П Р О Т О К О Л

№ 36


На 23 юни 2010 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Рамкова позиция на МС по т. 15 от Годишната работна програма на НС по въпросите на ЕС (2010 г.) – Предложение за Решение на Съвета за пост-Лисабонска стратегия във връзка с Общностната политика по заетост след 2010 г., № 002-00-20/3.05.2010 г.

2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Рамкова позиция на МС по т. 25 от Годишната работна програма на НС по въпросите на ЕС (2010 г.) – Актове, свързани с процеса на присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, № 0022-00-21/3.05.2010 г.

3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Рамкова позиция на МС по т. 30 от Годишната работна програма на НС по въпросите на ЕС (2010 г.) – Стратегическа рамка за европейско сътрудничество „Образование и обучение 2020”, № 002-00-20/3.05.2010 г.

4. Разни.

На заседанието присъстваха: Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика; Петя Евтимова – заместник-министър на образованието, младежта и науката; Искрен Ангелов – главен експерт в Дирекция „Политика на пазара на труда” в Министерството на труда и социалната политика; Борислав Петков – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество по европейски въпроси”.

Заседанието беше открито и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Както винаги, ще ви съобщя дневния ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Рамкова позиция на МС по т. 15 от Годишната работна програма на НС по въпросите на ЕС (2010 г.) – Предложение за Решение на Съвета за пост-Лисабонска стратегия във връзка с Общностната политика по заетост след 2010 г., № 002-00-20/3.05.2010 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Рамкова позиция на МС по т. 25 от Годишната работна програма на НС по въпросите на ЕС (2010 г.) – Актове, свързани с процеса на присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, № 0022-00-21/3.05.2010 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Рамкова позиция на МС по т. 30 от Годишната работна програма на НС по въпросите на ЕС (2010 г.) – Стратегическа рамка за европейско сътрудничество „Образование и обучение 2020”, № 002-00-20/3.05.2010 г.
4. Разни.

Има ли други предложения по дневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, нека да гласува. Приема се единодушно.
Първо искам да ви направя едно съобщение. На 24 и 25 юни 2010 г. на посещение в България ще бъде федералният министър на външните работи на Германия г-н Гидо Вестевеле, който ще е начело на делегация, включваща и членове на Бундестага. Парламентаристите са пожелали да се срещнат с членове на нашата комисия, на Комисията по външна политика и отбрана и Групата за приятелство с Германия в Народното събрание. На тази среща, която ще се проведе на 24 юни 2010 година, четвъртък от 18 часа в зала „Запад” на Народното събрание, трябва да вземат участие поне двама членове от нашата комисия. При желание може и повече, даже е пожелателно да вземете участие в тази среща.
От 24 до 26 юни 2010 г. по наша покана в България пристига делегацията на Комисията по преглед на европейското законодателство в Ирландския парламент, която е водене от нейния председател г-н Джон Пери. Срещата на нашата комисия с ирландската делегация ще се проведе на 25 юни, петък от 10,45 часа в зала „Запад” на Народното събрание. На тази среща също ви моля да вземете участие.

Пристъпваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА МС ПО Т. 15 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НС ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2010 Г.) – ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА ЗА ПОСТ-ЛИСАБОНСКА СТРАТЕГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОБЩНОСТНАТА ПОЛИТИКА ПО ЗАЕТОСТ СЛЕД 2010 Г., № 002-00-20/3.05.2010 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика
Красимир Попов – заместник-министър Искрен Ангелов – главен експерт в Дирекция „Политика на пазара на труда”.
Господин Попов, имате думата накратко да ни запознаете с така предложения материал.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди да говоря по отношение на пазара на труда, ще направя едно съвсем кратко въведение по отношение на стратегията „Европа 2020” и процеса като цяло, просто за да ви въведе в контекста на проблематиката, свързано и с нашите бъдещи задачи.
На 15 януари 2010 година завърши провеждането на публична консултация относно бъдещата стратегия. Де факто всички държави – членки, включително и България, дадоха своите писмени становища по отношение на предложението на комисията.
Съобщението на Европейската комисия за стратегията „Европа 2020” беше публикувано на 3 март 2010 г., като в него бяха представени вижданията на комисията относно приоритетите, управлението и целите на стратегията на Европейския съюз до 2020 г.
Ключовото в съобщението е поставянето на три взаимно подкрепящи се приоритета. Това са интелигентен растеж, касаещ развитието на икономиката, основана на знания и иновации; устойчив растеж, насърчаващ ефективно използване на ресурсите, по зелена и по-конкурентноспособна икономика и включващ растеж, гарантиращ икономика с висока заетост, която допринася за социална и териториална кохезия.
Някои от основните елементи на стратегията „Европа 2020”, които развиват натрупания до момента опит и имат отношение към днешното обсъждане, включват:
Определянето на малък брой ясни и амбициозни цели, за разлика от предишната стратегия. Тук говорим на практика за пет ключови цели;
Достигане на 75 равнище на заетост на жените и мъжете на възраст 20-64 години, включително чрез по-широко участие на младежите, по-възрастните лица и ниско квалифицираните работници, както и чрез по-добро интегриране на легалните мигранти.
Ще направя една бележка. До момента за Лисабонската стратегия индикаторът беше 15 - 64. Този индикатор 20 – 64, тази възрастова граница е доста по-благоприятна за нас като страна членка, защото в нашата държава няма практика за заетост в толкова ранна възраст, между 15 и 19 години и ние винаги сме били в доста по-затруднено положение да постигнем високи стойности на стария индикатор 15 – 64, заради слабото участие в пазара на труда на възрастовата група 15 – 19 години.
Втората ключова цел е:
- инвестиции в наука и иновации в размер на 3 процента от брутния вътрешен продукт;
- постигане на климатичните и енергийните цели 20-20-20;
- подобряване на образователните равнища чрез намаляване на равнището на отпадащите от училище и повишаване дела на населението, завършило висше образование или негов еквивалент и насърчаване на социалното включване най-вече чрез намаляване на бедността.
На практика Министерството на труда и социалната политика има отговорности по отношение на две от ключовите цели – първата, свързана с пазара на труда и втората, свързана с намаляването на бедността.
