П Р О Т О К О Л

№ 33

На 26 май 2010 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Становище по Законопроект № 054-01-42/5.05.2010 г. изменение и допълнение на Закона за българските лични документи.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Рамковата позиция на МС по т. 22 от Годишната работна програма на НС по въпросите на ЕС (2010 г.) – Инициатива за създаване на Европейски пакт за борба с международния трафик на наркотици, № 002-00-21/3.05.2010 г.
3. Среща с г-н Николай Младенов - министър на външните работи – съвместно с Комисията по външна политика и отбрана.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Становище по Законопроект № 002-01-42/19.05.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
5. Изслушване на актуална информация от ИА „Одит на средствата от Европейския съюз” за:
- моментно ниво на ефективност при функционирането на системите за управление и контрол на европейските средства в Република България;
- наличен административен капацитет в ИА „Одит на средства от Европейския съюз”;
- резултати от наскоро приключили одитни ангажименти на звеното;
- текущото състояние и ефективност на ИСУН.
7. Разни.

На заседанието присъстваха: Николай Младенов – министър на външните работи, Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, Пламена Недялкова – главен юрисконсулт в дирекция „Български документи за самоличност” в Министерството на вътрешните работи, Жана Вучкова – началник сектор в главна дирекция „Борба с организираната престъпност” в Министерството на вътрешните работи, Патрана Павлова – директор на дирекция „Вътрешен контрол” към Министерството на финансите, Стефан Белчев – директор на дирекция „Вътрешен одит” в Министерството на финансите, Добринка Михайлова – изпълнителен директор на ИА „Одит на средствата от Европейския съюз”.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Светлин Танчев.


СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми министри! Изключително ми е приятно да открия днешното заседание.
Тъй като първата точка – изслушването на министър Младенов, касае и двете комисии, решихме да направим едно съвместно заседание, на което всички да изслушаме вижданията на Министерството на външните работи.
Имам удоволствието, министър Младенов, да ви поздравя с „Добре дошъл!” в нашата Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. За нас е чест да Ви приветстваме като наш гост, тъй като областите на дейност, в които работим, са от взаимен интерес и добрата комуникация със сигурност ще бъде полезна за бъдещото развитие за ръководените от нас институции.
Радвам се че сте избрали да разгледаме днес Стратегията на Европейския съюз 2020, защото този документ ще окаже огромно влияние върху нашата държава. Задълбоченият му анализ ще допринесе за пълноценното позициониране на страната ни по време на вземането на важни за целия Съюз решения.
България също както и останалите държави-членки трябва да насочи усилията си към постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
Позволете ми от името на ръководената от мен комисия да призова за разширяване на дебата по темата „Европа 2020”. Нека той се провежда на различни нива, но основополагащ мотив при дебата да бъде прозрачността, за да може да се вземе предвид и позицията, и нагласите на гражданското общество.
В тази връзка това, което мога да предложа, е стратегията да бъде поставена на обсъждане и в Съвета за обществени консултации към нашата комисия.
ЖИВКО ТОДОРОВ: Уважаеми колеги, днес решихме да направим съвместно заседание на двете комисии, като темата, която е поставена , е „Европа 2020” в българския контекст. Благодаря на министър Младенов, че ще отдели от своето време, за да участваме заедно в тази дискусия. Тя не е маловажна и сега е подходящият момента да стартираме тази дискусия и в парламента, защото тя ще касае бъдещото развитие на страната ни и основните приоритети, които предстои да бъдат отстоявани и във вътрешната политика, и във външната политика.
Затова се радвам, че толкова много колеги се отзоваха на това изслушване, на дискусията, която ще имаме днес. Надявам се, че всеки ще се включи активно. Благодаря ви.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Давам думата на министър Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господа председатели на двете комисии.
Първо, искам да започна с официалното си извинение към Комисията по външна политика, отбрана и сигурност за това, че през последните месеци нямах възможност да участвам активно във вашата работа. Това се дължи на факта, че когато ми казаха, че отивам във Външно министерство, никой не ми каза, че толкова много пътувания ще са свързани с работата ми. Но все пак това е Външно, а не Вътрешно министерство, така че донякъде е и логично.
Надявам се през следващите месеци и седмици да имаме по-голяма възможност да контактуваме редовно, предвид и друга точка, която е включена в днешния дневен ред, и това е: Състоянието и перспективите на граничните представителства на Република България. Ще ви кажа по-подробно.
ЖИВКО ТОДОРОВ: Днес темата, която е определена, е само „Европа 2020”, а за посолствата може би ще разговаряме следващия месец, когато имате възможност. Тогава ще насрочим отделно заседание по този въпрос.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Да ви представя от нашата страна на масата Валери Рачев, който е началник на кабинета, Весела Чернева – говорител на Външното министерство и Мария Попова – новият ни парламентарен секретар.
„Европа 2020”. Логиката на изработването на тази нова програма и стратегия на Европейския съюз е свързана с общото съгласие, че изпълнението на Лисабонската стратегия до този момент не беше успешно, не доведе до резултатите, които са били поставени в Лисабон, по много причини. Една от тях е изключително големият брой цели, които Лисабонската стратегия си беше поставила. Тя не доведе до това Европейският съюз да бъде най-конкурентоспособната икономика на света в периода, в който Лисабонската стратегия действаше.
Това е първият мотив, тоест неизпълнението на Лисабонската стратегия.
Вторият мотив е, че предвид финансовата икономическа криза, в която се намира целият свят и по-специално Европейския съюз, има нужда от по-голямо осмисляне на инструментите, с които разполагаме, поставянето на ясни цели, на които да се подчинят политиките на страните-членки и, разбира се, и политиката на Европейската комисия.
За да има икономически растеж в целия Европейския съюз има трета причина, която не винаги се споменава, и тя протича отново от финансовата криза. Това е общото разбиране, че след като е постигнато обединение на монетарните политики в рамките на еврозоната, проблемите, както виждаме в момента, идват от липсата на координация между икономическите политики на страните-членки. Някои говорят за икономическо правителство на Европа, други говорят за по-голяма координация на икономическите политики, но видимо има нужда от някакво закотвяне, ако мога така да се изразя, на икономическите политики, които страните-членки следват, особено в еврозоната, където валутата и монетарната политика са обединени и са извадени извън контрола на страните-членки.
Стратегията „Европа 2020” цели постигането именно на по-голяма икономическа кохезия в рамките на Европейския съюз и преструктурирането на източниците на икономически растеж, които в момента се идентифицират.
За да може да се постигне тази цел и за да се избегнат проблемите, възникнали от изпълнението на Лисабонската стратегия ,„Европа 2020” е сравнително кратка като стратегия и сравнително концентрирана като цели. Целите, които са фиксирани в постигането на стратегията, са следните.
Първата цел е стремеж към постигане на 75-процентна заетост на жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години. По-късно ще говорим по-подробно за целите.
Втората водеща цел е подобряване на условията за научноизследователска и развойна дейност, по-специално за постигане на равнище на комбинирани инвестиции в тази област от страна на публичния и частния сектор в размер на 3 процента от брутния вътрешен продукт.
Трета водеща цел – намаляване на емисиите на парникови газове с 20 процента в сравнение с нивата от 1990 г., увеличаване на 20 процента на дела на възобновяемите източници на енергия в крайното енергийно потребление и постигане на увеличение с 20 процента на енергийната ефективност.
Четвъртата цел – повишаване на равнищата на образование, по-специално с цел намаляване на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване на дела на населението със завършено висше и равностойно висше образование.
Пета водеща цел – това е насърчаване на социалното приобщаване, по-специално чрез намаляване на бедността.
Това са петте големи цели, които стратегията си поставя. Всяка страна-членка предстои - това са дискусиите, които трябва да приключат до юли месец - да се идентифицира по какъв начин всяка страна работи за постигането на тези общоевропейски цели.
Концепцията беше разработена от Европейската комисия и подложена на обществено обсъждане още когато беше в ръцете на Европейската комисия, сега вече в страните-членки.
В отговор на въпроса, който господин Тодоров постави, ще кажа следното. Искам да информирам уважаемите народни представители, че на 17 юни съвместно с Представителството на Европейската комисия организираме обществено обсъждане на Стратегията „Европа 2020”, за което ще получите покани и ще има възможност да се чуе по-подробно и мнението на гражданското общество за изпълнението на тази стратегия.
Един от характерните елементи на позицията на България по отношение на дискусиите по „Европа 2020” е категоричното виждане, че кохезионните фондове на Европейския съюз трябва да запазят ключовата си роля като инструмент за преодоляване на различията между регионите на държавите – членки и между регионите в Европейския съюз. Казвам - ключов момент, защото това не беше виждане, което консенсусно беше прието в рамките на всички страни-членки. За нас това е важно, защото България като страна, който е по-изостанала икономически, има нужда от тези фондове, за да може да се съсредоточи върху сектори, които за нас са критични, а именно инфраструктурата, транспорта и така нататък. Това е позиция, която и министър-председателят, и правителството, разбира се, и българският президент, отстояваха на всички нива на дискусиите и това е една от темите, която в крайна сметка в оформилото се консенсусно виждане на страните-членки срещна разбирането на нашите партньори в Европейския съюз.
Вторият елемент, който за нас е ключов, това е премахването на пречките пред успешното функциониране на единния или вътрешния пазар в Европейския съюз. Ключово, защото отново вследствие на финансовата криза се забелязва една тенденция в Европейския съюз, в която страните-членки, и особено тези, които са най-много засегнати от кризата, започват да предприемат едностранни мерки, които невинаги са в съзвучие с общото европейско законодателство и могат да нарушат единното функциониране на вътрешния пазар.
От гледна точка на България такъв тип действия не биха били подходящи, защото те променят условията на функциониране на единния пазар и в по-пряк смисъл могат да доведат до пречки пред нашето участие в единния пазар и да създадат препятствия за българския бизнес в Европейския съюз.
Третият характерен елемент на нашата позиция, това е разбирането, че имаме нужда от възобновяване на дискусията и постепенно създаване на единен енергиен пазар в страните-членки на Европейския съюз.
Както може да си представите, темата с единния енергиен пазар е една от най-чувствителните във всяка една дискусия в Европейския съюз заради различните интереси, които се сблъскват, и заради различното ниво на свързаност и подходяща инфраструктура, което съществува в рамките на Европа. Това за нас продължава да бъде ключов въпрос и ние ще продължим да го поставяме. Разбира се, тука въпросът е по-деликатен за дискусията за единния енергиен пазар. Няма нужда да обяснявам защо това е в интерес на България.
След като Европейската комисия публикува Стратегията „Европа 2020”, в рамките на структурите на българското правителство започна анализ до каква степен целите, които се поставят, тези големи пет цели, са постижими за нас и по какъв начин те биха били постижими. Тоест първият етап на анализа, който сега приключи, е да видим дали тези цели са постижими, за да може после да видим какви мерки и какви политики изискват да бъдат реализирани, за да се постигнат целите.
Анализът, който беше направен заедно с експерти на Европейската комисия, в случая и координацията на Министерството на финансите, показва, че тези цели са постижими.
