П Р О Т О К О Л
№ 34

На 9 юни 2010 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 002-01-45/27.05.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 002-01-44/27.05.2010 г., за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване – внесен от Министерския съвет.
3. Изслушване на актуална информация по текущия статус и напредъка на следните програми и финансови инструменти:
- Програма ФАР;
- Програма ИСПА;
- Програма САПАРД;
- Преходния финансов инструмент.
- Оперативна програма „Административен капацитет 2007 – 2013 г.”;
- Оперативна програма „Техническа помощ 2007 – 2013 г.”.
4. Изслушване на информация за ефективността на изградената и функционираща към момента структура за координация на мерките, свързани с изпълнението на правителствената политика за икономическо и социално развитие на страната, финансирани със средства от Европейския съюз.
5. Разни.


На заседанието присъстваха: Клементина Денева – главен секретар на Министерството на околната среда и водите, Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, Николай Николов – от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, Александър Хинов – началник отдел в Дирекция „Национален фонд”, Иванина Белева – директор на Дирекция „Централно звено за финансиране и договаряне”, Петър Стоянов – председател на Асоциацията на микропредприятията в България, Християн Даскалов – директор на оперативна програма „Административен капацитет”, Мария Димитрова – началник отдел „Мониторинг и публичност” в ОПАК, Мариана Димитрова – държавен експерт в Дирекция оперативна програма „Техническа помощ” в администрацията на Министерския съвет, Лазар Тодоров – директор на дирекция ИСУН.
Заседанието беше открито и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, предлагам да започнем работа. днес имаме дълга програма.
Ще ви прочета дневния ред и след това преминаваме към първа точка, ако, разбира се, нямате забележки или препоръки към така представения дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 002-01-45/27.05.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 002-01-44/27.05.2010 г., за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване – внесен от Министерския съвет.
3. Изслушване на актуална информация по текущия статус и напредъка на следните програми и финансови инструменти:
- Програма ФАР;
- Програма ИСПА;
- Програма САПАРД;
- Преходния финансов инструмент.
- Оперативна програма „Административен капацитет 2007 – 2013 г.”;
- Оперативна програма „Техническа помощ 2007 – 2013 г.”
4. Изслушване на информация за ефективността на изградената и функционираща към момента структура за координация на мерките, свързани с изпълнението на правителствената политика за икономическо и социално развитие на страната, финансирани със средства от Европейския съюз.
5. Разни.
Имате ли някакви възражения или добавки към така представения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-45/27.05.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на околната среда и водите
Клементина Денева – главен секретар
Михаил Михайлов – директор на Дирекция „Национална служба „Защита на природата”
Биляна Илиева - главен експерт в Дирекция „Национална служба „Защита на природата”
Николай Недялков – началник отдел „Натура 2000”.
Давам думата на госпожа Денева да ни запознае със законопроекта.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Аз няма да ви отегчавам, още повече, че законопроектът е изключително стегнат и кратък – съдържа само 12 параграфа.
Целта на този законопроект е да прекратим в предварително договорените с Европейската комисия срокове за България, а не наказателна процедура № 2009/33-23 по чл. 6, § 3 от Директива 92-43 на Европейския съюз, която предполага подготовката и разработването от страна на Министерството на околната среда и водите на текстове, които транспонират директивата в цялост по отношение обхвата на процедурата по оценка за съвместимост.
Целта е да се гарантира, че всеки план, програма, проект или инвестиционно предложение, които оказват задължително въздействие върху дадена защитена зона, преди да бъде приет или осъществен, ще има оценка за съвместимост, нещо, което действащите текстове, видимо от оценката на нашите европейски партньори, не транспонират в цялост. И ние сме се постарали този път с едно предварително съгласуване с Европейската комисия да отстраним този недостатък на закона.
Втората цел е в момента на неговото подписване да създадем изричен текст, който въвежда регламент на Европейската общност 1007/2009 за регулиране на международната търговия с тюленови продукти на територията на Европейския съюз.
Има още два типа разпоредби с две други различни цели. В резултат на изменението на Закона за опазване на околната среда отпадна регистрационният режим за експертите, които извършват оценка за въздействие на околната среда. В тази връзка се налагат и няколко промени в Закона за биологичното разнообразие, респективно по-нататък в подзаконовата нормативна уредба.
И на последно място, но не на последно място по значение, са въведени едни допълнителни нови хипотези и изменения на заповед за обявяване на защитена зона. Практиката се разви и се оказа, че не можем веднъж издадена заповед за обявяване на защитена зона да я оставим в този вид, когато има нови обстоятелства, които налагат промяна в заповедта и които налагат да бъдат отразени в стандартния формуляр на зоната, като основният мотив за изменението е създаване на механизъм за актуализиране на информацията. Тоест ние приемаме, че този стандартен формуляр и този регистър, който създаваме за защитените зони, не е нещо веднъж застинало, а в резултат на новопоявили се обстоятелства трябва да има механизъм да бъдат променяни и съответните защитени зони.
Това е накратко същността на законопроекта. Ако имате някакви конкретни въпроси, нашите експерти ще отговорят.
Бих искала да кажа ,че съм предварително запозната с експертното становище, подготвено от вашата комисия. Приемаме го изцяло.
Обръщам внимание, че неприятното повторение на регламента в резултат на съгласувателна процедура е предложение на друго ведомство – Министерството на правосъдието. Ние считаме, че не се налага такова повторение поради прякото действие на регламента.
Така че изцяло подкрепяме това, което вие предлагате да се коригира в законопроекта.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за изразеното становище по законопроекта. Радвам се, че ми отговорихте на първия въпрос.
Колеги, имате ли някакви въпроси? – Няма.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
АСЕН АГОВ: Господин председателю, процедура. Ето един добър пример за разговора, който водихме днес в залата.
Днес предложих на председателя, когато има безспорни проекти за закон, когато не възникват възражения от страна на членовете на комисията и тогава, когато нашата комисия не е водеща комисия, а трябва само да се произнесе по съвместимостта с европейските въпроси, да използваме практиката, която е имало в предишни парламенти, такива законопроекти да минават на подпис от членовете на комисията, тоест в оперативен порядък. Докато сме на пленарни заседания, да подпишем. Това обаче изисква едно условие – становището на комисията, както и докладът на вносителя, да бъдат малко по-рано представени, ако евентуално биха възникнали някакви възражения. И ако не възникват такива възражения, да действаме по реда, по който говорих.
Затова правя това предложение, господин председателю. Защото и без друго тази комисия е много натоварена. По този начин ние ще се облекчим.
Това беше моето предложение към председателя. Предлагам с другите колеги да го обсъдим заедно.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Искам да подкрепя предложението на господин Агов, защото го намирам за уместно. Точно с подчертаване обаче още веднъж на това условие, че материалите трябва да постъпват своевременно. Защото постъпвайки в последния момент, си губи смисъла. Даже когато влезем на работа в комисията, ако те не са постъпили своевременно, тук формално се опитваме да импровизираме, нещо, което е недопустимо.
Затова трябва да има взаимно уважение между институциите ида има достатъчно време. Разбира се, че има понякога екстрени ситуации, но това да не бъде практика.
Така че аз подкрепям това предложение. Като се възползвам от паузата, която възниква, си позволявам да направя още две предложения.
Едното е следното – в най-скоро време да предвидим заседание на комисията заедно с ръководството на Сдружението на общините. Смятам, че това се налага спешно, наложително, още повече в контекста на актуализацията на бюджета. И всичко, което касае осигуряване на националното съфинансиране плюс цялата проблематика около мостовото финансиране на големите бенефициенти, на първо място разбирайте общините.
Затова молбата ми е, ако трябва, да го обсъдим, но час по-скоро да направим това заседание.
Другото, което искам да ви предложа. Ако не възразявате, да въведем практиката не постоянно, но от време на време да правим изнесени заседания на комисията в страната. Защото искам да ви кажа ,че аз бях не само като депутат в Русе, но и в Габрово онзи ден и се срещам с представители на бизнеса, на малките общини. Не всички могат да дойдат дотук. И се оказва, че и конкретните предложения или оплаквания, които имат, така и не стигат до предназначението си. А в момента имаме крещяща нужда да ускорим процеса, да опростим процедурите и максимално да използваме поне тези налични средства, които са по европрограмите.
Смятам, че за всички тук седящи ще бъде много полезно да чуят хората долу на място с какви пречки се сблъскват, каква е ситуацията, от кое имат нужда. Защото тук, на жълтите павета нещата изглеждат по един начин, а хората долу наистина са поставени при изключително трудни условия за работа.
АСЕН АГОВ: Като благодаря на госпожа Плугчиева за подкрепата на моето предложение, аз искам да изразя противно мнение по двете нейни предложения.
Първо ще кажа защо, без да подлагам на съмнение добрите й намерения, защото това наистина е мотивирано от добри възгледи за нещата.
Ако се срещнем с Асоциацията на общините, а нещата зависят от актуализацията на бюджета, какъв би бил резултатът от нашето заседание? Можем ли да се намесим, като внесем корекции? Според мене не, поради тази ситуация.
Ето защо аз мисля следното. Хубаво, ще чуем общините. Но няма да има ефект от това нещо. и хората ще останат подведени, че с нещо може да им се помогне.
По второто предложение. Аз съм голям противник на изнасянето на заседания на комисиите изобщо на Народното събрание. Защото местоработата на Народното събрание и на комисиите е тук, в Народното събрание. Това придава особена тежест на работата на народните представители, тогава, когато всеки гражданин идва тук да си постави нещата.
Народните представители, избрани в съответните региони, би трябвало да се заемат с това да помогнат на хората да си решат тези проблеми. Примерно аз се занимавам с общините, там, където има проблеми с финансирането, по европейските въпроси. Те ми дават документацията, аз отивам при съответния министър или при съответното ведомство и решавам въпроса. Ако ние заведем цялата комисия, помислете си – това ще струва определени пари.
Второ, три четвърти от комисията няма да могат да вземат никакво отношение по дадения въпрос, ще бъдат само слушатели.
Без да казвам, че съм някакъв противник, но се замислям за целесъобразността на такива действия. Нека ми прости госпожа Плугчиева, че възразявам по този начин, но да помислим повече в дълбочина ида не се произнасяме днес. Да помислим дали ще бъде ефикасно това, което бихме предприели. Пак казвам, говоря с много добри чувства.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Една кратка реплика, защото виждам, че вече можем да започнем работа по следващата точка.
Първо, по предложението ми за среща с Националното сдружение на общините. Естествено, че ако не съм го казала, то се подразбира от само себе си, че трябва да стане задължително с участието на министъра на финансите и министър Томислав Дончев. То е задължително. Защото не става дума ние да изместваме или да изземваме функциите на финансовия министър. Но при критичната ситуация, в която се намираме, смятам, че тук става дума за принципни въпроси. И един такъв разговор смятам, че ще бъде полезен и необходим. Защото нещата се решават и трябва да се решават в диалог. Ако се изключи тази възможност, е страшно.
По втория въпрос –за изнесените заседания. Не искам да бъда разбрана погрешно. Не става дума за конкретни казуси и проблеми и оплаквания на отделни граждани. Става дума за принципни въпроси, които касаят работата по еврофондовете и които могат и са в състояние да бъдат на вниманието на депутатите и да бъдат решени от депутатите. Не говорим за конкретни проекти, за които да се ангажираме да ходатайстваме или да търсим решение.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Нека и аз да взема няколко минути от времето ви във връзка с тези три казуса, които се поставиха като въпроси.
По първото. Като го дискутирахме днес, ще кажа, че се заемам с това наистина да получаваме поне една седмица предварително материалите за законопроектите, които ще гледаме. И наистина по някои, по които не се очакват много различни позиции, а сме горе-долу на едно мнение, да се опитаме с такава подписка да решим въпросите. Ако някой има възражения, ще го оставим да го разгледаме на място в комисията. Така че ще се опитаме да оптимизираме работата на комисията.
По другите две предложения.
