П Р О Т О К О Л

№ 45

На 20 октомври 2010 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 002-01-75/12.08.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 002-01-70/20.07.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 002-01-85/1.10.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 002-01-86/1.10.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
5. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 002-01-87/1.10.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет.
6. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за Сметната палата, № 054-01-75/16.09.2010 г., внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
7. Разни

В заседанието взеха участие: Гергана Павлова – заместник-министър на здравеопазването, Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Симеон Арнаудов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, Людмила Петкова - директор на дирекция "Данъчна политика" в Министерство на финансите, Соня Вълкова - директор на дирекция "Правно-нормативна", и Божидар Алексиев - директор на дирекция "Акцизи" в Агенция „Митници”, проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата, нар.пр. Ваня Донева.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Моника Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги и гости, откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния дневен ред, който предлагам със съответната промяна:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 002-01-75/12.08.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 002-01-70/20.07.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 002-01-85/1.10.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 002-01-86/1.10.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
5. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект № 002-01-87/1.10.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет.
6. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за Сметната палата, № 054-01-75/16.09.2010 г., внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
7. Разни
Който е съгласен с така представения от мен дневен ред, нека да гласува! Против и въздържали се? – Няма. Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-75/12.08.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ.
По тази точка са поканени да присъстват:
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Камен Кичев – зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
Симеон Арнаудов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”;
Димитър Ганев – зам.-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”;
Цветелина Илиева-Йорданова – държавен експерт в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
Давам Ви думата, господин Кичев. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа. Извинявам се, че съм в такъв вид, но просто идвам директно от командировка. Пътувахме почти цяла нощ.
Причината днес да сме тук е да защитим измененията, които предлагаме в Закона за автомобилните превози. Основните изменения, които предлагаме, ще ги прочета. Повечето от тях са доста дискутирани и до голяма степен аз предполагам, че вие сте запознати с тях.
Като първо, се въвеждат нови изисквания за упражняване на професията „автомобилен превозвач”. Предприятия, които упражняват професията „автомобилен превозвач”, трябва да са действително и трайно установени в една от държавите – членки на Европейския съюз.
Изрично се въвежда като основание за отнемане на лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценз на общността неспазването на срока за представяне доказателства за финансова стабилност.
Законопроектът предвижда създаването на ново правомощие, което представлява и задължение на общинските съвети, свързано с регулацията на таксиметровите превози. Това касае пределните цени на такситата, които предлагаме.
Предлагаме няколко промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози във връзка с европейска директива и транспонирането й в този закон. Предлага се разпоредба, с която се създава задължение за кметовете на общини да определят маршрута на движение на пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, като се съобразяват с условията за безопасност и сигурност на пътниците.
Предвиждат се специализирани и случайни превози на деца и/или ученици да се извършват от водачи, чиято възраст е не по-малко от 25 години и не по-голяма от 60 години. Ясни са ни мотивите – създава се задължение на товародателя и лицето, което извършва товаренето, да не допускат масата на превозното средство да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.
Също така предлаганите промени са свързани с републиканската транспортна схема, като се отчита несъответствието между реалната потребност на пътуванията с настоящия момент и наличния брой курсове по съответните направления, а също така и несъответствието между автомобилните превози и железопътните превози.
Засилват се наказанията за извършени нарушения. За преустановяване на административните нарушения ще се прилагат нови административни мерки, като спиране от движение за срок от шест месеца на моторното превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списъка на удостоверения за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Също така със закона се дават и правомощия на ДАИ да сваля регистрационните номера на автомобили, които са в нарушение.
Колеги, тук сме на разположение и сме готови да отговорим на вашите въпроси, свързани с този закон. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Кичев.
Колеги, заповядайте. Господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря. Госпожо председател, аз ще помоля друг път, когато получаваме становищата.... Трябва да ви кажа, че ако човек не се зарови да погледне какво всъщност влиза в този закон, те изглеждат много положително, много розово. Обаче в този закон има най-малко три проблема, които аз ще спомена, и искам съответно представителите на транспорта да ми отговорят.
Първо, създаваното ново условие, че не може да се извършва превоз на товари за собствена сметка в два пункта на територията на България с превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона. Искам тук да се изразя ясно, че явно вносителите са били мотивирани - съвсем доброжелателно го казвам, без да съм напълно убеден - да създадат някаква контролна среда, без да си дадат сметка какви допълнителни разходи, допълнителни утежнения ще създадат за фирмите.
Директно визирам строителния бранш. Има вече много фирми, да не кажа стотици фирми в България, които имат сериозен автомобилен парк и той се ползва за техни нужди. И от това изискване, с което ги задължавате да имат лиценз, веднага възниква необходимостта те да имат превозна фирма отделно, с която да започнат да се извършват вътрешни разплащания с ДДС – знаем как се възстановява ДДС в България.
Вие поставяте едно условие, което категорично е срещало отрицателното мнение както на Българската строителна камара, така и на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тоест най-малкото трябва да имаме оценка на въздействието какво означава това за строителния сектор, който изцяло, да не кажа 100 процента, но 99 процента извършва услуги за своя сметка. Това ваше утежняване е просто едно бюрократично изискване, което няма никакъв дълбок смисъл, напротив утежнява бизнес средата. И според мене трябва да има волята и благоразумието да направите такава оценка преди да го предлагате. Направете крачка назад, оценете го, влезте във връзка със Строителната камара, вижте какво ще донесе това, вижте какво е въздействието, защото може би ще се окаже, че вие целите 1 процент недобросъвестни, ако въобще има такива, но създавате проблем на 99 процента от другите.
Втора точка – създадената Републиканска транспортна схема. Вие употребихте думите „несъстоятелност” и „несъответствие на реалните потребности”. Кажете ми как да обясня на моите избиратели в Смолянски регион – Златоград, Девин и Мадан, откъдето тръгват много линии за София, Пловдив и Варна, и които са жизнени - това го показват условията, жизнени и като потребност, и като натовареност, и като превоз на хора и багаж, - как да им обясня защо вие с вашето действие прекратявате всички тези линии, концентрирате ги в центровете с над 30 000 жители. Между другото, Смолян е на ръба, ако гледаме дали е с 30 000 жители или не е.
Вие концентрирате всички търгове в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Защо? Защо, след като има положителна практика да се правят в общините, в областните центрове и другите общини, концентрирате 4000 търга в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията? Каква е мотивацията? Че вие ще се затлачите – най-добронамерено казано, за да не коментирам другите си съмнения. Или може би обслужваме интереса на две-три големи транспортни фирми в България? Дайте си пак сметка какво като негативи ще стоварите върху хората, защото тези хора ще трябва да започнат да пътуват от Златоград до Кърджали и да търсят други връзки, които не съществуват и не е сигурно дали ще има жизнеспособни връзки на такива къси разстояния, а не на дълги.
Тоест, тук под един благовиден предлог да съчетаем интереса на железопътния, пътния и така нататък транспорт, което може би има своя смисъл в някаква посока, вие нанасяте според мен изключително големи щети, които не могат да бъдат понесени от хората. Вие директно засягате интереса на потребителите по места. И аз като техен представител ще възразявам много остро. И те между другото са се настроили много остро и в специализираната комисия, във водещата те ще дойдат, за да ги чуете и тях. Не само мен. Ще ви доведа и хора, които пътуват.
Така че моята молба, защото ние не сме водеща комисия, е – обърнете внимание на това. Ние сме в България, която трябва да развива регионите си. Транспортната система и системата на автомобилния транспорт са едни от съществените. А в Смолян това е единственият транспорт. Няма друг! Макар и да е частен случай Смолян.
И третия въпрос. Въвеждате ограничение за специализираните случайни превози за деца и ученици превозните средства да бъдат регистрирани до 10 години. Аз искам да попитам финансовата обосновка на този законопроект за изменение и допълнение отчита ли какви допълнителни разходи в следващите години ще трябва да направи бюджетът? Защото за последните пет години държавата е похарчила сигурно 250 милиона, за да закупи над 1000 автобуса за училищата.
И аз питам – знаем ли че с този текст задължаваме бъдещите правителства на България след около 4-5 години да започнат да харчат пак пари, дали това се вмества в плановете на българското правителство и дали е в интерес на българската държава? Тоест, когато налагате това изискване, което също може да изглежда много благоразумно, много добронамерено, аз смятам, че не възрастта, а състоянието, техническото състояние на автобусите е важното в случая. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Михалевски. По принцип, за съжаление все още в Народното събрание битува възприятието, че когато се види съответно регламент или директива, все още не се възприема като част от вътрешното законодателство и се разпределя на нашата комисия. Становището е базирано изцяло на регламентите и доколко имаме съответна съпоставимост с регламентите на Европейската общност.
Заповядайте, господин Кичев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Благодаря за поставените въпроси. Ще отговоря на които мога, на които не мога, ще дам думата на господин Арнаудов – изпълнителния директор на агенцията.
По отношение на лиценза и на имащите автомобили и ползвайки ги за собствена сметка. Тук аз искам да заявя, че многократно сме чували от бранша, че всички строителни фирми, които имат собствени автомобили, не ги ползват единствено и само за собствена сметка. Те ги отдават на други фирми, без да имат право да правят това. Това е едно. (Неразбираеми реплики.).
Браншовите организации ни подават тази информация. Ще стигна и до Строителната камара. Строителната камара не е браншова организация в транспорта.
