П Р О Т О К О Л

№ 39

На 1 септември 2010 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

1. Представяне и приемане на Междинен доклад за усвояването на средствата от Европейския съюз в Република България за 2010 г.
2. Разни.

В заседанието взеха участие:

Н.Пр. Марк Михилсен – посланик на Кралство Белгия
Н.пр. Хорхе Фуентес - посланик на Кралство Испания
Цецка Цачева – председател на Народното събрание
Томислав Дончев - министър по управление на средствата от ЕС
От Министерство на финансите
Боряна Пенчева - заместник-министър
Християн Даскалов - директор на Дирекция "Оперативна програма
административен капацитет"
Весела Петрова - н-к отдел в Дирекция "Национален фонд"

От Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Лиляна Павлова - заместник-министър
Деница Николова - главен директор на Главна дирекция
«Програмиране на регионалното развитие»
Кирил Гератлиев - директор на Дирекция «Управление на
териториалното сътрудничество»
Йорданка Стоянова - директор на Дирекция «Европейски
инфраструктурни проекти»

Министерство на околната среда и водите
Ивелина Василева - заместник-министър

Министерство на земеделието и храните
Светлана Боянова - заместник-министър
Демина Байрактарска - директор на Дирекция «Развитие на селските
райони»
Ралица Василева-Тодорова – главен експерт
Явор Недев - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури
Ивайло Беров - заместник-изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
Елиза Дилова - директор на Дирекция «Европейски фонд за
рибарство» в ИАРА
Калина Илиева - изпълнителен директор на ДФ «Земеделие»
Светослав Симеонов - заместник-изпълнителен директор на
ДФ «Земеделие»
От Министерство на труда и социалната политика
Красимир Попов - заместник-министър
Наталия Ефремова - заместник-главен директор на Дирекция
«Европейски фондове, международни програми и
проекти»

Министерство на външните работи
Бисерка Бенишева - Генерален директор на Дирекция «Европейски
съюз»
Кирил Димитров - началник на отдел «Координация и политики в ЕС», Дирекция «Европейски съюз»

Министерство на вътрешните работи
Павлин Димитров - заместник-министър
Комня Инджова - началник сектор «Мониторинг и координация на
изпълнението»

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Евгени Ангелов - заместник-министър

Жулиета Хубенова - съветник на министъра
Грета Добрева - и.д. директор на Дирекция «Европейски фондове
за конкурентоспособност»

Министерство на образованието, младежта и науката
Петя Евтимова - заместник-министър
Даниела Иванова - директор на Главна дирекция «Структурни
фондове и международни образователни програми»

Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Ивайло Московски - заместник-министър
Мартин Георгиев - началник на отдел в Дирекция «Координация
на програми и проекти»
Красимир Крачунов - заместник-генерален директор на
Национална Компания Железопътна Инфраструктура

Добринка Михайлова - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
«Одит на средствата от ЕС»
Валери Димитров - председател на Сметната палата

Камен Колев – зам.-председател на БСК,
председател на Съвет за обществени консултации;

Председателите на парламентарните комисии:

Искра Михайлова (Комисия по околната среда и водите);
Иван Вълков (Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения);
Драгомир Стойнев (Комисия по труда и социалната политика);
Любен Татарски (Комисия по регионална политика и местно самоуправление);
Огнян Стоичков (Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта);

Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Добър ден, дами и господа. Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, уважаеми превъзходителства, уважаеми министри, уважаеми заместник-министри, скъпи гости! Преди да започнем с официалния дневен ред, бих искала да отправя едно пожелание към всички ни за ползотворна работа през новия политически сезон. Разчитам, че наистина по време на работата на комисията оттук нататък ще имаме конструктивен диалог, ще има интелектуално въображение и, разбира се, ще имаме консенсус при достигане на много от решенията. Защото в нашата комисия има уникалния шанс да се постига консенсус, тъй като реализираме политики, които са наистина с европейска перспектива.