Що се отнася до изнесени заседания, може би някои не са обърнали внимание. Дори това изнесено заседание, което направихме в Правец, не беше отразено позитивно в медиите и наистина ни се зададоха въпроси защо и с какви средства го правим. Аз като цяло нямам против и съм привърженик на това да сме по-близо до бенефициентите, по-близо до гражданите. Но трябва да търсим баланса.
Затова за мене балансът беше поне два пъти в годината, когато правим нашите отчети, да се опитаме да сме по-близо до бенефициентите. И наистина, когато изнасяме отчета на комисията, да го правим например там, където има по-голям проект, реализиран със средства от европейските програми. При едно добро разгласяване на това събитие, да може да има достатъчно бенефициенти, да поставям проблемите си. Обикновено присъстват и ресорните заместник-министри. Така че наистина е удобно място за една такава дискусия и трябва да си заделим един цял ден за едно такова мероприятие.
Така че наистина ще търсим баланса в това нещо. аз се надявам по-отговорно да се подходи към самото събитие, повече участие да има от страна на самите народни представители.
Последното, което искам да кажа в тази връзка, се отнася до Сдружението на общините. Ние имахме едно заседание на Съвета за обществени консултации преди две-три седмици, на което присъстваше и Сдружението на общините, и представители на бизнеса. Госпожа Калина Илиева също взе участие. Така че ние по никакъв начин не сме се отдалечили от бенефициентите. Ще се стараем три-четири пъти в годината да правим такива заседания, да се поставят основните проблеми на масата и да мислим в какъв аспект може да ги решаваме.
Така че мисля, че е прекалено скоро да правим отново такава среща.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Съвсем накратко. Наистина важно е да бъде чут тук гласът на общините. И ако ние не можем да отидем при тях, може от време на време да каним определени общини, за да видим и тяхната гледна точка. Защото минали през миксера на сдружението, по друг начин звучат проблемите, по-обобщени. Но конкретно с част от екипа, който работи в тези общини по оперативните програми, би било полезно за нас да имаме такава информация.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Безспорно, и аз поддържам това нещо като цяло. Вие знаете, че нашата комисия не е затворена. Винаги по всяко време, имат ли интерес, и кметове, и всеки може да присъства и да дава своето мнение.
Аз казвам, че систематично изслушваме сдружението. Има ли конкретни проблеми, ги поставяме. Знаете, че се опитваме на качваме дневния ред на заседанията поне една седмица по-рано, за да могат хората да се запознаят. И ако темата, която дискутираме в комисията, представлява интерес за определени общини, винаги са добре дошли. Но наистина е трудно да намерим баланса. Мисля, че всички виждате, че се опитваме максимално да удовлетворяваме всички страни. това е една работа в процес, както се казва, и тепърва ще се оптимизира.

Преминаваме към втора точка от днешната програма:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-44/27.05.2010 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Камен Кичев – заместник-министър
Тилко Петров – главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”
Ралица Пеева – юрист в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”
Николай Николов – от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Те ще ни запознаят с проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Господин Кичев, имате думата накратко да ни запознаете със законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще бъда кратък, както обикновено. Основните причини, поради които ние трябва да изменим Закона за гражданското въздухоплаване, са следните.
Първо, въвеждане на една нова правна рамка, която е регламент на Европейския съюз, която ние трябва да приложим директно в нашия закон, която е свързана със сигурността на гражданското въздухоплаване. Тя касае летище, процесите, които се случват на летищата в България и оттам регламентът на Европейския съюз в тази връзка.
Другите основни промени, които сме заложили в закона, са свързани с авиоотряд 28, статута на авиотродя 28. С промените ние целим да дадем възможност на авиоотряд 28 да наема на мокър лизинг летателни средства, които да обслужват нуждите на правоимащите, а именно четиримата правоимоащи: премиера, председателя на Народното събрание, президента и вицепрезидента. С тази цел ние целим да съкратим средствата, които се разходват за авиоотряда.
Както всички знаете, ние купихме само един ербъс, не два. Предстои евентуалната продажба на Ту 154.
В тази връзка смятаме, че ако се наложи, ако единият самолет е зает, да имаме възможност да наемаме друг.
Други промени, които сме заложили в закона - едно ведомство, което наема летателни средства от авиоотряд 28, да плаща за тези услуги, това да не е бюджет.
Също така изместваме авиоотряд 28 към Министерския съвет, защото неговото реално място е там.
Това са основните промени и допълнения, които ние предлагаме към Закона за гражданското въздухоплаване.
С мене тук са колегите от „Гражданска въздухоплавателна администрация”. Готови сме да отговаряме на всякакви въпроси, свързани със самолетите на властта или с промените, които предлагаме във връзка със сигурността на въздухоплаването.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате думата за въпроси.
АСЕН АГОВ: Тези услуги в държавите, които са наши съюзници или партньори, се изпълняват от Военновъздушните сили. Обикновено летателният персонал се числи към Военновъздушните сили, ако не греша. Май навсякъде е така.
Има едно финансово безобразие в авиоотряд 28. Това е безобразието, че транспортните разходи на четиримата не се калкулират в бюджетите на всяко ведомство, да речем, на президента, на министър-председателя или на председателя на Народното събрание се калкулират в бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което прави абсолютна безотчетност на нещата. И аз се чудя дали с вашия законопроект променяте нещо по този въпрос. Защото е задължително. Или ако е ще е така, тогава да мине към Министерството на отбраната, а не към Министерството на транспорта.
Пак казвам, Министерството на транспорта се очертава като един абсолютен изпълнител на волята на всеки един от тези четирима властимащи. Не може да възрази, не може да каже, че няма пари за еди-какво си, не може да откаже. Както решите – Министерството на транспорта, Министерството на отбраната или Военновъздушните сили. Но ако разходите са за сметка на съответната институция, тогава няма да се налага на тези хора, които са държавни служители, имам предвид съответните екипажи или този, който управлява това звено, да бъде поставен в ситуацията да не може да откаже дадена услуга.
Нашите полски приятели имаха много тъжно и много трагично преживяване благодарение точно на това. Мисля, че в Полша е горе-долу същата работа и по тази причина се случиха тези трагични събития.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Господин Агов, ще започна с първия ви въпрос – къде е мястото на авиоотряда. Действително тук сте прав. Аз правих една проверка – мястото на тази ескадрила е в Министерството на отбраната. Имаше работна група, на която обсъждахме този въпрос. За съжаление тогава не можахме да стигнем до разбирателство той да бъде преместен в Министерството на отбраната. Аз разбирам, че е така, но ви казвам какво се получи.
Нека да споменем и мотиви в тази връзка. До голяма степен, ако авиоотрядът е в Министерството на отбраната, военните пилоти не летят до така наречените граждански летища. Това беше основният довод и мотив за авиоотряда да не бъде в Министерството на отбраната, защото той изпълнява полети предимно и само до граждански летища.
Разбирам Ви, но Ви казвам, че няма да бъде там. Има няколко държави, в които ескадрилата е отделна единица, какъвто е случаят в Хърватска, какъвто е случаят в Унгария. В Унгария реално не се ползва въобще авиоотряд. Всъщност моето предложение в самото начало беше въобще да няма авиоотряд, да се използва единствено и само наемане на самолети. Но това се оказа невъзможно.
По отношение на предложението, което коментирате, за разпределения. Разбира се, това е основната цел на допълненията, които предлагаме, а именно и тези три ведомства – Народно събрание, Президентство, Министерски съвет, да плащат за услугите. Да бъдат бюджетирани, а не Министерството на транспорта или в случая Министерският съвет, което целим с промените, да отговаря за това.
АЛЕКСАНДЪР СТОЙКОВ: Аз имам един много кратък въпрос. Господин Кичев, Вие споменахте, че се подготвя тази правна рамка за въвеждане на разпоредбите на регламента, който касае сигурността на летищата. Тази правна рамка не касае ли сигурността на самите полети, след като самолетите са във въздуха?
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Тук ще дам думата на господин Николов, който е специалист, да Ви запознае в детайли.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: На Вашия въпрос отговарям – касае. В областта на цялото гражданско въздухоплаване, в това число и на полетите, където има предвидени специални мерки с подсигуряване именно на база на регламента на служител по сигурността на полета на въздухоплавателното средство.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли други въпроси? Коментари? – Няма.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 2.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ПО ТЕКУЩИЯ СТАТУС И НАПРЕДЪКА НА СЛЕДНИТЕ ПРОГРАМИ И ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТТИ:
ПРОГРАМА ФАР;
ПРОГРАМА ИСПА;
ПРОГРАМА САПАРД;
ПРЕХОДНИЯ ФИНАНСОВ ИНСТРУМЕНТ.
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ 2007 – 2013 Г.”;
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ 2007 – 2013 Г.”.
На заседанието сме поканили да присъстват:
Томислав Дончев – министър по управление на средствата от ЕС,
Анжелина Тодева – съветник на министъра
Петя Трифунчовска – съветник на министъра
Таня Христова – началник на кабинета на министъра
Мариана Димитрова – държавен експерт в Дирекция „Програмиране ”
Добромир Василев – младши експерт в Дирекция „Програмиране”
От Държавен фонд „Земеделие”
Калина Илиева – изпълнителен директор
По трите предприсъединителни програми – ФАР, ИСПА и САПАРД давам думата на представителите от Министерството на финансите. При нас е и госпожа Калина Илиева – директор на държавен фонд „Земеделие”. Ако има нещо да допълни и то в насока неразплатените проекти, ще й дам думата.
Предлагам да дадем думата на Александър Хинов.
АЛЕКСАНДЪР ХИНОВ: Ще представя кратка информация. Тази информация ви беше предоставена преди предишното заседание на комисията, така че вие го имате.
По програма САПАРД има одобрени 3509 проекта, като одобрената субсидия по тези проекти е 465 млн. евро, след отразяване на абсолютно всички намаления във връзка с тези платени средства.
Следва да се отбележи, че договорирането на програмата приключи през ноември 2007 г. и оттогава няма сключени договори.
Разходите, които са декларирани към комисията от Агенция САПАРД към 21 декември 2009 г. възлизат на стойност 438 млн. евро. По този начин, изчислени към общия бюджет на програмата, който е 592 млн. евро, представляват 74 процента усвояемост по програма САПАРД.
Дали сме ви и допълнителна информация във връзка с необходимостта България да върне авансово получените средства по програма САПАРД в размер на 29 млн. евро, които включват авансово получените средства от 26 млн. евро плюс натрупаните лихви през времето на прилагане на програма САПАРД.
Знаете, че допълнително по програма САПАРД има регистрирани доста дългове, в сравнение с другите два предприсъединителни инструмента. Обобщени, тези елементи ни водят до извода, че съотношението на този реално получен ресурс от България, от който извадим това, което трябва да върнем през следващите няколко години, води до 59 процента усвояемост по програма САПАРД.
По програма ФАР ще ги обобщя с преходния финансов инструмент, тъй като те са сходни. Знаете, че програма ФАР е един доста голям финансов инструмент, с бюджет близо 1,5 млрд. евро, докато преходният финансов инструмент, заложен в Договора за присъединяване, е с бюджет само 33 млн. евро.
По преходния финансов инструмент имаме договаряне в размер на 70 процента от средствата, като изпълнението на проектите по преходния финансов инструмент приключва на 15 декември 2010 година.
По програма ФАР имаме сключване на договори в размер на 64 процента от бюджета на програмата, като периодът за прилагане на проектите по програма ФАР приключи на 30 април 2010 година.
Така процентът на усвояване по програма ФАР, както казах, е 64 процента от общия бюджет по програмата.
До края на 2010 година се очаква извършването на плащания по договори, финансирани със средства от програма ФАР, на обща стойност от всички изпълнителни агенции в програмата, 10 млн. евро. Съответно по Постановление 76 – на стойност 15 млн. евро. Тоест програма ФАР също е в своя финален стадий.
Представили сме ви информация за исканията за средства, които са депозирани от българска страна към Европейската комисия, по които се очакват съответни постъпления към Република България.
По програма ИСПА към 30 април 2010 година от общо 40-те проекта по програма ИСПА – Кохезионен фонд, Регламент 11-64/1994 година, 11 са в сектор „Транспорт”, 25 – в „Околна среда” и 4 са хоризонтални мерки. От тези проекти шест са официално затворени, като за един проект предстои окончателно плащане от Европейската комисия, а за един проект е процедиран към Европейската комисия окончателен доклад.
