П Р О Т О К О Л

№ 32

На 19 май 2010 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на актуална информация за моментното състояние и напредъка по:
• Инструмента Шенген;
• Норвежката програма за сътрудничество;
• Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-02-17/14.05.2001 г. за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на инициатива JEREMIE в Република България и на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България – внесен от Министерския съвет.

3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-33/4.05.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест – внесен от Министерския съвет.

4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-37/12.05.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата – внесен от Министерския съвет.

5. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-36/11.05.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за водите – внесен от Министерския съвет.


В заседанието взеха участие: Томислав Дончев – министър по управлението на средствата от Европейския съюз, Павлин Димитров – заместник-министър на вътрешните работи, Иванина Белева – директор на Дирекция „Централно звено за финансиране и договаряне”, Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Жулиета Хубенова – съветник на министър Трайчо Трайков по европейски програми и проекти, Ивелина Василева – заместник-министър на околната среда и водите.

Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Светлин Танчев.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Дневният ред ви е известен. Има ли други предложения? – Няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА МОМЕНТНОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО:
- ИНСТРУМЕНТА ШЕНГЕН;
- НОРВЕЖКАТА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО;
- ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО.
По тази точка днес при нас са:
Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз
Анжелина Тотева – съветник на министъра
Петя Трифунчовска – съветник на министъра.
От Съвета за управление на средствата от ЕС в МС присъстват:
Аделина Везенкова – експерт в Дирекция „Мониторинг на средствата от ЕС”
Мирослава Пигова – експерт в Дирекция „Мониторинг на средствата от ЕС”
От Министерството на вътрешните работи
Павлин Димитров - заместник-министър
Бойко Славчев – началник на политическия кабинет
Иван Шаренков – директор на Дирекция „Международни програми”
От Министерството на финансите
Иванина Белева – директор на Дирекция „Централно звено за финансиране и договаряне”.
Предлагам да дадем думата на господин Димитров да ни запознае с неговата част. След това ще дам думата на представителите на Министерството на финансите, а господин Дончев ще направи допълнение или цялостно обобщение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПАВЛИН ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа, на миналото изслушване ние представихме рамката, програмирането, институционалната рамка и съдържанието на националната индикативна програма 2007 – 2009 г.
Ако не възразявате, направо да докладвам за напредъка към момента.
Поради късно стартиране на процедурите за възлагане на обществените поръчки и поредицата процедури по обжалване на решенията на възложителя, до средата на 2009 година имаше забавяне на процеса на усвояване на средствата по инструмента Шенген. За преодоляване на риска за усвояване на средства по инстумента Шенген правителството на Република България предприе конкретни мерки, насочени към създаване на нова организация и ангажиране на всички органи на изпълнителната и съдебната власт.
В резултат е съвместният план за действие на заместник-министър председателя, на заместник-министър председателя и министъра на вътрешните работи, на заместник-министър председателя и министър на финансите, който беше изпълнен успешно.
Висящите административни и съдебни спорове бяха разглеждани приоритетно от КЗК и от вас и това даде възможност възложителят да номинира изпълнители по съответните обществени поръчки.
Възприетият подход за спазване на принципите за прозрачност, лоялна конкуренция и равнопоставеност на участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки и мерките за по-голяма гъвкавост при оценката и класирането на получените оферти намалиха основанията за обжалване.
След решението за промяна на съотношението между частта за улесняване на бюджетните потоци и частта за Шенген в рамките на инструмента Шенген над 50 на 50 процента България трябваше да договори 128 млн. 900 хил. евро за частта Шенген и да гарантира постигането на всички цели, заложени в националната индикативна програма.
За реализирането на предварително планираните дейности по инструмента Шенген българското правителство прие постановление на Министерския съвет № 17 от 15 февруари 2010 година за одобряване финансирането на проекти, свързани с изпълнението на поетите ангажименти от страна на Република България за присъединяване към Шенгенското пространство. Осигурени са национални средства в размер на 14 млн. 809 хил. евро за финансиране на изпълнението на 21 проекта по Националната индикативна програма 2007 – 2009 година.
Решението на Европейската комисия за удължаване на срока за сключване на договори след 31 декември 2009 година по отношение на дейностите, финансирани по инструмента Шенген на практика компенсира в максимална степен забавените процедури и позволи сключване на договори, без да се нарушават правата и интересите на участниците.
Актуално състояние и напредък.
До 1 януари 2009 година бяха подписани общо 6 договора, в това число един за доставка на оборудване на стойност 1 млн. 084 хил. лв. и 5договора за наемане на външни експерти.
В периода 1 януари до 31 декември 2009 година са сключени 114 договора със средства по инструмента Шенген на обща стойност над 80 млн. евро.
В рамките на удължения срок от 1 януари 2010 до 21 март 2010 година са сключени 53 договора на приблизителна стойност 55 млн. 942 хил. 826 евро с ДДС.
До момента в изпълнение на Националната индикативна програма по инструмента Шенген са сключени договори на обща стойност 148 млн. 671 хил. 210 евро с ДДС.
Приемането на оборудването, строителните работи, услугите и верифицирането на съответствието между договорите и доставените услуги и оборудване, проверката на документация и извършването на плащания следва да приключи в рамките на крайния срок, определен от Европейската комисия – 31 декември 2010 година.
Междувременно органите на управление на средствата по инструмента Шенген разработиха единни правила за верифициране на разходите, което ще позволи да се координира целият процес на регионално и национално ниво. Предварително проведените проверки на ниво бенефициенти преди верификацията започнаха през месец април. Предстои верифициране и сертифициране на разходите по 25 от сключените договори, по които е доставено оборудването.
В допълнение през 2010 година ще бъдат провеждани дейности по мониторинг и оценка на изпълнението на инструмента Шенген, подготовката и изпращането на Европейската комисия на необходимите доклади, съобразно изискванията на Регламент 14-17.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Давам думата на госпожа Белева за евентуални допълнения.
ИВЕЛИНА БЕЛЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, тъй като докладът на Министерството на вътрешните работи беше твърде обстоятелствен, аз само ще си позволя в резюме да докладвам гледната точка на Министерството на финансите.
По Инструмента за улесняване на бюджетните парични потоци и подпомагане на Шенгенското споразумение в България са получени 257 млн. 926 хил. евро, от които, съгласно решенията на КУНК и съгласно утвърждаването от Европейската комисия 50 процента са разпределени за помагане на бюджетните потоци и 50 процента в размер на 128 млн. евро са за подготовка за прилагане на Шенгенското законодателство.
Дирекция „централно звено за финансиране и договаряне” е сключила към 31 март 2010 година, което е крайният срок за договаряне на средствата по Шенген, договори в размер на 128 млн. евро, с което са договорени сто процента от средствата, отпуснати по Инструмента Шенген.
Към момента са изплатени 61 млн. евро с ДДС по сключените договори, което представлява около 41 процента от договорените средства. До 31 декември се очаква, в случай на успешно изпълнени договори, да бъдат изплатени останалите 87 млн. евро.
В момента тече също така процес на верификация на извършените разходи по Инструмента Шенген. Към 30 април са верифицирани 6 млн. евро и общо 59 договора. До края на месец май се очаква да бъдат верифицирани 10 млн. евро.
Усилията на Дирекция „Централно звено за финансиране и договаряне” след изтичане на срока за договаряне са върху изплащане на сключените договори, като стриктно се следи за изпълнението на същите. Извършват се проверки на място преди извършване на всяко плащане.