В дневния ред е предвидена една точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ПРИЕМАНЕ НА МЕЖДИНЕН ДОКЛАД ЗА УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2010 Г.
Предвидено е нашето заседание да продължи два часа. Затова ще се обърна още в началото към абсолютно всички, които имате желание да вземете отношение, изказванията да бъдат между 3 – 5 минути, за да може да следваме програмата, както е първоначално зададена.
Преди да започнем с представянето на Междинния доклад, бих искала ,първо, да приветствам нашите гости: госпожа Цецка Цачева – председател на Народното събрание и Техни превъзходителства господин Марк Михилсен и господин Хорхе Фуентес.
Имам удоволствието да дам думата за приветствие на госпожа Цачева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НС ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ваши превъзходителства, уважаеми господин министър, уважаеми членове на комисията, дами и господа! За мене е изключително удоволствие да бъда тук на това съвместно заседание, което провеждате. И като начало искам да поздравя Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за Междинния доклад, който ще бъде тема на обсъждането днес, относно усвояване на средствата от Европейския съюз за 2010 година.
Обективната оценка за това докъде е стигнала политиката по усвояване на средствата от европейските фондове, какви са необходимите промени и корекции, ако тази политика се нуждае от такива, е много важна, с оглед предстоящи законодателни промени, които Народното събрание на Република България като законодателен орган е в компетентността си и е готова да предприеме.
По време на икономическа и финансова криза, тогава, когато държавният бюджет изпитва недостиг на средства, е от изключително значение да ползваме европейските фондове по начин и по правила, които са разписани не само според регламентите и директивите на Европейския съюз, а и съобразно вътрешното ни законодателство.
Приветствам положените усилия от страна на правителството и лично на министър Дончев в тази, нека да си признаем, не лека за нас материя и процедура по усвояване на средствата от европейските фондове. Може би, за да бъде по-лека тази задача пред изпълнителната власт, имаме място и задача ние, народните представители, да направим така нормативната уредба, че процедурите да бъдат по-достъпни, по-разбираеми и най-вече да приключват с едни действително качествени програми, които да имат обективен краен резултат.
В този смисъл инициативата, която съм информирана, че комисията подема за проучване начина, по който законодателно е уредена тази материя в националните парламенти на държавите – членки на Европейския съюз, наистина заслужава адмирации.
Както ви е известно, към настоящия момент тази материя е регламентирана с редица подзаконови нормативни актове. И може би е назрял моментът, когато тази нормативна уредба, най-вече под формата на различни постановления, бъде обединена в един общ нормативен акт и то от ранга на закон. Така че вие сте тези, от които очаквам в дискусията днес да стане ясно има ли потребност от изготвянето на един нов закон, който би могъл най-общо казано, да се нарича Закон за еврофондовете.
Надявам се, че при такова широко представителство, което доказва силния интерес и значимост на тази тема, тук наистина ще има една ползотворна дискусия, от която да излезем с по-ясна визия за това как следва да се управляват и контролират средствата, които, пак повтарям, са ни толкова необходими в момента, който изпитва нашата държава при недостиг на финансови средства.
Желая успех на това съвместно заседание. Убедена съм, че от него ще се родят ценни идеи занапред. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря.
Сега следва да дам думата на Техни превъзходителства. Първо има думата господин Михилсен.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО МАРК МИХИЛСЕН: Уважаема госпожо председател на парламента, уважаеми министри, заместник-министри, дами и господа! Първо, искам да изкажа своята благодарност за това, че бях поканен на това заседание. Искам да изкажа своята благодарност на госпожа Панайотова за това, че не само присъствам, но имам и привилегията да участвам в заседанието.
Всъщност моята функция тук ще бъде повече на свидетел, първо, поради това, че Белгия в момента председателства Европейския съюз. И второ, че преди 10 години аз имах честта отново да работя като млад посланик в друга европейска страна.
Както ви казах вече, преди 10 години аз имах честта и удоволствието да работя в една новоприсъединяваща се страна към Европейския съюз и това беше Ирландия. И наблюдавах как се усвояват европейските фондове. Ирландия, от страна, която беше далеч под средното ниво на Европейския съюз, се придвижи напред и се превърна в една страна, която е доста над европейското ниво.
Бих искал да подчертая, че разбирам и оценявам високо сериозността, с която вашето правителство се отнася към усвояването на европейските фондове. Първият признак за това е номинацията на господин Дончев за министър, който притежава конкретен опит при работата с европейските фондове. Бих могъл да кажа, че това е правилният човек на правилното място.
И вторият елемент, който бих искал да подчертая във връзка с усвояването на европейските фондове, това е, че то заема важно място в работата на парламента. Както виждаме, в парламента ще се кове нов закон, ще се дискутира. В момента тук се прави едно представяне на Междинния доклад, което показва отново сериозността на темата.
Тук бих искал да спра, като ви поздравя с работата, която вършите в тази сфера.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, Ваше превъзходителство.
Бих искала да дам думата на господин Хорхе Фуентес.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ХОРХЕ ФУЕНТЕС: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател на Народното събрание, госпожо председател на комисията, господин министър, дами и господа! По принцип не се предполагаше да се изказвам. Единственото, което бих могъл да кажа като най-важно, е, че аз напълно подкрепям мъдрите слова на моя добър приятел посланик Михилсен.
Сега бих искал да споделя с вас опита на Испания в усвояването на европейските фондове.
Искам да подчертая, че ако Испания е известна в света с каквото и да било, това е поради факта, че моята страна получи най-голяма част от европейските фондове. Не бих искал да твърдя, че съм много горд от факта, че Испания се нуждаеше от толкова много пари, но истината е, че ние получихме средства, които бяха повече от средствата, които бяха отпуснати на Португалия, Гърция и Ирландия заедно.
Искам да подчертая, че ние не загубихме нито едно евро от тези, които ни бяха дадени. И това е изключително важно за България, която трябва да следва линията, която следваше Испания. В продължение на 10 години Испания получаваше европейски средства в размер на 1 процент от своя вътрешен продукт. Имам удоволствието да ви кажа, че България има право на три пъти повече средства, тоест 3 процента от своя вътрешен продукт.
Искам да ви кажа, че с този 1 процент, който Испания получаваше годишно, ние успяхме да преобразим страната си. Някой, който е посещавал Испания преди 15 години и ако я е посетил преди 5 години, ще види, че това не е същата страна. Обаче България със своите 3 процента трябва да бъде в състояние да се преобрази три пъти повече, отколкото ние сме постигнали.
Призовавам да не изгубите нито едно евро, нито един цент от парите, които ще ви бъдат отпуснати. И предлагам на всички вас, и особено на министър Дончев, да ви оказваме помощ всякога и по всякакъв начин, когато поискате.
На добър час и късмет!
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви сърдечно, Ваше превъзходителство. Наистина това е много тежка задача. Но задача на нашата парламентарна група е да контролираме дали ще се изпълнят исканията.
Преминаваме към дневния ред на заседанието. На всички ви е раздаден.
Ще започнем с кратко представяне на Междинния доклад от моя страна. Знаете, че това е всъщност единственият документ в страната, който се изготвя с подобен обхват, тъй като извън оперативните програми той обхваща също така и програмата за развитие на селските райони, рибарския фонд, инструмента „Шенген”, Норвежката програма и редица други финансови инструменти.
Специално в презентацията аз ще поставя акцент върху оперативните програми и напредъка по тях. Извън тези оперативни програми, ще поставя акцент върху три от инструментите. Но това вече ще бъде, след като гласуваме дневния ред. След краткото представяне на доклада ще дам думата съответно на господин Дончев и на ресорните заместник-министри да изразят своето отношение във връзка с направените препоръки и изводи по доклада. След това ще преминем към дискусия съответно от страна на всички депутати.
Предлагам сега членовете на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да гласуват така предложения на нашето внимание дневен ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Както споменах, акцентът ще бъде поставен върху напредъка по оперативните програми, какви изводи могат да се извлекат от направеното от правителството през първите шест месеца и съответно препоръките, които отправяме като комисия.
Преди да се концентрирам върху тях, искам да насоча Вашето внимание, както споменах, върху три от програмите, финансирани от европейските средства. Това е Програмата за развитие на селските райони, по която имаме отчетени ускорени темпове за първото шестмесечие, имаме разплатени 201 млн. евро, като от самото начало на програмата сме имали едва 92 млн. евро.
С колегите сме се постарали да актуализираме информацията за юли и август, въпреки че тя не присъства в доклада, за да може да се проследи дали темпът, който отчитаме в доклада, се запазва съответно до днес.
През август имаме вече разплатени над 1 млрд. лв. по програмата „Развитие на селските райони” и съответно 30 процента договорени средства по нея, което приветстваме като ускорени темпове от страна на управляващите органи.
Препоръките, които правим към Вас, включват естествено оптимизация на процедурите, както и подобряване на административния капацитет. Това като препоръки присъства общо взето при всички програми.
Датите за приемане на заявленията да са в началото на годината, с оглед на това, че бенефициентите невинаги съумяват да се ориентират. И е хубаво това да бъде в началото на годината, а не за един или два месеца, и да има съответно съкращаване на сроковете за оценка.
