П Р О Т О К О Л

№ 50

На 1 декември 2010 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

Изслушване на информация от представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по: Оперативна програма „Транспорт 2007 – 2013 г”; Програма ИСПА/Кохезионен фонд (Регламент 1164/94) в сектор „Транспорт”.

В заседанието взеха участие: Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, Мария Димитрова – директор на Дирекция „ИСУН”; Ивайло Московски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Мартин Георгиев – началник отдел „Програмиране” в Дирекция „Координация на програми и проекти” ; Албена Жекова – началник сектор „Наблюдение на проекти по Кохезионен фонд, мярка 11-64” в Дирекция „Координация на програми и проекти”; Нина Беленска – Начевска – началник отдел „Търгове и договори” в Дирекция „Координация на програми и проекти”.

Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с една точка от дневния ред:
Изслушване на информация от представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по: Оперативна програма „Транспорт 2007 – 2013 г”; Програма ИСПА/Кохезионен фонд (Регламент 1164/94) в сектор „Транспорт”.
Който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
По програма ми е подадено, че от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията очакваме да присъства министър Александър Цветков. Сред нас вече са:
Ивайло Московски – заместник-министър
Мартин Георгиев – началник отдел „Програмиране” в Дирекция „Координация на програми и проекти”
Албена Жекова – началник сектор „Наблюдение на проекти по Кохезионен фонд, мярка 11-64” в Дирекция „Координация на програми и проекти”
Нина Беленска – Начевска – началник отдел „Търгове и договори” в Дирекция „Координация на програми и проекти”.
От кабинета на министъра по управление на средствата от Европейския съюз присъстват:
Мария Димитрова – директор на дирекция „ИСУН”
Иван Иванов – началник на отдел „Изпълнение на Национална Стратегическа Референтна Рамка и хоризонтални въпроси”
Екатерина Алексиева – експерт в отдел „Координация на структурните инструменти”.

Преди да дам думата на господин Московски, тъй като все още изчакваме господин Цветков, бих искала да направя само едно доуточнение. Беше отправено към мене от страна на госпожа Плугчиева, заместник-председател на комисията, както и от господин Мутафчиев от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения предложение за съвместно заседание на двете комисии по изслушване съответно на Министерството на транспорта, но такова няма да се състои. Изслушването ще бъде единствено в рамките на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, тъй като съм получила писмо от господин Вълков, председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения № 0531930/25.11.2010 г., в което той казва, че такова изслушване вече е провеждано в рамките на неговата комисия и с оглед на четири приоритетни законопроекта, които им предстоят до края на годината, ще бъде поставен акцентът върху тях. Това е за евентуални бъдещи въпроси – защо заседанието не е съвместно. Това е от мене по този въпрос.
Само искам да отбележа, че последното изслушване по напредъка на Оперативна програма „Транспорт” е проведено на 12 май 2010 година. За последните 6 месеца и половина имаме договорени 11,1 млн. лв. и усвоени 83,6 млн. лв. По данни на управляващия орган, към средата на месец ноември 2010 година са договорени близо 30 процента от разполагаемите ресурси по програмата, а разплащането достига величина около 5,2 процента от нейния бюджет. Това е кратко въведение.
Заповядайте, господин Московски, за кратко представяне.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Първо, искам да кажа, че министър Цветков ми поръча да предам на уважаемата комисия, че му предстои пътуване, след може би малко повече от час излита и това го възпрепятства да присъства на заседанието на комисията.
В качеството ми на управляващ орган по оперативната програма и заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще направя презентация за състоянието на оперативната програма.
Към средата на месец ноември 2010 година по Оперативна програма „Транспорт” има общо 49 одобрени проекта, чиято обща стойност е малко над 1,5 млрд. лв.
Размерът на одобрената безвъзмездна финансова помощ по тях е над 1 млрд. 170 млн. лв., което представлява около 30 процента от общия бюджет на програмата.
Изплатените към бенефициентите средства по тези проекти са в размер на 203 млн. 435 хил. лв., което представлява 17,35 процента от договорените средства или 5,19 процента от общия размер на програмата.
Разпределението на средствата по фондове е, както следва:
Договорени средства от Европейския фонд за регионално развитие по Оперативна програма „Транспорт”, чрез който се финансират проектите по трета ,четвърта и пета приоритетна ос на програмата, са в размер на 348 млн. лв., което представлява 48,25 процента от средствата на фонда, предоставяни по програмата.
Реално изплатени средства от този фонд към бенефициентите са малко над 137 млн. лв., което е 39,6 процента от контрактувания от фонда бюджет и 19,09 процента от общия бюджет на Европейския фонд за регионално развитие по програмата.
Договорените средства по Оперативна програма „Транспорт”/Кохезионния фонд, чрез които се финансират проектите от железопътния и пътния сектор, или приоритетна ос 1 и 2 са в размер на 610 млн. 238 хил. лв. Тези средства представляват 24,85 процента от средствата на Кохезионния фонд, предоставени по програмата.
Реално изплатените средства от Кохезионния фонд към бенефициентите са в размер малко над 33 млн. лв. или 5,42 процента от контрактувания от Кохезионния фонд бюджет и 1,34 процента от общия бюджет на Кохезионния фонд по Оперативна програма „Транспорт”.
Приоритетно до края на настоящата година управляващият орган на оперативната програма ще работи по прехвърлянето на част от дейностите по железопътния проект Пловдив – Свиленград, финансиран от Програма ИСПА, за финансиране от Оперативна програма „Транспорт”, каквото решение беше взето на предишния Комитет за наблюдение.
Бенефициентът - Национална компания „Железопътна инфраструктура” внесе в управляващия орган формуляр за кандидатстване на проект по Оперативна програма „Транспорт”. Управляващият орган одобри този формуляр на 29 ноември 2010 година и го процедира към Министерския съвет за изпращане към Европейската комисия. Общата стойност на проекта, съгласно формуляра за кандидатстване, е в размер на 663 млн. 316 хил. лв., а стойността на поисканата безвъзмездна помощ по проекта е почти 350 млн. лв.
Целта ни до края на годината е да сме процедирали към Европейската комисия формуляр за кандидатстване по проекта за окончателно одобрение.
Същевременно с другия голям бенефициент – Агенция „Пътна инфраструктура”, работим по одобряване на тръжни процедури за строителство и прилежащия надзор на двата лота на автомагистрала „Марица” и строителството на Кърджали – Подкова. Докладвам само, че за автомагистрала „Марица” тази сутрин министър Плевнелиев одобри старта на процедурата.
Към 31 октомври 2010 година конкретно за приоритетна ос 1 – Развитие на железопътната инфраструктура, са сключени три договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Общата стойност на сключените договори по отпускане на безвъзмездна финансова помощ е 58 млн. 349 хил. лв., от които финансирането от Кохезионния фонд възлиза на 46 млн. 679 хил. лв.
Договорената безвъзмездна финансова помощ представлява 5,14 процента от общия бюджет на приоритетната ос, както и от бюджета, предвиден за финансиране на Кохезионния фонд.
Стойността на приемливите разходи – финансиране от безвъзмездната финансова помощ, възлиза малко над 57 млн. лв., от които средствата от Кохезионния фонд са в размер на 46 млн. лв.
Изплатената безвъзмездна финансова помощ по проекти, финансирани по първа приоритетна ос, са в размер на почти 17 млн. лв., от които средствата от Кохезионния фонд възлизат на 13,5 млн. лв., което представлява 29 процента от договорената безвъзмездна финансова помощ или 1,50 процента от приоритетна ос № 1.
Основните усилия на бенефициента на Националната компания „Железопътна инфраструктура” бяха концентрирани върху приключване на подготовката на формулярите за кандидатстване на големите проекти в оста, както и за обявяване на съответните тръжни процедури.
Подадени формуляри за кандидатстване:
Проект – Доизграждане на ж.п. линията Пловдив – Свиленград на 12 ноември 2010 година;
Проект – Обновяване на участъци от железопътната инфраструктура Пловдив – Бургас. До края на 2010 година се очаква подаването на формуляри за кандидатстване за този проект.
До края на месец януари 2011 година се очаква подаването на формуляри за кандидатстване на проект за модернизация на железопътната линия София – Пловдив, участъка Септември – Пловдив.
Следващият проект е Електрификация и реконструкция на ж.п. линията Свиленград – турска граница, който е в изпълнение. Общата стойност на сключените договори за изпълнение на проекта са близо 84 млн. лв. Частта на Кохезионния фонд възлиза на почти 46 млн. лв.
Общата стойност на изплатените средства по сключените договори за изпълнение по проекта е почти 24 млн. лв., от които авансът към изпълнителят е в размер на почти 8,5 млн. лв., а плащанията за реално извършени дейности възлизат на около 15,5 млн. лв.
От изплатените разходи за реално извършени дейности по договора за изпълнение, управляващият орган е верифицирал средства в размер на 5,5 млн. лв., от които частта на Кохезионния фонд възлиза на 4,250 млн. лв.
Към 31 октомври 2010 година платените средства и суми към изпълнителите са в размер на 28,54 процента от общо договорираните средства.
Общата стойност на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по проекта е почти 60 млн. лв., от които средствата от Кохезионния фонд възлизат на 46,6 млн. лв.
