П Р О Т О К О Л

№ 30

На 28 април 2010 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на Становище по Законопроект № 054-01-35 от 21.04.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, внесен от Стоян Мавродиев и група народни представители.
Съвносител: Диан Червенкондев.
2. Изслушване на актуална информация от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.”, Програмите за териториално сътрудничество 2007-2013 г. и Програма ИСПА.
3. Среща с Делегация на Комисията по европейските въпроси на Парламента на Косово.
4. Разни.

На заседанието присъстваха:
По т. 1 от Министерството на финансите :
Елена Петрова – държавен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари”, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”;
Меглена Христова – главен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари”, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”.
По т. 2 от Министерството на регионалното развитие и благоустройството:
Лиляна Павлова – заместник-министър;
Деница Николова – директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие”;
Кирил Гератлиев – директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество”;
Мариана Куюмджиева – заместваща директора на Дирекция „Европейски инфраструктурни обекти”.

Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Светлин Танчев.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, предлагам да започваме нашата работа. Ще ви прочета дневния ред, за да го гласуваме и минаваме напред:
1. Обсъждане и приемане на Становище по Законопроект № 054-01-35 от 21.04.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, внесен от Стоян Мавродиев и група народни представители.
2. Изслушване на актуална информация от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.”, Програмите за териториално сътрудничество 2007-2013 г. и Програма ИСПА.
3. Среща с Делегация на Комисията по европейските въпроси на Парламента на Косово.
4. Разни.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ни ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 054-01-35 ОТ 21 АПРИЛ 2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, внесен от Стоян Мавродиев и група народни представители.
При нас днес тук присъстват от Министерството на финансите г-жа Елена Петрова – държавен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари”, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, и г-н Червенкондев, който е от вносителите.
Давам думата на г-н Червенкондев да ни запознае накратко с така предложения законопроект и неговите мотиви.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уважаеми колеги, бих искал да ви запозная с мотивите към този законопроект, към Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор.
Комисията по финансов надзор е създадена на 1 март 2003 г. със Закона за Комисията по финансов надзор. Тя е специализиран държавен орган, независим от изпълнителната власт за регулиране и контрол на финансовата система, като съсредоточава надзорните функции в три сектора, извънбанковите – това са ценните книжа, застраховане и осигуряване.
През 2003 г. обединението обхваща само небанковия сектор, а банковият надзор естествено си остана да функционира в състава на Българската народна банка. От създаването си досега заложените цели на комисията са изпълнени частично, като при настоящия състав дори този напредък бележи отрицателни аспекти. Не се осигурява диктатен надзор върху небанковия финансов сектор.
Предлаганите промени са свързани с необходимостта от съществено реализиране на настоящата регулаторна политика и подобрение в дейността на комисията за финансов надзор. Ситуацията на фрагментиране и неадекватен надзор в небанковия финансов сектор в условията на финансова криза, повишени рискове за финансовите пазари и т.нар. трансграничен верижен ефект и силен спад на доверието във финансовите институции представлява потенциална опасност стабилността на системата и за защита правата и интересите на гражданите.
Комплексната инициатива на Европейския съюз от 2009 г. за преструктуриране и засилване капацитета и компетентността на финансовия надзор, за да може да води успешна надзорна политика в рамките на Съюза, налага да бъдат преосмислени както съществуващото неформално разделение между трите сектора на Комисията по финансов надзор – това са ценните книжа, застраховане и осигуряване, така и липсата на достатъчна координация на банковия и небанковия финансов сектор.
Наложително е провеждане на действена и ефективна интеграция и хармонизиране на регулациите и практиките както между трите управления в КФН, така и между банковия и небанковия сектор, с цел изграждане и поддържане на финансова стабилност и ефективно развитие на финансовите пазари.
С настоящия законопроект се предлагат изменения в няколко основни сфери, състав и функции на комисията, статут и правомощия на Съвета за финансова стабилност, координация и сътрудничество между регулаторните органи, защита на потребителите на финансови услуги, както и изменения, свързани с европейските регулации.
Първата група изменения касаят структурата и функциите на Комисията по финансов надзор. В нашия законопроект за ЗИТ предвижда се комисията да се състои от 5 членове, а мандатът да бъде намален на 5 години, като положението й е в изпълнение на Решение № 870 на Министерския съвет от 10 ноември 2009 г. за оптимизиране на състава и мандата на независимите регулаторни органи.
Промяната е продиктувана както и от необходимостта за намаляване на разходите и облекчаване на държавния бюджет в условията на икономическа и финансова криза, така и с оглед анализа на законовите функции, правомощия и практика на комисията до момента.
Понастоящем комисията има председател, трима заместник-председатели, ръководещи трите управления: инвестиционна дейност, застраховане и осигуряване и други трима членове. Последните нямат специфични ресори и отговорности, а само заместват заместник-председателите и разглеждат жалби срещу техни актове.
Поради изложените мотиви се предлага запазване на сегашните ресори на заместник-председателите и на функциите на председателя, като намаляването на състава ще засегне само другите членове, без конкретни ресори.
Същевременно на четвъртия член на комисията се възлагат и нови конкретни функции в две изключително важни направления. Предвижда се той да съдейства за ефективна и действена защита на интересите на потребителите, на финансови услуги и да подпомагат дейността на комисията във връзка с анализа на състоянието, тенденциите и стабилността на финансовите пазари, както и доидентифициране и управление на системните рискове.
Запазва се механизмът на конституиране на комисията посредством избор от Народното събрание, но за да се избегне в бъдеще възможността за предсрочна промяна или за вакуум в надзора, както това беше направено в редица регулаторни органи от предишното правителство, се предлага изборът на нови членове да се осъществява не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандатите на действащите.
Завишават се изискванията към лицата, които могат да бъдат избирани за членове на комисията, с цел независимост и безпристрастност да се предлагат членове на комисиите, а и нейни служители да не могат да притежават право на глас в общите събрания или участие в капитала на поднадзорно лице.
В Преходните и заключителни разпоредби се предвижда Народното събрание да избере нов състав на комисията с нов петгодишен мандат, в срок от две седмици след влизане на закона в сила.
В Закона за изменение и допълнение предлагаме много по-особени функции на четвъртия член на комисията. Той по-конкретно ще има и функции да разглежда жалби на граждани и организации срещу действие или бездействие на поднадзорните лица, като същите ще се разглеждат координирано заедно с ресорния заместник-председател. Жалбите следва да бъдат анализирани и при констатирани некоректни практики, неблагоприятни тенденции и рискове да се предлагат конкретни мерки, а не само да се отчита броят на получените жалби, както беше досега.
С последните изменения на законите в областта на финансовите пазари се въведоха изисквания на европейското законодателство за оценка на репутацията на лицата, придобиващи значително участие във финансовите институции. Тези изменения обаче касаят само случаи на бъдещи придобивания и не обхващат проверка на заварени поднадзорни лица. На практика към момента съществуват множество пазарни участъци във финансовия сектор, които управляват чужди активи и по отношение на които де факто не е възможно идентифициране на действителните собственици.
Липсата на обществено достъпна информация относно лицата, които стоят зад финансовите институции, създава потенциални рискове и възпрепятства правото на гражданите да изберат институцията, на която да се доверят да управлява техните средства.
Предвид гореизложеното в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Комисията по финансов надзор се предлага в тримесечен срок от влизането в сила на закона заварените поднадзорни лица да предоставят на комисията информация относно действителните им собственици, а комисията, от своя страна, да направи тази информация публична. Комисията ще има и възможност да наложи съществуващите и в момента съответни нормативни актове, принудителни административни мерки спрямо поднадзорните лица, които ни предоставят тази информация.
Що се касае до всички нови лицензионни производства, със съответните изменения на секторните закони се въвежда изискване към лицата, които желаят да получат лиценз, да разкрият действителните собственици на онези техни акционери, които притежават квалифицирано участие 10 и над 10 на сто от правото на глас в общото събрание.
Предложените промени са аналогични на предвидените правомощия на БНБ и изискванията към заявителите и разписани в Закона за кредитната институция и Наредба № 2 на БНБ за лицензите. Одобрени са и разрешенията, издавани от БНБ по Закона за кредитните институции.
Също така по аналогия на правомощията на управление „Банков надзор” на БНБ и в съответствие с Директива 2007/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г., се доразвива задължението на надзорния орган при лицензионното производство, както и при последващо придобиване на квалифицирано участие, да провери доколко заявителят е подходящ и надежден, с оглед на неговата репутация, опит и финансова стабилност.
За успешното функциониране на надзора на финансовия сектор, банков и небанков, от ключово значение е отличното сътрудничество между Комисията по финансов надзор и БНБ, както и между Комисията по финансов надзор и останалите държавни институции с отношение към финансовите пазари, включително на национално и европейско ниво.
Със законопроекта се предлага промяна на статута и функциите на Консултативния съвет по финансова стабилност, създаден през 2003 г., който досега не работеше ефективно, като тази констатация е валидна най-вече през последните няколко години.
С предложените изменения Съветът става постоянно действащ орган и се разширяват значително неговите функции и цели. Съветът следва не само да гарантира регулярния обмен на информация между институциите и да съгласува регулаторните практики, но и да координира политиката за осигуряване на устойчиво развитие на икономиката и финансовата система на страната. Постоянни членове на Съвета ще бъдат министърът на финансите, управителят на БНБ и председателят на Комисията по финансов надзор.
