П Р О Т О К О Л

№ 40

На 8 септември 2010 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-02-31/30.07.2010 г. за ратификация на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д’Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-65/14.07.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива, № 002-00-29/1.06.2010 г. – т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2010 г.).
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01.63/13.07.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции – внесен от Министерския съвет.
5. Разни.

В заседанието взеха участие: Милен Люцканов – заместник-министър на външните работи, Николай Нанков – началник отдел „Нормотворческа дейност” в Дирекция „Правно-нормативна дейност” на МВР, Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика, Радослава Радонова – експерт в дирекция „Миграция” на Министерството на вътрешните работи, Лиляна Станкова – директор на дирекция „Свободно движение на хора, миграция и интеграция” към Министерството на труда и социалната политика, Цветелина Димитрова – Дирекция „Външноикономическа политика”, МИЕТ, Бисерка Бенишева – директор на Дирекция „Европейски съюз” в МВнР, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите, Тихомир Тимнев – директор на дирекция „Правно обслужване и административна дейност в БНБ.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Здравейте, колеги! Приятно ми е да започнем днешното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам да започнем първо с гласуване на така представения на вашето внимание дневен ред:
Като първа точка беше предложена:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-65 от 14 юли 2010 година за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-02-31/30.07.2010 г. за ратификация на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д’Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива, № 002-00-29/1.06.2010 г. – т. 24 от Годишната работна програма на НC по въпросите на ЕС (2010 г.).
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-63/13.07.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции – внесен от Министерския съвет.
Като точка 5 бяхме предвидили днес представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-64/13.07.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Но тъй като днес тя мина в пленарната зала, мисля, че няма да има възражения тя да отпадне от днешния дневен ред.
При това положение като т. 5 включваме точка Разни.
Имате ли възражения т. 5 – относно Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти в Европейския съюз, да отпадне, предвид, че днес беше гледан в пленарната зала.
Ще поставя на гласуване. Който е съгласен да отпадне т. 5 от първоначално предвидения дневен ред да отпадне.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлагам да гласуваме цялостния дневен ред с автоматичното отпадане на т. 5.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема, като бих искала да добавя, че предварително разполагате със становищата на Комисията по отделните законопроекти. В случай, че имате забележки по така направените констатации от наша страна, моля да изразите вашите бележки в процеса на дискусия.

При това положение започваме с първа точка от днешния дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-65 ОТ 14 ЮЛИ 2010 ГОДИНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Давам думата на господин Люцканов – заместник-министър на външните работи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕН ЛЮЦКАНОВ: За мене е чест да се видя отново с вас след лятната ваканция.
Вие знаете много добре, че има приоритети на правителството, по които работим отдавна. Този законопроект е също един от тези приоритети. Той многократно е обсъждан както при нас, така и във всички съответни институции, които имат отношение към него. Всички мнения, които сме получили, са взети под внимание. Това, което в момента предлагаме, е нещо, което според мене ще реши много проблеми, които са натрупани от години.
Знаете много добре, че в момента ние сме под стриктно наблюдение по повод на присъединяването на България към Шенгенското пространство и нашата цел е да правим всичко възможно да получаваме колкото се може по-малко негативи в сравнение с някои наши съседи.
В това отношение бяха предприети много консултации между Министерството на външните работи и съответни други институции на Европейския съюз и други държави.
Мисля, че вече се виждат резултати от това, което сме направили в предишните месеци и ви призовавам това, което е предложено, да мине колкото може по-бързо в рамките на парламента, за да можем да постигнем конкретни резултати. Тъй като знаете, че присъединяването на България към Шенген е нещо много важно за всеки един от нас. И всяка стъпка в неправилна посока би се отразила неправилно срещу всеки български гражданин, не само в рамките на България, но и за многото наши сънародници, които живеят извън страната.
Ако имате някакви въпроси, ние сме готови да ви отговорим.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря на зам.-министър Люцканов.
Бихте ли желали от Министерството на вътрешните работи да вземете отношение по представения законопроект, както и от Министерството на труда и социалната политика.
Има думата Николай Нанков – началник отдел „Нормотворческа дейност” в Дирекция „Правно-нормативна дейност” на МВР.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Искам само да допълня господин Люцканов в посока на това, че промените в Закона за чужденците в Република България не следва да се определят като толкова съществени, че да доведат до промяна в подхода към изписване на нови текстове, тоест да се отива към нов закон към днешна дата.
Също така бих искал да допълня, че буквално преди няколко часа Министерският съвет прие Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, в който паралелно с тези мерки, които предвиждаме, включително и по отношение на Шенген в закона за чужденците в Република България, се регламентира Шенгенската информационна система, разбира се, само като базисни норми по отношение приложението на чл. 96, 98 и 100 от Конвенцията за прилагане на Споразумението Шенген 85 година.
Това са изключително сериозни синхронизирани стъпки на българската страна по отношение на присъединяването ни към Шенгенското пространство. Доста са високи критериите в областта на сигурността. И както каза господин Люцканов, правим всичко възможно, за да не понасяме нагaтиви, каквито в действителност имат други страни – наши партньорки.
Това изисква изключителна координация на усилията в посока на мерките, които следва да бъдат приемани.
Материята е много специфична, но мисля ,че сме се справили добре с нея.
Това, което предлагам на вниманието на народните представители, надяваме се да бъде правилно разбрано и прието, за да можем да спазим съответно и датите, които доста ни притискат. А това са доста сериозни политически успехи за съответната структура. Очакваме след 15 октомври практически евентуално стартиране и на самата Шенгенска информационна система в България в обозрим срок.
Има съответна друга подготовка, която тече по линия на Закона за обществените поръчки, по линия на изграждане със средства на Европейския съюз на съответните системи.
