П Р О Т О К О Л

№ 3

---

На 30 ноември 2010 г. от 11,00 ч. се проведе Четвъртото заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на тема „Европейската гражданска инициатива – нова възможност за гражданите след Лисабон”.

В заседанието взеха участие: Цецка Цачева – председател на Народното събрание на Република България, Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Зинаида Златанова – ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, Виолета Станичич – ръководител на Информационното бюро на Европейския парламент в България, Н.Пр. Юдит Ланг – посланик на Унгария, доц. д-р Анна Кръстева –ръководител на Департамента по политически науки към Нов български университет, Славея Христова – от сдружение „Болкан асист”, Красимир Киряков - председател на УС на Българска асоциация на консултантите по европейски програми, Георги Райчевски – БАН, Илияна Николова – фондация „Работилница за граждански инициативи”, Светослав Герасимов – Съюз за защита на природата, представители на други неправителствени организации, членове на Съвета за обществени консултации, студенти.

Заседанието беше открито и ръководено от Камен Колев – председател на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

КАМЕН КОЛЕВ: Ваше превъзходителство, уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Откривам заседанието на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Темата на днешното заседание е Европейската гражданска инициатива. Знаете, че тази инициатива е закрепена в Лисабонския договор, минала е дълъг етап на доразвитие на тази идея. И най-радостното е, че се очаква от началото на следващата година тя да влезе в действие. Тоест всички граждани ще имат възможност да се възползват от този нов инструмент за демокрация и за приобщаване на всички към Европа.
Ще има специална презентация по-конкретно по същността и регламента на тази инициатива. Но разрешете ми преди това да дам думата на госпожа Цецка Цачева за приветствие. Заповядайте, госпожо Цачева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ваше превъзходителство, уважаеми колеги, дами и господа! За мене е удоволствие да ви приветствам с поредното заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и най-вече за подбора на темата на днешната дискусия.
За мене е изключително приятно, че, обсъждайки тази тема, която е сравнително нова за гражданите на Европа след Лисабонския договор, правим така чрез вашата дискусия, че гражданите на България да бъдат по-близо до гражданите на Европа, по-близо до Брюксел. Защото това е едно от големите предимства на Лисабонския договор, а именно повече Европа на гражданите, повече граждански инициативи. А това предполага във всички случаи развито гражданско общество.
За мене е особено приятно, че тук има представители на гражданското общество, а както аз обичам да казвам, на активните, с гражданска позиция граждани. И вярвам, че представителите на неправителствения сектор, бизнеса, академичните среди ежедневно могат и трябва да доказват своите ангажименти и то точно в контекста на диалога с различните видове власти.
За мене е много приятно да видя толкова много млади хора тук. Приветствам студентите от специалност „Европеистика”.
Убедена съм, че ще се получи една добра дискусия. Защото темата за прякото участие на гражданите в управлението, освен европейска, е и българска тема. И Народното събрание като законодателната институция на Република България не прави изключение в своята работа и от тази тема не се бяга. Знаете, че в момента на второ гласуване предстоят промени в закона, най-кратко наречен „За пряката демокрация”. Има няколко инициативи, подписки, които ще бъдат предоставени за обсъждане на вниманието на Народното събрание. Но това е българският прочит на гражданското участие, докато днес на нас ни предстои да се съизмерим къде сме ние, къде са гражданите на Европа, с оглед предимствата, които им дава Лисабонският договор.
Желая една ползотворна и съдържателна дискусия. Благодаря ви.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, госпожо Цачева. Бързам да дам думата на господин Константин Димитров – заместник-министър на външните работи, да разкаже за позицията на правителството по този въпрос, докъде е стигнала тази инициатива и кога всъщност предстои да стартира.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз ще бъда съвсем кратък. Това е един процес, който де факто започна още в началото на годината. Първата неформална дискусия беше проведена по време на испанското председателство в неговото начало.
Днес сме вероятно на финалния етап. Амбицията на белгийското председателство е окончателно регламентът да бъде приет до края на 2010 година. Днес е 30 ноември. Това е важна дата, тъй като се очаква водещата комисия, а именно по конституционните въпроси в Европейския парламент да приеме своя позиция по предложението за регламент.
Освен това днес се очаква да се проведе и среща във формат триалог – участие на представители на Съвета, на Европейския парламент, на Европейската комисия, за да се постигне, разбира се, компромис по дискусионните текстове.
Ето защо в моето изложение аз по-скоро ще очертая някои очаквания на България, тъй като процесът е изнесен много високо на междуинституционално ниво в рамките на Европейския съюз на този етап. Така че едва ли ще мога да се ангажирам с прогноза за финалния резултат.
Това което най-важно следва да се посочи, е следното. не би следвало – и мисля, че тук ще се обединят всички институции – минималният брой държави, от които произхождат поддръжниците на дадена гражданска инициатива, да бъде завишаван. Все пак дори една европейска гражданска инициатива, за да бъде наистина успешна, тя трябва да приканва, без да задължава Европейската комисия да упражни правото си на законодателна инициатива.
В този смисъл ние запазваме своята позиция, независимо от финалния резултат, че за нас би било приемливо минималният брой държави да бъде една четвърт. Но дали това ще стане, е трудно да се каже в днешния ден.
Искам тук да отворя, разбира се, разговор и за отговорността и за момента, в който Европейската комисия трябва все пак да се произнесе, ако това се налага, по допустимостта на темата, която даден граждански комитет желае да бъде подложена на референдум.
Трябва да балансираме, дами и господа, много внимателно между свободата, демократичните възможности за волеизявление на европейските граждани и евентуални злоупотреби с подобна инициатива, особено когато това може да бъде начало на инициативи, които се явяват в остро противоречие с фундаментални ценности, принципи или основни текстове на Договора за функционирането на Европейския съюз и, разбира се, Договора за Европейския съюз. Става дума как ние като отговорни европейци ще съчетаем правото на гражданска инициатива с превенцията на насърчаването на ксенофобията, расовата, етническата нетърпимост, например равноправието между половете, основни, фундаментални граждански свободи, които са право на отделния гражданин, а не на група граждани или на формиращо се вероятно мнозинство в хода на иницииране на една популярна, ако щете, в популистически смисъл гражданска инициатива.
Балансът е изключително труден. И тук отговорността е както на инициаторите, така и на комисията, която трябва де факто и точно да се намеси, без да разширява своите правомощия и, разбира се, на националните държави в степента, в която те трябва да поемат своята отговорност.
Маркирам го. Предполагам, че в рамките на дебата, на който, за мое съжаление, не бих могъл да присъствам, това ще бъде един от най-важните въпроси, засегнат от представителите на различни сектори на българското общество на днешната дискусия.
Няколко думи, ако позволите, за минималния брой подписи.
Ако се запази тенденцията, която днес се очертава като консенсусна за държава като България, това ще означава, че необходимият брой подписи са около 13 500. Това е в резултат на предложената малко претенциозно като формулировка, но математически правилна, дегресивна пропорционалност. За нас, българите, е важно тези 13 500 души за каква кауза биха желали да застанат във всеки отделен случай. Надяваме се, че това ще бъдат каузи, които съдействат за утвърждаване на европейските ценности и единството на Европейския съюз при отстояване на човешките права без всякакъв компромис в това отношение.
Въпросът за минималната възраст за участие в европейската гражданска инициатива е не по-малко важен. В този смисъл на думата ние действително смятаме, че е добре – пак казвам, не можем да се ангажираме с финалния вариант – да не се слиза под възрастов лимит за участие, който е утвърден за друг тип избори, а национални, регионални или избори за Европейския парламент във всяка дадена държава.