Извършен беше наскоро одит от Изпълнителна агенция „Одит на средствата на Европейския съюз”. Със задоволство мога да отбележа, че няма сериозни констатации или негативни коментари.
От самия доклад, представен от Изпълнителна агенция „Одит на средствата на Европейския съюз” ще си позволя да цитирам само две изречения. Според одиторския екип „Системата за управление и контрол на инструмента Шенген съответства на изискванията на Европейската комисия. Процедурите за възлагане на обществени поръчки са организирани и проведени в съответствие с изискванията на Закона за обществените поръчки, правилата на Инструмента Шенген и вътрешните правила на компетентните органи. Извършените към момента разходи по Инструмента Шенген са достоверни и в съответствие с изискванията на правилата по Инструмента Шенген, вътрешните правила и указанията на националното законодателство”.
Това е към момента състоянието на изпълнение на Инструмента Шенген. На разположение съм за въпроси, ако имате такива по административната част.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря ви за обстойното представяне – както на господин Димитров, така и на госпожа Белева. Изказвам поздравления за усилията, които положихте в последните няколко месеца наистина да се финализират тези неща. сега наистина всичко зависи от изпълнението, за да влезем в сроковете.
Колеги, има ли някакви въпроси?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз ще се присъединя към поздравленията, които изказа господин Танчев. Смятам, че това наистина беше изключително важно и се радвам, че има този сериозен напредък.
В тази връзка имам кратък въпрос: считаме ли, че през 2011 година ще изпълним ангажиментите си, господин Димитров, въпросът е най-вече към Вас, комплексните ангажименти по Шенген и за кога правителството прогнозира и планира съответно влизането в Шенгенското пространство?
Искам само за попитам дали промените в Закона за обществените поръчки, които сега се правят, ги приемате като по-положителни или очаквате някакви сътресения отново? Защото постоянните промени също не са най-доброто, което се отразява на работата на администрацията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПАВЛИН ДИМИТРОВ: Аз преди два часа се прибрах от Берлин. Във вчерашния ден имахме среща с ръководството на Федералното министерство на вътрешните работи, с господин Шрьодер, заместник-министър. Бяхме заедно с румънските колеги. Темата беше „Запознаване на институциите във Федералната република за напредък в България и в Румъния”.
Вие много добре знаете, че българската страна и Румъния с общата декларация възприехме срока и Европейската комисия ни подкрепи за 2011 година. Тази цел остава. Смятам, че нямаме основание да имаме притеснение, че няма да успеем с всички ангажименти, които имаме, до март 2011 година.
Разбира се, в Европейската комисия и в страните – членки има определени притеснения от гледна точка на въвеждане на Шенгенската информационна система. Това го изтъкнаха и вчера колегите от Федералната република. Но това е въпрос в крайна сметка и на техническо уточняване на процедурите по самата карта за напредъка, пътната карта, която е утвърдена от Европейската комисия, и най-вероятно – на политическо решение.
Но така или иначе България е готова с въвеждането на ШИС 1+ и сме в състояние, като успоредно с това разработваме и Националната шенгенска информационна система и сме в състояние веднага да мигрираме към Шенгенската информационна система, каквато и да е тя, когато и да бъде въведена.
Така че това не би трябвало да ни притеснява и нямаме основание за притеснение, че към март 2011 година ние ще станем част от Шенгенското информационно пространство.
Разбира се, много остро беше поставен въпросът, което лично мене доста ме притесни, че все още се обвързва проблемът от механизма с Шенген и колегите много остро поставиха въпроса за противодействие на корупцията в България. Ние, разбира се, изложихме нашата теза, че в никакъв случай механизмът не трябва да се обвързва с ангажиментите ни по Шенген.
Но независимо от всичко аз съм оптимист и подкрепата на Федералната република беше осезаема. Знаете, особено Вие, госпожа Плугчиева,, че те са винаги конкретни и точни. Мисля, че по един особен начин подсказаха, че застават зад българската позиция и усилията, които българското правителство и българските институции изпълняват в момента.
Разбира се, ние имаме доста сериозни ангажименти до края на 2011 година. С госпожа Белева, преди да влезем в залата, си споделихме относно контрола, изпълнението на договорите. Ние имаме ангажименти като краен бенефициент и трябва да подложим още веднъж на една сериозна преоценка и контрола, и изпълнението на ангажиментите между изпълнител и възложител и краен бенефициент. Защото в крайна сметка договорите изтичат и трябва да се приключи до края на календарната 2010 година.
По отношение на промените в законодателството аз не бих се ангажирал да коментирам, но използвам присъствието на господин Дончев. Ние предложихме на министъра на вътрешните работи един текст, едно писмо до вас във връзка с превеждането и символизирането на финансови инструменти, най-вече на чл. 93, който да стане част от националното законодателство.
Не крия, поисках от ОЛАФ информация и становище, поисках от няколко институции в България становища, които ги имам. Те са крайно противоречиви, включително и тази от ОЛАФ. Казва се, че финансовият инструмент изцяло е част от българското законодателство, което според мене не е вярно и в никакъв случай то не кореспондира с чл. 47 от Закона за обществените поръчки.
За мене е крайно време да се вземе и политическо решение законодателят да преведе нашето законодателство с оглед регламента и на всяка цена трябва да се даде и съответният списък или черен регистър и механизъм, по който фирмите, които са попаднали в така нареченото тежко нарушение, да бъдат отстранявани, бих казал, не само когато се харчат пари на Европейския съюз, а по принцип и пари от бюджетни средства.
Това е моят коментар и аз се надявам, че ще бъдем подкрепени от министерството, ръководено от господин Дончев, разбира се, след обсъждане с експерти. Това е лично мое мнение, тъй като аз имам подобни проблеми при процедури, които Министерството на вътрешните работи в момента реализира.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Искам да Ви помоля, ако имате възможност, да изпратите това предложение и до нашата комисия. Ние също ще се поинтересуваме и дори в някои случаи инициативата може да тръгне от нас. Ние все пак мисля, че работим доста добре и с изпълнителната власт. Така че мисля, че е напълно резонно да подкрепим нещо такова.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Искам да направя съвсем кратък коментар, говорейки за „черния списък”.
От една страна, това е много изкушаващ, удобен инструмент за всички възложители да избягват неприятности. Някакъв регламентиран начин да се отбягват некоректни изпълнители.
Наред с това нещата не са толкова прости. Аз съм водил, включая в Европейската комисия, поредица от разговори по този въпрос. И тук нещата могат да бъдат тълкувани противоречиво.
Обръщам внимание на следното. Съвременният бизнес, капиталът, мястото на управителя и на борда са изключително динамични. Собствениците на капиталът в една фирма може да се сменят няколко пъти през годината. Същото важи и за борда, същото важи и за управителя. Това, че една фирма е попаднала в „черен списък” на база предишни нарушения, ни прави малко уязвими. Това може да бъде повод между другото и за чисто съдебни атаки по отношение на някой възложител, поставил фирмата в „черния списък”. Но на база на последващи действия е сменен капиталът, сменено е ръководството на фирмата и това би се третирало като някакъв вид дискриминация.
Това не е контрааргумент срещу използването на „черни списъци”, а по-скоро един нюанс от нещата, които следва да се имат предвид.
Иначе конкретното писмо не съм го получил. Ще ви го изпратя, когато го получа.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Съвсем кратък коментар. С тази тема, както можете да предполагате, съм се занимавала една година. Тези аргументи, които министър Дончев представя, са основателни, важни. Още повече опираме до това не определени фирми да подредим в „черния списък”, а лицата, които стоят зад тези фирми. Защото пререгистрирането и смяната на имената е най-лесната и проста работа, която може да се свърши. Тук става дума – и аз разбирам господин Димитров – за действието на така наречената early warning system за ранното предупреждение и тази система, която действа в администрацията, за да може да се предотвратява именно участието на фирми, които вече са се компрометирали, които трябва да попадат в „черния списък” и то именно на база на лицата, които стоят зад тях.
