Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
14/07/2010
П Р О Т О К О Л
№ 37
На 14 юли 2010 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, съвместно с Комисията по външна политика и отбрана с
Дневен ред:
1. Среща с Н.Пр. г-н Марк Михелсен – посланик на Кралство Белгия – представяне приоритетите на Белгийското председателство на ЕС през следващите шест месеца, с участието на Н.Пр. г-н Хорке Фуентес – посланик на Кралство Испания, и Н.Пр. г-жа Юдит Ланг – посланик на Унгария.
2. Изслушване на информация от г-н Константин Димитров – заместник-министър на външните работи, относно позициите на България по приоритетите на Балгийското председателство до края на 2010 г.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости на заседанието.
Председател Живко Тодоров: Добър ден на всички и добре дошли. Уважаеми колеги, първо искам да обява пред членовете на Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, че идеята за днешната среща беше дадена от госпожа Моника Панайотова, да се осъществи представяне на новото председателство на Европейския съюз, както е по традиция в нашата комисия. Поканихме посланика на Кралство Белгия, както и на Кралство Испания, на Република Унгария, за да се представят пред всички приоритетите на новото председателство и да имаме приемственост по отношение на старите приоритети, които вече бяха представени в Комисията по външна политика и отбрана.
Поздравявам госпожица Моника Панайотова за нейния избор като председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.Днес е първото й заседание като председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Благодарим на техни превъзходителства за тяхното присъствие днес, на господин Константин Димитров, заместник министър на външните работи, който също се отзова на нашата покана, за да сподели от страна на Външно министерство тези приоритети, които са синхронизирани с българската страна.
А сега, давам думата на Н.Пр. г-н Михелсен, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Белгия.
Н. Пр. г-н Михелсен: Уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители. Първо бих искал да ви благодаря за възможността да бъда тук сред вас и да представя приоритетите на нашето белгийското председателство на Европейския съюз.
През следващите 6 месеца ни предстои да бъдем председатели на множество срещи. Предвидили сме организирането на значителни срещи в Брюксел.
Първо, срещата между Европа и Азия - ще присъстват 47 държавни глави на тази срещи. През месец декември трябва да организираме логистиката за европейския ден на развитието. Това е значително събитие, на което ще дойдат в Брюксел около 5 000 души.
Подготовката за нашето председателство протече на три етапа. На първо място, на равнище триото на председателството. Подготовката започна месец декември, миналата година, с представянето на документа за триото. На второ място, политическата подготовка на национално равнище. В тази подготовка участваха трите равнища - на държавното управление, регионалното и местното, сферите на спорта, на културата. Председателстващите съветите не са министрите, а са отговорни лица на регионално ниво. Взаимодействахме си постоянно с гражданското общество. За тази цел бяхме създали интерактивна интернет страница. Бяха организирани семинари, конференции, съвместно с представители на неправителствения сектор, за да установим съвместно приоритетите на нашето председателство. Публикувахме програмата на председателството след срещата на върха, която беше в края на испанското председателство. Това беше среща, на която ние поехме от Испания председателството.
Програмата на белгийското председателство с приоритетите е около 50 страници. 10 от тях са посветени на различни глобални въпроси. След това, различните теми, по които ще се работи и в каква насока искаме да придвижим развитието до края на белгийското председателство. Ще се придържам към общата част. Това са съществените теми, по които искаме да работим в рамките на тези 6 месеца. Пет са тези теми.
На първо място, икономическите въпроси. Няма да ви кажа нещо ново, ако спомена, че от края на 2008 година сме изправени пред поредица сериозни кризи, не само в Европа, но и в световен мащаб, като се започне с финансовата криза, икономическата криза, а през последните 6 месеца, бяхме свидетели на това, че в някои държави членки, бюджетното положение значително се влоши и трябваше да бъдат взети съответните мерки.
И така, какво възнамеряваме да правим през тези 6 месеца? Ще работим на три равнища. На първо място, в краткосрочен план трябва да видим, какво ще е изпълнението на бюджетната програма за Гърция. Ние отпускаме средства като помощ на Гърция, но тя от своя страна има задължение по усвояването на тези средства. На второ място, трябва да извлечем поуките си от това, което настъпи като събитие напоследък. Надяваме се да можем да направим някои предложения за реформи във финансовата сфера по време на председателството ни. Тези предложения, на първо място би трябвало да бъдат направени на равнище Европейски съюз, да се постигне консенсус на ниво Европейски съюз и след това вече, на ниво Г 20. Ако искаме да преструктурираме финансовите механизми, това не може да стане само на ниво Европейски съюз.
Предвидили сме създаването на работна група. Тази работна група всъщност вече функционира и в края на август, началото на септември ще направи предложение за конкретни мерки, за укрепване на бюджетната и финансовата дисциплина в държавите членки. Причината за това са събитията от последните 6 месеца. Това е група, сформирана специално за тази цел и очакваме конкретните мерки, които тя ще предложи.
Третото измерение е прилагането на Стратегията 2020. Тази Стратегия успешно бе приета по време на испанското председателство. Сега, след като вече са набелязани целите, това са измерими цели, с оглед изпълнението на Стратегията 2020, говорейки за държавите членки, те ще трябва да си напишат домашното във връзка с тази Стратегия. Те трябва да изготвят и представят конкретни планове, с които да покажат как на национално равнище ще работят по постигането на различните цели, в рамките на Стратегия 2020. Също така, държавите членки трябва да посочат кои са т.нар. „тесни места”, какви биха могли да бъдат пречките по пътя на постигането на съответните цели. Работата по изпълнението ще продължи по време на нашето председателство. Това са трите основни насоки, според мен. Те взаимно се допълват. Това са трите насоки, по които ще работим ние в икономическата сфера, в рамките на нашето председателство.
Второто измерение е социалното. 2010 година е годината, посветена на борбата с бедността.Това е европейската година, посветена на борбата с бедността. Ето защо, решихме, че законодателната дейност, която ще се предприеме през тези 6 месеца, да бъде насочена специално към социалните аспекти. Да има особено ударение на законодателната дейност върху социалната сфера.
И така, какво ни предстои сега? Добро взаимодействие. Един от елементите по линия на изграждането на взаимодействието е свързано с опазването на околната среда. Как да работим с партньорите така, че да можем да придвижваме изпълнението на дневния ред по преодоляването на промените в климата?
Независимо в какъв отрасъл е законодателната дейност, се обръща специално внимание на т.нар. „зелен аспект” на въвеждането на такива законодателни мерки, които да съблюдават опазването на околната среда.
Правосъдието и вътрешните работи. Към края на шведското председателство бе приета програмата от Стокхолм. Тази програма бе преобразувана в Плана за действие от Стокхолм. В този план са заложени редица мерки, които трябва да бъдат приложени, за да може да се сближат повече 27-те държави членки, да се постигне по-добро хармонизиране на законодателствата в сферата на правосъдието и вътрешните работи, въвеждане на общи стратегии за ефективна борба с международния тероризъм, ефективна борба срещу организираната престъпност и въвеждане на общи подходи, тогава, когато говорим по трансгранични въпроси. Въпроси, които имат трансгранични измерения, като например убежището, емиграцията. Това са все теми, по които ще се работи в хода на нашето председателство.
И не на последно място, поради това, че не може да се говори за някаква йерархия между тези пет измерения, всички те са с еднакво значение.
Както знаете, разширяването е процес, който преминава през различни етапи. Има не малко страни, които имат ясна европейска перспектива, но те се намират на различни етапи по отношение на постиженията си. Към всяка една страна, която иска да се присъедини към Европейския съюз, ще се предлага индивидуален подход. При този подход ще се взима предвид индивидуалните постижения на съответната страна. Те ще бъдат представени на Европейския съвет, за да се формализира по този начин процесът на взаимодействие с държавите, които са заявили желанието си за членство.
Има още едно измерение. По-нататъшното прилагане на Лисабонския договор. Надявам се, че ако можем, в края на председателството да заявим, че европейската дипломатическа служба, единната дипломатическа служба на Европейския съюз ще бъде вече функционираща, в края на председателството наистина ще можем да се похвалим със значително постижение. Надявам се, че ще постигнем тази цел, тъй като по време на испанското председателство бе постигнато едно основно, важно споразумение. Споразумение между главните участници в тази дейност. Надяваме се, че процесът ще може да се придвижи към Европейския парламент, за създаването на тази дипломатическа служба. И след това трябва да работим съвместно с Европейския парламент по финансовия регламент и регламента за кадровото обезпечаване на дипломатическата служба.
Има и други, много важни въпроси. Инициативата, която имат европейските граждани, но не мога да се спра върху всички теми. Надявам се, че ви дадох общо описание на намеренията, на задачите, които сме си поставили в рамките на председателството ни. Ще се опитам да отговоря на въпросите ви. Благодаря ви.
Председател Живко Тодоров: Благодарим Ви, господин Михелсен за това, че представихте основните приоритети на новото белгийско председателство. И когато говорим за подобни приоритети, не може да не се върнем и на приоритетите, които бяха поставени от испанското председателство. И разбира се, да дадем думата на посланика на Кралство Испания, господин Хорхе Фуентес. Заповядайте, думата е ваша.
Н. Пр. г-н Хорхе Фуентес: Благодаря много. Предполагам, че ме поканихте не като бившия председател на Европейския съюз, но по-скоро като един поддръжник на тази кауза. И настина се радвам да бъда в това си качество тук.
Уважаеми госпожи и господа, слушах много внимателно приоритетите на белгийското председателство. Радвам се, че част от темите, които бяха започнати от Испания, но не бяха завършени, ще продължат по време на това председателство. Повечето от целите, представени от Белгия ще продължат даже след края на тези 6 месеца. Затова е много добре, че всички ние, членовете на това трио сме тук, защото много от целите са познати за мен. Също така са познати на посланик Ланг.
По време на испанското председателство, аз имах наистина удоволствието да работя за това, да оглавявам нашата организация. И това, което смятам, че от четирите приоритета, че в началото имах 7 или 8 приоритета, но в края останаха 4 приоритета. Ние сме сравнително удовлетворени от изпълнението на Лисабонския договор. Смятам, че ние позволихме новите институции да намерят своето място, да бъдат представени на международната общност. Ние скромно председателствахме Европейския съюз и предоставихме възможност на новия постоянен председател на Европейския съюз и на върховния представител на Европейския съюз по външните отношение, да бъдат представени. Изпълнението на Лисабонския договор ще продължи. Предполагам, че това ще бъде една от целите на още две или три ротационни председателства, за да могат институциите да заработят съгласно Лисабонския договор.
Нашият втори приоритет беше свързан с разработването на външната политика на Европейския съюз. И в това отношение също сме сравнително удовлетворени, защото бяха организирани доста срещи на върха. Както знаете, председателството трябва да оглавява над 3 500 срещи. Знаем, че България вече се подготвя за ротационното председателство. Това означава, че огромни усилия трябва да бъдат положени. Но, може би тези усилия са най-видими при организацията на около 3 – 4 000 срещи. Една от тази срещи беше срещата на върха със САЩ. Имаше проблеми, свързани с дневния ред, но това не означава, че взаимоотношенията на Европейския съюз и САЩ не се развиват в правилната посока. Ние постигнахме определен напредък. И се радвам, че по време на белгийското председателство ще има среща на върха, в която ще участва и САЩ.
