П Р О Т О К О Л

№ 44

На 13 октомври 2010 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от Министерството на труда и социалната политика за актуалното състояние при изпълнението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007 – 2013 г.

2. Изслушване на информация от Министерството на околната среда и водите за напредъка при изпълнението на Оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г. и със статуса на проектите по Програма ИСПА.

3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-83/1.10.2010 г. за държавния бюджет на Република България за 2011 г. – внесен от Министерския съвет.

4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-02-37/4.10.2010 г. за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество – внесен от Министерския съвет.

В заседанието взеха участие: Томислав Дончев –министър по управлението на средствата от Европейския съюз, Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика, Ивелина Василева – заместник-министър на околната среда и водите, Карина Караиванова – и.д. директор на Дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите, Снежана Малеева – началник отдел в Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” в Министерството на вътрешните работи.

Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам днешното заседание да протече при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от Министерството на труда и социалната политика за актуалното състояние при изпълнението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007 – 2013 г.
2. Изслушване на информация от Министерството на околната среда и водите за напредъка при изпълнението на Оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г. и със статуса на проектите по Програма ИСПА.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-83/1.10.2010 г. за държавния бюджет на Република България за 2011 г. – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-02-37/4.10.2010 г. за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество – внесен от Министерския съвет.
Колеги, предлагам да подложим на гласуване така представения дневен ред. Който е съгласен, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Дневният ред се приема.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ЗА АКТУАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ” 2007 – 2013 Г.
Имаме удоволствието сред нас да бъдат:
От Министерството на труда и социалната политика
Красимир Попов – заместник-министър
Зорница Русинова – директор на Дирекция „Европейски фондове и международни програми и проекти”
Васил Асенов – младши експерт в Дирекция „Европейски фондове и международни програми и проекти”.
Бих искала да дам думата за изслушване на господин Красимир Попов. Знаете, че на фона на тези изслушвания се подготвят както междинните доклади, така и предстоящият Годишен доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Само искам да отбележа, че последното изслушване, което сме провели с Министерството на труда и социалната политика, е било на 17 март т.г., като след последното изслушване регистрираме ръст на договарянето с около 42 млн. лв. и ръст с 62.4 млн. лв. в разплащанията.
Заповядайте, господин Попов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Ще се опитам накратко да представя напредъка по изпълнението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Ще започна с обща статистика за финансовия поток.
По отношение на критериите за избор на операции в момента в Комитета за наблюдение на оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” са одобрени критерии за избор на операции на стойност около 1 млрд. 768 млн. лв. В процес на изпълнение са 65 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 1,424 млрд. лв. Всъщност има малко разминаване с доклада, защото последната процедура беше издадена миналата седмица, заради това най-вероятно в доклада пише 64 процедури.
По програмата са получени до момента 5490 проектни предложения, от които са одобрени 2502 проектни предложения.
Сключени са общо 1452 договора на стойност около 1 млрд. и 79 млн. лв.
Всъщност стартиралите процедури по приоритетната ос можете да видите на слайда. Тук ще ви направи впечатление, че по последната приоритетна ос все още няма стартирала процедура. На Комитета за наблюдение бяха одобрени критериите за избор на операции, но все още не е стартирала тази процедура, тъй като очаквахме да затворим файндингите по одитния доклад от страна на Европейската комисия, за който ще стане въпрос малко по-късно, преди да стартираме грантовите схеми.
Размерът на реално платените средства по програмата към момента е 169 млн. лв., малко повече, като в тази сума не се включват всички разполагаеми лимити по авансови плащания, отпуснати по договори с конкретни бенефициенти.
Знаете, че институциите с 10-разряден код не влизат в статистиката за ИСУН. Там в момента има малко повече от 70 млн. лв. в допълнение към тези.
Няколко думи по отношение на темпото на разплащанията. На слайда ще видите една графика, която, въпреки че изглежда относително добре, има и малко подвеждащ характер. Защо има подвеждащ характер? Защото от нея е видно нарастване на разплащанията, но общо взето може да се каже, че през тази година има относително умерен темп на плащанията. Обемът, разбира се, се увеличава, но темпът е до голяма степен равномерен, което е едно от сериозните предизвикателства, което стои пред нас – как да направим така, че да ускорим максимално темпа на разплащанията по сключените вече договори.
Няколко думи за административния капацитет на звената, които прилагат Оперативната програма. Виждате от слайдовете, че в Министерството на труда и социалната политика са ангажирани 118 човека в рамките на управляващия орган; в Министерството на образованието, младежта и науката – около 90; в междинното звено в Агенцията по заетостта – 85 и в Агенцията за социално подпомагане – 52. Тези бройки са заедно с бройките, които бяха отпуснати като възможност с решение на Министерския съвет за назначаване на трудови договори на допълнителен щат към прилагащите структурните инструменти регистрации.
Бих искал да ви запозная с няколко конкретни мерки, които се изпълняват съвместно с други оперативни програми като демонстрация на възможностите за допълняемост между различни инструменти, съфинансирани със структурна помощ. Може би вече сме говорили, мисля, че веднъж сме представяли така наречения проект за деинституционализация на деца с увреждания, настанени в специализирани институции. В рамките на този проект ние разчитаме на финансиране, което ще бъде осигурено от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” в размер на 28 млн. лв. От страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Оперативна програма „Регионално развитие” ще бъдат осигурени средства в размер на 20 млн. евро, които ще бъдат използвани предимно за инфраструктурни инвестиции, свързани със създаването на услуги в Общността.
Проектът се състои общо от 3 етапа. Първият и третият етап се финансират от Европейския социален фонд чрез нашата програма, а вторият етап – от Оперативна програма „Регионално развитие”. В рамките на първия етап се очаква да бъде извършена индивидуалната оценка на децата, да бъдат изградени плановете за локация на услугите в Общността, които ще заменят съществуващите институции за деца предимно с увреждания.
Във втория етап се очаква с помощта на регионалната оперативна програма да бъдат изградени тези институции.
В третия етап се предвижда да бъде извършено обучение на персонала на тези институции, както и да се поддържа за определен период от време и да се финансира новосъздадената услуга, преди да премине като делегирана дейност от националния бюджет към съответната община.
Знаете, че този проект е облечен и със стратегически документи. Той е в съответствие със заложената в националната стратегия визия за деинституционализация на децата в Република България - цели и мерки. Всъщност това е първият етап от изпълнението на тази стратегия, която цели да реализира пълна реформа по отношение на деинституционализацията на деца в нашата страна.
Срокът по тази стратегия е 15 години. Първият етап следва да се реализира в рамките на три години.
Следващият проект от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, който ще се реализира в синхрон с друга оперативна програма, представлява подкрепа за специализираните предприятия на хора с увреждания.
По Оперативна програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика” се предвижда да бъдат отпуснати около 10 млн. евро за технологична модернизация по схема „Подкрепа за предприятия и кооперации на хора с увреждания”. По тази мярка бенефициентите ще могат да получат до 600 хил. лв. за закупуване и въвеждане в експлоатация на оборудване, машини и съоръжения, както и за придобиване на дълготрайни материални активи.
В допълнение от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” ние предоставяме сходна по размер сума в размер на 20 млн. лв. Схемата се нарича „Шанс за всички”, като ще дадем възможност на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания да кандидатстват за безвъзмездна помощ в размер на 250 хил. лв., като тези средства ще могат да се използват за обучение, специализиран транспорт, социални услуги в работна среда, както и за наемане на хора с увреждания в специализираните предприятия и кооперации.
Считаме, че това е също един добър пример за синергизъм между две оперативни програми. Ще подкрепим предприятия, които в момента са изправени пред много по-сериозни затруднения, отколкото предприятията, които оперират в нормалната икономическа среда, предвид техния характер и затрудненията, които изпитват преобладаваща част от заетите в тях.
Няколко думи за това какво ни предстои до края на годината като процедури, които следва да се открият.
До края на годината трябва да стартираме схема „Вземи живота си в свои ръце”. Това е грантова схема с бюджет 11 млн. лв. Тя има за цел да обедини усилията на заинтересованите страни на местно равнище в подкрепа на мотивацията и заетостта на лица от уязвимите целеви групи на пазара на труда. По тази схема ще има възможност за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер до 200 хил. лв., като потенциални бенефициенти са неправителствени организации, образователни и обучителни институции и организации и работодатели. Ще бъде възможно да бъдат финансирани дейности, като активиране на неактивни и обезкуражени лица, професионално обучение, мотивация, осигуряване на последващо стажуване при работодател за период от 3 месеца. Това е грантова схема, която ще се реализира от Агенцията по заетостта.
Следващата схема е „Квалификационни услуги и насърчаване на заетостта”. Тази схема цели да противодейства на увеличаването на процента на безработицата в България в резултат от негативните ефекти на икономическата криза. В рамките на схемата ще се даде възможност за извършване на обучение и придобиване или повишаване на професионалната квалификация на безработни лица, като на успешно завършилите ще бъде осигурено стажуване за период от три месеца.
Максималният размер на безвъзмездната помощ е 200 хил. лв., а общият бюджет на схемата е в размер на 36 млн. лв.
До края на 2013 година е удължен периодът за изпълнение на схема „Квалификационни услуги и обучение на заети лица”, фаза 2. По тази схема се предоставят квалификационни услуги и обучение на заети лица с цел повишаване производителността на труда, като предвидените средства са в размер на 50 млн. лв., а индивидуалният размер на безвъзмездната помощ може да достигне до левовата равностойност на 2 млн.лв., като в зависимост от избрания компонент и големината на предприятието представяната от оперативната програма подкрепа може да покрие до 100 процента от допустимите разходи по проекта.
В Министерството на образованието, младежта и науката предстои да стартира проект „Квалификация на учителите” на стойност от порядъка на 60 млн. лв. Целта на този проект е да се осигури възможност за надграждащо и специализирано обучение и придобиване на по-висока професионално-квалификационна степен за 42 хил. учители, като приоритетно ще бъдат обхванати младите учители до 29-годишна възраст.
Знаете, че общо учителите са малко повече от около 50 000. На практика ние обхващаме почти всички учители, за които има смисъл да се инвестира в тяхното кариерно развитие. Запознати са моите колеги от Министерството на образованието, младежта и науката, че има известен проблем с възрастовия профил при тази професия, тоест че са много малко учителите, които са на възраст до 29 години. Тоест идеята е да се подкрепи кариерното развитие на учителите, като ще разчитаме на направата на тези професии като атрактивна такава, с цел привличане на млади кадри в образователната система.
Десет милиона лева ще бъдат предоставени на Министерството на образованието, младежта и науката за създаване на 218 регионални центрове за кариерно развитие. Това ще стане по схемата „Създаване на система за кариерно ориентиране в училищното образование”. Това ще даде възможност кариерното ориентиране на младите хора да започне още от училището, тъй като има сериозен дефицит в тази област.
Посредством схемата „Шанс за всички” с бюджет от 20 млн. лв., както споменах, ще бъдат подкрепени специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания. Индикативният период на времето, когато трябва да стартира тази схема по Оперативна програма „Конкурентноспособност”, е най-вероятно краят на месец ноември.
По схемата „Нови възможности”, която ще се изпълнява от Агенцията за социално подпомагане, с бюджет от 30 млн. лв. общините ще имат възможност да получат до 300 хил. лв. за създаване на нови социални предприятия, като обществени перални, обществени трапезарии, предприятия за озеленяване и благоустройство, както и такива, които осигуряват техническа подкрепа на дейността на общинските администрации.
Очаква се по тази схема да бъде осигурена постоянна заетост на най-малко 800 лица от най-уязвимите групи, включително хора с увреждания, самотни майки, лица, напуснали места за лишаване от свобода и прочие. Общо взето тази схема цели да подкрепи както уязвимите групи на пазара на труда, така и общините за осъществяване на социални дейности на локално равнище.
По схемата „Съпричастност” ще се създадат предпоставки за активно социално включване на хора с увреждания като една от най-уязвимите групи от нашето общество. Схемата дава възможност за овластяване на национално представителните организации на хората с увреждания, които ще имат възможност да получат финансиране за предоставяне на социални услуги и дейности за промяна на нагласите им и информиране на обществото за нуждите и възможностите на хората с различни видове увреждания. Общият бюджет на тази схема е около 10 млн. лв.