Към 30 април 2010 година по програма ИСПА – стар Кохезионен фонд, са платени 776 млн. евро, от които 90 млн. евро са платени през настоящата 2010 година.
При така систематизираните цифри, всички изплатени средства по програмата представляват 49 процента от общия бюджет по финансовите меморандуми на програма ИСПА към момента. Към договореното съответно е процентът 56 процента. Стойността на сключените договори от общия бюджет по програма ИСПА към 30 април 2010 година представлява 89 процента от общия бюджет.
Към настоящия момент по програма ИСПА от Европейската комисия са получени траншове на стойност 533 млн. евро.
Другият много важен въпрос, който стои, е свързан с възможността за удължаване на прилагането на програма ИСПА. През месец април 2010 година българските власти са получили комюнике от Европейската комисия за възможността за удължаване на финансовите меморандуми с една година за тези, които са одобрени след 2004 година, а за проект изграждане на трансграничния пътен мост Видин – Калафат – с две години.
В процес на подготовка от управляващите органи са исканията за удължаване на срока от финансовите меморандуми.
До 31 декември тази година се прогнозира, че средствата, които ще бъдат разплатени по програма ИСПА, са общо на стойност 171 млн. евро.
Това е накратко информацията по трите предприсъединителни инструмента с преходния финансов инструмент.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли въпроси?
АСЕН АГОВ: Имам един много кратък въпрос: окончателно ли е решен въпросът за удължаването с две години на Видин – Калафат?
АЛЕКСАНДЪР ХИНОВ: В това комюнике се изразява готовността на Европейската комисия да разгледа искането на българската страна. Така че окончателното решаване на въпроса би било след получаването на отговора на искането от управляващите органи от българската страна.
АСЕН АГОВ: А кога може да стане това?
АЛЕКСАНДЪР ХИНОВ: Тази информация не мога да я дам. Това зависи от самите управляващи органи – кога ще подготвят съответното искане. В това комюнике на практика се изразява готовност от Европейската комисия да разисква въпроса в тази посока и може да се счита, че с голяма доза вероятност те биха се съгласили на такова удължаване.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз имам два въпроса.
Вчера имахме събиране на част от кметовете, които изразиха безпокойство по следния факт. В края на миналата година са получили указания да разплатят с техни средства изпълнение на програми и проекти, финансирани по ФАР. Те са обезпокоени, от една страна, че те са в нарушение спрямо правилата на Сметната палата и подлежат на всякаква санкция, защото са отклонили средства в друга посока. А нямат никаква яснота какво ще се случи и кога, за да им бъдат възстановени тези средства.
Това е единият въпрос – какво се случва с тези проекти по ФАР, по които има изпълнени дейности, приети Акт 16 в масовия случай, изплатени, а някъде има и неразплатени?
Вторият ми въпрос е по ИСПА. Има 52 процента реално усвояване, не 56. В официалния сайт го пише. Но това няма никакво значение. Де факто ние имаме още да усвояваме 700 млн. евро по договорите, които се сключиха. Те са на стойност 1 млрд. 471 млн. евро. Ние сме усвоили 766 млн. евро.
Въпросът ми е: има ли някакъв конкретен план, който да има различни версии – колко малко можем да загубим, колко средно бихме загубили? Удължаваните на финансовите меморандуми по последните водни проекти на Видин – Калафат, ако ни ги дадат, това е прекрасно.
Въпросът е все пак според мене, че темпът, с който се движим, е крайно обезпокоителен, че ще загубим от порядъка минимум на 300-350 млн. евро. Каква е нашата готовност да действаме мобилно във всеки един от месеците?
Между другото, странно е защо през май месец не са излезли данните. Тук бяха много стриктни – винаги на първо число следващия месец излизаха данните на ИСПА. Днес сме девето число – няма данни за ИСПА за май месец на сайта на Министерството на финансите. Примерно последното усвояване е 11 млн. евро – март и април, което е изключително нисък показател. Това означава ,че има проблеми и трябва да видим какви са.
Моят въпрос е: какво се прави в тази посока?
ИВАНИНА БЕЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз, откровено казано, очаквах въпроса за общините, тъй като знам, че има такъв проблем. Тридесет и три общински договори има с грантове на общини.
Защо не са изплатени. Ще отговоря веднага. На около 10 общини е изплатено.
Защо се бавят плащанията и защо са притеснени кметовете на общините. По повечето общински договори работата е приключена. Извършени са проверки на място. за съжаление ще ви кажа, че по част от договорите констатирахме проблеми. По време на извършването на проверка на място се оказва, че, да кажем, някои от общините са извършили определени – не бих ги нарекла нарушения, но чисто административно те са такива. Част от строителните дейности, които те са актуални, не са им по договор или част от дейностите са извършени, а друга част не са. Тоест има най-различни казуси – извършени заменки на строително-монтажни работи, част от тях в съответствие с договорите, част от тях – не.
Ние, честно казано, сме много обезпокоени от този факт. От една страна, ние задължително трябва да спазим закона и да изплатим точно това, което е в съответствие с договорите и националното законодателство, за да не се стигне до финансови корекции при евентуални одити от Европейската комисия.
От друга страна, ние по никакъв начин не бихме искали да режем пари на общините, които знаем, че са в тежко финансово състояние и се чудим по какъв компромисен начин наистина да успеем да платим и да намерим основание да платим действително извършените работи, които за съжаление невинаги са в пълно съответствие с договорите.
От друга страна, знаете, че Законът за обществените поръчки не позволява кой знае каква гъвкавост за промени на изпълнените договори.
Аз се надявам, че ще успеем да разплатим на повечето общини. Искам да кажа, че тук се касае за финални плащания. Защото от общо 8 млн. евро, договорени в грантовата схема, са изплатени 5,8 млн. евро и остават финални разплащания за максимум около 1 млн. 800 хил. евро. Има общини, на които дължим пари, но има общини, които ни дължат и трябва да ни върнат пари. От 33 грантови договора единият е прекратен; има такива с нарушения; има такива, които се разследват от разследващите органи. Най-различни са казусите.
Нашият стремеж е да платим на общините по възможност до края на месеца финалните плащания, като дължимите за някои са между 20, 50, 70 хил. евро. Средният размер на дължимите плащания горе-долу е между 50 000 и 70 000 евро. Но пак ви казвам, наистина има проблемни договори, тъй като това са строително-монтажни дейности. Ненавсякъде общините са изрядни, или като актуване, или като отчитане на договорите.
Ако имате допълнителни въпроси, ще отговоря.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Въпросът е защо тогава е имало указания незабавно да платят? Можело е да се направи проверката, да се констатират слабостите, които вероятно съществуват.
ИВАНИНА БЕЛЕВА: Ще Ви отговоря. Вие сте бивш ръководител на програма, затова много добре знаете правилата на ФАР. За да може плащането да е допустимо за ФАР, то трябва да е извършено в рамките на грантовия договор между нас и тях. И тъй като този грантов договор изтичаше към края на миналата година, за да бъде то допустимо, трябва да е извършено в условията.... Разбирате ли?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз прекрасно разбирам. Но това трябваше да го направите при проверката преди този финал.
ИВАНИНА БЕЛЕВА: Няма как да го направим. Защото това са 33 договора с общини, които буквално до последния момент си актуваха и довършваха строителни дейности миналата година. Освен това въпросът би трябвало да се отправи по-скоро към старши програмния ръководител – Етническият съвет по демографски въпроси, които всъщност правят проверките и наблюдават изпълнението.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Не отричам обективността на вашите факти. Но това ,че са 33 договора, не е оправдано. Защо? Примерно всяка година в Министерството на регионалното развитие и благоустройството се сключваха и по 300 договора с общини с поддоговори. Триста договора, които имаха по 10 поддоговора правят 3000. Въпросът е, че в момента по ваше указание те са нарушили закона.
ИВАНИНА БЕЛЕВА: Не.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Нарушили са го. Те са уязвими в момента. Ако отиде да ги провери Сметната палата, те са уязвими.
ИВАНИНА БЕЛЕВА: Не е така.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Така е. Защото те са насочили средства, които са от друг източник, не по предназначение. Много Ви моля, проверете го. И това е безпокойство в момента на кметовете от масовите проверки, които текат навсякъде от всички органи.
Значи въпросът тук е, че вие трябваше да ускорите решението преди крайния срок, за да не ги поставяте в тази ситуация. Защото те в момента са платили със свои средства. Сега може да се окаже, че не само са нарушили един път, но ако се окаже, че има и нарушения, които може и да са по тяхна вина, аз не отричам, но в момента те ще бъдат с двойно нарушение, благодарение на това, че старшият програмен ръководител не си е свършил навреме работата.
ИВАНИНА БЕЛЕВА: Старшият програмен ръководител не е от институцията Министерство на финансите, така че не мога да го коментирам. Той е друга институция.
Не знам в какво нарушения са. Но системата на грантовия договор между Министерството на финансите и грантополучателя – общината, предполага аванс и възстановяване. Така че те са авансирани, дадени са им междинни плащания им остава единствено финално плащане. Финално плащане ние няма как да направим, преди те да са издали съответните актове 16 и всички надлежни документи, свързани с това. А те са били задължени да се разплатят на изпълнителите по силата на договори, сключени между тях и изпълнителите.
И по смисъла на това, че те, за да извършат плащане, трябва да го извършат в рамките на грантовия договор между нас и тях, няма как да е извън срока.
Това е обективната реалност за съжаление. Категорично ние знаем за проблема с общините, но пак ви казвам - има и техни нарушения, които ние в момента се чудим по какъв начин да решим. Защото когато има община, например тежък случай, има актувани 40 000 лв. над реално извършеното, това е много голяма сума за малка община. Предполагам, че са им малки инвестиционните бюджети. Разбираме общините и не ги поставяме във финансова несъстоятелност, но и ние трябва да внимаваме и да проверим наистина много точно нещата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз имам един въпрос по ФАР. Той касае постановление 59, ако не греша, от края на октомври 2009 година. Това постановление на Министерския съвет третира въпроса за пътните проекти по ФАР в размер на 40 млн. евро. В изпълнение на това постановление Министерството на финансите е трябвало да осигури за бюджета на МРРБ съответно тези средства, за да могат да бъдат разплатени проектите. Справката ми в Министерството на регионалното развитие и благоустройството показва, че тези пари така или иначе все още не са постъпили в министерството и не са разплатени.
Искам да получа отговор на този въпрос.
Вторият ми въпрос е свързан с програма САПАРД. Може би той е към госпожа Илиева. През есента на миналата година, когато се занимавахме със САПАРД преди приключване на програмата, стана ясно, ако не греша, че за около 28 млн. евро – тогава Силвия Инджова докладва – няма да бъдат разплатени проекти, които са все още под проверките на прокуратурата. Имаше още за изясняване и с ОЛАВ на отделни казуси. И стана ясно, че по САПАРД тези проекти с изтичането на срока – 31 декември, не могат да бъдат разплатени и трябваше да бъдат разплатени със средства от националния бюджет.
Интересува ме какво стана с тези проекти, колко са и на каква стойност.
За Видин - Калафат и аз като господин Агов мога да ви приветствам и да препоръчам час по-скоро да се подготвят от управляващия орган съответните искания към комисията, като, разбира се, смятам, че това трябва да стане заедно и съгласувано с румънските ни партньори. Защото тогава ще има и по-голяма тежест.
И второ, какво става с останалите проекти, като е ясно, че програмата завършва през 2010 година – говорим за ИСПА, и ако не са изпълнени проектите в този срок, съответно ние трябва и да връщаме пари.
Колко са рисковите проекти, има ли такива, ясно ли е и какво и как процедираме с тях?
АЛЕКСАНДЪР ХИНОВ: Аз ще отговоря първо на предишния въпрос по отношение на програма ИСПА. Опасявам се, че като представител на дирекция „Национален фонд” не бих могъл да ви представя резултатите от подобен анализ, тъй като отговорността за управлението на ИСПА – стар кохезионен фонд е на управляващите органи и би трябвало те да са направили подробен анализ и да знаят точно какъв финансов ресурс е в риск. Също те знаят и кога биха депозирали въпросните искания за удължаване на срока на валидност на съответните меморандуми. Така че детайлна информация по този въпрос не мога да ви дам.