Може би залитането към отварянето на вота за лица под тази възрастова граница звучи привлекателно. Но нека да си дадем сметка като разумни хора дали снижаването на възрастта за участие в даден референдум непременно има единствено позитивни ефекти от гледна точка на целите, които добросъвестно преследва европейската гражданска инициатива.
И последният елемент от моето кратко изказване ще бъде върху необходимостта да се установят такъв тип национални процедури за събраните подписи, които да ограничат, от една страна, административните разходи на държавите членки, но, от друга страна, да гарантират, че няма да се допуснат злоупотреби, че участниците са заявили автентично своята воля, тъй като фалшификациите на който и да е изборен процес са нещо абсолютно неприемливо. И тук бих искал да кажа, особено в ситуацията на България, която до 2009 година бе свидетел на не малко случаи на фалшификации на избори. И ние не би следвало да допуснем тази благородна европейска инициатива за така наречените гражданско инициирани референдуми да вземе в себе си лошия опит на корупцията в изборния процес, която се забелязва през последните години в не малък брой държави, включително и в Република България. Благодаря Ви, господин председател.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз, господин Димитров.
Аз ще помоля присъстващите да извинят господин Димитров, който има и други ангажименти и няма да дочака дискусията по тези въпроси. Благодаря за позицията, която правителството вече има по въпроса.
Много са ясни тези проблеми, които стоят и във връзка с възможността за злоупотреба с тези права, необходимостта от балансиране на тези възможности, но в същото време и предпазване от злоупотреба. Така че да не се представят инициативи от името на гражданите реално без участието на гражданите. Благодаря Ви, господин Димитров.
Ще дам думата на Нейно Превъзходителство Юдит Ланг, посланик на Унгария, да поднесе приветствие. Заповядайте, Ваше превъзходителство.
Н. ПР. ЮДИТ ЛАНГ: Благодаря Ви. Имам честта, която за мене е висока чест, да бъда тук сред вас и да произнеса една кратка реч.
Спомням си времето, когато тройката, която председателстваше Европейския съюз – Испания, Белгия и Унгария, беше отново в тази зала и ние седяхме всички заедно и говорихме за значението на новите инициативи, които ще бъдат въведени с Лисабонския договор. Тогава всички колеги бяхме единодушни за това каква е важността, която беше особено подчертана от нашия испански колега, за въвеждането на европейската гражданска инициатива.
Тогава, когато ми беше зададен въпрос, аз отговорих, че на националните парламенти ще се падне да изиграят изключително важна роля в този процес. Тогава всички бяхме на мнение, че трябва да организираме в бъдеще подобни дискусии като тази, на която сме свидетели в момента.
Много съм щастлива, че съм тук, защото вече това се материализира. Надявам се, че тази инициатива ще бъде много полезна и ще доведе до резултат в осъществяването на европейската гражданска инициатива.
Надявам се също така, че посредством европейската гражданска инициатива ще бъде дадена възможността на един милион европейски граждани да упражнят влияние чрез Европейската комисия и да представят неща, които са в интерес на Европейския съюз и които са в неговата компетентност.
Това е от голямо значение, тъй като това ново измерение дава възможност на Европейския съюз да се приближи повече до своите граждани, да се започне едно общо мислене, което прехвърля националните граници и също така да се намерят общите въпроси, общите пунктове, по които да се подобри животът на всички европейски граждани.
Докато Европейският парламент действа въз основа на демокрацията на представителството, европейската гражданска инициатива се основава на демокрацията на участието. Когато бъде приложена европейската гражданска инициатива, това ще бъде първият трансграничен инструмент на демокрацията. Тя ще даде на гражданите правото на инициатива, която е равностойна на тази на Европейския парламент и което ще бъде много по-ефективно, отколкото съществуващото право на гражданите на петиции в рамките на Европейския съюз.
Тъй като правото на инициативата ще бъде насочено към определена тема или определен проблем, то ще допринесе до създаването на едно отворено европейско публично пространство около основни дебати, които отразяват истинските тревоги на гражданите. С други думи, това ще спомогне не само да се затвори различието между гражданите и институциите, но също така ще ускори развитието на европейското гражданско общество.
Правото на инициатива в едно гражданско общество може да бъде причина за много широка подкрепа, както между политическите партии и обществеността като цяло. Смятам, че ще бъде доста евтина тази инициатива, особено ако се създадат съответните правила и относително приемливо за хората, които взимат решение.
Преди гражданите да започнат да упражняват това ново право, съгласна съм с господин Димитров, че много внимателно трябва да се пристъпи към формулирането на съответните правила, като се постави ударение върху споделената отговорност и гаранциите.
Координацията между Европейския парламент, Съвета и Комисията вече започна. Целта на тези институции е да се създаде един инструмент, който е по-прост и който е приятелски настроен към гражданите.
Много съм благодарна и оценявам високо това, че господин министърът изложи каква е българската позиция и че тя съществува вече върху нещо, което все още е в процес на дискусии. Защото доколкото аз знам, дискусиите сега са насочени към съдържанието на декларацията за подкрепа, възрастовата граница на хората, които подкрепят инициативата и въпросите, свързани с процедурите за контрол, тоест за преброяване в страните членки.
Предполагам, че моят колега от белгийското посолство ще представи тяхната позиция. Но доколкото знам, целта е регламентът да бъде готов до края на годината. Предполага се, че Европейският парламент ще гласува върху проектодоклада в средата на декември месец. Съществува известно подозрение, че подписването, одобрението вече ще бъде по времето на унгарското председателство.
Естествено ускореното прилагане на съответните разпоредби и започването на първите инициативи в така приетата правна рамка е един въпрос от изключително значение за унгарското председателство.
Така че ще слушам с голямо внимание всички идеи, които вие ще представите по време на тази дискусия. Благодаря ви за вниманието.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз, Ваше превъзходителство. Благодаря за това, че очертахте възможностите на тази инициатива и все още откритите въпроси, които предстои да бъдат обсъдени през месец декември.
Сега ще дам думата на Катрин Райнмакерс – първи секретар на посолството на Кралство Белгия за приветствие. Заповядайте.
КАТРИН РАЙНМАКЕРС: Благодаря, господин председател. Дами и господа, Ваше Превъзходителство! Имам честта и удоволствието да представлявам моя посланик днес сред вас. Аз нямам друг избор, освен да повторя и да подкрепя това, което беше казано по отношение на гражданската инициатива.
За нас тази европейска гражданска инициатива беше от голямо значение по време на белгийското председателство и нашата цел и задача беше инициативата да бъде формулирана, да бъде одобрена и да бъде вкарана в действие по време на председателството.
Също така бих искала да изкажа благодарността си на моите испански колеги, по време на чието председателство през месец юни Комисията и Съветът одобриха документите и ги изпратиха. От тази дата ние работихме в един неформален триалог, в който се обсъждаха подробностите за тази инициатива.
Вчера беше проведено гласувано в Комитета по петициите. В зависимост от това какви решения ще вземат тези две комисии, ние се надяваме, че ще можем в една тридневна сесия през декември да се спрем на този въпрос.
Все пак нещата ще зависят от някои въпроси, които все още не са решени, както беше споменато от господин Димитров и от Нейно Превъзходителство госпожа Ланг. Но нашето председателство отдава изключително значение на тази задача и все още се надяваме, че ще приключим с инициативата преди края на нашия мандат.
