П Р О Т О К О Л

№ 47

На 10 ноември 2010 г., сряда, от 14,40 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

Изслушване на информация от представители на Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието, младежта и науката и от кабинета на министъра по управление на средствата от ЕС по: Инструмента Шенген; Норвежката програма за сътрудничество; Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство; Оперативна програма „Техническа помощ 2007 – 2013 г.”.

В заседанието взеха участие: Цветан Цветанов - вицепремиер и министър на вътрешните работи, Петя Евтимова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, от кабинета на министъра по управление на средствата от ЕС: Мариана Димитрова – държавен експерт в дирекция „Оперативна програма „Техническа помощ”, Анелия Грозданова – началник на отдел „Други инструменти и програми” в дирекция „Мониторинг на средствата от ЕС”,.

Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Здравейте, колеги! Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми заместник-министри! За мен е удоволствие да започнем днешното заседание на комисията.
Преди да започнем конкретно по всяка точка, бих искала да представя дневния ред на комисията и съответно да го подложим на гласуване. А дневният ред е:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА И ОТ КАБИНЕТА НА МИНИСТЪРА ПО УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕС ПО: ИНСТРУМЕНТА ШЕНГЕН; НОРВЕЖКАТА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО; ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО; ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ 2007 – 2013 Г.”.
Който е съгласен с така представеното предложение за дневен ред, моля да гласува.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря. Имам молба за кратка процедура. Като приветствам дневния ред и главно точката, която касае Шенген, искам да предложа официално в присъствието на всички колеги народни представители, предвид важността на темата „Транспорт” и анализ на индикативните ни програми за оперативните програми за 2010 година и необходимостта от дискусия по това къде сме в момента, какво сме постигнали в средата на периода, на всяка цена на следващото заседание да се фокусираме върху резултатите от изпълнението на индикативните програми за 2010 година и да търсим възможност да получим информация за 2011 година. Смятам, че това е далеч по-важно, без да подценявам Норвежката помощ или каквото и да било друго, но според мене това е от приоритетна важност за страната. Затова правя това като официално предложение.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Всичките теми, които разглеждаме в рамките на комисията, са изключително важни. От тази гледна точка умишлено Оперативна програма „Транспорт” е оставена за месец декември, тъй като очакваме съответно резултатите по зададените проекти.
Така че има направен график. Свързали сме се с управляващите органи, взето е под внимание съответно и Вашето желание това заседание да се проведе съвместно с Комисията по транспорта. Обаче ще го отложим за малко във времето, защото просто е предвиден друг времеви график.
Сега предлагам да преминем към гласуване на предложения дневен ред за днешното заседание.
Който е съгласен с така представения преди малко от мене дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към изслушване по темата:
ИНСТРУМЕНТА ШЕНГЕН.
Преди да дам думата на вицепремиера и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов, искам от името на комисията да приветствам усилията, които са направени и продължава да бъдат правени от Министерството на вътрешните работи по този така важен приоритет, който е не само външнополитически, но и вътрешнополитически, тъй като касае сигурността на цялата Европейска общност.
От тази гледна точка само искам да спомена, че през 2007 година не са били сключвани никакви договори. През 2008 година е подписан само един договор, който на практика представлява само 1,43 процента договаряне за двете години – 2007 и 2008. В крайна сметка изключително сериозните усилия на правителството от началото на септември 2009 година водят до днешните резултати.
Казвам това в подкрепа на приветствието, което отправих към вас, а именно възможността да бъдат контрактувани на 100 процента средствата по финансовия инструмент Шенген.
От тази гледна точка само искам да ви напомня, тъй като темата попада в обсега на наблюдение от страна на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, че последното проведено изслушване по темата е било на 19 май 2010 година. За последните шест месеца оттогава досега е регистриран ръст в усвояването на Инструмента Шенген от порядъка на 55 млн. лв. Към края на месец октомври разплащането достига над 69 процента.
С това въведение искам да Ви дам думата, господин вицепремиер. Заповядайте.
ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми депутати! Във връзка с искането да бъда изслушан в комисията за докладване относно напредъка по Шенген, аз съм се подготвил с една информация, която ще представя в хронологичен вид, за да може всеки един от нас да си направи равносметка къде сме били, къде сме се намирали, къде сме сега и каква е реалната перспектива за присъединяването ни към Шенген.
Всички знаем, че Инструментът Шенген е създаден по смисъла и по силата на чл. 32 от Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, с цел финансиране на дейностите на новите външни граници на Европейския съюз. В тази връзка общата сума, предоставена от Европейската комисия на България за периода 2007 – 2009 година е в размер на 239, 5 млн. евро. След актуализация на цените тази сума става 258 млн. евро, от които минимум 50 процента трябва да бъдат за частта Шенген, тоест насочени към дейности на външни граници.
Институционалната рамка и системата на управление и контрол на средствата са определени с Постановление на Министерския съвет 84/17.04.2007 г. Управляващ орган е Междуведомственият комитет за управление, наблюдение и контрол по Инструмента Шенген с председател министъра на вътрешните работи и състав: заместник-министърът на финансите, заместник-министърът на външните работи, заместник-председателят на ДАНС и представител на администрацията на Министерския съвет.
Сертифициращ орган е Дирекция „Национален фонд” към Министерството на финансите. Одитиращ орган е Изпълнителната агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” към министъра на финансите.
Цялостната координация по подготовката и разработването на Националната индикативна програма 2007 – 2009 г. е осъществена от Министерството на вътрешните работи.
Планираното техническо оборудване в Националната индикативна програма 2007 – 2009 г. е насочена към прилагането на интегриран подход и осъществяване на граничния контрол и по-специално за изграждане на интегрирани системи за контрол и наблюдение на българо-турската и Черноморската граница.
Националните системи трябва да бъдат свързани с европейската през 2012 година. От особено значение е успешното приключване на системата за наблюдение на Черноморската граница, тъй като част от проекта е изграждане на единен национален център, чрез който информацията ще достига до фронтекс в реално време.
Оборудване за контрол на документи за самоличност и за контрол на втора линия на граничните пунктове. Това оборудване е насочено към противодействие на опитите за влизане в страната през ГКПП с неистински или с подправени документи.
Доставка на патрулни кораби за охрана на Черноморската граница – един 200-тонен, два 60-тонни и два 20-тонни; 6 броя катери за контрол по река Дунав.
Доставка на три хеликоптера. Чрез изпълнението на тази дейност Република България въвежда въздушно наблюдение, което е част и елемент от интегрирания подход за осигуряването на нашата граница.
Изграждане на специализиран дом за настаняване на легални емигранти в близост до границата с Република Турция – град Любимец.
Обучение и квалификация на полицейските служители в областта на Шенгенското законодателство и практическото му прилагане, което е гаранция за успеха.
Доставка на оборудване за противодействие на организираната престъпност и тероризма, по-специално оборудването за специални полицейски операции и автоматизирана автомобилна техника за полицейски екипи.