Съвсем накратко за управлението на процеса на изпълнение на стратегията „Европа 2020”. Това ще се случи чрез разработване от държавите членки на годишни конвергентни програми, програми за устойчиво развитие и съответно програми за реформи, чрез които ще се отчита постигнатият напредък по отношение на поставените национални цели, както и изпълнението на структурните реформи.
За разлика от предишния програмен планов процес, стратегията „Европа 2020” ще бъде подкрепена от малък на брой интегрирани насоки, което ще улесни до голяма степен процеса на отчитане.
Разбира се, нашата страна активно участва в процеса на обсъждане както на приоритетите и целите, така и на направленията на стратегията.
Няколко думи за националната цел по отношение на пазара на труда. Аз вече споменах, че общата цел е 75 процента равнище на заетостта на жените и мъжете на възраст 20 – 64 г. За нас е взето национално решение за национална цел по отношение на равнището на заетост за тази възрастова група, която следва да бъде достигната през 2020 г., да бъде 76 процента. Може би ще се учудите защо толкова амбициозно. Бих искал да обясня.
Комисията подпомогна държавите членки, като разработи един модел за изчисление и прогнозиране на бъдещата заетост в тази възрастова група. В интерес на истината, спрямо модела на комисията, базирайки се на историческите данни през предходните около 10 години, при досегашния темп на развитие на страната, имам предвид преди влизането на страната в икономическата криза, нарастването на равнището на заетост беше доста сериозно – от порядъка на 1 – 1,2 процентни пункта годишно. При екстрапулацията от страна на Европейската комисия излезе, че през 2020 година, ако следваме подобни темпове на развитие, ние ще постигнем около 75,8 процента равнище на заетост за тази възрастова група. Тоест излиза, че целта 76 процента е доста реалистична и ние възнамеряваме като институция да се ангажираме с нея.
Това означава средно годишно нарастване на процента на заетост с 0,75 процентни пункта, което е статистически доста по-малко, отколкото през предходните около 10 години. Дори за периода 2000 – 2010 година средният прираст е бил около 1,3 процентни пункта. Всъщност през месец май т.г. в рамките на двустранна среща Европейската комисия изрази съгласие с предложената от страна на България такава национална цел по отношение на пазара на труда.
Няколко думи за това как ще продължи изпълнението на общостната политика по заетостта до 2020 година. Това ще стане, разбира се, в рамките на Глава „Заетост” от Договора. Ние участвахме в обсъждането на предложение за интегрирани насоки за заетост до 2020 година ,което Европейската комисия отправи до страните членки. Там се включват насоки за икономическите политики на държавите членки и насоките за политиките по заетост, тоест разглеждат се заедно, което е логичният подход. Насоките де факто поставят рамките, в която следва да се реализират реформите, които ние трябва да осъществим. За да се осигури по-добра обвързаност на икономическите насоки и насоките за заетост, броят им е ограничен до 10 при 24 насоки до 2010 година по време на Лисабонския процес, тоест има доста сериозно опростяване и намаляване на броя на плановите документи. Като от тях насоките за заетост са само четири.
За изпълнение на насоките държавите членки следва да разработят национални програми за реформи, в които да се посочат действията, които ще предприемат в рамките на новата стратегия.
Ежегодно Комисията и Европейският съвет ще оценяват напредъка, постигнат в изпълнението на стратегията на национално и европейско ниво.
Може би трябва да кажа няколко думи по отношение на основните приоритети на Насоките за заетост, ако ще ви е интересно:
Увеличаване участието на пазара на труда на жените и мъжете и намаляване на структурната безработица и насърчаване на качествената заетост – това е насока 7;
Развитие на квалифицирана работна сила, отговаряща на потребностите на пазара на труда и насърчаване ученето през целия живот – това е насока 8;
Подобряване функционирането на образователната и обучителната системи на всички нива и увеличаване на участието във висшето или еквивалентно образование – насока 9;
Насърчаване на социалното включване и борба с бедността – насока 10.
Уважаеми госпожи и господа, не знам дали ще ви бъде интересна информацията по отношение на целта, свързана с намаляването на бедността. Не знам дали ще ви бъде интересно.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Нека да го оставим, ако има въпроси.
МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: В сегашния момент, когато имаме един сериозен проблем по отношение на болничната реформа, към края на годината най-вероятно ще има доста реорганизации в системата на здравеопазването. Тук Вие говорите за увеличаване на заетите. Как мислите да бъдат реорганизирани, подобрени или постоянно обучаващи се лекарите, сестрите и санитарите и въобще хората, които са заети в здравеопазването, ако има някои болници в страната, където е необходимо да бъдат реорганизирани някои отделения и намален броят на болничните легла? Защото при едни разчети отсега за след 6 месеца се оказва, че един определен брой, който аз не мога да го кажа в момента, преди да е направена здравната карта в страната, ще излязат на пазара.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Аз не смея да се ангажирам с конкретно мнение по отношение на медицинската професия и свързаните с нея други професии, защото това е от компетенциите на Министерството на здравеопазването. Това ,което мога да отговоря, е по-скоро свързано с възможността на ресурсно обезпечаване на такива дейности.
Ако става въпрос за допълнителна квалификация, придобиване на допълнителни умения на персонал, имам предвид сестри, санитари и т.н., такъв тип мерки биха могли да бъдат подкрепени от оперативна програма „развитие на човешките ресурси”. Инициативата би следвало да дойде от страна на Министерството на здравеопазването. И аз съм убеден, че в момента, в който колегите имат яснота за нуждите, които ще трябва да бъдат удовлетворени, със сигурност ще дадат такава заявка за обратна реакция.
Не мога да бъда конкретен по отношение на цифри и пр.
МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Аз точно това попитах. Означава, че лекарите и сестрите, които не могат да си намерят подходяща работа, ще могат да преминат такива курсове за постоянно обучение през целия живот, както е в чужбина. По този начин ние ще им дадем възможност да имат някаква реализация за в бъдеще, която да съответства на тяхната подобрена квалификация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Така е, включително има мерки, които подкрепят докторантски и постдосторантски програми. Тоест, говорейки общо, ресурсът е наличен. Конкретната нужда и начинът, по който следва да се случи, би трябвало да дойдат от специализираната институция, която отговаря за тези въпроси. Но ресурсът е наличен.
МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Специализираната институция, която отговаря за тези въпроси, са общините. Общинските болници не са подчинени на Министерството на здравеопазването пряко, те са подчинени на общината. Конкретният ми въпрос е: към кого да се обърнат те към програма „Конкурентноспособност”, за да имат заплащане по време на тяхното продължително обучение, след като се закрият определени отделения? Към вас ли да се обърнат? Какво да обясняваме ние на хората в болниците? Тъй като сега нещата тръгват доста сериозно и постоянно имаме запитвания.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Директно отговарям. Ако става въпрос за професионална квалификация и допълнителни умения, те могат да се обърнат към нас. Но най-добре това да става чрез Министерството на здравеопазването. Защото е добре, ако разработваме нова мярка, тя да обхваща всички колеги, които се намират в еднакво състояние, за всички, които имат необходимост от допълнителна квалификация в някаква сфера, а не конкретно за една определена болница.
Що се отнася до висше образование, докторски степени и постдокторантски програми, може би колежката от Министерството на образованието, младежта и науката ще ви отговори детайлно. Но е редно към тях да се обърнат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Не толкова в детайли, колкото имаме информация, че действително Министерството на здравеопазването доста активно в момента с Министерството на образованието, младежта и науката подготвят промени в Закона за здравето по отношение на кадровото обезпечаване на системата. Така че когато тези промени са готови в един по-завършен вид, и вие ще можете да ги чуете в пленарната зала. Така че действително там бихте могли да получите най-точна информация в каква посока са тези промени. Не участвам пряко в разговорите и нямам повече информация, но предполагам, че са свързани с мерките ,които те предвиждат за оптимизиране на системата от здравни заведения.
МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Защото в Първа градска болница другата седмица двама уролози заминават за Франция. Лекарите са кадърни и ако ние продължаваме да не им създаваме възможност да работят и имаме такива ограничения по повод на рестрикцията от финансово естество, дали ще има кого да обучаваме в бъдеще?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Само една интересна информация. Ние изпълняваме един проект за рейтинг на висшите училища, в който правим анализ на всички завършили висше образование в България през последните три години. Все още проектът е в много междинна фаза. Но през последните три години в България има регистриран само един безработен доктор.
МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Това е така, защото още реформата не е започнала. Но по места ние с това се занимаваме сега. Това е много сериозен въпрос. И върху нас като управляваща партия лежи тази отговорност.
Затова поставям този въпрос предварително, за да имаме някаква предварителна готовност и да убедим хората, че тази реформа е належаща и че ще има възможности за някаква регулация и за някаква взаимопомощ.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин Попов, поздравления за добре структурираната и представена позиция. Аз искам да направя следния коментар.
Първо, признавам си, че очаквах да дадете една кратка справка изпълнението на Лисабонската стратегия от българска страна досега какво донесе под чертата, какви плюсове и какви минуси, какво изпълнихме и какво не изпълнихме. И когато чертаем периода за 2020 година, да знаем кое сме успели да изпълним и кое не сме. И сега, когато правим нашата конвергентна програма за изпълнение на стратегията „Европа 2020”, да видим къде имаме досега слаби места и къде трябва да фокусираме внимание, усилия и ресурси. Това е едното.
Второ. Това, което математически сте сметнали за 76-те процента, признавам си, че звучи прекрасно. Но звучи първо, много амбициозно и второ, много се извинявам, но звучи нереалистично. Ние се намираме в периода на кризата. Виждате с какъв растящ темп на безработица се движим в момента. За съжаление, що се отнася до рамковата обстановка, тук се разминаваме с прогнозите и оценките на финансовия министър, че сме излезли от кризата и че вече всичко тръгва с ускорени темпове. Не споделям това мнение. Министър Орешарски ме поправя, че кризата тръгва нагоре.
Затова ми се струва, че един такъв висок процент, който е заложен, не е реалистичен и е добре да са ясни мерките, които ще бъдат конкретно приложени, за да бъде постигнат този процент, а да не е само теоретично математическо упражнение.
Още повече в контекста на демографския проблем никой не говори, никой не желае да говори, нито едно правителство не желае да се докосва до тази тема, защото тя е една болна тема. Винаги мандатът на едно правителство се брои четири години, а това са въпроси, които прехвърлят границата на един такъв мандат. Затова всеки си казва: аз, за да спечеля изборите, с тази тема няма да се занимавам.
В този контекст е въпросът как се вписват намеренията, които сте заложили.
Последно, струва ми се, че това е една изключително важна тема за цялото ни общество. Признавам си, не съм влизала в страницата на вашето министерство. Но е добре да има по-широк дебат и да се покаже наистина тази тема, да се представи и да се дискутира с различните целеви групи на обществото. Защото си заслужава да се чуе мнението на обществото по една такава тема, която касае пряко него и това, което трябва да бъде обединено като усилие на гражданското общество, на бизнеса, на неправителствения сектор и на институциите, за да могат да се постигнат тези амбициозни цели на конвергентната ни програма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Аз ще започна с отговорите отзад напред.
Първо, по отношение на дебата. Наистина е необходимо да се увеличат усилията в тази сфера и особено по отношение на мерките, с които ще бъдат постигнати целите. Защото в момента целите са общо европейски. Ние поставяме национални цели, за които има логика. До голяма степен тази логика е експертно обоснована. Това е факт. Разбира се, не само от страна на нашите експерти, но и от страна на експертите от комисията, които заедно с нас работиха по дефинирането на целите.
По отношение на инструментариума, на начина за постигането, абсолютно съм съгласен, че тепърва е необходимо да се комуникира с широката общественост какъв би трябвало да бъде подходът на страната ни по тези въпроси.
По отношение на реалистичността на целта. Аз неслучайно обърнах внимание, че тук не говорим за онази заетост като индикатор, за която говорихме за Лисабон, не говорим за 15 - 64. При 20 - 64, при тази възрастова граница е съвсем различно положението. Защото ето, през 2009 година мисля, че средно заетостта е била 68,9 процентни пункта, което е една доста добра стартова позиция. Фактът е, че тази година най-вероятно тази заетост ще спадне.
Но независимо от това това е най-динамичната част от нашето общество. И според нас е изключително целесъобразно е да използваме енергията за реформи, която излиза в момента и която се пренася върху нас от Европейския съюз, за да гарантираме заетост на колкото е възможно по-голяма част от населението. Това де факто е най-икономически активната част от нашето население.
