П Р О Т О К О Л

№ 2

---

На 28 септември 2010 г. се проведе Третото заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на тема „ЕВРОПА 2020” – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж”.

В заседанието взеха участие г-жа Цецка Цачева - председател на Четиридесет и първото Народно събрание, вицепремиерът и министър на финансите - г-н Симеон Дянков, г-жа Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

Заседанието беше открито в 10 часа и ръководено от г-н Камен Колев – председател на Съвета за обществени консултации.

КАМЕН КОЛЕВ: Колеги, добър ден на всички! Благодаря Ви, че се отзовахте на поканата за днешното Трето заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове към Народното събрание.
Първо, разрешете ми с удоволствие да благодаря за присъствието на г-жа Цецка Цачева – председател на Народното събрание, на г-н Симеон Дянков – вицепремиер и министър на финансите, а също и на уважаемата госпожа заместник-министър, на господа депутатите от тази комисия и от другите комисии на Народното събрание.
Това е Трето заседание на Съвета за обществени консултации. Само ще припомня с няколко думи за уважаемите гости следното. Предишното заседание беше посветено на усвояването на европейските фондове. И тъй като тук има представители на целия неправителствен сектор, включително на социалните партньори, на работодателите, на синдикатите, ще кажа, че беше разискван и обсъждан този въпрос. Направиха се предложения.
Сега откриваме Третото заседание, което ще бъде посветено на българския вариант, на българския прочит, на българския поглед върху „Стратегия 2020” на Европейския съюз.
Стратегията на Европейския съюз е ясна. В близките дни трябва да бъде финализиран и българският прочит на тази стратегия. По наша информация до месец тя трябва да се финализира, да се изпрати на Европейската комисия, да се обсъди с представители на Европейската комисия, да се одобри там, след което вече в детайли да се разработи програмата за нейното реализиране.
Във връзка с реализацията на тази стратегия възникват много въпроси и те са в различни сектори, тъй като обхващат целия обществен живот, не само икономиката – това, което нас ни интересува като бизнес. Разбира се, ние отбелязваме основните цели, които са свързани с икономическото развитие, и там са преди всичко нашите интереси. Но редица от неправителствените организации, които са представени тук, се интересуват, разбира се, и от други сектори от тази стратегия.
След официалните изказвания ще има обсъждане, дискусия. Аз ще призова към конструктивизъм - в рамките на не повече от 3-4 минути изказващите се да акцентират не въобще върху стратегията, а по въпроса, който тях най-много ги вълнува, като поставят този въпрос все пак в контекста на тази стратегия.
Позволете ми сега да дам думата за приветствие на госпожа Цецка Цачева – председател на Народното събрание. Заповядайте, госпожа Цачева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа! За мене е изключително позитивно това, че тема на днешното обсъждане на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове е именно стратегията „Европа 2020” и българският прочит на тази стратегия.
Считам, че перспективата, която следва да бъде очертана пред нашата държава в следващите 10 години, е дело не само на политиците, но и на гражданското общество, поради което форматът на тази среща за мене е изключително важен. Защото е наложително тук, в Постоянната комисия на Народното събрание, която има отношение по този въпрос, да бъдат чути мненията на всички представители на различни неправителствени организации и представители като цяло на гражданското общество.
Стратегията „Европа 2020” и в частност българският сценарий на стратегията очертават пред нас нови амбиции. Ние сме длъжни на високите послания и критерии, които се отправят към тази стратегия, да им дадем нашия, българския прочит. И това не може да бъде еднопартиен прочит, това трябва да бъде национален прочит.
Аз очаквам с интерес да чуя в изложението на вицепремиера Симеон Дянков онези три стълба на растеж на „Европа 2020”, които за мене са крайъгълния камък, това, около което следва да бъде изградена българската стратегия „България 2020”. Това са устойчивост, интелигентен и приобщаващ растеж на нашата държава.
Разчитам, че точно в тази посока ще бъдат насочени усилията на правителството. А, както каза господин Колев, в рамките на месец – месец и половина ние ще бъдем готови наистина да имаме своята окончателна стратегия „България 2020”.
Желая една ползотворна дискусия, открита, с всички - и неприятни въпроси, които трябва да бъдат казани. Защото повтарям, за мене това е форматът, в който трябва да се случва диалогът между гражданското общество и политиците, от една страна, което като цяло трябва да бъде в интерес на устойчивия растеж на България.
На добър час на тази дискусия! Благодаря!
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, госпожа Цачева.
Да дадем думата на господин Дянков да изложи това, което в министерството и в правителството досега е ясно, готово и може би да сподели за тези все още открити проблеми, дискусионни моменти, които да бъдат обект на дискусия по-нататък. Заповядайте, господин Дянков.
ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря. Добър ден на всички!
Малко предистория. Знаете, че стратегията „Европа 2020” е втората подобна стратегия в Европейския съюз. Тя беше предшествана от Лисабонската стратегия от 2000 до 2010 година. И макар че все още сме в този период и е рано да се дава пълен отчет, моето мнение е, че Лисабонската стратегия в основната си цел, която може да се резюмира накратко, беше да се направят такива промени в тези 10 години, които изтичат с това десетилетие, че да настигнат Съединените щати, Америка по конкурентноспособност.
Както казах, макар че до края на десетилетието остават още няколко месеца, от всички данни, които досега имаме, знаем, че тя няма да се изпълни. Всъщност не само че няма да се изпълни, а в рамките на това десетилетие по всички показатели за конкурентноспособност Съединените щати, и не само те, а и някои азиатски държави, като например Китай, са напреднали сравнително спрямо страните от Европейския съюз.
С други думи, що се отнася до предишната стратегия на Европейския съюз, подобна на „Европа 2020”, един предварителен анализ показва, че тя не е била толкова успешна, колкото ние можехме да се надяваме. След малко ще кажа защо това е важно. Според мене това е важно, защото за разлика от това, което правим в момента, съгласувайки с Европейския съюз, с Европейската комисия общоевропейските цели, България, българското правителство, заедно с вас, с парламента си задаваме и наши цели и приоритети, така че след 10 години, като правим анализа какво е постигнато, да можем да кажем: Постигнахме всичките тези неща, защото те бяха съобразени с икономическото и социалното развитие на България преди 10 години и това, което за следващите 10 години ние искаме да постигнем.
Това е за мене единственият начин след 10 години да кажем, че всичко това, което си заложихме, понеже беше свързано с приоритетите на България, а не само на Европа, се постигна.
Знаете, че през последните няколко месеца продължават разговори кои са европейските цели на стратегията „Европа 2020”. Предполагам всички ги знаем. Има пет такива цели, които са вече разписани. Те имат връзка с по-голяма заетост на населението, повече инвестиции в научноизследователска дейност, повече „зелена икономика”, по-малко деца да напускат рано училище, по-голяма част от младежта да завършва висше образование и по-малка бедност в страните от Европейския съюз.