По покана на Съвета в работата му могат да участват и:
- съответните подуправители на БНБ;
- членове на Комисията по финансов надзор и министри;
- председателите на парламентарните комисии по бюджет и финанси и икономическата политика, синдикати и други външни органи.
Въз основа на данните и анализите на трите институции Съветът следва да извършва регулярна оценка за състоянието на финансовата система и икономиката на страната и най-вече да наблюдава системните рискове и тенденциите на регионалните и международни пазари, с оглед поддържане на финансовата стабилност и устойчивото икономическо развитие и да предлага съответните мерки и политики.
Също така в предложения законопроект предвиждаме изменение относно тарифата за таксите и събирания от Комисията по финансов надзор. Към момента размерът на таксите е определен в приложение към закона и така всяка промяна на таксите е обвързана с изменение на закона. По аналогия на другите регулаторни органи се предлага първоначалните и годишни такси, които ще се заплащат от контролираните лица, да се регламентират в тарифа на Министерския съвет, приета по предложение на комисията.
Компетентен орган по приложение на Регламент ЕО № 1060 от 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг. Предложени са изменения, с които се определя Комисията по финансов надзор и нейния заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”. За компетентни органи по прилагането на Регламент 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември относно агенциите за кредитен рейтинг. Посоченият нормативен акт е с пряко приложение и следователно не трябва да се въвежда в българското законодателство, като България има задължение единствено да посочи компетентния орган, което правим с този законопроект, който се прилага, като се предвидят съответните административни санкции в случай на установени нарушения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Предложено е и допълнение, произтичащо от идентифицирани проблеми във връзка с успешното реализиране на правомощията на комисията по отношение на Закона за дружества със специална инвестиционна цел и Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Благодаря ви.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли въпроси?
АСЕН АГОВ: Аз бях с много лоша репутация в очите на някои и си мисля има ли критерий за репутация. А в собствените си очи бях с много добра репутация. Шегувам се така, защото за репутацията има ли някакъв списък от критерии. Примерно да не е убивал жена си този, примерно, да не е откраднал от другарчето си в училище и така нататък.
Под тази шеговита форма обаче задавам много сериозен въпрос: как се определя добрата репутация?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това по принцип наистина е изключително субективен въпрос. Каква е целта с предложените промени. Наистина ние искаме да знаем все пак кой стои зад конкретното дружество. Това е много важно по принцип и да се стигне както и в банките до действителния собственик.
Тоест ние трябва да избегнем офшорните компании, да знаем и съответно дали произходът на капиталите е адекватен и съответства на собственика, дали произходът на парите, които участват в капитала, вече несубективно казано, не противоречи на Закона за мерките за изпиране на пари и финансиране на тероризма и най-вече по този начин може да се следят да няма някакво картелиране на пазара. Да се знаят кои са действителните собственици, кои участват в конкретните дружества.
Що се отнася до морални и някакви други качества, вече самата Комисия за финансов надзор по тяхно съображение може да прецени дали да даде лиценза или не. Трудно може да се каже кой е добър и кой не е. Но това са принципите да се знае все пак кой е. Оттам насетне вече ще го оценява комисията.
АСЕН АГОВ: Не смятате ли, че поставяйки на дискрецията на комисията и нейните членове да определят в крайна сметка дали дават лиценз или не, въз основа на аргумента за репутация, генерираме среда за корупция?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ако погледнем конкретно и Във вашите разсъждения, да, когато не е определено що е репутация, наистина сте прав и може тези текстове конкретно да бъдат поизчистени, само да се види произходът на парите и идентификация на капитала, който стои, макар че тези текстове са записани и в Наредба № 2 на БНБ. Те са адекватни. Просто са приложени към небанковия финансов надзор.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Може между първо и второ четене да вкараме някакво определение, наистина да не е чак толкова субективно.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз просто искам да допълня господин Агов, който зададе няколко въпроса с риторичен характер до голяма степен. Бих посъветвал да не правим толкова плътна аналогия между играчите на капиталовия пазар и банкерите при регулирането на банковия сектор. Между двата сектора има много голяма разлика и ако ние подведем капиталовия пазар на същите правила, на които работи банковия сектор, смятайте, че е по-добре да го закрием. Само това бих искал да кажа.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Така или иначе финансовите пазари, било то банкови или небанкови, приблизително би следвало да отговарят на идентични критерии. В много страни и регулаторните органи са едни и същи, така че те регулират по един и същи начин тези пазари, със забележките, че си имат своя специфика. Но мисля, че затова си има и заместник-председатели с конкретни ресори, които съответно си има допълнителни нормативни документи, които регламентират конкретните финансови сегменти на небанковия финансов пазар.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви още веднъж, господин Червенкондев.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Според нас това решение, което цитирахте на Министерския съвет за оптимизиране състава и мандатите на независимите органи, с това се получава повече зависимост на тези органи от сегашната власт.
Има много функции, има критики, разбира се, към дейността на настоящото управление, но не мисля, че точно пък в момента със съкращения специално на този орган той ще стане по-ефективен и по-полезен. Могат да бъдат предприети други мерки, но явно това е волята и нека да видим какво ще стане.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: С други думи Вие принципно подкрепяте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Не, не го подкрепяме, но ще наблюдаваме отстрани какъв ще е резултатът.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли други изказвания и въпроси? – Няма.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор.
Гласували: за – 7, против – 4, въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ 2007-2013 Г.”, ПРОГРАМИТЕ ЗА ТЕРИТОРИАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО 2007-2013 Г. И ПРОГРАМА ИСПА.
По тази точка сме поканили да присъстват:
от Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Лиляна Павлова – зам.-министър;
Деница Николова – директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие”;
Кирил Гератлиев – директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество”
Мариана Куюмджиева – заместваща директора на Дирекция „Европейски инфраструктурни обекти”.
Думата има г-жа Лиляна Павлова, за да ни запознае накратко с програмата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ние представихме на вашето внимание изключително детайлни доклади и информация по отношение на трите направления от европейски фондове, които управлява министерството, а именно Оперативна програма „Регионално развитие”, трите програми за трансгранично сътрудничество по външни граници, а именно България-Сърбия, България-Македония и България-Турция; програмите по вътрешни граници с Румъния и Гърция и останалите многонационални и транснационални програми, които министерството управлява – общо 11, както и по отношение на ИСПА.
Аз съвсем накратко ще представя най-актуалната информация по всяко едно от тези три основни направления.
Ще започна с Оперативна програма „Регионално развитие”, която бих казала, че е вече в доста напреднала фаза. Програмата за периода 2007-2013 г. Е с общ бюджет над 3 млрд. 121 млн. лв. Към днешна дата добрата новина е, че особено с това, което предстои през следващите няколко дни, а именно утре и в петък предстоят сключване на новите договори, тези проекти са вече одобрени за финансиране.
Общата стойност на договорираните средства е над 1 млрд. 252 млн., с което достигаме почти 40% от оперативната програма. От тази гледна точка нашата оперативна програма определено успя не само да повиши темпа на договаряне, но наистина да постигнем в третата година от управлението на тези фондове един доста добър темп на договаряне.
По отношение на разплащанията към днешна дата бих казала, че имаме значително увеличение на темпа и на ръста на плащанията по програмата, като към днешна дата дори в допълнение към това, което имате като информация във вашите материали, а то е че има разплатени над 123 млн. лв., днес разплатихме почти още 5, така че наистина разплащанията са над 128 млн. лв. към днешна дата. Това представлява над 4% от стойността на програмата или над 10%.
Имаше поставен въпрос във вашето запитване към нас за днешното изслушване какви са мерките и как сме успели да предвидим действия по отношение на ускоряване темпа на плащанията. Бих казала че сме ускорили темпа с 80% за изминалите пет месеца – от октомври до днешна дата. Успяхме да увеличим разплащанията с 80%, което означава че мерките, които сме предприели по отношение най-вече опростяване на процедурите и бюрократизация на процесите дават резултат, има ефект. Оттук нататък наистина обаче предстои този над 1 млрд. 250 млн. лв. все така с този темп да успяваме да ги разплащаме.
За целта това, което въведохме още от 15 април като една нова вълна в този процес на оптимизация на процедурите, е още едно опростяване и още една оптимизация на процедурите, разбира се, не за сметка на контролите, в никакъв случай, а по-скоро от гледна точка на облекчаване на бюрократизацията, облекчаване на излишния брой документация, който се изисква, на излишните изисквания, като, да кажем, проверка на място за всяко едно искане за плащане, което по никакъв начин не дава добавена стойност по отношение на допустимостта на разходите и тяхната законосъобразност и целесъобразност.
Така че от тази гледна точка минахме към променения режим на работа, без да намаляваме контролите, но да съкратим сроковете и да опростим процедурите. Това е публикувано на нашия сайт от 15 април и е в сила. Надявам се тази мярка, която е много съществена по отношение на опростяването на процедурите да подпомогне по-бързото и по-лесно усвояване на средствата.
Както знаете, обсъжда се и една допълнителна антикризисна мярка – увеличаването на авансите. В момента изчакваме и калкулациите, и изчисленията на колегите от Министерството на финансите относно възможностите бюджетът да покрие тези увеличени аванси до 35-40%, тогава, когато говорим за бенефициенти и общини. Ако и това стане факт – това е още една стъпка в посока на увеличения.
