П Р О Т О К О Л

№ 46

На 27 октомври 2010 г., сряда, от 14,15 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-90/12.10.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-91/12.10.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-92/12.10.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи – внесен от Министерския съвет.

В заседанието взеха участие: Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Цветанка Михайлова - началник на отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите, Димитър Костов – подуправител на Българска Народна Банка.
Заседанието беше открито и ръководено от Десислава Танева – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден. Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Титулярната председателка отсъства, тя е извън страната, затова аз ще председателствам днешното заседание.
Предлагам днешното заседание да се проведе при предварително раздадения проектодневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-90/12.10.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-91/12.10.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-92/12.10.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи – внесен от Министерския съвет.
Има ли други предложения по така прочетения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-90/12.10.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка на днешното заседание на комисията сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Евгени Ангелов – заместник-министър
Емил Алексиев – началник на отдел Политика за потребителите”, дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”
Цвета Караилиева – младши експерт, дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”.
За представяне на законопроекта давам думата на господин Ангелов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Госпожи и господа народни представители, госпожо председател! Това е едно изключително позитивен и в полза на потребителите допълнение на Закона за защита на потребителите. Ако позволите, само накратко ще ви запозная с най-основните елементи.
Този проект на закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите цели да въведе в българското законодателство изискванията на директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 година относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна.
Предмет на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите са четири вида договори:
Първо, договори за разпределение във времето право на ползване на собственост;
Второ, договори за дългосрочни ваканционни продукти;
Трето, договори за препродажба на разпределението във времето право на ползване на собственост и на договори за дългосрочни ваканционни продукти;
На последно място, договори за замяна на разпределено във времето право на ползване на собственост и на договори за дългосрочни ваканционни продукти.
Разпоредбите на проекта за закон разширяват обхвата на изброените по-горе договори и подобряват прозрачността на потребителите чрез въвеждане на подробни изисквания към рекламата, предоговорената и договорената информация за съответния договор, упражняване на правото на отказ и забрана за извършване на авансово плащане.
Разпоредбите на законопроекта ще се прилагат в отношенията между потребители и търговци.
Преди сключването на някои от четирите вида договори търговецът предоставя на потребителя задължителна предоговорена информация. За целта се въвеждат четири стандартни формуляри за предоставяне на предоговорената информация на всеки един отговарящ на специфичните особености на договора, за който той се отнася.
Има и редица други елементи, с които сме готови да ви запознаем в детайли, но за да не губим времето на комисията, ще спра дотук. Знам, че имате самите документи.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, има ли въпроси към вносителите? – Няма.
Предварително ви е раздадено становището по отношение на законопроекта. Предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем представеното становище, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.

