П Р О Т О К О Л

№ 51

На 8 декември 2010 година, сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-105/26.11.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества – внесен от Министерския съвет.

2. Изслушване на информация от представители на Министерството на финансите и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по: Оперативна програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007 – 2013 година; Оперативна програма „Административен капацитет” 2007 – 2013 година”; Преходен финансов инструмент; Програма ФАР.

3. Разни.

В заседанието участие: Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика, Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, Жулиета Хубенова – съветник на министър Трайчо Трайков по европейски програми и проекти, Грета Добрева – директор на дирекция „Европейски фондове и конкурентноспособност”, Мариана Велкова – от Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия,Цветан Симеонов – председател на БТПП, Камен Колев – зам.-председател на БСК, Илия Келешев - член на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Красимир Киряков – от Асоциацията на консултантите по европейски проекти, Камен Колчев - член на УС на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, представител в ОП „Конкурентоспособност”.

Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Моника Панайотова.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Здравейте колеги, предлагам да започваме работата. Имаме наличния кворум.
Днешният дневен ред има три основни точки:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Становище по Законопроект № 002-01-105/26.11.2010 година за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества – внесен от Министерския съвет.
2. Изслушване на информация от представители на Министерството на финансите и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Оперативна програма «Развитие» на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 година; Оперативна програма «Административен капацитет 2007-2013 година» и преходен финансов инструмент, както и програма ФАР.
3. Разни.
Който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „за” 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-105/26.11.2010 ГОДИНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНФОРМИРАНЕ И КОНСУЛТИРАНЕ С РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ В МНОГОНАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ГРУПИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ЕВРОПЕЙСКИ ДРУЖЕСТВА, внесен от Министерския съвет.
По т. 1 днес сред нас имаме удоволствието да бъдат:
господин Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика;
господин Емил Мирославов – директор на Дирекция «Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд» и
госпожа Лариса Тодорова – държавен експерт в Дирекция «Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд».
Заповядайте, господин Попов, да вземете отношение по законопроекта. Вие сте запознат със становището на комисията. Ако евентуално имате коментари по него, допълнително също да ги отбележите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Целта на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране на работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества е да бъде транспонирана Директива на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година за създаване на Европейски работнически съвет или на Процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение.
Според нас предложените текстове са в пълно съответствие с директивата. Няма да навлизам в детайли, тъй като нашето мнение е също така, че вашето становище напълно адекватно отразява предложените промени и мотивите за тях. Само бих искал да ви обърна внимание, че всъщност ние имаме срок за транспониране на директивата, който е 5 юни 2011 година Благодаря ви за вниманието. Ако имате въпроси, сме готови да отговаряме.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Попов.
Колеги, имате ли желание да вземете отношение по така представения законопроект? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване Законопроект № 002 01 105/26.11.2010 година за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Благодаря Ви, господин Попов, за участието.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ «РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА», ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА «АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ», СЪЩО ТАКА «ПРЕХОДЕН ФИНАНСОВ ИНСТРУМЕНТ» И ПРОГРАМА ФАР.
Днес с нас са:
господин Евгени Ангелов - заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма;
госпожа Жулиета Хубенова – съветник на министър Трайков по европейските програми и проекти;
госпожа Грета Добрева – директор на Дирекция «Европейски фондове за конкурентоспособност»;
госпожа Мариана Велкова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия.
От страна на Министерството на финансите сред нас имаме удоволствието да бъдат:
госпожа Боряна Пенчева – заместник-министър;
господин Християн Даскалов – директор на Дирекция «ОПАК»;
госпожа Диана Маринова – началник отдел «Контрол и сертификация на Европейски социален фонд и програма ФАР» в дирекция «Национален фонд».
От страна на Министерския съвет сред нас са:
госпожа Евдокия Къстева – началник отдел «Програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд на ЕС „и
госпожа Пламена Михайлова – главен експерт в отдел «Програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд на ЕС”.
Също така сред нас имаме удоволствието да присъстват и бенефициентите в лицето на бизнеса, които са представители към Съвета за обществени консултации в рамките на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Сред нас имаме удоволствието да бъде господин Цветан Симеонов – председател на Българската търговско-промишлена палата,
господин Камен Колев, очакваме го все още, заместник-председател на Българската стопанска камара;
господин Илия Келешев – член на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България;
господин Камен Колчев – член на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, представител в Оперативна програма «Конкурентоспособност» и
господин Красимир Киряков – Българска асоциация на консултантите по европейски проекти.
Имам удоволствието да дам думата по Оперативна програма «Развитие на конкурентоспособността на българската икономика» на заместник-министър Евгени Ангелов за презентация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Благодаря. Добър ден на всички. Ако сте съгласни, предлагам набързо да ви запознаем с развитието по програмата, с това, което е направено като промени по нея, с това, което е пуснато като процедури и това, което предстои за 2011 година и естествено за плащанията, след което ще очакваме вашите въпроси.
Първата част на презентацията ще направи съветничката към кабинета госпожа Жулиета Хубенова и госпожа Грета Добрева – директор на дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност”..
ЖУЛИЕТА ХУБЕНОВА: Може би повечето от вас знаят каква е основната цел на нашата програма - това е дългосрочен растеж, устойчиво развитие на българската икономика и нашите предприятия да станат на европейско ниво. Наистина до този момент имаше недобро изпълнение на програмата и как може да преценим тази основна цел. Така че направиха се някои промени в програмата, за да се премахнат тези бариери.
Какво се направи? В процеса за кандидатстване се публикува за публично обсъждане проект на насоките за кандидатстване, за да могат фирмите и бенефициентите, които ще кандидатстват по тази програма, да предложат своите коментари, ако трябва нещо да бъде изменено, да бъде изменено, преди тези насоки да бъдат обнародвани.
Другото, което направихме, е, че насоките за кандидатстване и ръководство за изпълнение на договорите се публикуват едновременно, тъй като много голяма част от бизнеса и от бенефициентите, които изпълняват програмата и по сипове, и по технологична модернизация, както и консултантите, които работят с тях, ни казаха, че е трудно за бизнеса да получава тези ръководства за изпълнение на договорите от три до шест месеца, след като са подписали договори.
Това беше една инициатива, която в момента се спазва. Тоест всички процедури, които са пуснати за 2010 година по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, насоките и ръководствата се публикуват едновременно.
Публикуват се също така и подробни критерии за оценка на проекти. Това също беше едно от исканията както на бенефициентите, така и на консултантите, за да могат по-добре да подготвят своите проекти. Разходите за консултантски услуги, за подготовка на проектните предложения са като допустим разход. Това е нещо ново, което ние направихме, за да могат фирмите наистина да ползват релевантния консултант, тоест консултанти, които са с по-голям опит, да им подготвят проектите, тъй като те пък изискват и по-голяма стойност на проекта, а не да се уповават на консултанти, които за 500 лв. примерно ще им направят проектното предложение и им обещават срещу 10 или 15 процента, че това проектно предложение щяло да мине. Такова нещо ние не искаме да се случва с нашата програма.
Също така когато предприятията подават техните апликационни форми, едновременно с наименованието на предприятието и неговия БУЛСТАТ имаме и наименование на консултанта, който е направил проекта. Така че процедурата ни е много по-открита, отколкото преди и можем да отговаряме на въпроси, когато идват до програмата, кои консултанти са работили по кои проекти. Докато преди това нямахме такава възможност.
Другото, което направихме, за да не отпадат толкова много проекти на административна допустимост, както бяха при предишните схеми, над 55 процента от проектите отпадат на административно съответствие. Прави се първо предварителна проверка за наличността на всички документи. Ако някой от документите не е попълнен правилно, след това се изисква допълнително в 7-дневен срок този документ да бъде доставен при оценката за административно съответствие и допустимост.
За да бъде по-прозрачен процесът, имаме участие на външни оценители в оценителната комисия, които са една трета от членовете с право на глас.
Другото, което е, че тези оценители се избират на конкурентен принцип. Беше направена една обява от страна на управляващия орган на оперативната програма за подбор на оценители. След интервю с тях беше определен лист от тези оценители, които притежават доказана експертиза и могат да участват като оценители на оперативната програма, след което при всяка отделна процедура на рандън принцип се избират по една трета от тези оценители с право на глас от тази таблица с тази листа от оценителите, които вече са избрани.