Само това исках да допълня.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Бих искал да допълня към изложението на колегите, че с този Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България започва постепенното транспониране на директивата относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни за целите на висококвалифицираната трудова заетост. Не знам дали си спомняте, но ние имаме ангажимент до 19 юни 2011 година за транспонирането на тази директива, за изпълнението на който е необходимо да въведем изменения на серия от нормативни актове.
Всъщност въведеният текст в този закон е началото на тези промени. Това ще даде възможност на Министерството на вътрешните работи да започне да се подготвя за издаването на този нов вид документ, който ще даде възможност на висококвалифицираните работници и служители от трети страни да работят тук и на територията на Европейския съюз.
Очаква се в началото на следващата година ние да предложим промени в Закона за насърчаване на заетостта и може би дори нарочна наредба за начина и критериите, по които ще бъде даден достъп на такива висококвалифицирани специалисти до нашия пазар и оттам – до европейския.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Давам думата на колегите народни представители, които имат желание да вземат отношение по така представения законопроект.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз бих искала да попитам заместник-министър Люцканов за малко повече информация за ангажиментите, които поемаме с промените в закона и по отношение на съседни страни, на трети страни – нечленки и изобщо като се има предвид – това е може би въпрос и към господин Попов, - че преди имаше облекчение в нашето законодателство за приемане на работна ръка . Това беше в годините, когато безработицата беше слязла до 5,8 процента и имаше недостиг на работна ръка. Сега ситуацията е друга, а и ангажиментите, които имаме по Шенген, задължават за много по-строги критерии.
Въпросът ми е: какво по-конкретно е променено в момента в закона и къде пада ударението, което се поставя като условие към нас като страна, която трябва да изпълни критериите по Шенген?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Ако позволите, ще отговорим от името на Министерството на вътрешните работи. Ще помоля да дадете думата на госпожа Радонова.
РАДОСЛАВА РАДОНОВА: Основният акцент в предлагания законопроект е дотранспониране на директива № 109/2003. Първоначалната практика след въвеждането й през 2007 година показва, че са допуснати редица неточности в релевантните национални разпоредби. Директивата е въведена само частично.
В действащия закон към момента липсва хармонизация на национално ниво с останалата и основната част на директивата.
До момента този статут за дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни неправилно е отъждествяван със статута на постоянно пребиваване в Република България.
Друг основен момент е дотранспониране на директива № 114 за условията за граждани на трети страни до условията на обучение - досега в действащия закон имаше само една релевантна разпоредба – и доизчистване на останалите текстове от директива № 115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на законно пребиваващите граждани на трети страни.
Както и колегите казаха, законопроектът има за цел да въведе част от нормите на директива № 50 от 2009 година, касаеща високо трудовата заетост. Тя наистина е с краен срок 1.06.2011 г., но ние изпреварващо я транспонираме, тъй като ще се наложи издаването на нов вид документ, съгласно регламент 10-30. Това със сигурност ще доведе до един лек проблем със „Сименс”, защото ние отново ще предложим нов вид документ. ангажимент на България е да се проведат преговори със „Сименс”, софтуерно с дирекция „Български документи за самоличност”, което предполагам ще отнеме известно време. След изготвянето на закона, трябва да го регламентираме и с правилник. Съответно и тарифа № 4 също ще има изменение. Това исках да кажа.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, колеги, за допълнителни коментари и предложения. Заповядайте, господин Радев.

ЕМИЛ РАДЕВ: Аз считам, че предложените промени са много навременни и те наистина доизчистват процедурите, които пестеливо и доста разнозначно се тълкуваха при прилагането на закона.
В момента наистина се слагат едни много ясни правила, изчистват се спорни казуси, които даже в различните окръжни и областни дирекции се разглеждаха по един и по друг начин. Там се налагаше съдебната практика да ги уеднаквява, така да се каже. Така че това е една крачка напред.
Мисля, че процедурите са доста подробно и ясно изяснени, те наистина транспонират директивите, а също така се дава яснота и във вътрешното ни законодателство по този въпрос, който става все по-наболял.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Агов.

АСЕН АГОВ: По въпросът за квалификацията.
Първо, искам да кажа на заместник-министър Люцканов, че той не може да не знае, че ние си спомняме. Депутатите винаги си спомнят. Винаги трябва да казвате, господин заместник-министър: Както добре си спомняте – и т.н., за да има ред в цялата йерархия.
Второто нещо, което искам да кажа, е за критериите. Аз знам, че има най-общи критерии от страна на Европейския съюз за висококвалифицираните. Но горчиво познавайки българската действителност, как ще избегнем, понеже има национални добавки, доразработки, да не се направи процедурата така, че да допуска корупционни механизми? Защото знаем, че в миналото - ние винаги добре си спомняме – имаше корупционни механизми при издаването на български документи за самоличност. Как ще избегнем корупционни практики, има ли гаранции за избягване на корупционни практики тогава, когато на някой трябва да се предостави степента на високо квалифициран работник и т.н. или експерт?

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Попов.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Може би ние трябва да отговорим. Защото редът за достъп би трябвало да се задава от Министерството на труда и социалната политика, а издаването на документа следва да бъде извършено от Министерството на вътрешните работи.
Още е рано да говорим по този въпрос, защото ние предвиждаме да се занимаваме с това в началото на следващата година поради няколко причини, едната от които е чисто политическа. Ние не смятаме, че за момента въпросът с достъпа на кадри от трети страни до нашия трудов пазар е от ключово значение, имайки предвид икономическата ситуация, в която е намираме.
Разбира се, ние не можем да не спазим срока за транспониране на директивата и ще го направим.
Предвижда се най-вероятно или да залегне като част от наредба, или да бъде създадена отделна наредба със съответни изменения в Закона за насърчаване на заетостта, която да уреди конкретните критерии, на които подлежат да отговарят кандидатите за достъп до нашия пазар на труда по този ред.