Изплатената безвъзмездна финансова помощ по проекта е в размер на 16 млн. 871 хил. лв., от които средствата на Кохезионния фонд възлизат на почти 13,5 млн. лв., което представлява 28,95 процента от договорираната безвъзмездна финансова помощ.
Могат да бъдат отбелязани следните важни моменти от изпълнението на този проект:
Към 31 октомври 2010 година строителните дейности на проекта се изпълняват в срок и по график.
Приключил е ремонтът и реконструкцията на Капитан Андреево;
Извършват се поетапно поддръжка и ремонт на изградените от изпълнителя временни пътища, осигуряващи достъп до обекта;
Изпълнителят е започнал подготвителни работи по изграждане на пътния надлез и пешеходния подлез на Генералово;
Извършва се изсичане на растителността по старото трасе, извършват се земни работи в отделните участъци по трасето, в това число работи по отстраняване на хумусен слой, изкопни работи, изграждане на насипи, изграждане на предпазни пластове;
Стартира се дейността по изграждане на моста на река Марица. Излети са 34 броя пилоти. Възобновена е буферна преградна дига, изградена е работна площадка със защитна дига, излети са подложни бетони, изпълнена е шпунтова ограда, два броя стълбове, бетониран е фундамент на един устой.
Със заповед от 26 август 2010 година е актуализиран съставът на създаденото звено за изпълнение и управление на проекта, който отговаря за координацията и изпълнението на сключения договор.
Следващ проект – модернизация на железопътната линия София – Пловдив.
През отчетния период с решение на ръководителя на управляващия орган от 19 октомври беше одобрен проект – Консултантска услуга за извършване на оценка на съответствието на инвестиционен проект със съществени изисквания към строежите за проект – Модернизация на железопътната линия София – Пловдив. Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 17 хил. 250 лв. е сключен на 28 октомври 2010 година. На 13 май 2010 година Национална компания „Железопътна инфраструктура” е сключила договор за изпълнението на проекта. Договорът е на стойност 17 хил. 250 лв.
Приоритетна ос № 2 – Развитие на пътна инфраструктура по трансевропейските основни национални транспортни оси. Към 31 октомври 2010 година по оста са сключени три договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Общата стойност на сключените договори за отпускане на тази помощ е 704 млн. 448 хил. лв., от които финансирането от Кохезионния фонд възлиза на малко над 563 млн. лв.
Към 31 октомври 2010 година договорената безвъзмездна финансова помощ представлява 36,40 процента от общия бюджет на приоритетна ос № 2, както и от бюджета, предвиден за финансиране от Кохезионен фонд.
Стойността на приемливите разходи, финансирани от безвъзмездната финансова помощ по сключени договори за изпълнение на приоритетна ос № 2 възлиза малко над 484 млн. лв., от които средствата в Кохезионния фонд са в размер на почти 388 млн. лв.
Проект за доизграждане на автомагистрала „Тракия”, лот две, три и четири. Общата стойност на сключените договори за изпълнение по проекта е почти 485 млн. лв., от които финансирането на Кохезионния фонд възлиза на 388 млн. лв.
Общата стойност на изплатените средства по сключените договори за изпълнение на проекта е 24 млн. 153 хил. лв., от които авансът към изпълнителя е в размер малко над 24 млн. лв., а плащането за реално извършени дейности възлиза на почти 80 хил. лв.
Платените суми към изпълнителите са около 5 процента от общо договорираните средства.
Общата стойност на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по проекта е около 700 млн. лв., от които финансирането на Кохезионния фонд възлиза на 560 млн. лв.
Лот 2. Тъй като все още не са приключили отчуждителни процедури за инженерната инфраструктура, се работи само по директното трасе на магистралата. На практика са завършени основните дейности по етап 1, 2 и 3. Извършени са изкопни работи, отнемане на хумусен пласт и пласт – неподходящ материал. За отводняване на магистралата са предвидени канавки, облицовани със сглобяеми бетонови елементи върху пясъчна възглавница. Изпълняват се фундаментите на надлезите. Трасето, освободено от горска растителност, има акумулирано закъснение спрямо графика за строителство и има предложение за неговото актуализиране, което все още не е одобрено от възложителя - Агенция „Пътна инфраструктура”.
Лот 3. Издадено е разрешение за строеж от 28 юли 2010 година, което е в сила от 30 август 2010 година. Извършват се строителни работи по цялото трасе, положен е първи пласт от насипа, извършват се изкопни, бетонови, хидроизолационни работи, изливат се пилоните.
При лот 4 състоянието е следното – извършват се геодезически измервания и са започнати изкопни работи, отнемане на хумусен слой.
Изброявам договорите: за техническата помощ за подготовка на проекти по оста, оказване на консултантски услуги за попълване на формуляра за кандидатстване, финансиране на проекта за строителство на магистрала „Струма”.
Изготвени е технически проект за автомагистрала „Струма”, лот 2, участък Дупница – Благоевград на стойност, предоставена безвъзмездна помощ над 1 млн. 500 хил. евро.
По приоритетна ос № 3. Към 31 октомври 2010 година по приоритетната ос са сключени два договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ на обща стойност малко над 362 млн. лв., от които финансирането от Европейския фонд за регионално развитие възлиза малко над 308 млн. лв.
Предоговорираната безвъзмездна финансова помощ представлява 87,85 процента от общия бюджет на приоритетната ос. Стойността на приемливите разходи, финансирани по сключени договори за изпълнение на приоритетна ос № 3 възлиза малко над 362 млн. лв., от които средствата от Европейския фонд за регионално развитие са в размер на малко над 308 млн. лв.
Изплатената безвъзмездна финансова помощ по приоритетна ос 3 е в размер на почти 150 млн. и 500 хил. лв., от които средствата от Европейския фонд за регионално развитие възлизат на над 128 млн. лв., което представлява 48,52 процента от договорираната безвъзмездна финансова помощ или общо 36,50 процента от бюджета на приоритетната ос.
Проект „Разширение на Софийското метро”, етап 1, пътен възел „Надежда” – бул. „Черни връх”. Имаме две обособени позиции. Обособена позиция № 1 – пътен възел „Надежда” - Централна гара - площад „Света Неделя” - бул. „Патриарх Евтимий” и обособена позиция № 2 – бул. „Патриарх Евтимий” – НДК - бул. „Черни връх”. Общата стойност на сключените договори за изпълнение по проекта е малко над 657 млн. лв., от които финансирането от фонда възлиза малко над 307 млн. лв.
Общата стойност на изплатените средства по сключените договори за изпълнение по проекта е над 260 млн. лв., от които авансът към изпълнителя е в размер на 65 млн. лв., а плащанията за реално извършени дейности възлизат над 195 млн. лв.
От изплатените разходи за реално извършени дейности по договора за изпълнение управляващият орган е верифицирал средства в размер на почти 161 млн. лв., от които частта на Европейския фонд за регионално развитие възлиза на 137 млн. лв.
Към 31 октомври 2010 година изплатените суми към изпълнителите са 39, 57 процента от общо договорираните средства.
С две изречения за физическото изпълнение.
Продължава производството на стоманобетонни сегменти в базата на квартал „Обеля”. Изпълнени са 70 процента от общото количество за облицовка на тунела. Вече е подготвена тунелопробивната машина. Тя е достигнала МС5. Придвижва се по изграденото трасе на станцията и ще стартира прокопаването на тунела до МС 6.
Заради повреди в машината са се наложили ремонтни дейности и цялата подмяна на главата на машината. За целта в района на надлез „Надежда” е била изградена 16-метрова вертикална шахта. Изграждането на шахтата е отнело 45 дни. Тоест имаме забавяне с 45 дни заради повреда на тунелната машина.
Тунелът между стартова шахта МС5 е завършен, с добро качество. Конструктивните работи на МС5 са завършени 90 процента. Предстои доизграждането на перонна плоча.
На МС6 се работи по преустройство на голям канален коректор, попадащ в конструкцията.
Аз разбирам, че е доста подробна информацията.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз съжалявам, че вземам думата, господин Московски. Но много Ви моля, нека да се държим сериозно като хора на ниво. Не може да ни занимавате с повредите на машината и със сегментите, с това кой е окосил тревата или не. Бъдете така любезен –говорете по същество. Няма презентация. Четете тук, затрупвате ни с подробности, с цифри и с излишна, баластна техническа информация. Така не става. Просто няма как да се получи и не е била това целта на днешното заседание.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Госпожо Плугчиева, донякъде е основателна забележката Ви. Но в крайна сметка беше предвидено господин Цветков да изнесе въпросния доклад и предполагам, че господин Московски в момента се ориентира в това, което трябваше да бъде представено от господин Цветков. Така че нека да подходим в случая с малко повече разбиране.
А молбата ми към Вас, господин Московски, е наистина да обърнете внимание на основните моменти, за да може след това вече в рамките на дискусията след изслушването да влезем повече в детайли.
Заповядайте, господин Московски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Съжалявам, ако съм отегчил дамите и господата народни представители с тази подробна информация. Вероятно е така, както казвате. Става въпрос за едно забавяне на срока от 45 дни и затова давам това обяснение толкова подробно, за да стане ясно защо има забавяне в графика на този проект.
