнение на директивата за градски пречиствателни води, да се установи дали има достатъчно обосновка за включването на определени дейности в проекта или за обхвата на включените дейности и да се установи дали разходите за заложените в проекта дейности съответстват на пазарните цени.
Резултатът от прегледа на проектите за техническа помощ доказа, че в голяма част от случаите липсва конкретен обхват. Тоест в някои от договорите дори липсваше индикация за конкретни дължини на водопроводна и канализационна мрежа, за които се предлага реализацията на инвестиционен проект. В този смисъл е трудно да се прецени дали заложените стойности на услугите по предпроектни проучвания и коментиране биха могли да бъдат реалистични.
В част от договорите се наложи съществена промяна, за други се наложи прекратяване поради несъответствие на обхвата или параметрите с приоритетите на оперативната програма. Тук може би трябва да споделя един любопитен факт, който касае остойностяване на услугата и изготвяне на апликационна форма.
В одобрените проектни предложения и подписани договори за техническа помощ имаше огромно вариране за стойността на тази услуга в порядъка между 20 000 лв. и 410 000 лв, за услугата изготвяне на апликационна форма. Това всъщност налага промяна на обхвата, редуциране и вкарване в разумни граници отново на параметрите на сключените договори. Това се извършва чрез анексиране, което активно тече в момента, анексиране на договорите за безвъзмездна помощ с общините, които изпълняват. От 158-те технически помощи дефакто за 109 технически помощи се налага промяна и анексиране, така че да бъдат приведени в съответствие с критериите.
Освен това анексирането, което в момента се извършва, включва и някои допълнения, които предвиждат засилване на предварителния и последващ контрол на процедурите за обществени поръчки, тъй като, както споменах, и по-рано, се установява, че в някои случаи се допускат слабости.
Липсата на възможност в първоначално подписаните договори за безвъзмездна финансова помощ за налагане на финансови корекции водеше до невъзможност за плащания, в случай, че бъде възстановено някакво нарушение, колкото и минимално да е то. Липсата на такъм механизъм, заложен в договорите за безвъзмездно финансиране, водеше до спиране на плащания.
В този смисъл с анексите се въвеждат и правила за налагане на финансови корекции при допускане на нарушения при провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки, категоризирани и изцяло следващи насоките и правилата на Европейската комисия. Това ни дава възможност да отключим плащанията по някои от проектите, като стойността на задържаните плащания поради факта, че не съществуваше такъв механизъм, възлиза на 37 млн. лв., 12 млн. лв. за технически помощи и 25 млн. лв. за инвестиционни проекти.
В този смисъл, когато бъдат анексирани договорите и имаме възможност да прилагаме механизма за финансови корекции, това ще доведе и до ускоряване на плащания по текущите проекти.
Други мерки, които бяха предприети от управляващия орган, свързани с оптимизирането и въвеждането на по-ефективни методи за управление на оперативната програма, бяха въведените структурни промени. Споменах вече за обособяването на междинното звено като удобна структурна единица в рамките на Министерството на околната среда и водите, с което се постигна наистина целенасоченост и по-добра организация на дейностите както на координаторите, така и на колегите, които са ангажирани с финансовото отчитане, осчетоводяване и с мониторинга на изпълняваните проекти по оперативната програма.
Нещо, което смятам, че е от изключително голямо значение и на което ние държим, това е деполитизацията, децентрализацията на управлението на оперативната програма. Ръководителят на управляващият орган и ръководителят на междинното звено са експерти на ниво дирекция. Това осигурява наистина професионално и експертно управление на оперативната програма, като, разбира се, те имат пълната подкрепа и на политическото ръководство. Но управлението на програмата е поставено на експертна основа.
Считаме, че много активно беше подсилена ролята на управляващия орган и на Министерството на околната среда и водите като участник в дебатите на хоризонтално ниво за въвеждане на по-ефективни процедури и на мерки, които целят ускоряване на усвояването на европейските фондове. Регулярно ръководител на управляващия орган и заместник-министърът ежеседмично участват в срещите, организирани от централното координационно звено с министър Дончев. Освен това експерти от управляващия орган и междинното звено участват във всички работни групи, които са ангажирани с разработване на методи, методики, препоръки, ръководства и естествено въвеждане на промяна в нормативната уредба, която цели по-ефективно усвояване на средствата.
Освен това още през месец декември бяха одобрени новият процедурен наръчник на междинното звено и на управляващия орган, както и процедурите, които се изискват от бенефициентите при докладване и отчитане на проектите. Промените бяха извършени, с цел опростяване на процедурите, осигуряване на по-бърз документооборот и по-бърза обработка на исканията за авансови или междинни плащания от страна на бенефициентите, така че да могат по-бързо да получат достъп до безвъзмездния финансов ресурс.
Що се отнася до сектора „Биологично разнообразие”, това е може би най-слабо засяганата тема, когато си говорим за оперативната програма. Предстои стартирането на процедура за конкурентен подбор. Това ще стане възможно след промяна на постановление на Министерския съвет № 121, което ще даде чисто административна възможност на ръководителя на междинното звено да издаде акт, с който да стартира процедурата и да сформира оценителна комисия.
По отношение на процедурата за директно предоставяне за нашите конкретни бенефициенти отново сме предложили промяна на ПМС № 121, с което бихме могли да предоставим безвъзмездно финансиране и на Изпълнителната агенция по околна среда като конкретен бенефициент на тази приоритетна ос на оперативната програма. Тогава ще стартира процедурата.
Що се отнася до запитването, касаещо анализа на проведената процедура и възложените договори, такъв беше направен с широко участие на всички заинтересовани страни. Актуализирана е концепцията и тя е строго фокусирана върху изпълнението на мерките, които са заложени в плановете за управление на защитените зони, също така и разработването на такива, като в резултат от разговорите с неправителствените организации бяха наложени по-строги ограничения при изграждане на инфраструктура, свързана със сектора „Биоразнообразие”.