Всичките тези пет цели имат и определени стойности, които се предлагат от Европейския съюз, на базата на които пък всяка държава може да направи по-добри разчети на национална основа как могат те да се постигнат или да се предложат промени.
На този етап има такива предложения от страна на България по петте цели за стратегията „Европа 2020”. Давам ви за пример, че за достигане на равнище на отпадане от образователната система до 2020 година българското правителство е предложило до 11 процента да е тази цел, а процентът на завършилите висше образование да се увеличи от 31 на 36 процента през този период.
Тези цели от министерство в министерство след разговори в Министерския съвет са определени като стойности. Остава ни една от целите. В процес на дефиниране е целта за намаляване на бедността и риска от изключване. Там в момента върви анализ в Министерството на труда и социалната политика, така че да имаме стойност, която в рамките на следващите 10 години смятаме, че може да бъде постигната.
За това аз искам да говоря малко по-обширно. Десет години е достатъчно време, за да може да се начертае една политическа визия, политическа не само на политиците, но политическа на държавата, какво искаме да се постигне в България през следващите десет години. Или с други думи, ако сега живеем в 2020 години, да кажем какво сме искали вече да е постигнато.
Ако по-просто се зададе въпросът, вече може да се мисли за приоритети. Разбира се, много неща искаме да се постигнат за тези 10 години. Но е хубаво да има няколко приоритета.
Мислейки по това, ние предлагаме четири основни приоритета:
По-добра инфраструктура;
Конкурентноспособна младеж;
Най-добра бизнес среда в Европейския съюз;
И четвъртата, която е по-обширна тема – доверие във всички държавни институции.
Ще поясня за какво става въпрос.
По-добра инфраструктура. Знаем, че това е тема, по която се говори много. В последната година също се работи много и това правителство продължава да работи много по тази тема. Ние смятаме, че в следващите 10 години инфраструктурата в България трябва да изглежда по много-много по-различен начин, отколкото изглежда сега или отколкото изглеждаше, когато това правителство дойде на власт.
Защо е важна по-добрата инфраструктура. Това осигурява по-добра свързаност с Европа, което пък ни осигурява по-добър икономически обмен, по-добър обмен от всякаква гледна точка, дори и на идеи; икономически просперитет на по-слабо развитите райони в България – това е тема всъщност във всички държави, но се отнася особено за България, където знаете, че в някои от нашите региони, особено в Северна България, в Странджанско и т.н. по-добрата инфраструктура ще помогне за създаването на по-добри работни места там, на по-добри възможности за правене на бизнес и т.н.
В „по-добрата инфраструктура” има и някои други теми, които следва да се развият. Например в рамките на последните месец – два това е тема, която се развива бързо – развитие на българското културно-историческо наследство. Знаете, че и тази неделя имаше такава конференция, в която се говореше на тази тема. България има много какво да покаже на света от гледна точка на археология, на история. Вече сме известни с някои от нашите културно-исторически обекти, но има още много какво да покажем. А част от причините ,за да не можем да го покажем, е, че е трудно достъпно и за българи, и за туристи отвън.
От тази гледна точка по-добрата инфраструктура, която да води към културни, исторически, археологически проекти от важно значение за България е също част от този приоритет.
И, разбира се, много важно от социална гледна точка е да има по-малко произшествия, по-малко българи да се контузват или да умират просто заради това, че ние нямаме достатъчно добри пътища.
По инфраструктурата може да се говори още много. Просто исках да очертая някои от основните причини, заради които ние смятаме, че това е приоритет, макар той да не е особено добре очертан в европейските цели на стратегията „Европа 2020”. Тук България има да направи много и точно затова го слагаме като един от основните приоритети.
Вторият приоритет е конкурентноспособна младеж. Това вече се връзва доста по-добре с целите, които са посочени в проекта „Европа 2020” - намаляване на дела на рано напусналите училище деца, увеличаване броя на младите хора, завършили висше образование. Но, разбира се, там има още много какво да се направи, примерно стимулиране на младите учени. Това е тема, която не е само тема на висшето образование, а на връзката между висшето образование и науката, нещо, за което в България също се е говорило известно време. Сега е време вече да направим нещо по тази тема.
От всичките тези три неща, които споменах, следва и една голяма тема за всички родители и не само за родителите в България – реализация на младите хора в България, такава да бъде учебната ни система, научната ни система, че повече деца да остават в България, да учат в България или да се връщат в България, след като са учили навън. А това зависи от по-добрата реализация тук, какви са възможностите за младите хора да останат и да работят в България. Затова общата тема е конкурентноспособна младеж.
По третата тема – най-добра бизнес среда в Европейския съюз.
Като се прави визия, особено за 10 години, е хубаво да се гледа, от една страна, далеч в бъдещето, от друга страна, е хубаво да имаме някакви цели, които са трудно постижими, но които определят България вече като водач в някои приоритети в Европа. Смятам, че от гледна точка на бизнес средата е възможно и е постижимо след 10 години България да има най-добрата бизнес среда в целия Европейски съюз.
Какво имам предвид. По някои неща вече имаме успехи, примерно най-ниска данъчна тежест за бизнеса и домакинствата в Европейския съюз. Това е постижимо вече. От средата на тази година България има най-ниската данъчна тежест за домакинствата в целия Европейския съюз. А, както върви, от началото на януари следващата година ще имаме и най-ниската данъчна тежест за бизнеса, понеже ние не вдигаме данъци, а други държави вдигат.
Нещо, по което трябва да се работи, е електронно правителство. Там за следващите 10 години мисля, че може да се направи много, така че през 2020 година всички или огромна част от услугите и за гражданите, и за бизнеса да са направени по електронен път. Всички знаем какви са положителните страни на електронното правителство. Време е да го направим.
По-голяма заетост. Вече говорихме за това. Тя идва, от една страна, с по-конкурентноспособна младеж, нещо, което говорихме, по-добра инфраструктура – тук се връзват добре и предишните приоритети. Разбира се, бизнес средата помага – по-ниски данъци. Електронното правителство ще ни осигури и по-голяма заетост, която от части ще дойде и от повече инвестиции, включително и в научноизследователската дейност.
За мене е важно в България да има все повече и повече инвестиции, разбира се, и български инвестиции, и чуждестранни, във всички области на развитието, а оттам, разбира се, и в някои области, където България или е била традиционно водач, или става водач, области, които са свързани с научноизследователска дейност.
И последната част на тази най-добра бизнес среда в Европейския съюз, нещо, което вече сме постигнали, но по което може още да се работи, е фискална стабилност и оттук – влизане в Еврозоната. В рамките на стратегия „Европа 2020” България има предпоставките да е пълноправен член на Еврозоната.