В момента авансът е 10 или 20% в зависимост от бенефициента. По предложение на Националното сдружение на общините този аванс да не бъде 20, а да бъде 35 или 40%. Но тъй като не по всички програми има достатъчно наличен авансов ресурс в самата Европейска комисия, там където няма, ще трябва бюджетът да авансира. От тази гледна точка колегите от Министерството на финансите трябва да изчислят какви са възможностите на бюджета. (Реплики от залата.)
Това ще се компенсира, разбира се, като тези средства се възстановят от Европейската комисия. Бих казала, че по отношение на нашата оперативна програма ние имаме получен аванс от Европейската комисия. По нашата оперативна програма сме изплатили 120 млн. лв. Мисля, че нямаме проблем от гледна точка на кешов ресурс, с който да разполагаме като оборотни средства, да отпуснат по-големи аванси на колегите от общините, най-вече, които са в най-затруднено положение. А и нашата оперативна програма все пак е насочена към общините като ключов бенефициент.
Това е по отношение на изпълнението на одобрените проекти. Както вече казах стойността на този 1 млрд. 250 млн. .... (Реплики от залата.)
Не мога да се ангажирам с това. Министър Дончев като министър в управление на наследството от еврофондове е изискал тази информация, тя ще бъде обсъдена на седмичните оперативки с него. Той тази седмица е в Брюксел, така че следващата седмица се надявам да имаме яснота за тези възможности. Но не мога да поема ангажимент като дата.
Да допълня: договорите, които предстои да сключим – утре ще сключим новите 264 млн. лв. договори с Агенция „Пътна инфраструктура” за рехабилитация на втората група проекти за рехабилитация на пътни отсечки втори и трети клас пътища. А в петък ще излезе и решението за финансиране на държавни университети и мерки за енергийна ефективност по проектите за тях на стойност 38 млн. лв. Това са най-горещите теми, най-последното развитие като сключване на договори.
В момента имаме текуща оценка на проекти за финансиране на проекти и предложения на общини за градска среда, което предстои да приключи на 16 май. Също така очакваме преки предложения от общините за финансиране на проекти за туристически атракции на стойност 82 млн. лв., като крайният срок е 1 юни.
Оттук нататък до края на годината предстои да обявим 12 схеми за финансиране, като актуализираме и индиктивната си програма и увеличаваме схемите, които предвиждаме да финансираме. Най-общо казано ще осъществяваме схемата за туристически атракции в размер на 193 млн. лв. в края на м. юли.
Обявихме държавните болници – финансиране на оборудване за държавните болници. През лятото на тази година ще отворим схемата за финансиране и на общинските болници.
Има схема за наводнения на територията на общините в цялата страна. Имаме отворена покана за кандидатстване за образователна инфраструктура, училища и детски градини на територията на всички общини в страната, както и други по-малки мерки, които са с по-малък бюджет.
Това са ключовите, които имаме обявени и предвидени. Така че това е най-общото по оперативната програма. Ако искате сега да отговарям на въпросите.
АСЕН АГОВ: Говори се за 1 млрд. лв. допълнително за пътната мрежа – първокласната и второкласната. В момента се говори дали не може да получим от Брюксел още 1 млрд. лв., за да напълним дупките, както е по жаргон.
Ако е така, има ли капацитет вашето министерство да се справи с разпределението на тези 1 млрд. 200 млн. лв., които остават като остатък по оперативната програма до 2013 г.,като се дадат допълнително още 1 милиард?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Преди да отговоря в конкретика на въпроса, трябва да внесем три разяснения. Не става въпрос за милиард допълнителни средства. Става въпрос от наличния ресурс от над 7 милиарда, които ние имаме по всички оперативни програми, всичко това, което е потенциално рисково или почти невъзможно да бъде усвоено в рамките на този период, да бъде пренасочено за готови проекти за рехабилитация. Това е първото уточнение.
Второто уточнение - това може да стане само ако Европейската комисия ни разреши промяна в така наречената Национална стратегическа референтна рамка, в която е определено какъв е финансовият пакет за България спрямо конкретни индикатори. От тази гледна точка говорим за капацитет, самата рехабилитация – тук не става въпрос за попълване на дупки в никакъв случай.
В Оперативна програма „Транспорт” има предвидени средства по приоритетна ос 1 за ремонт – рехабилитация на автомагистрали и първи и втори клас пътища, които се намират по протежение на трансевропейските коридори. А в нашата Оперативна програма „Регионално развитие” е предвидено финансиране на рехабилитация на пътни отсечки втори и трети клас пътища извън трансевропейските коридори. Тук става въпрос наистина да увеличим наличните бюджети в рамките на тези две оперативни програми със средства, които са подложени на риск и няма да бъдат усвоени по други мерки и да се увеличи броят на проектите.
Аз бих казала че тук би следвало да няма проблем с капацитета, дотолкова доколкото тук говорим за възможност да се възложи разработването на технически проекти, работни проекти за рехабилитация - дали на втори и трети клас пътища или магистрала, това е– въпрос на проектиране.
Тръжните процедури са еднотипни, те са аналогични – възлагането на рехабилитация на един път е еднотипна процедура, каквито в момента има обявени за 22 лота и предстои още за 22 лота. Така че от тази гледна точка капацитет за управление мисля, че има.
Също така в рамките и на нашата оперативна програма и на Оперативна програма „Транспорт” тогава, когато се одобрява един проект, се одобрява един бюджет като процент общо от проекта, който се дава като разходи за управление и не е необходимо самата Агенция „Пътна инфраструктура” самосиндикално, както се казва, да прави ежедневното управление на този проект. Назначава се екип, на който му се плаща да управлява проекта. Така че това също е в посока на капацитета и подпомагане на капацитета на агенцията като такава.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Госпожо Павлова, поздравления към Вас и към екипа за много изчерпателната и много добре структурирана информация, която ни е предоставена, и поздравления за напредъка, който се вижда, особено при разплащането, защото имаше блокиране на разплащанията, особено през есента.
Това, което си позволявам да коментирам, е в три посоки. Първо, по темата за станалия популярен кърпеж на дупките. Хубаво е наистина да се изчисти въпросът и да звучи коректна информация към обществото. Няма нови средства, които Брюксел да дава по темата да запълваме дупките – трябва да се разсее този мит.
Второ, става дума именно за прехвърляне на средства от една ос в друга.
И трето, става дума за това, че ако го е имало това намерение, то е било необходимо през есента да се направят тези постъпки към комисията на Комитета по наблюдение да се вземат тези решения съгласувано с комисията. И сега трябваше да са приключили процедурите, за да може реално да се използват средствата.
При условие, че сега тепърва стартира обсъждане с Брюксел, оттам нататък прехвърляне, след това процедури – значи отиваме отново в късната есен, когато ще бъдат проведени процедури и реално техническа работа – строителна и кърпачна, не може да бъде проведена. Това значи, че тази календарна година е загубена.
И затова кажете водят ли се разговори, проведени ли са и как стои времевият график за евентуално използване и на какъв ресурс? Защото иначе звучат в обществото едни големи приказки как от Брюксел искаме и Брюксел камо ли не веднага щом му кажем „Дай” и Брюксел дава 1 милиард и ние веднага почваме да запълваме дупките. Това е истина толкова, колкото аз съм космонавт.
Затова молбата ми е коректно, сериозно да кажете водят ли се разговори, ако са проведени – в какъв времеви порядък може да очакваме тази процедури и съгласуване, и прехвърляне на средствата да стане. В какъв времеви план се очаква да бъдат проведени тогава процедурите и реално кога би могло да се очаква техническото изпълнение на терен? Това е единият ми въпрос.
Другият въпрос е следният. Пропуснах периода кога ще стартират проектите за общинските болници. И това, което ме интересува, е следното. Вие трябва да сте направили вашите прогнози до края на календарната 2010 г. Добре е да знаем. В момента казвате, че сме на етап разплащане 127 млн. лв. или малко отгоре – и 128 милиона да са, още по-добре. Но каква е прогнозата до края на 2010 г. по Оперативна програма „Регионално развитие”, вашата прогноза, на екипа, за да знаем какви цели сте си поставили и какво в края на годината можем да очакваме, да видим колко сте близо или нахвърлен ли е планът, очакванията какви са и така нататък?
И последно, моето притеснение е, че в последните месеци общините все повече коментират притеснение, че те се отдръпват, и особено кметовете, че се отдръпват и се пазят от подготовка на проекти. Има едно разколебаване, че при всичките тези проверки, които се правят, които лично аз приветствам и колкото по-строг и публичен контрол има, толкова по-добре, но има едно разколебаване, едно отдръпване на общините от подготовка на проекти. И притеснението, което възниква в случая – да не стане така след няколко месеца като разплатите всичко, да се окаже, че в така наречения „пайнт уайн”, както обича да говори Карстен Расмусен, няма никой и няма да има на кого какво да разплащате, защото няма да има достатъчно проекти.
Това не бива в никакъв случай да се допусне. Затова общините трябва да бъдат мотивирани, трябва да бъдат, ако щете, и контролирани и водени за ръка и всички действия, които трябва да се предприемат. Но това не бива в никакъв случай, това не е в интерес на страната, и не бива да се допусне в никакъв случай.