Втората програма е инструментът „Шенген”, към която искам да насоча Вашето внимание, с оглед на приоритета на българското правителство да се присъединим към Шенгенското пространство. По отношение на инструмента „Шенген” това, което е важно да бъде отбелязано и отчетено като положителен ефект от страна на българското правителство, е, че с удължаване на сроковете до март 2010 година ние съответно съумяхме да договорим всички налични средства по този инструмент.
Това, което обаче се констатира като известен недостатък, е забавянето на реализацията на проектите, като разчитаме, че наистина през септември и октомври ще има ръст при тази реализация, с оглед на факта, че програмата всъщност изтича към 31 декември т.г. и с оглед целта догодина да бъде сключено споразумението и то да влезе в сила през 2012 година.
Третата програма, при която имаме проблеми, това е предприсъединителна програма ИСПА, върху която искам да насоча Вашето внимание.
Към 30 юни 2010 година имаме изплатени около 800 млн. евро и съответно договорени около 1,5 млрд. евро по програма ИСПА.
Това, което се отчита като положителен ефект, е договорката съвместно с Европейската комисия за удължаване на сроковете по всички проекти до 2011 година, специално за „Дунав мост 2” съответно до 2012 година. Като същевременно тук нашата препоръка е наистина да се ускорят темповете, с оглед на това да не бъдат загубени европейски средства и съответно да се концентрираме приоритетно върху най-значимите за страната ни проекти.
Сега вече ще се концентрираме върху седемте оперативни програми.
Това, което ще бъде отчетено в презентацията като ръст, е следното. Имаме наистина отчетен ръст както по отношение на разплащанията, така и по отношение на договарянията. Всичко това е част от един своеобразен процес и предприети нови мерки както в лицето на господин Дончев, така и благодарение на активността на съответните управляващи органи. Тоест има налице синергия, която се получи между проведените институционални промени с въвеждането на поста на министър за управление на средствата от Европейския съюз, трансформирането на Съвета за управление на средствата в Съвет за координация на управлението и създаването на Съвет за развитие към Министерския съвет.
От друга страна, извършени са нормативни промени, свързани с намаление на административните разходи, прозрачност и прогнозируемост. Увеличаването на темповете на оценката съответно по проектните предложения на три месеца, въвеждането на механизми за верификация на разходите и изплащанията отново за три месеца и въведената методология за прилагане на финансовите корекции допринесоха значително за този темп, както и съответно административните промени, свързани с повишаване на административния капацитет и оптимизиране на електронните системи, с цел по-голяма прозрачност и информираност на всички заинтересовани страни в процеса.
Тоест тези три типа мерки ще рефлектират върху това, което следва като следващ слайд, а именно по оперативните програми имаме отчетен ръст 7 пъти повече спрямо 2009 година, тоест имаме около 7 процента усвояемост спрямо 1 процент за същия период на предходната година. Имаме 34 процента договорени средства спрямо 10 процента договорени за същия период на предходната година.
Така че в тази насока цифрите говорят сами за себе си.
Като фаворити по отделните оперативни програми, съответно по разплащания и договаряния, се очертават по договаряния оперативна програма „Регионално развитие”, оперативна програма „Транспорт” и оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. А по отношение на разплащанията се очертават оперативна програма „Конкурентноспособност на българската икономика”, оперативна програма „Регионално развитие” и оперативна програма „Транспорт”. Като оперативна програма „Околна среда” се движи със сравнително подобни темпове.
Ще кажа това, което може да се очертае като съответни фаворити сред оперативните програми. Специално за оперативна програма „Регионално развитие” комисията наистина приветства темповете, с които нарастват както разплащанията, така и договарянията и изключително важният диалог с преките бенефициенти по оперативните програми. Това е нещото, което се приветства и като политика, реализирана от господин Дончев, с въвеждането на ежемесечни срещи както с националното представителство на общините, така и със съответните представители на бизнеса, на неправителствения сектор. Тоест тази постоянна комуникация и възможността за обратна връзка наистина показва своя ефект върху подобряване работата на управляващите органи.
Важното по оперативна програма „Регионално развитие”, за което допринесохме и ние като парламентаристи, е именно ратифицирането на споразумението по отношение на инициативата „Джесика”, която е за подобряване на градската среда. България всъщност е сред първите страни – членки, която реално се възползва от тази инициатива. Имаме свежи 33 млн. евро.
Другото, което е като положително при отчитането на програмата, е, че се концентрира не само върху трансевропейските и трансграничните артерии, но и също така върху вътрешната пътна инфраструктура с предприетата през последните месеци инициатива за рехабилитация на втори и трети клас републикански пътища на стойност 265 млн. лв.
Това, което се отправя като препоръка, е тези темпове да бъдат запазени и ако бъдат осигурени още пари, ще бъде още по-добре, разбира се. И да се постави съответно акцентът върху качеството на изпълнение на проектите и да продължава този активен диалог с всички заинтересовани страни, заети в процеса.
По отношение на втория фаворит - оперативна програма „Транспорт”. През последните два месеца при оперативна програма „Транспорт” имаме разплатени допълнително 9,3 млн. евро. Като фаворит сред проектите по оперативната програма е изграждането на софийското метро, защото там наистина систематично следва жизненият цикъл на проекта.
Също така се дава положителна оценка по отношение на действията, предприети за автомагистрала „Тракия”.
Препоръките обаче към оперативна програма „Транспорт” са да бъдат наистина ускорени реалните строителни дейности по програмата, за да може да не допускаме забавяне и загуба на средства по нея, преодоляване на тежкото наследство и по забавянето от страна на ИСПА. Защото знаем, че дефакто през първия програмен период бяха заложени тежки инфраструктурни проекти, без да имаме предвид предварителен капацитет за усвояване. Това е като забележка. Защото евентуалната загуба на средства по тази оперативна програма ще лиши от възможността страната ни да договори през следващия финансов период средствата, необходими да достигнем нивото на инфраструктурната ни потребност.
Другата препоръка по оперативна програма „Транспорт” е да се отчете от страна на всички недостигът на средствата за отчуждителни процедури и археологически проучвания. Тоест в тази посока трябва също да се оптимизира работата. Освен това акцент трябва да поставим върху подобряване капацитета на агенция „Пътна инфраструктура” и на НКЖИ.
По отношение на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Това, което се отчита като положително, е, че програмата наистина успява в условията на криза да адаптира своите мерки, за да отговори адекватно на очакванията и на пазара, и съответно да може да бъде потребна на най-уязвимите групи.
Приветства се инициативата за осигуряване на платени стажове на над 13 500 младежи, както и 9000 лични асистенти за хора в неравностойно положение.
Това, което е много важно, което ще бъде финално очертано като препоръка, е синергичният подход, който е необходим при усвояването на оперативните програми и в условия на криза, и в условия на реализиране на реформи. За да може да се постига мултиплициращ ефект от съответните оперативни програми, трябва да се стремим взаимно да се допълват, за да може да бъде постигнат и ефектът от тях.
Една хубава инициатива, която е предстояща в тази посока, е между оперативна програма „Регионално развитие” и оперативна програма „Човешките ресурси” за деца с увреждания.
Това е по отношение на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
По оперативна програма „Конкурентноспособност на българската икономика”. Там имаме 317 пъти ускоряване на разплащанията. Това е наистина огромен успех. Той сам по себе си ще бъде реален успех, когато достигне до съответните бенефициенти и до бизнеса.
Това, което се отчете през последните два месеца и е важна крачка, е регистрацията на холдинговия фонд. Като нашата препоръка е само да се ускори процесът на практическо реализиране на съответните инициативи, така че по-бързо да достигнат тези финансови инструменти до бенефициентите.
След срещи с бизнеса съответно изразяваме и тяхната забележка, която смятам, че се отчита от всички, предвид оптимизиране работата на управляващите органи, по насоките за кандидатстване и засилена информационна кампания за всички заинтересовани потенциални бенефициенти по програмите.
По отношение на оперативна програма „Околна среда” можем да маркираме две линии. Едната е напредъка по отношение на сектора „Води”. Комисията приветства приоритетната покана, която е отправена към потенциални бенефициенти, за директно предоставяне на безвъзмездна помощ за кандидатстване към приоритетни агломерации на стойност над 1 млрд. лева.
Има критики по отношение на депата, защото има 23 такива, които са предвидени да бъдат изградени, които трябва да отговарят на регламентите на Европейския съюз. Ние на практика имаме проектна готовност от Столичната община. Има покана, отправена към Ботевград, Перник, Видин и Бургас през последните два месеца. Това е важно да бъде отбелязано.
Критики с оглед забавяне на усвояване на средствата се отнасят и по отношение на оперативна програма „Административен капацитет” и „Техническа помощ”. Наистина там нашият призив е за оптимизиране на процедурите и преодоляване на акумулираното забавяне.
Това, което искам да отбележа със следващия слайд, е, че често си казваме ,че 7 процента спрямо 100 е малко. Но 7 спрямо 1 е наистина осезаем резултат. Това, което сме постигнали като напредък за една година, е изключително важно. То трябва по-скоро наистина да ни мотивира да ускоряваме процедурите и да действаме в правилната посока. След като имаме такъв положителен резултат в рамките на една година, това ни навява на мисълта, че наистина работим в правилната посока.