И последната тема, с която искам да завърша. Искам да се спра на идеята – 10 години това е, от една страна, стратегия, от друга страна, това е визия, как искаме да изглежда България след 10 години. Една от основните теми там, която е задача вече не само на правителството, а и на парламента, на всички нас, това е доверие в държавните институции. Българите през 2020 година трябва да могат да казват: Да, държавните институции работят за мене като гражданин, като работещ, като управител на предприятие и т.н., във всичките възможни варианти на това доверие, примерно гарантиране на върховенството на закона, защита на интересите на гражданите и бизнеса, ефективна съдебна система, социална справедливост като цяло и, разбира се, сигурност. Така че гражданите, като мислят за всичките органи на държавата, да казват: да, държавата работи за нас.
Ако можем ние в рамките на следващите четири години успешно да постигнем значителен напредък в тези четири приоритета, България след 10 години ще изглежда като държава, в която всички ще искат да работят, ще искат да учат, ще искат да живеят, децата ни ще остават тук, родителите ще са много радостни от това и ще успее да стане това, което го искаме не само като правителство, а и като граждани – нашата държава да е един пълноправен член на Европейския съюз. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Дянков. Мисля, че това, което казахте, е достатъчно, за да вземем отношение, да коментираме, да обсъждаме. Приоритетите са ясни, приоритизирането на реформите Вие казахте в кои области и по какъв начин ще се провежда и всъщност какви са крайните цели.
Разрешете ми да дам думата на госпожа Моника Панайотова като председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Само искам да припомня, че комисията беше инициатор на създаването на този Съвет за обществени консултации. Благодарение на инициативата на комисията ние се структурирахме и в момента провеждаме и нашето Трето заседание.
Заповядайте, госпожа Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Колев. Уважаема госпожо председател на Народното събрание, господин вицепремиер, госпожо заместник-министър! Към вас и към всички останали ще се обърна с думата „партньори”, защото моето убеждение е, че в стратегията „Европа 2020”, в българският сценарий в контекста на стратегията „Европа 2020” ключовата дума трябва да бъде „партньорство”, тоест да се види гледната точка на всички заинтересовани страни - гражданското общество, бизнеса, законодателната власт, правителството. Това е според мене правилният начин за водене на дискусия за изграждане на това каква визия искаме да имаме след 10 години като страна.
В тази връзка смятам, че трябва да имаме консенсусна надпартийна визия, за да може и ефектът да бъде осезаем за всички нас и съответно за всички граждани.
Ще си позволя да спомена апела, който бе отправен от страна на председателя на Европейската комисия г-н Барозу при представянето на стратегията „Европа 2020”. Той каза: „Или ще плуваме заедно, или ще потъваме поединично”.
Моят призив е: нека наистина да започнем да плуваме заедно и тези приоритети, които бяха очертани, да ги дискутираме заедно, да ги доразвием, за да може да имаме един успешен сценарий „България 2020”.
Радвам се също така, че бяха очертани приоритети в контекста на стратегията „Европа 2020”. Защото освен европейските въпроси, наша задача като комисия е съответно и контролът на европейските фондове. И освен че проследяваме реализирането на оперативните програми, започват и дискусиите за следващия програмен период 2014 – 2020 година, който всъщност трябва да бъде в унисон с „Европа 2020” и с българския сценарий.
В тази връзка аз съм оптимист, че няма да допуснем грешката, която бе допусната при предишното програмиране на настоящия програмен период, тоест опитът да покрием абсолютно всички сектори, но ефектът да не бъде достатъчно осезаем, да имаме наистина едно таргитиране, целево полагане и приоритизиране на задачите.
Успешна работа пожелавам на всички ни! Вие сте на ход, господин председател.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, госпожа Панайотова. След тези изказвания и приветствия можем да преминем към дискусията.
Аз само ще стартирам с едно припомняне. Тази стратегия „Европа 2020” идва в условията на една небивала криза от десетилетия. Всъщност може би кризата е част от липсата на такава визия на Европа за нейното развитие.
Преди тази стратегия имаше Лисабонска стратегия. Интересно е, че що се отнася до тази Лисабонска стратегия, сега, когато говорим за следващия 10-годишен период, оценката за тази Лисабонска стратегия я даде Европейският съюз. Тази оценка не е изцяло отрицателна, тъй като много хора считат, че Лисабонската стратегия е претърпяла провал.
Разбира се, по двата основни показателя, които си поставя за цел Лисабонската стратегия - по отношение на растеж и заетост и преди всичко на разходи за научноизследователска дейност от 3 процента брутен вътрешен продукт, примерно тази цел има едно съвсем слабо придвижване - от 1,82 процента на 1,9 процента. Това е за близо 10-годишния период на съществуване на Лисабонската стратегия. Само две страни са над 3 процента – Швеция и Финландия. Всички останали страни, включително и България, не можаха, образно казано, да отлепят от нивото 0,45 – 0,5 процента от брутния вътрешен продукт.
По отношение на другата основна цел, която си постави Лисабонската стратегия – заетост 70 процента, имаше едно съществено придвижване, но пак не успяхме да достигнем тези 70 процента. Тоест за този период нещата се промениха от 62 на 66 процента. Останаха още 4 процента, които не можахме да стигнем, тъй като 2010 година е краят на този период.
По отношение на един друг показател, който господин Дянков подчерта – качеството на бизнес средата. Това, което бизнесът най-много го вълнува, са регулациите за бизнеса, административната тежест въобще. Европа си постави за цел 25 процента съкращаване и смекчаване на регулативните режими, което щеше за Европа да икономиса 40 млрд. евро за бизнес. При нас този показател също имаше известни измерители. Мисля, че и тук Европа, включително и България, не можаха да достигнат това, което бяхме планирали.
Така че, обръщайки се назад, може би ще кажем няколко думи за финансирането на този период. Що се отнася до средствата, които бяха отделени за България за предишния програмен период, в един екип от Стопанската камара ние се върнахме и опитахме да пресметнем защо точно тези 7 млрд. евро са дадени по различните оперативни програми. Приложихме този критериален апарат, който Европа би трябвало да е приложила, когато се е дискутирало какво финансиране примерно за България трябва да има. И ние стигнахме до заключението, че тези 7 млрд. евро са с 60 процента по-малко от това, което всъщност би следвало България да получи за този програмен период, в който се намираме в момента.
Може да не ни са верни изчисленията. Но на базата на тези четири критерия, които са в методиката - брутен вътрешен продукт и т.н., стигнахме до това заключение. Тоест този въпрос е важен сега, когато говорим за следващия период как ще бъде определено финансирането, тъй като то е важно за изпълнението на всички тези цели, дали ще можем да получим това, което ни се полага.
Някой пък ще каже: ние не можем да усвоим тези 7 млрд. евро, а поставяме въпроса за останалите, които може би България заслужава да получи. Но това е другият въпрос – за усвояването на евросредствата.