И съответно това, което сте отбелязали по фонд „Флаг” за действието на фонд „Флаг” слава Богу, че не само се приема и признава полезността на фонда, а и всичко, което може да се направи, за да продължи още по-активно да функционира системата – толкова по-добре, и облекчаване на условията за кандидатстване, за разплащане и така нататък. Всичко това намирам за изключително добро действие, прагматично действие, предприето от страна на екипа.
ЗАМЕСТНИК-ЧИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Преди да пристъпя към въпросите, благодаря Ви, госпожо Плугчиева, за тези въпроси. Те са много уместни, особено в частта рехабилитация на пътища. Но аз бих искала да направя едно уточнение.
Моят ресор не включва и рехабилитацията на пътищата, в моя ресор не е Агенция „Пътна инфраструктура”. Така че ще ви отговоря по принцип като представител на министерството. А и темата на днешното обсъждане, такова, каквото беше заявено, не включва рехабилитация на пътища. Така че ще си запазим правото да дадем по-детайлна информация следващия път. Но аз все пак ще Ви отговоря: абсолютно съм съгласна с Вас и не случайно дадох това уточнение, че не говорим за нови пари и не говорим за запълване на дупки.
Точно в тази посока това, което е възложил министър Плевнелиев на Агенция „Пътна инфраструктура”, е разработването на така наречената програма „България 2020” в пътния сектор, в част от която да бъдат описани какви са вижданията на нашето политическо ръководство, които ще бъдат реализирани чрез Агенция „Пътна инфраструктура” в областта на пътния сектор до 2020 г. Като част от тази програма ще бъде включено и това и какви са нуждите от рехабилитация на всички пътища първи, втори и трети клас по протежение на трансевропейските коридори и извънтрансевропейските коридори, за да можем на основата на тази програма и ,разбира се, анализирайки проектната готовност, да видим какво може да бъде покрито и извършено в рамките на този програмен период и какво ще остане за следващия.
По отношение на проведените преговори. Вие знаете, че комитетите за наблюдение се провеждат два пъти годишно. Сега през м. юни предстоят комитетите за наблюдение по всички оперативни програми, включително по оперативна програма „Транспорт” и по оперативна програма „Регионално развитие”, на които програми да се направи преглед по това кои са рисковите приоритетни оси, от кои приоритетни оси би могло още сега да бъде прехвърлено финансиране и по кои трябва да изчакаме следващия комитет за наблюдение.
Вие знаете, че 2010 г. е средата на програмния период и съгласно изискванията на регламентите това е годината, в която ние правим така наречената междинна оценка – какво сме постигнали, как ще постигнем, индикаторите, има ли необходимост от промени в програмите.
Така че най-вероятно, моето лично експертно очакване е Европейската комисия да ни подкрепи по принцип в посока рехабилитация. Но, разбира се, това трябва да бъде обосновано чрез междинните оценки, които всички управляващи органи трябва да направят през 2010 г., за да може през 2011 г. да ги реализираме.
Въпреки това колегите от Агенция „Пътна инфраструктура”, разработвайки Програмата за рехабилитации, ще разработят проектна готовност и ще възложат подготовката на проекти, а може би бих казала, че анализът ще покаже, че ние имаме готови проекти. Направена е справка, веднага давам за пример нашата оперативна програма, която, ако имаме възможност да увеличим ресурса за над 400 млн. лв., имаме информация от областните пътни управления, каква е необходимостта от рехабилитация на втори и трети клас пътища. Съответно, ако се намери финансиране за подготовката на всички тези проекти и тяхната реална реализация, то може да стартира и веднага.
Вие знаете, че точно според пайк лайна, който цитирахте, или списъка от идективни проекти, ние трябва да подготвим повече отколкото имаме пари, за да има възможност да добавяме и да усвоим всеки един неизползван лев в рамките на периода, който имаме до 2013 г. Така че наистина работим в тази посока.
А за да се водят качествени разговори, ние трябва да имаме тази програма разработена, тя да бъде представена на Европейската комисия, за да може на комитетите това да послужи за обосновка и да се приемат промени в програмите, там, където те са възможни сега, преди да направим междинната оценка.
По отношение на общинските болници. За общинските болници по наши индикативни разчети и програма предвиждаме да обявим поканата за кандидатстване до края на м. юли. Но това не зависи единствено и само от нас. Ние имаме готовност да го направим. Вие знаете, че новият екип на Министерството на здравеопазването пое ангажимент от своя страна да направи преглед на ситуацията в рамките на следващите три месеца и да даде своето становище относно устойчивостта на лечебните заведения, здравна карта и това кои от тези лечебни заведения ще бъдат устойчиви. Защото тези, които ще могат да кандидатстват за финансиране, за наличните 140 милиона за общинска лечебна и здравна инфраструктура, трябва да са болници, които не предстои да бъдат закрити, и трябва да запазят предназначението си такова, каквото е в момента и такова, за каквото ще кандидатстват следващите седем години.
От тази гледна точка, за да обявим насоките за кандидатстване, разбира се, ще ни трябва изходната информация от колегите от Министерството на здравеопазването.
Вие знаете, че миналата година през м. декември беше приета Концепция за преструктуриране на болничната помощ от Министерския съвет. Приложения 2 и 3 от тази концепция съдържат списък на общинските болници, които са потенциално определени и отговарящи на изискванията на критериите, включително за устойчивост. Така че чисто формално погледнато, отваряйки насоките за кандидатстване през юли за тези 140 милиона, към настоящия момент могат да кандидатстват болниците, които са в списъка от приложения 2 и 3.
Разбира се, колегите от Министерството на здравеопазването правят преглед кои още болници отговарят или дали всички тези продължават да отговарят на критериите, които екипа в момента разработва. Този списък може и ще бъде най-вероятно актуализиран и това ще са общинските лечебни заведения, които ще могат да кандидатстват. Отделно има 147 млн. лв. – това са държавни болници, които вече са реализирани, поканени, имаме проектни предложения, които оценяваме.
По въпроса за прогнозата за плащанията, нашата индикативна прогноза в началото на годината, такава каквато я поставихме до края на годината, е да успеем да разплатим около 250 млн. лв. Ние вече разплатихме общо в програмата. Бих казала, че до края на годината нашата не прекалено оптимистична, по-скоро реалистична цел е да разплатим още 100 млн. лв., като, разбира се, това зависи от степента на изпълнение на проектите от страна на нашите бенефициенти. Освен с общини, ние работим с много конкретни бенефициенти - Министерството на културата, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на образованието, младежта и науката - за държавните училища, Агенцията за социално подпомагане. От тях също зависи, тъй като за мое голямо съжаление нашите конкретни бенефициенти са по-назад в усвояването на техните компоненти, отколкото са колегите от общините. И въпреки всичко общините трябва малко по-бързо да задвижат самия процес по приключване на проектите си, за да можем ние да разплащаме.
МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Добър ден и добре дошли с тези прекрасни изказвания за добри резултати. Само искам да попитам специално за болниците и за общините, тъй като аз съм избран от Ловешка област, и специално в Тетевенската община и Тетевенската болница, която имаше проблеми с новата тенденция на съкращаване на отделни отделения в болниците. Хората се притесняват да участват с проекти, даже с готови проекти, тъй като трябва да бъдат дофинансирани от общината. Даже за болницата, тъй като там е общинска, не като държавните болници в другите градове.
Моят въпрос е следният: какъв е процентът на съфинансиране за даден проект. Защото казват: искаме да купим ядрено-магнитен резонанс или пък да се купи нов скенер. За тази нова апаратура, която струва примерно 1 милион, общината трябва да извади между 15 и 30% - между 150 000 и 300 000 лв. съфинансиране. Вярно – то може после да се върне, но в началото то трябва да бъде извадено. Така ли е или не е така? Този въпрос го зададох и на други ръководни кадри.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Не знам откъде идва това изчисление, но по принцип каква е логиката на схемите?
МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Какво трябва да им говоря, това ми е въпросът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Това изчисление не знам на каква база е направено, нормалната логика, в смисъл принципът, на който ние отваряме поканите за кандидатстване към общините, тъй като независимо от това дали са общински или държавни болници, за нас е важен бенефициента. В конкретния случай бенефициентът е държавата в лицето на Министерството на здравеопазването, когато говорим за държавна болница. Когато говорим за общинска, кандидатства общината, с решение на общинския съвет. Кандидатства общината, при която съответно собствеността на болницата трябва да е 50% общинска собственост.
Стандартният случай на съфинансиране, който ние отпускаме – това е 95% финансиране по оперативната програма. От този 1 милион ние теоретично погледнато, би следвало да финансираме 95% от стойността, като тези 95% разбира се се формират като пропорционално съфинансиране - 85% от Европейския фонд за регионално развитие и 10% от държавния бюджет. Общината трябва да финансира 5%. Но това е в чистия случай, както се казва, това е в стандартния случай.
МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Десет процента от държавния бюджет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Пет процента от общината, 10% от държавния бюджет и останалите 85% са безвъзмездна помощ по оперативната програма. Но тогава, когато говорим, както в конкретния случай, за проекти, генериращи приходи, а болницата все пак е проект, генериращ приход, има специална методология. И тогава, когато кандидатстват лечебните заведения със своите проекти, тъй като те представят количествено-стойностни сметки, в които се остойностява каква ще е цената на ремонта, предоставят своите технически спецификации за съответното оборудване.