Разширяване на цифровата радио комуникационна система ТЕТРА на Министерството на вътрешните работи;
Инвестиционна подкрепа за подготовката на Република България за присъединяването към Шенгенската информационна система, която ще позволи автоматизиран достъп до европейската база за издирвани лица и вещи.
Тук е моментът да ви благодаря за приемането на второ четене в парламента на поправките в Закона за Министерството на вътрешните работи, с което изцяло покрихме чисто правно възможността да бъдем част от Шенгенската информационна система като приложение.
Инвестиционната подкрепа за подготовка на Република България за присъединяването към Визовата информационна система и обучение на служителите, работещи в консулските служби.
Общият бюджет на Националната индикативна програма 2007 – 2009 е на стойност 161 млн. евро без ДДС.
Въз основа на Националната индикативна програма 2007 – 2009 са разработени годишни индикативни програми.
Годишната индикативна програма 2007 година е на стойност 67 млн. 499 хил. евро.
Годишната индикативна програма 2008 е на стойност 71 млн. 491 хил. евро.
Годишната индикативна програма за 2009 трябваше да бъде на стойност 22 млн. и 10 хил. евро. Но аз ще кажа какви са реалните цифри за изпълнението на Националната индикативна програма 2007 – 2009 година от месец август 2009 година, когато всъщност е във функциите си новото българско правителство.
Прегледът и анализът, който направихме, установи, че имаме изключително голямо забавяне. И това, което беше най-тревожното, е, че за 2007 година по програмата, разработена за годишните индикативни програми, ние нямаме нито един сключен договор. За 2008 година имаме сключен договор за доставка на автомобили с нормална проходимост 200 броя на обща стойност 1 млн. 840 хил. евро. Това представлява 1,43 процента договаряне по Националната индикативна програма 2007 – 2007 на Инструмента Шенген.
За 2009 година – от 1 януари 2009 година до края на август месец 2009 година са сключени договори на стойност 31 млн. евро. Или общата стойност на процентите, усвоени от Националната индикативна програма, е в размер на 24 на сто, което е крайно недостатъчно във връзка с това, което беше предвидено с решението на Европейската комисия, че сключването на договорите по Индикативната програма може да бъде осъществено до 31 декември 2009 година. Сами разбирате, че имахме само пет месеца, за да можем да усвоим останалите проценти, което беше абсолютно невъзможно в тези кратки срокове.
Това, което констатирахме и това, което направихме съвместно с Министерството на финансите, е да създадем и да разработим единен план с възможност да оптимизираме работата във връзка със слабостите, които има както България, така и Румъния. А това беше обжалване по много от процедурите, които течаха за съответните техники, които трябваше да бъдат закупувани.
С писма до председателя на Върховния административен съд и до Комисията за защита на конкуренцията ние отправихме молба с желание, когато има процедури, които се обжалват и се оспорват, да могат да бъдат приоритетно разглеждани в съответните институции. Защото това означава, че ние сме във възможност да усвоим повече пари от Европейската комисия. А ако не бъдат усвоени, това означава, че все пак трябва да ги търсим от националното финансиране, което държавата трябва да осигури.
В тази връзка смятам, че с това, което беше предприето, и това, което ще ви кажа допълнително като резултати от извършените действия с Министерството на финансите, и реалния резултат, който имаме към днешна дата, говорим за 100 процента усвояемост и сключени договори по Инструмента Шенген.
Това, което притесняваше както България, така и Румъния във връзка с политическите процеси през 2009 година и в България, е възможността реално да се работи приоритетно по Инструмента Шенген във връзка и с предизборните кампании за европейските избори, и за изборите за националния парламент. Действително беше пропиляно чувствително сериозно време, за да може да се работи по-активно в този национален приоритет, който трябва да бъде за държавата.
На 14 октомври 2009 година като заместник-министър председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи съм отправил искане до Европейската комисия за удължаване на срока за сключване на договори след 31 декември 2009 година, като този срок да бъде удължен до март месец 2010 година.
Тези действия бяха съгласувани с Румънската страна чрез позицията и подкрепата, която получихме от премиерите на България и на Румъния при съответните срещи на върха и срещи на министър-председателите на съответните държави от Европейския съюз, за да търсим действително подкрепата и да можем да усвоим парите от Европейската комисия, свързани с външна граница.
Това решение беше факт през месец декември 2009 година, което даде възможност още три месеца да имаме технологичната готовност да усвоим парите на Европейската комисия.
Тук е моментът да направя една корекция. Парите бяха 161 млн. по Инструмента Шенген. Във връзка с притеснението, че не бихме могли да ги усвоим до края на годината, с решение на Министерския съвет и със съгласуваните действия на Министерството на финансите се даде възможност част от тези пари в размер на около 30 млн. евро да отидат към финансовия баланс на страната, а останалите да бъдат усвоявани по Шенген.
Ние поехме ангажимент, че при процедурите, които текат в България, ние ще създадем условия да бъдат усвоени общо 161 млн. евро за покриване на Инструмента Шенген и всичко, което е свързано като ангажимент на страната. Затова в тази посока с решение на Министерския съвет бяха отпуснати допълнително 56 млн. лв. национално финансиране, за да можем действително да си изпълним ангажимента и да можем да подпишем договорите с всички фирми, които имат изпълнение по дадените процедури.
Това, което за мене е важно да бъде отчетено, е, че по изпълнените договори към 31 октомври 2010 година за доставка на оборудване, строителство и услуги на обща стойност 90 млн. 619 хил. евро без ДДС успешно изпълнени към момента договори са:
- за доставка на корабна техника за повишаване ефективността на граничния контрол на Черно море,
- доставка на катери за граничния контрол на река Дунав,
- доставка на хеликоптери за въздушното наблюдение като елемент от интегрирания контрол на външна граница на Европейския съюз,
- доставка на автомобили с висока и нормална проходимост за целите на граничния контрол,
- доставка на оборудване за контрол на документи за самоличност,
- доставка на програмни технически средства за подготовката на Република България за присъединяването към Шенгенската информационна система.
Това са сред най-важните компенсиращи мерки, предприети в резултат на премахването на контрола на вътрешни граници с цел гарантиране сигурността на гражданите от Европейския съюз.
Тук е моментът да кажа, че с положените усилия от Института по компютърни технологии към Министерството на вътрешните работи и всички колеги, които работят в Дирекция „Международно оперативно полицейско сътрудничество” от 5 ноември в Република България вече функционира националната компонента на ШИС. Към 30 ноември 2010 година се очаква да приключи и изпълнението на договорите на обща стойност 42 млн. 677 хил. евро без ДДС, сред които:
- изграждане на първата в България интегрирана система за наблюдение на цялата черноморска граница;
- обучение и квалификация на полицейските служители в областта на Шенгенското законодателство;
- изграждане на специализиран дом за настаняване на легални емигранти в близост до границата с Република Турция – град Любимец.