Има заложени критерии, които са доста общи в директивата. Менажерска позиция – това е доста абстрактно понятие. Ключов специалист и т.н. – също. Моля госпожа Станкова, която е специалист в тази област, да ме допълни, ако бъркам някъде. Но така или иначе ние заедно ще трябва да изградим конкретни критерии, които, ако бъдат изпълнени, да бъде допуснато лицето до пазара.
Това е документ, който ще мине през Националния съвет за тристранно сътрудничество, преди да мине през Министерския съвет. В основите му ще бъде Законът за насърчаване на заетостта, тоест ще мине и през законодателната власт макрорамката, на която се базира.
Ако позволите ,да дам думата и на госпожа Станкова.

ЛИЛЯНА СТАНКОВА: Зам.-министър Попов беше достатъчно изчерпателен. Аз само ще кажа, че основните критерии, които са заложени в директивата, са през първите две години тези работници със синя карта да могат да работят в България на основание националното законодателство. Това означава, че през първите две години ние – Агенцията по заетостта, може да правим съответен пазарен тест, за да прецени дали този работник да бъде допуснат до пазара на труда или има български гражданин или гражданин на трета държава, който е устроен по-дългосрочно в България и той желае да заеме тази позиция.
Така че през първите две години няма да има някаква основна промяна. След втората година, разбира се, тези граждани с висока професионална квалификация ще могат да се движат свободно и в други държави членки и тук ще им бъде предоставен пълен достъп до пазара на труда.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Плугчиева.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Още един въпрос, ако разрешите. Преди години, докато бях посланик в Германия, беше поставен въпрос от страна на младежи, които искат да дойдат за определен семестър като гост-студенти в България. И това винаги беше една тема, че или има неясноти, или има бели петна в законодателството, или че има затруднения, или че липсва информация и още комплекс от причини, за да не се стимулира този процес чуждестранни студенти и то от страните членки да имат възможността за по-интензивно участие или присъствие и обучение в България.
Въпросът ми е: с промените в закона третира ли се – не съм се запознала, затова поставям въпроса принципно – и тази материя и изобщо да считаме ли, че по този начин ще се облекчат условията, редът и начинът за краткосрочно пребиваване на чуждестранни студенти - говоря от страните членки, в България, не говоря за трети страни, - както и за постоянно дългосрочно обучение?

РАДОСЛАВА РАДОНОВА: По принцип за гражданите на Европейския съюз има специално създаден закон през 2007 година – Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и на техните студенти. Режимът за гражданите на Европейския съюз е минал на регистрационен принцип. Идвайки в България, студентът – гражданин на Европейския съюз, има срок от три месеца да дойде в структурните звена на дирекция „Миграция” или в дирекция „Миграция” и да се регистрира, за което му се издава удостоверение за пребиваване на граждани на Европейския съюз. В деня се издава удостоверението по възможно най-облекчената процедура. Единственият документ, който изискваме, е удостоверение от учебното заведение, че се признат за студент.
Законът за европейците отразява изискванията на Директива № 38, която е изцяло транспонирана в този закон и гражданите на Европейския съюз наистина са с изключително облекчен регистрационен режим.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз бих искала да взема накратко отношение.
От една страна, от правна гледна точка трябва да имаме предвид и указа за Закона за нормативните актове, чл. 13, т. 3, който казва, че изготвянето на законопроект обхваща изготвянето на втори проект, когато се налагат съществени изменения на първоначалния.
Това е чудесно, че ние се стремим да транспонираме директиви в срок, което съответно заслужава адмирации. Но, от друга страна, ако погледнете, повече от 70 процента от първоначалния текст в законопроекта всъщност е изменен. Така че може би в бъдеще трябва да помислим за одобрение в тази посока.
Иначе това, което е като предимство, бих искала наистина да приветствам създаването на синята карта, защото това е наистина една възможност за страната ни да се засили нашата конкурентоспособност и да ни помогне за решаване на демографските проблеми. Аз лично се надявам, че голяма част от представителите с български произход, които не са български граждани, ще припознаят тази възможност да дойдат на нашия пазар и да участват активно в нашата икономика.
Това е като забележка от моя страна.
Колеги, имате ли желание за допълнителни забележки? – Няма.
Да преминем към гласуване.
Предлагам на вашето внимание да гласуваме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-02-31/30.07.2010 Г. ЗА РАТИФИКАЦИЯ НА ВРЕМЕННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ КОТ Д’ИВОАР, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И НЕЙНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ДРУГА СТРАНА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Давам думата на госпожа Цветелина Димитрова – началник отдел, Дирекция „Външноикономическа политика” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! позволете ми от името на вносителя да представя накратко законопроекта за ратификация на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д’Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна – внесен от Министерския съвет.
Законопроектът е свързан с изпълнението на задълженията на България като държава членка на Европейския съюз и отговаря на търговската политика и политиката на развитие на Европейския съюз, което, от своя страна, е важна част във външната политика на България.
Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д’Ивоар и Европейската общност и нейните държави членки е част от политиката на Европейския съюз, свързана с целите на споразуменията за икономическо партньорство. Тези цели са залегнали в споразумението от Кутуно и в преговорните насоки за такива споразумения с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, приети от Съвета на Европейския съюз през 2002 година.
Временното споразумение с Кот д’Ивоар бе договорено през декември 2007 година заедно с почти идентично споразумение с Гана. Двете споразумения целят да се предотврати намаляването на износа от двете африкански държави за Европейския съюз, след като бъдат прекратени търговските договорености на споразумението от Кутуно.
От друга страна, се осигурява допълнително време за договаряне на пълни и всеобхватни споразумения за икономическо партньорство, които да включват всички страни от региона на Западна Африка и да съдържат разпоредби относно търговията с услуги, инвестиции и дори всякакви правила, свързани с търговията. Тези преговори продължават и към момента.