Втората среща на върха беше на страните от средиземноморския регион. Ние искахме да изчакаме, да постигнем определени резултати. Но се появиха проблеми, свързани с Палестина и Израел и затова решихме да отложим тази среща на върха. Може би тя ще бъде организирана по време на белгийското председателство или даже малко по-късно.
Ние постигнахме определен напредък и по отношение на Стокхолмската програма и конференцията от Копенхаген. Ние се постарахме да постигнем максимално. Радваме се, че Хърватска ще може да завърши скоро преговорите, но все пак, трябва да се продължат няколко глави, особено по отношение на съдебната система. Знам, че те се надяват да се присъединят към Европейския съюз и може би това ще стане при едно от следващите председателства.
Това е всичко, което бих искал да споделя с вас, уважаеми госпожи и господа. Наистина се радвам да бъда тук. И бих искал да кажа, че аз съм на разположение на белгийският председател на Европейския съюз.
Председател Живко Тодоров: И разбира се, когато говорим за бъдещите приоритети на Европейския съюз, няма как да не дадем думата и на Н. Пр. г-жа Юдит Ланг, тъй като през началото на следващата година ще бъде поето и следващото председателство на Европейския съюз от Вас и в тази връзка, даваме ви думата, за да продължите всичко онова, което беше представено.
Н. Пр. г-жа Юдит Ланг: Уважаеми господин председател. Благодаря ви за поканата. Радвам се да бъда тук. Въпреки, че ни остават още няколко месеца, ние много внимателно подготвихме председателството. Смятам, че това е една доста балансирана програма. Председателството трябва да помогне на европейската общност да постигне своите цели. Разбира се, ние трябва да се справим с предизвикателствата в околната среда и със социално-икономически предизвикателства.
За съжаление, проблемите, които започнаха още през испанското председателство, продължават. Сега с тях трябва да се справи белгийското председателство. Смятам, че ние ще успеем да разрешим част от проблемите. Все още ми остава определено време, затова не искам да представям в подробности моята програма. Смятам, че ще поемем председателството с изключително голяма отговорност. Ние ще последваме тази пътека, проправена от изключително опитното белгийско председателство. Ние ще се справяме с икономическата криза, с финансовите препятствия, ще започнем и обсъждане на бюджета за следващия финансов период, но ние не трябва да забравяме, че сме една централноевропейска страна, която поддържа близки взаимоотношения с Източна Европа, Югоизточна Европа. Затова ние ще обърнем внимание на такива въпроси, като стратегията за река Дунав и други.
Смятам, че нашето съвместно председателство ще постигне успех. Разбира се, с помощта на останалите държави членки. Благодаря ви.
Председател Живко Тодоров: И след представянето на приоритетите на белгийското председателство, след като чухме мнението и на двамата посланици, бих искал да дам думата на господин Константин Димитров, от името на Външно министерство.
Заместник-министър Константин Димитров: Благодаря Ви, господин председател.Уважаеми дами и господа народни представители. Ваши превъзходителства. За мен действително е чест да направя кратко представяне на нашата оценка за приоритетите на белгийското председателство и разбира се, да припомня или да изложа пред вас българските приоритети в контекста на това председателство.
Преди всичко, разбира се аз искам да кажа една много топла дума, в която няма излишен комплимент към начина, по който Испания осъществи едно трудно, деликатно председателство, в първите месеци след влизането в сила на Лисабонския договор. И доказателство за това огромно дипломатическо умение и яснота, и реалистичност на целите бе и начинът, по който в София, посланик Фуентес реализира това председателство. Затова ви благодаря, господин посланик още веднъж от името на министъра на външните работи, за Вашата работа.
Преминавам към няколко кратки коментара върху основните приоритети, изложени от господин посланика на Белгия. Аз съм убеден в умението на Белгия да реализира едно председателство, което ще бъде не по-малко трудно от това на Испания. Убеден съм, че въпросът за формирането на белгийското правителство, малко по-бавно отколкото е средноевропейската продължителност, по никакъв начин няма да се отрази върху капацитета на политическия елит и на отличната белгийска администрация да поемат с летящ старт изпълнението на задачите, които произтичат от предходния период и същевременно са част от автентичната белгийска агенда, автентичния белгийски дневен ред за следващите 6 месеца.
Не на последно място, разбира се, тук ще бъде и ролята на президента на Европейския съюз, господин Ван Рампой, който наред с другите качества има и най-доброто от дипломатическите и експертни умения на белгийската икономическа и политическа школа. И това директно ме отвежда към коментара по първия от приоритетите, изложени от господин посланик Михелсен, а именно управлението на икономиката и финансите на Европейския съюз в състояние на криза.
Безспорно, съществуват няколко важни направления, по което ще измерим, надявам се успеха на българското председателство по тази тема. Първото е да видим дали създания европейки фонд за финансова стабилност, насочен към решаването на най-сериозните финансови проблеми на държави членки на Еврозоната, първо би имал приложение, при какви условия и дали той ще създаде условия за повишаване на доверието към еврото и към утвърждаване на бъдещето на еврозоната?
Не по-малко важен, разбира се е въпросът за това как ще определим финансовото бреме на банковия сектор, включително в контекст на обсъждането, на налагане на такса за финансовите дейности, как финансовия сектор ще понесе т.нар. „стрес” тестове”, първите резултати от които предстоят да бъдат обявени, дори още следващата седмица. За нас ще бъде много важно как белгийското председателство, заедно разбира се с правителствата на държавите членки ще регулира въпроси като повишената прозрачност на финансовите транзакции, особено надзора над алтернативните фондове, деривативните пазари, въпросът за регулирането на дейността на агенциите за кредитни рейтинги. Дали по време на вашето председателство ще се установи някаква европейска агенция за кредитни рейтинги, която да има реномето на други агенции, които са неевропейски, на които в даден момент, като че ли не изпълниха онази роля, която се очакваше от международната финансова общност.
Има редица други въпроси, свързани с икономическото и финансово регулиране на европейските дела, по които ако имате въпроси, уважаеми дами и господа, аз бих могъл да се спра по-подробно по-късно.
Разбира се, за нас ще бъде важно как се развива следващият етап от подготовката на реализацията на европейската стратегия 2020. Това има и отношение върху начина, по който ще бъде наблюдавано изпълнението на поетите национални ангажименти, на базата на целите, уточнени на общо европейско ниво. Удовлетворен съм да заявя, че българското правителство е набелязало реалистични, изпълними цели за периода 2020 година. Ние освен това смятаме, че би било удачно да се направи един междинен преглед на изпълнението и реалистичността на националните цели, в средата на периода между 2010 и 2020 година, от което да прецизира реализацията на тази стратегия и да избегне неудовлетворението, което ние констатирахме по отношение на изпълнението на Лисабонската стратегия.
Няколко думи за социалното измерение, което господин посланика изтъкна като втори приоритет на белгийското председателство. За нас е много важно да се уточни методологията, по която ще бъде изчислявана редукцията на бедността. Това е един въпрос, който предстои да намери своето финално уточнение. И тук имам един специфичен акцент, който желаем винаги да преповтаряме за да бъдем много ясни. За нас социалното измерение е тясно свързано с икономическото, социалната кохезия е тясно свързана с икономическата и териториална кохезия. Колкото е важно общото намаляване на бедността, в целия Европейски съюз, толкова важно за нас е това да не бъде за сметка на ресурса или политическия акцент върху сближаването, икономическо между по-изостаналите територии в Европейски съюз и тези, които са по-напред, т.е. да не се подменят устойчивите цели на кохезионните политики.
Няколко думи по Вашият трети приоритет, господин посланик. Климатичните промени. За нас е много важно Европейският съюз да оцени много трезво капацитета си, да премине към 30 % редукция, при положение, че други важни, глобални партньори не са готови да изминат своята част от пътя, на този етап. Ние препоръчаме един по-внимателен подход. Особено на фона на колебливия растеж, ако мога така да се изразя, в рамките на Европейския съюз, необходимостта да се възродят нашите икономики. Т.е., Европейският съюз не би трябвало да преминава към такова драстично повишаване на ангажиментите в тази област преди да сме сигурни, че партньори като Индия, Китай, Съединените щати са готови на реципрочни, ако щете, икономически саможертви.
В областта на правосъдието и вътрешните работи. Аз не мога да не посоча два неотменими български приоритета, които са политически откроими, независими един от друг, а именно, амбицията ни да се присъединим към шенгенското пространство през 2011 година и да отбележим достатъчно добър прогрес в изпълнението на механизма за сътрудничество и наблюдение в областите на правосъдие и вътрешен ред, който действително да докаже, че България е правова държава, държава, която се е справила в оптимален размер с корупцията по високите етажи и разбира се, за която организираната престъпност не е тежък, социално политически факт.
Ние се подготвяме за нашите коментари и за нашата оценка на предстоящия доклад на Европейската комисия, който следва да се публикува, вероятно през следващата седмица. И ние сме убедени, че Европейската комисия ще оцени по достойнство усилията на българските институции действително да направят прелом в тези две чувствителни за нашата нация и за Европейския съюз области. Надяваме се, че заключенията на комисията ще намерят адекватно отражение и в последващите заключения на Съвета на Европейския съюз, т.е. и държавите членки да се солидаризират с обективните оценки, които ще бъдат направени от комисията, в сътрудничество с правителството на Република България.
Разширението на Европейския съюз или ако бъда по-точен, запазването и усилването на европейската перспектива за държави, които са кандидати за членство или които имат амбицията да се превърнат в кандидати за членство е също приоритет за Република България, както това и за белгийското председателство, за Кралство Белгия. Българското правителство, в частност министъра на външните работи е много активен в своята мисия да върне перспективата на Западните Балкани в центъра на европейския дневен ред, тъй като безспорно съществува нагласа в някои среди за изоставане на тази тема, като относително по-второстепенна на фона на т.нар. по-приоритетни области. За нас, това не е така. Ние не споделяме този възглед, тъй като това пряко засяга капацитета на Европа да се превърне в един силен и вътрешно неделим, икономически и политически фактор на просперитет и стабилност. И разбира се, това отговаря и на националния интерес на Република България.
И ще завърша с два други акцента, които са както общоевропейски, така и специфично български. Това е въпросът за бъдещата реализация на една пълноценна Дунавска стратегия, нещо за което ние знаем, че унгарското председателство ще има ключова роля, но не се съмнявам, че и нашите белгийски колеги ще оценят значимостта на подготовката на държавите участнички в тази стратегия, както и на самата Европейска комисия. По време на белгийското председателство, надявам се, че ще получим одобрение на приоритетните проекти за Република България, които всъщност имат безспорно трансгранично значение, така че те не са егоистично национални приоритети, те са и приоритети на повечето държави, които ще се ангажират в реализацията на Дунавската стратегия.
И разбира се, в заключение, искам да посоча, че сме убедени, че белгийското председателство ще постави европейската енергийна политика, енергийната сигурност в центъра на своите усилия, наред с другите задачи. Извършването на нова стъпка по пътя към изграждане на действително единен вътрешен енергиен пазар на Европейския съюз, за нас ще бъде един от критериите за успеха на вашето председателство, господин посланик. А ние, заедно с нашите съседи се надяваме, че ще свършим своята част от работата, свързана с финансираните, по европейска линия, конекторни регионални връзки, които наред с друго ще повишат сигурността на енергийните доставки за българските домакинства и предприятия, в условия на криза на доставките. И разбира се, ще диверсифицират източниците на необходима за нас енергия. Нещо, което е част и от европейската концепция за развитие на енергийната политика.
