Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
29/09/2010
П Р О Т О К О Л
№ 43
На 29 септември 2010 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-68/16.07.2010 г. за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-81/16.09.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи – внесен от Министерския съвет.
3. Разни.
В заседанието взеха участие: Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, Снежана Малеева – началник отдел в Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” в Министерството на вътрешните работи.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Моника Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, предлагам да започнем. Имаме необходимия кворум, за да започнем заседанието.
Всички сте се запознали предварително с дневния ред на днешното заседание.
Като първа точка се предвижда представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-68/16.07.2010 г. за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
Като втора точка се предвижда представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-81/16.09.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет.
Моля, колеги, да пристъпим към гласуване.
Който е съгласен с така представения дневен ред, да гласува „за”.
Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-68 ОТ 16 ЮЛИ 2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
По тази точка присъстват днес:
От Министерството на правосъдието
Даниела Машева – заместник-министър,
Красимир Войнов – държавен експерт в Дирекция «Международно правно сътрудничество и европейски въпроси»,
Даниела Белчина – държавен експерт в Дирекция «Съвет по законодателство».
Вие сте се запознали предварително със становището на комисията. Давам думата на заместник-министър Машева, за да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с влизането в сила на Регламент № 4 от 2009 г. на Съвета относно компетентността приложимото право, признаване изпълнение на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за издръжка, предлагаме настоящите изменения и допълнения в Част седма «Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз».
Регламент № 4/2009 е насочен към подобряване положението на процедурата по екзекватура, към ускоряване изплащането на издръжка в отделна държава членка и намаляване на разходите, свързани с нейното получаване.
Кредиторът по издръжката ще може да получи лесно решение в една държава членка, което автоматично ще бъде изпълнимо в друга държава членка, без никакви други формалности, като регламентът се предвижда да се прилага от 18 юни 2011 г. В регламента е предвидено, че за държавите членки, обвързани от Хагския протокол от 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка, ще се прилагат неговите разпоредби. Протоколът за приложимото право е подписан и ратифициран от Европейската общност на 8 април 2010 г. Той все още не е влязъл в сила, но ще се прилага от датата, на която ще започне прилагането на Регламента, тоест както посочих – 18 юни 2011 г.
Взета е предвид и възможността Хагският протокол да не се прилага от всички държави-членки. Във връзка с това за целите на признаването изпълнителната сила и изпълнението на решенията в Регламента се прави разлика между държавите членки, които са обвързани от Хагския протокол, и онези, които не са обвързани. Гаранциите, които предоставя прилагането на правилата за приложимото право, дават основание решенията във връзка със задълженията за издръжка, установени в държавата членка, обвързана от Хагския протокол, да бъдат признати и да бъдат изпълними във всички други държави членки, без да е необходима никаква друга процедура и без да се извършва контрол по същество в държавата-членка по изпълнение.
При решенията, постановени в държава членка, необвързана от Хагския протокол, в Регламента е предвидена процедура за признаване и за декларация за изпълнимост. Тази процедура има като модел процедурата и основанията за отказ за признаване, предвидени в Регламент № 44/2001. За прилагане на посочения регламент се създава Глава 58а «Признаване изпълнение на съдебни решения въз основа на Регламент № 4/2009 на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаване и изпълнение на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задълженията за издръжката».
В нея са уредени въпросите, които са предоставени в националната компетентност на съответната държава членка, компетентния съд и процедурата за преразглеждане за целите на чл. 19 от Регламента и компетентния орган по изпълнението по чл. 20 от Регламента.
При определянето на Окръжния съд като орган, пред който се подава молба за издаване на изпълнителен лист, са взети предвид аналогичните законодателни решения при прилагането на Регламент № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейското изпълнително основание при безспорни вземания, както и на Регламент 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.
Както вече беше посочено, при решенията, постановени в държава членка, необвързана от Хагския протокол, процедурата за признаване и за декларация за изпълнимост е идентична с тази по Регламент № 44/2001.
Ето защо уредбата по допускане на изпълнението в чл. 627в от законопроекта следва уредбата на чл. 623 от ГПК, създаден по прилагането на Регламент № 44/2001.
Предвид изложеното ви моля да подкрепите така предложения законопроект.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Машева. Пристъпваме към изказвания.
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Колеги, ние разгледахме и в Комисията по правни въпроси въпросния законопроект. Той е подкрепен единодушно. Безспорни са предложените промени. Това е един много добър пример за своевременното въвеждане на регламенти и на директиви в нашето законодателство, защото така ще има възможност да се запознаят и по-широк кръг заинтересовани лица предварително, преди влизане в сила на регламента.