Държавите членки на Европейския съюз също са страни по временното споразумение с Кот д’Ивоар и следва да го ратифицира в съответствие с вътрешните си процедури.
Хронологията на процеса на одобрение в България бе, както следва. Проектът на Временно споразумение с Кот д’Ивоар бе одобрен от Министерския съвет на 10 декември 2008 година. България като пълноправен член на Европейския съюз подписа Временното споразумение при условията на последваща ратификация, отчитайки, че приемането на споразумението е въпрос от смесена компетентност в рамките на Европейския съюз.
С решение № 396 от 25 май 2009 година Министерският съвет одобри вече подписаното споразумение и предложи на Четиридесетото Народно събрание да го ратифицира със закон. Тази процедури бе рестартирана с избирането на Четиридесет и първото Народно събрание и избирането на настоящия Министерски съвет, който одобри споразумението на 29 юли 2010 година и понастоящем го предлага на Народното събрание за ратифициране.
Подробна информация относно споразумението е предоставена в мотивите към законопроекта. Аз оставам на ваше разположение за допълнителни въпроси.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, имате думата за отношение по законопроекта.
Ако няма желаещи, поставям на гласуване становището по законопроекта.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО ГРАЖДАНСКАТА ИНИЦИАТИВА, № 002-00-29/1.06.2010 Г. – Т. 24 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2010 Г.).
В тази връзка бих искала да дам думата на госпожа Бенишева – директор на Дирекция „Европейски съюз” в Министерството на външните работи.
БИСЕРКА БЕНИШЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разпространеният доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно предложения регламент, с който се запознахме, изчерпателно описва предвидените в регламента процедури и срокове за уреждане на тази нова разпоредба, предвидена в Лисабонския договор, за да може да се придвижи и съкрати наличието на демократичен дефицит, да се сближи дистанцията между Европейския съюз и неговите граждани.
В доклада много коректно се отразява основният принцип на тази инициатива, който трябваше да бъде развит, а именно осигуряване на достатъчна представителност на интересите на европейските граждани със заложената разпоредба, че гражданска инициатива може да бъде инициирана от представители най-малко на 9 страни членки. В договора е записано „значителен брой страни”. Прецени се, че една трета от страните членки е достатъчно представителен брой.
Регламентът също предвижда условия, които, от една страна, да осигурят приемливост на инициативата – това, което наричаме допустимост, а, от друга страна, да не представляват рестрикция за европейските граждани.
В тази връзка се постигна съгласие в Съвета на един значително ранен етап при стартиране на гражданска инициатива от организаторите Европейската комисия да се произнася доколко предметът на тази инициатива е съвместим с основните принципи и ценности на Европейския съюз и съответства на принципа на субсидиарността.
Постигането на този баланс между представителност и допустимост и да не се стига до прекалено рестриктивни изисквания беше постигнато в резултат на доста обсъждания в Съвета. Ние постигнахме съгласие по общия подход в Съветът на министрите на външните работи през месец юни.
Бих искала да ви уведомя също, че регламентът следва да бъде приет по съвместна процедура с Европейския парламент. Досието в Европейския парламент е разпределено на Комисията по конституционни въпроси.
След становище на Европейския парламент и приемане на регламента на Съвета и на Европейския парламент и публикуване на регламента в „Държавен вестник” на Европейския съюз той ще влезе в сила една година – 12 месеца, след публикуването, тъй като е необходимо страните членки да предприемат национални действия по определяне на органа, който ще валидира подписите, когато се прави подписка за гражданска инициатива, и да нотифицират този орган пред Европейската комисия, така че да са налице всички необходими условия и европейските граждани да могат да се възползват от това си право, предвидено от Договора в Лисабон.
Докладът, предложен от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, дава своята подкрепа за този регламент, което ние високо ценим от името на Министерството на външните работи, които всъщност сме вносителите на Рамковата позиция и участвахме активно в преговорите с нашите партньори по постигането на общия подход.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Давам думата на колегите да вземат отношение по така поставения проблем.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз искам да поставя въпроси, свързани с процедурата или да попитам по друг начин, а именно как се е стигнало до тази формулировка - набиране на една трета от страните членки. Изобщо чие е предложението, около което се постига консенсусът – от страна на Еврокомисията ли идва или има някаква група, някакъв алианс от страни членки, които инициират точно тази процедура и се спират точно на тези критерии? И да считаме ли, че след като на 14 юни е постигнат общ подход, това е окончателно, така да се каже, или предстои това, което стана ясно – обсъждане в Европарламента и дали могат да се очакват промени в предложената процедура, около която сега има обединение на мненията и е постигнат някакъв консенсус?
БИСЕРКА БЕНИШЕВА: Уважаема госпожо Плугчиева, постигането на съгласие по изискването за една трета от страните членки беше на основата на самата разпоредба на Лисабонския договор, който казва: 1 млн. подписи от значителен брой страни членки. Съветът трябваше да определи какво точно означава „значителен брой”.
Имаше две виждания. Едното виждане беше за едната трета, другото виждане беше за една четвърт от страните членки. При всички случаи, за да има представителност, несъмнено трябваше да бъде ясно за какво точно става дума под „значителен брой”.
Доколкото в Лисабонския договор е предвидено, че засилено сътрудничество по дадена тема може да бъде инициирано от една трета от страните членки, тоест 9 страни членки, в Съвета се обединихме, че това все пак е един регламентиран в договора праг на представителност, който можем да използваме по отношение на европейската гражданска инициатива.
