П Р О Т О К О Л

№ 49

На 24 ноември 2010 г., сряда, от 14,40 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по: Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г”; Програмите за териториално сътрудничество 2007 – 2013 г.; Програма ИСПА/Кохезионен фонд (Регламент 1164/94) в сектор „Околна среда”, управлявани от страна на МРРБ.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-02-43/2.11.2010 г. за ратифициране на Конвенцията за създаване на Съвет за митническо сътрудничество и на изменението на конвенцията – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-02-47/16.11.2010 г. за ратифициране на подписания на 24 юни 2010 г. в Люксембург Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон и ратифицирано със закон от Народното събрание на 27 февруари 2009 г. - внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-02-48/18.11.2010 г. за ратифициране на Рамково споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна - внесен от Министерския съвет.
5. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-104/22.11.2010 г. за допълнение на Търговския закон - внесен от Министерския съвет.

В заседанието взеха участие: Лиляна Павлова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Деница Николова - главен директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие”; Кирил Гератлиев - главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество”; Йорданка Стоянова - директор на дирекция "Европейски инфраструктурни проекти" и Ръководител на управляващ орган по Кохезионен фонд (Регламент 1164/94); Марина Попова – директор на дирекция „Международни отношения” в Агенция „Митници”, Татяна Савова – началник на отдел „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Владислав Спасов – дипломатически служител ІІ-а степен в дирекция „Азия, Австралия и Океания”. Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието.

Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Здравейте, колеги. Имаме наличния кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам да преминем към представяне на проекта за дневен ред. Ще има известно разместване, тъй като ни притиска времето – имаше удължаване на днешното пленарно заседание.
Ще ви предложа да започнем с ратификациите и законопроекта за Търговския закон, а след това да преминем към изслушване на представителите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по оперативна програма „Регионално развитие”.
Започвам с изчитане на дневния ред така, както ви е бил предварително раздаден.
1. Изслушване на информация от представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по: Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г”; Програмите за териториално сътрудничество 2007 – 2013 г.; Програма ИСПА/Кохезионен фонд (Регламент 1164/94) в сектор „Околна среда”, управлявани от страна на МРРБ.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-02-43/2.11.2010 г. за ратифициране на Конвенцията за създаване на Съвет за митническо сътрудничество и на изменението на конвенцията – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-02-47/16.11.2010 г. за ратифициране на подписания на 24 юни 2010 г. в Люксембург Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон и ратифицирано със закон от Народното събрание на 27 февруари 2009 г. - внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-02-48/18.11.2010 г. за ратифициране на Рамково споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна - внесен от Министерския съвет.
Допълнителна т. 5. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-104/22.11.2010 г. за допълнение на Търговския закон - внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен с така представения дневен ред, нека да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Който е съгласен да преминем първо към ратификациите и законопроекта за Търговския закон, а след това да изслушаме Министерството на регионалното развитие и благоустройството, нека отново да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.


Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-02-47/16.11.2010 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПОДПИСАНИЯ НА 24 ЮНИ 2010 Г. В ЛЮКСЕМБУРГ ПРОТОКОЛ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И НЕЙНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ПОДПИСАНО ОТ ИМЕТО НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ НА 25 АПРИЛ 2007 Г. В БРЮКСЕЛ И ОТ ИМЕТО НА ОБЩНОСТТА НА 30 АПРИЛ 2007 Г. ВЪВ ВАШИНГТОН И РАТИФИЦИРАНО СЪС ЗАКОН ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 27 ФЕВРУАРИ 2009 Г. - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка присъства Татяна Савова – началник на отдел „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Моля, госпожо Савова, да представите законопроекта.
ТАТЯНА САВОВА: Както казахте, ще направя кратко представяне на въпросния протокол, който изменя Споразумението за въздушния транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 година в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 година във Вашингтон.
И така, какво въвеждат разпоредбите на Протокола, който е за изменение на Споразумението в областта на въздушния транспорт между Съединените американски щати и Европейската общност. Бих искала да отбележа няколко елемента.
Първият е задължително взаимно признаване на регулаторните решения на другата страна по отношение на годността и гражданството на авиокомпаниите. Това значително ще намали регулаторната тежест за авиокомпаниите и за регулаторните органи.
Бих искала да отбележа, че например една оценка на една авиокомпания за финансово-икономическа стабилност отнема доста месеци, за да бъде изготвена. Ако този период трябва да бъде подновен както за Съединените американски щати, така и за страните членки, това би било доста дълъг период. В случая става дума за взаимно признаване, което неотменно е много добро достижение в тази област.
Следващият елемент, който бих искала да посоча, е задълбочено сътрудничество за ограничаване на въздействието на международното въздухоплаване върху околната среда. Предвижда се сътрудничеството по проблемите на околната среда да бъде още по-прозрачно по отношение на експлоатационните ограничения, свързани с шума на летищата с повече от 50 000 полета годишно на граждански дозвукови реактивни въздухоплавателни средства.
Бих искала да отбележа, че на този етап нашата страна не попада в обсега на тази граница 50 000 полета годишно. За миналата година летище София има 45 000 полета. Към момента до тази дата са някъде около 36 000 полета годишно за летище София.
Още няколко момента ще отбележа и ще бъда съвсем кратка. Става дума за изрично признаване на социалните измерения и ползите от високите стандарти в областта на работната сила, като се задълбочава сътрудничеството в тази област във връзка със социалните последици от прилагането на това Споразумение.
Засилва се ролята на Съвместния комитет, като му се дава възможност да се насърчава сътрудничеството в допълнителни области – в областта на управление на въздушния трафик, в областта на управление на движението на пътниците и други теми, които до този момент не са били обсъждани.
Търсят се нови възможности за достъп до пазара и за инвестиции, по-широк достъп на авиокомпаниите от Европейския съюз до въздушния транспорт. Също така Протоколът увеличава ползите за потребителите, авиокомпаниите, работната сила в Европейския съюз.
По проучване на Европейската комисия годишно едно такова споразумение се оценява на няколко милиарда евро приходи, което наистина е сериозен успех.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Савова. Само искам да Ви попитам следното. Предварително е раздадено становището, изготвено от страна на нашата комисия. Имате ли забележки?
ТАТЯНА САВОВА: Не, нямам. Смятам, че това наистина е сериозен успех от страна на Европейския съюз, че е успял да подпише един такъв протокол към Споразумението.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, заповядайте, ако имате желание да вземете отношение. – Не виждам желание.
Преминаваме към гласуване на становището по законопроект № 002-02-47 от 16.11. 2010 година за ратифициране на подписания на 24 юни 2010 година в Люксембург Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон и ратифицирано със закон от Народното събрание на 27 февруари 2009 г. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: „за” 14, против и въздържали се няма. Приема се.
Благодаря ви за участието.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-104/22.11.2010 Г. ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По този законопроект отношение ще вземат:
Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието и
Росица Дичева – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство”.
Заповядайте, госпожо Машева. Колегите са запознати с материалите. Само ако имате забележки по становището и маркирайте основните моменти.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! С така предложения законопроект се цели допълнение към Търговския закон с цел въвеждане на директиви.
С § 1, т. 2 се предвижда създаване на ал. 4 в чл. 262, по смисъла на която, ако всички съдружници или акционери в преобразуващите се и в приемащите дружества са изразили своето писмено съгласие, да не е необходимо да се съставя писмен доклад за това преобразуване. В този случай в Търговския регистър се представя съгласието да не се изготвя доклад, както и съгласието да не бъде извършвана проверка на преобразуването.
Предлага се преди вземане на решение за преобразуване на разположение на сътрудниците и акционерите в дружеството да се представят финансови отчети на всеки 6 месеца или през по-кратки периоди от време, съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа или ако всички съдружници и акционери в преобразуващите се и в приемащите дружества са изразили писмено съгласие за това.
Също така с предлаганото допълнение в чл. 263к, ал. 2 се създава възможност за всеки кредитор на участващо в преобразуваното дружество, в случай че искането му за изпълнение или обезпечение на вземането не бъде удовлетворено, да има право, освен на предпочитателно удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник, както е в действащия текст, така и да поиска от съда допускане на надлежно обезпечение на вземането му чрез запор или възбрана по реда на обезпечаване на искове.
С допълнението на чл. 263д ще се уреди възможността, когато при вливане приемащото дружество притежава повече от 90 на сто от дяловете или акциите с право на глас от капитала на преобразуващото се дружество, да не се прилага чл. 262, тоест да не се съставя писмен доклад за преобразуването, а също така и разпоредбите на чл. 262л до 262н, тоест да не се извършва проверка на преобразуването, да не се изготвя доклад и да няма задължение за представяне на такава информация.
Също така с Преходната разпоредба е предвидено, започналите към датата на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон процедури по преобразувания на търговски дружества ще се довършат по досегашния ред, ако договорът за преобразуване е сключен, съответно планът за преобразуване е съставен преди влизане на закона в сила.
Запознати сме със становището и нямаме никакви бележки.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Машева.
Имате думата, колеги, за въпроси по така представения законопроект.
Ако няма въпроси, да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем становището по законопроект № 002-01-104/22.11.2010 г. за допълнение на Търговския закон - внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували: „за” 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-02-48/18.11.2010 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА КОРЕЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъства:
От Министерството на външните работи
Владислав Спасов – дипломатически служител ІІ-а степен в Дирекция „Азия, Австралия и Океания”.
Имате думата, господин Спасов.
ВЛАДИСЛАВ СПАСОВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Политическите отношения между Европейския съюз и Република Корея се базират на споделени ценности и активно сътрудничество на международната сцена. През последното десетилетие едновременно с развитието на общата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз, Република Корея започна да провежда една все по-активна външна политика, съответстваща на икономическата й тежест.
Република Корея е четвъртата икономика в Азия и дванадесета в световен мащаб.
Сходството между политическите интереси на двете страни е причина да се договори и подпише новото Рамково споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна.
Споразумението бе подписано в Брюксел на 10 май 2010 година и влизайки в сила, то ще отмени Рамковото споразумение за търговия и сътрудничество между Европейската общност и държавите членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, подписано в Люксембург на 28 октомври 1996 година и влязло в сила от 1 април 2001 година.