Така че и аз ви призовавам да подкрепим предложението.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Изключенията от Хагския протокол – имате ли представа кои страни са? Защото има страни с особено законодателство и със съдебна практика, като Англия. Шотландия има друг вид законодателство. Това си е тяхната система.
Ако, не дай си Боже, съм женен за англичанка и тя предяви иск при развод, какво става? Английското законодателство е жестоко, в смисъл английската съдебна практика, защото не можем да говорим на всяка цена за законодателство. Какво става? Аз тук трябва да си продам всичките имоти, за да мога да удовлетворя исканията на, не дай си Боже, хипотетичната ми съпруга-англичанка. Това е нещо много важно, защото, разбирам – що се отнася до Франция, Италия и други страни, с които имаме сходни законодателства, не е чак толкова страшно. Но алиментите, които могат да възникнат, са наистина кошмарни.
И от тази гледна точка по нашето законодателство, правниците могат да кажат по-добре, алиментите са човешки. Според други практики, които споменах, те са нечовешки. От тази гледна точка как е решен този въпрос? Защото той ниминуемо ще възникне.
Господин Орешарски вчера ми каза, че в тяхната група господин Корнезов, който е всепризнат юрист, е вдигал учудено вежди как се решава този въпрос. Имайте предвид, че ако това не бъде обяснено на обществото както трябва, може да възникнат много проблеми.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Войнов.
КРАСИМИР ВОЙНОВ: Във връзка с поставения въпрос бих искал да ви успокоя от тази гледна точка, че точно Обединеното кралство и Дания към настоящия момент са двете страни, които не са обвързани от разпоредбите на Хагския протокол. Така че за тях ще се прилага специално процедурата за решения, които са постановени в държава членка, която не е обвързана от Протокола, респективно те ще наподобяват производството на екзекватура, такова, каквото е в класическия му вариант към момента и както върви по Регламент 44.
Разбира се, ако в един момент Великобритания и Дания – те имат това право, решат да се присъединят към Хагксия протокол, просто ще минат към другата процедура, която обаче съдържа в себе си всички гаранции за съответната държава, която прилага вътрешна процедура, с оглед признаване на такива решения за издръжка.
Но към настоящия момент въпросът не седи, защото Обединеното кралство и Дания са се възползвали от правото си да не се присъединяват. А именно това е протокол, който определя приложимото право към задълженията за издръжка.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Други колеги имат ли желание да вземат отношение към така представения законопроект. – Не виждам.
Преминаваме към гласуване на законопроект № 002-01-68 от 17 юли 2010 г. за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
Гласуват: 14 «за» , «против» и «въздържали се» няма. Приема се.
Благодаря ви. Благодаря и на представителите на Министерството на правосъдието.
Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-81 ОТ 16 СЕПТЕМВРИ 2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, внесен от Министерския съвет.
Представители по т. 2 са:
От Министерството на вътрешните работи
Веселин Вучков – заместник-министър,
Николай Нанков – началник сектор «Нормотворческа дейност» в Дирекция «Правно-нормативна дейност»,
Снежана Малеева – началник отдел в Дирекция «Европейски съюз и международно сътрудничество».
Господин Вучков, заповядайте да представите законопроекта и евентуално, ако имате забележки към нашето становище, да ги изкажете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Уважаеми народни представители, на Вашето внимание е законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Той общо взето има да постави три акцента .
Първият акцент е интегрирането на «Гражданска защита» и «Пожарна безопасност» в един по-сериозен смисъл.
Вторият акцент е една реформа на българската Криминална полиция в смисъл на подсилване на наказателно-процесуалния аспект, което е продължение на промяната в НПК от 28 май.
Третият акцент, който може би обаче е най-първостепенен по важност, това е перспективата Шенген.
По този повод ще си позволя пред Вас да изложа няколко по-подробни мотиви за това кое налага промяна в българската нормативна база, междудругото не само в Закона за МВР, но и на други нормативни актове както законови, така и подзаконови.
Тази перспектива «Шенген», която, надяваме се всички, ще добие пълна реализация следващата 2011 г., изисква поредица от мерки на национално ниво, които са най-вече компенсиращи в посока на сигурността, преди премахването на практика на границите между държавите, които са членки на Шенгенското пространство. Това са един ред организационни и технически мерки, преди всичко акцентирани върху българската Гранична полиция, предвид обстоятелството, че повече от 1000 километра от външната граница на Република България ще се превърне във външна граница на Европейския съюз.