Благодаря ви.
Председател Живко Тодоров: Благодаря Ви, господин Димитров. Сигурен съм, че интересът към тази тема от членовете на двете комисии е сериозен и че ще се получи добър дебат. Има вече заявени участници в този дебат – госпожа Плугчиева и господин Агов. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
Госпожа Меглена Плугчиева: Благодаря, господин председател. Ваши превъзходителства. Уважаеми господин заместник-министър. Дами и господа народни представители. Уважаеми гости.
Аз естествено се присъединявам с огромно удоволствие към ласкавите оценки за резултатите от испанското председателство и още веднъж поздравления на световния шампион. И разбира се, с поглед към белгийското председателство, с очакванията, които свързват всички страни, този предстоящ 6-месечен период и разбира се и очакванията, в конкретен план за България.
Позволявам си, господин посланик, да акцентирам на една тема, която за България е важна и със задоволство искам да благодаря на заместник-министър Димитров, че засегна тази тема, а именно това е Дунавската стратегия и завършването на подготовката на Дунавската стратегия до края на тази календарна година, за да може в следващото председателство на Унгария, този документ не само да бъде официално представен, но и съответно, след него да последва т.нар. План за действие, чрез който трябва да бъдат реализирани изключително важни проекти за дунавските страни. И тази стратегия, и план за действие, които ще дадат възможност за едно ускорено сътрудничество между страни членки на Евросъюза, кандидатки и такива, които все още нямат такъв статус или очакваме, че чрез тази стратегия ще се получи и съответния резултат за ускоряване на подготовката на тези страни по пътя им към европейска интеграция.
И затова, аз очаквам от вас, господин посланик, да чуя дали тази стратегия ще бъде и във фокуса на внимание на белгийското председателство, като отчитаме фактът, че приемствеността, последователността са ключови думи на тройката председатели и страни, председателстващи Евросъюза. Позволявам си да информирам, че предстои, утре, в Европейския парламент представяне на българската позиция по Дунавската стратегия и на ключовите, приоритетни проекти от българска страна. Предстои един важен дебат в Европейския парламент точно по тази тема. И разчитам много, че ще получим вашата подкрепа.
Благодаря ви.
Председател Живко Тодоров: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Желаете ли да вземете думата по този въпрос, посланик Михелсен?
Н. Пр. г-н Михелсен: Бих искал да благодаря на госпожа Плугчиева за направените коментари. Много ме радва това, че България има изключително сериозно отношение към Дунавската стратегия. Ние от наша страна ще действаме в пълен синхрон с потребностите.
Председател Живко Тодоров: Благодаря. Господин Агов, заповядайте.
Господин Асен Агов: Благодаря, господин председателю. Присъединявам се към оценката на преждеговорещите за работата на испанското председателство. И на свой ред, искам да се похваля, че прогнозирах победата на Испания преди началото на първенството, защото смятам, че това е най-силния отбор в Европа, и в света, в момента. Но до тук с хвалбите.
Аз искам да насоча вниманието ви към проблемите, които съществуват според нас и според нашето виждане. Много съм благодарен на испанското председателство, защото си спомням, когато Мадрид поемаше председателството на Европейския съюз, аз поставих въпроса за бъдещето на т.нар. „евродепутати”, по Лисабонския договор, допълнителната бройка. И вероятно няма да изненадам никого ако кажа, че Испания направи много в тази посока. Всички технологични проблеми бяха решени. Представител на нашето политическо семейство, на десния център изготви доклада, с който бяха предложени решенията на този проблем, което беше още едно потвърждение за испанското председателство.
Но сега се обръщам към посланик Михелсен. Благодарение пак на вашите предшественици, като председатели, остава да се определят датите. Защото случаят е безпрецедентен. Хора, европейски граждани, избрани в изборите за европейски депутати, в продължение на 1 година изпълняват своите ангажименти у дома като европейски депутати, т.е. не могат да заемат никакви длъжности в публичния или в частния сектор и в същото време проблемът им остава нерешен.
Поставям този въпрос, защото България има такъв депутат. И има още 18 такива случая в Европа. Искам да подчертая и усилията на президента Ван Рампой, който постави въпроса пред председателя на Европейския парламент, господин Бузек. Остава да се отправят покани. Ако чакаме още една година да се ратифицира поправката към Лисабонския договор, която решава този въпрос, това означава съдбата на тези хора да не бъде решена още в продължение на 1 година. И най-доброто решение, за което има мнение на политическите групи в Европейския парламент, е те да бъдат поканени като европейски наблюдатели, без никакви допълнителни уговорки или някакви национални задръжки, които съществуват. Защото няма съмнение, че Германия например, която трябва да изведе свои депутати от Европейския парламент, прави всичко възможно, за да не може да бъде това решение на политическите групи.
Много се надяваме, че белгийското председателство ще намери решение на този въпрос и в най-скоро време ще бъдат поканени всички избрани европейски депутати, съгласно Лисабонския договор, първо като наблюдатели, а след това като депутати. Така ще се прилага и Лисабонския договор в неговата пълна сила.
И още един въпрос, който искам да поставя. Отварям една скоба и искам да отбележа деликатността на посланик Фуентес, когато говореше за срещата на върха Европа-Съединени щати. Той се изрази много меко и много деликатно. Истината е, че в поведението на нашите приятели от Америка, ние не виждаме достатъчно заинтересованост в това да се развиват отношенията пълноценно и в целият им мащаб с Европа. Изглежда много отношения са изоставени и затова говори и провала на срещата на върха между Европейския съюз и Съединените щати. Не може да има при такава важна среща проблеми от естеството на дневния ред на този или на онзи.
И накрая, за климатичните промени. Присъединявайки се към съмненията на заместник-министър Димитров относно амбициозната задача за 30 % намаление на вредните емисии, в същото време знам, на вас се пада тежестта, да подготвите Канкун, но част от причините за неуспеха на Копенхаген, сякаш беше оспорвания характер на работата на специалната комисия, която се занимава с климатичните промени. Сякаш подбора на темите и на хората, които работят в тази комисия, под председателството впрочем на човек, който има конфликт на интереси, който оглавява индийска компания за енергийно развитие, подлага на съмнение изобщо дали Канкун няма да последва съдбата на Копенхаген.
И затова сякаш нашето желание да видим от белгийското председателство повече прозрачност и повече, бих казал, безпристрастност в препоръките, които се дават от тази комисия. Благодаря ви.
Председател Живко Тодоров: Благодаря Ви, господин Агов. Колеги, желае ли някой друг да вземе думата за становище или за въпроси, коментари? Заповядайте, посланик Михелсен.
Н. Пр. г-н Михелсен: Още веднъж Ви благодаря за коментарите. Благодаря ви за това, че поставихте конкретно въпроса за членовете на Европейския парламент, чието положение още не е решено. Краткият отговор от наша страна е, че ние подкрепяме това възможно най-скоро тези нови членове да изпълняват пълноценно задълженията си. Тогава, когато става въпрос за такъв проблем знаем, че решаването му не е пряко в наши ръце, въпреки, че от наша страна няма никакви възражения. За съжаление това не е проблем, който ние самостоятелно можем да решим.
Що се отнася до Канкун, до следващата среща по въпросите на промените в климата, наистина въпросите са доста деликатни. Залогът е много висок. Надяваме се да се постигнат по-добри резултати отколкото тези на срещата в Копенхаген.
Председател Живко Тодоров: Благодаря ви, господин Михелсен. Заповядайте, посланик Фуентес.
Н. Пр. г-н Хорхе Фуентес: На първо място, искам сърдечно да благодаря на всички, които ме поздравиха за световната купа. Трябва да се гордеем с това, че тримата победители са държави членки на Европейския съюз. Това е много добра перспектива за бъдещото развитие. Спомням си, когато бях първия път на мандат в България, вашият екип се представи изключително добре, той зае четвърто място на световното първенство, за малко да заеме второто място.
Искам конкретно да се спра на нещо, което не споменах в първото си изложение. България се справи чудесно по време на испанското председателство. Искам да отбележа това и да благодаря специално на заместник-министър Димитров. Искам да предам поздравленията на министъра на външните работи и на всички български служители, които участваха на редица срещи, организирани от нас по време на председателството ни. Подготвяме подготовката на министър-председателя, подготвяме неговото посещение в Испания. Това ще стане до края на годината. Започнахме отрано да се подготвяме за тези посещения на високо равнище.
Искам да подчертая, че България, Министерството на външните работи, бе един от най-добрите ни приятели, един от най-добрите съветници на испанския министър на външните работи. Подчертавам това, тъй като бяха проведени неколкократни срещи. Обсъждаха се въпроси, свързани със Западните Балкани. Знам, че министър Младенов много често предоставя съвети и консултации по различни въпроси и аз високо оценявам това. Напълно съм уверен, че тогава, когато дойде реда на България в ротационното председателство, тя ще се справи изключително добре.
Благодаря ви за трите въпроса, които повдигнахте. Ние от наша страна направихме това, което беше по силите ни във връзка с европейските депутати. Съгласен съм с белгийския посланик, че това е нещо, за което се опитва да помага ротационното председателство, но то не може само по себе си да реши проблема. За България става въпрос за един депутат, а за Испания става въпрос за четирима депутати, така че ние сме четири пъти по-заинтересовани от България за решаването на този проблем. Много силно се надявам, че скоро ще се разреши този въпрос.
Що се отнася до срещата на върха, разбирам това, което искахте да кажете. Уверявам ви, че споделям впечатлението ви, уважаеми колега, че ако не можем да убедим американците, че си струва да се проведе среща на върха, те ще продължават да се изплъзват. Така, че нещата опират до това да успеем да ги убедим. Напълно съм съгласен със споделеното от вас. Давам си сметка, че президентът на Съединените щати повече от шест пъти посети през миналата година Европа по различни въпроси. Аз съм почти сигурен, че ще се стигне и до осъществяването на тази среща.
Председател Живко Тодоров: Аз също искам да се присъединя към оценките, които дадоха моите колеги за вашето председателство и за начина, по който работихте активно и то в ситуация на световна икономическа криза. За едни спешни мерки, които Европа трябваше да приеме и които, разбира се продължават да се дискутират днес. Моят въпрос е към посланик Михелсен. Доколко в приоритетите на белгийското председателство ще продължи да фигурира приоритета за разширяването на Европейския съюзу като се има предвид, че един от приоритетите на българската външна политика са и Западните Балкани. В този смисъл, доколко в рамките на вашето председателство този въпрос ще стои отворен?
Н. Пр. г-н Михелсен: Когато става дума за разширяването, има няколко страни, които имат ясна европейска перспектива. Те се намират в Западните Балкани. Като посланик, който отговаря за Македония, за Албания, аз съм изключително заинтересован да покажем нашето желание и готовност да работим заедно, за да може те да се приближат към присъединяването към Европейския съюз. Затова ще повторя, че аз съм заинтересован, но по отношение на Албания например, политическата ситуация може да окаже отрицателно въздействие не върху нашето мнение, а по-скоро върху становището, което трябва Европейската комисия да изготви в началото на месец ноември. Ние в качеството си на председател на Европейския съюз искаме да получим положителен сигнал от Албания, за да може този положителен сигнал да бъде предаден на Европейската комисия.