Комуникацията с бенефициентите е нещо, на което изключително много държим. Партньорството, непрекъснатият диалог с тях са наша основна цел във връзка и с начина, по който оттук нататък ще бъдат предоставени средства във връзка и с усилията ни да ускорим подготовката на проекти и постигането на зрялост на повечето от тях, така че по-бързо да можем да ги финансираме. Провеждат се непрекъснати обучения с бенефициентите. Последното от тях беше в периода 15-26 март – цикъл от обучения в шестте планови региона за общините, които са бенефициенти по програмата.
На 7 април стартира провеждането на редовни месечни срещи в сектора „Отпадъци”. Оттук насетне продължаваме в този формат. Всеки месец сдруженията и общините, които участват в тях, ще бъдат канени на среща в министерството, за да докладват по напредъка на подготовката на своите проекти.
Същия принцип прилагаме и в сектора „Води” на 8 април стартира този подход с провеждането на регулярни месечни срещи, така че да следим отблизо изпълнението и да дадем възможност на бенефициентите да докладват за напредъка, а също така и да осигуряваме отговор на въпроси, които възникват, или консултации по докладването или отчитането на техните проекти.
Що се отнася до Комитета за наблюдение, вече е уточнен периодът, в който той ще бъде проведен. Той ще бъде между 20 и 24 юни тази година, като на заседанието на комитета ще бъдат разгледани следните теми.
Ще бъде представен Годишният доклад за напредък, преди да бъде изпратен в Европейската комисия;
Ще бъде представен прегледът, анализът и резултатите от тях на проектите в сектора „Води”;
Ще бъде представена актуализираната концепция за сектор „Биоразнообразие”;
Ще бъде представена информация за разходване на средствата по приоритетна ос 4 – „Техническа помощ”, както и измененията в стратегическия план за техническа помощ, което цели по-ефективното усвояване на ресурса, който е наличен по тази приоритетна ос.
Предстоящите дейности включват консултации с бенефициентите по оперативна програма „Околна среда” за разясняване на обхвата на механизма за управление на приоритетна ос 1; среща с представители на национални медии, на които ще представим напредъка по програмата - това предстои да се случи в края на тази седмица – 24 и 25 април; информационни дни при обявяване на откритата процедура за набиране на проектни предложения по Приоритетна ос 3 - това ще стане веднага след публикуването на поканата за набиране на проектни предложения.
Предстои обучителен семинар за представители на средствата за масово осведомяване, също изцяло насочен към по-подробно запознаване с оперативната програма.
Предстоят обучения за общински администрации и за управляващия орган и междинното звено на оперативната програма, както и за регионалните структури на МОСВ, които са конкретни бенефициенти по програмата.
Денят на отворените врати се предвижда на 5 юни – Денят на околната среда, както и голямото годишно информационно събитие за оперативната програма, което се провежда веднъж годишно през втората половина на годината.
Относно резултата от проведените обучения и обратната информация от тях, тъй като това беше един от поставените въпроси, бих желала да докладвам, че над 90 процента от бенефициентите, които участваха в обученията, дават отлична оценка за тяхната полезност. Това са резултати от попълнените от тях въпросници след края на обученията. Те считат, че обученията са наистина една реална възможност за обмяна на опит и успешни практики, както и разрешаване на конкретни казуси от практическо естество.
Най-често задаваните въпроси касаеха резултатите от провеждания преглед на договорите по приоритетна ос 1; провеждането на обществени поръчки и проблемите ,свързани с това, както и докладване.
Друга практика, която е възприета от управляващия орган на оперативна програма „Околна среда”, е приемният ден, който е всеки четвъртък от 14 часа. Всяка една от общините, която има желание, би могла да заяви среща с експерти както от управляващия орган и междинното звено, така и от специализираните дирекции за управление на водите и управление на отпадъците или превантивна дейност, в зависимост от казуса, който желае да обсъди.
Както споменах, провеждат се и месечни срещи за проследяване на напредъка на подготовката на изпълнение на проектите. Това е една полезна практика, която заимствахме от проектите, изпълнявани по ИСПА.
Това е в общи линии прегледът на напредъка към този момент. На ваше разположение съм за въпроси.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Искам да Ви поздравя, госпожо Василева, за чудесното представяне на информацията. Наистина е хубаво, че използвате и аудио-визуални средства. Също така искам да Ви поздравя за напредъка, който сте постигнали. По мои най-груби сметки около 80 процента сте завишили за 7 месеца усвояването и разплащането на средствата, което наистина в сравнение с трите предходни години е завидно. Така че поздравления.
Колеги, имате ли въпроси и коментари относно така направеното представяне?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Видно е безспорно, че се върши много работа и се работи. Екипът работи по отношение на ИСПА. Вече за ИСПА взехме отношение. Сега разглеждаме работата и напредъка по отношение на оперативна програма „Околна среда”.
Въпросът ми е следният: таблицата, която ни предоставихте, е след скрининга, след ревизията и след като са отпаднали Своге и другите компоненти по „Техническа помощ”. Има близо 960 млн. лв. договорирани средства, така ли е? Това е актуално действащо в момента под формата на договорирани проекти, които вървят. По първа ос – 20 млн. лв. за водния сектор, за отпадъците 20 млн. 290 хил. лв., по трета ос 53 млн. 447 хил. лв. Това ли са действащите договори? Предполагам, че е така и се надявам да е така.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Всъщност таблицата не отразява напълно резултатите от скрининга, защото договорите, които са предвидени за оттегляне на финансирането от оперативната програма, формално все още са договорени, тоест не са прекратени. В този смисъл не отразяват. Отразява Своге, защото той вече е официално прекратен, но не отразяват другите четири, за които се предвижда оттегляне на финансирането – Каолиново, Кърджали, Дулово и Стралджа. Като имам потвърждение само от Стралджа. От останалите три общини нямам потвърждение за прекратяване. Поради тази причина сумата включва и тях, както и техническите помощи, за които се предвижда оттегляне на финансирането.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Видно е, че това са договорирани средства още от първите обявления, които имаше в Министерството на околната среда и водите по работа за оперативна програма „Околна среда”.