Споменавам в такъв случай накратко договорите за техническа помощ по подготовка на проектите по оста, техническата помощ за подготовка на проект „Изграждане на интермодален терминал” – София, фаза 1, който е на обща стойност 500 хил. лв., от което финансирането от Европейския фонд за регионално развитие възлиза на 425 хил. лв.
По приоритетна ос 4 – Подобряване на корабоплаването по морските и вътрешните водни пътища на страната. Към 31 октомври 2010 година по оста е сключен един договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ на стойност 580 хил. лв., от които финансирането от Европейския фонд за регионално развитие възлиза на 493 хил. лв.
Проект за създаване на речна информационна система. Към 31 октомври няма сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по проекта и не е изплащана безвъзмездна финансова помощ от управляващия орган.
Общата стойност на сключените договори е в размер на 13 млн. 550 хил. лв.
Техническа помощ за подготовка на проектите по оста, техническа помощ за изграждане на система за управление на корабния трафик – трета фаза и създаване на речна информационна система край река Дунав.
По приоритетна ос – техническа помощ, ще ги изброя набързо.
Сключени договори за отпускане на безвъзмездна финансова помощ – 40 на брой, като 31 от тях са във фаза на изпълнение. Останалите 9 не са приключени. Общата им стойност е малко над 46 млн. лв., от които финансирането възлиза на почти 40 млн. лв.
Това е по петте приоритетни оси.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Московски. Заповядайте, колеги, за въпроси. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Първо искам да обясня на Вас, господин Московски, и на колегите какво съм имала предвид с моето предложение за днешното изслушване.
Управляващият орган на Оперативна програма „Транспорт”, както е известно, е във вашето министерство. В същото време бенефициенти по програмата са един при вас в Национална компания „Железопътна инфраструктура”, един е в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътища” или „Пътна инфраструктура”.
С тези кръстосани отговорности и с проблемите, които са натрупани, целта днес беше да се явят министър Томислав Дончев, министър Росен Плевнелиев, министър Александър Цветков и въпросните бенефициенти. Да ви припомня, този разговор го водихме на 12 май, когато отново Вие даже споделихте, че се радвате, че аз предлагам въпросните бенефициенти да бъдат тук и да участват в дискусията. Нито тогава се явиха, нито днес се явяват. Министър Александър Цветков и тогава нямаше време да се яви, и днес няма време. Спасителната акция във Варна смятам, че е приключила, а и той пряко не участва в издирването.
Просто това е несериозно като отношение към работата, към програмата и още по-малко, абсолютно е неуважително към институцията. Не говоря за персонажи, говоря за институцията Народно събрание. Това е първо.
Второ, целта на днешното изслушване беше да представите – тук има хора, които разбират от тази работа – индикативната програма по Оперативна програма „Транспорт” за 2010 година, която през януари трябва да сте приели, заедно с Лотар прогнозата и днес да се явите, заедно с всички, които изброих, които са длъжни и са ангажирани с тази програма, да сложите на този бял екран данните и да кажете: през 2010 година стартирахме с тези индикативни параметри и днес, към 1 декември, в края на годината сме стигнали по тази прогноза дотук. А тук да ни четете, че техниката отказва, че сервитутът е неокосен, че не знам кой сегмент бил произведен или не, просто това е или неразбиране, или умишлена подигравка с комисията. Като приемам, че не е второто, значи остава първото.
Затова ще кажа, че липсва базисната информация, по която може изобщо да се дискутира. Това е първото нещо. Неслучайно казах миналия път, когато прави презентацията заместник-министър Павлова, че трябва да ви извикат всички управляващи органи, за да видите как се прави презентация, как се докладва в парламента и какво значи наистина сериозно отношение по проблематиката. И да има днес наистина визия върху това къде се намираме, къде сме стигнали, какви са реалните проблеми и дали след три години наистина тази програма ще я завършим, как ще я завършим или тези средства ще ги върнем някъде.
Това е по задачата, с която днес трябваше да се занимаваме.
Следващият въпрос е по отношение на нуждата за изграждане на административния капацитет и подготовката на големите проекти – говоря за пътните проекти, за „Струма”, за „Марица” и съответно за ж.п.проектите.
През месец август министър-председателят води разговор с президента на Световната банка. Подписа се споразумение за експертна помощ. Какво стана с това споразумение, къде са тези експерти, кои са тези експерти, по кои инфраструктурни проекти работят, кой им плаща, с кого работят в България, какъв е продуктът, който са произвели или не са произвели? Кой ще коментира всички тези въпроси?
Това са принципните неща, с които тази комисия трябва да се занимава. И да се знае къде стоим в момента, в края на 2010 година и в оставащите три години. Да кажете: има индикативен график за „Марица”, ще успеем или няма да успеем. За „Струма” от четирите лота два ли ще построим, един ли ще построим, нито един ли няма да построим? С ж.п. линиите ще направим ли нещо или няма да направим?
Надявам се, че съм била максимално ясна и директна. Но не може с такова несериозно отношение вече година и половина да се работи. И все с оправдание и с търсене на някакви други причини. Човек за година и половина трябва да се научи поне малко как да управлява и да работи.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Само искам да отбележа, че в предварително раздадените материали има прогнозите, съгласно системата Лотар, по-детайлно представени.
Сега ще дам възможност за отговори както на господин Московски, така и на представителите от кабинета на господин Дончев, тъй като мисля, че единият от въпросите засяга контракта със Световната банка.
Господин Иванов, искахте нещо да добавите.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Колеги, нека да изслушаме това, което е подготвило Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за напредъка по Оперативна програма „Транспорт”. И нека да не бъдем толкова крайни в изказванията си. Защото спокойно пък ние можем да зададем въпроси защо такива проекти са вкарани в Оперативна програма „Транспорт”, проекти, които не могат да сработят поради това, че няма готовност на самите проекти. Ако попитам Вас и господин Мутафчиев какъв е напредъкът по ваше време на магистрала „Струма” или ако можете в момента да ми отговорите как ще бъде изградена магистрала „Струма”, може би до момента вие все още не знаете.
Така че нека да не бъдем крайни. Нека да дадем възможността да приключи представянето и след това да зададем своите въпроси, но не по такъв начин. Благодаря, госпожо председател.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Надявам се, че няма да влизаме в престрелка, господин Иванов. Защото влезете ли в политическия коловоз, излизане няма да има. Тук говорим по същество.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Госпожо Плугчиева, Вие сте дипломат. Голяма част от вас са дипломати и знаете, че тонът прави музиката. Така че независимо колко са сериозни проблемите, разчитам на Вас, че ще запазим добрия тон.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Аз искам само да отбележа, че тази комисия винаги се е опитвала да помага за по-бързото усвояване на средствата и да улесни това усвояване. Мисля, че точно с такава цел правим тези изслушвания, за да видим пътя, по който ние в Народното събрание можем да съдействаме нещата да вървят по-добре и по-бързо.
Няма да скрия, че нещата в програма „Транспорт” ни тревожат. Предполагам, че ви тревожат точно толкова и вас. И въпросът е как можем да си съчетаем усилията, така че нещата да потръгнат. Защото не става въпрос за интереса на мнозинството и на правителството, а става въпрос за интереса на българското общество. Ние изхождаме от тази позиция.
Аз ще помоля господин Московски, разбирам деликатната ситуация, в която се намира, но наистина да ни спести цялата вероятно абсолютно достоверна поредица от факти и да направи едно обобщение. За нас е важен политическият извод. Когато госпожа Плугчиева каза за заместник-министър Павлова, наистина миналия път ние бяхме свидетели на една блестяща презентация. И виждаме, че наистина има лостове, с които нещата могат да се решат и да се придвижат напред.
Затова и аз сега се присъединявам към онези, които апелират да се успокои тонът. Каквото и да е пътуването на министъра, аз предполагам, че то е много по-важно, отколкото това да се яви пред комисията. Но за мене е необяснимо, след като има покана, той да не се яви в тази комисия. Това просто не е коректно. И да Ви поставя Вас, господин Московски, в положение да четете един доклад, който не е подготвен за Вас, а е подготвен за него. Но не искам да коментирате тези мои думи, за да не Ви поставям допълнително в неудобно положение.
Но разберете, че ако не направим стъпките, които да могат да обединят усилията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на регионалното развитие и благоустройството за изразходване на европейските средства, на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и нашите усилия тук, в парламента, няма как да се стигне до отпушване на онези запушени неща, за които всички сме наясно. Само това исках да отбележа.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Заповядайте, господин Московски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: На повечето въпроси, които бяха зададени, действително едва ли аз единствено бих могъл да отговоря. Аз имам моя гледна точка. Но така или иначе те кореспондират към други хора.
Относно начина на презентиране, действително дали ще са слайдове или ще се изчетат нещата, цифрите ще се видят и на слайда, и като ги изчета. Това са фактите проект по проект.
Що се отнася до взаимодействията между управляващия орган и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, свързани с пътните проекти, вие сами знаете, че Агенция „Пътна инфраструктура” е на административно подчинение към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ние на практика относно административния капацитет в Агенцията нямаме нито право, нито
Проект по проект можем да коментираме кое как се случва и как ще се развиват нещата. Ако имате желание, така ще го направим, няма проблем.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Имаше въпрос за магистрала „Струма” и за експертите от Световната банка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Сега точно ми казват, че министър Дончев ще дойде. Той ще вземе отношение за преговорите със Световната банка.