Тук вече е въпрос на правна техника как да бъдат формулирани нещата, за да няма, от една страна, дискриминация, от друга страна, обаче да имаме достатъчно ефективен механизъм и да не допускаме компрометирали или злоупотребили фирми да участват и то не само по европейски процедури и с европейски средства, но и с национални.
Във всеки случай има нужда и сега е моментът да се намери решението при промяната в закона, който правим.
ЕМИЛ РАДЕВ: Като говорим за сегашните промени в Закона за обществените поръчки, все пак да не забравяме, че тези промени са абсолютно належащи. Ида не забравяме, че все пак от 20 декември 2009 година ние имаме процедура на инфринджмънт, защото за съжаление директива 66/2007 г. е приета на 20 декември 1007 година и държавите членки имаха двегодишен срок да въведат директивата в националното законодателство.
Впечатленията ми са, че една година и 8 месеца, докато беше на власт предишното правителство, не е направена нито една стъпка в въвеждане на тази директива в Закона за обществените поръчки.
Като говорим за тези промени и за тази директива, едно от водещите условия, които ни поставя Европейският съюз в това отношение, е да премахнем дискриминационните условия. И много трябва да сме внимателни с даването на един такъв „черен списък”, дали това няма да бъде тип дискриминация. Защото с каквито и правни термини да работим, все пак търговските дружества търпят динамика. Там е много трудно в един момент да проследим дали даденото лице, което е участвало в управителен орган, е извършило нарушения, дали дружеството като възложител или като изпълнител е извършило нарушения.
Така че темата е много болезнена и трябва много внимателно да подхождаме, защото можем да си навлечем все пак критиките на Европейския съюз, че това е много дискриминационно условие.
ИВАН ШАРЕНКОВ: Ако позволите, господин председател, само едно отношение. В крайна сметка става дума за едно възпроизвеждане на норми на европейското законодателство, които вече действат и във финансовия регламент.
В посочения от заместник-министър Павлин Димитров текст изрично е записано и там наистина буквално пише, че може да бъде отстранен такъв икономически оператор от процедурата за обществена поръчка. Както и в другите актове на Европейския съюз тези текстове са записани. Така че идеята е не да създадем нещо ново, а да възпроизведем нещо към момента действащо в европейското законодателство.
Затова, ако се ограничим само в този формат, вероятността да отидем по-далече и да предизвикаме недоволство на икономически оператори или да засегнем техни законови интереси ще бъде сведено до минимум.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Виждам, че горе-долу имаме единомислие в това, че има нужда от някаква промяна. Нека да изчакаме писмото, нека да се запознаем с вашата позиция, нека да го обмислим и евентуално на следващото заседание вече можем да говорим по-прецизно. Мисля, че е необходимо време, за да улегне и наистина да разберем идеята и как най-рационално да го направим. Тук ще разговаряме в бъдеще и с изпълнителната власт. Мисля, че има резон.
Що се отнася до Шенген, има ли други въпроси или коментари?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз искам да попитам господин Димитров съвсем накратко. Извън, разбира се, инструмента ние имахме ангажимент и в комплексното прилагане на функциите ни като външна граница. Докъде стигнаха нещата с граничните пунктове по външните граници? Има ли някакъв риск там нещо да не успеем, тъй като имаше и устройствени планове, и различни други строителни работи трябваше да се извършат.
Доколкото си спомням, те тежаха за съжаление основно на бюджета, не толкова на инструмента.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПАВЛИН ДИМИТРОВ: Във връзка с оценката, искам и някой друг да каже в тази връзка. До момента ние приключихме с шестте оценки на експерти от Европейската комисия. А бих казал, че и последната оценка за сухоземна граница е положителна. Разбира се, има препоръки, но няма да има ревизия и повторна проверка.
Проблемът е в инфраструктурата на Гюешево и на Капитан Андреево. Там във връзка с договор – заем от Световната банка има проектиране. Опасението на експертите е, че ако започне това строителство, е възможно да намалим капацитета и рискът да допуснем грешки е по-голям.
Нашата позиция при обсъждането на доклада в комисията е да предложим на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на финансите да се въздържим от реализация на тези проекти, по простата причина, че оценката за инфраструктурата – това е много важно - и на Гюешево, и на Капитан Андреево е положителна.
Това е един от моментите, които трябва да бъдат уточнени и обсъдени и да изложим официалната позиция пред комисията и пред експертите от Брюксел. Предполагам, че около 27-28 май ще бъде обсъждан докладът.
Другите оценки – за външни и морски граници, експертите дават една много висока оценка и за добри практики в България в сравнение с всички нови страни – членки. И аз мисля, че усилията, които и МВР положи, и държавата, и институциите, не бяха напразни.
Колегите от Румъния имат манталитет по-добре да се представят, когато презентират, но тяхното фактическо състояние не е по-добро от нашето. Те имат ревизия и на въздушни граници. Определено са притеснени. Но аз винаги съм декларирал, че Румъния и България трябва да вървят заедно, тъй като като външна граница е немислимо да се конкурираме и да се делим. Трябва да работим в партньорство.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, има ли други въпроси? – Не виждам.
Преминаваме напред. Благодаря още веднъж на колегите от МВР.
Що се отнася до Норвежката програма за сътрудничество и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство господин Дончев ще ни направи едно кратко обобщение. Само искам да уточня, че по принцип трябваше да има колеги и от Министерството на образованието, младежта и науката, които за съжаление днес имат мониторингов комитет в Сандански и нямаха възможност да дойде. Така че ако имаме някакви конкретни въпроси, ще получим отговори от тях, ако господин министър Дончев няма да може конкретно да отговори.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Преди да кажа няколко думи за два относително малки инструмента, към които обаче структурите на централното координационно звено имат пряко отношение, искам само да си позволя един коментар по отношение на предстоящите промени в Закона за обществените поръчки.
Може би е редно да има специален фокус в работата на комисията по отношение на закона, защото той има пряко отношение по начина, по който се реализират голяма част от проектите. В момента основният публичен ресурс, който се разходва, е от финансиране от европейските фондове и е редно да имаме специален фокус по отношение на закона.
Факт е и притеснението, че в това число има озвучаване от Националното сдружение на общините, че при разширяване на кръга заинтересовани лица, които могат да обжалват, предвид невъзможността да се сключи договор, преди да е изтекла цялата процедура по обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията и пред Административния съд, съществува реална опасност да има сериозно забавяне в изпълнението на някои проекти или на много проекти.
Наред с това всички, които са малко повече в детайлите, знаят, че това представлява транспониране на европейското законодателство и ние нямаме особен избор в тази посока. Ние имаме задачата особено интелигентно да се опитаме да намерим добрата кройка.
Разбира се, има и допълнителни въпроси, свързани със синхронизация между Закона за обществените поръчки и други актове от по-ниско ниво, примерно постановления и т.н., като особено внимание заслужава готовата методика за финансовите корекции. Там правим необходимото нещата да са максимално съгласувани, защото касаят сходна материя.
Накрая искам да кажа, че съм на разположение, стига да бъда предупреден предварително, ако комисията счете за необходимо да обърне специално внимание на въпросите, свързани със Закона за обществените поръчки.