Следва да се отбележи, че още при влизането в сила през 2001 година, Рамковото споразумение вече беше остаряло. Толкова динамично се развиваха и продължават да се развиват отношенията между Европейския съюз и Република Корея.
Европейският съюз е четвъртият по обем търговски партньор на Република Корея и вторият по големина пазар на стоки след Китай, като същевременно Европейският съюз е най-големият чуждестранен инвеститор в Република Корея.
С новото Рамково споразумение страните потвърждават привързаността си към демократичните принципи и правата на човека и основните свободи, както и към принципите на правовата държава. Те се договарят да издигнат отношенията си до ниво на засилено партньорство, да развиват области на сътрудничество на двустранно, на регионално и на световно равнище, в това число политическия диалог в областта на правата на човека, неразпространението на оръжие за масово унищожение, малки оръжия, леки въоръжения, най-тежките престъпления, предизвикващи безпокойството на международната общност, борба с тероризма; да развиват сътрудничеството си в области от взаимен интерес, свързани с търговията и инвестициите, осигуряване на условия за устойчиво увеличаване на взаимноизгодна основа на търговията и инвестициите в сферата на икономиката и специално диалога от външноикономическата политика, сътрудничество между предприятията, данъчното облагане, митниците, политиката в областта на конкуренцията, информационното общество, науката и технологиите, енергетиката, транспорта, политиката в областта на морския транспорт, политиката по отношение на потребителите.
Страните се договарят да развиват и сътрудничеството си в областта на устойчивото развитие, по-специално в здравеопазването, заетостта, социалните въпроси, околната среда, природните ресурси, изменението на климата, селското стопанство, развитието на селските райони и горското стопанство, морските басейни и рибарството, помощи за развитие.
Договорено е да се насърчава и сътрудничеството в областта на културата, информацията, комуникациите, аудиовизията, медиите, образованието, правосъдието, свободата и сигурността, по-специално прилагането на принципите на правовата държава, правното сътрудничество, емиграцията, борбата с незаконните наркотици, борбата с организираната престъпност и корупцията, борбата с изпирането на пари и финансирането на туризма, борбата с кибернетичната престъпност.
Не на последно място сътрудничеството ще се осъществява в сферите на туризма, гражданското общество, публичната администрация и статистиката.
С цел прилагане на Споразумението двете страни се съгласяват да създадат съвместен комитет, съставен от представители на членовете на Съвета на Европейския съюз и представители на Европейската комисия, от една страна, и представители на Република Корея, от друга страна. Съвместният комитет следва да провежда консултации за улесняване изпълнението на Споразумението и постигането на общите му цели, както и за запазване на цялостната съгласуваност на отношенията и за осигуряване на добро функциониране на всяко друго споразумение между страните.
Необходимостта от ратификация на Рамковото споразумение в Народното събрание на Република България произтича от предвидената в него процедура за арбитражни спорове.
Предлаганият законопроект няма да окаже пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. Ако Споразумението влезе в сила, то ще осигури на страните правната база за по-тясно сътрудничество и решаване на политически и икономически въпроси от международно естество, като същевременно ще даде силен тласък за засилване на двустранното икономическо сътрудничество.
Бих искал само да кажа, че сме запознати със становището на комисията и нямаме забележки. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Спасов. Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Моят въпрос се отнася към нашите досегашни двустранни отношения. Имаме ли отворени, открити политически въпроси между двете страни и какъв е търговският стокооборот между двете страни?
ВЛАДИСЛАВ СПАСОВ: Двустранни открити въпроси с Република Корея нямаме. Търговският обмен за 2009 година е 98 млн. долара.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: А каква е тенденцията изобщо, откакто сме страна членка и доколко това е повлияло на нашите двустранни икономически отношения и изобщо?
ВЛАДИСЛАВ СПАСОВ: Приемането ни в Европейския съюз беше, бих казал, преломен момент в нашите отношения с Южна Корея, дотолкова, доколкото отношението към нас се промени коренно. Първи януари 2007 година беше датата, от която южнокорейците започнаха да гледат на нас по друг начин.
В момента Корея тепърва излиза от световната финансова криза и нашият търговски оборот тепърва започва да се покачва. Иначе в предишни години сме достигали до 160 млн. долара. В момента южнокорейското посолство е изключително активно, търсят се конкретни проекти за прилагане на техни инвестиции. Така че те искат да ни развиват като входна база към Европейския съюз, в това число пренос на товари и инвестиции. Най-голямата инвестиция е на „Хюндай индъстрис” . Освен това са отворили центъра на „Хюндай” за поддръжка на автомобили. Преки интереси имат и това ще е от икономическа полза за нас.
Бих искал да изясня. Това споразумение урежда политическите отношения между Европейския съюз и Южна Корея. Икономическите отношения се уреждат с подписаното на 6 октомври 2010 година Споразумение за свободна търговия. Двете споразумения са свързани, защото покриват изцяло нашите политически и икономически отношения. Ние в момента работим за ратифицирането на законопроект, който ще регулира политическите отношения. А това, за което Вие се интересувате, което ще отвори голямата врата, тепърва предстои да се ратифицира, защото в момента е подписано само Споразумението за свободна търговия.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Спасов. Предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с така представеното становище по законопроект № 002-02-48 от 18.11.2010 година за ратифициране на Рамково споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, нека да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Тъй като няма да можем да продължим с последната ратификация поради отсъствие в момента на представители на Министерството на финансите, предлагам да продължим с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ПО: ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ 2007 – 2013 Г”; ПРОГРАМИТЕ ЗА ТЕРИТОРИАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО 2007 – 2013 Г.; ПРОГРАМА ИСПА/КОХЕЗИОНЕН ФОНД (РЕГЛАМЕНТ 1164/94) В СЕКТОР „ОКОЛНА СРЕДА”, УПРАВЛЯВАНИ ОТ СТРАНА НА МРРБ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Лиляна Павлова – заместник-министър
Деница Николова – главен директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие”
Кирил Гератлиев – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество”
Йорданка Стоянова – директор на дирекция „Европейски инфраструктурни проекти” и ръководител на управляващ орган по Кохезионен фонд (Регламент 1164/94)
Ася Агова – главен експерт в Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие”.
Предлагам в рамките на не повече от половин час да се направи презентация от всички представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Знаете, че това, което ще бъде представено, ще бъде отразено в предстоящата подготовка на Годишния доклад на комисията. Само бих искала да отбележа, че предходното изслушване за напредъка по програмата е проведено на 28 април 2010 година, като за последните 7 месеца са договорени още 165 млн. лв., а са усвоени нови 183,8 млн. лв. Към средата на настоящия месец са договорени 44 процента от разполагаемите ресурси по програмата, а разплащането достига величина от над 10 процента от нейния бюджет.
Използвам възможността да поздравя екипа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за установените устойчиви темпове на работа по програмата.
Бих искала да концентрирам вниманието ви само върху три момента, свързани с активното развитие по отношение на инициативата „ДЖЕСИКА”, подписването на финансовото споразумение с Европейската инвестиционна банка за създаването на холдингов фонд на 29 юли, неговото ратифициране с наша помощ от страна на Народното събрание на 7 октомври 2010 година, влизането му в сила съответно с обнародването на закона за ратификация в „Държавен вестник” и трето, превеждането на финансовия ресурс по сметката на холдинговия фонд – 64,5 млн. лв. на 8 ноември 2010 година.
С тези встъпителни думи, заповядайте, госпожо Павлова да представите накратко информацията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добър ден и от мене. Ще се постарая наистина да бъда кратка, но изчерпателна. Ние сме представили детайлни доклади по напредъка на всяка една от трите области – Програмата за регионално развитие, Програмите за териториално сътрудничество и проектите, финансирани по Програма ИСПА. Има детайлен доклад, по който, разбира се, аз съм готова да дам отговори и допълнително да дам информация.
Ще започна с напредъка по изпълнението на Оперативна програма „Регионално развитие”.
Както съвсем коректно отбелязахте, ние се гордеем с това, че не само за последните 6 месеца, но и за последния отчетен период, който имаме, наистина постигнахме значителен напредък по програмата. Това, което към днешна дата можем да отчетем като напредък, е, че 75 процента от бюджета на програмата вече е обявен като възможност за кандидатстване за финансиране на различните дейности и мерки по програмата и 44 процента от общия бюджет на оперативната програма вече с реално сключени договори с бенефициенти, които ние изпълняваме, са в процес на реализация. А до края на тази година предстои да сключим още 81 договора, с което общият размер на договорените реално сключени договори с бенефициенти по програмата ще нарасне на 1,7 млрд. лв. Това означава, че почти 55 процента от програмата са и ще бъдат реално сключените договори с бенефициенти и предоставената безвъзмездна финансова помощ.
От тази гледна точка мисля, че това беше планираното за тази година – постигане поне 50 процента. Ние ще успеем да постигнем над 55 процента договорени средства и спрямо планирането за следващата година целият бюджет по оперативната програма ще бъде отворен за финансиране и ще бъдат сключени почти всички договори. С това бюджета ще го изчерпим.
От гледна точка на плащанията значително увеличихме тренда, увеличихме системата на разплащанията. Разплащаме на ежеседмична основа и към днешна дата разплатените средства са вече над 317 млн. лв., което представлява над 10 процента от бюджета на програмата и над 20 процента от договорените средства. Бих казала, че тук темпът е значителен, тъй като по това време миналата година имахме разплатени едва 40 млн. лв. Така че почти 300 млн. лв. успяхме да разплатим за една година, което наистина показва значително нарастване.
Няма да влизам в детайли. Ще обърна внимание на най-актуалните покани за кандидатстване, на най-актуалните схеми, които към днешна дата има обявени, отворени и по които предстои подбор на проекти и сключване на нови договори по програмата.
Макар и с малък ресурс, една много интересна и специфична схема за финансиране е „Подкрепа за създаване и промотиране на иновативни културни събития” с бюджет над 20 млн. лв., които финансираме, за да се опитаме да подпомогнем развитието на туризма, развитието на културата в населените места в рамките на 86-те градски агломерационни ареали. Това е една много актуална тема, предвид наводненията, които изпитахме през тази година и дадохме възможност на всички 264 общини да кандидатстват за финансиране на мерки за предотвратяване от наводнения. Така че очакваме общините да кандидатстват.