По отношение на лиценза. Този лиценз струва 300 лв. Точно толкова струва – 300 лв. Аз не смятам, че за една строителна фирма, която има пари да си купи техника над 12 тона, е проблем да се плати лиценз от 300 лв., който допълнително ги задължава да спазват правила, които в момента те не спазват.
По отношение на фирмата. Не е задължително да има две разделни фирми, просто трябва да има разделно счетоводство, което и в момента е така.
Трето, ако една транспортна фирма реши да си построи нещо, единственият начин те да направят това, е да вземат разрешение от Строителната камара. (Реплики.)
Аз се чувам какво говоря и ви казвам най-категорично, че в България не може да има 50 000 човека, които са собственици на тежкотоварни камиони.
РЕПЛИКИ: Защо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Защото не може! Те не извършват регламентирани превози! В случая има сива икономика! Това е директна борба със сивата икономика.
Момент, ще дам думата... Да, влизаме в диалог....
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Преминете към отговор на въпросите и след това ще дам думата на следващия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: По отношение на републиканската транспортна схема ще дам думата на господин Арнаудов да отговори. Но аз искам да отговоря, че няма да бъде нарушена нито една съществуваща линия. Въвеждането на транспортната схема ще отнеме минимум 10 години, всъщност не мимимум, а ще отнеме 10 години. Това е процес на регулиране на съществуващия хаос в момента. В момента отвсякъде тръгват автобуси, като никой не съобразява графика си с другия автобус. Това е основната причина, поради която ние се опитваме да въведем тази транспортна схема. Най-лесно беше да не правим нищо в тази посока.
Специално за Смолян, ако говорим, Смолян е в 30-хилядните градове.
По отношение на схемите, те са три – ще има Републиканска транспортна, която се явява гръбнакът, ще има общинска и ще има областна. В момента с новата Републиканска транспортна схема, ако има пътници от Златоград до София, те ще имат право на линия. Те ще могат да се возят и такава линия ще има. Неразбиране е това, което се говори, че няма да има директни линии. Не може да има връзка от Златоград до Кърджали и от Кърджали до Хасково, от Хасково до Пловдив и от Пловдив до София. Такава линия не може да има. Защото тази линия се явява конкурентна на линията между Пловдив и София и на линията между Хасково и София. Това е проблемът, срещу който ние се борим. Защото този автобус, който тръгва от Златоград например, реално започва да се състезава с автобуса, който е тръгнал, от Златоград и като стигне, двата автобуса се състезават кой ще вземе повече пътници от Пловдив.
Това е една от основните причини, поради които ние предлагаме тази схема. Много се коментира. Ще помоля да дадете думата на колегата да доуточни по отношение на възлагането на транспортната схема.
Точка трета – по отношение на автобусите за ученици. Ние имаме първо, становище от Министерството на финансите, също така имаме и становище от Министерството на образованието, младежта и науката, в което сме проверили съществуващата база в момента. Най-старите автобуси в момента, които имаме, са от 2005 г., първа регистрация, и те са около 200. Оттам нататък имаме с регистрация от 2007-2008 г. А една четвърт, ако се не лъжа, са с регистрация от 2005 г. След пет години ще бъде първата инвестиция в тази посока, необходима, за да се сменят автобусите, въвеждайки тази регулация. Регулацията за 10 години сама по себе си – да обясня – е, защото 10-годишните автомобили са с най-малкото ABS и с колани, което е много важно, когато се превозват деца. Това е в основата на промяната, която ние предлагаме.
Сега давам думата на господин Арнаудов да даде няколко примера по отношение на това, което казах.
СИМЕОН АРНАУДОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! В допълнение на това, което господин Кичев каза, искам само да дам няколко конкретни цифри. В момента над 14 800 товарни автомобила са регистрирани на граждани - физически лица, не на търговци – на граждани. Това в никакъв случай не са товарни автомобили, които се използват за собствена сметка или за нуждите на тези граждани.
Същото нещо имаме и по отношение на автобусите. Имаме 2080 автобуса, регистрирани на граждани. В никакъв случай тези автобуси не се използват за лични нужди. Това са автобуси и товарни автомобили, с които се извършва стопанска дейност.
По отношение на Републиканската транспортна схема, бих искал да добавя това, че предлагаме възлагането да става от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, тъй като това предполага еднакви критерии, което също е много важно при определянето на тези конкурси, както и това, че разделянето на републиканската транспортна схема, областна и общинска по нов начин предполага и национална транспортна политика, която е редно да бъде проведена от министерството.
По отношение на специализираните изисквания за възрастта – нямам какво да добавя.
Също така искам да добавя, че нито един договор от Републиканската транспортна схема няма да бъде прекратен. Последният договор изтича през 2020 г. и точно заради това това е един процес, който ще продължи десет години.
Линиите, които в момента действат между 30-хилядните градове, включвайки и по-малки градове, са 1000, не са 4000. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Арнаудов.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Тогава защо в члена, който касае ограничението от 12 тона, не запишете „физически лица, които са регистрирани”? Защото вашият текст, който сте записали, обхваща и търговците. Ако вашият аргумент е че в групата, която искате да вкарате в ред, са тези 14 000 физически лица, на които са регистрирани транспортни средства, някак си нелогично звучи.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Арнаудов.
СИМЕОН АРНАУДОВ: Да, благодаря Ви. Също така мисля, че нелогично звучи да определяме формата на собственост в Закона за автомобилните превози.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Като реплика. Аз не смятам, че е основателен въпросът на моя колега за училищните автобуси. Десет години е максималният срок, който може да се допусне за превоз на деца на училищна възраст. Добре е да се купуват нови коли, да се инвестира в това нещо, защото това създава допълнителна икономическа активност в страната. От тази гледна точка смятам, че това е несъстоятелен въпрос, не като критика към колегата ми, а просто защото такова е мнението ми.
Ние сме Европейска комисия и взимам повод от събитията в Гърция, така е в Италия, така е, струва ми се, и още в няколко страни. Има много тежка регулация на превозите. На практика всичките протести, които видяхме в Гърция, а в Италия е същото положение, се дължат на обстоятелството, че пазарът е силно регулиран, няма конкуренция и това вдига цените за потребителите.
Когато Гърция сключи споразумението за оздравяване на финансите си, едно от условията на Европейската централна банка, на Европейската комисия и на Международния валутен фонд беше да се дерегулира транспортът, включително таксиметровият, както и тежкият транспорт. Казвам това, за да се осведомя, не защото искам да се заяждам, а искам да се осведомя – ако ние регулираме по този начин и вкараме тази национална пътна схема и с тези лицензи, няма ли да стигнем до положението, от което сега Гърция и Италия се опитват да се измъкнат? Защото това са затворени професии в тези страни и те съвсем естествено потискат силно конкуренцията. Това не е европейска политика, това е политика на 50-те години, на 60-те години на миналия век, която за жалост се оказва много остаряла и работи в ущърб на потребителите.
Ето това е моят въпрос – ние не вървим ли по пътя на прекалената регулация, която може да ни докара до затваряне на професиите на превозвачите, тоест на таксиметровите превозвачи, на тежките превозвачи? Нямате ли такива опасения?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Кичев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: По отношение на Гърция, да, примерът е много добър даже Гърция е в специална процедура, ако съм запознат, даже плащат ежегодишно глоба за това че не либерализират лицензирането на автомобилните превози. При нас пазарът е изцяло либерализиран и по никакъв начин това няма да бъде регулация, ограничаваща либерализацията.
(Неразбираем въпрос на Асен Агов.).
Разбрах въпроса. Ако мога да бъда полезен, ще кажа следното. По отношение на превозите за собствена сметка, това не касае европейското законодателство, тъй като там има разпоредби, свързани само с международния превоз. Вътрешният превоз за собствена сметка не касае европейското законодателство. Даже има забрана за каботаж, който действа още 2 години за България, тоест превозвачи от Европейския съюз не могат да извършват вътрешни превози на територията на България. След това могат в определена форма, но те в никакъв случай няма как да станат превози за собствена сметка, тъй като определението на каботаж в съответния нов регламент не го позволява.
По отношение на Републиканската транспортна схема. Тук изцяло ще бъде приложен Регламент 1370, който казва как трябва да станат някои неща, което гарантира прилагането на европейското законодателство.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Радев, заповядайте.
ЕМИЛ РАДЕВ: Аз много се радвам, че засегнахме Регламент 1370/2007 относно обществените услуги за пътнически превози, железопътния и автомобилен транспорт. Междупрочем в този регламент се стига до много по-големи крайности, господин Агов, за вътрешни оператори и т.н., което е доста голямо ограничение на конкурентоспособността и е залегнало в регламента.
Но във връзка с този регламент аз искам да попитам следното. Когато говорим за Републиканската транспортна схема, тук говорим да се отдава под формата на конкурс. Не е ли тука мястото да повдигнем въпроса, че регламентът ни навежда към практиките за обществена поръчка или концесия? Аз мисля, че обществените поръчки са по-приложимият вариант. Не смятате ли, че трябва между първо и второ четене да отидат нещата към тази посока?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Радев. Господин Арнаудов, заповядайте.
СИМЕОН АРНАУДОВ: Благодаря Ви. И така е, и не е така!