Това, което мога да проверя, е защо съответната информация получаваме нерегулярно на интернет-сайта на Министерството на финансите, защо не е публикувана и съответно ще бъде коригирана.
Във връзка с цифрите, за които ме коригирахте. Аз може би не съм ги изчел правилно, но ви ги дадох и в писмен вид. Става дума за съвсем малки разлики, които са на хартия и коректните цифри са съобразно информацията в Национален фонд.
По този начин вероятно отговарям, макар и неудовлетворително, и на Вашия въпрос по отношение на програма ИСПА. Няма как да Ви дам информация, с оглед функциите на дирекцията, която представлявам.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз не претендирам, че ще мога да предоставя някакво задълбочено обобщение по отношение на ИСПА, но е твърде рано да се ангажираме с коментар какво очакваме да се случи до края на годината или до края на 2011 година, по простата причина, че с ИСПА ситуацията е изключително динамична. Имаме различни категории проекти от гледна точка на фаза на изпълнение, от гледна точка на проблемност. За съжаление голяма част от проектите са проблемни по различни причини. Като започнем от безнадеждно изостанали проекти, защото има и такива, където примерно години има проблеми реални, проблеми технически, проблеми с изпълнителя не могат да бъдат наваксани за 6 или 7 месеца, каквито и усилия да се полагат, или през проекти, които с голяма доза вероятност понасят и финансова корекция. Спорът е какъв да е размерът на финансовата корекция. Защото УСЕС при одита се е ангажирал се една корекция, европейски одитни структури претендират за друга корекция. Това са все отворени въпроси, които не са приключили.
В някои от случаите аз лично съм посещавал част от обектите, които са в ход на изпълнение. Нещата са движат добре. Има добра координация между всички заинтересовани страни, общинари и т.н. Фактът е, че с някои от проектите какъвто и героизъм да бъде положен, добър резултат трудно би имало.
Отделно ние имаме категория проекти, за които според мене би могло да се проведе чисто правен спор – дали влизат в обхвата на тези проекти, сключени след 2004 година. Защото имаме проекти, където единият подпис е положен преди Коледа 2003 година, подписът на другата страна е положен в началото на 2004 година. Тези проекти кога са сключени – през 2003 или през 2004 година?
Аз до две или три седмици ще посетя отново комисията и ще разговарям по въпроса. Разбира се, отстоявам позицията, че тези проекти са сключени през 2004 година и те трябва да бъдат третирани като проекти, сключени през 2004 година.
По всичките тези съображения, без да мога и без да искам да влизам на ниво проект, това са динамичните фактори, които правят прогнозата към момента изключително трудна. Може би, да кажем, към края на месец юли аз лично бих могъл да се ангажирам да сумираме предоставена по-обобщена информация с ясна прогноза какво ще се случи.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: А за ФАР кой ще ми отговори?
АЛЕКСАНДЪР ХИНОВ: На първо време говорим до края на 2011 година. Това за голяма част от проектите устройва ситуацията. А иначе какво се случва? Пак е динамично. Защото ако ние не успеем да изпълним един проект, нали знаете добре, че губим не само неусвоената част от финансирането? В някои от хипотезите ние не изпълняваме целите на меморандума. Малко по-запознатите слушатели и читатели знаят какво означава това. Тук нещата са деликатни от всеобхватна гледна точка. Всички знаят как са сключвани договорите по ИСПА, по каква схема, с чий контрол и т.н. Има множество нюанси, свързани с деликатност.
Факт е, това трябва да се каже откровено, че някои от тези проекти са лошо, да не казвам нереалистично планирани. Имам предвид, че изискванията по отношение на изпълнителя са далеч от всякакви реалности. Някои от изпълнителите по тези проекти работят отвъд нормалните стандарти на професионална добросъвестност. И това е факт.
Има, разбира се, цяла кошница проблеми, които ще се учудя за част от аудиторията да са нови. Някои от проектите са добри, страхотни и по моя преценка до голяма степен неадекватни на нуждите. Като казвам неадекватни на нуждите, имам предвид не че не задоволяват нуждите, а че презадоволяват нуждите.
Ето, примерно аз мога да попитам господин Михалевски какво правим с депото в Кърджали. Това е страхотно депо. Аз съм ходил на мястото и много го харесвам. Пред обем 35 хил. тона годишно, ако се не лъжа, генерирано от всичките общини, това според мене е тръгнало да се прави като най-луксозното депо в България. Като казвам луксозно, на 35 хил. тона отпадък там е предвидено компостиращо съоръжение от закрит тип. Всеки, който е малко наясно с материята, знае какви допълнителни разходи генерираме и че е лошо да има такова допълнително съоръжение от закрит тип. И куп други допълнителни екстри.
Моето лично притеснение като бивш кмет е текущата експлоатация на това депо какъв обем разходи ще генерира, които в крайна сметка общините ще трябва да заплащат, увеличавайки такса смет.
И на коляно, правейки си една сметка в рамките на посещението, аз установих, че прогнозният размер, с който вероятно ще трябва да се увеличи такса „Смет”, е минимум 30 процента, по всяка вероятност доста повече.
Някой навремето, за съжаление преди доста години, примерно преди 7 или 8, не мога да фиксирам точно датата в момента, е трябвало да мисли за това нещо, а не когато сме реално пред приключване на обекта.
Между другото, за някои от обектите е въпрос на политическо мъжество ние сами да се откажем овреме, когато е възможно, да ги направим в един доста по-разумен и доста по-скромен вид, който отговаря на нуждите. И сметката доказва, че ще спестим повече пари, колкото и иронично да ви изглежда, вместо да правим неща, от които конкретният бенефициент, ползвателят, съответната община няма нужда. И такъв сценарий има.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: В кръга на шегата. Извинявам се, но отворете кърджалийското депо за отпадъци от Турция и от Гърция. Като перспектива смятам, че това ще е едно добро решение.
Сега сериозно – очаквам да чуя за ФАР и САПАРД.
АЛЕКСАНДЪР ХИНОВ: Във връзка с Вашия въпрос, госпожо Плугчиева, в частта му за ФАР. С Постановление 259 от 2009 година 18 пътни проекта на стойност малко над 40 млн. лв. са оттеглени за финансиране по проекта ФАР. С това постановление се дава съгласие съответно разходите за финансиране на тези проекти да бъдат предвидени в рамките на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Оттам насетне дирекция „Национален фонд|” няма отношение към финансирането на тези проекти и отново не бих могъл да Ви дам информация. Въпреки това Вашият въпрос по същия този повод е получен в Министерството на финансите и съответната ресорна дирекция ще Ви даде писмен отговор, за да се установи дали Министерството на регионалното развитие и благоустройството е заложило тези средства в планираните за 2010 година, дали те са били заложени и са част от настоящия бюджет и въобще каква е ситуацията. Сега Националният фонд не разполага с тази информация и няма как да я коментирам.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин председател, аз знам, че господин Хинов не може да ми даде отговор. Затова използвам присъствието на министър Дончев, за да поставя този въпрос. За ФАР става дума за 40-те милиона.
Министър Плевналиев е заложил тези пари, планирал ги е, но те са били отрязани от Министерството на финансите. За това все пак някой трябва да даде отговор.
Затова моята молба към Вас, господин министър, е, не знам доколко разполагате с такъв инструментариум, но министърът на финансите да си изпълни ангажиментите по постановлението на Министерския съвет. При актуализацията на бюджета би могло да се използва тази възможност.
КАЛИНА ИЛИЕВА: Относно ситуацията с тези 28 проекта по програма САПАРД, които, както Вие казахте, госпожо Плугчиева, бяха с приключили административни проверки, но по тях имаше образувани досъдебни производства към края на изтичане на плащанията по програма САПАРД. Към днешна дата прокуратурата ни е информирала за два от тези проекти, по които са приключили проверките, без да бъдат потвърдени тези нарушения. И предвид на това, че чисто административно те също отговарят на изискванията на програмата, ние сме отправили питане към Министерството на финансите и е получен отговор, че тези средства ще бъдат осигурени чрез вътрешно преразпределение в план-сметката на фонд „Земеделие”, като единият от проектите вече е платен, за другия предстои плащане следващата седмица.
Така че средствата за тези два проекта са малко под 1 млн. лв.
Останалите проекти са с обща стойност около 22 млн. 656 хил. лв.
За съжаление вие виждате, че за период от почти половин година сме получили резултат само по два от проектите. Но има механизъм, осигурен е и в момента, в който получим отговор от разследващите органи, съответно ние ще разплащаме средствата по тези проекти.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Само да допълня и аз. По проектите по програма ИСПА ако си спомняте, що се отнасяше до транспортния сектор, бяха дадени доста обширни прогнози от господин Московски – заместник-министър на транспорта, и за Дунав мост по три варианта – оптимистичен, песимистичен и най-тежък. По тези от „Околна среда” нямаме чак такава подробна разбивка, но донякъде мисля, че информацията я имаме.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин председател, тук въпросът е наистина да намерим най-работещото решение, за да минимизираме разходите. Защото това, което каза министър Дончев, е абсолютно правилно. Там има маса проблеми, които дори повечето хора не могат да си представят, които може да възникнат по изпълнението на един проект по ИСПА. С цялата бюрокрация, с цялото забавяне, с цялата условност. Включително негласният рекет, който избрани изпълнители масово, под контрола на бившата делегация на Европейската комисия, оказват върху управляващите органи с всички средства.
Въпросът е, че скоростта с която се движим – тя е и на предишното правителство, и на по-предишното правителство, тук не става дума за политизация, - е така, че тези още допълнителни 700 млн. евро, защото ние в момента сме на 766 млн.евро и горе долу миналата година сме се движили със скорост 200 млн. евро и малко, тази година пак с толкова горе-долу се движим. Ясно е, че дори и да ни дадат през 2011 година, ще загубим. Наистина тук е правилно да се види какво е мнението на комисията и да се отреже.
Аз подкрепям това. Дори ако трябва, нещо да откажем и да го спрем, но да концентрираме там, където трябва. И малко да окажем натиск, дори ако трябва, с някаква санкция на правителството, дори и на Народното събрание.
За пример давам депото в Кърджали. Това депо беше планирано да струва около 14 млн. евро. То е започнато по един проект на Британския съвет през 1999 година. Аз като заместник-кмет съм го вкарал в Министерството на околната среда и водите през 2000 година. След това имаше от 2002 бездействие. Сега в момента струва 30 млн. евро. Но там е избрана една италианска фирма, която на място намери подизпълнители минус 15 млн. разбирате, че няма как да стане. А този обект може да бъде изпълнен, само че ние имаме един негласен рекет от изпълнителите. Не коментирам как са избрани.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: За да допълня картината, която описва господин Михалевски, на всичкото отгоре специално за този случай възлагането е в нарушение. И по всяка вероятност държавата ще трябва да плати финансова корекция за начина, по който е възложена.
Там има сериозен порок в процедурата. И за съжаление не само там. Факт е, че за една голяма част от договорите възлагането не е ставало по най-добрия начин, но не в морални категории, а в процедурни. Което означава, че тепърва заради възлагания преди не знам колко години, заради различни пороци в процедурата на възлагане ние и българската държава ще се наложи да плащаме финансовите корекции по отношение на някои от обектите.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Министър Дончев, обаче има един такъв въпрос, че ние трябва да се научим да отстояваме малко позициите пред Европейската комисия. Аз знам за какво нарушение става дума. Това е вследствие на забавянето на финансовите меморандуми. Когато идва моментът на договаряне и се дават офертите и се иска от всички страни, излиза така ,че всички оферти са доста над планирания бюджет. И трябва да се мине на пряко договаряне, изглеждащо най-добре с най-ниската цена.