Общият ресурс е 73 млн. лв., разделен на големи и малки общини. Очакваме в началото на следващата година вече да имаме одобрени проекти и да стартира реалното изпълнение на тези дейности.
Една много важна мярка, която е с бюджет 22 млн. лв., е мярката за подкрепа за разработване на интегрирани планове за градско развитие и възстановяване на големите 36 общини на територията на нашата страна. Тази мярка е много важна, тъй като, разработвайки интегрирани планове за градско развитие в 36-те големи града, ще има възможност да бъдат дефинирани зони за икономическо развитие, зони за социално развитие, включително там, където имаме малцинства - това е един много актуален въпрос в последните месеци, включително и зони за предоставяне на публични услуги.
Развиването на тези интегрирани планове за градско развитие е много важно и е задължително условие във всяка една градска община да има такъв развит план до края на 2012 година. Най-късно през 2013 година в рамките на тези планове трябва да имаме идентифицирани не само приоритети, но приоритетни проекти, които да бъдат финансирани, тъй като последващият програмен период ще бъде фокусиран към много целенасочено интегрирано планиране и инвестиране в дейности. И само тези общини, които имат интегрирани планове, в които са заложени съответни приоритетни дейности и области от цялата сфера на икономическия живот – тук няма да се ограничим само до оперативна програма „Регионално развитие”, тук говорим за околна среда, тук говорим за малки и средни предприятия, тук говорим за публично частно партньорство, само тези дейности и мерки ще могат да бъдат финансирани през следващия програмен период.
Именно затова е много важно общините да имат добри интегрирани планове за градско развитие.
Също така една много актуална тема, която е със значителен бюджет – над 174 млн. лв., е по-известна като „Туристически атракции”. Тук даваме възможност на всички общини на територията на страната с население над 10 хил. жители да кандидатства за финансиране за дейности, свързани с промотиране, реновиране и съответно туристическа атракция, както и инфраструктура за достъп до нея.
От по-важните, по-крупните схеми, които ние имаме обявени с конкретни бенефициенти, ще обърна внимание само на няколко. Една от тези схеми е Министерството на културата, където финансираме с почти 30 млн. лв. държавна културна инфраструктура, ремонт на театри, опери на територията на цялата страна, отново на територията на 86-те агломерационни ареали, включително и София.
Финансирането на Министерството на здравеопазването на държавните болници е нещо много актуално. Имам радостта да кажа, че вече имаме одобрена средносрочна рамка от програмата за финансиране на държавните болници към Министерството на здравеопазването. В момента тече вече прегледът на самите проекти. Имаме 6 подадени бройки предложения и до 20 декември ще можем да одобрим конкретните проекти на първите 6 подадени болници, а до края на януари очакваме оставащите 7 болници или 7 проектни предложения за ремонт и доставка на оборудване в оставащите 7 държавни болници да бъдат подадени, с което да оползотворим вече одобрените почти 148 млн. лв. за държавните болници.
Също така към Министерството на културата имаме развитие на паметници за културата за още 22 млн. лв., с което наистина Министерството на културата получава значителна подкрепа в рамките на тази криза.
За финансовото изпълнение вече говорих и няма да се спирам изрично.
Това е разпределението по приоритетни области и разпределението на плащанията като процент спрямо бюджет и договорено. Това също ви показах.
Бих искала да обърна вашето внимание на една много важна инициатива в рамките на оперативната програма и в рамките на съдействието на техническа консултация по линия на „ДЖАСПАРС”. В рамките на нашата оперативна програма има предвиден бюджет от над 420 млн. лв. за финансиране на проекти за развитие на градския транспорт в 7-те големи града на територията на страната.
За мене е голяма радост днес да обявя пред вас, че вече одобрихме първия голям проект, финансиран по оперативна програма „Регионално развитие”, на обща стойност 130 млн. лв. Това е проектът за интегриран градски транспорт на Бургас. Това е първият проект за градски транспорт, с който финансираме система за интегрирано управление на трафика плюс спирки, плюс закупуване на превозни средства.
В ход е подготовката на проекта за градски транспорт на София. Индикативната стойност към днешния момент е поне 100 млн. лв., които трябва да предоставим, но очакванията са ни, че проектът на София може да излезе около 130-140 млн. лв. Ние имаме готовност да го финансираме също изцяло. Очакваме до края на годината да бъде готов проектът на София, през януари да бъде подаден при нас за одобрение и да стартира реализацията на градския транспорт за София реално като инвестиция, като втори голям проект, който да финансираме през януари следващата година.
За останалите градове. За Плевен, Стара Загора и Пловдив вече стартираха консултантските договори за подготовка на предпроектни проучвания, финансови и икономически анализи. Те стартираха и в рамките на следващите 10 месеца ще имаме готови апликационни форми там.
За проекта за община Варна имаше жалба за тръжната процедура, но очакваме до края на месец декември и там да сключим договора, което означава, че до октомври следващата година и за Варна ще има готова апликационна форма.
Най-неприятна е ситуацията с община Русе, тъй като там тръжната процедура се провали поради само един кандидатстващ референт, който не отговаряше на условията. Но ние в момента съгласуваме нова тръжна документация и се надяваме, че до средата на следващата година ще имаме избран изпълнител и той ще започне да работи и ще навакса закъснението на проекта за Русе.
По този начин ние стартираме пилотно реализацията на проекта за градски транспорт в седемте големи града.
Нашата по-амбициозна и по-дългосрочна цел е да изградим капацитет в министерството именно за такива големи структурни обекти, които касаят развитието на градския транспорт на големите ни градове. За целта създадохме специално звено в министерството, което да бъде обучено с помощта на „ДЖАСПАРС” и с експерти по „ДЖАСПАРС” да изградим този капацитет, за да можем в следващия програмен период да усвояваме много по-сериозен, много по-значителен ресурс от тези 400 млн. лв., да интегрираме и наистина да реализираме градския транспорт.
Друга много важна инициатива, която имаме да финансираме, това е подкрепата за рехабилитация на пътната инфраструктура. Втори и трети клас пътища се финансират от нашата оперативна програма като допълнение на големите магистрали, които се строят по оперативна програма „Транспорт”. Тук предвиденият бюджет, който вече е одобрен за финансиране, е 501 млн. лв., с който финансираме реконструкция, рехабилитация и ремонт на втори и трети клас пътища извън коридорите на трансевропейската мрежа, които минават на територията на нашата страна. Картата е малка и не може да видите горе-долу какъв е обхватът на пътните отсечки, които ние включваме.
Вече имаме сключени договори от първата тръжна процедура. Даже реализацията на някои от тях не само е в ход, но до края на месеца ще са готови и ще бъдат приключени първите отсечки на рехабилитираните участъци.
В момента се подготвят тръжните документи за обявяването на втория пакет с пътни отсечки. Те са на стойност над 230 млн. лв., с които ще можем да финансираме също значителен брой рехабилитация.
Опитът ни от първите търгове, които бяха за 213 млн. лв., показва, че в условия на финансова криза компаниите предлагат, бих казала, доста ниски цени. От първата тръжна процедура имахме спестени около 70 млн. лв. Очакваме да имаме по-ниски оферти и съответно по-ниски цени във втория обхват. Така че ако спестим още 70 млн. лв. от втория етап, ще имаме свободни 140 млн. лв.
Ние вече имаме списък с проекти, които са за трета фаза, чакащи, и ще можем да финансираме много повече от първоначално предвидените отсечки за рехабилитация на пътна инфраструктура на територията на цялата страна.
Ще ви кажа за друг много важен проект, особено от социална гледна точка, който финансираме в рамките на нашата оперативна програма, макар и с малък бюджет. Много е важно, че ние сме първата страна от 27-те страни членки, в която успяваме да реализираме проект, в който да направим така нареченото кръстосано финансиране от две програми. Нашата оперативна програма финансира инвестицията, а оперативна програма „Човешки ресурси” финансира така наречените „меки” мерки или социалните дейности за деинституционализацията на децата в риск, на изоставените деца в домовете, включително децата с увреждания.
Това, което финансираме, наистина е поетапно закриване на грозните институции казармен тип на територията на цялата страна и превръщането им в по-добри условия за живот на тези деца, стартирайки от най-тежката група – това са децата с увреждания. Това, което ще финансираме, и то с конкретни бенефициенти от общини, е изграждането на нов тип социална услуга, изграждането на резидентна грижа, построяването на къщички, на по-близки до семейните условия за деца.
Разбира се, с тези 40 млн. лв. няма да решим целия проблем, но ще обхванем доста голям периметър от социални жилища и къщи, които да изградим за тези деца.
Както госпожа Панайотова вече спомена, стартирахме и първия инструмент, който досега е реализиран, за регионално развитие и финансов инженеринг – това е именно инициативата „ДЖЕСИКА”. Подписахме меморандум за създаване на холдингов фонд с Европейската инвестиционна банка за създаване на „ДЖЕСИКА”. Сумата вече е трансферирана, холдинговият фонд е създаден. Предстои Европейската инвестиционна банка да обяви процедура в България за избор на финансова институция или банка, която да играе вече на национално ниво и да изпълнява функцията на фонд за регионално развитие, който да финансира проекти - публично частно партньорство, които да са на принципа на нисколихвени заеми за проекти в 7-те големи града, които да са от типа на тържища, пазари, молове, спортни съоръжения, генериращи приходи, за които имаме подкрепата на държавата, на съответните общини, които имат в себе си ефект да подобряват общия облик на градовете.
Към настоящия момент имаме над 71 приключени проекта и добри картинки за това как изглеждат те. Имаме билбордове из цялата страна. Надявам се те да са видими. За моя радост почти във всяко от големите населени места, не само в най-големите, има табели с проекти, изпълнени по оперативна програма „Регионално развитие”. Проектите, които изпълняваме, са почти 500, което означава, че определено почти във всяко населено място, във всяка община има поне по един, а в повечето случаи би трябвало да са два проекта на община, тъй като имаме 500 проекта, които реализираме по оперативната програма.