Като последен коментар, там трябва да намерим брилянтния баланс, защото в процедурите по Закона за обществените поръчки се разходва огромната част от финансирането и практиката показва от всички доклади и одити, че това е слабото място.
И ако мога да си позволя един малко по-широкообхватен коментар, залитането в която и да е посока - а посоките са две: от едната страна, да бъдем по-либерални и по-толерантни, примерно понякога да не се забелязва грешка на някой кандидат, не говоря за други неща, другата крайност е да бъдем ужасно рестриктивни, дискриминационни и т.н. – ни носи неприятности. Досега неприятности ни носеше по-скоро залитането в първата крайност. Ние не бива да допускаме залитането в другата крайност, което също ще ни донесе неприятности.
Това, разбира се, е въпрос на оперативно приложение, но това има отношение към дизайна на текстовете по закона.
Вярвам, че ще ме извините за коментара, който, макар и да беше принципен, считам, че е полезен.
По отношение на двата инструмента, за които имам ангажимент да ви запозная какво е текущото състояние, на първо място, е така наречената Норвежка програма за сътрудничество, икономически растеж и устойчиво развитие на България. Това е относително малък инструмент. Рамката на безвъзмездната помощ е около 20 млн. евро за периода 2007 – 2011 година.
Както личи от това, което четох до момента, страната – донор е Кралство Норвегия. Има четири приоритетни области, свързани с:
- Намаляване на емисиите парникови газове;
- Енергийна ефективност и възобновяема енергия;
- Подпомагане на устойчивото производство;
- Прилагане на постиженията на правото на Шенген.
Краен срок на изпълнението е 30 април 2011 година.
Информирам ви, че в рамките на крайния срок за договаряне на проектните предложения, а той е 20 април 2009 година, са одобрени общо 24 индивидуални проекта на обща стойност почти 18 млн. евро. Допълнителни са одобрени още 16 проекта за подготовка на проекти на стойност над 303 хил. евро и 9 проекта за подкрепа на пътувания на обща стойност 13 хил. евро.
Разпределението на одобрените проекти по приоритети е следното.
По първата приоритетна ос, свързана с намаляване на емисиите от парникови газове, има три проекта на обща стойност близо 1 млн. 200 хил. евро.
По втората ос, по втория приоритет – енергийна ефективност и възобновяема енергия – 7 проекта на обща стойност близо 6 млн. евро.
По третия приоритет – устойчиво производство има 11 проекта на стойност малко над 5 млн. евро.
По приоритет 4 – прилагане на достиженията на правото на Шенген имаме 2 проекта на стойност малко над 5 млн. евро.
И, разбира се, един проект за техническа помощ на стойност 300 хил. евро.
Това, което трябва да знаете като особеност, е, че реално този инструмент се управлява в голяма степен от Иновация – Норвегия. Това е специална фирма, посочена от норвежка страна, която извършва всички основни дейности по управлението. Нашите ангажименти са на ниво стратегически мониторинг, свързан с контрол от гледна точка на постигане на целите и т.н.
От 24 проекта е стартирало изпълнението на 23 от проектите. Информирам ви, че към 29 април т.г. са извършени плащания в размер на 6 млн. 103 хил. 501 евро, което е 33 процента от общата сума за проектите по програмата. Ако работим по критерия, че извършените плащания съответстват на процента усвоени средства, по тази програма имаме усвоени средства в размер на 33 процента.
Получени и одобрени са общо 21 междинни отчета. До края на 2010 година предвиждаме да бъдат изплатени допълнително средства в размер на 9 млн. 500 хил. евро, което е една добра цифра.
Какви са основните предизвикателства към момента. Те са характерни за други инструменти. Нищо особено и уникално няма тук.
Има проблем с финансирането от страна на бенефициентите, които не са публични институции. Предполагам знаете, че средствата за съфинансиране на проектите на публичните институции са заложени в националния бюджет, бавни процедури за провеждане на обществени поръчки.
Относно финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Това е друг подобен инструмент със страни – донори Исландия, Княжество Лихтенщайн и отново Кралство Норвегия. Размерът на безвъзмездната финансова помощ е 21,5 млн. евро за периода 2007 – 2011 година.
Приоритетни области:
Приоритет 1 - опазване на околната среда – тук имаме 9 одобрени проекта на стойност над 4 млн. евро;
Приоритет 2 - развитие на човешките ресурси – 9 проекта на стойност над 3 млн. евро;
Приоритет 3 – здравеопазване и грижа за децата, 13 проекта на стойност близо 4,5 млн. евро;
И приоритет 4 – опазване на европейското културно наследство, 11 проекта на стойност почти 5 млн. евро.
Разбира се, има и специфични форми на безвъзмездна помощ, като Фона за неправителствени организации на стойност малко над 2 млн. евро. Тук специфичното е, че оператор на Фонда за подкрепа на неправителствена организация е Фондация за реформа в местното самоуправление и Фондация „Еко общност”, като тези оператори са посочени директно от офиса на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Фондът за обучение и стипендии е един малък инструмент като техническа помощ.
Такъв е към момента статусът на изпълнение. Изпълнението стартира с известно закъснение по причина движението на отговорностите по управление на инструмента между различните институции. Тук госпожа Плугчиева може да допълни, ако изпускам нещо.
Първоначално идеята е била Изпълнителната агенция да бъде в Централното звено за финансиране и договаряне, после в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и накрая се озовава в Министерството на образованието, младежта и науката.
Относно координиращия орган финалът е в Министерския съвет, в Централното координационно звено, тоест имам пряко отношение към него. Тези институционални неразбории, които са текли в предишни периоди, са довели до известно забавяне.
Въпреки това искам да ви информирам, че към 5 май към бенефициентите са направени плащания в размер над 3 млн. евро, което е 15 процента усвоени средства, като до края на 2010 година се предвижда да бъдат изплатени допълнително близо 8,5 млн. евро. Тоест виждате, че има всички амбиции да бъде наваксано закъснението.
Друго, за което трябва да ви информирам, е следното. Към края на месец март тази година офисът на финансовия механизъм изпрати списък с 25 проекта, които са оценени като рискови, предвид възможността планираните дейности по проектите да не приключат в рамките на крайния срок за изпълнение.
В отговор на това Националното координационно звено изготви своя оценка, като раздели проектите в три основни категории. Първата категория са проекти, за които е налице сериозен риск да не приключат в срок. Това са 5 проекта, които при адекватни мерки смятаме, че рискът за неизпълнение може да бъде преодолян. Това са 11 проекта. Имаме и 9 проекта, при които рискът може да се отчете като минимален.
Важен детайл е отпадането на така нареченото предварително условие за превеждане на авансово плащане към бенефициентите. Първоначално имаше такова условие те да имат сключени договори с избрани подизпълнители, което се явяваше забавящ фактор. След проведени преговори с офиса на финансовия механизъм, на 25 март 2010 година това предварително условие отпадна, което е облекчаваща предпоставка нещата да се движат по-бързо.
Обръщаме внимание на всеки от проектите, по отношение на които има забава. Заедно с колегите от Министерството на образованието, младежта и науката аз лично съм се ангажирал с проекти, по отношение на които при адекватни действия закъсненията може да бъдат преодолени и да се движат с добри темпове.
Основните предизвикателства са близки до тези, посочени в Норвежката програма:
- липса на средства за предварително финансиране на някои от типовете бенефициенти;
- бавни процедури по провеждане на обществени поръчки. Разбира се, лесно е да се каже, че това е по вина на бенефициентите, което обаче особено не ни помага в конкретния случай;
- сезонна обвързаност на дейностите;
- закъснение при старта на изпълнение на някои дейности.