Уважаеми колеги, за да не прогласуваме процедурата, тъй като в Икономическата комисия вървят същите точки, да преминем към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-92/12.10.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
от Министерството на финансите Цветанка Михайлова – началник на отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”
От Комисията за финансов надзор
Валентина Стефанова – началник отдел „Методология на финансовия надзор”, дирекция „Правна и методология на финансовия надзор”
Анна Андонова – главен експерт-юрист в отдел „Юрисконсулти. Нормативна уредба”, дирекция „Правна и методология на финансовия надзор
От Българска народна банка
Димитър Костов – подуправител
Нина Стоянова – главен юрист.
Заповядайте да представите законопроекта. Давам думата на госпожа Цветанка Михайлова.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо председател! Бих искала накратко да ви представя проекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи. Този законопроект е продиктуван изцяло от необходимостта да бъде хармонизиран с последните изменения, приети в няколко директиви на Европейския съюз. Така че изцяло характерът на законопроекта е хармонизиращ.
Изменения са предвидени в няколко насоки, първата от които е транспониране на измененията в директивата относно окончателност на сетълмента, платежните системи, системите за сетълмент на ценни книжа.
С тези изменения се предвиждат някои изменения, които са продиктувани от последните развития в областта на капиталовите пазари, на финансовите пазари.
Предвижда се въвеждане на дефиниция за „оперативно съвместими системи” и „системен оператор”, като се прецизира и отговорността на системните оператори.
Установеният режим цели окончателността на нареждания за превод, нетиране и изпълнимост на обезпеченията по отношение на националните и чуждестранни участници в системите за сетълмент както в платежните системи, така и в системите за сетълмент на ценни книжа.
Законопроектът предвижда също така при оперативно съвместими системи всяка от системите да определя свои собствени правила относно момента на въвеждане на нарежданията в системата, така че да се гарантира съгласуваност на правилата на съответните оперативно съвместими системи в това отношение. Това е изключително важно от гледна точка на необходимостта компетентните национални органи да могат да гарантират, че ще бъде избегната правна несигурност в случай на неизпълнение от страна на някои от участващите в системата.
С оглед ограничаване на системния риск, който може да възникне при оперативно съвместимите системи поради липса на съгласуваност в правилата относно момента на неотменимост, е подадено изискването всяка система да определя също свои собствени правила относно този момент по начин, който да гарантира, че правилата на всички членове в оперативно съвместимата система са съгласувани в това отношение.
Накратко това са най-важните изменения по отношение директивата за окончателност на сетълмента.
Със същата директива се внасят изменения и в директивата относно договорите за финансово обезпечение, което се налага поради изменението на съответните условия в този сегмент от пазара.
Европейската централна банка е въвела вземанията по кредити като допустим вид обезпечения за кредитни операции в евросистемата, считано от 1 януари 2007 година, като с измененията се разширява приложното поле на директивата чрез включване на вземанията по кредити като вид финансово обезпечение за всички държави членки.
За да се улесни използването на вземания по кредити като финансово обезпечение, се премахват или забраняват всички административни правила, като задължения за уведомяване, регистрация, които биха направили трудно осъществими прехвърлянията на вземания по кредити.
Включването на такива вземания в списък, предоставен на обезпеченото лице в писмена форма, е напълно достатъчно, за да бъдат индивидуализирани вземанията и да бъде доказан фактът на предоставянето им между страните.
За да не се подлага на риск положението на обезпечените лица, длъжниците по такива вземания могат също да се откажат от някои свои права, като например правото си на прихващане, както и от правата, произтичащи от правилата за банкова тайна. Това пречи или ограничава възможността на кредитора да предостави информация за целите на финансовото обезпечение.
Бих искала също да напомня, че Законът за договорите за финансово обезпечение не са единственият режим, който позволява предоставяне на финансови обезпечения. Това е една паралелна форма, която всъщност не дерогира действащите норми по съществуващото гражданско законодателство. Затова в тази директива в обхвата на лицата, които могат да се ползват от тези договори, са само професионалисти. Физическите лица са изключени от обхвата на закона.
В трета насока, изменения са предвидени и относно транспониране на приети изменения в директивата относно електронните пари. Измененията са продиктувани от възникването на нови предплатени електронни платежни продукти и имат за цел създаване на ясна правна рамка по отношение дейността на издателите на електронни пари и същевременно осигуряване на адекватно равнище на надзор спрямо тази дейност.
Измененията в уредбата за електронните пари, на първо място, предвижда въвеждане на ясно определение за електронните пари. То обхваща както електронни пари, независимо дали те се съдържат в платежно устройство, притежавано от държателя на електронни пари, или се съхраняват от разстояние в сървър и се управляват от държателя на електронни пари посредством специална сметка за такива пари.
Това определение следва да е достатъчно широко, за да не препятства технологичните иновации, за да се обхванат не само всички налични продукти днес на пазара, но и такива, които може да бъдат разработени в бъдеще.
Въведена е и възможност за обратно изкупуване на електронни пари, което на практика не означава, че средствата, получени в замяна на електронни пари, представляват депозити или други възстановими средства.
На институциите за електронни пари също така не е разрешено да отпускат кредит от средства, получени или държани с цел издаване електронни пари.
Режимът на провинциален надзор на институциите за електронни пари е приведен в по-голямо съответствие с рисковете, пред които са изправени тези институции и е съгласуван с режима на провинциален надзор, прилаган за платежните институции, съгласно директивата за платежните услуги, която е въведена и функционира от 2007 г.
Друг важен елемент, с оглед разкрепостяване на пазара на електронните пари, е намаляване на изискуемия първоначален капитал, който до момента, съгласно действащото законодателство, беше 1 млн. евро. С измененията на евродирективата той беше намален на 350 хил. евро, което в закона е въведено като равностойност на 700 хил. лв.