В интерес на истината впоследствие темпоритъмът на работата сериозно се намали. Тук е и господин Михалевски. Това беше следствие на реформата или реконструкцията, която се наложи да се направи в рамките на предходния мандат. Но това си беше проблем на предходното управление – коректно трябва да кажа. Защото първоначално, когато започнахме да работим по оперативна програма „Околна среда” – може би е добре да чуят и колегите, за да знаят, ние сме го казвали, но още веднъж да го кажем съвсем накратко, - след като през ноември месец се подписа оперативна програма „Околна среда” заедно с „транспорт” в Брюксел, в началото на 2008 година първият комитет за наблюдение имаше гореща препоръка от страна на Европейската комисия да стартираме на конкурентен принцип. И на тази база ние стартирахме, направихме необходимата подготовка. Постъпиха неочаквано и за нас – искам да бъда коректен и откровен в случая, - и за Европейската комисия, а донякъде и за мене, когато заместник-министър беше господин Михалевски, проекти за строителство над 1 млрд. лв., техническа помощ за близо 200 млн. лв. – цитирам по памет, както и по другите оси впоследствие.
Първоначално критериите бяха такива, на базата на които ние стартирахме работата. След това се изведе като много съществен фактор, нещо, което споделям и аз като фактор за икономическа ефективност, социална поносимост и т.н. Работа с агломерации над 10 000, с оглед на поетите ангажименти, я възприехме, макар и трудно, след бурни дебати и дискусии, променихме законодателството – това отне определено време.
След като се промени нормативната база и съответните регламенти, може би е коректно, заместник-министър Василева, да се каже, че скринингът на тези проекти се започна съвместно с управляващия орган, междинното звено. Ние уточнихме преди края на предходния мандат за тези проекти, за които стана въпрос в момента. Това е едното.
Следващото. За директното предоставяне се започна да се работи още от месец април-май на предходната година. Имаше готовност до голяма степен на Комитета за наблюдение, който трябваше да бъде проведен през юни месец, всичко това да бъде разгледано и одобрено на новата картериална база, която трябваше да бъде подадена основно от страна на принципала в лицето на ВиК структурите, от страна на МРРБ и от страна на общините, съгласувано с Европейската комисия.
От гледна точка на коректност, една седмица преди да бъде сменено управлението, ние не проведохме този Комитет за наблюдение и предоставихме на новото политическо ръководство и въобще на новото управление на страната.
Това, което искам най-добронамерено и коректно да кажа, е, че е вярно, че се работи, проверяват се проекти. Но е добре да има сериозен прогрес по отношение на процедури, по отношение на договориране и реализация на проектите.
В никакъв случай не трябва да рискуваме планираните средства за 2007, за 2008, за 2009 година да рискуваме да ги усвоим.
По отношение на ИСПА ще е необходима много работа. Аз ви пожелавам успех. И успехът трябва да бъде за всички ни. Ускорете процедурите за директното предоставяне. Виждам, че са предвидени някои промени в съответните ПМС. Нека да се направят по-ускорено.
Тук аз не виждам да се делим на управляващи и опозиция. Целите, които стоят пред нас, са общи и трябва да се усвояват средствата. В това отношение можете да разчитате и на работата на другите комисии, на настоящата комисия. Имате пълно съдействие и подкрепа. Но наистина трябва да се ускори работата.
Видно е, че близо 30 процента от средствата са договорирани. Там, където е необходимо, нека да се направят корекции, уточнения, нека да се направи максимален скрининг, още повече в контекста на кризата, но да се ускори работата, да се работи и да има реализация, както за ИСПА, където трябва да положим максимални усилия, така и за оперативна програма „Околна среда”.
Вчера четох една справка. Три страни, мисля, че бяха Полша, Чехия и Словакия, получават допълнително близо 1 млрд. евро. За първата страна не мога да се сетя коя беше, но втората със сигурност беше Чехия и заедно с нея Словакия. От структурни фондове ще получат близо 1 млрд. евро. Дайте да работим и ние. Страната ни има огромни потребности по отношение на инфраструктура, водна инфраструктура.
Аз се радвам, че представителите на ГЕРБ днес поставят въпроса за изграждане на инфраструктура в по-малки населени места. Има потребност навсякъде. Така че тези средства за този рамков период нека да бъдат усвоени – така да работим.
По отношение на отпадъците също до голяма степен имаше уточнение с Европейската комисия. Има ли промяна в рамката? Правилен е подходът, който предложихме. Между другото, трябва даже да благодарим до голяма степен за казуса, който беше обект на внимание за Столична община. Имахме срещи заедно с представители на Столичната община на най-високо ниво в лицето на кмета на Столичната община тогава, ръководството на Министерството на околната среда и водите, управляващи органи, междинни звена, както и консултанти от страна на Столичната община с представители на Европейската комисия. И беше уточнена до голяма степен рамката, включително и финансовата рамка, за изграждане съответно на 23-те системи и съоръжения в интегриран аспект, подход, който се приветства от страна на Европейската комисия.
Надявам се, че всичко това е готово и да се ускори. Приключвам, господин председател. Надявам се, че ще получа отговор съвсем накратко по изложените тези и да си пожелаем успех за реализацията на оперативна програма „Околна среда”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз благодаря за пожеланията. Действително целите ни са общи и те са свързани с националния интерес, тъй като знаете , че ангажиментите за постигане на съответствие със законодателството са свързани с евентуално налагане на санкции.
Що се отнася до скрининга, действително през юни месец са предприети някои действия, заедно с Европейската комисия бяха идентифицирани рискови проекти. Но детайлният скрининг, който доведе до резултатите, които ви представихме, беше иницииран през месец септември. Беше направен подробен преглед на всяко едно проектно предложение, на всеки един проект и договор за безвъзмездно финансиране, разгледан от всички аспекти, както финансов, така и технически и по целесъобразност.
В този смисъл смеем да твърдим, че резултатите, до които доведе този скрининг, в пълна степен подсигуряват ефективното продължаване изпълнението на оперативната програма.
За директното предоставяне на средствата - беше стартирано в началото на миналата година в сектора „Отпадъци”, но не и в сектора „Води”.
Що се отнася до допълнително финансиране, което би могло да се осигури от страна на Европейската комисия, в тази посока действа и правителството с желанието да се отговори на предизвикателствата на финансовата криза и естествено огромните нужди. В това отношение имаме подкрепата на колегите от Генерална дирекция „Околна среда” към Европейската комисия.