По няколко думи за целите.
Първата цел е постигане на 75 процента заетост на хората между 20 и 64-годишна възраст. България подкрепя тази цел и предвид настоящата стойност на показателите към днешна дата това е близо 69 процента заетост на хората между 20 и 64-годишна възраст. Ние смятаме, че до 2020 г. ние можем да постигнем до 76 процента на заетост в този период.
Разбира се, предвид необходимостта от предприемане на адекватни мерки, действия и политики по отношение на постигането на тази цел, ние смятаме, че е разумно до 2015 г. да имаме формулирана междинна цел, за да сме наясно дали до 2015 г., ако тя бъде постигната, може да постигнем и общата цел от 75 процента заетост до 2020 г.
Между другото, предложението за такива междинни цели беше прието, това беше българско предложение, беше прието от Европейската комисия като разумно.
Втората цел е по-сложна. Това е подобряване на условията за научноизследователска и развойна дейност, по-специално постигане на комбинирани инвестиции в областта на публичния и частен сектор в размер 3 процента от брутния вътрешен продукт. Отбелязвам - комбинирани, защото често в обществения дебат се смята, че става въпрос за 3 процента от бюджета на държавата, а става въпрос за 3 процента комбинирано от бюджета на държавата и от частния сектор като обща сума от брутния вътрешен продукт, като общ обем.
За нас тук трябва да се отчетат определени национални специфики. В крайна сметка целта, която е поставена, би следвало да се предефинира, като крайният ефект от нея се запази, тоест повишаване на инвестициите в научноизследователската и развойна дейност, но да се разшири обхватът на области, които се включват в изчисляването на тези 3 процента. Това е и предложението на България предвид ситуацията, в която се намираме ние като страна и като бюджетни възможности в момента. Тоест да има по-голяма възможност за участие на частния сектор, съответно и по-малка възможност на държавния сектор.
По предварителни анализи постижимостта за България в тази област е в рамките между 0,6 и 2 процента от брутния вътрешен продукт до 2020 г., като Европейската комисия по свои изчисления смята, че за България е разумно между 1,2 и 1,4 процента да постигнем за този период. Така че между 2 процента и 1,4 процента ще се срещнем като реалност най-вероятно.
Разбира се, това е подусловие, в зависимост от възможностите на бюджета и на икономиката през следващите години.
Третата цел е намаляване на емисиите на парникови газове с 20 процента в сравнение с 1990 г., увеличаване с 20 процента делът на възбновяемите източници в крайното енергийно потребление и постигане на още 20 процента на енергийна ефективност. Това е третата цел.
България подкрепя тази цел. Подкрепя и съотношението 20-20-20. И предварителният анализ показва, че това е постижимо за българската страна за тези до 2020 г., като се вземат цифрите и нивата от 1990 г.
Признавам, че голяма част от тази постижимост става на база на индустриалното свиване на българската икономика, което се отчита от периода на 1990 г. досега. Тук има интересен дебат, който още не е приключил относно това дали ще има обща методика за изчисляване на това що е то енергийна ефективност, или не. Има такива предложения направени от Франция, тази дискусия не е приключила.
Четвъртата цел е повишаване на равнището на образование, по-специално намаляване на децата, преждевременно напуснали училище, и увеличаване на населението със завършено висше или равностойно на висше образование. Това е също цел, която е изключително важна за България. Между другото това е политиката за намаляване на ранното отпадане в образователната система, политика, която нашата държава следва вече години наред, тъй като през средата на 90-те години се забеляза един обратен процент – на увеличаване на децата, които отпадат от началното образование и не влизат в средното образование.
За периода от 2000 до 2008 г. този процент е намалял от 20 процента на 14,8 процента при средно ниво на Европейския съюз 14,9 процента. Това ни дава основание да смятаме, че ако тенденцията продължи и политиката продължи, както е заложена и в Националната стратегия за учене през целия живот до 2013 г., ние можем до 2020 г. да постигнем 10 процента или между 10 и 12 процента, ако трябва да бъда точен, намаляване на децата, които отпадат преждевременно от училище.
За България предложението на Европейската комисия процентът на завършилите висше образование да се увеличи от 31 процента средно за Европейския съюз до най-малко 40процента през 2020 г., е също приемливо.
Нашата страна винаги е имала високи показатели в това отношение. През 2000 г. 19,8 процента от населението е имало висше образование, през 2008 г. това са 27,1 процента, при средна стойност 31 процента за целия Европейски съюз. Затова за нас постигането на тази цел е реализируемо и възможно.
В рамките на консултациите по целта образование следва да кажа, че и становището на Европейската комисия е, че от всички цели на Програмата 2020 България седи най-добре като възможност за постигане на целите в областта образование. Резултатът от това ще видим в перспектива.
Петата водеща цел е насърчаване на социалното приобщаване или по-специално чрез намаляване на бедността. На европейско ниво ние защитаваме виждането, че трябва да се поставят количествени цели, количествени измерители на тази цел, към която всички да се стремим, и тези количествени цели да се базират на данните, които са в реалната икономика през 2009 г., а не през 2008 г., както в момента е другото алтернативно предложение.
Нашето виждане е, че трябва да има два индикатора, които да са в основата на измеримото определяне на тази цел. Първият – това е дял на хората, които са в рискова бедност, или това е така наречената от специалистите относителна бедност, тоест хората, които рискуват да отпаднат в състояние на бедност. И второто – дял на хората, които живеят в състояние на материално лишение.
Може би това звучи общо, но искам да отбележа, че дискусията в България през годините за определяне на праг на бедността е била изключително сложна и изключително внимателна. Нашата страна се придържа към индикатори, които са определени от Световната банка, впоследствие актуализирани спрямо изискванията на ЕВРОСТАТ и в общо съответствие с по-голямото мнение в Европейския съюз. Тоест нашата линия на бедност към днешна дата е една методология, която е разумна, но има различни виждания за това как се определя. Затова и виждането на правителството е, че трябва да се съгласим с два индикатора, по които да се постигне съгласие във всички страни в Европейския съюз, за да могат те да бъдат измерими.
Ако се постигнат тези индикатори, смятаме че националната цел в България в рамките на следващите 10 години – до 2020 г., за намаляване на бедността по-ниска от 20 процента, е реализируема. Отново повтарям, че всичко това е на базата на развитието на икономическата политика, както и на общата икономическа среда. Тук е и ключовият момент в нашата позиция, а именно за кохезионната политика като основен инструмент за намаляване на различията между регионите и съответно намаляване на бедността. По кохезионната политика и способностите на страната ни да привлича финансирането, което е заделено за нея, мисля, че има по-компетентни от мен, които могат да коментират по-внимателно.
Няколко думи за графика оттук нататък, който ни предстои. За да може стратегията да не последва съдбата на Лисабонската стратегия, Европейската комисия ще осъществява наблюдение на извършената работа по изпълнението на националните цели и веднъж годишно Европейският съвет, тоест всички страни-членки, ще правят обща оценка на постигнатия напредък в изпълнението на стратегията и ако има нужда ще се пристъпи към нейното актуализиране.
През октомври 2010 г. предстои Европейският съвет да обсъди целта за научноизследователската и развойна дейност. В началото на 2011 г. ще има отделна дискусия за енергийната политика, за енергийната ефективност и тези 20-20-20 цели, свързани по-скоро със зелената енергия.
През този период ще бъде засилена и координацията на икономическите политики, като има основание в Договора за Европейския съюз и Лисабонския договор, на базата на което тази координация да се засили и да бъде по целенасочена, отколкото е в момента. Например европейските държави ще трябва да информират Европейската комисия за взетите от тях мерки по изпълнението на стратегията, ще трябва да прегледат препоръки, които се правят от Европейската комисия, ще има отделна оценка на комисията, ще се дават заключения, препоръки и т.н. Тоест това е в рамките на Лисабонския договор към днешна дата, това, което е възможно да стане.
Националните програми трябва да имат собствени графици, да координират съответните законодателни и други реформи, които изискат постигането на целите. Европейската комисия ще засили и съответно не само „следенето” на това кой как изпълнява целите, но и координацията между самите страни-членки, за да се види къде какво е възможно да се обменя като опит.
На 17 юни предстои Съвет на правителствените ръководители на страните-членки на Европейския съюз. Той ще се проведе в Брюксел. На него би трябвало да се одобри окончателно документът Стратегия за заетост и растеж „Европа 2020”, като оттук нататък след това започне вече и подробното описване и реализиране на националните програми за изпълнението на стратегията.
Това исках да кажа по тази тема.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря ви, господин Младенов, за така обстойното представяне на тази стратегия.
Господин Дончев, може би Вие ще кажете няколко думи в допълнение.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само няколко думи искам да кажа. Аз няма да детайлизирам това, което колегата Младенов каза. Само ще си позволя един кратък коментар.
Считам цел № 2, свързана с инвестициите в научноизследователската и развойна дейност, за особено предизвикателна по отношение на България. И ако сме заредени с малко повече оптимизъм и смятаме, че по отношение на другите цели бихме могли в рамките на планираните периоди да се вместим в споменатите цифри, тук нещата са малко по-сложни. Доколкото ако сравним дори и цифра от порядъка на 1,2-1,4 процента с наличното състояние към момента, значи релацията не е особено окуражаваща.
За 2008 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност на България са били в размер на 0,49 процента. И не това е най-интересното. Най-интересното е, че от 2000 г., тоест за последните 8-9 години се наблюдава категорично спад, доколкото през 2000 г. тази цифра е била 0,52 процента. Значи на нас ни предстои не удвояване, а буквално утрояване. Това е въпрос не само на конкретни разходи, на публични разходи за създаването на пакет от стимули.
Ще си позволя съвсем кратко продължение – нашите ангажименти по отношение на стратегията „Европа 2020” в никакъв случай не се заключават в това ние да коментираме реалистичността и специфичният принос на България във всяка от целите. Това е една добра провокация по отношение на планирането на следващия програмен период от страната.
Тук стратегията в никакъв случай не бих казал, че ни дава някаква универсална рамка. Тя ни дава само ориентир. Доколкото тези цели, дори да бъдат транспонирани директно в национални програмни стратегически документи, те вероятно не отговарят на въпроса какво трябва да гоним, не и по какъв начин, което е основният въпрос.
Всъщност говорейки за следващия програмен период – искам още веднъж да поставя темата, със сигурност първите конкретни действия по отношение на планирането трябва да започнат отсега. Сега, защото планирането не е само документ, не е акт, то е процес. И колкото по-внимателно и по-дълго този процес тече, толкова по-качествен ще бъде документът, по повод бъдещето на кохезионната политика на Европейския съюз трябва нещата да ги следим изключително внимателно. Защото едно е сигурно към момента – вероятно в рамките на следващия програмен период кохезионната политика на Съюза няма да изглежда по същия начин, както изминалия, по-предишния и така нататък.
Говори се за радикална смяна на подхода, дори бих казал еретични идеи – примерно по отношение на кохезионната политика да не бъде териториалния подход, да не се специфицират различните територии, които са особен интерес и особен фокус при воденето на кохезионната политика.