Тоест аз не мисля, че не е реалистично. И поради тази причина тези данни сравних с растежа, който е имало в периода 2000 – 2010 – средно годишният прираст е бил 1,3 процентни пункта, а тук на нас са ни необходими само 0,7 процентни пункта, за да постигнем тази цел. Тоест изглежда доста обоснован подходът.
По отношение изпълнението на Лисабон, ако ми позволите, давам думата на колегата от дирекция „Пазар на труда” съвсем накратко да каже по ключовите индикатори.
ИСКРЕН АНГЕЛОВ: Всъщност знаем всички какви са лисабонските цели – 70 процента равнище на заетост за възрастовата група 15 – 64; 60 за жените в същия възрастов интервал и 50 за по-възрастните хора – така да наречем 55-годишната възраст.
Естествено, що се отнася до облагодетелстваните от икономическия цикъл за последните 10 години са във възрастовата група 15 – 64 навършени години, господин Попов каза за увеличението с 15 процентни пункта, тъй като ние тръгнахме от много ниска база, нещо, което при другите европейски страни не се наблюдава. И стигнахме до нива около 50 и няколко процента до 62 процента средно годишно за 2009 година. Това е по изпълнението на основната лисабонска цел.
За другите съжалявам, но нямам конкретни данни, тъй като не бях готов за този въпрос.
Основно ако това, което каза господин Попов, продължи, след като икономиката започне да се възстановява и започне да се генерира икономически растеж, въпреки че той ще е като темп по-бавен, отколкото преди този период, при два пъти по-нисък ръст на заетостта, има голяма възможност да постигнем този коефициент. Като форма математически той е просто един коефициент. Всъщност знаменателят ще намалее, по простата причина, че икономически активното население ще намалее. Така че броят на заетите няма да се увеличи с толкова голям процент, колкото до 2010 година. Така че като цел тя според нас е изключително реалистична да бъде постигната.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли други въпроси?
КАЛИНА КРУМОВА: Споменахте за желаното равнище 75 процента заетост във възрастовата група между 20 и 64 години. Това предполага един друг аспект от доклада за стратегията „Европа 2020”. И се радвам, че представители на Министерството на образованието, младежта и науката са тук, за да коментираме заедно.
Делът на преждевременно напусналите училище е под 10 процента, делът на младото поколение със завършено висше образование е най-малко 40 процента. Имаме предвид, че в стратегията „Европа 2020” се говори за засилена роля на националните парламенти. Имайки предвид, че това правителство дава като приоритет образованието, как ще се справим с този елемент – броя на преждевременно напусналите училище и повишаване дела на висшистите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Всъщност моят отговор ще бъде и коментар по трета точка от дневния ред, тъй като целите за образование и обучение в стратегическата рамка са същите цели, които се съдържат и в пост-Лисабонската стратегия или така известната стратегията „Европа 2020”.
Ако нямате нищо против, да се изкажа сега или да изчакам трета точка, тъй като сме в една стратегия. Оставям я за трета точка.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, има ли други въпроси? – Не виждам.
Поставям на гласуване представения Доклад по Рамкова позиция на МС по т. 15 от Годишната работна програма на НС по въпросите на ЕС.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА МС ПО Т. 30 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НС ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2010 Г.) – СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА ЗА ЕВРОПЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО „ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ 2020”, № 002-00-20/3.05.2010 Г.
Давам думата на заместник-министър Петя Евтимова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Всъщност точка трета е стратегическата рамка за европейско сътрудничество, образование и обучение. Но всъщност целите в стратегическата рамка и в пост-Лисабонската стратегия са едни и същи по отношение на образованието и обучението. Затова правя този коментар, който се отнася и за пост-Лисабонската стратегия , и за стратегическата рамка.
Там действително една от европейските цели е намаляване на броя на преждевременно напусналите образователната система на 10 процента и повишаване дела на 33-34-годишните със завършено висше образование на 40 процента. Това са средноевропейските цели, към които всяка държава беше призована да направи своите изчисления и предложения за конкретни национални цели.
Ние също, както и Министерството на труда и социалната политика, използвахме европейския модел на изчисления, но не се доверихме само на европейския модел на изчисления. Активно работихме с Националния статистически институт, за да проследим темповете на развитие на тези два показателя и да преценим какъв ще бъде оптимистичният, а в същото време и реалистичен за постигане показател. Бих казала, че ние не сме толкова оптимистични, колкото Министерството на труда и социалната политика.
Затова България прие като национални цели с решение на Министерския съвет от 5 май тази година дял на преждевременно напусналите образователната система 11 процента до 2020 година и дял на завършилите висше образование 36 процента до 2020 година.
Конкретно на въпроса ще ви отговоря. Ако имате други въпроси по отношение на тези два показателя, после може да ни ги зададете.
Вашият въпрос беше свързан с това как ние ще постигнем тези показатели.
Първо, показателят за преждевременно напусналите образователната система 11 процента. В Националната стратегия за учене през целия живот до 2013 година е заложен показателят 12 процента на преждевременно напусналите. Затова ние залагаме 11 процента, тъй като по данни на Националния статистически институт се наблюдава забавяне на темпото на тези показатели.
За информация ще ви кажа, че към настоящия момент преждевременно напусналите образователната система са 14 процента. Така че нашият стремеж е да ги сведем на 11 процента. Целта ни е да използваме максимално структурните фондове, по-специално Европейския социален фонд, за да постигнем тези показатели. Тъй като ние администрираме проекти по две от приоритетните оси на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” – именно повишаване на качеството на образованието и подобряване на достъпа до образование.
Намаляването на деля на преждевременно напусналите изцяло попада в обхвата на четвъртата ос, тоест подобряване на достъпа.
Това, което Европейската комисия остави за доуточняване в следващите месеци, е как точно ще се изчисляват тези проценти. Тъй като много от държавите поставиха въпроса, постигайки тези цели, как ще отчитаме напусналите и после обратно реинтегрираните в образователната система. Има и други оперативни въпроси, които останаха за доизасняване, за които ще ви информираме вероятно по-късно, тъй като действително няма категорична яснота как ще бъде изчисляван този процент и как ще бъде отчитан от държавите членки.
По отношение на другия коефициент на 30-34-годишните със завършено висше образование, България прие национална цел 36 от 40. Към настоящия момент този процент е около 28 процента.
Отново разчитаме изцяло на Европейския социален фонд, от една страна, по отношение на финансирането. Знаете, че ние раздаваме европейски стипендии и награди. Казах ви за този интересен проект, който правим в момента за рейтингите на висшите училища. Ние имаме договорени до момента около 220 млн. лв. по тези две приоритетни оси. Остават ни още 600 млн. лв. за договаряне.