Председател Живко Тодоров: Благодаря Ви, посланик Михелсен. Госпожица Панайотова, председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Председател Моника Панайотова: За мен също е удоволствие да ви благодаря за представените от вас приоритети, Ваши превъзходителства, уважаеми колеги народни представители.
Със стартирането на белгийското председателство стартира и съответно моето председателство в Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Изключително ви благодарим за открития диалог. Това, което искам е да отправя едно предизвикателство към всички - наистина да съумеем, да отговорим на динамиката, която се случва в момента в Брюксел и да съумеем да я пренесем в България, защото знаете, че в момента и по отношение на адаптацията към Лисабонския договор, и по отношение на цялостното преструктуриране на общата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз, има много предизвикателства към нас, като народни представители. По един максимално достъпен начин да представим политиката на Европейския съюз тук днес и да я направим максимално близка до нашите граждани.
Така, че по отношение и на трите приоритета, които се поставиха в 2020, а именно интелигентен растеж, устойчив растеж и приобщаващ растеж. И по отношение на ролята на националните парламенти след Лисабонския договор, и по отношение на европейската служба за външни отношения, вярвам че ще имаме много бъдещи инициативи, съвместно с вас, като председателстващ, съответно и ние като национални парламенти.
Благодаря.
Председател Живко Тодоров: Заповядайте, господин Пирински.
Господин Георги Пирински: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин посланик Михелсен. Уважаеми господин посланик Фуентес. Госпожо посланик Ланг.
Позволявам си да направя едно предложение за една нова среща в края на месец септември, може би в началото на месец октомври с посланик Михелсен във връзка с един процес, който за първи път ще протече, а то е стиковането на националните цели с общностните цели на Стратегия Европа 2020. Като заключителния етап на това стиковане, след консултациите с комисията, се предвижда да стане някъде през месец октомври, доколкото разбирам, на междинното заседание на Европейския съвет.
Посланик Михелсен спомена в своите уводни думи, а беше споменато в изложението на господин Димитров, че се предвижда процес на докладване, който да бъде нещо като преценка колко и доколко отделните страни постигат своите национални цели. Но въпросът все пак е при този първоначален анализ и обобщение на целите, до каква степен считате, че ще бъде анализирана спецификата на предизвикателствата пред отделните страни? До каква степен ще се търси актуализация на политиките, съдействащи за намаляване на различията между равнищата на отделните страни-членки, за да не се превърне процесът на докладване в процес на само критични забележки?
И вярвам, че белгийското председателство, имайки предвид цялата опитност на Белгия, е наистина много подходящо като председателство, с което ние да споделяме нашите загрижености и проблеми. Госпожа Панайотова спомена за предизвикателствата, които стоят пред нас и да търсим добрия начин да бъдат най-добре представени пред белгийското председателство спецификата на проблемите, които стоят пред нас.
И в тази връзка има още два аспекта. Единият е свързан с нещо, което посланик Михелсен спомена в самия край на своето изложение, маркирайки го, а то е новите бюджетни процедури. Като под това изглеждащо невинно понятие се мисли очевидно за доста съществени нововъведения по отношение на предварителния преглед на поректобюджетите на отделните страни. Нещо, като лятна школа, едва ли не. И разбира се, тук много деликатният въпрос за отношението с националните парламенти, тъй като един от прерогативите на националните парламенти, който не може да подлежи на съмнение и решаващата роля на парламента в приемането на бюджета на една страна.
И другият аспект е работата на групата на господин Рампой по въпросите на управлението на гавърмънтс, които въпроси за първи път ще бъдат докладвани в края на полугодието, навярно през декември. И разбира се, отправяйки тези въпроси към посланик Михелсен, естествено е и госпожа Ланг да бъде онази, с която ще продължим тази тематика. Още повече, че с Унгария имаме своите наистина близки отношения и споделени проблеми, в голяма степен. Така, че предложението ми е в този контекст, господин председател, някъде в края на септември, в началото на октомври, да имаме възможност за една нова среща.
Председател Живко Тодоров: Благодаря Ви, господин Пирински. Сигурен съм, че с Външно министерство, както сме били досега, ще бъдем и в добър диалог по този въпрос и можем с посланик Михелсен също да направим една междинна среща с комисията по време на председателството на Белгия. Така, че това ще го уточним през есента. Ако желаете, господин Михелсен, заповядайте.
Н. Пр. г-н Михелсен: Смятам, че коментарите на господин Пирински са изключително съществени за начина, по който ще се изпълни процеса, механизма на докладване, а също така и начиня, по който националните програми ще бъдат изпълнени съгласно Стратегията Европа 2020. Това са въпроси, за които ние трябва да се замислим. Това не трябва да бъде отрицателна инициатива. По-скоро това трябва да ни мотивира, а също така да мотивира отделните държави членки, отколкото да ги обезкуражи.
По отношение на бюджетните процедури. Това са обикновено технически въпроси, които водят до сериозни последици. Аз самият не съм експерт по този въпрос. В Брюксел ми съобщиха, че става дума главно за законодателна работа, за изготвянето на рамка и споразумение за прилагането на нови членове на Лисабонския договор. Но всъщност, ние трябва да доведем до положителни последици от това.
По отношение на датата на доклада. Вие споменахте, че той ще бъде през декември, но аз самият знам, че ще се обсъжда и през октомври. Но всъщност нямам представа за последното развитие по този въпрос.
По отношение на предложението за една междинна среща. Трябва да помисля внимателно, защото не съм сигурен каква роля аз мога да изиграя във взаимодействието, което ще се осъществи в Брюксел. Но аз ще проверя и ще ви предоставя информация по този въпрос.
Председател Живко Тодоров: Благодаря Ви, господин Михелсен. Господин Чукарски, заповядайте.
Господин Димитър Чукарски: Уважаеми дами и господа. Ваши превъзходителства. Това, което ми прави впечатление при третото такова изслушване, което имаме възможност да проведем с председателстващите Европейския съюз от съответните страни за съответното полугодие, че за пръв път не споменаваме като наш, български,приоритет, желанието ни да се присъединим към еврозоната, от една страна. От друга страна, виждам че малко се говори за проблемите, свързани с различни финансови недоразумения, ако мога да използвам тази дума, неща, които се случват в страни от еврозоната.
Аз смятам, че това е едно предизвикателство не само по отношение на тази еврозона към председателството на Европейския съюз, но и към европейските институции въобще. Това е едно предизвикателство, което трябва да даде отговор и да помогне не само страните част от тази еврозона да се опитат да решат бюджетните проблеми, икономическите проблеми, недоверието вътре в самите тях, на гражданите и на потребителите, които са в тези страни, но и със страни, като Великобритания и други страни членки на Европейския съюз, които са непозитивно настроени към еврото.
Така, че аз смятам, че ние трябва да видим на една такава среща, за която говори и господин Пирински, да обърнем внимание на къде се развиват нещата. Защото ние направихме множество констатации за допуснати грешки, но взетите мерки дали ще дадат задоволителен резултат или не? Според една голяма част от специалистите не може да се отговори еднозначно, защото дори в страната с най-големия проблем -Гърция - се оказва, че съкращението на бюджетните разходи през следващата година ще се окаже, че е било много малко и ще трябва да се отива към нова фаза, допълнителни бюджетни рестрикции, което отново ще доведе до много други проблеми. И в този аспект, аз смятам, че ние трябва наистина да намерим вариант как да се фокусират нещата, че да се изготвят наистина ясни правила при вземането на решения и съблюдаването на правилата. Защото се оказва, че тези кризи преди всичко са предизвикани от това, че в рамките на еврозоната, в рамките и на Европейския съюз не са спазвани множество от съществуващите правила и никой не е следял за това те да бъдат спазвани.
Така, че моето желание е наистина да включваме в приоритетите си и в дебатите си и тази много сериозна тема, която е свързана с привлекателността на еврозоната за страните, които сме извън нея и сигурността на еврото, като разплащателно средство, за страните, които са го възприели като своя валута. Благодаря ви.
Председател Живко Тодоров: Благодаря Ви, господин Чукарски. Има ли други колеги, които желаят да вземат думата? Заповядайте, господин Димитров.
Заместник-министър Константин Димитров: Ако може да отговоря на поставените въпроси от преди малко? Темата за еврозоната безспорно отстъпва временно от челно място, на временна втора редица, бих казал. За българското правителство е важно да излезе успешно от процедурата на бюджетен свърхдефицит. Не е необходимо да уточнявам, че независимо че сме в такава процедура, ние сме държавата с възможно най-малък бюджетен дефицит, сред санкционираните, което се оценява положително в Европейския съюз. Когато премине, когато дойде края на тази година, ние ще имаме най-малкото два факта. Единият е окончателният вариант на регулирането на икономическото управление, това за което говори господин Пирински и други представители, участници в днешната среща. И второ, разбира се, ще бъдем наясно дали досегашните усилия за управление на финансовата и икономическата криза са възстановили доверието към еврозоната такава, каквато е в днешния си формат, плюс присъединяването на Естония.
Между впрочем, това е един доста положителен факт. Нашето правителство подкрепяше Естония във финалната фаза, съвсем съзнателно на този процес и този сигнал, че има държави, които желаят да се присъединят към еврозоната, в момента в месеците, когато търсенето на еврото и доверието в еврото беше спаднало е един положителен сигнал за бъдещето на еврото, независимо от скептицизма по отношение на това бъдеще, изразявано от редица анализатори.
В този смисъл, бих искал да кажа, че по темата за присъединяването ни към Европейския валутно обменен механизъм 2, ние вероятно ще се върнем през новата година. И още нещо, свързано с това, което Европейския съюз ще наложи като регулаторни мерки при дадени обстоятелства и като санкции. Ако документът на Европейската комисия, който отразява и насоката на мисленето на работната група на господин Ван Рампой, бъде приет в значителна степен така, както той е разпространен за обсъждане, в момента. Това е изключително радикално преминаване към регулиране и санкции. Като се започне от темата за съществуващите макроикономически дисбаланс, премине се към темата за нарушаване на критериите в Пакта за стабилност и растеж и се стигне до предварителното партньорско проверяване и оценяване на бюджетните допускания. Това може би е по-точната думата в началото на всяка календарна година, дори преди да е започнал цикъла в националните парламенти.
Тези въпроси безспорно е добре да ги обсъдим на специално заседание, според мен, включително в присъствието на господин посланик Михелсен, но и на министъра на финансите, може би и на министъра на икономиката, както и на министъра на външните работи. Тогава през есента, ние ще имаме по-ясна представа, какво от амбициозния подход на комисията и респективно господин Рапой ще бъде запазено във финалния вариант, одобрен от държавите членки.
Благодаря ви.
Председател Живко Тодоров: Благодаря Ви, господин Димитров. Други колеги, които искат да вземат думата има ли? Няма.
Благодарим ви, Ваши превъзходителства, за участието в днешното заседание, за това че представихте подробно приоритетите пред белгийското председателство, за това, че имахме възможността да чуем това, което беше постигнато от испанското и разбира се, бъдещото унгарско председателство. Благодаря ви още веднъж. Благодарим и на господин Димитров, като представител на Министерство на външните работи.
Закривам съвместното заседание на двете комисии.