Както казах, правим всичко възможно да се преодолеят закъсненията, които са инкасирани в минали периоди.
Това е накратко. Ако имате въпроси, съм на разположение в следващите 15 минути.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Виждаме, че тези програми в сравнение с другите относително вървят по-обнадеждаващо и наистина има резон да смятаме, че там ще бъдат наваксани закъсненията.
Колеги, имате ли някакви въпроси или коментари относно така изложения статут? – Не виждам.
Благодаря Ви за представянето на тези конкретни програми и се надявам, че в бъдеще ще направим с Вас едно изслушване за цялостното Ваше виждане за оперативните програми. Благодаря Ви още веднъж за времето, което ни отделихте, и Ви желая приятен ден.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз искам да ви информирам, че по принцип съм на разположение на уважаемата комисия, винаги, когато има нещо да бъде обсъдено, като не разчитам аз да бъда само пасивната страна, а вие да ме викате. Понякога, ако има нещо важно, нещо приоритетно, което считам, че следва да бъде обсъдено, ще го направя.
Понеже, доколкото разбрах, предния път е имало коментари кога ще благоволя да се появя, благоволявам да се появя винаги, когато ме извикате, стига да имам физическа възможност.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря ви за това, господин Дончев. И аз Ви окуражавам, че ние сме насреща за всякакви инициативи, с които и законодателната власт може да помогне.
Госпожо Плугчиева, имате думата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Преди да тръгне министър Дончев, вземайки повод от последния коментар, искам да коментирам точно това, че на последното заседание – и не само на последното заседание, министър Дончев, - прави впечатление, за Вас това е ново, но за тук присъстващите не е, че от началото на работата на тази комисия и на това правителство нито един министър, с изключение на Вас, не се е появил в тази комисия, за да докладва и да участва в дискусията по работата на отделните оперативни програми.
Така че на предното заседание аз си позволих да кажа, че е крайно време ресорните министри да се появяват и да участват в тези дискусии. И попитах не кога ще благоволите, защото се чувствам лично засегната от такъв коментар, а казах, че очаквам Вие също да участвате в тези дискусии, така, както е нормалната парламентарна практика и е практика на изпълнителната власт.
Така че затова си позволявам да направя тази корекция и чрез Вас да отправя още веднъж апела, защото явно това е тотално подценяване на работата на комисията от страна на ресорните министри.
Обръщам се най-дружески към Вас да кажа, че ако ресорните секторни министри се опитат да прехвърлят цялата отговорност върху Вас, не Ви завиждам. Можем да обменим опит по тази тема. И не Ви препоръчвам да изпадате в познати ситуации, които са били горчиви за мене и не са в интерес на работата. Иначе ще го преглътнете и ще го преживеете в личен план. Това е едното.
Второ, на последното заседание, когато докладва тук заместник-министър Московски по темата за състоянието, защото там за напредък не може да се говори, на Оперативна програма „Транспорт”, аз съм сигурна, че Вие сте известен, че ситуацията там е изключително тревожна. И тук всички се обединихме около мнението, че е редно не само министърът на транспорта, но заедно с него и министърът на финансите, и министър Плевналиев да се появят и с Ваше участие да направим един задълбочен анализ. Защото там има не само проблеми от естество: дайте да дадем и да ускорим. Там става дума за принципни въпроси, свързани с подготовката на мега проектите, на големите проекти в сферата на транспорта и също така с промяна на законодателството, както е случаят със Закона за устройството на териториите, където целта е да съкратим периода и начина на работа изобщо по отчуждаване на терени. Защото това е една много голяма, много неприятна и много скъпа тема.
Записах си, че имате 15 минути, от които аз вече 8 минути изядох. Казвам го съвсем откровено и го правя съвсем искрено и с желание наистина да помогнем на Вас и на работата като такава.
СВЕТЛИН ДОНЧЕВ: Тук ще направя само едно кратко уточнение. И министър Дянков, и министър Мирослав Найденов са идвали при нас. Така че не може съвсем да се оплачем от липса на присъствие.
Но другото, което искам да допълня във връзка с разговора ни миналия път по оперативна програма „Транспорт”. Господин Михалевски направи едни предложения, които се постарах да разпространя и на останалите колеги в комисията, както и на господин Дончев. Аз също съм го запознал с проблематиката. Наистина ще обмислим едно по-широко заседание. Чакаме и коментарите от Министерството на транспорта по темата и какво те искат да видят, за да можем да запознаем всички страни и наистина да седнем и градивно да поговорим по този въпрос.
Това беше, което исках да кажа.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Искам да направя съвсем кратък коментар в останалите 7 минути.
Госпожа Плугчиева, мисля, че сме изчистили въпроса кой дошъл, кой поканен, кой каква реплика отправил и няма смисъл да го дискутираме повече.
Искам да взема съвсем накратко повод от последните й думи. Най-малкото комисията вярвам, че е наясно, че колкото и примерно да изглеждам работоспособен, съществуването ми може да обезсмисли всички управляващи органи, всички оперативни програми, всички ресорни заместник-министри и т.н. Това по повод на репликата.
Иначе проблемите, състоянието или напредъка – зависи от гледната точка, специално по оперативната програма „Транспорт” не е въпрос, който се е появил в последния един месец. Откровено казано, ако някой в страната имаше по-висока степен на експертиза и може би по-дълбока степен на стратегическо мислене, това е нещо, което е било факт още през 2007 или 2006 година. Моля да имате предвид, че по никакъв начин коментарът ми няма политически нюанс.
Говорейки за големите инфраструктурни проекти, подготовката на подобни проекти е трябвало да започне още преди началото на програмния период, предвид че цикълът на един голям инвестиционен проект понякога е много-много години. Разбира се, не е това само единствената причина. Факт е лимитираният капацитет в част от структурите, които са ключови по отношение на изпълнението на оперативната програма, както и несъответствията и допълнително затормозяващите фактори в нормативната уредба.
Проблемите са комплексни. Не всичките са въпрос на парламентарни действия, като изключим перманентният натиск и контрол и промените в нормативната уредба.
На разположение съм, заедно с колегите, да обсъждаме тези въпроси.
Една заявка, която бях споменал публично. Използвам присъствието си тук, за да кажа следното. Имам идеята във връзка с всички текстове, които уреждат подготовката, изпълнението на проекти, разпределението на безвъзмездно финансиране, допустимост на разходите и т.н., които в момента са разпилени в десетки постановления на Министерския съвет основно, да направим едно много сериозно упражнение, свързано с опит за кодификация на тези текстове, като най-принципните, устойчиви, базисни положения да бъдат фиксирани в нормативен текст, в закон. По-динамичната материя може да бъде уредена в правилник за приложение.
Искам да декларирам, че нямам намерения тайно да разработя едно предложение, което после да ви представя за обсъждане. Разчитам на партньорски подход при разработването на подобен текст. Разбира се, това ще отнеме месеци. Правя предварително заявка. Пожелавам ви успех!
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Една реплика за 30 секунди, защото тръгва министър Дончев.
Това, което беше коментирано за министър Дянков, той се появи, ако не греша, през месец септември. Беше му а подадена ръка и и направено предложение да му се предаде опитът, който беше натрупан, да се спести време и да се продължи фокусът на внимание само върху проблемите, а не върху постиженията. Но той отхвърли най-демонстративно това предложение.
Осем месеца по-късно, слава богу, се стига и до решението за встъпването в длъжност на специален министър по еврофондовете. Мога само да приветствам това, то казвате, и да се продължи тази моя идея за създаването на специален закон.