Тук на графиката можете да видите съпоставянето между това какво е било през юни 2009 година и какво е за същия период на 2010 година.
Искам да отбележа, че за юли и август се запазва същият този устойчив тренд, като най-общо може да кажа, че имаме над 153 млн. евро разплатени за юли и август и над 56 млн. евро договорени средства, което определено показва на графиката устойчивият тренд в тази посока.
В заключение бих искала да насоча вниманието ви върху пет извода, които сме извели в резултат на Междинния доклад, и съответно пет препоръки, които отправяме като комисия.
Първият извод е, че, да, имаме осезаем резултат както при разплащанията, така и при договарянията, но това трябва да бъде допълнителен мотиватор за ускоряване усвояването на наличните средства.
Вторият извод е, че наистина тази система, която се изгради като координация за управление на средствата на Европейския съюз чрез предприетите институционални, нормативни и административни мерки, определено дава своя положителен ефект.
Имаме подобрена комуникация и сътрудничество с Брюксел, която има своя превантивен характер, тоест вече няма този ефект на изненада. Постоянната комуникация и ефективният диалог позволяват на управляващите органи съвместно с Европейската комисия на много по-ранен етап да преодоляват както потенциални предизвикателства, така и съществуващи такива.
Четвъртият извод е наличието на воля и стремеж към активен диалог с всички заинтересовани страни в процеса, ефективност, прозрачност и отчетност.
Петият извод е, че наистина имаме наличието на визия, стремеж към създаване на ясни правила и стандартизация. В тази връзка нашата роля на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще бъде създаването на Закон за европейските средства, който да замени съществуващите вече 20 постановления на Министерския съвет и който да даде възможност за по-силен контрол, за по-лесна оптимизация на процедурите и защита интересите на бенефициентите.
По отношение на препоръките, които бих искала да отправя, те са също съответно пет.
Първата е, че наистина трябва да се ускорят процедурите и процентите по договарянията при разплащанията. Само по себе си усвояването е изключително важен момент, но много е важно качеството на проектите, които се реализират, с оглед ефективността и по какъв начин те рефлектират върху българската икономика. Тоест трябва да се поставя акцентът не само върху самото усвояване, но и върху качеството на направените проекти, за да може да се генерира по-голям ефект за българската икономика.
Втората препоръка е свързана с така наречения синергичен подход, за който вече споменах, този интегриран подход, за да може да се мултиплицира ефектът от взаимното допълване на оперативните програми.
Смятаме, че в момента наистина е вече време за заявка за новия програмен период – 2014 – 2020 година, който трябва да бъде в унисон с „Европа 2020”, а именно постигането на трите типа растеж: интелигентен растеж, устойчив растеж и приобщаващ растеж. И съответно тази заявка трябва да отговаря на необходимостите на българската икономика.
Смятам, че през новия програмен период трябва да има наистина приоритизация при оперативните програми, тоест какво най-приоритетно е важно за икономиката ни. Защото в момента ние сме се постарали навсякъде да покрием отделните сегменти. А за да се акумулира по-голям ефект, трябва наистина да има така наречения триаж.
Четвъртата препоръка е свързана с опростяване и ускоряване на процедурите, проектната подготовка, изпълнението на проектите и за разплащанията по тях.
Петата препоръка, разбира се, която присъства навсякъде и която при последното посещение на президента на Световната банка е отчетена като необходимост от всички, е повишаването на административния капацитет, качеството на проектите и ефективното им изпълнение. С оглед на това е подписан и меморандумът между премиера и Световната банка.
Визията, която има Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, е следната. Ние можем да съдействаме за всичко това, което отправихме като препоръка към изпълнителната власт, по две линии. Първата линия е early warning или ранно сигнализиране, тоест когато отчитаме на ранен етап нередности или минуси, които могат да бъдат лесно преодолени. Това става чрез съдействието от наша страна, присъствайки на редовните заседания на комисията и бcдейки изслушвани от нас.
Втората линия, по която ние можем да съдействаме, това е вече законотворчеството. В тази насока ще се концентрираме като предизвикателство към създаването на Закона за европейските средства, като изпратим запитване до всички държави – членки, в които има регламентация на тази дейност със закон, за да можем да заимстваме съответно практики, които са приложими и за нашата страна.
Третата посока, която е изключително важна за нас, това е прекият диалог с гражданското общество, с бизнеса и с всички заинтересовани страни в процеса, като в тази връзка през втората половина на септември по инициатива на Съвета по обществени консултации предстои дебат по програмата „Европа 2020” и по-скоро „България 2020” в контекста на Стратегията на Европейската комисия. Благодаря Ви за вниманието.
Оттук нататък думата е Ваша. Бих искала да дам първо думата на господин Дончев.
АСЕН АГОВ: Преди това имам следната процедура – след като чуем министър Дончев, да не караме да се изказват всички заместник-министри, които са скъпи гости в нашата комисия, но редовни гости. Ние на практика работим с тях почти на всяко заседание, така че сме ги слушали много пъти.
Аз ви моля само онези, които имат да реагират по повод на Междинния доклад, ако искат, да вземат думата. Но да ги слушаме още един път всичките, би било и за тях натоварване, и за нас натоварване. Предполагам, че те не се засягат от това мое предложение, а го приветстват.
Ако искате, гласувайте това мое предложение, ако искате, не го гласувайте.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Мисля, че не е необходимо, защото да си призная, аз бях с предварителното разбиране, че само ако имат забележки, ще вземат думата. Така че мисля, че има принципно съгласие между всички. Нали няма против? – Няма.
Заповядайте, господин Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, Ваши превъзходителства! След такъв обстоен доклад аз не мисля да влизам в някакви детайлни коментари. Бих си позволил само няколко съвсем малки допълнения.
Преди това искам да кажа, че категорично приветствам подхода за такива периодични доклади на комисията като още едон ниво, в конкретния случай на парламентарен контрол, политически контрол по отношение използване на средствата от Европейския съюз.
Разбира се, нито ние, нито вие, имам предвид изпълнителна и законодателна власт, не трябва да забравяме, че най-важният контрол е гражданският и заедно трябва да се стремим по всякакъв начин да го насърчаваме и подпомагаме.
От доклада е видно, че от началото си 2010 година беше една силна година за тази сфера. На фона на всички премеждия и на фона на всички трудности има много поводи за оптимизъм. Моля да отбележите, че с типичния ми сдържан тон аз не употребявам думи като „гордост” и като „радост”.
В допълнение на това ,което казвам, само още няколко нюанса.
Радостно е, че когато говорим за увеличаване на темпа на разплащанията, това е устойчива тенденция, не са няколко временни пика. През последните месеци ние успяваме да поддържаме темп на плащане не по-малък от 10 млн. лв. на седмична база. Разбира се, има и силни седмици. За пример само последната седмица на месец август – от 20 до 30 август, са разплатени 34 млн. лв. само по оперативните програми, в това число и Програмата за развитие на селските райони.
Безспорно диалогът между институциите е важен. Затова считам за свое право и за свое задължение да споделя едно мое виждане за ролята на комисията. Както споменах, считам за особено важни не само контролните функции от страна на комисията. Аз бих се радвал и бих насърчил и подпомагал по всякакъв начин една активна роля по отношение на уреждането на цялата нормативна база, в която се развива процесът на използване на средствата от Европейския съюз.
Тук е редно да говорим не само за един специален акт – закон, който да кодифицира многото съществуващи решения, постановления на Министерския съвет, обединени в един цялостен текст, в една базисна, непроменима, устойчива част, като по-динамичната би могла да бъде уредена или в правилник, или в наредба. Това безспорно е важна задача.
Има и други важни неща, например като Закона за обществените поръчки. Законът за обществените поръчки е критично важен. Навярно над 80 на сто, а може би и по-голяма цифра, от европейското финансиране реално минава през тази процедура. И въпросът е, от една страна, текстът да е такъв, че да съответства на всички най-високи български и европейски стандарти, гарантирайки прозрачност, равнопоставеност, най-добро качество на най-добра цена и в същото време да бъде по-прост, ясен, интуитивен, лесно приложим от всички институции.
Това е първостепенна задача, включая за новия политически сезон. Разбира се, тук разчитам на една добра съвместна работа, заедно с експертите от различните администрации и с народните представители. колкото по-бързо ние имаме един зрял вариант на подобен текст, толкова по-добре за всички. Не защото в доклада на Европейската комисия е споменато нещо подобно, а защото всички имаме убедеността, че този текст, който имаме в момента, не съответства на ничии нужди, не само на този, който възлага, не само на този, който кандидатства и изпълнява, а включая и на този, който координира.
Дори говорейки за едни малки, прости промени. Примерно тук ще спомена конкретната идея – Закон за насърчаване на инвестициите, където инвеститорите от клас „А” по реда на чл. 15 ползват определени привилегии, ускорено административно обслужване. Буквално с промяна на едно или две изречения в този закон на бенефициентите с европейско финансиране, примерно предмети на стойност 2 млн. лв., ще се включват правата, с които се ползва инвеститор от клас „А”. Това е съвсем проста промяна. Нито дълъг анализ, нито сложен преглед на цялата нормативна база, нито промени в няколко закона.
Ето едно конкретно предложение, което бихме могли да обсъдим.
Това означава, че една значителна част от времето по подготовката и реализацията на един проект отива в - така да го наречем - непроектни процедури. То не е свързано нито с кандидатстването, нито с отчитането. Това е свързано с взаимодействието с многото органи в държавата, имащи отношение по контрола и издаване на разрешителни и т.н. Един подобен текст позволява, да кажем оптимистично, периодите, в които трябва да очаква бенефициентът, да бъдат съкратени два пъти.