Следващата схема е „Подобряване качеството на услугите в системата на Министерството на труда и социалната политика”. Тя има за цел да подкрепи Министерството на труда и социалната политика в комуникацията със заинтересованите страни, с гражданите при предоставянето на услуги от него и второстепенните разпоредители. На практика идеята е да се създаде единно звено за контакт с гражданите чрез предоставяне на информация и консултация по всички въпроси от компетенцията на министерството и второстепенните разпоредители. За целта са предвидени около 1,2 млн. лв.
Шест милиона лева ще бъдат предоставени на Агенцията по заетостта по схема „Повишаване качеството на предоставените от Агенцията по заетостта услуги за гражданите и бизнеса с фокус върху уязвимите групи на пазара на труда”. По тази схема предвиждаме наемането на 250 трудови медиатори. Вие сте запознати, че имаме такава национална схема, по която в момента работят повече от 90 трудови медиатори, които работят предимно с представители на ромската общност. Допълнителните 250 трудови медиатори не е предвидено да работят само в тази посока, а е предвидено да работят с основните уязвими групи, което включва и лица с увреждания, неактивни лица и т.н. В рамките на този проект се предвижда да се направи и обучение на служителите на структурите на Агенцията по заетостта.
В Агенцията за социално подпомагане в партньорство с Държавната агенция за закрила на детето се предвижда да се реализира проект по схема „Развитие на системата за планиране и предоставяне на социални услуги на регионално равнище” с бюджет от 6,2 млн. лв. Схемата има за цел подобряване на планирането, управлението и контрола върху качеството на социалните услуги чрез повишаване на капацитета на ангажираните държавни институции, доставчиците на социални услуги, внедряване и мултиплициране на добрите практики на територията на цялата страна и ангажиране на всички заинтересовани страни.
По тази схема се предвижда да бъдат обучени около 12 хиляди служители на централната и местните администрации, социални работници, доставчици на социални услуги и техните служители. Това е един много важен проект за социалната система, защото има постоянно проблем с мотивацията на служителите в сферата на социалното подпомагане. Има проблем и с тяхното възнаграждение, заради което министерството предприе инициатива за създаване на концепция за кариерно развитие на социалните работници, така че това да стане една уважавана и престижна професия. Този проект е в подкрепа на този политически ход, защото без подходящо обучение и без адекватна мотивация ние няма как да реализираме своите политики в тази сфера.
Последно, предстои отварянето на мерките под седмия приоритет, който цели насърчаването на междурегионалното и транснационалното сътрудничество. Схемата е наречена „Без граници” и има за цел да изгради платформа, която да позволи на всички заинтересовани организации и институции да ползват опита на E-call, както и да обменят идеи и планове за най-добро използване на финансовата помощ на EСФ в области като заетост, образование и обучение, социално включване, административен капацитет, добро управление на проекти и програми и прочие.
Схемата е разделена на няколко компонента. По първия от тях с бюджет от 33,5 млн. лв. ще се предоставят до 200 хил. лв., за които могат да кандидатстват на практика всички допустими кандидати по останалите приоритети на оперативната програма, тоест нестопански организации, фирми, социални партньори и прочие.
С други 14 млн. лв. ще бъдат финансирани проекти на институции от системата на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на здравеопазването за реализация на двустранни и многостранни инициативи с партньорски институции от други държави – членки на Европейския съюз.
Може би бях твърде дълъг по отношение на мерките, които предстои да се отворят. Независимо от това, искам да ви запозная с още нещо, което ми се струва важно, а това е да ви предоставя кратка информация по отношение проведения от службите на Европейската комисия одит на функционирането на системите за управление и контрол на оперативната програма.
Вие сте запознати, че такъв одит беше извършен през месец март 2010 година, като в обхвата на този одит попадат разходи по оперативната програма, декларирани пред Европейската комисия до 3 август 2009 година.
Проектът на доклада на английски език е изпратен от Европейската комисия до Министерството на труда и социалната политика в качеството му на управляващ орган на 3 юни 2010 година и включва общи констатации, както и конкретни такива по единадесетте договора, които са били обект на проверката на място.
На 27 юли 2010 година беше връчен проект на одитен доклад от страна на Европейската комисия на български език, като за нас всъщност оттогава започна да тече двумесечният срок за реакции. Представеният доклад обхващаше констатациите за система и характер. Включително имаше и една за сертифициращия орган, както и по отделни операции.
В рамките на петте месеца беше изпратен отговор от страна на Министерството на труда и социалната политика, който беше съгласуван предварително с Европейската комисия в неформален порядък, тоест беше постигнато съгласие по отношение на колективните мерки. Така че ние в момента очакваме официална реакция от страна на Европейската комисия.
Какви бяха системните пропуски, които бяха констатирани от страна на Европейската комисия? Може да се каже, че основно те биха могли да бъдат групирани в няколко сфери.
По отношение на процедурите за подбор на операции относно механизма за избор на партньори от страна на Европейската комисия беше повдигнат въпросът по какъв начин бенефициентите подбират своите партньори. Имаше доста сериозен дебат между нас и тях, включително и се организира среща в Европейската комисия. Защото практиката, която се прилага при нас, общо взето следва логиката на практиката, която е прилагана по Програмата ФАР и в момента се прилага по ИСПА, тоест механизъм, който е прилаган и се прилага и в други страни – членки или предстоящо да бъдат членки на Европейския съюз.
Така или иначе ние постигнахме съгласие по отношение на серия корективни мерки, които бяха въведени в апликационните форми и в наръчниците ни, които вече са одобрени.
Другият сет от коментари беше насочен към предоставянето на информация и стратегия за предоставяне на указания на бенефициентите. Тоест беше считано, че грешки на бенефициентите се дължат на недостатъчната информация или на начина, по който тя се предоставя от страна на прилагащите органи. В тази връзка също бяха въведени редица изменения в нашите указания за кандидатстване.
Имаше констатации, свързани с процеса на верификация и одитиране, като общо взето те се групираха около практика, която отдавна е преустановена, практика, която позволяваше на прилагащите органи да предоставят недостатъчно пълна информация на бенефициента за размера на неодобрените разходи при верифицирането им.
Така или иначе аз бих искал да обобщя, че всъщност голяма част, може би около 60-70 процента от повдигнатите от страна на комисията въпроси към момента на одита вече бяха решени чрез съответни промени, възникнали в резултат от идентифицирани пропуски от страна на самите прилагащи органи. Всъщност за нас се оказа достатъчно просто да докладваме за събитията, които са се случили след периода, за който се отнася одитът.
Мога да дам серия примери за това. Например така беше решен и коментарът, свързан с липсата на възможност за обжалване по ПМС № 121, тъй като към момента на одита вече имаше внесено предложение за изменение на ПМС № 121.
Другите неща ги имате, колеги, в доклада.
Може би трябва да кажа няколко думи за докладваните нередности. До момента по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” са докладвани общо 13 случая на нередности, като през настоящата година са докладвани 7 нови случая, от които 3 случая с подозрения за измама, а останалите са квалифицирани като нередности.
Няколко думи по отношение на ускоряването на изпълнението на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. Ние срещаме абсолютно същия проблем, който срещат всички наши колеги. Проблемът е свързан предимно със скоростта на плащанията.
В тази връзка заедно с Европейската комисия направихме един план за действие, който е доста детайлен. Ключовите моменти от него са следните.
На следващия Комитет за наблюдение, който е предвидено да бъде на 1 декември, ние ще предложим критерии за избор на операции, които обхващат цялата платформа на оперативната програма, тоест за целия размер на оперативната програма. Това ще даде възможност след тяхното одобрение да запазим възможност за преразглеждане на онези мерки, които не са достатъчно ефективни или не се изпълняват достатъчно бързо и съответно да реблокираме средства към такива, които са по-успешни и носят по-голяма полза.
Друг важен момент е, че до средата на следващата година възнамеряваме да договорим около 85 процента от предвидените средства, като 15-те процента, които няма да можем да договорим, са средствата, които е предвидено да се реализират чрез грантови схеми, просто заради различната логика на този инструмент, както и покани за набиране на предложения, които ще вървят през следващите години.
Трети важен момент, който е добре да знаете, е следният. Ние вследствие на коментарите от страна на колегите от Европейската комисия тази година забавихме стартирането на одобрените от Комитета за наблюдение операции, които бяха свързани с реализация на грантовите схеми. Така че ако е необходимо да въведем изменение в насоките за кандидатстване и прочие, да си запазим възможността да го направим и да пуснем схемите по ред, който е съгласуван с колегите от Европейската комисия и който е взаимно приемлив.
Общо взето според нас грантовите схеми далеч не са най-удачният инструмент за всички видове инвестиции, които могат да бъдат направени по оперативната програма. Поради тази причина ние възнамеряваме по-голяма част от портфолиото да бъде разходвана чрез така наречените проекти на конкретни бенефициенти, които ни дават сериозни преимущества по отношение на скоростта за разходване на средства, по отношение също така на контрола и по отношение на достъпа на целевите групи до този финансов ресурс.
Може да се каже, че тази практика, която беше въведена миналата година с ваучерите за пазара на труда, се счита от Европейската комисия за добра практика. Дори наскоро за пореден път изпращахме представяне на механизма на колегите от Комисията, така че да бъде разпратен и до другите страни членки. Нашата идея е да вървим предимно към такива схеми, които са лесни и бързи.
Аз мисля, че трябва да добавя може би само няколко думи за механизма за избягване на двойното финансиране, тъй като може би ще ви е интересно.
Общо взето този механизъм е заложен в наръчниците за изпълнение на оперативната програма и лежи върху следните принципи:
Стриктно съблюдаване на демаркацията с другите планови програми на ниво разработване на критерии за избор на операции и съответно насоки или изисквания за кандидатстване. Това включва проверка за двойно финансиране преди сключване на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Другият принцип, който съблюдаваме, е осъществяване на контрол чрез мониторинга, като в чек-листовете на колегите ни, които извършват проверки, е включена и такава проверка, тъй като може да нямаме съмнение за двойно финансиране при сравняването на проект с проект, но може да възникне хипотеза за двойно финансиране по отношение на представители на целевите групи, които участват в съответния проект.
Това е другият принцип, че чрез информационната система на Агенцията по заетостта и чрез данните, които получаваме от тази при Министерството на образованието, младежта и науката ние всъщност следим избягването на двойно финансиране на ниво индивид, което всъщност е съществен риск според нас.
Колеги, благодаря ви. Ако има въпроси, аз съм готов да отговарям.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз благодаря на господин Попов. По принцип сме предвидили по 30 минути изслушване на управляващ орган и след това съответно по 40 минути въпроси и отговори. Но започнахме по-късно.
Предлагам да преминем към въпроси към вас, колеги, по 3 минути на човек, за да може всеки да има възможност да си отправи конкретните питания.
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин заместник-министър, аз Ви благодаря за така изчерпателната и ясна информация, която ни дадохте по Оперативна програма „Човешки ресурси”. Бих искал накратко да ви задам следните няколко въпроса.
От Вашето изложение и от материала, който сте ни дали, е ясно, че са представени 5490 проекта, от които вие сте одобрили 2520 или 46 процента и съответно сте договорирали 1450, което е много добре. Значи 58 процента са договорирани.
Ясно е, че вие направихте една административна реформа и Главна дирекция „Европейски фондове и междинни програми и проекти” е подготвена от вас за работа.
Междинните звена, които работят по оперативната програма, са именно Министерството на образованието, младежта и науката, Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане. Според Вас те имат ли необходимия административен капацитет, за да могат да извършват тази лавинообразно увеличаваща се дейност, която предстои, така че да могат да бъдат договорирани всичките одобрени проекти? Това първо.
Второ. Видяхме таблицата и схемите, които ни представихте, за средствата, които са предвидени по оперативната програма. Притеснява ме малко, че процентът на разплатените, тоест тези, които са спрямо договорираните, е само 16 процента. Какви мерки смятате вие да предприемете като управляващ орган този процент да бъде значително повишен, защото това е в края на краищата важното за бенефициентите?
Следващият ми въпрос. В условия на криза работи оперативната програма. Зная, че на Шестото заседание на Комитета за наблюдение, което се проведе през месец май, бяха предприети мерки, които дадоха достъп до Европейския социален фонд в условия на криза на уязвимите групи. Включително Вие споменахте някои от тях за младежите.
Бихте ли дали накратко малко конкретика по тези антикризисни мерки, които предприемате по тази оперативна програма?