Така че аз с тези думи искам да отворя дискусията. Знам, че има няколко човека, които предварително са се записали за изказване. Да започнем от господин Димитър Хаджиниколов – представител на Съюза на икономистите. Между другото, той е с опит и в Народното събрание, работил е в същата комисия. Заповядайте, господин Хаджиниколов.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Благодаря. Радвам се, че ми давате думата първи, макар че сигурно не заслужавам да съм първи.
Но така или иначе искам да поставя един въпрос – за темпа на икономическото развитие. Защото ако погледнем целите, ще видим, че те са поставени малко като за средна държава от Европейския съюз. А всъщност ние имаме в Европейския съюз високо развити и не толкова високо индустриално развити държави.
В този смисъл за нас е важно да имаме догонващо развитие, тоест да се придвижим от сегашните 35-40 процента от брутния вътрешен продукт на 50, а защо не и 60 процента. Но това не може да бъде само българска задача, това е задача на Европейския съюз, тъй като той има кохезионна политика.
В този смисъл ми се струва, че можем да свържем стратегията „Европа 2020” тясно с кохезионната политика и по-специално с цел № 5, където бихме могли да формулираме по следния начин: намаляване на социалните различия в частност чрез насърчаване на социалното включване, по-голяма кохезия, намаляване на бедността. Защото по-голямата кохезия също е социален елемент и е свързана с нищетата. Колкото по-висок е средният размер на брутния вътрешен продукт, толкова по-малък ще бъде процентът на хората, живеещи в крайна бедност, в нищета, което в момента в България се дава, че е над 50 процента.
Имайте предвид, че в Люксембург например границата на бедността е над 18 000 евро годишно, което представлява повече от 3000 лв. на месец. Това е границата на бедността в Люксембург. Така че бедността е относително понятие, но нищетата не е относително понятие. И точно преодоляването на нищетата е цел, която може да бъде кохезионна и да бъде свързана с цел № 5.
Защо да не се постави въпросът в Съвета на Европейския съюз за това да се намаляват различията при брутния национален доход на човек от населението, така че през 2010 година нито една държава членка на Европейския съюз да няма под 60 процента от средния национален доход на човек от населението на Съюза. Това би било цел на устойчиво развитие и цел, която също е свързана с цялата програма. Това ще позволи ускореното развитие на магистралите, на ж.п. линиите в България, на пристанищата, една концентрация на ресурсите, която би спомогнала за изпълнението на иначе, аз бих казал, правилно поставените като цяло цели за постигането на един добър, устойчив инвестиционен климат и оттук – ускорено развитие. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Да чуем още две-три изказвания.
Давам думата на господин Райчевски, който е секретар на работната група на БАН по иновационни дейности.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Ние сме правили заедно с Българската стопанска камара няколко пъти настойчиви и напълно аргументирани предложения за ускоряване и разширяване на процесите на този вид обучение. Среща се разбиране, но ги няма конкретните ответни действия, за което ще молим и парламентът да помогне да се мине към конкретна дейност, за което сме разработили подробен модел и той е предоставен на ръководството на министерството. Само за тази година за тази дейност са планирани 300 хил. лв., от които са усвоени едва около 10 процента.
Взаимодействието наука – бизнес също може чрез тези инструменти, за които стана дума, да се задълбочи и ускори. Явно е, че в момента то не е на добро равнище.
Покрай кризата например в БАН влезе в класната стая най-добрият учител и най-строгият учител – госпожа Неволята. И докато за цяла една година успяхме да създадем една стартираща иновативна фирма от типа „Спини” към Института по механика, през последните три месеца вече имаме девет такива и още пет-шест са в ускорен процес на подготовка. Не бих казал, че само чрез госпожа Неволя трябва да се действа. Но виждате, че тя е много добър учител.
Друг фактор, който съдържа тази програма, вероятно и всички, е недостатъчното използване на целия ресурс на компетентност на обществото. Това го подчертава в своите критични бележки още през март 2008 година господин Майкъл Фри, директор на Дирекция „Предприсъединителни програми” и точка 8 от тези 25 критични бележки и препоръки беше точно това. Оттогава бих казал, че в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма има осезаем напредък и около 50-60 добре подготвени външни експерти действат в работни групи, оценяващи комисии и други такива помощни органи.
Въпреки това предполагам че и в другите министерства, даже според мене тези, които ги познавам, нещата са по-зле. Това е един голям недостатък – не се използва целият ресурс на обществото, част от който е и нашият Съвет за обществени консултации, работата на който определено трябва да се уплътни.
Ще завърша със следното. Прочетох, че Европейската комисия ни дава около 0,55 процента от брутния вътрешен продукт за научноизследователска дейност, иновации и технологична модернизация. Струва ми се, че това за 2020 година е занижен показател. Моето мнение е, че ако се използва пълноценно следващият цикъл на еврофондовете, където трябва вече да постигнем над 90 процента усвояемост за този цикъл, ние едва ли ще надминем 70 процента. Ние може да стигнем до 1,5 процента, в който процент влизат и европейските пари, и евентуално 0,2 процента от частния бизнес.
Явно, че националният програмен документ трябва да вмести в себе си следващата национална стратегическа референтна рамка, всичките тези инструменти, за които говорихме, и да бъде нещо единно, нещо като национална икономическа и социална доктрина. Благодаря за вниманието.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Райчевски. Има думата господин Димитър Стоянов – представител на Съвета за устойчиво развитие.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Съветът за устойчиво развитие напълно подкрепя визията на правителството за стратегията „България 2020”. Имаме обаче някои допълнения.
Смятаме, че трябва да се обърне внимание върху регионалното развитие не само в слаборазвитите икономически региони, а въобще за развитието на всеки един от регионите, с оглед техните особености. Това е свързано и с първата цел – по-добра инфраструктура, но е свързано и с икономиката, и въобще с всичките цели е свързано.
Това, което е много важно, е екшън планът за прилагане на тази стратегия и адекватният инструментариум, който трябва да разработи правителството.
И третото нещо, на което като Български съвет за устойчиво развитие искаме също така да обърнем внимание, е управление на ресурсите и най-вече енергийната ефективност – един показател, по който България драстично изостава, малко повече дори, отколкото говорейки за социална бедност и т.н. Благодаря ви.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Стоянов. Това бяха предварително записалите се господа. Моля за други изказвания на базата на това, което вече беше казано.
Има думата Светослав Герасимов от Съюза за защита на природата.
СВЕТОСЛАВ ГЕРАСИМОВ: Като гарнитура към всичко онова, което тук се формулира като наша стратегия „Европа 2020”, бих прибавил две неща: научно обосновано използване и опазване на природните ресурси. Междувременно те са в основата на развитието на нашата икономика, плюс интелекта на българина в областта на ай ти технологиите например.