Това, което направихме, е да оптимизираме системите за управление и контрол. Няма да се спирам в детайли. Опростихме и променихме подхода, променихме процедурите. Това доведе до възможността да увеличим броя на сключените договори и да увеличим значително темпа на плащанията. Значително бяха променени процедурите.
Предстои Комитет за наблюдение по програмата, на който да отчетем 6-месечния напредък по програмата. Комитетът ще отчете данните, които отчитам днес пред вас, и ще направим няколко предложения за промени в оперативната програма, най-общо три.
Едно от предложенията ще бъде там, където е възможно, да определим конкретни бенефициенти, а не да работим на конкурентен принцип. Това е причината да правим предложение. Тук става въпрос за общинските болници. Това, което ще предложим, е всички общински болници, които са част от списъка с болници, които приоритетно да бъдат финансирани в подкрепа на концепцията за преструктуриране на болничната помощ, да бъдат конкретни бенефициенти и да им предоставим директна възможност да кандидатстват за финансиране на ремонт и за доставка на оборудване.
Второто е определянето от страна на Министерския съвет на конкретен бенефициент, с цел реализация на проект за реализация и консервация на двореца Евксиноград и прилежащата инфраструктура към него.
И последната промяна, която предлагаме, е всички конкретни бенефициенти, които са държавни институции по оперативната програма, да получат от нас по оперативна програма „Техническа помощ” допълнително финансиране за укрепване на капацитета, за да могат малко по-добре, по-качествено и по-бързо да управляват проектите, които имат да реализират в рамките на оперативната програма.
И последно, какво предстои за 2011 година. През 2011 година, както казах, не ни остава още много по програмата, тъй като успяхме в максимална степен да я отворим. Остава деинституционализацията, за която вече говорих, остава жилищната политика. Това, което ще финансираме през следващата година, е пилотен проект за социални жилища в ромски квартали и за други социално уязвими групи.
С 16 млн. лв. ще можем да финансираме засега само един пилотен модел в няколко квартала, в няколко общини – населени ромски квартали, от една страна, и, от друга страна, да дадем възможност и на други групи в неравностойно положение, като конкретни бенефициенти, да финансираме дейности там.
Също така ще отворим възможността за така нареченото саниране на панелки или многофамилните жилищни сгради, мерки за енергийна ефективност.
Ще се опитаме да създадем един добър механизъм, един добър фонд с безвъзмездна помощ в съчетание с кредити от банките, за да дадем възможност за саниране на всички тези грозни панелни – и не само панелни – блокове, които има на територията на цялата страна и най-вече в 86-те общини. Това се надяваме да успеем през юни месец да го отворим като възможност за кандидатстване и за финансиране.
Другото, което остава, е градският транспорт, за който вече споменах. Така че няма да се спирам да обръщам повече внимание на това, освен ако няма въпроси.
Ще отворим възможността Евксиноград да се финансира, да правим промотиране на туристическите атракции, които ще финансираме.
И една по-неспецифична дейност за нашата оперативна програма, която следва да е част от програмата за развитие на селските райони, е изграждане на надеждна защитена обществена информационна комуникационна технология и инфраструктура в селските райони. Тя е в нашата оперативна програма. Който каквото не е искал, е в нашата оперативна програма. Но и това ще финансираме. Целта е в селските райони, където няма никакъв достъп до интернет, никакъв достъп до кабелна телевизия, да осигурим инфраструктура, тъй като това не е атрактивно за частните оператори, но да изградим инфраструктура, все пак да промотираме възможността и тези хора в тези населени места да имат достъп до тази инфраструктура.
В момента тече средносрочна оценка, така, както е необходимо по регламента на оперативната програма. Имаме вече предварителен доклад, който показва, че нашата оперативна програма изпълнява целите си и ще можем да довършим почти успешно нейното усвояване.
Също така много важно предизвикателство, което стои пред нас, е следващият програмен период. За следващият програмен период е изключително важно да започне неговото планиране и програмиране отсега. За целта правим анализ на потребностите и какви са възможните варианти. Нашето искрено желание е да вървим към децентрализация на управлението на европейските фондове. Включително се обсъждат варианти за изграждането на един голям национален управляващ орган, който да включва в себе си всички оперативни програми, в шестте района за планиране да изградим междинни звена, като едно междинно звено да управлява средствата от всички оперативни програми по места.
Готова съм, разбира се, да предоставя на вашето внимание и повече информация по предизвикателствата, които има пред нас за следващия програмен период. Това е една много дълбока тема. Тя може би ще има нужда от по-детайлно обсъждане, тъй като сега започваме планирането. Но определено мислим в тази посока – нашата оперативна програма да е насочена към градското развитие, но междинните звена да управляват средствата на основата на интегрираните фондове на регионален принцип в шестте района за планиране.
Това е по оперативна програма „Регионално развитие”. Ако искате, мога да отговарям сега на въпроси за тази оперативна програма, преди да премина към останалите. Аз съм готова да отговарям на въпросите.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Тогава предлагам да преминем към кратка дискусия по оперативна програма „Регионално развитие”, а след това преминаваме към ИСПА и трансграничното сътрудничество.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаема госпожо заместник-министър! Накратко няколко въпроса и накрая похвалите. Може и обратно, но смятам, че този вариант е по-сполучлив.
Първо, по темата за 148-те милиона лева за здравеопазване. След една година ходене по мъките със смяна на трима министри на здравеопазването за съжаление Министерството на регионалното развитие и благоустройството са потърпевши.
Моята молба е да дадете все пак информация, защото аз задавах на всичките сменящи се министри по здравеопазването въпроси, но никой не можа да отговори. Искам да има яснота кой е екипът, който работи в Министерството на здравеопазването, по какъв начин са определени бенефициентите – общински и държавни болници, и процедурите оттук нататък, които стартират, къде, как се публикуват, как ще бъдат достатъчно огласени, за да има максимална прозрачност по тази част на програмата, която не влиза повече в подробности, но има нужда за обществото и особено за болниците – общински и държавни. Това – едно.
Второ, молбата ми е да коментирате съответно мастер-плановете с Министерството на околната среда и водите или не сте готова?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Не съм готова.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Добре, няма да смесваме тази тема тук.
Един принципен въпрос, преди да стигна до по-конкретните: кофинансирането за следващата година, националното съфинансиране гарантирано ли е или не е гарантирано? В Закона за бюджета не става ясно. Къде го пишат – под черта, зад черта, зад параграф и т.н.? Молбата ми е да го кажете, защото тук остава стенограма и да се знае догодина, като стане нещо, каква е позицията. Защото това както касае самата оперативна програма, така касае и трансграничното сътрудничество.
В момента има затруднение от общини по Дунавското поречие, които не могат да участват в проектите, защото не беше осигурено националното съфинансиране.
Приключвам с Агенция „Пътища” и няколко похвали.
Агенция „Пътища” е при вас, а програма „Транспорт” е в Министерството на транспорта. Виждате, че така с тези кръстосани отговорности нещата не вървят. Правя ви официално предложение съответно тази програма да се прехвърли към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това може да се направи, без да влизам в дълбочина на темата, съгласувано с Еврокомисията. Може да се направи, ако искаме да изтеглим програма „Транспорт” от блатото, в което се намира.
Не само това. Колкото и да ви звучи, че минавам към похвалите, за Евксиноград се присъединявам към аплодисментите на колегата Асен Агов. Трябва да сложим в този параграф и темата за ромите – това, което предстои и което стартирате, плюс енергийната ефективност. Това са ключови теми за България.
Позволявам си да направя радикалното и революционно предложение всички програми да ги прехвърлим, да ги централизираме и да бъдат под ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това може да ви изглежда смешно, но то никак не е смешно, не е лишено от разум и не мислете, че това е само комплимент за вас.
АСЕН АГОВ: Ще ги изнесем на носилки.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Не, не, няма да ги изнесем на носилки. Напротив, за тези, които познават практиката в другите страни членки – тук госпожа Павлова познава много добре унгарския модел, само тях ще дам за пример, макар че в този списък се подреждат още няколко сравними по величина страни. След като три години унгарците са се борили с проблеми, с децентрализирана система и с разхвърляни програми в няколко министерства, през 2006 година – на третата година, събират всичко в една национална агенция за развитие и променят и подхода, и междинните звена ги правят ориентирани към финансов резултат. В резултат има скокообразно изпълнение на програмата.
Така че аз не го казвам случайно. Когато се прави такава стъпка, се дава там, където нещата работят, а не там, където не работят.
Аз ще спра дотук. Предлагам наистина да помислите по това предложение, което правя. Спирам, за да могат и другите колеги да се изкажат.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Впечатляващо е. Аз посветих днес два часа на тези доклади. Като прибавя и този половин час, значи два часа и половина. За един депутат това не е лошо. И съм наистина силно впечатлен от онова, което прочетох и видях като графики. Наистина поздравления.
Имам няколко конкретни въпроса. Много са интересни тези малки конкретни програми, които правите за регионалното развитие. Аз се интересувам не за друго, а за моя избирателен район. Защото има много исторически места, както навсякъде в България. Какво значи иновативни културни? Какво съдържа думата „иновативни” според Вас? Това ми е един от въпросите.
И вторият въпрос. Разбирам, че София ще получи пари и аз като софиянец много се радвам, че ще се получат тези пари за транспорта. Но искам да знам обстоятелствата. Защо за Плевен примерно се бавят толкова? Разбирам, че и Бургас е напреднал, което е хубаво за Бургас. Но защо Плевен е толкова назад – не се справят с тръжната документация или какво? Просто това ми е много любопитно.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Защо се интересувате?
АСЕН АГОВ: Защото Найден Зеленогорски е кмет на Плевен и е от Синята коалиция. Да няма колебания и чудене защо питам. Затова. Защото за София и за Бургас е супер. Питам защо Плевен изостава. Ако вината е в Найден Зеленогорски, да търсим от него отговорност.