И последният ми въпрос е следният. През месец ноември или декември предстои ново заседание на Комитета за наблюдение. Какви мерки планирате да предвидите като решение да бъдат предприети от комитета? Защото на предишното заседание бяха дадени права за някъде от 74 процента от средствата по оперативната програма по всички приоритетни оси. Какви са намеренията Ви за това заседание, което предстои да проведете, за да може да задействате програмата на сто процента? Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Попов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: По отношение на проектите. Финансираните проекти са само 1450 от 2546, заради една нормативна възможност, която дава ПМС № 121 за създаване на резервни списъци при оценката на проектите, което означава, че колегите ни в договарящите органи, в междинните звена съставят списък на проектите, които биха могли да се финансират и се финансират проектите по реда си по височината на своята оценка до възможността за финансиране. Остават резервни проекти, за които няма достатъчно средства. Това е причината за основната разлика.
Разбира се, има няколко бенефициента, не са повече от десетина случая, когато наши бенефициенти са се отказали от сключването на договор поради различни причини. Но това не е масов проблем.
По отношение на административния капацитет в междинните звена. Истината е, че все още се нуждаем от усилия в тази посока. Ние съвместно с колегите от Министерския съвет, с подкрепата на министър Дончев, успяхме да осигурим допълнителните бройки като количество, но това не е достатъчно, като бъдат заети тези места, било то на трудови договори или в резултат на разместванията, които направихме. Защото и в Агенцията по заетостта, и в Министерството на образованието, младежта и науката ние осигурихме допълнителни бройки не само на трудов договор, но и чрез вътрешна релокация на бройки за държавни служители, за да постигнем необходимото количество и да сме сигурни, че ще можем в срок и с необходимото качество да обработваме постъпващите документи.
Сега нашето внимание се насочва към подготовката на тези хора и тяхното обучение. Беше направен план за обучение, който частично вече е реализиран, тъй като той беше направен преди около два-три месеца. Така че аз вярвам, че в съвсем кратък срок там ще има наистина компетентни служители, на които ще може да разчитаме, за да имаме бързина и качество на процесите.
Иначе по отношение на количеството, пак казвам, по отношение на материалното и техническото обезпечение всичко е наред. Те са обезпечени, бройките са достатъчни. Остава предизвикателството с обученията. И тези обучение далеч не е необходимо да са общи. Това са обучения, които са насочени към конкретните дейности на всеки един служител по неговата длъжностна характеристика и се базират на вътрешните правила на съответното междинно звено.
По отношение на разплащанията, как да се повиши процентът на разплащанията. Истината е, че вече са взети мерки. Ние направихме един анализ и установихме, че до голяма степен причината за бавните разплащания е изключително бавното реализиране на обществените поръчки. Тъй като по-голямата част от проектите ни са проекти на конкретни бенефициенти, ние работим с администрации, факт е, че голяма част от обществените поръчки се забавят с месеци, необяснимо дълго време - пет месеца, шест месеца, без достатъчно адекватно и разумно обяснение. Поради тази причина в началото на тази година ние възстановихме една практика, която съществуваше по програма ФАР, да правим месечни срещи, на които ръководителите на проектите да ни представят основните проблеми и напредъка по техните проекти. Тези месечни срещи се организират от управляващия орган.
Аз мисля, че благодарение на тези доста конкретни усилия в момента се изработиха повечето от забавените досиета и те всеки момент ще се появят на страницата на Агенцията за обществени поръчки. Непрекъснато излизат от нас одобрени такива и вярвам, че ще върнем нещата в срок.
По отношение на антикризисните мерки. За няколко месеца по схемата „Развитие”, която беше една от ключовите ни антикризисни мерки за безработни лица, са подадени заявления от работодатели за наемането на около 10 000 човека. В момента безработни лица, които са одобрени за включване в обучение, са малко над 6000 човека, като част от тях са включени в обучение.
Този процес върви малко бавно. Защото, за да включим безработни лица в обучение, от другата страна трябва да има работодател, който да е съгласен да ги назначи на работа, което отнема известно време, тъй като работодателите съвсем основателно са доста предпазливи по отношение на техните намерения за разкриване на работни места. Но независимо от това аз мисля, че 10 000 човека е доста добро начало.
По тази схема е предвидено да бъдат включени в обучение и последваща заетост 65 000 човека, тоест има още какво да се направи в тази посока. Аз вярвам, че тя ще е разгъната в пълен мащаб може би не по-късно от средата на следващата година, което е разумно, имайки предвид, че 65 000 човека между другото са около 2 процента от работната сила и доста голяма част от децата, които биха могли да бъдат заети.
По отношение на схемата за заети лица, която се ползваше с най-голям интерес. Ние отидохме допълнително към 25 млн. лв. на предишния Комитет за наблюдение. Към момента имаме заявления от малко по-малко от 74 хил. лица. Одобрените за обучение са малко повече от 55 хил. лица. Ваучери за обучение са получили около 30 300 лица, като към момента малко над 11 100 лица вече са завършили обучението си.
На 1 октомври тази година стартира изпълнението на схема „Създаване на заетост на младежи чрез осигуряване на възможност за стаж”, която дава възможност на 15 хиляди безработни млади човека до 29-годишна възраст да започнат стаж по специалността си и да получат при това посредничество услуги. За тази схема са предвидени 35 млн. лв. Още е рано да се даде статистика за нея. За момента все още върви периодът, в който се събират заявките от работодателите, тъй като преди да оферираме възможностите за стаж на младежите, трябва да разполагаме с информация от работодателите какви са техните намерения.
В допълнение, от началото на 2010 година по оперативната програма са осигурени средства за наемането на 6200 лица, които предоставят услуги на лица с увреждания. В момента стартира изпълнението на проекта „Алтернатив”, по който ще бъдат предоставени около 35 млн. лв. за осигуряване на услуга за подкрепа на лица с увреждания – над 9000 човека.
По отношение на Комитета за наблюдение аз вече споменах. Възнамеряваме да реблокираме цялото портфолио към конкретни мерки. Общо взето акцентите ни са в следната посока:
Смятаме да предложим критерии за избор на операции, които са насочени към подобряване на съответствието на знанията и уменията на безработните спрямо изискванията на пазара на труда;
Подобряване на здравословните и безопасни условия на труд в предприятията;
Насърчаване мобилността на работната сила;
Разработване на система за проучване и прогнозиране на нуждите от работна сила със специфична квалификация;
Разширяване на капацитета на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” за осъществяване на ефективен контрол по спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в предприятията.
Смятаме да предложим критерии за избор на операции, които са в изпълнение на стратегията „Визия за деинституционализацията на децата в Република България”, които са насочени към:
- деинституционализация на лица, настанени в домове за медико-социални грижи;
- реинтеграция на деца, отпаднали от образователната система с фокус върху представителите на ромската общност;
- подкрепа за капацитета на Агенцията за социално подпомагане за ефективна закрила на децата;
- развитие на социалните услуги в Общността.
Очакваме все още от колегите от Министерството на образованието, младежта и науката тяхното предложение за критерии за избор на операции, но доколкото ми е известно, те имат висока степен на готовност. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Попов. Господин Минчев, заповядайте.
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Благодаря, госпожице председател. Първо, бих искал да благодаря на господин Попов за нагледното представяне на напредъка по тази оперативна програма. Документ 1 ни дава възможности в това представяне да се фокусираме към най-важните моменти. В този аспект, понеже той може да е изпратен някъде, е добре да бъде изпратен на всички членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Поне аз най-малкото бих искал да го имам, тъй като той дава наистина възможност да се запознаем с това какъв напредък е извършен по тази програма, до какви резултати се е стигнало, какво е платено, какви процедури са правени, въобще неща, които биха вече представлявали интерес за нас
В този аспект бих казал, че при подготовката на Междинния доклад, който беше представен в нашата комисия, беше споменато, че е в ход процедурата за възлагане на обществена поръчка за оценка на напредъка по 6 схеми от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за периода от 2007 до 2010 година, с цел да се види какво е направено и какво трябва да се направи за подобряване на ефективност и ефикасност на схемите, които сега правите, както и на бъдещите схеми.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Понеже моят въпрос някъде се препокрива с въпроса на колегата, искам да използвам възможността да се изкажа.
Благодаря и аз за прекрасната презентация. Наистина Вие сте от най-добрите при представяне на информацията на достъпен език за всички.
Доколкото знам, във всяка оперативна програма има заложени индикатори, с които следим изпълнението на самата програма. Дотук виждам, че наистина при вас е сериозен броят на договорираните проекти, увеличава се броят и на разплащането. Доколко съответства това и доколко постигаме индикаторите, които сме заложили? Може би съм изпуснал това, тъй като малко закъснях, за което се извинявам. Но бих желал да се види дали вървим в правилната посока.
Доколкото разбирам, на предстоящия Комитет за наблюдение ще има някои промени в средствата и в това в каква посока трябва да вървят. Общо взето моля да ни насочите дали вървим в правилната посока.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Попов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Първо, по отношение на оценката. Ние стартирахме такава обществена поръчка. За съжаление тя изпадна в обичайния цикъл за обществените поръчки – беше обжалвана от един от кандидатите. Комисията за защита на конкуренцията се произнесе в наша полза. Впоследствие вносителят на жалбата я реферира и към Върховния административен съд. Така че сега ще трябва да изчакаме решението на Върховния административен съд. Няма как да преодолеем това препятствие, то продължава вече няколко месеца.
Всъщност по работна програма ние имаме за задача до края на годината да стартираме една друга обществена поръчка, която е въобще за междинната оценка на оперативната програма. Тази, за която споменах на предходното представяне, касаеше оценката на първите шест схеми. Сега е време да бъде стартирана поръчката за междинна оценка на оперативната програма.
По отношение на индикаторите. Индикаторите от оперативната програма се постигат, с някакви малки изключения. Тоест имаме приноса на реализираните мерки към индикаторите, които са заложени вътре. Несъответствието идва от забавянето при стартирането на мерките по Седма приоритетна ос.
Имаме някакви дефицити в един от приоритетите на Министерството на образованието, младежта и науката, които ще компенсираме сега чрез нови критерии за избор на операции, които ще представя на вниманието на Комитета за наблюдение през месец декември.
Що се отнася до финансовите индикатори, вие знаете, че тази година ние, както и останалите оперативни програми, все още няма да имаме проблем с правото А+ 3, но през следващата година този проблем, разбира се, ще възникне.
Аз мисля, че колкото и на нас да ни се струва незадоволително темпото на разходване на средства, все пак има всички гаранции, че няма да има проблем с M+3 за следващата година, още повече, че, както споменах, все пак в цифрата, която залагаме, и в стойността на разходваните средства не влизат и голяма част от авансите на конкретните бенефициенти.
Аз се надявам, че този интервал, който не се вижда в момента между авансирани средства и разходени, ще се появи в началото на следващата година. Защо? Защото например ние в момента имаме аванси, които не се виждат по ваучерните схеми, които са на доста голяма стойност, но вие знаете, че ваучерите вървят към доставчиците на обучителни услуги без аванс, тоест те ще се появят при нас като разходи за верификация, а като интензитет на появяването ще бъде в началото на следващата година. Например ние в края на тази година и в началото на следващата ще реализираме основното разплащане по „Аз мога”. И така е при всички останали схеми от този порядък. Аз се надявам, че ще имаме пик на разплащанията, който ще бъде в началото на следващата година, който е породен от логиката на част от мерките. Благодаря ви.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Искам да добавя още нещо. Доколкото разбирам, Вие виждате следващата година като известен риск. Доколкото знам, при повечето оперативни програми най-проблемна се очертава да бъде 2012 година, защото там се покриват М + 2 и М + 3. Вие как го виждате – през 2011 година ли ще е най-проблемният период или се очертава, че през 2012 ще има опасност?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Попов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Абсолютно сте прав, 2012-а е най-рисковата година. Аз просто исках да кажа, че през тази година все още не стои пред нас предизвикателството за М + 3 заради аванс. Но наистина 2012 година заради акумулирането на прогнозите за две години ще бъде най-рисковата година.
Това между другото е причина, за да бъдем толкова настоятелни да локираме всичките средства до края на тази година и да договорим максимален процент до средата на следващата. Защото в противен случай този риск ще ни се случи, ако не вземем сега мерки. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря на господин Попов. Други колеги има ли желаещи да вземат отношение? – Няма желаещи. В такъв случай искам да благодаря на колегите от Министерството на труда и социалната политика.



Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ЗА НАПРЕДЪКА ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА” 2007 – 2013 Г. И СЪС СТАТУСА НА ПРОЕКТИТЕ ПО ПРОГРАМА ИСПА.
По тази точка днес при нас присъстват:
От Министерството на околната среда и водите
Ивелина Василева – заместник-министър
Малина Крумова – директор на Дирекция „Кохезионна политика по околна среда”.
Само бих искала да напомня, че последното изслушване, което бе съответно необходимо за изготвянето на Междинния доклад, е било на 21 април т.г. След последното изслушване на комисията регистрираме ръст в усвояването по оперативна програма „Околна среда” от порядъка на 56,4 млн. лв.
Давам възможността на госпожа Ивелина Василева да представи съответно програмата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители, благодаря за възможността да представя на вашето внимание напредъка по Оперативна програма „Околна среда”. Накратко ще се спра и на напредъка по проектите, които се финансират по програмата ИСПА.
Като начало бих искала да ви запозная с общия преглед, касаещ финансовото и физическото изпълнение на контрактуваното до този момент по оперативната програма.
Общият преглед ни дава следните индикатори. От началото на изпълнението на оперативната програма са обявени 19 процедури за набиране на проектни предложения, 6 процедури на конкурентен подбор и 13 процедури на директно предоставяне.
Прекратени са 2 процедури на конкурентен подбор. Подадени са общо 649 проектни предложения.
Изпълняват се 263 договора или заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Прекратени са 25 договора или заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Общата сума на подписаните договори към настоящия момент възлиза на 985 млн. лв., а разплатените средства са над 18 процента от тази сума. Това съставлява малко над 5 процента от целия финансов ресурс по Оперативна програма Околна среда”.
Общата сума на извършените плащания по програмата с отчитане на авансите възлиза на 182 млн. лв., което е 18,5 процента от договорените средства, докато плащанията без авансите възлизат на 81 млн. лв., което съставлява 8,29 процента от договорените средства.
По отношение на изпълнението на програмата по приоритетни оси.
Започваме с приоритетна ос 1 – „Води”, предмет на много обсъждания и дебати. Към момента по тази приоритетна ос се изпълняват 151 договора или заповеди за безвъзмездна финансова помощ на обща стойност близо 900 млн. лв.
Знаете, че в началото на годината бяха подписани двата големи проекта на общините Враца и Габрово. Те получиха своето одобрение от Европейската комисия. Бяха подписани договори за безвъзмездно финансиране на обща стойност 241 млн. лв.
От началото на годината досега вече имаме и пуснати в експлоатация обекти, това са проектите, изпълнявани от общините Приморско и Сопот. На 14 октомври предстои и събитието рязане на лента на току що получилия акт 16 обект, а именно проектът, изпълняван от община Белослав.
По отношение на развитието оттук нататък в приоритетна ос „Води” и в сектора като цяло малко предистория, свързана с корективните мерки, които бяха приложени от управляващия орган и министерството като отговорно за изпълнението на оперативната програма, насочени към конкретизирането на критериите за подбор на проектите, към начина за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, към методиката и методологията за изготвяне на проектите за високо приоритетните обекти, а именно тези, които касаят агломерации с над 10 000 еквивалент-жители.
Във връзка с възприетия подход и корективните мерки, които бяха предприети. Знаете, че пристъпихме към промяна на начина на отпускане на безвъзмездна финансова помощ, именно общините с конкретни бенефициенти. 124-те приоритетни агломерации имат възможност да се ползват от безвъзмездна финансова подкрепа за реализация на своите проекти.
В тази връзка бяха обявени и две нови процедури: първата, по която бенефициенти са всички общини, в чиято територия попадат 124-те приоритетни агломерации, съгласно подхода и методологията, одобрени от Комитета за наблюдение на оперативната програма, проведен през ноември месец миналата година, и още финансов ресурс по тази схема, който възлиза на 600 млн. лв.
Крайният срок за кандидатстване е 20 февруари 2012 година. Това е една отворена схема, която дава възможност на всички потенциални бенефициенти да изготвят своите проекти в непрекъснати консултации с управляващия орган, междинното звено и специализираните дирекции в министерството, така че да сме сигурни, че изцяло съответстват на критериите и принципите за добро финансово управление, за ефективност и ефикасност.
Изискването към общините е да реализират своите проекти, строително монтажните работи по проектите си до края на 2014 година, така че да могат да бъдат финализирани проектите с периода на уведомление за дефекти до края на 2015 година – крайният срок за отчитане на този програмен период, и за допустимост на разходи, извършени през този програмен период.
Вторият акцент са тези агломерации, които до този момент не са получавали публична безвъзмездна финансова помощ, които са с ниска степен на проектна готовност и които имат необходимост от повече време и усилия, за да формулират обхвата и детайлните анализи, свързани с изготвянето на своите проекти.
Във връзка с това беше обявена и втората процедура, която включва два компонента – подготовка и изпълнение на инвестиционни проекти в сектора „Води”. Отново общият финансов ресурс и по тази схема е 600 млн. лв. Като допустими кандидати са 36 общини, на територията на които попадат идентифицираните 41 агломерации, които, както споменах, имат ниска степен на проектна готовност.
Три са определените за тях срокове за кандидатстване, като отново в непрекъснат диалог с управляващия орган общините имат възможност да подготвят своите проектни предложения. Тъй като желанието ни е да улесним общините и да усвоим процеса по реализацията на инвестиционните проекти, самата схема е структурирана така, че общините кандидатстват за един общ бюджет, който да бъде използван за реализацията на инвестиционния проект, като при одобрението на безвъзмездната финансова помощ подписват споразумение с управляващия орган за изпълнение на първия етап, а именно подготовката на проекта. При подготовката на проекта ще бъде следен срокът и едва при уверение от страна на управляващия орган, че съответства на всички изисквания и критерии, ще бъде подписано и второто споразумение, с което общините ще имат възможност директно да пристъпят към изпълнение на инвестиционните си проекти.
Това със сигурност ще съкрати сроковете и ще елиминира необходимостта от повторно представяне на апликационна форма и проектопредложения от страна на нашите бенефициенти.
По приоритетна ос 2 – „Отпадъци”. По нея към момента се изпълняват 32 договора за безвъзмездна финансова помощ на обща стойност около 20 млн. лв.
Прекратени са 3 договора за техническа помощ за общините Стражица, Видин и Провадия.
В момента са в оценка 2 проекта: проектите, депозирани от община Перник на стойност 21 млн. лв. и от Столична община на стойност 256 млн. лв., който попада в категорията „големи проекти”. Той премина положителната оценка на национално ниво и в момента тече процесът по оценка от Европейската комисия, съгласно регламента за одобрение на големи проекти.
Община Видин е другата община, която на 8 октомври подаде своето проектно предложение и вече стартира неговата оценка. Община Ботевград вече има одобрен проект с решение на ръководителя на управляващия орган. Предстои подписване на договор за безвъзмездна финансова помощ.
Текуща е процедурата, касаеща подготовката на проектопредложения от страна на община Бургас като водеща за регионалната система за управление на отпадъците. Крайният срок за подаване на проектопредложения е 30 октомври.
До края на годината предвиждаме да бъдат изпратени още две покани за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в съответствие с механизма в сектор „Отпадъци”. Ще бъдат поканени регион Малко Търново и цитираните региони Бяла, Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Левски, Луковит, Плевен, Разлог, Панагюрище, Самоков и Ямбол, които вече имат висока степен на готовност и ще имат възможност да представят своите проектни предложения, както споменах, в съответствие с одобрения механизъм за отпадъците от управляващия комитет на оперативната програма.
По приоритетна ос 3 – „Биоразнообразие”, към момента се изпълняват 27 договора или заповед за безвъзмездна финансова помощ на обща стойност над 55 млн. лв. Прекратени са проектите на РИОСВ Плевен и Смолян, Национален парк Рила и община „Марица”.
Какво ни очаква до края на годината. Очаква ни обявяването на четири процедури за набиране на проектни предложения, две от тях – на принципа на конкурентния подбор, а именно за разработване на планове за управление на защитени зони за опазване на птици, които не се припокриват със зони за опазване на местообитания и опазване и възстановяване на биологичното разнообразие. Първата покана ще бъде публикувана в началото на другата седмица, а втората очакваме в рамките на още една-две седмици максимум, до края на октомври да бъде публикувана. И двете покани са публикувани в своя проектен вариант на страницата на Оперативна програма „Околна среда” в съответствие с изискванията на Постановлението на Министерския съвет № 121, а също така и в съответствие с желанието ни да се съобразим с коментари от потенциалните бенефициенти, като при подготовката на самата покана се направи отразяване на всички адекватни забележки преди официалното публикуване.
Другите две предстоящи процедури са насочени към конкретни бенефициенти на оперативната програма, а именно регионалните инспекции по опазване на околната среда и водите и Изпълнителната агенция по околна среда и са свързани с проучвания, анализи, изследвания, които са необходими за определяне на политиката и разработването на стратегически програми и документи в областта на биоразнообразието и теренни проучвания за разпространението на видовете и оценка на състоянието на видовете и хабитатите.
Общият финансов ресурс, който е осигурен по приоритетна ос 3 и който ще бъде наличен със стартирането на тези процедури, възлиза на 41 млн. лв.
Какво е предвидено до края на тази година, какви са нашите очаквания във връзка с обявените две процедури за набиране на проектни предложения в сектор „Води”?
Очакваме да имаме минимум 10 подадени проектни предложения. Очакванията ни се основават на подхода и метода, който сме възприели в комуникацията с бенефициентите, ежеседмични срещи, консултации във връзка с подготовката на техни проекти, обсъждане на въпроси, които ги притесняват или специфициране, конкретизиране на обхват, предварителен преглед на финансови анализи, предпроектни проучвания и т.н.
До този момент са проведени 52 консултации с общини. Имаме представени 5 пълни набора от общини. Получени са предварителни становища от управляващия орган. Пет други общини са представили предпроектните си проучвания със становище на управляващия орган. Тоест това са проектите, които със сигурност имат висока степен на готовност. Бих казала, че очакванията са, че биха могли повече от общините да се активизират до края на годината.
По приоритетна ос 2 – „Отпадъци”, очакваме до края на годината, както споменах, да бъде подписан договор за безвъзмездно финансиране с община Ботевград, да бъде финализирана оценката на проектното предложение, представено от община Видин и съответно да бъде подписано споразумение за безвъзмездно финансиране.
По отношение на плащанията очакванията ни са, че до края на този месец ще бъдат разплатени 7 млн. лв., а през ноември и декември – съответно 40 млн. лв. и 43 млн.лв., като очакванията ни се базират на депозираните в междинното звено искания за междинни авансови плащания като очаквания за извършване на авансови плащания и по големите проекти за Враца и Габрово. С това комулативно разплащанията по оперативната програма за тази година ще достигнат сумата 270 млн. лв.
По отношение на плащанията новото, което оперативната програма въведе като практика от 15 септември въз основа на хоризонталното решение за ускоряване на разплащанията към бенефициентите и извършване на ежеседмични плащания, смятаме, че до голяма степен, от една страна, улеснява нашите бенефициенти и осигурява по-добър паричен поток, а, от друга страна, ще доведе до повишаване на усвояемостта по оперативната програма.
Сега накратко преминаваме към проектите, които се изпълняват по така наречената програма ИСПА по кохезионен фонд в съответствие с Регламент 11/64.
Към настоящия момент се изпълняват проектите за София, Кюстендил, Сливен, Смолян, Варна, Балчик, Шумен и Търговище, както и за техническа помощ, проектите за подготовка на проекти в сектор „Околна среда” и институционално укрепване и подготовка на проекти за програма ИСПА по кохезионен фонд в областта на сектор „Води” и „Отпадъци” в България. Това са двата финансови меморандума, които дават възможност за заделяне на безвъзмездно финансиране за подготовка на проектите.
Вече приключиха проектите и бяха въведени в експлоатация пречиствателните станции за отпадъчни води в населените места Попово, Севлиево, Ловеч, Бургас – кв. „Меден рудник”, Монтана, Горна Оряховица, Смолян, Пазарджик и Благоевград. Приключи изграждането на ВиК мрежите в Горна Оряховица. Приключи проектът за техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект в областта на водния сектор на град София.