Когато говорим за добър диалог, на първо място ми позволете да изразя убеждението си, че доброто използване на средствата е категорично колективно упражнение. Така че моля, когато коментираме целия този процес, да не гледате само мене. Аз съм част от един отбор, по моя десен фланг по отношение на вас във фронт. Това е цял отбор, в който всички бързат заедно и в който никой не бива да изостава. Защото ако някой изостава, това е като конвой. Целият конвой се движи със скоростта на най-бавния и никой не бива да изоставя.
Когато говорим, че процесът е колективен спорт и колективно упражнение, имам предвид и добрата работа със законодателната власт, в това число и с комисията, не само по отношение на тези неща, които споменах, някои от които имат малко или много технически характер, включая ангажиментите ни, свързани с планирането на следващия програмен период и изобщо следващото десетилетие за България, което трябва да се случи в режим не само на най-добри и интелигентни консултации с всички експерти, разбира се, и с гражданите, но на първо място с Народното събрание, което представлява суверена, тоест народа.
Искам да ви благодаря за ползотворния диалог, който сме имали до момента. И както винаги досега е било, може да разчитате на съдействието в името на успешната ни обща работа. благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз благодаря на господин Дончев.
От заместник-министрите има ли желание някой конкретно да вземе думата или да отворим дискусията съвместно с колегите депутати?
Няма желаещи заместник-министри да вземат думата. Депутатите са на ход. Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Приветствам най-напред комисията за изготвения доклад, както и за неговото представяне. Но независимо от отчетените добри резултати, с които всички ние се съгласяваме, смятам, че е много важно да се говори за необходимост от възможни промени в нормативната уредба, свързана с реализацията на проектите и усвояването на средствата по европейските програми. Какво имам предвид?
Искам да се постави акцент върху възможността за осигуряване на равен достъп и справедлив подход при определяне на бенефициентите. Става така, че в досегашния период една част и то не малка част от българските общини от 10 до 25 хиляди жители, нямат възможност да участват със свои проекти в оперативните програми на Европейския съюз. Те не са включени в групата на 86-те общини в градските агломерации и в същото време, съгласно приетите наредби за рамкиране в програмите за развитие на селските райони, там не могат да участват, поради това, че не получават точки заради броя жители на съответното населено място.
Смятам, че този подход е неправилен. И макар и да се намираме в средата на този програмен период, е необходимо, ако е възможно, да се направят съответните промени в тези нормативни документи, съответно в наредби 24 и 25, така че, макар и с изчерпани вече средства, макар и с договорирани такива, ако има възможност оттук до края на първия период и специално на втория да се направят тези промени, така че да се даде възможност на всички населени места да участват със свои проекти в тези програми на Европейския съюз. Смятам, че досега подходът не е бил коректен, не е бил справедлив. Затова аз лично ще настоявам такива промени да бъдат извършени в съществуващата нормативна база. А дали това ще бъде в рамките на един общ законопроект, който ще обхване и тези закони, това е вече въпрос на решение.
Специално в тази насока смятам, че трябва да сме по-справедливи и по-коректни към всички български общини. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Други колеги желаят ли да вземат думата?
Ако не, можем да преминем към приемане на Междинния доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Извинете ме, госпожо председател. Искам да уточня какво значи еквивалент жители и точно те да се изчисляват. Стигнах донякъде в тази материя.
Искам да Ви поздравя, госпожо председател, комисията, както и експертите от комисията за изготвения доклад. Тази комисия работи от септември миналата година на практика и продуцира един изключително добре подреден, систематизиран документ, който на практика в много сбит вид отразява всички наши дискусии, които сме имали с тази група хора в комисията. Цялата тази редица хора – и с министър Дончев, разбира се.
Аз с голям интерес ще очаквам Годишния доклад, за да видя дали прогнозните данни, които се намират в таблиците на този доклад, ще се потвърдят в Годишния доклад.
Във всеки случай искам да се съглася веднага с направените изводи в Междинния доклад на комисията. Виждаме напредък, виждаме, че договорите, които са сключени и се прогнозира да се сключат до края на годината, на практика онези, които вие наричате фаворити, а не отличници, предполагам, че се въздържате от тази дума, достигат до 50-60 процента от общата сума, което е едно много добро постижение. За сравнение ще кажа, че отличникът в усвояването на програмите Словения достига до 80 процента усвояемост по някои програми. Отличник в Европейския съюз. Тоест ако споделяме скромността на министър Дончев, ще кажем, че има сериозно основание за добри очаквания за Годишния доклад.
Впечатлен съм от още едно обстоятелство – че не се скрива нито един от проблемите ,които съществуват при усвояването на средствата от европейските фондове. Няма замазване на нито една неудача, за които слушахме впродължение на тази една година. Тази прозрачност, която се осигурява чрез доклада и чрез тази прегледност, която съществува в доклада, ни дава възможност много по-оперативно оттук нататък да работим и да помагаме на изпълнителната власт, както и тя. Значи има вече един общ език между изпълнителната власт и нас като парламентарен контрол. Тоест създадено е добро поле, добри релси, върху които можем да развиваме нашия диалог и да помагаме. Дали ще бъде за това законодателство, според мене е рано да се говори. Все още трябва да се мисли за законодателство, но е рано, защото все още не сме срещнали всичките предизвикателства при усвояването на фондовете.
Имайте предвид, че застоят, който съществуваше до миналата година, на практика всеки ден ни поднася нови изненади. Аз си задавам например въпроса – това не е упрек, това е въпрос, който си задавам. Един от проблемите, които съществуват, е при оценка за въздействието на околната среда, която се издава от Министерството на околната среда. Защо имаме този проблем при усвояването на оперативната програма „Околна среда”? не може ли министерството само да реши този проблем по-бързо, така че той да не съществува?
Има и други въпроси, които си задавам. Аз виждам тук госпожа Пенчева, която е нов гост в нашата комисия поради скорошното й назначаване и й пожелавам успех. Но другият проблем е свързан с бюджетните средства. Примерно в макрорамката за 2011 година готови ли сме проблемът с археологическите разкопки и отчуждаванията, изследванията и т.н. да бъде решен с един фонд, както сме говорили впрочем в тази комисия, така че да не бъде спънка за усвояването особено на средствата по регионалното развитие. Според мене там трябва да се пипне.
Това впрочем е мнението на Синята коалиция, аз не говоря от собствено име. Съмнението на синята коалиция е, че това е може би най-добрият подход, който сме виждали досега, системно да представя изпълнението на фондовете.
Накрая аз ще кажа следното. Годишният доклад според мене и според нас трябва вече да съдържа отправки към новата финансова рамка, трябва да съдържа перспективата. Тоест ползвайки онова, което сме видели, темповете, които можем да осигурим при усвояването на парите, дали можем да ги заложим или можем да ги ускорим, къде да натиснем, къде да отпуснем, с оглед на новата финансова рамка. А впрочем новата финансова рамка чука на вратата, докато се обърнем и ще дойде времето, в което ще започнем да работим по нея.
Още веднъж ще кажа, че наистина изразявам пълната политическа подкрепа на този доклад.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Заповядайте, господин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми господин министър, уважаеми Ваши превъзходителства! Аз искам също да поздравя госпожица Панайотова за отличното представяне на Междинния доклад за усвояването на европейските средства.
Искам да насоча вниманието – използвам случая, че тук са и колегите от изпълнителната власт – към един проблем, който се надявам да не се реализира като такъв. Тоест, в синтезираното представяне на доклада, който госпожица Панайотова изнесе, бяха очертани ключовите тенденции, които наистина всички виждаме, че са доста позитивни. Но, разбира се, в разширения доклад, с който всеки от вас сигурно е запознат, се съдържат и препоръки по всяка една програма.
Аз бих искал специално да обърна внимание на средствата, които са заделени за болничната инфраструктура и оборудване и да призова ангажираните министерства да ускорят темповете по реализацията им. Защото планираните по оперативна програма „Регионално развитие” средства в размер на почти 300 млн. лв. за държавната и общинска здравна инфраструктура са крайно необходими за системата на здравеопазването, особено в процеса на провеждане на здравната реформа и хроничния недостиг на средствата за здравеопазване.
Примерно приемането на Националната здравна карта е неделима част от провеждането на реформата в сектора и е предпоставка за определяне на приоритетните общински болници, които да имат възможност да кандидатстват по нея. Този документ се оказа крайъгълен камък за предишното правителство, но се надявам, че настоящото ръководство на Министерството на здравеопазването в сътрудничество с Министерството на регионалното развитие наистина ще съумее да финализира този проблем.
Просто исках да насоча вниманието ви върху този проблем, защото все още проблемите на здравеопазването не са минавали през нашата комисия и нямаме идея как се развиват там нещата. Просто исках да ви призова за по-голямо внимание към тях.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря на господин Танчев. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Госпожо председател, преди всичко искам да Ви поздравя за изготвянето на подробния доклад, да благодаря от свое име като председател на Комисията по околната среда и водите към Четиридесет и първото Народно събрание за поканата за днешната среща. Предполагам, че ще изразя мнението и на своите колеги – председатели на другите постоянни комисии, че за нас е важно и полезно да участваме в такива общи срещи, на които да получаваме информация.