Аз също очаквам с интерес какви ще бъдат мненията, които ще изкажете, защото ние ще ги вземем предвид. Пожелавам ви ползотворна работа и благодаря за добрите идеи.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо Райнмакерс.
Искам да извиня госпожа Цачева, която помоли да напусне, тъй като има други ангажименти. Ще продължим с презентацията на госпожа Моника Панайотова, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по някои от детайлите на тази европейска гражданска инициатива. Заповядайте, госпожо Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Колев. Уважаеми превъзходителства, скъпи гости, скъпи партньори! Аз искам да концентрирам вниманието ви върху три основни точки, които ще бъдат представен съответно в презентацията.
Първият въпрос е защо именно днес, защо именно сега разискваме въпроса за европейската гражданска инициатива.
Вторият въпрос е къде се появява тя първоначално, какво представлява, кога и как очакваме да се реализира.
Трето – за да може да се отправят въпроси към тройното председателство, ще очертая основните изводи и предизвикателства пред тройното председателство.
Очертаха се много хубави определения за европейската гражданска инициатива, че това е всъщност първият трансграничен инструмент на демокрацията. Защото до този момент ние, европейските граждани, имахме реалния шанс да участваме в процесите в тяхното начало, именно по времето на изборите за Европейски парламент.
Това, което е важно оттук нататък, е европейските гражданни не само да повлияят върху темпото на европейската интеграция, а също така да могат да повлияят и върху нейното съдържание. От тази гледна точка това е изключителна възможност и право на законодателна инициатива на всички нас като европейски граждани.
Често пъти европейската гражданска инициатива се възприема в публичното пространство като една обикновена инициатива, каквато е примерно провеждането на кръгла маса или дискусия. Но тук трябва да подчертаем, че става въпрос за законодателна инициатива, такава, каквато има самият Европейски парламент, такава, каквато имат европейските депутати.
Това, което бих искала да очертая, е каква е моментната й ситуация. Реално след изборите за Европейски парламент през 2009 година, съгласно Европарламента, две трети от държавите членки, а това прави 18, имат избирателна активност под 50 процента. Това е първото предизвикателство, което се очертава и пред тройното председателство.
Второто е свързано с така наречения парадокс, а именно, че намалява интензитетът на участие на гражданите, но същевременно след Лисабон се разширяват правомощията на Европейския парламент. Тоест получава се една празнина, която всъщност е предизвикателство оттук нататък за всички нас и за която до известна степен европейската гражданска инициатива е едно решение в тази посока.
Много е важно да се отбележи, че всъщност ниската избирателна активност не се дължи на липсата на неудовлетвореност от страна на европейските граждани към Европейския съюз, а по-скоро на липсата на интерес от това какво се случва в него. Тоест ние трябва да провокираме този интерес.
Дебатите, които се оформят – това е друга причина - около политиките на Европейския съюз, често се пораждат твърде късно на националната сцена. Това е предизвикателството и на нас като парламентарна комисия, именно чрез дискусията, която провеждаме днес, да започнем на много по-ранен етап обсъждането на въпроси, които са от европейския дневен ред, за да можем реално да имаме възможност да повлияем на процеса на взимане на решение и на инициативите, които предстоят в европейското пространство.
След Лисабон националните парламенти трябва да действаме като катализатор на дебати, свързани с европейския дневен ред – това, което отбелязах.
Европейската гражданска инициатива най-общо може да се дефинира като механизъм, който ще даде енергия на много дискусии, които интересуват гражданите, и ще допринесе за конституирането на Европейския съюз отдолу нагоре.
Именно затова Съветът за обществени консултации е изключително важен за нас като парламентарна комисия. Защото това е всъщност форумът, в който вие наистина имате реалната възможност да продължавате да лансирате своите виждания и да насочвате нашето внимание към проблемите на деня.
Европейската гражданска инициатива започва много по-рано, но най-сериозно се появява в Конституционния договор по предложение и настояване на неправителствените организации и парламентаристите и за наше щастие тя е вече част от Лисабонския договор.
В Договора за Европейския съюз, в чл. 11 се казва, че най-малко един милион граждани на Съюза, граждани на значителен брой държави членки могат да поемат инициативата да приканят Комисията да представи подходящо предложение в рамките на предоставените й правомощия по въпроси, за които тези граждани считат, че за целите на прилагането на договорите е необходим юридически акт на Съвета. Тоест още в самото начало се поставят много въпроси – какво означава подходящо предложение относно броя на държавите членки, които могат да вземат участие, относно броя на подписите и т.н., и т.н.
Радваме се, че всъщност днес и утре е процесът на финализиране и уточнение на всички тези въпроси.
На 11 ноември 2009 година в Европейската комисия се публикува „Зелената книга”, която задава 10 основни въпроси, които сега в настоящата презентация аз ще маркирам като силно потенциални отговори. Казвам – силно потенциални, тъй като все още не е окончателно финализиран процесът. Имате пред вас самата процедура, основните стъпки.
Това, което искам да маркирам, е, че имаме така наречения общ подход по отношение на Европейската комисия и на Съвета и водещите принципи са именно европейските граждански иницативи да бъдат представителни, процедурата да бъде разбираема и лесна.
И това, което беше споменато от всички преждеговоривши – да не се увеличава административният капацитет на държавите членки и съответно да не се бюрократизира излишно процесът.
Минималния брой държави членки за момента е около една пета. Спорът беше между една трета, една четвърта или една пета. Като подкрепа се очертава минималният брой да бъде една пета, но все пак ще видим.
Минималният брой подписи – това, което спомена господин Константин Димитров за дегресивната пропорционалност – зависи от броя на населението. За България това е около 13 500 граждани.
Минималната възраст за участие по настояване най-вече на Европейския парламент, на евродепутатите, включително и на нашия представител там госпожа Мария Неделчева, тъй като тя е в Комисията по петиции, беше възрастта от 16 години. Чухме какви са резервите по отношение на този проблем, които аз лично също споделям.
Срокът за събиране на подписите е 12 месеца, тоест цялата процедура ще трае в рамките на една година. При събирането им следва да бъде използван специален формуляр. Имаме възможност за събиране на изявленията за подкрепа он лайн.
Неслучайно в рамките на Европа 2020 един от приоритетите е свързан с по-голямата достъпност до интернет инфраструктура на гражданите. И се надявам, че съответно и българското правителство ще започне дейност в тази посока, там ще постави акцент.
От „Зелената книга” - ноември 2009 до ноември 2010 година имаме следното.
Имаме задължителна регистрация на предложенията за европейските граждански инициативи в електронен регистър след събирането на 100 хил. подписа от най-малко три държави членки; имаме след това задължително предоставяне на становище от страна на Европейската комисия по допустимост на конкретната инициатива. Това са по-технически неща, но те са важни. Когато наистина започне формирането на една европейската гражданска инициатива, всички вие трябва да сте наясно какви са процедурите, за да може вашето предложение от една идея да прерасне в истинска законодателна инициатива.
Следващият момент е, че държавите членки определят механизма за проверка на валидността на събраните подписи, тоест отговорност ще бъде на България за тези 13 500 подписа.
И срокът за проверка трябва да бъде в рамките на три месеца.
Другият важен момент на вас като бъдещи инициатори на европейската гражданска инициатива е за защита на личните данни при събирането и обработката им.
След като вече сме стигнали до етапа за предложение за европейска гражданска инициатива и имаме необходимия брой подписи, Европейската комисия следва да разгледа инициативата в 4-месечен срок и да изготви съобщение относно становището си по иницативата и евентуални действия, които възнамерява да предприеме.