Дали и в какъв мащаб би могло да бъде осигурено допълнително финансиране, не бих могла да прогнозирам. Но искам само да подчертая факта, че осигуряването на такова изисква и национален финансов ресурс. Защото знаете, трябва да се спазва принципът на допълняемост на средствата.
Това е в общи линии. Благодаря ви наистина за желанието да подкрепяте нашите усилия.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз имам един съвсем кратък въпрос: решен ли е окончателно въпросът с ДДС по приоритетна ос 1?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ще е решен, когато бъдат въведени промените в Закона за ДДС. Разговори за това са водени с Министерството на финансите и то не само относно сектора „Води” и „Отпадъци”. Бенефициентите, които изпълняват проекти за програмата за развитие на селските райони, също имат подобен проблем. Това е въпрос, който също се обсъжда на регулярните срещи, провеждани в Министерския съвет с Националното сдружение на общините. Ние имаме становище по отношение на третирането на ДДС. Това ще бъде заложено в поканите за проектни предложения. Ние ще отворим покана и ще поканим всички приоритетни агломерации за подадат своите приоритетни предложения.
ДДС ще бъде третирано като недопустим и възстановим разход.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Искам само да ви обърна внимание върху един казус. Не ме възприемайте като адвокат на конкретния случай, но той беше много показателен. Аз впоследствие разбрах за него. Ставаше дума за този прословут проект в Кърджали.
Навремето, когато кандидатстваше общината по ФАР ТГС – това беше един компонент по финансовия меморандум 2005 и там бяха включени над 20 подобни договора, те получиха финансирането, защото това беше точно моментът, когато се одобри оперативна програма „Околна среда”, мисля, че беше през месец ноември 2007 година, точно в този момент те получиха, защото бяха декларирали, че е подготвен проект, с който ще кандидатства по оперативна програма „Околна среда” за канализацията. Тъй като там имаше ограничен бюджет, сега не мога да си спомня числото, но примерно 300 и няколко хиляди евро бяха дадени. И се построи, доколкото имам информация, тази пречиствателна станция.
В момента разбирам, че договорът за канализацията на селото е канцелиран. Но той обезсмисля първото действие. И със сигурност ще станат изискуеми онези пари, защото те пак са европейски, поради факта, че не е изпълнено второто действие.
В такъв случай според мене трябва да се търси някакво оптимално решение, защото иначе се обезсмисля едното действие за финансиране по програма ФАР ТГС, след като второто се канцелира. Аз не знам каква е причината за канцелиране на договора, вероятно имате основание. Но тук трябва да бъдем внимателни, защото така или иначе негативите ще бъдат и за общината, и за страната.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Може би е хубаво, че повдигате въпроса за този случай, който, бих казала, е христоматиен случай. Действително е изградена пречиствателна станция, подпомогната от ФАР ТГС. Доколкото ми е известно, има доста проблеми, свързани с възстановяването и изобщо възможността за възстановяване на средства на общината за реализирания проект. Но конкретният проект, който визирате по оперативна програма „Околна среда”, освен изграждането на канализация, предвижда изграждането на още една пречиствателна станция в едно населено място, което има 380 жители.
„ Смятам, че най-грубата преценка за икономическата ефективност на подобна инвестиция води до заключението, че е твърде вероятно да не е възможно дори да се осигури достатъчно количество отпадна вода, с която да се захранват тези пречиствателни станции. Да не говорим и за стойността на услугата, която трябва да бъде предоставена, и цената, на която населението трябва да заплаща услугите за канализация и третиране на водите.
Другият момент, който искам да засегна. Вие споменахте, че сме прекратили договора. Ние сме влезли в диалог с общината. Имахме среща с кмета на общината, по времето на която изрично заявихме своята позиция, че този проект не може да бъде реализиран и че трябва да бъде прекратен. Но това не означава ,че няма да дадем възможност на общината да направи своя анализ за това дали би било икономически изгодно и ефективно изобщо изграждането на канализационна мрежа и допълнително пречиствателно съоръжение, изхождайки от всички тези аргументи. Първо и преди всичко необосноваността на изграждането на подобни съоръжения в толкова малки населени места и липсата на икономическа ефективност и на целесъобразност на подобни инвестиции.
Това е причината, поради която ние изискахме прекратяването на въпросния проект.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз приветствам решението, което се взе по отношение на кофинансирането и подпомагането на този район за отпадъците от страна на правителството – нещо, което ние не успяхме да постигнем. Признавам го и го казвам директно в прав текст.
Въпросът ми е следният. По отношение на ос 1 общините срещат огромни затруднения. Това, което излиза като една опция, е да се включат и ВиК дружествата. Не знам доколко те ще съумеят да поемат кофинансирането. Не съм оптимист, че изцяло ще могат да поемат тази тежест, защото знаете по отношение на цената на водната услуга къде би се придвижила тя.
Каква е опцията да се използва заемът от 700 млн. евро от Европейската инвестиционна банка? Аз съм правил като министър трикратно предложения. Тогава министър Орешарски, бившият министър на финансите, ни даде тази опция. Аз бих искал да знам каква е опцията да се използват тези средства, защото това буквално ще отпуши и ще отприщи работата по ос 1. Правени ли са опити, има ли шанс да се успее в това отношение? Аз бих се радвал, ако това стане по този начин.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Искамда ви кажа, че ние имаме същите дебати с настоящия министър на финансите. На проведения наскоро Съвет за икономическа политика беше изразена загрижеността и желанието на Министерството на околната среда и водите като управляващ орган по оперативната програма, да се осигури възможността чрез гъвкав механизъм да се използват средства от заемното споразумение, за да се подсигури съфинансиране на големите инвестиционни проекти.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Искам да приветствам решението на Министерството на околната среда и водите за намерението ежемесечно да се провеждат срещи с бенефициентите.
Само ще споделя, че за района, който представлявам, преди около две седмици беше проведена голяма работна среща с изпълнителите на проекта ИСПАС, където бяха очертани параметрите. Беше констатирана ситуацията към момента, а вчера в министерството беше проведена среща широк формат с всички членове на сдружение „Струма” – това са представители на 9 по-малки и два областни града. Там бяха кметовете, там бяха специалистите по конкретната дейност, областен управител, народни представители и бяха поставени конкретни задачи на всички, които имат отношение към това. На 25 май е следващата среща.