До момента са разплатени договори на стойност над 89 млн. евро с ДДС. Прогнозната стойност на средствата, които ще се разплатят до края на годината, се формират, като от общия размер от договорените средства се приспаднат сумите за неустойки за забавено изпълнение по договорите, както и стойностите на тези договори, подписани и финансирани в рамките на Приложение 1 на постановление на Министерския съвет № 17 от 15 февруари 2010 година, чийто срок на изпълнение е след края на 2010 година.
Взимайки предвид това, остатъчната прогнозна сума, която ще се изплати по Инструмента Шенген, е приблизително 60 млн. евро с ДДС.
В момента тече процес на верификация на разходите по Инструмента Шенген, предстои тяхното сертифициране от Дирекция „Национален фонд” на Министерството на финансите. През 2011 година ще продължи провеждането на дейности по мониторинг и оценка на изпълнението на Инструмента Шенген; подготовка и изпращане на Европейската комисия на необходимите доклади, съобразно изискванията на решението на Европейската комисия № 1417от 2007 година.
Уважаеми дами и господа народни представители, това накратко е информацията, която имаме към настоящия момент. Мога да кажа, че след всички разговори, които аз персонално съм провеждал с министрите на вътрешните работи, с премиера на страната и с евродепутатите в Европейския парламент, се надявам, че за всички нас като политици, независимо от коя политическа сила сме, това е един действително обединяващ национален приоритет за всички, защото е в интерес на България и на българското общество.
Това, което в момента имаме като ситуация. Почти всички страни се консолидират около приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство. Естествено предстои да бъде осъществена последната експертна оценка, която трябва да бъде извършена в началото на месец декември по Шенгенската информационна система. Аз съм убеден, че това ще бъде един положителен резултат.
През втората половина на януари месец очакваме да дойде лично на посещение и председателят на Комисията по вътрешен ред и сигурност в Бундестага господин Ханс Петер-Улф. След разговорите, които имахме, и запознаването в детайли с всичко, което сме изпълнили като ангажимент, аз смятам, че и от Германия, която винаги е била изключително прецизна в оценките си, ще имаме положителното становище, което беше изразено лично и от човека, който всъщност реално ще бъде докладчикът по Шенген в Бундестага.
Това, което също представлява интерес, е, че в разговорите, които съм провел на ниво министри на вътрешните работи с Унгария и Румъния, Унгария категорично заявява, че това ще бъдат едни от приоритетите по време на нейното председателството през 2011 година. Също така при срещите, които министър-председателят Бойко Борисов проведе с министър-председателят на Унгария господин Орбан, стана ясно, че имаме пълната подкрепа, че това ще бъде един от основните приоритети на председателството на Унгария за България и Румъния.
Естествено е, че всичко, което е свързано с приемането ни в Шенгенското пространство, е свързано с това дали страните ще бъдат готови със съответния технически инструментариум, който да може действително да гарантира външната граница. В момента в дебатите, които се водят на ниво експерти и министри, се търси дали няма да бъде усилен миграционният натиск от страна на Турция.
В момента мога да кажа, че България се присъедини към призива и по координацията от Фронтекс. Имаме изпратени български екипи, които подсилват гръцката гранична полиция по миграционния натиск от Турция. Но ние същевременно сме предприели действия всичко това да бъде засилено на нашата граница, за да не позволим евентуално миграционния натиск, който би могъл да се очаква.
Това, което мисля, че е важно, и това, което ще бъде предимство при всичките тези допълнителни визити, които ще бъдат правени на съответните пунктове, е, че в момента инсталираме система РЕВЕН, която дава 100 процента сканиране на товарите на ТИР-овете, които преминават през външната граница за вход България, която ще даде допълнителна надежда и сигурност, че няма да влизат укрити лица в ТИР-овете, които минават през територията на страната. Това е техника, която е видяна лично както от евродепутати, така също от представители от комисията. В момента тя се експлоатира много сериозно на словашко украинската граница. Надявам се, че с процедурите, които текат за закупуването на още четири подобни технически средства, ще бъдат оборудвани останалите КПП, които са на външната граница, с което ще гарантираме 100 процента сигурността и няма да се допусне да бъдат укривани лица като нелегални емигранти в страните от Европейския съюз.
Не знам дали е необходимо да казваме какви са сумите по процедурите, които са течали. Не е необходимо да изброяваме държавите. Но мисля, че беше положително и като такова може да бъде отчетено, че ръководството на Министерството на вътрешните работи подписа меморандум с „Отворено общество”, с което искахме допълнително да бъде направен мониторинг - и то от неправителствения сектор, за всички процедури, които са извършени в Министерството на вътрешните работи, и всичко, което е свързано с изпълнението на ангажимента ни по Шенген. Със съдействието на „Отворено общество” подобен мониторинг беше осъществен и се осъществява в Румъния.
Според междинния доклад, който беше публично оповестен само преди три седмици, в момента няма критерии, които да са тревожни като критики. Всички ангажименти, които правителството е поело, се изпълняват. Имаше от общо 40 точки някъде около две-три, които в момента са в ход на изпълнение. Но се надявам, че когато получим окончателния доклад, който ще бъде представен в началото на месец януари от „Отворено общество”, ще можем действително да се запознаем и с оценката на неправителствения сектор, което дава допълнителна гаранция за всичко, което прави правителството и респективно Министерството на вътрешните работи, заедно с Министерството на финансите. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Цветанов. Само искам да се присъединя към поканите, които са вече отправени. Днес беше отправена покана от името на нашата комисия към председателя на Комисията по европейските въпроси в Бундестага господин Гюнтер Крихбаун в началото на следващата година да посети нашата страна, като акцентът ще бъде именно върху присъединяването на България към Шенгенското пространство.
Също така миналата седмица имах възможността да бъда във Франция, съответно в двете камари – в Сената и в Народното събрание. По време на заседание на Комисията по европейските въпроси в Сената отправих нашия призив за подкрепа от страна на нашите френски колеги, а също така отправих призив и към председателя на Комисията по европейски въпроси към Народното събрание във Франция. Защото всъщност освен политическа, това има и морална тежест за България страната ни да бъде третирана като пълноправен член на Европейския съюз и да премине към пълната си интеграция към Общността. Така че от тази гледна точка това е, което исках да добавя.
Вие искате да добавите нещо, господин Цветанов. Заповядайте.
ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Разбира се, че един от основните акценти в момента на ръководството на министерството е да има сериозно обучение на състава, който има пряко отношение към изпълнение на ангажиментите както на правителството, така и на държавата.
Тук искам да подчертая, че за мене беше изключително приятно, когато станах министър на вътрешните работи, да имам възможността да се възползвам от съветника господин Гьоринг, който беше към предишния министър на вътрешните работи, който е по уговорка между Федералното министерство на вътрешните работи на Германия и Министерството на вътрешните работи на България, което даде възможност с писма и с разговорите, които проведох с министър Демизер, а преди това с министър Шойбле, да може да се направи удължаване на престоя на този представител на Федералното министерство на Германия, което определено подпомага дейността и контрола, а и координацията по всичко, което изпълняват служителите от Министерството на вътрешните работи.