Както каза бившият комисар по регионално развитие, към момента член на Европейския парламент, госпожа Данюта Хюбнер: напълно е възможно в рамките на следващи години да има конкретни мерки, примерно дори разсъждавайки за град като Лондон. Защото Лондон може да е най-богатата част от Европа, но в Лондон живеят хора под социалния минимум, с по-ниски доходи, достатъчно количество, дори в сравнение с най-западналите региони на най-бедните държави в съюза. Предстои едно преосмисляне, не само на база на това, което казах, а и на база всичко свършено и всичко несвършено от мерките, прилагани досега.
Наша задача – казвам наша, не само моя - е да следим внимателно това, за да може да имаме още един сигурен ориентир по отношение на планирането на следващия програмен период от страната.
За финал, ако аз мога да имам претенцията, че би следвало да координирам процеса за разработването на всички планови и стратегически документи, свързани със следващия програмен период, вие трябва да имате претенцията активно да участвате в него. Това не може да бъде задача само на структурите на изпълнителната власт със съдействието на академичните структури, това не бива да бъде само обект на граждански дебат, тук трябва да бъде въвлечен активно и парламентът. Това е един от малкото въпроси, по отношение на които колкото повече се говори, толкова по-добре.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря, господин Дончев, за това допълнение. Мисля че беше абсолютно актуално. Изключително ми е драго, че наистина започваме да говорим в тази посока, защото това е много важно. Благодаря Ви за времето, което ни отделихте.
Колеги, имате ли въпроси, допълнения?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин министър, това увеличаване на цел № 2 още от сега я обявяваме за непостижима? Защото числата, за които говорите около 1,5 процента реално, между 0,6-2 процента е един вид скрито признание за непостижимост на целта.
Искам да изкажа едно мнение, че според нас дебатът започва много късно. Докладът на Барозу беше преди няколко месеца, загубихме няколко месеца време този дебат да започне. Той трябваше да започне в парламента. Но това е само забележка, не е въпрос.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Като продължение на идеите и мислите.
Уважаеми колеги, България в момента е един от най-изостаналите региони на Европейския съюз. Тази стратегия, доколкото аз имам информация, е разработена от господин Барозу, от един негов екип, от хора, които са предимно представители на западната част, развитата икономически част на Европейския съюз. Този анализ, който господин министър Младенов направи, доколко тези цели са постижими за нас, имайки предвид това, което казах преди малко, това са цели, които са цели на тази развита част от Европейския съюз, на тези страни като Холандия, Англия, Германия. Ако за нас тези цели са сравнително постижими, за тях би трябвало тези цели да са малко ниски.
Така че лично аз съм малко скептично настроен по отношение на тази стратегия, която ни се спуска отгоре, към която ние трябва да адаптираме нашите политики, нашите стратегии в сферата на икономиката най-вече, тъй като тя ще бъде в основата на изпълнението на другите секторни политики.
Струва ми се, че ако България изостава с изработването на своя собствена стратегия, на свои собствени приоритети, така че изпреварващо да се развива, да достига по икономически показатели, по други параметри тези страни, за които стана въпрос, ние ще продължим да сме най-отзад на опашката. Струва ми се, че е много важно ние да имаме нашите приоритети, така че да компенсираме силно това изоставане и с оглед на общата икономическа криза.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Ще започна от по-общия въпрос на господин Исмаилов, защото аз не виждам друг начин, освен да се придържаме към дори и по-амбициозните цели, които Европейския съюз си задава, за да може да ги постигнем.
Не смятам, че това е стратегия, която е писана само в северозападните страни и не отчита състоянието на югоизточните страни на Европейския съюз. Защото съм убеден, че ако ние търсим някаква реална рамка, в която да постигнем целта да преодолеем това България да бъде най-изостаналата част от Европейския съюз, трябва да имаме достатъчно високи цели и задачи и да намерим начина, по който трябва да ги постигнем.
Второ, да, в Европейския съюз има различия. Но това не означава, че трябва да различни общи стратегии – една „за бедните”, друга „за богатите”. Така бихме постигнали Европа не на две, а на няколко скорости. Смятам че трябва да имаме обща европейска стратегия, защото трябва да мислим не само като граждани на България, но и като граждани на Европейския съюз, каквито сме по силата и на Лисабонския договор. Как нашият общ Европейски съюз е по-конкурентен в рамките на голямата световна конкуренция и голямото световно предизвикателство, които страни като Китай, Индия, Русия, Бразилия си поставят. Как вече ние се вписваме в това и как увеличаваме ние нашата собствена българска конкурентоспособност, е обект на националната ни политика, която интегрира както националните усилия, така и инструментите, които Европейският съюз ни дава.
Затова целта, която ние разглеждаме, е по какъв начин да стигнем до тези нива, които Европа се опитва да зададе за всички.
Именно затова крайъгълният камък на нашата позиция е темата с кохезионната политика. Защото министър Дончев е прав, че кохезионната политика в следващия планиращ период през 2014 г. и нататък ще изглежда по различен начин.
Със сигурност в Лондон има много бедни хора. Но нашият национален български интерес е общият обем, който се харчи за кохезионна политика от европейските фондове, да не намалява за сметка на друго. И на този етап това ни беше целта в рамките на тази дискусия – да защитим, че общият дял на кохезионната политика не трябва да бъде изземван от други политики, защото за нас тя е ключова.
Пак повтарям, тука вече не е въпрос на Европейския съюз, доколко ние имаме и какви проекти имаме да реализираме. Това е вече нещо, което България трябва да си направи, и е тема на отделен и доста по-обстоен дебат.
По отношение на това дали е непостижима втората водеща цел, която цели 3 процента от брутния вътрешен продукт ,както от частния сектор, така и от публичния – общо 3 процента да се заделя за развойна дейност. Не, ние не казваме че тя е непостижима. Ние казваме, че това, което към днешна дата е постижимо за България, на базата на методологията, която съществува, на базата на реалностите, които имаме, е да стигнем до към 1,4-2 процента. Всичко от тези 2 процента нататък ще изисква цялостна и много амбициозна реформа на националната система на научноизследователска и развойна дейност. Тя е неизбежна. Ако искаме до останем при сегашното положение, интересно е да си зададем въпроса колко от научноизследователската и развойна дейност в момента, която се прави в България, е довела до иновации или нововъведения в производството, които да са интегрирани, и реално да е имало някакъв резултат за българската икономика. За съжаление съм сигурен, че данните ще бъдат доста плачевни.
Тоест, ако ние искаме да отидем отвъд това, което е реално в момента, имаме нужда от цялостна реформа на начина, по който се отнасяме към научните изследвания и развойната дейност. Това е и виждането на министъра на образованието.
Разбира се, има и други фактори, които винаги трябва да се отчитат. Това са реалностите на средата в която живеем. Ако икономиката продължи да се свива, ако европейският пазар продължи да се свива заради общата криза, то тогава и възможностите на държавата и съответно на бизнеса ще бъдат по-малки. Все пак говорим за следващите 10 години, не говорим за нещо, което е сега.
По отношение на дебата дали е закъснял или не е закъснял. За мен, казвам ви го абсолютно честно и искрено, общественият дебат по-скоро в България не трябва да бъде за това дали 20 процента е добра цел за Европейския съюз или 76, а не 75 процента от заетостта на хората между 20 и 64 години трябва да бъде цел, а по-скоро какви са мерките, които ние правим тука в страната, за да постигнем тези цели. Предвид на това, че стратегията като цялостна рамка предстои да се одобри от Европейския съвет сега през юни, за мен сега е времето, в което този дебат трябва да започне. И той трябва да бъде наистина реален в рамките на правителството и неговите структури, в рамките на Народното събрание, в рамките на бизнеса и на гражданското общество.
И този дебат трябва да бъде за постигане на някакво национално съгласие, за приоритетните политики, които се следват и начина, по който те се реализират, за да се постигнат тези общи цели.
Сами разбирате, че самата стратегия като рамка няма да ни даде решение на въпросите в страната ни, но може би ще ни помогне да подредим политиките на България, без значение кое правителство от коя политическа партия е на власт, които да вървят в една посока. Защото мисля, че няма да има сериозно политическо противоречие по отношение на увеличаването на инвестициите в научноизследователската дейност, постигане на по-голяма заетост на хората в трудоспособна възраст, увеличаване на дела на енергийната ефективност, повече зелена енергия, намаляване на децата, които отпадат от училище преждевременно или намаляване на бедността на страната ни.
Тоест тука дискусията трябва да бъде как по-реално да постигнем тези цели и това да бъде координирано на общоевропейско равнище, за да може целият Европейския съюз да усети ефекта освен България в това отношение. Така че оттук нататък дебатът е по-скоро от 17-ти, когато мине през Европейския съвет. Ние и затова правим този семинар на 17-ти. Тогава вече би трябвало да се съсредоточим по-конкретно върху целите на програмата.
ЖИВКО ТОДОРОВ: Аз искам да благодаря на министър Младенов, че именно той пое този дебат в парламентарната комисия, защото наистина водещата роля на външния ни министър в случая е изключително важна.
В същото време споделям неговото мнение, че дебатът, който се води и в момента в комисията, и в парламента, не е закъснял. Напротив, дебатът е започнал много отдавна и той трябва да продължи и през следващите месеци, дори години, защото изработването и изпълнението на една такава стратегия не е едно краткосрочно мероприятие. Напротив, изпълнява се до 2020 г. и затова къде трябва да се намира България през 2020 г. Смятам, че дебатът е започнал още през 1989 г.
Така че в тази посока това, което в момента се случва в парламента, това, че се предизвиква дебат сред народните представители по въпроса кои са основните проблеми, които трябва да залегнат в тази бъдеща стратегия и какви са реалностите за нейното изпълнение, смятам, че е по-важното. И затова прави чест на министъра на външните работи, че нямаше лозунги в неговото изказване, а точно бяха представени целите, които си поставя тази стратегия, и реалните възможности, които има държавата към момента.
Като допълнение, което искам да направя към тази стратегия, и по-скоро като въпрос: дали в стратегията „Европа 2020” и по-скоро в българския контекст се залага и демографският въпрос. Защото знаем, че той е изключително важен, когато се предизвиква този дебат по отношение на страната ни. Знаем, че България има проблем със застаряващо население, подобен проблем имат и доста европейски държави.
В този смисъл, когато обсъждаме стратегията 2020 в българския контекст, дали конкретни мерки в тази посока също не трябва да се предприемат, за да имаме една наистина по-конкурентоспособна икономика, основана на знанието, каквато беше Лисабонската стратегия, която не успя в своя пълен размер? Не трябва ли този фактор да бъде отчетен, когато се изработва вътрешната стратегия на страната ни по отношение на „Европа 2020”?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Приемам бележката на председателя на Комисията по външна политика и отбрана. Самата стратегия като такава не визира демографския проблем, който е валиден не само при нас, а и в цяла Европа. Съгласен съм с Вас, че е нужно по-сериозното му отчитане при действията и при реализацията на програмата.