Наред с това са необходими и много други мерки, една част от които са нормативни. В това отношение в ход е процедура по промяна основно на три закона – това е Законът за чужденците в Република България, който предполагам, че е минал на вашето внимание; Законът за екстрадицията и Европейската заповед за арест, който беше променен в края на м. юни. И предстои, разбира се, да се промени и Законът за Министерството на вътрешните работи, защото е необходимо в българския правен ред да се регламентира обменът на информация в рамките на Шенгенската информационна система, която представлява основна база данни за гарантиране на сигурността на гражданите на Европейския съюз. Тя е една от най-важните компенсаторни мерки в това отношение. Посредством Шенгенската информационна система българските полицейски органи ще имат постоянен достъп до най-актуалната информация за издирване на изчезнали лица, също така за лица с отказ за влизане на територията на Шенген, а също така и за изгубени и откраднати вещи.
Именно заради това предвиждаме чрез законопроекта в МВР да се създаде Национална Шенгенска информационна система. Най-подробно в законопроекта сме регламентирали този много сериозен кръг от обществени отношения по отношение правомощията на компетентните български структури да правят справки, да въвеждат, актуализират и заличават сигнали в ШИС, както и да осъществяват действия в изпълнение на сигналите, въведени в ШИС от други държави, прилагащи Шенгенското законодателство.
Например, ние въвеждаме една процедура, която досега беше непозната в българския правен ред, а именно временното изземване на вещи, чрез които се въвеждат в българското законодателство изискванията и се осигурява прилагането на чл. 100 от Шенгенската конвенция. Става дума за вещи, които са обявени за издирване чрез ШИС. Предвидили сме една подробна процедура, която сме разработили съвместно с Министерството на правосъдието и с решителната помощ на прокурори от Върховната касационна прокуратура. Предвидили сме възможност за временно изземване на вещи по един специален ред, който да гарантира все пак правата и на засегнатите лица за срок от 30 дни за вещ, която е обявена за издирване чрез Шенгенската информационна система. Основно това са откраднати или изгубени вещи.
И по малко по-стабилен начин с разширени правомощия сме регламентирали статута на едно звено в Министерство на вътрешните работи, което ще бъде националната точка, боравеща с Шенгенската информацонна система – това е досегашната Дирекция на «Международно оперативно полицейско сътрудничество», която придобива и малко по-различно наименование – «Международно оперативно сътрудничество».
Накратко това са мотивите, които бих могъл да изложа пред вас.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Вучков. Колеги, има ли желаещи да вземат отношение по така представения законопроект?
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Този законопроект също беше разгледан в Комисията по правните въпроси и получи подкрепа. Много е важно своевременно да подкрепим този законопроект, защото това е много, много важно за влизането ни в Шенген.
Господин Вучков подробно изказа всичките причини и как ще заработи този механизъм. Наистина и от правна гледна точка ние така широко го обсъждахме и в Комисията по правните въпроси, дадени са нужните гаранции специално за вещите, които се издирват.
Така че смятам, че спокойно можем да подкрепим и е редно да подкрепим този законопроект и да дадем нормативно нужните инструменти на Министерството на външните работи да продължи дейността си по влизането ни.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
И аз се присъединявам към призива на господин Радев, предвид и факта, че в началото на месец декември предстои последната от общо седем проверки, която ще разглежда готовността за въвеждане на Шенгенската информационна система, която е всъщност е предмет и в сега представения законопроект.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря. Аз съжалявам, че заради друга среща закъснях и не можах да чуя Вашето експозе. Моят въпрос е свързан с един коментар на румънския президент Бъсеску, който беше миналата седмица тук. Той обяви, че румънската страна има сериозен напредък и в началото на месец ноември ще бъде проверяващата мисия от Брюксел в Букурещ. Но той обяви, че тъй като при нас има известно забавяне, ние сме искали съответно да се премести мисията за началото на месец декември, мисия, която е трябвало да бъде в началото на месец ноември в двете страни едновременно.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Вучков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Аз само ще направя кратък коментар, а ще помоля госпожа Малеева да даде малко по-подробен отговор.
Всъщност става дума за това, че ние сме обект на шест мисии, които започнаха от пролетта на 2009 г. и досега приключиха пет от тях.
Сухопътни граници и морски граници, защита на личните данни - искам да кажа с известна доза удовлетворение, че всички приключиха с едни относително благоприятни доклади за България, с оглед на това, че нито едно от заключенията не препоръчва повторна проверка по тези показатели. Предстои последната, най-вероятно в периода между 6 и 10 декемврви, това е Мисията по оценка на Шенгенската информационна система.
Бих помолил госпожа Малеева да даде подробности за уточняването на датата, защото наистина първоначалният вариант беше в края на ноември или в началото на декември. Трябва да се кажат подробностите.