Няма да отнемам повече време, господин Дончев. Но е добре да доведете министрите.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Дончев, Вие преди малко се изказахте като експерт. Но аз съм политик и искам да Ви попитам. Госпожа Плугчиева зададе въпроса за напредъка по програмата. Бихте ли ми отговорили следното. От 2007 година до месец май миналата година напредъкът по тази оперативна програма какъв е и какъв е след това за 9 месеца. За да стане ясно на всички тук присъстващи какъв е напредъкът на правителството на партия ГЕРБ и какъв е бил напредъкът по време на управлението на Тройната коалиция.
Извинявайте, но аз съм политик и искам да Ви задам така въпроса.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Тъй като аз поемам управлението, което току-що ми беше дадено от председателя на комисията, искам да Ви кажа, че с този подход вървим само назад. И сега ще загубим времето на министър Дончев. Защото явно нежеланието да се води ... (Шум в залата, реплики.).
Аз не попитах за напредъка. Ясно е, че това е оценка на комисията, че специално по оперативна програма „Транспорт” има допълнително натрупване на забавяне.
И за да не задълбочаваме темата, трябва да се седне и да се разговаря с числа, а не с политически подход и само с популизъм.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Понеже наистина закъснявам, ще кажа следното. Щом представлява интерес, трябва да се говори. Но в момента не нося подобна справка, макар че бих могъл да цитирам няколко групи категории по памет. Ще ви предоставя справка за двата основни показателя – темп на контрактиране и темп на разплащане в различни периоди от началото на 2007 година досега.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ние миналия път го чухме, между другото, по тази цифра. Наистина е в пъти увеличението. Но наистина трябва да гледаме къде са проблемите и как можем да ги разрешим.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Преминаваме към втора точка от дневния ред:
Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-02-17/14.05.2001 г. за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на инициатива JEREMIE в Република България и на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България – внесен от Министерския съвет.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Евгени Ангелов – заместник-министър
Жулиета Хубенова – съветник на Трайчо Трайков по европейски програми и проекти
Грета Добрева – и.д. директор на Дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност”
Борислава Стоянова – главен експерт в Дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност”, отдел „търгове и договаряне.
Заповядайте да представите законопроекта.
ЖУЛИЕТА ХУБЕНОВА: Само с няколко думи ще кажа какво представлява финансовият инструмент JEREMIE. Много от вас го знаят, но може би някой не знаят. Това е инструмент за финансов инженеринг за подобряване достъпа на малките и средни предприятия до финансови ресурси чрез фондове за дялово участие, чрез гаранционни фондове и чрез заемни средства от банковите институции.
Какво е особеното тук. Особеното е, че при другите финансови средства те се дават като грантове. Този инструмент не е грантов – той се дава и се връща. Доброто тук е, че парите, които ние имаме по JEREMIE, ще се дадат на малки и средни предприятия чрез финансовите посредници. След това ще се върнат и ние след това можем да си ги ползваме в нашата държава. Тези пари остават за нас и продължаваме да ги ползваме по същия начин, тоест чрез този холдингов фонд, който създаваме.
Доброто, което е от преди, това е лично мое мнение, е, че се създава холдингов фонд и той е на територията на България. Това е плюсът. Такива холдингови фондове се създават само в България. Другото, което ще бъде създадено, е в Словения. Обикновено другите държави ползват Европейския инвестиционен фонд със специална сметка, откъдето Европейският инвестиционен фонд дава тези пари на финансовите посредници или те сами си управляват средствата.
Когато Европейският инвестиционен фонд е мениджър или управлява тези средства, тогава те се верифицират веднага за страната и ние можем да ги имаме веднага по нашите сметки – това, което е 75 процента от стойността на целия проект.
Какво направихме?
Ние хвърлихме много усилия първо, за подобряване на инвестиционната стратегия, която да отговаря на нуждите на българския бизнес. Знаете, че българските банки разполагат с финансови средства, но много е труден достъпът на малките и средни предприятия до тези финансови средства. Задлъжнялостта между предприятията в момента е много висока. Така че малките и средни предприятия в България имат нужда от капиталова инвестиция.
Така че ние от 15 процента капиталова инвестиция, както беше в инвестиционната стратегия Европейския инвестиционен фонд, променихме по-голямата част да бъдат средства, които да осигуряват капиталов ресурс на малките и средни предприятия чрез венчър кепитал, което са фондове за стартиращи предприятия, гроуд фонд и мезанин фонд.
Допълнителното е това, че мениджърите на тези фондове също трябва да предоставят допълнителен ресурс. Примерно, да кажем, ако гроуд фондът е 50 млн. евро, 25 млн. се дават от холдинговия фонд, 25 млн. евро допълнително трябва да даде и мениджърът на този фонд. При мезанин фонда е по същия начин.
Какво друго направихме? Намалихме разходите за управление на фонда. Бяха договорени 1,7 процента, в момента са 1,5 процента. Като за целия период това е някъде към 2 млн. евро. И ако броим и миналата година, ще станат около 4 млн. евро, които остават в бизнеса, тоест в страната. Няма да бъдат платени като такси.
Намали се броят на акционерите. Българската банка за развитие вече не е акционер. Първо, самата структура беше по-сложна, когато тя беше акционер вътре.
Второ, при екзита на Европейския инвестиционен фонд от този холдингов фонд, който правим ние в България, това се разпознава като държавна помощ. Така че за да избегнем и това, ние премахнахме Българската банка за развитие като акционер.
Не на последно място, макар че е много важно, е това, че се прецизираха условията за ноу-хау трансфера. Тоест наистина е много добре да се създаде този фонд в България, на нашата територия. Но трябва българи да бъдат обучени, да знаят как този фонд се менажира и как се управлява, за да може, след като Европейския инвестиционен фонд си излезе и няма да го има повече, хората, които са българи, да управляват този фонд, да управляват този финансов ресурс.
Също така ролята на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма вече е по-значима вътре. Преди това в мениджмънт-борда нямаше нито един представител от българска страна. Сега има двама, които са от Европейския инвестиционен фонд, и един човек - представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Това е основно. Оставям на вас да задавате въпроси. Заместник-министър Ангелов също е тук.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Казвам „Добър ден” на заместник-министър Ангелов. Предлагам да Ви дадем думата, ако искате нещо да допълните.
Ако не, на вече много съкратения състав на депутатите. Надявам се някои да се върнат.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Аз имам два кратички въпроса.
Първо, каква е финансовата рамка на тази инициатива, тоест колко пари са, както и каква е времевата рамка за тяхното изпълнение?
Второ, това, което ние сега обсъждаме, е ратифициране на промяна в споразумението. С какво подобряваме предишното споразумение? То е направено, след това е променено, сега ние още веднъж го променяме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Времевата рамка, както за останалите фондове от Европейския съюз, е до 2015 година. Тогава ни изтича договорът с Европейския инвестиционен фонд. И дотогава каквото е платено и усвоено, това ще бъде признато и ще остане като ревулвиращ инструмент. За разликата от останалата част на програмата, където финансирането е грантово. Тези 170 млн. евро по еврофондовете и 30 млн. евро национално съфинансиране, ще са на принципа – дават се под формата на дялови инвестиции, под формата на заеми, след което се връщат във фонда и продължават да се отдават.
Тези два договора, които вие имате пред вас, бяха подписани през лятото на миналата година. Ние видяхме съществени недостатъци в структурата, въобще начина на управление и особено неща, свързани със стратегията, където трябва да бъде насочен този финансов ресурс.