Впоследствие Европейската комисия казва: вие сте нарушили, не сте планирали правилно. Същото важи и по ФАР. Между другото, същото важи и по пътните проекти по ФАР, които в масовия случай надскочиха с 80-100 процента предварително планираното. И ако видим как е планирано, ще се окаже, че Европейската комисия не е безгрешна, защото тя е участвала в този процес на планиране.
Извинявам се, но ви давам един пример – пътя Плевен – Никопол. Той е по финансов меморандум 2005 година. Значи са му определяни правилата някъде през 2003 година. Казват на българската държава: имате 8 млн., трябва да дадете един от стратегическите пътища по посока на Румъния. И съответно агенция „Пътна инфраструктура” дава няколко – Монтана-Лом, Плевен-Никопол. И казва коректно – аз съм проследил кореспонденцията: не ни стигат тези 8 млн. – Не, трябва да се вместите в 8 млн., правите само до 8 млн. – И така подписваме финансовия меморандум. И така се е подписвало.
Естествено, когато ти го договаряш 4 години по-късно, при изменени ценови показатели, при други обеми строително-монтажни работи, които е направила агенцията, се променя. После обаче Европейската комисия не се свени да пише в докладите: неправилно работите и планирате, тъй като сумите ви надвишават доста.
Извинявайте, дайте да се върнем към генезиса на програмирането на тези проекти. Тук според мене трябва да си го кажем коректно, че и по ИСПА и по ФАР имаше доста фриволно окрупнени показатели, на едро програмиране, което после се стовари с огромна сила върху управляващите органи. А вие добре знаете – управляващите органи не мърдат, те са изпълнителните звена, те имат параметри, правят процедури, пазарът налага цена. Какво правим?
Аз повече апелирам да отстояваме позицията, а невинаги само да се навеждаме пред комисията или да им казваме тези неща. вярно е, че и там лицата са се сменили, но в крайна сметка и те имат вина.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин Михалевски, аз този разговор с Комисията вече съм го водил. Големият въпрос е, че когато имаме потенциал за дисперсия на отговорностите, имаме една и друга страна, знаете, че добре задейства механизмът: виновен да е другият. Само че ние по принцип като българска държава все пак, освен въпросите, които с основание отправяме по отношение на съответния служител и в делегацията на Комисията, и т.н., трябва да зададем въпроса какво са правили служителите в българските институции. Защото това, че някой ти е предложил нещо, не означава автоматично, че трябва да се съгласиш и че трябва да се съгласиш с всички параметри, с които е предложено.
В крайна сметка въпрос на експертна, ако щете и на управленска мъдрост това някой да е преценил сключването на договор с такива параметри до какви последици ще доведе. Вярно, не в рамките на две или три години, вярно, не в рамките на политическия хоризонт понякога, а след шест или седем години, както се случва сега.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, в заключение на тази дискусия аз абсолютно приветствам общото мнение, че трябва да имаме някаква идея от това какви биха били най-песимистичните и най-оптимистичните очаквания, предвид на това, че наистина предстои актуализация на бюджета, както и към края на годината. Това са все неща, които би трябвало да се вземат предвид при една такава актуализация.
Така че се ангажирам да изискам различни сценарии, с които да ви запозная в бъдеще.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само едно допълнение. Когато говорим за прякото договаряне, защо съществува такава законодателна опция, която може да се ползва. И сигурно това не би предизвикало кой знае колко напрежение, ако това беше, да кажем, 1 процент от договорите или 1,5 процента. За съжаление аз не мога да се ангажирам в момента какъв е процентът. Оказва се, че като се направи една проста справка на договорите по ИСПА, се оказва, че една ужасяваща голяма част от тях са проведени именно по тази процедура. Само от окрупняването на този показател процентът наистина е смущаващ. Това е причина за особено внимание.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Господин министър, сега ми хрумна нещо. изтече доста информация, имаше и жалби на кметове, на общини. Това беше дискутирано и от Националното сдружение на общините – за предозирането на някои административни проверки, в това число по проекти в тези общини. Моят въпрос е следният. Едни и същи неща биват проверявани няколко пъти.
Аз се абстрахирам от някакво политическо отношение и давление върху проверяващите органи. Но това много затормозява и забавя работата на тези общини. В момента опасността да не могат да се усвоят доста от средствата, а общините са едни от големите бенефициенти в тази посока, е голяма.
Вашият екип изпълнява ли някакъв вид мониторинг по отношение на защита на бенефициентите от един вид прекалено силна и агресивна намеса на административните държавни компетентни органи, които проверки често не са съвсем компетентни, върху общините?
Разбира се, аз съм абсолютно съгласен, че дисциплиниращият ефект от всичко това е налице. Но опасението ми е точно това ,че в момента са много ангажирани само и само с проверки.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Въпросът е интересен. И аз в следващия един час, с какъвто не разполагам, с удоволствие бих говорил по него.
На първо място, ние говорим преди всичко за проекти, изпълнявани в рамките на оперативните програми, където се чуха подобни вопли, не без основание, разбира се.
На първо място да уточним, че проверките в голямата част от случаите се осъществяват от различни институции. Не говорим за текущата проверка, включая на място, примерно като част от процеса на верифициране на разходите. Това – едно. В повечето случаи говорим за цяла каскада проверки, които се правят от много институции, някои от които даже не са част от правителството. Едно е да минава Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”, друго е да дойдат европейски одитори, съвсем трето е да дойде Икономическа полиция, четвърто е да дойде ОЛАВ и т.н. Тази сутрин се опитах да направя някакъв комулативен модел колко институции могат да проверят един бенефициент. Оказа се, че са десетина, ако не и повече.
Тук трябва да уточним няколко неща.
На първо място, текущият оперативен контрол, който е свързан с възстановяване на разходите, полагаме усилия и това дава ефект – да стане по-интелигентен, по-бърз, по-ефективен и да хаби по-малко административни усилия и на този, който проверява, и на бенефициента. Това говорим в добрия, надявам се, масовия случай, където проектите се движат без значителни нарушения. Това, от една страна.
От друга страна, тепърва предстои ние да натрупаме опит, да имаме зрял рефлекс какво правим с проектите, в които има нарушения. За съжаление това не са малко проекти. И за съжаление не всичките нарушения са вследствие недоглеждане или, както се казва, нисък капацитет. Защото понякога е много лесно да сложим дъмгата на един проект: този проект има нарушения. Това, че има нарушения, какво означава? В смисъл, ние спираме строежа по средата, не правим нищо. Това не е отговор.
Самата администрация в голяма част от случаите няма готова реакция, между другото не само по отношение на общините, когато в даден проект има открито нарушение, колко е съществено нарушението, доколко то провокира цялото изпълнение на проекта.
Смятам, че проектите, които се вземат, там, където, разбира се, имаме възможност да интервенираме, по отношение на текущия контрол да стане по-бърз и ефективен, дават резултат. Методиката за финансови корекции, която се надявам следващата седмица да бъде приета на заседание на Министерския съвет, допълнително ще облекчи нещата. Финансовите корекции не са обезателно болка, понякога са шанс да се излезе от дадена ситуация. Има порок в процедурата. Ми няма да стоим една година и да се чудим какво да правим, като има порок в процедурата. Определя се финансова корекция, примерно 25 процента. Ясно е, че това е корекцията – и проектът продължава. Бърз и ефективен начин да се излезе от такива тупикови ситуации.
Защото примерно има един конкретен случай, той не е свързан с община, проект, който от 100 единици има съмнение, че 10 единици са разходени неправомерно. Става дума, че е сключен един договор, който би могъл да се третира, че е сключен в конфликт на интереси. Целта на проекта е изпълнена, огромната част от дейностите са изпълнени, основната процедура, примерно в конкретния случай за доставка, е изпълнена. Конкретните служители стоят четири месеца и се чудят какво да правят с проекта. От една страна, да, това е проект, който има нарушение, няма значение волно или неволно. От друга страна, е абсолютно недопустимо такъв половингодишен период на метидация и да се чудят какво решение трябва да бъде взето. Решението е просто – не се възстановява тази част от разхода, която е извършена в нарушение. Ако няма други нарушения, ако е изпълнена целта на проекта, затваря се случаят, приключва, плаща се това ,което може да се плати.
Или да се върнем на ИСПА – казус влагане на материали, които не съответстват на офертата на изпълнителя. Какво правим в такъв случай? Обръщам внимание, че говорим за материали, които са закопани в земята. Изобщо проява на строително безумие е някой да си мисли, че някой ще разкопава наново и ще вложи такива материали, каквито трябват.
Има си чиста реакция. В смисъл, може да се плати това, което е безспорно, по отношение на което няма никаква дискусия или спор. Това, което е спорно като характер на материалите, не се плаща. Ако изпълнителят има някаква претенция, има си съд, има арбитраж, който може да се намеси. Нека въпросът бъде решен от такава компетентна институция. Това, че в някои проекти има нарушения, няма значение волно или неволно, не е причина проектът да се блокира и по него да не се извършва нищо. Защото това може да доведе до тежки щети за публичната институция, за бюджета и, както е случаят понякога, може да доведе до това няколко километра от улица в някой град да са разкопани, преди да се вземе решение как да се реагира в съответната ситуация.
И последно, необходимо е не само на национално ниво, а може би и на ниво съюз да се помисли повече за синхрон в работата между всичките контролиращи органи. Това е важно, за да може да постигнем това, което е най-важното – предвидимост и прогнозируемост на реакциите. Аз да знам в ролята си на изпълнител, на бенефициент, като направя нещо, какво ще последва. А не да се чудя и да си скубя косите какво трябва да направя. Трябва да е много ясно – ако направя едно, ще следва едно. Ако направя две, ще следват две. С голяма доза несигурност. Това не може да стане с магическа пръчка. Тук е необходимо да се натрупва повече опит и от бенефициентите, и от страна на контролните институции.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Една кратка бележка. Наистина има определени констатации за нарушения, като примерно нарушение. Вие казахте после какъв ще бъде отговорът на администрацията, на проверяващия орган. Може да бъде пуснато като бюлетин към общините, за да бъдат наясно.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Опитваме се примерно сега с методиката за финансови корекции. Тази методика, колкото и лошо да звучи, корекция всъщност означава суспендиранене на част от бюджета в прав текст. Само че това не само ни вади от някои ситуации, защото това ни вади понякога. Има процедура с порок. И ние не можем да стоим и да се чудим какво да правим, като процедурата е с порок. Това блокира целия проект. Ясно е какво е нарушението, нанася се финансова корекция, съответният кмет и администрация си берат негативите, включая и политически, от това, че са го направили. Ако се прави примерно корекция 25 процента, проектът продължава.
Най-важното е да предизвикаме прогнозируемост на реакциите. За тази цел методиката ще стане приложение към договора за безвъзмездно финансиране. В един каталог има една табличка, която горе-долу е ясна. Правиш едно – 25 процента финансова корекция, правиш две – 50 процента финансова корекция, правиш три – 75 или 100 процента. За да знае всеки предварително, ако сглупи или се изкуши, какво следва.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли други въпроси? – Не виждам.
Предлагам да преминем към оперативна програма „Административен капацитет”.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин председател, аз имам една молба, ако няма да провокира темпа на работата на комисията. Има една точка, която се предлага да бъде предоставена информация от мене. Предвид натоварения график, ако уважаемите членове на комисията се съгласят, да кажа няколко думи, след което да се погрижа и за други ангажименти, които имат.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли нещо против? – Няма.
Господин Дончев, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: По отношение на това, което беше предвидено за днешното заседание, разбира се, колегите ще ви информират какво се случва с ИСУ. Аз няма да изпадам в детайли. Тук имаше едно искане за информация какви са взетите мерки, свързани с координацията, доколко пакетът отговорности и ангажименти, които имаме, е достатъчен за изпълнение на задълженията ми. Няма да изпадам в големи детайли по причина, че през последните дни често говоря по темата.
Няколко са инструментите за въздействие по отношение на ситуацията, чисто мениджърски оперативни мерки, които са регламентирани в постановлението на Министерския съвет за координацията, което урежда и моите правомощия. Освен това генерирането на нови нормативни пера и нови актове, които до голяма степен регулират процеса.