Всичко това комулативно ще донесе приходи, така че проектът трябва да бъде съпътстван от финансов анализ. Тогава, когато финансовият анализ показва, че болницата ще има приходи, има методология, която е приложена към изискванията за кандидатстване и по тази методология се изчислява процентно спрямо приходите, които ще бъдат генерирани след ремонта и инсталирането на това много високотехнологично или технологично медицинско специализирано оборудване. С това се намалява пропорционално размерът на безвъзмездната помощ, която ние ще отпуснем. Това е въпрос на финансов анализ. Тогава болницата наистина ще трябва да дофинансира разликата – общината дава 5%, но останалото трябва да го досъфинансира болницата – общинската болница.
АСЕН АГОВ: Ако съм обикновения български мошеник и директор на болница и разсъждавам така: защо ще ви давам финансов анализ, който ще покаже печалба на болницата, а няма да ви представя нулев финансов анализ, да не трябва да връщам пари от безвъзмездното, как с мене ще се справите? Аз съм този традиционен български мошеник.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ще се справим с вас по два начина, разбира се ,в кръга на шегата, но имаме методология как да се справим в такава ситуация.
Първото, което правим, е ,разбира се, в нашата оценителна комисия, която оценява проектните предложения. Включваме екип, който да направи преглед на тези финансови анализи и този преглед задължително следва методологията, по която, ако имаме такава ситуация нула на нула, която за мен е също нереалистична, ние няма да признаем финансовия анализ и няма да одобрим финансирането на проекта. Така че имаме специално разработена методология, по която работим и по която финансови анализатори проверяват този финансов анализ.
МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Извинявам се, аз дали съм разбрал правилно? Аз бях директор на Първа градска болница и там ще купуваме ядрено-магнитен резонанс. Излиза, че този апарат го купуваме, за да имаме големи приходи. Колкото повече приходи има, толкова повече трябва да плати болницата Веднага ли ще ги плати, или ще ги плати в бъдеще?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Плащането трябва да бъде в рамките на 24-те месеца на изпълнение на проекта. Може и на финално плащане.
МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Откъде ще намери болницата пари, за да плати примерно на 2 милиона 10%? Това са 200 000 лв. хайде ако се разсрочи плащането след като заработи този апарат и след това да може да ги връщаме там...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Но все пак болницата ще получи безвъзмездна апаратура и тя трябва да плати само малък процент от нея. Може да вземе заем. (Реплики.)
Вижте, болниците ще могат да кандидатстват средно за милион лева. Да кажем, един милион лева ще е безвъзмездната помощ, за която те кандидатстват. В рамките на този милион ние ще направим ремонт или реконструкция, да кажем, на операционното отделение или на хирургията, или на някакво друго отделение. След това ще ви инсталираме вътре с безвъзмездна помощ ново оборудване. И това, което ще трябва да финансира болницата, е примерно още само 5 или 10% от стойността и то само на оборудването, не на ремонта. Това в процентно измерение няма да е толкова голям разход, който е необходимо болницата, за да предвиди дали от собствени средства, дали със заемообразни средства. Все пак процентът на безвъзмездната помощ е изключително висок.
АСЕН АГОВ: Мен това ме интересува, защото става въпрос за общините. Принципът е много важен и ние като се върнем в районите си, хората се интересуват. Аз казвам следното: какво трябва да кажа аз на, примерно, на врачанските болници? Те казват: искаме да сменим цялата рентгенова апаратура, и т.н., и т.н. Искаме да сложим скенери. Всички искат да сложат скенери.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Между искане и възможности е голяма разликата.
АСЕН АГОВ: Но изследването със скенера е нещо, което носи пари на болницата при всички случаи. Дали ще бъде по линията на Касата, дали ще бъде по частно заплащане – знаете го много добре това нещо. Аз Ви питам следното: ако примерно аз съм директор, аз съм д-р Николовски, и казвам: ще имаме такъв и такъв приход в рамките на следващите две години., много висок приход. Вие ще ми го удържите целия този приход, за да си платя част от безвъзмездната помощ ли или все пак ще ми предоставите някаква изгода? Тоест парите, които получа от безвъзмездна помощ, все пак да бъдат повече от онова, което ще платя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Те със сигурност ще са повече.
АСЕН АГОВ: Ето това искам да чуя. Те със сигурно ще са повече. С какъв процент сигурност?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Пак ви казвам, процентът е голям. Казвам ви го с тази убеденост, защото в момента получихме вече готови проектни предложения, включително от Врачанската болница, и от всички болници – те са държавни, но принципът е един и същ. Ние виждаме финансовите анализи. И те не са нула на нула, слава Богу! Те показват, че наистина на тях таванът на самата безвъзмездна помощ е по-голям. Но тук става въпрос за един малък процент, който те трябва да досъфинансират.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз предлагам следното. Най-добре е, тъй като това е тема, която вълнува абсолютно всички както държавни, така и общински болници, смятам, че не лошо да направим една самостоятелна среща и да поканим представителите и на вашето министерство, и на Министерството на здравеопазването. Защото аз познавам трудността на работата между двете министерства по принцип, или поне за периода, в който съм работила аз. Сега имаме и ново ръководство на министерството. Те искат също време, за да влязат отново в час. И така нататък.
Предлагам да направим една работна среща, на която да поканим Министерството на здравеопазването, да чуем и тяхната позиция, и да бъдат стиковани действията. Защото Министерството на регионалното развитие и благоустройството трудно може да отговори от страна на болниците и на техните възможности, планиране, бюджети или възможности за ползване на допълнителни средства и т.н. И смятам че това ще даде отговор. Това касае всички депутати и касае, ако щете, и всеки гражданин на републиката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз съм абсолютно съгласна. Предлагам да дадем, както се казва, глътка въздух на новия екип на министерството, за да си направи преглед на ситуацията. Тъй като така или иначе ние насоките за кандидатстване, като индикативни, трябва да ги публикуваме в началото на м. юли. Тогава ще е доброто време – края на юни, началото на юли, да направим един дебат по темата за това каква е концепцията на колегите от здравеопазването. Нашите критерии са ясни.
Критериите към държавните болници и към общинските болници няма да са много различни, тъй като няма просто да говорим за високотехнологично оборудване, ще говорим за специализирано технологично медицинско оборудване за общинските болници. Да направим наистина този разговор в детайли по методологията, която колегите вече я тестваха. Колегите от Министерството на здравеопазването направиха тези финансови анализи, те включително ще могат да споделят своя опит за това какво са направили и как.
Ние дотогава ще сме направили оценката на тези проекти, които са ни подали, и също ще имаме, както се казва, научени уроци, за да подпомогнем наистина общините и общинските болници да кандидатстват с добри проекти.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Значи приема се е едно такова предложение, което ще бъде терминирано.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ние ще съгласуваме и ще направим дебат по проекта на насоки и критерии за кандидатстване.
МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Понеже аз бях директор на Централна общинска болница в София и сравнявам тази болница с другите общински болници в района – Тетевен, Троян, Луковит, ще кажа следното. Не може да правим разлика в оборудването – на една болница ще дадем, както Вие казвате, високоспециализирано оборудване, пък на другата ще откажем високотехнологично и така нататък. Че тази болница, която е тука в центъра, ако на нея не й е максимално скъпо и качествено оборудването, хората ще отидат в съседната болница. Какво правим тогава?
Плюс това, парите, които се отпускат на една община – те са толкова бедни общините, в Тетевен им дават 130 000 лв. само за ремонт и за капиталови разходи. С какво ще подпомогнат? Докато тука Софийска община е богата. Тоест разликите даже в общинските болници в големите градове и в малките градове е голяма. Хората просто си спряха проектите, госпожо министър, не желаят да правят проекти.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Веднага Ви отговарям. Защо го наричам високотехнологично медицинско оборудване . Това не е, защото ние сме решили да е така, а защото в концепцията за преструктуриране на болничната помощ е дефинирано понятието „високотехнологична болница”. И в България е определено в шестте района за планиране да бъде развита поне една във всеки от районите високотехнологична болница, в която да има най-възможно високото оборудване, като говорим за висока технология на медицинско оборудване.
Това не значи че ние няма да позволим и в останалите, в общинските болници да има така нареченото високотехнологично оборудване, но просто в концепцията има дефиниция за високотехнологично оборудване за големи държавни болници по една във всеки от шестте региона.
Видът на специализирано медицинско оборудване, което е необходимо за останалите и най-вече за общинските – това е преценка на болницата и на нуждите на самата болница, кое й е най-приоритетно на съответната болница. Една болница може да специализира и да развие урология, друга да развие хирургия и така нататък.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Само да допълня това, което казва Лиляна Павлова.
Тя говори в момента именно по принципите на програмата „Регионално развитие”, но за съжаление тези принципи не са известни на общините и на болниците. Това първо.
Второ, за това е важно да участва Министерството на здравеопазването, защото те имат своята концепция и трябва да имат здравна карта, трябва да имат своята здравна стратегия за развитието на различните държавни и общински болници, защото в момента става на сляпо. Всеки се мъчи да вземе някаква високотехнологична апаратура и да кандидатства. И може да стане така, че и Тетевен, и Ловеч, и Русе, и Враца и всички да се наредят в списъка и в един момент да се окаже, че ще им бъдат отхвърлени проектите, защото не отговарят на принципната концепция, стратегия и здравна карта.