Първо, защото и обществената поръчка, и концесията се извършват чрез конкурс. Важен е компетентният орган, който ние се опитваме да посочим. Но, да, би могло да има много по-ясни и прецизни текстове, които да не оставят съмнение и да не оставят неясноти, от които явно всички страдаме и не можем да разберем същността. Благодаря.
ЕМИЛ РАДЕВ: Доколкото тук говорим за регламент, при нашето законодателство регламентът за провеждане на двете процедури за концесия и за обществена поръчка са почти адекватни, особено след последните промени от м. юни 2010 г. Но доколкото в един специален закон, какъвто е Законът за обществените поръчки и Законът за концесиите имат много ясни правила за провеждане на този тип състезателна процедура, мисля, че това е доста добра и достатъчна гаранция. Говорим оттам нататък и за съдебния контрол на тия процедури, и за много ясните правила – за дискриминация и всички останали. Така че мисля, че това е удачен вариант да го въведем.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Само една кратка бележка, като аз се присъединявам към изразените от колегата съображения и притеснения за региона на Южна България и специално този изключително пресечен терен, който за съжаление е достъпен единствено и само по линия на автомобилни пътища и превози.
Искам да попитам следното. Вие споменахте въвеждане на нови лицензии. Колко броя нов лицензионен режим въвеждате, като се има предвид, че по Лисабонската стратегия пред България винаги е стоял въпросът за освобождаване, за намаляване на бизнеса и за съкращаване на всякакви лицензионни и допълнителни ограничения към бизнеса?
Затова въвеждане на нови лицензии – това е едно допълнително утежняващо бизнеса обстоятелство и бих искала да получа информация.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Кичев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: По отношение на броя на лицензиите няма никакво ограничение – то е съществуващ лиценз. Просто всяка една фирма, която извършва такава дейност и има такъв парк, трябва да получи такъв лиценз. Той няма ограничителна мярка. Ние нямаме ограничителна бройка в лицензиите и в броя лицензии и така нататък.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз не се изразих правилно. Става дума, че по принцип въвеждането на нов режим на допълнителен лиценз – това е едно утежняващо обстоятелство за бизнеса. А към България стои именно тази претенция от Брюксел, че имаме прекалено много разрешителни и лицензионни режими в широкия спектър на икономическия ни живот. Това е въпросът – че това води до въвеждане на нови лицензии, което е неблагоприятно обстоятелство. За това е мисълта ми.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Той не е нов лиценз, той е съществуващ такъв лиценз. Ние не го променяме, не добавяме нов вид лицензиране в този вид лицензиране. Това е същият този лиценз. Просто задължаваме фирми, които имат над еди-какъв си автомобилен парк, да е необходим и такъв лиценз за тях, с цел спазване на регулациите. Защото в момента нещата са доста разюздан двор буквално.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Масово има фирми, които имат над 12-тонни самосвали, достатъчно на брой във всеки един.
Прочетох нещо, но аз не съм специалист. Вярно ли е че искате на всеки един от самосвалите да сложите тахограф? Текстовете пишат така: когато е за собствена сметка над 12 тона – тахографи, пазене на тахографите. Знаете ли колко струва закупуването на един тахограф? Защото преди малко говорихме за 300 лв. Колко струва монтажът, закупуването на един тахограф, ако това наистина се наложи върху самосвалите? А те са хиляди в България, десетки хиляди са самосвалите.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Господин Арнаудов, заповядайте.
СИМЕОН АРНАУДОВ: Регламенти 561 и 3820 изискват наличието на тахограф при определени превозни средства. А ние въвеждаме тука изискването да се съхраняват тахошайби във фирмите, които извършват такива превози, за да могат да бъдат контролирани. Този автомобил, ако е определена категория, трябва да има тахограф.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Арнаудов.
Господин Светослав Иванов, който е на гости на комисията, искаше да вземе отношение. Той е член на Транспортната комисия.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, господин Михалевски! Първо искам да се обърна към Вас и да поясня това, което колегите го казаха, но нека го кажем директно. В момента „сивият сектор” на пазара е около 70 процента.
Автомобилна администрация не е информирана за това кой извършва превоз за собствена сметка и дали той наистина е превоз за собствена сметка или не. Единственият начин да установят това нещо е, когато спрат превозното средство на пътя, да се информират за това което се случва – дали е за собствена сметка или по някакъв друг режим извършва превоза.
В случая ние въвеждаме и уведомителен режим, който уведомителен режим ще изисква в деня на започване на превоз за собствена сметка фирмата, която ще извършва този превоз , или превозвачът, който ще извършва превоз за собствена сметка да уведоми писмено Автомобилна администрация. Може това да се направи и по факса в деня на започване на превоза. По този начин тази фирма ще влезе в регистъра на фирмите, които извършват такива превози еднократно. По този начин той просто ще информира Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, че извършва превози за собствена сметка и ще може да бъде проверяван. Ще се проверяват на автобусите и на камионите пътни листове, тахошайби и т.н. И те ще имат задължението вече да ги пазят една година. Защото до момента такова задължение на тях не им е вменено, те могат да извършват превози, каквито те пожелаят и по никакъв начин не може да бъдат контролирани.
Лицензът, за който говорите за над 12 тона, е съществуващ лиценз. Доколкото зная, е 300 лв. за фирма, не за превозно средство. Плаща се по 4 лв. за всяко пътно превозно средство, като се подновява през 4 или 5 години и лицензът е съществуващ.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Иванов, влизаме вече в детайли по самия законопроект, а все пак нашата комисия не е водещата.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ще предложа нещо, с което да затворим темата. Колкото повече ви слушам, толкова повече въпроси възникват в главата ми. Аз ще ви предложа да направим една спешна среща със Строителната камара и с реални фирми, които имат проблем, за да видим какво е въздействието. Защото така като ви слушам, и аз си представям строителния процес, вие не си въобразявате какво допълнително бюрократично време стоварвате върху гърба им.
Така че нека да си гоните там онези, както ги нарекохте в „сивия сектор”. Аз не знам колко са. Ще видим какви са числата. Но спешно предлагам на ръководството на министерството, на вас като водеща комисия, аз с удоволствие ще участвам, ще съдействам на Строителната камара, да видим за какво става дума. Аз ще помоля те да бъдат конструктивни, за да можем да видим ефекта и да изчислим. И тогава ще си отговоря на всички въпроси. Защото честно да ви кажа, в момента аз съм още по-обезпокоен за това, което чух.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Разбрахме предложението Ви.
Колеги, аз наистина ви призовавам, призовавам ви наистина да се концентрираме върху регламентите. Ако има някой желание да вземе отношение, нека да го направи.
Заповядайте, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз ще си позволя само най-общ коментар, без да влизам в детайли. Ние заложихме малко по-детайлно в Комисията по бюджет и финанси нашите аргументи, които в голяма степен съвпадат и които господин Михалевски допълни. Усещането е, че подходът е един бюрократично-административен – от една камбанария се гледа, антипазарен подход, ограничаващ конкуренцията, повече регулация и контрол.
Добре, но това ще доведе до олигополизация на пазара във времето, утре, вдругиден. Следващото политическо управление и администрацията ще има един много по-силен бранш, много по-малко играчи, но много по-силни, които ще могат да упражняват много по-сериозен натиск върху решенията, в това число политическите. Струва ми се, че и тука малко прозира такъв подход, прозира логиката на по-големите играчи. Доколко съвпада с визията и стратегията за развитие в перспектива на бранша, не я познавам и не мога да кажа.
Има и някои добри моменти, свързани с това общините да регулират таксиметровите превози, както е в много страни. Това е един работещ вариант. Но като цяло ние ще се въздържим да го подкрепим. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Исмаилов.
Господин Радев, Вие споменахте за нов Регламент 1370, който не е залегнал в сегашния проект на становище, който е разпределен съответно на народните представители. Моля да внесете повече яснота.
ЕМИЛ РАДЕВ: Като забележка може би трябва да бъде в становището, че трябва да се прецизира думата конкурс, дали концесия, дали обществена поръчка. То не е въвеждане на регламент, а прецизирането на текстовете във връзка с регламента, може би преходни и заключителни разпоредби. Оттам нататък трябва да се прецизира и чл. 7 на Закона за обществените поръчки, защото там има изрично изключване на дадени транспортни услуги от приложното поле на закона и така да се уеднакви цялата нормативна уредба, която урежда този въпрос.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Тъй като аз днес разбрах за това предложение, съответно изисках едно бързо становище от отдел „Европейско право” към парламента. Направо ще кажа това, което препоръчват колегите и ако сте съгласни всички, да го включим в становището.
Номерът е ДЕ0-56-05-274 от 20 октомври 2010 г. Препоръчва се с оглед на гореизложеното да бъде включена следната препоръчителна бележка: Текстът на § 9 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, изменящ чл. 17, ал. 2, да бъде прецизиран между първо и второ четене на законопроекта, с оглед спазване на изискванията на Регламент на Европейската общност 1370 от 2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за обмяна на регламенти на Европейската икономическа общност № 1191/69 и Европейската икономическа общност № 1107/70 на Съвета.
Мисля, че това ще е наистина най-изчистеният вариант, в който наистина между първо и второ четене водещата комисия да се съобрази с Регламента на Европейската общност.
Първо ще гласуваме становището така, както ви е разпределено предварително и след това ще гласуваме дали сте съгласни тази препоръчителна бележка да бъде включена към него.