Що се касае до втория Ви въпрос, действително след постигането на общ подход на 14 юни, предоставихме цялото законодателно досие в Европейския парламент. Европейският парламент го насочи към Комисията по конституционни въпроси. Определени са двама души докладчици. Все още нямаме доклада на Европейския парламент, за да можем да Ви информираме дали има различия в трактовката между Съвета и Парламента.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: За процента от населението в дадена държава, което трябва да направи подписката. Аз чисто математически разсъждавам. Казахме – 9 държави. Най-малките държави са с под 50 млн. население. При това положение някъде около 100 000 човека могат да ангажират вниманието на европейските институции. И по формулата, която е дадена, не е задължително да имат законодателна инициатива или нещо да регламентират като някакъв акт на европейска институция. Тогава вие разсъждавали ли сте по въпроса как минимален брой европейски граждани могат да занимават европейските институции с несъществени въпроси? Нещо от този сорт. Като крайна възможност, разбира се.
БИСЕРКА БЕНИШЕВА: Уважаеми господин Тошев, това е другият проблем, това, което ние наричаме праговете, по който имаше много оживена дискусия в Съвета.
Това, което казвате за 0,2 процента, беше първоначалното предложение на Европейската комисия. Защитавайки принципа, че една инициатива трябва да е представителна, доста спорихме в Съвета кой е онзи критерий, който най-добре описва изискването за представителност.
В тази връзка в крайна сметка се постигна консенсус на принципа да се използва дегресивната пропорционалност, принцип, който е заложен в регламента за избори за Европейски парламент. В самия проект на регламент, в неговото приложение е посочено за всяка една страна членка колко е минималният брой подписи, които трябва да бъдат събрани, за да може да се отговори на изискването, че една законодателна инициатива от гражданите може да бъде регистрирана – това е първият етап – от Европейската комисия, когато са събрани минимум 100 000 подписа от минимум три страни членки. За България този минимум, в съответствие с формулата за дегресивна пропорционалност, е 13 500 подписа. Веднъж инициативата се регистрира и минимумът е 100 000. Тогава се произнася Европейската комисия.
Това е отговор на втората част от Вашия въпрос – доколко организаторите, които лансират тази инициатива, са формулирали искане за вторично законодателство на ниво Европейски съюз, което не противоречи на основните договори на Европейския съюз, не противоречи на принципа за пропорционалност и не изразява някакви чисто групови регионални интереси. Трябва да е европейски интересът.
Много спорихме в тази част помежду си страните членки. Защо? Защото, от една страна, стоеше аргументът да не би гражданската инициатива да бъде, така да се каже, убита още в зародиш. Тоест трябваше да има някакъв праг, който показва подкрепа – това са тези 100 000 подписа и трите страни членки, за да има регистриран интерес.
От друга страна, Европейската комисия трябва, регистрирайки, да даде веднага своето мотивирано становище, ако тя отхвърля тази инициатива.
Следващата стъпка вече е събирането на 1 млн. подписи от минимум 9 страни членки.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Има ли други желаещи за изказване? – Няма.
Подлагам на гласуване така предложения на вашето внимание Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданска инициатива по т. 24 от Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, предвид на това, че тя наистина ще повиши ангажираността на европейските граждани към дневния ред на Европейския съюз и съответно ще допринесе за намаляване на дефицита на демокрация в Общността.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01.63/13.07.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
В тази връзка давам възможност на вносителите от Министерството на финансите.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Моля за извинение, че аз ще представя законопроекта, предвид факта, че заместник-министър Боряна Пенчева е в Брюксел. Надявам се на вашето разбиране.
Също така се надявам да не ви губя времето и съвсем накратко ще кажа няколко думи по отношение на законопроекта. Същият инкорпорира три основни цели в себе си.
Първата от тях е транспониране на европейското законодателство и в частност последните постижения в тази област.
Вторият акцент, който съдържа в себе си законопроектът, това е отразяване на някои несъвършенства, забелязани, така да се каже, проблеми в сега съществуващото законодателство.
На трето място, това е привеждането му в съответствие с някои други закони, които действат в момента.
По отношение на първия акцент бих искала да резюмирам, че на практика с този законопроект се въвеждат задължителните изисквания на Директива № 111 от 2009 година, с която се променят три директиви в областта на банковото законодателство, а именно Директиви № 48 и 49 от 2006 година и № 64 от 2007 година. Тези директиви касаят банките – филиали на централния институт и определени елементи на собствения капитал, големите експозиции, надзорната уредба и управлението при кризи.
Това е директива № 111. Нейната цел на практика е да се повиши ефективността на надзора и да се подобри сътрудничеството между компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, които упражняват надзор върху банките, особено по отношение на тези банки, които извършват дейност в няколко държави членки.
Измененията на визираните директиви чрез директива № 111 от 2009 година, са до голяма степен предопределени в отговор на финансовата криза, която изведе на преден план необходимостта от по-тясна координация, обмен на информация между отделните надзорни органи при осъществяването на възложените и делегираните й функции по закон.
На второ място, за да се усъвършенства системата на надзор върху банковите групи и финансовите холдинги, които осъществяват своята дейност в различни държави членки, се въвежда, от една страна, изискването за вземане на съвместни решения между тези компетентни органи при определяне на адекватността на консолидирания собствен капитал, а, от друга страна, се въвежда изискването за така наречените надзорни колегии, чиято основна задача е да се осигури подходящата организация, обмен на информация и надзор и практика между отделните надзори в страните, в които са ситуирани тези банкови групи.
Наред с това задължително транспониране на разпоредбите на директивата, в закона се правят изменения и допълнения, които до голяма степен са продиктувани от натрупаната вече практика и са насочени към усъвършенстване на заложените механизми.
Приведена е в по-пълно съответствие с Приложение № 1 на директива № 48 и за целта се изменя от факта на дейността при придобиването на вземания, извършвани от банки и финансови институции.
И, разбира се, не на последно място режимът се допълва от издаваните от Българската народна банка разрешения, което се извежда на законово ниво.