СНЕЖАНА МАЛЕЕВА: Ако ми разрешите да кажа, че от 6 до 10 декември ще бъде Мисията за оценката. Тя ще се провежда паралелно и в България, и в Румъния, тоест тя се провежда по едно и също време. Първоначално беше наистина планирано тази мисия специално да бъде през месец ноември, но това отлагане за месец декември не е по вина нито на българската, нито на румънската страна. То се налага на необходимият ресурс в рамките на Европейския съюз, който трябва да се задели за изграждането на Шенгенската информационна система 2, така наречения ШИС2.
Във връзка с това, тъй като централата на ШИС е във Франция и Франция трябва да задели ресурс, за да може наистина да се работи по ШИС2, това пък наложи релакиране на ресурс, който да работи по ШИС1+, към който България се присъединява на практика. Въпреки че планирахме да се присъединим към ШИС2, с оглед на това, че то се забави, евентуално ШИС2 ще бъде готова 2013 г. Така е засега, тъй като вече доста пъти продължава във времето готовността за ШИС2.
И респективно както България, така и Румъния преработиха своите планове за присъединяване и ние ще се присъедим към ШИС1+ с помощта на Португалия, която разработи този продукт и която го предостави безплатно както за България, така и за Румъния.
В тази връзка всъщност беше отложено за месец декември да се проведе, тъй като оценката по ШИС даде и е спецификата, че не както останалите оценки проверява по принцип нашата готовност за прилагане, а трябва да се вържем към централната Шенгерска информационна система, да започне реалната обмяна на данни, за да се види дали България е в състояние наистина да обменя реално данни с останалите държави-членки. Затова беше необходимо наистина да заработи и централната ШИС, да се направи това свързване и в тази връзка беше отложена в някаква степен самата проверка. Отлагането на тази проверка не е свързано с липсата на готовност, най-общо, нито от страна на България, нито от страна на Румъния.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз просто предадох коментарите, които бяха направени при посещението на президента Бъсеску.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Малеева. Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря госпожице председател. Въпросът за защитата на личните данни е може би заедно с ГМО-тата най-болният въпрос медийно в България през последните месеци.
Моят въпрос е следният. Понеже тук става въпрос за едно на практика формално присъединяване към ШИС1+, моля да разясните, че на практика не става въпрос за по-голямо разкритие на лични данни, освен това, което и сега съществува, само че ние трябва да се включим към Шенгенската информационна система. Личните права или личните свободи на българските граждани няма да бъдат застрашени в по-голяма степен, отколкото към момента, освен че ще бъдат в една информационна система, която ще ни разреши формално да бъдем в Шенгерското пространство. Тоест това, което ние сега предлагаме, касае само хора, които са издирвани, и вещи, които могат да бъдат конфискувани или служат като веществени доказателства.
СНЕЖАНА МАЛЕЕВА: Ако ми разрешите да дам няколко пояснения по този въпрос.
В контекста присъединяването към Шенгенското пространство, както вече господин Вучков отбеляза, е един процес, който се предхожда от проверки в различни области. Една от областите, която е предмет на проверка, е така наречената «защита на данните». За да се присъедини България към ШИС, необходимо условие е проверката в областта на защита на данните трябва да е успешна, тоест България да докаже, че наистина имаме ефективна защита на данните на лицата. Трябва да има решение, специално решение на Съвета, което е взето в края на м. юни 2010 г. - говорим за Съвета на Европейския съюз, което позволява България да започне да обменя данни в рамките на Шенгенската информационна система, просто защото Шенгенската информационна система е една голяма база данни. А изискване на Шенгенската конвенция в чл. 114, е да има един централен орган, който да наблюдава наистина, че правата на лицата, чиито данни се обработват, независимо че са издирвани по различни поводи, са в достатъчна степен защитени. И затова има специална разпоредба в Закона за МВР, която уточнява, че Законът за защита на личните данни се прилага за защита на данните, които се обработват в рамките на Шенгенската информационна система, и че Комисията за защита на личните данни, който е нашият независим орган, който отговаря за контрола по защита на личните данни на лицата, чиито данни се обработват, включително и по Шенгенската информационна система, отново ще бъде органът, който ще наблюдава тези данни.
Така че наистина гаранция, че данните, които ще бъдат обработвани в рамките на ШИС от страна на българските компетентни структури, ще бъдат адекватно защитени, е точно тази уредба, която ние даваме в законопроекта.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Малеева.
Други колеги имат ли желание да вземат отношение? Няма желаещи.
Тогава преминаваме към гласуване на законопроект № 002 01 81 от 16 септември 2010 г. за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Гласували: 14 «за», «против» и «въздържали се» - няма. Приема се.