И второ, за да може бенефициентите по-лесно да усвояват подготовката на проекти, да се премине от начина на зарядните устройства на мобилните телефони към универсализиране, доколкото е възможно, на самите формуляри за попълване на проектите, за което примерно като илюстрация може да служат USB флашките. Това е, което мога да добавя.
КАМЕН КОЛЕВ: Давам думата на Николай Кисьов от Националната асоциация по рибарство и аквакултури.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ: В допълнение към позицията на българската държава, която подкрепяме по принцип, аз искам да споделя мисли по това, което на нас ни липсва. То е свързано с петата цел.
Ние казваме, че България е в процес на определяне на националната си цел за намаляване на бедността. А това няма как да стане, няма как да се изпълни каквато и да е цел в тази точка, ако ние не осигурим не просто устойчиво, но ускорено развитие на икономическите дейности, които са база за всичко, включително и за справяне с бедността.
В тази връзка съм впечатлен от писаното в Европейската стратегия по трета точка – липсващи връзки и проблеми и анализа на Единния пазар за двадесет и първия век. Ние продължаваме да говорим за усъвършенстване на този пазар близо 60 години след неговото създаване, което е нормално.
Но в контекста на развитието на бизнеса трябва да засилим позициите на нашето правителство, в това число на нашите евродепутати по отношение на преформулиране на някои политики в рамките на Европейския съюз по отношение на единния пазар. Защото се казва, че имаме умора от интеграция, разочарования по отношение на единния пазар. Това е оценката в самата стратегия. И това е така, защото за обикновения гражданин и за бизнеса смисълът на нашето членство в Европейския съюз е общото икономическо пространство, а не политическата част на нашето членство. В това общо икономическо пространство ние искаме да видим, наред с липсата на мита и такси между страните членки, приближаване на икономическата среда за бизнеса в страните членки, уеднаквяване на тази конкурентна среда. Защото Европа драстично изостава в общата си конкурентноспособност спрямо бързо развиващите се икономики, както е казано и в Стратегията на Европейския съюз. А България в рамките на Европа е в много тежка позиция, в много неблагоприятна позиция, включително спрямо съседните страни.
На фона на това, което се казва – най-добрата бизнес среда и политиката по отношение на данъците, ние това вече го имаме. Но по отношение на всички други компоненти за функционирането на бизнеса ние сме в много тежка конкурентна ситуация спрямо съседите си, най-вече спрямо Гърция и специално искам да подчертая спрямо Турция.
В този смисъл ние искаме да видим усилия да се насочи Европейската комисия да се работи в рамките на Евросъюза за създаването на еднаква икономическа среда и еднаква конкурентна среда за бизнеса. Иначе няма как да се справим с проблемите, които имаме в духовното ни развитие.
Бих искал да предложа като едни от задачите в приоритета за електронното правителство отново да се акцентира върху намаляването – тук колегата го каза – на регистрационните режими. В нашия сектор „Рибарство и аквакултури” производителите са подложени на пет регистрационни режима по пет закона в пет различни администрации. Като прибавим съгласувателните режими, стават още десет администрации. Бремето е просто ужасяващо. Трябва бързо да се справим с това.
В тази връзка очакваме това правителство да се обърне към изпълнение на едни обещания, които десетина правителства вече ни дават – обслужването на едно гише. Това трябва да бъде част от електронното правителство. И смея да кажа, че секторът „Рибарство и аквакултури” като един относително малък сектор е чудесно поле за експериментиране на това обслужване на едно гише. Ние имаме специализирана администрация в лицето на една Изпълнителна агенция към Министерството на земеделието и храните. Нека да експериментираме в един малък сектор, да видим как ще се получи и да го мултиплицираме. Надяваме се да има положителен ефект.
Накрая, по отношение на оперативните програми. Аз бих искал да видя активна позиция на нашето правителство по отношение на следващия планов период и следващите оперативни програми, в които трябва да се акцентира върху иновациите и да се приемат проекти, които да бъдат консултирани на базата на най-новото, постигнато в Европа, а и в света, разбира се.
В тази връзка, за да приключа, искам да повторя още веднъж едно наше предложение от предишното заседание – на едно от следващите заседания на Съвета да бъдат изслушани постиженията по оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” в лицето на управляващия орган – Изпълнителната агенция, да чуем как се усвояват средствата по оперативната програма като цяло, най-вече по мярка 2,1 – Производствени инвестиции в аквакултурата, която всъщност заема половината от еврофонда за рибарството, и да бъдат очертани проблемите, които ние все още не сме решили, а плановият период изтича. За целта ние ще представим на комисията, надявам се, заедно с колегите, конкретни въпроси, на които администрацията да отговори. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, господин Кисьов.
Давам думата на Петър Кънев от Института за пазарна икономика.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще започна само с това какво е заглавието върху програмата, която сме получили. А тя е „Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж”. Според мене или имаме бърз растеж, или бавен растеж, или никакъв растеж през последните години.
Когато започнем да смесваме думата „растеж” с „интелигентен”, „устойчив”, „природосъобразен” и „социално справедлив” или „приобщаващ”, се получават някакви несъответствия, които няма как да не повлияят както на приоритетите, така и на самите резултати.
Въпреки това аз съм съгласен с повечето неща, които бяха казани – да има някаква хубава инфраструктура, конкурентна младеж, добра бизнес среда или да няма доверие в институциите, което може би е най-важното и трябва да е приоритетно. Голяма част от тези неща се постигат, когато едно общество е богато, когато станем по-богати. А за да станем по-богати, ние трябва да растем бързо. Това звучи добре, но то до голяма степен контрастира както с държавните политики по отношение на иновациите, така и по отношение на всички държавни политики, обвързани с парниковите газове и подобен тип неща. Според мене поне през 2020 година за това няма да се говори, то и сега почти не се говори.
Но искам да кажа, че за да станем по-богати, тоест да имаме голям икономически ръст, този ръст може да дойде само от бизнеса и от чуждите инвестиции - това, което го наблюдавахме до преди две-три години. Това няма да дойде от държавната политика по отношение на парниковите газове или от държавната политика по отношение на иновациите.
Знаем общо взето какви са плановете, главно произлизащи от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по отношение на иновациите. В общия случай ще се похарчат едни пари и най-вероятно няма нищо да се постигне. Иновациите въобще в историята – било нашата или в която и да е друга история, особено на Съединените щати, никога не са произлизали от държавата, а са произлизали от бизнеса. Ако бизнесът расте и ако има инвестиции, ще има и иновации. Държавата няма как просто с щракване на пръстите да похарчи едни пари и да има иновации. Най-вероятно ефективността ще е такава, каквато е ефективността при европейските фондове, където тази ефективност се измерва с това доколко са усвоени, а не какъв резултат е постигнат.
Така че това е едното нещо, което аз искам да видя през 2020 година, а именно да бъдем по-богати. Много неща ще произлязат от това.