Аз бих си позволила да добавя нещо към Вашите предложения и препоръки на комисията. Нека съвместните заседания, посветени на изпълнението на оперативните програми, в които да участват и специализираните постоянни комисии към Народното събрание, да станат традиция. Нека да не повтаряме информациите в една комисия и след това в още една комисия, а да имаме възможност експертната помощ на постоянните комисии да се включи с общата оценка на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Това е моето предложение. Пожелавам ви успех в този подход на работа, съвместно, открито, прозрачно. Мисля ,че ние, постоянните комисии, бихме могли да бъдем полезни в реализацията му.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Давам думата на господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Госпожо председател, Ваши превъзходителства, господин министър, господа заместник-министри, представители на институциите! Аз също се присъединявам към моите колеги за това, че междинните доклади и годишните доклади стават нещо добро. И аз ги разглеждам като възможност, в която можем наистина да оценим какви са реалните пречки. Защото задачата за използване на европейските средства е във всички случаи национална и тя не може да бъде партизирана.
Именно затова ще си позволя да добавя малко по-различен поглед. Не го възприемайте, че е критичен, според мене той е реалистичен, за да може в крайна сметка да постигнем това, за което сме се събрали.
Това, което ще кажа, е в две главни направления – по структурните фондове и Кохезионния фонд и по програмата ИСПА.
По структурните фонновев и Кохезионния фонд искам да предложа, когато даваме данните за договарянето, защото това е важно според мене, те да не бъдат просто абсолйютни числа, а да бъдат разделени на такива ,коит окасаят рамкови програми – такива имаме в оперативна програма „ТранспорТ”, по оперативна програма „Регионално развитие” и в оперативна програма „Конкурентоспособност”, защото тези рамкови договаряния в крайна сметка са един междинен етап. А за нас е важно, наблюдавайки процеса на усвояване на средствата, те да са договорени на ниво краен бенефициент. Защото всъщност тогава стартира процесът на изпълнение на тази проекти и програми.
Затова погледът, който имаме, независимо от отчетните данни, че в момента официално сме малко под 3 млрд., някъде около 2,8 млрд. или малко над тях, господин Дончев ще ме поправи, истината е, че ако погледнем рамковите програми, ние сме малко над 2 млрд. и 200 – 2 млрд и 300 млн. И това го казвам не за нещо друго, а защото днес е 1340-ият ден от този програмен период и ни остават 1217 дни за договаряне. Тоест имаме да договаряме повече, отколкото сме договорили до момента. И вие много добре знаете това.
Тук въпросът е не защото се поставя сега. Той е важен, защото следващата година след междинните оценки на програмите ние ще навлезем в един период, когато ще трябва да защитим пред нашите партньори в Европейския съюз какви средства са необходими за следващия програмен период. Вече имаше заявки от различните министри и те са основателни, за много сериозно увеличаване на средствата за следващия планов период за България.
Но вие сами разбирате, че в ситуацията, в която се намира Европейският съюз и светът, надали ще можем да получим толкова лесно такава една значително увеличена помощ, независимо че тя е обоснована и България се нуждае от нея-
Така че моята молба е към министъра и към всички, които се занимават с тези въпроси – нека този път да не робуваме толкова на числата и да отчитаме колко много са нараснали, защото истината не е толкова розова. И тук не е въпрос на сравнение с минали периоди, защото могат да бъдат погледнати под различен ъгъл. Въпросът е какво постига България и какво усещат българските граждани.
По отношение на усвояването. Бих акцентирал още повече в тази посока. На последното заседание аз предложих на председателя на нашата комисия и тук отчитането на числата да бъде реалното усвояване, достигане до крайните бенефициенти и разделяне дори на тези средства на авансови плащания и междинни плащания. Това също е важно. Защото тук искам да подкрепя инициативата, която беше направена от министъра във връзка с въвеждане на методологията за нередности и за увеличаване на авансовите плащания – това е важно. Но истината е, уважаеми колеги, че числата към днес не са толкова розови. Отчитаме за 6-месечието 561 млн. евро. Истината е обаче, че в тях има 199 млн. евро по програма ДЖЕРЕМИ”. Добре, договорили сме го, макар и сменили структурата, архитектурата на този холдингов фонд. Но истината е, че ефектът към днешна дата е в полза на приходите на държавата – влезлите 333 млн. лв. в националния фонд, което е сметка на Министерството на финансите. Това е днешната полза. Тези пари не са стигнали все още до крайните бенефициенти. Единствената полза за месец юли е, че месец юли е на излишък, защото имаме тези 333 млн., които ги направиха на излишък.
Крайната наша цел е не да отчитаме числа, ада отчитаме ритъм, да отчитаме хъс в изпълнението на програмите. Защото и тук ще споделя, че ако досега - пак подкрепям министъра, той посочи едни позитивни тенденции – гледаме средно усвояване по 11 млн. евро на месец, до днес трябва да имаме този темп на 113 млн. евро на месец, за да усвоим, както ни препоръча и посланикът на Испания, всяко едно евро.
Ето, това е важно да си го кажем, а не толкова да правим сравнения колко пъти. Защото това е процес на щафета. Едно правителство трябва да подаде щафетата на друго, то да е готово да я подаде по начин на следващото. И в крайна сметка е най-важното резултатът да е позитивен и палката да не падне на пистата. Това е важно за нас.
Другото, на което искам да обърна внимание, което е по-скоро въпрос. Един от много сериозните критерии на степента на усвояване е отчетът, който Министерството на финансите прави всеки месец за изпълнението на структурните фондове. Реално, уважаеми колеги, като се абстрахираме от „ДЖЕРЕМИ”, ние за първото 6-месечие на тази година сме усвоили 299 млн. лв. Забележете, че програмата, която се постави на правителството за тази година, е 1 млрд. 783 млн. лв. Тоест ние сме изпълнили за първото 6-месечие 1`6,8 процента. Важно е да ускорим работата.
Аз си направих труда и погледнах плановете ,които се поставят на отделните оперативни програми до края на годината. Те предвиждат изпълнение на усвояването за първите 56 месеца на 152 млн. евро, пак правя уговорката, че е без ДЖЕРЕМИ”, да усвоим до края на годината още 567 млн. евро. Ако това стане, то би било добре, макар че пак няма да изпълним годишната задача.
Има смущаващи факти, за които искам да попитам. Как ще увеличим плащанията по оперативна програма „Околна среда”, след като за първото 6-месечие са били 25,6 млн. евро, аза второто 6-месечие ще бъдат 220 млн. евро? Според мене се въвеждаме в заблуждение. Дори ида отчетем авансовите плащания, които вече са факт от министерското постановление от 6 август, едва ли това евъзможно.
Ако за оперативна програма „Транспорт” увеличението е 35 млн. евро за първото 6-ммесечие, а е планирано за второто 6-месечие да бъдат 139 млн. евро и да кажем там, че основно ще бъдат поети от авансите по трите лота на „Тракия” и Метрополитена, тоест там задачата е приблизително изпълнена, то има и такива други програми, като „човешки ресурси”, които увеличават от 30 на 90 млн. евро. Така че въпросът е дали тази прогноза е реалистична. И не за нещо друго, а защото първо трябва да гарантираме тези средства да достигнат до хората. И второто, което мене ме притеснява повече – сега навлизаме в обсъждането на бюджета 2011, ако рамката, лимитът за разход тази година е бил близо 1,8 млрд. лв., за да усвоим всички средства до 2015 година, ние трябва да вдигнем средно за следващите четири – пет години лимита на близо 3 млрд. лв. годишно. Вие сами разбирате как се прави бюджетът, колко са трудни в момента нещата. И това трябва да си го кажем, за да го имаме предвид.
Завършвам. Смятам, че тези неща, които ви казах, не са маловажни.
По програма ИСПА. Имам един въпрос към министъра. Реално в момента по програма ИСПА сме на изпълнение 56 процента спрямо договореното. Истината е, че ако погледнем трите последни години – 2008, 2009 и 2010 година, ние вървим средно с темп между 150 и 200 млн. евро на година. Тоест радикално не сме вдигнали изпълнението, защото знаем, че това не са лесни проекти. Истината е, че успя да се постигне или сме на път да постигнем удължаването по 4 финансови меморандума. Но истината е, че извън тези четири финансови меморандума до края на годината трябва да усвоим 404 млн. евро, за да не загубим средствата.
Моят въпрос е следният. Разбира се, ясно е, че задачата няма да може да бъде изпълнена. Но доколко ще успеем да минимизираме негативния ефект от загуба на средства в тази посока?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Имате думата, уважаеми колеги, след което господин Дончев ще направи заключителни бележки. Заповядайте, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо председател. Ваши превъзходителства, господин министър, уважаеми дами и господа заместник-министри, колеги! Благодаря за предоставената ми възможност да взема становище като председател на Комисията по образованието и науката в Народното събрание по Междинния доклад за усвояване на европейските средства. Ще го направя с известно безпокойство, тъй като още при първоначален прочит прави впечатление, че едно от ключовите три думи на растежа е интелигентният растеж, тоест инвестиции в знанието, в образованието, в науката и иновациите, все области, за които в България ресорно е Министерството на образованието, младежта и науката. И това е въпрос, разбира се, на договаряне през 1006 година и за следващите години.
За съжаление Министерството на образованието, младежта и науката по никоя от програмите не е управляващ или поне съуправляващ орган. Визирам оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. Само там е междинно звено, подизпълнител, заедно с две агенции – Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане. А в оперативната програма „Конкурентоспособност” по приоритетна ос 1 –Развитие на икономика, базирана на знания и иновации, Министерството на образованието, младежта и науката въобще липсва.