В тази връзка това е част от материалите, които са разработени от всички експерти, които имат отношение по обучението на състава. Тези информационни табла, да ги наречем, ще бъдат във всички поделения на Министерството на вътрешните работи, а за всеки един служител от министерството е предоставена брошура със същото съдържание, което става един наръчник за тяхната дейност.
Искам да изкажа своята благодарност към швейцарското правителство, което съфинансира реализирането на тази инициатива, заедно с фондация „Ханс Зайдел”. Смятам, че това е част от възможността служителите на министерството ежедневно да могат да се обучават.
Направили сме възможно достъпна връзка на всички служители от личните си имейли, които ще бъдат регистрирани от съответните администратори, за да могат по всяко време, когато преценят и имат тази възможност, чрез интернет връзка и със собствените си имейли да влизат в системата, където да се обучават. Всичко е направено по възможно най-модерния начин. Смятам, че това облекчава и създава допълнителна мотивация на служителите да се обучават. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин вицепремиер.
Колеги, сега е ваш ред за задаване на въпроси. Имате думата за отношение по темата, ако имате желание. Господин Цветанов беше достатъчно изчерпателен, имайки предвид трудността на материалите. Може би няма акумулирани въпроси.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз ще си позволя да направя само една бележка. Уважаеми господин вицепремиер, госпожо заместник-министър, представители на правителството, колеги!
Първо, видим е прогресът, видим е резултатът от работата в последната година. Това е безспорно. Хубаво е, че нещата се поставят като национален приоритет, който трябва да се ползва и да се отстоява с консенсус и то надпартиен консенсус. Затова смятам, че всички тук присъстващи колеги от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, особено членове на делегацията на КОСАК при разговорите, които сме водили в Брюксел, а и преди това при всички срещи с колеги от парламентите на Европейския съюз, сме отстоявали една и съща позиция, а именно демонстрирайки, афиширайки, доказвайки резултатите на страната и апелирайки, настоявайки, лобирайки в хубавия смисъл на думата за присъединяването на страната ни към Шенген през 2011 година.
На мене малко не ми достигна от Вашия доклад, който беше много изчерпателен, приемствеността, която, ако беше подчертана малко повече, щеше да бъде добре и щеше да говори за този национален консенсус. Но това е моя лична бележка.
Конкретно това, на което искам да обърна внимание в политически план, е, че е добре при всички политически разговори, които се водят и от правителството, и от парламента, да се отстоява позицията за отделянето на двете теми – присъединяване към Шенген и темата за механизма за коопериране и верификация. Тъй като ако в Германия наистина има една доста положителна нагласа в това отношение, то това не важи в този смисъл за други страни членки, без да си позволявам да ги назова в момента.
Затова смятам, че в това отношение трябва да продължим да работим, да обединим усилия и да се постараем наистина да покажем на практика всичко, което е постигнала България по подготовката за присъединяване към Шенген и да не се смесват двете теми с механизма за коопериране и верификация. Това е в наш национален интерес. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Цветанов.
ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Аз само искам да добавя към препоръките от госпожа Плугчиева следното. Разбира се, че аз отдавам заслуженото за приемствеността и възможността да работя със съветника господин Гьоринг. Приемаме, че сме осъществили една приемственост от 1,43 усвоени пари по Шенген. В момента вече говорим за 100 процента.
Благодаря за възможността да направим това, което действително се нарича приемственост.
Във връзка с това, което Вие казахте за обвързването с механизма за оценка, към настоящия момент мога да кажа, че при разговорите, които са водени по тази тема с всички страни, може би само една страна е с подобна позиция. Но смятам, че след всичко, което има като консенсус и като обсъждания, и тя ще се разграничи от това си схващане.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Колеги, имате ли желание за изказвания? – Няма.
Да Ви пожелая до края на годината стопроцентното усвояване да стане реалност и в рамките на унгарското председателство догодина да се поздравим с успех по темата. Вашият доклад ще залегне в Годишния доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно усвояването на средствата от Европейския съюз в частта за Инструмента Шенген. Благодаря Ви за Вашето участие.
ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Оставили сме само три материала, които са като информация за Шенген. Аз поемам ангажимент допълнително да представим материали. Така че нека това да го предоставим на опозицията във връзка с добрия дух на приемственост и уважение.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Нали го казвате сериозно, а не с ирония, господин министър? Нали така?
ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Така е.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Продължаваме, колеги, с изслушване по темата
„НОРВЕЖКАТА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО”.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Госпожо председател, може ли само една процедура?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Тя може да изглежда малко встрани, обаче аз искам да я поставя принципно. Не един път във всички медии представители на правителството споделят какво унищожаващо ниско усвояване има по оперативните програми. Слушаме сега и за Шенген и т.н.
Тук има представители и на предното правителство, участвали в експертни екипи, и сега. Един път завинаги, ако наистина искаме да си говорим сериозно за фондове, трябва да разберем, че в подготовката за усвояване на средствата, без значение по кои програми, има цикли – по отношение на одобряване на програмите, по отношение стартирането на различните процедури, подготовката на бенефициентите, кандидатстване и т.н. И тук въпросът е не постоянно – ние можем да изтърпим това нещо – да се сравняват разни проценти, а да се види действително какъв е ефектът, вървим ли добре, можем ли да усвояваме и най-вече можем ли да постигаме полезност при това усвояване.
Така че аз ще помоля, ако действително това не е политика, насочена не към програма, а към общественото мнение, защото това е факт, да си го изясним за нас. Ако ще е първото, ние също ще имаме определена позиция. Ако ще е по-сериозното – второто, което според мене е устойчивото и дългосрочното, нека да го направим. Защото за енти път се правят сравнения, проценти.
Аз също мога да говоря много. Тук също има – подчертавам – хора, които са били в предното управление, участвали са в подготовката на програмите, в тяхното стартиране и изпълнение. И за мене е несериозно това нещо винаги да се изкарва пред скоби и всъщност да замъгляваме същината на проблемите, които стоят пред нашата изключително важна комисия.
Това е моята препоръка и моята надежда, че ние така ще постъпим.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Това, което се отбелязва, са всъщност факти. Няма никакъв субективен елемент в тях.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз конкретния повод го взех. Аз говоря общо, не говоря само за Шенген. Аз говоря за по-общото. Ще дам пример.
Господин Плевнелиев непрекъснато сравнява как от 2007 до средата на 2009 година били усвоени еди-колко си по оперативна програма „Регионално развитие”, а като дошъл той, започнали да се усвояват драстично много. Извинявайте, ама да започна ли аз да обяснявам, че през 2007 година до края се одобряваха националните стратегически референтни рамки и всички оперативни програми на всички страни и че през 2007 година няма как да се усвояват средствата. Точно за фактологическата обстановка говорим.