И още един пример, тъй като може би доста хора мислят по различен начин по отношение въобще на природосъобразния растеж. Вижте къде е по-чист въздухът – дали в София или в Лондон. Аз ви гарантирам, че в Лондон е много по-чист въздухът. Колкото по-богата е една страна, толкова по-природосъобразна е, колкото и странно това да звучи.
И другото нещо, върху което искам да акцентирам – какво друго аз искам да видя през 2020 година. А това е българите да бъдат по-здрави, да бъдат по-образовани и да имат собствени спестявания. Всичкото това обаче не може да се случи с някакви мерки и реформи, които ще предприемем примерно през 2019 година, а с неща, които трябва да започнат още сега.
По отношение на образованието, ако се фокусираме около висшето образование. Тук виждаме като цел повече хора да са завършили висше образование. Аз не мисля, че това е правилната цел. Никъде не е казано, че 100 процента трябва да са завършили висше образование или пък 20, или 40 процента. Просто трябва да има качествено висше образование. Има много професии, за които не се изисква висше образование. Така че по-скоро целта трябва да бъде да има качествено висше образование, което няма как да бъде постигнато без реална свобода на университетите. И това се дискутира от много време, но продължава да не се правят решителни стъпки в тази посока.
По отношение на здравето също може да се дискутират много неща. Знаем, че доста хора имат визия за това как да се промени здравето. Но едва ли има човек, който няма да се съгласи, че първото нещо, което трябва да се направи, е да се премахне монополът на Здравната каса. И това е мнение, което се споделя от всички. И въпреки това то продължава да не се прави. Както и да ценообразуваме здравни пътеки или да се доплаща в болниците, това няма да промени системата до момента, в който монополът на Здравната каса съществува.
И на последно място, ако искаме хората да имат спестявания през 2020 година, което ще им позволи както да бъдат по-подготвени за криза, така и въобще да бъдат по-подготвени за старините си, единственият начин това да се случи е чрез пътя към личните сметки. Ако тези неща звучат странно, както за здравето, така и със спестяванията и с пенсиите, така и с образованието, то Европа е тръгнала точно натам. Във всяка една от тези области нещата, за които казах, а именно лични сметки, свобода на университетите, липса на монопол на държавна здравна каса, такава е действителността в Европа. И това трябва да започне още от бюджет 2011 и нататък, а не в някакво далечно бъдеще. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Има думата Петър Стоянов от Българска асоциация „Микропредприятия”, председател на Управителния съвет.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Тази стратегия като замисъл е перфектна. Аз ще започна от думите на госпожа Панайотова, че наистина това е публично-частно събитие, което касае цяла Европа.
За мене един от важните приоритети, които държавата ни трябва да си постави, това е необходимостта законодателно да се пипнат час по-скоро законите, които ние от години, даже вече от няколко десетки години коментираме по отношение на публично-частното партньорство и напоследък Закона за усвояване на еврофондовете.
Госпожа Цачева на последното заседание на комисията даде зелена светлина на този законопроект и аз се надявам с по-ускорени темпове да се внесе в пленарната зала Законът за усвояване на еврофондовете, защото това са едни от средствата, които ще влязат в българския бизнес. Казвам това в подкрепа на всички изказали се преди мене.
Наистина, когато бизнесът върви, при всички положения ще бъдат в ред и всички други сфери, които така розово ни бяха очертани от господин Дянков през 2020 година – дано да сме живи и да ги видим. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, господин Стоянов.
Има думата господин Станчев, представител на Националното сдружение на общините.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Бих искал да изразя нашето удовлетворение от това, което чухме тук, най-вече защото индикативните цели на Европейската комисия не са механично пренесени, а са по-скоро творчески разработени и е потърсена точно сърцевината на проблемите, с които за нашите условия ще намерят решение многото въпроси относно нашето успешно икономическо развитие. В това отношение изказвам поздравления. Мисля, че са намерени най-точните акценти.
Може би донякъде духовното ни развитие не е намерило точно място в тези приоритети, но се надявам, че вътре в тях ще бъде намерен начин да бъдат отразени и тези нужди и потребности на обществото ни.
Същевременно бих искал да кажа, че много ни се иска на нас, общините, тази стратегия да прерасне в реално изпълнима програма, а не да остане поредният документ, който ще бъде разработен с добри пожелания и след това ще забравим, че трябва да го отчетем.
В тази връзка смятам, че е много важно да помислим за необходимите ресурси, за необходимите механизми и стимули за изпълнението на стратегията.
Ние, общините, категорично бихме искали да сме сериозна част от изпълнението на стратегията и да имаме своето значимо място в нея. За това ще положим сериозни усилия.
В тази връзка ще се обърна към два от основните приоритети, които имат най-сериозно отношение към нас, на първо място, по-добрата инфраструктура. Всички знаем, че приветстваме усилията на правителството досега да се строят ударно, с ускорени темпове магистрали. Ние знаем много добре, че за да се стигне до съответен исторически обект, културен обект, балнеологичен, ако щете, не се минава само по магистрали, минава се и през общинска пътна мрежа. За да се развива бизнес, той не може да се разположи само по магистралите, трябва да се разположи и покрай общинската пътна мрежа и общинската инфраструктура.
Казвам това, защото искам да си дадем сметка, че робуваме на една илюзия. Оперативните програми далеч не са достатъчни за развитието на нашата инфраструктура. И да се твърди, че като ги оползотворим пълноценно, това ще ни реши проблемите, е самозаблуда. В този смисъл имаме нужда от концентрирането на сериозен национален ресурс в това отношение по отношение на инфраструктурата.
Давам елементарни примери. Отдавна са изчерпани в програмата „Регионално развитие” средствата за общинската пътна мрежа. Многократно повече проекти има и в селската програма за пътища, отколкото е реалният ресурс, с който разполагаме. Средствата, предвидени за водния цикъл в оперативните програми, са под една десета от нуждите на страната ни. Тоест необходим е сериозен национален ресурс за развитието на нашата инфраструктура – и републиканска, и общинска.
В тази връзка ние сме обезпокоени от ситуацията с предвидените капиталови разходи за общините. Знаете, че ние напълно споделяме трудностите, които изпитваме като държава сега във връзка с икономическата криза. Актуализирахме своите бюджети, намалихме ги. Но знаете какво е положението в страната – пътищата ни са осеяни с дупки, гражданите се готвят за протест. С тази пътна мрежа трудно ще издържим на натиска на населението.
За съжаление същата се очертава ситуацията и за следващата година с капиталовите разходи в бюджета. Няма да скрия, ние след обед имаме среща с министър Дянков по този въпрос. Ще поставим проблема за капиталовите разходи на едно от първите места.
Така че се надяваме на сериозна подкрепа от страна на държавата в това отношение. Защото въпреки всичките ни усилия за усвояване на европейските фондове тези средства няма да са ни достатъчни. Трябва да сме откровени.