Другото, което се направи, е да се намали броят на изискуемите документи, тоест те да бъдат проверявани по служебен път. Наистина това доведе до по-голяма тежест и повече работа в оценителните комисии, тъй като документи, които са като отчети за приходи, разходи, регистрация и т.н. на фирмите и които са вече в Търговския регистър, не им се изискват, а самите участници в оценителните комисии влизат в Търговския регистър и ги изваждат оттам. Така че намаляваме документацията, която се изисква от фирмите.
Какво друго допълнително се направи в процеса на изпълнение на проектните предложения. Това беше в процеса на изпълнение от страна на бенефициентите. Предстои обучение на бенефициентите, тъй като се видя, че голяма част от бенефициентите не изпълняват както трябва процедурите, които са за избор на поддоставчик, точно как трябва да си направят междинните и финалните отчети. Затова се взе решение и сега при сключване на договорите с бенефициентите, които ще бъдат по технологична модернизация на малки и на големи, по всички схеми, които са пуснати, самите бенефициенти, които са подписали договора, ще бъдат обучавани за това точно как трябва да си представят отчетите, как трябва да си избират подизпълнителите, за да няма грешки по-нататък.
Намаляват се също така сроковете за преглед и произнасяне от страна на договарящия орган. Дори някои от тези действия вече са налице. Премахнато е месечното отчитане и няма да го има в следващото изпълнение на проектите.
При следващите проекти е премахнат и предварителният контрол за изпълнението на процедурите по избор на поддоставчик, тоест това вече остава на самото предприятие – ако иска, може да му се проверят процедурите, но не е задължително условие, за да може то да си избере поддоставчик. Тоест той трябва да спазва само Постановление № 55.
Срокът на проверка на постъпилите отчети за плащане се намалява от 60 на 45 работни дни.
В процеса на управление на проектите от страна на междинното звено, управляващия орган ще кажа какво се направи. Обучават се експерти от централната администрация и териториалните звена на междинното звено от управляващия орган, тъй като управляващият орган следи изпълнението на тези процедури от междинното звено, като се уеднаквяват критериите, показват се какви пропуски е имало до момент. В същото време централната администрация на междинното звено също обучава териториалните звена, за да може да се получи синергия навсякъде, за да могат експертите в териториално звено „А” да отговарят по същия начин, както експертите в териториално звено „Б”.
Сформирани са също така и работни групи. Имаме един проект с GTZ за постигане на бързи резултати при изпълнение на проекти за иновативни фирми, тъй като видяхме, че там имаме един голям проблем с тези така наречени сипове. Бавно се изплащат. Видяхме, че има проблем в самия дизайн на схемата, след това в самото отчитане.
Така че с подкрепата и под ръководството на специалистите от GTZ на 13 декември ще има финален отчет какво е направено. Но след препоръките от тези работни групи, които бяха сформирани, а също така и от работните групи, които бяха сформирани в управляващия орган и срещи с бизнеса, ние достигнахме до финалното решение, че тази схема за сиповете трябва да се спре и трябва да се пусне нова схема, което ще бъде факт до края на тази година, която да бъде много по-отворена, която да има много по-ясни правила и да могат повече фирми да кандидатства, а да не бъдат освиркани на административно съответствие и да не им се следи след това дали този продукт е иновативен. То може да е много хубаво предприятие, с много добра иновация, пък заради някакви административни бариери да отпадне. Или пък да си е направило проекта, да е одобрен и затова че има биене в това какво е написано в насоките и след това в наръчника за изпълнение на договора, пак да не може да се изпълнява правилно проекта.
Другото, което се прави, е да се оптимизират структурите както на управляващия орган, така и на междинното звено, за да може да се повиши ефективността и контролът на изпълнение, тъй като ние виждаме, че бавно вървят тези неща, а не трябва така да бъде. Въпреки усилията, които правим, имаме чувството, че стоим на едно място – всички се борят, работят, работят много, неуморно, по 12 часа и повече на ден, за да има повече плащания, въпреки че особено в последните седмици, над 70 предприятия получиха средствата по проекти, които са направили, за технологична модернизация и системи за управление на качеството.
Подготвя се един нов общ наръчник, който да е на междинното звено и направляващия орган като едно, с единни контролни листове, което смятаме, че ще намали бумащината между двете звена и по-бързо ще бъдат изпълнявани всички процедури – това е от страна на процеса на управление.
И не на последно място, да се провеждат радитирани обучения както на служителите от управляващия орган, така и от междинното звено.
На следващия слайд може да видите изпълнени и планирани процедури по приоритетни оси за периода 2007-2012 година Ние като планираме тези процедури и ги изпълняваме, гледаме в по-широк хоризонт. До 2013 година трябва да сключим всички договори, тоест до 2012 година трябва да бъдат обявени всички процедури, защото след това до 2015 година трябва да бъдат изпълнени. Тоест трябва да имаме времеви период, за да могат те да бъдат обявени, след това да бъдат сключени договори, изпълнени и платени.
Може да видите какво е до момента – първото стълбче показва от 2007 до 2009 година. Това са процедурите, по които са сключени договори, в момент на изпълнение са, част от тях са платени. Те са за около 180 млн. евро. Тези средства ще бъдат изплатени до края на другата година, тоест до края на другата година ние ще имаме около 180 млн. евро платени на бизнеса.
Вторият стълб – това са процедурите, които са обявени, както и стойността на тези процедури. Това е до месец ноември 2010 година.
Третият стълб – това са планираните процедури за 2011 година.
И последният стълб – това са процедурите е за 2012 година
През 2011 година планираме голям обем от процедури, които са за над 400 млн., да могат да бъдат обявени. Защо е така? Защото знаете, че индикативната програма е индикативна – тоест тя показва какъв е стремежът. А дали ще бъде изпълнена на 100 процента или не, това зависи от много други обстоятелства.
На следващият слайд, примерно, за 2007 година не знаем каква е била индикативната програма, но са обявени 3 процедури. Това е нормално, тъй като към края на 2007 година оперативната програма беше одобрена от Европейската комисия. Така че там не може да се очакват да има чудеса от храброст и да има 10 процедури.
През 2008 година са били планирани примерно 10 процедури, но са обявени 5. Също има аргументи за това защо не са изпълнени всички обявени процедури. През 2009 година са планирани 7, обявени са 2.
На следващият слайд ще видите какво е положението през 2010 година Искахме да обявим много процедури, затова бяха планирани 16, но до месец ноември са обявени 8. Тоест голяма част от процедурите са обявени. Най-много процедури са обявявани през 2008 година – до месец ноември 8 процедури, които са за подпомагане на бизнеса, както и този финансов инструмент по инициативата „Джереми”, по който има четири покани – фонд за рисков капитал, фонд за инвестиции в компании в етап на растеж, гронд фанд, мезани фанд и гаранции, покриващи загуби по портфейл от заеми.
За фонда за рисковия капитал имаме 12 финансови посредници, които са подали заявление за интереси, а пък за следващите покани в началото на януари ще имаме срок да си подадат предложенията. Така че тези всички 4 инициативи от догодина ще започнат да работят пълноценно, за да подпомагат малките и средни предприятия, каквато е идеята на финансовия инструмент.
Предстоящите процедури до края на годината са шест, които ние смятаме да отворим. Това е твърде амбициозно. Между другото част от тях са вече готови, а някои от тях са в страницата на оперативната програма за коментари. Други ще бъдат готови до края на тази седмица и другата и ще бъдат също публикувани на страницата на Оперативна програма „Конкурентоспособност”, за да може до края на годината да бъдат обявени.
Те процедури – 8 и 6, станаха 14. Част от тези процедури не са били включени в първоначалния вариант, излизат допълнително, тъй като това е индикативна програма, може някои да се махнат, други да бъдат включени. Процедури, които ще бъдат с отложено изпълнение, тоест няма да бъдат изпълнени, а са били в първоначалния вариант на оперативната програма, това са за развитие на научния капацитет на българските научни организации за приложни цели. Защо? Защото в началото тази процедура беше заедно с МОМН, но тъй като при тях няма достатъчно финансов ресурс, за да можем заедно да изпълним тази процедура, се оказа, че трябва само Оперативна програма „Конкурентоспособност” да я изпълнява. Така че се наложи промяна в процедурата и затова отива в следващата година. Смятам, че през първото тримесечие тази процедура ще бъде изпълнена.