По тези проекти вече започва подготовката за затварянето на финансовите меморандуми, като най-напреднал в този аспект е финансовият меморандум, свързан с осигуряването на техническа помощ за подготовка на инвестиционния проект в областта на водния сектор в София, където вече се изготвя окончателният доклад.
Какво предстои в сектора „Отпадъци”, тоест какво все още се изпълнява в сектора „Отпадъци”. Това е довършване на дейностите, които са заложени във финансовия меморандум за изграждане на пет регионални депа за твърди битови отпадъци в България, а именно компонентът, касаещ закриването и рекултивирането на старите сметища в тези райони, както и проектът за изграждането на регионален център за управление на отпадъците в Кърджали.
По отношение на финансовото изпълнение, към настоящия момент по програмата са изплатени 49,5 процента от средствата, отнесени към общата стойност на сключените договори. Тъй като, както знаете, голяма част от финансовите меморандуми изтичат в края на годината, усилията – и нашите, и на колегите от Националния фонд, са насочени към интензивно и ускорено разплащане, така че да достигнем по-висок процент на изпълнение.
По отношение на част от меморандумите, които са подписани в периода след 2004 година е взето решение на Европейската комисия за възможност за удължаване на финансовите меморандуми с още една година. Това касае 6 финансови меморандума, които се изпълняват в сектора „Околна среда”. Затова сме изпратили чрез централното координационно звено искане към комисията за удължаването им. В резултат на усилени преговори и настояване пред комисията постигнахме и възможност за удължаване на проекти на финансови меморандуми, които са подписани в края на 2003 година от страна на Европейската комисия, а в началото на 2004 година – от българската страна.
Във връзка с това са изготвени и са представени на Европейската комисия искания за удължаване на още четири финансови меморандума, които попадат в тази категория, като особено силни са очакванията ни в посока удължаване на финансовите меморандуми, които касаят интегрираните водни цикли във Варна и Смолян.
Предвижданията ни са, че към края на годината ще имаме усвояемост от порядъка на 60-65 процента, като естествено надеждите ни са, че ще бъдат удовлетворени исканията ни за удължаване на финансовите меморандуми, за които сме представили аргументация пред Европейската комисия.
Аз благодаря за вниманието. На разположение съм за допълнителни въпроси.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Василева.
Първо, искам да Ви поздравя за амбициозната задача, която си поставяте до края на годината – предвиждате плащания с близо още 100 млн. лв. Надяваме се да постигнете успех.
Сега давам думата на вас, колеги, за въпроси. Заповядайте, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз просто искам да попитам какво е Вашето вътрешно усещане, госпожо Василева, имате ли ясен план-програма до края на програмния период във връзка с договорирането и с усвояването на средствата? Защото проектите, които са в тази програма, наистина са много тежки и трудни инфраструктурни проекти.
От една страна, бюджетът за догодина много разчита на ефекта от евросредствата – усвояването, оперативните програми. В един сектор, какъвто е строителството, аз лично очаквам каскада от фалити. Защото вече имаме първите сигнали – много голяма задлъжнялост и прочие. За съжаление държавата се компрометира малко като платец и загуби доста от доверието.
Виждам, че се опитвате да бъдете по-активни към работата с бенефициентите и в същото време да прилагате много стриктен контрол и проверки. Но отчитали сме и на други срещи, че има над 10 институции, които упражняват много и най-различен вид проверки и разследвания предимно върху вашите бенефициенти. Така че това твърде много блокира тяхната работа. Предполагам, сте го усетили и вие.
Така че, отчитайки и тези фактори, не искам да бъда многословен, какво е Вашето усещане по отношение на договорирането и наистина усвояването на средствата до края на периода?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Василева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Разбира се, всичките тези притеснения, които току-що изразихте, са валидни в такава степен, че това са сложни проекти. Ние осъзнаваме, че общините нямат опита, нямат и експертния потенциал, бих казала, за да изпълняват подобни проекти. Както споменахте, това е причината, поради която усилията ни в голяма степен са насочени към подпомагането им както в процеса на подготовката на проектите чрез тези непрекъснати консултации, така и в процеса на изпълнение на проектите.
Действително в сектора „Строителство” големите инфраструктурни проекти дават основание за някакви надежди и очаквания за стимулиране на този сектор. В този смисъл ние имаме ясен график, базиран на информация, подадена както от общините, така и от регионалните инспекции за статуса на подготовка към настоящия момент за тези идентифицирани 124 агломерации.
По отношение на подготовката на проектите смятам, че освен с редки изключения, ние ще имаме възможност да достигнем до етапа изготвяне на проект, така че да бъде финализиран, както споменах, до края на 2014 година. Оттам насетне идва моментът, в който стартира изпълнението. Изпълнението само за себе си отново не е леко за нашите бенефициенти.
В този смисъл ние също имаме амбицията и желанието да ги подпомагаме чрез допълнителен експертен състав, който ще бъде ангажиран – наскоро беше прието постановление на Министерския съвет с възможност да бъдат ангажирани още 20 експерта, сътрудници по екофондовете към междинното звено и 15 към управляващия орган. Ще имаме възможност да се ползваме от техническата помощ на Европейската инвестиционна банка по отношение на методиката, която ще бъде прилагана от експертите в процеса на контролиране и подпомагане на изпълнението на проектите.
В този процес, разбира се, ние осъзнаваме, че има препятствия, които забавят дейностите. Знаете дебата за тръжните процедури. Току-що бе цитирано и от колегите от Министерството на труда и социалната политика, че в някои случаи това сериозно променя предварителния график на изпълнение на проектите. В този смисъл на хоризонтално ниво са предприети мерки, вече е сформирана работна група за разработването на новия Закон за обществените поръчки, базирайки се на опита до този момент, базирайки се на най-често допусканите грешки, базирайки се на впечатленията за основните пропуски. Надявам се, че той до голяма степен ще подпомогне този процес, тъй като всички наши бенефициенти продължават да имат проблем в тази посока.
В този смисъл са и наложените до този момент финансови корекции, основно свързани с пропуски в процеса на възлагане на дейностите чрез провеждане на тръжните процедури.
Това е другият момент, по който смятам, че наистина можем да ги подпомогнем. И както споменах, непрекъснат контакт с тях, възможност за сформиране на мобилни групи, които на място да подпомагат екипите по изпълнение на проектите на самите бенефициенти и, разбира се, предоставянето на цялата информация за успешни практики, добри практики, прилагани от общините, и възможност те да бъдат прилагани от всички бенефициенти.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Василева. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаема госпожо председател, колеги, уважаема госпожо заместник-министър! От предоставената информация, за която Ви благодаря, защото тя беше ясно и разбираемо представена пред нас, общите цифри като че ли изглеждат обнадеждаващи и анализът им – също. Аз мисля обаче, че около 18,5 процента договорирани средства, което е около 5 процента от общите пари по програмата, не е нещо, което би трябвало да ни кара да бъдем самодоволни.
От подробната разбивка, която гледам пред себе си, една от приоритетните оси, това е „Отпадъци”, по която ние ще бъдем санкционирани доста тежко от Европейския съюз, ако не я усвоим. Там нещата ще са най-задържани.
Какво е Вашето отношение по този въпрос? Това е един процес, който тепърва предстои да се развива в скоро време или имаме обща тенденция към забавяне? Това е първото.
Второ, виждаме, че досега са стартирани 19 процедури, които са в ход, като 2 са били спрени. Но до края на годината предстои да стартират още 6 процедури по набиране на проекти.
В тази връзка моят общ въпрос е: какво ще предприемете за ускоряване изпълнението на програмата? Като бих искал да акцентирам върху процедурите, защото знаем, че те не са лесни, но биха могли, в сравнение с изискванията на Европейския съюз, да бъдат опростявани.
Мислите ли по този въпрос и действате ли?
Трето, каква е Вашата оценка за административния капацитет на управляващите органи, а именно обучение, конкурси за назначение и т.н.?
И един немаловажен въпрос – това е другата страна на бенефициентите. По Ваша оценка какъв е техният административен капацитет? Защото все пак това са доста сложни проекти, по които бенефициентите, ако нямат подготовка, вашите усилия не биха дали почти никакъв резултат.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Василева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз. Действително 18 процента договорирани средства не са нещо, което може да ни изпълни със спокойствие и доволство. Смятам, че представеното до тук дава увереност за амбицията на управляващия орган да ускори процеса.
Защо беше забавен процесът. Действително имаше забавяне по договорирането и усвояването на средствата по тази програма, основно в сектора „Води”, поради факта, че бяхме получили много сериозни критики от страна на комисията и анализът в самото ведомство показа, че проектите, които са стартирани по оперативната програма, имат нужда от последваща проверка, анализ, нотификация, коригиране. Всичко това отне време. Вече финализирахме и докладваме на Европейската комисия резултатите от този процес Паралелно с това течеше и процесът по подготовката на новите методики и критерии, но това доведе до забавяне.
Нашите очаквания са, че 2011 година ще бъде годината, в която ще имаме сериозен ръст в контрактуването и разплащането по оперативната програма. Ние смятаме, че до средата на 2011 година ще успее да бъде договориран наличният ресурс по оперативната програма.
Що се отнася до евентуални забавяния в някои от проектите или освобождаването на някакъв резерв или ресурс, в това отношение също мислим и се подготвяме с разработването на методика и критерии за финансиране на по-малко приоритетните агломерации, именно тези между 2000 и 10 000 еквивалент-жители. Тоест в случай, че някои от бенефициентите нямат възможност да се подготвят или не се справят с изпълнението на проектите си и остане свободен ресурс по програмата, то автоматично ще може да бъде използван за финансиране на проекти между 2000 и 10 000 еквивалент-жители.
Голяма част от техническите помощи, които в момента се изпълняват, също са насочени към такива агломерации. Тоест другата година ние ще имаме готови проекти в този сегмент.
По отношение на отпадъците. Вие изразихте притеснение относно забавянето. Действително това са сложни проекти, които изискват много усилия и това са обединените усилия на всички членове на регионалните сдружения. В голяма част от случаите това са около 10 общини, свързани са с нелеки процедури по преминаването на всички оценки за въздействие върху околната среда, издаването на комплексни разрешителни, промяна на предназначението на самите обществени обсъждания, собственост, отчуждавания и т.н. Всичките тези процедури отнемат време.
Но фактът, че ние планираме до края на годината да поканим всички регионални сдружения, освен пет, които са по-забавени в своята подготовка, смятам, че доказва, че този процес на подготовка вече е почти на финала. В този смисъл физическото изпълнение ще може да се вмести в сроковете на оперативната програма.
Голяма част от проектите в сектор „Отпадъци” се подготвят с техническа помощ, осигурена по програма ИСПА, а тези от тях, които не се подготвят по тази линия, получават финансиране по оперативна програма „Околна среда”. Провеждат се регулярни срещи на мениджърско ниво между представители на Министерството на околната среда и водите и общините. Така че това е пътят, по който смятаме, че ще постигнем по-бърз етап на готовност за реализиране на проектите.
Как ще ускорим усвояването. Усвояването ще бъде ускорено с мерките, които въведохме по отношение на изпълнението на проектите, повишаването на административния капацитет на бенефициентите и по-бързото разплащане, така че да облекчим и бенефициентите в този нелек период на финансова криза.
Опростяването на процедурите, което беше направено паралелно с корективните мерки, които приложихме, стана чрез редуциране на броя на необходимите документи, които трябва да бъдат представени от страна на бенефициентите, опростяване на процеса на докладване от тяхна среда. То включва също така и промяна на начина, по който се извършва последващият контрол, а именно веднага след провеждането на тръжната процедура, а не при подаване на искане за междинно плащане, така че да съумеем да им помогнем и в случай, че има допуснати пропуски при провеждането на тръжната процедура, да ги елиминират още преди да са извършили те разплащания и да създават рискове за своите бюджети.
Споменах вече за увеличаването на капацитета на междинното звено и управляващия орган с нови бройки. Това ще бъдат експерти с високи професионални качества и опит, които ще бъдат използвани както на място при проверката и консултирането на общините на етапа подготовка, така и в процеса на реализация, като идеята ни е те да имат и тази гъвкавост и мобилност, за да могат да отидат на място да видят как върви проектът, да окажат необходимата помощ на самите екипи на общините.