Приветствам още веднъж това решение и желая успех в реализацията на бъдещата работа.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имам и аз няколко въпроса. Ще се опитам да са конкретни, а ще ви помоля за кратък отговор.
На предишното изслушване по въпроса за биоразнообразието Вие отбелязахте, че има някои проблеми или пречки, които виждате в ПМС № 121. Сега знам, че се готви такава промяна в това ПМС. Направили ли сте вашите предложения в тази конкретна насока?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, ние обсъждаме на заседанието при министър Дончев и с всички ресорни заместник-министри и ръководители на управляващите органи и излязохме с предложение за промени в ПМС. От страна на управляващия орган бяха предложени няколко промени, които касаят възможността за осигуряване на конкретни бенефициенти – общините и Изпълнителната агенция по околна среда в случая като конкретен бенефициент по тази приоритетна ос, както и промяната чисто формално на възможността на ръководителя на управляващия орган или ръководителя на междинното звено да издават актове. Тъй като в ПМС досега бяха включени заповеди. Те, бидейки директори на дирекции, нямат право да издават заповеди.
Това са промените, след които ще стане възможно инициирането на изпращането на покани за проектни предложения.
СВЕТЛИН ТОНЧЕВ: Също така правят впечатление докладите от извършените одити в сферата на инфраструктурни проекти в сектор „Води”, че основните констатации са свързани с допълнителни нарушения за провеждане на обществените поръчки.
В тази връзка искам да Ви попитам, с оглед ограничаване на допусканите от страна на бенефициентните общини нарушения при възлагането на обществените поръчки следното. Наред с предварителния контрол се прилага засилен текущ и последващ контрол на процедурите за обществени поръчки. Контролът включва участие на ваш експерт в оценителните комисии, доколкото знам, съгласуване на протокол от работа на оценителна комисия и др.
В тази връзка бих искал да Ви запитам следното: какви са установените от вас срокове за осъществяване на този контрол и не забавя ли това твърде дълго процедурите, имайки предвид, че сме вече в доста ограничени срокове?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господин Тончев, аз Ви благодаря за този въпрос. Той ни въвежда в един дебат, който в момента тече. Той касае облекчаване или отпадане на предварителния контрол.
Да, действително при нас се извършва предварителен контрол на всички тръжни процедури. По отношение на участие в оценителните комисии в ранг на наблюдател включваме представители над определените прагове в Закона за обществените поръчки, а също така и това, което споменахте за протокола от оценителната комисия. Но според мене проблемът се корени другаде и ние се опитваме да го таргитираме посредством обученията, които провеждаме с общините.
Доста често грешките, които се допускат, или недостатъците са, бих казала, стандартни, те могат дори да се категоризират. В този смисъл ние уведомяваме бенефициентите за най-често допусканите грешки и се опитваме да ги осведомяваме регулярно, за да могат да успеят да ги предотвратят.
Освен това възнамеряваме да публикуваме на страницата на Министерството на околната среда и водите на оперативната програма типови процедури за провеждане на обществени поръчки за възлагане на договори за строителство, услуги и доставки, така че да улесним отново своите бенефициенти.
Що се отнася до предварителния и последващ контрол, да, действително се получават забавяния, тъй като, както споменах, досега абсолютно всички договори подлежаха на предварителен контрол, включително и малките договори, което дефакто твърде много разтваряше фунията. А все пак колегите, които работят в предварителен контрол, са с ограничени на брой експерти. Последващият контрол, от своя страна, е обвързан с верифицирането на исканията за плащане и той бави този процес. Затова нашите мисли и предложения са в посока на облекчаване на тези процедури. Това е дебат, който тече отново на хоризонтално ниво и ще бъде взето решение, което ще касае всички оперативни програми. Нашето лично мнение е, че, тъй като процентът от финансовите средства по оперативна програма „Околна среда”, голяма част от него – около 80 процента, се заделя за договори за строителство и супервизия. Дефакто там трябва да са насочени усилията ни, като оценяваме риска, който носят тези договори. Останалите договори, бидейки малък процент от финансовия ресурс, биха могли да подлежат на по-облекчени процедури или изобщо да не подлежат на предварителен и последващ контрол, имайки предвид, че дефакто, дори и при извършването на тези контроли на предварителния и последващ контрол възложителят, в нашия случай общините или по-специално кметовете не се освобождават от отговорността за законосъобразност.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Следващият ми въпрос Вие го засегнахте до някаква степен, но все пак искам малко по-конкретен отговор. Допълнителните споразумения към договорите за безвъзмездна помощ налагат корекции на стойността на договора и промяна на обхвата на дейностите. По част от тези договори обаче вече има избран изпълнител на дейностите след проведена обществена поръчка по ЗОБ. Как съобразявате тези допълнителни споразумения със съществуващата забрана по чл.43 от Закона за обществените поръчки за изменение на сключен договор и допускането на промяна само по изключение при строго определени предпоставки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Изрично сме предупредили нашите бенефициенти, че не бива да си позволяват неправомерни и незаконосъобразни действия и не биха могли да променят договори, сключени вече, освен в случаите, които са позволени по закона. Те са евентуално редуциране на цените, както споменах по-рано в случая Руен – при сключен договор се намалява цената в полза на възложителя. В противен случай при сключени договори не бихме могли да наложим каквато ида било промяна. Това би било незаконосъобразно.
Изрично сме предупредили нашите бенефициенти, че не могат да го правят, защото, ако го направят, това би означавало впоследствие финансова корекция.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: И последният ми въпрос е: няма ли да доведе до допълнително оскъпяване на проектите за изграждане на ГПСО ВЛА, включено изискване съгласно новия механизъм за управление на проектите в сектор „Води”, полагането на строителство на пречиствателни станции да се извършва чрез договор за инженеринг в случай, при който в изпълнение на проекти за техническа помощ по приоритетна ос 1 има вече изготвени работни проекти за изграждане на такова съоръжение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Този въпрос отново беше обсъждан на вчерашната среща с общините. Не са много такива случаите. Но в подобни случаи ние сме препоръчали на бенефициентите да сключат изгодните работни проекти като индикативни такива. Тоест ако те са достатъчно качествени, потенциалният кандидат изпълнител би могъл да ги ползва при изготвянето на своята оферта.