Другата е „За създаване на мрежа от организации в подкрепа на бизнеса”. Тези BSO-та се въртят в индикативните програми още от 2008 година и всяка година се отлагат за по-нататък, въпреки че беше добре да стане още в началото. В момента има работни групи, които работят и доизчистват още механизма на това как да работи тази процедура.
Също така с Европейската комисия има различни виждания за това. Искаме да имаме еднакви виждания за това как да пуснем тази процедура за организация и подкрепа на бизнеса. Така че когато вече окончателно се реши какъв ще бъде дизайнът, ще бъде пусната евентуално през следващата година.
Следващото е за въвеждане на енергоспестяващи технологии, както и тези възобновяеми енергийни източници. Тази процедура също от година на година върви. Още от 2007 година Европейската банка за възстановяване и развитие пое инициативата да подпомогне българското правителство специално в имплементирането на тази процедура.
В момента ние сме на финалната права на този меморандум, който сме сключили с Европейската банка, така че тази процедура да стане факт през следващата година. По тази процедура Европейската банка ще има консултант, на когото тя ще си му плаща за това как да бъде направена схемата, за дизайна на схемата, след което ние ще пуснем схемата с двама асистенти, които ще бъдат по самата процедура, технически и т.н. Това са подробности, които ще видите по-нататък.
Другото, което няма да бъде изпълнено, е „Подкрепа за създаване и разширяване дейността на мрежа от бизнес ангели”. Тъй като това в самата оперативна програма е ресурс, който е субсидия, тоест не се възвръща, това е към инициативата „Джереми”, а пък „Джереми” са с револвиращи средства. Виждаме, че в началото е било включено в целия финансов инструмент „Джереми”, но трябва да се промени по принцип оперативната програма, за да може да влезе в „Джереми”, тъй като в оперативната програма е написано, че това е само грант. Но ние също така решихме, че трябва да се срещнем с тази мрежа от бизнес ангели, да видим какво е тяхното становище в тази връзка и как трябва да бъде разработена схемата.
От Европейския инвестиционен фонд ни казаха, че те с грантови средства не се занимават. Тоест тя не може да бъде включена към инициативата „Джереми” и те да управляват този за бизнес ангелите. Тоест ние сами, ако искаме, трябва да направим това нещо. Така че в момента се срещаме с бизнеса, има една мрежа от бизнес ангели, която е в България, за да можем да видим как да направим тази процедура.
На следващия слайд може да видите при изпълнение на тези процедури, които смятаме да обявим до края на 2010 година, какъв ще бъде размерът на финансовия ресурс, който ще бъде обявен общо за 2010 година Така стълбът е най-висок. Надяваме се това да стане факт до края на годината. Така добре звучи.
Това беше от мен дотук. Сега ще дам думата на госпожа Добрева, за да ви представи индикативната годишна програма за 2011 година и какво до момента в тази връзка е финансирано от нашата програма.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Хубенова.
Заповядайте, госпожо Добрева.
ГРЕТА ДОБРЕВА: Добър ден и от мене. Ще се опитам да бъда възможно най-кратка. Ще ви представя какви са приоритетите по Оперативна програма „Конкурентоспособност” за следващата година.
Опитали сме се да намерим един разумен баланс между това, което бизнесът търси - това са традиционните схеми, към които най-много проявява интерес бизнесът, а именно технологична модернизация и стандарти - и това, което следва приоритетите на Европейския съюз и добрите европейски практики, а именно иновациите.
За следващата година са планирани да бъдат обявени 10 процедури на обща стойност приблизително 405 млн. евро, като около 90 млн. евро са насочени към Приоритетна ос 1. Тук е тази първа процедура, за която преди малко госпожа Хубенова спомена, отложена за изпълнение от 2010 година, която беше планирана да бъде изпълнена заедно с Министерството на образованието, младежта и науката.
Както госпожа Хубенова спомена, тази схема ще обявим сами и основно интервенциите ще бъдат насочени към инвестиционна подкрепа на научни и изследователски институции.
Втората процедура, планирана за 2011 година по Приоритетна ос 1, е свързана с изграждането на технологичните паркове. Както знаете, от 2009 година е пусната една процедура, която касае чисто проектно проучване за изграждане на технологичен парк, докато тази, която ще бъде обявена през 2011 година, е инвестиции и инвестиране в реалното изграждане на технологични паркове в България.
Предвидени са и две процедури, които са свързани с развитие на приложните изследвания в изследователските организации и иновационна мрежа в България.
По втора приоритетна ос, както ви споменах, традиционните схеми са свързани с технологична модернизация в малки и средни предприятия, покриване на международно признати стандарти, като тук схемата ще бъде по-фокусирана и разширена, като ще дадем възможност предприятията да въведат системи за управление. Това беше информация, получена от тях по време на разговорите ни през 2010 година и очакваме значителен интерес по тази процедура.
Тук включваме и втора процедура, която е свързана с развитие на регионални бизнес-инкубатори и двете схеми, за които госпожа Хубенова спомена, свързани с енергоспестяващи технологии и ВЕИ-тата.
Надяваме се че преговорите с Европейската банка за възстановяване и развитие ще приключат в кратки срокове и ще успеем в рамките на следващата година да обявим тези процедури, които са много очаквани от бизнеса.
Планираме и една процедура, както знаете по Приоритетна ос 4, по която основно бенефициенти са институционалните бенефициенти, това са повечето агенции към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Останалият ресурс по тази приоритетна ос ще бъде обявен на следващата година реално. Индиректно отново се ползва бизнеса чрез участие в различни панаири, изложения, както и промотиране на България и на българската икономика навън, за да може да се гарантират някакви инвестиции в страната.
Накратко какви са финансовите данни за изпълнението на оперативната програма към днешна дата. Общо сключени договори и издадени заповеди – като казвам издадени заповеди, може би трябва да отворя една скоба за вас – издадени са заповеди във връзка с изпълнение на Приоритетна ос 5 „Техническа помощ”. Общият им брой е 759, като стойността на безвъзмездната помощ е около 794 млн. лв., което като цяло представлява около 35 процента от общия бюджет на оперативната програма.
В процес на изпълнение, казвам в процес на изпълнение, като в това число влизат и приключените договори, тоест изпълнените са 548 договора на обща стойност около 720 млн. лв., което е около 32 процента от общия бюджет на програмата.
Към днешна дата са изплатени около 436 млн. лв., което е около 20 процента от общия бюджет на програмата и около 60 процента от стойността на сключените договори. Считам, че това е един значителен напредък и по един или друг начин усилията на управляващите органи на междинното звено реално дава някакви резултати, които в следващите месеци ще претърпят нови положителни промени.
На следващата графика може да видите какво е разпределението на договорите в изпълнение. Виждате по коя приоритетна ос тази сума е най-голяма . Нормално е това да е по „Джереми”, тъй като и сумата по тази приоритетна ос е най-голяма.
Следваща по размер - това е Приоритетна ос 2, която отново е свързана с най-търсените от бизнеса процедури и съответно договорите с най-висока стойност.
На следващо място е Приоритетна ос 4. Тя е свързана с институционалните бенефициенти, което е напълно нормално, защото размерът на индивидуалните договори е доста висок.
След това е Приоритетна ос 5, което е техническата помощ. И най-малко е Приоритетна ос 1, което е свързано с иновациите.
Може би тук е мястото да спомена, че предвиждаме да бъде направена в най-кратки срокове междинна оценка на изпълнението на оперативната програма. Получавайки обратна връзка и съвсем обективна оценка, ние се надяваме да направим необходимата промяна на оперативната програма с акцент по-доброто и по-бързо усвояване на средствата по Приоритетна ос 1, свързана с иновациите.
На следващата графика може да видите какъв е ръстът в разплащанията по програмата през 2010 година, което е около 47 пъти спрямо извършените плащания до края на 2009 година. Виждате, че през 2008 година са били платени 172 802 лв.а, през 2009 г . е около 9 млн. лв. и скокът за 2010 година е 426 580 лв. общо, както ви казах по програмата от самото й начало, от самото стартиране през 2007 година и реалните плащания през 2008 година към 6 декември са 436 млн. лв.
Съвсем накратко може да видите какво е разпределението на плащанията по приоритетни оси . Съвсем нормално най-високо е по „Джереми”, следвано от Приоритетна ос 5, което е свързано с техническата помощ, по Приоритетна ос 4 – институционалните бенефициенти и най-малко като размер са свързани с технологичните модернизации и с иновациите.