Знаем, че в България на този етап образованието и здравеопазването са две от сферите, които имат най-голяма нужда от държавно обгрижване, а това значи от финансиране.
За мене би било добре да чуя становището на уважаваната заместник-министър Евтимова – как тя вижда мястото на Министерството на образованието, младежта и науката в усвояването на тези средства.
Разбира се, аз споделям оптимизма на министър Дончев, че през настоящата 2010 година има темп на ускоряване усвояването на тези средства. Но като крайна равносметка от около 400 млн. лв. по тези две оперативни програми и по тези две оси към момента сме усвоили едва 15 млн. А образованието и науката в България имат нужда от инвестиция, от средства. При срещите, които аз провеждам с научни организации, с висши училища, включително и с министър Игнатов, всички хора на науката и на образованието молят за съдействие в тази сфера.
Затова аз апелирам към една по-решаваща роля в този аспект на Министерството на образованието, младежта и науката, но не като съуправляващ орган по една от програмите, а поне като междинно звено по втората програма – икономика, базирана на интелигентен растеж.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Евтимова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Както Вие сам казахте, така са разпределени функциите и задачите за 2006 година, дори бих казала, известен период преди този, при който Министерството на образованието, младежта и науката е междинно звено и отговаря за малко над 800 млн. лв. Досега имаме договорени 220 млн. по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, като амбицията ни е да успеем да договорим остатъка до края на годината.
Тъй като една от препоръките на Европейската комисия, която често се среща през последните две години, е, че политиката, която министерството изпълнява, не е обвързана с операциите по оперативната програма или не е достатъчно ясно обвъзразана, аз действително Ви благодаря, че Вие взехте отношение по този въпрос. Тъй като обвързвайки операцията с политиката, ние ще разчитаме на по-бързо приемане на законите, които предлагаме. Защото действително, ако ние нямаме нормативната основа, на която са основани операциите, бихме загубили голяма част от средствата, които сега ще планираме и, надявам се, ще договорим до края на годината.
По отношение на науката действа една друга програма в рамките на Европейския съюз – това е седма рамкова програма за наука, в която една от подпрограмите „Идеи” е единствената програма, която финансира фундаменталната наука. Там се отпускат средства на конкретни научни организации.
Посоката, в която министерството мисли, е как да подпомогне научните организации за съфинансирането, тъй като научните организации на практика са ограничени в кандидатстването си директно пред Европейската комисия, защото това е механизмът на кандидатстване, тъй като не разполагат със средства за съфинансиране на тези дейности. На практика нашите усилия ще бъдат насочени към търсене на възможности за намиране на средства за подпомагане на висшите училища и на научните организации точно в посока набавяне на средства за съфинансиране, когато те имат един добър проект, който има всички шансове да успее в един европейски конкурс.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Евтимова. Заповядайте, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Госпожо председател, уважаеми господин министър, Ваши превъзходителства, уважаеми гости от изпълнителната власт, уважаеми колеги! След първия доклад, който изготви комисията, това е вторият доклад. Наистина аз усещам удовлетворението, че се е стъпило на правилния подход и надграждащия анализ.
Наистина през изтеклия период комисията ни проведе доста дълги заседания. Първият период беше да навлезем в материята, да подпомогнем усилията на институциите бързо да реагират, тъй като важността на този процес за усвояване на европейските фондове по най-правилния и ефективен начин е безспорна за всички политически партии. От Народното събрание.
В нашата комисия този консенсус се усети още от началото и продължава да бъде така.
Искам да направя една кратка бележка, тъй като ние бяхме концентрирани как да подпомогнем законодателните инициативи, свързани с повишаването на административния капацитет на тези неща, които се отчитат тук като слабости на управляващите органи и на звената, най-вече на изпълнителната власт. Малко позагърбихме обратната страна в работата с бенефициентите, с тези части от реалния сектор, които на практика реализират проектите, с цел да получим по-завършена информация за целия процес.
Моето първо предложение е в бъдещата работа да акцентираме малко на изслушвания на представители на общините, на неправителствения сектор, разбира се, и на компаниите, които реализират по-големите проекти, които, от своя страна, участват в този процес.
Така че мисля, че ще продължим работата си в този дух и наистина да отчитаме едни реални, добри резултати. Защото наистина напредъкът според мене ще се случва, дай боже с по-бързи темпове. Но възниква другият момент – за капацитета на реалния сектор да усвои тези средства. Струва ми се, че и там ще имаме затруднения, каквито вече се очертават. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Исмаилов. Господин Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Ваши превъзходителства, господин министър, уважаеми колеги, скъпи гости! Бих искал да поздравя комисията за предоставения доклад. Аз не съм член на вашата комисия, но с удоволствие се запознах с доклада.
Мисля, че този доклад е един изключително обективен доклад, който посочва желанието на правителството от страна на ГЕРБ и желанието на правителството в лицето на господин Борисов да постигне една по-добра ефективност при усвояването на европейските средства. Засегнати са всички програми с позитивните страни, които биха могли да се изтъкнат и, разбира се, негативите, които трябва да бъдат отстранени, за да постигнем именно този добър напредък.
Имах желание на тази среща да няма хумористични и политически изказвания, но за съжаление чух едно такова.
Скъпи колеги, говорейки за желанието и желанието да бъде видно от страна на правителството за подобряване реализацията на тези средства, аз мисля, че факт неоспорим е това, което видяхме на графиките – процентът на ръста на усвояването. Всички знаем, че след като правителството на политическа партия ГЕРБ спечели изборите, всички европейски фондове, които бяха спрени, бяха пуснати отново. Това, от друга страна, е една гаранция за доверието, което изпитва Европа към България.
Затова искам да пожелая успех на комисията ви и специално на господин министър Дончев при усвояването на евросредствата. Нека не гледаме последните един, два или три месеца, при положение, че са загубени години преди нас. Нека си подадем ръце и да започнем да работим така, както трябва да работим, за да може да усвоим максималното от средствата, които могат да бъдат усвоени. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Иванов. Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Господин министър, Ваши превъзходителства, уважаеми заместник-министри, уважаеми представители на ресорните ведомства! Аз също искам да изкажа своето изключително задоволство от втория доклад, който нашата комисия представя за усвояването на средствата по европейските фондове. Бих си пожелал тази традиция да се запази.
Аз като инженер математик съм изключително доволен от структурата на доклада, една изключително добре структурирана част в тази сфера.
Второто е една яснота в многото таблици. В скоби ще направя една забележка – на много хора табличният вид им е ясен, но малко повече творчество би помогнало за още по-добре усвояване на материята.
И аз тук искам да репликирам моя колега господин Михалевски, че докладът е един самоцелен отчет. Изобщо неговата аналитична изводна част го прави един работещ документ.
Тук искам да допълня изказването на министър Дончев. Аз мисля, госпожице председател, че ще се присъедините към моето твърдение, че ние сме една част от този отбор, цялата зала, без политически пристрастия, защото усвояваме работата на екипа. И аз мисля, че можем да бъдем само полезни.
В тази връзка, след като председател на Народното събрание и председателят на комисията, след като ресорният министър твърдо заявиха желанието си да има единно законодателство по еврофондовете, аз мисля, че това ще бъде факт. Макар и с малък опит, има вече една тенденция, това ще отнеме месеци в най-добрия случай.
Така че, господин Дончев, аз мисля, че Вие заедно с изпълнителната част на нашия отбор можете да ни представите предложения, които да са в текущ порядък от законодателно естество, а вече ние да направим така, че бюрокрацията да не отнема 30-40 процента от организацията на даден проект. Защото в моите срещи с хора от бизнеса, общински и държавни институции в моя регион аз съм имал случаи, в които хора се отказват от даден проект, по простата причина, че част от реализацията на проекта отнема толкова много от времето, че след това той става неизпълним, нереализуем. Да не говорим, че във финансов аспект една голяма част от средствата по проекта отиват за бумащина.
Знаем, запознати сме с процедурите, които Европейският съюз ни налага за усвояване на неговите средства. Но аз мисля, че ние сме достатъчно европейци и имаме възможност да не усложняваме и да не утежняваме допълнително процедурите и контрола по усвояване на тези средства. Крайният важен елемент в цялата процедура е бенефициентът, този, който усвоява и реализира проектите.
Нека администрацията да не си придава допълнителна тежест и да става фактор, а да бъде помощник.
От друга страна, в проектите по програмите, които са неизмерими в материално естество, това са по оперативна програма „Човешки ресурси” и по оперативна програма „Административен капацитет”, трябва да засилим контрола. Защото ние тук досега говорим за договориране и усвояване на средства. Но аз мисля, че най-важното е ефектът от това усвояване. Защото в двете програми, които цитирах, самоцелното изразходване на средства също не води до добър резултат, дори морално амортизира една голяма част от хората.
Това са моите препоръки. Надявам се в следващия вече Годишен отчет, който ще се направи по усвояването на фондовете, да имаме по-малко разтваряне на ножицата между договорирани и изплатени средства и увеличаване на процента.