Затова е редно да се направи това обсъждане и това да се оповести, да бъде публично, за да не работят на сляпо. Защото е естествено, че всеки иска и всеки смята, че ще получи и тайно се надява и ще си използва връзките кой депутат е по-силен или не, което е абсолютно изгубено време, изгубени средства. Затова трябва да е ясно на каква база се прави, кой за какво кандидатства и докъде трябва да се простира в желанията си.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Стана въпрос за административния капацитет, с който разполагате, и прогнозата, която имате за разплащане до края на годината. Моят въпрос е свързан с това – имате ли поглед, бихте ли споделили как виждате капацитета на бенефициентите, тяхната активност, техните трудности, с оглед на постигането на тази цел и въобще голямата цел пълно усвояване на средствата, които са под ваше управление?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Този въпрос ще го разширя, за да отговоря на двата въпроса – и на госпожа Плугчиева по отношение на отлива на общините, за който аз категорично не съм съгласна, и за капацитета на същите да кандидатстват.
Може би да започна от по-широкото. Вие добре знаете, че по оперативната програма включително имаме много повече проекти в списък на чакащите, отколкото имаме възможности и реално финансиране по съответната приоритетна ос. Така че от гледна точка на това така наречения „пайпън” или списък с проекти, чакащи ,ние имаме много чакащи проекти.
Оттук нататък аз очаквам, за моя голяма – може би от една страна радост, но от друга страна съжаление, той да се увеличи значително. Веднага ви давам пример – градската среда, за която кандидатстват 64 общини. Ние ще имаме възможност максимум да финансираме 20. Това означава, че поне едно още 20 проекта за средно 5 милиона ще останат в списъка на чакащите, тъй като ние нямаме достатъчно финансиране. Същата е ситуацията с образователната инфраструктура, за която тези 105 милиона лева няма как да стигнат за всички училища или детски градини на територията на страната.
Така че бих казала, че от общините няма отлив. Интересът е изключително голям. Аз лично сама персонално проведох всички информационни дни в цялата страна, в шестте района. Имаше страхотна активност, много голямо желание, интерес и търсене, тъй като парите в нашата оперативна програма бих казала, че са почти единственият потенциален свеж финансов ресурс, за който общините могат да кандидатстват. Така че не мисля, че има отлив – напротив.
Включително говоря за съобразяване с по-скоро нарасналия интерес към оперативната програма и активността, с която те участват. Това беше и моето предложение към фонд „Флаг”, който вие също повдигнахте като въпрос, във фонд „Флаг” да бъде осигурено финансиране, дългосрочни кредити точно за тези общини, които да кандидатстват не само като мостово финансиране, а и включително да се покрият необходимите 5%, които трябва те да осигурят от собствените си средства. Те отиват сами във „Флаг”, а ние им издаваме потвърждение, че те имат проект и че ние сме съгласни да учредят залог.
Така че от гледна точка на това как ще се разпредели ресурсът по програмата „Флаг”, бих казала, че той е почти изцяло съобразен най-вече с нашата оперативна програма, защото той е съобразен за това, че по някои от мерките трябва съфинансиране от 15%. По някои от мерките ще трябва по-дългосрочно съфинансиране. Защото в момента, както показва справката, предимно общините ползват краткосрочни заеми за мостово финансиране за някои от плащанията.
Сега вече ще започнем, бих казала, по-сериозната част и това, за което все пак е създаден „Флаг” . Това не е само мостово, временно краткосрочно съфинансиране, а наистина дългосрочно финансиране на тяхната порция, както се казва, дали ще са болници, дали ще са за училища, за всичко това, за което те трябва да се финансират.
По отношение на техния капацитет мисля, че с времето те определено събраха добър капацитет по това да подготвят проекти, с които да кандидатстват. Въпреки всичко, според мен тук по-скоро е воля на самия кмет да създаде и да инвестира в няколко човека, екип, които да са тясно специализирани именно в ресороподготовка на проекти . Тези кметове, които са го направили, имат много силни екипи, и те разработват качествени и добри проекти.
Това е видно от това, че в последните няколко месеца оценяваме много проекти по много от схемите и имаме по-добро качество на проектните предложения. Не бих казала, че е много добро, но е по-добро отпреди, ако трябва да го погледнем.
Интересен факт е, че по-малките общини имат по мое лично наблюдение малко по-добър капацитет. Може би защото общината е по-малка, по-лесно е да сформираш един екип, който да управлява процеса. Фактите показват, че малките общини, колкото са малки, толкова им е голям капацитетът и се изравняват с големите. Между големите има такива с голям капацитет – например община Бургас, давам я веднага за пример; една община Габрово, която включително произведе един министър по еврофондовете. Те имат добри екипи. Но въпросът е до инициативата на кмета да сформира добър екип и да инвестира в това, а тази инвестиция се връща.
Ние в момента това, което се опитваме да направим и по което тече тръжна процедура, е по един проект да направим анализ на нуждите им от обучение по-точно от гледна точка на това, че в някои общини няма нужда да отидем и да им обясняваме какво е оперативна програма, а по-скоро да ги подпомогнем във вече нещо много по-задълбочено, като това как да направят финансови анализи и как да попълнят едни апликационни форми за големи проекти, отколкото да ги обучаваме на начални неща.
За съжаление все още има обаче общини, на които изходната информация им е по-слаба. Затова ние сме обявили и ще наемем екип, който наистина да направи анализ на техните нужди от обучение, на техните нужди от подобряване на капацитета и знанията. Предвидили сме да инвестираме около 2 милиона лева в екипи, които да отидат по места, по региони, да ги подпомагат, да ги обучават, не просто някакви обучения и презентации, а по-скоро да ги обучават как да попълват проекти, как да разработват анализи и така нататък.
Така че мисля, че има капацитет, но не навсякъде и бих казала, няма регионален принцип и няма принцип за това дали е голяма или малка общината. Не зависи от това, а зависи от желанието и волята на общината.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Тези 2 милиона да считаме, че са от техническата помощ.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: След като с времето този капацитет вярваме, че ще нарасне от страна на бенефициентите, как вие като управляващи тези процеси ще се предпазите от евентуален политически натиск и влияние за прокарване на проекти, на определени бенефициенти за сметка на други?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Най-вероятно никоя държава не е успяла да се предпази от политически натиск. Но бих казала, че създаваме предпоставки за невъзможност, за минимизиране на възможността от опити за политическа намеса чрез няколко фактора, които още сега сме ги въвели.
В оценителните комисии, които оценяват проектните предложения, не влизат членове или служители, държавни служители, на които по някакъв начин може да им се оказва натиск от ръководството. Оценителните комисии, които ние сформираме, са съставени от външни лица, от лица, предложени от камарите на строителите, на архитектите, на инженерите. След което те са минали на оценка дали отговарят на изискванията. На ротационен принцип ние сме направили един екип от 50 такива лица, които сме избрали, и ги редуваме. Вадим различни лица и правим комбинация от тях – те да не се познават, макар че България е малка страна, хората се познават.
Опитваме във всяка една комисия да има микс – един строителен, един архитект, един инженер, включително предложени от различните камари, именно с цел да избегнем възможността, от една страна, от субективизъм, от втора страна, да няма професионално оценяване от гледна точка на един архитектурен план, проект, или работен проект, и, от трета страна, наистина да имаме външни лица, при които по някакъв начин не може да се предпазим именно от оказването на политически натиск,
Ако позволите да минем на следващите две точки.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Има ли други въпроси по темата? – Няма.
Преминаваме към оперативна програма „Транспорт” – третокласната пътна мрежа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Изяснявам въпроса веднага. Оперативна програма „Транспорт” финансира автомагистрали, първи клас пътища и втори клас пътища, ако те са от така наречената трансевропейска транспортна мрежа, която минава; Втори и трети клас пътища, които са извън трансевропейската мрежа, са в оперативна програма „Регионално развитие” и влизат в тези 500 милиона лева, които имаме.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: А само четвърти клас са при „Развитие на селските райони”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Четвърти клас пътища са общинските пътища, тогава когато говорим за общински път и се намират на територията на 86-те общини...
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Отсечките, които са извън населените места.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Когато говорим за големите общини на територията на 86-те градски агломерационни ареали, тези общини и общинските пътища на тяхната територия са в нашата оперативна програма и това е изчерпаната ос, по която сме разплатили и имаме 58 общини в листата на чакащите.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Точно така, но разделението и препокриването с „Развитие на селските райони”...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Разделението с Програмата за селски райони е, че така наречените селски пътища се финансират от Програмата за развитие на селските райони.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: После ще му дадем справката на господин Агов.
Има ли към оперативната програма още въпроси? Няма.
Да преминем по програма ИСПА и трансгранично сътрудничество.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Съвсем накратко програмите за трансгранично и транснационално сътрудничество – ние сме ви изпратили доклад, който е изключително подробно и изчерпателен по всяка една от програмите. Аз съвсем накратко ще ви представя като пакети група програми.
Три от програмите са наречените програми за трансгранично сътрудничество по външни граници, а именно между България-Сърбия, България-Македония и България-Турция. Това са три програми, които се финансират по така наречения ИПА-регламент. ИПА е инструмент за предприсъединителна помощ на тези страни, които са кандидат-членки за Европейския съюз.
По тези програми в момента сме на етап на подготовка за получаване на оценка за съответствието на България и Министерството на регионалното развитие и благоустройството като управляващ орган по трите програми. Съответно от колегите от Сърбия, Македония и Турция в тях се създават така нареченият партниращ орган, който е част от оценката за съответствие.