Имайте предвид обаче, че по първите процедури, които са обявени през 2007 и 2008 година, не са предвидени възможности за междинни плащания и съвсем нормално част от проектите, които се изпълняват, поискаха удължаване на изпълнението. Нормално е те да приключат по-късно и затова виждате тази разлика в сумите.
Като видове плащания – най-много са междинните плащания, следвани от авансовите. Към момента акцента ни е върху окончателните плащания, като се надяваме, че за следващите два месеца, включително и до края на декември този размер на окончателните плащания ще бъде повишен. Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Добрева. Ще дам думата на колегите за въпроси. Разбира се, нека и представителите на бизнес да се чувстват добре дошли да задават своите въпроси.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Моят въпрос е от покрайнините на това, за което става дума. Сигурно съм единственият, който не знае кои са бизнес ангелите, дали са в хеч фондовете, дали са в банките, дали са във финансовите борси. Защото виждам много бизнес дяволи напоследък.
Всъщност искам да кажа още нещо. Ангелите са май единствената човешка дума, която чух тука предколедно в целия този доклад. Иначе бенефициенти, иновации, и т.н. ме объркват. Но аз искам да знам, сигурно съм единственият, който не знае кои са бизнес ангелите, дето ще дават пример. Това ми е въпрос под линия. Ако някой се наеме да ми обясни, съм готов да следваме техния светъл пример преди Коледа.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Агов. Предлагам да съберем повече въпроси. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Първо, аз слушах внимателно доклада и презентацията, която направихте. И не мога да спестя поздравления за направеното в голяма степен като опростяване на процедурите и съответно като даване на повече информация и повече истински достъп на бенефициентите до програмата. Опростяване, в смисъл на спестяване на излишни документи, което беше една от пречките пред програмата.
Точно така разбирам и начина на работа - програмата да бъде усъвършенствана и там, където е имало нужда да се подобрят нещата, това да се направи, без да се променят добрите практики, които вече са били утвърдени.
Моят въпрос към господин Ангелов, към госпожа Хубенова и госпожа Добрева е в следната посока. За „Джереми” по същия начин, аз съм наясно. Но тук, ползвайки примера на колегата Асен Агов – дайте малко повече информация наистина за колегите. Защото благоприятната ситуация, че отчитате 200-те милиона като разплатени, тука можем да си го кажем, че това го позволява статистиката, но реално тези пари не са стигнали до джобовете на тук седящите насреща. И затова много моля да обясните. Молбата ми е за по-конкретна информация, за реалния ефект и кога ще го почувстваме.
Следващият въпрос. Госпожа Добрева каза, че вниманието, фокусът ще падне върху частта „Иновации”. Цитирам почти дословно: и очакваме много добри новини за следващата година. Как ще се получат добрите новини при иновациите, при проектите с иновациите, още повече, че това трябва наистина да бъде фокус на внимание и максимални инвестиции. И тук, ако трябва, да развиваме темата за „Европа 2020” и с „България 2020”. Господин Ангелов има една прекрасна презентация по темата. Така че нека максимално конкретно да прозвучат нещата и да видим как реално ще бъдат материализирани тези прогнози.
И последно. Все пак, господин Ангелов, очаквам да кажете този пилотен проект за енергийна ефективност с банката в Лондон да очакваме ли, че през следващата година ще се реализира и да очакваме ли, че банките ще могат също пилотно да бъдат включени като междинни звена в следващ етап, имам предвид даже и експериментално. Или най-малкото мисли ли се по този вариант или по вариант, приложен в страни като Унгария, където междинните звена са извадени от администрацията и са профитуриенти, финансово ангажирани с резултатите и оттам ефективността на програмата „Конкурентоспособност” многократно се е повишила. Защото е факт, че междинното ни звено е не само междинно, но и слабо звено във веригата и оттам се забавят в голяма степен процедурите и като приемане, и като оценка на проекти, и по цялата верига като процес.
Това са моите въпроси.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Моят въпрос е допълващ към въпросите, които госпожа Плугчиева каза, и той е много конкретен. Вие споменахте, че инструментът „Джереми” ще започне работа следващата година . Това е добре.
Моят въпрос е: какъв е песимистичният и оптимистичният сценарий за сроковете за функциониране, тъй като има неща, които са извън вашата воля – това са мениджърите, които трябва да привлекат съответното допълнително финансиране, за да влязат в общия фонд и там има известен риск: кога, колко, как? Какви са вашите разчети, за да може и вие и ние да оценим след време, тоест кога най-рано виждате - и то вероятно ще бъде различно за трите подфонда, и кога най-късно? Все пак си слагате срок за следващата година.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Минчев.
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз бих искал да попитам по отношение на изграждането на технологичните паркове в България, за които Вие говорихте, какви средства са предвидени за изграждане на тези паркове; и второ, какви са възможните бенефициенти?
Защо ви го задавам този въпрос. Защото в Шумен, откъдето съм аз, в момента се създава един такъв индустриален парк, който е съвместна собственост – общинска и частна. Те могат ли да бъдат бенефициенти по тази програма?
И второто, от което бих искал също така да се заинтересувам, е какви са възможностите на новообразувани предприятия, съвсем нови, да получат средства, да участват с проекти в тази програма? Тъй като си спомням, че имаше нещо такова, че през трите последни години трябва да имат не по-малко от 80 000... Има ли възможност тези, които са съвсем нови, сега създадени предприятия, да участват и да получат някакви средства, за да си създадат предприятията както трябва?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Минчев. Господин Ангелов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Аз ще започна частично и колегите ще ме допълват. Започвам отзад напред темите.
За технологичните паркове това, което сме определили, е бюджет от 90 милиона за догодина, което е изключително високо. Проблемът при технологичните паркове - и тука нямаме готово решение - е, че е абсолютно безсмислено да се дават по няколко милиона на 20 парка. Защото това реално не води до постигането на целите на един такъв парк.

Това, което повечето държави направили, е следното. Те са казали: за нас реален шанс да успеят имат два-три технологични парка, те са вързани с университетите, те са вързани с компаниите и ние като държава ги посочваме кои са тези два-три парка. Как ще стане в нашия контекст, вие кажете. Но това за мен е единственият работещ вариант.
Трябва да кажем, че тези всичките пари ще ги фокусираме в няколко центъра, които работят наистина добре. И за мен, ако направим нещо друго, ще е грешка.
За стартиращите предприятия има специална схема, която отваряме, която е именно точно за такива новосъздадени фирми. Стартиращи иновативни предприятия пуснахме или ще пускаме, което ще е без история, точно за тези фирми, за които говорим, но ще бъдат пуснати. Ще дофинализираме насоките, но това ще бъде, дори бих казал, в една от първите схеми за догодина.
За работата с Европейската банка, вие знаете добре казуса, след като се разбрахме с Европейския инвестиционен фонд, следващата голяма международна институция е именно Европейската банка. Идеята е да отпуснем близо 200 млн. евро за енергийна ефективност и за възобновяеми енергийни източници, но за собствено ползване от предприятията.
Разработили сме една доста детайлна схема как това нещо може да се случи. Тя ще бъде пилотна не само за нас, как да се работи с банките, но принципно и за много други държави от Европейския съюз.
Това, което реално ще постигнем, е именно да възложим работата на междинното звено на около още 10 търговски банки в България. Цялата схема и тяхната работа ще бъдат надзиравани както и от нас, така и от Европейската банка. Схемата е на финален етап, имаше много нови елементи за нас, за Европейската комисия, за самата банка, защото има много рестрикции, които трябва да съобразим, за да може това да се случи. Но така или иначе чисто технически мисля, че имаме доста финализиран продукт.
Проблемът, който ни остава да решим с Европейската банка, са два основни: единият е колко да бъде интензитетът на помощта. Ние настояваме той да бъде в граници между 30 и 50процента за компаниите, което е един доста висок процент. Те настояват за някъде около 15-20 процента, което за нас е незадоволително. Вие знаете колко енергонеефективни са нашите предприятия.
И другият проблем, който се опитваме да преодолеем с колегите, е кой, какви отговорности носи по този проект. Защото в момента сме пак в схемата, където министерството, държавата поемат всички ангажименти, докато банките, в това число и Европейската, имат само консултативни роли, а пък сме активно ангажирани в процеса. За мен това е неприемливо и тук въпросът е да постигнем баланс в нашите позиции. Аз съм оптимист, че това ще се случи в следващите няколко месеца.