Горе-долу накратко се опитах да очертая основните стъпки в процедурата. Но оттук нататък – това беше отбелязано и от госпожа Ланг, и от господин Димитров – е много важно да имаме активни и отговорни граждани, тоест какви ще са темите, които тепърва ще бъдат очертавани като възможност за гражданска инициатива. Успехът на гражданската инициатива е първо в ръцете на самите инициатори, тоест зависи от тяхната отговорност.
Второ, от страна на европейските институции и респективно на националните да се създаде така наречената citizen friendly атмосфера, тоест приятелски настроена към гражданите и наистина да се направи така, че европейската гражданска инициатива да бъде реално използваем демократичен инструмент.
И сега, за да отправя кратко предизвикателство и към тройното председателство, и към всички ни, бих искала да насоча вниманието ви върху следните няколко точки.
Първото предизвикателство е да се популяризира европейската гражданска инициатива като реален демократичен инструмент, който ще даде възможност вече на неправителствения сектор да работи в мрежа извън границите на съответната държава членка, тоест имаме вече много по-тясно, трансгранично взаимодействие.
Второто предизвикателство – аз наистина смятам, че това е изкуствена стена, която разделя европейската политическа сцена от националната, тоест често чрез наши инциативи, чрез дискусии и чрез реални действия трябва да покажем на нашите граждани, че те са реални участници в процесите. Тоест Брюксел не е нещо, което се случва встрани от нас.
Третото нещо е да се симулира политическия дебат на национално ниво на възможно най-ранен етап.
Четвъртото е да се подобри прозрачността на работата на Съвета, както е предвидено в Лисабонския договор.
На следващо място, да се лансира медийното отразяване. Да, наистина това не са скандални теми, които биха привлекли повече медийното внимание, но същевременно това са изключително важни теми, с оглед на бъдещи резултати, които ще имат отражение върху ежедневието на всеки един гражданин. Затова е хубаво да се лансира медийно отразяване преди заседанието на Европейския парламент, както и преди заседанията на Съвета. Това е пример за добри практики за поддържане на политическия дебат по европейските въпроси.
И последното предизвикателство. Реално за да може да имаме много по-голяма активност, трябва да бъде избегната моментната ситуация, за която споменах в началото, а именно две трети от държавите членки да гласуват, над 50 процента активност да съществува по време на европейските избори, да започне още отсега подготовката за следващите избори и да се предизвика по-активното гражданско участие в тях. Благодаря ви за вниманието.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо Панайотова, че разяснихте процедурата, включително и техническите подробности, техническите етапи, които никак не са маловажни. Дотук разбрахме как изглежда една процедура с всичките технически детайли. Разбрахме и това, че всяка инициатива ще се приема достатъчно сериозно от Европейската комисия, равностойно на парламента.
Нека да чуем и представителя на Европейската комисия госпожа Зинаида Златанова за ролята вече на Европейската комисия в целия този процес. Заповядайте, госпожо Златанова.
ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря, господин Колев. Уважаема госпожо председател на комисията, уважаеми народни представители, уважаеми гости и колеги! За мене е изключително удоволствие наистина да съм тук днес отново в тази зала, в която, честно казано, съм прекарала съществена част от моя професионален живот – около 6 години,по времето, когато работех за правителството и активно се работеше по хармонизация на законодателството. Оттогава спомените ми са, че тази комисия беше по-особена от всяка една друга комисия в Народното събрание, поне в последните три парламента, които аз помня. И нямам никакво основание да се съмнявам, че и сега е така.
В хубав смисъл тази комисия работеше винаги с консенсус, тя работеше винаги една крачка пред останалите.
Аз лично в кариерата си тежки спорове между политически сили не съм видяла, защото всички работеха в името на това Европа да стане не само по-близо до българските граждани, но и България да изпълни една от основните си политически цели за последните може би 50 години или 5.
Така че наистина ми е много приятно.
Поздравявам госпожа Панайотова за инициативата. Това е много хубаво, защото днес е навечерието на годишнината от влизането в сила на Лисабонския договор. Вече измина една година, откакто Лисабонският договор е в сила.
Между впрочем, 1 декември за мене е много важен ден, тъй като тогава са родени моите две деца. През 1999 година, малко след като се родиха моите синове, всъщност паднаха за първи път шенгенските визи. Така че декември е друга важна годишнина за българското присъединяване.
Аз тогава си казах: Боже, ако това някога въобще се случи България да влезе в Европейския съюз, моите деца ще бъдат в първи клас. Колко добре би било! Това ми изглеждаше тогава далечна перспектива. Така че много се радвам, че можем да дискутираме абсолютно всеки въпрос.
Искам да ви приканя да задавате, що се отнася до позицията на комисията, въпроси. Аз съм в състояние да отговоря веднага.
Ние сме подготвили с моите колеги едно кратко експозе, което госпожа Панайотова изчете почти изцяло.
Това, на което искам да обърна по-специално внимание по отношение ролята на комисията, е, че предложението на регламента, което ние сега имаме пред себе си на масата да разглеждат Парламента и Съветът, всъщност е плод на една много дълга консултация с повече от 300 мнения, които в огромната си част бяха отчетени.
Вече разбрахте различните виждания на държавите членки относно броя граждани. Дори Моника Панайотова ви каза нашето предложение включително за минималния брой български граждани, който сме предложили да бъде валиден за инициативата. Разбрахте, че Комисията има 6-месечен срок да се произнесе.
Вивиан Рединг казва – искам да ви го прочета, това е важно, че гражданската инициатива може да се превърне в много важен инструмент за гражданите, който ще засвидетелства сериозното внимание, с което Европейският съюз се вслушва в техните тревоги.
Разбира се, ние като европейска комисия се надяваме да бъде приет възможно най-кратък срок до края на годината, за да може да влезе в сила от 2011 година този регламент, този нормативен акт, за което властта е в ръцете на Съвета и на Парламента. Надяваме се там да се постигне компромис. Защото независимо какъв е правният текст, който ще излезе, вероятно той ще е близо до предложението на комисията, най-важното, което трябва да се вземе предвид, е политическото значение, политическата тежест на тази инициатива, на тази възможност да могат гражданите на Европейския съюз да дават ясен сигнал на европейските политици, без никакво значение дали те са европейски или национални, както често неправилно ги разделяме, какво е това, което ги тревожи, в коя част на техния живот те биха искали Европа да се намеси по-силно и кой те биха искали да вземе отношение по въпроса.
Това също е много важна индикация, тъй като гражданската инициатива се отнася до законодателни действия на Европейската комисия. Тоест това ще е ясен сигнал къде гражданите виждат Европа и нейната роля и къде биха искали тя да се намеси по-силно.
Спирам до тук. Заповядайте за въпроси, ако искате. Благодаря много.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Златанова. Сега искам да дам думата на представители на Европейския парламент. Може би въпросът е дали ще има ревност от това ,че ще има друг източник на предложенияза промени в законодателството извън европейския парламент, извън Юридическата комисия на Европейската комисия и следващите стъпки на Европейския парламент.
Думата има Виолета Станичич – ръководител на Информационното бюро на Европейския парламент в България. Заповядайте, госпожо Станичич.
ВИОЛЕТА СТАНИЧИЧ: Не е лесна задачата да говориш на последна презентация, след като четири или пет високо квалифицирани специалисти, посланици, политици вероятно обясниха в най-големи детайли всичко, което може да се каже по въпроса.