Желая на всички вас това ускоряване, което се усеща през последните месеци, във втората част на кривата да не бъде на върха си.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Всички отправени положителни оценки към доклада са наистина за екипа от експерти, който го изготви, за което сърдечно им благодаря.
Наистина, за да можем да имаме един успешен годишен доклад на комисията, разчитам, че ще продължим активното взаимодействие в рамките на комисията на ниво заместник-министър и съответно с необходимите експерти по отделните програми.
Заповядайте, господин Михалевски, за последно изказване.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз се извинявам, че взимам отново думата. Просто пропуснах нещо.
Господин министър, има едно действие, което, разбира се, е целесъобразно. То е прието на Комитета за наблюдение през юни мисля на Оперативна програма „Транспорт” – да се вкарат допълнителни проекти, които по бърз преглед на техния бюджет съставляват близо 1 млрд. 100 млн. евро.
Моят въпрос е: ако това действие е релевантно от гледна точка на това да не се загубят пари, на какъв принцип ще бъде това наддоговаряне реално, как тези проекти ще се конкурират, вече одобрени? Тъй като там има много важни големи проекти, говоря за допълнителните, но те реално ще се конкурират с три основни източника. Единият е навигацията по Дунава, вторият е магистрала „Струма” и третият е магистрала „Марица. Тоест ще има някакъв конкурентен принцип или все пак ще има някакво договаряне от ваша страна и от страна на управляващия орган да не станат жертва другите, също толкова важни проекти.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Не съм убеден, че в рамките на оставащите 5 – 10 минути ще мога в необходимата степен на детайлизация да отговоря на всички въпроси, които бяха поставени.
Да започнем от призива да се обръща по-голямо внимание на бенефициента. Както имаше една класическа конструкция, тук чукаме на отворена врата. Всъщност опитите за прехвърляне на това кой е виновен – управляващият орган или междинните звена, или бенефициентът, подобен подход е изцяло неконструктивен. Това са взаимосвързани институции. Ако някой от тях има слабости, без значение дали е бенефициент, междинно звено, управляващ орган или който и да е друг орган, това се отразява на целия резултат.
Между другото, голяма част от действията през последната половин година са насочени именно към създаване на повече удобства, повече възможности за бенефициентите –и увеличаването на размера на плащания специално по отношение на общините, и промените в ПНС 121, което е основният документ, който регулира процеса, и новото постановление, свързано с верификацията, което позволява едни много по-кратки срокове, и гъвкавата система за плащане между Национален фонд и управляващи органи. Всичко това е в името на бенефициенти, имам предвид документите да се придвижват много по-бързо, парите да бъдат доведени по-бързо до този, който има нужда.
Да, възможно е и трябва да се направи още. Въпреки че сме на средата на програмния период, все още има какво да се направи по отношение на обучението, увеличаването на административния капацитет, вътрешната експертиза на всички категории институции – и публични, и частни, и неправителствени организации, фирми и общини.
Отговаряйки между другото за капацитета, днес на заседанието на Министерския съвет се разгледа едно много важно постановление – създава се нов вид позиция „сътрудник по управление на европейски големи проекти”. Това е отдавна чакано решение ,което ни позволява да бъдат създадени специални звена с персонал за изпълнението на конкретен проект в рамките на продължителността на проекта, без да се репликира не дотам добрата практика от поредица от граждански договори, която знаете, че е практика, обект на укор от страна на различни одитни структури. в момента вече нямаме обективно препятствие за създаването на такива специални звена.
И само едно допълнение – тези звена ще бъдат издържани изцяло със средства от съответната оперативна програма.
По отношение на отказа на някои институции да участват в оперативните програми. Истината е, че този процес е многостранен. От една страна, се намираме в период, когато има отрезвяване на очакванията. Не бива да забравяме, че в началото на средствата от Европейския съюз се гледаше като на средства за благотворителност, които се раздават едва ли не по равно на всички, без някакви особено тежки административни усилия. Мисля, че всички организации, в това число и част от правните субекти, фирми и неправителствени организации до голяма степен са наясно със съществуването на процесите.- и, така да се каже, след този период на отрезвяване сме изцяло в сферата на реализма.
По отношение на това, което господин Михалевски попита – за ИСПА. Сметката между другото не е правилна. Никой не е споменал, че става дума за удължаването на четири меморандума. Минимумът меморандуми, които ще бъдат удължени, е седем. По отношение на четири водим преговори с комисаря Хан, които са подписани между 2003 и 2004 година. Минимумът е седем. Така че много е рано да се прави сметка какъв ще е финалният резултат по отношение на ИСПА. Защото по отношение на тези минимум седем меморандума ние можем да ги изпълняваме до края на 2011 – края на 2012 година. Така че е твърде рано за обобщение.
По отношение на коментарите ,свързани с цифрите. Аз мисля, че цифрите са категорично ясни, без значение дали ги представяме като таблица, като торта или по какъвто и ще начин да ги представяме. Ако извадим нещо от тях, естествено те стават по-малко. В смисъл, ако извадим авансовите плащания, те стават по-малко. Ако извадим междинните, те стават още по-малко. Ако извадим финалните, не остава абсолютно нищо. Това е факт. Колкото повече вадим, те стават все по-малко.
Иначе няма коментар по въпроса, че по-задълбоченият разговор ще водим, когато има окончателен доклад в рамките на годината. Тогава ще имаме възможност да сравним реално разплатеното и реално договореното с годишната прогноза.
Продължавам да твърдя, че нещо не е вярно във Вашите цифри. Аз не можах да проследя всичко, което споменахте. Но оперативна програма „Околна среда” само за месец август са платили 25 млн. Сигурно има някаква грешка в информацията.
По отношение на резервния списък с проекти. Мисля, че резервният списък с проекти влиза в конкуренция с основния списък проекти. Не е такава идеята. Идеята е резервният списък проекти да се финансира от средствата, които са постигнати като икономия в тръжните процедури. Защото когато процедурите се провеждат честно и прозрачно, се вижда, че в тях има една значителна икономия на средства, които е съвсем редно да бъдат пренасочени към други проекти. И обръщам внимание – частни или етапи от проекти, които не могат да бъдат реализирани по технически причини в рамките на този програмен период.
Не бих казал, че водим разговори на ниво конкуренция между проектите в основния списък и тези от допълнителния. По-скоро целта на създаването на един буферен допълнителен списък от проекти е да оползотворим икономиите, които имаме.
По отношение на първия въпрос – надявам се да не изпускам нито един съществен въпрос. Днес на заседанието на Министерския съвет имаше взето решение по отношение на актуализацията на стратегията за помощ, която е последната стъпка, след което за трети или за четвърти път – госпожа Павлова може да ме поправи - рестартираме процеса със схемата пулмонално развитие с помощ за болниците, този път за последно, и за държавни, и за общински болници. Така че в рамките на годината сами ще можете да бъдете свидетели на всичко, което ще се случи. Това е последният рестарт на системата. Безспорно това е забавяне няколко пъти през последните три години, не е за добро. Има в конкретни случаи нещо смислено, изключително добро.
В този си дизайн на разпределение на средствата те имат ясен фокус, който е ориентиран към най-основния здравословен проблем, като изключим сърдечните заболявания. Става дума за онкологични заболявания.
По отношение на средствата, свързани с образованието и Министерството на образованието, младежта и науката. Това, че Министерството на образованието е междинно звено, по никакъв начин не го поставя в някаква унизителна позиция. Междинно звено и управляващ орган – това е разпределение на вид формални отговорности. Това няма нищо общо с подизпълнителя. Моля да не го приемате по този начин.
Освен това не всички инвестиции в сферата на образованието минават през Министерството на образованието, младежта и науката. Огромна част от тях са в оперативната програма „Регионално развитие”, където Министерството на образованието не е със статут на междинно звено. Въпрос на друга сметка.
И най-последно, по отношение на това, което господин Татарски попита. Ние имаме все още много да усъвършенстваме системата за балансиране между различните категории общини. Вие добре го знаете. Това не е единственото напрежение, което споменахте, единственият спор и напрежение, което има между общините. Има например напрежение между средните и големите общини, защото едните настояват, че понеже са големи, трябва да бъдат обект на по-особено третиране. Средните общини твърдят, че те са в режим на много по-жестока конкуренция, затова примерно трябва да се дават по-големи суми в съответните конкурси и т.н. Дълъг разговор, не само в този вид, в който
Разсъждавайки по тази тема, това не е сепаративна тема, свързана с условия само в една програма или по дадена схема. Това е много по-сериозен разговор за бъдещето на регионалното развитие, в това число за броя, ролята и мястото на българските общини, разговор, в който с удоволствие ще участвам. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Дончев. Наистина сме перфектни. Бяхме предвидили в 16,20 часа да свършим. Завършваме.
Бих искала отново да благодаря изключително много на нашите гости в лицето на министър Дончев, на Техни превъзходителства, на заместник-министрите, на експертите.
Бих искала да помоля колегите, които са от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, да останат по точка „Разни”.
Нека да гласуваме доклада. Който е съгласен да приемем така представения Междинен доклад, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Благодаря още веднъж на всички гости. Ще ви очакваме на следващите редовни заседания на комисията. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:


(Моника Панайотова)