Акцент заслужава, разбира се, и текстове от проекта за закон, които са насочени към защита на правата на потребителите - § 8 и § 9, банковите клиенти чрез въвеждане на изрично задължение за уведомяване от страна на банката по отношение на нейните депозанти, респективно кредитополучатели при промяна на условията, при които се формира плаващата лихва, респективно годишният процент на разходите.
В заключение, но не без да заслужава своето особено внимание, чрез този законопроект е въведена и препоръка 384 на Европейската комисия от април 2009 година, която поставя на законова основа изискванията за разкриване на информация по отношение на политиките за възнагражденията, които провеждат банките и се регламентират тези основни принципи за изграждането на една такава система и последваща делегация в закона към една наредба, която следва да бъде по-подробна и да обясни всичките тези изисквания, която предстои да бъде издадена от Българската народна банка.
Законът се предвижда да влезе в сила от 31 декември 2010 година, като държавите членки респективно следват и изготвят съответните актове за въвеждане на тази директива до 31 октомври на текущата година.
Това е съвсем накратко. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, имате думата. Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, колеги! Изброяването на толкова много директиви със съответните номера само по себе си е изключително скучна материя – наименованията на директивите. Ние пред себе си нямаме целия списък с директивите и няма как да го разбера. Аз не го казвам като упрек към Вас, а към начина на докладване изобщо на тези неща. Ние нямаме всичките купища директиви пред себе си. Да си призная честно, нямаме и време да четем всички директиви, идвайки на заседанието на комисията, получавайки вчера дневния ред.
Следователно аз искам да Ви помоля, госпожо председател, когато имаме така компетентни докладчици, които работят само в тази тясна материя, да имат грижата със звездички или с някакви текстове под линия да ни обясняват най-малкото за себе си в своите бележки коя директива за какво се отнася. Молбата ми е такава, госпожо председател. Защото наистина ние днес скачаме от тези на тема в четири точки в пленарното заседание, след което идваме тук и прескачаме през 28 точки. И няма как всичко да е пред очите ни и, както се казва, в най-приоритетния файл в главата.
Това по този въпрос.
Сега влизат колегите от Българската народна банка. Сигурно те ще отговорят на този въпрос или пък и те ще отговорят на този въпрос.
Защитата на потребителите. Вие дадохте за пример уведомяване при промяна на договорните условия и т.н. при плаващи лихви. Обаче какво става при фиксирани лихви? Това е нещо много важно. Защото тук се случва наши банки при фиксирани лихви и договори с фиксирани лихви – вече няколко души идват при мене и ми казват това нещо – да се уведомява потребителят, че е променен лихвеният процент на техния договор.
Има ли защита в съответната директива за това нещо, за да мога аз да отговоря на хората, които ме питат? Защото като попитам банкера на съответния кредитополучател, той не ми отговаря, защото казва: това не е ваша работа. казва го достатъчно възпитано, но това е смисълът. Когато попитам моя банкер, той казва: това е политика на банката, решение на управителния съвет. И в крайна сметка, за да се мине цялата процедура в Комисията по защита на потребителите и т.н., и т.н. в крайна сметка всичкото това нещо отнема някъде към година, а в тази година може да се промени лихвата и да падне надолу. И в крайна сметка всичко потъва в битието. Междувременно ти си си платил като потребител цялата тази сума.
Аз искам да попитам, тъй като, пак казвам, нямам директивите пред себе си, този въпрос уреден ли е в потребителската директива? Тъй като има народни представители, които посягат към банковото дело с бомбастични изказвания в пленарната зала, посягат върху банковото дело, като казват да се наложи таван на лихвите или да се фиксират лихвите на банките и те да не се променят, което е абсолютна глупост, ако сме нормална държава. Но всичкото това нещо трябва да бъде обяснено.
Затова е моят въпрос към Вас. Ако Вие гарантирате, че с въвеждането на тези директиви и с промените, които сега целите със законопроекта, ако от 31 декември тази година тези въпроси са уредени един път за винаги, да се запуши устата на тези популистки възгласи в парламента.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Забележката Ви е абсолютно основателна. Използвам възможността, че току що влезе и парламентарният секретар Николай Шарлетов, наистина оттук нататък, когато има споменаване на директиви, да се уточнява за какво се отнасят, да не е само самият номер.
Имат думата колегите от БНБ.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Този закон не е предназначен по принцип за транспониране на директива, свързана със защита правата на потребителите.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Но има текстове, които целят подобряване правата на потребителите.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Така че не можем към момента да вземем отношение. По принцип вероятно в случая, който описвате, се касае за недопустима промяна на методиката за изчисляване на лихвата, което би било нарушение, примерно по Закона за потребителския кредит. В такива случаи компетентният орган би трябвало да помисли за защита на потребителите. Би следавло да се уведоми. Макар че, откровено казано, ако засегнем тези граждани, напишат и до БНБ, тъй като жалбите идват и при нас, също ще извършим проверка и ако установим някакво подобно нарушение, ще търсим възможност за неговото отстраняване.
Другата възможност е да се води дело, в което по съдебен ред да се докаже ,че в нарушение на уговорките от договора е извършено нещо, което не е допустимо от страна на банката и да се иска обявяване на тези действия за нищожни и т.н., което действително, няма съмнение, е тежка и трудна процедура.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, има ли други забележки, предложения?
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Аз започвам с това, че не съм специалист в банковото дело. Но от това, което ни предлагате да гласуваме в пленарната зала, говоря от името на българската страна, може би БНБ ще има най-добрия отговор на моя въпрос, ако е, разбира се, въпрос. Създава се текущ надзор от колеги, като се увеличават надзорните функции, особено за приемащата държава. Това е, разбира се, неправилно.
Ако примерно надзорният орган на Немската банка вземе решение за Германия като член на общ надзорен орган, няма ли да окаже влияние върху нашата финансова стабилност?