Искам да отбележа, че водещият координатор в рамките на българското правителство по тази програма е Министерството на финансите и министър на финансите. Ние работим в много тясно сътрудничество както с него, така и с министър Дончев по Програмата 2020. Бележките, които направихте, ще бъдат отразени и ще ги предам и на другите колеги, след като мине общата стратегия през съвета, за да ги имаме предвид и за да може да бъде по-реално изпълнението на програмата.
Искам да отбележа, че може би има нужда от един по-цялостен поглед върху развитието на България през следващите десет години, с оглед на тази стратегия. Затова и нашите анализи и виждания винаги са били на базата на различната гледна точка, която дава министър Дончев от гледна точка например на фондовете, Финансовото министерство, икономиката и така нататък. Защото за да се постигнат тези цели, това изисква цялостна система от действия, които са свързани със законодателни, поднормативни актове, обучения, програми, насочване на финансиране, привличане на бизнеса и гражданското общество. Тоест една цялостно виждане за това какви са новите източници на растеж на европейската икономика и съответно на българската. Общият анализ е, че големите нови източници на растеж в Европа са знанието, от една страна. Второ, зелената енергия – най-грубо казано. И трето, по-голямата заетост на хората в пазара. Смятам че те са валидни и за България. Но вече цялостното виждане подлежи на един сериозен обществен дебат и има смисъл той да бъде направен под егидата на Народното събрание и с работата на правителствените институции.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми господин министър, аз слушах внимателно Вашето изложение относно Програмата 2020. Вие започнахте Вашето изложение с изречението, че Лисабонската стратегия се е провалила. Но никой не каза защо се е провалила, дали е направен анализ за причините, които са довели до провала на Лисабонската стратегия, дали са отчетени при изготвянето на Програма 2020. Това първо.
Второ, като се спирахте на петте центъра в програмата 20202 на Барозу, накрая завършихте доста оптимистично, че България има потенциала и всичко това, което е заложено, ще бъде изпълнено.
Лично аз смятам, че реалностите, които наблюдаваме, особено през последните 2-3 години, от началото на кризата в Европа, виждаме как отделни страни преди да бъде приета на различни формати, Вие говорите за 17 юни за заседанието на Европейския съвет, всяка държава отдавна е взела своите мерки. Дори новото правителство на Камеран вече има конкретни икономически и финансови мерки и структурни промени, които наистина решават проблемите и имат за цел да решат проблемите на Великобритания.
Другото, което е много важно, е, че наистина дебатът закъснява в нашата страна. Ние, Движението за права и свободи обсъждаме тази дискусия в различни формати повече от два месеца, още откакто беше публикувана и обявена тази програма.
Тази програма дава възможност на Европейския съюз реално да излезе от кризата и реално да постигне конкретни цели, които са отбелязани в програмата. Но в Лисабонския договор е записано, че вече има нови клаузи за ролята и значението на националните парламенти. Ние този дебат трябваше първо да го започнем в българския парламент. Всички тези документи и други, които преди да станат предмет на дискусия в комисията в Европарламента и в пленарната зала, преди да бъдат дискутирани и евентуално приети или отхвърлени, трябва да минат и през нашите комисии и през българския парламент.
Ето защо аз смятам, че българското правителство ще участва в тези формати – на заседанието над държавни глави, на министър-председатели и така нататък, но темата е много важна. Следващите десет години са изключително важни за бъдещето на Европейския съюз като цяло и на всяка страна – член на Европейския съюз. Нека не забравяме, че първите удари - и то тежки удари на икономическата криза, - получиха държавите от последното и предпоследното разширяване, господин Агов. Кризата в Гърция, задаващата се криза в Португалия и Испания.
Тоест, проблемът е много важен, програмата наистина иска обединяване на усилията на всичките 27 държави.
Трябва да ви кажа, че тази програма след 10 години ще постави на много сериозно изпитание ролята, значението и икономическата мощ и всякаква друга мощ на Европейския съюз и неговото бъдеще.
Това са моите кратки коментари по този въпрос.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря за забележките на господин Лютфи.
Анализът защо не се е изпълнила Лисабонската стратегия е доста подробен, аз част от причините ги назовах. Прекалено амбициозна стратегия с прекалено много цели и прекалено малко отчитаща националната специфика на всички държави. Затова и „първата битка” за Европа 2020 беше да не са 50 целите, а да са 5 и да има по-голяма свобода на държавите да преценят по какъв начин постигат съответните цели в рамките на общия период.
Не знам дали съм завършил всяка тема оптимистично. Струва ми се, че по-скоро внимателно я завършвам. Пък от друга страна ако не бях оптимист, нямаше да седя от тази страна на масата. Не може да не сме оптимисти, че можем да го постигнем. Разбира се, не можем и да не си даваме сметка, че има страшно много работа, която трябва да се свърши, и подреждане на ясни приоритети.
Българското правителство, както и правителствата на останалите страни-членки, взима мерки, за да намали ефекта на икономическата криза в момента. Но, както и реалността показва, тези мерки са национално специфични. Те не могат да бъдат сравнени - Великобритания с България или Италия с Латвия. Нашето основно ограничение и нашата основна рамка е запазването на дисциплината, ограничаването на бюджетния дефицит, което ние и миналата година, и тази година правим. Виждате, че всички останали страни се опитват да овладеят своите бюджетни дефицити. Така че мерките, които се предприемат в момента, целят именно намаляването на този ефект на икономическата криза върху страната ни и съответно чрез оптимизацията на определени системи – като започнете от държавната администрация, науката, здравеопазването и така нататък – постигането на по-голяма ефективност, за да може източникът на развитие да дойде от недрата на българския предприемачески дух. Аз не виждам откъде другаде може да дойде. Със субсидии няма да стане, няма и откъде да дойдат вече тези субсидии.
Ще се радвам дискусиите по стратегията да продължат, наистина в рамките на Народното събрание и наистина след Лисабонския договор парламентът има по-голяма роля за националните приоритети при разглеждането на европейското законодателство. И съм сигурен, че вашата комисия е наясно с новите правомощия на националните парламенти. Само отбелязвам, че не става въпрос за законодателен текст на Европейската комисия. Това е обща програма.
Да, наистина не се бях замислил, че наистина по-скоро последните страни, влезли в Европейския съюз бяха първи, които влязоха в сегашния етап на кризата, въпреки че кризата реално започна от най-старите страни – членки на Европейския съюз. И ако има един основен извод за нас като държава, това е че неизменната бюджетна дисциплина, контролът върху публичните разходи, са ключов елемент в това, което трябва да се прави като държавна политика.
Преди два дни бях с колегите от Гърция и Румъния на една тристранна среща и ми настръхна лекичко косата, като разбрах там какво се прави. Комбинацията от 40 процента намаление на заплатите плюс увеличение на ДДС и имотните данъци не е препоръчително за никого.
Така че мисля, че тука политиката, която се следва за ограничаване на тези разходи, е важна е в момента, както и оптимизиране на системата, за да може да се освободи икономическата инициатива, да се разшири свободата на икономическата инициатива, за да може нашата икономика, която е вързана с Европа – 70-80 процента от търговията ни отива към Европейския съюз, - да бъде подготвена, така че когато и общоевропейската икономика започне да върви напред и ние да вървим напред, за да бъдем в по-добро положение отколкото бяхме досега.
АСЕН АГОВ: Вместо да издигаме лозунги за дискусия, е хубаво да се започне тази дискусия, да се форматира. Смятам, че Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове има точно това задължение. Като казвам да се форматира, значи да се вземат приоритетите, да се поставят в работата на отделните комисии, тъй като не става въпрос само за работата на една комисия и това да залегне в тяхната програма до края на тази сесия и за следващата сесия – ако трябва, и за по-следващата сесия. Но само така.
Няма смисъл да казваме кой кога е започнал да дискутира, кой пръв, кой втори, кой трети. Така ще има и резултат. Така ще се реши в конвергенция между усилията на изпълнителната власт и на законодателната власт. Най-вероятно ще се генерират идеи, които ще могат да се съчетаят, и по този начин да се постигне оптимален ефект.
НЕДЖМИ АЛИ: Уважаеми колеги, ще бъда кратък. Провокира ме изказването на господин Агов.
Господин Агов, ние бяхме свидетели преди малко и на изказването на министър Дончев, че по тематиката и най-вече във връзка със Стратегията 2020 трябва да има дискусия и то в един дългосрочен период от време, за да може да бъдат изчистени всичките казуси, опции и възможности пред страната ни, за да може наистина да се представим добре и да намерим своето място, България със своята специфична политика, която трябва да проведе, за да може да се впишем в цялостната Стратегия 2020.
Не е маловажен фактът, че някои са започнали този дебат по Стратегия 2020, защото в крайна сметка ни предстои да се изработи новата Национална референтна рамка, която ми се струва, че също трябва да бъде част от Стратегията 2020.
Защото предстои следващият програмен период, който също трябва да бъде реализиран. И ако вървим с тези темпове за усвояемостта на еврофондовете, всички можем да гадаем докъде ще стигнем. Така че спасението пред нас е следващият програмен период и Националната референтна рамка да бъде изработена и да бъде част от тази Стратегия 2020.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, искам да допълня тези изказвания.
Наистина смятам, че всички тук се обединяваме около това, че наистина трябва да се започне работа в посока постигане на тези приоритети. Аз си спомням и от предишната Национална стратегическа референтна рамка, че ние имахме желание да имаме 14-15 оперативни програми и пак от Европа ни отрезвиха, че трябва да заложим на по-малко приоритети и да покажем, че може да ги постигнем, да усвоим парите, за да може да отстояваме въпроса за повече.
Виждаме, че и при 7 оперативни програми ни е трудно да наберем нужния ресурс и да постигнем целите, които сме заложили. Затова искам да призова конкретно да насочим усилията си към постигане на тези приоритети в рамките на Европейския съюз. Смятам, че те са достатъчно изчерпателни, че наистина биха повдигнали стандарта във всички сфери на социално-икономическия живот. Мисля, че се обединяваме около това.
Комисията по европейските въпроси продължава заседанието си.
Господин Младенов, искахте нещо да добавите.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Искам да възобновя една покана към членовете и на двете комисии за утре, тези от вас, които имат възможност, да дойдат от 15 ч. във Външно министерство. Ще има лекция на Крег Кенеди – президента на германския фонд „Маршал”, който ще говори за съвременни виждания за структурите на външните министерства и външната политика. Вие бяхте получили покана, но поради облака той не можа да дойде. Утре в 15 ч. ще бъде във Външно министерство. Всички сте добре дошли.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря, господин Младенов. Аз ще се постарая тази информация да стигне до всички членове.

Продължаваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 054-01-42/5.05.2010 ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ, внесен от народния представител Христо Бисеров.
По тази точка от Министерството на вътрешните работи са поканени:
Пламена Недялкова – главен юрисконсулт в Дирекция „Български документи за самоличност”
Нина Чимова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правнонормативна дейност”
ХРИСТО БИСЕРОВ: В Закона за българските документи има един текст, чл. 75, т. 6, който забранява на българските граждани да напускат страната когато не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в по-големи размери, ако не представят надлежно обезпечение.