Тук на първо място искам да ви информирам за промените в ПМС 121, които вече са факт. Знаете, че това е основният регулативен документ, който определя начина на разпределение на безвъзмездно финансиране с работна група с участие на всички заинтересовани страни, в това число и на общините. За много късо време, за медец бяха идентифицирани кои са основните проблеми и къде има потенциал за подобрение.
Ще сумализирам това, което се е случило, с няколко основни пункта.
Първата основна идея е бенефициентът да има възможността да получи максимално голямо количество информация максимално равно. Това става по два начина: индикативната годишна работна програма, задължението на управляващите органи да бъдат публикувани до 30 ноември на предходната година. Освен това индикативната годишна работна програма оттук нататък със сигурност няма да е толкова индикативна. Целта на тази програма е по отношение на всяка схема за безвъзмездно финансиране, която се обявява, да има достатъчно информация, включително доколкото е възможно, на ниво допустими и недопустими разходи.
Това важи особено за инвестиционните проекти, които се осъществяват основно от общините. Логиката е, че ние не можем по някакви неведоми пътища или по данни от разузнаването да знаем точно какви ще бъдат детайлите на конкурса, кое ще бъде допустимо за финансиране и кое няма да бъде допустимо. Идеята е съответната община, когато си прави бюджета, да знае какво да заложи за проектиране, колко време има да бъде проектирано, за да може да го включи в апликационната форма и предложението за безвъзмездно финансиране.
Със сигурност това допринася за две неща: по-голяма прогнозируемост, със сигурност препятства това някой да похарчи пари, които ще се окажат до голяма степен пари на вятъра, защото впоследствие с този проект той няма да може да кандидатства никъде и със сигурност води до предоставянето на по-качествени проекти.
Въвежда се и предварителното публикуване на насоките за кандидатстване минимум 10 дни преди официалното отваряне на схемата. Това води до позитиви в две посоки:
На първо място, всички бенефициенти могат да се запознаят със съдържанието и специфичните изисквания на насоките.
Освен това препятства се опасността тези, които са били част от процеса, знаем, че се случва, в съответните насоки за кандидатстване да има вътрешни противоречия, противоречия с други нормативни актове. Този минимум 10 дни е не само за бенефициентите, а и за представители на други заинтересовани институции.
Въведен е максимален срок от пет работни дни, в които управляващите органи са длъжни да отговорят на поставените от бенефициентите въпроси.
Без да изпадам в други детайли, въвежда се процедура по възразяване от страна на апликанта, на кандидата, когато той счита, че оценителната комисия неправомерно е отхвърлила проекта му по различни съображения. Това между другото е в полза не само на справедливостта. Това понякога дава шанс на самия управляващ орган, ако е допуснал грешка, да има нормативно основание да коригира.
Следващите стъпки. Фактически готова ревизирана версия на ПМС 55, което, знаете, се отнася за подвъзлагането от страна на непублични институции фирми, неправителствени организации. Към момента внасянето му в Министерския съвет е спряно. Аз не съм убеден, че са изчерпани възможностите процесът да бъде допълнително опростен. Във финалната си редакция документът е много по-съвършен от предишния вариант. Въпреки това за мене остава много суфистикиран. Макар ида съответства максимално на нуждите, правен е в режим с всички заинтересовани страни, асоциации на бизнеса, неправителствени организации и т.н.
Но разглеждайки нормативната база на европейско ниво, все още не съм напълно убеден, че ние не можем да въведем радикално по-проста система за подвъзлагане. Защото практиката показва, че прекалено сложната и суфистикирана система невинаги води до отлични резултати, както от гледна точка на изискването най-добро качество за най-добра цена, така и от гледна точка на оптималния контрол.
Съвсем скоро, до седмица или две ще бъде факт един документ, който е критичен по отношение на сегашната ситуация. Става дума вероятно за постановление на Министерския съвет, което ще регламентира максимален срок за верификация на разходите. Болен проблем. При някои от оперативните програми верификацията се извършва в много стегнати срокове. Между другото в някои от оперативните програми има срокове, в някои няма, в някои, където има, се спазват, а в някои не се спазват. Тази шарена картина ще бъде регламентирана от този документ, където се въвежда такъв максимален срок. Надяваме се това да послужи и като преса, ако щете, като допълнителна мотивация и за персонала, и за ръководителите на съответните институции да имат тези аргументи пред собствените си служители, за да можем да сведем целия процес от подаването на искане за плащане до получаването на плащане за някакъв разумен период, от порядъка на три месеца – три месеца и нещо, не повече. Защото към момента за никого не е тайна, че има случаи, където този процес продължава седем или осем месеца, което не е добре за никого. Не е добре за макромащаби, защото по този начин не се вкарват пари в стопанския живот на страната, не е добре за бенефициента. Представете си, ако говорим за малка община, малко и средно предприятие, влиза неправителствена организация.
Други мерки, които се вземат.
На първо място, комуникацията между всички управляващи органи, всички институции, въвлечени в процеса на разпределение на европейско финансиране на изключително високо ниво.
Само ще ви кажа, че на ежеседмична база се провеждат оперативки при мене с участието на всички управляващи органи, отговорни заместник-министри и т.н., където не само се прави преглед на текущото състояние, но се дискутират редица въпроси от хоризонтален характер. Имам предвид, че това са въпроси, които се отнасят за всички.
Претендирам, че системата за координация работи изключително малко време, реално след приемането на постановлението е минало съвсем малко време, ние говорим за не повече от месец и половина, и не могат да се правят някакви капитални изводи. Но системата за координация работи добре. Надяваме се от тази система за координация по отношение на текущото изпълнение да можем да прехвърлим всичко добро по отношение на планирането на следващия програмен период, успоредно с текущите проблеми, с текущите задачи, които имаме. Не бива да си гледаме върховете на обувките, а трябва да планираме следващия пробен период максимално съобразен с реалностите. Защото част от проблемите ,които срещаме и имаме в момента, не са само текущи, конюнктурни проблеми, причинени от капацитета на съответното административно звено, но и от качеството на работа. понякога това са дефекти в процеса на планиране.
Този укор не го отправям с никакъв политически нюанс. Процесът на планиране, на програмиране на предишния пробен период беше първият подобен опит за държавата ни. България през последните двадесетина години беше загубила какъвто и да било рефлекс, свързан с планиране, с определяне на приоритети, с определяне на ресурси за финансиране на тези приоритети. Имаме тежката задача по отношение на периода след 2013 година да го направим по най-добрия начин. Старая се да бъда кратък.
Водим отличен диалог с повечето бенефициенти, водим неструктуриран диалог с Националното сдружение на общините, правим ежемесечни срещи, където по предварителен график се поставят всички проблеми. Поема се ангажимент там, където е възможно – за съжаление не всички проблеми са решими в рамките на месец, проблемите да бъдат решени, както и с другите категории бенефициенти, неправителствени организации, бизнес и т.н.
Само обръщам внимание, че грешка би било моята функция и централното координационно звено да се превръщат в бюро „жалби”. Има такава тенденция. В смисъл, има хиляди и стотици конкретни въпроси и оплаквания. Това вероятно води до оптимизиране на всички процеси в системата, доколкото в повечето случаи ние проверяваме чрез съответната отговорна институция – управляващ орган, междинно звено и т.н., правим алтернативна проверка на обстоятелствата. В много от случаите сме се намесвали в полза на справедливостта и спазването на правилата.
Това е накратко. Бих могъл да бъда по-обстоятелен, бих могъл да кажа кои са основните задачи, които стоят в много къс период, примерно следващите два или три месеца, както и задачи, които стоят в по-дълъг период, примерно две или три години. Но мисля, че това е достатъчно.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев. Колеги, имате ли конкретни въпроси.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз благодаря на министър Дончев. Мога само да кажа от това, което чух, сигурно съм изтървала началото, за съжаление, че, господин министър, това, което се опитвате да наваксате за този месец и половина, ще ви е трудно заради изтървания период от осем месеца. Всичко това, за което говорите, можеше съвсем спокойно да започне от август месец миналата година, като продължи на база на това ,което оставихме като наследство, като постигнато и, разбира се, като проблеми.
Аз тук в присъствието на колегите предложих точно това на министър Дянков. Той каза, че не желае да разговаря и няма кой какво да му каже, няма кой какво да го учи.
Сега, осем месеца по-късно се стига дотук, че е имало какво да научи, какво да ползва. И можеше да Ви се спестят и на Вас сега част от тези проблеми, които новото правителство натрупа. И можеше този период, особено тежък и кризисен за страната, да бъде както спестен, така и съответно да бъде ускорен процесът за използване на средствата. Това щеше да се отрази благоприятно на всички.
Говоря не като опозиция, за да се намирам на работа, а като човек, който е бил точно в тази проблематика, като единственият депутат от опозицията, който, когато гласувахме това правителство в парламента, се въздържа и каза: Давам шанс на това правителство. Затова имам може би най-голямо право, в сравнение с всички останали от опозицията, така, както съм дала шанс, сега да искам и да покажа там, където има за съжаление грешки и неизпълнени ангажименти, загубено време.
Дотук с коментара. Той не е насочен към Вас. Но тъй като, пак повтарям, министърът на финансите един път се появи и повече не се появява, затова задочно се налага да предам това, което казвам.
Конкретно имам само два въпроса.
Моята молба е към Вас по оперативна програма „Транспорт” да направим едно специално заседание. Защото колегите от Министерството на транспорта, когато бяха тук, споделиха своите притеснения. Имам предвид и кръстосаните административни отговорности. Агенция „Пътища” е към МРРБ, управляващият орган е в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Има много сериозно изоставане там. Това е отразено и в писмото на господин Диркарер от края на април.
Затова го предлагам, защото мога да говоря много. Няма смисъл обаче в момента да говоря в отсъствието на управляващия орган и на министрите, които отговарят по темата. Но смятам, че е редно да намерим начин, да спасим тази програма и да не загубим парите и да минимизираме това, което ще се загуби.
И второ, по оперативна програма „Конкурентноспособност”. Това е другата изключително изоставаща програма и с много тежки, много бюрократични правила на работа, с много звена, като минете през Министерството на икономиката, съответно през Агенцията за малки и средни предприятия, регионалните звена и се стигне до съответните бенефициенти. Бизнесът в момента бяга. Не само че не участва, а бяга и казва: По-далече. Защото не само че не може да получи пари, а и харчи пари, за да участва в тази програма. А и като участваме тези, които сме си подали документите при старото правителство и сме сключили договор, в момента прокуратурата се занимава с нас, макар че няма причина.
Затова, без да влизам в повече подробности, предлагам и с тази програма в най-кратки срокове да седнем да се занимаваме.
Иначе поздравления за всичко, което сте направили за последния месец и половина.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз ще мобилизирам хладнокръвието си и като отговор няма да правя политически коментар. Разбира се, напълно не съм съгласен с част от констатациите на госпожа Плугчиева. Иначе й благодаря за добрите думи.
За зло или за добро голяма част от процесите надхвърлят политическия хоризонт на едно правителство. И един от белезите, че сме нормална средноевропейска държава, е когато важните, приоритетните процеси за държавата си вървят, без кой знае колко да се ускоряват или да се стопират при смяната на политическото ръководство на държавата. Защото самият факт, че продължителността на програмния период е по-дълъг от мандата на едно правителство, говори за императива, че трябва да има континюитет, продължителност на целите и т.н.
Ако примерно водихме този разговор като политика, като политически ангажимент, сигурно щях да кажа нещо друго, да припомня повода, по който се появи госпожа Плугчиева. Слагайки си ръка на сърцето, и постът на госпожа Плугчиева, и моят в една нормална средноевропейска държава вероятно е излишен. Излишен е, защото там няма такива скандали, каквито имаше в България преди две години – ако става дума за нейния. А колкото до моя – че самите администрации са толкова зрели, толкова координирани ,че процесът на използване на средствата от Европейския съюз е част от планирането и разходването на цялото публично финансиране и не се нуждае от особено внимание.