Съвършено кратка презентация съм приготвила. Надявам се наистина да не ви разочаровам. Тя представя, така да се каже, тясно подхода и особеностите на процедурата, мненията в Европейския парламент като една от основните и водещите институции в Европейския съюз в момента. Моята задача е съвършено ясна. Като Информационно бюро на Европейския парламент ние искаме да ви запознаем с философията, начина на мислене, подхода и съответно дебата, който течеше в Европейския парламент по въпроса за европейската гражданска инициатива.
Разбира се, няма да повтарям. Това дава само правната основа, както вече госпожа Панайотова ви запозна. Член 11 на Договора за Европейския съюз дефинира кога и как се прави подходящо предложение в рамките на предоставените пълномощия Комисията да има законодателна инициатива.
Ако минем нататък, графикът, по който се развиваше дебатът и по който ще завърши дебатът за европейската гражданска инициатива, подчертава нещо важно – че по отношение на европейската гражданска инициатива в момента се прилага обикновената законодателна процедура, което означава съвместно вземане на решението между Съвета и Европейския парламент, при което реално Европейският парламент има последната дума.
До 31 март тази година беше срокът за даване на предложения на Комисията за Регламент. На 14 юни беше гласувана позицията на Съвета. До 30 септември 2010 година беше обсъждането в Европейския парламент, но с участието на представители на националните парламенти. Обсъждането в Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент завърши на 10 ноември. На 23 ноември беше прието становището на Комисията по петиции.
Това, което вероятно всички казваха и аз искам да доизясня. Вчера в 17 часа започна дебатът в Комисията по конституционни въпроси. Днес в 12 часа брюкселско време започва гласуването на становището.
Трябва да подчертая, че към днешна дата имаше над 240 поправки, дадени от евродепутати по темата. Така че някои от тях вероятно ще бъдат приети и интегрирани, някои вероятно са взаимно изключващи се.
Този процес най-вероятно ще завърши днес. Но просто исках да подчертая изключителния интерес и огромното внимание множеството поправки и предложения за допълнения и изменения, които бяха направени в целия този процес.
Очакваме гласуването в парламентарната зала в Европейския парламент да бъде на 15 декември, сряда, по време на следващата пленарна сесия на Европейския парламент и вероятно през 2011 година вече да бъдат въведени мерките за прилагане в държавите членки.
Ще кажа каква е процедурата в рамките на Европейския парламент.
Водеща по темата за европейската гражданска инициатива е Комисията по конституционни въпроси, тази, която започва да гласува днес, така наречената АВКО. Докладчици по темата са Алан Ламасур от Европейската народна партия и Зита Гурмай от Социалисти и демократи.
Особеността е, че тук има и една асоциирана комисия – Комисията по петиции, в която докладчици са Диана Лолич и Гералд Хаснер.
Искам да подчертая, че процедурата с асоциирани комисии се определя от така наречения чл. 50, в който се дефинира, че когато различни страни от един важен въпрос попадат в компетентността на две или повече комисии, асоциираната комисия обсъжда, предлага изменения и водещата комисия ги приема, без да ги поставя на гласуване, когато те се отнасят до въпроси, които попадат в обхвата на изключителната компетентност на асоциираната комисия. Затова в този случай Комисията по петиции беше асоциирана комисия, която предварително обсъди, гласува и предложи своите изменения. Становища, разбира се, междувременно са дали комисиите по култура и образование, правни въпроси, граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.
Какво се оформи в хода на дебатите в комисиите, какъв е подходът на Европейския парламент.
Различните евродепутати, които бяха и репортьори и дебатираха въпроса, настояват процедурите да бъдат така наречените юзър френдли, което преведено на по-разбираем език означава, че те дават възможно най-достъпни, опростени и ясни за гражданите. Естествено остро се поставя въпросът, същият, който постави заместник-министърът на външните работи, че те трябва да запазят гаранциии срещу евентуални злоупотреби и фалшификации.
Подходът на евродепутатите обаче е, че регламентът трябва да бъде такъв, правилата трябва да бъдат такива, че да не издигат бариери и да не се превръщат в преграда срещу участието на широк кръг от граждани. Регламентът трябва да бъде такъв, че максимално да дава възможност да се разширява кръгът от граждани, които могат да участват в европейската гражданска инициатива. Това реално и действително се превръща във възможно най-широкия и най-демократичен инструмент за инициатива на европейско законодателство.
По време на дебатите евродепутатите подчертаваха ясно различието между европейската гражданска инициатива и петициите до Европейския парламент. Ако се приеме, че петициите до Европейския парламент искат, така да се каже, поправка на нещо, което е нарушено, на нещо, което е нарушило права, което е достигнало до някакъв вид негативен резултат, то голямата разлика между европейската гражданска инициатива и петицията е, че гражданската инициатива иска да поощри, да покани гражданите да се намесят позитивно, искайки предварително европейско законодателство по определена тема и въпрос. Евродепутатите настояват за много по-ясно разписване на задълженията на Европейската комисия след набирането на задължителния един милион подписи, да има съвършено ясно разписание на стъпките, които се предприемат, и сроковете, в които се предприемат те след това, и настояват за публичност и яснота на целия процес.
Бих искала да ви посоча някои от отделните искания, които бяха издигнати в хода на дебата от евродепутати:
- европейската гражданска инициатива да се прилага от инициативен комитет от 7 физически лица, които са от 7 различни държави членки;
- прегледът за допустимостта на дадена инициатива да не се извършва след събирането на 100 или 300 хил. подписи още в самото начало при регистрацията на инициативата от страна на Европейската комисия, за да не се допусне ситуация, при която 100 или 300 хиляди граждани на Европейския съюз са дали писмената си подкрепа за определена инициатива, а след това да се окаже, че тя не е допустима при регистрацията й в Европейската комисия.
Тук, както вече знаете и беше цитирано, евродепутатите твърдо настояваха да бъде намален мимималният брой на държави членки, от които следва да идват подписите и да не бъде нито една трета, нито една четвърт, а да падне на една пета, което в момента би означавало не 9 държави, както се искаше в самото начало, а 6 държави членки, тоест подписите да идват от граждани на 6 държави членки.
Евродепутатите в дебатите настояваха да има възможно най-опростени процедури за набиране на подписите без събиране на ЕГН или други национални идентификационни номера и без задължително събиране на номера на документите, независимо дали са паспорти, лични карти или някакви други.
Един от основните въпроси, който беше споменат и от заместник-министъра, беше, че имаше дебат и силно се настоява възрастта за участие да бъде определена на 16 години във всички държави членки, не само в Австрия, където това е възрастта за участие в избори за Европейския парламент. Това е, разбира се, една от основните точки на дебат, която може би ще продължи до гласуването и до триалога днес.
Важен аргумент – право на участие в европейската гражданска инициатива да имат законно пребиваващите в Европейския съюз граждани на трети страни, които вече имат правото на петиции до Европейския парламент. Тоест да бъде изравнено правото им на петиции с правото им на учасите в европейската гражданска инициатива.
Евродепутатите настояват след набирането на 1 млн. подписи Европейската комисия да бъде задължена да обяви до три месеца как точно смята да процедира по предприетата европейска гражданска инициатива и да бъде задължена да организира публични изслушвания, които да бъдат организирани съвместно от Комисията и Европейския парламент.
Бих искала да подчертая едно от притесненията, което беше изказано от българския евродепутат Мария Неделчева, член на Комисията по петиции. Нейни предложения бяха приети и гласувани в Комисията по петиции. Но тя изказа и своето съжаление, че не беше прието предложението й за анулиране на забраната за финансиране на граждански инициативи от политически партии. Тоест остана възможността гражданските инициативи да бъдат финансирани от политически партии.