За второ и третокласните пътища. Това е много добра инициатива. Само че какво е положението с четвъртокласните пътища, които не знам защо са четвъртокласни, тъй като те представляват алтернативни връзки между отделните селища и между отделните общини. Но вероятно класификацията на пътищата не е във Вашата компетентност.
Трябва да помислим много сериозно по този въпрос тъй като при свлачища и прочие ситуацията с комуникациите между села в Дунавския регион е направо катастрофална. Колегите от Видин също ще кажат, понеже там има свлачища от реката. А някои от тези пътища са четвъртокласни. Знаете ли, че не може линейка да стигне. Не дай си боже някакъв спешен случай в едно от тези села – на 6 км не може да отиде линейката да вземе човека оттам.
Мога да ви кажа, че така е в Оряховския регион, така е във Видинския регион, така е в Ломско. Покрай Дунава е много тежка ситуацията. Тоест трябва да мислим в тази посока.
Кои могат да бъдат бенефициентите по тези малки проекти -за природни, културни и исторически атракции, иновативни културни събития? Могат ли чрез НПО-та или сдружения на граждани да се кандидатства? Аз ще кажа защо. Защото не навсякъде кметовете са активни. Някъде дори кметовете, трябва да призная, не си познават собствените културни паметници и собствената си културна история. Има такава простотия. Съжалявам, така е наистина. А има ентусиасти, граждани от общините, които прекрасно познават историята, които знаят стойността на културните паметници и историческите паметници, които са там. И ако тези хора примерно не ги хареса кметът, няма никакъв начин да осъществят тези свои знания в полза на цялото общество.
И най-накрая за енергийната ефективност. Асоциация от собственици – какво значи това? Десет кооперации се събират и правят асоциация ли?
Това са моите въпроси.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Госпожа Крумова, заповядайте.
КАЛИНА КРУМОВА: Благодаря много. Аз искам да подкрепя господин Агов в това, което каза. Защото в моя избирателен район нещата стоят по същия начин. Той има много добри природни дадености. Става въпрос и за второкласните, и за третокласните пътища, и за развитието на туристическите атракции и културните особености. Действително има кметове, има общини, в които не се работи, докато хората там са много будни.
Ще направя един паралел между Котел и Трявна. Трявна цъфти, докато на Котел, който всички знаем с каква история е, в момента състоянието му е плачевно. Тоест може би по някакъв начин трябва да се помисли какво да се прави. Защото не е справедливо хората да страдат поради неефективността на кмета си.
РЕПЛИКИ: Те си го избират.
КАЛИНА КРУМОВА: Те си го избират, но в крайна сметка ако те са активни, аз не смятам, че трябва да им отнемем възможността техният град да се превърне в добро място.
Основната тема, на която аз искам да спрем вниманието си, въпреки че това не е тема за тази комисия, не е тема на вашето министерство. Но Вие се похвалихте – много е хубаво и е много смело, и колкото е смело, толкова крие рискове. Става въпрос за реформация на институциите за деца. Тридесет и девет милиона лева. Аз прочетох доклада Ви, но на мене ми се иска да има такава дискусия. Пак казвам – със сигурност не е за тук. Но какво можете да кажете? Има ли такава готовност? Защото при сегашното плачевно състояние, в каквото са тези домове и като база, и като човешки персонал, който се грижи за децата, абсолютно всичко, което е свързано с тези домове, какво ще се случи? Защото това няма да стане като с магическа пръчка за един или за два месеца. Къде отиват всичките тези деца и какво се случва с тях, докато се строят тези жилища?
Пак казвам, много е хубава инициативата, но без съмнение много ще бъде трудно. Смятам, че трябва да има много сериозна подготовка за това нещо, да има информация и да бъдат зададени всички въпроси предварително, а не после на някакъв етап хем да има пари за строителство, хем децата да няма къде да отидат и да се чудим какво да правим. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Крумова. Заповядайте, господин Тошев за последен въпрос.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо заместник-министър! Споменахте за възможност за преливане на пари от оперативна в оперативна програма. Кога може да се случи това – във времето ли? И няма ли да има пари с източените оперативни програми и платените мерки? Това е по-сериозният ми въпрос.
В допълнение на колегите искам да кажа следното. Споменахте за финансиране на болници, като на няколко пъти подчертахте „държавни”. Сто процента държавни ли, защото има болници, които са със смесено държавно и общинско участие? Те засягат ли се в тези мерки по тези проекти?
Между другото за колегата Агов, четвъртокласните пътища са към Министерството на земеделието. Не говоря за тях.
Какви са сроковете за реализация на второ- и третокласните пътища? Защото има в моя регион два проекта.
И в допълнение на госпожица Крумова – от кога тече този 15-годишен срок за деинституционализация на децата? Тоест да ги прехвърлите от домовете в защитени жилища? Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Тошев. Заповядайте, госпожо Павлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Започвам по реда, по който получих въпросите. Така си ги и записах.
Първият въпрос беше за държавните болници и за тези 148 района, които ние вече одобрихме като средносрочна рамкова програма.
Първо, искам да кажа, че това, както и всичко останало, което правим като управляващ орган, е публично, като започнем от насоки за кандидатстване през взети решения. Решението за одобрението на средносрочната рамка от програма е на нашия сайт и е публично. Самият списък с болниците, които ще бъдат финансирани, е част от концепцията. Първият анекс от концепцията за преструктуриране на болничната помощ го има на нашия сайт, можем да ви го предоставим и на вас като списък с болници.
Това, което одобрихме като средносрочна рамкова инвестиционна програма за държавните болници в момента, е част от концепцията. Концепцията казва, че основен приоритет за този програмен период е финансирането и развитието на превенцията, лекуването на онкологични заболявания, ранната диагностика и подобряване на лечението на онкологичните заболявания.
От тази гледна точка и държавните, и общинските болници, които ние ще финансираме, ще бъдат финансирани с основен фокус „Онкология”, като концепцията е следната: в рамките на държавата държавните болници са разделени на две категории. Предвижда се в страната да бъдат изградени три национални онкологични центъра – това са София, Пловдив и Варна. И тъй като за Пловдив има финансиране, в рамките на оперативната програма ние ще финансираме изграждането на високо технологично, модерно онкологично отделение за диагностика и лечение в онкологията в София плюс в Александровска болница допълнителен бункер, плюс в „Света Марина” специализирано онкологично лечение. Това ще са като национални центрове в трите точки като териториален обхват на национално лечение.
Оттам нататък са включени оставащите 12 държавни болници на територията на цялата страна. В момента не мога да ви ги кажа наизуст, но мога да ви предоставя списък за разпределението на териториален принцип на цялата страна на държавни болници с над 51 процента държавно участие, където също ще финансираме с приоритет доставка на медицинско оборудване, ядрено-магнитни резонанси, линейни ускорители и всичко това, което е необходимо от гледна точка на онкология плюс ремонт на помещенията и частите от тези сгради, в които това медицинско оборудване ще бъде инсталирано.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Каква е стойността?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Между 6 и 10 млн. лв. е стойността на болниците, което може да бъде в съчетание доставка на оборудване плюс ремонт.
Продължаването на темата за онкология се прелива към Вашия въпрос по темата за общинските болници. В рамките на концепцията е казано, че освен държавните, ние ще финансираме по оперативна програма и общински болници, като те са разпределени в две групи болници – в по-големи общини, които са на територията на 86-те агломерационни ареали и в по-малките общински болници на територията на малките селски 178 общини.
От общинските болници на територията на 86-те градски агломерационни ареали ние ще финансираме всички онкодиспансери общинска собственост на територията на цялата страна, а те са 10 на брой. Това са онкодиспансерите, които вече не се казват онкодиспансери, а те са част от общинската болнична помощ. Ние ще финансираме там отново доставка и ремонт на оборудване, необходимо за онкология, диагностика и лечение и ремонт на съответните диспансери.
В допълнение към тези онкологични диспансери ще финансираме 8 общински болници – също ги има в списъка към концепцията на сайта на Министерството на здравеопазване и ние можем да ви предоставим този списък. Тези 8 болници са на принципа, разбира се, първо, те да са с положителен финансов резултат, да имат достатъчен брой специалисти, достатъчен брой пътеки и да са функциониращи, а не болници, които са пред фалит. Това е едно от условията. И второто от условията е те да са като регионално разпределение на територията на цялата страна, да бъдат допълващи се там, където не можем и не финансираме държавна болница, да бъдат финансирани общински болници, за да бъде покрито като цяло лечението.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: А там каква е стойността?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Там лимитът ще бъде до 6 млн. лв., където отново имаме доставка на медицинско оборудване плюс ремонт на болниците.
По отношение на малките общини - 178-те селски общини, отново на принципа на конкретните бенефициенти поканата за кандидатстване като насоки за кандидатстване и критерии за финансиране на тези болници ще ги обявим на 15 декември, като всички ще имат възможност да дадат своите коментари за това дали критериите, по които ние ще финансираме, и дейностите, които ще финансираме, отговарят на изискванията, независимо че болниците и общините ще бъдат наши конкретни бенефициенти. Няма да има конкуренция. Всички, които са в списъка, ще получат финансиране, няма да има конкуренция между тях. Минаваме на принципа на директно предоставяне, което означава ,че на 15 януари най-късно ще имаме официално възможност да ги поканим да си дадат вече самите проекти за одобрение и за финансиране.
За малките общински болници на територията на селските райони. Там подходът е аналогичен. Тук вече не говорим толкова за онкология, а по-скоро говорим, че в тези отдалечени райони в малките населени места, където има нужда от развитие на болнична помощ, ще финансираме изграждането и ремонта на медицински центрове, на спешни центрове, доставка на линейки, доставка на оборудване за спешно третиране и приемане на болните от региона, които да бъдат стабилизирани, за да може вече при необходимост и при по-тежко заболяване да бъдат трансферирани към по-големите общински държавни болници.
Като критериите как да бъдат избрани тези малки общински болници. В момента са качени на сайта именно за дебат кои да бъдат тези болници и дали са правилни критериите, които са идентифицирани от Министерството на здравеопазването. Имате възможност да ги погледнете и да ги коментирате. Очаква се те да бъдат одобрени на 1 декември, за да можем да ги определим като конкретни бенефициенти и да ги поканим за финансиране.