За съжаление към днешна дата нямаме такава оценка на съответствие, защото тепърва сега с нашия екип успяхме да разработим и бих казала благодарение на екипа, който създадохме, господин Гератлиев под негово ръководство, успяха за три месеца да разработят процедурни наръчници, които не бяха разработени в изминалите три години. Няма да коментирам защо, имало е добри, може би, причини да не бъде така. Но колегите разработиха и утвърдихме най-накрая процедурни наръчници. Тези процедурни наръчници са готови.
Сега предстои те да бъдат одитирани, след което ще бъдат изпратени в Европейската комисия, както беше и за останалите оперативни програми, и да получим, надявам се, положителна оценка за съответствието.
За разлика от големите оперативни програми, които коментирахме досега - „Транспорт” и „Регионално развитие”, за които Европейската комисия одобри самата оперативна програма и ни превежда авансите, с които ние да оперираме, за наше съжаление и по регламенти тези три програми не функционират на този принцип. Те функционират, когато двете страни получат оценка на съответствие и чак тогава превеждат авансите.
Това е изключително голям проблем за нас, тъй като, от друга страна, тези програми са специфични, те не се управляват на централно ниво от министерството. Министерството е управляващ орган, но самият орган, който прави наблюдение на проектите, избор и селекция на тези проектни предложения е на регионално ниво чрез така наречени съвместни секретариати за управление на тези програми. Тези секретариати трябва да бъдат по регламент създадени и плащани от техническата помощ по всяка от програмите, като в тях се назначават българи и съответно македонци, турци или сърби, и те управляват тази програма.
Към днешна дата чак сега обявихме конкурси и назначихме лицата, които да работят в тези секретариати и имаме получени проекти предложения. За съжаление още миналата година, ноември-декември, са получени проектни предложения по всяка една от проектните програми. След като назначим сега вече секретариатите, които да работят и лицата в тях, ще можем да направим и оценка на проектните предложения съвместно с партньорите от другите страни и да преминем към сключване на договорите и за изплащане.
АСЕН АГОВ: Съвпадат ли техните назначения по време с нашите назначения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ако трябва да съм искрена, имаме проблем с колегите от съседните страни, защото например в момента колегите от Турция, или колегите от Сърбия смениха органа, който да ни е партниращ. Съответно така започваме от начало.
Така че това е и причината към днешна дата по тези програми да нямаме оценка на съответствие, нямаме сключени договори и още по-лошото е, че нямаме финансиране от държавния бюджет, с което ние да авансираме всичко това да се случи и да се реализира. Това е проблем, който се опитваме да разрешим, защото и по тези програми ни трябва нещо подобно като ИСУН, които ние трябва да авансираме. Те ще ни го възстановят. Но налични средства в бюджета нямаме – криза е, пари няма и Министерството на финансите в общи линии е в затруднена ситуация да ни осигури това финансиране. Това е още една причина, поради която не можем да сключим и договорите, дори да направим оценката на проектните предложения, която предстои да бъде направена през месец май.
Това е по трите програми
Това, което предстои и което все пак касае Народното събрание, е , че по тези три програми сме изготвили документация за ратифициране на тези меморандуми и най-накрая хубаво е да ги ратифицираме. Така че това, което предстои пред идните месеци, през лятото, надявам се преди лятната ваканция на парламента, е да внесем за ратификация меморандумите за разбирателство между двете страни по тези три програми.
По отношение на другите програми, така наречените вътрешни граници, а именно между България и Румъния, и България и Гърция, ситуацията е следната. България тук не е управляващ орган, министерството е партниращ орган. Управляващ орган са съответно Министерството на регионалното развитие на Румъния и Регионалното министерство на Гърция.
За наше голямо съжаление от страна на България-Гърция меморандумът не го очакваме скоро, защото в Гърция трябва да дадем възможност на колегите да се установят като структури, да утвърдят и подпишат меморандума. Ние сме готови да го подпишем. Ние имаме разработени процедури, процедурен наръчник, ние сме в този конкретен случай по-напред. Но факт е, че трябва да изчакаме колегите от Гърция да процедират.
Тук много важно е това, на което бих искала да ви обърна внимание, че така нареченото правило М+3 изтича тази година с тази програма и ние сме в ситуация, в която ще трябва по тази програма гръцката страна да връща пари, освен ако поради кризата не успее да преговори нещо друго.
По отношение на програмата с България-Румъния. Там ситуацията е, че също очакваме оценка на съответствието, за която документите са готови. В момента одитът приключи и положението е такова, че наистина чакаме да бъдат подадени оценките, да получим оценка за съответствие. Там имаме проведени покани за кандидатстване, избрани и одобрени проекти за финансиране.
В момента изчакваме колегите от Румъния като управляващ орган да сключат договорите с избраните бенефициенти, защото има избрани над 40, но има реално сключени 3 договора. За нас това не е толкова проблематично, тъй като отново съфинансирането от държавния бюджет е важно, за да можем ние да сключим своята част от съфинансирането на тези договори. Така че в рамките на следващите няколко месеца това е наш основен приоритет по тази програма.
Меморандумът беше подписан в края на месец февруари по време на посещението на румънския премиер, с министъра на регионалното развитие, като предстои внасяне за ратификация на съответно меморандума, който вече е подписан. За останалите меморандуми тепърва ще имаме мандат за подписване. Но за този получихме мандат и е подписан.
Това е най-общо по програмите за външни и вътрешни граници.
Останалите няколко програми са така наречените „хоризонтални програми”: Черноморската програма, Югоизточна Европа, Итеракт еспон. По тези програми ние сме партниращ орган, не сме управляващ орган, не управляваме средствата. По-скоро наш ангажимент, на министерството като партниращ орган по тези програми, е да осигурява публичност, информираност, да подпомага управляващите органи при избора на проектите, при дефиниране на критерии и на приоритети, по които да се избират проектите. Ние работим в сътрудничество с колегите.
По тези програми дължим вноски за участие на страната ни в тези програми. Те бяха макар и със закъснение изплатени за сметка на бюджета на министерството. Така че ние в общи линии тук нямаме някакъв, бих казала, голям проблем, освен Програмата за Югоизточна Европа, където има одобрени много проекти. Но ние не сме сключили договорите от българска страна за съфинансирането, поради липсата на такова. Надяваме се в следващите месеци това да можем да го поправим и да сключим частта от българското
Ние си платихме вноската, макар че в този доклад пише, че не е платена. Междувременно я платихме, така че поне вноската за участие е платена. Остава съфинансирането, което е по-големият ресурс.
Това е в общи линии за програмите за териториално сътрудничество. Разбира се, аз съм готова да отговарям на вашите въпроси.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Давам думата на колегите, като аз искам да направя само една бележка или да предложа.
За трансграничното сътрудничество програмите, които и за външни граници, без подкрепата на Брюксел, няма да стане и затова колкото може да се ползва съдействието на комисията. Въпросът ми е за програмата „Трансгранично сътрудничество с Румъния – вътрешни граници” – колко е кофинансирането от нашия национален бюджет, което трябва да се осигури? Толкова ли е голям проблемът, че не може да се направи? Защото с Румъния поне нямаме проблеми.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Първото и най-спешно, което трябва да бъде осигурено, е 2 милиона само за съфинансирането.
Това е по първата покана за кандидатстване. Има още две покани, по които чакаме точна сума от колегите.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Защото проектите поне от българска и румънска страна стоят от една година.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Да, така е, и повече.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Има ли въпроси от колегите по „Трансгранично партньорство и сътрудничество”? - Няма.
Да чуем тогава и темата ИСПА и да се ориентираме към приключване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: По отношение на бившата програма ИСПА, както вече я наричаме, тъй като нея е вече я третираме като кохезионен фонд, министерството има за довършване и управлява три големи проекта по програмата, за които - срокът за разплащане и по трите, както стандартно за всички проекти по ИСПА, изтича в края на тази година - срокът е 31 декември.
Три са следните проекти:
Първият проект е за воден цикъл на град Бургас. Бих казала, че това е и най-успешният ни проект, дотолкова доколкото към днешна дата реалните строително-монтажни дейности по този проект са приключили. Остава въвеждането на обектите в експлоатация и издаването на съответните разрешителни Акт 15 и Акт 16, и стартирането на гаранционния период. Така че от гледна точка на този проект считам, че той е почти приключил. В рамките на срока, който имаме, ние ще го приключим и ще го въведем в експлоатация. Така че ние притеснения по този проект всъщност нямаме.
Неговата обща стойност е почти 21 млн. евро, от които ние към днешна дата сме разплатили вече 82%, така че остават окончателните разплащания. На този етап нямаме причини за притеснения, освен вече гаранционният период да изтече и да си получим последните 10 процента, те са най-специфични.
Вторият проект, който управляваме, е Проектът за водния цикъл на град Русе. Това е проблематичен проект. Той е и сложен като компоненти, защото там има много лота, много подобекти, много сложна като структура за изграждане пречиствателна станция, на довеждащи колектори, крайбрежен колектор, кейова стена и така нататък. Там определено бих казала, че имаме проблем.
За наша радост, въпреки текущо възникналите проблеми с немския изпълнител „Хохти”, който изпълнява и строи пречиствателната станция, той се върна на обекта. Пречиствателната станция е почти готова – 99% е изпълнена. Така че пречиствателната станция е готова. Сега е важно наистина изпълнението на оставащите допълващи обекти, най-вече довеждащия колектор, кейовата стена.