А логиката при възлагане на инженеринг ние сме възприели на база на факта, че при изграждането на подобно съоръжение се цели постигане на параметри на изход на пречиствателна станция и това е отговорност на изпълнителя. Как ще го постигне, зависи от начина, по който той ще изпълни ангажиментите си по доставка на съоръженията и т.н.
Другият момент, който се опитваме да засегнем чрез въвеждането на това изискване, е защитата на свободната конкуренция. Тъй като знаете, че в много случаи при разработването на работни проекти за такъв тип съоръжение, където голям компонент от договора съставляват доставки на оборудване, се цитират конкретни доставчици и производители, което не е позволено по Закона за обществените поръчки. Ние искаме да дадем възможност за лоялна конкуренция между производители и доставчици.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева. Бяхте много изчерпателна във всичките си отговори, както и в представянето. Още веднъж поздравления за усилената работа. надявам се Вие и вашият екип да не губите ентусиазма и темповете на работа, с които работите досега.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-22/6.01.2010 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Светлана Маринова – началник отдел в Дирекция „Правна”
Любка Георгиева – държавен експерт в Дирекция „Сигурност на енергоснабдяването”.
Давам думата на госпожа Маринова да ни запознае с така представения законопроект.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Законопроектът предвижда изменение в няколко насоки, както е отразено в доклада.
На първо място, това е по отношение на регулаторния орган и по-конкретно в броя на неговите членове, както и налагащото изменение в мнозинствата.
Втората насока е за отстраняване на различни констатирани
Пропуски в настоящите текстове, включително подобряване на разпоредба за контролни функции на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, като контролните функции трябваше да бъдат извеждани от санкционни разпоредби, а такива липсваха в контролните правомощия. И ние стигахме до абсолютния парадокс да имаме предвидена административнонаказателна санкция, а да нямаме материална разпоредба за право да влезеш и да проверяваш определен обект.
Следващата насока е по отношение на комбинираното производство, като с § 20 от настоящия закон и § 21 се предвиждаше да направим миналата година да важи изкупуването на електрическа енергия от комбинирано производство. След тази дата респективно това задължение отпада.
Ние предлагаме тази дата да бъде ревизирана, да бъде удължен срокът за задължителното изкупуване, като подробно сме изложили мотиви в тази насока.
И една особена разпоредба по чл. 62 и чл. 63б от Закона за енергетиката, която е свързана с отчуждаванията. В чл. 62 се подобрява редакцията и смислово се допълват и съоръженията за третиране на отпадъци, за да могат и те, както останалите централи, да получават без търг или конкурс вещни права за построяването на определените централи и съоръженията. До момента такава разпоредба имаше предвидена само за централите, при което също се изпадаше в някаква неловка ситуация да дадем право на строеж за централа без търг или конкурс, а инвеститора да го пращаме на търг или конкурс за площадката, която всъщност е ясно къде трябва да бъде – става въпрос за площадка за бетониране на отпадъци.
Редакцията на чл. 63б позволява отчуждаванията по искане на концесионер, който е концесионер на енергийни ресурси, от които ще се произвежда електрическа енергия. Тоест създава се едно облекчение в тези случаи, така че ако концесионерът не успее да се договори със собствениците на имоти, които са в концесионната площ, да може да се предприемат стъпки за отчуждаването, като не е необходимо в тази връзка да има подробен устройствен план.
Това е накратко казано. Ако имате въпроси, на разположение сме.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Колеги, имате ли въпроси към вносителите по отношение на Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет? – Няма.
В такъв случай преминаваме към процедура на гласуване. Моля колегите, които подкрепят законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет, да гласуват.
Приема се с пълен консенсус.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА АНТИКРИЗИСНИЯ ПЛАН НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, ПРИЕТ НА 1 ОКТОМВРИ 2009 Г., И ВЪЗЛАГАНЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДА ВНЕСЕ НОВ ПАКЕТ ОТ МЕРКИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА, № 054-02-25/24.03.2010 Г., ВНЕСЕН ОТ АНГЕЛ НАЙДЕНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Заповядайте, господин Михалевски, да представите законопроекта.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Колеги, аз ще бъда изключително кратък. Преди почти месец група народни представители от Коалиция за България внесоха това предложение, което според нас е изключително важно. И мисля, че подобни тези в политическото пространство са внесени и от други парламентарно представени политически сили.
Според мене сега е времето, в което трябва да се разгледа и да се диагностицира като отчет какво се случи с антикризисния пакет, който беше анонсиран и приет от правителството на 1 октомври миналата година. Това е изключително важно от гледна точка на резултатите от изпълнението на бюджет 2010 за първите три месеца. Сега е времето и след широкия диалог, който проведе българското правителство с работодателите и синдикатите и се анонсира нов пакет от мерки, това да стане в пленарната зала, където да може всички политически сили да изразят своето отношение и най-вече в един разумен дебат да се постигне това, което е необходимо.
Разбирам, че това не може да няма и политически нюанс. Но в крайна сметка нашето задължение като народни представители е да минимизираме риска в последващите месеци наново да се налага нов пакет, което вече ще дебалансира в значителна степен изпълнението на бюджет 2010. А това е много реалистично от гледна точка на резултатите, които имаме за първите три месеца и от пакета, който е анонсиран в публичното пространство до момента. Ние считаме, че той не е достатъчен, няма да бъде досдтатъчно ефективен, няма да донесе това,което е необходимо, още повече, че неговата фиксация само като бюджета като цел е недостатъчна, изтървавайки основния таргет – българската икономика.
С това ще завърша. Това е нашето предложение. Разбира се, ние не сме основна комисия, но все пак становището е разпределено във всички комисии.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Колеги, имате думата за отношение.
АСЕН АГОВ: Аз не знам каква е причината да бъде разпределен този проект за решение в тази комисия.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Във всички комисии е разпределен.
АСЕН АГОВ: Ние едва ли можем да представим експертиза в тази комисия от европейска гледна точка на това, което ни се предлага.