Вторият въпрос беше за съфинансирането за 2011 година. Съфинансирането ще бъде централизирано, осигурено от нас и за всички проекти и насоки за кандидатстване, които ще обявим, считано от 1 януари 2011 година, няма да има необходимост общините да предоставят съфинансиране, както беше досега – 3, 5 и 8 процента, с изключение на случаите, когато говорим за проекти, генериращи приходи. В тези проекти съфинансирането, което ще трябва да осигуряват общините, не е забито като процент. То ще е толкова, колкото показва финансово икономическият анализ на основата на приходите, които ще бъдат генерирани от съответния проект. Колкото показва анализът, толкова ще бъдат финансирани – може да е 1 процент, може да е 5 процента, може да са 10. Само това. Но няма да изискваме задължително да бъде минимум 5 процента или 3 процента. Това отпада като изискване.
Именно заради това ние решихме да сме по-гъвкави, когато говорим за туристически атракции – въпроса, който повдигнахте, независимо че сме го обявили тази година и първата схема беше с 15 процента, втората обявихме с 5 процента. Сега това изискване отпадна и няма да искаме дори за туристическите атракции 5 процента. А това, което сме казали, е да бъде направен финансово икономически анализ. Ако той показва приход за общината от тази туристическа атракция, само този процент ще бъде осигурен. Ако покаже, че няма да има приход, няма да има необходимост от финансиране. Ние ще осигурим на 100 процента съфинансирането чрез нас.
Така че в нашия бюджет и с парите, които имаме за следващата година в оперативната програма, е предвидено цялото съфинансиране.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: А за трансгранично?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: За трансграничното при нас имаме предвидени 18 млн. лв., които са ни достатъчни да разплатим предстоящите договори.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Осигурени ли са?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Осигурени са парите. Даже не можем да ги усвоим не по наша причина, за добро или за лошо. За добро, защото ние не сме виновни, че няма да можем да усвоим всичките налични пари, за лошо, че няма да ги усвоим и бенефициентите няма да получат парите си. След малко ще се спра малко повече на този въпрос.
По отношение на АПИ Вашия коментар ние сме го възприели. Министерството работи в тази посока. Предстои създаване на специална дирекция в министерството, която засега ще се води като дирекция, която координира дейностите на Агенция „Пътна инфраструктура” и прави прехода като комуникацията между Агенция „Пътна инфраструктура” и министерството, по-скоро и с двете министерства, защото наистина е проблемен казусът. Посоката, в която вървим, е следващата година да се създаде междинно звено в министерството, което да поеме от Министерството на транспорта управлението на приоритетната ос, свързана с републиканската пътна мрежа, тъй като виждаме, че може би така наистина е по-лесно нещата да са в наши ръце.
Последният Ви въпрос беше по отношение на централизирания модел, събирането на всички управляващи органи. Да, мислим в тази посока. Вие не ме чухте, когато преди това казах за предизвикателствата за следващия програмен период. Анализът показва, че ние сме готови през следващия програмен период да променим изцяло подхода на управление.
Планираме създаването на централизиран орган, който да бъде един тип, както е създадена националната агенция в Унгария, в който да са съчетани всички управляващи органи по всички оперативни програми, а междинни звена да имаме на принципа на резултати чрез агенции или чрез други структури, изнесени в 6-те района за планиране, които да управляват на местно ниво на основата на глобул грант или грант, предоставен на основа на идентифицирани нужди в 6-те района за планиране за директното предоставяне на проекти. Това е концепцията ни за следващия програмен период. Но само искам да уточня, че не го планираме да бъде в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Така е поне засега.
Преминавам към следващите въпроси.
Иновативни културни събития означава така, както имаме примера с Каварна – рок столица. Иновативно културно означава да дадем възможност на всяко едно населено място да развие такъв тип дейност, дали ще са кукери с нещо по-различно, дали ще е някакъв фестивал, но да е събитие. Тук не говорим за инфраструктура, но да е нещо, което да привлича чуждестранни туристи, може би нещо традиционно, представено по по-различен начин, устойчиво, което да бъде веднъж годишно като събитие, веднъж годишно да се провежда, като ние не сме ограничили какво да е събитието. Имаше предложение за фестивал на покривите, което е на примера на Бийтълс и т.н. Ние не ограничаваме. Дали сме възможност да се развие фантазията на всяко едно населено място и на гражданското общество там да предложи да промотиваме и да развием такава дейност.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Кои са бенефициентите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Бенефициентите са общини. Те могат да бъдат в партньорство с неправителствени организации, както беше въпросът, като гражданското общество малко да подтикне кмета той да започне да работи. Партньорството може да бъде до 40 процента, разбира се, тъй като все пак собственикът на това събитие трябва да е общината, която да гарантира неговата устойчивост.
За градския транспорт. Бургас беше избран от нашето правителство не защото кметът е от ГЕРБ. Бургас е избран от предишното правителство в началото на 2009 година като пилотен проект. Госпожа Плугчиева може да потвърди. София беше вторият избран град.
За Плевен не мога да кажа, че не са активни. Те имат желание, участват в процеса. Въпреки това го направихме да стане по-бързо. Ние като министерство сме възложител. Наехме консултант, който ще изпратим по места. Вече сме избрали отделен консултант за Плевен, който го изпращаме там, заедно с наш екип, който да помогне на общината по проекта, тъй като искаме наистина нещата да се случат по-бързо. Ние персонала не сме го поели, малко е на ръчно управление, за да може да се случат нещата.
По въпроса за Агенция „Пътна инфраструктура” за втори и трети клас пътища. Класовете не са при мене. Четвърти клас пътища се финансират от Програмата за развитие на селските райони. Така че на тяхното изслушване може да ги попитате какво се случва там.
На туристическите атракции бенефициентите са общини, но в партньорство до 40 процента, както казах, с неправителствения сектор, именно с надеждата те да провокират кандидатстването. Всички общини могат да бъдат бенефициенти, стига да са с население над 10 хиляди жители.
За жилищната политика. Асоциация означава асоциация на собствениците на един блок. Знаете, че ние нарочно направихме това лято промени в Закона за етажната собственост, за да намалим, да няма 100 процента изискване за сдружаване. Винаги ще има една баба, която няма да иска да се санира блокът. За да избегнем това, намалихме процента. Въпросът е собствениците на апартаменти да успеят да се сдружат и да кандидатстват с проект, който ние да съфинансираме.
Надявам се, че отговорих на въпроса за туристическите атракции.
За деинституционализацията. Да, наистина ние не можем за днес до утре да решим проблема, няма и за две години да го решим, закривайки тези институции. Петнадесетгодишният период започва да тече веднага. Днес беше приет на Министерски съвет този план за действие. Идеята е за 15-годишния период да се затвори входът, да направим превенция при изоставянето най-вече на бебета като първа стъпка и да създадем институция от различен вид. Ние сме реалисти и си даваме сметка, че не можем да решим проблема, както и че не можем да се преборим със злото, наскоро го казах в Министерството на труда и социалната политика, не можем да се преборим и с изоставените деца, невинаги можем да намерим приемна грижа или да ги върнем при семействата им или да намерим осиновители. Но целта е следната. В рамките на процеса, в който ние изграждаме тези нов тип жилища за семейно настаняване, няма да бъде прекратена държавната субсидия. Тези деца ще продължават да живеят в тези институции и грижата за тях продължава.
Това, което направихме, е да бъде направен анализ на всяко едно дете – какви са неговите нужди, от кой регион е, какъв му е потенциалът, дали може да бъде осиновено, дали може да бъде дадено на приемна грижа или за него единственият вариант е по-скоро да живее в жилище, близко до семейната среда, все пак тип институция, но просто да е по-малка, в по-добри условия.
На основата на този анализ са идентифицирани общините и във всяка една община имаме един детайлен списък, който ще бъде предоставен на вашето внимание, във всяко едно населено място колко е резидентната грижа, която е необходима, колко е осиновяването, колко е социалната услуга за работа със семейства и с деца, именно за да няма деца, които ще останат на улицата, или деца, които няма да има къде да ги сложим. Няма да се закрие нито една институция, докато всяко едно дете не е настанено в новопостроено жилище.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: По подобна програма, доколкото знам, работи УНИЦЕФ и с подобни инвестиции. Вие паралелно ли работите с тях или си сътрудничите в някаква степен?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ние се допълваме. Ние финансираме двукомпонентно. С тези 39 млн. лв. финансираме домовете за лица, лишени от родителски грижи, и деца с увреждания на възраст от 3 до 18 години. УНИЦЕФ финансира закриването на дома в Могилино, създаването на резидентната грижа, от една страна, а ние финансираме социалните услуги на цялата страна плюс резидентна грижа и не сме в противоречие, а сме в синхрон с УНИЦЕФ. Това, което в момента правят от УНИЦЕФ, е да работят в посока на така наречените ДМСГД - домове за медико-социални грижи за бебета и деца от 0 до 3 години. В Шумен това е ДМСГД за бебета и деца от 0 до 3 години, което е в ресора на Министерството на здравеопазването. В момента имаме 32 такива ДМСГД на територията на цялата страна. Ние ги финансираме в рамките на тези 148 млн. лв. за държавните болници. Десет милиона лева са именно за домовете за бебета и деца от 0 до 3 години. С тези пари ние ще можем да финансираме 5 от тези 32 ДМСГД. Шестото се финансира от „Великолепната шесторка”, седмото – от УНИЦЕФ. Така че ние се допълваме, за да можем да покрием целия обхват от дейности.
По въпроса за преливане от оперативна програма в оперативна програма. Да, ние имаме готовност за това там, където видим, че в 2012 година някои от оперативните програми по обективни причини няма да имат възможност да усвоят своите средства. Регламентът и промените в регламента от лятото на тази година заради финансовата криза ни позволяват гъвкаво прехвърляне от програма в програма до 10 процента от стойността на програмата. Ние в момента няма да правим това, тъй като е рано и е радикално. Но през 2012 година, когато е видимо, че вече обективно няма да има технологично време за усвояване, сме готови да вземем средства от оперативната програма, тъй като ние имаме изключително много проекти в списъка на чакащите – и за училища, и за детски градини, и за втори и трети клас пътища, и за общински пътища. Така че имаме какво да финансираме, имаме готовност да го направим през 2012 година.