От друга страна, що се отнася до приоритет 3 –„най-добра бизнес среда в Европейския съюз”, напълно го споделяме и това е изцяло наша кауза, на местните власти. Но естествено е, че само с национални регламенти и национална подкрепа това няма да стане. Знаете много добре, че за да дойде един инвеститор, той отива в конкретна община, ползва конкретните условия, за които и общината съдейства. Общината трябва да предостави цялата инфраструктура – и пътища, и водоснабдяване, и канализация, и трасета за всичките комуникации, и т.н. За съжаление към момента това са само разходи за общината, без да има никакъв обратен положителен ефект за общината.
В тази връзка ние поставихме въпроса за някаква връзка на усилията на общината за подобряване на инвестиционния климат с резултатите от това, респективно някакъв данък, свързан с икономическата дейност, който да бъде споделен, част от който да бъде местен.
В тази връзка имахме удоволствието да чуем мнението на министър Дянков в парламента. Ако смятате, господин вицепремиер, че това е само за близките една-две години, нека да направим план кога общините ще имат някаква реална връзка с бизнеса и с усилията за подобряване на бизнес климата. Ако смятате, че не е възможно по принцип, предложете ни алтернатива на варианта, предложен от нас, свързан с данък върху доходите на физическите лица. Но наистина ние трябва да направим така, че общините да са много по-силно ангажирани със създаването и подобряването на бизнес климата в България.
Благодаря ви. Ще се надявам, че ще бъдат намерени най-точните и правилни механизми и средства, респективно ресурс, съсредоточен в правилните направления, така че целите, заложени тук, да станат реалност след 10 години.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Станчев.
Аз само ще маркирам нещо изключително важно от Вашето изказване. Във връзка с тези гаранции за реализуемост на тази стратегия, независимо какво полагаме като стратегически цели, трябва да създадем индикатори, които да проследяват изпълнението през този 10-годишен период. Защото минават правителства, идва 2020 година и се установява, че примерно тези разходи за иновации са пак 0,5 процента от брутния вътрешен продукт. Тоест важно е сега с целите, които полагаме, да гарантираме всяка година някаква делта в тяхното постигане, тъй като това са три правителства, живот и здраве, да си изкарат мандатите.
Другото нещо, което искам да спомена само във връзка с общините. Трябва да продължим да работим по две направления. Едното е по отношение на действително регулативната среда и премахването на тези режими, които са паразитни, на местно ниво, които незаконно са взети от общинските съвети, а областните управители са пропуснати да ги санкционират. Има много такива лицензионни и разрешителни режими, които по закон са неправомерни.
Така че от години правим тези опити да намалим този дял. Ако влезете в регистъра за административните услуги и административните режими, ще видите стотици незаконни режими на общини под формата на лицензии, разрешителни и т.н. А законът изрично казва, че община не може да администрира лицензионни режими или други разрешителни режими, които не са споменати в закони.
И вторият проблем, който заедно с вас ще трябва да решаваме, това е определяне на такса „Смет”. Нашето отдавнашно желание, не само на бизнеса, а и на гражданите е да променим начина за формиране на такса „Смет”, така че да е по-справедлива, да е функция от количеството отпадъци, а не на база на активите, тъй като това не стимулира иновативните фирми с много активи. Те ще трябва да плащат хиляди лева данъци, без да имат фактически някакви значими отпадъци.
Други изказвания има ли? Заповядайте, госпожо Тодоровска от Българския червен кръст.
НАДЕЖДА ТОДОРОВСКА: Аз ще бъда съвсем кратка. Чудесни са приоритетите, които са заложени за България до 2020 година. Наистина това, което виждам представено, е една задълбочена работа върху проблемите в нашата страна, които бихме искали да разрешим.
Това, което ми липсва в крайна сметка, е следното. Когато говорим за 2020 година, за това как си представяме държавата тогава, не може да не изплува в съзнанието ни фактът, че населението застарява и че демографският проблем за България е изключително сериозен. Тук може би липсва малко повече акцент от страна на програмата за този период за взаимодействие с тези фактори, да се приложат тези мерки, които да доведат до активно включване на възрастните хора, които не са само социално-икономически проблем, но са и източник, ресурс, потенциал за държавата ,който трябва да бъде използван. По този начин ще се оползотвори основната европейска цел, която е приобщаващият растеж. Именно с приобщаването на тази голяма група от български граждани, активно включвайки ги в различни мерки на държавата, ще можем да преодолеем кризата, в която неминуемо ще изпаднем след още 10 години именно поради тази причина. Благодаря ви.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, госпожа Радева.
ВАНЯ РАДЕВА: Бих искала да се навържа към изказването на представителя на Сдружението на общините, както и на дамата, която говори за таксата „Смет”.
Като представител на банковите институции в България искам да използвам присъствието тук както на министър Дянков, така и на госпожа Цачева и да обърна внимание, че в момента две работни групи работят върху Закона за публично частното партньорство или Закона за насърчаване на публично частното партньорство. Това е нещо, което тепърва ще се разбере – кой от двата варианта ще се одобри.
Апелът на представителите на банките е колкото се може по-бързо тази законодателна инициатива да се одобри и да влезе в ход от страна на Народното събрание.
Беше казано, че едва 10 процента от необходимите средства могат да бъдат осигурени от оперативните програми. Знаете, че в другите държави много се работи с публично частното партньорство и това е начинът, чрез който би могло да се компенсира недоверието от страна на банковите институции към общините, тъй като за съжаление те не разполагат с нужните средства.
Участието на бизнеса в проекти, където трябва да се защитава общественият интерес, е много важно. Таксата „Смет” не може да бъде регулирана с някакви държавни мерки. Това е нещо, което е предмет на финансов разчет- разходи, ползи, възвращаемост на инвестициите и всичко останало, което вие го знаете. Това не може да стане без участието на частен инвеститор и без съвместната работа с институциите и така нареченото институционализирано публично частно партньорство. Благодаря ви.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, госпожа Радева.
Това, около което се обединихме, е, че транспортът действително е абсолютен приоритет и реализацията на магистралите „Тракия”, „Марица”, „Струма”, разбира се, ще стане далеч преди този етап. Но обезателно до 2020 година ние трябва да изградим магистрала „Хемус”, да затворим пръстена Варна – Бургас, ако трябва, да мислим за тунел под Шипка, за мост над Дунава. Във всички случаи ще завършим дотогава още мостове, тъй като това помага въобще за бизнеса, да не говорим за преките ефекти върху туризма – всякакъв вид туризъм, това, което господин Дянков вече подчерта.
Така че заедно с тези цели – разходи за НИРТ, заетост, 20-20-20, мене ми се струва, че трябва като абсолютен приоритет да запишем нещо по-конкретно за транспорта. Без транспортна инфраструктура няма да можем да реализираме всичките тези темпове на икономически растеж, независимо какъв е този растеж – интелигентен, устойчив или някакъв друг.