Подлагам на гласуване становище на законопроект № 002 01 75 от 12 август 2010 г за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен с така представения законопроект, да гласува.
Гласували: за 10, против няма и въздържали се 3.
Приема се.
Подлагам на гласуване препоръчителната бележка, която да се включи към така гласуваното вече становище, а именно текстът на § 9 от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, изменящ чл. 17, ал. 2, да бъде прецизиран между първо и второ четене на законопроекта, с оглед спазване на изискванията на Регламент на Европейската общност 1370 от 2007 г., на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превози с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти на Европейската икономическа общност № 1191/69 и № 1107/70 на Съвета.
Който е съгласен тази препоръчителна бележка да бъде включена в настоящото становище, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Благодаря на колегите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за участието.

Сега продължаваме съответно с втора точка от днешния дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-70/20.07.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По втора точка днес участие ще вземат:
От Министерството на здравеопазването
Гергана Павлова – зам.-министър,
Боряна Зидарова – главен юрисконсулт в дирекция „Лекарствени продукти и медицински изделия”
Мери Пейчева – директор на дирекция „Правно нормативно осигуряване” в Изпълнителна агенция по лекарствата.
Заповядайте да вземете отношение. Имахте предварително становището на комисията. Ако евентуално имате някакви забележки по него, да ги изразите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕРГАНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. С проекта се предлагат промени в действащия лекарствен закон в няколко насоки.
На първо място, предлаганите промени са резултат от влизането в сила на 1 януари 2010 г. на Регламент на Европейската общност № 1234/2008 г. на Европейската комисия, с който се извършва нова класификация и групиране на промените в издаваните разрешения за употреба на лекарствени продукти, в хода на двете международни процедури – Процедура по взаимно признаване и Децентрализирана процедура.
С настоящият проект се предлага групирането на промените в издаваните национални разрешения за употреба от Изпълнителната агенция по лекарства да следва същата класификация и групиране, както се въвеждат в посочения регламент.
На второ място, с проекта се предлага да се обособят отделни текстове, с които да се регламентират неинтервенционалните проучвания. Към момента тези проучвания са уредени като вид клинични изпитвания. Тази уредба влиза в противоречие с европейското законодателство и по-специално с Директива 2001/20 на Европейската общност за клиничните изпитвания, която изрично изключва от обхвата си неинтервенционалните проучвания.
На трето място, със законопроекта се предлага да отпадне ограничението за откриване на повече от четири аптеки на територията на страната.
Тази промяна е резултат от ангажиментите, които Република България е поела с членството си в Европейския съюз във връзка с тези ангажименти.
На 2 февруари 2009 г. в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз е получено официално уведомително писмо за неизпълнение на задълженията на страната ни по чл. 43 от Договора за създаване на Европейската общност. Това писмо е във връзка с образувано от Европейската комисия срещу България наказателно производство № 2008/4293.
Според Европейската комисия забраната за притежаване на повече от четири аптеки, съдържаща се в чл. 222 от закона, представлява ограничение на свободата на установяване. В тази връзка в администрацията на Министерството на здравеопазването постъпи писмо от Министерския съвет с вх. № 02-17-109 от 8 юли 2010 г., с което се обръща внимание, че е необходимо да се предприемат спешни мерки за отстраняване на нарушението, визирано от Европейската комисия.
Запознати сме в Министерството на здравеопазването с проекта на вашето становище и нямаме възражения по него.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Колеги, имате ли желание да вземете отношение по така представения законопроект. Няма.
Поставям на гласуване законопроект № 002-01-70 от 20 юли 2010 г. за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен с така представения законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.

Продължаваме с точка трета от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-85/1.10.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, внесен от Министерския съвет.
По тази и по следващите четвърта и пета точка съответно ще имаме представители от Министерството на финансите. Изброявам ги:
Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”;
Даниела Нонина – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика”;
Венетка Тодорова – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика”,
Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Централното управление на Националната агенция по приходите.
Давам ви думата да представите законопроекта, както и да кажете ,ако евентуално имате забележки по становището на комисията. Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, изготвили сме една кратка презентация за по-нагледно представяне на данъчните закони.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане е изготвен с цел усъвършенстване на данъчното законодателство и въвеждане на изискванията, налагани от правото на Европейския съюз.
Направени са следните предложения за промяна:
- намаляване на данъчната ставка от 10 на 5 процента на данък върху доходите на чуждестранни лица от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения;
- въвеждане на 10-процентен данък при източника за доходи от услуги на чуждестранни лица, установени в юрисдикция и с преференциален данъчен режим;
- изправяне на счетоводни грешки, свързани с данъчни амортизируеми активи, доходи от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество и някои други промени;
- намаляване на данъчната ставка от 10 на 5 процента на данъка върху доходите на чуждестранни лица от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, съгласно Директива 2003/49 ЕО на Съвета относно общата система на данъчно облагане на плащания от лихви и авторски лицензионни възнаграждения между свързани дружества от различни държави – членки на Европейския съюз. Държавите членки нямат право да облагат тези възнаграждения, начислени от местни лица в полза на дружества от други държави членки, когато платецът и получателят на дохода са свързани лица.
В договора за присъединяване на България към Европейския съюз страната ни е договорила дерогация, съгласно която България има право да не прилага директивата до 31 декември 2014 г. През този 8-годишен преходен период данъчната ставка между плащания на лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, извършвани към свързано дружество от друга държава членка, не трябва да надвишава 10 на сто до 31 декември 2010 г. и не трябва да надвишава 5 на сто за следващите години до 31 декември 2014 г. От 1 януари 2015 г. тези доходи ще бъдат освободени от облагане.
Намалената ставка се прилага, когато притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз и платецът на дохода притежава поне 25 процента от капитала на притежателя на дохода за период от поне 2 години.
Следващата промяна, това е въвеждане на 10 процента данък при източника за доходи от услуги с източник България, реализирани от чуждестранни лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Юрисдикции с преференциален данъчен режим са държави с корпоративен подоходен данък, по-малко от 4 процента или конкретно определени юрисдикции в закона, като например Вирджински острови, Княжество Монако, Панама и други.
Осъществяването на сделки с чуждестранни лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, се приема за сериозен данъчен риск от всички държави – членки на Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, включително и от България.
Причините за въвеждане на данъка са, че съществуват значителни трудности при доказване реалността на услугите. Цената по сделките може много лесно да бъде манипулирана, в зависимост от потребностите на участващите в сделката дружества и не е възможно да се извърши обмен на информация с държавата на получателя на дохода, тъй като с тези юрисдикции Република България няма сключени действащи спогодби за избягване на двойно данъчно облагане или други споразумения за обмен на информация. Всъщност това е мярка, с която се цели да се противодейства на данъчните измами и прането на пари.
Следващите промени са две. Едната е със счетоводни грешки, свързани с данъчни и амортизируеми активи. Изравнява се данъчното третиране на грешките, свързани с данъчни и амортизируеми активи с общия ред за коригиране на счетоводни грешки и данък при източника за доходи на чуждестранни лица от наем на недвижимо имущество.
Данъкът върху доходите на чуждестранните лица от наем на недвижимо имущество ще се удържа от платеца, а не от получателя на този доход, което ще съответства на общия принцип на удържане на данъка при източника.
Всъщност това са основните предложения за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Петкова.
Колеги, имате ли желание да вземете отношение по така представения законопроект? Не виждам.
Нямате забележки по становището на комисията.
Госпожо Петкова, бихте ли уточнили за ДДС, тъй като госпожа Плугчиева има въпрос.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: При следващия закон или сега иска нещо да се уточни?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Да, то е за следващия закон.
В такъв случай подлагам на гласуване становището по законопроект № 002-01-85 от 1 октомври 2010 г. за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен с така представеното становище, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 3.
Приема се.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-86/1.10.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, внесен от Министерския съвет.
Госпожо Петкова, заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Законопроектът за изменение и допълнение на ДДС е изготвен във връзка с необходимостта от хармонизиране на българското данъчно законодателство с европейските директиви и решения на Съда на Европейския съюз и усъвършенстване на законодателството за улесняване практическото прилагане на този закон.
Ще говоря за първата група промени във връзка с изискванията на директиви за изменение на Директива 2006/112 ЕО относно общата система на данък върху добавената стойност.
Първата промяна е по Директива 2009/162 ЕС на Съвета за изменение на различни разпоредби на Директива 2006/112. Направени са изменения относно правилата за облагане на доставките на газ и електроенергия.
С новите разпоредби се предвижда да се прилага специалният режим също така и за доставките на газ, транспортиран чрез газопроводи, които не са част от системата за пренос, тоест режимът ще се прилага за вноса и доставката на газ чрез всякакви системи за природен газ, разположени на територията на Европейската общност или всякакви мрежи, свързани с такива системи.
Механизмът за облагане с ДДС на мястото на консумация ще се прилага вече и по отношение на топлинната и на хладилната енергия.
Друга промяна в законопроекта е свързана с правното основание за освобождаване на някои сделки от ДДС, ползвано от международните организации и общностите, и някои агенции и други органи на Европейската общност. Правното основание за освобождаване от ДДС на някои сделки ще е Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности от 8 април 1965 г. по отношение на някои покупки, осъществявани за техните официални нужди.