Изготвил/напечатал:
Жулиета Георгиева
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ Н А ЕВРОПЕЙСКИТЕФОНДОВЕ:
МОНИКА ПАНАЙОТОВА
№ 37
На 14 юли 2010 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, съвместно с Комисията по външна политика и отбрана с
Дневен ред:
1. Среща с Н.Пр. г-н Марк Михелсен – посланик на Кралство Белгия – представяне приоритетите на Белгийското председателство на ЕС през следващите шест месеца, с участието на Н.Пр. г-н Хорке Фуентес – посланик на Кралство Испания, и Н.Пр. г-жа Юдит Ланг – посланик на Унгария.
2. Изслушване на информация от г-н Константин Димитров – заместник-министър на външните работи, относно позициите на България по приоритетите на Балгийското председателство до края на 2010 г.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости на заседанието.
Председател Живко Тодоров: Добър ден на всички и добре дошли. Уважаеми колеги, първо искам да обява пред членовете на Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, че идеята за днешната среща беше дадена от госпожа Моника Панайотова, да се осъществи представяне на новото председателство на Европейския съюз, както е по традиция в нашата комисия. Поканихме посланика на Кралство Белгия, както и на Кралство Испания, на Република Унгария, за да се представят пред всички приоритетите на новото председателство и да имаме приемственост по отношение на старите приоритети, които вече бяха представени в Комисията по външна политика и отбрана.
Поздравявам госпожица Моника Панайотова за нейния избор като председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.Днес е първото й заседание като председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Благодарим на техни превъзходителства за тяхното присъствие днес, на господин Константин Димитров, заместник министър на външните работи, който също се отзова на нашата покана, за да сподели от страна на Външно министерство тези приоритети, които са синхронизирани с българската страна.
А сега, давам думата на Н.Пр. г-н Михелсен, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Белгия.
Н. Пр. г-н Михелсен: Уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители. Първо бих искал да ви благодаря за възможността да бъда тук сред вас и да представя приоритетите на нашето белгийското председателство на Европейския съюз.
През следващите 6 месеца ни предстои да бъдем председатели на множество срещи. Предвидили сме организирането на значителни срещи в Брюксел.
Първо, срещата между Европа и Азия - ще присъстват 47 държавни глави на тази срещи. През месец декември трябва да организираме логистиката за европейския ден на развитието. Това е значително събитие, на което ще дойдат в Брюксел около 5 000 души.
Подготовката за нашето председателство протече на три етапа. На първо място, на равнище триото на председателството. Подготовката започна месец декември, миналата година, с представянето на документа за триото. На второ място, политическата подготовка на национално равнище. В тази подготовка участваха трите равнища - на държавното управление, регионалното и местното, сферите на спорта, на културата. Председателстващите съветите не са министрите, а са отговорни лица на регионално ниво. Взаимодействахме си постоянно с гражданското общество. За тази цел бяхме създали интерактивна интернет страница. Бяха организирани семинари, конференции, съвместно с представители на неправителствения сектор, за да установим съвместно приоритетите на нашето председателство. Публикувахме програмата на председателството след срещата на върха, която беше в края на испанското председателство. Това беше среща, на която ние поехме от Испания председателството.
Програмата на белгийското председателство с приоритетите е около 50 страници. 10 от тях са посветени на различни глобални въпроси. След това, различните теми, по които ще се работи и в каква насока искаме да придвижим развитието до края на белгийското председателство. Ще се придържам към общата част. Това са съществените теми, по които искаме да работим в рамките на тези 6 месеца. Пет са тези теми.
На първо място, икономическите въпроси. Няма да ви кажа нещо ново, ако спомена, че от края на 2008 година сме изправени пред поредица сериозни кризи, не само в Европа, но и в световен мащаб, като се започне с финансовата криза, икономическата криза, а през последните 6 месеца, бяхме свидетели на това, че в някои държави членки, бюджетното положение значително се влоши и трябваше да бъдат взети съответните мерки.
И така, какво възнамеряваме да правим през тези 6 месеца? Ще работим на три равнища. На първо място, в краткосрочен план трябва да видим, какво ще е изпълнението на бюджетната програма за Гърция. Ние отпускаме средства като помощ на Гърция, но тя от своя страна има задължение по усвояването на тези средства. На второ място, трябва да извлечем поуките си от това, което настъпи като събитие напоследък. Надяваме се да можем да направим някои предложения за реформи във финансовата сфера по време на председателството ни. Тези предложения, на първо място би трябвало да бъдат направени на равнище Европейски съюз, да се постигне консенсус на ниво Европейски съюз и след това вече, на ниво Г 20. Ако искаме да преструктурираме финансовите механизми, това не може да стане само на ниво Европейски съюз.
Предвидили сме създаването на работна група. Тази работна група всъщност вече функционира и в края на август, началото на септември ще направи предложение за конкретни мерки, за укрепване на бюджетната и финансовата дисциплина в държавите членки. Причината за това са събитията от последните 6 месеца. Това е група, сформирана специално за тази цел и очакваме конкретните мерки, които тя ще предложи.
Третото измерение е прилагането на Стратегията 2020. Тази Стратегия успешно бе приета по време на испанското председателство. Сега, след като вече са набелязани целите, това са измерими цели, с оглед изпълнението на Стратегията 2020, говорейки за държавите членки, те ще трябва да си напишат домашното във връзка с тази Стратегия. Те трябва да изготвят и представят конкретни планове, с които да покажат как на национално равнище ще работят по постигането на различните цели, в рамките на Стратегия 2020. Също така, държавите членки трябва да посочат кои са т.нар. „тесни места”, какви биха могли да бъдат пречките по пътя на постигането на съответните цели. Работата по изпълнението ще продължи по време на нашето председателство. Това са трите основни насоки, според мен. Те взаимно се допълват. Това са трите насоки, по които ще работим ние в икономическата сфера, в рамките на нашето председателство.
Второто измерение е социалното. 2010 година е годината, посветена на борбата с бедността.Това е европейската година, посветена на борбата с бедността. Ето защо, решихме, че законодателната дейност, която ще се предприеме през тези 6 месеца, да бъде насочена специално към социалните аспекти. Да има особено ударение на законодателната дейност върху социалната сфера.
И така, какво ни предстои сега? Добро взаимодействие. Един от елементите по линия на изграждането на взаимодействието е свързано с опазването на околната среда. Как да работим с партньорите така, че да можем да придвижваме изпълнението на дневния ред по преодоляването на промените в климата?
Независимо в какъв отрасъл е законодателната дейност, се обръща специално внимание на т.нар. „зелен аспект” на въвеждането на такива законодателни мерки, които да съблюдават опазването на околната среда.
Правосъдието и вътрешните работи. Към края на шведското председателство бе приета програмата от Стокхолм. Тази програма бе преобразувана в Плана за действие от Стокхолм. В този план са заложени редица мерки, които трябва да бъдат приложени, за да може да се сближат повече 27-те държави членки, да се постигне по-добро хармонизиране на законодателствата в сферата на правосъдието и вътрешните работи, въвеждане на общи стратегии за ефективна борба с международния тероризъм, ефективна борба срещу организираната престъпност и въвеждане на общи подходи, тогава, когато говорим по трансгранични въпроси. Въпроси, които имат трансгранични измерения, като например убежището, емиграцията. Това са все теми, по които ще се работи в хода на нашето председателство.
И не на последно място, поради това, че не може да се говори за някаква йерархия между тези пет измерения, всички те са с еднакво значение.
Както знаете, разширяването е процес, който преминава през различни етапи. Има не малко страни, които имат ясна европейска перспектива, но те се намират на различни етапи по отношение на постиженията си. Към всяка една страна, която иска да се присъедини към Европейския съюз, ще се предлага индивидуален подход. При този подход ще се взима предвид индивидуалните постижения на съответната страна. Те ще бъдат представени на Европейския съвет, за да се формализира по този начин процесът на взаимодействие с държавите, които са заявили желанието си за членство.
Има още едно измерение. По-нататъшното прилагане на Лисабонския договор. Надявам се, че ако можем, в края на председателството да заявим, че европейската дипломатическа служба, единната дипломатическа служба на Европейския съюз ще бъде вече функционираща, в края на председателството наистина ще можем да се похвалим със значително постижение. Надявам се, че ще постигнем тази цел, тъй като по време на испанското председателство бе постигнато едно основно, важно споразумение. Споразумение между главните участници в тази дейност. Надяваме се, че процесът ще може да се придвижи към Европейския парламент, за създаването на тази дипломатическа служба. И след това трябва да работим съвместно с Европейския парламент по финансовия регламент и регламента за кадровото обезпечаване на дипломатическата служба.
Има и други, много важни въпроси. Инициативата, която имат европейските граждани, но не мога да се спра върху всички теми. Надявам се, че ви дадох общо описание на намеренията, на задачите, които сме си поставили в рамките на председателството ни. Ще се опитам да отговоря на въпросите ви. Благодаря ви.
Председател Живко Тодоров: Благодарим Ви, господин Михелсен за това, че представихте основните приоритети на новото белгийско председателство. И когато говорим за подобни приоритети, не може да не се върнем и на приоритетите, които бяха поставени от испанското председателство. И разбира се, да дадем думата на посланика на Кралство Испания, господин Хорхе Фуентес. Заповядайте, думата е ваша.
Н. Пр. г-н Хорхе Фуентес: Благодаря много. Предполагам, че ме поканихте не като бившия председател на Европейския съюз, но по-скоро като един поддръжник на тази кауза. И настина се радвам да бъда в това си качество тук.
Уважаеми госпожи и господа, слушах много внимателно приоритетите на белгийското председателство. Радвам се, че част от темите, които бяха започнати от Испания, но не бяха завършени, ще продължат по време на това председателство. Повечето от целите, представени от Белгия ще продължат даже след края на тези 6 месеца. Затова е много добре, че всички ние, членовете на това трио сме тук, защото много от целите са познати за мен. Също така са познати на посланик Ланг.
По време на испанското председателство, аз имах наистина удоволствието да работя за това, да оглавявам нашата организация. И това, което смятам, че от четирите приоритета, че в началото имах 7 или 8 приоритета, но в края останаха 4 приоритета. Ние сме сравнително удовлетворени от изпълнението на Лисабонския договор. Смятам, че ние позволихме новите институции да намерят своето място, да бъдат представени на международната общност. Ние скромно председателствахме Европейския съюз и предоставихме възможност на новия постоянен председател на Европейския съюз и на върховния представител на Европейския съюз по външните отношение, да бъдат представени. Изпълнението на Лисабонския договор ще продължи. Предполагам, че това ще бъде една от целите на още две или три ротационни председателства, за да могат институциите да заработят съгласно Лисабонския договор.
Нашият втори приоритет беше свързан с разработването на външната политика на Европейския съюз. И в това отношение също сме сравнително удовлетворени, защото бяха организирани доста срещи на върха. Както знаете, председателството трябва да оглавява над 3 500 срещи. Знаем, че България вече се подготвя за ротационното председателство. Това означава, че огромни усилия трябва да бъдат положени. Но, може би тези усилия са най-видими при организацията на около 3 – 4 000 срещи. Една от тази срещи беше срещата на върха със САЩ. Имаше проблеми, свързани с дневния ред, но това не означава, че взаимоотношенията на Европейския съюз и САЩ не се развиват в правилната посока. Ние постигнахме определен напредък. И се радвам, че по време на белгийското председателство ще има среща на върха, в която ще участва и САЩ.