Иначе приемам да направим разговор по отношение на ситуацията с оперативна програма „Транспорт” и комисията да бъде ангажирана с този въпрос. Между другото, според мене ролята на една комисия не е само да изслуша какво е текущото състояние, ролята й е да направи предложения. Защото ситуацията в тази програма не е много, в никакъв случай не е придобивка от последните шест или осем месеца. Вие добре знаете какво е състоянието на основните конкретни бенефициенти по тази оперативна програма, включая и „Административен капацитет”.
Аз в ролята си на кмет за две години си спомням, че съм работил с четирима или петима изпълнителни директори на ФРПИ, НАПИ и т.н. В смисъл, тази институция е изключително динамична, сменяха се и имената, и ръководствата, и т.н., което е пагубно за институция с такива мащаби и с такива отговорности.
Между другото, разговаряйки в прав текст, фактически в средата на програмния период, поне говорейки по отношение на договарянето, ние нямаме време. Имаше такава приказка – конят насред реката и т.н. Ние нямаме време и възможност за кой знае какви радикални действия и реорганизации в тази посока. Всички добре го знаят.
Вариантът към момента. Понеже мантрата е увеличаване на капацитета, ние на някои институции им увеличаваме капацитета сигурно от 10 години и ефектът не е особено добър. В момента са необходими стъпки с по-скоро еволюционен характер, които веднага да дадат конкретен резултат.
Един от вариантите, който се обсъжда не само в кафенета, а с колегите, включая с комисията и с други институции, е създаването на постоянна, резидентна, да я наречем, техническа помощ в или до съответната институция, имам предвид конкретните бенефициенти, който да помогне да се ускорят процесите, въвеждането на един такъв подход – прожект мениджъри, отговорни конкретно за всеки от проектите, с разширени правомощия, с гаранция за отлична комуникация с останалия персонал на съответната институция, които да дръпнат част от нейните проекти да се движат с по-добра скорост, говоря за тези, за които има добра степен на техническа готовност. Това за съжаление не важи за всички.
И последно. Говорейки се не само за това, което трябва да се случи до 2013 /2015 година, ако не искаме в началото, на 1 януари 2014 да сме в същата ситуация, в която бяхме на 1 януари 2007 година, успоредно със захранването на програмата с достатъчно зрели готови проекти, които да бъдат изпълнявани, ние трябва да започнем да мислим за проектиране и всякакви подготвителни действия за нещата, които ще правим след 1 януари 2014 година. Тук задачата е малко по-сложна. Защото ако следите дебата, който тече в комисията, следващият програмен период вероятно ще бъде много различен – и като тип инвестиции, и като характер на кохезионната политика, която ще се реализира оттук нататък.
Опитвайки се да бъда най-кратък, може би прав, може би не докрай, според мене след 2014 година ние ще трябва, говорейки за европейското финансиране, по-скоро да мислим за релсови пътища и по-малко за асфалт.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Ще бъда съвсем кратък. Изказвам се в качеството на председател на Асоциацията на микропредприятията в България.
Нас ни притесняват два факта в момента, господин министър, които са насочени естествено към оперативна програма „Конкурентноспособност”. единият е фонд „ДЖЕРЪМИ”, който предстои да се отвори през есента. Доколкото имаме информация, изместен е фокусът на този фонд. Защото първоначалният замисъл беше по-голям процент да бъдат финансирани гаранционните схеми, а сега се преоформя да бъдат финансирани фондовете за дялово участие. Това от страна на микропредприятията е много обезпокоително. Защото на практика ще се окаже, че ще се финансират по-големите предприятия. Защото микропредприятията не са в състояние да бъдат бенефициенти по част от тези средства, които се планират по фонд „ДЖЕРЪМИ”. И на практика парите ще отидат не там, където са замислени.
Това е единият ми притеснителен елемент, който го предлагам до знанието на комисията.
Второ. Похвално е всичко онова, което споменахте Вие като мероприятия по 121-о, по 50-о Постановление на Министерския съвет и другите. Наистина много хубави неща ще се направят, дай боже да ги доживеем, всичко да бъде така, както Вие го прогнозирате.
Но аз се притеснявам, че все още продължават абсурдите. И давам пак за пример оперативна програма „Конкурентноспособност”, където в отворената програма за технологично модернизиране има едно изискуемо условие за допустимост – че кандидат-бенефициентът трябва задължително да е минал предната година международен одит, ако кандидатства за сума над 600 хил. евро. Това никъде не е било. Как си го обясняваме за нещо, което от миналите години да го искаме от малко или средно предприятие? Микропредприятията естествено, че не могат да управляват такива големи суми.
Спирам се накрая съвсем телеграфно. Наистина това, което Вие казвате, е изключително ценно – да мислим за 2014 година. Но според мене ние много по-бързо трябва да пипнем Дунавската стратегия, да изпипваме нещата там. Защото това ни е спасението. Това е мнението на консултантския бранш, това е мнението на малкия и среден бизнес, това ни е спасението ние част от тези средства, които не можахме да усвоим сега и има вероятност да не ги усвоим, да ги пренасочим в Дунавската стратегия на партньорските взаимоотношения, за да може през остатъка от времето да се планират правилно 2014 и 2020 година. Благодаря ви за вниманието.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Съвсем кратък коментар, защото закъснях с повече от 15 минути, а аз не обичам да закъснявам. Част от въпросите, които споменахте, мога да ги коментирам в момента, но не разполагам с достатъчно време.
Между другото Дунавската стратегия е изключително интересен инструмент за планиране и за реализация на мултинационални проекти в големи териториални мащаби. Аз не бих я разглеждал като панацея, не бих я разглеждал като алтернативен инструмент на съществуващите финансови инструменти в момента. Това е по-скоро друг контекст на случване на нещата и по-специално на планиране и реализация. Нали знаете, че специално за Дунавската стратегия няма друг тип финансиране. Тя ще се осъществява в рамките на съществуващите финансови ресурс, както европейски, така и национални бюджети или други международни програми.
Така че аз продължавам да твърдя, за мене това е изключително интересен опит и за планиране, и за координирано управление на проекти. Но не бих я приемам за алтернатива на всичко останало, което се случва. Иначе в рамките на малко по-фокусиран разговор по оперативната програма „Конкурентноспособност”, макар че персонално пряко не отговарям за нея, с удоволствие ще коментираме тези и други детайли.
И последно, след което ще ви изоставя наистина. Имаше в самото начало сред бизнеса при първите отворени схеми по оперативната програма имаше огромен ентусиазъм. Факт е, че от много от апликантите и бенефициенти се представяха неща, много различни от тези, които могат да се случат в действителност, което е част от причините за проблемите, които има в момента. Това е малка част от причините. Аз неведнъж съм казвал и няма да го отрека тук – част от причините е излишният, понякога бюрократичен товар на всички нива – и на фаза селекция на проектите, и на фаза одобряване и бенефициране на разходите, и т.н. Тройни проверки на едно и също нещо, три звена, абсолютно излишни. И на всичкото отгоре не води до по-добър контрол.
Екипът е достатъчно мотивиран да промени ситуацията, търсейки брилянтния баланс между добрия контрол, максималната скорост на случване на нещата и един подход, ориентиран, адаптиран към нуждите на крайното звено в системата, тоест бенефициентът. Благодаря.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Докато не сте тръгнал. Три секунди. Преди Вашето назначение, с министър Плевналиев сме разговаряли по темата за Дунавската стратегия, в смисъла на една прогноза – средствата, които евентуално няма да може да бъдат използвани съответно по оперативните програми, да бъдат използвани именно за реализиране на проекти по Дунавската стратегия, а не за изместване или за ерзац на оперативните програми.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, продължаваме. Останаха оперативните програми „Техническа помощ” и „административен капацитет”. Предполагам, че някои от колегите ще ни запознае с оперативна програма „Административен капацитет”.
Да поздравим господин Християн Даскалов, който е вече директор на оперативна програма „Административен капацитет”, който е при нас;
госпожа Мария Димитрова, началник отдел оперативна програма „Административен капацитет” и
Ивияна Рачева – от дирекция ОПАК.
ХРИСТИЯН ДАСКАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам да ми позволите първо да извиня госпожа Михайлова, която поради закъснение на полета си не можа да присъства днес. Ще ви представя накратко напредъка по оперативна програма „Административен капацитет” като кратко резюме на разширената информация, която е изпратена.
От октомври 2007 година досега са отворени общо 35 процедури по програмата. Подадените проектни предложения са 1374. Одобрени за финансиране са 265 проекта, включително шест проекта по „Техническа помощ”. Всичко това е на стойност 149 млн. 338 хил. 059 лв. Имаме и 231 различни бенефициенти по програмата.
През 2010 година са подадени и одобрени четири проектни предложения, като към момента имаме сключен един договор с администрацията на Министерския съвет.
Общо се изпълняват 253 договора на стойност 137 млн. 121 хил. 397 лв., което означава ,че към настоящия момент почти 40 процента от средствата, предвидени по оперативна програма „Административен капацитет” са вече договорени. Над 190 са приключилите за момента проекти.
Засега са изплатени 77 млн. 354 хил. 542 лв. или общо 22 процента от средствата, предвидени по оперативна програма „Административен капацитет”, като това са 100 процента от средствата, предвидени за 2007 и 2008 година и 22 процента от средствата за 2009 година, като все пак трябва да се има предвид, че част от тези проекти още са в процес на изпълнение.
Това е съвсем накратко състоянието по оперативна програма „Административен капацитет” към момента.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли въпроси относно тази програма?
АСЕН АГОВ: Позволете ми да направя един коментар, господин председателю. Впечатляващи са числата по изпълнението на проектите и по актуваните проекти. Но няма подобрение в администрацията, което поставя един много важен въпрос – за публичната ефективност на проектите.
Преди малко стана дума за сметището и депото в Кърджали. Има доста проекти, които в крайна сметка сякаш не са довели до сериозно подобряване. Според мене не сега е моментът да правим това обсъждане. Но въпросът за публичния ефект от осъществяването на толкова много проекти в областта на администрацията трябва да бъде обсъден и да се реши. Хората сякаш не чувстват рязко подобрение в работата, въпреки най-добрите резултати на оперативна програма „Административен капацитет”.
Това е коментарът ми. Пак казвам, този въпрос не може сега да бъде решен, но го поставям с цялата му сериозност.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз ще се опитам донякъде да взема участие в този коментар, както го нарекохте. Без също да съм се задълбавал в материята, смятам, че има някакви измерими индикатори, които се залагат още на ниво подготовка на проект. И може би на някой по-късен етап колегите биха могли да ни запознаят с някои от тези индикатори и наистина какво се е постигнало с тези проекти. Защото, опитвайки се да съм абсолютно обективен, виждайки, че доста пари и усилия са положени в тази посока, смятам, че е възможно ние да не виждаме всички полезни заключения или ползи, които произлизат от тези проекти. Това е едно мое предположение в случая. Може би колегите могат да вметнат нещо в тази връзка. Мисля, че в общи линии това е отговорът и за в бъдеще можете да ни запознаете с някакви конкретни измерения.
Имате думата, ако искате и вие нещо да допълните.
МАРИЯ ДИМИТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители. Ще ви запозная допълнително с напредъка, който има до този момент по отношение на постигането на индикаторите.
Управляващият орган разработи годишен доклад за 2009 година, в който се отчитат всички постигнати до настоящия момент индикатори. Той предстои да бъде приет от Комитета за наблюдение и съответно одобрен от самата Европейска комисия. Освен напредъка по заложените в оперативната програма индикатори ние представяме и добри практики, свързани с изпълнението на проекти, финансирани от оперативна програма „Административен капацитет”.
Ако това би представлявало интерес за вас, в момента на финализирането бихме могли да ви го изпратим.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Разбира се.
Колеги, имате ли други въпроси? Във връзка със забавяне на средства, на плащания има ли някакви проблеми? Нямам конкретен въпрос. Просто съм чувал някакви неща, но не мога да ги конкретизирам, затова питам.