Ние в приоритетна ос „Железопътни проекти” няма да ползваме експерти от Световната банка. Ще ползваме такива от Европейската инвестиционна банка. По пътните проекти се водят преговори за експерти от Световната банка. Нека колегите да вземат отношение и да обяснят. Доколкото чувам, министър Дончев ще дойде и ще обясни в каква посока ще бъдат включени тези експерти от Световната банка.
Повече по темата нямам какво да кажа. При всички положения ще бъдат използвани такива експерти. За момента се прецизира точно в какъв обхват да бъде тяхната дейност в сферата на пътните проекти.
За магистрала „Струма”. Преди около месец съвместно с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството направихме сериозни дискусии в три генерални дирекции в Европейската комисия – Генерална дирекция „Околна среда”, Генерална дирекция „Транспорт” и Генерална дирекция „Регионално развитие”. Съгласували сме целия проект и се заяви съвместно и от Европейската комисия, и от нас, включително и от ДЖАСПАРС, че имаме вариант, при който да стартираме цялата магистрала в този програмен период.
Основните притеснения са за лот 3, който е Кресненското дефиле. До голяма степен притесненията са от това, че има голяма неяснота колко би струвало, тъй като там от 2007 година има оценка за въздействие на околната среда на определено трасе. За това трасе има няколко варианта да бъде изградено. Основните притеснения бяха, че не се знае колко ще излезе като стойност и дали ще има необходимите средства в този програмен период.
Съответно направихме някакви допълнителни проучвания и имаме основания да считаме, че специално лот 3 би бил остойностен в някакви разумни граници. Считаме, че в много кратки срокове ще имаме груба стойностна оценка за лот 3, така че тръгваме в посока стартиране на цялата магистрала.
Проведохме няколко срещи с неправителствените организации. Те са твърдо на мнение, че магистралата трябва да започне от лот 3 да се строи или паралелно да се строят всички лотове, тъй като ще се образува тапа, която ще нанесе непоправими щети върху околната среда.
Имаме подкрепата на Европейската комисия, коментирали сме случая с Европейската инвестиционна банка. От ДЖАСПАРС също подкрепят тази посока на развитие на нещата, така че магистрала „Струма” ще бъде стартирана като едно цяло.
Технически в момента коментираме с колегите как да бъде оформено това, дали да са отделни апликационни форми или една. В крайна сметка в тази посока вървим.
За магистрала „Марица”. Днес министър Плевнелиев обяви, че стартират лот 1 и лот 2. Тръжната процедура ще бъде обявена другата седмица или в понеделник, или във вторник. Общо взето нещата тръгват.
Безсмислено е да сравняваме несравними неща. Още повече давате ми за пример колежката Лиляна Павлова. Няма проблеми, ние сме колеги. Аз не твърдя, че примерно не се справя по-добре. Предстоят и одити там, да видим кое как ще излезе. В крайна сметка несравними неща поставяме на масата, тъй като аз, ако започна да разплащам ефективно „Тракия”, на практика етапите вече приключват и разплащането ще влезе в такива темпове, в които, да кажем, оперативна програма, която не е сравнима с Оперативна програма „Транспорт”, би трябвало да сключи примерно стотици договори, за да направи такъв тип усвояване.
Така че несравними са нещата. Моето мнение е, че не би трябвало да се поставят на една основа оперативни програми, които общо взето са доста различни по своята същност.
Това са нещата. В ж.п. сектора са стартирани процедурите за Пловдив – Бургас. Предстои избор на изпълнител.
За линията Септември – Пловдив е отворена тръжната процедура и предстои в началото на месец януари или в средата на януари.
Предстои за остатъка от линията Пловдив – Свиленград, която е Димитровград – Свиленград да бъде отворена тръжна процедура.
Общо взето тези проекти изчерпват и ресурса, който е в тази приоритетна ос. Така че няма проблеми. Задавайте допълнително въпроси за това, което ви интересува. Това е състоянието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Московски. Господин Минчев има въпрос.
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. От мястото, на което се намираме ние – комисията, бих искал първо да не се съглася с Вашето мнение за презентацията и за нейното значение. Ние тук не сме експерти в голямата си част, с малки изключения. За нас е много важно да бъде представена нагледно информацията, която ни давате. Това, което ни прочетохте сега, честно казано, едва ли някой би могъл поне частично да възпроизведе.
Затова именно Ви се даде примерът със заместник-министър Павлова, тъй като се има предвид не да се види какво сте постигнали по програмите, а за начина на презентиране на програмата, за да може да бъде направена разбираемо.
Това е втори път, когато Вие представяте по същия начин тази програма. Молим Ви следващия път тя да бъде представена по-нагледно, за да можем ние като хора, които се намираме в комисията по тези въпроси, да я оценим и да Ви зададем правилните въпроси, да разберем какви са Ви проблемите и съответно да поставим адекватните въпроси. Още повече, че Вие сте от Министерството на транспорта и информационните технологии, доколкото си спомням. Така че там би трябвало да има такива специалисти, които да подготвят такива презентации.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Минчев, мисля, че разбрахме. Имате ли конкретни въпроси?
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Казвам това, защото не може така да се реагира на представянето.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Минчев, разбрахме в началото, че в момента господин Московски се беше ориентирал, тъй като господин Цветков трябваше да презентира. Предишният път на изслушването имаше презентация. Разбрахме се, уточнихме този момент. Нека да не подхождаме емоционално, а конструктивно. Заповядайте за конкретни въпроси.
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Чудесно. Аз имам, разбира се, конкретен въпрос.
Господин Московски, аз съм от Шумен. За Шумен ми настръхва косата от проблема ИСПА по други програми. Бих искал просто да науча как при вас се получава. Ние също имаме програми по ИСПА, доколкото знам. Как вървят при вас нещата, какви проблеми имате в ИСПА и как ги решавате? Това е конкретният ми въпрос.
Не ми се сърдете, но презентацията наистина е необходима за такива хора като мене.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Минчев. Заповядайте, господин Московски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз съм съгласен. Няма никакъв проблем да бъде направена презентация, която да удовлетворява начина, по който искате да ви бъде предоставена информацията. Така ще бъде направено. Щом колежката Павлова е направила блестяща презентация, нека да ни покаже как е направена и ние ще я правим по същия начин.
В крайна сметка дадени са цифри с проценти и със степен на развитие на съответните проекти. Добре, ще бъде нарисувано с някакви графики. Така ще го направим.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Изчистихме момента за презентацията. Дайте информация за ИСПА.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Относно проблема ИСПА. При нас има три проекта като управляващ орган – автомагистрала „Люлин”, ж.п. линията Пловдив – Свиленград и Дунав мост 2.
По проекта за автомагистрала „Люлин” сроковете ще бъдат спазени такива, каквито бяха заложени при подписване на последното споразумение с изпълнителя, тоест май месец 2011 година. Автомагистралата ще бъде завършена. Знаете, че там бяха необходими допълнителни средства по това споразумение, които бяха осигурени от националния бюджет и бяха съответно дискутирани в Народното събрание.
Относно проекта Пловдив – Свиленград вчера на Министерски съвет мина доклад, предложен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от министър Томислав Дончев, с който първо, направихме модификация на споразумението с Европейската инвестиционна банка и впоследствие вкарахме доклад, който запозна министрите и правителството с три варианта, които предлагаме за решение, и с опция за избиране на един от тях.
Мога да разкажа подробно, ако разполагаме с време. Касае се за фаза 2, където работи италианската компания „Стадий”. За да довършим проекта, трябваше да прехвърлим неговото завършване в Оперативна програма „Транспорт”, тъй като финансовият меморандум не получи удължение, както беше случаят с Дунав мост.
На практика се направи експертна оценка на състоянието на проекта. Съвместно с Европейската комисия съгласувано приехме, че това е начинът да бъде завършен - да прехвърлим завършването му със средства от Оперативна програма „Транспорт”. И започнахме преговори с италианската компания за промяна на техния договор в посока намаляване на обхвата и завършване на функционалните участъци, дотолкова, доколкото да ни позволи да не бъдем санкционирани след това при бъдещ одит и да връщаме средства по ИСПА.
На практика постигнахме споразумение, което мисля, че удовлетворява и двете страни. Тоест няколко пъти срещнахме двете страни, включително от наша страна се внесе допълнителна юридическа експертиза от международни юристи, които водиха общо взето и преговорите от наша страна. Така че постигнахме споразумение, което на практика може да се каже, че удовлетворява и двете страни.
Ангажимент е на италианската компания да завърши до юни месец догодина отсечката до Димитровград, а отсечката от Димитровград до Свиленград се надяваме до средата на януари, както вече казах, да се търгува в Оперативна програма „Транспорт”.
В третия проект по ИСПА, който е Дунав мост 2, финансовият меморандум има удължение, по-скоро ще го получим в съвсем скоро време. То е изпратено от Брюксел и в момента се работи по модификацията на финансовия меморандум. Но така или иначе имаме пълната подкрепа от страна на този финансов меморандум. Той ще получи удължение до 2012 година. Там имаше сериозни проблеми с изчерпване на бюджета на проекта от страна на консултант инженера. Ние проведохме съответните преговори и стигнахме до определен вид споразумения, които позволиха на консултант инженера да продължи да работи по този проект и в рамките на две-три седмици чакаме оценка.