Втората среща на върха беше на страните от средиземноморския регион. Ние искахме да изчакаме, да постигнем определени резултати. Но се появиха проблеми, свързани с Палестина и Израел и затова решихме да отложим тази среща на върха. Може би тя ще бъде организирана по време на белгийското председателство или даже малко по-късно.
Ние постигнахме определен напредък и по отношение на Стокхолмската програма и конференцията от Копенхаген. Ние се постарахме да постигнем максимално. Радваме се, че Хърватска ще може да завърши скоро преговорите, но все пак, трябва да се продължат няколко глави, особено по отношение на съдебната система. Знам, че те се надяват да се присъединят към Европейския съюз и може би това ще стане при едно от следващите председателства.
Това е всичко, което бих искал да споделя с вас, уважаеми госпожи и господа. Наистина се радвам да бъда тук. И бих искал да кажа, че аз съм на разположение на белгийският председател на Европейския съюз.
Председател Живко Тодоров: И разбира се, когато говорим за бъдещите приоритети на Европейския съюз, няма как да не дадем думата и на Н. Пр. г-жа Юдит Ланг, тъй като през началото на следващата година ще бъде поето и следващото председателство на Европейския съюз от Вас и в тази връзка, даваме ви думата, за да продължите всичко онова, което беше представено.
Н. Пр. г-жа Юдит Ланг: Уважаеми господин председател. Благодаря ви за поканата. Радвам се да бъда тук. Въпреки, че ни остават още няколко месеца, ние много внимателно подготвихме председателството. Смятам, че това е една доста балансирана програма. Председателството трябва да помогне на европейската общност да постигне своите цели. Разбира се, ние трябва да се справим с предизвикателствата в околната среда и със социално-икономически предизвикателства.
За съжаление, проблемите, които започнаха още през испанското председателство, продължават. Сега с тях трябва да се справи белгийското председателство. Смятам, че ние ще успеем да разрешим част от проблемите. Все още ми остава определено време, затова не искам да представям в подробности моята програма. Смятам, че ще поемем председателството с изключително голяма отговорност. Ние ще последваме тази пътека, проправена от изключително опитното белгийско председателство. Ние ще се справяме с икономическата криза, с финансовите препятствия, ще започнем и обсъждане на бюджета за следващия финансов период, но ние не трябва да забравяме, че сме една централноевропейска страна, която поддържа близки взаимоотношения с Източна Европа, Югоизточна Европа. Затова ние ще обърнем внимание на такива въпроси, като стратегията за река Дунав и други.
Смятам, че нашето съвместно председателство ще постигне успех. Разбира се, с помощта на останалите държави членки. Благодаря ви.
Председател Живко Тодоров: И след представянето на приоритетите на белгийското председателство, след като чухме мнението и на двамата посланици, бих искал да дам думата на господин Константин Димитров, от името на Външно министерство.
Заместник-министър Константин Димитров: Благодаря Ви, господин председател.Уважаеми дами и господа народни представители. Ваши превъзходителства. За мен действително е чест да направя кратко представяне на нашата оценка за приоритетите на белгийското председателство и разбира се, да припомня или да изложа пред вас българските приоритети в контекста на това председателство.
Преди всичко, разбира се аз искам да кажа една много топла дума, в която няма излишен комплимент към начина, по който Испания осъществи едно трудно, деликатно председателство, в първите месеци след влизането в сила на Лисабонския договор. И доказателство за това огромно дипломатическо умение и яснота, и реалистичност на целите бе и начинът, по който в София, посланик Фуентес реализира това председателство. Затова ви благодаря, господин посланик още веднъж от името на министъра на външните работи, за Вашата работа.
Преминавам към няколко кратки коментара върху основните приоритети, изложени от господин посланика на Белгия. Аз съм убеден в умението на Белгия да реализира едно председателство, което ще бъде не по-малко трудно от това на Испания. Убеден съм, че въпросът за формирането на белгийското правителство, малко по-бавно отколкото е средноевропейската продължителност, по никакъв начин няма да се отрази върху капацитета на политическия елит и на отличната белгийска администрация да поемат с летящ старт изпълнението на задачите, които произтичат от предходния период и същевременно са част от автентичната белгийска агенда, автентичния белгийски дневен ред за следващите 6 месеца.
Не на последно място, разбира се, тук ще бъде и ролята на президента на Европейския съюз, господин Ван Рампой, който наред с другите качества има и най-доброто от дипломатическите и експертни умения на белгийската икономическа и политическа школа. И това директно ме отвежда към коментара по първия от приоритетите, изложени от господин посланик Михелсен, а именно управлението на икономиката и финансите на Европейския съюз в състояние на криза.
Безспорно, съществуват няколко важни направления, по което ще измерим, надявам се успеха на българското председателство по тази тема. Първото е да видим дали създания европейки фонд за финансова стабилност, насочен към решаването на най-сериозните финансови проблеми на държави членки на Еврозоната, първо би имал приложение, при какви условия и дали той ще създаде условия за повишаване на доверието към еврото и към утвърждаване на бъдещето на еврозоната?
Не по-малко важен, разбира се е въпросът за това как ще определим финансовото бреме на банковия сектор, включително в контекст на обсъждането, на налагане на такса за финансовите дейности, как финансовия сектор ще понесе т.нар. „стрес” тестове”, първите резултати от които предстоят да бъдат обявени, дори още следващата седмица. За нас ще бъде много важно как белгийското председателство, заедно разбира се с правителствата на държавите членки ще регулира въпроси като повишената прозрачност на финансовите транзакции, особено надзора над алтернативните фондове, деривативните пазари, въпросът за регулирането на дейността на агенциите за кредитни рейтинги. Дали по време на вашето председателство ще се установи някаква европейска агенция за кредитни рейтинги, която да има реномето на други агенции, които са неевропейски, на които в даден момент, като че ли не изпълниха онази роля, която се очакваше от международната финансова общност.
Има редица други въпроси, свързани с икономическото и финансово регулиране на европейските дела, по които ако имате въпроси, уважаеми дами и господа, аз бих могъл да се спра по-подробно по-късно.
Разбира се, за нас ще бъде важно как се развива следващият етап от подготовката на реализацията на европейската стратегия 2020. Това има и отношение върху начина, по който ще бъде наблюдавано изпълнението на поетите национални ангажименти, на базата на целите, уточнени на общо европейско ниво. Удовлетворен съм да заявя, че българското правителство е набелязало реалистични, изпълними цели за периода 2020 година. Ние освен това смятаме, че би било удачно да се направи един междинен преглед на изпълнението и реалистичността на националните цели, в средата на периода между 2010 и 2020 година, от което да прецизира реализацията на тази стратегия и да избегне неудовлетворението, което ние констатирахме по отношение на изпълнението на Лисабонската стратегия.
Няколко думи за социалното измерение, което господин посланика изтъкна като втори приоритет на белгийското председателство. За нас е много важно да се уточни методологията, по която ще бъде изчислявана редукцията на бедността. Това е един въпрос, който предстои да намери своето финално уточнение. И тук имам един специфичен акцент, който желаем винаги да преповтаряме за да бъдем много ясни. За нас социалното измерение е тясно свързано с икономическото, социалната кохезия е тясно свързана с икономическата и териториална кохезия. Колкото е важно общото намаляване на бедността, в целия Европейски съюз, толкова важно за нас е това да не бъде за сметка на ресурса или политическия акцент върху сближаването, икономическо между по-изостаналите територии в Европейски съюз и тези, които са по-напред, т.е. да не се подменят устойчивите цели на кохезионните политики.
Няколко думи по Вашият трети приоритет, господин посланик. Климатичните промени. За нас е много важно Европейският съюз да оцени много трезво капацитета си, да премине към 30 % редукция, при положение, че други важни, глобални партньори не са готови да изминат своята част от пътя, на този етап. Ние препоръчаме един по-внимателен подход. Особено на фона на колебливия растеж, ако мога така да се изразя, в рамките на Европейския съюз, необходимостта да се възродят нашите икономики. Т.е., Европейският съюз не би трябвало да преминава към такова драстично повишаване на ангажиментите в тази област преди да сме сигурни, че партньори като Индия, Китай, Съединените щати са готови на реципрочни, ако щете, икономически саможертви.
В областта на правосъдието и вътрешните работи. Аз не мога да не посоча два неотменими български приоритета, които са политически откроими, независими един от друг, а именно, амбицията ни да се присъединим към шенгенското пространство през 2011 година и да отбележим достатъчно добър прогрес в изпълнението на механизма за сътрудничество и наблюдение в областите на правосъдие и вътрешен ред, който действително да докаже, че България е правова държава, държава, която се е справила в оптимален размер с корупцията по високите етажи и разбира се, за която организираната престъпност не е тежък, социално политически факт.
Ние се подготвяме за нашите коментари и за нашата оценка на предстоящия доклад на Европейската комисия, който следва да се публикува, вероятно през следващата седмица. И ние сме убедени, че Европейската комисия ще оцени по достойнство усилията на българските институции действително да направят прелом в тези две чувствителни за нашата нация и за Европейския съюз области. Надяваме се, че заключенията на комисията ще намерят адекватно отражение и в последващите заключения на Съвета на Европейския съюз, т.е. и държавите членки да се солидаризират с обективните оценки, които ще бъдат направени от комисията, в сътрудничество с правителството на Република България.
Разширението на Европейския съюз или ако бъда по-точен, запазването и усилването на европейската перспектива за държави, които са кандидати за членство или които имат амбицията да се превърнат в кандидати за членство е също приоритет за Република България, както това и за белгийското председателство, за Кралство Белгия. Българското правителство, в частност министъра на външните работи е много активен в своята мисия да върне перспективата на Западните Балкани в центъра на европейския дневен ред, тъй като безспорно съществува нагласа в някои среди за изоставане на тази тема, като относително по-второстепенна на фона на т.нар. по-приоритетни области. За нас, това не е така. Ние не споделяме този възглед, тъй като това пряко засяга капацитета на Европа да се превърне в един силен и вътрешно неделим, икономически и политически фактор на просперитет и стабилност. И разбира се, това отговаря и на националния интерес на Република България.
И ще завърша с два други акцента, които са както общоевропейски, така и специфично български. Това е въпросът за бъдещата реализация на една пълноценна Дунавска стратегия, нещо за което ние знаем, че унгарското председателство ще има ключова роля, но не се съмнявам, че и нашите белгийски колеги ще оценят значимостта на подготовката на държавите участнички в тази стратегия, както и на самата Европейска комисия. По време на белгийското председателство, надявам се, че ще получим одобрение на приоритетните проекти за Република България, които всъщност имат безспорно трансгранично значение, така че те не са егоистично национални приоритети, те са и приоритети на повечето държави, които ще се ангажират в реализацията на Дунавската стратегия.
И разбира се, в заключение, искам да посоча, че сме убедени, че белгийското председателство ще постави европейската енергийна политика, енергийната сигурност в центъра на своите усилия, наред с другите задачи. Извършването на нова стъпка по пътя към изграждане на действително единен вътрешен енергиен пазар на Европейския съюз, за нас ще бъде един от критериите за успеха на вашето председателство, господин посланик. А ние, заедно с нашите съседи се надяваме, че ще свършим своята част от работата, свързана с финансираните, по европейска линия, конекторни регионални връзки, които наред с друго ще повишат сигурността на енергийните доставки за българските домакинства и предприятия, в условия на криза на доставките. И разбира се, ще диверсифицират източниците на необходима за нас енергия. Нещо, което е част и от европейската концепция за развитие на енергийната политика.