Регулярно се организират обучения както за управляващия орган и междинното звено, така и за нашите бенефициенти. Поредният цикъл от обучения беше проведен в края на септември – началото на октомври. Той беше насочен както към конкретните бенефициенти – регионални инспекции, дирекции „Национални паркове”, така и към общините като едни от основните бенефициенти по оперативната програма, неправителствените организации и други публични организации като бенефициенти по приоритетна ос 3 – „Биоразнообразие”. По време на тези обучения бяха разяснени детайлите, свързани с новите покани за проектни предложения, процедурите, начинът на докладване и бяха подробно обсъждани проблемите, които са свързани с провеждането на тръжни процедури от страна на общините.
В тази посока продължаваме и с предстоящия информационен ден по оперативната програма. Предстои ни сериозна информационна кампания. Споменах и за консултациите, които се провеждат всеки четвъртък. Експертите от министерството са на разположение. По време на тези консултации могат да се дават разяснения относно процедурите и да се подпомагат капацитетно общините.
Освен това ежемесечно се провеждат срещи с бенефициентите, които изпълняват инфраструктурни проекти, за да следим хода на изпълнението. Това е практика, която прилагаме, възприета на базата на добрия опит от големите инфраструктурни проекти по ИСПА.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Преди да задам своите въпроси, уважаема госпожо председател, госпожо Василева, колеги, искам да попитам колко дотук са разплатени средствата по „Околна среда” за настоящата 2010 година – от 1 януари до днес.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Към 1 юли миналата година те са 49 млн. лв. спрямо 182 млн. към настоящия момент. Към 1 юли миналата година имаме 1,37 процента усвояемост спрямо 5,19 процента към настоящия момент.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Първо, искам да кажа няколко думи по програма ИСПА. Дано да получим разрешение за удължаване, защото в противен случай това ще означава загуба на страшно много средства и ще означава, че трябва да отделяме от държавния бюджет, за да ги завършваме.
Имам два конкретни въпроса.
Първо, какво стана с техническата помощ за седемте големи града по водните цикли – става дума за Перник, Пловдив, Кърджали, Ямбол, Добри, Велико Търново и Видин? Защото това е важно от гледна точка на договарянето по оперативната програма „Околна среда”.
Каква беше причината за тежкото състояние на изпълнението на депото в Кърджали?
А по отношение на оперативна програма „Околна среда” имам следния коментар. Трябва да си казваме нещата такива, каквито са. Имаме сериозен проблем. Защото като гледам числата, дори нямайки данните какви са конкретно от Нова година насам, темпът ни е много нисък.
Първо, дори и да изпълним тези 90 млн. лв. до края на годината, това означава, че от 270 млн. лв., до които ще достигнем да усвоим до края на годината, 150 млн. лв. ще бъдат само авансовите плащания. Това показва, че ходът на изпълнението също не е толкова добър, ако, разбира се, основната причина за това не са забавените междинни плащания.
Тук ще отворя една скоба. Аз помолих председателката на комисията – нека наистина в програмите да ни дават колко от тях са авансовите плащания. Имам предвид в месечния отчет, който излиза от Министерството на финансите. Това е важен индикатор, за да знаем как се върви.
Проблемът е сериозен, защото това означава, че един път трябва да ускорите договарянето, което явно има проблем.
Второто е, че темпът на реално разплащане, за да усвоим всички средства до края на 2015 година, трябва да се вдигне драстично. Направих една груба сметка, че ако равномерно ги разположим от 1 ноември до края на декември 2015 година, трябва да усвояваме с 28 млн. евро на месец – това са над 55 млн. лв. А вие добре знаете колко ви е темпът на месец сега. Това е в десетки пъти отгоре.
Другият проблем, на който искам да обърна внимание, е следният. Ясно е, че ни натиска Европейската комисия за над 10 000 еквивалент-жители. Но самият факт, че даваме право на директора да отговаря именно за всичките 124 агломерации, пак е грешка.
Грешка в какъв смисъл? Средствата не са достатъчни. Защото като ги разбиете тези грубо 1 млрд. и 200 млн. лв., се получава някъде от порядъка на 10 млн. евро на агломерация, което е ясно, че няма да стигне, защото трябва да правите пречиствателни станции и канализационни системи. И отново ще изпаднем в ситуацията, както предния път – десетки общини подготвяха проекти и след това им ги отказахте, разбира се, с разбираем аргумент. В момента тези 124 агломерации пак ще направят същото и на голяма част пак ще откажем, само че поради липса на средства. А знаем в какво състояние са общините.
Според мене трябва да се концентрирате, въпреки договарянето, на най-важните агломерации, за да можем хем да свършим работа, хем да сме коректни към българските общини.
Другият важен въпрос е следният. Законодателството във ВиК сектора не беше направено самоцелно миналата година. То имаше за цел да обясни – ще го кажа популярно – на хората в общините и на хората потребители, че вкарването на новите активи от програма ИСПА и от програма „Околна среда” ще коства увеличаване на цената на услугата. И трябва да сме пределно ясни и коректни към тях какво се случва.
За съжаление учредяването на асоциации по ВиК върви много мудно, имаме само 15 учредени, а същинската работа въобще не върви. И тук според мене трябва вие с Министерството на регионалното развитие и благоустройството много сериозно да се заемете, защото явно в Наредба № 2 това не им е приоритет в момента. Казвам го откровено. Да се заемете да съдействате тези асоциации не само поради факта, за който казах, а и защото имаме още един технически проблем и той е свързан с данък добавена стойност. Защото това, че в момента се изпълняват проекти, по които данък добавена стойност се разплаща от оперативната програма, ще има само един ефект – след няколко години ще имаме проблем с тези проекти, защото това е недопустим разход. Няма да обяснявам подробно. Само ще кажа, че това е актив, който влиза в амортизация, в цената на услугата и който носи ДДС през таксата.
Смисълът на тези асоциации беше този – да ги учредим, да предоставим активите на ВиК операторите, което трябва да се свърши светкавично. И може би това трябва да ви е приоритетната цел, защото вие ще сте пострадалите за съжаление, няма да са тези от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото вие ще се сблъскате с този казус, за да може общините да придобият правото на данъчен кредит. Защото ще сключите договори догодина, аз съм сигурен в това, ще има голям интерес и в един момент ще стане въпрос кой плаща ДДС. И пак ще ударим спирачката, този път ръчната, и няма да мръднем.
Затова наистина трябва много сериозно да се анализира този въпрос. Аз знам, че сега сте възложили стратегия за водния сектор. Но стратегията си е стратегия, тя няма да промени кой знае какво във визията на страната. Според мене това е възлов въпрос и трябва да го решите, ако наистина искаме да постигнем нещо в този сектор, който за съжаление може да ви донесе и негативи откъм санкции на Европейската комисия.
И другото. Чух за капацитета и за опита и хората, които ви трябват. Абстрахирайте се от това, че аз съм бил в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Но там има цяло готово звено с над 30 човека, които са строили пречиствателни станции. Използвайте тези хора, дори като структура, като междинно звено. Защо трябва да откриваме топлата вода? Те ще бъдат подчинени на управляващия орган. Те свършват в момента работата по Стара Загора, Хасково, Бургас, Русе. Прехвърлете им тези неща.
Знам отношенията между двете министерства от години. Но това е разумно. Просто да не откриваме топлата вода. Екипът е готов, минал е одит, има акредитация, има всичко. Защото сега чувам, че на МРРБ му търсят цаката как да го префасонират, да му дават да се занимава със саниране на жилища, което е абсурд. Вече 8 години е изграждан този капацитет там и в момента ние го ликвидираме. А на вас ви трябват хора.
Това са въпросите ми. Заедно с транспортната програма това е най-тежката. Аз знам какво Ви е на главата. Но помислете и върху това дали да си разхвърляте усилията между всичките 124 агломерации. Мисля, че колкото по-рано осъзнаем, че няма смисъл от това, толкова по-бързо ще решим проблема. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Михалевски. Заповядайте, госпожо Василева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Относно Оперативна програма „Околна среда” и ускоряването на договарянето и разплащането Вие споменахте, че трябва да насочим усилията си върху най-важните агломерации. Всъщност важни са всичките 124 агломерации, тъй като те попадат в категорията на над 10 000 еквивалент-жители.
Що се отнася до наличния финансов ресурс и възможността да бъде използван така, че да задоволи нуждите на всички, в тази посока бяха въведени изключително строгите критерии и новата методика, която прилагаме към подбора на проекти. Ние фокусираме и концентрираме финансовия ресурс върху ограничен обхват от дейности, компоненти, които наистина са свързани с постигане на съответствие със законодателството и които представляват някаква заплаха от гледна точка на евентуално санкциониране от страна на Европейската комисия.
Действително това е тежка програма. В този смисъл важните агломерации за нас са тези 124. Публикуван е индикативният списък, тоест съдържащ индикативните суми, които са отделени за тези 124 агломерации на базата на предварителни данни от предпроектни проучвания, както и от информация, която е предоставена от самите общини.
Не изключваме възможността също така за така наречения процес на овър букинг, тоест договорирането на повече средства, за да избегнем момента, в който бихме могли да се окажем в края на програмния период с по-ниска степен на усвояемост поради факта, че даден проект е бил забавен в своето изпълнение и бенефициентът се е отказал или по други причини.
Що се отнася до въпросите, които засегнахте, свързани с реформата, мога да ви уверя, че за водният сектор сме в непрекъснат контакт и диалог с Министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с прилагането на промените в Закона за водите. Поддържаме контакти и проведохме серия от срещи, които включват областните управители като участници в процеса на формиране на асоциациите, ВиК дружествата на годишната среща, където представихме оперативната програма и разгледахме всички аспекти, свързани с тяхното участие, взаимодействието с тях. Освен това проведохме среща и с ДКЕВР, като изрично сме информирали за необходимостта да бъдат взети предвид новите активи при одобряването на бизнес плановете на ВиК дружествата и одобряването на предложените от ВиК дружествата цени за предоставяне на услугите. Самите финансови анализи дават представа за индикативните нужди от увеличаване на стойността.
Що се отнася до въпроса, касаещ ДДС, този въпрос беше обсъждан на поредица от срещи с Министерството на финансите и Националното сдружение на общините. В този смисъл ние имаме уверение, че се мисли в посока да се разреши даването на яснота относно ДДС.
Вие споменахте за формирането на ново междинно звено. По-скоро мнението и на одиторите е, че допълнително междинно звено не е необходимо.
А по отношение на използване на ресурси и капацитета на вече опитни професионалисти, разбира се, винаги сме отворени за това и в никакъв случай не сме отказали възможността колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които имат опит в реализирането на подобни проекти, да се включат в екипа на оперативната програма или в пула от експерти, който ще бъде формиран след стартирането на конкурсите във връзка с постановлението на Министерския съвет за допълнителните бройки към междинното звено – управляващия орган.
Относно въпросите Ви, касаещи изпълняваните по ИСПА- проекти.
По отношение на техническите помощи за големите градове смятаме, че до края на годината ще имаме почти пълна степен на готовност за Ямбол, Кърджали, Добрич, Пловдив в началото на другата година, Перник и Видин също. Поради факта, че изпълнителят на този проект не се справя със задачата, не успя да постигне изпълнение на поставените задачи и цели в проекта, ние прекратихме договора с него и сега ползваме помощта на Джаспър, за да ускорим подготовката на проектите за Перник и Видин. Имаме пълно съдействие и от страна на общините, които също полагат не малко усилия, за да достигнат пълна готовност за кандидатстване по тези проекти.
А по отношение на регионалния център в Кърджали мисля, че въпросът, касаещ изпълнението на този проект, е свързан с начина, по който е стартиран изобщо, по който е замислен, по който е формулиран, по който са проверени тръжните процедури и по който са възложени паралелно два договора, единият от които е за закриване на настоящото сметище, а другият – изграждането на ново на същата площадка. Тоест характерът на дейностите сам по себе си предполага рисковото изпълнение и в някои аспекти дори невъзможност да се изпълни проектът.
Разговорите ни в комисията и официалната комуникация с нея е в посока редуциране на обхвата на дейностите по тези проекти, тъй като и финансовият анализ показва, че ако бъде реализиран в този обхват, в който е замислен, с всички съоръжения, включая 7 товарни станции, много големи административни сгради, огромна компостираща инсталация, самата тя възлизаща на стойност 6 млн. евро.