Ситуацията там е такава, че испанската компания, която строи Дунав мост 2, е входирала при инженер консултанта няколко броя иска, които са на доста висока стойност, общо някъде около 80 млн. евро. Първият от тях е на стойност 43 млн. евро. Инженер консултантът ще излезе до една - две седмици с окончателен доклад към нас с неговото становище какво е приемливо от негова гледна точка за тези разходи. Всъщност сега трябва да преговаряме с испанската компания доколко и какви са възможностите да постигнем споразумение в тази област.
Това е реалното състояние на трите проекта по програма ИСПА.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Московски. С тези свои думи всъщност Вие очертахте основните моменти за програма ИСПА в сектор „Транспорт”, управлявани от вашето ведомство.
Имаме удоволствието сред нас да бъде господин Томислав Дончев. Благодаря Ви, че успяхте да присъствате, господин Дончев.
Господин Михалевски заяви желание да зададе въпроси. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, госпожо председател. Аз ще започна с това, господин Московски, че за мене не е важно дали ще направите презентация или няма да направите. Това не е съществената част. Не е важно доколко тя ще бъде блестяща и какво съдържа вътре, ако не можем да обсъдим проблемите. Безполезно е да спорим, че тази програма е най-тежка и естествено има най-тежките проблеми.
Обаче в доклада, който на нас ни беше изпратен и аз го прочетох, има нещо съществено, което липсва. Няма и една дума за апликационните форми. Само в едни изречения малко по-назад пише, че забавянето е заради формулярите за кандидатстване.
Това е същината на проблематиката и аз питам защо не сте го отбелязали. Честно казано, може би искате да спестите някои истини, които не са Вашето поле.
Тук ще кажа още веднъж: нека да бъдат така добри бенефициентите, при вас те се броят на едната ръка, като обсъждаме това нещо, да бъдат тук. Защото сега имам няколко въпроса, които засягат точно тях. И в момента аз също не мога да имам претенции към господин Московски защо не са си свършили работата.
Апликационните форми, с изключение на автомагистрала „Тракия”, за която вече шести месец нямаме информация какво се случва, имаме информация, че се връщат някакви въпроси и т.н., дай боже да я одобрят най-после, но де факто за нито един от другите проекти – пътните и железопътните, не са тръгнали нещата. И те са по елементарни причини.
В Агенция „Пътна инфраструктура” спорят с ДЖАСПЪРС не знам кой месец подред за трафика. Примерно за участъка Северен обходен път – гара Яна, на „Марица”, на „Маказа”. Но това са проекти, готови в работна фаза от години. Тези проекти вече ще остареят. Защото ние по никакъв начин не можем да наложим комуникация между ДЖАСПЪРС и структурите на Агенция „Пътна инфраструктура”. И знаете ли защо? Защото изгониха хората, които разбират от тази работа.
Очертава се едно нещо, което го има и в миналото. Едно министерство започва да си загражда територия, казва: това е моя структура, няма да пипате много, каквото аз направя, това ще е, а друго министерство ще отговаря за програмата. Не става така.
Според мене тук много сериозно трябва да се постави въпросът за подготовката. Защото като погледнем числата, те са ужасяващи: октомври 2010 година – 103,7 млн. евро усвояване на програмата, преди една година е било 42 млн. евро. Нищо не сме направили.
Безвъзмездната помощ била сключена примерно по пътните проекти – 360 млн. евро. Но реално договорите са за 247 млн. евро. Нали разбирате, тук можем да си правим всякакви разрези и числа и да гледаме, да обясняваме как скачаме в усвояването на фондовете. Но истината не е такава и ние трябва да си я кажем. И това е общ проблем. Защото в крайна сметка като загубим парите, няма да ги загуби ГЕРБ, няма да ги загуби БСП, ще ги загуби България. И това за съжаление ще има отражение и на следващия планов период.
По отношение на търговете – също важен въпрос. Виждате, че и Национална агенция „Железопътна инфраструктура” проведе два търга под ред. Бавят се стартовете на търговете в Агенция „Пътна инфраструктура”. Даже в АПИ трябваше тези търгове и за „Маказа”, и за „Марица” да тръгнат много по-рано.
Още нещо. Тези дни излезе информация и тя е много интересна: забавил се е първият сертификат на лот 2 на „Тракия”. Дано това да не е вярно. Но тук е вашата работа – да хванете за гушата, с извинение и без извинение, Агенция „Пътна инфраструктура”. Вярно ли е, че договорът е сключен без единични цени? Защото това ако е така, а е сключен по окрупнени показатели на видове дейности, тук има такова маневриране както на изпълнителя, така и на възложителя, каквото не трябва.
Между другото аз съм поискал договорите с писмено парламентарно питане, те трета седмица не ми ги дават. Поисках ги: моля, дайте ми договорите да ги видя – за надзора, за строителството и приложенията към тях. Трета седмица от Министерството на регионалното развитие и благоустройството не ми ги дава. Ще видим докога ще бъде така.
Тоест тук има няколко неща. Не е вярно, че проектите не са важни, но е вярно, че са тежки – и отчуждителни процедури, и финансиране на отчужденията, и финансиране на предпроектни проучвания на технически проекти и на работни проекти. Но трябва да има много ясен механизъм на смазка между двете министерства, което липсва. Аз не казвам, че преди го е имало в този обект, където е било необходимо. Но сега става критично. Ако преди, да речем, като се сбърка, имаше време, сега вече време няма. Защото скоростта ни е 60 млн. евро на година, а оттук нататък скоростта трябва да бъде 1 млн. евро на ден, за да усвоим тези 2 млрд. евро по Оперативна програма „Транспорт”.
Ще завърша с ИСПА. Разбирам, че ИСПА е критична. Разбирам, че за оправдание няма време и ще загубим парите и това е аргумент. Обаче не подгъвайте крака под изпълнителите. И ще ви кажа: за магистрала „Люлин” при 125 млн. евро основна цена без непредвидените реално дадохме още 60 млн. евро. При увеличение 48 процента ще си скъсат краката да работят, макар че там вече има риск за качеството, при положение че се работи ден и нощ. Но според мене тази цена не беше заслужена от изпълнителя.
Има много грешки в миналото, обаче има и много правилни подходи в миналото, които ги държаха. Те искаха тези пари още преди две години и то ги искаха в пика на ценовите условия. Сега ценовите условия не са в пика и ние като държава им ги дадохме. И това е лошо, защото създаваме прецедент – сега на Дунав мост по същия начин искат 80-90 млн. евро. А ние ако вземем да раздаваме така парите, какво ще стане?
Само тези пари, които се дадоха на „Мапа чингиз”, са един път и половина капиталовите разходи на българските общини за догодина.
Аз разбирам веднага контрааргумента и той ще бъде справедлив: да, господин Михалевски, но ако не ги дадем, губим 111 млн. евро, финансирани по ИСПА. Вярно е. Но е вярно и друго – че винаги така могат да ни извиват ръцете. Това не трябва да се превръща в спор между опозиция и управляващи, а трябва да бъде единна позицията, за да не ни извиват ръцете. Защото като стане така, ще се научат. Имайте предвид, че юридическите екипи на изпълнителите винаги са по-големи от техническите им екипи, особено на големите обекти.
Затова моят призив е: дайте да сменим начина на наблюдение на тази програма. Оттук нататък бенефициентите нека да бъдат тук по-честичко, не само за да изпълним тези проекти, а за да гарантираме, че в бъдеще ще имаме пари за транспорт, което е изключително важно. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Михалевски. Господин Иванов имаше желание.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Московски, знаем, че през юни месец тази година, ако не ме лъже паметта, имаше заседание на Комитета за наблюдение на оперативната програма, на който бяха обсъдени въпросите и проблемите. Доколкото знам, господин Расмусен е в течение на нещата, знае, че липсва каквато и да е било подготовка на предложените проекти.
Вярно ли е – надявам се, че е вярно това, - че ще има една по-улеснена процедура за прехвърляне на пари от един проект на друг и за включване на нови проекти? Защото това ще ни гарантира Оперативна програма „Транспорт” да бъде извадена, тя да стане работеща програма и това действие да може да помогне да усвоим средствата в максимален размер, надявам се, около 100 процента по тази програма.
Знам, че има проблеми. Споменахте магистрала „Тракия”. Колеги, когато стартира магистрала „Тракия”, когато решихме да бъде включена в оперативната програма, да бъде финансирана, извинявайте, но в Агенция „Пътна инфраструктура” нямаха стойност на проекта, нямаха никакви трафични данни, за да може да се направи апликационната форма. Това бяха неща, които трябваше с течение на времето да бъдат разрешени и оттам нататък да вървим към реализация. Имаме готови апликационни форми. Те са готови за финансиране, подадени са за финансиране. Предполагам, че там всичко ще бъде наред.
Просто искам да ми отговорите накратко за това дали ще има такова прехвърляне на проектите – надявам се, че ще има, и до какво ще доведе това? Дали ще доведе до едно улеснение при усвояването на средствата?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Аз предлагам да се акумулират финалните въпроси, а след това да Ви дадем думата, господин Московски, и да приключим със заседанието защото напредваме с времето. Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз няма да задавам въпроси, защото информацията, която ни представи господин Московски, ние сме я гледали в Комисията по транспорт. Тя наистина е доста обстойна.