Разбира се, част от аргументацията на вносителите е напълно оправдана. Но аз си задавам въпроса какво ние бихме могли да допринесем, отхвърляйки или приемайки това решение. с какво можем да допринесем? Абсолютно нищо не можем да допринесем.
Затова аз лично ще се въздържа изобщо от отношение към този въпрос. Ако комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по бюджет и финанси се произнесат по тези мерки, тогава струва ми се това ще определи и хода на дебатите вътре в пленарната зала. Там е важно гласуването. Тук аз лично имам много сериозни съмнения за ползата от нашето гласуване.
Затова аз ще се въздържа категорично да участвам в гласуването и обсъждането в нашата комисия на този проект.
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Аз също бих искал да взема сега отношение. Смятам, че до известна степен забележката на господин Агов е правилна. Доста неуместно е в дадения случай ние да разглеждаме този проект за решение.
Що се отнася до антикризисните мерки, които са били приети от правителството през месец октомври. Както вие знаете, всяка антикризисна мярка се базира на прогнозиране на кризата и на ресурсите, с които разполага страната за реакция на тази криза. Кризата през октомври така изглеждаше, по друг начин тя изглеждаше по-късно. Правителството смяташе, че има един потенциал и ресурс да реагира на тази криза. Естествено се оказа, че много от този потенциал е само на хартия, всъщност такъв реален потенциал няма вследствие на редица фактори. Така че доколко са изпълнени или не тези мерки, не е толкова в дадения случай важно.
По-важното е, че правителството взе една съществена и според мене вярна посока, създавайки една атмосфера на диалогизъм с работодателите и със синдикатите, за да реши мерки, които да бъдат консенсусни за цялото наше общество - и за работодатели, и за работници, и за правителството като цяло. Така че тези мерки биха могли да се разглеждат, но това би могло да стане в бъдеще. Засега така или иначе те стоят само на етап разглеждане в Тристранната комисия, не са внесени от Министерския съвет за разглеждане в Народното събрание. Така че бихме могли да изчакаме и когато тези мерки дойдат при нас, тогава да вземем съответно отношение.
Поради тази причина аз ще гласувам против разглеждането на тези мерки и против становището, което се предлага от вносителите.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Колеги, аз съм съгласен с вас, че може би Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове не е най-подходящото място. но не ние сме разпределили този материал във всички комисии. Това го е направила председателката на Народното събрание и може би там трябва да се търси мотивацията.
Все пак Народното събрание е най-висшият орган по Конституция. И според мене не е сериозно ние да чакаме Министерският съвет да ги внесе. Още повече, много хубаво е, че се води диалог със синдикатите и работодателите, но в крайна сметка отговорността за законодателните решения и резултатите от тяхното прилагане носи Народното събрание.
Дори аз бих апелирал към вас като представители на най-голямата управляваща сила. Поставете вие въпроса да бъдат представени час по-скоро тези мерки. Защото нашата оценка – а тя не е само наша, тя е на експерти, както казах, и от други политически сили, е, че анонсираният пакет вследствие на разговорите между синдикати и работодатели в никакъв случай не е успокоителен от гледна точка на резултатите. А Вие самият току-що заявихте, колега, че различни са били очакванията, различен е бил потенциалът. Ние не сме застраховани от подобна грешка и в момента. Но за съжаление загубата на време или пропуснатото време има конкретен фискален ефект и то е най-малкото в един основен периметър – намаляване на фискалния резерв, което виждаме. Ние нямаме безкрайното време и безкрайните възможности да продължаваме така. И това е казано в най-добронамерен смисъл.
Така че според мене това е и смисълът на анонса. Ние не претендираме за задължителност на авторското право, но претендираме за това да бъде представено в Народното събрание, където всички политически сили според своята компетенция и позиция да могат да вземат отношение и резултатът да бъде такъв, какъвто ще бъде най-полезен за страната.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Тъй като вече някои предложения за промени в законодателството са в ход, свързани с антикризисните мерки, и от друга страна, липсата на желание у управляващото мнозинство, което се чувства достатъчно силната страна, да иска да дебатира с опозицията тези мерки, това лично мене ме кара да предусещам, че това нещо няма да се случи, тъй като и времето понапредна. Мисля, че ако имаше такава воля, тя по-рано би била изразена и би била потърсена експертизата на опозицията като принос към мерки.
В тази връзка аз принципно подкрепям една такава идея, но не виждам, че реално би могла да се случи вече към днешна дата. Принципно подкрепям, но има, разбира се, и аргументи за въздържане.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Колеги, действително нашата комисия е специфична и по отношение на предложението на господин Найденов и група депутати едва ли можем да бъдем много конкретни като тематика на комисията. Обаче аз, доколкото гледах предложението, за себе си ми се струва, че се иска да се предизвика един политически дебат по отношение не само на октомврийските и на новите мерки, които предлага правителството.
Тук искам да кажа, че аз за себе си не разбирам, съжалявам, ако не съм достатъчно ясен, какъв е проблемът, след като могат да бъдат разглеждани по принцип като нещо общо. Те ще бъдат входени в парламента. Но поради това, че една голяма част ще изискват и промяна в нормативната уредба, те ще бъдат гледани много подробно, всяка сама за себе си. В цялост вие искате един политически дебат, затова искате да се гледа това предложение.
По отношение на експертизата на опозицията аз имам малко по-особено мнение. Защото и октомврийските, и мартенско-априлските мерки, които предлага правителството, аз мисля, без да съм адвокат да тълкувам това, което господин Минчев каза, но те са адекватни към настоящия момент. Защото знаехме едно през месец октомври, друго знаем сега през месец април за състоянието на държавата. Това, от една страна.
От друга страна, регулаторът на правителството не са опозиционните сили в парламента. Регулаторът са бизнесът и синдикатите. С тях се води дебатът и то на много широка основа. За мене специално също е необяснимо защо тогава, когато не е имало дебат, се казва, че държавата управлява добре, а тогава, когато има дебат, предлагат се някакви идеи, след това те се дебатират на много широка основа, изкристализира нещо, което е приемливо за партньорите в социалния диалог, предлага се като политическо решение от правителството и ще влезе в парламента, тогава се казва, че правителството не знае какво иска. Малко странна е реакцията.