Така че принципно задавам въпроса към Вас като председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, към колегите и към всички: ако ще вървим по тази система, ние можем също да говорим. Но ние сме по-сериозна комисия и искаме стратегически да подготвим нещата. Защото извинявайте, ако започнем да обръщаме фактите от друга гледна точка, те няма да са лицеприятни.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Аз смятам, че има абсолютната свобода в рамките на комисията всеки колега като народен представител да изказва своето мнение. Така че не бих си позволила да слагам предварителни рамки за това кой как ще дефинира своята позиция.
Това, което е важно, е наистина да подхождаме надпартийно по отношение на стратегически важните неща. Но когато се подготвяме стратегически и гледаме напред, няма как да не виждаме отправната точка, за да може да виждаме дали всъщност вървим в правилната посока или трябва самите ние също да се коригираме.
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Аз смятам, че е правилен подходът, госпожо председател, да не слагаме рамки и ограничения на мисленето си. В крайна сметка всеки се съпоставя с поговорката: Език мой – враг мой. Тоест онзи, който много говори, обикновено най-накрая вижда, че приказките му се превръщат в негов враг. Тоест мярката ще дойде от само себе си. Ние сме свободно общество и аз съм против това да налагаме ограничения.
Освен това против съм и да казваме, че трябва да изработим надпартийна политика. Няма надпартийна политика. Демокрацията се опира на партиите. Всяка партия има свой интерес, своя политика и свое виждане за това как трябва да върви страната и как да се осъществяват целите на страната. Тоест ако може да постигнем съвпадение на интересите на всяка една политика и да постигнем многопартийна политика, тогава аз бих се съгласил. Но да говорим за фантасмагории в една демокрация като надпартийност, деполитизация и прочие глупости, моля ви, поне в тази Европейска комисия, която се откроява с културата на своя дебат, да не потъваме в дебрите на този политически нонсенс.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов, за взетото отношение. Призивът ми е всички да имаме партийна отговорна политика.
Предлагам да преминем към изслушване на темата „НОРВЕЖКАТА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО”.
Последното изслушване по темата в рамките на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове е било проведено на 19 май 2010 година. За последните 6 месеца се регистрира ръст на усвояване по Норвежката програма за сътрудничество от порядъка на 4,3 млн. лв. Тоест за половин година са договорени около 12 процента от бюджета на програмата и усвояването до момента достига 45 процента.
Днес по темата ще вземат отношение представители на кабинета на министъра на управление на средствата от Европейския съюз:
госпожа Анелия Грозданова - началник на отдел „Други инструменти и програми” в дирекция „Мониторинг на средствата от Европейския съюз”,
госпожа Аделина Везенкова – държавен експерт в отдел „Други инструменти и програми” в дирекция „Мониторинг на средствата от Европейския съюз,
госпожа Мирослава Пигова – държавен експерт в отдел „Други инструменти и програми” в дирекция „Мониторинг на средствата от Европейския съюз”.
Госпожа Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите се извинява, че е възпрепятствана и няма да може да вземе отношение по-нататък по разглежданите теми, но съответно нейният заместник госпожа Женя Динкова – директор на дирекция „Международно финансиране, институции и сътрудничество” ще го направи.
Госпожо Грозданова, давам ви думата.
АНЕЛИЯ ГРОЗДАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! Ние като национално координационно звено в рамките на администрацията на Министерския съвет, ръководено от министъра по управлението на средствата от Европейския съюз господин Дончев, ще ви представим накратко напредъка по управлението на Норвежката програма за сътрудничество, за икономически растеж и устойчиво развитие в България.
Тази програма се управлява в рамките на настоящия програмен период и е почти в неговия край. На 30 април 2011 година е крайният срок, в който изпълнението на проектите ще бъде отчетено.
Размерът на средствата, в рамките на които са договорени проектите по тази програма, е 20 млн. евро.
Госпожа Панайотова накратко представи напредъка от последното заседание. Бих коригирала само, че 4-те милиона са в евро, не в лева. Последната актуализация относно усвояването на средствата към днешна дата е 48,7 процента.
Близо 50 процента от планираните дейности към момента са осигурени. Прогнозата ни до края на годината е този процент да достигне 75 процента от изпълнението.
Представени са били досега приоритетните области, в които проектите се изпълняват. Това са:
- Намаляване на емисиите от парникови газове;
- Енергийна ефективност и възобновяема енергия;
- Подпомагане на устойчивото производство;
- Прилагане на достиженията на правото на Шенген.
Бихме могли да кажем също така, че за някои от проектите, за които има известно изоставане, сме направили официално искане към норвежкото Външно министерство с молба за удължаване на срока на изпълнение.
Оттук нататък усилията на националното координационно звено продължават да бъдат както по отношение на мониторинга на изпълнението на тази програма, на която оператор е норвежката държавна фирма „Иновация Норвегия”, така и нашите дейности по цялостната координация ще бъдат и подпомагане на оператора „Иновация Норвегия” по отношение на срещата с бенефициенти с цел осигуряване на изпълнението на дейностите. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря. Колеги, имате ли желание да вземете отношение по темата? Явно достатъчно подробните предварителни материали, които ни бяха изпратени, са задоволили любопитството на колегите по темата. Благодаря ви.

Преминаваме към следващата тема:
ФИНАНСОВИЯТ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО.
По тази тема ще вземе участие госпожа Петя Евтимова - заместник-министър на образованието, младежта и науката.
При желание за допълнителна аргументация съответно отново ще вземе отношение госпожа Анелия Грозданова – началник отдел „Други инструменти и програми” в дирекция „Мониторинг на средствата от Европейския съюз” към Министерския съвет.
Заповядайте, госпожо Евтимова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! В структурата на Министерството на образованието, младежта и науката се намира Изпълнителната агенция по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Другите структури по този механизъм са: Националното координационно звено в структурата на Министерския съвет и дирекция „Национален фонд” като сертифициращ орган в Министерството на финансите, както и одитиращ орган – Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”.
Бюджетът на финансовия механизъм е 23,5 млн. евро.
Правомощията на изпълнителната агенция, чиито функции се изпълняват от дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми” на Министерството на образованието, младежта и науката, включват функции по мониторинг на изпълнението на проектите, функции по верифициране на разходите.
Какви бяха проблемите към последното отчитане на финансовия механизъм. Те бяха в това, че 60 процента от договорите бяха обявени от Офиса на финансовия механизъм в Брюксел за рискови и беше отправена сериозна препоръка към България да подобри административния капацитет.
Проблемът, който ние срещахме към онзи момент, беше, че много голяма част от проектите включват строително монтажни работи, отнасят се до реставрация на културни обекти, до опазване на околната среда, с каквито експерти Министерството на образованието, младежта и науката обаче не разполагаше към онзи момент.
Действията, които бяха предприети, бяха следните. На първо място, обособяване на самостоятелна структура в рамките на дирекция „Структурни фондове”, която се назовава „Външни европейски програми”, чиито експерти като числен състав, като щатни бройки са 6 към момента, с възможност за още 4 такива, съгласно последното постановление на Министерския съвет № 203, което ни дава тази възможност, с което подобрихме административния капацитет.