Следващата промяна е във връзка с Директива 2009/69 ЕО на Съвета от 25 юни 2009 г. за изменение на Директива 2006/112 по отношение избягването на данъци при внос. Изисква се при внос на стоки с цел извършване на последваща доставка с тези стоки в държава – членка на Общността, задължително да се посочи българският ДДС номер на вносителя, както и ДДС номерът на купувача, издаден от държавата членка, за която е последващата доставка на стоките, или ДДС номерът на вносителя, издаден от държавата членка, за която е последващата доставка на стоките.
Следващата промяна е свързана с Директива 2008/8 ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112 по отношение на мястото на доставка на услуги.
Променено е приложното поле на специалното правило за облагане по мястото на фактическо провеждане на услуги, свързани с културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни и подобни дейности. Промяната стеснява обхвата на това правило до достъпа до входа за тези събития, когато получатели са данъчно задължени лица. Мястото на изпълнение на другите доставки по организиране на събитието ще се определя по общото правило, тоест там, където е установен получателят, данъчно задължено лице.
Следващата промяна е свързана с Директива 2009/132 ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 г. за определяне приложното поле на чл. 143, букви „б” и „в” от Директива 2006/112 по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки.
Промените основно са свързани с освобождаване от ДДС вноса на стоки, за които е предвидено освобождаване от мита по Регламент 11/86 на Съвета от 16 ноември 2009 г., за установяване системата на Общността за митническите освобождавания. Чрез транспониране на текста на чл. 224 от Директива 2006/112 в законопроекта е допълнена разпоредба, предвиждаща фактура или известие към фактура от името или за сметка на доставчика - данъчно задължено лице, да може да се издава и от получателя по доставката, ако има предварително писмено споразумение между двете страни. Процедурите за приемане между доставчика и получателя ще бъдат уредени допълнително в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.
Промени, продиктувани от Решение на Съда на Европейския съюз и за отразяване констатирани несъответствия с правото на общността.
Променено е данъчното третиране на предоставянето на концесии, които досега се смятаха за дейност, извън обхвата на закона - вече ще са облагаема доставка, част от независимата икономическа дейност на орган на местна и държавна власт. Изменението се налага предвид решение на Съда на Европейския съюз по дело С 174-06. Предложена е разпоредба, съгласно която за сключените до влизането в сила на законопроекта концесионни договори ще се счита, че ДДС не е включен в договореното възнаграждение.
Някои други промени. Изравнено е прилагането на намалена данъчна ставка за настаняване от хотелиери, като намалена ставка вече ще се прилага за всички доставки по настаняване, а не само за тези, които са част от организирано пътуване. Същевременно е предложено увеличение на сега действащата ставка, като новата предложена ставка е 9 процента и също попада в обхвата на намалена ставка по смисъла на европейското законодателство.
Направени са някои промени, свързани с подаването на VIES декларации. Вече декларацията заедно и с отчетните регистри към нея ще се подава само по електронен път.
Всъщност, това са най-общо предложенията за промени в закона. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Петкова.
Колеги, имате ли желание да вземете отношение? Всичко е ясно.
Ще преминем към режим на гласуване на становище по Законопроект № 002-01-86 от 1 октомври 2010 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен с така представеното становище на законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 12, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.

Преминаваме към точка пета от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-87/1.10.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ, внесен от Министерския съвет.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е изготвен във връзка с хармонизиране на националното с европейското акцизно законодателство, въвеждане изискванията на Директива 2010/12 ЕС на Съвета от 16 февруари 2010 г. за изменение на три директиви относно структурата и ставките на акцизите, прилагани към промишлено обработен тютюн и на Директива 2008/118 ЕО, както и поети ангажименти с Договора за присъединяване към Европейския съюз относно повишаване на акцизните ставки върху горивата за достигане на минималните нива на облагане в Европейския съюз.
Първата промяна е свързана с определение за цигари, пури и пурети и друг тютюн за пушене. За целите за облагане с акциз вече цигари, които са по-дълги от 8 см., ще се облагат с акциз като две цигари.
Цигари, по-дълги от 11 см ще се облагат с акциз съответно като 3 цигари.
Вид пури, които в много отношения са подобни на цигари, ще се облагат с акцизната ставка за цигарите.
Тютюн за пушене, който в много отношения е подобен на фино нарязан тютюн, предназначен за свиване на цигари, ще се облага като фино нарязан тютюн.
Промените в определенията на тютюневите изделия премахват условията, които позволяваха на някои видове цигари или фино нарязан тютюн да бъдат облагани с по-ниска акцизна ставка в тези държави членки, които прилагат по-ниски ставки за пури, пурети и за тютюн за пушене.
Следващата промяна е повишаване на акцизната ставка върху тютюна за пушене от 100 лв. на 152 лв. за килограм. С тази промяна акцизът върху тютюна за пушене се изравнява с този за цигарите, като сумата е изчислена при средно претеглена продажна цена на дребно за периода от януари-юли 2010 г. в размер на 4,45 лв. за кутия, като за изработката на една цигара нормите са предоставени от „Булгартабак” и това е един грам тютюн за една цигара.
Следващата промяна е повишаване на акцизните ставки върху бензина, дизела и керосина за достигане на минималните нива за Европейския съюз. Акцизът се променя от 685 лв. на 710 лв. за 1000 литра. По този начин България достига минималния акциз за бензина за Европейския съюз.
За дизел и керосин акцизната ставка се променя от 600 лв. на 615 лв. за 1000 литра. Ставките са по-ниски от минималните за Европейския съюз в размер на 330 евро или 645 лв. за 1000 литра.
Предстои равномерно повишаване на ставките през 2012 – 2013 г. с 15 лв. на 1000 литра, за да се достигне през 2013 г. минималното ниво за ставките на акциз за дизел и керосин.
Ставката за смеси от безоловен бензин, в който съдържанието на биоетанол е от 4 до 5 процента обемни се променя от 664 на 688 лв. за 1000 литра. И смеси от газьол, в които съдържанието на биодизел е от 4 до 5 процента обемни - от 582 лв. на 596 лв. за 1000 литра.
Следващите промени са свързани с място на директна доставка. Въвежда се възможност за лицензираните складодържатели да получават енергийни продукти на място на директна доставка, изпратени от данъчен склад на територията на страната. Регламентират се и отговорности мястото и моментът на възникване на задължението за заплащане на акциз при допускане или установяване на нередовност по време на движение на акцизни стоки под режим „отложено плащане на акциз” между държавите членки. За изпращача задължението за заплащане на акциз възниква в държавата членка, където нередовността е допусната, а ако не може да се определи къде е допусната, данъчното задължение възниква в държавата членка на установяване и в момента на установяване. Всъщност това е изискване на европейска директива, която досега не е била въведена в българското акцизно законодателство.
Отлага се възстановяването на платен акциз за електрическа енергия на лицензираните железопътни превозвачи и управители на железопътната инфраструктура за ползваната от тях тягова или нетягова електрическа енергия до произнасянето на Европейската комисия с положително решение относно съвместимостта на държавната помощ с общия пазар.
И последната група промени са свързани с подобряване организацията на дейността при въвеждане на нов образец на бандерол. Разрешава се на лицензираните складодържатели в срок от три месеца преди датата на въвеждане на нов образец на бандерол да заявяват брой бандероли по действащия образец, ненадвишаващ средното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол.Тоест, това е разпоредба, с която се ограничава презапасяването с акцизни стоки със стар образец на бандерол, който ще бъде отменен след три месеца.
В срок до три месеца преди влизане в сила на новия образец на бандерол те могат да съхраняват в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с новия образец на бандерол, като ги разграничават както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, които са облепени с действащия образец на бандерол. Тоест да имат възможност да не нарушават търговския процес.
И в срок до три месеца от влизането в сила на новия образец на бандерол да съхраняват в данъчния склад и акцизни стоки, които са облепени с отменения образец на бандерол, като ги разграничават както в материалната отчетност, така и физически. Тоест те не могат да ги освобождават за потребление, но примерно да ги съхраняват с цел да вземат решение какво да направят с тези стоки, които не могат да бъдат освободени за потребление. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Петкова. Съжалявам че не приветствах представителите на Агенция „Митници”. Съответно присъстват господин Божидар Алексиев – директор на дирекция „Акцизи” и госпожа Наташа Петрова – началник на отдел в дирекция „Акцизи”.
Колеги, имате ли желание да зададете въпроси или да направите коментар по така представения законопроект?
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: За стоките на склад със стари бандероли има тримесечен срок, в който могат да се съхраняват в складовете, според онова, което ни представихте. Могат ли да се реализират тези запаси, в какъв срок, има ли някаква разпоредба, защото досега законът позволяваше три месеца след въвеждането на новия бандерол да може да се ликвидира складовото количество? Тази разпоредба остава ли или се премахва?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Лицензираните складодържатели след 1 януари, когато е въведен новият образец на бандерол, не могат да освобождават стоки за потребление, да ги освобождават за вътрешния пазар, за търговия на дребно. Но за всичко, което се намира на пазара, няма срок за неговата реализация. Тоест предвидени са разпоредбите да нямат на 1 януари налична стока със стария образец, за да не се налага след това бракуване на стоката, връщане на акциз, за да няма загуби както за бюджета, така и за търговците.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Други колеги? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 002-01-87/1.10.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Който е съгласен с така представеното становище, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Благодаря ви за участието.