С това е изчерпан днешния дневен ред. Благодаря Ви и желая на всички хубав следобед! Закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)
№ 43
На 29 септември 2010 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-68/16.07.2010 г. за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-81/16.09.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи – внесен от Министерския съвет.
3. Разни.
В заседанието взеха участие: Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, Снежана Малеева – началник отдел в Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” в Министерството на вътрешните работи.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Моника Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, предлагам да започнем. Имаме необходимия кворум, за да започнем заседанието.
Всички сте се запознали предварително с дневния ред на днешното заседание.
Като първа точка се предвижда представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-68/16.07.2010 г. за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
Като втора точка се предвижда представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-81/16.09.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет.
Моля, колеги, да пристъпим към гласуване.
Който е съгласен с така представения дневен ред, да гласува „за”.
Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-68 ОТ 16 ЮЛИ 2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
По тази точка присъстват днес:
От Министерството на правосъдието
Даниела Машева – заместник-министър,
Красимир Войнов – държавен експерт в Дирекция «Международно правно сътрудничество и европейски въпроси»,
Даниела Белчина – държавен експерт в Дирекция «Съвет по законодателство».
Вие сте се запознали предварително със становището на комисията. Давам думата на заместник-министър Машева, за да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с влизането в сила на Регламент № 4 от 2009 г. на Съвета относно компетентността приложимото право, признаване изпълнение на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за издръжка, предлагаме настоящите изменения и допълнения в Част седма «Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз».
Регламент № 4/2009 е насочен към подобряване положението на процедурата по екзекватура, към ускоряване изплащането на издръжка в отделна държава членка и намаляване на разходите, свързани с нейното получаване.
Кредиторът по издръжката ще може да получи лесно решение в една държава членка, което автоматично ще бъде изпълнимо в друга държава членка, без никакви други формалности, като регламентът се предвижда да се прилага от 18 юни 2011 г. В регламента е предвидено, че за държавите членки, обвързани от Хагския протокол от 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка, ще се прилагат неговите разпоредби. Протоколът за приложимото право е подписан и ратифициран от Европейската общност на 8 април 2010 г. Той все още не е влязъл в сила, но ще се прилага от датата, на която ще започне прилагането на Регламента, тоест както посочих – 18 юни 2011 г.
Взета е предвид и възможността Хагският протокол да не се прилага от всички държави-членки. Във връзка с това за целите на признаването изпълнителната сила и изпълнението на решенията в Регламента се прави разлика между държавите членки, които са обвързани от Хагския протокол, и онези, които не са обвързани. Гаранциите, които предоставя прилагането на правилата за приложимото право, дават основание решенията във връзка със задълженията за издръжка, установени в държавата членка, обвързана от Хагския протокол, да бъдат признати и да бъдат изпълними във всички други държави членки, без да е необходима никаква друга процедура и без да се извършва контрол по същество в държавата-членка по изпълнение.
При решенията, постановени в държава членка, необвързана от Хагския протокол, в Регламента е предвидена процедура за признаване и за декларация за изпълнимост. Тази процедура има като модел процедурата и основанията за отказ за признаване, предвидени в Регламент № 44/2001. За прилагане на посочения регламент се създава Глава 58а «Признаване изпълнение на съдебни решения въз основа на Регламент № 4/2009 на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаване и изпълнение на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задълженията за издръжката».
В нея са уредени въпросите, които са предоставени в националната компетентност на съответната държава членка, компетентния съд и процедурата за преразглеждане за целите на чл. 19 от Регламента и компетентния орган по изпълнението по чл. 20 от Регламента.
При определянето на Окръжния съд като орган, пред който се подава молба за издаване на изпълнителен лист, са взети предвид аналогичните законодателни решения при прилагането на Регламент № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейското изпълнително основание при безспорни вземания, както и на Регламент 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.
Както вече беше посочено, при решенията, постановени в държава членка, необвързана от Хагския протокол, процедурата за признаване и за декларация за изпълнимост е идентична с тази по Регламент № 44/2001.
Ето защо уредбата по допускане на изпълнението в чл. 627в от законопроекта следва уредбата на чл. 623 от ГПК, създаден по прилагането на Регламент № 44/2001.
Предвид изложеното ви моля да подкрепите така предложения законопроект.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Машева. Пристъпваме към изказвания.
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Колеги, ние разгледахме и в Комисията по правни въпроси въпросния законопроект. Той е подкрепен единодушно. Безспорни са предложените промени. Това е един много добър пример за своевременното въвеждане на регламенти и на директиви в нашето законодателство, защото така ще има възможност да се запознаят и по-широк кръг заинтересовани лица предварително, преди влизане в сила на регламента.