Другото, което приехме, беше сключване на междуинституционални споразумения с Министерството на околната среда и водите и с Националния институт за опазване на недвижимото културно наследство, които да ни предоставят свои експерти, които да обиколят обектите и да направят своя мониторинг.
Резултатът е, че към днешна дата след анализ на обектите само 30 процента от договорите вече са с висок риск за неизпълнение. Има реален напредък по останалата част. Към момента разплащането е около 2 млн. евро. До края на годината то ще надмине 5 млн. евро, като в момента почти всички проекти са в активна фаза на изпълнение. Така че очакваме след Нова година по-активно разплащане и усвояване на средствата.
Структурата на Министерството на образованието, младежта и науката е едно от междинните звена по изпълнение на този механизъм, а именно по договора за мобилност на студенти и преподаватели. Там имаме две мерки: мобилност на преподаватели – изпълнена изцяло, и мобилност на студенти, която е изпълнена само на 30 процента, като причина за това е разликата в продължителността на академичните години в България, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, както и липсата на желание от норвежките университети да приемат български студенти, за да можем да изпълним тази мярка.
Обсъдихме с норвежката страна този проблем. Норвежците се съгласиха, че действително проблемът е при тях и ще пристъпят към насърчаване на сътрудничество на норвежките университети, така че да могат българските студенти, които имат интерес към тази програма, да осъществят такъв обмен с норвежката страна. Поради това очакваме разрешение за удължаване на проекта, за да можем да усвоим сумата в пълен размер.
Това е от страна на Изпълнителната агенция. Ако Националното координационно
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Грозданова.

АНЕЛИЯ ГРОЗДАНОВА: Заместник-министър Евтимова представи напредъка на програмата. Бих допълнила по отношение на изпълнението, че ние като Национално координационно звено в нашия отчет включваме и изпълнението на NGO фонда заедно със scholar ship фонда и към 1 ноември цифрата става 4 млн. 600 хил. и 24 процента от общия обем.
Нашата прогноза, която е изготвена съвместно с колегите от Националния фонд и с колегите от Изпълнителната агенция, показва, че към края на годината ще очакваме около 60 процента изпълнение на програмата.
За някои от проектите, които регистрират все още изоставане. Бяхме адресирали тези проекти с Офиса на финансовия механизъм с официално искане за удължаване срока на тяхното изпълнение с една година, тоест до 30 април 2012 година.
В момента от страна на офиса се изисква допълнителна информация по някои от проектите. Очакваме до края на месеца да знаят кои точно от тези 11 проекти действително ще могат да се възползват от това официално искане за удължаване на срока на изпълнние.
Бих добавила, че с оглед подпомагане изоставащите проекти, както и подпомагане на проектите, които се намират в среден риск, по оценка на Националното координационно звено това са 8 проекта. Ние подготвяме провеждането на месечна среща с бенефициентите по тези проекти. Първата такава среща е определено да бъде проведена на 22 ноември съвместно с представители на Изпълнителната агенция, на Националния фонд, с бенефициентите. Всичко това цели да се подпомогне процесът на изпълнение на проектите.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Грозданова. Аз само искам да отбележа, че последното изслушване по темата се е провело на 19 май 2010 година, като за последните шест месеца имаме съответно ръст в разплащанията по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство от 3,19 млн. лв. За половин година са договорени допълнително 8,2 процента от бюджета на механизма и вече усвояването по него достига 23,5 процента.
Това, което аз бих искала да отправя като въпрос във връзка със структурните промени към Министерството на образованието, младежта и науката, е следното. Във второто полугодие на 2010 година имаше известно забавяне в процедурите за преглед и одобряване на документите, свързани с обществените поръчки. Съществува ли все още или вече е напълно изчистен този проблем за административния капацитет на Изпълнителната агенция?
АНЕЛИЯ ГРОЗДАНОВА: Предполагаме, че въпросът е към нас като координационно звено.
Определено можем да отбележим едно амбициозно включване на колегите от Изпълнителната агенция по отношение прегледа и верификацията на дейностите. Силно се надяваме, че те сега ще проявят отново разбиране по отношение на всички пирове, които се намират в момента за преглед. Защото току-що получихме съвсем прясна новина от Офиса на финансовия механизъм, една дата като 3 декември, до която ще бъдат разглеждани пировете – това са тези project interim reports, на база на които се дизвърсват средствата към бенефициентите. Тоест ние разчитаме на тяхната подкрепа, както и на подкрепата на колегите от Националния фонд за по-бързото придвижване.
В момента има по наши предварителни изчисления в рамките на 1 млн. евро разходи, които трябва да бъдат осигурени до края на годината.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви за отговора. Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги от министерствата! В допълнение на нашия председател имам един общ въпрос и един конкретен.
Общият ми въпрос е следният. Знаем, че освен бавната процедура по сертифициране и одобряване на проектите след това възниква допълнително удължаване на сроковете с непредвидени обстоятелства, свързани с обжалване на процедури, забавяне и т.н. И трябваше, за да не се изтърват някои от проектите, да се договорят с Офиса на финансовия механизъм едни критерии, които са изключителните случаи, за да може те да се предоговарят.
Това ми е общият въпрос – има ли ги тези критерии, работи ли се в тази връзка?
Що се отнася до конкретният ми въпрос, ще кажа следното. Министър Томислав Дончев в един свой разговор с мене каза, че има проблем с пещера Магура. В тази връзка ще може ли този проект да попадне в тези изключителни случаи, за които се говори, или ще го загубим? Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Тошев. Заповядайте, госпожо Грозданова.
АНЕЛИЯ ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Тошев, за въпроса. Той ще даде възможност да представя малко пояснение за всички заинтересовани, че критериите бяха определени от Офиса на финансовия механизъм още в началото на миналия месец и ни бяха обявени на 9 септември с официално писмо. Тези критерии обхващат разпределение както по отношение на проекти, които са приоритетни за укрепване на сътрудничеството между двете страни, така и някои изключителни случаи, в които по време на изпълнението на проектите са открити находки, които се явяват културно-историческо наследство.
Изцяло беше подчертано, че за критерии на искане за удължение на проект не се счита обжалване на обществена поръчка, както и липса на отговор по отношение на официално искане, отправено към Офиса на финансовия механизъм или към Европейската комисия.
По тези критерии, ако всички бенефициенти имаха възможност да направят анализ, да селектират себе си в коя група попадат и да ни отговорят, разбира се, официално, ние сме подкрепили всички тези официални искания. Както казах, това са 11 проекта. Проектът „Магура”, за който питате, е един от тях. Той е подкрепен по отношение на критерия, че проектът ще допринесе за укрепване на двустранното сътрудничество. А, както знаем, той е проект и от общоевропейска ценност.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Грозданова. Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Като говорим за непредвидени обстоятелства, с последните изменения на Закона за обществените поръчки ние дадохме в нашето законодателство такава възможност да се удължават срокове точно при непредвидени обстоятелства, дефинирани в закона. Като говорим, това приема ли се във връзка с програмата? Става дума за този подход.