Освен това специално по нашата тематика вие не би трябвало да можете да отречете с факти това, че мерките, които правителството предприема не само като кризисни и антикризисни, няма значение как ще ги наречем, а и по принцип в своята дейност, получават едно много широко подкрепление, едно много широко одобрение от европейските партньори. Това е във всички линии. И ние виждаме един реален напредък и по транспорт, и по околна среда, и по развитие на човешките ресурси, и т.н.
Така че сега да приемем да дебатираме нещо, което на практика няма да спомогне с нищо на правителството, аз специално не виждам някакво основание.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Аз ще изкажа лично мнение. Мисля, че предложението на господин Михалевски съдържа рационално звено в себе си, в смисъл, че наистина не е наложително дебатът да бъде ускорен, ако мога така да кажа, действията на правителството да предизвикат и законодателните стъпки, и оттам нататък вече гледането на всички мерки. В това нещо има резон. Разбира се, всичко е в рамките и на технологичното време. Аз мисля, че правителството умишлено не бави пакета от мерки. Но бихме могли на едно следващо заседание, когато нещата са по-ясни, тази точка да бъде разгледана.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Вижте, колеги, аз ще се опитам изцяло, доколкото мога, да се отдалеча от политическото говорене. Имаме реален проблем, дори само да го пречупим през нашата гледна точка.
В бюджета за тази година имаше планирани около 1 млрд. 800 мил. лв. да се разплатят по европейските програми. За първите три месеца – това са официалните резултати от сайта на Министерството на финансите – са разплатени около 9 процента от тях. Тоест изтекло е 25 процента от времето, а са разпратени 9 процента. Между другото, причината за това не е само забавянето по различни причини, а това е невъзможността държавата да генерира кофинансираща вноска по тези плащания.
Тревогата, която стои – тук не говоря нашата тревога, а общата тревога, - че времето изтича и някак си липсата на готовност да разглеждаме в пакет нещата и реално да направим диагностика къде е проблемът, ще ни доведе до по-тежки решения във втората половина на годината.
Аз тук не искам да влизам в дебат. Но примерно това, което е за договорите. Извинявайте, припомнете си, върнете се малко в годините назад, за да видите. Правителството на ОДС имаше една допълнителна инвестиционна програма, приета в края на мандата си, което между другото свърши много полезна работа. НДСВ също завари страната с много неразплатени разходи, което е съпоставими. Ако призчислим през днешните числа, тя беше тогава за 300-350 млн. лв. Това означава над 1 млрд. и 200 млн.
Какво направи тогава правителството на НДСВ? Имаше шумотевица първите два-три месеца, писаха някаква „бяла книга”, но спряха. Аз не казвам да не се проверява. Но спряха да говорят политическо и тръгнаха към реформи в сферата на стандартите за училищата, стандарти за социалните услуги. Това е полезното. Към това искам да ви насоча. В момента се вадят едни фактори за общественото пространство, които не са истини. Това замъглява общественото пространство. Но това няма да ни спаси от тежестта на решенията в следващите месеци, просто защото математиката си е математика, числата са си числа, икономиката си е икономика. Тя ще ни постави пред този въпрос.
Ето, давам ви дори формулата – вие активирайте това нещо. вие поискайте от правителството. Защото ще минат няколко седмици, ще минат няколко месеца е през есента като се изправим пред тежките решения, не знам как ще си говорим. Тук не е въпросът за политическо говорене или надговаряне. Тук е въпросът да вземем правилните и най-вече навременни решения.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Господин Микев, Вие поддържате ли си предложението за отлагане на точката?
ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Оттеглям го.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Хрумна ми, че ако един такъв дебат се състои, разбира се, експертен, това би подпомогнал процеса и в комисиите, в които са внесени предложенията. Защото в момента в комисиите всяко едно предложение поотделно за промяна, свързано с предложените мерки, ще бъде пак дебатирано, но малко на парче в пленарната зала. Докато ако се беше постигнал по-широк консенсус на едно такова обсъждане, мисля, че и в комисиите, и в залата всичките тези предложения, около които има консенсус, биха минали по-бързо и би се мобилизирало вниманието и на обществото, и на тези части от обществото, които не подкрепят управляващите, а подкрепят опозицията.
Разбира се, проектът е малко политически формулиран и оттам може би идва реакцията. Това е моят коментар.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Като реплика на господин Исмаилов.
Аз съжалявам наистина, не исках да цитирам тук изрази, които са вмъкнати в предложението на господин Найденов и групата депутати. Но става въпрос за друго. Една голяма част от тези 60 мерки, които господин Дянков изложи в парламента и които ще бъдат разглеждани в парламента, нямат месечно или краткосрочно действие. Те ще влияят доста дълго време в икономическия и въобще в общия живот на страната.
Така че ако ние дебатираме преди да знаем конкретиката и да ги диференцираме в различните области, ще изпаднем тогава в другата крайност – да гледаме нещо, което все още не е представено подробно пред нас.
И второ, да взимаме политически решения по места, които няма да имат краткосрочен характер на действие.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Колеги, прави сте по принцип. Но ето, аз днес видях един от подготвяните закони – за данък „лукс” върху сградите над 300 хил. лв. Знаете ли какъв е ефектът върху бюджета само от тази мярка? В най-добрия случай 10 млн. лв., при положение, че 100 процента от задължените лица си изпълнят ангажимента. Разбирате ли? Аз не възразявам, сигурно имат смисъл някои неща. въпросът е в цялост да ги видим дали са достатъчни, дали са постижими. Защото един от проблемите в момента на приходните агенции е, че не могат да изпълнят събираемостта.
Няма да влизам във въпроса за ефекта от цигарите. Ние коментирахме миналата година, че ще вдигнем страшно стръвта за контрабандата. И господин Танов призна, че е факт.
За това става дума. Но да не влизам повече в дебат. Аз мисля, че казах каквото е необходимо.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение? – Няма.
Колеги, преминаваме към процедура на гласуване. Моля, колегите, които подкрепят проекта за решение на Народното събрание относно изпълнението на антикризисния план от правителството, внесен от Ангел Найденов и група народни представители, да гласуват.
Гласували: за 3, против 8, въздържал се 1.
Не се приема.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

(Светлин Танчев)