В този смисъл ние проведохме срещи и с представители на общините, и с изпълнителите, като целта ни е наистина да реализираме този проект, за да осигурим възможност за третиране на отпадъците в региона, а в същото време да го направим по най-ефективния и удачен начин. В момента преговаряме с изпълнителите на компонента строителство, за да редуцираме обхвата на проекта, така че той да бъде наистина икономически ефективен и да бъде реализуем.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Едно предложение ще дам, ако не възразявате. Предложете на общините да имат право да кандидатстват, ако са учредили асоциациите и им дайте някакъв краен срок, в който Министерството на финансите ще се произнесе. Макар че Министерството на финансите вече се е произнасяло веднъж, аз не знам защо всичко започва отначало. Това ще бъде от полза. Просто им кажете. Защото в момента моята информация е, че от много места не са събрали, 117 общини не са си описали активите, тоест сме на кота нула. И това ще създаде проблем. Поставете го като условие. По този начин ще се мотивират и областните управители да си свършат работата, и общините.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Смятам, че това предложение касае реформата във водния сектор. Но ако имате предвид то да бъде заложено като изискване в насоките за кандидатстване....
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Обяснявам защо. Защото това ще означава, че те имат договор с оператора за активите, рамков договор, което им дава право за данъчен кредит. Точно това означава. А другото ще означава, че като го нямат, те имат проблем. А като имат те проблем, и вие ще имате проблем, както и всички ние. Това е логиката. А иначе ще имате договор, ще отчетем едно хубаво контрактуване и дотам. Нямаме полза.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Принципно условията за кандидатстване вече са публикувани. Те включват ВиК операторите като един много важен елемент от цялостната концепция за подготовка и изпълнение на проектите. Имаме задължително изискване към общините да включват ВиК операторите като асоциирани партньори и те не биха могли да кандидатстват, ако нямат подписан договор за партньорство с ВиК операторите.
От своя страна, асоциациите, които предстои да подпишат своите договори с ВиК операторите, могат да заложат условия в тези договори. Знаете, че в момента се заделя финансов ресурс за техническа помощ, осигурен от Европейската банка за възстановяване и развитие, за целите на разработване на примерен договор, който ще бъде сключен между ВиК асоциациите и операторите.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Това, което е между асоциациите и ВиК операторите, касае политиката, не касае собствеността. Договорите се сключват – така е по законодателството, което действа в момента - между общината, която притежава публичната общинска собственост, и директно оператора. Така че това, което ми казвате, няма да свърши работа. А това е важно. Защото на базата на този договор, който е възмезден между другото, това е препоръка на Данъчната дирекция на Министерството на финансите, разбира се, той е възмезден, условно казано, за 1 лев, дава правото за данъчен кредит. Така че помислете го добре. Това, което ви казвам, според мене е полезно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря още веднъж. Със сигурност договорите, които ще бъдат сключени между асоциациите и ВиК операторите, ще формулират политиката за управлението на активите. Но те могат да съдържат и финансови условия. Необходима е и промяна в законодателната уредба, по-скоро допълване на законодателството чрез подзаконови нормативни актове. Това е задача на консултантите, елемент от възлагането, което им е дадено, при подготовката на тези договори да вземат предвид всички съпътстващи промени, които са необходими, така че да сме сигурни, че активите, които ще бъдат управлявани от ВиК дружествата, ще бъдат предоставени по начин, осигуряващ паричния поток между ВиК дружествата и асоциациите.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Няма такъв паричен поток между асоциациите и ВиК операторите. Прочетете закона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Недейте повече да спорим.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Няма да спорим, но няма такъв паричен поток.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ГЕОРГИЕВА: Общините са членове на ВиК асоциациите. Общините са тези, които трябва да привлекат ВиК операторите като асоциирани партньори по своите проекти според изискванията на оперативната програма.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: И завършвам изречението – на базата на двустранни възмездни договори между общините като собственици на публичната собственост и ВиК операторите като предоставящи услугата. Асоциациите и ВиК операторите нямат нищо общо по финансовите потоци.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Аз ви благодаря за участието днес. Предстоят нелеки задачи до края на годината, а и с оглед на бъдещия бюджет за 2011 година акцентът отново е върху инфраструктурата. Виждам, че са заложени 105 млн. лв. за оперативна програма „Околна среда”. Така че пожелавам ви наистина успех и ще следим вашата работа.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-83/1.10.2010 Г. ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011 Г. – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Имаме удоволствието сред нас да бъде господин Томислав Дончев – министър по управлението на средствата от Европейския съюз.
Присъстват още:
От Министерството на финансите
Карина Караиванова – и.д. директор на Дирекция „Национален фонд”
Ангел Ангелов – главен експерт в Дирекция „Национален фонд”
Диана Стойкова – главен експерт в Дирекция „Национален фонд”.
Господин Исмаилов, заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Госпожо председател, имам чувството, че нямаме кворум.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Предполагам, че част от колегите са излезли. Да продължим с представянето. Заповядайте, госпожо Караиванова.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Дами и господа народни представители! Министерството на финансите изпрати исканите от нас справки относно разчетите за 2011 година. Аз съвсем накратко ще кажа това, което ние сме имали предвид, когато сме правили бюджета.
Основен приоритет за 2011 година е усвояването и ефективното разходване на средствата от Европейския съюз при гарантиране на максимална прозрачност и публичност на процеса на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и на ефективни механизми за контрол върху разходването на средствата.
В разчетите на Дирекция „Национален фонд” са направени следните прогнози:
Приходи – 1 млн. 670 млн. лв.;
Разходи - 2 млрд. 371 млн. лв.;
Трансфер от държавния бюджет - 676 млн. лв.
Прогнозата за разходите на европейските средства до 2013 година се базира на пълен преглед на досега сключените договори и анализ на възможностите за сключване на бъдещи такива договори. Направен е анализ на тенденциите в развитието на оперативните програми, както и очакванията за чувствително нарастване на процента на усвояемост на средствата по тях.
Взети са предвид типовете договори и особеностите на проектния цикъл на всеки един от тях.
Отчетен е и фактът, че при оперативните програми, финансиращи инфраструктурни проекти, има изместване на плащанията към края на 3-годишния период поради по-дългите срокове за проектиране и тръжни процедури.
В момента, в който разходите бяха формулирани и разчетени от нас, съответно приходите и трансферът от държавния бюджет се формират като резултативна величина, така че там вече нещата бяха ясни. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря. Господин Дончев, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз няма да навлизам в детайлен коментар на бюджетните категории.
Това, което означава за целия процес на използването на средствата от Европейския съюз бюджет 2011 година, са няколко предизвикателства. От една страна, това е осигуряването на достатъчно средства за финансиране от всичките видове:
На първо място - национално финансиране;
На второ място – осигуряването на допълнителни възможности за съфинансиране от страна на крайните бенефициенти; така нареченото съфинансиране на твърда ставка и това, което вече е известно като запълване на финансови дупки в проекти.
Другото предизвикателство е наличието на достатъчно ресурси за извършване на плащания. Защото авансът, който се дава за държавата от страна на Европейската комисия, не е безкраен и в много от случаите е необходим допълнителен ресурс, в това число и на национално ниво, който да се инвестира и впоследствие да бъде възстановен.
Не е тайна, имаше коментари в средствата за масова информация, че тече вътрешна дискусия между представители на всички управляващи органи и Министерството на финансите във връзка с техните планове за разплащания през 2011 година и това, което дава бюджетът като възможности.
На пръв поглед имаше различия. Мисля, че като резултат от дискусията се оформя един разчет, че бюджетът в този си вид ще даде достатъчно възможности да се извършват плащания без някакви изненади и проблеми.
Всъщност това, което е заявено от всички управляващи органи, е, че те очакват през 2011 година, говорейки само за оперативните програми, ще коментирам съвсем груби цифри, да имаме плащания от порядъка на 2 млрд. лв. Ако добавим програмата за развитие на селските райони, тази цифра става още по-голяма.
На пръв поглед ресурсът, който е заложен в бюджет 2011, е по-малък, но трябва да се има предвид следното: това не е фиксирана сума, която да се разходва и затова нещата приключват. Говорим за пари, които са в основен режим на динамика.
На първо място, ние трябва да получим възстановени средства, платени през 2010 година, а освен това през самата 2011 година ще има процес на възстановяване на средства, платени в рамките на самата 2011 година като вътрешни процедури, които така или иначе не се отразяват в бюджета.
Имаме твърдата увереност на министерството, че няма опасност който и да било управляващ орган при преминали всички процедури, при желание и при възможност да плаща и това да се окаже невъзможно поради липсата на публичен ресурс.
По-голямото предизвикателство е финансирането и тук говоря не за националното финансиране, а за това, което споменах преди малко – така нареченият геп фъндинг.
Може да обърнете внимание в бюджета, че е предвидено използването на 200 млн. лв. от споразумението с Европейската инвестиционна банка именно за съфинансиране. Като тук задачата, защото имаме тази година вече приет механизъм за разходване на средствата от споразумението, е бързо да бъде избран оператор специално по отношение на предоставяне на съфинансиране на институции от категорията на Националната компания „Железопътна инфраструктура”. Добре знаете, че в железопътните проекти ние имаме подобен тип съфинансиране, защото те се водят проекти, генериращи приходи. И допълнителното предизвикателство – проектите във водния сектор и в сектора „Отпадъци” на общините, които също са проекти, генериращи приходи и във всички тях има геп фъндинг.
Някои от тези проекти са огромни като стойност – има проекти за 40, 50, 60, 80 и над 100 млн. лв. Финансовата дупка, базирана на бъдещите приходи във всеки отделен проект в някои случаи е много значителна сума.
Факт е, че нито една от тези институции, които изброих – нито българските общини, нито НКЖИ, имат достатъчен ресурс, за да извадят свежи пари за покриване на този ангажимент. Ние имаме задача в началото на следващата година да имаме работещ оператор, който да предоставя кредитно финансиране за покриването на финансови дупки.
Малко по-сложна е ситуацията с НКЖИ, доколкото това ще бъде като кредит – отворен е въпросът доколко НКЖИ ще може да обслужва плащанията по този кредит. За тези, които познават добре състоянието на компанията, е ясно, че тази вероятност е силно ограничена и тук държавна гаранция в широкия смисъл на думата или поемането на ангажимент от държавата да покрива този кредит, образно казано, вероятно е необходимата мярка.
И една друга специфика – проектите във водния сектор, където се предполага да бъде ползван кредит за съфинансиране на геп фъндинга. Тук е въпрос не само на процедура, а и на справедливост, защото този вид финансиране е базиран на бъдещите приходи от проект. В конкретния случай говорим за ВиК сектора. Това е таксата за водоползване, която в никакъв случай не се събира от общините, които са бенефициенти.
Тук излиза на дневен ред привличането на ВиК дружествата като съкредитополучател или по-скоро като някакъв вид задължена страна, които да покриват част от дължимите плащания по кредита, доколкото в крайна сметка приходите ще постъпват именно във ВиК дружествата.
Друго предизвикателство, което е свързано с коментара за бюджета, са финансовите корекции. Финансовите корекции са част от работата на системата. Това, че има някъде финансови корекции, означава, че съответният контролен орган си е свършил работата и е установил, че има нередност примерно при процедурата по възлагането. При всички случаи обаче е необходим един ресурс за плащания, свързани с финансовите корекции. Крайно недисциплиниращо би било в бюджета на всяка от институциите, примерно министерство или управляващи органи, да се заложи резерв, свързан с финансовите корекции. Това е вид стимул. Работете, като има корекции, имате заделени пари, които да харчите. Това безспорно създава стимули в недобра посока. Има вътрешни резерви в рамките на националния бюджет, където прогнозният обем корекции, които биха се случили през 2011 година, могат да бъдат покрити, но това няма да става бързо, автоматично, за сметка на бюджета на съответната институция.
Това е от мене като кратък коментар. В състояние съм да отговарям на поставените въпроси, ако имате такива.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Дончев. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз благодаря на министър Дончев.
Наистина това, което казахте, е точно така. Малко преди да влезете, ние коментирахме с Ивелина Василева точно този термин. И примерно това, че операторите са привлечени като асоцииран партньор, е идеално. И като има договор между общината и оператора за възмездно предоставяне на активите, този договор спокойно може да има клаузата, че операторът е получател на кредита, защото той все пак държи кеш-флоуът, който ще минава през него. И това е решението според мене.