АНЕЛИЯ ГРОЗДАНОВА: За съжаление не. Разбиранията на колегите от Офиса на финансовия механизъм са, че много малък брой проекти би следвало да бъдат разглеждани като потенциални бенефициенти на това официално искане за удължаване. Точно за този критерий, който в нашите условия е често срещано явление, изрично беше написано, че не се счита за приемлив.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Грозданова. Други колеги имат ли желание за въпроси или мнения? – Да разбирам, че няма. Благодаря ви за участието.
Сега ще преминем към последната тема, а именно изслушване по
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ 2007 – 2013 ГОДИНА.”
Тя ще бъде представена от госпожа Мариана Димитрова – държавен експерт в дирекция „Оперативна програма „Техническа помощ” в Министерския съвет и съответно ще бъде допълнена при необходимост от госпожа Първолета Комитска – държавен експерт в същата дирекция.
Заповядайте, госпожо Димитрова, да вземете отношение.
МАРИАНА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, господа народни представители, уважаеми колеги! Знаете, че оперативна програма „Техническа помощ” се финансира от Европейския фонд за регионално развитие. Общият бюджет на програмата е в размер на 111 млн. 129 хил. 139 лв.
Към 10 ноември 2010 година сме представили информация. Изпълняват се 26 проекта в момента общо по трите приоритетни оси на програмата. Общата стойност на всички договорени средства до момента по програмата е 26 млн. 465 хил. 767 лв., което представлява 23,82 процента от всички средства по оперативната програма, приблизително 24 процента.
Беше разработена и обявена нова процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Това обявяване беше направено на 2 ноември 2010 година. Тази процедура е по приоритетна ос 3, подкрепа 3 на оперативната програма с наименование „Изграждане и функциониране на областни информационни центрове”. Въпреки че с такава мярка беше предвидено да се изпълнят поне някакви проекти още през 2008 – 2009 година, това се случва едва сега, като са одобрени на заседание на Министерския съвет нови бенефициенти по програмата. Това са 27-те общини, които са в областните центрове на България.
Така че ние очакваме по тази процедура нови 27 проекта до края на месец февруари 2011 година, като тези проекти се предвижда да бъдат за 36 месеца и по тях се очаква да бъдат усвоени близо 11,6 млн. лв.
Общата стойност на реално изплатените средства от началото на програмния период до 9 ноември 2010 година е 10 млн. 157 хил. лв., което представлява 9,14 процента от средствата по оперативната програма за целия програмен период.
Ръстът на реално изплатените средства в сравнение с 2009 година е 4, 30 процента или в абсолютна стойност това е 4 млн. 777 хил. 786 лв.
Бенефицираните от управляващия орган разходи са в размер на 8 млн. 501 хил. лв., което представлява около 7 процента от средствата по оперативната програма. Увеличението в сравнение с края на 2009 година е с 4 млн. 938 хил. лв.
Очакваме, че до края на 2010 година по оперативната програма „Техническа помощ” ще бъдат изплатени средства в размер на още 1 млн. лв.
През 2001 година във връзка с проведения одит по оперативната програма управляващият орган наложи първите финансови корекции по програмата в размер на 109 962 лв., като 16 494 от тях са национално съфинансиране.
По прогноза в инструмента за финансов мониторинг Лотар е предвидено до края на 2010 година да бъдат верифицирани общо 15 млн. лв., а средносрочната цел за извършените плащания от бюджета на оперативната програма до края на 2010 година е тези плащания да достигнат 40 процента. Към момента, както е видно от представените ви данни, тези цели не са постигнати.
Текущо се осъществяват и рутинни дейности във връзка с мерките за информация и публичност. Публикуват се данни, документи, материали, събития на програмата на сайтовете. Предлагат се необходимите мерки за информираност и публичност по оперативната програма.
Относно заседанията на Комитета за наблюдение на оперативната програма, през 2010 година вече имаше един комитет, който беше проведен през месец юни. Сега на 24 ноември предстои да се проведе и следващото заседание на Комитета за наблюдение.
Бяха направени и две междинни оценки на оперативната програма :
- анализ на напредъка, постигнат по програмата през 2007 – 2008 година и
- анализ на цялостната рамка за изпълнение на програмата с фокус на оценката върху системата от индикатори.
Към момента се изготвя третата оценка. Тя е за напредъка, постигнат през 2009 година.
Що се отнася до идентифицираните проблеми и трудности при реализирането и управлението на оперативната програма, мога да кажа, че има едно основно събитие, което се случи през 2010 година – управляващият орган беше прехвърлен от Министерството на финансите в администрацията на Министерския съвет. Това беше направено във връзка с цялостното преструктуриране на държавната администрация в някои области, а също така и по настояване на Европейската комисия, доколкото на мене ми е известно. Това ще забави процеса на разплащане на средствата по програмата, тъй като по всички проекти, които се изпълняват в момента, се наложи отправните способи за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ да бъдат преуредени.
Освен това и по договори за обществени поръчки, които имаше по изпълнение на наши проекти, се наложи да бъдат подписани тристранни споразумения за промяна на страна по тези договори, като правата и задълженията на Министерството на финансите се поеха от администрацията на Министерския съвет. Това е пак във връзка с прехвърлянето на бенефициенти на програмата и на самия управляващ орган от една администрация в друга.
Също така една основна причина за забавянето е идентифициране на липсата на готовност за подаване на разработени качествени проектни предложения от страна на част от бенефициентите, пак поради проведените структурни промени и свързаното с тях обновяване на експертния състав и процедурно административно адаптиране.
Друга основна причина са констатираните забавяния при провеждане на процедури за обществени поръчки. Предприети са мерки от управляващия орган за преброяване на тези закъснения, неформални консултации, сътрудничество при подготовката на проектните предложения с бенефициентите, модификации на проекти с цел успешното реализиране и изпълнение на целите и дейностите по тях.
Последното, което искам да спомена, е, че беше извършен одит на операциите на оперативната програма от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” през месеците юни и юли на 2010 година. Засега имаме само предварителен доклад. Одитът включва сертифицираните разходи по проектите на оперативната програма през 2009 година. Последните заключения на одиторския екип са, че към момента не са установени грешки с финансово изражение по програмата и сертифицираните разходи през 2009 година са верни, свързаните с тях транзакции са законосъобразни и редовни.
Бяха направени някои констатации и препоръки, свързани с поддържането от бенефициентите на одитна пътека, регистър за местонахождението на документите по проектите.
В тази връзка управляващият орган своевременно е дал на бенефициентите указания за прилагане на одитните препоръки. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Димитрова.
Искам да кажа, че последното изслушване по темата е било проведено на 9 юни 2010 година, като за последните пет месеца са договорени 3,4 млн. лв. и са усвоени нови 5,4 млн. лв.