В тази връзка те са променени изцяло в полза на българската държава. Всичко от тази стартираща позиция през август 2009 година, всичките промени, които са направени, за което госпожа Хубенова спомена, ние имаме естествено детайлен списък, са в наш интерес, като се започне от начина на контролиране на Европейския инвестиционен фонд и механизмите за отчетност до размера на тяхното заплащане, до изчистената структура. Това отстрани един проблем, който беше реален – това да бъде класифицирано като държавна помощ. Което значи, че ние трябваше да го нотифицираме, а това щеше да отнеме поне една година.
Като резултат от всичко това в момента мислим, че има доста добър, работещ вариант. Тези усилия бяха високо оценени също и от Европейската комисия. Това са много от начините за преговор, много от клаузите, които са залегнали. Комисията препоръчва и на други държави, които искат за имплементират такъв инструмент, да се поучат и от нашия опит.
Това е моят отговор. Ако има допълнителни въпроси, аз съм на разположение.
ЖУЛИЕТА ХУБЕНОВА: Само искам да допълня, че се предвижда управлението на тези средства, трежърите, да се извършва от БНБ, тоест парите ще бъдат в България, което също е един положителен резултат.
Също така да допълня, че в началото бяха 200 млн. евро, но се оказа, че по оперативната програма 199 млн. евро са тези ревулвиращи средства, както казваме ние, и 1 млн. евро е грантов елемент, който е за бизнес-ангелите.
Така че ние не можехме в началото да сложим 200 млн. евро наведнъж, даже разговаряхме по този въпрос с Европейската комисия, тъй като тогава ставаме конфликт с оперативната програма. Затова фонда го правим със 199 млн. евро, като след това допълнително може този 1 млн. евро, вече с разрешение на Европейската комисия, ако иска, да го прехвърлим отгоре и тогава да стане 200 млн. евро целият фонд.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Ако позволите, искам да направя още едно допълнение. Освен 200-те милиона, програмата, която е в продуктния микс, освен че ще имаме много повече рисково дялово финансиране, чрез това задължение външните фан-мениджъри да намерят и частен капитал, ние фактически вдигнахме ресурса по JEREMIE от 200 на 270 млн. евро, като националното участие става само 30 млн. евро.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Тези допълнения, които правите и които са прецизирали в голяма степен този инструмент JEREMIE, аз подкрепям и приветствам.
Моят кратък коментар е свързан с Българската банка за развитие и това Ваше подозрение, че участието на банката може да бъде като държавна помощ.
Това беше въпрос, който беше дискутиран навремето с Европейската комисия. Тогава комисията в никакъв случай не постави такова условие и нямаше такава трактовка. Аз лично съм изненадана от тази нова интерпретация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Начинът, по който това явно е било избегнато да бъде проблем тогава, е че изрично Европейската комисия и Европейският инвестиционен фонд са се оттеглили от отговорността да произнесат мнение по този въпрос. И в договорите изрично пишеше, че Министерството на икономиката и енергетиката по това време, поема еднолично отговорността за класифицирането на този инструмент като държавна помощ и последиците, ако това се случи. Което за нас беше едно неразумно поемане на отговорност. Общо взето си бяха измили ръцете и Европейската комисия, и Европейският инвестиционен фонд.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли други въпроси? – Не виждам.
Предлагам да гласуваме.
Който подкрепя становището по разглеждания законопроект, нека да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-33/4.05.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСТРАДИЦИЯТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка днес при нас са:
От Министерството на правосъдието
Даниела Машева – заместник-министър
Борислав Петков – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Давам думата на госпожа Машева за представяне на законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! на вашето внимание предлагаме настоящите предложения за изменение на Закона за екстрадиция и европейска заповед за арест, които са продиктувани от това, че практиката по прилагане на закона показва някои празноти и неточности, както и са съобразени с препоръки, отправени към България в окончателния доклад от четвъртия кръг на взаимна оценка по прилагането на европейската заповед за арест в държавите – членки на Европейския съюз.
Както знаете, това е един закон, който функционира от 2005 година. Материята за екстрадиция беше изведена от Наказателно-процесуалния кодекс и беше консолидирана с транспонирано рамково решение относно европейската заповед за арест.
Законопроектът цели прецизиране на разпоредби, уреждащи фактическо предаване на лица на основата на европейска заповед за арест и хипотези, в които европейската заповед е издадена с цел провеждане на наказателно преследване срещу български граждани или лица, които временно пребивават в България и българският съд е допуснал предаването на лицата. Това става при условие, че след като бъде изслушано в съответната държава, издала заповедта, лицето следва да бъде върнато в Република България за изтърпяване на наложеното му наказание, предвид обстоятелството, че само когато се касае за европейска заповед за арест, България предава собствените си граждани, което не е допустимо в общото екстрадиционно производство. Идеята е тези лица да могат да изтърпяват наказанието си тук, в близост до своите роднини, с оглед тяхната последваща ресоциализация.
С цел избягване на дългата и сложна процедура по трансфер на осъдени лица въвеждаме една допълнителна процедура, а именно в тези случаи, след даване на гаранции от издаващата държава да става бързо предаване на лицето в България, след което тази присъда да бъде веднага приспособявана към нашия Наказателен кодекс и да продължи изтърпяването на наказанието в България.
Други промени, които се предлагат:
Прецизират се разпоредбите относно условията за прилагане на европейска заповед в частта относно тежестта на наложеното наказание лишаване от свобода;
Премахва се необоснованото изискване за предоставяне на доказателства за наличие на влязъл в сила съдебен акт, на основание на който е издадена европейската заповед за арест;
Създава се един нов текст, съобразно който се предоставя законова възможност правоприлагащите органи да включват в европейската заповед за арест и допълнителни престъпления, така наречените аксесорни престъпления, които принципно не отговарят на общите условия за европейска заповед за арест, но които могат да бъдат включени и добавени към престъпленията, по повод на които е издадена самата европейска заповед за арест.
По-нататък законопроектът предвижда допълнение, целящо представяне на законова възможност за задържане на лицето, с цел осъществяване на процедура по фактическото му предаване на съдебните власти на издаващата държава в случай на отложено изпълнение на европейска заповед за арест. Създава се изрична процедура, по която да бъде изпълнено поетото от съда задължение, в случай, когато лицето е било временно предавано на издаващата държава за провеждане на наказателно производство, срещу него и след получени гаранции то да бъде върнато в България за изтърпяване на наказанието.
С оглед избягване на противоречиво тълкуване на нормата и респективно противоречива съдебна практика, както и с цел по-пълно съобразяване със смисъла на разпоредбата на рамковото решение, се правят следните изменения:
Уточнява се характерът на отказа на лицето от принципа на особеността. Във всички случай такъв отказ следва да не бъде направен единствено след изразено изрично съгласие от лицето за незабавното му предаване.
Създава се и едно задължение за съда и в общото екстрадиционно производство, и конкретно в производството по европейска заповед за арест съдът да има служебно задължение да прави проверка ида изследва дали по отношение на това лице в Република България не се водят наказателни производства, така че България да гарантира провеждането на наказателни производства, а не, както досега показва практиката, да има лица, които се опитват да възпрепятстват водени тук наказателни производства, изразяващи съгласие за незабавно предаване по екстрадиционно производство или по европейска заповед за арест.
Също така се предвиждат изменения в процедурата, когато се касае за постигане на споразумение между съда и издаващата държава. Отстраняват се практически затруднения, дължащи се на грешно тълкуване, че временното предаване е алтернатива на отложеното изпълнение на европейска заповед за арест.