МАРИЯ ДИМИТРОВА: Бих желала да обърна внимание върху проверките, за които преди малко спомена и господин Дончев, включително и по оперативна програма „Административен капацитет”. В момента вървят няколко различни проверки не само от страна на управляващия орган, който верифицира разходите на бенефициентите, но вървят проверки от страна на Агенцията за държавна финансова инспекция, от страна на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” вървят проверки от страна на Сметната палата, от страна на Националния фонд. Тоест от сертифициращия орган предстои да бъдат направени проверки. Всичките тези проверки, включително и проверки при самите бенефициенти, тоест на място и от прокуратурата, преди малко споменах и от Министерството на вътрешните работи, и от ОЛАФ съответно водят до известно забавяне в изплащането на средствата към бенефициентите.
Поради тази причина към настоящия момент управляващият орган се опитва да навакса забавянето и съответно там, където няма нарушения и разходите са направени законосъобразно, спазени са изискванията на управляващия орган, да има нормално изплащане на средствата. Още повече, че в тази финансова криза ние сме наясно, че това са ресурси, които са необходими както на бенефициентите общини, така и на бенефициентите от държавната администрация, съдебната система и структурите на гражданското общество.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за тази квалификация, госпожо Димитрова.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Само едно нещо, ако позволите. Аз мисля, че министър Дончев даде яснота по отношение и забавянето, и контрола. И мисля, че мерките, които са планирани, са изключително адекватни и своевременни. И ако сега има забавяне, ако има пропуски, мисля, че това, което изчете като стратегическа програма по отношение на проектите, в близко време ще даде своите резултати.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Остана да чуем оперативна програма „Техническа помощ”. По никакъв начин не искам да се чувствате, че не смятаме, че програмата е важна. Напротив.
МАРИАНА ДИМИТРОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги! Ще ви представя информация, в която данните са към 31 май 2010 година. Общият бюджет на оперативна програма „Техническа помощ” за периода 2007 – 2013 година е 111 млн. 129 хил. 139 лв. Към настоящия момент се изпълняват проекти и по трите приоритетни оси на оперативната програма, като общата стойност на всички договорени средства по програмата е 23 млн. 119 хил. 019 лв., което представлява близо 21 процента от бюджета за целия програмен период.
Общата стойност на реално изплатените средства по оперативната програма е 6 млн. 433 хил. 031 лв., което представлява 5,8 процента от средствата, определени по оперативната програма.
Верифицираните от управляващия орган разходи са 6 млн. 153 хил. 183 лв.
От началото на 2010 година досега е налице е едно сериозно увеличение на размера на верифицираните разходи с 2 млн. 591 хил. 396 лв., което представлява 42 процента от общия размер на всички верифицирани разходи до 31 май 2010 година, тоест около половината от всички верифицирани средства. Верификацията за тях е извършена след 1 януари 2010 година.
Сертифицираните разходи са на стойност 3 млн. 64 хил. 817 лв.
След като одитният орган извърши трети пореден одит за оценка на актуализираната система за управление и контрол на програмата, на 16 декември 2009 година на Европейската комисия беше представено актуализирано описание на системата и становище за нейното съответствие с нормативните изисквания.
В резултат на това през февруари 2010 година комисията излезе със становище, че изградените системи за управление и контрол са в съответствие с разпоредбите на регламент 10-83 от 2006 година, което направи възможно да бъдат извършени междинни плащания по програмата.
През месец април 2010 година настъпиха и някои институционални промени. С постановление № 69 от 14 април 2010 година за изменение и допълнение на устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация дирекция „Оперативна програма „Техническа помощ” беше прехвърлена от Министерството на финансите в администрацията на Министерския съвет. С постановление № 70 от 2010 година, за координация при управление на средствата от Европейския съюз, с Преходните и заключителни разпоредби на това постановление се направиха изменения в постановления № 182 от 2006 и № 121 от 2007 година за ръководител на управляващия орган, респективно на договарящия орган на оперативна програма „Техническа помощ” беше определен министърът по управление на средствата от Европейския съюз.
В момента управляващият орган е предприел всички необходими мерки за актуализиране и изготвяне на необходимите изменения във вътрешните работни документи на програмата в различни административни актове, с които е свързано изпълнението на програмата, договори, заповеди за предоставяне на безвъзмездна помощ и всякакви подобни документи.
Предприети са и мерки за ускоряване процеса на верифициране и разплащане, в резултат на което беше постигнат значителен ръст във финансовите показатели на програмата.
Изпълнена е една от основните цели на оперативна програма „Техническа помощ” – създаването на ИСУН. Като предстоящи инициативи на програмата се предвижда изграждането и управление на мрежа от 28 регионални информационни центрове в България в областните градове; подпомагане изпълнението на функциите и повишаване на капацитета на бенефициентите; обучение на управляващите органи и междинни звена и други ключови проекти.
Предстои провеждане на шестото заседание на Комитета за наблюдение по оперативната програма на 22 юни 2010 година. На това заседание ще бъде представен за одобрение годишният доклад за изпълнение на програмата за 2009 година.
Както разбрах от разговора с колегите от ОПАК, за вас представлява интерес да получите този доклад и да се запознаете с него. Ние също ще имаме предвид това и в момента, в който той бъде одобрен от Комитета за наблюдение, ще ви бъде предоставен.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли въпроси? – Не виждам.
Аз имам един въпрос. Той е възникнал на последното ни заседание на Съвета за обществени консултации, който е към нашата комисия и представлява бенефициенти от общини, бизнес, работодатели и т.н. Той ни беше поставен от госпожа Гинка Чавдарова, която като представител на Националното сдружение на общините на Република България се изрази загрижено, че няма нужния капацитет. Имала е един проект по вашата програма, доколкото знам, който е за обучение на служители в общини. Тя казва, че се забавя подписването на договора с две години. Дали може да ни кажете така ли е, има ли някакви причини това да се случва. Защото аз ненапразно казах, че вашата програма е немаловажна, защото тя подпомага всички бенефициенти, с изключение на частния сектор, което включва министерства, общини и т.н., които пък са бенефициенти по всички оперативни програми. Ако мога така да се изразя, вие сте ключът към всичко останало. Не знам дали е уместно до такава конкретика да влизам, но просто беше повдигнат въпросът и затова си позволявам да ви попитам.
МАРИАНА ДИМИТРОВА: Доколкото съм запозната и доколкото разбирам за какво точно става въпрос, първо искам да уточня, че бенефициенти по нашата оперативна програма са конкретни бенефициенти. Това не са общините, а са централизирани структури в държавната администрация. Доколкото съм запозната, тук става въпрос за един проект на централното координационно звено, което в момента са три дирекции в администрацията на Министерския съвет. По този проект е предвидено да бъдат извършени такива обучения, вече в полза на служители на общините.
Когато е проведена обществената поръчка за избор на изпълнител по този проект и е избран с решение на министъра на финансите изпълнителят по този проект, друг от участниците в обществената поръчка обжалва решението по някакви причини, за които сега не искам да изпадам в подробности. Поради това не е сключен веднага договорът със съответния изпълнител. Оттам нататък започва едно обжалване през Върховния административен съд. Водят се няколко такива дела. След това идва на власт новото правителство, съответно се прави преструктуриране и самият бенефициент – централно координационно звено, се прехвърля от Министерството на финансите в администрацията на Министерския съвет. Това, доколкото знам, е станало през ноември 2009година.
В тази връзка възниква един юридически казус – след като обществената поръчка е извършена от една администрация, дали евъзможно вече договорът с избрания изпълнител да се сключи между друга администрация, където се намира вече бенефициентът след прехвърлянето, с въпросния изпълнител.
Оттам нататък знам, че са предприети действия, сезирана е Агенцията за обществени поръчки дали е в съответствие със Закона за обществените поръчки да се вземе едно такова решение и да се сключи този договор с администрацията на Министерския съвет и с изпълнителя. Доколкото знам, е инициирана някаква тристранна среща между Агенцията за обществени поръчки, Сметната палата и още една институция, не си спомням в момента коя е, която има някакъв техен тристранен съвет, който трябва да вземе решение дали договорът да бъде сключен или да не бъде сключен, в смисъл дали е законосъобразно, защото тук казусът е чисто юридически. Просто е следствие на преструктурирането, процедурата по обществената поръчка е проведена в едното ведомство, договорът трябва да се сключи от другото.
Повече подробности не мога да ви дам, но доколкото знам, такава е обективната причина за несключването на въпросния договор, ако за същото нещо става въпрос.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Мисля, че става въпрос за същото. Вие бяхте достатъчно ясна. Единствено мога да направя един довършителен коментар, че наистина общините са много важни и трябва да повишим техния капацитет. Един от големите проблеми е, че наистина няма адекватни проекти и хора, които да подпомагат на толкова ниско ниво и това се отразява вече на усвояването на средства в целия хоризонт на европейските средства. Така че дори и да не може да се случи, надявам се пак в бързи срокове да организирате нещо подобно, което би било изключително полезно за общините.
Други въпроси или коментари? – Не виждам. Дръжте ни в течение какво става с този проект.
Благодаря ви за обстойното представяне.
Колеги, накрая нека господин Лазар Тодоров, директор на дирекция ИСУН, да ни каже няколко думи за ИСУН, което остана от миналия път. Няколко стъпки предстояха. Мисля, че и той ще бъде оперативен.
ЛАЗАР ТОДОРОВ: Не на миналото, а на по-миналото заседание аз представих основните бъдещи задачи относно развиването на системата. В материала, който ви е изпратен, всичко е разписано съвсем подробно. Така че аз няма какво повече от това да добавя.
Това, което искам да кажа, е, че се надяваме в близките два месеца да бъде готов интерфейсът с програмата за развитие на селските райони и информационната система на оперативна програма „Рибарство”. Това ще бъде изключително важна стъпка от гледна точка избягване на двойното финансиране по проектите.
Аз ви разказах за модула за публична информация. Модулът, заедно с електронните услуги са най-амбициозните ни задачи, но не толкова електронните услуги, макар че те са много важни, колкото самият модул. Тъй като това, което планираме, е наистина да предоставим такава информация за усвояване на фондовете, каквато смея да кажа, че към момента не е предоставяна от никого. Наистина, извинявайте за израза, почти пълно разголване. Това е, което планираме да се направи.
Разбира се, има някаква тип информация в ИСУН, която дори аз не мога да я виждам като потребител. Но оттам насетне, ако всеки един изпълнител иска да си провери всеки един проект, какви пари е взел, какви средства са разходени по него, всичко това ще може да се проверява от широката общественост, от всички. Така че мисля, че това ще бъде най-амбициозната ни задача.
В тази връзка ползвам случая да ви кажа, че вече имаме нов сайт, обновен сайт, който от вчера функционира. Утре ще го представим, ще направим презентация. Той е с много по-добри функционални възможности. Там има една графика, която показва бюджетна програма, договорени и контрактувани. През нея ще може да се влиза в този модул за публична информация. Това ще бъде най-доброто нещо, което ще се случи.
Вече казах за електронните услуги за бенефициентите. Те ще отнемат повече време. Ако всичко е наред, се надяваме до средата на другата година ние да сме готови, тъй като това значително ще улесни бенефициентите. От гледна точка на сигурността на информацията това е най-тежката част като развитие на системата.
Оттам на сетне имаме интегрирането на ЛОТАР, това е системата за прогнозиране в информационната система. Това се прави до голяма степен, защото ще ни позволи във всеки един момент да можем да правим справки, тоест какво сме си поставили като цели и колко сме постигнали от тези цели. Така че това е за удобство.
Освен това самата Европейска комисия представя това като добра практика в други страни. така че когато интегрираме ЛОТАР в ИСУН,, това ще бъде още един добър повод да можем да показваме добри практики по отношение на електронни средства, които използваме за управление на фондовете.
Това е, което мога да кажа за бъдещата дейност по отношение на развитието на ИСУН.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тодоров. Днес чухме много хубави неща, които предстоят, много хубави неща, които са направени дотук. Всичките сме позитивно настроени и с интерес ще следим процесите и ще чакаме да видим новия ви сайт.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Само едно изречение, ако позволите, господин председател. Аз си позволявам да поздравя екипа, който е сътворил това нещо. искам да кажа, че въвеждането в действие значително ще намали обема и времето на нашата комисия. Защото днес си бутахме главата в неща, за които продуктът, който е създаден, ще дава яснота и всеки от нас ще може да се запознае.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:


(Светлин Танчев