Предприели сме всички действия да направим така, щото критериите за избор на операции, които тепърва предстои да представим на Комитета за наблюдение за одобрение, да бъдат изцяло ориентирани към политиката, която ще следва правителството. Тоест да не са някакви самоцелни операции, а да бъдат пряко ориентирани към конкретните цели, които имаме. Част от тези цели са именно целите от стратегия „Европа 2020”.
Другата цел, която е доста по-дискусионна, в стратегия „Европа 2020”, се отнася до инвестициите за научноизследователската и развойна дейност. Средноевропейското равнище в стратегията е в размер на 3 процента. Доста оживени дискусии имаше между различните ведомства по отношение на тази цел, тъй като изчисленията на Европейската комисия, направени за периода 2000 – 2008 година показаха, че предвижданията за България са 0,5 процента до 2020 година. Към момента тя е 0,3 процента.
В същото време обаче Европейската комисия ни уведоми, че използвайки други формули, България би могла да достигне от 1,2 до 1,4 процента от брутния вътрешен продукт инвестиции за научноизследователска и развойна дейност. Тук влязохме в един сериозен дебат в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, тъй като предложението на Министерството на образованието, младежта и науката беше за национална цел 0,6 до 2020 година, тъй като не наблюдаваме особени темпове на активност по отношение на частния сектор в научната дейност. Но Министерството на икономиката, енергетиката и туризма защитаваше позиция, че България трябва да представи национална цел между 1,4 и 2 процента от брутния вътрешен продукт. В крайна сметка Министерският съвет прие предложението на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като ние очакваме техните конкретни предложения за насърчаване на частния бизнес, така че да могат да бъдат постигнати тези проценти. Така е подадено като национална цел – 1,4 – 2 процента.
Това е информацията, която имах към вас. Ако имате въпроси, готова съм да отговоря.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате думата за въпроси.
КАЛИНА КРУМОВА: Аз имам два уточняващи въпроса.
На първо място, казахте, че в момента е 14 процента този процент, който 4Европа 2020” иска да сведем до 10, а живот и здраве, през 2020 година ще бъде 11 процента, както казахте, че е поставена целта. Това е един изключително сериозен проблем. Тук ролята се пада на парламента. Има ли изготвена някаква подробна справка или карта, или някакви предложения в какви отделни райони на страната се преодолява до голяма степен този проблем? Защото всички знаем, че в по-малките населени места има преобразуване на училищата. Някъде се затварят такива, другаде има проблеми с една или друга общност. Къде са най-проблемните зони, където деца изпадат от образователната система?
Другият ми въпрос е: дали този повишен процент на висшистите, за който говорим и към който се стремим и преминава и към другата точка, която коментирахме по-рано, е адекватен на пазара на заетостта? Тоест не е важно колко висшисти имаме, ако те не отидат да работят по предназначение на трудовия пазар. Дали увеличеният брой висшисти ще помогне наистина пазарът на труда да бъде увеличен?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: На първия въпрос – по отношение на ролята на националните парламенти за постигане на тези цели.
Като казах целта от стратегия „Европа 2020” за намаляване на броя на преждевременно напусналите на 10 процента, този критерий е доразработен в стратегическата рамка за образование и обучение, като една от конкретните мерки в стратегическата рамка е именно въвеждане на по-дълго предучилищно образование и обучение. В стратегическата рамка е записано, че до 2020 година най-малко 95 процента от децата в Европейския съюз над4-годишна възраст до възрастта си за постъпване в първи клас трябва да бъдат обхванати от предучилищно образование и обучение.
Както знаете, ние сме предприели конкретни стъпки, така че очакваме националният парламент да ни подкрепи в тази политика. Като именно мярката е насочена към децата от етническите малцинства, за които установихме, че една година не е достатъчна да усвоят в добра степен български език, така че да не се затрудняват. В голяма степен преждевременното напускане на училище от децата от първи до пети-шести клас действително се дължи на това, че децата, не разбирайки добре, затруднявайки се с езика, просто се отказват и престават да ходят на училище. Така че това е една конкретна мярка, която сме предприели.
Разбира се, имаме национална програма. Знаете за закуски в училищата, за транспорт и т.н.
По отношение на втория въпрос – относно повишаване броя на висшистите, съжалявам, че колегите от Министерството на труда и социалната политика си тръгнаха, те биха могли по-точно да ви кажат как ще се отрази това върху конкретната картина на пазара на труда. Но ние действително в края на годината ще отчетем този проект, който правим за рейтинг на висшите училища. Той няма за цел да каже кое висше училище е най-добро в България, а има за цел да каже обучението по коя специалност и къде е най-добро в България към момента. Това е много интересен проект. В рамките на този проект ние направихме проучване за последните три години колко висшисти от кои специалности по университети имат най-голям брой безработни или получават най-високо възнаграждение. Въобще по множество показатели излизат класации, които са изключително интересни. И ние очакваме тези резултати да интерпретираме заедно с Министерството на труда и социалната политика, за да решим каква политика показват тези резултати и накъде трябва да се върви.
МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Като казвате Вие, че ще прецените кое учебно заведение – висше или средно, има примерно повече приети студенти или повече реализирали се ученици, или повече реализирали се висшисти, на кого ще помогнете – на тези, които имат по-малко реализирали се, да постигнат такива резултати, или на тези, които така и така са постигнали добри резултати? Примерно има два университета – единият има по-лоши резултати, а другият – по-добри. Как ще помогнете по отношение на реализацията на студентите след това? Вашата идея каква е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Ние ще получим снимка на качеството на образованието. Защото несъмнено един от показателите за качество е последваща реализация. И действително проектът се изпълнява под приоритетна ос 3, тоест повишаване на качеството на образованието. Целта ни е малко по-широкообхватна. Знаете, че има заложен в програмата на правителството нов Закон за висшето образование. По някакъв начин тези резултати да успеем да използваме, анализирайки ги, да видим накъде трябва да се реформира висшето образование.