По отношение на общинските държавни болници мисля, че покрих въпроса.
А за сроковете за втори и трети клас пътища най-късно през декември ще бъде обявен търгът за втория компонент - за тези 26 пътни отсечки на стойност 230 млн. лв. Те също ще освободят ресурс. С освободения ресурс ще можем да финансираме нови проекти.
Поставили сме срок до месец юни Агенция „Пътна инфраструктура” да прецени от целия списък, тъй като в списъка са проекти за над 300 млн. лв., кои проекти са най-готови, а и най-приоритетни в момента като най-лошо състояние на пътищата, те да кандидатстват пред нас до юни, което означава, че до месец септември ще сме ги одобрили, сключили сме договори и се надявам, че през есента на следващата година ще са и последните търгове със средства от нашата оперативна програма.
Мисля, че изчерпих въпросите.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Да преминем към следващата тема.
МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Аз искам да кажа няколко думи.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Николовски.
МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Аз искам да изразя моето удовлетворение от работата на заместник-министър Лиляна Павлова и желанието ми е, ако може, тази апаратура, която е специално за онкологични заболявания, които са на първо място в България, да достигне до повече хора, тя така да бъде разпределена, че да задоволява нуждите. Радвам се, че ще има за хората добро здравеопазване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз само давам парите, не разпределям къде да отидат.
За Програмите за териториално сътрудничество. Аз имам детайлна информация по тази тема, но няма да се спирам подробно, тъй като напреднахме с времето. Преминавам към две категории дейности.
Имаме Програми за трансгранично сътрудничество, така наречените вътрешни граници, по които България не е управляващ орган, външни граници, по които е управляващ орган, и многонационални програми.
Пропускаме всички първи слайдове, тъй като нямаме време за тях. Тази информация може да ви бъде предоставена при интерес. Стигаме до това къде сме.
По отношение на програмите за външни граници, там, където България е управляващ орган и там, където имаме сътрудничество със страни – нечленки на Европейския съюз. Това са границите България – Македония, България – Турция и България – Сърбия. Това са трите програми, които управляваме.
По първата програма – България – Македония. Минаха гласувания по комисии. Очакваме в пленарната зала да ратифицирате меморандума. Същото се отнася и за България – Турция.
По отношение на България – Сърбия. За съжаление сърбите смениха своя партниращ орган и тепърва променяме меморандума. Очакваме до 1 декември в Министерския съвет да гласуваме новия меморандум с новите структури. Ако и самите сърби успеят да мине през техния Министерски съвет, ще ви го дадем за ратификация или в края на месец декември, или през януари.
Добрата новина е, че имаме вече готова оценка на съответствието от националните органи по отношение на България – Македония. Очакваме нейното потвърждаване от Европейската комисия.
По отношение на България – Турция обаче имам лоша новина, защото не може да имам само добри новини. И тя е следната. Тъй като турците също си смениха партниращия орган, там също имаме забавяне с програмата. Имаме негативно мнение по системите, изградени в турския ни орган. От тази гледна точка имаме риск да не получим положителна оценка на съответствието нито от националния, нито от европейския одитор, което означава за съжаление, тъй като положителната оценка трябва да имаме до декември тази година, че ще имаме автоматично оттегляне на първата вноска по програмата заради правилото М + 3. Има голям риск, да не кажа че този риск е огромен, 3 млн. лв. от тази програма да ги загубим.
Това не означава, че ние ще загубим цялата програма. Проектите в момента са в процес на оценка. Оценяваме проектите. Ще одобрим и ще финансираме проекти, но просто няма да можем да усвоим целия бюджет по програмата, ако този риск се реализира. Работим усилено той да не се реализира, но пак казвам, този риск е прекалено голям.
По отношение на България – Сърбия, както казах, ще подпишем меморандума. Когато го ратифицирате, ще има възможност и одитиращият орган да влезе и да одитира системата. Сърбите също промениха органа. Надявам се те поне да са малко по-готови. Нашите партньори, нашите съседни страни не са членки на Европейския съюз. Не им е толкова лесно, трудно изграждат системи. Но ние ще помогнем.
Иначе от гледна точка на нас като управляващ орган ние имаме изградени наръчници, така че нямаме притеснения.
Също така възложихме и изработихме информационните системи за управление на трите програми. Те са в сила, функционират. Имаме информационни системи. Имаме изградени секретариати, имаме назначени служители. Тези служители правят оценка на подадените проектни предложения. Надяваме се до месец февруари да имаме възможност при равни други условия да одобрим първите проекти за финансиране и по трите програми.
Какво очакваме. Очакваме ратификацията на меморандумите, получаване на положителни оценки за съответствието и до февруари да имаме одобрени проекти и да сключваме договори за финансиране на първите проекти по тези три програми.
Преминавам директно към програмите за вътрешни граници, които са с Румъния и с Гърция. Там България е партниращ орган, не е управляващ орган.
По програмата с Румъния през изминалата седмица имаше комитет за наблюдение, където бяха одобрени още проекти. Към настоящия момент имаме одобрени 89 проекта с български партньори, по които имаме 134 български партньори, където сме осигурили национално съфинансиране на 12 млн. лв.
Използвам възможността да отговоря на това, което Вие ме попитахте по-широко. Имахме предвиден след промените, които бяха гласувани в бюджета през месец юни, значителен ресурс от 18 млн. лв., за да съфинансираме тези програми. За съжаление обаче румънците изключително много се забавиха и не можахме да одобрим достатъчно на брой проекти, първо да финансираме нови и второ, за одобрените от румънска страна румънците не сключиха договорите. Така че ние нямаше какво да финансираме.
По всички проекти, по които са сключени договорите, ние вече сме сключили и даже сме платили цялото съфинансиране, което е необходимо. Но за съжаление остават 39 договора, които румънците тепърва има да подписват, след което ние да подпишем нашите и да ги разплатим.
За моя голяма жалост ние ще трябва да имаме неусвоени пари по тази програма, тъй като румънците имат правителствена криза, смяна на министри и се забавиха изключително много. Те също имат проблеми със съфинансирането и всъщност ние се оказахме с повече пари и с повече готовност да съфинансираме. Това е причината. Но поне добрата новина е, че най-накрая подадени проекти от юни 2009 година ще ни ги дадат за одобрение. Сега на 7 декември в Букурещ ще одобрим поне проекти, подадени през юни 2009 година, за които успяхме да се преборим след голям скандал миналата седмица с румънците.
Това е положението. България винаги е третирана като най-лоша, но всъщност България никак не е лоша.
Използвам случая да кажа, че България от последно място в списъка на страните сме се качили на 18-о място от 27-те страни и сме много напред в позицията по усвояване и управление на средствата. Успяхме да докажем, че можем. Говоря за Европейския фонд за регионално развитие. С това, което правим, успяхме да докажем, че можем. Въпросът е да го мултиплицираме. Румъния е на 27-о място. те се конкурират с Гърция за 27-ото място. Но това касае и нас, това касае нашите бенефициенти, нашите общини по трансграничните региони.
По отношение на програмата с Гърция. Програмата с Гърция е още по-зле от тази с Румъния. Там дори нямаме меморандум за разбирателство. Тепърва ще ви го даваме за одобрение и ратификация, тъй като гърците работят яваш-яваш. Този принцип важи за гърците повече, отколкото за Турция. Те тепърва приключват с меморандума, тепърва предстои неговото предоставяне на нас, за да го дадем за мандат за подпис. Там имаха много сериозна правителствена криза и управляващият орган почти не функционираше. Това е причината толкова дълго да тече преоценката на проектите. Но имаме добра новина – на 9 и 10 декември най-накрая ще има комитет, на който ще одобрим първите проекти за финансиране по тази програма.
Така че паралелно с меморандума тече и одобрението и ние на 9 и 10 декември ще можем да одобрим първите проекти за съфинансиране. Няма да можем да ги съфинансираме. И там предвидените средства за съфинансиране ще ги изгубим за моя голяма тъга, но поне Министерството на финансите да ги предвиди за следващата година.
Добре, че по двете системи имаме положителна оценка на съответствието, така че поне от тази гледна точка не предстои да загубим съфинансиране.
Това е за тези програми. Мисля, че напреднахме с времето. По-добре да ви отговарям на въпроси.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Колеги, имате ли въпроси по така представените програми за трансгранично сътрудничество? Заповядайте, господин Агов. Имате думата.
АСЕН АГОВ: Докладите са достатъчно подробни. Но първо, продължава да се изостава. Общо взето това е болна тема, знам, че е болна тема. Чаках сутринта и този доклад. Има ли наистина риск да се загубят пари по ИСПА?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Сега ще докладвам.
Русе е на път да си загубят втория проект. Те вече имат един прекратен. По оперативна програма „Регионално развитие” си загубиха проекта за образователна инфраструктура. Прекратихме вече един договор за 5 млн. лв. Имат втори договор за 5 млн. лв. за културна инфраструктура, който изтича през февруари. Дори към днешна дата нямаме процедура за сключен договор.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, предлагам да преминем към представяне накратко на Програма ИСПА. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Аз имам процедура. Ние сме гледали материала. Да засегнем проблемните страни по преценка на заместник-министъра и по наша преценка.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Заповядайте, госпожо Павлова. Моментна снимка на състоянието и след това преминаваме директно към въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Макар и големи, проектите по ИСПА са само три. Съвсем накратко.
Първият проект, най-старият проект – от 2000 година е проектът за пречиствателни станции в басейна на река Марица, две от които се финансират по линия на ИСПА и една – от Европейската инвестиционна банка. Проектът към днешна дата е в доста напреднала фаза. Той изцяло е приключил с изключение на канализацията на левия бряг на град Димитровград, където след много тежки преговори и скандали, които водихме с немския изпълнител в продължение на 9 месеца, ние прекратихме договора с тях, активирахме банкова гаранция и си взехме парите.