Така че и аз ви призовавам да подкрепим предложението.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Изключенията от Хагския протокол – имате ли представа кои страни са? Защото има страни с особено законодателство и със съдебна практика, като Англия. Шотландия има друг вид законодателство. Това си е тяхната система.
Ако, не дай си Боже, съм женен за англичанка и тя предяви иск при развод, какво става? Английското законодателство е жестоко, в смисъл английската съдебна практика, защото не можем да говорим на всяка цена за законодателство. Какво става? Аз тук трябва да си продам всичките имоти, за да мога да удовлетворя исканията на, не дай си Боже, хипотетичната ми съпруга-англичанка. Това е нещо много важно, защото, разбирам – що се отнася до Франция, Италия и други страни, с които имаме сходни законодателства, не е чак толкова страшно. Но алиментите, които могат да възникнат, са наистина кошмарни.
И от тази гледна точка по нашето законодателство, правниците могат да кажат по-добре, алиментите са човешки. Според други практики, които споменах, те са нечовешки. От тази гледна точка как е решен този въпрос? Защото той ниминуемо ще възникне.
Господин Орешарски вчера ми каза, че в тяхната група господин Корнезов, който е всепризнат юрист, е вдигал учудено вежди как се решава този въпрос. Имайте предвид, че ако това не бъде обяснено на обществото както трябва, може да възникнат много проблеми.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Войнов.
КРАСИМИР ВОЙНОВ: Във връзка с поставения въпрос бих искал да ви успокоя от тази гледна точка, че точно Обединеното кралство и Дания към настоящия момент са двете страни, които не са обвързани от разпоредбите на Хагския протокол. Така че за тях ще се прилага специално процедурата за решения, които са постановени в държава членка, която не е обвързана от Протокола, респективно те ще наподобяват производството на екзекватура, такова, каквото е в класическия му вариант към момента и както върви по Регламент 44.
Разбира се, ако в един момент Великобритания и Дания – те имат това право, решат да се присъединят към Хагксия протокол, просто ще минат към другата процедура, която обаче съдържа в себе си всички гаранции за съответната държава, която прилага вътрешна процедура, с оглед признаване на такива решения за издръжка.
Но към настоящия момент въпросът не седи, защото Обединеното кралство и Дания са се възползвали от правото си да не се присъединяват. А именно това е протокол, който определя приложимото право към задълженията за издръжка.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Други колеги имат ли желание да вземат отношение към така представения законопроект. – Не виждам.
Преминаваме към гласуване на законопроект № 002-01-68 от 17 юли 2010 г. за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
Гласуват: 14 «за» , «против» и «въздържали се» няма. Приема се.
Благодаря ви. Благодаря и на представителите на Министерството на правосъдието.
Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-81 ОТ 16 СЕПТЕМВРИ 2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, внесен от Министерския съвет.
Представители по т. 2 са:
От Министерството на вътрешните работи
Веселин Вучков – заместник-министър,
Николай Нанков – началник сектор «Нормотворческа дейност» в Дирекция «Правно-нормативна дейност»,
Снежана Малеева – началник отдел в Дирекция «Европейски съюз и международно сътрудничество».
Господин Вучков, заповядайте да представите законопроекта и евентуално, ако имате забележки към нашето становище, да ги изкажете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Уважаеми народни представители, на Вашето внимание е законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Той общо взето има да постави три акцента .
Първият акцент е интегрирането на «Гражданска защита» и «Пожарна безопасност» в един по-сериозен смисъл.
Вторият акцент е една реформа на българската Криминална полиция в смисъл на подсилване на наказателно-процесуалния аспект, което е продължение на промяната в НПК от 28 май.
Третият акцент, който може би обаче е най-първостепенен по важност, това е перспективата Шенген.
По този повод ще си позволя пред Вас да изложа няколко по-подробни мотиви за това кое налага промяна в българската нормативна база, междудругото не само в Закона за МВР, но и на други нормативни актове както законови, така и подзаконови.
Тази перспектива «Шенген», която, надяваме се всички, ще добие пълна реализация следващата 2011 г., изисква поредица от мерки на национално ниво, които са най-вече компенсиращи в посока на сигурността, преди премахването на практика на границите между държавите, които са членки на Шенгенското пространство. Това са един ред организационни и технически мерки, преди всичко акцентирани върху българската Гранична полиция, предвид обстоятелството, че повече от 1000 километра от външната граница на Република България ще се превърне във външна граница на Европейския съюз.