В интерес на истината сега се запознаваме с опита на Румъния, която изцяло със средства от Европейския социален фонд извършва пълна реформа на структурата на висшето си образование. Дори следващата седмица вероятно ще отидем там, за да видим точно какво се случва и как са били одобрени техните операции, за да можем да заимстваме част от опита и действително, използвайки резултатите от вече стартиралите проекти, да видим как можем най-добре да извършим ние реформата в тази посока.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: В продължение на коментара на колегата, аз мога само да ви окуража, наистина не само да довършите този проект, а и изобщо да има на база на ясни критерии оценка и класация на висшите учебни заведения по това кои са тези, които дават най-добро образование като качество и каква реализация след това се получава. Практиката в западноевропейските страни е позната в това отношение. Хубаво е да ползвате и опита на Румъния. На мене не ми е известен. Но това, което в Германия е известно, е, първо, че всяка година се прави такава класация на университетите и по отделните специалности и второ, има така наречената програма „Евсилент”, която пък е по други критерии, за включване на висшите учебни заведения в научноизследователска дейност, както и по други критерии. В резултат на това се дава възможност тези най-добри университети след това да бъдат стимулирани и по този начин се дава шанс и на учебните заведения, респективно на тези, които учат в тези учебни заведения.
Затова крайно време е тази масовка, която тече у нас, да бъде прекратена и да се фокусира вниманието върху качеството.
Вашето притеснение става притеснение на парламента във връзка с този висок процент – 1,4 – 2 процента, заложен като процент от брутния вътрешен продукт – до 2020 година да се постигне като инвестиция в наука, иновации и развойна дейност. Въпросът е, след като Вие сама сте притеснена и казвате, че Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не дава ясни мерки и ясни начини, по които ще се постигне този въпрос, ние, които седим тук, как да гласуваме и как да приемем? Защото иначе отговорността остава и в парламента, споделена отговорност. Как да гласуваме, че поемаме ангажименти, които не знаем как ще ги изпълним? Или казваме: този, който ще дойде през 2020 година, тогава да му мисли какво обяснение ще дава пред обществото и всяка година пред Европейската комисия?
От няколко правителства, поне от три, на които аз имам наблюдения, се говори как ще се заимства опитът на други страни – членки. И в крайна сметка се стартира нещо и всичко остава дотам. Има модели, има практики как частният бизнес може да бъде привлечен и той да бъде мотивиран да инвестира в наука. Но ако той не бъде мотивиран, той не е част от администрацията и не може да бъде принуден.
Точно това е слабото място и не се стига дотам. То е въпрос на законодателство. Тук въпросът опира точно до парламента. Затова дайте тези предложения, да ползваме тези модели и да направим съответните промени в законодателството, така че да мотивираме и да привлечем бизнеса да инвестира, за да можем да постигнем този висок процент. Иначе всичко ще си остане на книга. Сигурно няма да съм аз, но тези, които ще дойдат, като госпожица Крумова, на която й предстои дълга политическа кариера, през 2020 година ще трябва да се черви и да обяснява какво е гласувала навремето.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Министерството на икономиката, енергетиката и туризма има конкретни предложения, които аз не искам от тяхно име да обсъждам. Но ако желаете, можем да ги обсъдим съвместно. Бих искала наистина парламентът да играе ключова роля за постигането на тази цел.
Голяма част от мерките предвиждат облекчаване на частния сектор, който прави инвестиции в науката. Но това действително може да стане само чрез законодателна промяна. Те управляват и оперативна програма „Конкурентноспособност” мисля ,че в това отношение имат определени виждания и очаквания.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз разчитам, господин председател, че тази втора част на дискусията ще я направим, за да може наистина реално и конкретно да е ясно как тази цел 1,4 – 2 процента ще можем да постигнем.
Имам предвид, че несполучливо се управлява оперативна програма „Конкурентноспособност”. да се надяваме, че другите мерки няма да бъдат такива. Говоря сериозно. Нека да направим това обсъждане и да видим какво конкретно се предлага.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Надявам се да го реализираме.
КАЛИНА КРУМОВА: Само да попитам, защото това е въпрос, който възниква елементарно по пътя на логиката. Казахте, че ще бъде разширена групата на децата над 4 години за постъпването им в първи клас, тоест предучилищната група на децата ще бъде разширена. Това обаче изисква доста по-широко финансиране. В случая откъде се взимат тези пари? Защото традиционно за образование винаги е голяма драма, както и навсякъде другаде, откъде ще се вземат парите. Когато се работи с толкова малко деца и когато знаем, че хората стават посред нощ да си запишат децата в детските градини, аз смятам, че драмата ще стане много по-сериозна, ако и там таксата бъде увеличена.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Финансирането за 5-годишните и задължителното предучилищно образование е осигурено от Министерството на финансите. Ние сме водили тези разговори. Законопроектът е в Народното събрание. Дори мисля, че е гласуван, но не е още обнародван.
КАЛИНА КРУМОВА: Когато се увеличи възрастта и се увеличи толкова много тази група, това предполага едно доста по-сериозно финансиране.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Законопроектът предвижда задължително предучилищно обучение за навършилите 5 години. Така че ние на практика от новата учебна година ще постигнем в много голяма степен този процент, който е заложен в стратегическата рамка, като даваме в законопроекта и една година гратисен период. Знаете, че детските градини всъщност са общински заведения. Даваме една година гратисен период, така че там, където няма възможност, да предвидят такава, като предучилищното образование може да се провежда в детската градина или в училище.
Така че аз лично не виждам повод за притеснение. Може би някои големи общини срещат такива трудности. Но вчера от името на Столичната община госпожа Фандъкова коментира, че те вече са взели мерки. Направили са изчисление, че от чакащите и тези, за които не са достигнали места в детските градини за района на София, няма такива от тези, които ще бъдат 5-годишни. Така че тя заяви, че няма да има такъв проблем за най-голямата община в България.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Само ще направя един коментар, защото имам детенце, което ще тръгва на детска градина. Много е сложно да намерим място. наистина какви ли не връзки трябва да се използват, за да влезе детето в детска градина.
Колеги, да се върнем към сериозността на пробелматиката, която стои пред вас. Имате ли някакви допълнителни въпроси или коментари?- Не виждам.
В такъв случай предлагам да гласуваме.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: С това уточнение, че ще чуем Министерството на икономиката за двата процента.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Разбира се.
Гласували: за 16 против и въздържали се няма.
Приема се единодушно тази Рамкова позиция.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА МС ПО Т. 25 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НС ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2010 Г.) – АКТОВЕ, СВЪРЗАНИ С ПРОЦЕСА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ, № 0022-00-21/3.05.2010 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието
Борислав Петков – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество по европейски въпроси”.