Има ли други желаещи за изказване? – Няма. Да дадем думата на вицепремиера. Заповядайте, господин Дянков.
ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ СИМЕОН ДЯНКОВ: Доста идеи получихме, така че в рамките на следващите 6 седмици ще работим допълнително по приоритетите и, разбира се, по целите – дали постигаме или не постигаме тези приоритети.
Аз ще групирам в четири или пет групи някои от новите теми или по-скоро мисли.
Излезе на няколко пъти въпросът за икономическото развитие – какво е то. България, за да стане една средноевропейска държава, трябва да расте около два пъти по-бързо от средния растеж за Европейския съюз, за да можем в рамките на този 10-годишен период да сме над средното ниво от гледна точка на доходи. Така че каквато и програма да се прави за следващите 10 години, както някои от преждеговорившите споменаха, нашият растеж трябва да е около два пъти по-бърз от средния на Европа, за да можем в рамките на тези 10 години да наваксаме изоставането си.
От тази гледна точка идеята и на национално ниво, но и на регионално ниво, се спомена от някои от вас, и от представителите на общините се спомена – как можем да направим такива политики – законодателни, административни, така че под всяка форма да се подпомага този добър икономически растеж, включително и, както беше споменато от представителя на общините, варианти за стимули за общини, за региони, които имат по-добри политики и по-добри успехи в тази област.
Така че темата на икономическото развитие трябва явно по-подробно да я развием.
Една друга тема, която излезе от няколко изказвания, беше, че България в този програмен период за следващите 10 години трябва не само да следва идеите и целите на Европейския съюз, но поне в някои от тях трябва да сме и водещи. Точно поради специфичното ниво на икономически растеж на България трябва да са водещи някои от специфичните социални проблеми в България, които или са специфични само за нашата страна, или за малък брой от страните в Европейския съюз.
От тази гледна точка искам да подчертая един пример, а именно инфраструктурата. На заседанието на финансовите министри, където всъщност главно се разсъждава за стратегията „Европа 2020” в рамките на Европейския съюз, заедно с Полша България беше страната, която поддържаше този казус, че транспортната инфраструктура е една от темите, която трябва да залегне в общоевропейските цели на „Европа 2020” или ако това не е възможно, в темата „Икономическо развитие” тя да залегне поне като част за някои от страните в Източна Европа. Така че там сме водещи заедно с Полша.
По темата бизнес среда сме водещи, заедно с Швеция. Както знаете, в момента няма такива цели за подобряване на бизнес средата в стратегията „Европа 2020”, може би, попарени от опита на Лисабонската стратегия, където имаше такива цели и те въобще не се изпълниха. Но за страни като България, за да има такъв стабилен, устойчив и висок растеж, на нас това ни е важно.
От тази гледна точка, заедно с Швеция, България беше страната, която представи за размисъл да има и цели – не само една – в графата „Бизнес среда”.
За регионално развитие, не само свързано с икономическото развитие, а въобще социално развитие, транспорт и т.н., аз също мисля, че трябва да се направи повече в рамките на следващите 10 години. Както и в цяла Европа, в България има също някои региони, които се развиват по-добре от други. За тези региони, които са със забавено или забавящо се в някои случаи икономическо и социално развитие, ние трябва да правим повече, разбира се. Това е важно не само като икономическа политика, но и като социална политика.
И една по-специфична тема, може би две, които донякъде са свързани. Във връзка с темата за активното стареене ще кажа следното. В нашата стратегия и въобще в стратегията „Европа 2020” се обръща голямо внимание на младежта, но не се обръща толкова внимание на застаряващото население, което е факт. Всъщност това е проблем без изключение във всички страни на Европа. Така че можем да мислим в следващите няколко седмици какви цели да набележим и какво е постижимо в тази тема за активното стареене. Като, разбира се, това трябва да бъде свързано донякъде не само с активност, а и със здравето на възрастните хора, което донякъде се връзва с темата за качествени храни, въобще за качествен начин на живот.
Ще завърша със следното. Един от коментарите беше, че е хубаво да помислим и за духовното развитие. Ще бъде хубаво да кажат и тези, които предложиха, дали имат някакви конкретни идеи как това да стане. Това, разбира се, е може би малко по-трудно уловимо в цифри, но все пак е хубаво да помислим какво искаме и там да направим. Така че очакваме някакви допълнителни идеи.
Това бяха някои от идеите, по които поне за мене е хубаво да работим още.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, господин Дянков.
Искам да дам думата на госпожа Боряна Пенчева да каже какво предстои по програмата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Както знаете, след юнския съвет има една работна междуинституционална група - Група 31 към Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет, която подготвя Националната програма за реформи и обсъжда в рамките на Лисабонската стратегия тези приоритети.
Това, което предстои в момента, е следното. На 6 октомври ще има среща с Европейската комисия, организирана от министъра на финансите, където ние ще представим тези национални цели, които днес представихме, ще обсъдим Националната програма за реформи като един основен документ, който в следващата година ще определя тази специфична национална траектория, по която ние ще вървим, за да достигнем европейските цели.
Така че трябва да имаме готовност през средата на ноември да предадем на Европейската комисия за дискусия нашия вариант на Национална програма за реформи. През април месец следващата година ще бъде първото официално представяне на българската програма за реформи в рамките на тази разширена координация между страните членки, на техните икономически и финансови политики, в това число и бюджетни политики.
Така че оттук нататък ние ще имаме редица инструменти. Това, което правим с Националната програма за реформи, е определяне на онези политики в сектори като фискалния сектор, реформата в здравеопазване, образование, пенсионни системи, във всички регулаторни системи.
Това, което предстои, е дискусия по обхвата на бъдещата кохезионна политика и тази дискусия точно през 2011 година ще навлезе в своята най-сериозна фаза.
Така че оттук нататък до края на тази година ние ще имаме една основа, на базата и на днешната дискусия, на тези приоритети, които ще следваме, за да може наистина България да бъде една страна със съвършено различна икономика след 10 години, тази визия, която министърът очерта, да бъде реализирана.
В заключение бих искала да кажа, че екипът на министъра на финансите, който е национален координатор, ще очаква вашите предложения. Защото това е един национален ангажимент. Това не е ангажимент на министъра на финансите или на правителството. Тук се включват ангажименти, които поемат общините, това са ангажименти, които поема бизнесът днес, това са ангажименти на цялото ни общество, за да може всички заедно да допринесем за реализацията на тази стратегия „Европа 2020”. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Аз благодаря на госпожа Цачева за нейното участие, на господин Дянков, на господа депутатите. Благодаря на всички вас за активното участие. Закривам заседанието на Съвета за обществени консултации.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Камен Колев)