Наред с това са необходими и много други мерки, една част от които са нормативни. В това отношение в ход е процедура по промяна основно на три закона – това е Законът за чужденците в Република България, който предполагам, че е минал на вашето внимание; Законът за екстрадицията и Европейската заповед за арест, който беше променен в края на м. юни. И предстои, разбира се, да се промени и Законът за Министерството на вътрешните работи, защото е необходимо в българския правен ред да се регламентира обменът на информация в рамките на Шенгенската информационна система, която представлява основна база данни за гарантиране на сигурността на гражданите на Европейския съюз. Тя е една от най-важните компенсаторни мерки в това отношение. Посредством Шенгенската информационна система българските полицейски органи ще имат постоянен достъп до най-актуалната информация за издирване на изчезнали лица, също така за лица с отказ за влизане на територията на Шенген, а също така и за изгубени и откраднати вещи.
Именно заради това предвиждаме чрез законопроекта в МВР да се създаде Национална Шенгенска информационна система. Най-подробно в законопроекта сме регламентирали този много сериозен кръг от обществени отношения по отношение правомощията на компетентните български структури да правят справки, да въвеждат, актуализират и заличават сигнали в ШИС, както и да осъществяват действия в изпълнение на сигналите, въведени в ШИС от други държави, прилагащи Шенгенското законодателство.
Например, ние въвеждаме една процедура, която досега беше непозната в българския правен ред, а именно временното изземване на вещи, чрез които се въвеждат в българското законодателство изискванията и се осигурява прилагането на чл. 100 от Шенгенската конвенция. Става дума за вещи, които са обявени за издирване чрез ШИС. Предвидили сме една подробна процедура, която сме разработили съвместно с Министерството на правосъдието и с решителната помощ на прокурори от Върховната касационна прокуратура. Предвидили сме възможност за временно изземване на вещи по един специален ред, който да гарантира все пак правата и на засегнатите лица за срок от 30 дни за вещ, която е обявена за издирване чрез Шенгенската информационна система. Основно това са откраднати или изгубени вещи.
И по малко по-стабилен начин с разширени правомощия сме регламентирали статута на едно звено в Министерство на вътрешните работи, което ще бъде националната точка, боравеща с Шенгенската информацонна система – това е досегашната Дирекция на «Международно оперативно полицейско сътрудничество», която придобива и малко по-различно наименование – «Международно оперативно сътрудничество».
Накратко това са мотивите, които бих могъл да изложа пред вас.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Вучков. Колеги, има ли желаещи да вземат отношение по така представения законопроект?
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Този законопроект също беше разгледан в Комисията по правните въпроси и получи подкрепа. Много е важно своевременно да подкрепим този законопроект, защото това е много, много важно за влизането ни в Шенген.
Господин Вучков подробно изказа всичките причини и как ще заработи този механизъм. Наистина и от правна гледна точка ние така широко го обсъждахме и в Комисията по правните въпроси, дадени са нужните гаранции специално за вещите, които се издирват.
Така че смятам, че спокойно можем да подкрепим и е редно да подкрепим този законопроект и да дадем нормативно нужните инструменти на Министерството на външните работи да продължи дейността си по влизането ни.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
И аз се присъединявам към призива на господин Радев, предвид и факта, че в началото на месец декември предстои последната от общо седем проверки, която ще разглежда готовността за въвеждане на Шенгенската информационна система, която е всъщност е предмет и в сега представения законопроект.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря. Аз съжалявам, че заради друга среща закъснях и не можах да чуя Вашето експозе. Моят въпрос е свързан с един коментар на румънския президент Бъсеску, който беше миналата седмица тук. Той обяви, че румънската страна има сериозен напредък и в началото на месец ноември ще бъде проверяващата мисия от Брюксел в Букурещ. Но той обяви, че тъй като при нас има известно забавяне, ние сме искали съответно да се премести мисията за началото на месец декември, мисия, която е трябвало да бъде в началото на месец ноември в двете страни едновременно.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Вучков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Аз само ще направя кратък коментар, а ще помоля госпожа Малеева да даде малко по-подробен отговор.
Всъщност става дума за това, че ние сме обект на шест мисии, които започнаха от пролетта на 2009 г. и досега приключиха пет от тях.
Сухопътни граници и морски граници, защита на личните данни - искам да кажа с известна доза удовлетворение, че всички приключиха с едни относително благоприятни доклади за България, с оглед на това, че нито едно от заключенията не препоръчва повторна проверка по тези показатели. Предстои последната, най-вероятно в периода между 6 и 10 декемврви, това е Мисията по оценка на Шенгенската информационна система.
Бих помолил госпожа Малеева да даде подробности за уточняването на датата, защото наистина първоначалният вариант беше в края на ноември или в началото на декември. Трябва да се кажат подробностите.