Аз имам въпрос към Вас. Тъй като по време на предишното представяне на 9 юни сте споменали за предстоящата инициатива по програмата, която предвижда изграждането на мрежа от 28 регионални информационни центрове в България на съответните областни градове, какво е развитието по темата? Ако може накратко да ни информирате.
МАРИАНА ДИМИТРОВА: Както споменах, тази процедура вече е обявена. Това се случи на 2 ноември. Има три месеца срок за подаване на проектните предложения, което означава че някъде до 2 февруари, ако правилно го изчислявам, е срокът за подаване на проектни предложения. Очакваме първите от тях. Всичките ще бъдат 27 на брой, при условие, че всички общини подадат такива. Засега всички са изявили готовност и желание да подадат такива проектни предложения. Имаме предварителни срещи с тях, консултации между министъра по управление на средствата от Европейския съюз и колеги от Централното координационно звено, от управляващия орган с общините. Всички са заявили своето желание и готовност да участват в тази процедура, да подадат проектни предложения. Даже вече са определили помещенията, където ще бъдат изградени тези информационни центрове, с изключение на една или две общини от всичките 27. Всички вече имат решения на своите общински съвети кои ще бъдат помещенията, които ще се ползват именно за тази цел.
Една малка подробност – тези помещения са на централно място, където има постоянен поток от хора, където има възможност за достъп до голяма част от населението, до гражданите, до бизнеса, до информационните услуги, които ще бъдат предоставени от тези офиси.
Също така мога да спомена, че много от общините ще изградят тези офиси в партньорство с неправителствени организации, които имат опит в предоставянето на информация по оперативните програми. Това е мрежата от офиси на Europe directed и други подобни структури и организации.
Така че нещата са задвижени и очакваме първите проекти да стартират през месец април 2011 година и да започнат да се изпълняват, тоест да имаме вече извършена оценка, процедура по оценката и реално стартиране на изпълнението на тези проекти.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Колеги, имате думата. Заповядайте, господин Минчев.
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Във връзка с тези областни информационни центрове не можах да разбера проектите, които се дават, се подават от областните управи или от общините? Защо са 27, както Вие казахте? Би трябвало от страна на областните управи да се разработват проектите и да се подават.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Тошев, заповядайте, имате думата.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Понеже в същата връзка е въпросът ми, да го допълня. Предполагам, че става въпрос за 28. Доколкото ние знаем, става въпрос за общините, които са центрове на области. Без София най-вероятно.
Въпросът ми е следният – те ще бъдат общински служители, обаче методически ще бъдат управлявани от вас, така ли?
МАРИАНА ДИМИТРОВА: На първия въпрос. В началото идеята беше да бъдат 28 информационни центъра. Но тъй като София град играе ролята на административен център на две области едновременно, а това е София област и Столична община, всъщност областите са 28 със Столична община, а областните административни центрове са 27. Като, както казах, София град играе ролята на областен административен център на две области. Затова за този офис, който ще е на територията на София, е предвиден по-голям бюджет, за да може да поеме извършването на подобни услуги именно за цялата София област и за целия София град.
Проектните предложения ще бъдат подавани от общините, които са административен център на съответната област, примерно община Видин, община Смолян. Това са тези така наречени големи общини. Те ще бъдат основният бенефициент по програмата – тези 27 общини, включително Столична община.
Отговорих ли Ви всъщност или още нещо неясно остана?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Отговорихте ми. Аз разбрах отговора на моя въпрос, не знам другите дали разбраха какво отговорихте. Но става въпрос, че това са общински служители, което означава, че методите трябва да се преструктурират от администрацията, защото те нямат допълнителни бройки по този проект – така предполагам. Това първо.
И второ, щом искате да стартира и реално да заработи през април месец, трябва да се започне обучение, защото това не е толкова лесно.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Димитрова.
МАРИАНА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. По тези проекти ще бъдат назначени допълнително конкретни служители. Тези служители и техните възнаграждения ще бъдат финансирани по оперативната програма. Техните възнаграждения са част от бюджета по съответните проекти. След като бъдат отчетени разходите за съответното тримесечие, тези възнаграждения, платени първоначално от бюджета на съответната община, ще бъдат възстановени от оперативната програма. В зависимост от големината на областта е предвидено тези служители да варират между трима и четирима служители в офис. По-големите области имат по четирима служители в офис, по-малките – по трима. Това е заложено в насоките за кандидатстване.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте ,господин Минчев.
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Благодаря. Бих искал още веднъж да попитам нещо – самата програма ли дефинира, че тези офиси, тези служби, които фактически работят по дадения проект за област, трябва да бъдат към общините? Не могат ли тези служители примерно да бъдат към областта, основният бенефициент да бъде фактически от областите и ръководител да бъде областната управа, щом е там?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Димитрова.
МАРИАНА ДИМИТРОВА: След консултации с Европейската комисия и със самите общини беше уточнено, че общините са основен бенефициент по програмата. Техни партньори обаче могат да бъдат областните администрации, могат да бъдат офисите от мрежата „Европа” директно, могат да бъдат също така други общини на територията на съответната област, а могат да бъдат и други неправителствени организации, които имат поне двегодишен опит в предоставянето на информация за европейските фондове и програми.
Така че такива са в момента нещата, така е договорено с Европейската комисия, такива са насоките за кандидатстване. Областната администрация може да бъде партньор. Примерно помещението може да бъде предоставено от областната администрация, служителите вече ще бъдат набрани с конкурс, ще бъдат назначени към съответната община обаче, защото тя е бенефициент по програмата и общината вече чрез ръководителя, който е избрала за управление на проекта, ще отчита тези разходи, от самия общински бюджет ще се плащат всички разходи, а после ще се възстановяват от оперативната програма.
Одеве забравих да отговоря на един от въпросите – за обученията. Искам да ви кажа, че утре е първото обучение конкретно по отношение на това как точно да бъдат изготвени проектните предложения от общините. Досега срещите бяха на по-високо ниво. Утре вече срещата ще бъде с експертите, които конкретно ще готвят проектните предложения. Ще им бъде направено подробно обучение с указания как да четат, да тълкуват ида прилагат насоките и какви са документите за кандидатстване, в какви срокове, как, къде да се подадат проектните предложения и т.н.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Димитрова. Колеги, имате ли желание за допълнителни въпроси? – Не виждам.
В такъв случай благодаря за участието.
За информация искам да кажа, че на 30 ноември ще се проведе четвъртото по ред заседание на Съвета по обществени консултации. Темата, която ще се разглежда, е „Европейската гражданска инициатива”, този инструмент, който ни се предоставя всъщност след влизането в сила на Лисабонския договор. Така че това ще бъде темата на дискусиите в рамките на СОК на 30 ноември. Допълнително ще получите информация за програмата, часа и мястото, но да го имате предвид – вторник в края на месеца.
Благодаря ви сърдечно за участието и ви желая хубав следобед на всички.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:

(Моника Панвайотова)