За „Джереми” може би това, което трябва да направим, е да направим, когато и вие имате повече време, една специална презентация именно за този продукт, защото някои от вас го разбират много добре, други по-малко добре. Но той е много важен, защото Европейския съюз и въобще структурните фондове отиват изключително в тази насока – на револвиращото финансиране.
И за следващия програмен период при такъв тип инструменти, болшинството от финансирането ще е чрез тях.
Това, което и вие казахте, е изключително важно, защото това, което постигаме с „Джереми”, освен нашите 200 милиона, ние ангажираме и допълнителен ресурс специално за дяловото финансиране, от порядъка на 81 милиона допълнителни. Затова ние настояваме при преценката си Европейският инвестиционен фонд да види до каква степен тези фан мениджъри вече са ангажирали част от този ресурс или са на финалните стъпки, за да не чакаме дълго време те да търсят финансиране. Крайният им срок е шест месеца, значи не може да бъде повече от шест месеца след подписване на договора.
Но пак казвам, в критерия си за избор ние настояваме това да бъде един от основните компоненти, те да имат вече почти договорено такова финансиране.
За бизнес ангелите, само кратко описание, защото и бизнес и ангели - те са две противостоящи се думи. Тук идеята е, че става въпрос за финансирането на фирмите в най-ранния им, зародишен период, където рискът е много голям и обикновено се финансират от индивиди, не се финансират от институции.
Това, което се опитваме да направим, е някакъв тип кофинансиране през тази програма, съчетано с такива състезания, които се правят от индустрията, като „Емпайър” – примерно избираха най-иновативните компании, и са събрали на частен принцип 200 хил. лв. награден фонд. Дали и ние не можем да участваме, при този избор, който е направен извън администрацията, ние да финансираме такъв тип проекти и фирми, които са общо взето само на етап идеи.
Мисля, че горе-долу това бяха темите, дано да съм отговорил на всички.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Мисля че бяхте изчерпателен.
Заповядайте, госпожо Добрева.
ГРЕТА ДОБРЕВА: Имаше един въпрос, поставен от госпожа Плугчиева, свързан с иновациите, понеже казах, че акцентът ще бъде поставен върху това.
Това, към което се стремим, тъй като видяхме, че фирмите се сблъскват с големи проблеми и при кандидатстването, конкретно говоря само за иновациите, не за цялата програма, следното. Опитваме се да облекчим максимално изискванията към тях. За тях голям проблем се оказва прекалено стриктното изискване да представят патенти или свидетелство за полезен модел. Мислим в посока това да отпадне като изискване и да разширим понятието за иновация, тъй като през последните две години бяхме доста го стеснили. Това всъщност отне част от възможността на фирмите, които мислят иновативно и искат да приложат някакъв иновативен продукт, процес или услуга.
Така че ще дадем акцент върху това, ще пуснем максимален брой схеми и ако евентуално останат някакви средства, които не са усвоени, и след като получим междинна оценка можем да мислим за някакъв вариант за револвинг-фонд от рода на „Джереми”, който по някакъв начин да разпределя такива средства към иновативни предприятия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Проблемът с иновациите не е само в България, той навсякъде съществува, е кой е най-добрият начин да се финансират иновации и никой не го е измислил. Но това, което е ясно, е ,че колкото пари хвърлиш в тази насока, все нещо се случва. Това е формулата на Израел.
Принципно това, което за мене е донякъде учудващо и малко притеснително, е, че тези са и схемите, които имат най-малко интерес, най-недобре подготвени проекти и най-малко заинтересованост. Знаете, че всички фирми се интересуват от технологичното обновление. Но това показва и на кой етап на развитие е нашата икономика. И затова ние, разбира се, ще продължаваме да доразвиваме иновативния компонент, но ще помислим дали и как е възможно там, където виждаме, че бизнесът има нужда, което е именно технологичното обновление, част от този ресурс да бъде пренасочен там, където изглежда, че има най-голяма нужда.
Тук трябва да се разберем и с колегите от Европейската комисия, там вече нещата са по-сложни.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов. Сега да чуем въпросите на бизнеса. Заповядайте, господин Симеонов.
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо председател, за възможността и ние да участваме в днешното обсъждане. Ще спестя похвалите, защото това е добър напредък, неща, които сме искали, и ги виждаме реализирани. Най-важното обаче ще бъдат цифрите за усвояването, изплатените суми.
Първо, не знам дали в най-точната поредност ще задам въпросите, но става дума за Приоритетна ос 4 - „Укрепване на международните пазарни позиции на българската икономика, област на въздействие 42”. Виждаме от институциите, които могат да работят в тази област, само държавни или свързани с държавата. Какво е наложило изключването на неправителствени организации?
Смея да твърдя, без да искам да обиждам никой държавна институция, че специално във външната търговия няма нито по-добре информирана институция, нито по-добре вързано в международната търговия. За нас говоря, а сигурно и другите институции могат.
Казахте, ако правилно съм разбрал, че на два етапа става проверката на документ, тогава, когато ставаше дума за опростяване на процедурите, обща проверка за административни недостатъци и след това проверка вече по същество. Стигаме ли до този етап, в който с втората проверка, да я наречем, се изчерпват всички проверки, в смисъл всички недостатъци да се откриват и на трето четене да не се измислят пак нови неща?
Пак ще повторя, разбирам за какво става дума. Имаме веднъж четене на документацията, намира се недостатък, без да се изчете докрай, за да се видят изчерпателно грешките и с едно връщане да се дадат за отстраняване. Имаме ли такива инструкции към органите, които проверяват?
И един предпоследен въпрос – как се определят, ако може да ни кажете, стъпките, това е към Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия, как се определят списъците за участията зад граница? Стъпките да ни кажете – кое решава, как решава, кой се консултира, в кои панаири и изложби, още по-просто да го наречем, се решава! Защото има прекалено много по цял свят и трябва да се направи избор.
И последният ми въпрос . Говори се за Приоритетна ос 2 “Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес-среда”. Имат притеснения нашите експерти, че нетните приходи от продажбите, както са заложени, 300 хил. лв. на микропредприятие са малко непосилни за това, което знаем, че правят микропредприятийцата.
Също така минималният размер на безвъзмездна помощ, там където се казва минимален и максимален, пак за микропредприятията е на 150 хиляди, като имаме предвид, че трябва и самоучастие в определен процент. Не считате ли, че това е една преграда за по-успешното усвояване?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Симеонов. Господин Камен Колев, заповядайте.
КАМЕН КОЛЕВ: Не на последно място, чрез Съвета за обществени консултации към комисията имаме много добра представа не само за тази оперативна програма, но и за останалите. Аз нямам въпроси. Само две-три съображения искам да изкажа по хода на изпълнение на програмата.
Първо, изцяло подкрепям тези мерки за ускоряване и опростяване на процедурите. Мисля, че точно това са моментите, които трябва по някакъв начин да се опростят, да се ускорят. И мисля, че мерките са навременни и точни. Така че поздравления.
Особено примерно при разплащането. Основният проблем при разплащането - тези 45 работни дни, е един добър хоризонт и се надяваме фирмите действително да разчитат на този период. Тъй като нещата са вързани с кредити и закъснее ли се, става проблемно за самите бенефициенти.
Много ми се иска през следващата година, извън тези приоритети, които очертахте - всъщност те са част от тези приоритети, - преди всичко бизнесът да почувства “Джереми” и тези фондове, които се създават по “Джереми” и този достъп до финансиране действително да свърши своята роля.
Консултантската схема също, тъй като вече изпуснем ли и догодина, тя почти става безсмислена. Нейната роля е именно да улесни бенефициентите при подготовка на проектите.
И тука е нуждата за обучение на бенефициентите. Мисля, че тя не трябва да е кампанийна и управляващите органи, междинното звено постоянно трябва да предприемат мерки за текущо обучение на бенефициентите. Мисля, че в тази връзка са подходящи бизнесорганизциите, които са и на тази маса.
И още едно съображение за предстоящите схеми. Добре е според мен да се разшири максимално кръгът на възможните участници като бенефициенти, може би за сметка на рискове от неточно таргетиране. Добре е да се разшири максимално. Включително и господин Симеонов каза за един от критериите, не само за оборот, а и за история, за кръг от дейности и т.н.