Този текст формално е нов под тази редакция и под тази номерация. Знаете, че миналата есен беше променен законът, но той всъщност възпроизведе един стар действащ текст. Така че това ограничение съществува не от последната промяна, макар че формално е под редакция от последната промяна, бр. 82 от миналата година.
Този текст обаче противоречи на Директива № 2004-38 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 2004 г. и по-конкретно на чл. 27, който казва, че при ограничавания на такъв вид пътувания може да има критерии, касаещи само обществена политика, обществена безопасност или обществено здраве и се забранява ползването на такива основания за обслужване на икономически цели. Това е една директива, която не е транспонирана, но трябва да бъде транспонирана.
Практиката показа, че това несъответствие с европейската директива започва да намира решение през едни форми, които са неудобни за българските граждани, а именно чрез завеждане на дела пред административните съдилища.И вече има постановени актове, влезли в сила обжалвания на Върховния административен съд, с които признават, че тази разпоредба, това ограничение не може да бъде прилагано. То е в противоречие с директивата, поради което считам, че това трябва да бъде отменено. Това е най-правилното, което можем да направим.
Между другото, някои от вас вече си спомнят, че този дебат вече беше воден веднъж, когато законът беше променен и тогава водещата Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред беше против този текст. В залата обаче той беше гласуван.
Новият законопроект, който аз си позволявам да внеса, мина през Правната комисия и беше одобрен единодушно. Надявам се, че и в другата комисия ще мине по подобен начин, защото там позицията надали ще се смени. Съзнавам, че изникват обаче два въпроса, които вероятно трябва да бъдат решени на второ четене.
Единият въпрос е какво правим с режима за напускащите външните граници на Европейския съюз. Дали трябва да възпроизведем режима, който е за вътре в Европейския съюз, или там да наложим ограничения – въпрос на дебат е. Аз също смятам, че два режима за българските граждани не е много удачно решение. Все пак трябва да изхождаме и от тяхното удобство.
На второ място – какво става с издадените актове за забрана за напускане. Очевидно е, че има такива, част от тях са обжалвани, тоест част от тях не са влезли в сила и те ще бъдат отменени от съдилищата, защото съдебната практика няма основание да бъде проведена. Но има такива, които не са обжалвани и са влезли в сила.
Идеята, която коментираме в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, е да се даде възможност на МВР чрез нов текст в закона да ги отмени евентуално, така че да се изчисти този въпрос.
Пак казвам, това са два въпроса, които са решими на второ четене.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Предлагам колегите от Министерството на вътрешните работи да изразят своето мнение относно представения законопроект.
ПЛАМЕНА НЕДЯЛКОВА: Министерството на вътрешните работи подкрепя така направеното предложение за допълнение на Закона за българските лични документи и счита, че действително е крайно наложително отмяната на текста на чл. 75, т. 6 от ЗПДТ, като действително се налага и нормативно уреждане на вече валидните и наложени мерки, тъй като те са 32 580 броя към момента. Но това ще бъде обсъдено на второ четене.
Така че подкрепяме предложението за изменение на закона.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Надяваме се, че между първо и второ четене ще бъдат изчистени тези не дребни неща.
Преминаваме към гласуване на представения законопроект.
Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.
Законопроектът е приет единодушно.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО РАМКОВАТА ПОЗИЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО Т. 22 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2010 г.) – ИНИЦИАТИВА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ ПАКТ ЗА БОРБА С МЕЖДУНАРОДНИЯ ТРАФИК НА НАРКОТИЦИ, № 002-00-21/3.05.2010 Г.
По тази точка при нас днес присъстват:
от Министерството на вътрешните работи
Жана Вучкова – началник сектор в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”.
Госпожо Вучкова, имате думата да ни запознаете накратко с така предложения законопроект.
ЖАНА ВУЧКОВА: В общи линии няма много да задълбаваме в така предложения проект, тъй като в съобщението до комисията виждам, че е направено едно резюме на самия документ. В общи линии нещата също са пожелателни в случая, конкретни инициативи не са направени. Това ще се направи конкретно за всяка държава във времето, тъй като документът е предвиден за работа 2011 г. Затова са приложени няколко акцента само, които ще ръководят борбата с престъпността.
Основното, което касае България, това е по т. 2 – сътрудничеството между Балканските страни във връзка с борбата с пътя на хероина, тъй като България е транзитна страна, през която минава този път на хероина.
Подкрепено е предложението на Румъния, според което е прието целият регион на Черно море и Източните Балкани да бъдат включени към този пакт и да се задълбочи сътрудничеството между тези държави във връзка с борбата с трафика, предимно за хероина, защото това е този път. Другият път се отнася за малко по-другия вид наркотик - кокаинът, но той не е точно балканският път, който касае нашата страна.
По първа точка е фактически предложението на Франция за развитие на борбата с наркотрафика в Западна Африка, което това не ни касае чак толкова. Това е проблем на други държави в Европейския съюз като Франция, Португалия, Испания. Нас ни касае т. 2, където ще бъдат предприети конкретни инициативи малко по натам във времето.
Това са мерки, които Европейския съюз предлага да се набележат за работа във времето.
АСЕН АГОВ: Моят въпрос е свързан с румънската инициатива. Ако включим Черноморския регион, това означава да бъдат приобщени към общите действия страни, които имат рязък дисонанс в законодателството със страните от Европейския съюз, каквито са Румъния и България, и в известна степен Турция, тъй като полицейското сътрудничество с Турция е добро по отношение на наркотиците. Затова казвам, че Турция е особен случай, макар и да не е член на Европейския съюз.
Но, от друга страна, имаме страни, където трудно могат да бъдат приложени същите стандарти. Присъединяването на тези страни към пакта може да има обратен ефект – да се разводни действието на пакта заради отстъпките, които ще бъдат направени и неизпълнението на пакта от тези страни и на практика да се неутрализира действието на този пакт.
Затова според мен има два пътя – или пактът да обхваща само страните от Европейския съюз и Турция, защото Турция води преговори и най-вероятно ще възприеме всички тези законодателни мерки, които са необходими в тази посока.
Другият вариант е в рамките на двустранния диалог със страните от Черноморския регион, става въпрос за Грузия, Украйна, Русия, Молдова и така нататък, да се реши централно въпросът. Тоест от тях да се искат не през пакта, а през техните двустранни отношения с Европейския съюз налагане на тези законодателни мерки.
Във всеки случай аз познавам ентусиазма на румънците, които вечно искат да играят водеща роля в Черноморския регион. Този ентусиазъм обаче може да бъде контрапродуктивен. Българската позиция трябва да бъде много внимателно обмислена, дали ние сме съгласни с този румънски ентусиазъм или не сме съгласни с него.
ЖАНА ВУЧКОВА: Тази позиция на България е изразена вече. Мисля, че малко трудно можем да променим мнението, тъй като на заседанието на 15 април в Корапер е поставена българската позиция, където ние сме се съгласили вече с предложението на Румъния. Не виждам как в момента можем да възразим, тъй като подписването на пакта е факт.
АСЕН АГОВ: Вие ни поставяте пред фета анкомпли, както се казва. Това е нещо, което ни изненадва. Утре трябва в Народното събрание да ратифицираме този пакт и трябва да ратифицираме пакта, включително и с онези държави, които Румъния смята да приобщи към пакта. И нямаме никакъв избор, след като веднъж сме се решили и сме го направили пред КОРП.
Моето възражение е следното. Ефективността на действието на пакта зависи до голяма степен от готовността на тези страни да възприемат всички законодателни мерки. Познавайки законодателното състояние на тези страни, то е твърде различно от това, което е в страните – членки на Европейския съюз.
ЖАНА ВУЧКОВА: Що се отнася до борбата с трафика на кокаина и хероина, смятам че всички държави предприемат възможно най-добрите мерки за ограничаването на този вид престъпност. Не твърдя, че всички видове престъпност по този начин се разбиват, но хероинът и кокаинът са двата вида престъпления, които всички държави се стремят да ограничат като начин на разпространение, като действия. Не познавам добре предложението на Румъния, но след като вече е прието веднъж на 22-23 април...
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Агов, може ли да конкретизирате кои страни визирате, че не сте съгласен.
АСЕН АГОВ: Визирам следните страни. Да речем, в Грузия въпросът не стои така, тъй като там борбата с корупцията е на по-високо равнище отколкото в България. Но Украйна и Молдова са две силно корумпирани страни. И от тази гледна точка има колеги, които познават по-добре от мен Украйна, но вероятно ще потвърдят моите думи.
Колкото и да е добро желанието на тези страни да се борят с трафика на наркотици, толкова силно е и желанието на трафикантите на наркотици и влиянието на трафикантите на наркотици в тези държави. Имам предвид Украйна и Русия. Знаете за руският излаз на Черно море. Особено сега с анексирането на страна като Абхазия, която е абсолютно котило на контрабандата на наркотици, това нещо се превръща в сериозен проблем. Това е проблем на сигурността на Черноморския регион. Аз не знам как може да бъде наложено на Русия да уеднакви законодателството си с нас или пък на Украйна да бъде наложено това нещо.
ЖАНА ВУЧКОВА: Доколкото знам, този документ не задължава страните членки да уеднаквяват законодателството си, а да предприемат мерки въз основа на тяхното законодателство, които считат за необходими, с цел сътрудничество между страните. На базата на едни двустранни договори считам, че може да бъде постигнато някакво споразумение.
Това е моето мнение. За съжаление никой не знае какво може да се случи.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Смятам, че това е една добра инициатива в посока да се противодейства на тези закони и това е може би едно начало, в което тепърва ще се надгражда. Това е нещо, за което и ние бихме могли да работим в тази посока и да мислим как по-добре бихме ограничили наистина този достъп до тези пазари на вещества, които не искаме.
Ма ли други коментари, въпроси, мнения? – Не виждам.
Поставям на гласуване предложения законопроект. Който е за, нека да гласува.
Против и въздържали се няма. Единодушно е приет законопроектът.

Колеги, продължаваме с точка шеста:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ОДИТ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ” ЗА:
- МОМЕНТНОТО НИВО НА ЕФЕКТИВНОСТТА ПРИ ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛБЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ;
- НАЛИЧЕН АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ В ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ОДИТ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ”;
- РЕЗУЛТАТИ ОТ НАСКОРО ПРИКЛЮЧИЛИ ОДИТНИ АНГАЖИМЕНТИ НА ЗВЕНОТО;
- ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И ЕФЕКТИВНОСТ НА СИСТЕМАТА ИСУН.
По тази точка при нас днес присъстват:
Добринка Михайлова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „ОСЕС”
Лазар Тодоров – директор на Дирекция „Информация и системи за управление на средства от Европейския съюз” в Съвета за управление на средствата от Европейския съюз при Министерския съвет.
Госпожо Михайлова, имате думата накратко да ни запознаете с тези няколко теми.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Относно моментното състояние за ефективността на системите за финансово управление и контрол в структури, управляващи средства от Европейския съюз, не бих могла да кажа допълнително много нова информация от тази, която съм ви предоставила, тъй като системните ни одити приключиха през месец декември и тази информация аз бях предоставили на предишно мое изслушване.