Преминаваме към точка шеста от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА СМЕТНАТА ПАЛАТА, № 054-01-75/16.09.2010 Г., внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
При нас са народният представител Ваня Донева, съвносител на законопроекта, проф.Валери Димитров – председател на Сметната палата, и проф. Грозданов.
Госпожо Донева имате думата да представите законопроекта.
ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на вашето внимание сме представили не Закон за изменение и допълнение на сега действащия Закон за Сметната палата, а един съвсем нов законопроект за нов закон, поради новата среда, в която осъществява дейността си Сметната палата, нова среда, която е резултат от затваряне на Глава 28 „Финансов контрол”, предприсъединителна глава, и въвеждането на три нови закони от 2006 г. – Закон за финансово управление и контрол в публичния сектор, Закон за вътрешния одит в публичния сектор и Закон за Държавната финансова инспекция, които заедно със Закона за Сметната палата оформят модела на държавния финансов контрол в страната ни.
Изготвянето на един съвсем нов законопроект е всъщност и една от препоръките от доклада, изготвен в резултат на извършена партньорска проверка от СИГМА, която е една програма за подобряване на държавното и стопанското управление, представляваща съвместна инициатива на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейския съюз, финансирана основно от Европейския съюз.
Преди само да маркирам основните моменти, които предлагаме с новия законопроект, бих искала само за ваша информация да ви докладвам, че съществуват три модела на управление на върховните одитни институции, като страните членки имат възможността сами да избират модела за управление на тяхната върховна одитна институция. Единият е едноличен орган, такъв е моделът на Унгария, Словения, Литва, Естония, Австрия, Словакия, Финландия, Дания, Великобритания и Швеция. От страните, които са извън Европейския съюз, с такъв модел едноличен орган са САЩ, Канада и Австралия.
Следващият модел е Финансов съд. С такъв модел са Франция, Белгия, Италия, Испания, Гърция, Португалия. Отварям една скоба и казвам, че този модел е неприложим за нашите условия – веднага го казвам, защото начинът по който е организиран вътрешният контрол, не позволява избирането на такъв модел със съдебни функции.
И третият модел, който съществува сега с настоящия Закон за Сметната палата, е колегиален модел. С такъв модел на управление са Германия, Чехия, Русия и Латвия.
Това, което предлагаме с новия законопроект, на първо място е смяна на колегиалния модел с едноличен. През периода на своето действие на сега действащия закон от 2001 година ясно се отграничиха недостатъците на този тип управление на одитната институция.
Ако има въпроси, ще маркирам кои са недостатъците, но основно целта е носене, а не размиване на отговорността, управленската отговорност, носене на отговорност от председател. Предложението ни е Сметната палата да е в състав председател и двама заместник-председатели, които се избират от Народното събрание.
Друг съществен момент в новия законопроект е създаването на един колегиален орган – Консултативен съвет, който е характерен за едноличните сметни палати. Такъв има в Унгария, Литва, Швеция. Той има изцяло консултативни функции. Целта на този Консултативен съвет е гарантиране на прозрачността на дейността на Сметната палата. Предложението е този съвет да се състои от 5 професионалисти, които се избират също от Народното събрание.
Като казах професионалисти, следващ важен момент в законопроекта е въвеждане на професионални умения и опит, както на ръководния състав, така и на одиторите. Към настоящия момент в действащия закон няма такива изисквания за професионални умения по одит и финансов контрол.
Друг нов момент е разширяването на обхвата. Включват се и търговски дружества, като след 2006 година Финансовата инспекция премина от планова основа изцяло на дейност въз основа на сигнали. Отвори се една ниша и търговските дружества и държавните предприятия с общинско и държавно участие по чл. 62 от Търговския закон останаха малко встрани от контрола в страната ни. Затова ние предлагаме разширяване на обхвата с тези дружества и на последно място, нова териториална организация. Тъй като в момента териториалната организация на Сметната палата се състои от шест териториални поделения с директори, ние предлагаме дирекциите да са централизирани в Сметната палата, да няма териториални поделения, а да има изнесени работни места.
Пак в скоби ще кажа, че няма никаква опасност тези хора, които в момента са по места, да са без работа, защото само се променя организацията, която от териториален принцип се централизира в дирекции в центъра на Сметната палата в София. Благодаря.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Донева. Аз ще се радвам да чуя и мнението на проф. Димитров – председателя на Сметната палата. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз не бих искал да взимам отношение по, образно казано, политическите параметри на законопроекта – те са ясни.
Искам да обърна внимание, че всъщност с новия законопроект се прави избор на друг модел на управление на Сметната палата. Както каза госпожа Донева като вносител, българската Сметна палата не е палата от тип финансов съд, който е характерен за страните от Южна и Латинска Европа, а по-скоро ние сме модела на парламентарен тип Сметна палата, при който изключително значение имат връзките с парламента.
Това, което може да се каже, е, че в повечето страни – членки на Европейския съюз като че ли дори количествено преобладава моделът на едноличната Сметна палата. Това означава едноличен орган от типа на генерален одитор. Има и колегиални органи, разбира се. Тогава решенията се взимат с мнозинство.
Това, което искам да подчертая, е, че много е важно разширяването на обхвата на дейността на Сметната палата. Защото досега Сметната палата беше ограничена, не можеше да проверява дружества с държавно и общинско участие, а държавни предприятия само по решение на парламента. Това беше едно ограничение, което не е характерно за други сметни палати. Националните сметни палати поначало имат право да одитират такива търговски дружества.
Това, на което поначало искам да обърна внимание, е, че в повечето чуждестранни законодателства наистина изискванията за професионализъм са подчертани. Това е изискване в новия закон.
Нека да обърна внимание и на този факт, че не е необходимо - тука наистина се подчертава и това и така е в повечето сметни палати и в Европейския съюз, и по света –ръководителите и одиторите на Сметната палата да имат само юридическо и икономическо образование, тъй като поначало сметните палати създават цяла палитра от одитори с най-различни професионални специалности. В много сметни палати напоследък се наблюдава засилено присъствие на математици, на програмисти и на хора с професии в областта на естествените науки. Така че наистина сегашното ограничение – юристи и икономисти – стесняваше възможността Сметната палата да подбира подходящи хора.
Действително, ако се направи един преглед, отсега мога да кажа, че много мои колеги, разбира се ,преобладаващата част от тях са юристи или повечето са от частния сектор, където са били одитори; икономисти със счетоводно образование. Но много често това са и хора, които са с друго образование.
Така че наистина аз мисля, че това не беше посочено в закона от вносителите. Но това е важен момент, защото в края на краищата одитната професия – това е наистина професия, това е занаят. И не най-определящото при нея е образованието. По-скоро решаващ е наистина професионалният опит и непрекъснатото обучение, на което се подлагат одиторите по време на техния професионален път, защото одиторската професия изисква наистина непрекъснато обучение.
Това е, което мога да кажа по закона. В този смисъл наистина се променя радикално моделът, но това е модел, който съществува и е широко разпространен както в Европейския съюз, така и по света.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, проф. Димитров.
Госпожо Плугчиева, заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз ще бъда съвсем кратка, защото вече работим два часа и половина. Признавам си, без да съм специалист по сметните палати и най-различните модели, проф. Димитров, но от опита, който съм натрупала и отпреди взаимоотношенията със Сметната палата, и оценките, които познавам от Брюксел, досегашният модел на Сметната палата в България получаваше една много висока оценка, както и работата на досегашната Сметна палата като професионална институция, като качество на работа и във всяко едно отношение – изобщо критериите, които се ползват за оценка на работата на една Сметна палата.
При това положение, а и от Вашето изложение не стана ясно и не бяха много убедителни аргументите защо се прибягва до такава кардинална реформа, до такава кардинална промяна на досегашния модел. Това поне не стана ясно, поне на мен не ми стана ясно. Значи ли това, че единственото предимство, което разбирам, е разширяването на обхвата на работата на Сметната палата? Но само това. И отделно промените, които се правят и в посока на реорганизация, на допълнителна централизация и отиване в посока на одитиране и одитираща дейност главно на Сметната палата. Разбирам, че акцентът ще пада там.
Кое наложи, кое изисква смяната на модела?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Ще дам възможност и на господин Тошев да зададе своите два допълващи въпроса.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Наистина този път са допълващи въпросите, госпожо Плугчиева.
Към вносителите. Аз, доколкото разбирам, това е един устройствен и функционален закон, изцяло нов, смяна на модела.
Моите въпроси в допълнение към тези на госпожа Плугчиева са, освен разширение на обема от работа, ще се повиши ли оперативността на органите на Сметната палата? Това е първият ми въпрос. Тоест динамичността на тяхната работа.
И вторият ми уточняващ въпрос е следният. Аз не познавам закона в детайли, виждам само становището на нашата комисия Но крайният резултат от одита по новия закон ще бъде ли някакъв по-ефективен резултат след одитите? Защото сега общо взето в повечето случаи се излиза с едни становища, които нямат кой знае каква стойност. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Тошев.
Госпожо Донева, заповядайте.
ВАНЯ ДОНЕВА: Относно това кое налага смяната на модела – очаквах този въпрос. Пак ще маркирам.