Благодаря ви.
Председател Живко Тодоров: Благодаря Ви, господин Димитров. Сигурен съм, че интересът към тази тема от членовете на двете комисии е сериозен и че ще се получи добър дебат. Има вече заявени участници в този дебат – госпожа Плугчиева и господин Агов. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
Госпожа Меглена Плугчиева: Благодаря, господин председател. Ваши превъзходителства. Уважаеми господин заместник-министър. Дами и господа народни представители. Уважаеми гости.
Аз естествено се присъединявам с огромно удоволствие към ласкавите оценки за резултатите от испанското председателство и още веднъж поздравления на световния шампион. И разбира се, с поглед към белгийското председателство, с очакванията, които свързват всички страни, този предстоящ 6-месечен период и разбира се и очакванията, в конкретен план за България.
Позволявам си, господин посланик, да акцентирам на една тема, която за България е важна и със задоволство искам да благодаря на заместник-министър Димитров, че засегна тази тема, а именно това е Дунавската стратегия и завършването на подготовката на Дунавската стратегия до края на тази календарна година, за да може в следващото председателство на Унгария, този документ не само да бъде официално представен, но и съответно, след него да последва т.нар. План за действие, чрез който трябва да бъдат реализирани изключително важни проекти за дунавските страни. И тази стратегия, и план за действие, които ще дадат възможност за едно ускорено сътрудничество между страни членки на Евросъюза, кандидатки и такива, които все още нямат такъв статус или очакваме, че чрез тази стратегия ще се получи и съответния резултат за ускоряване на подготовката на тези страни по пътя им към европейска интеграция.
И затова, аз очаквам от вас, господин посланик, да чуя дали тази стратегия ще бъде и във фокуса на внимание на белгийското председателство, като отчитаме фактът, че приемствеността, последователността са ключови думи на тройката председатели и страни, председателстващи Евросъюза. Позволявам си да информирам, че предстои, утре, в Европейския парламент представяне на българската позиция по Дунавската стратегия и на ключовите, приоритетни проекти от българска страна. Предстои един важен дебат в Европейския парламент точно по тази тема. И разчитам много, че ще получим вашата подкрепа.
Благодаря ви.
Председател Живко Тодоров: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Желаете ли да вземете думата по този въпрос, посланик Михелсен?
Н. Пр. г-н Михелсен: Бих искал да благодаря на госпожа Плугчиева за направените коментари. Много ме радва това, че България има изключително сериозно отношение към Дунавската стратегия. Ние от наша страна ще действаме в пълен синхрон с потребностите.
Председател Живко Тодоров: Благодаря. Господин Агов, заповядайте.
Господин Асен Агов: Благодаря, господин председателю. Присъединявам се към оценката на преждеговорещите за работата на испанското председателство. И на свой ред, искам да се похваля, че прогнозирах победата на Испания преди началото на първенството, защото смятам, че това е най-силния отбор в Европа, и в света, в момента. Но до тук с хвалбите.
Аз искам да насоча вниманието ви към проблемите, които съществуват според нас и според нашето виждане. Много съм благодарен на испанското председателство, защото си спомням, когато Мадрид поемаше председателството на Европейския съюз, аз поставих въпроса за бъдещето на т.нар. „евродепутати”, по Лисабонския договор, допълнителната бройка. И вероятно няма да изненадам никого ако кажа, че Испания направи много в тази посока. Всички технологични проблеми бяха решени. Представител на нашето политическо семейство, на десния център изготви доклада, с който бяха предложени решенията на този проблем, което беше още едно потвърждение за испанското председателство.
Но сега се обръщам към посланик Михелсен. Благодарение пак на вашите предшественици, като председатели, остава да се определят датите. Защото случаят е безпрецедентен. Хора, европейски граждани, избрани в изборите за европейски депутати, в продължение на 1 година изпълняват своите ангажименти у дома като европейски депутати, т.е. не могат да заемат никакви длъжности в публичния или в частния сектор и в същото време проблемът им остава нерешен.
Поставям този въпрос, защото България има такъв депутат. И има още 18 такива случая в Европа. Искам да подчертая и усилията на президента Ван Рампой, който постави въпроса пред председателя на Европейския парламент, господин Бузек. Остава да се отправят покани. Ако чакаме още една година да се ратифицира поправката към Лисабонския договор, която решава този въпрос, това означава съдбата на тези хора да не бъде решена още в продължение на 1 година. И най-доброто решение, за което има мнение на политическите групи в Европейския парламент, е те да бъдат поканени като европейски наблюдатели, без никакви допълнителни уговорки или някакви национални задръжки, които съществуват. Защото няма съмнение, че Германия например, която трябва да изведе свои депутати от Европейския парламент, прави всичко възможно, за да не може да бъде това решение на политическите групи.
Много се надяваме, че белгийското председателство ще намери решение на този въпрос и в най-скоро време ще бъдат поканени всички избрани европейски депутати, съгласно Лисабонския договор, първо като наблюдатели, а след това като депутати. Така ще се прилага и Лисабонския договор в неговата пълна сила.
И още един въпрос, който искам да поставя. Отварям една скоба и искам да отбележа деликатността на посланик Фуентес, когато говореше за срещата на върха Европа-Съединени щати. Той се изрази много меко и много деликатно. Истината е, че в поведението на нашите приятели от Америка, ние не виждаме достатъчно заинтересованост в това да се развиват отношенията пълноценно и в целият им мащаб с Европа. Изглежда много отношения са изоставени и затова говори и провала на срещата на върха между Европейския съюз и Съединените щати. Не може да има при такава важна среща проблеми от естеството на дневния ред на този или на онзи.
И накрая, за климатичните промени. Присъединявайки се към съмненията на заместник-министър Димитров относно амбициозната задача за 30 % намаление на вредните емисии, в същото време знам, на вас се пада тежестта, да подготвите Канкун, но част от причините за неуспеха на Копенхаген, сякаш беше оспорвания характер на работата на специалната комисия, която се занимава с климатичните промени. Сякаш подбора на темите и на хората, които работят в тази комисия, под председателството впрочем на човек, който има конфликт на интереси, който оглавява индийска компания за енергийно развитие, подлага на съмнение изобщо дали Канкун няма да последва съдбата на Копенхаген.
И затова сякаш нашето желание да видим от белгийското председателство повече прозрачност и повече, бих казал, безпристрастност в препоръките, които се дават от тази комисия. Благодаря ви.
Председател Живко Тодоров: Благодаря Ви, господин Агов. Колеги, желае ли някой друг да вземе думата за становище или за въпроси, коментари? Заповядайте, посланик Михелсен.
Н. Пр. г-н Михелсен: Още веднъж Ви благодаря за коментарите. Благодаря ви за това, че поставихте конкретно въпроса за членовете на Европейския парламент, чието положение още не е решено. Краткият отговор от наша страна е, че ние подкрепяме това възможно най-скоро тези нови членове да изпълняват пълноценно задълженията си. Тогава, когато става въпрос за такъв проблем знаем, че решаването му не е пряко в наши ръце, въпреки, че от наша страна няма никакви възражения. За съжаление това не е проблем, който ние самостоятелно можем да решим.
Що се отнася до Канкун, до следващата среща по въпросите на промените в климата, наистина въпросите са доста деликатни. Залогът е много висок. Надяваме се да се постигнат по-добри резултати отколкото тези на срещата в Копенхаген.
Председател Живко Тодоров: Благодаря ви, господин Михелсен. Заповядайте, посланик Фуентес.
Н. Пр. г-н Хорхе Фуентес: На първо място, искам сърдечно да благодаря на всички, които ме поздравиха за световната купа. Трябва да се гордеем с това, че тримата победители са държави членки на Европейския съюз. Това е много добра перспектива за бъдещото развитие. Спомням си, когато бях първия път на мандат в България, вашият екип се представи изключително добре, той зае четвърто място на световното първенство, за малко да заеме второто място.
Искам конкретно да се спра на нещо, което не споменах в първото си изложение. България се справи чудесно по време на испанското председателство. Искам да отбележа това и да благодаря специално на заместник-министър Димитров. Искам да предам поздравленията на министъра на външните работи и на всички български служители, които участваха на редица срещи, организирани от нас по време на председателството ни. Подготвяме подготовката на министър-председателя, подготвяме неговото посещение в Испания. Това ще стане до края на годината. Започнахме отрано да се подготвяме за тези посещения на високо равнище.
Искам да подчертая, че България, Министерството на външните работи, бе един от най-добрите ни приятели, един от най-добрите съветници на испанския министър на външните работи. Подчертавам това, тъй като бяха проведени неколкократни срещи. Обсъждаха се въпроси, свързани със Западните Балкани. Знам, че министър Младенов много често предоставя съвети и консултации по различни въпроси и аз високо оценявам това. Напълно съм уверен, че тогава, когато дойде реда на България в ротационното председателство, тя ще се справи изключително добре.
Благодаря ви за трите въпроса, които повдигнахте. Ние от наша страна направихме това, което беше по силите ни във връзка с европейските депутати. Съгласен съм с белгийския посланик, че това е нещо, за което се опитва да помага ротационното председателство, но то не може само по себе си да реши проблема. За България става въпрос за един депутат, а за Испания става въпрос за четирима депутати, така че ние сме четири пъти по-заинтересовани от България за решаването на този проблем. Много силно се надявам, че скоро ще се разреши този въпрос.
Що се отнася до срещата на върха, разбирам това, което искахте да кажете. Уверявам ви, че споделям впечатлението ви, уважаеми колега, че ако не можем да убедим американците, че си струва да се проведе среща на върха, те ще продължават да се изплъзват. Така, че нещата опират до това да успеем да ги убедим. Напълно съм съгласен със споделеното от вас. Давам си сметка, че президентът на Съединените щати повече от шест пъти посети през миналата година Европа по различни въпроси. Аз съм почти сигурен, че ще се стигне и до осъществяването на тази среща.
Председател Живко Тодоров: Аз също искам да се присъединя към оценките, които дадоха моите колеги за вашето председателство и за начина, по който работихте активно и то в ситуация на световна икономическа криза. За едни спешни мерки, които Европа трябваше да приеме и които, разбира се продължават да се дискутират днес. Моят въпрос е към посланик Михелсен. Доколко в приоритетите на белгийското председателство ще продължи да фигурира приоритета за разширяването на Европейския съюзу като се има предвид, че един от приоритетите на българската външна политика са и Западните Балкани. В този смисъл, доколко в рамките на вашето председателство този въпрос ще стои отворен?
Н. Пр. г-н Михелсен: Когато става дума за разширяването, има няколко страни, които имат ясна европейска перспектива. Те се намират в Западните Балкани. Като посланик, който отговаря за Македония, за Албания, аз съм изключително заинтересован да покажем нашето желание и готовност да работим заедно, за да може те да се приближат към присъединяването към Европейския съюз. Затова ще повторя, че аз съм заинтересован, но по отношение на Албания например, политическата ситуация може да окаже отрицателно въздействие не върху нашето мнение, а по-скоро върху становището, което трябва Европейската комисия да изготви в началото на месец ноември. Ние в качеството си на председател на Европейския съюз искаме да получим положителен сигнал от Албания, за да може този положителен сигнал да бъде предаден на Европейската комисия.