Системите са оценени по 4-степенна скала в 7-те оперативни програми. Като с оценка 1, тоест системите работят добре, е оценена Оперативна програма „Конкурентоспособност”;
- с оценка 2 – работят системите, но някакви подобрения са необходими – това касае Оперативна програма „Регионално развитие и техническа помощ”, „Транспорт”, „Административен капацитет” и „Развитие на човешките ресурси”;
- с оценка 3 – работи частично, необходими са значителни подобрения, е оценена Оперативна програма „Околна среда”.
Какво означават тези оценки, за да стане малко по-ясно. Това означава, че като цяло оценката ни от първите системни одити е добра. Изградените системи функционират. Но трябва дебело да подчертаем, че тези одити са направени с много голямо ограничение в обхвата, поради ранния етап на програмите. Сега, когато вече правим одити на операциите, тоест на проектите, установяваме реално, че те не са толкова ефективни и дори спъват и пречат за работата. Но доколко ще си променим оценката зависи от следващите системни одити, които са планирани към края на годината и вече след това мога да дам по-пълна информация за системите.
В момента тече одит на системите за управление и контрол в сертифициращия орган, това е Дирекция „Национален фонд”, и нов системен одит в ОП „Околна среда”. Поради ниската оценка и поради оттеглените сертификати от Европейската комисия от национален фонд се прави този нов одит.
По приоритетна ос-1има сериозни проблеми, установени по оперативната програма. България оттегли сертификата си откъм комисията – над 9 милиона. В момента се прави преорганизация на тези системи. Така че там наистина има какво да се работи в посока подобряването.
Това е по отношение на системите, което мога да кажа.
По отношение на следващата точка – наличен административен капацитет. С постановление на Министерския съвет от м. април щатът на агенцията се увеличи с 20 одитора. След анализ и оценка на наличния капацитет, новите 20 длъжности са разпределени по следния начин – 3 за държавен одитор, 6 – главен одитор, 6 – старши одитор и 5 – младши одитори.
Подготвена е цялата документация за подбора на тези 20 нови одитори, като тази документация беше предварително изпратена в Европейската комисия в Дирекция „Одит” на Главна дирекция „Регионална политика” по тяхно искане и препоръка. Те искаха да проверят какви са нашите изисквания към кандидатите, как се разпределят тези длъжности, какъв ще бъде конкурсът, включително се интересуват от теста и практическите задачи, които ще бъдат дадени на одиторите.
Защо е такъв голям интересът към тези нови 20 бройки от Европейската комисия. Защото определено вече съм споделяла с вас, че имаме критика по отношение на административния капацитет. Разчита се с тези 20 нови бройки да се укрепи капацитетът и да отпадне необходимостта в бъдеще да бъдем подпомагани от голямата четворка, която в момента продължава да ни подпомагат – тези 4 одиторски фирми.
От друга страна, интересът е голям, тъй като средствата ще бъдат изцяло от Оперативна програма „Техническа помощ . Това включва и основната заплата и допълнителното възнаграждение и осигуровките. Така че разходите трябва наистина да бъдат допустими от Европейския фонд за регионално развитие. Процедурата е обявена, публикувана е в ежедневник на 19 май. В момента тече събирането на документите на кандидатите.
Следвайки всички срокове по Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители, предполагаме, че до 1.07.2010 г. ще бъде приключен този етап. Надяваме се да има добри кандидати и да успеем да подберем тези 20 нови одитора, предвид сериозната необходимост от добър капацитет.
Предоставила съм информация за изискванията към кандидатите, профила на длъжностите. Ако искате някаква допълнителна информация, на ваше разположение съм.
По отношение следващия топик – резултатите от наскоро приключили одитни ангажименти за звеното.
От началото на годината мога да кажа, че приключихме последния одит за издаване на годишен доклад и годишен сертификат по Програма САПАРД. Като цяло сме сертифицирали разходите, с едно изключение около 1 милион, по няколко проекта. Не мисля, че е голям проблем на фона на всичките средства, които са разходвани.
Приключихме няколко одити по Програма ИСПА в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и мога да кажа, че управляващият орган добре се справя и работата е в съответствие с правилата. По-сериозни са ни проблемите в Министерството на околната среда и водите.
При проектите установяваме, че има нарушение на Закона за обществените поръчки.
По искане на Европейската комисия изготвихме доклад за независима оценка за прекратени открити процедури по акона за обществените поръчки. В резултат на нашия одит ние направихме предложение за 11 милиона финансова корекция – 4 милиона и нещо, които са от ИСПА. На този етап колегите от Главна дирекция „Регионална политика” предлагат 27 милиона финансова корекция. Не съм ви предоставила тази информация поради факта, че все още уточняваме тези корекции. Тече процедурата за доуточняване каква ще бъде тя.
Миналата седмица аз имах разговори с колегите в комисията. Следва официална процедура на изслушване, на излагане на мотивите, тоест да намерим допирни точки. Когато тя вече е факт, ще ви уведомя каква е финалната финансова корекция, която налага комисията.
ВЪПРОС: Да уточните какво значи финансова корекция.
ДБРИНКА МИХАЙЛОВА: Финансова корекция значи, че не се одобряват направените разходи и те трябва да останат за сметка на бюджета, а не за сметка на европейското финансиране по ИСПА.
Приключихме и одит по инструмента Шенген. Нищо сериозно, дали сме препоръки по отношение на използването на коли, закупени с тези средства. Те са взети под внимание от МВР. Приключихме и одити за проследяване препоръките по одити за съответствие за трансгранично сътрудничество България-Румъния, също така – трансгранично сътрудничество з Югоизточна Европа. В момента сме в процес на системен одит на Дирекция „Национален фонд” като сертифициращ орган. Това е системен одит.
Прави се нов системен одит в „Околна среда”. Извършена е оценка за съответствие на системите за управление и контрол по трансгранично сътрудничество България - Македония, България – Турция, България – Сърбия. Стартирахме с България – Македония, предвид факта че Македония е най-подготвена към момента.
По отношение на всички останали оперативни програми, в съответствие с извадката или на 100 процента правим одит и на проекти: 75 проекта по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”; 43 проекта по ОП „Регионално развитие”; 34 проекта по ОП „Околна среда”; 88 проекта по ОП „Административен капацитет”; 7 проекта по оперативна програма „Техническа помощ”; 18 проекта от Оперативна програма „Транспорт”.
По Оперативна програма „Конкурентоспособност” извършихме одит само по приоритетна ос-5, което е техническото подпомагане на програмата, поради факта, че все още няма сертифицирани разходи по проекти, което не е добре за програмата, но е факт.
Всичките тези одити на проекти означават, че в рамките на няколко дни екипи от изпълнителната агенция, подпомагани от одиторите от четирите големи одиторски фирми, извършват проверки на място на досиетата тук в управляващите органи, след което правят проверки на място при самите бенефициенти в цялата страна.
На този етап не мога да предоставя информация за резултатите, тъй като те все още са предварителни. Като цяло ще има финансови корекции. Като цяло се установяват верифицирани недопустими разходи, поне за нас. До 30 юни, по регламент, ние трябва да приключим с тези одити. През юли месец ще комуникираме резултатите с управляващите органи, ще направим нашите предложения, като те ще имат възможност да реагират и евентуално самите те да направят тези финансови корекции, защото това е правилният подход за България.
Самите ние, когато правим такива корекции, се отказваме да искаме средства от Европейския съюз за недопустими разходи. Тези средства остават в бюджета на оперативните програми и могат да бъдат разходвани по други проекти. В случай, че не се направи тази санкция тук, вътрешно, тя ще бъде естествено комуникирана от нашите резултати в докладите ни с комисията в нашия годишен контролен доклад, където изразяваме одиторското си мнение за всичките сертифицирани разходи. И в този случай, когато комисията прави корекцията, те са корекции, които няма възможност България да харчи. Тоест тези корекции имат нетно изражение.
Надявам се да стигнем до някакво решение с управляващите органи, те да направят корекциите си до края на годината, за да можем ние в края на годината да изразим положително одиторско мнение за програмите и за средствата, които са похарчени.
Това е в общи линии по отношение на информационната система. В момента стартира одит за проследяване изпълнението на препоръките от нашия системен одит. Но като цяло аз не мога да дам допълнителна информация. Предполагам, че колегата, който отговаря за ИСУ, за информационната система, може наистина да ви даде актуална информация за състоянието. Като цяло впечатлението ми е, че се ползва от всички оперативни програми, включително нашите одитори ползват базата данни. Колкото и да беше трудно това качване на тази информация вътре, днес виждаме че тя е полезна система.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Госпожо Михайлова, предвид, че веднага встъпихте в темата, която и господин Тодоров ще засегне, да оставим въпросите към Вас за времето, след като чуем и неговото изложение.
ЛАЗАР ТОДОРОВ: Радвам се, че оценката на одиторите е вече положителна за системата. И не само на одиторите – всички управляващи органи, всички потребители на системата много активно вече я ползват. И за моя голяма радост, тъй като наистина костваше доста усилия цялата тази система, тя вече служи и всички я считат за полезна, като им помага при управлението на програмите.
Нагледен пример е фактът, че всеки месец ние вече публикуваме информация на сайта за месечното изпълнение на оперативните програми. Тоест всеки, който иска да се запознае какво е състоянието, може да го види. Тази информация я взимаме точно от системата.
Иначе ние сме в етапа, в който в момента правим поддръжка на системата, дребни подобрения на неща, които сме открили, на неща, които не сме довидели. Тоест това са неща, които са нормални за всяка една информационна система. Колегите са ви изпратили справка за сключените договори за разплатените средства към 25 май. По данни от системата мога да кажа, че най-накрая сме минали 4-те процента разплащания по оперативните програми. Това е един доста добър темп от началото на годината като цяло.
Това, което мога да ви дам като някаква допълнителна иформация, е всъщност за бъдещото развитие на системата. Мога да кажа, че наистина вече всичките проблеми са зад гърба ни и сега в момента мислим занапред. Бъдещето е, че в момента разработваме един модул за публична информация, който наистина ще бъде изключително интересен за широката публика, за всички. Защото с този модул ние ще осигурим, бих казал, такава прозрачност на усвояването на фондовете, каквато към момента смятам, че не е постигана никъде. Доста е амбициозна идеята. Всички вие, всички граждани ще имат достъп до системата индиректно – чрез този модул, и ще могат да виждат всъщност какви пари са дадени, на кого, за какво и т.н., и т.н.
Това е най-амбициозната ни цел.
Другата ни цел е, разбира се, разработването на електронните услуги за бенефициентите, която цел също така е постижима, но тя ще отнеме малко повече време, тъй като от гледна точка на сигурността на информацията, на данните в системата, тук ще се наложат доста повече усилия. Но тези две цели са всъщност най-важните за информационната система в предстоящата година, които се надявам, че ще може успешно да изпълним.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Много се радвам да чуя, че наистина сте постигнали това, което е дотук и дори успявате да мислите и в посока надграждане, което ще даде по-широка гласност. Това е за поздравления.