Господин Петков, имате думата.
БОРИСЛАВ ПЕТКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Един от основните приоритети на испанското председателство на Съвета на Европейския съюз е въпросът за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Едно от новите положения, залегнали във влезлия на 1 декември 2009 година Договор от Лисабон в областта на основните права, е именно задължението за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за правата на човека. Това е предвидено и в Стокхолмската програма, където изрично се посочва, че Комисията в спешен порядък трябва да представи предложение относно това присъединяване. Присъединяването към Конвенцията е заложено и в 18-месечните програми на тройката председателство на Съвета на Европейския съюз – настоящето испанско, предстоящото белгийско и унгарското председателство.
На 17 март 2010 година Европейската комисия представи на съвета препоръка за започване на преговори, с оглед на присъединяване на Съюза към Конвенцията. Препоръката включва вземане на решение за започване на преговори, назначаване на Европейската комисия за преговарящ, назначаване на специален комитет, който подпомага Европейската комисия, приемане на указания за водене на преговори.
Документът беше предмет на обсъждане в рамките на работна група „Основни права, гражданство, свободно движение на хора”, както и на работна група „Приятели на председателството”. Въпросът по присъединяването беше дискутиран на няколко пъти на две заседания на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи”.
По време на оформилите се дискусии бяха формулирани компромисни предложения по голяма част от висящите въпроси, като се имаше предвид, че насоките на преговори трябва да са гъвкави и ясни.
По време на проведените дискусии се очертаха редица съществени въпроси, които следва да бъдат застъпени в мандата за водене на преговори, а именно обхвата на присъединяване на Европейския съюз към системата на Конвенцията, кой е най-уместният начин за осигуряване на съответствията на присъединяването с условията, предвидени от договорите и протоколите към тях, механизма на съответника, представителството на Европейския съюз в органите на Съвета на Европа и отношенията, които ще бъдат породени между Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека.
Въпросният мандат за водене на преговори беше приет от съвет „Правосъдие и вътрешни работи” на последното заседание, проведено на 4 юни 2010 година. Мандатът включва решение на Съвета за разрешаване на преговорите, указание за водене на преговори, както изявление на Съвета по т. 211 от указанията за водене на преговори.
Приетият мандат в пълна степен отразява позициите, представени от Република България по време на заседанията на работните групи КОРА П и ПВР и отчита всички дискусионни въпроси, които споменах преди малко.
Съгласно приетия от Съвета мандат за преговори, преговарящ от името на Европейския съюз ще бъде Европейската комисия, която ще бъде подпомагана в дейността си от работна група „Основни права, граждански права и свободно движение на хора” в качеството си на специален комитет.
Мандатът предвижда в бъдещото споразумение да се съдържат специални разпоредби, осигуряващи начина, по който ще функционира Конвенцията в специфичния случай на Европейския съюз, като са посочени 5 основни принципи, които следва да се спазват, а именно:
Незасягане на компетентността на Европейския съюз и правомощията на неговите органи;
Гаранция, че специалните правила на Европейския съюз няма да променят същността на системата на Конвенцията;
Незасягане на задълженията, резервите и дерогациите на държавите членки по Конвенцията;
Забрана за тълкуване на правото на Европейския съюз от страна на органите на Съвета на Европа, освен във връзка със съответствието му с Конвенцията за правата на човека;
Участие на Европейския съюз в органите на Съвета на Европа и на Конвенцията наравно с останалите договарящи страни.
Мандатът изрично урежда обхвата на присъединяването. Европейският съюз ще се присъедини първоначално само към Конвенцията и онези нейни протоколи, които са ратифицирани от всички държави членки.
Преговорите следва да гарантират, че Европейският съюз може да се присъедини към бъдещи протоколи към Конвенцията, както и че материално-правните разпоредби на Споразумението ще се прилагат и по отношение на протоколите, към които Европейският съюз ще се присъедини в бъдеще. Става дума за тези протоколи, по които държави членки на Европейския съюз все още не са се присъединили.
Европейският съюз ще има право на един съдия в Европейския съд по правата на човека, както и на подходящ брой членове на Европейския парламент, които ще участват в ПАСЕ.
Мандатът подчертава необходимостта да се повдигне въпросът за адаптиране на вътрешните правила на органите на Съвета на Европа по такъв начин, че да се гарантира подходящо участие на Европейския съюз в процедурите по избора на съдии.
Съветът ще участва с право на глас в заседанията на Комитета на министрите на Съвета на Европа.
Механизмът на съответникът е основно положение в мандата. В него са дадени общи насоки, като и на Европейския съюз, и на държавите членки е дадена възможност да се присъединяват към дела срещу съответна държава членка и Европейския съюз като съответници. Европейският съюз може да се присъединява по дела срещу държави членки при наличие на неразривна връзка между предполагаемото нарушение и правото на Европейския съюз, докато държава членка може да се присъедини по дело срещу Европейския съюз при наличие на неразривна връзка между предполагаемото нарушение и първичното право на Европейския съюз.
Съгласно проекта на изявление на Съвета ще се създадат правно обвързващи вътрешни правила за създаване на този механизъм, както и уреждащите изпълнението на решенията на Европейския съюз по правата на човека, по-специално условията за разпределение на отговорността при констатирано от Съда по правата на човека нарушение на Конвенцията.
Друг основен въпрос, който е разрешен с мандата, е прерогативите на Съда на Европейския съюз, които следва да бъдат запазени. Предвижда се, че Съдът в Люксембург трябва да има възможност да извършва предварителен вътрешен контрол в случаите, когато има заведено дело пред Съда по правата на човека. Съдът в Люксембург не е имал възможност да се произнесе по съвместимостта на въпросния акт с основните права, определени на равнище на Европейския съюз. Следва да се запази субсидиарността на процедурата през Европейския съд по правата на човека ида няма неоправдано забавяне на тази процедура.
Също така мандатът предвижда, че в Споразумението следва да бъде включена изрична разпоредба, че то може да влезе в сила единствено след като Съветът, след като получи одобрение на Европейския парламент, приема с единодушие решение за сключване на Споразумението. Тепърва предстои да стартират преговорите от страна на Комисията и успоредно с това Съветът ще разработва тези вътрешни правила, за които споменах.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря на господин Попов за това обстойно разяснение на така предложената Рамкова позиция.