Вече в предното изложение казах, че първо, при колегиалния модел се размива управленската отговорност. Ако трябва да бъда по-конкретна, мога да ви върна назад във времето с така наречения случай „Олкова”, когато се оказа, че е направена заверка на годишния финансов отчет на Министерския съвет със становище без резерви, а всъщност при одит, възложен от Народното събрание, се откриха съществени нарушения и пропуски и одиторският екип отказа заверка. Становището беше за отказ от заверка и по никакъв начин не можеше да се търси по сега действащия закон отговорност от ръководителя на отделението.
Втора причина за това, че колегиалният тип за нашите условия като че ли не е толкова удачен, е това, че в сега действащия модел е противоречива ролята на членовете на Сметната палата. Какво имам предвид? Един път те са членове на тази колегия, и втори път, като ръководители на отделения те извършват такива дейности, които са чисто оперативни и изпълнителски дейности. Случва се така, когато се разглеждат доклади на съответни отделения, членовете да гласуват и да имат право на глас по доклади, по които те самите са докладващи в качеството си на ръководители на отделения.
Друг мотив са неясните отношения между председателя и членовете. Сега устройството е: десет члена и един председател, който е пръв сред равни, така да се каже. Защото той притежава определени правомощия, които са му възложени със закона само и единствено на него, а в същото време той следва да действа и като член на колегията.
Искам да ви запозная с това, че всички тези недостатъци, които са на колегиалния модел, са посочени и в доклада от партньорската проверка. Изключвам това, че дори в доклада е посочено, че засега на база на политическо представителство са избирани членовете. Това го оставям извън коментар. Но наистина идеята е да може да се знае кой носи управленската отговорност при вземане на решенията. А така разписани процесите на докладване по никакъв начин не нарушават и не са някаква опасност да бъде взето еднолично решението, защото има различни нива на докладване и приемане на одитния доклад чрез директорите на дирекции и заместник-председателите.
Относно това дали крайният резултат ще бъде по-различен. Одитната дейност е специфична, при нея нямаме реализация, както в другите контролни органи. Одитът е дейност, продуктът от която е даване на препоръки. Ще направя една аналогия с лекаря – когато лекарят постави диагноза, дава рецепта, но е право на пациента да реши дали ще изпълни рецептата. Лекарят не носи отговорност, ако той не я изпълни.
Не знам доколко е удачен този пример, мисля, че е удачен.
В този смисъл една от задачите на Сметната палата е да дава препоръки, които ръководителят на съответната организация, носейки управленската отговорност, може да приеме и може да не приеме. Но основната задача на Сметната палата е да носи необходимата и надеждна информация до Народното събрание – затова тя е външен одит, за това на какво ниво са системите за финансово управление и контрол в съответните организации.
Така че по-скоро това е реализацията на тази институция. Не бива да търсим някакви по-драконовски действия. Това не е присъщо за одитната дейност.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Донева.
Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря. Колеги, наистина сме изморени, но аз ще помоля за пет минути внимание, защото аз също не съм специалист, но се постарах и прочетох доста и се посъветвах с хора, които разбират. И трябва да ви кажа, че аз съм изключително притеснен.
Само ще маркирам, ще се постарая да не коментирам. Сто и тридесет години Сметната палата в България има колегиален тип ръководство. На 131-ата ние го сменяме. Задайте си въпроса какво радикално се е случило, като си дадете и отговор на въпроса, че винаги типът на ръководство на Сметната палата има своето съответствие с държавното устройство. И това беше споменато преди малко, когато се каза за парламентарния характер на нашата република.
Бяха посочени примери. Аз ще дам други три обратни примера, каквито са Германия, Полша и Франция, които имат такива.
И четвъртият многозначителен пример, че Европейската сметна палата има същата организация – колегиален тип. И това, което току-що, госпожо Донева, споменахте като негатив, е точно така там. Там шефът на Сметната палата е пръв сред равни, заедно със секторите, които ръководят неговите колеги.
Така че тука имам много големи притеснения защо го правим.
Второ, в цялата нишка на изменение на закона се прокрадва едно смесване между принципите на вътрешния и външния одит, нещо, което по принцип е недопустимо. Аз ще дам своето становище защо е така.
Голямото притеснение е за предсрочното прекратяване на мандата. Сметната палата е конституционно определен орган, част от държавното управление. Няма да споменавам, че ние сме част от международната организация ИНТОСАЙ, която с Декларацията от Мексико като втори принцип извежда принципа на мандата, което гарантира независимост. А независимостта означава зрялост, демокрация, правомощия. Но в случая ние с този закон прекратяваме действието на мандата на един, пак повтарям, конституционно определен орган, което вече само по себе си е доста притеснително. Няма такава практика в Европа.
Другото, което трябва да отбележим, е, че сами по себе си мотивите, които вие задълбочено обсъдихте – според мен, ако човек е непреднамерен и чете внимателно мотивите, и чете това, което като нишка следва в закона, ще види, че те имат много сериозно несъответствие. И ще ви кажа няколко от тях. А това между другото е формално изискване на чл. 28 от Закона за нормативните актове - като мотивите не съответстват, няма финансова обосновка между другото в закона, а има финансови последствия – ще ги спомена, и няма обществено обсъждане, въобще да не се разглежда този закон.
Между другото, на заседание на Комисията по бюджет и финанси е споменато от нашата уважавана председателка на Бюджетната комисия, че има съгласуване с Европейската сметна палата. И аз много моля, госпожице Панайотова, да получим тази консултация. Мене ме интересува Европейската сметна палата какво становище има и надявам се то да не е от типа – ама вие сте суверенен орган, решавате сами. Искам да видя по същество дали има консултация с Европейската сметна палата.
В мотивите се говори за революционна новост – отговорността, която вие поставяте в акцента. Само че като проследите текстовете в закона, отговорност има само на едно място – при ръководителите на одитни екипи. Думичката „отговорност” при консултативния съвет, при председателя и при заместник-председателите просто отсъства.
Тук е големият въпрос. И тук ще кажа, че за последната година и половина прозрачността, която е важен елемент в дейността на Сметната палата, стенограмите, които се правят на колегиалните събирания на членовете на Сметната палата, аргументите, които се излагат, ето, това е прозрачният подход. Обратното е решаване еднолично, независимо кои са и колко са високопрофесионални председателят и заместник-председателят. За мене това е липса на прозрачност и липса на отговорност. Още повече, всеки който внася одита си – било ръководител или друг, си носи лична отговорност за този одит, който е подписал. Не е вярно, че има безотговорност.
Имунитет. За първи път въвеждаме на председателя на Сметната палата имунитет. Защо е необходимо? Това е много рядка практика и то в определени случаи на представителство пред съответните парламенти има имунитет. Само че като го навържа с това, Вие казахте преди малко - примера за лекаря. Но може би спестихте, че вече председателят на Сметната палата по предлагания закон има право да отстранява, извинявайте, да отстранява – има наказателни функции.
Значи, приемаме новата Сметна палата. След малко ще спомена, че тя може да бъде блокирана в нейната дейност с едни много интересни текстове. Обаче председателят може да отстрани министри, заместник-министри, а може да отстрани кметове, да поиска...Ама извинявайте, то е достатъчно да се използва политически искането, което не е разписано между другото как точно става. Не е разписано! Казано е, че може да поиска. Не е казано как точно. Само че нали знаете в нашата политическа обстановка как се възприема това - Сметната палата изнесе доклад за кмета на община „хикс”, като го разкъса от горе до долу.
Продължавам нататък. Не е вярно, че контролната среда е променена. Ние станахме член на Европейския съюз с трите приети закона, които вие споменахте, и те бяха приети през 2006 г. Какво се промени от 2006 г. досега в контролната среда, та се налага днес? Ако се налагаше, партньорите, бъдете сигурни, в горещата 2006 г ., когато горяха краката на всички институции в държавата да получим съответствие, за да влезем в Европейския съюз, щяха да ни го наложат. Това не е честен мотив. Той не е верен по своето същество.
Консултативният съвет. Извинявам се, но от такъв надзорен орган по същество, който опосредства взаимоотношенията между Сметната палата и парламента, няма никаква нужда. И практиката го е показала, че не е бил необходим досега. И то в състав от трима професионалисти и един външен! Извинявайте, ама това е такова затваряне!
И забележете, този Консултативен съвет няма отговорност, но има много правомощия - да определя правилата, да се изказва по всички одити. Това е много тежка и важна функция, много важна фигура, която въвеждате. И за нея някак си много скромно беше споменато, че няма нищо страшно. Според мен има доста страшно.
Разширеният обхват на дейността. Добре, да разширим дейността си върху бюджетните предприятия. Защо тогава ликвидирате териториалните поделения? Разширявате им обхвата, а централизирате структурата. Няма да коментирам, че това не съответства на децентрализационния тип политика, която България води от години.
Разширеният обхват и териториалните дирекции – това е логиката, това е политиката отвътре. Защото централизацията, затварянето – нямаме вече достатъчна прозрачност, нямаме колегиален тип, нямаме стенограмите, които се публикуват.
Ето аз, когато съм отивал при проф. Димитров, когато съм имал възражения, трябва да ви кажа, че винаги съм срещал разбиране в рамките на закона и съм получавал необходимата прозрачност. Но сега може да ми бъде отказана. Или на някой друг колега, който е в някаква институция.
Лишаването на одиторите от статут – много важна тема. Те имаха свободата, това пак е принцип на Мексиканската декларация на ИНТОСАЙ. Те нямат съответната свобода по разписаните текстове да са гарантирани, че могат свободно да си изпълнят функциите и да знаят, че отгоре някой няма да има натиск, няма да има санкция на неговия одитен доклад. А вече има такава възможност.