Аз имам един въпрос към Вас – относно това, което госпожа Михайлова каза, и тази оценка, която е дадена, Вие сте поработили в посока изчистване на тези проблеми.
ЛАЗАР ТОДОРОВ: Всички препоръки от страна на одиторите, както по оценката на съответствие, така и по системния одит са изпълнени. Общо взето ние също имаме възможност да информираме колегите от одитния орган по-подробно за конкретните неща, които са свършени до момента. Но на практика всички препоръки са изпълнени. Благодарение на това можехме да получим вече положителни оценки от колегите от одитния орган.
АСЕН АГОВ: Поздравления. Само преди месеци ИСУН беше в задънена улица, защото интерфейсът с информационните системи на отделните министерства беше на практика несъществуващ. Като казвам интерфейса – това е уеднаквяването на принципите и изобщо действията на единна програма. Тя е една система, но общо-взето не можеха да влизат данните от отделни министерства в общата система. Имаше такъв проблем при обмена на информацията, ако, разбира се, не бъркам със своите лаически познания в областта на информатиката. Но поздравления.
Имаше нещо, което беше много странно като недостатък на системата тогава. Слава Богу, че това е отстранено. Наистина поздравления. Поздравления и за намеренията ви за електронното общуване с бенефициентите. Това е страхотно облекчение и най-важното, че създава една прозрачност, която наистина на много малко места съществува.
По отношение на одита аз имам два въпроса. Гледах много внимателно критериите за кандидати по Оперативна програма „Техническа помощ”. Четейки тези кандидати, си мислех откъде ще се намерят тези хора. Не знам доколкото сте оптимисти в това отношение, но изискванията са изключително високи. Аз съм много голям скептик, че ще се намерят 20 или 40 кандидати – хайде да кажем по двама за място, които да могат да запълнят тези бройки. Не знам какво е решението и не мога да давам препоръки, но съм наистина смутен от високите изисквания. Защото освен професионална квалификация като строителен инженер с опит се иска и много добро познаване на английския език. Тоест цялата фразеология, която е необходима, и речникът на един строителен инженер на английски е нещо, което е много сложно.
Така че питам ви как виждате във времето и в пространството реализирането на тази цел.
Второ, интересува ме одитът на Оперативна програма „Човешки ресурси”, защото до мен достигат слухове за нарушения. Нарушения, които са извършени в скоро време. И тъй като не искам да се позовавам на слухове, искам да чуя от Вас какво е точното състояние, за да не се влияя от слухове като народен представител.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: По първия въпрос – да, изискванията наистина са много високи. Аз също съм притеснена дали ще успеем при един подбор да намерим 20 добри кандидати, но сме готови, дори и да не запълним бройките веднага, да опитаме след това отново.
АСЕН АГОВ: Оттук трябваше да започнете.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Да, може би оттук трябва да започна.
Заплащането е много високо. Заплащането не е като останалата част в публичния сектор. Ние сме със специална таблица за заплащането. Заплатата на един държавен одитор при нас е 1800 лв., която е двойна, тоест 3600 лв. Така че заплатите ни са приблизително добри за одитори. Затова се търсят одитори и бих казала, че включително младши и одитори с опит, не само младши, дори малко издигнали се в йерархията от голямата четворка и от други одиторски компании проявяват интерес към длъжностите. Защото те стартират с високо възнаграждение - дори младши одитор при нас започва с 2200 лв.
Миналата година, когато се създаде агенцията, от началото на годината, е направена тази корекция и промяна и има специален ред в постановлението за заплатите на служителите в агенцията.
На всичките 20 бройки заплатите се заплащат изцяло от Европейския съюз. За останалите 28 бройки одитори, с които разполагаме в момента, само втората заплата се покрива от европейския фонд. Основната – първата заплата, се покрива от бюджета. Но като цяло по Оперативна програма „Техническа помощ” ние сме бенефициент и разполагаме с финансиране, тъй като одитният орган е орган на Европейската комисия в държавите и те са готови по всякакъв начин да подкрепят този одитен орган да бъде обективен, независим и наистина професионално, на базата на международните стандарти да осъществява одитите, за да могат да разчитат на неговата работа.
Така че заплащането е добро. Това заплащане е публикувано и обявено при търсенето на кандидатите и се надявам също да повлияе при избора на потенциални кандидати.
По отношение Оперативна програма „Човешки ресурси” . Към момента текат проверките, имам текуща информация какво се случва в отделни проекти. Не мога да коментирам, защото те не са окончателни, не са комуникирани с управляващия орган, с бенефициентите. Подлежат на доизчистване и по стандарти аз не мога да ги коментирам, защото те наистина не са финални.
Отт предварителната информация, с която разполагам, има проблеми в оперативната програма, но те не са само там. Самата оперативна програма беше подложена на системен одит и одит на проекти, на база на извадка от Главна дирекция „Заетост” на Европейската комисия, от техните одитори. Преди месец те представиха своя предварителен доклад, все още управляващият орган може да реагира на този доклад, но оценката не беше добра, включително на системите и включително по проектите, които бяха проверени от колегите-одитори от Европейската комисия. Те имат критики по проектите, значими критики. Но отново казвам, тази информация е собственост на Оперативната програма „Човешки ресурси” и ако искате в дълбочина, може би когато е готов докладът и бъде изпратен от Европейската комисия, колегите ще могат да ви я представят. Тоест самият управляващ орган. Не е коректно аз да я представям.
Нашите резултати и докладът ще бъдат готови в края на юли. Докладът ще бъде обобщаващ всичките ни одити на проекти. Тогава аз ще мога да разполагам с факти, които да ви съобщя, по кои проекти какви проблеми има.
Като цяло масово има грешки и не само там. И в „Регионална политика” при общините проблемът отново е както при САПАРД – грешки при обществените поръчки. При „Човешки ресурси” много сериозни критики имаме от Европейската комисия - за непреките разходи. Тоест един е бенефициентът, който има право да спечели програмата и да работи по програмата, той взима партньори към себе си. Всъщност той не разполага с капацитет, а харчи средства единствено по управление на проекта. Европейската комисия каза, че това не е истински партньорство и в този случай бенефициента не е доказал, че разполага с капацитет. Това вече е хоризонтален въпрос и е критика към управляващия орган.
При селекцията на проектите се допуска очевидно грешка.
Така че те трябва на всяка цена да го изчистят в комисията и да не го допускат, ние също го установяваме сега и при нашите проверки.
Включително има недостатъци в много от проектите, някои от тях са много малки, някои са по-големи, например с неправителствени организации, където има представени разходи, които са недопустими по правилата. Те ще бъдат представени за всеки конкретен проект, и обобщени в един доклад до края на м. юли.
Реално погледнато, финансовите корекции се правят от управляващия орган. В момента самите те си засилват правилата, предварителния контрол по отношение на обществени поръчки и по ПМС 55. Дори бих казала, че малко тръгват в другата крайност – залитат, на 100 процента проверяват всичко и те самите започнаха да си правят корекции. Защото се изплашиха доста и от нашите проверки и от проверките на комисията. Но това е по-правилният подход. Ако ние ги установим, включително и ние, ние коментираме с тях, ние казваме, че това не са допустими разходи, те са тези, които трябва да предприемат адекватните действия. Ако те ги изключат от сертификата, в края на годината ние ще дадем чисто одиторско мнение и ща кажем о’кей. Ако ние си ги приспаднем тези разходи, си остават отново за нас тези пари. Но ако те откажат, в края на годината ще кажем – от тези 10 милиона, 1 милион ние не сертифицираме, представяме го на комисията и ако комисията излезе с решение, а те винаги застават на наша позиция, тоест на предложението на одитния орган, тогава вече ще е негативен резултатът за България.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, аз имам няколко бързи и кратки въпроси. На последното изслушване през м. ноември, ако не бъркам, Вие казахте, че ще се опитвате да договаряте по-ниски цени с четирите големи одиторски фирми, предвид на това, че цялата отговорност за решение е за одитния орган. Съумяхте ли да постигнете някакви намаления в договорените суми?
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: По принцип договорът е сключен и не сме тръгвали в посока да предоговаряме самата часова ставка, защото самите компании отказаха да се водят подобни преговори. Това, което направихме, е следното. Ние засилихме изключително контрола и отчитането на техните часове, тоест включително партньор, когато ни таксува за разходи, че са работили по документи, те са само в нашия офис. Тоест те идват, поверяват документите при нас и сме доста намалили техните часове.
Като цяло мога да кажа в момента, че те участват с по няколко одитора в нашите екипи и ни подпомагат. И по една оперативна програма това ни струва да речем около 40 000 50 000 лв., докато преди това при къмплаезите е било над 300 хил. лв. Тоест завишили сме контрола и сме занижили техните часове. Използваме ги изключително оптимално. Включително в момента те самите отчитат, че се работи съвсем по друг начин. По този начин се опитваме наистина да намалим разходите към тях, включително желанието ни да въвлечем вътрешните одитори.
Изпратихме писма до няколко министерства. Вече няколко министерства ни дадоха вътрешни одитори да включим в нашите екипи, за да засилим екипите с хора, предвид това, че проверките са лимитирани във времето – трябва до 3 юни да приключат, а са много проектите. Започваме да въвличаме повече вътрешните одитори в тези ангажименти, за да можем в бъдеще все повече да работим съвместно с тях, а не с външни одитори.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това ме въвежда и в следващия ми въпрос, предвид амбициозната програма, която сте си направили, и ускоряването на усвояването на средствата, които забелязваме в последните няколко месеца. Успяват ли одиторите на вашата изпълнителна агенция да се справят с това натоварване, докато още не са влезли и тези щатни бройки, които набирате в момента?
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Искрено се надявам, че ще се справят добре с качеството. Системата, която сме въвели, тъй като комисията ни прави на нас проверка, системен одит и бяхме критикувани по отношение контрола на качеството, е добра. Ние сме взели под внимание техните бележки и се опитваме да не повтаряме стари грешки.
Сега структурата на нашата работа е одит-мениджър ръководител на екипа, който работи с примерно 10 одитора – 5 от нашите одитори от агенцията, 5 от одиторските фирми. Те работят в екип от по двама. Имаме стандартна методология, утвърдена от мен, това е чек-лист, който обхваща точно какво и как трябва да бъде проверено. Всички сме обсъждали заедно тези чек-листа, всички знаят какво точно се крие зад въпроса, точно какъв документ трябва да проверят, точно какво трябва да документират и файлират. Така че положихме доста усилия в предварителната подготовка да ги обучим и да сме сигурни, че подходът ще бъде напълно стандартен и единен. Това, от една страна.
От друга страна, ръководителите на екипите са освободени от работа по проектите – самите те да пътуват толкова много. Доста сме ограничили тяхната работа, за да могат да осъществяват непрекъснат контрол. В края на деня колегите, когато пътуват из страната, електронно изпращат попълнени своите работни документи. Те се проверяват на първо ниво от ръководителя на екипа, а след това минават на още един контрол на база на извадка, не на 100 процента, вече от директора на одитна дейност, за да гарантираме, че това, което се проверява, е както трябва и да сме убедени, че подходът ни е еднакъв и единен към всички бенефициенти по оперативните програми.