Председател Живко Тодоров: Благодаря Ви, посланик Михелсен. Госпожица Панайотова, председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Председател Моника Панайотова: За мен също е удоволствие да ви благодаря за представените от вас приоритети, Ваши превъзходителства, уважаеми колеги народни представители.
Със стартирането на белгийското председателство стартира и съответно моето председателство в Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Изключително ви благодарим за открития диалог. Това, което искам е да отправя едно предизвикателство към всички - наистина да съумеем, да отговорим на динамиката, която се случва в момента в Брюксел и да съумеем да я пренесем в България, защото знаете, че в момента и по отношение на адаптацията към Лисабонския договор, и по отношение на цялостното преструктуриране на общата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз, има много предизвикателства към нас, като народни представители. По един максимално достъпен начин да представим политиката на Европейския съюз тук днес и да я направим максимално близка до нашите граждани.
Така, че по отношение и на трите приоритета, които се поставиха в 2020, а именно интелигентен растеж, устойчив растеж и приобщаващ растеж. И по отношение на ролята на националните парламенти след Лисабонския договор, и по отношение на европейската служба за външни отношения, вярвам че ще имаме много бъдещи инициативи, съвместно с вас, като председателстващ, съответно и ние като национални парламенти.
Благодаря.
Председател Живко Тодоров: Заповядайте, господин Пирински.
Господин Георги Пирински: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин посланик Михелсен. Уважаеми господин посланик Фуентес. Госпожо посланик Ланг.
Позволявам си да направя едно предложение за една нова среща в края на месец септември, може би в началото на месец октомври с посланик Михелсен във връзка с един процес, който за първи път ще протече, а то е стиковането на националните цели с общностните цели на Стратегия Европа 2020. Като заключителния етап на това стиковане, след консултациите с комисията, се предвижда да стане някъде през месец октомври, доколкото разбирам, на междинното заседание на Европейския съвет.
Посланик Михелсен спомена в своите уводни думи, а беше споменато в изложението на господин Димитров, че се предвижда процес на докладване, който да бъде нещо като преценка колко и доколко отделните страни постигат своите национални цели. Но въпросът все пак е при този първоначален анализ и обобщение на целите, до каква степен считате, че ще бъде анализирана спецификата на предизвикателствата пред отделните страни? До каква степен ще се търси актуализация на политиките, съдействащи за намаляване на различията между равнищата на отделните страни-членки, за да не се превърне процесът на докладване в процес на само критични забележки?
И вярвам, че белгийското председателство, имайки предвид цялата опитност на Белгия, е наистина много подходящо като председателство, с което ние да споделяме нашите загрижености и проблеми. Госпожа Панайотова спомена за предизвикателствата, които стоят пред нас и да търсим добрия начин да бъдат най-добре представени пред белгийското председателство спецификата на проблемите, които стоят пред нас.
И в тази връзка има още два аспекта. Единият е свързан с нещо, което посланик Михелсен спомена в самия край на своето изложение, маркирайки го, а то е новите бюджетни процедури. Като под това изглеждащо невинно понятие се мисли очевидно за доста съществени нововъведения по отношение на предварителния преглед на поректобюджетите на отделните страни. Нещо, като лятна школа, едва ли не. И разбира се, тук много деликатният въпрос за отношението с националните парламенти, тъй като един от прерогативите на националните парламенти, който не може да подлежи на съмнение и решаващата роля на парламента в приемането на бюджета на една страна.
И другият аспект е работата на групата на господин Рампой по въпросите на управлението на гавърмънтс, които въпроси за първи път ще бъдат докладвани в края на полугодието, навярно през декември. И разбира се, отправяйки тези въпроси към посланик Михелсен, естествено е и госпожа Ланг да бъде онази, с която ще продължим тази тематика. Още повече, че с Унгария имаме своите наистина близки отношения и споделени проблеми, в голяма степен. Така, че предложението ми е в този контекст, господин председател, някъде в края на септември, в началото на октомври, да имаме възможност за една нова среща.
Председател Живко Тодоров: Благодаря Ви, господин Пирински. Сигурен съм, че с Външно министерство, както сме били досега, ще бъдем и в добър диалог по този въпрос и можем с посланик Михелсен също да направим една междинна среща с комисията по време на председателството на Белгия. Така, че това ще го уточним през есента. Ако желаете, господин Михелсен, заповядайте.
Н. Пр. г-н Михелсен: Смятам, че коментарите на господин Пирински са изключително съществени за начина, по който ще се изпълни процеса, механизма на докладване, а също така и начиня, по който националните програми ще бъдат изпълнени съгласно Стратегията Европа 2020. Това са въпроси, за които ние трябва да се замислим. Това не трябва да бъде отрицателна инициатива. По-скоро това трябва да ни мотивира, а също така да мотивира отделните държави членки, отколкото да ги обезкуражи.
По отношение на бюджетните процедури. Това са обикновено технически въпроси, които водят до сериозни последици. Аз самият не съм експерт по този въпрос. В Брюксел ми съобщиха, че става дума главно за законодателна работа, за изготвянето на рамка и споразумение за прилагането на нови членове на Лисабонския договор. Но всъщност, ние трябва да доведем до положителни последици от това.
По отношение на датата на доклада. Вие споменахте, че той ще бъде през декември, но аз самият знам, че ще се обсъжда и през октомври. Но всъщност нямам представа за последното развитие по този въпрос.
По отношение на предложението за една междинна среща. Трябва да помисля внимателно, защото не съм сигурен каква роля аз мога да изиграя във взаимодействието, което ще се осъществи в Брюксел. Но аз ще проверя и ще ви предоставя информация по този въпрос.
Председател Живко Тодоров: Благодаря Ви, господин Михелсен. Господин Чукарски, заповядайте.
Господин Димитър Чукарски: Уважаеми дами и господа. Ваши превъзходителства. Това, което ми прави впечатление при третото такова изслушване, което имаме възможност да проведем с председателстващите Европейския съюз от съответните страни за съответното полугодие, че за пръв път не споменаваме като наш, български,приоритет, желанието ни да се присъединим към еврозоната, от една страна. От друга страна, виждам че малко се говори за проблемите, свързани с различни финансови недоразумения, ако мога да използвам тази дума, неща, които се случват в страни от еврозоната.
Аз смятам, че това е едно предизвикателство не само по отношение на тази еврозона към председателството на Европейския съюз, но и към европейските институции въобще. Това е едно предизвикателство, което трябва да даде отговор и да помогне не само страните част от тази еврозона да се опитат да решат бюджетните проблеми, икономическите проблеми, недоверието вътре в самите тях, на гражданите и на потребителите, които са в тези страни, но и със страни, като Великобритания и други страни членки на Европейския съюз, които са непозитивно настроени към еврото.
Така, че аз смятам, че ние трябва да видим на една такава среща, за която говори и господин Пирински, да обърнем внимание на къде се развиват нещата. Защото ние направихме множество констатации за допуснати грешки, но взетите мерки дали ще дадат задоволителен резултат или не? Според една голяма част от специалистите не може да се отговори еднозначно, защото дори в страната с най-големия проблем -Гърция - се оказва, че съкращението на бюджетните разходи през следващата година ще се окаже, че е било много малко и ще трябва да се отива към нова фаза, допълнителни бюджетни рестрикции, което отново ще доведе до много други проблеми. И в този аспект, аз смятам, че ние трябва наистина да намерим вариант как да се фокусират нещата, че да се изготвят наистина ясни правила при вземането на решения и съблюдаването на правилата. Защото се оказва, че тези кризи преди всичко са предизвикани от това, че в рамките на еврозоната, в рамките и на Европейския съюз не са спазвани множество от съществуващите правила и никой не е следял за това те да бъдат спазвани.
Така, че моето желание е наистина да включваме в приоритетите си и в дебатите си и тази много сериозна тема, която е свързана с привлекателността на еврозоната за страните, които сме извън нея и сигурността на еврото, като разплащателно средство, за страните, които са го възприели като своя валута. Благодаря ви.
Председател Живко Тодоров: Благодаря Ви, господин Чукарски. Има ли други колеги, които желаят да вземат думата? Заповядайте, господин Димитров.
Заместник-министър Константин Димитров: Ако може да отговоря на поставените въпроси от преди малко? Темата за еврозоната безспорно отстъпва временно от челно място, на временна втора редица, бих казал. За българското правителство е важно да излезе успешно от процедурата на бюджетен свърхдефицит. Не е необходимо да уточнявам, че независимо че сме в такава процедура, ние сме държавата с възможно най-малък бюджетен дефицит, сред санкционираните, което се оценява положително в Европейския съюз. Когато премине, когато дойде края на тази година, ние ще имаме най-малкото два факта. Единият е окончателният вариант на регулирането на икономическото управление, това за което говори господин Пирински и други представители, участници в днешната среща. И второ, разбира се, ще бъдем наясно дали досегашните усилия за управление на финансовата и икономическата криза са възстановили доверието към еврозоната такава, каквато е в днешния си формат, плюс присъединяването на Естония.
Между впрочем, това е един доста положителен факт. Нашето правителство подкрепяше Естония във финалната фаза, съвсем съзнателно на този процес и този сигнал, че има държави, които желаят да се присъединят към еврозоната, в момента в месеците, когато търсенето на еврото и доверието в еврото беше спаднало е един положителен сигнал за бъдещето на еврото, независимо от скептицизма по отношение на това бъдеще, изразявано от редица анализатори.
В този смисъл, бих искал да кажа, че по темата за присъединяването ни към Европейския валутно обменен механизъм 2, ние вероятно ще се върнем през новата година. И още нещо, свързано с това, което Европейския съюз ще наложи като регулаторни мерки при дадени обстоятелства и като санкции. Ако документът на Европейската комисия, който отразява и насоката на мисленето на работната група на господин Ван Рампой, бъде приет в значителна степен така, както той е разпространен за обсъждане, в момента. Това е изключително радикално преминаване към регулиране и санкции. Като се започне от темата за съществуващите макроикономически дисбаланс, премине се към темата за нарушаване на критериите в Пакта за стабилност и растеж и се стигне до предварителното партньорско проверяване и оценяване на бюджетните допускания. Това може би е по-точната думата в началото на всяка календарна година, дори преди да е започнал цикъла в националните парламенти.
Тези въпроси безспорно е добре да ги обсъдим на специално заседание, според мен, включително в присъствието на господин посланик Михелсен, но и на министъра на финансите, може би и на министъра на икономиката, както и на министъра на външните работи. Тогава през есента, ние ще имаме по-ясна представа, какво от амбициозния подход на комисията и респективно господин Рапой ще бъде запазено във финалния вариант, одобрен от държавите членки.
Благодаря ви.
Председател Живко Тодоров: Благодаря Ви, господин Димитров. Други колеги, които искат да вземат думата има ли? Няма.
Благодарим ви, Ваши превъзходителства, за участието в днешното заседание, за това че представихте подробно приоритетите пред белгийското председателство, за това, че имахме възможността да чуем това, което беше постигнато от испанското и разбира се, бъдещото унгарско председателство. Благодаря ви още веднъж. Благодарим и на господин Димитров, като представител на Министерство на външните работи.
Закривам съвместното заседание на двете комисии.
Изготвил/напечатал:
Жулиета Георгиева
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ Н А ЕВРОПЕЙСКИТЕФОНДОВЕ:
МОНИКА ПАНАЙОТОВА
2013
2007