У нас, разбира се, трудно би повлияла финансовата стабилност на Германия, но мисля, че обратното не е безопасно. Защото за тях решението може да бъде много добро, но как ще се отрази в този консолидиран надзорен орган за нас? Каква е защитата на закона, който ни предлагате?
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Надзорните колегии, за които говорите, съществуват и сега, просто те не бяха формално част от европейската надзорна рамка. Един вид, те бяха доброволно структурирани, но тяхното функциониране става задължително.
Това, което казвате, е много важно и е възможно. И по същество между другото е възможен и обратният случай – говоря в по-теоретичен казус, където решение на приемащия надзор да застраши финансовата стабилност на банката майка и съответната страна.
Този въпрос е особено важен за клоновете. За клонове има специален текст, който в момента е чл. 79б и съответният параграф от закона. Германският надзор примерно и Германия като юрисдикция е задължена да напише аналогичен текст за своите банки.
А по отношение на дъщерните банки, все пак те са отделни юридически лица и много по-опосредствен е този ефект, за който зададохте въпроса, тъй като БНБ има пълните правомощия върху надзора на всяка дъщерна банка в България. И там има механизми, включително и съществуващият Закон за кредитните институции, респективно съществуващата директива, как да се извършва надзорно сътрудничество по отношение на влиянието на събитията в една държава членка в друга държава членка.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Тоест това, което аз разбрах, е, че Европейският съюз ни натиска и нас, и немците да пишем рестрикции, които да ни предпазват от такива външни въздействия.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Точно така.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Има ли други колеги, желаещи да вземат отношение? – Няма.
Предлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не знам дали е уместно, но в проектостановището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, с което разполагаме, остана една препоръка, във връзка с която ние имаме предложение за решение в текста на § 18, чл. 92г, ал. 4 от законопроекта.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Тя все още съществува като препоръка и колегите ми казват, че тя е съгласувана съответно с представителите на БНБ.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Ние носим текста. Ако нямате нищо против, ще го оставим.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Подготвили сме адаптиран текст, който в по-добра степен изпълнява препоръката, с идеята да ви го предложим, когато се гледа законопроектът на второ четене, да се съобразите с препоръката.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Тоест вие не сте се съгласили с препоръката, която е била направена?
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Точно така.
МИЛЕНА БОЙКОВА: В изпълнение на препоръката ви предлагаме решение.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: По-добро е като текст.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Това ще го уточним между първо и второ четене.

Преминаваме към последната точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Бих искала да поканя Анна Асенова, която е представител на Българския парламент в Брюксел, човекът, който съответно ще изпраща необходимата информация и по отношение на европейски актове, и когато съответно наши народни представители отиват на интерпарламентарна сесия към Европейския парламент, както и ще отговаря за всичко, което касае топлата връзка между Българския и Европейския парламент.
АННА АСЕНОВА: Здравейте. Предполагам, че с повечето от вас се познавам. Досега бях парламентарен секретар на Министерството на отбраната, след това работих в Министерството на външните работи. От около два месеца заемам поста постоянен представител на Народното събрание в Европейския парламент.
Все още навлизам в материята, но смея да кажа, че има какво да се подобри. Много неща могат да се направят, отношенията между Народното събрание и Европейския парламент могат да се сближат. Разбира се, ние ще работим заедно, за да може това да се случи. Ако имате някакви въпроси, аз съм на разположение.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Имате думата, колеги.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Здравейте, госпожо Асенова. Както Вие се обърнахте, ще отвърна на поздрава. Радвам се, че най-сетне се стига до такава жива връзка между националния парламент и Европарламента, от което имаше отдавна, и то крещяща нужда.
В чисто работен, оперативен порядък първо, бих предложила да си дадете координатите, за да ги имаме.
Второ, искам да кажа ,че за съжаление последното заседание на парламента по темата „Европейска стратегия 2020” и коментарите, които бяха направени, както и изказването на господин Калфин показаха какви празноти съществуват във връзките между националния и Европейския парламент. Липсва информация, липсва поток от информация. Ако някой реши нещо по самоинициатива да намери в интернет страниците – добре, ако не, не може. Де факто тази връзка не съществува. Липсва връзката, ако щете, с нашите евродепутати, това първо, отделно със съответните реципрочни комисии и на трето място, с цялостната работа на Европарламента.
Затова аз смятам, че днешната среща на запознаване трябва да се използва и да се уточни, да речем, в 15-дневен срок да се видим отново с вас и да получим информация как ще работим, в смисъл, какъв е графикът на Европарламента, какви теми предстои да се обсъждат, да речем, през месец октомври, кои ще представлляват интерес за нас, ние можем ли да допринесем с нещо към този дебат като информация и т.н., или стъпвайки на Лисабонския договор, който предвижда много по-активна и важна роля на националните парламенти, за да може наистина практически да реализираме логиката и предвижданията на Лисабонския договор, а освен това да бъдем по-полезни на собствената си страна и на собствените си граждани.
Затова аз смятам, че едобре от двете страни – и вие като членове на тази комисия, и Вие като натоварена с тази отговорна задача, да помислим върху възможностите за една добре организирана оперативна работа, която да бъде ефективна и да си бъдем взаимно полезни.
Това е моето конкретно предложение. Призовавам по възможност да се включим много по-активно в официалния, един актуален дневен ред на Европейския съюз.
Смятам, че в това отношение не сме достатъчно добре представени, не сме достатъчно активни, още повече като национален парламент.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Асенова.
АННА АСЕНОВА: Благодаря Ви за Вашите коментари. Разбира се, има много какво да бъде направено- надявам се да успеем да го направим заедно.
Аз съм отворена към всякакви предложения, чисто оперативни. За съжаление след 15 дни няма да може да се видим, тъй като утре сутринта заминавам. Но с председателя на комисията госпожа Панайотова, разбира се, държим връзка. Аз ще оставя своите координати, така че винаги, когато има нещо, бихте могли да се обръщате към мене. Аз, разбира се, поемам ангажимента, вече го правя от доста време, ще продължавам да го правя, ще изпращам всякаква полезна информация, всякаква информация за междупарламентарни срещи, за всичко, което се случва в Европарламента.