Искрено се надявам, че ще се справим. Много им е трудно на колегите, въведохме почасово отчитане. В края на седмицата те изпращат таймшитове, мога да ви покажа в общи линии всички са над 10 часа в момента.
Опитахме се организационно да създадем добра организация в пътуванията в страната, защото те пътуват сега при бенефициентите. Не е лесно, но знаят, че трябва да се справят. Който иска да е одитор, трябва да се справи.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Вие ни поблазнихте с тия хубави заплати.
Последен въпрос. На заседанието на 9 декември коментирахме темата за одитния комитет, който визирате към изпълнителната агенция. Тогава ни информирахте, че е в ход процедура за обновяване на неговия състав и са получени около 10 кандидатури. Няколко думи да ни кажете за напредъка към днешна дата.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: За съжаление не мога да ви кажа, че имаме напредък в тази точка. Обсъждали сме въпроса с господин Дянков. Кандидатите определено не отговарят на изискванията да бъдат членове на одитен комитет – говорим за публични личности, за определено имена в областта на финансите и контрола, а такива кандидати за съжаление нямахме. Ето защо на този етап се отказахме до продължим по този начин да търсим одитен комитет.
Аз съм се обърнала към доста одиторски фирми, ето обръщам се и към вас, ако познавате такива хора и те имат желание, включително и от чужбина, да създадем такъв одитен орган. Наистина е необходимо и ще бъде полезно за изпълнителната агенция.
Но бих казала, че предвид планирането на одитите на проектите не беше приоритет за нас в агенцията да съсредоточим по този въпрос, тъй като все още стои като препоръка не само от вас, но и от Европейската комисия. Аз съм поела ангажимент рано или късно да решим въпроса колкото се може по-добре. Сега след като приключи кампанията с одитите на проектите, се надявам, че ще успеем да се фокусираме малко и на тази тема и да намерим подходящи колеги. Може би е добре отново да пуснем обява и да потърсим, но определено се затрудняваме.
Условия няма . Ролята на одитния комитет е по стандарти. Това е един вид надзорен орган на одитния орган. Идеята е пред този одитен комитет да се представят стратегическите и годишните планове, да се обсъждат приоритетите в работата, да се представят. Това да се прави в рамките на няколко пъти в годината. Предишният одитен комитет беше много високо и сериозно платен, беше от трима членове. По решението на министъра на финансите те имаха възнаграждение месечно по 5000 лв. тримата.
За съжаление ние с господин Дянков прекратихме тези договори веднага точно по тази причина, не бяха ясни критериите по които са избрани. Затова опитахме да потърсим нов одитен комитет с открити критерии, в смисъл хора с добро име и изявени, но нещо не се получи. Със сигурност няма да бъде това заплащането, със сигурност ще е на принципа ако 2-3 пъти в годината се събира за заседание, да се плаща на заседание, но не като заплата всеки месец. Дори се очаква те да бъдат ангажирани в областта на контрола и на одита.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Последен въпрос, но мисля, че като цяло отговорихте. Търсех някакъв генерален общ тревожен извод, който бихте извадили, който би ни помогнал и на нас във взимане на решения. Но не мисля, че и Вие можете да идентифицирате такъв.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Аз искам да споделя нещо тревожно. Преди седмица имахме среща с госпожа Николова, с представители от Главната дирекция, отговаряща за рибарския фонд, поради факта, че Изпълнителна агенция по рибарство все още няма къмплайнс, тоест одит за съответствие, одобрен от Европейската комисия. Колегите от Главната дирекция са много притеснени за състоянието на одитния орган и помолиха да поемем и тази функция. Така че аз съм силно притеснена, защото аз не мога и в момента, тоест не се чувствам с достатъчно изграден капацитет, за да поемем още един европейски фонд.
От друга страна, разбирам и начина, по който колегите от комисията говореха, че ще ни се доверят на нас, защото от Главна дирекция „Регионална политика и заетост” вече са одобрявали одитния орган, доверявали са му се, имали са много добри препоръки, много настояват да поемем и този фонд. Така че може следващият път да се окаже, че ще ви докладвам и за рибите. Но аз определено на този етап не се чувствам готова да го поема като работа и като капацитет.
Така се опитаха да ме убедят, че става дума само за 107 милиона и че само няколко проекта има в момента, които са стартирали. Към седем проекта.
В общи линии това е, което мене ме притеснява - че трябва да вземем решение евентуално за одитния орган.
ЛАЗАР ТОДОРОВ: Когато госпожа Михайлова каза за рибите, аз се сетих и за нещо, което съм пропуснал да ви дам като информация.
С цел избягването на двойното финансиране на проекти, в момента в много напреднал етап е интерфейс между Информационната система на Програмата за развитие на селските райони и Информационната система на Програмата за сектор „Рибарство”. В съвсем скоро време за трите системи ще се говори, ще се обменя информация и ще се избягват възможните злоупотреби, както и опитите за двойно финансиране на едни и същи дейности, особено по селската програма и по структурните фондове.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-42 ОТ 19 МАЙ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪТРЕШНИЯ ОДИТ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР.
В тази точка донякъде ще се отговори на въпросите на господин Агов относно днешните критерии.
По тази точка при нас имаме честта да приветстваме:
Петрана Павлова – директор на Дирекция „Вътрешен контрол”
Десислава Хаджидимитрова – държавен експерт в Дирекция „Вътрешен контрол”.
Моля госпожа Павлова да представи законопроекта.
ПЕТРАНА ПАВЛОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Този законопроект на практика има за задачата да оптимизира дейността по вътрешен одит, като тази оптимизация основно произтече в резултат на доклада от външна проверка, извършена от „Сигма”, която всъщност е съвместна инициатива на Европейската комисия и организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Основният проблем, който беше отчетен по отношение на вътрешния одит в публичния сектор, беше липсата на достатъчна ефективност на много малките звена, тъй като те просто не са звена, а са един-единствен одитор в малките общини. Така че с този законопроект ние се опитваме да изчистим този проблем.
От една страна, тази функция не е достатъчно ефективна. От друга страна, вътрешният одит като дейност е екипна дейност и в резултат на осъществяването му само от един вътрешен одитор не могат да бъдат приложени стандартите за вътрешен одит в публичния сектор, които са изцяло в съответствие на международните стандарти.
Така че оптимизираме функцията по няколко начина. Първо, увеличаваме бюджета на организацията, в която задължително следва да се изгражда звено за вътрешен одит. Тоест трябва да имат такова звено общините с над 10 млн. лв. бюджет. За момента това са общини с над 5 млн. лв., а във всички общини под 5 млн. лв. има по един-единствен вътрешен одитор.
В същото време имаме много сигнали от кметовете на общини, че безкрайно много се затрудняват в назначаването на вътрешни одитори поради липса на компетентни кадри в съответната община.
От друга посока, оптимизираме дейността по вътрешен одит, като разширяваме обхвата на звената най-вече в общините и в министерствата, включване в техния обхват дейността на търговските дружества със 100 процента държавно или общинско участие в капитала. Тоест звената могат да одитират и тези търговски дружества. Това е продиктувано от причината, че голяма част от публичните средства се разходват именно от тези търговски дружества и в същото време интересът от страна на министрите, респективно кметовете на общини за това как се управляват тези публични средства също е доста голям.
Това е накратко ключовото, което правим с този законопроект.
В същото време се опитваме да оптимизираме и дейността на самия одитен орган, като в самата глава, отнасяща се за одитния орган, се изчистват текстовете, съобразявайки се със съответните приложими регламенти. Опитваме се с този законопроект да внесем признаване на международни стандарти за вътрешен одит наравно с такива, издавани в България.
За назначаването на вътрешен одитор в публичния сектор към настоящия момент се изисква лицата да се явят на изпит, да придобият сертификат за вътрешен одитор. С този законопроект предлагаме да признаем международно признати сертификати, сертифициран вътрешен одитор и сертифициран вътрешен одитор в публичния сектор, които се издават от Института на вътрешните одитори и тези сертификати да се признават както за вътрешните одитори, така за одиторите от одитния орган.
В същото конкретно бих искала да посоча, че в частта, отнасяща се за одитния орган, предлагаме отново да се въведе изискването за такива одитори да се назначават само лица, които притежават такива сертификати, изискване, което отпадна през миналата година. Считаме, че не е редно първо, по отношение на заплащането, второ по отношение на критериите, които се изискват за тези одитори, те поне да не покриват минималните изисквания, предвидени за вътрешен одитор в публичния сектор, въпреки че там имаме повече изисквания за професионализъм при положение, че имат заплати, еднакви с всички останали служители в публичния сектор.
Мисля, че това накратко са нещата. И допълнително съвсем минимална корекция – искаме въвеждането на такса за явяване на изпита за придобиване на сертификат вътрешен одитор, основно водени от причината, че вече на този изпит се явяват само лица от частния сектор, в общи линии придобиват сертификат, но не започват работа като вътрешни одитори. В момента имаме 1060 издадени сертификата за вътрешен одитор в публичния сектор, а едва 500 от тях са заети на такива длъжности.
Така че искаме поне минимално да възстановим средствата за Министерството на финансите за организиране и провеждане на този изпит.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли въпроси или коментар?

РЕПЛИКА: Защо е разпределен този законопроект в нашата комисия?

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Защото засяга одит на средства от Европейския съюз.
Предлагам да преминем към гласуване на законопроекта.
Гласували: за 9, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът се приема.


Преминаваме към последната точка от днешното ни редовно заседание, която е:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-42/19.05.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ, внесен от Министерския съвет.
По тази точка при нас е господин Стефан Белчев – директор на Дирекция „Вътрешен одит”.
Моля, господин Белчев, да представите законопроекта.

СТЕФАН БЕЛЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми съвсем накратко да ви представя предложените изменения във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит. Основно тези предложения постъпиха от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и Института на дипломираните експерт-счетоводители, както и от Комисията за финансов надзор.
Основната част от тези предложени изменения и допълнения са свързани с някои корекционни промени, свързани с едно по-точно транспониране с изискванията на Директива 2006/43 на Европейската общност. Тези промени основно са свързани с облекчаване и подобряване на работата и взаимодействието между Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и Института на дипломираните експерт-счетоводители.
Съвсем накратко. Прави се промяна, с цел по-ясно регламентиране на изискванията във връзка с външното гарантиране на качеството на дейността на дипломираните експерт-счетоводители.
Предлага се уточнения на няколко термина – това са термините инспектор, проверки, експерт, контрольор, опит в областта на независимия финансов одит, по които считаме, че ще има по-голямо разбиране както от
Извън транспонирането на някои текстове, също така се прави корекция на основното месечно възнаграждение на членовете на Комисията за публичен надзор, което предлагаме от 90 процента от заплатата на


СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги имате ли въпроси или коментари? – Не виждам.
Моля, който е „за”, нека да гласува: за 9, въздържал се 1. Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:


(Светлин Танчев)