Разбира се, бяха въведени определени ограничения и се въвежда регламент за това до какво финансиране може да бъде. Но, както каза госпожа Неделчева, това индиректно дава възможност на политическите партии да използват европейските граждански инициативи като инструмент, а той е предназначен за гражданите. Европейската гражданска инициатива не трябва да се превръща в инструмент за политическа комуникация. Тя трябва да остане инструмент, позволяващ гласа на гражданите да бъде чут.
И може би последното, което бих искала да ви кажа,е, че ние бяхме брифирани за развоя на дебата вчера вечерта. Останаха няколко спорни въпроси, които трябва да бъдат решени тази вечер на триалога или в дните до 15 декември. По тях трябва да се търси съгласие между Европейския парламент и държавите членки. Това са най-основните въпроси – вече ги маркирахме:
- правото на участие – само граждани на Европейския съюз или също и законно пребиваващите граждани на трети страни;
- да се записва ли номерът на лична карта или ЕГН при подписване. Европейският парламент категорично настоява това да не е задължително. Държавите членки предпочитат това да бъде записано. Разбираемо защо – защото на тях ще остане да администрират процеса на проверка на идентификация дали има реални личности зад тези имена и подписи. Така че държавите членки искат да улеснят този процес;
- публичната дискусия след събирането на един милион подписа – дали това да бъде просто една възможност или да бъде задължение, възложено на Европейската комисия да го организира съвместно с Европейския парламент.
Остава дебатът доколко може да се сезира Съдът на Европейския съюз и европейският омбудсман при отказ за регистрация на европейската гражданска инициатива – много важен въпрос. Ако Европейската комисия откаже да регистрира определена инициатива или поне не могат да се събират подписи, дали инициаторите могат да сезират съда или европейския омбудсман като някакъв вид процес, в който те могат да търсят тази възможност и какъв да бъде срокът за прилагане на регламента след приемането му на 15 декември – 6 или 12 месеца.
Има голям дебат. Някои държави настояват за възможно най-краткия срок, в който да бъде започнато прилагането на тази инициатива. Някои държави настояват за възможно по-дълъг срок, за да може да планират и организират своите мерки, да създадат административната организация, която ще направи възможно прилагането.
Това е. Надявам се, че бях наистина конкретна и кратка. Благодаря ви много.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, госпожо Станичич. Много важно е това, което казахте, този филтър на Европейската комисия да бъде поставен още в началото. Мисля, че тук ролята на Европейската комисия ще бъде много голяма – да отсява тези, които са допустими от недопустимите ,които не противоречат на правото.
И другото, което ми направи впечатление, е, че това е инициатива на 7 физически лица. Тоест това не могат да бъдат други субекти, примерно бизнес, политически партии и организации и т.н. Тоест тук важно е тази инициатива, която е насочена към гражданите и която повишава техните възможности да се чуе техният глас, да не се обсеби от други фактори. Човек се сеща за политическите партии, не е изключено и бизнеса. Въпреки че бизнесът, ако говорим дали може да замени тази европейската гражданска инициатива и да го използва за собствени цели, си има представителство – това е Бизнес Юръп, където работи в много тесни контакти с Европейския парламент и с Европейската комисия. Така че ако иска да прокарва някакви решения, той си има този инструментариум. Докато политическите партии също си имат нормален инструментариум – това е Европарламентът и никой не може да го замени.
Така че тази инициатива не би трябвало да се подменя от други играчи, да ги наречем, от други фактори. Това е инициатива, която трябва да изхожда от определени граждански кръгове – не бих искал да кажа структури.
Мисля, че сега е време за дебата. В залата присъстват и представители на бизнес организации, на синдикални организации, на академичната общност, много организации на неправителственияа сектор и то организации, които са давали препоръки още в хода на подготовката на всички документи в придвижването на европейската гражданска инициатива и, разбира се, много студенти, на които също искам да благодаря за тяхното присъствие.
Искам да ви дам думата. Може би е интересно да поговорим и за след Нова година, когато процедурата е приключила вече, и за това какви инициативи могат да се лансират.
Може би никой не постави въпроса, но е важно, извън тези технически детайли, които се опитваме така да направим, че да се гарантира успех на прокарването на всяка една инициатива. Може би е необходимо известно пробиране, първоначално да се види как работят всички тези технически детайли, тези технически подробности, така че тази добра идея да се тества на практика.
Искам да дам думата на всички участници.
ДОЦ. Д-Р АННА КРЪСТЕВА: Аз съм ръководител на Департамента по политически науки, който включва и европеистика към Нов български университет.
Мисля, че експозетата до момента очертаха два входа в темата – единият е самата европейска гражданска инициатива, другото е това, което Моника Панайотова нарече по-активно гражданство. Съвсем скоро, буквално след броени дни всички технически проблеми, които заеха централно място в днешната дискусия, вече няма да са актуални, ще бъдат взети конкретни решения по тях, така че в центъра ще остане именно този проблем, нещо, към което, пак казвам, се доближаваме, но все още фронтално не сме го анализирали.
Това, което на мене ми се струва централно в тази инициатива, е именно възможността да се формира една активна гражданска позиция. Не непременно крайният резултат, не да броим колко точно граждански инициативи ще съберат един милион подписа, колко точно ще бъдат приети като допустими, колко ще се въплътят в конкретните законодателни решения.
Това безспорно е важно. Но ако го сведем само до това, бих казала, че ще го сведем до един нов политически инструмент, където крайната дума отново ще има комисията, която решава дали едно гражданско искане е допустимо, и парламентът, който го облича в решение.
Истинската идея на тази комисия е да се разгърне всичко това, пак казвам, което още не започваме да го обговаряме, а именно как да се направи така, какви са тези малки стъпки, които да ни водят към едно по-зряло гражданство. Това е въпрос на голям дебат. Аз тук ще отворя само една малка перспектива.
Има една насока, в която има много неизползвани възможности за развитие на демокрацията. Тук виждаме млади хора,които са активни във всички пространства, фактът, че са тук и в off line пространството. Но сигурна съм, че те са активни и в on line пространството. В същия момент има множество млади хора, които в момента са пред екраните на своите монитори и правят най-различни неща. С други думи, това, което е характерно в момента, има една много засилена, ентусиазирана, бих казала, позиция спрямо интернет. И както многократно тук беше казано, и както всички политолози прекрасно знаем, има едно намаляващо и все по-малко ентусиазирано участие в класическите форми на политическо присъствие.
Така че има накъде да развиваме, има накъде да обновяваме гражданското участие. И това ми се струва толкова важно, колкото конкретното приложение на тази иницатива. Или ако го кажа по друг начин, за да се стигне до това дадени граждански инициативи наистина да отговарят на тези технически критерии, преди това е необходимо да са разгърнати много други, да са тествани много други в дебат, за да се види тези, които оформят, клъстъри, клъстъри както в нашата родина, така клъстъри и в международни граждански мрежи, така и клъстъри в отделните страни.
Всичко това, пак казвам, изисква един наистина много по-субстанциален, много по-съдържателен подход към гражданското участие, а не фиксиране върху конкретните параметри на европейската гражданска инициатива.