Вероятно целта на комисията днес е да видим какво наистина става с Оперативна програма „Транспорт” и къде се закъснява. Аз в никакъв случай не мога да се съглася с твърденията на господин Иванов, че, видите ли, нямало никаква подготовка. Ако настоявате за това, предлагам ви да извадите цялата стенограма на мониторинговия комитет от преди няколко месеца, за да видите от нея там какво се говори.
Това, което искам да Ви кажа, господин Иванов, включително и за автомагистрала „Тракия”, не само че не е вярно. Опитайте се да изискате информация. Автомагистрала „Тракия” е имала трафични прогнози още тогава, когато искаха да я дадат на концесия. Тя никога не е била в оперативна програма по времето на предишното правителство.
И още нещо. Когато говорим за Оперативна програма „Транспорт”, нека да имаме предвид едно – че тя е много по-различна от всички останали оперативни програми, че определянето на проектите, господин Иванов, става на база на приоритетите на Европейската комисия и националните приоритети, свързани с тези приоритети. И ако обърнете внимание, цялата Оперативна програма „Транспорт” е изградена върху автомагистрала „Струма”, включително и автомагистрала „Марица”, която е байпас, включително и автомагистрала „Тракия”, за която в момента се радвам, че сте пуснали вътре един начин за спасяване на парите.
За мене проблемът е в това, че се отчита за нещо, което до този момент не беше факт, че има забавяне в железопътните проекти. И ще ви кажа защо. Защото заедно с метрото, един от железопътните проекти беше пръв проект, който съответно беше утвърден от управляващия орган – това е проектът Свиленград – турската граница. Затова защото бяха осигурени средства по ИСПА още през 2007 година, за да се подготви оперативната програма. Направиха се 6 проекта, от които единият е за участъка Пловдив – Бургас. Участъкът Пловдив – Бургас при готова документация и всичко закъсва година и нещо. Това ли е липсата на подготовка? Включително и цялата тази истерия около Пловдив – София, която се вихри поради вероятно определени интереси на крайния бенефициент или нещо друго. Не знам, но чувам какви ли не странни неща. Отсечката Пловдив – София също можеше да бъде пусната.
Има няколко проекта, които се чудим защо не вървят. Примерно проект, който е готов – интермодалния терминал. Той е също към железопътните проекти и може да бъде утвърден от управляващия орган. Той беше до 50 млн. евро. Този проект от една година и кусур е готов, но той също не върви.
Същевременно чувам, и миналия ден включително с господин Агов си говорихме, че нещата в Пътната агенция вървят. Ръкопляскаме на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Господин Дончев, това не е точно така. Да, подготви се автомагистрала „Тракия”, защото имаше някаква готовност на база на тази прословута концепция, която не даде възможност на предишното правителство да построи тази пуста магистрала, защото можеше да стане, ако не се бавихме с това нещо. можеше и да не е по оперативна програма.
Но същевременно, извинявайте, проект, който е върнат от управляващия орган още по време на предишното управление - СОП – Гара Яна, не за друго, а защото има нарушение в самата тръжна процедура, година и половина не е придвижен и не е утвърден от органа. Какво прави агенцията?
Проектът Кърджали – Маказа. Какво прави агенцията? Защо не е готов този проект. Той е към Пътната агенция.
Ами автомагистрала „Струма”? Ние поискахме с госпожа Плугчиева индикативния списък. Защото аз знам, че по наше време, когато съм бил министър на транспорта и съм контролирал управляващия орган, от агенцията отлагаха непрекъснато – госпожа Плугчиева е свидетел на това – подаването на апликационните форми за автомагистрала „Струма”. И това продължава и по ваше време още година и половина.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Ние имаме правила в нашата комисия, господин Мутафчиев, за три минути изказване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Приключвам. Още нещо искам да ви кажа.
Нашето притеснение е за друго. Опитваме се в момента, за да спасим парите, в което няма нищо лошо - и ще ви подкрепим в това, да прехвърляме към други обекти. Но имайте предвид, че има резервни обекти, които са в оперативна програма „Транспорт” и те са направени за това, а не непрекъснато да включваме нови.
Давам ви искрен, приятелски съвет. Струва ми се, че 34-и номер беше програмата, която успяхме да защитим – говоря за транспорта. Може и да бъркам с няколко числа. Това значи една от първите програми, които бяха одобрени.
Приоритетите са важни и за Европейската комисия, и за страната. И ще дойде време, когато ще утвърждаваме следващия период. Ако ние тези приоритети не сме ги наложили, госпожо председател, ще имаме проблеми със защитата на следващата програма, ще имаме проблеми включително със средствата, които ще ни бъдат отделени. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Мутафчиев.
Госпожо Плугчиева, заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Преди да дадете думата на господин министъра, искам да кажа следното в рамките на една минута.
Господин Московски, смятам, че след всичко, което се дискутира тук, е редно и е коректно да подготвите за всеки един от обектите едно кратко досие, както искате го наречете, в рамките на една страница, което да дава информация къде сме в момента и в какви срокове този обект предстои да бъде изпълнен в рамките на бюджетния период до 2013 година. Това се нарича индикативна програма. По тази индикативна програма молбата ми е да дадете за 2010 година каква е била прогнозата заедно с Лотар прогнозата, къде се намираме в момента и каква е програмата за 2011 година. С това ще изчерпя моята молба.
Поддържам още веднъж изказаното мнение от колегата Минчев. И не става дума за сравнения, ако трябва да поясня, между програма „Регионално развитие” и програма „Транспорт”. Никой не сравнява програмите. Говорим за стила на работа и за стила на представяне на съответната програма. Това са коренно различни неща. Затова бъдете така любезен наистина да има ясни правила – това е програмата, това са индикативните цифри, дотук сме стигнали, предстои да стигнем еди-къде си. И да дискутираме тук с цел наистина да постигнем максимума по тази програма.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. В предварителните материали се съдържа голяма част от тази информация.
Заповядайте за последен въпрос, господин Танчев, след което ще дадем думата на управляващия орган.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз ще бъда много кратък. На едно от последните изслушвания на това ведомство и по тази оперативна програма Вие споделихте, че има някакви проблеми с отчуждителни процедури, с липса на средства за археологически проучвания, които биха отпушили някои проекти. Основно това ми е въпросът: решен ли е този въпрос или тепърва трябва нещо да се прави в тази посока? Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Първо ще дам думата на господин Дончев, тъй като времето ни притиска. Имаше въпрос относно експертите към Световната банка. И съответно ще Ви моля по всички акумулирани въпроси да вземете отношение.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да се извиня предварително, тъй като имам 15 минути. Следващата среща не подлежи на коментар. Това по никакъв начин не е неуважение към комисията.
Няма да успея да взема отношение по всички поставени въпроси. Предлагам късото време, което имаме, да не го губим в политиканство и коментари. Не че няма да ми е интересно, но от това няма да произлезе никакъв прагматичен резултат.
Ако трябва да следваме призива комисията да се ангажира, да проследи, за да има добър ефект и да помогне, трябва да избегнем част от не съвсем коректните реплики и констатации. Няма да имам време да обърна внимание на всичко, но ще си позволя да маркирам някои от тях.
Да започнем с това, което разбрах, че е представлявало интерес – какво се случва с прословутата помощ на международните финансови институции. Тази информация, между другото, е публично достъпна. Аз няма да правя някакъв пресклипинг. Дори на Юфъндс има справка за срещата. Дори презентацията, която направих по време на срещата, е публикувана. Но ще си позволя да сомализирам с няколко думи.
На 18-и миналия месец в Министерския съвет се проведе уникална за мене по рода си среща с представители на Световната банка, Европейската инвестиционна банка, българското правителство и Европейската комисия. Това е част от инициативата да търсим съдействие и техническа помощ от международните финансови институции. Не кредити, а техническа помощ, предоставяне на експерти.
Това, което е свършено към момента и беше представено на срещата, е следното.
На първо място, беше представен така нареченият мапинк, който е направен от централното координационно звено. С голяма изненада научих, че такъв до момента не е имало, което означава един ясен кадастър на всички проекти и ясно изясняване на ангажиментите на всяка от банките, които са имали ангажимент към съответния проект.
На второ място, беше предоставена информация за така наречената предварителна демаркация, тоест коя институция към кой от секторите, към кой от проектите какъв тип ангажимент би следвало да има и би могла да има, което е на база предварителните консултации, които са текли с управляващите органи, с някои от бенефициентите и с представители на трите банки. Подобна инициатива принципно се ползва с подкрепата на Европейската комисия.
Тук обаче има един въпрос, който трябва да бъде разрешен. Тоест нещата, за да продължат нататък, с темповете, с които искаме, за да може да се ползваме от тази подкрепа, е необходимо принципното решение на Европейската комисия относно възможността подобни услуги да бъдат финансирани с европейски пари по линия на техническите помощи в съответните програми или по линията на Оперативна програма „Техническа помощ”. Каквито и трудности да имаме, аз не виждам вариант държавата да генерира нови кредитни задължения или да плаща от бюджета за тези качествени, но наистина скъпи услуги.
Последният разговор с комисаря, отговорен за регионалната политика, беше в Лиеж преди около 10 дни. Той пое лично пред мене ангажимент до края на тази календарна година Комисията да се ангажира с финално становище по какъв начин и дали това би могло да се случи.