Нека да осигурим максимално възможна част от бизнеса да участва, с една-единствена цел - да се гарантира усвояването на средствата. Разбирам, че тука се рискува не точно таргетиране и оттам преследване на съответния ефект, но ми се струва, че първата цел трябва да бъде с предимство, което гарантира усвояването на средствата.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Колев. Господин Келешев, заповядайте.
ИЛИЯ КЕЛЕШЕВ: Аз ще се изкажа от името на Асоциацията на индустриалния капитал, но съм и председател на Камарата по машиностроене.
Уважаеми дами и господа, ще кажа само няколко неща. Част от тях бяха коментирани и не искам и аз да взимам отношение по тях.
По отношение дейността на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и управляващия орган, а и междинното звено. Това, което каза преди малко и госпожа Плугчиева, беше подчертано и от други, е вярно. Несъмнено има значително подобряване в работата на оперативния орган.
Някои от нещата, които преди малко коментира тук господин Цветан Симеонов, аз мисля, че вече се преодоляват в резултат на една по-голяма загриженост, отговорност и конкретика в работата на управляващия орган и междинното звено. В какъв смисъл. Миналата година по административни несъответствия отпаднаха редица проекти, които бяха добри проекти, а за това че се е подписал един управляващ вместо двама по съдебно решение, бяха класира ни други не толкова добри, а добрите отпаднаха.
Тази година се появява наистина едно добро отношение, - думата използвам два пъти неслучайно, тъй като аз самият имам информация от десетки проекти, които бяха подготвени и внесени сега по линия на малки и средни предприятия и големи предприятия, технологична модернизация. Там, където има някои несъответствия, ги търсят, дават им една седмица срок, допълват си съответно материалите и ги внасят. Тук не става дума за компромиси, а става дума, че се дава възможност наистина обективно да се оценят проектите и онези, които са най-добрите, да спечелят.
Ще отворя една скоба . Мисля, че фирмите преодоляха този период - дайте да видим по линия на еврофондовете дали не можем да вземем някой лев. Аз имам информация от машиностроенето от повече от 30 фирми, на които сме готвили становище за иновативност. Технология, продукти, оборудване, процеси и т.н. Наистина въпреки кризата, въпреки недостига на средства фирмите кандидатстват с обмислени проекти, мислят да се борят на много силния конкурентен пазар и се стремят да купят най-доброто.
Във връзка с това и едно предложение, и едно питане: не е ли възможно по схемата за следващата година това да се промени? Докато се обяви процедурата, докато се подадат документите, оценка, ако има и малко закъснение и сключване на договор – и то минава една година. Пазарът не може да чака. Има редица фирми, които трябва да вземат най-съвременното оборудване, да го натоварят и да се вписват на международния пазар. Чакат ли тази схема, те изпускат момента.
Това е проблем, който се поставя нееднократно досега и нееднократно са и правени предложения, в това число и управляващия орган, обикаляйки по места.
Добре е да се помисли за следващата година, ако има възможност, особено по технологична модернизация да се отвори процедурата. Тя може да бъде обявена след шест месеца, но фирмите да знаят, че ето такава процедура ще следва, да може да купуват, да търсят кредити и да доставят оборудването и след това да кандидатства с проекти. И ако даден проект бъде одобрен, този разход да му бъде признат. Защото сега няма ли сключен договор, не може да правиш разходи по него.
Моля да ме извините, че ви отегчавам с дълго изложение, но имам само едно предложение към управляващия орган и малки и средни предприятия по Приоритет 4. Не върви да се насърчава участие в международни изложения и панаири. С агенцията добре работим, питат ме на кои панаири да ходим, кои изложения, бизнеса да се организира и т.н. Вече започна този процес по-добре да върви. Но се насърчават малки и средни предприятия.
Какво значи голямо предприятие в рамките на един холдинг от 80 човека, поради това, че са свързани или не са, не може да участва на изложение? Не можем да представим отделен сектор, отделен подсектор на международно изложение, като изключим големите фирми и за участие допускаме само малки и средни.
Знаем, че в други страни 20 и повече процента има възможност да се финансира участието и на такива по-големи предприятия. Ето, тези дни готвим бизнеспосещение еди-къде си, ще трябва да кажем: има възможност на малки и средни предприятия да се поемат разходите, на големите – не.
Повтарям го и като питане, и с молба и предложение да се търси някакво решение. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря. Тъй като напредваме във времето, има желание от господин Киряков и от господин Колчев. Заповядайте, господин Киряков, но Ви моля за конкретност.
КРАСИМИР КИРЯКОВ Аз съм от Асоциацията на консултантите по европейски проекти.
Колегите и господата народни представители покриха голяма част от списъка на моите въпроси. Все пак като наш мандат е ние да обръщаме внимание на предполагаемите трудности оттук нататък. Затова искам да фокусирам вниманието върху повишените изисквания за финансови показатели на малки и средни предприятия - увеличаването на праговете за кандидатстване бяха споменати, и секторите, които са приоритетни.
Има ли възможност ние да видим тези секторни анализи и да разберем как те са били направени и по принцип как е подходено по този въпрос? Нашето конкретно предложение беше всички сектори да участват, но да има рамкиране на базата на приоритетни сектори. Но ако проект от друг сектор е толкова добре направен, че събере максимален брой точки, да не бъде отхвърлен от програмата
КАМЕН КОЛЧЕВ: Длъжен съм да започна с това, че тази програма беше коренно променена и това е плюс, който всички отчитаме. Така че се надявам работата да продължи в тази насока.
Тъй като господин Камен Колев каза, че имаме достатъчно информация за работата на програмата от Комитета за наблюдение, ще си позволя да направя няколко коментара и препоръки. А преди това имам един-единствен въпрос – как виждате участието на банките? Не говоря програмата за енергийна ефективност и ВиК, а говоря за участието на банките в оценка на проекти.
Тъй като аутсорсването на тясното място в момента е оценката на проектите, колкото и да успяхте да ускорите. Аутсорсването и разпределянето на много места ще реши проблемите на програмата според нас и ще доведе именно до това бързо решаване на проектите, с оглед неостаряване на технологии, идеи и т.н.
Оттук нататък за коментарите по отношение на разговорите със ЕБВР и очаквания интензитет на помощ. Тъй като пряко участвам в управлението на Фонд “Енергийна ефективност” от създаването му преди пет години, мога да кажа, че интензитет от 15-20 процента за енергийна ефективност, за проекти, свързани с ен ергийна ефективност, е добре. ЕБВР има доста ресурс с интензитет именно 20 процента. И това, плюс добро, дългосрочно и евтино финансиране прави проектите банкируеми и състоятелни.
Съвсем по различен начин стои въпросът във връзка с интензитета при подкрепянето на възобновяеми източници и за собствени нужди. Подчертавам – за собствени нужди. Тук не говорим за огромния спекулативен интерес, който иска да произвежда и да товари нашата обща лихва, а говорим за тези, които сами за себе си да произвеждат. Тъй като това са скъпи технологии, те трябва да бъдат подкрепени и там интензитетът не може да е под 50 процента. Иначе на проектите няма да им се върже сметката, изплащането ще стане над 20 години, което ги обезсмисля, тоест няма да имаме проекти. Толкова по отношение на този въпрос. Това е нашият коментар.
По отношение на програмата за малки и средни предприятия, които в крайна сметка би трябвало да са гръбнакът на икономиката. Подкрепям това, което колегата каза, че праговете бяха вдигнати, според мен ненужно, особено в период на криза. Надявам се практиката да ме опровергае.
Другото, което бих желал да коментирам е, секторният подход. Ясно е , че тази програма е правена преди доста години, не е правена от хората около тази маса, правена е от външни консултанти, преди да се присъединим към Общността и на много места е сбъркана.
Приемам това, което Камен Колев каза, че с риск да не е достатъчно ефективна, ние трябва да се постараем всичко, което има по тази програма като ресурси, да бъде усвоено, за да имаме добра платформа за преговори при формирането на следващия програмен период от догодина.
В това отношение за мене въвеждането на секторите сега може да ни изиграе лоша шега. Като цяло подкрепям секторния подход, ние имахме дълъг разговор в Комитета за наблюдение с министър Ангелов. Подкрепям секторния принцип, но не в края на програмата. Подкрепям секторния принцип като фокус за това отваряне на мярката. Подкрепяме тези сектори, за да може да сравняваме проекти в подобни сектори и да сме по-сравними и да може да ги рамкираме по-добре. Но трябва да има време и за другите сектори, които сега сме отказали, а в този програмен период нямаме време.