Предлага се нова редакция, която внася необходимата яснота в правната същност на временното предаване, а именно, че се касае за възможност, която може да се осъществи единствено по искане на молещата държава, в случай, че е допуснато отложено изпълнение на европейската заповед за арест.
Считаме, че с тези предложения ще бъде отговорено напълно на исканията на практиците прокурори и съдии и ще се съобразим с препоръките, отправени в последния доклад по оценяване на прилагането на европейска заповед за арест.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Вие, госпожо Машева, предполагам, че сте се запознали с проекта на нашето становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Съгласни сме със забележките и препоръките, които считаме, че между двете четения могат да бъдат прецизирани.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли някакви въпроси относно така представения законопроект? – Не виждам.
Поставям на гласуване представения законопроект.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-37/12.05.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието
Даниела Машева – заместник-министър
Борислав Петков – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси
Александра Аврамова – младши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”
Росица Дичева – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”.
Предлагам отново да дам думата на госпожа Машева да ни запознае и с този законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Промените в Закона за адвокатурата се налагат от мотивирано становище на Европейската комисия от 3 ноември 2009 година, което е отправено до България на основание чл. 226 от Договора за създаването на Европейската общност по процедура за нарушение за несъвместимост на някои разпоредби на българския Закон за адвокатурата с членове 43 и 49 от Договора за Европейската общност, както и с директива № 98-5 на Европейската общност и Европейския парламент, относно улесняване на постоянно упражняване на адвокатска професия в държава – членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията.
С предлаганите в Закона за адвокатурата промени се гарантира, че при осъществяване на професионалната си дейност в България чуждестранният адвокат, практикуващ под професионалното звание на държавата – членка, където е придобита адвокатската правоспособност, ще има права и задължения, равностойни на българския адвокат.
Урежда се възможността чуждестранните адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, да упражняват адвокатска професия съвместно с други адвокати, вписани в съответния адвокатски регистър под формите на адвокатска практика, уредени в Закона за адвокатурата.
Също така се предлага двама или повече чуждестранни адвокати да могат да упражняват адвокатска професия на територията на България под формата на клон на тяхната група в държавата – членка по тяхната регистрация по произход на групата.
Предвижда се чуждестранният адвокат, вписан в регистъра на чуждестранните адвокати, да може да участва лично в професионални сдружения на адвокатите в България, вместо съществуващата досега ограничена възможност да бъде представляван само от избран от него български адвокат.
Предлага се в Единния регистър на чуждестранните адвокати към Висшия адвокатски съвет и в регистъра на чуждестранните адвокати на съответна адвокатска колегия по изрично заявление на чуждестранния адвокат да се вписва наименованието, фирмата на групата, в която членува в държавата – членка по произход.
В работната група по изготвяне на настоящия законопроект много активно участваха представители на Висшия адвокатски съвет, така че изцяло тези предложени изменения са съобразени и съгласувани с адвокатската гилдия. Също така няма никакви препоръки или възражения от тяхна страна.
Ние се запознахме с препоръките на комисията, господин председател. Считаме, че те са приемливи и могат да бъдат приети между двете четения.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Вие, госпожо Машева, отговорихте на моя въпрос, преди да съм го задал.
Колеги, имате ли някакви коментари или въпроси? – Не виждам.
Предлагам който е съгласен да приемем законопроекта, да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-36/11.05.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Водещ по този законопроект е Министерството на околната среда и водите.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на околната среда и водите
Ивелина Василева – заместник-министър
Асен Личев – директор на дирекция „Управление на водите”.
Госпожо Василева, имате думата да ни запознаете с така представения законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Законопроектът е изготвен във връзка с необходимостта да бъде приведено българското законодателство в областта на управление на водите в съответствие с Директива № 60 от 2007 година на Европейската общност относно оценката и управлението на риска от наводнения. Срокът за транспонирането на тази директива е изтекъл на 26 ноември 2009 година.
Чрез нейното транспониране се осигурява нормативно регламентиране в българското законодателство на принципите ,заложени в директивата, и на подхода на дългосрочно планиране за намаляване на риска от наводнения, като са предвидени три основни етапа:
Предварителна оценка на риска от наводнения до 2011 година за речни басейни и прилежащите им брегови зони;
Разработване на карти за опасност от наводнения и карти за риск от наводнения до 2013 година за местата, където съществува реален риск от наводнения или може да се предвиди такъв;
Планове за управление на риска от наводнения до 2015 година за зоните с идентифициран реален риск от наводнения или където може да се предположи такъв.
В плановете се определят и целите, които ще се достигнат с прилагането на директивата.
Друга основна цел на законопроекта е да се създаде правно основание за транспонирането в подзаконовата нормативна уредба на следните няколко директиви:
Директива № 105 от 2008 година на Европейския парламент и на Съвета за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите и за изменение и последваща отмяна на директиви № 176 от 1982 година, № 513 от 1983 година, № 156 от 1984 година, № 491 от 1984 година и № 280 от 1986 година на Съвета и за изменение на директива № 60 от 2000 година на Европейския парламент и на Съвета с краен срок за въвеждане 15 юни 2010 година;
Директива № 56 от 2008 година на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда, така наречената Рамкова директива за морска стратегия с краен срок за въвеждане 15 юни 20010 година;
Директива № 90 от 2009 година на Комисията за определяне, съгласно Директива № 60 от 2000 година на Европейския парламент и на Съвета за технически спесификации за химически анализ и мониторинт на състоянието на водите с краен срок за транспониране 21 август 2011 година.
Целта на законопроекта е също така да се постигне точно отразяване на изискванията на директива № 118 от 2006 година за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване, както и точно и пълно транспониране на директива № 60 от 2000 година за установяване на рамка за действия на Общността в областта на политиката на водите.
Важна предпоставка за изготвянето на този законопроект е:
- необходимостта от усъвършенстване на практиката в областта на управление на водите, като във връзка с това в законопроекта се предлага въвеждане на правила за определяне на таксите в случаите, когато няма монтирани измервателни устройства;
- определяне на задълженията на компетентните органи на централно и местно ниво във връзка с изпълнението о контрола за изпълнението на програмите от мерки;
- регламентиране на задълженията в областта на управление на водите на Националния институт по хидрология и метеорология, Националния институт по океанология и Изпълнителната агенция по околна среда.
Също така се предвижда облекчаване на административните процедури и създаване на предпоставки за прозрачност в работата на администрацията.
Предвидена е промяна в списъка на комплексните и значими язовири, както и предоставяне на общините за управление на някои от находищата на минерални води, които са изключително държавна собственост.
Законопроектът беше съгласуван с Националното сдружение на общините в Република България, имаме становище от тяхна страна, както и с всички заинтересовани страни, включая поредица от неправителствени организации и съсловни организации.
Проектът беше публикуван на страницата на министерството и беше на разположение за коментари.
Това е, което искам да кажа.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: П този законопроект също имахме някои препоръки.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ние получихме вашето становище. То ще бъде взето под внимание.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли някакви въпроси или коментари по този законопроект? – Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване. Който е съгласен да приемем този законопроект, нека да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.

Колеги, по точка „Разни” искам само да ви кажа следното. От предния път остана да получим някакви коментари и становища от Министерството на транспорта във връзка с проблемите в тази сфера. Днес ви разпространихме предложението на господин Михалевски, с което да се запознаете.

Получена е информацията и от Министерството на транспорта. Веднага ще я разпределя и ще намерим удачно време, в което с представители от Министерството и финансите, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството да дискутираме този въпрос.
Господин Дончев също е на разположение.
Благодаря ви за участието днес в работата на заседанието.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:




(Светлин Танчев)