Запазени са пълни надзорни правомощия, за да се гарантира, че към еднаквите по вид рискове се подхожда по еднакъв начин спрямо всички доставчици на платежни услуги.
На четвърто място, са предвидени изменения и в Закона за гарантиране на влоговете в банките, които транспонират съответните изменения в директивата за депозитите, схемите за гарантиране на депозитите и тези изменения са свързани с увеличаване на гарантирания размер на депозитите, който в момента е увеличен от 50 хил. евро на 100 хил. евро и в закона е фиксирана сумата 196 хил. лв.
Целта на измененията е, освен хармонизация с европейската директива, да се избегнат пазарни нарушения поради прехвърляне на депозити от държави членки с по-малък размер на гаранция, държави членки с по-висока защита на депозитите, като чрез въведения еднакъв размер на гаранцията ще се осигурят равни условия в рамките на вътрешния пазар на Европейския съюз. Сумата е дефинирана, тя е фиксирана. Размерът не е посочен като възможен, а е фиксиран за всички държави членки – на 100 хил. евро.
Създаването на унифицирани правила за гарантиране на депозитите на вложителите в общността ще доведе до укрепване на доверието на всички депозанти в държавите – членки на Европейския съюз във финансовия сектор, както и ще осигури по-голяма стабилност на финансовия пазар в Общността.
На последно място, има изменения в Закона за държавния дълг, които не са продиктувани пряко от изменения в общностното законодателство, но които прецизират някои разпоредби, свързани с регистрите, водени от поддепозитарите на държавни ценни книжа.
Това са в най-общо насоките, в които е изменен Законът за платежните услуги и платежните системи.
Бих искала само да ви посоча накратко сроковете, свързани с влизането на закона в сила. Най-общо е предвидено той да влезе в сила от 30 юни 2011 година. Като изключение от тази дата – това отложено влизане в сила, са разпоредбите на директивата, която касае окончателност на директивата за електронните пари 2009/110, за която е предвидено да влезе в сила на 30 април 2011 година и съответно разпоредбите на директивата за гарантиране на депозитите, за която имаме задължение да влезе в сила на 31 декември тази година.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси към вносителите – госпожа Михайлова и останалите от екипа? – Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е за приемането на така представения законопроект и със становището, което е изготвено, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-91/12.10.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъства: От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията Първа Русинов – заместник-министър.
Господин Русинов, заповядайте да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да представя основните насоки в този законопроект, групирани от гледна точка на ефекта, който имат.
Най-общо изменението се прави с цел привеждане на Закона за електронния документ и електронния подпис в съответствие с директивата за електронния подпис и с регламента за акредитация и надзор на пазара, като по този начин ще избегнем негативни действия от страна на Европейската комисия в момента в някои аспекти, които изменяме. Дори сме в информационна фаза и има опасност от наказателна процедура.
На първо място, премахнали сме режима на така наречения универсален електронен подпис, който не съществува никъде в Европа. Ясно изискване на директивата е, че започването на такава дейност от доставчици не може да бъде поставена в зависимост от даването на предварителни разрешения и въобще да бъдат поставени пречки пред свободно започване на такава дейност на територията на държава членка.
Улеснява се свободното движение на услуги в този сегмент на сектора, доколкото с настоящето се въвежда съдържание на удостоверенията за електронен подпис, използвани в страната, при което не могат да се въвеждат самоцелно ограничителни атрибути и по този начин пазарът да се затваря за чуждите доставчици.
Въвежда се и европейският регламент за акредитация и надзор на пазара. Определен е един български орган, който да извършва акредитацията по отношение на тази дейност и това е Българската служба за акредитация.
Облекчава се дейността на доставчиците на удостоверителни услуги и се намалява административната тежест, доколкото се премахва регистрационният режим и се преминава на уведомителен.
Доставчиците ще могат вече да присъединяват свободно информационните си системи към платформите за предоставяне на електронни услуги. Тук по изричен начин е признато качеството на лица, неосъществяващи публични функции. Досега това се извеждаше тълкувателно. Това ще им даде възможност да развиват услугите си.
Въвежда се възможност да избират начина, по който обезпечават дейността си, както съгласно директивата имат възможност да избират между застраховка и обезпечаване на налични средства, с които да гарантират дейността си.
Въвежда се за първи път и режима за удостоверителни услуги за време, нещо, което към момента не беше регламентирано.
Защитени са интересите на потребителите. На първо място, се създават предпоставки за по-засилена конкуренция, за отваряне на пазара, а това неминуемо води до подобряване на качеството на услугите и постепенно спадане и на цените.
Потребителят в електронния оборот получава и по-добра защита от недобросъвестно поведение на насрещната получаваща страна. Тук става въпрос за следното. Към момента в закона е предвидено, че за да се счита за получено едно електронно волеизявление, трябва насрещната страна да е потвърдила неговото получаване. Това означава, че ако аз като получаваща страна не съм доволен от това, което получавам и то не е в моя интерес, аз мога да не го потвърдя и по този начин мога да злоупотребя, дори в чисто търговския оборот.
С измененията ние променяме тежестта, като кореспондиращо и със закона модел „Ул ситра” въвеждаме режим, при който изявлението се счита за получено в момента, в който постъпи в посочената от адресата информационна система.
Въвежда се и по-висок режим на някои санкции за доставчиците на удостоверителни услуги за електронен подпис, доколкото вече минаваме към уведомителен режим. Считаме, че това е една разумна и необходима превантивна мярка, за да бъдат защитени интересите на потребителите.
Това беше най-общо по законопроекта.
Със становището на комисията, така, както е дадено, сме съгласни.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, има ли въпроси към господин Русинов по така представения законопроект? Той изрази съгласие и със становището на нашата комисия. Ако няма, преминаваме към гласуване. Който е за подкрепа на и приемане на законопроекта, моля да гласува. Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
С единодушие приемаме предложения законопроект.
С това нашата работа завърши. Благодаря на всички. Закривам днешното заседание на комисията.


ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
(Десислава Танева)