Бързам да уточня, не става дума за аутсорсване или за прехвърляне на изпълнението на проекти изцяло на външни експерти. Това може би ще ни позволи да ускорим работата по проектите и наред с това съвсем ще закърни и без това слабите инстинкти на различните отговорни институции да се борят, да отговарят и да носят отговорност за изпълнението на даден проект.
Говорим за достъп до експерти. Ако си говорим примерно за програма ИСПА и за преговорите с изпълнителите - господин Михалевски повдигна въпроса, колко юриста има в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Московски? Петнадесет-шестнадесет юриста, от които примерно двама, трима или четирима са ангажирани при евентуални преговори, разговори по отношение на клеймове в едни договори. С колко юриста разполага един изпълнител? На среща при мене са идвали понякога повече от десет, с дневна ставка, която вероятно представлява ставката на 25 или 30 човека от държавната администрация. Включая ми идват на среща някои от хората, които са отговорни за актуализациите на стандарта по ФИДИК. Пишем имената в ръководството, в смисъл те идват като представители на изпълнителя.
При тези условия, за да имаме ресурс да защитаваме максимално държавните интереси, което вярвам, че е наша обща цел, на нас ни трябва един допълнителен ресурс. Да, трудно е да ангажираме един добър адвокат по международно право, физик, инженер, консултант, който да ни помага не само при подготовката, а и при изпълнението, да си търсим интереса, максималния държавен интерес.
Достъпът до такива експерти, осигурени чрез някоя от трите банки, покрити със средства от Европейския съюз, за мене е един добър сценарий. Ако той не бъде активиран, ние имаме оперативни сценарии, но към момента това е един добър сценарий. Надявам се, както винаги е било досега, представителите на Европейската комисия да бъдат коректни в обещанията си и ние в общи линии до месец да имаме финален отговор от тяхна страна как е технически възможно да се процедира.
Тук има два нюанса, така наречените прокюрмънт и одит или въпросът, свързан с доставянето и въпросът, свързан с одита, доколкото става дума за конфликт между процедурите, които има във всяка от банковите институции и процедурите, които има в Европейската комисия. Говоря за въпрос, който трябва да бъде решен на хоризонтално ниво и трябва да бъде решен принципно. В смисъл той далеч надхвърля мащабите за България.
По отношение на конкретни коментари. Говорейки за ИСПА, едва ли някой може да се съмнява, че аз, заместник-министър Московски и който и да било друг гори от желание, искаме или бихме допуснали, ако имаше друга възможност, да плащаме допълнително. Само че част от тук присъстващите би трябвало да познават тези договори в детайли. В смисъл, освен цената, на която са сключени договорите, защото това е много интересен въпрос, който може би наред с тези неща, които коментираме, също трябва да бъде коментиран. Факт е, че в част от договорите има – хайде да бъдем коректни – драматично забавяне на изпълнението на ангажиментите на държавата към изпълнителя, изключване на гори от държавен горски фонд, отчуждаване и подготовка на трасето, което в една голяма част от случаите е причина за едно драматично забавяне и последващо оскъпяване.
Не е вярно, че от изпълнителя на Дунав мост се искат 80 млн. Просто не е коректно. Ние ще се борим да защитим държавните интереси докрай и въпреки това като първи приоритет да се случи всеки от проектите.
Бъдете сигурни, че за всяко искане за плащане, освен сертификата от инженера, последната дума има управляващият орган, този, който трябва да плаща. И ние сме готови по случаи, с които не сме съгласни, има си процедура по арбитраж, има си процедури по оспорване на иска, когато сме убедени, че той е със завишена стойност, да се ползваме от това право, което ни е дадено. Случилото се е само за СОП - гара Яна. Аз съм съгласен по отношение на важността на този обект, никой не може да го коментира и той е приоритетен. Само че хайде да напомня, че на трасето на тази къса връзка има две каменни кариери. (Неразбираема реплика на Петър Мутафчиев.).
Не може да се строи върху кариера, извинете!
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Мутафчиев, моля Ви се. Сега господин Дончев има думата.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само да довърша. Мисля, че се опитвам да спазвам абсолютно конструктивен и коректен тон, обръщайки внимание на конкретни въпроси. С кариерите въпросът изобщо не е за подценяване. Първо, трябва да се уредят по някакъв начин правата с концесионерите на тези две кариери. Това е чисто формален въпрос, чисто технически въпрос. Тук има строителни инженери, не е необходимо да се поставя той по този начин. Как ще се строи върху каменна кариера?
По отношение на трафичните данни. Съветвам, моля всички да се отнасяме с необходимата степен на отговорност при подготовката на абсолютно всички данни, които фигурират в апликационните форми. Трафичните данни не са ни необходими само за да подадем апликационната форма и тя да бъде одобрена. С неточни, некоректни трафични данни ние може в един момент да се озовем в ситуацията да връщаме пари, извинете. Един път изграден обект, да не говорим за магистрала, с некоректно писане на коляно, с анализиране на коляно, при кой знае как броени трафични данни и при грубо разминаване между прогнозния и съществуващия трафик – това означава, че изграденият обект е неефективен и инвестицията, макар и да е с публично финансиране, е била пари напразно.
Доколкото знам, в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са си получили мастър- плана, което е добра новина и голямо облекчение оттук нататък при смятането на всякакви трафични данни.
И за финал, понеже обещах да бъда кратък. Имаше един въпрос относно прехвърлянето на средства. Да, прехвърляне на средства, движение в рамките на самата оперативна програма е възможно. Напоследък беше повдигнат въпросът за движение дори на средства между оперативните програми. Хайде да ги коментираме едно по едно.
Спомняте си, на последния скосенс беше взето решение за движението на 250 млн. в посока софийското метро, което е резултат от усилията да се опитваме да обръщаме внимание както на приоритетите, които има, така и на техническата зрялост на проектите. Абсурдна е ситуацията ние да държим едни пари, които не се движат, виртуални пари и да не ги насочваме там, където има висока степен на техническа готовност.
Има реакция от страна на колегите, отговарящи за сектор „Пътища” и отговарящи за сектор „Железници”. Това, което има като отговор от моя страна, е, че когато ние имаме същата степен на техническа готовност и реална възможност за изпълнение, за усвояване на средствата, аз поемам ангажимента да бъдат извършени други релокации. Ако също така в рамките на програмния период и в сектор „Пътища”, и в сектор „Железници” има по-големи нужди от наличното финансиране, вярвайте ми, възможно е да бъде осигурено допълнително финансиране. Дай боже да бъдем в тази хипотеза, молим се всички, макар и със съответните съмнения, които имаме.
По отношение на движението между програмите съветвам към този момент да бъдем максимално коректни и максимално внимателни за такива коментари.
Първо, това е възможно. Да не забравяме обаче, че по някои от оперативните програми това не е просто разходване на пари, това не е изпълнение само на конкретни цели. Ние имаме ангажименти към българското и към европейското законодателство. Самата оперативна програма ни е основният инструмент да изпълним тези ангажименти. За конкретен пример давам Оперативна програма „Околна среда”, на която разчитаме ние да си изпълним ангажиментите в сферата на третиране на отпадъчните води и в сферата на управление на отпадъците.
Да, възможно е подобно движение. За мене е твърде рано да се взема решение в тази посока и дори да се коментира.
Опитах се да бъда кратък и конструктивен.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И бяхте. Благодаря Ви, господин Томислав Дончев.
(Господин Михалевски иска думата.)
Господин Михалевски, наистина е ограничено времето на господин Дончев. Нека да се съобразим с това.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Защо правим тогава тези срещи, госпожо председател, след като не давате възможност да се задават въпроси към министъра?

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Госпожо Плугчиева, мисля, че подходих изключително балансирано.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Много са важни темите.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Депутатите имат право да разговарят или да задават въпроси на министъра. Има елементарни правила на водене на комисията. И трябва да сте наясно, че все още сме парламентарна република и че парламентът е институцията, пред която се отчитат управляващите.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Госпожо Плугчиева, има и елементарно поведение и уважение към председателя на комисията и вярвам, че Вие ще го спазвате.
Господин Михалевски, наистина Ви моля да сте максимално кратък.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Предлагам по темата за експертите наистина да направим една дискусия. Защото аз имам малко по-различен опит и по-различно виждане. Ще ви дам само пример, че преди три години спестихме 2,5 млн. евро по едно предарбитражно споразумение с един много сериозен иск, благодарение примерно на възлагане на една българска юридическа компания, която е способна да работи по ФИДИК, която ни струваше 50 хил. лв., но спестихме 2,5 млн. евро – не помня точно цифрата.
Така че аз съм малко песимист по отношение на експертите, особено от Световната банка, бързината, разполагаемостта и т.н. Така че предлагам тук да обсъдим този въпрос.
По отношение на трафичните данни. Аз имам претенцията, че основният проблем е в комуникацията между АПИ и ДЖАСПАРС. Не може година и три месеца да не могат да си актуализират или да имат коментари. Има някакъв проблем. Предлагам там да обърнете внимание.
По автомагистрала „Люлин”. Знаете ли как възложиха „Люлин”? Под натиска на председателя на делегацията на Европейската комисия. За първи път го казвам. Под натиска на председателя на Европейската комисия.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Моля Ви да завършите.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Момент!