Така че завършвам с едно предложение. Аз ръководя един проект по Е-гражданственост, електронно гражданство, форми на интернет участие, на дигитална демокрация. С най-голямо удоволствие бих поканила и тук присъстващите млади хора, и колегите от академичния сектор, и политиците на един дебат по тази тема. Защото преди да стигнем до това да предлагаме промени в законодателството по отношение на електронното гражданство, трябва да има един зрял дебат върху това какво е електронното гражданство, какво искаме да постигнем с него, какво ни дава Европа. Европа очертава хоризонти, но нали тези хоризонти отново не трябва да тълкуваме технически. Не е въпросът само до достъпа в интернет. Проблемът е от гледна точка на демокрацията какво правим с този достъп, успяваме ли да направим демокрацията по-вдъхновяваща, успяваме ли да привлечем повече хора към участие, успяваме ли да създадем простор на младите хора в едно пространство, което те считат много повече за свое. Защото политическото пространство все пак е овладяно, така да се каже, от професионалните политически играчи. Интернет пространството е това, което дава на младите хора самочувствието, че те са водещи. Ние, зрелите потребители на това пространство сме тези, които ги следваме.
Така че завършвам. Бих предложила, пак казвам, тези дебати, които ще започнат след Нова година, да бъдат по важни направления на развитие на гражданското участие, а не да се опитваме да идентифицираме веднага теми, които да прераснат след това в европейски граждански инициативи. Трябва да видим какви са най-перспективните, най-интересните, най-вдъхновяващите насоки на развитие на участието, преди – пак казвам – по-инструментално да ги поставим на европейския дневен ред.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви. Много важен аспект поставихте – не просто за инициативата, а за дебата във връзка с избора на съответните инициативи, формирането на най-важните теми, най-вдъхновяващите, както Вие ги нарекохте. Заповядайте, колеги.
СЛАВЕЯ ХРИСТОВА: Аз съм от сдружение „Болкан асист”. Благодаря за поканата да участвам в тази среща и да изразим нашето становище.
Нашата организация координираше един процес на съгласуване на позиции на 25 български неправителствени организации в края на миналата година по отношение на прилагането на европейската гражданска инициатива на европейско ниво. Тази позиция от името на 25 граждански организации беше изпратена до Европейската комисия, беше публикувана на сайта на Европейската комисия, след което бяхме поканени през месец февруари да участваме в публичното обсъждане в Брюксел. Изпратихме наш представител – една колежка от Фондация Институт „Отворено общество” и следим процеса през цялото време. Като междувременно, освен че съгласуваме позиции и мнения на български граждански организации, работим и в широка мрежа с наши партньори от европейски организации, от неправителствени организации от различни европейски страни.
Бих искала да обърна внимание на няколко въпроса, които на нас ни се струват изключително важни след всичко, което чух в представянията на всички изказващи се, които до момента дадоха една пълна картина и на смисъла, на целите, на процедурите на прилагането, и на все още неизяснените въпроси, рисковете, съмненията, особено за страни като България, които все още са с много малък демократичен опит.
Това, от което ние, гражданските организации изхождаме, е, че тази европейската гражданска инициатива би имала смисъл, ако тя по някакъв начин преодолее различията между различните европейски страни, постави всички граждани на всички европейски страни на равнопоставена основа.
За нас е много важно примерно проверката на подписите, която задължително трябва да се извърши и която засега поне стои като в зависимост от националното законодателство, от процедурите в съответната страна, ако може да се преосмисли и да се въведе една единна проверка от общ европейски орган, така че да се избегнат някои неефективни или недоброжелателни методи, които все още съществуват в страните с по-малък демократичен опит при проверка на подписите. Говоря не само за бюрократични процедури, но и за злоупотреби, които биха могли да направят съответните държавни институции. По-добре би било да има единен подход от независим орган на европейско ниво, който да проследява тази процедура.
Другото, което за нас е много важно и което до момента не беше подчертано, е, че както Европейската комисия проведе процеса по публично обсъждане и консултиране с гражданите на целия Европейски съюз при въвеждането на тази европейска гражданска инициатива, това трябва да се запази и при стартирането на една истинска европейска гражданска инициатива. Тоест задължително трябва да се предвиди етап на публично обсъждане. След като инициативата е проведена или по-точно стартирала, след като е минала тази първоначална проверка за допустимост, инициативата е стартирала, да има едно публично обсъждане в Европейската комисия, да има публично изслушване на представители на различни граждански организации от различни европейски страни, на което и самата Европейска комисия да изрази своята нагласа, своите позиции относно темата или въпроса, който инициативата поставя.
Другото, което също бих искала да поставя на вашето внимание, е, че наистина е рисковано, особено за страни като България, в които негативният опит по злоупотреба, по фалшифициране на вот на гражданите досега идва преди всичко от политическите партии, да се допуска политически партии да финансират граждански инициативи.
Съзнаваме, че на фона на утвърдени демократични традиции в развитите европейски страни, където политическите партии са част от гражданското общество, това може би звучи нелогично. Но в нашия случай това,което наблюдаваме не само на избори,но това, което наблюдаваме и сега с въвеждането на новия Закон за пряко участие на гражданите в управлението, за който нашето сдружение има определен принос, но който за съжаление не беше приет така, както ние предлагахме, все пак е действащ от 29 май 2009 година, е, че отново политическите партии опорочават идеята за пряка демокрация, поставяйки на дневен ред предложения за национални референдуми, които изместват приоритетите и които дори поставят България в една, меко казано, смешна позиция. Говоря за иницираните национални референдуми от двете партии – „Атака” и ВМРО.
Тоест всичките тези примери досега показват, че ако се даде възможност политическите партии да финансират европейска гражданска инициатива, в страни като България наистина съществува риск да се получи именно това, за което тук се говори, че съществуват рискове да се злоупотреби с правото на гражданите.
Не на последно място, искам да обърна внимание, че изключително горещо подкрепяме това да отпаднат тези високи изисквания при събирането на подписите, да не се събират лични данни от типа на ЕГН и паспортни данни. Защо?
Нашата организация тази година в периода от 12 март до 10 юни осъществи една национална гражданска инициатива, която имаше за цел да поиска промени в новоприетия Закон за пряко учасите на гражданите и която беше осъществена по всички реквизити на националното законодателство, така, както е разписано в закона – три имена, ЕГН, адрес и подпис. И изключително трудно ние събрахме за срок от три месеца с подкрепата на много граждански организации в страната 5200 подписа. Изключително трудно е да караш хората да подкрепят една идея и да им искаш лични данни, като че ли ти ще им предоставиш нещо.
Още повече, когато говорим за европейско ниво, много горещо подкрепяме това максимално да отпаднат тези усложнеия и тези тежки процедури при събиране на лични данни. Наистина три имена, адрес, подпис – мисля, че при съвременните възможности на технологията съвсем достатъчни са тези данни, за да се провери дали това лице наистина съществува или е измислено.
Това е, което бих искала да споделя на този етап. Ще следим с интерес развитието на нещата. Готови сме да участваме и в следващи срещи, да споделяме и популяризираме идеите на европейската гражданска инициатива сред българските неправителствени организации и, разбира се, сред българските граждани. И наистина се надяваме, че този инструмент ще доближи гражданите до институциите и ще преодолее тази пропаст, която в момента за съжаление съществува. Благодаря за вниманието.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз. Действително за проблема с верифицирането на всички тези граждани, които са застанали зад тази определена идея стана ясно, че отговорността е на всяка една страна. Но може би трябва да има една унифицирана процедура по какъв начин да се доказва това, с цел да не се влиза, както и Вие споменахте, в противоречие със защитата на личните данни, което пък да отблъсне, от друга страна, всички тези, които се очаква да застанат зад съответната инициатива.
Заповядайте, колеги. Други изказвания?
КРАСИМИР КИРЯКОВ: Аз съм председател на Управителния съвет на Българската асоциация на консултантите по европейски програми. Аз ще направя едно изказване на базата на прекрасните презентации, които чухме.