С оглед на това искам да чуя уверението още веднъж, че веднага след затварянето на прозореца по малки и средни предприятия, ако няма достатъчно проекти, ще имаме веднага следващо отваряне, а не чак в края на следващата година с други сектори, или без сектори, за да може парите да бъдат усвоени.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Колчев. Заповядайте, господин Ангелов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Аз ще коментирам част от въпросите, след това колегите ще ме допълнят.
Пак започвам от последния въпрос, защото той е изключително важен и според мен той се разделя на две части. Едната абсолютно трябва да бъде дебатирана, трябва да бъде обсъждана, а другата за мен не е дотолкова важна.
Първо, трябва ли да имаме приоритети, дали те са сектори, дали са части от икономиката. Това е дебатът, който основно трябва тук да се случи, на този форум. Моето мнение е, че трябва да има някакво приоритизиране. Но също така мисля, че то да бъде по-широко дебатирано.
Това, с което ще запознаем Икономическата комисия, но ще се радвам, ако и вашата комисия има интерес, ще бъде в началото на месец февруари, като приключим един такъв доста устроен проект, който го правим с Националния статистически институт, с министерството, с още куп организации, а това е на какво прилича нашата икономика, какви са фактите, къде сме се специализирали, къде според нас са насоките за развитие, които ние може да дебатираме. Всеки ще има различно мнение по въпроса. Но в края на краищата трябва да има някакво обществено обсъждане и някаква идентичност, към която да се насочим и да кажем: в България тези и тези неща се случват с лимитирания публичен ресурс, с който разполагаме, което го няма. Това беше едно от учудващите неща за мене по принцип, че като държава такава стратегия нямаме. Не може навсякъде да говорим за вино, рози и още два-три продукта, за които е ясно за всички, че те са нишови продукти и не могат да бъдат основа на нашия растеж. Така че това според мене е по-важният дебат и за мен темата току-що е започнала, тя въобще не е приключила.
Другото нещо, що се касае до конкурентоспособност, това за насочването в конкретни сектори е в две насоки . Едното е от Европейската комисия. От 2007 година ни окуражават съвсем правилно схемите да бъдат насочени към конкретни сектори. Това ни позволява две неща: първо, окуражава повече фирми от тези сектори да кандидатстват, което е факт, и другото е, че самата оценка между фирмите вече става значително по-лесно. Защото в момента за технологичното обновление имаме хлебозавод, софтуерна компания и аптека, примерно. И сега тази комисия трябва да реши кой от тия три проекта е по-добрият.
Тук влиза един огромен елемент на субективност, който прави оценката много по-затруднена и в края на краищата може да излезе и с грешни решения, което според мен се случва
Така че за мене трябва да има приоритети. Аз не казвам, че това ще са приоритетите по всичките схеми оттук до края на програмата. Сега пускаме тези, виждаме как реагира бизнесът, виждаме колко предложения имаме и след това пускаме тези или други, в зависимост от търсенето.
Отварям една скоба. От лятото на миналата година ние изчистваме и правим всички тези промени, за които си говорим днес, като сме отстранили 70-80 процента от проблемите, никога няма да отстраним всичко. Ние започнахме да пускаме схемите с много голям интензитет. Ако видите последните три-четири месеца, тези 8 кола са отворени от скоро.
Така че за мен, тъй като няма да променяме непрекъснато програмата, идеята оттук нататък е само да пускаме нови схеми за технологично обновление и в момента, в който свършим тази – пускаме новата. Когато я свършим нея – пускаме следващата.
Моята амбиция, въпреки че не е тука в тези чартове, е в края на другата година ние да сме пуснали всички процедури. Значи всички пари, за всички процедури да сме ги приключили и да се фокусираме изключително само върху изпълнението и плащанията.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Велкова, от Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия.
МАРИАНА ВЕЛКОВА: По въпроса, който касаеше организирането на изложенията. Вече излизаме извън тематиката си на днешното обсъждане. Но мисля, че това е важно за всички, работещи в областта на малки и средни предприятия и браншовите организации.
Както вече беше споменато, откакто аз работя в тази агенция, моето желание и моите усилия са насочени към това всякаква дейност на агенцията да бъде планирана на базата на предварително извършени проучвания, направени анализи на събраната информация, да е изискано становището на браншовите организации. Това касае както изложенията, така и всички останали дейности.
В агенцията аз съм утвърдила правила, които в процеса на работа в последния един месец бяха преработени, с цел облекчаване на възможността на малките и средни предприятия да участват в процедурите, за тяхното класиране по отношение както на участието и в изложения, така и по отношение на останалите прояви. ма утвърдена програма за тази година за изложенията, които да бъдат организирани. В момента се финализира подготовката също така на базата на извършен такъв анализ на програмата за следващия програмен период.
Така стоят нещата в агенцията по отношение на тази част от дейността. Тази информация е публична, изискванията към фирмите са публикувани на сайта на агенцията. Работим в посока на това да засилим тази информираност, като една от идеите е да публикуваме максимално повече информация, дори в местната преса на съответните градове.
За съжаление трябва да спомена, че до нас достига информация, че за прояви, които ние организираме и изцяло финансираме по отношение на малките и средни предприятия, някои организации си позволяват за същото финансиране да се опитват да им събират такси, което не е добре. Би трябвало да се знае, че на 100 процента тази част от проявата и тези разходи се финансират от агенцията.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Велкова. Заповядайте, господин Ангелов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Последни думи и спирам да отегчавам всички. Искам да използва все пак възможността да похваля и да благодаря и на управляващия орган ,и на междинното звено, защото има голяма промяна. Много от колегите работят много интензивно. Има и още проблеми, но според мен мисля, че има такъв добър диалог и една добра атмосфера на работата.
Давам за пример последната схема – по технологичното обновление, която приключи миналата седмица и в началото на тази. Мисля, че тя е първата схема в историята на програмата, която си спазва сроковете от кандидатстване до всички стъпки на оценка и до финалната оценка. Това за нас вътрешно, въпреки че още бенефициентите не са го усетили, е един голям успех. И оттук надявам се, понеже е доказано, че може да се случва, да може да се случва и за всичките нови схеми, които се пускат.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов. Това е наистина един оптимистичен завършек на вашето изслушване.
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Един въпрос. Искам да попитаме кога ще получим секторните анализи, на базата на които са приватизирани секторите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: В отговор на г-н Красимир Киряков. Анализа може да го свалите от уебсайта на министерството или ако ни го поискате, ще ви го препратим. Съответно има и по-детайлна документация защо и как се е стигнало до избор на секторите, които са избрани. То е на нашия уебсайт. Мисля че от месец май е основната обосновка, но за детайлите ще можем да ви дадем допълнително информация.
ЖУЛИЕТА ХУБЕНОВА: По отношение на ос 4 програмата е програмирана по този начин. Идеята е била интервенциите по Приоритетна ос 4 да бъдат насочени само към второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на икономиката и енергетиката. Така че те всъщност не са изключени, просто не са включени. Така е направена програмата. Тоест за бизнеса и за неправителствените организации приоритетните оси са 1 и 2, по които могат да кандидатстват. Към момента в тази насока мисля, че най-добрият вариант е да се мисли за следващия програмен период.
За включването на банките, тази процедура е пилотна процедура, за да видим как банките наистина могат да се включат. Идеята е банките в този програмен период да поемат част от процедурите, тоест финансовите оценки. Там са най-добрите специалисти, те могат да кажат това предприятие дали е финансово стабилно и т.н., дали ще може да поеме такъв кредит и колко работа ще му вършат тези машини. Така че тръгваме първо с енергийната ефективност.
Другото, за което смятаме, че банките би трябвало да подпомогнат да могат да се включат при следващия етап, да кажем, като междинно звено. Знаете, че като междинно звено това е една банка, все пак има допълнителни процедури и не може от днес за утре, за кратко да станеш междинно звено. Трябва банките, преди да отпуснат кредита, направят съответната проверка. Примерно аз съм малко предприятие и съм подписала договор с тебе като банка. След като си избера поддоставчика, за да си доставя някакво оборудване, дори съм го избрала по реда на 55-то постановление. Сега да им го вменим това, когато правим това външните процедури за енергийната ефективност, за да може вече те да изградят опит и в следващия програмен период да се включат.