Колеги, имате ли някакви въпроси? – Не виждам.
В такъв случай предлагам да гласуваме направеното предложение.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.
По тази точка госпожа Плугчиева има нещо да ни каже.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин председател, изключително тревожна е информацията, която пристигна в последните дни, че оперативна програма „Рибарство и аквакултури” де факто потъна или потъва. И ако все още можем да я спасим, смятам, че всички сме длъжни да го направим.
Накратко, това е програмата, за която за съжаление справката ми в Брюксел показва, че ние сме единствената страна от 27 страни членки, която има една програма, по която нямаме още оценка на съответствието. И без да влизам в подробности за причини и т.н., смятам, че трябва да се направи това обсъждане тук в комисията и да се види какво е предприело ръководството на министерството и респективно Агенция „Рибарство и аквакултури”. И да направим като страна всичко необходимо, за да спасим тази програма. Сто и шест милиона лева не са кой знае колко, но нека да не ги подценяваме. За рибарството това са много пари и всяка стотинка е ценна.
Предлагам на следващото заседание да извикаме министър Найденов, заедно с ръководството на агенцията, и да кажат какъв план за действие имат за спасяване на програмата. Още повече, че има от комисаря по рибарство едно изключително тревожно и сериозно писмо, изпратено още миналата седмица. Това е единият въпрос, по който предлагам да се работи.
Вторият ми въпрос е във връзка с промяната или актуализацията на бюджета. Постъпиха страшно много оплаквания от земеделски стопани. Аз казах на Деси Танева. Има много изоставащи проблеми и въпроси, свързани с програмата за развитие на селските райони.
Затова предлагам на това заседание, което ще направим във връзка с рибарството, да бъде включено и разглеждане на оперативна програма „Развитие на селските райони”. Защото има сериозно изоставане по някои от мерките. Има и директиви, които влизат в действие от 1 януари. И предвид факта, че годината изтича, а проекти не са реализирани по тази директива, направо ще започнат да текат от 1 януари санкции. Една от тях е така наречената „Нитратни директиви”, по която на практика от лятото на миналата година е спряна мярка 12,1, не се приемат проекти и де факто нашите земеделски стопани няма да могат да реализират проекти. По този начин те ще бъдат санкционирани ище бъдат закрити ферми.
Това е само един пример. Но има и други отворени въпроси. И смятам, че е съвсем нормално да разгледаме темата, като поканим обаче и съответните асоциации, за да не бъде заседанието в тесен и теоретичен кръг и да не се политизира темата, а да се направи конкретна дискусия и да се намерят конкретни решения. Това е моето предложение, господин председател.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Наистина по този въпрос е доста тревожно положението. Ако си спомняте, преди няколко месеца ние получихме подобно писмо, не знам дали всички от нас са го забелязали, че има проблем с одитния орган, който одитира тази програма и че ако не се намери решение, наистина има заплаха от спиране на пари.
Доколкото си спомням, господата, когато ги изслушахме, казаха, че има някакъв напредък. Но мина доста време. Аз лично не съм против да се опитаме да ги извикаме, предвид на това, че ни предстои доклад, който да изнесем като комисия, за свършената работа през тези 6 месеца, да си изясним статута, за да може и това да бъде отразено.
ИВАН ИВАНОВ: Първо трябва да дефинираме точно какво ще ги питаме. Първото е за програмата ”Рибарство и аквакултури”.
И второто, кого точно ще извикаме, за да не викаме хора напразно.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Другата седмица нямаме предвидено заседание. В такъв случай ще насрочим такова, като една от точките да бъде конкретен план за действие, какво се прави и в какви срокове относно създаване на нужния капацитет за одитиране на програмата и стъпките до края.
По другата точка. Аз лично нямам наблюдения за такива оплаквания от земеделски стопани.
ИВАН ИВАНОВ: Добре е да се направи разговор със земеделския министър. Защото по информация от сайта на Министерството на земеделието той ще бъде в Брюксел точно за среща с комисаря по рибарство, тъй като те са изготвили план в тази посока и не знам как ще съвпадне заседанието.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз утре ще разговарям и с Деси Танева, и с министъра, за да видя точно каква е възможността. Сега си говорим принципно. Така че е удачно, евентуално ако няма възможност за другата седмица, да предвидим такъв разговор за по-другата седмица. Тъкмо ще има и прясна информация. Как Ви звучи това, госпожо Плугчиева?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Нямам възражения. Целта е не тук да се намираме на разговор, а конкретно и ясно да се каже какво се прави. Ако трябва от наша страна нещо да се помогне, наистина да го направим. Разбира се, че е уместно да се види какъв разговор ще се води с комисаря по рибарство и какви ангажименти ще се поемат.
Като съм взела думата, по същия начин тревожно стоят нещата с оперативна програма „Транспорт”. Да ви припомня, че когато тук беше заместник-министър Московски, на моя въпрос и коментар че Агенцията по пътна инфраструктура трябва да се явява тук заедно с тях, той каза: Да. И каза ,че има нужда от нашата помощ, за да се направи това. Разберете, че това е изключително тежък проблем и там 2 млрд. грубо ще ги загубим.
Аз бях вчера в Брюксел и имах среща с генералния директор Дирканер. Човекът каза: Вие трите магистрали „Струма”, „Марица” и „Хемус” просто ги губите. Една година мина, без нищо да направите. И това, което беше тръгнало, е спряно. Днес се занимаваме с „Люлин”. Едно хубаво нещо, което трябва да се направи, беше нескопосано защитено и политизирано, заради което аз лично се чувствам много огорчена от този подход. Ако беше направено като хората, щеше да се спести сума ти време.
Тук затварям скобата за „Люлин”. Но дайте наистина да се направи максимума и да спасим тези три магистрали и програмата.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за напомнянето, госпожо Плугчиева. Аз също не съм го забравил и също ще се опитам да съберем Министерството на финансите и Министерството на транспорта тук, въпреки че е трудно всичките тези елементи да ги съберем.
Колеги, ако няма други въпроси, остава да проверим кога ще бъдат на разположение колегите от министерството и да направим такава комисия. Най-вероятно, ако не другата, това ще стане по-другата седмица.
С това нашата работа завърши. Благодаря ви за участието. Закривам заседанието на комисията.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

(Светлин Танчев)