Неправителствените организации имат склонността винаги да дърпат чергата към себе си. Но аз искам да започна от думите на госпожа Панайотова, че за една успешна инициатива са необходими активни, заинтересовани граждани. Специално аз България активни и заинтересовани граждани ще има тогава, когато ние демонстрираме предимствата от участието в Европейския съюз и това пряко е свързано със степента на усвояване на европейските фондове в България.
В тази връзка аз искам да използвам форума, представителите на нашите партьнори и Европейската комисия, и Европейския парламент с молба да продължават да предоставят ноу-хау за оползотворяване на европейските фондове и оптимизирането на това оползотворяване. Защото България има много серизна нужда от този процес. Имаше прекрасни примери наскоро с посолството на Словения, с посолството на Кралство Испания. Аз съм сигурен, че Унгария също може да предложи много добър опит в тази насока, защото имам преки наблюдения.
Така че с това завършвам своето изказване. Нека да активизираме усилията си, да имаме повече активни и заинтересовани граждани. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, господин Киряков. Господин Райчевски, заповядайте.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Аз съм представител и на публична организация – Българска академия на науките, която е все още автономна, не съвсем държавна, и на неправителствена организация, която от 10 години подпомага иновациите и трансфера на знания и технологии от науката към производствената и обществената практики.
Искам да започна с това, че правата и свободите ние много бързо след 10 ноември ги получихме, без битки и без такива страдания, които имаше от другите социалистически страни. И въпреки това при нас структурите на гражданското общество се развиха достатъчно бързо. Към дадения момент около 9000 граждански сдружения – има такива данни – активно съществуват и действат и оказват своето влияние.
Разбира се, имаме отстъпление по отношение на качеството, критерий за което е реалното влияние на гражданските организации върху всички видове равнища на властта.
Що се касае за еврофондовете, който въпрос тук има място, защото това е тази комисия, за което и преждеговорившият спомена, бих могъл да кажа, че имайки пълни впечатления от оперативната програма „Конкурентноспособност” и частично от „Развитие на човешките ресурси”, от предложенията на гражданските структури около 20 процента се приемат от държавната администрация. Много ли е или малко това? Според мене е малко. Защото тези предложения идват откъм фронтовата линия, където много добре се знае кой инструмент или мярка работи добре, кой не работи съвсем добре, а някои направо пречат.
Ето например в областта на логистичните действия за подкрепа на оперативна програма „Конкурентноспособност” в петък имахме Комитет за наблюдение върху ръководния орган, където беше отчетено, че от началото досега, вече половината от срока на 1 юли мина, от раздел „Техническа помощ” за логистичните действия от 75 млн. лв. общо само за този раздел 41 млн. лв. са реализирани, похарчени вече. Но това, за което те са реализирани, според мене поне почти никак не е допринесло и няма да допринася за по-ефективното усвояване на средствата и тяхното реално стигане до бизнеса и неговите партньори от науката и в някои случаи от неправителствените организации. Така че тези 20 процента наше влияние - на неправителствените организации все още според мене е крайно недостатъчно.
Що се касае до новата гражданска инициатива на Европейския съюз, тя действително е изключителна по своята важност и перспективност. На мене лично ми се струва, без да съм специалист в тази област, за което ще стане дума, че това е една нужна стъпка към създаване в недалечна перспектива на обща федерална европейска държава, за което аз съм „за”. Благодаря за вниманието.
КАМЕН КОЛЕВ: Заповядайте, госпожо Николова.
ИЛИЯНА НИКОЛОВА: Аз съм от федерация „Работилница за граждански инициативи”. Искам да ви благодаря за поканата и за възможността наистина да дискутираме важни неща.
Според мене една от най-важните аспекти на европейската гражданска инициатива е възможността за промяна на нагласи. Бих искала да подкрепя възрастовата граница 16 години като възможност за участие в една такава европейската гражданска инициатива.
Като организация, която подкрепя гражданските инициативи от България и която работи доста с младежи, бих искала да кажа, че промяната на нагласите е изключително и сложен, дълготраен процес. И ако днес в тази зала ние имаме достатъчно младежи, на мене ми се струва, че за Европейския съюз и за бъдещото развитие не само на България, а и на самия съюз е важно наистина да можем да работим с младите хора и младите хора да са носители на промяната.
Така че аз разбирам драматичността на това да се премине възрастовата граница от 18 години. Но въз основа на опита, който имаме до този момент, ми се струва, че младежите би трябвало да получат възможност да покажат своята зрялост и да участват в тези процеси.
Другото нещо, към което искам да се върна, това, за което и Славея Христова говореше, е възможността за финансова подкрепа на европейската гражданска инициатива от страна на политически партии.
За България според мене това би било един сложен процес и по-скоро би поставило под съмнение гражданската иницатива като такава, отколкото да даде възможност за решаване на важни проблеми и на важни за гражданите на Европейския съюз инициативи.
Последното нещо, което също ми се вижда изключително важно, макар и в България да не е толкова широко застъпено, е възможността да участват в тези иницативи граждани на трети страни.
Пак казвам, България вероятно не е страна, в която има толкова много граждани на трети страни, но за Европейския съюз, за синергията, която може да се постигне, мисля, че това е една добра начална стъпка. И това наистина би означавало отвореност към проблемите на Европейския съюз и възможност на всички, които обитават пространството на Европейския съюз, наистина да участват във вземането на решения.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря. Заповядайте, господин Герасимов.
СВЕТОСЛАВ ГЕРАСИМОВ: Аз съм от Съюза за защита на природата. За мене след онова, което чух от Зинаида Златанова, присъствието на всички тук нас представлява много по-демократична форма от онова, което се предлага по линията на гражданската инициатива. Защо е така?
Една малка комисия от колко души депутати, не зная, е поканила един Съвет за обществени консултации, където, както виждате, се дава пълната възможност и право на всички слоеве на гражданското общество – бизнес, неправителствени организации и т.н., а те представляват политическите партии в парламента, да водят дискусия, която за мене е от изключителна важност като демократична база за разискване.
Тук действително някак си преобладава мнението на неправителствените организации. Аз представлявам една такава организация и ще си позволя, без да отнемам много време, да ви направя едно съобщение, че ние правим във връзка с острите дебати за енергетика и природозащита и на тази основа - ползване на земите за алтернативна енергия или за храни, типичен случай е Добруджа, и още много други неща. Всичко това е изложено в един материал от две страници, който аз бих предложил да бъде изпратен на този, който желае, за да се види какво се съдържа в това нещо.
Ние, две организации, предлагаме балансиран подход за развитие на енергетиката, съобразено с регионалните енергетични източници, опазване на биологичното разнообразие и здравния статут, който не е само здравен статус по отношение на биоразнообразие и екосистеми, а и по отношение на човека, където горе-долу този въпрос е пренебрегнат в тези стратегии. Благодаря ви.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз. Вашето предложение ще го изпратим на всички членове на Съвета за обществени консултации.
Колеги, предлагам да приключваме. Благодаря ви за изказванията и за участието.
Мисля, че можем да се обединим около една висока оценка за необходимостта от този инструмент за участие на гражданите като една допълнителна форма за приобщаване на гражданите към Европа и в същото време да пледираме за една проста и ясна, работеща процедура, която да не се превръща в бариера на това участие, така че в крайна сметка да изпълни своето предназначение.
Благодаря ви още един път за участието.
Закривам четвъртото заседание на Съвета за обществени консултации.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪВЕТА
ЗА ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ:

КАМЕН КОЛЕВ