Административнопроцесуалният кодекс – ама защо го прилагат? Защо го въвеждате този принцип от момента на заповедта за одита до момента на връчване на окончателния одитен доклад? Вие казвате за неуредения ред в тези текстове от чл. 36 до чл. 47 - Административнопроцесуалния кодекс.
Ама чакайте, актовете на Сметната палата не са административни актове. Може да се получи така, че – казвам го вече политически – да се блокира дейността на Сметната палата с една жалба още на заповедта за одит, в същото време да започне да се натиска новото ръководство да изпълнява политически функции. Казвам го като хипотеза. Но нашата работа на депутати е да разсъждаваме върху бъдещи хипотези и да ги предвиждаме и евентуално да не ги допускаме.
Правилата на вътрешния одитор, експерт-счетоводителя. Проф. Димитров го спомена. Извинявайте, много съм притеснен от тази ограничена функционална характеристика на експертната подготовка на бъдещите членове на Сметната палата, тоест на бъдещите служители на Сметната палата. Те са около 500 мисля, от които 100 администрация и 400 или 380 са одитори. Защо искате одит, финансов контрол, финанси, счетоводство? Даже юристите са изхвърлени като понятие. Ама чакайте, това ми навява на мисълта определени хора да имат само възможност да участват. Извинявайте.
Второ – сертификат. Кой ще издава този сертификат? Аз малко съм притеснен от това – ще проверя кои организации могат да издават сертификата и ще сравня. Защото Сметната палата изпитва. Ама защо ще изпитва Сметната палата, като тези хора вече имат достатъчно опит? Тя изпитва или въвежда сертификат?
И още нещо - защо изключвате общините, а те са повече от половината, и висшите учебни заведения от одитния обхват, след като казваме, че разширяваме обхвата? Или създаваме бизнес на някоя група?
Започвам пак да се съмнявам, че тука има лобистки подход. Защо е това нещо? Аз мога да ви кажа – създаваме един хубав хляб за експерт-счетоводителите. И аз питам: дали няма мотивация на тези същите експерт-счетоводители точно в този вариант на закона? Защо една община ще се определя дали ще се одитира от Сметната палата или от външен експерт-счетоводител, благодарение на един абсолютно субективен и случаен критерий? Колко е бюджетът – 10 милиона. А ако е 9 млн. 999 хил. или 10 млн. 2 лв., каква е разликата между тези общини?
Ето, това са въпросите, които искам да поставя. Сигурно имам още неща, но на второ четене ще ги коментирам.
Аз ще отговоря следното като политическо обобщение. За мене е повече от съмнителен ефектът от това да сменяме модела сега. Освен ако някой не иска да създаде Сметна палата, която да започне сега да одитира първата година на настоящото управление и да й възложи определени политически функции на предстоящите избори. Дано да не е така. Обаче другото, което също не е толкова безобидно, е силно лобисткият характер със силен уклон на вътрешен одит. Казвам го и вие ме разбирате какво ви говоря, при положение че това е организация за външен одит. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Проф. Димитров, заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Госпожо председател! Изложението на господин Михалевски беше доста обстойно и подробно и аз не бих желал да го коментирам. Пак повтарям, някои от принципните разрешения в закона са въпрос на политическа преценка.
Например веднага искам да кажа, че глобалната организация на Сметната палата ИНТОСАЙ и ЕВРОСАЙ изхождат от позицията, че това дали един орган ще има еднолична или колегиална, съответно колективна форма на управление, е изцяло въпрос на преценка на националния законодател. Националният законодател преценява дали да формира колегия, която да взима решения с мнозинство в одитния процес, или съответно да формира едноличен орган от типа генерален одитор, където моделът е най-избистрен в англосаксонските държави. Наистина много държави от Централна и Източна Европа също възприеха този едноличен модел след събитията през 90-те години.
Що се отнася до Европейската сметна палата, искам да кажа, че там колегиалният модел е неизбежен поради обстоятелството, че там има национално представителство. Всяка държава членка излъчва свой представител, който става член на колегиалния орган, тъй като там изцяло Европейската сметна палата е на принципа на националното представителство. Тя има 27 члена, тоест колкото са страните членки и България има един член. Съответно наистина там колегиалният модел е неизбежен. Но пак искам да повторя, това е на равнище Европейския съюз.
Искам да обърна внимание, че проблемът, дихотомията, така да я кажа, разграничението, едноличен колегиален модел трябва да се съотнася само за сметни палати от парламентарен тип, без съдебни функции. Когато става дума за сметни палати от типа съд, такива са във Франция, Италия, Португалия, Испания, доскоро така беше в Румъния. А тук на Балканите нашите съседи Гърция и Турция имат сметни палати от типа съд, които не работят с парламента, но те решават проблема за имуществена отговорност на виновни лица с правораздавателни актове.
В този смисъл искам да обърна внимание, че наистина тук не трябва проблемът за колегиалния и едноличния модел да бъде пренасян към финансовия съд – към сметни палати от типа финансов съд.
И тук искам само да се спра на въпроса по отношение на Административнопроцесуалния кодекс. Тук си позволявам да кажа, че това е чисто професионален проблем. Административнопроцесуалният кодекс по мое мнение има място тук не за друго, а защото той трябва да се прилага по аналогия.
Все пак позволявам си да кажа в качеството ми на специалист по административно право, че някои държави, изрично споменавам в момента Финландия и Словения, изрично препращат към техните административнопроцесуални кодекси с оглед на по-добре уредената процедура. Поначало процедурите, уредени в административнопроцесуалните закони, са изключително детайлни и съобразени с принципа на процедурната справедливост. Затова често законодателите прибягват до този ход да препратят към административнопроцесуалния закон. Като искам само да подчертая, че тук АПК трябва да се прилага по аналогия и то частично само в отделни свои части, що се отнася до това как да се развие процедурата. Но актът, с който приключва одитния процес, не е административен акт и той не подлежи и не трябва да подлежи по никакъв начин на съдебно обжалване. Например, не би могло одитен доклад, решение по одитен доклад да се обжалва пред Върховен административен съд. Подобно нещо няма никъде при парламентарните сметни палати. И така трябва да бъде, разбира се.
Идеята е, АПК се прилага по аналогия съответно, а не че всъщност става дума за административен процес. Позволявам си да го кажа, това е чисто професионално, понеже господин Михалевски с основание постави този въпрос. Действително това е един чисто спорен професионален въпрос. Но аз лично съм убеден, че по-добрата процедура, свързана с Административнопроцесуалния кодекс, би могла да допълни в известна степен одитната процедура.
Искам да обърна внимание, че АПК има доста предимства по отношение на уведомленията, по отношение на доказателствата и доказателствените средства, както и например, смея да го кажа, че го има в практиката на сегашната Сметна палата процедури по възобновяване на одитния процес или на одитната процедура, когато някое лице е било лишено от възможността да се защити. Това се е случвало с министри. Колкото и да е странно, но то е така. Имахме случай, когато министри научаваха от сайта на Сметната палата или от медиите, че спрямо тях има изключително неприятни констатации и изводи. Просто на тях не им беше дадена възможност да се защитят поради определени несъвършенства в одитната процедура. В този смисъл АПК има своето място, позволявам си да го кажа от чисто професионална гледна точка.
ВАНЯ ДОНЕВА: Всички въпроси, които постави господин Михалевски, се коментираха в други две комисии – Бюджетната и Правна. От техните стенограми ще видите какви отговори сме дали. Няма да коментирам поотделно. Само ще кажа, че вече в работната група с някои от забележките ще се съобразим, като например въпросът за имунитета на председателя. Някои неща приемаме. Между първо и второ четене наистина текстовете ще бъдат прецизирани. Работната група вече работи в резултат на всички коментари и дебати, които станаха в комисиите, които посочих.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Само една констатация – имайте предвид, че когато имаме фигурата на генералния одитор, гледайки практиката в Европа, там, където има такъв, в масовия случай той е представител на опозицията. И не консултативен съвет, а комисия или подкомисия на Народното събрание разглежда одитите.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви.
Преминаваме към етап на гласуване на т. 6 – Становище по Законопроект за Сметната палата, № 054-01-75/16.09.2010 г., внесен от Менда Стоянова и група народни представители.
Който е съгласен с така представеното становище по законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 11, против 2, въздържали се няма. Приема се.
Във връзка с последната, седма точка искам само да отбележа, че в периода 24-26 октомври 2010 г. ще има участие в заседание на Конференцията на комисиите по европейски въпроси към парламентите на държавите – членки на Европейския съюз, така наречените КОСАК. Участие ще вземем съответно аз, госпожа Меглена Плугчиева, господин Асен Агов, господин Емил Радев и господин Корман Исмаилов. Казвам го за ваша информация. Темите, които ще бъдат разглеждани са: „Устойчиво развитие”, „Стратегия Европа 2020”, „Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на европейската политика за сигурност и отбрана” и „Бъдещата роля на КОСАК след влизането в сила на Договора от Лисабон”.
След като се върнем, съответно в т. „Разни” ще споделим какво се е случило в Брюксел. Това е, което исках да обявя.
Има ли някакви други въпроси? – Няма. С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:

(Моника Панайотова)