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Няма момент. Колеги, в 14,30 часа започна изслушването.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: След което... (Неразбираеми реплики и блъскане по масата.).

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: От 14,30 до 16 часа продължава изслушването и мисля, че е коректно...

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: И още нещо искам да кажа.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Михалевски, първите седем години ли Ви липсваха или допълнителното уважение?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Има външни влияния. Това, което беше много важно и трябваше да се каже тук, е, че наистина тези пари, които дадохме на „Напа чингиз”, не е справедливо. И аз моля това нещо да не се повтаря.
И последно – за СОП – Гара Яна. Там има две кариери, обединявани през 2001 – 1003 г. Но има съществен проблем, който аз искам да отбележа. Свалих от „Гугъл” данните какво се е случвало в годините по трасето – 2005-а, 2007-а, 2008-а, 2009-а, 2010-а. След една година и нещо, точно сега се разширили върху трасето. Кой контролира концесиите?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Михалевски, прекалявате! (Неразбираеми реплики).
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Кой контролира концесиите? Работен годишен план – МРРБ. Къде стои Агенция „Пътна инфраструктура”? – МРРБ. Много ми е интересно как МРРБ ще ви каже...
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Нямам друг инструмент, освен многократно да Ви помоля да не прекъсвате ! (Неразбираема реплика).
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Не ме спирайте! (Много неразбираеми реплики, голям шум в залата.).
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Нека наистина да се успокоим.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Вие мислите, че с викове и с прекъсване ще решите проблемите!
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Михалевски, призовавам Ви....
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Няма да стане! Това е Ваша огромна заблуда.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Михалевски, многократно Ви призовавам...
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин министър, обърнете внимание, че там в момента трябва МРРБ да си влезе във функцията, да коригира работния план. Защото аз ходих на място преди десет дена – те продължават да копаят.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Дончев, аз уважавам Вашето участие. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз съм съвършено съгласен с господин Михалевски, че проблемът е в комуникацията. Невинаги има такава обаче между Агенция „Пътна инфраструктура” и ДЖАСПЪРС, включая комуникацията между нас тук в момента. Успешна работа!
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Аз Ви благодаря, господин Дончев, за Вашето участие. Наистина съжалявам за това, на което бяхме свидетели всички по време на тази комисия. Изключително съм разочарована и вярвам, че и колегите нямат по-голяма удовлетвореност от това, което демонстрирахте, господин Михалевски. Съжалявам наистина.
Господин Московски, давам Ви думата за последно. Господин Мутафчиев, моля Ви, уважавайте госта на комисията и Ви моля наистина да подходите с уважение.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Госпожо председател, не Ви прекъсвам, говоря с господин Михалевски.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Говорите успоредно. (Неразбираеми реплики.).
Господин Мутафчиев, давам думата на господин Московски, който ще отговори на въпроси, които бяха зададени от Вас. Вие ги задавате, за да получите отговор, предполагам. Затова нека да се уважаваме и наистина да запазим добрия тон.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вие сте изнервена...
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Не съм изнервена, напротив. Моля ви, винаги в комисията е било перфектно отношението и балансът в нея и ще продължаваме да ги спазваме. Гост сте на тази комисия, радваме се, че сте тук и нека взаимно да се уважаваме. Заповядайте, господин Московски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Исках само да допълня. Общо взето министър Дончев направи коментар на повечето поставени въпроси. Допълвам само следното.
Беше коментирано от господин Михалевски, въпреки че господин Дончев отговори за позицията, която трябва да поддържаме при преговорите със заварените проекти, с изпълнителите. Само имам един конкретен коментар точно за конкретен случай, който касае в момента Дунав мост и конкретния ни иск, точно направен, както Вие споменахте, в пика на цените. Тоест за тези допълнителни средства компанията твърди и доказва в момента, че ги е извършила, респективно във времето, в което точно е бил пикът на цените. В момента се претендира да бъдат изплатени от наша страна. Говоря само за конкретни случаи.
Относно апликационните форми, това е факт. Колкото и търгове да се пускат, каквито и процедури да се правят, реалното усвояване на средства е при одобрена апликационна форма. Тоест там наистина трябва да се акцентира.
В случая е подходяща забележката бенефициентите да присъстват на този тип срещи, за да обясняват конкретно и точно докъде са им апликационните форми. Аз като управляващ орган твърдя, че никога при нас не е имало и няма да има забавяне на апликационна форма. Доста конструктивно работят колегите. При нас не е проблемът, а по-скоро бенефициентите трябва да се коригират.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Като преговаряте за Дунав мост...
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Михалевски, не съм Ви дала думата. (Голям шум в залата.).
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Много се извинявам, но искам да кажа нещо, за което да обърнете внимание на надзора.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Ще го кажете в неформален разговор.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Не, аз искам да го кажа тук. Когато преговаряте за допълнителни анекси, защото има един технически проблем, който е заложен...
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Московски, аз Ви благодаря.
Господин Михалевски, престанете вече, защото нямам друга сила, освен възпитанието си, да Ви помоля многократно да прекратите задаването на въпроси.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Госпожо председател, искам да попитам сега аз. Това събиране тук... Аз, както виждате, във всичките си изказвания не вложих никакво политиканство.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: „Не, в никакъв случай.”
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Само говорих по технически проблеми, които са важни. И в момента, ако Вие считате, че събиранията ни са тук един валс да изиграем и да представим програмите, кажете го. Ние ще започнем да играем с Вас този валс. В момента исках да обърна внимание, че е сбъркана технологията за пилотите след смяната и ще има вертикални движения върху Дунав мост 2. И когато сключват адендума с увеличаване на цената, да запишат, че ако има един милиметър мърдане, да не важи този адендум. Това исках да му кажа. Само че тъй като Вие не разбирате и тъй като не Ви пука, това е Вашето отношение – да ме спрете, заедно с клакьорите от вашата група. Извинявайте, но тук говорим за пари, говорим за интереси, говорим за нужда на България! Защо ме карате да повишавам тон?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Кога го осъзнахте това? След четири години управление сега го осъзнахте!
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Иванов, недейте да падате на това ниво. Неслучайно сме избрани ново мнозинство за нов тип водене на политика и на диалог.
Заповядайте, господин Московски, за финални думи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Имам едно чисто практическо и конструктивно предложение. Мисля, че то ще удовлетвори всички вас в тази зала. Аз съм водил предварителни разговори, включително с консултант-инженера и мисля, че той няма да има нищо против. В удобно за вас време бих го довел, включително и, господин Мутафчиев, преценете, ако искате, да се направи съвместно заседание с Комисията по транспорта или поотделно. Но той може да дойде, за да отговори на доста конкретни въпроси и детайли, за да стане ясно. Тъй като възникват наистина конкретни въпроси и детайли, можем да го организираме.
Искам да е ясно, че за нас това е тежко за взимане решение. Затова съм абсолютно склонен и готов да го дискутираме на каквито искате комисии.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Московски.
Финални думи на господин Агов. След това искам да благодаря за участието на господин Московски и да ви направя едно съобщение, което касае всички.
АСЕН АГОВ: Несъмнено натрупаният опит понякога вероятно е горчив, понякога и далеч не е одобряван от обществото, както личи от изборите. Да, и трябва да приемем резултатите от изборите такива, каквито са.
Само искам да кажа, че този опит обаче е полезен. Но този въпрос, когато става въпрос за вертикалното движение на Дунав мост, не иронизирам въобще в момента, би трябвало да бъде решен в кореспонденция между господин Московски и господин Михалевски в епистоларна форма. Защото продължавам да твърдя, че ние сме политически орган. И този политически орган трябва да определя политиките, а не инженерните решения на Дунав мост.
Не правя забележка на колегата, но наистина малко стана в рамките на това, срещу което протестирахме по повод на изложението на господин Московски. Ако ще взимаме политически решения, тази технологична част – какво да одобряваме от адендумите и какво да не одобряваме, тези въпроси си ги решете и ги напишете, като искате да помогнете на господин Московски. Не ни занимавайте всички с това нещо. Аз примерно, когато доловя вертикалното движение на Дунав мост, вероятно ще бъде късно, защото ще падна от моста и ако е студено, може би ще се удавя в Дунава.
С това искам само да кажа да се върнем към политическия дебат – правилна ли е тази политика или не е правилна и толкоз.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Благодаря Ви, господин Московски, както и на представителите от кабинета на господин Дончев. Съжалявам, че бяхте свидетели на това, което стана. Самата аз съжалявам, че бях част от него.
Едно съобщение към всички - от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, дирекция „Европейски фонд за рибарство”, получихме писмо, с което ни информират, че в София пристигат представители на Генералната дирекция „Морски въпроси и рибарство” на Европейската комисия за заседание на Комитета по наблюдение.
В тази връзка те са изявили желание да се срещнат с нас, представителите на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, на 8 декември, сряда в почивката от 11 до 11,30 часа в зала „Запад” на Народното събрание. С нас ще бъдат: Моник Перия – директор на Дирекция „Средиземно и Черно море”, Стефанос Самарас – началник отдел в Дирекция „Средиземно и Черно море”, както и Албена Аминкова – програмен мениджър в Дирекция „Средиземно ”Черно море”.
Благодаря ви и ще се радвам да се видим там. Успешен ден на всички! Закривам заседанието на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ

(Моника Панайотова)