Друго, което искам да кажа, което предлагам и на комисията да подкрепим. Тези неща малко може да ви изглеждат настрани, но има проблем, свързан с администрацията на общините. Те са най-големият ни бенефициент по всички програми – и по „Селските райони”, и по „Околна среда, и по „Регионално развитие”, основно тези три.
Де факто какво правим в момента. Ние намаляваме разходите за администрацията с 10 процента. Намалихме ги при Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета за настоящата година и ги запазваме на това по-ниско ниво. Същевременно правим нещо, което според мене е най-коректно – в същия Закон за изменение и допълнение на закона намалихме средствата за централната администрация с 4,5 процента и сега с новия закон връщаме на старото положение, тоест увеличаваме.
Ако ние наистина искаме общините да бъдат адекватни, най-малкото трябва да им дадем дъх в тази ситуация да могат да стимулират хората, които работят по проектите. А то става с пари, не става с друго. И това е според мене нещото, по което най-малкото комисията трябва да се произнесе, че на това нещо трябва да се обърне внимание.
Отделно, че са им намалели капиталовите разходи, които бяха едни от най-решаващите източници за междинни плащания, на които обърна внимание министър Дончев.
Така че според мене като добавка към всичко това, което се каза, трябва да помислим за финансирането на администрацията. Защото не бива да забравяме, че там има изборна администрация, която съставлява обикновено около една трета. Тази изборна администрация – говоря за кметовете на кметства и т.н., не работи по програмите, но няма как те да бъдат съкратени. И де факто първите, които ще бъдат облагани, са тези, които предоставят публичните суми, които работят по европейските програми. Просто нямаме полза от това. И това трябва да бъде факт, който да го осмислим.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само един кратък коментар ще си позволя по отношение на това, което каза господин Михалевски. Всъщност като покриване на разходи, свързани с подготовка и управление на проекти, единственият ресурс не са собствените приходи на общините, а средствата от държавния бюджет, които постъпват в общините като примерна субсидия. Самите европейски програми предлагат достатъчно възможности в тази посока. На първо място, говоря за режима на техническите помощи, който се ползва масово по оперативната програма „Околна среда”, което реално минимизира вътрешните разходи на общините, свързани с подготовка на проектни предложения, доколкото в масовия случай там се покриват разходи, свързани не само с проектиране, но и с разработване, включая анализ на разходи и ползи
Освен това в повечето проекти има възможност да се покриват част от разходите, свързани с администрирането на проекти, което представлява едно допълнително облекчение. И тези общини, които са успели да привлекат критичен модел проекти, всъщност биха могли - така да се изразя – да си поевтинят текущата издръжка на тази част от администрацията за сметка на ресурсите, които се предоставят в рамките на проекта.
Между другото, същото в някаква степен би следвало да важи и за администрациите на централната държавна власт.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Разглеждайки като цяло бюджета, аз съм удовлетворен от това, което чух в направените тук изложения. Добре звучи като една подготовка. Но като се има предвид въобще подходът и това, което според нашите анализи ще се случва в другите сектори на икономиката, ми се струва, че у нас се формират едни скептични усещания, че тези очаквания, които са във връзка с усвояването на евросредствата, ще подпомогнат, така, както се очаква, ръста на икономиката и на субектите – бенефициентите.
Отчитайки факта, че следващата година е една предизборна година, отчитайки притесненията в момента и проблемите в някои сектори на икономиката, имам предвид здравеопазването, позициите на работодателите, пенсионната система, мисля, че това ще доведе до някакъв дисбаланс и това ще рефлектира върху капацитета за усвояване и то ефективно усвояване на средствата. Голяма е задлъжнялостта, средствата, които идват, вече са изхарчени и от един джоб ще минат в друг, в трети и пак ще се върнат.
На мене ми се иска да може да се обърне повече внимание на реалния сектор, но май това няма да се случи с този бюджет.
Така че ние няма да подкрепим бюджета за 2011 година, но ще подкрепяме всякакви действия, които ще бъдат в посока по-добрата усвояемост на средствата и по-високия ефект.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Съвсем кратък коментар. Естествено аз няма да коментирам Вашата позиция. Само бих искал да предоставя допълнителна информация.
Какви са държавните инструменти – преки или опосредствени, по отношение на въздействието върху реалния сектор. Това е нивото на публичните вземания, за което се правят всички опити да остане толкова ниско, колкото е от най-ниските в Европа. Това е опосредствен инструмент.
Пряк инструмент би било директното наливане на пари като безвъзмездно финансиране на държавата в частно-правни субекти, във фирми. Знаете, че първо се ползват ограниченията на режима за държавни помощи. В общи линии единственият инструмент, в който се случва това, е Оперативната програма „Конкурентноспособност”, която би могла да окаже някаква секторна подкрепа на икономиката и в никакъв случай да реши всичките проблеми.
Голямото предизвикателство е, говорейки примерно за една сума от порядъка на 2 млрд., които би следвало да бъдат разплатени през следващата година. Огромната част от тези пари в крайна сметка ще попаднат при бизнеса. Колко от тези пари ще попаднат директно в български компании, е трудно да се коментира, доколкото селекцията става по реда на Закона за обществените поръчки. И никаква национална дискриминация не е възможна и ще бъде жестоко наказана. Така че никой няма намерение да предприема подобни стъпки.
Но дори и да говорим за чужди компании, за международни консорциуми, факт е, че голяма част от тези средства ще влязат в български компании в ролята им на партньори, на подизпълнители и в крайна сметка ще се влеят като доходи в населението, което се надявам да има ефект върху потреблението на страната.
Разбира се, използването на средствата от Европейския съюз не би могло да бъде панацея за икономиката. И тъжно е, ако някой си мисли, че средствата от Европейския съюз са финалният фактор, който би могъл да оздрави или да подпомогне реалния сектор. Но безспорно биха могли да имат много силно въздействие. Колкото повече пари ние успеем да разплатим до края на тази и през следващата година, това безспорно е нещо много добро за българската икономика, макар и това да не е основният търсен , а вторичен ефект. Това е моят коментар по въпроса.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИРОВ: Само накратко искам нещо да кажа. Проблемите възникват от общата рамка и общите цели. Аз се връщам назад във времето преди една година, когато обсъждахме предишния бюджет за 2010 година и после неговата актуализация. Това, което отчитаме, е, че ефектът на тези антикризисни мерки - над 70, които бяха обсъждани детайлно и широко, не го чувстваме. Кризата продължава и тя е икономическа.
Нашето усещане е, че продължава замразяването на икономиката, защото изостанаха много от реформите. Затова работата ни по усвояването на европейските средства ще бъде затруднена и ефектът ще бъде нисък.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Има опасност, ако аз направя една реплика, а колегата – още една, да влезем в един политикански спор, който не ми е любимата тема. Не че нямам капацитет да го проведа.
Не бих се съгласил с повечето Ваши констатации. В какъв смисъл? Когато говорим за ситуацията и в реалния сектор, и като бюджетни показатели, редно е да сравнявате страната със ситуации, със социално-икономическия профил, с нивото на публичните доходи, приходи и съответно разходи. В този смисъл едно сравнение примерно с държава като Германия или с някоя от Скандинавските държави, чието състояние и преди, и по време на кризата е различно, до голяма степен е нелепо. Така че, сравнявайки какво се случва в България, кога е дошла кризата, как сме я понесли и дали е тръгнала да си отива, примерно би следвало да се случва с държави като съседна Румъния, държави със сходен социално-икономически статус.
Коментарът по отношение на това как България се справя с кризата, даже не бих говорил кое правителство какво е направило, в сравнение с приятелска съседна Румъния според мене е излишен. Аз общувам с румънските си колеги, а предполагам, че вие редовно следите информацията по медиите и добре знаете какво се случва там.
Оттук нататък ние може да спорим за много детайли, свързани с реформите с голям интерес, но влизаме в секторни политики, които са извън ресора ми.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Може ли два допълнителни кратки въпроса да поставя – единия към Националния фонд, другия – към господин Дончев?
Към колегата от Националния фонд имам следния въпрос. В консолидираната фискална програма за 2010 година примерно редът „капиталови разходи” с източник Европейският съюз, респективно през вас – „Националния фонд”, е 1 млрд. 983 млн. лв. За следващата година е заложена малко по-ниска стойност, но приблизително същата – 1 млрд. 857 млн. лв. Какво е изпълнението към днешна дата от тези пари?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА Заповядайте, госпожо Караиванова.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Точна дата не мога да дам. Правихме анализ. Общо взето изпълнението в бюджета за тази година е около 54 процента. Очакването до края на годината е около 60 процента.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: И вторият ми въпрос е към господин Дончев. За първи път се появява един текст в Закона за бюджета. Аз имам някакво обяснение, но не съм сигурен. Но искам да попитам следното. Това е чл. 17 в закона и той е свързан с даване на възможност на разпоредителите с бюджетни кредити – те са изредени поименно, да имат към края на 2011 година задължения към доставчици, тоест извършени разходи, но не разплатени. Това нещо има ли общо с изпълнението на европейските програми? Или нямате идея?
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Доколкото знам, не и не виждам каква пряка връзка има.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз се опитват да си обясня. Имам някакво обяснение с контрола върху разходите. Между другото това е доста сериозен ресурс към 670-680 млн. лв. общо за държавата.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Тази хипотеза по никакъв начин не обслужва европейското ни членство , така че е извън коментар.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Те са разходи, които са извършени, тоест имате фактура насреща, но не са извършени плащанията. Там е възможно да има следното нещо – да не са възстановени средствата.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Потвърждавам, че това не касае правилата за управление на евросредствата.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз също мисля, че не касае тази тема.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: В краткото време успяхме да проверим, че според правилата за вътрешен ред на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, съгласно чл. 7, ал. 2, ако след 15 минути няма наличния кворум, комисията може да продължи с една трета от представителите.
Предвид на това, че ни е ценно времето, предвид на това, че 15 минути по-късно започнахме, предлагам да преминем към гласуване с наличния ни кворум. Предполагам, причината е, че колегите имат успоредно други комисии, но те отбелязаха своя вот.
Който е съгласен с така представеното становище на законопроект № 002-01-83/1.10.2010 г. за държавния бюджет на Република България за 2010 година, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували: за 9, против 1, въздържали се 2.
Приема се.
Благодаря на представителите на Министерството на финансите.


Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-02-37/4.10.2010 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ ЗА ТРАНСГРАНИЧНО ПОЛИЦЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъства:
От Министерството на вътрешните работи
Снежана Малеева – началник отдел в Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”.
Заповядайте, госпожо Малеева, да представите законопроекта.
СНЕЖАНА МАЛЕЕВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество беше подписано на 9 юни тази година. Целта на това споразумение е укрепване на полицейското сътрудничество между България и Гърция при предотвратяване на евентуални заплахи на обществения ред и сигурността и при противодействие на транграничната престъпност.
Със споразумението се доразвиват разпоредбите в областта на полицейското сътрудничество на основата на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген. Споразумението предвижда редица нови форми на полицейско сътрудничество и има важно значение в контекста на нашето присъединяване към Шенген.
Подобно споразумение преди това България подписа с Румъния и то вече е в сила, ратифицирано е и от 16 юли е в сила. Сравнимо е със споразумението, което сега е предмет на обсъждане и евентуално ратификация с Република Гърция.
Както казах, има редица нови форми на сътрудничество, които споразумението урежда, включително и две съвсем нови форми – това са трансгранично наблюдение и преследване по горещи следи.
Тези две специфични форми на сътрудничество ще влязат в сила тогава, когато България стане член на Шенгенското пространство, тъй като те предполагат, особено преследването по горещите следи, липса на граница между държавите – членки на Споразумението.
Компетентни органи от българска страна са различните структури на Министерството на вътрешните работи, според конкретната форма на сътрудничество, която споразумението предвижда.
Още веднъж ще кажа, че наистина това споразумение е много важно в контекста на нашето членство в Шенген. Даже информацията относно неговото договаряне, подписване и евентуална ратификация се следи в рамките на Европейския съюз.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, имате ли желание да зададете въпроси по така представеното становище. Разбирам, че имаме желание за подкрепа.
Който подкрепя така представеното становище за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество, внесен от Министерския съвет, нека да гласува.
Гласували: „за” 12, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Благодаря ви за ползотворната работа днес. Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:

(Моника Панайотова)