Всъщност най-големият ни проблем беше с изпълнителя на лот 2, този, който трябва да направи кейовата стена и довеждащия колектор. Там ни е най-големият проблем, тъй като имаше огромно закъснение. Към месец септември бяха изпълнени, както се казва, 3%. Слава Богу ,към днешна дата успяхме да увеличим този процент на над 35. Не че е много, но все пак след като за две години бяха постигнати 3%, това е добре. (Неразбираема реплика).
Не, там е българска фирма.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Консорциум. Български строително-предприемачески холдинг.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Той е консорциум, но на строително-предприемаческия холдинг му е делегирано - господин Георги Георгиев е негов ръководител - правото да довършат обекта. Разрешихме удължение на срока, защото ние общо взето нямахме друг избор. Имат удължен срок до края на август, защото техният срок отдавна изтече. Удължихме им срока до края на август да довършат обекта, защото ние наистина зависим и все пак трябва до пречиствателната станция някой да докара водата, която да се пречиства. Следим го на месечна и на седмична основа най-вече, следим данните и напредъка.
За наша радост са положени най-тежките два слоя от кейовата стена, за чието полагане на бетонни блокове сме зависими от нивото на р. Дунав. Нивото в момента е ниско и са положени най-рисковите две нива от бетонните блокове, което означава, че до средата на месец май ние ще приключим с рисковите дейности, защото тогава очакваме повдигане на нивото на р. Дунав. Ако това наистина успеем да направим и се случи, остават две седмици. Имаме обективна възможност това да се случи. Мислим, че ще имаме възможност този риск да го преодолеем и до края на август да се изпълнят дейностите, въпреки че за наше съжаление към днешна дата довеждащият колектор не е започнат.
Полагаме всякакви усилия, тъй като изпълнителят не си плаща на подизпълнителите. За да му платим, го караме да ни покаже платежни нареждания, въпреки че той не е длъжен, че ще ни плати на подизпълнителите, за да сме сигурни, че наистина ще им плати, че наистина ще се случи това.
Разглеждаме приоритетно плащанията само и само да има финансов поток към тях и да ги мотивираме да работят. Следим ги на седмична основа, инженерът ги следи, нашият екип ги следи постоянно. Наистина имаме пълното съдействие на колегите от общината и от ВиК, но трудно върви обектът. Надяваме се, че до декември ще можем да приключим поне всички основни дейности по обекта, така че да не загубим финансирането и наистина да го въведем в експлоатация до декември.
Общата стойност на този проект е 57,7 млн. евро, като от него самият меморандум европейско финансиране е 47 милиона. Усвоените средства към днешна дата са 60%, което все пак ни дава увереност, че значителна част от дейностите са изпълнени. И наистина ако се преодолее риска сега на кейовата стена, довеждащият колектор остава най-голям риск. Но полагаме наистина усилия да накараме строителя да работи.
Третият проект е един много, бих казала, стар проект – за мое голямо съжаление, от 2000 г. проект, за изграждане на пречиствателни станции в басейна на р. Марица, Стара Загора, Хасково и Димитровград, като компонента на Хасково не се финансира с европейско финансиране.
Това, което финансираме с ИСПА-средства и за което всъщност срокът изтича в края на годината, са Стара Загора и Димитровград.
По отношение на пречиствателните станции, които изграждаме там, няма проблем, в смисъл, че те са почти на 100% завършени като реална инвестиция. Предстои въвеждането в експлоатация, тестване и така нататък.
По-скоро там имаме проблем с левия бряг на Димитровград, където немската фирма „Хайткамп” работеше на обекта, с която фирма водехме шестмесечни дълги борби и преговори. На 15 ноември им изтече срокът за изпълнение на проекта, на 15 ноември те бяха изпълнили 35%.
В тази ситуация, пред която ние бяхме изправени, те, разбира се, се жалват, че им е закъснявало плащането, че нямали пълен достъп до обекта и всякакви други жалби, за каквито може да се сетите. След дълги преговори с тях се съгласихме и подписахме на 3 март приятелско споразумение, с което се споразумяхме те да се върнат на обекта, независимо че са закъснели, ние да не налагаме глоби и санкции за закъснение, ако те довършат обекта до края на септември. А вече от 1 октомври, ако отново не го завършат, да налагаме и то значително увеличени санкции.
Ние подписахме споразумението, лично министърът се ангажира в тези преговори и аз и министърът го подписахме, въпреки, че то е делегирано. Все пак си имаме управляващ орган в лицето на колегите и дирекцията. Две седмици след подписването на това приятелско споразумение, ръководството на „Хайткамп” - Германия дойде при министъра и каза: ама ние всъщност няма да можем да го изпълним до септември, искаме пари.
При условие, че те са в неизпълнение, при условие, че сме се съгласили да не им удържаме неустойки, те казаха: не, не, или трябва да намалим обема на работата, или малко допълнителни пари да получим, защото ние имаме много работа да вършим. До септември да работим на три смени. И какво ли още не изтъкнаха като аргумент, което беше абсолютно категорично неприемливо от наша гледна точка.
При условие, че договорът им изтече на 15 ноември нямаше причина, повод и нормално обоснован законен аргумент ние да даваме допълнителни средства и да намаляваме обема работа. Категорично не се съгласихме и считано от 1 август прекратихме взаимоотношенията си с тях и активирахме всички банкови гаранции. Банковата гаранция за добро изпълнение и гаранцията, която се дава винаги, когато плащаме аванс – остатъкът по-скоро от аванса, който не е усвоен. Сега сме в ситуация, в която тепърва трябва да подготвим нова тръжна процедура по Закона за обществените поръчки, да изберем изпълнител, който да направи канализацията на левия бряг на Димитровград.
Не можем да си позволим, както се казва, лукса да правим пряко договаряне с някой, защото виждаме на други колеги, които са го правили, на други министерства какво им доведе това. Затова ще го направим чисто и прозрачно по Закона за обществените поръчки, което обаче ще доведе до риск да не можем да направим канализацията на левия бряг до края на годината.
Нашата амбициозна цел, която сме си поставили - не знам дали ще можем да я реалицзираме, но пък трябва да имаме амбициозни цели, в тази ситуация нямаме друг избор, - е през месец май да имаме готовност, въпреки че остават дни до май, да си изготвим тръжната документация, да я съгласуваме с Агенцията за обществени поръчки, да обявим търга.
Имаме през лятото избран изпълнител, като условията на тръжната процедура са да изпълнят проекта за шест месеца, за да можем максимално строителни обем работи да ги изпълним до декември и да усвоим максимален размер европейско финансиране. То е ясно, че трябва да се дофинансира от бюджета, но ние трябва да минимизираме риска, доколкото е възможно, и да намалим ресурса от държавния бюджет, който така или иначе трябва да бъде даден, за да довърши компонента. Но без него няма как да вкараме водата да отиде.
Това е ситуацията, пред която сме изправени. Колегите наистина работят, разработват тръжни документи, ще обявим наново процедура, но рискът стои.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Въпроси има ли от колегите? – Няма.
Аз имам един принципен въпрос – в крайна сметка, ще получим ли удължаване на действието на програмата ИСПА или няма да получим?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: По принцип имаме отговор от Европейската комисия, че те ни подкрепят за удължаване. Но те няма да ни го дадат ан блок, а ще ни го дадат проект по проект на основа на обосновки.
В нашия случай, тъй като най-проблемният ни проект е именно този за Стара Загора, Хасково и Димитровград, проектът от 2000 г. не попада в изискванията, които са ни поставени от страна на Европейската комисия за кои проекти можем да получим удължаване, а именно проекти, одобрени след 2004 г., така че за този проект и да искаме, няма да получим. А ние няма да искаме, защото знаем, че не може.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Ама не бива това да бъде оповестявано и предварително коментирано, защото всичките тези юнаци, за които става дума, които са некоректни в изпълнението си, забавяне, визирам Русе, не говорим за Стара Загора, там е ясно – априори. Говоря за такива, каквито са изпълнителите в Русе. Когато им дадете аванс и им кажете, че предстои и има шансове да бъде удължено действието на програмата, значи това не им действа дисциплиниращо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ние не предвиждаме да искаме удължаване и не сме им давали въобще възможност да мислят в посока за удължаване. Вече удължихме до август – няма накъде повече.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Именно мисълта ми е, че тези публично оповестени разговори, което не биваше да се прави, действат отпускащо на фирмите-изпълнители и това са главно тези, които са злоупотребили или по една или друга причина не са спазили сроковете. И затова е необходимо да има колкото може по-строг контрол, ежеседмичен контрол, за да има резултат. Иначе няма да стане.
Има ли въпроси от останалите депутати? Иначе остава да започнат в обратната посока въпросите.
Няма.
За геройското представяне на „Регионалното развитие” благодарим, както и за успешните усилия и резултати. И се надяваме с това темпо да се продължи. Много амбициозно звучи, особено последното за Стара Загора. Лично аз съм по-умерен оптимист, но така или иначе трябва да се направи максимумът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: И аз ви благодаря, но все пак трябва да си поставяме амбициозни задачи.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Нямаме различия.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: А пък в крайна сметка ние си знаем рисковете.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Нямаме различия и трябва да се направи всичко, за да се минимизира загубата.
Благодарим ви и успех!
Закривам заседанието на комисията.

Стенограф:
(Божана Попова)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НАКОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

(Светлин Танчев)