Тук наистина искам да похваля целия екип начело с госпожа Стоянова, с който с много твърда позиция като един истински възложител по ИСПА доказахме, че България може да управлява качествени проекти. Не само прекратиха договора, активираха гаранцията, но и ние се явихме на арбитраж. Маститите немци ни съдиха, попаднахме на мастит английски арбитратор, с когото проведохме неимоверно много срещи. Но с тежка борба колегите проведоха 16-часови преговори и спечелихме арбитража. Те отсъдиха в наша полза. Това за първи път ни се случва на България. Доказахме, че можем. Колегите наистина го реализираха по страхотен начин. Спечелихме арбитража и казаха, че правомерно сме прекратили договора и активирали гаранции. И сега наистина сме абсолютно изправна страна, което е радостно за нас.
Нерадостното, разбира се, е, че това наложи изцяло нова тръжна процедура, наемане на нов изпълнител. Договорът беше сключен през август и реално чак през август стартира рехабилитацията на левия бряг на канализацията. Тя ще завърши през януари, когато ще е изтекъл договорът и меморандумът по ИСПА. Но въпреки това мисля, че си заслужаваше да докажем, че сме истински възложител и че ще реализираме проекта.
Всички останали компоненти са готови. Канализацията ще е готова до края на месец януари. Всъщност това, което няма да можем да финансираме със средства по ИСПА, са финалните плащания както за канализацията, така и за всички оставащи компоненти, тъй като те поетапно се забавиха.
Вие имате една схема с благоприятен и неблагоприятен сценарий. Но в крайна сметка ние се надяваме, че за 2011 година ще ни остане да платим само около 45 000 евро, които да платим от държавния бюджет. Предвидили сме ги в бюджета, осигурени са от Министерството на финансите, така че ще можем да въведем обектите в експлоатация.
Вторият проект е интегриран проект за град Бургас. Той е изцяло завършен, изцяло приключен проект. На 29 ноември предстои официалното му въвеждане в експлоатация. В момента текат приемателни комисии, така че интегрираният воден цикъл на Бургас също е готов и е приключен. За следващата година ни остава да разплатим само финално плащане, тъй като ИСПА приключва, но той е в размер на 50 000 евро, които също са осигурени от Министерството на финансите.
И последният проект, който споменах, е проектът в Русе. Към днешна дата имаме и добри, и лоши новини за него. Добрата новина е, че основните компоненти от проекта са вече готови и са приключили.
Имаме два рискови компонента от този проект. Единият е лот 2, именно кейовата стена, която е изключително сложна, изключително комплицирана, с изключително тежък контрактор и изпълнител, който шикалкави, бави проекта. Вярно, стартирахме от 10 процента горе-долу изпълнени дейности. Към днешна дата те са над 35 процента, даже малко повече. Но въпреки това изпълнението върви много бавно.
За наша радост това е меморандум от 2005 година. Кандидатствахме за удължаване. Ако Европейската комисия ни приеме това искане за удължаване, а ние това ще го знаем на 1 декември, имаме шанс да получим удължаване с една година и да не загубим финансирането. И тогава, въпреки огромното закъснение на лот 2 ще успеем да реализираме проекта изцяло. Тогава бреме за държавния бюджет ще има само за 2012 година за окончателни плащания, които са две години след гаранционния период, който е най-добрият вариант за нас.
Второто е, разбира се, колекторът, който е много тежък за изпълнение, нещо, което също не е довършено в Русе. Но ако получим удължаването на меморандума, колектора ще можем да го достроим през 2011 година и тогава няма да загубим финансирането. Не получим ли обаче на 1 декември това удължаване, ще трябва да осигурим 10 млн. евро от държавния бюджет догодина, за да довършим все пак водния цикъл на Русе и да няма риск. Всичко в момента е в ръцете на Европейската комисия. Каквото е в наши ръце, ние го правим. Екипът е там почти на ежеседмична основа, за да се движи проектът. Не ни е лесен изпълнителят. Строително предприемаческият холдинг е изпълнител, което не пожелавам на никого.
В крайна сметка като цяло бих казала, че трите проекта, с изключение на малки компоненти, ще ги приключим, ще усвоим успешно средствата по ИСПА и ще сме, бих казала, единствената бивша изпълнителна агенция, сега управляващ орган по ИСПА, която ще реализира проектите така, както трябва да бъдат реализирани, макар и с малко закъснение.
Вече мога да отговарям на въпроси.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова. Колеги, имате ли въпроси.? – Не виждам, може би защото наистина беше детайлна информацията, която получихме както предварително, така и по време на заседанието.
Сърдечно благодарим. Наистина задоволихте любопитството ни и очертахме проблемните моменти, така че наистина това беше едно обективно и приятно изслушване.

Да преминем към втора точка от днешния дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-02-43/2.11.2010 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СЪВЕТ ЗА МИТНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка искам да поканя:
От Агенция „Митници”
Марина Попова – директор на дирекция „Международни отношения”
Здравка Горанова – държавен експерт в дирекция „Международни отношения”.
Те не успяха да дойдат в началото, тъй като са били изслушвани в други парламентарни постоянни комисии. Важното е, че сега са тук.
Заповядайте, госпожо Попова, да представите законопроекта и съответно да кажете, ако имате забележки по становището на комисията, което предварително ви е било дадено. Давам Ви дума за представяне на законопроект № 002-02-43 за ратифициране на Конвенцията за създаване на Съвет за митническо сътрудничество и на изменението на конвенцията.
МАРИНА ПОПОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Най-напред искам да кажа, че нямаме никакви забележки по становището, което комисията е представила много компетентно.
Ще се постарая в рамките на две-три минути процедурно да представя нещата. Най-напред на въпроса за ратифицирането на Конвенцията.
Конвенцията за създаване на Съвета за митническо сътрудничество, както вече беше казано, е съставена в Брюксел на 15 декември 1950 година и влиза в сила на 4 ноември 1952 година за седемте държави, които първи са я подписали и ратифицирали.
С решение на Министерския съвет № 347/4 юни 1973 година България се присъединява към Конвенцията, която влиза в сила за нашата страна от датата на депозиране на документите за присъединяване – 1 август 1973 година.
Конвенцията представлява правната рамка за учредяване на Съвета за митническо сътрудничество, който понастоящем се нарича Световна митническа организация.
Конвенцията регламентира създаването и функционирането на Съвета, както и неговата дейност. Целта е да се създаде международна организация за подпомагане и развитие на сътрудничеството между страните членки в митническата област.
С ратифицирането на Конвенцията целим уеднаквяване на правната рамка по отношение на изменението на Конвенцията от 30 юни 2007 година и на самата Конвенция, която, както казах, влиза в сила за България от 1 август 1073 година, с оглед еднакво прилагане на действащото национално законодателство.
Ратификацията и обнародването й в „Държавен вестник” ще осигурят на Конвенцията предимство пред вътрешното законодателство, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, при евентуални бъдещи противоречия с него.
По самото ратифициране на изменението на Конвенцията от 30 юни 2007 г. Съвсем накратко малко предистория.
На 19 април 2001 година Европейската общност подаде молба за членство в Световната митническа организация и Европейската комисия бе упълномощена от Съвета на Европейския съюз да проведе преговори и да договори условия, включително изменение на Конвенцията, които да позволят на Европейския съюз да стане член на организацията.
След дългогодишни дебати и разисквания и разрешаване на въпроси от юридическо, техническо и практическо естество Секретариатът на Световната митническа организация и Европейската комисия постигнаха принципно съгласие, че единственият начин Европейският съюз да стане член на организацията е изменение на Конвенцията.
Така че във връзка с осъществяването на този факт Съветът на Световната митническа организация прие различни документи, които осигуриха възможността и условията за членство на Европейския съюз, а Европейският съюз прие решение на Съвета 2007/668 ЕО от 25 юни 2007 година относно временно упражняване от Европейския съюз на правата и задълженията, сходни с членовете на Световната митническа организация.
Накрая искам да кажа че съгласно разпоредбите на чл. 20с от Конвенцията изменението влиза в сила три месеца, след като уведомленията на всички договарящи страни, които понастоящем са 177, бъдат получени от Министерството на външните работи на Белгия.
Към настоящия момент общо 50 страни, от тях 23 държави – членки на Европейския съюз, са приели изменението. Очакванията са, че изменението ще бъде прието от всички договарящи страни. благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Попова.
Колеги, имате ли желание да зададете въпроси по така представения законопроект? – Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване на становището по законопроект 002-02-43/2.11.2010 г. за ратифициране на Конвенцията за създаване на Съвет за митническо сътрудничество и на изменението на конвенцията, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, нека да гласува „за”.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това изчерпихме днешния интензивен дневен ред.
Имате ли някакви въпроси? Госпожо Плугчиева, заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз очаквах, че ще имаме точка Разни. Исках да предложа, тъй като получих миналия път отговор от Вас, че предстои през декември да се занимаваме с оперативна програма „Транспорт” и с индикативните програми за 2011 година, да разгледаме старта на финансовия инструмент „ДЖЕРЪМИ”, защото това е една голяма тема и представлява определен интерес за малките и средни предприятия. Аз даже съм разговаряла с господин Ангелов от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. И те имат тази готовност, така че смятам, че ще бъде от общ интерес да се представи старта на програмата и по възможност да се проведе малко повече информационна кампания.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Всичко е предвидено в тази посока. Още на 1 декември ще бъде проведено в нашата комисия изслушването на оперативна програма „Транспорт”, а на 8 декември ще бъде изслушването на оперативна програма „Конкурентноспособност”.
Само искам да ви напомня, че другия вторник ще се проведе заседанието на Съвета за обществени консултации към комисията. Темата е „Европейската гражданска инициатива”. При което има една изненада, надявам се да стане до 30 ноември. Надявам се да се оформи едно европейско кътче в рамките на Народното събрание, което ще е по инициатива на комисията. Така ще се създава друг тип възприятие към въпросите на Европейския съюз в рамките на Народното събрание. Искрено се надявам до 30 т.м. да успеем с колектива на Народното събрание да го създадем. Но това е просто една предварителна информация.
С това нашата работа завърши. Благодаря ви и желая на всички хубав следобед. Закривам заседанието на комисията.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:


(Моника Панайотова)