С колегите евродепутати имам връзка. Представила съм се официално на тях, направили сме обща среща. Така че мисля, че сме една стъпка по-близо.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз ще си позволя да взема още веднъж думата.
Съвсем конкретно, неслучайно го дадох като пример, но смятам, че това е нормалният ред на работа. През октомври месец знаете кои са пленарните заседания на Европарламента. Вие като човек, който следи работата там, може да селекционирате и да прецените кои от темите да имаме предвид. Не да ни смъкнете целия дневен ред, а кои от темите заслужават по-голямо внимание за Българския парламент и за българската страна като такава. Струва ми се, че във времето на комуникация няма никакъв проблем секретариатът на нашата комисия, така, както пуска информация за дневния ред и материали за заседанията, да ни насочва с информация, изпратена от вас. Но не да ни се изпращат целите директиви, а това, което каза колегата Агов, в един по-синтезиран, разбираем и по-достъпен вид, не защото е ниско нивото, а защото няма време да се обхване цялата в материя. Така в телеграфен стил да получаваме основната информация, за да можем не само да сме добре информирани, но да можем активно да участваме в процеса.
АННА АСЕНОВА: Разбира се.
АСЕН АГОВ: Вие сама ли сте там?
АННА АСЕНОВА: Да.
АСЕН АГОВ: Не искам да Ви питам дали имате партньори или не. Просто мисля, че сама няма да можете да свършите всичко това. Просто е невъзможно, имайки предвид дневния ред на парламента и дневния ред на Европарламента.
Не искам да споря с госпожа Плугчиева. Идеално би било да имаме всичкото това нещо налице. Но невъзможно е да се свърши цялата тази работа.
Вие сте представител на Българското Народно събрание. Като такъв представител аз виждам по-различно Вашата работа. В смисъл, тогава, когато имаме спорове с европейските колеги, с Европейската комисия и с Европейския парламент, това да стига до тях. Когато има изказвания, които са критични към Европейския съюз, това да се довежда до знанието. Много рядко става това, все още нямаме самочувствие за такова нещо, но се надявам да го придобием лека-полека, защото много неща има, които не разбираме или не искаме да разберем, или смятаме, че са неуместни, но това е друг въпрос. Най-простият механизъм е да видите следващата програма на Народното събрание и съответно сесията на Европейския парламент и къде има съвпадение. Просто да се видят съвпаденията.
Иначе ако се хвърлите по всичките тези посоки, не е изключено да успеете в някои от тях, но с всичко няма да успеете. Просто трябва да се концентрирате върху това кой интерес на Българското Народно събрание заслужава внимание. Там, където има инициативи, които трябва да бъдат съвместно решавани, и по Лисабонския договор, с Българския парламент, отрано да ги приготвим. Там трябва да се свърши работата, заедно с нашата комисия. Защото общо взето ние имаме един отдел, който се занимава с европейските въпроси в парламента, но това са хората, които са компетентни.
Моят съвет е - не се разпростирайте да покривате всичко. Българските евродепутати само ще Ви объркат работата. С тях може да имате само консултации. Иначе си изберете от всяка група по един, с когото да вършите работа. иначе няма да можете да свършите работа. това е необятна материя.
Това са моите съвети.
Всички предложения, които Вие имате, ги предоставяйте. Във всички случаи ние сме добронамерени. Но стеснете пътеките – това е моят съвет.

АННА АСЕНОВА: Много Ви благодаря. Ако ми позволите ,само искам да отбележа следното. Надявам се наистина да има диалог между Народното събрание и европейските институции. Страшно много ще разчитам на обратната връзка от вас, тъй като там аз ще получавам информация какво се случва тук, но не в детайли.

ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Аз искам да отговоря на госпожа Плугчиева и на господин Агов, понеже те може би за първи път виждат госпожица Асенова. Аз я познавам отдавна и ви гарантирам, че тя е един изключително качествен млад човек, който ще се справи успешно. Освен това тя е от Видин, така че считайте ,че половината въпрос е решен. Това 50 процента дава гаранция.
Искам в съвсем сериозен дух да кажа ,че ние също трябва да й помагаме. Първият път, когато я назначиха, аз я попитах има ли помощници и се оказа, че няма. Тя с евродепутатите също би могла да работи, но там има качествени сътрудници към всеки евродепутат и това е връзката, която може да се осъществи.
Освен това вие имате по-голям опит с европейските институции и знаете, че там бюрокрацията е значително по-работеща, отколкото при нас. Така че това е в неин плюс. Не казвам, че там бюрокрацията е по-лека, но тя е по-работеща. Ако отидете в един кабинет, винаги ще ви кажат кой може да ви свърши работа. А тук можем да се въртим цял ден. Това имах предвид.
Сега към председателя на комисията – дайте й и нашите координати, защото ние трудно разбираме какво се случва в Европарламента, а те не слушат новините за Българския парламент, така че не знаят какво става. А това е много важно и трябва да го имаме предвид, особено в нашата комисия и съответно във Външната комисия.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Затова е поканена днес госпожа Асенова, за да обмените контакти и да започнем успешно нашата работа.
Мисля, че по този начин приключихме.
Що се отнася до въпроса, който повдигнахме миналия път – за часа на заседанието на комисията, искам да кажа, че засега се запазва този час, който е определен – 14,30 часа. Аз съм се уговорила с председателя на Комисията по външната политика и отбрана – най-вероятно ще изместим нашето заседание на Външнта политика и отбрана за четвъртък. Но все още сме в изчаквателна позиция. Засега продължаваме традицията – сряда от 14,30 часа.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

(Моника Панайотова)