Аз съм за това банките наистина да работят. Да кажем, при тези процедури, които са до 200 хил. евро, няма смисъл от такъв капацитет в междинното звено, първо да прави оценка, след това по мониторинг. По-добре е банките да се заемат, тъй като имат голяма клонова мрежа. Те спокойно могат да правят тези проекти.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Хубенова. Благодаря ви сърдечно за участието.
Продължаваме с изслушване по Оперативна програма “Административен капацитет”. Последното изслушване в рамките на комисията е проведено на 9 юни 2010 година, като за последните шест месеца от предварителните данни за днешното заседание, постъпили при нас от управляващия орган, са усвоени нови 6,38 млн. лв. по програмата.
Към 30 ноември имаме договорени 46,2 процента от разполагаемия ресурс по програмата, а разплащането достига около 24 процента от нейния бюджет.
Давам думата на госпожа Пенчева за кратко представяне.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз имам удоволствието, макар и накрая, да кажа няколко думи за най-успешната програма може би към момента.
Към днешна дата половината от средствата са договорени и половината от договорените са платени. И това не са просто цифри, това е наистина огромна работа.
Ще кажа числа. Към 1500 са подадените проектопредложения. Тази най-малка програма е предизвикала голям интерес, тъй като нейна целева група е неправителственият сектор и именно една такава област като административния капацитет. От тези около 1500 проектни предложения има одобрени около 260 договора на 230 бенефициента. Сега, към днешна дата ние се намираме към един тежък период, в който трябва да приключим първата вълна проекти, които са изпълнени, и това са предимно проекти на неправителствения сектор.
Така че в момента ние предприехме действия, насочени към ускоряване на договарянето, ускоряване на разплащанията и проверка и финализиране на тези проекти, които са изпълнени.
За да платим, ние направихме огромно количество проверки, в това число и на места в цялата страна. Екипът на програмата е положил огромни усилия и успяхме наистина от лятото насам да ускорим и темповете на плащане.
Както ви казах, това е програмата лидер. Ние сме на първо място по разплатени средства. И тук са много важни и достигнатите резултати. Направихме си изводи, които доведоха до подобряване на системите. В момента текат и много одити, както от вътрешния одит на Министерството на финансите, така и от Агенцията за държавен финансов контрол, така и от европейските институции – от Дирекция ОСЕС, включително и проверки на ОЛАФ.
Очакваме до края на годината да дойдат основните доклади. За това, което ние знаем, че ще пише там, вече сме предприели действия.
Проектите, които са изпълнявани до 2009 година, имат серия проблеми най-вече в сферата на обществените поръчки. Затова управляващият орган е предприел действия за допълнителни проверки. Ние тези средства, които са с грешки, които са неправомерно усвоени, ще ги потърсим от бенефициентите, ще дадем указания и в бъдеще нашите системи ще бъдат много по-надеждни.
Така че сега, от една страна, приключваме изпълнените проекти. Очакваме още до края на годината интензивно разплащане, за да може да дадем възможност и на неправителствения сектор, и на бенефициентите да си получат парите и се фокусираме напред.
На заседанието на Комитета за наблюдение на 12 ноември беше одобрена индикативната програма за следващата година. В нея има два основни акцента. Първият е подкрепа на държавната администрация в сферите, където е идентифицирана най-остра необходимост, а именно електронно управление и като цяло подобряване на способността на администрацията да предоставя европейски услуги на бизнеса и на гражданите.
Проектът ще бъде за централната администрация, но те като целева група ще включват подкрепа и за регионалната и местната администрация, защото ние искаме на бизнеса и на гражданите на всички нива да бъдат предоставени по-добри европейски услуги.
Вторият акцент е подкрепа на съдебната система. От общо 13 процедури, които сме предвидили за следващата 2011 година, което е една амбициозна задача на стойност 65 млн. лв., пет процедури са насочени за съдебната система. Така че ние ще гарантираме една подкрепа, за да може тази система да функционира независимо, експертно и отново да бъде една гаранция за ускореното в крайна сметка икономическо развитие на страната.
Също така през следващата година, буквално в началото, ще се стартират схеми, които ще подкрепят приходните администрации, митници и НАП, за да се усъвършенства още повече механизмът, който е за събиране на приходите в държавата, и изравняването на нашите правила с европейските в съответствие с това, което се коментира в момента в Европа.
Това е в общи линии . Аз не бих искала да ви отегчавам, но това са основните предизвикателства, които ние днес срещаме. Така че ако имате по-конкретни въпроси, бихме се радвали да отговорим.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Пенчева. Колеги, заповядайте за въпроси.
Ако няма такива, предлагам да преминем към “Преходен финансов инструмент”. Заповядайте, госпожо Пенчева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преходният финансов инструмент е на обща стойност 33 млн. евро. От тях 2 млн. са от нашия бюджет – национално съфинансиране.
Както всички знаете, поради отнетата акредитация инвестиционния компонент на този преходен финансов инструмент отпадна. Оттук нататък ние имахме задачата максимално ефективно да бъдат изпълнени туининг проектите. И към днешна дата от инструментите са договорени почти 80 процента – 77 процента, и е разплатена над половината от тази сума – 53 процента.
През следващата година, тъй като до 31 декември следващата година този инструмент може да бъде разплатен, предвиждаме това, което е договорено, да бъде разплатено напълно или около 3 млн. евро допълнително да бъдат платени. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря и аз. Само бих искала да задам въпроса: какви са прогнозите на Министерството на финансите за размера на средствата, които страната ни ще усвои успешно по този инструмент, тъй като до 15 декември 2011 година изтича срокът за разплащане?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Общият размер на очакваните плащания е да бъдат усвоени 21,5 млн. евро, което ще направи 92 процента от размера на договорените средства. Това е един много добър резултат. Винаги има технически разлики, така че винаги, когато е над 90 процента, се отчита като добър резултат. Това ще бъде 65 процента от договорения бюджет. То ще се дължи на усилията, които се полагат в момента от Министерството на финансите като изпълнителна агенция и от Националния фонд. Съвместно с бенефициентите са мобилизирани всички усилия за успешно приключване на изпълнението. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Това означава, че с националното съфинансиране стават 23, така ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Не, 21 общо.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Добре, благодаря Ви. И сега да преминем към последното – Програма ФАР. Заповядайте, госпожо Пенчева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Към момента всички проекти са изпълнени и съобразно графика ние сме представили на народните представители, на комисията една таблица с конкретните цифри. Това, на което бих искала да обърна внимание, е, че в началото програмата има една много висока степен на усвояване – над 90 процента.
През 2002 година, когато влизат в изпълнение грантовите схеми, има едно известно забавяне, тъй като вече кръгът на бенефициентите се разширява. Това не е само администрацията, това е и бизнесът, това са и общините. Така че процесът се усложнява. Има проблем, идентифициран с 2006 година, където имаме реално договорени средства 76 процента и разплатени около 13 процента от договорените, предвид на отнетата акредитация на Изпълнителната агенция в Министерството на регионалното развитие и в Министерството на финансите, което, от своя страна, блокира и процеса на договаряне. Но като цяло това е една изключително успешна програма.
Аз бих искала да подчертая, че от над 1 млрд. 400 млн. евро по тази програма имаме разплатени над 1 млрд. 200 млн. евро. И това не са цифри, а това са наистина десетки проекти, изпълнени за строителство, за укрепване на капацитет, за подготовка на нашата страна за пълноправно членство.
Програмата ФАР беше онзи инструмент, който подготви нашите институции от 1 януари ние да бъдем наистина страна-членка.
Програма ФАР имаше и трансграничен компонент, който постави основите на едно добро сътрудничество с нашите съседи и се яви образ на новите инструменти, които днес Европа има за сътрудничество с външните си граници и с новите си съседи.
Така че като цяло програмата е много успешно изпълнена. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, заповядайте, ако имате въпроси, както по преходния финансов инструмент, така и по ФАР.
Не виждам желания за въпроси. Бяхте изключително изчерпателна, госпожо Пенчева. Благодаря Ви.


С това ще закрия днешното заседание. Господин Тошев, Вие искате да кажете за Естония, но тъй като няма представители на опозицията, предпочитам да го направим на следващото заседание, за да може всички колеги да са наясно с вашето участие в Естония.
Благодаря на всички за ползотворната работа. Закривам заседанието на комисията.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
/п./Моника Панайотова