СНЕЖАНА МАЛЕЕВА: Ако ми разрешите да кажа, че от 6 до 10 декември ще бъде Мисията за оценката. Тя ще се провежда паралелно и в България, и в Румъния, тоест тя се провежда по едно и също време. Първоначално беше наистина планирано тази мисия специално да бъде през месец ноември, но това отлагане за месец декември не е по вина нито на българската, нито на румънската страна. То се налага на необходимият ресурс в рамките на Европейския съюз, който трябва да се задели за изграждането на Шенгенската информационна система 2, така наречения ШИС2.
Във връзка с това, тъй като централата на ШИС е във Франция и Франция трябва да задели ресурс, за да може наистина да се работи по ШИС2, това пък наложи релакиране на ресурс, който да работи по ШИС1+, към който България се присъединява на практика. Въпреки че планирахме да се присъединим към ШИС2, с оглед на това, че то се забави, евентуално ШИС2 ще бъде готова 2013 г. Така е засега, тъй като вече доста пъти продължава във времето готовността за ШИС2.
И респективно както България, така и Румъния преработиха своите планове за присъединяване и ние ще се присъедим към ШИС1+ с помощта на Португалия, която разработи този продукт и която го предостави безплатно както за България, така и за Румъния.
В тази връзка всъщност беше отложено за месец декември да се проведе, тъй като оценката по ШИС даде и е спецификата, че не както останалите оценки проверява по принцип нашата готовност за прилагане, а трябва да се вържем към централната Шенгерска информационна система, да започне реалната обмяна на данни, за да се види дали България е в състояние наистина да обменя реално данни с останалите държави-членки. Затова беше необходимо наистина да заработи и централната ШИС, да се направи това свързване и в тази връзка беше отложена в някаква степен самата проверка. Отлагането на тази проверка не е свързано с липсата на готовност, най-общо, нито от страна на България, нито от страна на Румъния.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз просто предадох коментарите, които бяха направени при посещението на президента Бъсеску.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Малеева. Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря госпожице председател. Въпросът за защитата на личните данни е може би заедно с ГМО-тата най-болният въпрос медийно в България през последните месеци.
Моят въпрос е следният. Понеже тук става въпрос за едно на практика формално присъединяване към ШИС1+, моля да разясните, че на практика не става въпрос за по-голямо разкритие на лични данни, освен това, което и сега съществува, само че ние трябва да се включим към Шенгенската информационна система. Личните права или личните свободи на българските граждани няма да бъдат застрашени в по-голяма степен, отколкото към момента, освен че ще бъдат в една информационна система, която ще ни разреши формално да бъдем в Шенгерското пространство. Тоест това, което ние сега предлагаме, касае само хора, които са издирвани, и вещи, които могат да бъдат конфискувани или служат като веществени доказателства.
СНЕЖАНА МАЛЕЕВА: Ако ми разрешите да дам няколко пояснения по този въпрос.
В контекста присъединяването към Шенгенското пространство, както вече господин Вучков отбеляза, е един процес, който се предхожда от проверки в различни области. Една от областите, която е предмет на проверка, е така наречената «защита на данните». За да се присъедини България към ШИС, необходимо условие е проверката в областта на защита на данните трябва да е успешна, тоест България да докаже, че наистина имаме ефективна защита на данните на лицата. Трябва да има решение, специално решение на Съвета, което е взето в края на м. юни 2010 г. - говорим за Съвета на Европейския съюз, което позволява България да започне да обменя данни в рамките на Шенгенската информационна система, просто защото Шенгенската информационна система е една голяма база данни. А изискване на Шенгенската конвенция в чл. 114, е да има един централен орган, който да наблюдава наистина, че правата на лицата, чиито данни се обработват, независимо че са издирвани по различни поводи, са в достатъчна степен защитени. И затова има специална разпоредба в Закона за МВР, която уточнява, че Законът за защита на личните данни се прилага за защита на данните, които се обработват в рамките на Шенгенската информационна система, и че Комисията за защита на личните данни, който е нашият независим орган, който отговаря за контрола по защита на личните данни на лицата, чиито данни се обработват, включително и по Шенгенската информационна система, отново ще бъде органът, който ще наблюдава тези данни.
Така че наистина гаранция, че данните, които ще бъдат обработвани в рамките на ШИС от страна на българските компетентни структури, ще бъдат адекватно защитени, е точно тази уредба, която ние даваме в законопроекта.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Малеева.
Други колеги имат ли желание да вземат отношение? Няма желаещи.
Тогава преминаваме към гласуване на законопроект № 002 01 81 от 16 септември 2010 г. за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Гласували: 14 «за», «против» и «въздържали се» - няма. Приема се.
С това е изчерпан днешния дневен ред. Благодаря Ви и желая на всички хубав следобед! Закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)
2013
2007
